Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_10_23 Като дете23 октомври 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 22:53

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Като дете



„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от осемнайсета глава от евангелието на Лука до осемнайсети стих.

„Духът Божи“

„Който не приеме Царството Божие като дете, няма да влезе в него.“ Някой път, когато хората изгубят естественото богатство, естествената храна, мъчно може да им се угоди. Ние виждаме – съвременните хора, в която и гостилница да влязат, малко клиенти ще намерите, които да са доволни от яденето. Ако виждахте как готвят това ядене, вие щяхте да се откажете да го ядете, благодарение че не виждате. Ако бихте надникнали в мисълта на един писател, ако бихте надникнали в мисълта на един философ, на един държавник, на един свещеник какви са условията, при които той е създал своята мисъл, вие и от нея щяхте да се откажете. Той, да кажем, пише едно писмо. Ако е поет, от зор пише. Деца има, това, онова, иска да напише нещо. В туй мъчение все ще каже нещо. Философа след като го сполетят големите нещастия, той става философ, търси причините, защо и за какво. Един философ ще разгледа известни обществени събития или ново събитие в природата, иска да ги обясни. Някой път изводите са верни, а някой път изводите не обясняват големите факти, понеже има достатъчно изключения. Но както и да е, в целокупността на Битието всичките въпроси едновременно се разрешават. Всеки един въпрос, какъвто и да е, едновременно се разрешава. Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо. Тъй както е – на ваш разбран език – туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия. Туй, което е непостижимо за неучения, е постижимо за учения. Туй е нещо относително. Като кажем непостижимо, то е материално. За някои хора е непостижимо, за други е постижимо.

Та когато някой път казвате: „Тези неща за мене са непостижими“, вие си туряте една преграда. При дадените условия за мене са непостижими. Ти не може да бъдеш спокоен човек, да носиш един философски ум, ако имаш една красива жена и пет дъщери и синове хубави. Каквото и да философстваш, твоето сърце ще трепне за синовете и за дъщерите, за жена ти. Ти може да проповядваш, да философстваш, че те живеят за Бога, но всъщност може да се натъкнете на мисълта, защо е така. Този въпрос аз съм го задавал и съм си давал едно разрешение на въпроса, защо е така. Защото не може да бъде другояче. Не може да бъде другояче. Задали една тема на Паганини. Като давал концерт, го запитали: „На три струни може ли да свириш?“ „Мога.“ Явява се и дава концерт на три струни. Разправят, че като свирил, едната струна се скъсала и той продължил на две струни. Питат го: „На две струни можеш ли да свириш?“ „Мога.“ Направил така, че скъсва му се едната струна и той продължава на едната, като че нищо не се е случило. Казали му: „Можеш ли да свириш на една струна?“ „Мога.“ Но като останала едната струна, той не се явява на концерта.

Има въпроси в света, които всякога ще останат неразрешени по отношение на Битието. Казваме, че нещата се разрешават по отношение на Битието и за Бога. Всичките неща Бог ги разрешава, но за нас всякога нещата ще останат неразрешени. Като живееш на земята, каквото и да правиш, някои неща трябва да примириш с фактите, тъй както са. После ние разглеждаме съвременния живот от наше гледище. Ако човека вие разглеждате, тъй както е построен от Божие гледище, ще видите, че всичко, каквото става в света, е на мястото си. Даже при най-лошата обстановка при обществения живот пак си има дълбока причина, за която нещата стават така, не другояче. Но за нас нещата изобщо може да бъдат приятни, може да ни съдействат или да ни спъват в нашето развитие. Ние може да разглеждаме всичките онези процеси, които спъват нашето развитие. Запример всички вие искате да бъдете щастливи. Щастието е един стремеж. Всеки един човек иска да бъде силен, богат. Това са естествени стремежи на човека. Казвате, че човек трябва да бъде богат. Туй е специфично богатство. Според системата на Куне, ако ти си богат, ако ти отидеш при него, той ще те направи сиромах, за да оздравееш. Кои са богати според Куне? Тези, на които лицето е пълно, вратът задебелен, коремът задебелен. Куне казва – ти си много богат човек, в Царството Божие не може да влезеш, в царството на здравето не може да влезеш. Всички тези мазнини трябва да се снемат от тебе, че да се яви линията на врата, на лицето, най-малко 40 килограма трябва да се смъкне от тебе. Туй богатство трябва да го раздадеш, сиромах да станеш, коремчето ти да спадне, непременно трябва да станеш сиромах. Ние даваме на богатството една възможност, ние го оприличаваме на неговото първично състояние. Богатството в пълния смисъл не е нещо физическо. Богатството седи в неговия ум, в неговото сърце и воля, богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй го съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен може да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаваш какво нещо е божествената сила.

Та казвам, по някой път някои хора много се интересуват за тайните на природата. Преди няколко дена иде при мене една млада българка. Тя има една своя опитност. Може да ви приведа този пример. Тя казва: „Виждам насън, който е толкова ясен, виждам две големи красиви дървета, но като се приближавам до тях, виждам, че едното дърво е много поливано и от поливане е изсъхнало.“ Казвам, защо поливаното дърво, за което хората са били толкова внимателни, изсъхнало, а за другото никой не се е грижил, е добре. Казвам, туй сухото дърво е богатият човек, а сиромахът, понеже никой не се е грижил, не го е поливал, останало живо. Сега ми се отвлече вниманието, гледам, не мога да разреша въпроса, защо едното дърво е изсъхнало. Тя казва: „Гледам по едно време – едно голямо корито, приковано. Казвам си – трябва да има някакво съкровище скрито, обикалям около него. Погледнах да видя какво има под коритото – една голяма дупка. Като се вмъкнах под коритото, не може да изляза навън. Казвам си – що ми трябваше да влизам под това корито. Като се вмъкнах под коритото, не може да изляза навън. Мисля си какво да правя. Та се молих и по едно време дигнаха коритото, казах си: слава Богу, освободих се. Но гледам, не е пътят, по който аз дойдох. Виждам едно здание при мене. Виждам един стар човек, който казва: „Има за тебе много писано, трябва да го четеш.“ Тези писани неща обясняват какво е скрито под коритото.

Когато ние влезем в известни условия, мязаме на туй корито. Ние не можем да разрешим някои въпроси – индивидуални, вътрешни, някои въпроси има семейни, някои има народни, някои общочовешки, но все таки човек тези въпроси трябва да ги разреши по който и да е начин, да си даде един отговор, най-доброто разрешение. Човек трябва да определи своето отношение в света. Като сте дошли, трябва да се определи. Често се задава въпросът, човек откъде е дошъл и къде ще иде. Малко хора може да знаят откъде идат. Идат отнякъде. Водата откъде иде в София? Иде от Витоша, тя е дошла отнякъде и ние сме дошли. Сега ни трябва едно знание, за да можем да поправим живота си или да живеем, тъй както трябва. Запример аз съм изследвал българина. Той за философия не се интересува, за поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен. Като му кажеш за късмет, той се интересува, почти не съм срещал изключения. Даже аз съм срещал един от българските философи – студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гаданието, и той се интересува. Като се гадае по ръката, и той си поглежда ръката, но тъй – да не го видят. Казва: „Трябва да има нещо.“ Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си. Той е забравил къде се крие неговото щастие.

Мене ми разправяше един българин, взема 2500 лева и ги туря в джоба си, излиза по работа. Минават четири–пет часа и по едно време търси парите в джоба. Няма ги, бърка тук-там, няма ги. Минават два–три дни, казва: „Откраднаха ми ги – казва – прежалих ги. Или съм ги изгубил.“ По едно време бърка в джоба си, гледа – в една книжка 2500 лева.

Та често нашето щастие е скрито в ръката на човека. В човешката ръка се крие една особена сила. Човек трябва да знае – някой път човек трябва да се ръкува, някой път не трябва да се ръкува. Като отиваш при някой банкер да се ръкуваш, ръката не трябва да бъде много гореща, трябва да бъде малко влажна, не трябва да бъде много влажна, не трябва да бъде и много суха. Този банкер, като хване ръката ти, да му е приятно. Като хване ръката ти, той ще има разположение да ти услужи. Ако усети, че ръката ти е корава, суха, не може да ти даде нищо. Ще кажете, че нямате сродство с него. Вие ще попитате от какво произтича човешката ръка. Тя е инструмент на човешката воля. Във всяка една ръка вземат участие не само разумните същества. И ако ти разбираш закона на твоите ръце, ако считаш, че те са едно благо от Бога за тебе и не спъваш теченията на своята мисъл, не спъваш своите чувства, то ръцете ти ще извършат всичко онова, което е постижимо. Соломон е казал: „Каквото ръката ти намери, направи го.“ Това подразбира не само на физическото поле. Може да напишеш едно писмо, да предадеш съдържанието и човек да ти отговори и услужи. А може да напишеш писмо, че като го прочете, да скъса писмото и да го захвърли, така може да напишеш писмо, че да изпита едно отвращение. Всички от вас имате опитност. Кой от вас не би носил една отлична роза или един отличен карамфил, или отлична ябълка. Ако тази ябълка не е узряла, не е хубава и от този цвят не е, който обичате, ни най-малко няма да обърнете внимание.

Та и човешкият ум си има свое благоухание. В съвременното възпитание нищо не е говорено за качествата на светлината. За мисълта знаем, че е силна. Нищо не е говорено за качествата на човешката мисъл – как може да се приложи, и за качествата на човешките чувства. Като хванеш ръката на човека, ти може да чувстваш дали той е интелигентен, или не. Ти, като хванеш за ръката, ти може да знаеш дали той има добро сърце, или не. Ако го хванеш за ръката, ти може да знаеш дали това, което говори, може да го изпълни, или не. И не само това. На себе си, дясната ръка като хване лявата, може да знаеш дали туй, което чувстваш, ще го постигнеш, или не. Че тогава как ще си обясните онзи процес – когато човек се намери в едно утеснено положение, той си хваща ръцете, стиска ги. Какво иска да каже с това? Той търси нещо. Като не знае, освен че не разрешава въпроса, още повече забатачва работите си. Тогава, след като сме забравили онова божествено знание, с което човек е бил първоначално създаден, ние сме дошли сега до механическия процес за щастието, очакваме туй щастие да дойде отвън. Истинското щастие на човека не може да дойде отвън. Истинското щастие на човека иде отвътре. Онези са само притоци на щастието, когато щастието потече.

Разправяха ми един пример преди години. Един беден български чиновник се оженва. Той се оженва, няма нищо, всичко му върви назад. Като му се ражда първото дете, той върви по пътя и мисли какво да прави, като пет пари няма. Гледа, на пътя една банкнота от сто лева. Кръщава детето си, купува каквото трябва. От идването на това дете всичко тръгва вкъщи. Същия ден, като се ражда детето, бащата го повишават в службата. Всичко върви добре десет години. Но умира детето. В който ден умира детето, уволняват бащата от службата, и пак му тръгва назад. Намира се в същото положение, отдето е започнал.

Та казвам, туй щастливото дете е човешката воля, когато тази воля се роди у човека, свещената воля. Какво нещо е волята? Не да изпълняваш волята си. Ако у вас се зароди желание да изпълняваш Волята Божия, Бог ви е дал един капитал и всички блага е създал заради вас. За този, който е създал всичко за вас, вие не искате да направите нещо за него. Най-после питате: „Де е Господ, на кое място е той?“ Във Видинско един обичал да говори по адрес на Христа, да говори много нецензурни работи. Една сутрин този, който обича да говори нецензурни работи, отива при майка си и плаче: „Сънувах, че съм в църквата. Христос излезе от олтара и като ми уши две плесници, ми се замая главата.“ След две седмици той заминава. То не е въпрос да питаш кой е Господ и къде е Господ. Като ти ушие две плесници, ще свършиш с науката. И цар да си, и княз да си, и философ, и поет, ще слезеш от положението си и ще учиш новата наука. Та казвам, ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, аз го наричам нахалство. Незачитане от памтивека съществува. Туй незачитане сега е влязло вътре. Като погледнеш, кажеш – нищо не струва. Тебе като те погледне някой, казва – нищо не струва. Като се гледаме всички, казваме – нищо не струваме. Тогава питам, този, който отрича, че нищо не струва, какво ще излезе от него. Той е първокласен невежа. Тъй на живота не се гледа. Ние сме забравили много работи. Нарочно казваме, че аз не помня, аз не зная. Много неща знаеш, много неща помниш. Аз съм правил много изследвания на хората и съм дошъл до заключение. Един господин ме пита: „Вярваш ли?“ Какво аз вярвам, то остава за мене. Моето верую не може да бъде достояние за тебе. То е специфично само за мене. Аз имам едно верую, един Господ, който е само за мене. Аз не го проповядвам никому другиму. Този Господ, на когото аз служа, той се изявява, аз не ходя да питам. Но туй, което аз вярвам, е само за мене.

Казвам, всичките работи са празни в света. Човек като умре, всичко се свършва и животът няма никакъв смисъл. Виждам аз слабата му страна къде е. Казвам, сега както те виждам, има нещо, от което си недоволен в живота. Аз виждам къде е болката. Казвам, ако Господ ти даде една другарка – най-разумна, най-богата, да те уважава, да те почита, да те направи като божество – „И аз съм готов да му служа вече.“ Всички в света са недоволни, понеже става някаква криза, случило се е нещо. Те отдават всичките случайности, всичките несрети те отдават на Господа, че причината е Господ. Възможно е в това да има известна вероятност и така да е – Господ се занимава с хората. Когато някой човек не знае как да живее, Господ му създава условия да живее. Та сега Христос казва: „На такива е Царството Божие.“ Онези, които разбират закона, върху който е построен светът, имат друго разбиране. Ти имаш един, който искаш да те обича и да го обичаш. Тази обич е основана на един закон. Ти не може да бъдеш обичан, ако си един глупак, т.е. ако нямаш способност, ти не можеш да бъдеш обичан. Ако си хилав, ако имаш заразителна болест, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ако постоянно ги безпокоиш, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ти може да бъдеш обичан, ако внасяш нещо. Кои деца са обичани? Които са весели. Туй дете внася нещо. От душата на туй дете излиза нещо. И то казва: „Както аз давам, така и бащата, и майката, и братът, и сестрата да дават.“ Всички трябва да се стремим към туй вътрешно богатство. Трябва да бъдем богати. Трябва да заменим физическото богатство с духовно богатство или умствено, или сърдечно богатство. Физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат.

Та учените хора на Запад, химици има, които са превърнали някои метали в злато. В света има туй изкуство. Тези хора знаят туй изкуство, крият се. Трябват му пари, човек вземе малко мед, желязо, превърне го в злато. Пари трябват, създаде си. Или, да допуснем, някой човек развие в себе си дарбата, че може да предвижда бъдещето на хората. Той става гадател, предсказва. В Америка има астролози, на които трябва да дадеш 10–15–20 английски лири, за да ти направят един хороскоп. В тази карта ще ти покаже за 20–30 години какъв ще бъде животът ти и какъв човек трябва да бъдеш. Ако си учен човек, ако искаш да се жениш, каква жена да вземеш. Но ще платиш 20 лири. Англичаните, които са толкова обективни, преди да започне работа, някоя търговска операция, ще отиде при някой астролог, да каже дали звездите и планетите ще му помагат. Ще плати. Тези астролози предсказват. Някои млади в България ми казват, че не им върви. Казвам, станете астролози. Не, туй е външната, леката страна.

Най-първо, у човек има едно чувство, което подтиква човека. Ние всички в съвременната култура се намираме в едно чувство на потисничество, на вътрешен песимизъм, даже в най-напредналите индивиди, в най-учените се заражда едно съмнение. Когато си на върха на твоето щастие, пак ще се яви някой червей да те гложди. Непременно съмнението ще дойде. У праведния ще се яви мисълта, дали той ще стане праведен; у богатия ще се яви мисълта, дали ще стане богат. Аз зная как бихте обяснили следното. Един от най-големите английски богаташи, който се връщал в Англия за коронацията на един от английските крале, имал 300 милиона английски лири, се хвърлил в морето от борда на парахода, понеже мислел, че парите няма да му стигнат. Учените хора ще кажат, че е някаква психоза. Има едно чувство на потисничество. Някой мъж ще види, че жена му не го обича, че му изневерява. Знанието ще го изкуси. Той ще се хвърли от третия етаж, че жена му не го обича. Всички ние страдаме от едно болезнено чувство. Страдат не само светските хора, но и религиозните хора. У някой религиозен влезе това чувство, той мисли, че го лъжат, потъмнее умът му. Той мисли, че всички религиозни хора не го поглеждат. Той иска в тази тъмнина да разреши въпроса на обходата, да намери отношение към Бога. По този начин не може да отиде при Бога. Ако искаш да отидеш при Бога, трябва да знаеш, че той е Всеблаг, Всемъдър. Ще напуснеш всички празни тълкувания като едно малко дете, ще отидеш да учиш изкуството. Някои казват, че той мяза на децата. Аз говоря за такива разумни хора. Някои казват, че той е своенравен. Те не са деца, те са стари хора.

Та казвам, има едно състояние, което е великолепно, хубаво. Когато туй състояние дойде, тогава умът се прояснява, паметта се прояснява, всички онези чувства в човека се проясняват, умът му работи, в него се заражда туй чувство на досещане. Той може да намери много леко пътя в живота какво да прави. Когато туй чувство се зароди, веднага се зароди една външна връзка между хората. Ако в тебе туй чувство се събуди, всички хора, които са така създадени, те ще дойдат на помощ. Много пъти някое бедно дете, види го някой професор по музика и казва – има нещо. Като го види, вижда нещо в лицето, в очите и казва – има дарби. Веднага в него се зароди едно съчувствие. Той иска да даде всичките възможности на това дете. Питам, кой го е заставил. Но в това дете има събудено онова свещено чувство. Следователно и в професора се събужда същото чувство.

Аз ще ви приведа примера за Крайслер. Той минава в Англия с автомобила си и казва на шофьора: „Спри.“ Слуша, че някой свири. Едно малко дете свири. Казва: „Да се запознаем.“ Подтиква го, дава му всичките условия и оттам насетне се прочул в Англия. Не спира в Англия. Мнозина са ходили при Крайслер да искат неговото съдействие. Той ги изпраща за студена вода. А тук той сам се приближава и се спира. Туй момче има събудено туй свещено чувство на живота. Не да бъдеш един песимист – да роптаеш, но да знаеш, че страданията в живота са велика привилегия, която е дадена на земята, нищо повече. Понеже страданията, това са пелените, с които за бъдеще радостите ще бъдат увити. Ако ти не страдаш, в тебе радостта и веселието няма да влязат. Пелени са това. Туй, от което ти страдаш в дадения случай, твоето страдание ще бъде щастие за другите. Ти може, като работиш, да си недоволен, но твоята работа може да ги задоволи толкова, че един ден те ще бъдат толкова доволни и заради това, което си направил, един ден те ще искат да ти се отплатят.

Та християнството не е само една наука за спасение на душата, но е една наука за подобряване на живота. В християнството ако две хиляди години бяха се приложили християнските методи, които Христос е прокарал, сегашното поколение щеше да бъде възпитано по съвсем друг начин. Вас ви трябва вътрешно самовъзпитание. Те са изгубили вяра едни в други. Сега съществува онзи насилнически закон. Навсякъде в света ти слушаш – човек трябва да бъде силен, той трябва да наложи своята мисъл. Ти може да наложиш своята мисъл, то е възможно. Един генерал може да наложи своята мисъл, един цар може да наложи своята мисъл, един стражар, но туй е временно налагане. Един хипнотизатор може да наложи своята мисъл, да изкаже хипнотизирания точно туй, което иска. Тази мисъл на хипнотизатора се крепи дотам, додето той е жив. Щом той умре, тази мисъл се разрушава и изчезва. Тогава ще се зароди обратният закон. Един ден, като влезе в другия свят, всички тези, на които си влияел лошо, които са били потиснати, като се освобождават от тебе, ще почнат да ти пращат лоши мисли, и тогава около тебе ще се създаде един ад.

Тогава ще ви преведа онзи разказ. Един съвременен европейски писател, че като ходил в ада долу, видял една пиростия, под нея – малък огън, и на пиростията един човек седи и чака. Казва си: „Какво ли чака?“ След като обиколил целия ад и се връща, видял, че около тази пиростия има голям огън и този човек гори в огъня. Казват, този човек беше писател, учен човек и докато книгата му беше непечатана, не беше причинил големи злини, но сега, след като излезе книгата му, такъв огън произвежда, в който сам той гори. Та каквото човек работи, този закон е верен не само в другия свят, но той е верен на земята. Щом се освободят всички онези, които са били потиснати от тебе, ще се нахвърлят върху тебе.

Та казвам, кое е онова, което може да ви освободи. Запример хората може да вярват в това. Онези, които са тръгнали в новите разбирания, трябва да имат трезва мисъл и да постъпват, тъй както Бог постъпва. И тогава Христос казва: „Обичайте враговете си.“ Опитано е това. Невъзможно е, казвате. Не, възможно е да любиш врага. После казва: „Благославяйте, молете се за тези, които ви гонят.“ Казвате – туй е невъзможно. При сегашното разбиране на нещата ти казваш: „Не мога да го направя.“ Ако ти не може да го направиш, защо искаш за тебе да го направят. Ако за тебе е невъзможно, тогава невъзможно е и за другите. Не туряйте една крива философия. Тогава младите мислят по един начин, старите – по друг начин. В живота има място и за младите, и за старите. И младият трябва да живее. Не е лошо онова, което мисли младият. Не е лошо и онова, което мисли и старият. Лошото у стария е, че той не мисли като стар човек. Младият понякога не мисли като млад човек. Младият човек се отличава с една черта, която той всякога трябва да я има. Младият човек мяза на един извор, който постоянно извира и който не трябва да пресъхва. Младият трябва да бъде извор, който блика, а пък старият трябва да бъде като запалена свещ, която да гори. Всеки ще отиде при извора. Ще утоли жаждата си. Всеки ще отиде при светлината, да намери своя път в нощта. Като казваме, че обичаме старите хора, ние ги обичаме по единствената причина за светлината. Не ме интересува старият човек с неговото тяло, с неговата брада. Тази брада един ден, като влезе в гроба, нищо няма да остане от нея, и от лицето му нищо няма да остане. Благородието му де ще намериш. Аз разбирам тази светла мисъл на младия, която не умира и мяза на жива вода. Когато правих своите изследвания, опити, аз съм срещал някои млади, като те погледне, внася живот, като те погледне, нещо благородно излиза. Някой път погледна някое дете, преждевременно остаряло. Много деца има остарели. Те имат лица не на млади деца. То отсега е замислено как ще живее. Още е малко, и казва: „Ти, мамо, ще ме ожениш ли?“ То е на десет години и казва: „Ожени ме.“

Та казвам, тепърва трябва да се явят спасители, да обяснят какво нещо е да се постави онова положение на жената и на мъжа, каквото са имали първоначално. Христос казва: „Първоначално не беше така и двамата живееха в една плът, в едно възвишено състояние. Отпосле – казва – Мойсей създаде един закон и досега жената търси правото.“ Нито мъжът е повдигнат, нито жената. Но туй е само на земята. Благодарете, че има жени, които са повдигнати там, и мъже, които са повдигнати. Повдигнатите жени ще повдигнат и мъжете. Повдигнатите мъже ще повдигнат и жените. Тогава съвременното човечество ще се обнови. Не мислете, че с попове светът ще се оправи. Светът ще се оправи със светлината, която иде отвънка. Светът ще се оправи с въздуха, който иде отвънка. Светът ще се оправи с водата, която иде отвънка. Светът ще се оправи с хляба, който идва. Ако ние не можем да променим нашата мисъл в светлина, ако ние не можем да променим нашата мисъл във въздух, ако ние не можем да променим нашата мисъл във вода, ако ние не можем да променим нашата мисъл в хляб, нищо не можем да направим. Обработвайте мисълта. Тя е мощна сила. Само въздухът, когато се проектира чрез светлина, и тази мисъл, като се пренесе, тя вече допринася нещо за човешкото възпитание. Туй е всичката наука, да възприемеш онази светла мисъл. Всичките страдания в света имат за цел да събудят човека към тази възможност. Всичките велики хора, докато станат велики, са имали големи изпитания, големи разочарования, големи опитности. Мога да ви приведа ред примери. Най-голямото разочарование, което имал човек, то е бил Христос. Той казва – наближило е Царството Божие. Той реши да спаси света. След това, освен че царството не дойде, освен че нищо не можа да направи, но като го хванаха, го поругаха, разпънаха го. Но след неговата смърт, възкресението дойде, дойде онова, което реализира.

Та казвам, кое е целта. Човек не може да постигне желаното, докато той не умре и възкръсне. И тогава, казвам, вие ще постигнете нещата, ако имате, както Христа, възкресение, оттам насетне, от две хиляди години 500 милиона хора приеха Христа. Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Всичките богатства са в ръцете на Христа. Казвате, защо не ми даде пари. Като умрете и възкръснете, ще ви даде, но сега, когато сте живи, никакви пари не дава. Туй е на човешки език казано.

Та в небето желанието, когато се развие, светът трябва да върви неизменно и правилно. Тъй както животните разглеждат своя живот, те са прави; тъй както растенията разглеждат своя живот, и те са прави, не както хората. но това е достатъчен живот; тъй както съвременните народи мислят, и те са прави. Туй е достатъчно. Човек не може да постигне това, което желае. Има неща, от които човек всякога остава недоволен. Ако ти му дадеш всичко онова, което желае, той ще стане още по-недоволен. В света това е важно. Нас ни се показва, че ние може да бъдем доволни. Великата наука в света седи в онази разбраната вяра, разумната вяра аз я наричам. Всеки един от вас трябва да се научи. Неспокоен си, има нещо в дадения случай, може да премахнеш каквото иде. Оставям въпросите, които не са разрешени, настрана, не ги разрешавам. Има въпроси, които не са за вас. Аз съм забелязал един закон. Много хора съм лекувал, и не са се излекували, аз зная причината. Мнозина са се излекували. Дойде някой при мене, и му казвам – учи се. Забрави това. Той след няколко години ме намира и казва: „Аз много ти благодаря.“ Аз не зная, че се е излекувал. Аз му казвам: „Иди си сега, твоята работа ще се оправи.“ Случи се, че се оправи работата. Онова, което оправя в дадения случай, то е разумното. Хората, които са разумни, за мен не се изисква дълго време да им се оправят работите. Съществува един закон. Някои хора с голяма философия се лишават от благото си.

Преди години отивам в Сливен, завеждат ме в едно богато семейство, идват дъщерята и зетят. Тъщата – една пълна жена, заболяла. Зетят и дъщерята казват: „Помогни да я излекуваш.“ Аз казвам: „Аз съм много зает, аз не мога да я излекувам.“ Гледам, зетят и той пълничък човек. Казвам: „Може чрез тебе да излекувам бабата. Ти готов ли си да дадеш нещо?“ Казва: „Излекувай я ти.“ Казвам: „Ако ти може да ѝ дадеш нещо, аз може да скача бабата с тебе, и тя ще се излекува.“ Няма да мине много време – половин–един час, докато го скача. Казвам: „Не мислете, че аз искам да се шегувам с тебе. Ти имаш достатъчно излишна енергия, такъв магнетизъм имаш. Тоз час от таз енергия ще взема и тя ще се излекува, и на тебе ще олекне. Дай си – казвам – ръката. На бабата казвам – дръж го ти.“ След два часа отивам, бабата оздравяла. Трябва да има някой да даде. Викат лекар, този, онзи. Онзи, който те обича, трябва да даде нещо от своята сила. Казвам, в дадения случай аз не мога да го излекувам, понеже нямам излишна енергия, но може да взема от тебе тази енергия, тя не ти е нужна на тебе, и бабата се излекува.

Та вие трябва да се скачите. Вие седите и казвате, че сте нещастен. Няма защо да мислите, че сте нещастен. Вие имате за себе си едно превзето понятие. Вие мислите като онзи княз, който измръзнал вече, казва: „Аз съм княз, не може да отида да работя, това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Седиш и се ограничаваш. Ти ще забравиш, че си княз. Най-първо, ще помниш, че си човек, който може да работи. Каквото направиш, в тебе трябва да се роди мисълта, кое е онова, което разумният свят, невидимият свят може да направи в тебе. Няма никому да се сърдиш в дадения случай, ти ще се примириш с всичките хора. Тези лошите мисли ще дойдат, ще ги изхвърлиш. За да се примириш, ти трябва да бъдеш като едно дете. И ако може да го направиш, няма да се минат два–три дни, всичката тази работа, всичките тези мъчнотии, в които се намираш, те ще се изгладят.

Та казвам сега, в дадения случай, когато се решите вие така да направите, вие ще предизвикате добрата воля, понеже има разумни същества на земята, които се интересуват от вас. Когато видят, че у вас се зароди едно благородно чувство, един импулс, те са готови да ви помагат в каквото и да е направление. Ако вие вървите като малките деца, те са готови да ви помагат. Но щом се съмнявате и държите на положението, непременно вашите пътища претърпяват крах, след крах идват невидими врагове. Когато вие напуснете онези, които ви обичат, които се грижат заради вас, и като дойдат онези, които не ви обичат, те ще ви причинят всичките страдания, които даже вие не подозирате. Казва на едно място апостол Павел, че старото ни направи големи препятствия. Много болести се дължат на съвсем разумни причини.

Та сега новите веяния при сегашните условия, при трудните условия. Всички трябва да изучавате възможността онова, което вярата може да постигне, не користолюбиво, но да подобрите вашето отношение към Бога. Досега ние сме имали едни отношения, такива неопределени. Ние искаме да знаем какво нещо е Бог. По този начин не се изучава. Ние Бога по никой начин не можем да го определим. Когато един ваш приятел ви помогне, в какво седи вашият приятел. В неговата мисъл. Може да го знаете или не, но той навсякъде се застъпва заради вас и виждате, че цялото ваше положение се подобрява. Та казвам, любовта на туй великото същество седи в подобряването. Някой път туй същество, за да ни накара да мислим малко по-трезво, понеже благата, които Бог ни ги е дал, ние сме ги изхарчили там, дето не трябва... Ако всичките християни биха пожертвали живота си, половината от тях ако биха живели така... Представете си един работник, който е влизал под земята цели осем часа, да копае въглища долу за няколко лева, ако и ние, като дойде да проповядваме истината, ние не може да направим самопожертване. По някой път аз виждам гениални хора в политиката. Някой политик десет години ще го бият, ще му пукат главата, той седи, чака да дойде неговата партия на власт, и него да го турят на власт. Похвалявам го този човек. Този човек чака да дойде неговата партия на власт.

Та ако сега между верующите благата ги очакваме отвън, хубаво, туй благо ще дойде у народа. Ако този народ няма доброто желание да оре и да сее, ако този народ не иска да изпълнява своята длъжност, ако всички удове се откажат да служат на тялото, де е човекът. Докато всичките хора работят, ако в нас нашата мисъл, нашите чувства и нашият волев акт се откажат да работят, то е свършено. Ние не трябва да обезсърчаваме нашия народ. Аз наричам този народ клетките, тези души, от които човек е създаден. Всеки човек има милиони души, с които е свързан в неговото тяло. От благосъстоянието на тези души зависи неговият живот. Ако той повиши тяхното щастие, неговият живот е свързан с тях. Всяко управление трябва да се грижи за народа. Докато народът е здрав, и управлението е здраво. Когато народът започне да изпада, и държавата е изгубена. Каквото е управлението, какъвто е редът и порядъкът му, заедно всичко туй е свързано. Тогава се заражда онази аномалия – почнат да се раждат неблагородни хора, много престъпници. Писанието казва – когато се раждат престъпници, иде нещастието, когато се раждат добрите хора, иде щастието. Та ние сме призвани от невидимия свят всички да управлявате себе си. Казвате, какво може да стане от него, от вас. Много може да стане. Ама, ако едно време, когато повикаха пророк Данаила и кажеше: „Какво мога да направя“, когато повикаха пророк Исая, кажеше: „Какво мога да направя“, ако Иезекиил, ако пророците, ако апостолите откажеха и кажеха: „Какво ще ходим да проповядваме, то е безполезно“, каква култура може да имаме.

Бъдещият резултат зависи от целокупната деятелност на хората отпреди две хиляди години. Ако ти постъпиш така, както Бог иска, ти много може да направиш. Ти си направил нещо. Защото сегашният живот, твоят живот и бъдещето се определят от думите, които си казал, от мислите, които си проектирал. Сега може да нямат никакво значение, но за бъдеще тези мисли ще вземат общ ход в умовете на хората. Има думи, които поддържат мислите.
Та казва сега Христос: „Ако не станете като малките деца.“ Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, той се връща в небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили, те се връщат в небето и остават обикновените. Виждате, изгубвате онова благородното, хубавото, остава нещо грубо, с просташко, с животинско, няма го туй дете. Някой път този ангел до стари години остава. И у човека някой път този ангел се заменя с плътския човек. Казва: „Да ядем и пием, туй ще ни остане. Именно да ядем и пием, друго няма да ни остане.“

Та сегашният живот има смисъл дотогава, докато този ангел е с тебе. Той ще уреди твоя личен живот и твоето семейство, той ще уреди и твоето обществено положение, той ще уреди и положението ти за бъдеще. Ти ще бъдеш член на онова велико царство, което сега съществува. Един ден на земята ще бъдеш забравен. Хиляди хора са забравени. Между онези разумните същества няма да бъдеш забравен. След като минеш от този свят в другия, ти ще бъдеш от тях приет. Някои казват: „Като умрем, всичко ще се свърши.“ Така може да мислят обикновените хора. Ще каже някой – как си се домогнал до тия понятия за Бога – да имаш тия схващания? Чудна работа. Аз не съм се домогнал. Чудни сте, когато казвате как съм се домогнал. Домогване в света няма. В Бога има един вътрешен импулс за проявление. Всеки един човек може да бъде носител за онова великото, божественото. Ако в един живот, във втори, в трети – в него има едно усилие постоянно, но само непреривно усилие да проявява, той ще се събуди, ще се повдигне и като дойде туй божественото, то тече у него, и тогава ще се явят всичките дарби, ще се явят всичките възможности, когато божествената воля дойде. Всичките хора ще работят с тебе. Докато хората усещат, че ти работиш за себе си, никой не се интересува за тебе. Щом се убедят, че ние работим за другите, те ще ни помогнат. Когато Бог се научи, че ти работиш за себе си, и той ще те остави. Казва, нека си гледа работата. И тогава ние искаме от Бога той да оправи нашите работи. Той няма какво да оправя нашите работи. Ние трябва да работим, да се оправят Божиите работи. Като се оправят Божиите работи, щастието на народа и на личността ще бъде добре. Но когато на народа е зле, тогава и богати хора да сме, пак не е добре.

Тогава при новите условия, при които живеем, аз гледам другояче. Понякой път имаме песимистичните си чувства, казваме: „Няма да постигна нищо.“ Друг казва: „Няма да постигна нищо.“ Привидно е така в живота. И апостол Павел казва: „Нито наум е идвало на човека, нито на сърцето е идвало за онова, което Бог е приготвил за онези, които го обичат.“ Следователно в човека седи една възможност на живота. Питам, в този живот какво може да постигнете. Даже да постигнете много, малко може да постигнете. Понеже у всички има желание за постижение. Каквото и да е благо, то ще се раздели. Вземете онази артистка, която излиза на сцената. Най-първо, с букета я посрещат. Дойде друга, която я засенчи, и тя със скръб и плач слиза от сцената. Едно време Кубелик го носеха със специален трен, след това напусна сцената, направи фабрика, тръгна по света, но никой не го погледна. Други имаше, които свирят. Значи на земята ние, като дойдем до щастието, го прекланяме като публика. Кубелик беше роден за музикант, не за търговец. Той трябваше с цигулката да ходи да свири по света, не да се занимава с търговия. Той си направил фабрика и си заложил цигулката за един милион. Не само Кубелик заложил своята цигулка. И ние сме заложили нашите сърца. Мнозина са заложили своите умове, мнозина са заложили своите души за известни блага. Те мязат на онзи разказ от Максим Горки. За да придобие той щастието... Може ли да го придобием? Никой досега не е сполучил да придобие своето щастие. Щастието в света седи в онази връзка, която човек може да свърже с живата природа, с разумната природа – туй колективното съзнание на онези възвишени същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – хубавото, не което с умовете са достигнали и със сърцата са достигнали. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище, място за радост и веселие. Ученикът няма да търпи никакво разочарование. Сега на всяка стъпка ние търпим разочарование. Ако сега дойде един човек в България, който тръгнал по новото учение, ако е учител, него го е страх да не го уволнят. Ако го уволнят, питам, какво трябва да прави? Ще го прославят. Така е било в миналото, така е и сега. За бъдеще туй ще изчезне. Питам тогава, трябва ли да отстъпим, когато идват изпитанията в живота. Не.

Сега другата страна. Ние не трябва да мислим, че чрез своите страдания ние ще прекараме в царството. Не е така. Трябва да имаме страдания в света, за да се смекчат коравите хора в света. Страданията в света са само една възможност в природата за лекуване. Нещата, които по никой друг начин не могат да се лекуват, се лекуват чрез страдания. Когато човек пострада, се явява нещо благородно. Туй, което не е разбирал, ще го разбере. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Че минал през една опитност.

Сега искам да ви оставя мисълта, не да ви продавам билет като от някоя лотария, че ако вземете билет, ще спечелите нещо. В нашата лотария всичките билети печелят. Ако дадеш 100, ще вземеш толкова – всичките билети печелят. Когато в светската лотария не е така, само един печели, другите пият една студена вода. Та сега казвам, онези от вас, които са готови, обърнете внимание върху вашата мисъл. Защото, най-първо, не съдете себе си и не съдете другите в себе си. Разсъждавайте, но не се критикувайте, докато не разберете нещо. Гледайте, каквото и да ви кажат, да спазите едно спокойствие всякога, когато вашето сърце е засегнато. При най-големите несгоди вие да имате спокойствие. Аз считам идеално следното. В древността това е станало в една от школите. Богат човек, който е облечен с ланец, със златни часовници, пръстени, с ризата му, с дрехата му, с обущата, най-модно облечен. Друг един, който е облечен с най-скъсани дрехи, чистичък, но скъсан, разчорлена косата. Тръгнат двамата, приказват братски, разхождат се, да не обръщат внимание на своето облекло. Да не каже богатият: „Искаш ли да ти подаря един костюм.“ То е най-голямата обида. Този богатият да каже: „Аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ И бедният да каже: „И аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ Тогава той ще съблече своята дреха и ще я облече бедният и бедният ще съблече своята дреха и ще я облече богатият. Тогава пак излизат двамата да се разхождат. Богатият, така облечен, да каже: „Бих желал да имам един костюм като твоя.“ Че туй е разбиране на живота. Ако така не разбирате тази философия, животът не може да има разрешение никога. Това е законът на любовта. Онзи, който разбира нещата вътрешно, не го спъват, той вижда други неща, които обикновените хора не виждат.
Та казвам, да благодарим за онзи живот, който имаме. Туй, което сега имаме, да го ценим, да не мислим за бъдеще. Бъдещият живот ще зависи от сегашния живот. Сегашният живот ще се подобри. Ние се намираме сега в тия дрипели облечени, но един ден тия дрипели ще се сменят. Нашето естество няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи. Тогава можем да бъдем по-добри. Някой път може да считаме, че ако не е хубаво, ако е студено, хладно, ако е мълчаливо... При добрия човек ти като седиш, от него лъха нещо, излиза нещо приятно. При лошия човек като си, ти виждаш, че нищо не излиза. Доброто у човека е всякога добро. Затова Писанието казва: „Възлюбил си истината в човека.“ Има нещо у човека, то е неговата душа, то е неговият дух, който Бог е възлюбил. Туй е във всеки един от вас. Той гради своето щастие. Пък за вашите вярвания, каквито и да са те, то е друг въпрос. Може да вярвате каквото искате, може да учите каквото искате, може да се обличате както искате, у нас не е въпрос за обличането. Не е въпрос какво ние вярваме. Едно верую е право за нас, ако божествената светлина, чрез която човешката мисъл се предава... Едно верую е право, ако чрез въздуха се предават човешките мисли. Едно верую е право, ако чрез водата човешките мисли се предават. Едно верую е право, ако чрез храната човешките мисли се предават. Вън от това аз нищо не виждам. Какво друго верую. Ако човек сега изчезне, къде ще го намерите. Ще кажете, че този човек е отишъл в другия свят. Но аз го виждам този човек, като една сянка минава той. Бутам го, навсякъде минава съвсем погълнат със своята мисъл. Да го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някои идат при мене деликатно, иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време говорил правото, сега не може да го направи.
Та разправя един господин – умряла жена му, защо умира. Той се оженва за втора. Та първата, като гледа – той е ясновидец – всякога, когато ще дойде, първата я бие, налага я и се чуди как не може да ѝ пукне главата. Отишла в онзи свят и още мисли, че е оженена. Казва: „Защо е дошла?“ Кой ѝ позволил? И я налага. Вижда, че нищо не може да ѝ направи. Това са неща от „Хиляда и една нощ“, само за забавление. Може да има такива неща, но от скептическо гледище хората казват – всеки, който би вярвал в това, е смахнат. Ако един човек, който минава за шашав, предсказва и всички неща стават, а друг, който не е смахнат, каквото предсказва, не става, кой е смахнат. Онова, което става в даден случай, то е реалното. Аз виждам шашавите работи и аз държа сметка. Всичко онова, което в моя живот съм мислил, е станало, е реално. Най-после, аз държа само ония неща, които стават. Всякога, каквото съм мислил и не става, казвам си – не вървя по Божия начин. Същият закон е за вас. Само това, което става във вашия живот, то е реалното. Дръжте се за него. То е божественото. Не за онези неща, които не стават, те никога няма да станат. Дръжте се за това, което става в живота, и него искайте мислено. Съединете всички ваши мисли, чувства и постъпки, то е реалното, то ще ви доведе близо до истината. Земният ви живот ще се реализира на земята. Щом се реализира земният ви живот, ще се реализира и духовният живот. Вие не мислете, че духовните хора трябва да бъдат прости. И Давид, и Данаил беше запознат с всичката мъдрост на времето на фараоните. Когато всичките тези знаменити хора, учени хора трябваше да изтълкуват този сън и беше дадена заповед да се избият, той казва: „Не трябва да се направи туй насилие, по-добре да се изтълкува сънят.“ И избави главите на тези учени хора.

Казвам, и днес нас ни трябва един Данаил да се яви и да освободи главите на учените хора на Вавилонската империя. Намери се един учен човек Хермес в Египет, който спаси главите на египтяните учени. Намери се един учен човек, който в Израиля, който спаси главите на евреите. В съвременния европейски свят трябва да дойде един учен сега да спаси главите на учените европейци. Трябва да дойде. Това са хората на бъдещето. Тогава онзи вавилонски цар издаде заповед, че отсега нататък, който не се поклони на истинския Бог на Данаила, който може да раздава тази мъдрост, която разреши всичко, ще бъде хвърлен.

Та казвам, всички трябва да бъдете готови за новите времена, трябва да бъдете готови за работа сега. Вие сте заняти повече със себе си, мислите какво ще стане с вас в другия свят. Като идете, ще видите ще бъдете ли с Христа, ще има ли ядене и пиене и там. Това са хубави работи, но то не е важно. Можем ли ние да убедим съвременния свят да се отворят банките, касите да си отворят, да пожертват всичко. Може ли всичките – свещените, от каквото верую и да са, да напуснат своите стари възгледи и да дойдат в новото. Може ли всички съвременни управници, които мислят по този начин, да напуснат своите стари методи, своите стари възгледи и да възприемат новото за спасението на света. Може ли всички майки и бащи да възприемат новия начин. Може ли всички учители да възприемат новите начини. Това е светът на бъдещето. Ще имаме училища, ще имаме домове, ще се женят хората пак и за мъже ще отиват до скончанието на века. А след като се свърши векът, казано е – нито се женят, нито за мъж отиват, но ще бъдат равноапостоли. А то значи, ще се обединят, ще стане едно цяло. Туй ще бъде за бъдеще.

Засега днешната вест е да бъдете всички радостни, да бъдете весели, да бъдете смели, да бъдете всички работливи и да не се потривате.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Пета неделна беседа

23 октомври 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10268 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 10:40

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

КАТО ДЕТЕ


"Истина ви казвам: Който не приеме Царството Божие като дете, няма да влезе в него." [1]


Мъчно може да им се угоди на хората, когато изгубят естественото богатство, естествената си храна. Ние виждаме, че съвременните хора са все недоволни. В която и гостилница да влезете, малко клиенти ще намерите, които да са доволни от яденето. Ако виждахте как готвят и вие щяхте да се откажете от яденето, но добре, че не виждате. Ако бихте надникнали в мисълта на един писател, ако бихте надникнали в мисълта на един философ, на един държавник, на един свещеник при какви условия е създал своите произведения, вие и от тях щяхте да се откажете. Ако е поет, пише от надежда трябват му пари да изхрани децата си. Мъчи се, мисли, най-после след големи мъки все ще каже нещо. Някой път след като го сполетят големите нещастия, става философ, търси причината за нещастията си или се занимава с известни обществени събития, или иска да обясни някое явление в природата. Понякога изводите му са верни, но понякога те не обясняват големите факти, понеже има много изключения. Но както и да е, в целокупността на Битието едновременно всички въпроси се разрешават. Всеки един въпрос, какъвто и да е, има разрешение. Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо. Казано на ваш, разбираем език туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия. Туй, което е непостижимо за невежия, е постижимо за учения. Всичко е относително. Като кажем непостижимо, то е само при известни условия. За някои е непостижимо, но за други е постижимо.


Та когато някой път казвате: Тези неща за мене са непостижими, вие си слагате една преграда. Само при дадените условия са непостижими. Ти не можеш да бъдеш спокоен човек, въпреки философския си ум, ако имаш една красива жена и пет хубави деца дъщери и синове. Както и да философстваш, твоето сърце ще трепне за синовете, за дъщерите, за жена ти. Ти може да проповядваш, да философстваш, че и ти и те живеете за Бога, но всъщност дали е така? Този въпрос аз съм го задавал и съм си дал едно разрешение на въпроса: Защо е така? Защото не може да бъде другояче. Веднъж като давал концерт, запитали Паганини: "На три струни можеш ли да свириш?" Мога Явява се и продължава концерта на три струни. Разправят, че като свирил, едната струна се скъсала и той продължил на дбе струни. Направил така, че се скъсва още една струна и той продължил да свири на една струна, като че нищо не се е случило. Но като не останала нито една струна, той не се явил на сцената


Има въпроси в света, които всякога ще останат нерешени по отношение на Битието. Казваме, че нещата се решават по отношение на Битието и от Бога Всички неща Бог ги решава но за нас винаги ще останат неразрешими много въпроси. Като живееш на земята, каквото и да правиш, ти трябва да се примириш с фактите, тъй както са те. После ние разглеждаме съвременния живот от наше гледище. Ако вие разглеждате човека тъй, както е построен, от Божие гледище, ще видите, че всичко каквото става в света е на мястото си. Даже при най-лошата обстановка на обществения живот, пак всичко си има дълбока причина, поради която нещата стават така, а не другояче. Но за нас нещата могат да бъдат приятни, да ни съдействат, или да спъват нашето развитие. Ние може да разглеждаме всички онези процеси, които спъват нашето развитие. Запример, всички вие искате да бъдете щастливи. Щастието е един стремеж. Всеки един човек иска да бъде силен, богат. Това са естествени стремежи на човека. Казвате, че човек трябва да бъде богат. Има едно специфично богатство. Според лечебната система на Луи Куне, ти може да си богат, но като отидеш при него, той ще те направи сиромах, за да оздравееш. Според неговата система, докато си богат, не може да оздравееш. Кои са богати според Куне? Тези, на които лицето е пълно, вратът и коремът дебели. Той казва: Ти си много богат човек, в Царството Божие не можеш да влезеш, в царството на здравето също не можеш да влезеш. Всички тези мазнини трябва да се отнемат от тебе, че да се яви линията на врата, на лицето. Най-малко 40 килограма трябва да се смъкнат от тебе. Туй богатство трябва да го раздадеш, сиромах да станеш, коремчето ти да спадне, непременно трябва да станеш сиромах. Богатството в пълния смисъл на думата не е нещо физическо. Богатството на човека е в неговия ум, в неговото сърце и воля, в неговата душа и дух. Ако ти осъзнаваш това, всякога ще бъдеш богат, ако не го осъзнаваш, всякога ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своето сърце, ще бъдеш добър; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаваш какво нещо е Божествената сила.


Някои хора много се интересуват от тайните на природата. Преди няколко дена иде при мене една млада жена. Тя има своя опитност, казва: "Много ясно виждам на сън две големи красиви дървета, но като се приближавам до тях виждам, че едното дърво от поливане е изсъхнало." Тя пита: "Защо поливаното дърво, към което хората са били толкова внимателни, е изсъхнало, другото се развива добре, макар никой да не се грижи за него." Казвам: Сухото дърво е богатият човек, а сиромахът е дървото, за което никой не се грижи, не го полива и пак е останало живо. Тя казва: "Гледам по едно време едно голямо приковано корито. Помислих, че трябва да има някакво съкровище в него. Погледнах да видя какво има под коритото една голяма дупка. Като се вмъкнах в нея, не мога да изляза навън. Казвам си: що ми трябваше да влизам под това корито. Мисля си какво да правя. Почнах да се моля и по едно време дигнаха коритото. Казах си: Слава Богу, освободих се. Но гледам, не е пътят по който дойдох Виждам едно здание пред мене и един стар човек, който казва: Има нещо писано за тебе, трябва да го прочетеш. В него обясняват какво е скрито под коритото."


Когато ние сме в трудно положение, все едно че сме под това корито. Ние не можем да разрешим някои въпроси, индивидуални или семейни, а може да са от национален или обществен характер. Каквито и да са, ти трябва да намериш един отговор, да дадеш най-доброто решение. Човек трябва да определи своето отношение в света. Често се задава въпросът, човек откъде е дошъл и къде ще иде. Малко хора знаят откъде идат. Идат отнякъде. Водата откъде иде в София? Иде от Витоша. Тя е дошла отнякъде и ние също сме дошли. На нас ни трябва едно знание, за да можем да поправим живота си, да живеем тъй както трябва. Запример, аз съм изследвал българина. Той от философия не се интересува, от поезия още не се интересува, но пък е крайно любознателен. Само като му говориш за късмет, проявява голям интерес. Не съм срещал изключения от това. Аз познавам един от българските философи студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гадаенето, и той се интересува Като се гадае на някого по ръката и той си поглежда ръката, но тъй, че да не го видят. Казва: Трябва да има нещо. Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си. Той е забравил къде се крие неговото щастие.


Разправяше ми един следното: взел 2500 лева, сложил ги в джоба си и излязъл по работа Минават 4-5 часа. По едно време търси парите в джоба си, няма ги. Бърка тук-там, няма ги. Минават 2-3 дни, казва "Откраднаха ли ги или съм ги загубил.?" Примирил се. По едно време бърка в джоба си, гледа в една книжка 2500 лева


Та често щастието е скрито в ръката на човека В човешката ръка се крие една особена сила Човек трябва да знае, че не трябва всякога да се ръкува Като отиваш при някой банкер, ръкувай се, но ръката ти не трябва да бъде много гореща, нито много влажна, не трябва да бъде и много суха, тогава няма да ти даде нищо. Вие питате как е създадена човешката ръка. Тя е инструмент на човешката воля. В оформянето на една ръка вземат участие не само разумните същества. Ако ти разбираш закона, въз основа на който са създадени твоите ръце, ако считаш, че те са едно благо за тебе от Бога и не спъваш теченията на своята мисъл, на своите чувства, то ръцете ти ще извършат всичко онова, което е постижимо. Соломон е казал: "Каквото ръката ти нареди, направи го." Това подразбира не само прояви на физическото поле. Може да напишеш едно писмо, да предадеш съдържанието и човек дати отговори и услужи. Но можеш да напишеш такова писмо, че човек като го прочете да го скъса и да го захвърли такова отвращение да изпита от него. Всички вие имате подобна опитност. Кой от вас не би взел една красива роза, карамфил или хубава ябълка? Ако тази ябълка не е узряла, не е хубава и ако това цвете не ви харесва, вие няма да им обърнете никакво внимание.


Човешкият ум също има свое благоухание. В съвременното възпитание нищо не е говорено за качествата на светлината. За мисълта знаем, че е силна. Нищо не е говорено за качествата на човешката мисъл, как може да се приложи тя, а също и за качествата на човешките чувства. Като хванеш ръката на човека, ти можеш да почувстваш, дали той е интелигентен или не, дали има добро сърце или не. Пак по ръката му можеш да разбереш дали това, което говори ще го изпълни, или не. И не само това. Ако дясната си ръка хванеш с лявата, можеш да узнаеш дали туй, което чувстваш ще го постигнеш или не. Само така ще си,обясните защо когато човек се намира в трудно положение, той си хваща ръцете, стиска ги. Какво може да каже с това? Той търси изход. Като не знае как, освен че не разрешава въпроса, но още повече обърква работите си. И след като сме забравили онова Божествено знание, с което човек е бил първоначално надарен, ние сме дошли сега до механическия процес на щастието, очакваме го да дойде отвън. Истинското щастие на човека не може да дойде отвън, истинското щастие на човека иде отвътре. Онова, което иде отвън, са потоците на щастие, когато то потече.


Преди години ми разправиха един случай. Един беден чиновник се оженва. След женитбата всичко му тръгнало още no-назад. Като му се ражда първото дете той още повече се затруднил, че нямал пет пари в джоба си. Веднъж гледа на пътя банкнота от сто лева. Кръщава детето си, купува каквото трябва.. С идването на това дете всичко тръгва добре вкъщи.. Същият ден когато се ражда детето, повикват бащата в службата. Всичко върви добре десет години. Но детето умира. В който ден умира детето, уволняват бащата от службата и пак му тръгва назад. Намира се в същото положение откъдето е започнал.


Казвам: Щастливото дете е човешката воля. Когато тази свещена воля се роди в човека, всичко върви добре. Какво нещо е волята? Не да изпълняваш своята воля, а да изпълняваш Волята Божия. Бог ви е дал капитал и всички блага е създал заради вас, а вие не искате да направите нищо за Него. Най-после питате: Де е Господ, на кое място е Той? Във Видинско един обичал да говори по адрес на Христа много нецензурни работи. Една сутрин отива при майка си, плаче и й разказва: "Сънувах, че съм в църквата. Христос излезе от олтара и като. дойде при мен ми удари две такива плесници, че ми се замая главата." След две седмици той заминава. То не е твоя работа кой е Господ и къде е Господ. Като ти зашие две плесници ще свършиш с всичкото си знание. И цар да си, и княз да си, и философ, и поет, ще слезеш от положението си и ще учиш новата наука. Казвам: Ние, съвременните хора сме дошли до едно положение, аз го наричам нахалство. Незачитане от памти века съществува. Това незачитане сега е влязло вътре у вас. Каквото погледнеш, кажеш: нищо не струва. Тебе като те погледне някой и той казва: нищо не струва. Като се гледаме всички, казваме: Нищо не струваме. Тогава питам: този, който всичко отрича, нищо не харесва, какво ще излезе от него? Той е първокласен невежа. Тъй не трябва да се гледа на живота. Ние сме забравили много работи. Нарочно казваме: аз не помня, аз не зная. Много неща знаеш, много неща помниш. Аз съм правил много изследвания на хората и имам свое мнение. Един господин ме пита: Ти вярваш ли? В какво аз вярвам, то остава за мене. Аз имам едно верую, един Господ, Който е само за мене. Аз не го проповядвам никому другиму. Този Господ на Когото аз служа, Той се изявява, не е нужно да разпитвам за Него. Но туй, в което аз вярвам, е само за мене. Казва някой: всичките работи в света са празни. Човек, като умре всичко се свършва за него и животът няма никакъв смисъл. Виждам аз слабата му страна къде е. Казвам: сега, както те виждам, има нещо в живота, от което си недоволен. Аз виждам къде му е болката. Казвам: Ако Господ ти даде една другарка най-богата, най-разумна, да те уважава, да те почита, да те боготвори, тогава? "Тогава и аз съм готов да Му служа." Всички в света са недоволни, понеже изживяват някаква криза, случило им се е нещо. Те отдават всички случки, всички несрети на Господа. Възможно е в това да има известна вероятност, така да е. Господ се занимава с хората. Когато някой човек не знае как да живее, Господ му създава условия да живее. Христос казва: На такива е Царството Божие. Онези, които разбират закона, върху който е построен светът, имат друго разбиране. Ти знаеш Един, който искаш да те обича и да го обичаш. Тази обич е основана върху един закон: Никой няма да те обича ако си глупак, т.е. ако нямаш способности. Ако си жилав, ако имаш заразна болест, няма да бъдеш обичан от хората. Ако постоянно се безпокоиш, също няма да те обичат хората. Ще те обичат, ако внасяш нещо. Кои деца са обичани? Които са весели. Туй дете внася нещо. От душата на това дете излиза нещо. То казва: Както аз давам, така и бащата, и майката, и братът и сестрата да дават. Всички трябва да се стремим към вътрешно богатство, трябва да бъдем богати. Трябва да заменим материалното богатство с духовно, умствено или сърдечно богатство, физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат.


На запад има учени химици, които са превърнали някои метали в злато. В света съществува такова изкуство. Но тези, които го владеят, за себе си го крият. Трябват ли му пари, той взема малко мед, желязо, превърне го в злато направи си пари. Или да допуснем, някой човек развие в себе си дарбата да предвижда бъдещето на хората. Той става гадател, предсказва. В Америка има астролози, на които трябва да дадеш 10-15-20 английски лири, за да ти направят един хороскоп. В тази карта ще ти покажат за 20-30 години какъв ще бъде животът ти и как трябва да живееш; ако искаш да се жениш, каква жена да вземеш, но ще платиш 20 лири. Англичаните, които са толкова обективни, преди да започнат работа, някоя търговска операция, отиват при астролог, да каже дали звездите и планетите ще им помагат. Те плащат, а астролозите им предсказват. Някои млади хора в България ми казват, че не им върви. Казвам: Станете астролози. Но това е външната, леката страна. Във всеки човек има едно чувство, което го ръководи. Ние всички напоследък се намираме под влияние на подтиснатост, на песимизъм. Даже и в най-напредналите индивиди, в най-учените се заражда съмнение. Когато си на върха на своето щастие, пак ще се намери някой червей да те гложди. Непременно съмнението ще дойде. У праведния ще се яви мисълта, дали той е наистина праведен; у богатия ще се яви мисълта дали той ще остане все богат. Аз не зная как бихте обяснили следното: Един от най-големите богаташи, който се връщал в Англия за коронацията на един английски крал и имал 300 милиона лири, се хвърлил в морето от борда на парахода, понеже мислел, че парите няма дa му стигнат. Учените хора ще кажат, че това е психоза. Има едно чувство на подтиснатост. Някой мъж като разбере, че жена му не го обича, че му изневерява, се затормозява от тази мисъл и се хвърля от третия етаж. Всички ние страдаме от едно болезнено чувство. Страдат не само светските хора, но и религиозните. У някой религиозен влезе съмнение. Той мисли, че го лъжат, умът му потъмнее. Струва му се, че всички религиозни хора знаят какво става с него. С това помрачено съзнание той иска да разреши въпроса за обходата, да намери отношение към Бога. Но не е този начинът да се отиде при Бога. Ако можеш да отидеш при Бога, трябва да знаеш, че Той е всеблаг, всемъдър. Ще оставиш всички празни умувания и като малко дете ще отидеш да се учиш. Аз говоря за такива разумни хора. Не на своенравни, а на разумни, възрастни хора, че трябва да са като деца възприемчиви и готови да учат.


Та казвам: Има едно състояние, което е великолепно, прекрасно. Когато туй състояние дойде, тогава умът, паметта, всички чувства се проясняват. В човека се заражда интуиция и той намира много лесно пътя в живота. Когато това чувство се зароди, веднага се създава връзка между хората. Ако това чувство в тебе се събуди, всички хора, които са подобни на тебе, ще ти дойдат на помощ. Много пъти се случва някое бедно дете да срещне някой професор по музика. Той разбира по лицето и очите му, че това дете има дарби. Веднага в него се заражда съчувствие, той иска да даде всички възможности на това дете да развие дарбите си. Питам: Кой го заставя? Никой, само че в това дете е събудено онова свещено чувство, което и в професора събужда същото чувство.


Аз ще ви приведа пример за Крайслер. Като минава през Англия с автомобила си, казва на шофьора да спре, защото чул, че някой свири. Влиза в къщата и вижда, че свири едно малко дете. Той взема това дете под свое покровителство, създава му подходящи условия и след време то става прочут музикант със световна слава. Много хора преди това са молили Крайслер за съдействие, но той ги отпращал. А тук той сам пожелал да помогне. В това дете било събудено свещеното чувство на живота. Не трябва да бъдеш песимист, да роптаеш, но да знаеш, че страданията в живота са велика привилегия, която е дадена на човека нищо повече. Понеже страданията, това са пелените, в които бъдещите радости ще бъдат увити. Ако ти не страдаш, в тебе радостта и веселието няма да влязат. Пелени са това. Когато ти страдаш, твоето страдание ще бъде щастие за другите. Ти може като работиш, да си недоволен, но твоята работа може да задоволи другите толкова, че един ден те, от голяма благодарност към тебе, ще искат да ти се отплатят.


Християнството не е само наука за спасение на душата, но е за подобрение на живота Ако в продължение на две хиляди години бяха се приложили методите, които Христос е прокарал, сегашното поколение щеше да бъде възпитано по съвсем друг начин. На вас ви трябва вътрешно самовъзпитание. Хората са изгубили вяра едни в други. Сега съществува законът на насилието. Навсякъде в света слушаш: Човек трябва да бъде силен, той трябва да наложи своята мисъл. Ти можеш да наложиш своята мисъл, то е възможно. Един генерал може да наложи своята мисъл, един цар, един стражар, но това е временно. Един хипнотизатор може да застави със силата на своята мисъл хипнотизирания да изкаже точно това, което той иска. Но мисълта на хипнотизатора се крепи дотогава, докато той е жив. Щом той умре, мисълта му се разрушава и изчезва, тогава се заражда обратният закон: във всички онези, на които си влияел лошо, които са били потиснати, като се освободят от тебе, ще почнат да ти пращат лоши мисли и тогава около тебе ще се създаде един ад.


Ще ви приведа един разказ: Един съвременен европейски писател, като ходил в ада, видял една пиростия[2], под нея малък огън и на пиростията един човек седи и чака. Зачудил се какво ли чака. След като обиколил целия ад и се върнал, видял, че около тази пиростия има голям огън и същият човек гори в огъня. Казвам: Този човек беше писател, учен човек и докато книгата му не беше напечатана, той не беше причинил големи злини, но сега, след като излезе книгата му, произведе този огън, в който сам той гори. Този закон е верен не само в другия свят, но той е верен и на земята. Щом се освободят всички онези, които са били потиснати от тебе, ще се нахвърлят върху тебе.


Кое е онова, което може да ви освободи? Онези, които са тръгнали в пътя на новите разбирания, трябва да имат трезва мисъл и да постъпват тъй, както Бог постъпва.


Христос казва: "Обичайте враговете си." Опитано е това. Невъзможно е, казвате вие. Не, възможно е да любиш врага. После казва: "Благославяйте, молете се за тези, които ви гонят." Казвате: И туй е невъзможно. При сегашните ти разбирания, ти казваш, че не можеш да го направиш. Защо тогава искаш за тебе да го направят? Ако за тебе е невъзможно, тогава невъзможно е и за другите. Не си служете с една крива философия. Вярно е, че младите мислят по един начин, а старите по друг. В живота има място и за младите и за старите. И младият трябва да живее. Не е лошо онова, което мисли младият. Не е лошо и онова, което мисли старият. Лошото у стария е, че той не мисли като стар човек, а младият понякога също не мисли като млад. Младият човек се отличава с една черта, която той всякога трябва да има: той е като извор, който постоянно извира и който не трябва никога да пресъхва. Младият трябва да бъде извор, който блика, а пък старият трябва да бъде като запалена свещ, която да гори. Всеки ще отиде при извора, ще утоли жаждата си; всеки ще отиде при светлината да намери своя път в нощта. Като казваме, че обичаме старите хора, ние ги обичаме по единствената причина на тяхната светлина. Не ме интересува стария човек с неговото тяло, с неговата брада. От тази брада един ден като влезе в гроба нищо няма да остане и от лицето му нищо няма да остане. Благородството му къде ще го намериш. Аз разбирам тази светла, трезва мисъл на стария, които не умира. Аз разбирам тази светла мисъл на младия, която прилича на жива вода. Когато правих своите изследвания, опити, аз съм срещал някои млади, които като те погледнат, внасят живот в тебе, нещо благородно се излъчва от тях. Виждал съм понякога деца, които са остарели преждевременно, много такива деца има. Лицата им не са детски. То отсега е загрижено как ще живее. Още е малко, а мисли кога и как ще се ожени.


Тепърва трябва да се явят спасители, които да посочат онова положение на жените и на мъжете, което те са имали първоначално. Христос казва: Първоначално и двамата живееха в една плът, в едно възвишено състояние. Отпосле Мойсей създаде един закон, според който жената изгуби правата си и досега тя ги търси. Нито мъжът е повдигнат, нито жената. Но това е само на земята. Благодарете, че има жени и мъже, които са повдигнати. Повдигнатите жени ще повдигнат и мъжете. Повдигнатите мъже ще повдигнат и жените. Тогава съвременното човечество ще се обнови. Не мислете, че с топове светът ще се оправи. Светът ще се оправи със светлината, която иде отвън. Светът ще се оправи с въздуха, който иде отвън. Светът ще се оправи с водата, която иде отвън. Светът ще се оправи с хляба, който идва. Ако ние не можем да променим нашата мисъл в светлина, ако ние не можем да променим нашата мисъл във въздух, ако ние не можем да променим нашата мисъл във вода или в хляб, нищо не можем да направим. Обработвайте мисълта. Тя е мощна сила. Само тя, когато се проектира чрез въздуха и светлината, може да допринесе нещо за човешкото възпитание. То е цяла наука да възприемеш тази мощна, светла мисъл. Всички страдания в света имат за цел да събудят у човека тази възможност. Всички велики хора, преди да станат велики, са имали големи изпитания, големи разочарования, големи опитности. Мога да ви приведа ред примери: Най-голямото разочарование на земята е имал Христос. Той дойде да спаси света, но не само че Царството Божие не дойде, но Го хванаха, поругаха се с Него и Го разпънаха. Но след Неговата смърт дойде възкресението, дойде онова, за което Той пострада.


Човек не може да постигне своето желание докато не умре и не възкръсне. Затова ви казвам и вие ще постигнете всичко, ако като Христа възкръснете. След възкресението на Христа преди две хиляди години, петстотин милиона души го приеха. Христос казва: "Даде ми се всякаква власт на небето и на земята." Всички богатства са в ръцете на Христа. Казвате, защо не ни даде пари? Като умрете и възкръснете, ще ви даде, но сега, докато сте живи, никакви пари не дава. Туй е на човешки език казано.


Желанието на небето е развитието на света да върви неизменно и правилно. Животът на животните и растенията, разгледан от тяхно гледище, се развива правилно. И съвременните народи, както мислят, и те са прави. Туй е достатъчно. Човек не може да постигне всичко, което желае. Има неща, от които човек всякога остава недоволен. Ако ти му дадеш всичко онова, което желае, той ще остане още по-недоволен. По този начин сами помрачаваме живота си, макар да ни се показва, че можем да бъдем доволни. Великата наука в света е в разбирането на разумната вяра. както аз я наричам. Всеки един от вас трябва непрекъснато да се учи. Неспокоен си, има нещо в дадения случай, което те безпокои, можеш да го премахнеш, ако си се научил как. Остави настрана въпросите, които не можеш да разрешиш. Има въпроси, които не са за вас. Аз съм забелязал следния закон: Много хора съм лекувал, някои не са се излекували и аз зная причината. Мнозина са се излекували. Дойде някой при мене, аз му казвам: учи се. Забрави това. След няколко години той ме намира и казва: Много ти благодаря. А аз не зная, че съм го лекувал. Казвам му: Иди си, твоята работа ще се оправи. Случи се, че се оправи работата. Онова, което оправя в дадения случай, то е разумното. Ако хората са разумни, никак не е трудно да им се оправят работите. Съществува един закон. Някои хора с големи знания се лишават от благото си. Преди години отивам в Сливен. Завеждат ме в едно богато семейство, идват дъщерята и зетят. Тъщата, една пълна жена, заболяла. Дъщерята и зетят ме молят да я излекувам. Аз им казвам: Много съм зает, не мога да я излекувам. Гледам зетя и той пълничък човек. Казвам: Чрез тебе може да излекувам бабата. Ти готов ли си да дадеш нещо от себе си? Казва: Лекувай я по-добре ти. Не, ако ти си съгласен да й дадеш нещо, ще скача бабата с тебе и тя ще се излекува. Няма да мине много време, половин-един час, докато ви скача. Казвам: не мисли, че искам да се шегувам с тебе. Ти имаш достатъчно излишна енергия и много магнетизъм имаш. Част от тази енергия ще я взема, от нея ще излекувам болната и на тебе ще олекне. Дай си ръката. На бабата казвам: Хвани го и ти. След два часа отивам, бабата оздравяла. Но трябва да има някой, който да даде нещо от себе си. Онзи, който те обича, трябва да даде нещо от своята сила. Казвам: В дадения случай аз не мога да я излекувам, понеже нямам излишна енергия. Но като взех от тебе излишната ти енергия, бабата се излекува.


Вие трябва да се скачите. Някой казва, че е нещастен. Няма защо да мислиш, че си нещастен, ти само си малко превзет. Приличаш на онзи княз, който макар измръзнал и гладен, не отивал да работи, защото бил княз. Сам се ограничаваш. Забрави че си княз! Помни, че си човек, който може да работи и каквото направиш, не забравяй, че си го направил с помощта на разумния, невидимия свят. Няма никому да се сърдиш в дадения случай, а ще се примириш с всички хора. Лошите мисли, които те спохождат, ще ги изхвърлиш. За да се примириш с всички, ти трябва да станеш като дете. И ако можеш да направиш това, няма да се минат два-три дни и всички мъчнотии, в които се намираш, ще се изгладят.

Когато в такъв случай решиш така да постъпиш, ти ще предизвикаш добрата воля на разумните същества на земята, които се интересуват от тебе. Когато видят, че у тебе се зароди едно благородно чувство, един импулс, те са готови да ти помогнат в каквото и да е направление, ако ти си кротък, послушен както малките деца. Но щом се съмняваш и се държиш на положение, непременно твоите пътища претърпяват крах, след който идват невидимите врагове. Когато ти напуснеш онези, които те обичат, които се грижат за тебе, ще дойдат онези, които не те обичат, те ще ти причинят големи страдания, които никога не си подозирал. На едно място апостол Павел казва, че старото ни направи големи препятствия. Много болести се дължат на съвсем разумни причини.

Новото при сегашните трудни условия е да изучавате възможностите, които вярата ви дава. Да подобрите отношението си към Бога, безкористно да служите. Досега ние сме имали едни особени, неопределени отношения. Мнозина искат да знаят какво нещо е Бог. Това е невъзможно. Бог по никой начин не можем да Го определим. Когато един приятел ви помогне, чрез какво се изявява той? Чрез своята мисъл. Можете да го знаете или не, но той навсякъде се застъпва заради вас и виждате, че вашето положение се подобрява. Казвам: Любовта на Великото Същество се изявява в подобряването на вашия живот. Някой път това Същество, за да ни накара да мислим по-трезво, се отдръпва от нас, понеже благата, които Бог ни е дал, ние сме ги изхарчили така, както не трябва. Ако всички християни биха били готови да се жертват за своите ближни, колко хубав щеше да бъде животът на земята. Представете си един работник, който копае въглища под земята цели осем часа за няколко лева. Какви жертви прави, а ние не сме готови на самопожертвователност за истината. Има гениални хора в политическия живот. Някой политик десет години го преследват, бият го, пукат му главата, но той не се отчайва и чака да дойде неговата партия на власт, за да постигне своята цел. Похвалявам този човек и му пожелавам да дойде неговата партия на власт.




Сега верующите чакат благата да дойдат отвън. Хубаво, туй благо ще дойде у народа, но ако този народ няма доброто желание да оре и да сее, ако не иска да изпълнява своята длъжност, ако всички удове[3] се откажат да служат на тялото, къде е човекът? Докато всички хора работят, добре. Но ако нашата мисъл, нашите чувства и нашата воля се откажат да работят, всичко е свършено. Ние не трябва да обезсърчаваме нашия народ. Аз наричам народ клетките, тези души, от които човек е създаден. Всеки човек има милиони души, c които е свързан и от благосъстоянието на тези души зависи неговият живот. Ако той се грижи за тяхното щастие, неговият живот ще бъде добър. Всяко управление трябва да се грижи за народа. Докато народът е здрав и управлението е здраво. Когато народът започне да изпада и държавата е изгубена. Каквото е управлението, какъвто е редът и порядъкът, такова е и положението на народа те са свързани. Тогава се явява една аномалия, почват да се раждат неблагородни хора, престъпници. Писанието казва: Когато се раждат престъпници, иде нещастието, когато се раждат добрите хора, иде щастието. Ние сме призвани от невидимия свят да управляваме преди всичко себе си. Казвате: Какво може да стане от него, от нас? Много може да стане. Ако едно време, когато повикаха пророк Данаил той беше казал: Какво мога да направя аз? Когато повикаха пророк Исайя, също пророк Йезекил, а после и апостолите и всички откажеха да проповядваш, защото е безполезно, защото нямат висока култура, какво щеше да се постигне?


Бъдещият резултат зависи от целокупната деятелност на хората отпреди две хиляди години. Ако ти постъпиш така както Бог иска, ти много можеш да направиш. Ти си направил нещо. Защото сегашният живот, твоят живот и бъдещето се определят от думите, които си казал, от мислите, които си проектирал. Сега може да нямат никакво значение, но в бъдеще тези мисли ще дадат насока в умовете на хората. Има думи, които поддържат мислите.


Христос казва: "Ако не станете като малките деца." Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е бил в тях, се връща в небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили в детето, се връщат в небето и остават обикновените души. Виждате как се изгубва благородното, хубавото, остава нещо грубо, просташко, животинско, няма го онова дете. Някой път този ангел до стари години остава. Но много често този ангел се заменя с плътския човек, който казва: Да ядем и да пием, туй ще ни остане именно да ядем и да пием, друго няма да ни остане.


Сегашният живот има смисъл дотогава, докато ангелът е в тебе той ще уреди твоя личен живот и твоето семейство, той ще уреди положението ти за в бъдеще. Ги ще бъдеш член на това велико царство, което сега съществува. Един ден на земята ще бъдеш забравен. Хиляди хора са забравени. Но между разумните същества няма да бъдеш забравен. След като минеш от този свят в другия, ти ще бъдеш приет от тях. Някои казват: Като умрем, всичко ще се свърши. Така мислят обикновените хора. Ще каже някой: Как ей се домогнал до това разбиране за Бога, да имаш тия схващания? Чудно работа! Аз не съм се домогнал. Чудни сте, когато казвате, че съм се домогнал. Домогване в света няма. В Бога има един вътрешен импулс за проявление. Всеки един човек може да бъде носител на великото, Божественото. Ако в един живот, във втори, в трети, в човека има едно постоянно, непреривно усилие, той ще се събуди, ще се повдигне.Тогава ще дойде Божественото, ще протече у него, ще се явят много дарби, възможности, събудени от Божествената воля. Всички хора ще работят с тебе. Докато хората усещат, че ти работиш за себе си, никой не се интересува от тебе. Щом се убедят, че ти работиш за другите, те ще ти помогнат. Когато Бог се научи, че ти работиш за себе си и той ще те остави. Казва: "Нека си гледа работата." А пък ние искаме от Бога, Той да оправи нашите работи. Той няма какво да оправя нашите работи. Ние трябва да работим да се оправят Божиите работи. Като се оправят Божиите работи, ще се оправят и нашите работи. Тогава законът е верен: Като се оправи щастието на народа и на личността ще бъде добре. Но когато на народа е зле, тогава и богати да сме, пак няма да ни бъде добре.


Аз гледам другояче на условията, при които живеем. Понякога човек изпада в песимистично настроение и казва: Няма да постигна нищо. Друг също казва, че няма да постигне нищо. Привидно е така в живота. И апостол Павел казва: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат. Следователно, в човека има една възможност за живота. Питам: В този живот какво може да постигне? Даже да е много малко, пак е добре. У всеки има желание за постижение, но каквото и да е благо, то ще се раздели. Вземете една артистка, която излиза на сцената. Посрещат я с букети, славят я. Дойде друга, която я засенчи и първата с плач слиза от сцената. Едно време Кубелик пътуваше със специален влак. След това напусна сцената, направи фабрика, тръгна по света, но никой не го погледна. Вече други дойдоха, които свирят по-хубаво от него. Кубелик беше роден за музикант, не за търговец. Той трябваше с цигулката да ходи да свири по света, а не да се занимава с търговия. Той си направил фабрика и си заложил цигулката за един милион. Не само Кубелик заложи своята цигулка, и ние сме заложили нашите сърца. Мнозина са заложили своите умове, други пък своите души за известни блага. Може ли ние да придобием щастие? Никой досега не е сполучил да стане щастлив. Щастието в света е в онази връзка, която човек може да направи с живота, с разумната природа туй колективно съзнание на възвишени същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото хубавото, което не с умовете и със сърцата се постига. Като влезеш там, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата вселена ще бъде училище, място за радост и веселие. Ученикът няма да има там никакви разочарования.Сега на всяка стъпка имаме разочарования. Сега, ако някой учител в България е приел новото учение, той не смее да се издаде, защото го е страх да не го уволнят. Питам: Ако го уволнят, какво трябва да прави? Ще се прослави. Така е било в миналото, така е и сега. За в бъдеще това ще изчезне. Питам тогава: трябва ли да отстъпим, когато дойдат изпитанията в живота? Не. Сега другата страна. Ние не трябва да мислим, че чрез своите страдания ще бъдем приети в Царството Божия. Не е така. Ние страдаме, за да се смекчат коравосърдечните хора в света. Страданията в света са само една възможност в природата за лекуване. Болести, които по никой друг начин не могат да се лекуват, се лекуват чрез страдания. Когато човек пострада, той се облагородява. Разбира всичко, което дотогава не е разбирал. Псалмопевецът казва: "Добре ми стана, че се наскърбих." минал през една опитност.


Сега искам да ви оставя една положителна мисъл. Не да ви продам билет като от някоя лотария, при която, като вземете билет, я спечелите, я не. В нашата лотария всички билети печелят. Колкото дадеш, най-малко толкова ще вземеш всички билети печелят. Докато в светската лотария не е така. Само един печели, другите или нищо или малко. Та казвам: Онези от вас, които са готови, нека обърнат внимание върху своята мисъл. Не съдете себе си. Разсъждавайте, но не се критикувайте, докато не разберете добре всичко. Гледайте, каквото и да ви кажат, да запазите едно спокойствие всякога, когато сърцето ви е засегнато. И при най-големите несгоди вие трябва да имате спокойствие. Аз считам идеално следното: В древността това е станало в една от школите. Богат човек, разкошно облечен, с ланец и със златен часовник, с пръстени, върви с крайно беден човек, облечен във вехти, скъсани, но чисти дрехи и двамата се разговарят братски, без да обръщат внимание на облеклото си. Богатият по никакъв начин не трябва да предложи на бедния си приятел костюм, ще му нанесе най-голямата обида. Той трябва да каже: Аз бих желал да имам един костюм като твоя. И бедният да каже, че би желал да има един костюм като на богатия. Тогава те ще сменят костюмите си и пак ще се разположат, като че ли нищо не е станало. Това е истинско разбиране на живота. Ако нямате тази философия, животът никога няма да има правилно разрешение. Това е законът на любовта. Онзи, който разбира нещата вътрешно, нищо не го спъва. Той вижда други неща, които обикновените хора не виждат.


Да благодарим за онзи живот, който имаме. Туй, което сега имаме, да го ценим, да не мислим за в бъдеще. Бъдещият живот ще зависи от сегашния. Сегашният живот ще се подобри. Ние се намираме сега облечени в тия дрипи, но един ден тия дрипи ще се сменят. Нашето естество няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за в бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи. Тогава ще станем по-добри. При по-добрия човек като седиш, усещаш, че от него лъха нещо приятно. При лошия човек като си, ти виждаш, че нищо не излиза. Доброто у човека е всякога добро. Затова Писанието казва: "Възлюбил си истината в човека." Има нещо у човека, то е неговата душа, то е неговият дух, които Бог е възлюбил. Туй е във всеки един от вас. Така всеки гради своето щастие. Колкото се отнася до вашите вярвания, каквито и да са те, то е друг въпрос. Може да вярвате в каквото искате, може да учите каквото искате, може да се обличате както искате. У нас не е въпрос за обличането. Не е въпрос в какво вярвате. Едно верую е право, ако чрез Божествената светлина се предава човешката мисъл. Едно верую е право, ако чрез въздуха се предаваш човешките мисли. Едно верую е право, ако и чрез водата, чрез храната, човешките мисли се предават. Вън от това аз не виждам никакво друго верую. Ако човек сега изчезне, къде ще го намерите? Ще кажете, че този човек е отишъл в другия свят. Но аз виждам този човек как минава като една сянка. Виждам го, той върви съвсем погълнат от своята мисъл. Ако го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че в него има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някой идва при мен деликатно, друг иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време е говорил право, а сега не може.


Един господин разправя. Умряла жена му. Оженил се за втора. Той е ясновидец вижда, че много пъти първата бие Втората му жена, бие я, налага я и се чуди как не може да й пукне главата. Отишла в оня свят и още мисли, че е женена. Казва: Защо е дошла, кой й е позволил да я налага? Вижда, че нищо не може да й направи. Това прилича на приказка от хиляда и една нощ, само за забавление. Може да има такива случки, но скептиците казват: Всеки, които вярва в това, е смахнат. Ако един човек, който минава за налудничав, предсказва и всичко се сбъдва, а друг, който не е такъв, като предсказва нищо не става, кой е смахнат тогава? Онова, което става в даден случай, то е реалното. Аз виждам шашавите работи и държа сметка за тях. Всичко онова, което в моя живот съм мислил и е станало, е реално. Най-после аз задържам само ония неща, които стават. Всякога, когато каквото съм мислил и не е ставало, казвам си: Не съм вървял по Божия път. Същият закон важи и за вас. Само това, което става във вашия живот, то е реалното. Дръжте се за него, то е Божественото. Не за онези неща, които не стават, те никога няма да станат. Дръжте се за онова, което става в живота и него искайте мислено. Съединете всички ваши мисли, чувства и постъпки, то е реалното, то ще ви доведе близо до истината. Земният ви живот ще се реализира на земята. Щом се реализира земният ви живот, ще се реализира и духовният живот. Вие не мислете, че духовните хора трябва да бъдат прости. И Давид и Данаил бяха запознати с цялата мъдрост по времето на фараоните. Когато всички знаменити учени хора и мъдреци трябваше да тълкуват този сън на Навуходоносор, и беше дадена заповед да се избият, ако не могат, Данаил каза: Не трябва да се прави това насилие. По-добре да се изтълкува сънят. И избави главите на тези учени хора.


И днес трябва един Данаил да се яви и да освободи главите на учените хора на Вавилонската империя. Намери се в Египет един учен човек, Йосиф, който спаси главите на египетските учени. Намери се един учен човек в Израил, които спаси главите на евреите. В съвременния европейски свят трябва да дойде един учен човек да спаси главите на учените европейци. Трябва да дойде. Това са хората на бъдещето. Тогава вавилонският цар издаде заповед, че отсега нататък, който не се поклони на истинския Бог на Данаила, който може да раздава тази мъдрост, която разрешава всичко, ще бъде хвърлен на зверовете.


Всички трябва да бъдете готови за новите времена, да бъдете готови за работа в света. Вие сте заети повече със себе си, мислите какво ще стане с вас в другия свят. Като идете ще видите, ще бъдете ли с Христа, ще има ли ядене и пиене и там.Това са хубави работи, но те не са важни. Можем ли ние да убедим съвременния свят да се отворят банките, касите да се отворят, да пожертват всичко. Може ли всички свещеници, от каквото верую да са те, да напуснат своите стари възгледи и да дойдат в новото? Може ли всички съвременни управници, които мислят по този начин, да напуснат своите стари методи, своите стари възгледи и да възприемаш новото за спасяването на света? Може ли всички майки и бащи, всички учители да възприемат новите начини за възпитанието на децата? Това е светът на бъдещето. И пак ще имаме училища, ще имаме домове, ще се женят хората, пак и за мъже и жени ще отиват до скончанието на века. А след като се свърши векът, казано е: "Нито се женят, нито за мъж отиват, но ще бъдат равни на ангелите." А то значи, че ще се обединят, ще станат едно цяло. Туй ще бъде за в бъдеще. Засега днешната вест е да бъдете всички радостни, да бъдете весели, да бъдете смели, да бъдете всички работливи и да не се потривате.

Беседа, държана от Учителя на 23 октомври 1932 г., неделя. 10 ч.с.. София Изгрев


--------------------------------
[1] Евангелие от Лука 18:17

[2] железен триножник, който се слага на огнище под съдове за готвене /гр./
[3] органи /остар./







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни