Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_16 Чуваш ли16 октомври 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 22:49

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Чуваш ли



„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета двайсет и първа глава от евангелието на Матея до двайсет и трети стих.

„Изгрява слънцето“

Ще взема само думите: „Чуваш ли що казват тия?“ Един въпрос – не на възрастните, на малките деца. Казва: „Що казват тия?“ Въпросът не е какво умните хора говорят, но децата какво говорят. Какво им дошло наум да говорят. Тези най-умните първосвещеници поставят въпроса: не чуваш ли какво говорят, с такива поколения как може да живееш, какво може да излезе от тях.

Животът има две страни. Аз сега говоря върху един въпрос, който е теоретически и практически верен – и в своите положителни, и отрицателни страни е верен. Ние в живота искаме това, което никога не може да бъде. Добрият иска туй, което никога не може да бъде, и злият иска туй, което никога не може да бъде, защото аз говоря за живота, който е на земята. Сега вие можете да философствате и да казвате: „Случва се някой път.“ (В салона има течение и Учителят казва: „Туй, което за вас е опасно, за мене е приятно.“) Има два вида разочарования в света. Разочарованието на добрите и разочарованието на лошите, на злия човек. Думата зъл вземам в такъв смисъл, както понякога вие я употребявате. Лошото аз го вземам безлично. Лошото в света се случва. Понякой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не чака. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква. Как ще обясните това? Случайността е великото в живота. Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега, разбира се, не само да казваме. Има два вида философия, два вида в света, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго. Някой път говорят туй, което се разбира, че е така.

В древността има един разказ, превеждам го. Един от великите учители праща един от своите ученици да обиколи природата, да изследва нещата. Тръгнал той по пътя и вижда – в гората се тели една крава и при нея седи един вълк, както едно овчарско куче чака. Казва: „Какво пазиш?“ Той казва: „Пазя я, като роди, да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой.“ Казвам му: „Много хубава, благородна работа е тази.“ Върви по-нататъка и гледа – една квачка седи и мъти пиленца. Една лисица седи до нея и чака, казва: „Какво вардиш?“ Тя казва: „Вардя и като се измътят пиленцата, да не би да стане хата с тях.“ Казвам: „Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва.“ Най-после среща го един млад момък – взел една мома, повел я. Тя напред, той отзад, облечена хубаво, с вързани очи и с камшик я кара. Пита го: „Защо я караш?“ „Не знае как да ходи.“ „Много хубаво нещо. Щом не знае да ходи, възпитавай я, разхождай я.“ Сега аз ви навеждам неща и вие ще кажете, че тия неща са неверни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия. Това е действителност, турена в една форма. Приблизително така се случва. Колко млади моми така са карали. Погледнете историята в миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми. Това не е една фикция. Може би в някои детайлности, може в своята разказвателна форма да има преувеличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят.

Та казвам, сега има две страни в живота, които трябва да се разбират. От неразбирането на тия две страни произтичат всичките тия противоречия на земята. Всички хора очакват на земята един ден да дойде Царството Божие. Че очакват – туй нещо ще дойде. Че тази крава ще роди телето, туй е вярно. Първото положение, че кравата ще роди, е вярно. Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Първото положение, че кокошката ще измъти пиленцата, вярно е сто на сто. Тъй е, ще ги излюпи. Но че лисицата ще ги отгледа, съмнявам се в това. Първото положение, че тази мома е с вързани очи и я карат да се разхожда, вярно е, но че той я учи да се разхожда, то е въпрос. Той е заинтересован. Аз вземам в иносказателна форма. Но както и да вземете, има известни положения, които са верни и неверни. Не всички твърдения са верни в света. Но не и всички отрицания са верни в света.
Някой път се случва туй, което твърдиш, е вярно, и туй, което отричаш, някой път е вярно. А някой път и едното е невярно, и другото е невярно. Има един закон, който гласи така. Едновременно не може да кажеш две лъжи. Една лъжа може да кажеш, но две – никога. Едновременно можеш да кажеш една истина. Истина е, че кравата се тели. Факт е. Той констатира факта. Но че той има намерение да отгледа детето ѝ, туй е лъжата сега. Второто положение за лисицата. Някой казва: „Той две лъжи казва.“ Това е пресилено. Две лъжи не може да се кажат. Две лъжи никога не може да се съберат в човешката уста. Лъжата е толкоз голяма, че едва една лъжа може да се събере в човешката уста. Майсторлък се изисква да кажеш една лъжа. При това, за да кажеш една лъжа, ти трябва да я свържеш с една истина. Не я ли свържеш с една истина, твоята работа съвсем я загазила. И обратното е вярно. Онзи човек, който иска да каже истината на земята, той непременно трябва да каже една лъжа. Лъжецът, за да каже лъжата, трябва да каже една истина. Но и онзи, който иска да каже една истина, трябва да каже една лъжа. Сега заключението. Едното е вярно, и другото е вярно. Ако човек истината може да каже, тогава по-добре да не казва истината. Може, но лъжата ще излезе като последствие на истината.

Ти искаш да спасиш един човек. Сега ще кажете – как е възможно да кажете една лъжа. Представете си един светия, който досега си е пазил очите святи според съвременното разбиране, не според онова разбиране, не тъй както хората разбират. Святият човек е чист и свят. Никога не е погледнал на една жена, да се не оскверни. Всякога държал мислите си чисти. Тъй разбират хората, казва се да не гледа. Да не види голо месо, защото, ако види голо месо, отиде всичкото спасение. Тъй мисли човекът. Представете си, този човек иска да каже истина. Дави се една жена, той иска да я избави, тъмно е. Той само турил светлина и я изважда гола. В какво положение ще бъде той, когато го попитат: „Как беше тази жена – с дрехи или гола?“ Ще каже: „Гола.“ Как може този светия да хване гола жена.

Сега някой ще каже, това са крайности. Някой път, когато искаш да кажеш истината, ще излезе една привидна лъжа. Но само привидно е така. Но това е буквално разбиране. В какво седи голотата на човека? Външната голота е символ на една вътрешна голота. Сега се говори за богатите хора. Винаги се разбират хора, които имат пари, които имат говеда, които имат къщи, и за този човек казват, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Говеда имал, пари имал, къща имал, деца имал. Те са богати. Именно богатството седи в една вътрешна страна, на която външното богатство е един израз. Има едно духовно богатство. Има едно религиозно богатство, което пуща хората в Царството Божие. Има едно научно богатство, което не пуща. Нима мислите, горделивият учен човек не е бил богаташ? Той мисли, че е разрешил всичките задачи. Разрешил една задача и мисли, че всичко е разрешил. Той е богат човек. Нима един, който има социални идеи за разрешаване... Ако разгледате човешката история, колко философски теории са се издигнали. Колко философи са се издигнали за подобрението на човечеството и виждаме, човечеството с хиляди години прилага тия теории и са излезли толкоз верни, колкото твърдението на вълка, че той чака, за да пази телето.

Сега Христос влиза в града и случва, че целият народ иде. Очаква го. Той вземе един камшик, влиза в храма и на общо основание всички търговци ги изгонва навън. Камшик има тук, не здрависване. Задават му въпроса: „Кой ти дава това право?“ Той, за да се оправдае, казва: „Писано е, че е дом на Отца Моего, дом на молитва.“ И сега питат какво право има Христос да вземе камшик. Аз не искам да го защитавам – каквото е направил, направил го е. Констатирам факта, както вълкът. Чакам да се роди телето. Изпъжда ги навън всичките. Негова работа е. Защо и за какво, сега може да се дават разни тълкувания. Едните одобряват, другите не одобряват. Казват: „По правилен начин не може ли?“ Може. Но когато по правилен начин не може да стане – по неправилен начин. Казвам, без война може ли? Може. Когато по правилен начин не може, тогава става по неправилен начин. Тогава почват пушки, топове, задушливи газове. Казват: „Другояче не може ли?“ Може.

Седи един при кладенеца, минава един пътник. Пита го: „Какво ще ми предскажеш? Ако вляза в кладенеца, ще изляза ли пак навън?“ „Чакай – казва – малко. Ще ти докажа дали ще излезеш, или не.“ Хванал въжето, гледа горе, гледа долу и му казва: „С това въже в кладенеца не влизай. Ако влезеш, няма да излезеш навън. Туй е моето предсказание. Като искаш да знаеш дали моето предсказание е вярно, или не, влез да го опиташ.“ Има едно поверие в народа. Когато се ражда някой, явяват се орисници. Не че те му чертаят. Външните условия, при които човекът се ражда – баща му, майка му, общото съчетание на планетите, изгревът на слънцето, залезът на слънцето, ветровете, бурите, теченията на реките – всичко туй определя неговата съдба. Всички вземат участие в дадения момент. Всичко онова, което взема участие в природата, определя съдбините на един човек. Най-първо, най-главните фактори определят. Общо говоря. Казвате, че така Господ определил. То е за религиозните хора, които вярват. Учените и те вярват, че определят нещата. Казват: „От неговите способности – баща му, майка му, дядо му – даровит човек беше, знатен човек беше. Майка му е от видно семейство, даровити хора са.“ Казвам, майка му, баща му, дядо му, прадядо му – всичкият техен живот се определя от външните условия.

Сега да определя какво нещо разбирам под външен свят. Външният свят е разумен резултат. Всичките външни условия, които днес съществуват, които нас ни ограничават, това са резултати на един друг свят, резултати на действителността на друг един свят. Както и да обясняват учените хора, да кажем, духа вятърът. То е резултат на една сила, която работи. В духането на вятъра няма разумност. Ако попитате вятъра какво току духаш, влизаш, излизаш, духовният огън, той нищо няма да каже. Онзи, който духа с прах, той има предназначение. Човек, който не разбира законите на природата, нему се вижда, че има игра в природата, едно съчетание, едно съвпадение. Ще обяснят, че едното течение е топло, а другото е студено. Но туй отчасти е вярно. Зад едно топло течение и зад едно студено течение съществуват две противоположни причини, които действат. Студеното течение в природата се образува от същества, които мислят по един начин. Топлото течение се образува от същества, които мислят по друг начин. Различават се.

Как ще си обясните вие рибите, които са студенокръвни. Млекопитаещите, птиците са топлокръвни. Кои са причините, че рибите са студенокръвни. То е привидно така. Понеже водата е добър проводник на електричеството, и рибите са проводници на електричеството. Има повече електричество в рибите, отколкото магнетизъм. Затова е по-малко подвижна и затова кръвта е студена, понеже туй течение е създало неблагоприятни условия. Тя е лишена от говор, тя и да иска, не може да говори. Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо удряне. Всякога щяха да се удрят едни други. Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата. Питам, какво щеше да бъде, ако един човек говори един час, както аз ви говоря тук, и от устата ми да изскача вода. Всички щяхте да бъдете мокри. Кой от вас би устоял на струята? Че вие щяхте да се изпотите до края на беседата. Казваме: „Каква е речта му?“ „Само мокрене прави.“

Сега запример в Америка съществува сух режим. В България съществува мокър режим. И в Англия съществува. Сухият режим искаше да го употреби Русия. Цяла царска Русия отиде със сухия режим. Само Америка почна със сухия режим, но тя се намери на голям зор. Ако попитате защо и сега американците мислят да имат ли сух режим, или не... Нищо не се ражда при сухия режим. При мокрия режим се раждат много повече идеи. Сега американците мислят да имат ли сух режим или мокър. Казват: „Сухият режим коства милиарди загуби.“ Сега мимоходом засягам защо нещата са сухи или мокри. Природата поддържа едновременно и сухия, и мокрия режим. Сухият режим в света кой е? Сухият режим, това е злото. Мокрият какво е? Мокрият, това е доброто. Обаче от философско гледище сухият режим е доброто, въздържанието, доброто, да не пиянстват. В божествения свят хората взели точно обратното. Наричат сухия режим в Америка една необходимост – да не пият хората. Искат да се наложи въздържание по един механически начин, със закон. И виждаме, Съединените щати ангажираха всичко за тази цел. Но в Америка със сухия режим развратиха всичките свои чиновници. Защото, според както разправят, къде не прокараха транспорта. По хиляди начини. Има заинтересовани отвън. Значи един сух режим в дадения случай от това гледище, ако се прокара идейно, много повече време ще вземе, но е по-разумно, отколкото начинът, ако доброто в света се наложи, както сухият режим в Съединените щати, ще има същия резултат.

Сега се разрешава въпросът, по кой начин да се подобри човешкият живот – чрез сухия режим или чрез мокрия. Чрез двата, нищо повече. Ако мене питате, аз бих казал – двата режима употребете. Ще им кажа тъй. Когато употребиш сухия режим отвън, употреби мокрия отвътре. Когато употребиш мокрия режим отвътре, употреби сухия отвън. Сега разгадавайте тия начини. Казвате: „Може ли да бъде?“ И в един мокър режим има противоречие, и в един сух режим има по-голямо противоречие. В мокрия режим всичкото се разтопява, хубавите работи се разтопяват. Една картина може да се развали, едно платно може да се развали, но в сухия режим нещата просто няма да станат. Когато се казва – не може ли и без зло в света, казваме – при сегашните условия светът не може да съществува другояче освен тъй, както сега е създаден. Аз изключвам онова, което хората са създали. Каквото хората са създали, то е за тяхна сметка. Но тъй както в природата съществуват ония закони, те не може да действат другояче. Всичките идеи, всичките вярвания, всичките реформи имат дотолкоз възможност да се реализират, дотолкова, доколкото те са в съгласие да се реализират със законите на природата. Защото не само е важно една идея да се разпространи в света. Тази идея какво отношение може да има към хората, какво благо може да носи? Всяка една идея трябва да носи известни блага.

Казвам, по този начин при тези разсъждения, когато ние говорим за тия процеси в природата, аз не искам да се вглъбявам в това положение. Човек, ако се вглъби някой път в процесите на природата, има една опасна страна. Ако вие опитате един отровен газ, колкото и да е малко, вие се излагате на опасност. Даже в тази форма, като се говори за злото, злото е една голяма опасност. Механически за злото даже ако мислиш, ти може да създадеш цяло нещастие. Ако мислиш за доброто, ти можеш да създадеш добро за себе си. Сегашното нещастие в света е, че хората мислят повече за злото, отколкото за доброто.

Казвам, престанете да мислите за злото, престанете да мислите за кражбата, престанете да мислите за престъпленията. Съвсем да не се мисли. Някой казва: „Да живеем сух режим.“ Как ще живеете? Опитвали ли сте да живеете сухия режим? Ако живееш на физическото поле сухия режим, стомахът ти ще хлътне, ти светещ ще станеш. Ако туриш мокрия режим, веднага в тебе ще има една известна промяна, или казано на съвременен език, хората трябва добре да се хранят, но храната, с която се хранят, трябва да произтича от онова знание на човешката мисъл като една необходимост, която е необходима за поддържане на живота. Ако считате храненето едно благо, ако винаги мислиш за храненето, туй хранене за тебе ще принесе благо. Ако мислиш за храненето като удоволствие, непременно то ще ти донесе удоволствие. Никога не считай храненето като удоволствие, но като една приятна необходимост да съградиш живота. Не ходи да се бъркаш как трябва да става готвенето. Ако не искаш да ти готвят хората, готви си сам. Онези умните хора трябва да си готвят сами. Ние се натъкваме на големи противоречия. Може ли всеки човек да си готви храната. На туй противоречие ще се натъкнат всички млекопитаещи, които преди човека са си готвили храната. Тогава някои от птиците вземат жива храната си, не консервирана храна, нагълтат малките мушици, но тия мушици не са добре сготвена храна. Птиците умират често поради това, че гълтат всичките мушици с всичките нечистотии. Много често те са заразени, но от това умират птиците.

Когато вълкът едно време се намери в противоречие – не можа да намери своята храна, той облякъл една овча дреха и отишъл при овцете и казал: „Станах вече като вас – да паса трева.“ По този начин не може да се живее. Овцете му направиха един банкет. Радвали се всичките овце. Един техен мъдрец казва: „Гледайте го сега дали е правоверен. Не зная дали е правоверен този вълк, или не.“ „Как да го познаем?“ Той казва: „Ще го гледате, като ходи със стадото, дали пасе трева, или не, или само мушка муцуната си в тревата. Ако пасе, правоверен е, като нас ще стане. Ако не пасе, пазете се от него, понеже той уж пасе, а с очите си гледа да издере някоя овца и когато овчарят го няма, той може да вземе приготвената храна.“ Та казвам, ако искаш да познаеш вълкът станал ли е овца, виж го пасе ли трева, или не. Пасе ли, ще стане овца. Не пасе ли, няма да стане.

Питам, туй, което е вярно за вълка, вярно ли е за човека. Кое е онова, което облагородява човека? Казваме, човек е гениално същество. Още по-силна дума се изисква. Според мене човек е израз на целия Космос. Той е последно дело на природата. Той е един от най-великите резултати, до които природата е дошла. Значи всичко онова, което става в Космоса, се отразява вътре в човека, в обратен смисъл за и против. Противоречията, които някой път съществуват на земята, показват добрите страни, които съществуват в природата. Не злото, което се показва, е всякога зло. Но и доброто, което се показва в човека, не всякога е добро, ако вземем доброто, което има отношение към нас на земята. Сега аз изнасям този факт, понеже всички вие имате за живота особени разбирания. Мислите, че разбирате живота. Дядо ви как е живял, баба ви как е живяла. Как са живели хората, но всичките хора, аз ги виждам, все са заровени някъде. Аз съм разпитвал мнозина. Казвам: „Ти ходил ли си в оня свят?“ „Не съм. Сега мисля да ида.“ Казвам: „Като се върнеш, ще ми кажеш.“ Мнозина, които са заминали за другия сят, не са се вестили в онзи свят. И досега не са дошли да ми кажат. Казвам, какво има в оня свят? И чудното е, че мнозина са останали на гарата. Казвам, защо не заминат те? „Не можахме да се качим.“ Казват: „На следующия трен ще заминем.“ Аз зная, че следующият трен е след 45 години. Те го мислят, че от 45 години е заминал за другия свят, пък той 45 години подсмърча на гарата. Изнасям един факт, който не искам да ви доказвам. Може да го разберете както искате. В него има и лъжа, и истина.

Аз се намирам в същото противоречие, както светията с жената. Каже ми някой: „Ти ми кажи майка ми – скоро умря, къде е.“ Казвам: „Майка ти при тебе я виждам.“ „Че как тъй. Заровихме я на гробищата.“ „Но аз я виждам тук.“ „Ти – казва – искаш да ме смяташ...“ „Аз разглеждам нещата много реалистично. Аз виждам майка ти и ти – живеете в едно и също тяло. Ти като говориш, и твоя, и нейния глас чувам. Майка ти се смее в очите, и те се смеят. Виждам твоя раздвоен поглед.“ „Ама може ли да бъде това?“ Дали това може да бъде, не го зная. Приемете го като една мисъл. Тогава как ще ви обясня факта. Ще ви приведа един пример за един адвокат във Варна. Един адвокат, краен рационалист, той само разправя за своята опитност. „Мене никой – казва – не можеше да ме накара да повярвам, че има задгробен живот, че човек съществува. Чел съм всички съвременни модерни и стари философи, но чудното е, че откак умря майка ми, повярвах. Не мога да се освободя. Казвам, какъв голям будала съм. Досега не си вярвал, защо да не се съмняваш?“ И той казва: „Обясни ми как става това нещо.“ Не искам да му кажа, че майка му живее в него. И цялото му внимание му е насочено към онзи свят, и той почва да вярва вече.

Та казвам сега, ние трябва да мислим отвлечено, като че всяка една наша мисъл, като че всяко едно положение, което завземаме, като че няма отношение. От човека зависи дали ще бъде в дадения момент щастлив, или нещастен. Щастието или нещастието, всички ония, които са писали върху този въпрос, донякъде зависи от самия човек. Да бъдеш обичан или да не те обичат хората, зависи напълно от тебе. Запример вие искате да бъдете щастливи, искате да ви обичат, но за да ви обичат, трябва да има вътрешен повод. Казвате: „Човек трябва да бъде богат.“ Ти може да бъдеш богат, без да бъдеш обичан. Може да си красив, без да бъдеш обичан. Може да си сиромах, без да бъдеш обичан. Тогава любовта, която изискваш, някой път богатството идва да спомага. Или най-малко богатството не е причина за любовта. Тогава как ще ми обясните психологически – онази жена от царско произхождение, която избягала с един циганин. Тя отиде с един циганин, цигулар. Напусна мъжа си. Остави всичкото богатство. Казва: „Не искам нищо.“

В закона на любовта има нещо по-високо, отколкото царизма. Ако любовта е един израз, това е най-висшето благо в света. Ако може да намериш любовта, ти си намерил вече смисъла на живота. Но работата е, че човек не може да попадне в туй течение на любовта. Всеки пита дали ще успеем, или не, в любовта. Понеже любовта е акт само на великото в света. Само едно същество има в света, което може да люби. То е един акт на великата природа. Акт на Цялото. Аз казвам, Бог е единственото същество, което може да люби и от което никога да не се отдалечаваш. Единственото същество, което люби, то е само Бог. Другите хора са носители на великата идея, те са носители на Божията Любов. Всеки един от вас може да провери, че това е вярно. Дотогава, докато считаш, че хората са носители на Божията Любов, ти никога няма да бъдеш разочарован. Когато поискаш един човек да те обича, непременно ще бъдеш разочарован. Разочарованието иде много скоро. Няма да закъснее. Ще се разочароваш и в себе си, и във всички. Ще се разочароваш във всичко: в баща си, в майка си, в брата си, в приятелите си, във всички познати.

Сега аз искам да ви изнеса един пример. Един приятел искаше да ми изясни един факт. Минавам през едно поле, един овчар пасе 50–100 овце. Овчарят идва при мене, остави стадото си. Цялото стадо тича подир овчаря. Защо блеят? Този човек, който има тази сила, той може да отвлече цялото стадо на този овчар. Всичките овце са се влюбили в него. Този, който се намира в положението на тези овце, овчарят отиде и казва: „Мене ми е чудно. Подир мене тия овце така никога не са тичали, никога не са ходили. Казва – опасен човек е той. Можеш да отвлечеш което и да е стадо в гората.“ Казвам, няма нужда да отвлека тия овце в гората. Ти може да отвлечеш тия овце, но трябва да ги водиш на паша. Ако трябва да ги водиш на паша, с тебе е свършено. Тези овце, които блеят, те храна искат, подобрение на живота. Ако някой човек се притече при тебе и иска помощ, той само блее, това е една овца, която блее. Вие казвате, той Господ ще ни помогне. Изводът, който аз правя, е следният.

Мислете по-малко за злото, мислете повече за доброто в света. Ако искате да търсите вашето щастие, мислете повече за здравето, отколкото за болестите. Мислете повече за вътрешното богатство, за реалното. Аз бих предпочел да имам един приятел, отколкото да имам милиони. Десет души приятели, които имам, струват повече, отколкото 10 милиона, които мога да спечеля. Тия 10 души приятели ще донесат всичкото щастие. Ако единият е музикант, другият писател, третият художник, четвъртият верующ, петият маг, те ще произведат всичкото материално благо. Какво ще те интересува богатството. Благото в този вид ще ти създаде най-голямото щастие. Сегашната статистика показва в Америка, че които са разчитали на милионите, всички са изгубили – един изгубил един милион, друг – два милиона, три, четири... до сто милиона долара – в една криза. И ако кризата продължи, те съвсем ще загазят. Не сме ли ние всички тия милиардери. Млад си – имаш един замах, остарееш – не е ли изгубване на милионите. Старостта не е ли изгубване на милионите. Докато си здрав, имаш един замах, готов си да издигнеш ножа, да освободиш цялото човечество. Но като остарееш и заболееш, изгубваш всичките тези идеали и казваш: „Оставям всичко на бъдещите поколения.“

Бъдещото поколение е за себе си. Хората идват да оправят света. Но това е идея на Великия, който седи. Как ще стане на дело? Кога ще се оправи светът, това е въпрос. Човек трябва да знае, след като е дошъл в света, какво е неговото предназначение – за себе си ли живее той, или за човечеството. И за себе си трябва да живее, но да не станеш роб на силния. Социалните условия те заставят да работиш за общото добро. Моето разбиране е, че има един разумен център в света. Това е център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората. Никой не знае къде е мястото на този център – близо или далеч. Близо или далеч, то се различава с какви идеи е човек. Ако го измерваш с човешките идеи, този център е далеч. А ако го измерваме с идеите на напредналите същества, то е близо, колкото човешкият живот е близко до мравките.

Ако вие разправяте на някоя мравка, че съществува един свят, че има хора, които са писали книги, имат църкви, училища, университети, свещеници, владици, които проповядват едно учение. За всичко това, те даже не подозират. Казват: „Целия свят обиколихме, не сме видели никакъв университет.“ Качвали са тия големите хора, слизали са, нищо не са намерили. С идеите на мравките ние сме далеч от този център. Човек знае, че е близо до мравките, но мравките не знаят, че са близо до човека. Сега може да ми зададете един въпрос. Какво ни ползва нас, ако съществува един такъв център в света? Представете си, че аз имам способността да говоря с мравките и на техния език им кажа: „Слушайте, настанало е Царството Божие на земята. Ако останете на туй място, на което стоите, ще стане една голяма катастрофа. Ако всички ме послушате и възприемете туй знание, ще се освободите и ще вземете туй благословение. Ако не ме послушате, всичко ще се разруши и ще бъдете вън от мравуняка.“

Този катаклизъм иде в света, не катаклизъм, но едно коренно преобразование иде в света. Онези, които създадоха земята, онези, които създадоха Слънчевата система, са решили – цялата Слънчева система минава в една нова фаза. Старият живот на земята е несъвместим с новия. Всичките хора ще участвате, няма да остане нито един. Всички същества ги организират. Иде една коренна промяна. Не е лошо това. Ако иде зимата, трябват по-дебели дрехи. Ако иде лятото, трябват по-тънки дрехи. Ако духа вятър, подслон трябва да имате. Иде една промяна в света в този порядък на нещата. Онези, които устройват земята, не са тук на земята. Не мислете, че онези, които са тук, на земята, те ще преустроят света. Ако те можеха, досега щяха да го преустроят. Ние, хората в света, не сме в състояние. Какво не са правили, и пак светът е в същото положение. Ако се намерим в туй здание и то се затвори за 4–5 години, ние, хората, ще се намерим в трудно положение. Вие казвате, спасението зависи от вас. Спасението иде отвън, то зависи от светлината, от топлината. Вие досега не сте се възпитавали. Кой е онзи Първият, който е запалил вашата свещ в живота? Не помните и кога се е пробудило вашето съзнание в този живот. Помните ли кога вашето съзнание се е пробудило? Мислите, че това съзнание от само себе си се е запалило. Мислите ли, че тази светлина се е запалила изведнъж, както в един град – електрическото осветление. Сега ли се е създала тази светлина? Има ред същества, които са работили. Всеки има инсталация, завърти ключа, и всички лампи се запалят, светнат. Някъде е така направено, че един завърти ключа на всичките лампи, и светнат. Завърти ключа, и изгасват. Най-сетне мислите ли, че вашите мисли и чувства, които ви занимават много пъти – вие желаете велики работи, мислите ли, че тия работи са ваши. Не.

Там четете историята на онзи израилски патриарх Яков, на когото неговият дядо Лаван даде старата дъщеря, не тази, в която беше се влюбил. И трябваше цели 14 години да служи за тия двете жени. И после той казва: „Ти знаеш да експлоатираш, но и аз знам.“ Направил едно условие с дядо си. „Ако искаш да ти услужа, ще се условим кои овце ще бъдат твои – сивите или пръчкавите овце. Ако ти избереш сивите, другите остават за мене. Ако избереш пръчкавите, сивите остават за мене.“ Този синко майчин разбираше закона, знаеше едно изкуство. Когато поеше овцете, ще тури пръчица, и после овцете се раждали пръчкави. Дядото гледа, че овцете се раждат все пръчкави, чуди се какво да направи и казва: „Нека пръчкавите бъдат за мене.“ И после започнали да се раждат сиви повече. Най-после Яков, като забогатя, взе всичко туй. И казва Яков: „Баща ви предаде ви на мене. Да бягаме с туй, което спечелихме.“ Задигнал и децата, и камилите, и овцете – голямо стадо. Настига го Лаван Яков, казва: „Аз съм ти направил едно зло, но тази вечер ми се яви твоят Господ и ми каза да не те бутам.“ Явил се Господ на Якова и казва: „Няма да буташ Якова. Главата ти ще се снеме, ако го бутнеш.“ „Тогава да се примирим, да направим един договор.“ Мнозина от вас ви е страх от бъдещето. Има един, който се застъпва за праведните хора, когато уповаваш и устояваш. В този случай аз похвалявам характера на Якова. Казвате, че е користолюбив. Яков научи един урок, излъга брата си и 14 години му трябваше да работи да изкупи една лъжа. Четиринайсет години го изтезава Лаван, и той научи как да се примири и действително, като се върна, се примири с брата си.

Казвам, трябва да се разбира животът на Якова. Не е до Якова, но казвам, че трябва да се примирим със света. Не знаеш кога ще има пръчкави и кога сиви овце. Не знаеш кога ще спечелиш, кога ще загубиш. Не знаеш кога всички ще те обичат и кога няма да те обичат. По някой път вие обичате някой да ви гадае, нали. Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от тази школа за едно непослушание. Те носят от своето изкуство. Но те са все цигани. Който гадае, той не гледа на восъка, той не гледа на картите, той не гледа на кафето, на боба, или пък някой чете молитви, казва: „Да се помолим на Господа и работата ще се уреди.“ Истинският гадател, той вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Казвам, засега нищо не мога да ви кажа. Иди, не греши и следната година да дойдеш пак.

Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър, едната обичала господаря си, другата, която не обичала, отивала нощно време и опапвала хубавото грозде и казвала, че онази го е изяла. Онази, която никак не е бутала, била наклеветявана от другата. Пита господарят сега кой изял гроздето. Аз, като минавам из нашето лозе, зная кой изял гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го изядат. Пчелите, като изядат, не оставят нито една черупка. Нашите мислят, че ще се прикрият. Аз казвам, нека ядат, тази година гроздето е евтино. Пчелите, ако го ядат, те го преработват на мед. Ако човек го възприеме, какво ще излезе. Нищо няма да излезе. Човек каквото е ял, той не го е преработил.

Като влезе Христос в храма – подразбираме онова разумното, когато влезе в нас – той взема камшика. Аз разбирам онова разумното в човека – когато се събуди от неразумния живот, тогава всичките тези стари идеи и преживелици изпъжда навън и казва: „Туй място, дето сте, е свято. Това е дом на молитва, няма да го правиш разбойнически дом. Разбираш ли това?“ И тогава показва камшика. Ако не го слушаш, ще питаш: „Кой ти даде тази власт?“ Той казва: „Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш.“ Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Целият ви живот, всички ваши мисли и желания ви са дадени не да се удоволствате и да правите каквото искате. Да обичаш хората, разбирам.

Когато говоря за любовта, разбирам следното. Бог се отличава с едно качество – той винаги дава, а човек се отличава с това, че винаги взема. Онзи, който постоянно дава, и онзи, който постоянно взема, и двата са едно и също. Ти, щом възприемеш Божествената любов, хич няма да питаш. Грехът не седи във физическите прояви на хората. То е в онази мисъл, която осакатява. Ако тебе те лишат от слънчевата светлина, тебе те осакатяват. Ако един човек може да те лиши от въздуха, какви са всичките твои съобщения с живота. Човек трябва хубаво да чувства, хубаво да мисли, злото е там. Аз не съм за привидното добро в света. Защото ти днес направиш едно зло, утре друг ще направи по същия начин на тебе. Не от страх, но по Божествения Дух.
Изисква се ние да бъдем носители на тази великата идея. Този център, туй разумното в света иска всички същества да живеят разумно. Всеки един от нас трябва да мяза на Бога. По това се отличава доброто от лошото. Лошият човек постоянно взема и никога не дава. Добрият човек постоянно дава. Аз така определям. Добрият човек, той постоянно дава от себе си. Туй качество е на Бога. Аз не съм за физическото даване. Като се говори за земния живот, казвате, че трябва да станем калугери. Ако е въпрос за калугери, мислите ли, че човек, ако е религиозен, той живее порядъчен живот. Даже и калугерите не живеят порядъчен живот. Даже и светиите. Аз не говоря, че той води един порядъчен живот. Ако аз се приближа при този човек, аз виждам образа на онова същество, което го е създало. Ако залича божественото в него, един ден ще ме питат: „Кой ти позволи да заличаваш свещените работи?“

На кое основание искаме ние да градим? Има много хора в света, които имат идеи. Най-първо, трябва да се зароди едно желание, да изпълняваме волята на онзи, който ни е създал. Има един, на когото всички трябва да изпълним неговата воля. Тя е Волята на Бога, тя е свещена. Нашето благо, нашето щастие зависи от нея – не механически, но органически, психически, по самата необходимост на нещата зависи от него. Докато сме свързани с него, за нас има всичките възможности да имаме един красив и възвишен живот. Но помнете, когато не сте съвършени, ще дойдат всичките злини и всичките нещастия върху нас. Аз понякой път съм виждал хора, когато скърбят за своите заминали за другия свят. Виждал съм много мъже и много жени, които плачат за своите възлюблени. А не плачат, че те са скъсали връзката с туй Начало. Ако те плачат, трябва да плачат за това. Един свещен плач има. Този свещен плач е, че са скъсали своята връзка с Бога, а не че са скъсали връзката със своя близък. Казвате: „Къде са заминали?“ Те никъде не са заминали, на гарата са. Ако искате да знаете, всичките, които са заминали, са като тия семена, които са насадени в земята и чакат да излязат от низините. Тия, амнистираните, ще ги посрещнете. Тази амнистия се казва възкресение. Всички очаквате да възкръснете.

Някои чакат из земята да излязат. Амнистията им ще дойде. Едни вече са амнистирани, а другите вече сега са амнистирани. Много ме питат, казват: „Има ли виждане в оня свят?“ Щом се обичате, има виждане; щом не се обичате, няма виждане в света. Щом сте умни, има виждане; щом не сте умни, никакво виждане няма. Виждането е свойствено само на онези разумните хора. Ще дойде един ден, и вие ще се видите с всички ония, за които даже не сте сънували. Един ден ще разберете, че вие сте имали толкова приятели в света, които са ви обичали и са треперили за вас, вие нищо не сте дали. Вие чувствате, че сте изолирани, че никой не мисли заради вас. Това е голяма лъжа. Това е голямо заблуждение. Ако никой не мисли заради вас, вие не бихте имали никакво съществувание. Веднъж живеете, вие не сте изолирани. Че каква е тази привилегия – да бъдете един цар, който умира, или да бъдете един овчар – млад, красив, който сега се ражда. Кое бихте искали – един военачалник с всичките ордени, но на умиране или едно дете, което сега се ражда и има своето бъдеще?

Бъдещето е на децата, които се раждат с идеята за любовта. Бъдещето е за младите, които се раждат със своя кривак, разбирам, вечната правда – да се не съблазнявате да крадете овцете на другите. Който не е отишъл да краде овцете, а се грижи за овцете, те го познават, и по име ги зове. Като минат край него, казва той, тази е... тази е. Че какво по-хубаво от това, овчарят да познае своите овце. Понеже не кара овцете нито да крадат, нито да му работят, а само ги пасе. Когато ги пасат, нему е приятно. Като ме питате какво занятие да захванете, казвам, бъдете овчари. Когато дойде едно стълкновение във вашата душа, ще се роди нещо божествено. Когато дойде този с камшика, когато викат отвънка, лесно благославяте в името Господне. Да знаете, че е дошло време да тръгнете. Не питайте защо ви се даде тази власт. Но като дойде това време, то извади камшика както Христа.

Казвам, съжалявам, че всички свещеници не извадиха камшика. Те оставиха само един човек да извади и затуй всичките евреи не можаха да се оправят. Всичките любещи, всичките добри хора трябва да извадят камшиците. Има нещо по-силно от парабелите. Ако вас може да ви убедят в един добър човек, това е един парабел. Ако бих ви убедил в това, то, като мушнете някого, той трябва да светне. Онзи, който иде от онзи свят, те са въоръжени, те носят едно ново оръжие, едно ново изобретение – един нож с две острия, с една особена отрова. Като те срещне, след като ти говори, ще извади ножа си и ще те мушне, и ти кажеш: „Чакай, вече ще служа на Господа.“ Три пъти като те мушне, ще те пипне с ръката, ще извади ножа, и ти ще кажеш: „Чакай, аз ще служа на Господа.“ Три пъти като те мушне в ръката, той ще каже: „Ти виждал ли си този мъж?“

Казвам, всинца насила ще влезете в Царството Божие. Няма никой, който да остане да не влезе. Всичките ще станат верующи, не да вярвате, но един факт е. Този начин, по който вървите, не може да живеете вече. Следователно остава само един път. То е пътят само на Братството, само на Любовта. Хората да мислят добре един за друг, да имате хубави мисли. Много пъти казвате, че не може да мислиш добре за хората. Вярвай в това, което не може. Вярвай в това, което не може да постигнеш в света. Ти трябва да вярваш, че може да живееш за в бъдеще. Ти сам ще се убедиш, като заминеш от този свят за другия, то ще се убедиш. След 50–60 години ще знаеш истината. На гарата ли ще бъдеш, или не. Ако заспиш и нищо не виждаш, е едно, но ако се пробудиш и видиш една реалност, която никак не си сънувал, какво ще кажеш.

Така американският проповедник Муди казва: „Двайсет години проповядвам, но като наближи да умирам, виждам, че земята се плъзга, отивам някъде нагоре. Много пъти проповядвам за оня свят, че като се молил човек на Господа, чува му се молбата. Аз – казва – не зная колко е далеч небето, но едно нещо зная, че е близо. Колкото пъти се помоля, чува се, отговарят ми. Колкото пъти съм се помолил, не съм чакал много. Молитвата ми се изпълва. Някой път даже след половин час ни се е отговаряло.“ Той имал опитност. Отива в Англия да проповядва. Един богат англичанин му обещал да му даде пари за салон, да му услужи да му приготви условия за проповед. Отива в Ливърпул, но когато отива, от Америка вижда, че този му приятел умрял. Той се намерил в чудо. Той се е помолил, но след като умрял неговият приятел, той имал най-големия успех. Ходил и английският крал да го слуша. Цели чудеса е правил. Много смел човек бил в проповедта. Има нещо теоретическо. Какво ще ми разправят на мене, какво ще ми казват има ли Господ, или не. Аз казвам на този, който ме пита, – за умните хора има Господ, а за глупавите никакъв Господ не съществува. Камъните нямат никакъв Господ, хората имат Господ.

Ето какво разбирам под думата Бог. Да имаш едно Същество, което те е обичало през цялата вечност. Никога да не ви е обидило. Разбирате ли вие това. Да имаш едно Същество, което през цялата вечност те е обичало и никога не те е оставило. Това наричам Бог, на когото трябва да гледаш свещено, и неговото име да пазиш свещено. Може да мислиш, че той е всесилен, то е второстепенно. Че той може всичко да направи, второстепенно е. Любовта е по-силна от силата. Любовта е по-силна от знанието. Любовта е по-силна от всичко, каквото имаш. Любовта носи живот в себе си. Любовта носи свобода. Любовта носи знанието, тя носи всичкия смисъл. Ако ти разбираш любовта, тогава ти си същество, което е безсмъртно, от нищо няма да се оплакваш.
Казвам, тази е идеята за Бога, която трябва да имате. Бог е страшен за онези, които не го познават, но е любящ за онези, които го познават. За онези, които дават ход на неговите мисли и чувства да се проявяват, по-добър от него няма, но за онези, които противодействат, по-страшен от него няма. Ни най-малко не мислете, че туй божественото ще даде хората да се подиграват с неговата любов. Любовта в света не може да бъде подигравана. Страшно нещо е да се подиграва човек с любовта. Страшно нещо е. Ти не може да се подиграваш. Аз искам да изнеса истината. С любовта не може да се подиграваш, понеже е смисълът на живота. Щом речеш да се подиграеш, ще опиташ едно страдание в живота. Като отричаш любовта, ти ще отречеш страданията в живота. Ти можеш да бъдеш цар, ти може да бъдеш княз, ти може да бъдеш философ. В момента, в който речеш, може да бъдеш ангел, може да бъдеш божество, но ако отречеш любовта, ще слезеш от великия трон, дето се намираш. Долу в дъното ще отидеш.

Следователно има един закон, който не се изменя. Не може ние да изменяме естеството на Бога, т.е. не може да изменим в него туй чувство на любовта, което той проявява към всички същества. Безразлично е, ако ние сме нещастни. Нещастието зависи от нас. А пък щастието ще зависи, когато ние изпълняваме неговата воля, за която ние сме пратени. Казваме, сега бъдете такива, каквито сте били. Сега ви виждам – всички сте герои. Досега всички сте били герои в злото и както ви виждам, имате ордени дадени, герои сте били, безстрашни хора – да влезете в стълкновение с Бога. Яков се бори и казва: „Няма да изпълня волята.“

Казвам, ако вие сте били герои в злото, бъдете герои и в доброто. Обърнете една страна, за да имате две страни. Казвам, ако вие не бъдете герои в доброто, аз ви наричам крайни страхливци сте. Герои сте в злото, похвалявам ви, но страхливци в доброто, ако сте, пет пари не давам. За злото ви давам милиони, но за доброто нито пет пари не давам. Ако и в доброто сте тъй смели, както и в злото, имате моите почитания към вас. Да сте смели в доброто и в злото.

Сега ви желая да бъдете смели в доброто и в злото.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Четвърта неделна беседа

16 октомври 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10321 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 10:31

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание



ЧУВАШ ЛИ?


Ще прочета 21 глава от Евангелието на Матея дo 23 стих. Ще взема само думите: "Чуваш ли що казват тия?" Един въпрос не на възрастните, на малките деца. Казва: "Що казват тия?" Въпросът не е какво умните хора говорят, но децата какво говорят. Какво им дошло на ум да говорят. Тези най-умните първосвещеници поставят въпроса: Не чуваш ли какво говорят? С тези поколения как може да живееш, какво може да излезе от тях? Животът има две страни. Аз сега говоря върху един въпрос, който е теоретически и практически верен и в своите положителни и отрицателни страни е верен. Ние в живота искаме това, което никога не може да бъде. Добрият иска туй, което никога не може да бъде и злият иска туй, което никога не може да бъде. Защото аз говоря за живота, който е на земята. Сега вие може да философствате и да казвате: Случва се някой път. (В салона има течение[1]) Туй, което за вас е опасно, за мене е приятно. Има два вида разочарования в света. Разочарованието на добрите и разочарованието на лошите на злия човек. Думата "зъл" вземам в такъв смисъл, както понякога вие я употребявате. Лошото аз го вземам безлично. Лошото в света се случва. По някой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не очаква. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква. Както и да обяснявате това, случайността е великото в живота. Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега разбира се, не само да казваме това, но и да сме уверени в него. Има два вида философия, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго. Някой път говорят туй, което се разбира, че е така.


Има един разказ от древността, който превеждам. Един от великите учители праща един от своите ученици да обиколи природата, да изследва нещата. Тръгнал той по пътя и вижда в гората се тели една крава и при нея седи един вълк. Като едно овчарско куче чака. Пита: Какво пазиш[2]? Той казва: Пазя я, като роди да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой. Много хубава, благородна работа е тази. Върви по-нататък и гледа една квачка седи и мъти пиленца. Една лисица седи до нея и чака. Пита: Какво вардиш? Тя казва: Вардя я, че като се измътят пиленцата, да не би да стане хата* с тях. Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва. Най-после среща го един млад момък, взел една мома, повел я. Тя напред, той отзад, облечена хубаво, с вързани очи и с камшик я кара. Пита го: Защо я караш? Не знае как да ходи. Много хубаво нещо, щом не знае да ходи, възпитавай я, разхождай я. Сега аз ви навеждам на неща, за които вие ще кажете, че не са верни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия? Това е действителност, сложена в една форма. Приблизително така се случва. Колко млади моми така са ги карали. Погледнете историята от миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми. Това не е една фикция. Може в моята разказвателна форма да има нещо преувиличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: Яйце да хвърлиш няма къде да падне. Или, бяга като куршум. Или казва: Той е човек като планина. Или, вдигнал целият свят на гърба си.


Има две страни в живота, които трябва да се разбират. От неразбирането на тия две страни, произтичат всичките тия противоречия на земята. Всички хора очакват на земята един ден да дойде Царството Божие. Щом очакват туй нещо ще дойде. Че тази крава ще роди телето, туй е вярно. Първото положение, че кравата ще роди, е вярно. Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Първото положение, че кокошката ще измъти пиленцата, вярно е сто на сто. Тъй е, ще ги излюпи. Но че лисицата ще ги отгледа, съмнявам се в това. Първото положение, че тази мома е с вързани очи и я карат да се разхожда, вярно е, но че той я учи да се разхожда, то е въпрос. Той е заинтересуван. Аз вземам това в иносказателна форма. Но както и да вземате тези положения, някои от тях са верни, а някои неверни. Не всички твърдения са верни в света. Но не и всички отрицания са верни в света. Някой път се случва така, че което твърдиш за вярно, не е вярно, и туй, което отричаш някой път, е вярно. А някой път и едното е невярно и другото е невярно. Има един закон, който гласи така: Едновременно не може да кажеш две лъжи. Една лъжа може да кажеш, но две никога. Едновременно можеш да кажеш една истина. Истина е, че кравата се тели. факт е. Но че вълкът има намерение да отгледа детето й, туй е лъжа. Второто положение за лисицата е същото. Някой казва: Той две лъжи казва. Това е пресилено. Две лъжи не може да се кажат. Две лъжи никога не могат да се съберат в човешката уста. Лъжата е толкова голяма, че едва една лъжа може да се събере в човешката уста. Майсторлък се изисква да кажеш една лъжа. При това, за да кажеш една лъжа, ти трябва да я свържеш с една истина. Не я ли свържеш с една истина, твоята работа съвсем е загазила. И обратното е вярно. Онзи човек, който иска да каже истината на земята, той непременно трябва да каже една лъжа. Лъжецът, за да каже лъжата, трябва да каже една истина. Но и онзи, който иска да каже една истина, трябва да каже една лъжа. Сега заключението: Едното е вярно и другото е вярно. Ако човек, за да каже истината, може да каже и лъжа, тогава по-добре да не казва истината. Може, но лъжата ще излезе като последствие на истината. Искате да спасите един човек. Сега вие ще попитате: как е възможно да се изкаже една лъжа. Представете си един светия, който досега си е пазил очите святи, никога не е погледнал една жена да не се оскверни, всякога е държал мислите си чисти. Според разбирането на хората, светията е чист и свят човек. Тъй разбират те, казва се: да не гледа! Да не види голо тяло защото ако види голо тяло отиде всичкото му спасение. Тъй мислят хората. Представете си, че този светия иска да каже истината. Дави се една жена, той иска да я избави, тъмно е. Той е светия, което значи свети, и я изважда гола. В какво положение ще бъде той, когато го попитат: Как беше тази жена, с дрехи или гола? Ще каже, че е била гола. Как може този светия да хване гола жена? Сега някой ще каже, това са крайности. Някой път, когато искаш да кажеш истината, ще излезе една привидна лъжа. Но само привидно е така, това е буквално разбиране. В какво седи голотата на човека? Външната голота е символ на една вътрешна голота. Сега се говори за богатите хора. Богатите са хора, които имат пари, които имат говеда, които имат къщи и за тях казват, че ще няма да влязат в Царството Божие, защото са богати. Богатството има една вътрешна страна, на която външното богатство е израз. Има едно духовно богатство. Има едно религиозно богатство, което пуща хората в Царството Божие. Има едно научно богатство, което не всеки пуща. Нима мислите, че горделивият учен човек не е бил богаташ? Той мисли, че е разрешил всички задачи. Разрешил една задача и мисли, че всичко е разрешил. Той е богат човек. Нима един, който има социални идеи не смята, че един ден ще ги разреши. Ако разгледаме човешката история, колко философски теории са се издигнали и колко са пропаднали, колко философи са се издигнали, като са мислили за подобрението на човечеството, виждаме, че като са се прилагали тия теории, са излезли толкова верни, колкото твърдението на вълка, че той чака, за да пази телето.


Христос влиза в града и гледа, че целият народ иде. Очаква Го. Но Той взима един камшик, влиза в храма и на общо основание изгонва навън всички търговци. Камшик има тук, не здрависване. Задават му въпроса: Кой ти даде това право? Той, за да се оправдае, казва: Писано е, че "домът на Отца Моего, е дом за молитва". И сега питат, какво право има Христос да вземе камшик? Аз не искам да Го защитавам. Каквото е направил, направил Го е. Констатирам факт, както вълкът. Чакам да се роди телето. Изпъжда ги Христос навън всички. Негова работа е. Защо и за какво, сега може да се дават разни тълкувания. Едни одобряват, други не одобряват. Казват: По-правилен начин не може ли да приложи? Може. Но когато по правилен начин не може да стане, по неправилен начин става. Казвам: Без война, може ли? Може. Когато по правилен начин не може, тогава става по неправилен начин. Тогава почват пушки, топове, задушливи газове. Казват:другояче не може ли? Може. Седи един при кладенеца, минава пътник, пита го: Какво ще ми предскажеш? Ако вляза в кладенеца, ще изляза ли пак навън? Чакай, казва, малко. Ще ти докажа дали ще излезеш или не. Хванал въжето, гледа нагоре, гледа долу и му казва: С това въже в кладенеца не влизай, ако влезеш, няма да излезеш навън. Туй е моето предсказание. Като искаш да знаеш дали моето предсказание е вярно, или не, влез да го опиташ. Има едно поверие в народа. Когато се ражда някой, явяват се орисници. Те му чертаят външните условия, при които човек се ражда, баща му, майка му, общото съчетание на планетите. Изгревът на слънцето, залезът на слънцето, ветровете, бурите, теченията на реките, всичко това определя неговата съдба това са орисниците. Всички вземат участие в дадения момент. Всичко онова, което взема участие при раждането на детето, определя съдбините му. Най-първо, най-главните фактори определят, а това е цялата природа, цялото небе. Казвате: Че така Господ определи. То е за религиозните хора, които вярват. Учените пък вярват, че те определят нещата. Те могат да кажат нещо за неговите способности, за баща му, майка му, дядо му, дали са даровити, дали са учени, знатни, дали майка му е от видно семейство и т.н.


Майка му, баща му, дядо му, прадядо му целият им живот се определя от външните условия. Сега, да определя, какво нещо разбирам под външен свят. Външният свят е разумен резултат. Всички външни условия, които днес съществуват, които нас ни ограничават, това са резултати на един друг свят, резултати на действителността, на друг един свят. Както и да обясняват учените хора, това е така. Да кажем, духа вятърът. То е резултат на една сила, която работи. В духането на вятъра няма разумност. Ако попитате вятъра, какво току духа, влиза, излиза, той нищо няма да каже. Онзи, който духа с прах, той има предназначение. Човек, . който не разбира законите на природата, нему се вижда, че има игра в природата, че всичко е едно съчетание, едно съвпадение. Ще обяснят, че едното течение е топло, а другото студено. Но туй отчасти е вярно. Зад едно топло течение и зад едно студено течение съществуват две противоположни причини, които действат. Студеното течение в природата се образува от същества, които мислят по един начин. Топлото течение се образува от същества, които мислят по друг начин. Различават се. Рибите са студенокръвни. Млекопитаещите, птиците са топлокръвни. Кои са причините, че рибите са студенокръвни? То е привидно така. Понеже водата е добър проводник на електричеството и рибите са проводници на електричеството. В рибите има повече електричество отколкото магнетизъм. Затова кръвта им е по-малко подвижна и затова е студена. Рибата е лишена от говор. Тя и да иска не може да говори. Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо изтласкване, удряне. Всякога щяха да се удрят един други. Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата. Питам: Какво щеше да бъде ако един човек говори един час, както аз ви говоря тук и от устата му да изскача вода? Всички щяхте да бъдете мокри. Кой от вас би устоял на струята? Че вие щяхте да се изпотите до края на беседата. Казваме: Каква е речта му? Само мокрене прави. Сега, например, в Америка съществува сух режим. В България съществува мокър режим. И в Англия съществува. Сухият режим искаше да го приложи и Русия1 но цяла царска Русия отиде със сухия режим. Когато Америка почна със сухия режим, тя се намери в голямо затруднение. Американците и сега се питат, да въведат ли сух режим или не. Нищо не се ражда при сухия режим. При мокрия режим се раждат много повече идеи. Казват: Сухият режим струва милиарди загуби. Само мимоходом засягам този въпрос. Защо нещата са сухи ли мокри? Природата поддържа едновременно и сухия и мокрия режим. Сухият режим в света кой е? Сухият режим, това е злото. Мокрият какво е? Мокрият, това е доброто. Обаче, от философско гледище сухият режим е доброто, въздържанието, трезвеността В Божествения свят е обратно.


В Америка е една необходимост да не пият хората. Искат да се наложи въздържание по един механически начин, със закон и там е грешката Виждаме, Съединените Щати ангажираха всичко за тази цел. Но в Америка със сухият режим развратиха всички свои чиновници. Защото винаги забраненото е по-сладко, те търсят скрити пътища, тайно продължават да пият и то много повече. Има заинтересувани среди отвън и те нарушават техните закони. Значи един сух режим в дадения случай, ако се прокара идейно, много повече време ще вземе, но е по-разумно, отколкото на часа, набързо да се ликвидира с пиянството. Ако доброто в света се наложи, както сухият режим в Съединените Щати, ще има същият резултат. Сега се разрешава въпросът, по кой начин да се подобри човешкия режим, чрез сухия режим или чрез мокрия? Чрез двата, нищо повече. Ако питате мене, аз бих казал: Употребете двата режима. Ще им кажа тъй: Когато употребиш сухия режим отвън, употреби мокрия режим отвътре. Когато употребиш мокрия режим отвътре, употреби сухия отвън. Сега разгледайте тия начини. Казвате: И в един мокър режим има противоречие; и в един сух режим има по-голямо противоречие. При мокрия режим всичките се разтопяват, хубавите работи се разтопяват. Една картина може да се развали. Едно платно може да се развали, но в сухия режим нещата просто няма да станат. Не може ли без зло в света? При сегашните условия, светът не може да съществува другояче, освен така, както сега е създаден. Аз изключвам онова, което хората са създали. Каквото хората са създали, то е за тяхна сметка. Но тъй, както в природата съществуват законите, не могат да действат другояче. Всички идеи, всички вярвания, всички реформи имат дотолкова възможност да се реализират, доколкото те са в съгласие със законите на природата. Защото не е важно само една идея да се разпространи в света. Гази идея, какво отношение може да има към хората, какво благо може да носи? Всяка една идея трябва да носи известни блага. Когато ние говорим за тия процеси в природата, аз не се вглъбявам. Човек, ако се вглъби много в процесите на природата, има една опасна страна. Ако вие опитате един отровен газ, колкото и да е малко, вие се излагате на опасност. Даже в тази форма като се говори за злото, злото е една голяма опасност. Даже ако само мислите механически за злото, може да си създадете цяло нещастие. Ако мислите за доброто, вие може да си създадете добро за себе си. Сегашното нещастие в света се дължи на това, че хората мислят повече за злото, отколкото за доброто.


Казвам ви: Престанете да мислите за злото, престанете да мислите за кражбата, престанете да мислите за престъпленията. Съвсем да не се мисли. Някой казва: Да живеем сух режим. Как ще живеете? Опитвали ли сте да живеете сухия режим? Ако живеете на физическото поле сухия режим, стомахът ви ще хлътне, кожа и кости ще станете; ако си послужите с мокрия режим, веднага във вас ще има известна промяна в обратния смисъл. Вярно е, че хората трябва добре да се хранят, но храната, с която се хранят, трябва да е чиста, да е малко, но съдържателна и да е толкова, колкото е необходимо за поддържане на живота. Ако считате храненето за едно благо, ако винаги мислите за храненето, туй хранене ще ви принесе благо. Ако мислите за храненето като удоволствие, непременно то ще ви донесе удоволствие. Никога не считайте храненето като удоволствие, но като една приятна необходимост за съграждане на живота. Ако не искате да ви готвят хората, гответе си сами. Онези, умните хора трябва да си готвят сами. Ние се натъкваме на големи противоречия, може ли все човек да си готви храната. На туй противоречие са се натъквали всички млекопитаещи, които преди човека готвили храната си. Тогава някои от птиците вземат жива храната си, не сготвена храна. Те нагълтват малките мушици, но тия мушици не са добре сготвена храна. Птиците умират често поради това, че гълтат мушици с всичките им нечистотии. Много често те са заразени. И от това умират птиците. Когато вълкът едно време се намерил в противоречие, не могъл да намира своята храна, той облякъл една овча дреха, отишъл при овцете и казал: Станах вече като вас, ще паса трева. По този начин не може да се живее. Овцете му направили един банкет. Радвали се всички овце. Един техен мъдрец казал: Гледайте го сега дали е правоверен. Съмнявам се дали е правоверен този вълк. Как да го познаем? Ще го гледате като ходи със стадото дали пасе трева или не. Или само мушка муцуната си в тревата. Ако пасе, правоверен е, като нас ще стане. Ако не пасе, пазете се от него, понеже той уж пасе, а с очите гледа да улови някоя овца и когато овчарят го няма, да я одере и изяде.


Та казвам: Ако искаш да познаеш вълкът станал ли е овца, виж го пасе ли трева или не. Пасе ли, ще стане овца. Не пасе ли, няма да стане. Питам: Туй, което е вярно за вълка, вярно ли е за човека? Кое е онова, което облагородява човека? Казваме: Човекът е гениално същество. Още по-силна дума се изисква. Според мене човекът е израз на целия космос. Той е последното дело на природата. Той е един от най-великите резултати, до които природата е дошла. Значи, всичко онова, което става в космоса, се отразява вътре в човека, в обратен смисъл за и против. Противоречията, които някой път съществуват на земята, показват добрите страни* които съществуват в природата. Злото, което се показва, не е всякога зло. Но и доброто, което се показва в човека, не всякога е добро. Вземам доброто, което има отношение към нас, на земята. Сега аз изнасям този факт, понеже всички вие имате за живота особени разбирания. Мислите ли, че разбирате живота? Дядо ви как е живял, баба ви как е живяла. Както и да са живели хората, аз ги виждам все са заровени някъде. Разпитвал съм мнозина. Казвам: Ти ходил ли си в оня свят? Не съм. Сега мисля да ида. Казвам: Като се върнеш ще ми кажеш какво има там. Мнозина, които са заминали за другия свят, не са се вестили в онзи свят. И досега не са дошли, да ми кажат, какво има там. Казвам: Какво има в оня свят? И чудното е, че мнозина са останали на гарата. Питам: Защо не заминахте? Не можахме да се качим. Казват, че със следващия влак ще заминат. Аз зная, че следващият влак е след 45 години. Хората мислят, че някой си е заминал, за другия свят, пък той 45 години подсмърча на гарата. Изнасям един факт, който не искам да ви доказвам. Може да го разберете както искате. В него има и лъжа и истина. Аз се намирам в същото противоречие, както светията с жената. Каже ми някой: Майка ми скоро умря, къде е? Можеш ли да ми кажеш? Казвам: Майка ти при тебе я виждам. Че как тъй, заровихме я на гробищата. Но аз я виждам тук, до тебе. Ти за какъв искаш да ме смяташ? Аз разглеждам нещата много реалистично. Виждам майка ти и тебе, че живеете в едно и също тяло. Ти като говориш и твоя и нейния глас чувам. Майка ти се смее, в очите ти виждам и ти се смееш по същия начин. Виждам твоя раздвоен поглед. Ама, това може ли да бъде? Дали това може да бъде, не го зная. Приеми го като една мисъл. Ще ви приведа един пример за един адвокат от Варна. Един адвокат, краен рационалист. Той сам разправи за своята опитност. Мене никой, казва, не можеше да ме накара да повярвам, че има задгробен живот, че човек съществува и след смъртта. Чел съм всички съвременни модерни и стари философии, но чудното е, че откак умря майка ми, повярвах. Не мога да се освободя от мисълта за нея. Обясни ми, как става това нещо? Не исках да му кажа, че майка му живее в него, че цялото му внимание е насочено към онзи свят и той почва да вярва вече.


Не трябва да мислим отвлечено, като че всяка една наша мисъл, като че всяко едно положение, което заемаме, няма отношение към нас и към другите. От човека зависи дали ще бъде в дадения момент щастлив или нещастен. Щастието или нещастието донякъде зависи от самия човек. Да бъдеш обичан или да не те обичат хората зависи напълно от тебе. Запример, ти искаш да бъдеш щастлив, искаш да те обичат хората, но за да те обичат, трябва да има вътрешен повод. Казваш: Човек трябва да бъде богат. Ти може да бъдеш богат, без да бъдеш обичан. Може да си красив, без да бъдеш обичан. Понякога богатството спомага да бъдеш обичан, но едновременно, то е и най-малката причина, за да бъдеш обичан. Тогава как ще ми обясните психологически случая с онази жена от царско произхождение, която избягала с един циганин? Тя отива с един циганин, цигулар. Напуска мъжа си, оставя всичкото богатство, не иска нищо. В закона на Любовта има нещо по-високо отколкото царуването. Любовта, това е най-висшето благо в света. Ако може да намериш Любовта, ти си намерил вече смисъла на живота. Но работата е, че човек не може да попадне в туй течение на любовта. Всеки пита, дали ще успеем или не в Любовта? Любовта е акт само на Великото в света. Само едно Същество има в света, което може да люби. То е един акт на великата природа. Акт на Цялото. Аз казвам: Бог е единственото същество, което може да люби и от което никога не бива да се отдалечаваме. Единственото същество, което люби, то е само Бог. Другите хора са носители на великата идея, те са носители на Божията Любов. Всеки един от вас може да провери, че това е вярно. Дотогава докато считаш, че хората са носители на Божията Любов, ти никога няма да бъдеш разочарован. Когато поискаш един човек да те обича, непременно ще бъдеш разочарован. Разочарованието иде много скоро. Няма да закъснее. Ще се разочароваш и в себе си и във всички. Ще се разочароваш във всичко, в баща си, в майка си, в брата си, в приятелите си, във всички познати. Сега аз искам да ви изнеса един пример. Един приятел искаше да ми изясни един факт: Минавам покрай едно поле, един овчар пасе 50-100 овце. Овчарят идва при мене, остави стадото си, но цялото стадо тръгна подир овчаря. Защо блеят? Защото са гладни, а той ги води на паша, подобрява живота им. Всичките овце са се влюбили в него. Те знаят от кого да искат помощ.


Мислете по-малко за злото, мислете повече за доброто в света. Ако искате да търсите вашето щастие, мислете повече за здравето, отколкото за болестите. Мислете повече за вътрешното богатство, за реалното. Аз бих предпочел да имам един приятел, отколкото да имам милиони. Десет души приятели, които имам, струват повече, отколкото 10 милиона, които мога да спечеля. Тия 10 души приятели ще донесат всичкото ми щастие. Ако единият е музикант, другият е приятел, третият художник, четвъртият верующ, петият маг, те ще произведат всичкото материално благо. Благото в този вид ще създаде най-голямото щастие. Сегашната статистика показва, че в Америка тези, които са разчитали на милионите си, всичко са загубили. Един загубил един милион, друг два милиона, три, четири до 100 милиона долара в една криза. И ако кризата продължи, те съвсем ще загазят. Не сме ли ние всички тия милиардери? Млад си, имаш един замах, който струва милиони. Остарееш, не е ли това загубване на милионите? Старостта не е ли загубване на милиони? Докато си здрав имаш един замах, готов си да издигнеш ножа, да освободиш цялото човечество. Но като остарееш и заболееш, изгубваш всичките тези идеали и казваш: Оставам всичко на бъдещите поколения. Бъдещото поколение е за себе си. Хората искат да оправят света. Но това е идея на Великия, Който седи зад тях. Как ще стане на дело? Кога ще се оправи светът? Човек трябва да знае, след като е дошъл в света, какво е неговото предназначение. За себе си ли да живее той, или за човечеството? И за себе си трябва да живее и за другите, но да не става роб на силния. Социалните условия те заставят да работиш за общото добро. Моето разбиране е, че има един разумен център в света. Център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората. Никой не знае, къде е мястото на този център, близо или далеч. Близо или далеч, то зависи с какви идеи си служи човек. Ако го измерваш с човешките идеи, този център е далеч. А ако го измерваш с идеите на напредналите същества, то този център е близо. Ако вие разправяте на някоя мравка, че съществува един свят, че има хора, които са писали книги, имат църкви, училища, университети, свещеници, владици, които проповядват едно учение. За всичко това мравките даже не подозират. Казват: Целият свят обиколихме, не сме видели никакъв университет. Качвали са се по тия големи хора, слизали са, нищо не са намерили. С идеите на мравките ли сме, ние сме далеч от този център. Човек знае, че е близо до мравките, но мравките не знаят, че са близо до човека. Сега може да ми зададете един въпрос: Какво ни ползва нас, ако съществува един такъв център в света? Представете си, че аз имам способността да говоря с мравките и на техния език им кажа: Слушайте, настанало е Царството Божия на земята. Ако останете на това място, на което стоите, ще стане една голяма катастрофа. Ако всички ме послушате и възприемете туй знание, ще се освободите и ще вземете туй благословение. Ако не ме послушате, всичко ще се разруши и ще бъдете вън от мравуняка. Този катаклизъм иде в света, не катаклизъм, но едно коренно преобразование иде в света. Онези, които създадоха земята, онези, които създадоха слънчевата система са решили да преобразят вселената. Цялата слънчева система минава в една нова фаза. Старият живот на земята е несъвместим с новия. Всички хора ще вземат участие в това преобразование. Няма да остане нито един безучастен. Всички същества ги организират сега и ги подготвят за това. Иде една коренна промяна. Не е лошо това, но да знаете, че идва ли зимата, ще ви трябват по-дебели дрехи. Ако иде лятото трябват по-тънки дрехи. Ако духа вятър, подслон трябва да имате. Иде една промяна в света, в този порядък на нещата. Онези, които устройват земята, не са тук на земята. Не мислете, че онези, които са тук на земята, те ще преустроят света. Ако те можеха, досега щяха да го преустроят. Ние хората не сме в състояние да оправим света. Какво не сме правили и пак светът е в същото положение. Ако сме в едно здание и то се затвори за 45 години, ние хората ще се намерим в трудно положение. Вие казвате, че спасението зависи от вас. Спасението иде отвън, то зависи от светлината, от топлината. Вие досега не сте се питали: Кои е Онзи Първият, който е запалил вашата свещ в живота? Не помните и кога се е пробудило вашето съзнание в този живот. Помните ли, кога вашето съзнание се е пробудило? Мислите ли, че това съзнание от само себе си се е запалило? Мислите ли, че тази светлина се е запалила изведнъж, както в един град електрическото осветление? Сега ли се е създала тази светлина? Има ред същества, които са работили. Всеки има инсталация, завърти ключа и всички лампи се запалват, светват. Някъде е така направено, че един завърти ключа на всички лампи и те светват. Завърти ключа и изгасват. Най-сетне мислите ли, че вашите мисли и чувства, които ви занимават много пъти, са ваши? Не.Там четете историята на израелскя патриарх Яков, чийто дядо[3] Лаван даде по-старата дъщеря, а не тази, в която се беше влюбил. И трябваше цели 14 години да служи за тия две жени. Но после Яков му каза: Ти знаеш да експлоатираш, но и аз зная. Направи едно условие с дядо си: Ако искаш да ти служа, ще се условим, кои овце ще бъдат твои сивите или пръчкавите овце? Ако ти избереш сивите, другите остават за мене. Ако избереш пръчкавите, сивите остават за мене. Яков разбираше закона, знаеше едно изкуство, когато поеше овцете, тези, които бяха бременни пиеха вода направо от коритото с пръчковидни шарки, и после овцете се раждаха все пръчкави. Дядото гледа, че овцете се раждат все пръчкави, чуди се какво да направи. И казва: Нека пръчкавите бъдат за мене. Яков се съгласи, но измени коритото в сивкаво и започнаха да се раждат повече сиви овце. Най-после Яков, като забогатя, взе всичко. И казва Яков на жените си: Баща ви ви предаде на мене. Да бягаме с туй, което спечелихме. Задигна и децата, и камилите, и овцете, голямо стадо. Настигна го Лаван с мисълта да си вземе цялото богатство обратно, но сънува сън и каза на Яков: Аз щях да направя едно зло, но тази вечер ми се яви твоят Господ и ми каза да не те бутам. Няма да буташ Якова. Главата ти ще се снеме, ако го бутнеш. Тогава да се примирим, да направим един договор.


Мнозина от вас ви е страх от бъдещето.Има Един, Който се застъпва за праведните хора, когато уповаваш и устояваш. В този случай аз похвалявам характера на Яков. Казвате, че той е користолюбив. Яков научи един урок, излъга брат си и 14 години трябваше да работи, за да изкупи една лъжа, 14 години го изтезава Лаван и той научи, как да се примири. И действително, като се върна, се помири с брат си, когото излъга. Трябва да се разбира живота на Яков._Не е въпросът до Яков, но казвам, че трябва да се примирим със света. Не знаеш, кога ще има пръчкави и кога сиви овце. Не знаеш кога ще спечелиш, кога ще загубиш. Не знаеш кога всички ще те обичат и кога няма да те обичат. По някой път вие обичате някой да ви гадае, нали? Всички съвременни гадатели, това са изпъдени ученици от една окултна школа, за непослушание. Те носят днес от своето минало изкуство. Сегашните цигани са тези, които гледат на восък, на карти, на кафе, на боб. Някой пък чете молитви, казва: Да се помолим на Господа и работата ще се уреди. Истинският гадател вижда живо нещата. Той ги вижда и нищо не взема за своето гледане. Казва истината. Понякога казва: Засега нищо не мога да ти кажа.Иди, не греши и следната година да дойдеш пак Живели две слугини в един богат дом. Господарят бил добър. Едната обичала господаря си, другата, която не го обичала, отивала нощно време и изяждала хубавото грозде и казвала, че другата го е изяла. Онази, която никак не е пипала, била наклеветена от втората. Пита господарят сега: Кой изяде гроздето? Аз като минавам из нашето лозе, зная кой яде гроздето. Започнали да го ядат и го оставили. Някой път виждам, че са го изяли пчелите, но някой път виждам, че хората го ядат. Пчелите като ядат, не оставят нито една люспица. Хората мислят, че ще се укрият. Аз казвам: Нека ядат, тази година гроздето е евтино. Пчелите, ако го ядат, те го преработват на мед. Ако човек го възприеме, какво ще излезе? Нищо няма да излезе. Човек каквото и да яде, той не го преработва.


"Като влезе Христос в храма." Разумното, когато влезе в нас, то взема камшика. Аз разбирам онова, разумното в човека, което когато се събуди от неразумния живот, тогава изпъжда навън всичките тези неразумни идеи и преживелици и казва: Туй място, където сте, е свято. Това е дом на молитва, няма да го правите разбойнически дом. Разбирате ли това? И тогава показва камшика. Ако не го слушате, ще питате: Кой ти даде тази власт? Той казва: Аз съм властта. Понеже аз ти дадох властта, не престъпвай закона, ще пострадаш. Всички вие живеете в един дом, който не е ваш. Този дом е едно светилище. Вие се намирате в един храм в себе си и трябва да го употребите и пазите свещено. Този храм не е даден за ядене и пиене, не е даден и за удоволствие, но да го употребите за известен идеал. Пелият ви живот, всички ваши мисли и желания, са ви дадени не да се удоволствате и да правите, каквото искате. Да обичате хората, разбирам. Когато говоря за Любовта, разбирам следното: Бог се отличава с едно качество, Той винаги дава, а човек се отличава с това, че винаги взема. Онзи, който постоянно дава и онзи, който постоянно взема и двамата са едно и също. Вие щом възприемете Божествената Любов, няма какво да питате. Грехът не седи във физическите прояви на хората. Грехът е в онази мисъл, която осакатява. Ако ви лишат от слънчевата светлина, вас ви осакатяват. Ако един човек може да ви лиши от въздуха, какви ще са тогава вашите съобщения с живота? Човек трябва хубаво да чувства, хубаво да мисли. Аз не съм за привидното добро в света. Защото вие днес ще направите едно зло, утре друго ще направите по същия начин. Постъпвайте добре не от страх, но по Божествения Дух. Изисква се ние да бъдем носители на тази велика идея. Този център, Разумното в света, иска всички същества да живеят разумно. Всеки едни от нас трябва да прилича на Бога. По това се отличава доброто от лошото. Лошият човек постоянно взима и никога не дава. Добрият човек постоянно дава. Аз така определям. Добрият човек постоянно дава от себе си. Туй качество е на Бога. Аз не съм за физическото даване. Като се говори за земния живот казвате: Не трябва да ставаме калугери. Ако е въпрос за калугери, мислите ли, че калугерите живеят порядъчен живот? Даже и светиите не са това, което трябва да бъдат. Аз не говоря, че те водят един порядъчен живот. Ако се приближа до един светия, аз виждам образа на онова същество, което го е създало. Ако залича Божественото в него, един ден ще ме питат: Кой ти позволи да заличаваш свещените работи? На кое основание искаме ние да градим? Има много хора в света, които имат идеи. Най-първо трябва да се зароди едно желание да изпълняваме волята на Онзи, Който ни е създал. Има Един, на когото всички трябва да изпълним волята. Тя е волята на Бога, тя е свещена. Нашето благо, нашето щастие зависи от нея, не механически, но органически, психически. Докато сме свързани с Него, за нас има всички възможности да имаме един красив и възвишен свят, но помнете, когато не сте свързани, ще дойдат всички злини и всички нещастия върху вас. Аз по някой път съм виждал хора, които скърбят за своите заминали за другия свят. Виждал съм много мъже и много жени, които плачат за своите възлюбени. А не плачат, че те са скъсали връзката с туй Начало, с Бога. Ако те плачат, трябва да плачат за това. Един свещен плач има. Този свещен плач е, че са скъсали своята връзка с Бога, а не че са скъсали връзката със своя близък. Казвате: Къде са заминалите? Те никъде не са заминали, на гарата са. Ако искате да знаете всичките тези, които са заминали, са като тия семена, които са насадени в земята и чакат да излязат от низините. Тия, амнистираните ще ги посрещнете. Тази амнистия се казва Възкресение. Всички очаквате да възкръснете. Някои чакат из земята да излязат. Амнистията им ще дойде. Едни вече са амнистирани, а другите сега се амнистират. Много ме питат: Имали виждане в оня свят? Щом се обичат, има виждане, щом не се обичат, няма виждане. Щом сте умни, има виждане, щом не сте умни, никакво виждане няма. Виждането е свойство само на разумните хора. Ще дойде един ден и вие ще се видите с всички ония, за които даже не сте сънували. Един ден ще разберете, че вие сте имали толкова приятели в света, които са ви обичали и са треперили за вас, а вие нищо не сте дали за тях. Вие чувствате, че сте изолирани, че никой не мисли за вас. Това е голяма лъжа. Това е голямо заблуждение. Ако никой не мисли за вас, вие не бихте имали никакво съществуване. Щом живеете, вие не сте изолирани. Кое е привилегия, да бъдете един цар, който умира или да бъдете един овчар, млад, красив, който сега се ражда? Кое бихте искали да бъдете? Един военачалник с всичките ордени, но на умиране, или едно дете, което сега се ражда и има велико бъдеще? Бъдещето е на децата, които се раждат с идеята за Любовта. Бъдещето е за младите, които се раждат със своя кривак. Този момък е носител на вечната правда и не се съблазнява да краде овцете на другите; който не е отишъл да краде овцете, а се грижи за овцете, те го познават и по име ги зове. Като минат край него, всяка една той назовава по име. Че какво по-хубаво от това овчарят да познае своите овце? Той не кара овцете нито да крадат, нито да му работят, а само ги пасе. Като ги пасе, нему е приятно. Като ме питате какво занятие да захванете, казвам: Бъдете овчари. Когато дойде едно стълкновение във вашата душа, ще се роди нещо Божествено. Когато дойде този с камшика, когато викат отвънка, лесно благославяте в името Господне. Да знаете, че е дошло време да тръгнете. Не питайте защо ви се дава тази власт. Но като дойде това време, то извадете камшика, както Христос.


Съжалявам, че всички свещеници не извадиха камшика. Те оставиха само един човек да го извади и затова всички евреи не можаха да се оправят. Всички любящи, всички добри хора, трябва да извадят камшиците. Има нещо по-силно от парабелите. Ако може да ви убедят в един добър човек, това е парабел. Ако бих ви убедил в това, то като мушнете някого, той трябва да светне. Онзи, който иде от онзи свят, е въоръжен, носи едно ново оръжие, едно ново изобретение/ Един нож с две остриета, с една особена отрова. Като те срещне, след като ти говори, ще извади ножа си, ще те мушне и ти ще кажеш: Чакай, вече ще служа на Господа. Три пъти като те мушне, ще те пипне с ръката, ще извади ножа и ти ще кажеш: Чакай, аз ще служа на Господа. Три пъти като те мушне в ръката, той ще каже: Ти виждал ли си този мъж?


Казвам: Всинца насила ще влезете в Царството Божие. Няма никой, който да остане, да не влезе. Всичките ще станат верующи, не да вярват както сега, но истински. Този начин, по който вървите сега, не може да живеете вече. Следователно, остава само един път: То е само пътят на Братството, само на Любовта. Да мислите добре един за друг, да имате хубави мисли. Много пъти казвате, че не може да мислите добре за хората. Вярвайте в това, което не можете. Вярвайте в това, което не можете да постигнете в света Вие трябва да вярвате, че ако не сега, може да живеете за в бъдеще. В това сам ще се убедите, като заминете от този свят за другия. След 50-60 години ще знаете истината. На гарата ли ще бъдете или не. Ако заспите и нищо не виждате е едно, но ако се пробудите и видите една реалност, която не сте и сънували, какво ще кажете? Американският проповедник Муди, казва: 20 години проповядвам, но като наближи да умирам, виждам, че земята се плъзга, отивам някъде нагоре. Много пъти проповядвам за оня свят и за това, че като се моли човек на Господа, чува му се молбата. Аз казвам: Не зная колко е далеч небето, но едно нещо зная, че е близо. Колкото пъти се помоля, чува се, отговарят ми. Колкото пъти съм се помолил, не съм чакал много за отговор, значи близо е небето. Молитвата ми се изпълнява. Някой път даже след половин час ми се е отговаряло. Муди е имал опитност. Отишъл в Англия да проповядва. Един богат англичанин му обещал да му даде пари за салон, да му услужи, да му приготви условия за проповед. Отишъл в Ливърпул, но когато пристигнал, разбрал, че неговият приятел умрял. Той се намерил в чудо, но всичко се оправило. След смъртта на приятеля му, Муди имал най-голям успех. Ходил и английският крал да го слуша. Истински чудеса е правил. Много смел човек бил в проповедта.


Питат ме: Има ли Господ или не? Аз казвам на този, който ме пита: За умните хора има Господ, а за глупавите никакъв Господ не съществува. Камъните нямат никакъв Господ, хората имат Господ. Ето какво разбирам под думата Бог. Да имаш едно Същество, което те е обичало през цялата вечност и което никога да не те е обидило и никога да не те е оставило. Разбирате ли вие това? Това наричам Бог, на Когото трябва да гледате със свещен трепет и Неговото име да пазите свещено. Може да мислите, че Той е всесилен, то е второстепенно. Че Той може всичко да направи, второстепенно е. Любовта е по-силна от силата. Любовта е по-силна от знанието. Любовта е по-силна от всичко, каквото имате. Любовта носи живот в себе си. Любовта носи свобода. Любовта носи знанието, тя носи всичкия смисъл. Ако вие разбирате Любовта, тогава вие сте същество, което сте безсмъртно, от нищо няма да се оплаквате.


Бог е страшен за онези, които не Го познават, но е любящ за онези, които Го познават. За онези, които дават ход на Неговите мисли и чувства да се проповядват, по-добър от Него няма. Ни най-малко не мислете, че туй, Божественото ще дaдe хората да се подиграват с Неговата Любов. Любовта в света не може да бъде подигравана. Страшно нещо е да се подиграва човек с Любовта. Страшно нещо е. Аз искам да изнеса истината. С Любовта не може да се подигравате, понеже тя е смисълът на живота. Щом речете да се подигравате, ще опитате едно страдание в живота. Като отричате Любовта, ще дойдат страданията в живота. Вие може да бъдете цар, може да бъдете княз, може да бъдете философ, може да бъдете ангел, може да бъдете божество, но ако отречете Любовта, ще слезете от великия трон, където се намирате. Долу на дъното ще отидете. Следователно, има един закон, който не се изменя. Не може ние да изменим естеството на Бога, т.е. не може да изменим в Него туй чувство на Любовта, което той проявява към всички същества. Нещастието зависи от нас. А пък щастието ще дойде, когато ние изпълняваме Неговата воля, за която сме пратени. Казвам: Сега бъдете такива, каквито сте били. Досега всички сте били герои в злото и както ви виждам имате ордени, дадени затова. За това сте били герои, безстрашни хора в злото, щом сте влезли в стълкновение с Бога


Казвам: Ако вие сте били герои в злото, бъдете герои и в доброто. Обърнете и другата страна, за да опитате и двете страни. Ако вие не бъдете герои в доброто, аз ви наричам крайни страхливци. Герои сте в злото, похвалявам ви, не сте страхливци. Ако не сте герои в доброто, пет пари не давам. Ако и в доброто сте тъй смели, както и в злото, имате моите почитания. Да сте смели в доброто, и в злото. Това ви пожелавам.

Беседа, държана от Учителя на 16 октомври 1932 г., неделя, 10 ч.с., София Изгрев


--------------------
[1] Бележка на стенографа


[2] Злополука /тур./

[3] тъст /остар./







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни