Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_10_30 Възкресение30 октомври 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 22:58

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Възкресение



„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета петнайсета глава от Първото послание към коринтяните. Тази глава е мъчна за разбиране. Става спор за възкресението, смесва се възкресението с човешката свобода. За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова той умира. Всичките хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен. (Учителят прочете първия и втория стих.) Повярване значи разбиране. (Прочете трети и четвърти стих.) Думата умря разбира посаждане. Туй, което е посадено – и умира. Хора, които се посаждат, те умират, но се посаждат, за да дадат живот на другите. (Учителят прочете главата.) Ако в света не може да се даде никаква свобода, тогава каквото и учение да се проявява, е празно; какъвто и да е живот е временен. Пък ако има известна свобода, каквато и да е, ако има основа в живата природа, каквото и да е учение, в каквато и да е степен, то се базира на нещо. Защо ще страда човек, когато няма свобода. Щом няма никаква свобода, нека яде и пие, да си поживее, тогава страданията са безсмислени. Под думата кръщение не се разбира обикновено кръщение.

„В начало бе Словото“

Въпросът се свежда към възкресението на човека. Възкресението на човека е истинският живот, към който човек се стреми. Може би мнозина се интересуват да ви се говори върху разни други въпроси. Може да ви интересува социалният въпрос, общественият, моралният, духовният и т.н. Всички тия въпроси може да намерите разгадани. Има писано, говорено върху тях. Те не съставят тема на моите разсъждения. За мене главен е животът. Животът разрешава всичко. Те са последствия на живота. Аз вземам живота не като механическо движение. Защото движението е като едно последствие в живота. Сега върху този въпрос няма да се спирам. Има разни научни теории. Всяка една научна теория е отчасти вярна. Отчасти са верни, понеже всичките теории не са създадени. Ако живеем във времето на Аристотел, теорията за създаването на света, за светлината тия философи Аристотел, Платон и други учени мъже в тяхното време разсъждаваха според своите разбирания, според степента на съзнанието на тяхното общество. Сегашните учени хора обясняват п`о другояче. Има по-голяма светлина. Туй, което сега е обект на учените хора, Аристотел и Платон не подозираха, в туй отношение те са деца. Нашите деца сега са по-учени от Платона и Аристотела, но в друго отношение Аристотел и Платон са по-учени.

Ние мислим, че сме свободни. Но, казвам, трябва да имаме ясна представа, свободни ли сме. Ние мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Ние сме зависими от храната, която ядем; ние сме зависими от водата, която пием; ние сме зависими от въздуха, който дишаме; ние сме зависими от светлината, която възприемаме. Ние сме зависими от всяка мисъл, ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, а при това говорим за свобода. Свобода извън хляба, извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките как ще я разберем? Ако съществува една свобода, как ще я разберем извън тия неща? Тъй както сега сте поставени, относително сме свободни, понеже пресиляме закона на свободата. Някой път казваме, искаме да направим това, онова и виждаме, че не може да го направим. Един философ хиляди неща иска да ги обясни. Пише трактати. Иска да обясни всичките тайни на природата. След като разгадал известни тайни, други се явяват на тяхно място. След него се явяват втори, трети, четвърти, пети. Тия учени хора аз ги намирам като някои, които копаят кладенци. Един изкопал на 10 метра, на 5, друг – на 15, друг – на 20, на 50, на 100, на 1000, 1500, 2000. Сега със сонди достигнали 700–800 хиляди метра дълбочина. Рудници има, които са на километри надолу. И още по-надолу може да се отиде и колко по-дълбоко ще иде човек, не се знае, т.е. той не може да иде от огнения пояс. Значи има един огнен пояс. Като наближи огнения пояс, ще престане всичкото копане. Има един огнен пояс, който ще ограничи всяко копане. Земята, види се, като умна, турила един огнен пояс, да се пази от обирачите. Тя е скрила, тъй предполагам, някои грамадни богатства и вследствие на това е турила огнения пояс, че никой да не може да проникне.
Сега това е хипотеза, трябва да се докаже с ред формули, че е така. Може да го докажа, пък може и никак да не го доказвам. Аз мисля, че може да го докажа, пък мога и да не го докажа, мога да мисля, че е доказано. Някой учен мисли, че е доказал, а друг мисли, че не е доказано. Но както и да е, всеки учен човек все е доказал нещо. Нещата в света все са верни. И най-голямата лъжа има известна доза истина. Никой не може да каже една същинска лъжа. Аз бих дал 1000 лева, ако някой може да ми каже една същинска лъжа – без истина, чиста лъжа. Не е малко 1000 лева. В тези оскъдни времена все ще има известна истина. Възможно е, понеже не съм вещ в тази област. Аз считам от свое заключение – възможно е някой да ни каже същинска лъжа. И туй е възможно. Но идваме – животът е същността. Онова, което занимава нашето съзнание, онова, което занимава нашия ум, нашето сърце, нашата душа или нашия дух, то е животът във всички свои разни форми. Ние го туряме като добродетел, като любов. Ние го туряме за благото на народа, кръщаваме този живот с разни имена. Но туй, което ние мислим за Бога... По някой път мислим за Бога, понеже са говорили хората и ние вярваме, понякой път ние вярваме, че има Господ, понеже учените хора са говорили. Други учени хора са говорили, че няма Господ. Има и няма. Аз казвам тъй, онези, които живеят, имат Господ, а онези, които умират, нямат Господ. Онези, които забогатяват, имат Господ, а онези, които осиромашават, нямат Господ. Онези, които изгубват силата си, нямат Господ, а онези, които имат сила, имат Господ. Онези, които изгубват ума, нямат Господ, онези, които имат ум, има Господ за тях. Не е сега за механическо вярване отвън. Трябва да вярва човек в себе си, право е. Вярва някой в някаква сила. Вярва някой в Господа, ще преодолеем идеята, ще превъзмогнем. Даже хора невежи казват: „Ще сполучим след 100 години.“ Отгде знаят? Туй не е вяра, но вярване. Вярват в карти, вярват във врачуване, вярват в това, в онова. Вярват, че ще сполучат, но не вярват в Бога – какво той е казал. На какво основание?
Това са новите пророци. Новите пророци, като не вярват в никакво гадание, вярват в своето гадание. Аз ги наричам нови гадатели. Те казват: „Туй, което аз зная, то е вярно. Онова, което аз зная, е най-важно. Аз зная и вярвам, че ще успея.“ Тази вяра е потребна, тя е естествена у човека. Той не трябва да се лишава от нея. Пророците, които са предсказали нещо от миналото, те са вярвали. В себе си те не са вярвали в другите пророци. В техните времена имало лъжливи пророци. Ако сега не вярват в съвременните гадатели, считат ги за лъжливи пророци. Например някой гледа на боб. Взема боба, прекръстоса го и казва – такова и такова ще ти се случи. Мене ми разправяха един анекдот. След като му врачувала една врачка, той казва: „Я да ти поврачувам. Ти, като излезеш отвън, ще се подхлъзнеш, ще паднеш и ще си навехнеш крака.“ Тя ме погледна и казва: „Откъде го знаеш?“ Казвам: „Ще опиташ и ще видиш.“ Излиза, действително се подхлъзва и пада и си навяхва крака. Иде да ме пита откъде го знаеш. Той ѝ казва: „Това е моя тайна.“ Аз го наричам – туй е съвпадение на нещата. Тя мисли, че той знае нещо. Той казва: „Аз нищо не зная, нито гадая. Дойде ми една мисъл, аз не го зная, но стана. Втори път, като кажа, не зная дали ще стане и затова аз мълча. Втори път не съм предсказал.“

Казвам, този импулс, който живата природа е вложила, има нещо, което ние трябва да вярваме. Не е до външната страна, не е до формата, която хората са създали, но до същината, която съществува в света. Същина, аз наричам, има там, дето има растене и разширение. Там, дето има растеж, дето има разширение на човешката мисъл, облагородяване на човешките чувства, има продължаване и подобряване на човешкия живот, аз наричам, това е същина. Там, дето сиромашията изчезва и хората стават богати, богатството вече се употребява за всичките хора. И тогава всичките хора очакват едно подобрение. Хората добиват едно положение – такова, както сега се случва. В Америка преди години имало богати хора, които искали постоянно да изнудват работниците. Идва на този фабрикант една идея, правили са много опити. Работили 1000–2000 работници. Той ги вика и казва: „Братя, имам един капитал от толкоз милиона, сега виждам – вие искате заплата, ще работите при тези условия. Тъй както вие искате да живеете, в пет–шест години ние ще фалираме. Тогава ще идете при друг фабрикант. Аз ви давам всичко на ваше разположение, започнете работа според печалбите. Тогава съгласни ли сте заплатите да се увеличат според приходите, които имаме.“ „Съгласни сме.“ Започват хората работата и успяват добре. Този има една нова идея, която прониква в ума на този човек, прониква и в другите работници.

Казвам, тия идеи ще проникват в умовете на другите хора. Ако има приложение в мене, ще има приложение и в общия живот. Целият живот се дължи на такива малки опити. Ако вие проследите психологическия произход на думата, вие ще видите как се е устроил от този опит. Най-първо, домът създаде майката, бащата. Те са създали държавата. Държавата е зародиш. Докато са дошли до семейството, хората са минали през ред изпити. Докато са дошли до това състояние, хиляди години се събирали, туряли един ред и порядък и според придобитата тяхна опитност постоянно се нагласяват. Колкото са по-умни, по-добри, толкоз държавата е по-добре наредена. Колкото са по-слабо културни или по-малко светлина имат, толкоз и законите съответстват на техните познания.

Та казвам, важно е за вас, за нас не външното подобрение на света. Доколкото аз виждам в своите изследвания, външните отношения на света са хармонични. Привидно има известна дисхармония в света, която се дължи на човешката дисхармония. Човек е внесъл едно малко объркване на природата. Туй объркване го считат, че природата има нещо анормално. В природата няма абсолютно никаква анормалност. В моите изследвания анормалността намирам в органическия свят. Дето съм намерил – в растения, в животни, в птици, в човека, има известна анормалност. На какво се дължи? Има ред причини. Дължи се някой път на храната, която човек употребява. Дължи се някой път на въздуха, който диша. Дължи се някой път на водата, която употребява, дължи се някой път на светлината, която възприема човек. А отчасти тия неща се дължат на хиляди други причини. Тя е изключителна, но онзи, който иска да разбере тази анормалност, той трябва да се заеме да чете от природата. Защото от пространството учените хора намират следното.

Учените хора правили наблюдения, че там, дето почвата е глинеста, отдолу има по-голямо задебеляване на реката, отколкото, когато почвата е песъчлива. Той обяснява, че космическите лъчи, които идват през нея, задържат отровните космически лъчи и те стават причина да се развива рак. Като вземете тази аналогия, тя е вярна. Ако в един дом има глинеста почва, ако жената е глинеста, тя ще запира космическите лъчи. Тогава или тя, или мъжът ще заболеят от рак. Това са ред заключения. Следователно учените хора искат да намерят едно средство на набирането на тази космическа енергия и да я отправят нанякъде. Тя се събира, както се зараждат някъде отровните микроби. Има известни малки, микроскопически същества, които образуват маларичната треска. Те съществуват най-често в тропическите места. Но да оставим този въпрос настрана.

Има ред мисли у нас, които зараждат една проказа. Ракът или проказата се дължат, най-първо, на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Когато човек дойде в едно крайно противоречие със себе си, в едно крайно противоречие с окръжаващата среда, в която се намира, непременно този човек или умствено ще се побърка, или нервността ще го хване, или рак, или някаква органическа болест ще дойде. Че туй е вярно, ние виждаме в живота – раждането на една проказа в рая. Когато влезе в дисхармония с великата причина, наруши един от великите закони в света, първият човек внесе в света лъжата и кражбата. В небето имаше едно дърво, посадено от боговете. Има една легенда, в която се казва, че имало едно дърво, посадено от боговете, дето никой човек нямал право да яде от него дърво. То се наричало дърво на познанието на доброто и злото. Само боговете имали право да ядат от това дърво. Понеже Бог може би от любов към него – човека в рая, Бог му позволил да яде от всички дървета, а само от това дърво да не яде. Казва му: „Няма да ядеш, защото, ако ядеш, ще влезеш в стълкновение с тях и ще умреш.“ Човекът му казал: „Аз няма да бутам.“ Но Адам изпратил жена си да отиде и да вземе. Казал ѝ: „Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш. И аз ще ям.“ И понеже тя имаше известен ум, тя можеше туй да го направи. Онзи, който пазеше това дърво, черният адепт беше той. Казват, че змията дошла отвън. Самото дърво си имаше свой пазач. Жената, като дойде до него, и казва: „Не може ли да ни дадеш от този плод?“ Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна дървото и казва: „Не може, мене ще ме изгонят от рая.“ Казва: „Не бой се.“ Излъга го. Но и той я излъга, и тя го излъга. Тя казва: „Ще ми дадеш един плод. Моят мъж обича науката, иска ми се да разгледаме плода и ще го върнем.“ Той повярва. Обаче тя като го взе, изядоха го с мъжа си. И след туй изгубиха рая. Понеже той отиде да се оплаче на Господа и каза: „Излъга ме, уж за наука го взема, интересува се научно, че ще го гледат само и ще го върне.“ Тогава Господ отиде в рая – да разгледа в рая какъв е този въпрос. Тогава и двамата се скрили.

От туй ядене става преврат в тях и не могли да се познаят. Дотогава били смели и решителни. И като яли от това дърво, станали страхливи като зайци. Като чули гласа на Господа, всички се скрили под шубраките и казват оттам на Господа: „Чухме гласа ти, но сме голи.“ „Кой ви каза, че сте оголели, за да се страхувате? Да не би да сте яли от забраненото дърво?“ И започнаха тогава Господа да лъжат. Най-първо, се ухитри Адам, казва: „Господи, нали знаеш, тази жена, която ми даде, тя ме излъга.“ Като хванал жената, тя пак лъже. Казва: „Онази змия ме излъга.“ Не я излъгала змията, но тя излъга змията. Понеже и двамата излъгаха и понеже лъжата не се прощава в невидимия свят, Господ казва: „Хайде навън. Понеже ти лъжеш, послуша жена си и жена ти лъже, хайде извън рая. Тук такива ученици не искам.“ Отиват при змията на земята, понеже те не устояха на думата да пазят туй дърво на боговете. „Ще носиш голямото проклятие и ти навън.“ И тогава змията и човекът излязоха навън. Дотогава и дяволът беше в рая. Той беше пазач на това дърво. Оттам насетне и жена му, и Адам, и дяволът, всички излязоха. Доколко е вярно, не гарантирам. Ако за това бесят хората, аз ще се откажа. Не искам да ви кажа, че съм готов да умра за това. Ще дойдат онези капацитети, умни хора, които ще тълкуват колкото искат. Има нещо вътре, казвам, аз вземам основата. Има нещо в храната, тази ябълка съдържаше нещо, което измени естеството на човека, и човек оттам насетне се промени, и хората, които се родиха оттам насетне, отпечатък имат. И децата, които се родиха от тях, единият се роди престъпник и уби брата си и туй са днешните времена. И евреите се увеличават. Ние казваме, че дяволът е причината.

Казвам, змията беше, която пазеше дървото. Ние искаме да изчистим ръцете и казваме, че дяволът е причината. Но дяволът никога не може да наложи нещо на човека, без той да иска. Дяволът е като търговеца. Той може само да го предложи. Според мене аз намирам, че дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола – своето право или правото на другите като защитаваш. Ти трябва да защитаваш правото, трябва да живееш един порядъчен живот. Щом дойдеш да защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на един крив път. Онзи интензивен огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата топлина, която е вътре в него, тя се защитава, той няма какво да носи сабя, топове, оръжия. В него са те. Ние, сегашните хора, защитаваме своето право. Казваме, аз съм обиден. В какво? Идете кажете някому една нецензурна дума, веднага ще ви тегли под съд. Нямате право да обиждате никого. Отлична идея. Но казвам, ако ние нямаме право да обиждаме в света никого, какво право имаме да обиждаме природата. Не е ли по-голямо престъпление. Следователно, като нарушим целия ред на нещата, запример хората отварят война и казват – хората, които отварят война, нарушават реда на природата. Например сегашните народи ще опитат един закон. Вече учените хора го поддържат. Ако се роди една война, както войната в 1914 година, такава война ще бъде по-силна. Тези експлозивни вещества, които ще станат, ще раздрусат тогава света, и тогава ще стане такава катастрофа, земетресение, каквото хората не са видели. Дали е вярно това, хората ще го опитат. Всичките наши фабрики, с които искаме да направим целия свят като една инсталация, има една опасна страна. Всичките железници трябва да вървят по един естествен път на природата и в хармония със законите на природата. Не е тъй. Един трен, когато ще пътува известно време, когато треновете трябва да пътуват, треновете не да се пращат всяка минута. Такава безразборност в природата няма. Всичките почти движения, които хората употребяват, са в разрез с хармоничните движения на природата.

Следователно ние започваме да чувстваме лошата страна на съвременната култура, която има цел да повдигне съвременното човечество, но формата, в която е облечена, тази форма създава злото. Запример, ако вие облечете един човек с два кожуха лятно време, че не може да диша, и казвате – това е, за да запази своята топлина. Но вие ще му предадете по-голяма топлина, отколкото трябва. Той ще се спари. Онези хора, които живеят в тропическите страни, носят много тънки дрехи – да се запазят, да има дишане, да става изпотяване, да се намали чрез порите потенето, топлината. Да не се принесе някакво зло. В тропическите места тия народи, те са останали от старата култура, която не е спазвала правилата. Черната раса е остатък на една раса, която не е спазвала законите на природата. Жълтата раса е останала от една раса, когато някога е била в цветущо състояние. И бялата раса, която е в цветущо състояние сега, и тя, ако не пазим нейния ред, и тя ще завземе такова място, както и жълтата, и черната, и червената, след нея ще дойде друга раса, както жълтата се е сменила с бялата. Така и на бялата раса ще дойде друг на мястото.

В природата съществува един разумен закон, който сменя формата, освобождава съзнанието на хората или умовете на хората от вътрешно робство. Представете си сега онзи антагонизъм, който съществува между богатите и сиромасите. Представете си онзи антагонизъм, който съществува между мъже и жени, онзи антагонизъм, който съществува днес между господари и слуги, между управляващи и управлявани. Как ще се справим с тия противоречия? Най-после имаме ред други противоречия, които се явяват вътре в самите нас. Разумно как ще се справим с тия противоречия? Например минаваш за един благороден човек, за един почтен човек. Оставил си някой човек торбата с придобитото богатство и той те пита: „Някаква торба не си ли виждал?“ Ти скриеш торбата, и казваш: „Не съм виждал.“ Питам, кое те заставя да бъдеш неверен на себе си, какво ще ти допринесе тази торба.

Тогава ще ви приведа един пример за онзи американски евангелист. Един човек – много усърден, връща се една вечер от съживително събрание. Хората се събрали, той бил беден човек, минава покрай един беден банкер, който, като броил парите си, оставил една торба на прозореца. Той, като вижда торбата, казва: „Господ оставил тази торба за мене.“ Задига торбата и казва: „Господ я оставил за мене.“ Задига торбата, радва се. Казва: „Господ ми даде, що ми трябва този банкер.“ Седнал да се моли. Рече да се моли, торбата остава между него и Бога. Туй хубавото чувство, хубавите мисли, които имал, изгубил. Молил се на другия ден, пак същото. И след седмица отива при банкера и казва: „Ще ме извиниш – взех тази торба. Не бих ти я върнал, но едно нещо ме застави да ти я върна. Изгубих си вярата, не мога да се моля. Твоята торба ми развали връзката между мене и Бога. Ако не беше ме развалила, тя при мене щеше да седи. Но благодарение че ми развали връзката, вземи твоята торба. Грижи се ти, аз не искам да се грижа.“

Много хора днес минават за бедняци, някаква торба има там, задигнат я. Мене ми е чудно, ако синът се отрече от баща си, туй здравословно състояние ли е. Да се отречеш от един идеал, от едно божество, което не съществува, разбирам, но да се отречеш от едно същество, което тебе те е родило, което ти е дало всичко, което се грижи за всичките векове за тебе, от него да се отречеш, аз това не мога да си представя. Казвате: „Това съм аз. Всичко това съм аз.“ Ако ние сме тия същества, които можем да оправим света, защо не сме оправили света досега? Вие казвате – еди-кой си министър ще оправи. Никой не може да оправи света. И царе имало, и велики царе, никой не може да оправи. Проповедници, учители идваха, светът седи и не е оправен. Значи в света не е дошъл онзи, който може да оправи света. Значи ще дойде един, който може да оправи света. Този, който ще дойде, той ще мяза на слънцето и ще каже – как, много лесна работа е. Като слънцето ще бъде. Вие можете да палите огниво, свещ, нищо няма да допринесе. Вие ще бъдете в зависимост. Тази светлина ще проявяват, и огън ще проявяват. Тъй щото богатите могат да живеят като сиромаси, пък какво ще бъде положението на сиромасите, не може да си представите. Но когато дойде слънцето, как всичко в живота отоплява, как всичко в живота разраства. Туй слънце казва: „Вземете, яжте.“ Туй, разумното слънце ще оправи сега света. Туй слънце казва: „Яжте, всичко яжте, идущата пак посейте, пак ще ви дам, още повече.“ Ние, умните, каквото даде слънцето, туряме го в хамбара и казваме: „Идущата година я даде, я не.“ И ние трупаме, трупаме, разваляме реда. Тогава мязаме на онзи англичанин в Лондон, един от най-големите проповедници на миналия век Спържен. В една от най-видните църкви проповядвал. Явяват се при него богатите хора и му казват: „Да се помолим на Господа, еди-каква си сума да ми даде.“ Той казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Аз, ето, давам толкоз. Ти, братко, си богат, ти колко можеш да дадеш? Всичките тука сме богати, ето, да изпълним Волята Божия.“ Всички дават и събират определената сума. След като дават, молят се, благодарят на Бога, че изпълнил Волята Божия.

Сега се молите всеки да даде. След като дадете, след като направите едно добро, тогава се молете. Туй поддържа новото учение в света. Когато ти умираш, молиш се на Господа, на смъртта се молиш, молиш се за живот: „Господи, ако ми продължиш живота, аз ще живея както искаш.“ Аз съм слушал всичките болни хора. Аз слушах веднъж един умирающ, викнаха ме да го посетя. Жена му казва: „Отива си.“ Аз го слушам, той се моли усърдно. Казва ми той – няма да си замине още, не бой се. Дотогава, докато човек върши Волята Божия в света, Господ ще го държи. А пък щом свърши работата, Господ ще го вземе. На земята дали сме, или в другия свят, ние не трябва да правим въпрос. Умрял наричам този, който, като умре, не отива в другия свят. Ако един умре, ще отиде в другия свят, той не е умрял.

Сега думата възкресение. Аз не искам да внасям едно смущение. Вие трябва да се радвате, да имате един нов начин за разглеждане на нещата. Вие трябва да бъдете като малките деца всякога, и след хиляди години трябва да имате разположението на едно дете. Както детето, като иде в училище и се върне вкъщи, се радва на знанието, което придобива, разправя на майка си какво е научило. Ние вечно ще имаме нужда да се приложи нещо добро, ще растем в знание, мъдрост ще придобиваме. Казвате: „Аз това го зная.“ Хубаво, много работи ние знаем, но много работи ние не знаем. Ние не знаем идущата година дали тук ще бъдем всички. Може ли някой да ни предскаже, че това събрание, всички не можете да бъдете в този салон. По никой начин. То е невъзможно. Някои може да бъдат. Най-малко 3–4–5 души, които ще отсъстват. Някой може да замине за Америка или в някоя друга държава. Някой може да замине на Луната, на Слънцето. Някой може да замине за другия свят.

Сега, щом се говори за оня свят, всички ги е страх. Всички говорят за оня свят, но ги е страх. Най-хубавото нещо е човек да иде на разходка из оня свят. Но никога на оня свят не се позволява да отидеш с празен джоб. Трябва да ти е пълен джобът, да имаш достатъчно средства. Ако отидеш там без средства, лошо. В оня свят да отидеш без средства, е по-лошо, отколкото да отидеш във Франция без средства. Те са отвлечени работи. Аз разбирам идеята. Разбирането на нещата може да стане дотолкоз, доколкото на мене са ясни нещата. Защо аз трябва да ви казвам, че има оня свят? Да направя едно разсъждение. Ако аз бих намерил на Витоша едно голямо богатство, представете си, една златна мина с милиарди злато складирано, мислите ли, че аз бих дошъл да ви говоря за това богатство. Щях да мълча. Ще държа ръцете си в джоба и казвам, думата ми на две не става. Казвам, колко искате. Толкоз. Утре може да дойдете. Най-после ще питат откъде е туй богатство. Ако ви кажа къде е мястото, вие ще го намерите, аз вече не бих влязъл. На мене не бихте оставили да вляза. Аз ще бъда последният, който ще влезе. Като ви говоря за оня свят, не мислете, че ви се говори много ясно. Никой проповедник не е говорил за оня свят. Той нищо не е казал. Аз казвам: „Господине, аз вярвам във вас. Вие сте един благороден човек. Вие сте това-онова.“ Казва: „Даваш ли ми ключа на твоята каса?“ „Ще си помисля.“ Аз зная колко вяра имам. Той може да ви задоволи. И аз може да ви задоволя. Казвам ви, вие сте благороден. Но като дойде до ключа, до онова богатство, аз не давам ключа. Аз от други съображения правя това.

Един американски говедар получил едно наследство от 5 милиона долара. Това са 25 милиона златни лева. Като получил това богатство, напуска говедарлъка. Ходил из Америка, стига в Сан Франциско. Давал угощение – с дни бедняците да ядат и да пият. След шест месеца похарчил всичко и се връща пак говедар. Казвам, ако аз бих ви дал това богатство, то щеше да се случи същото в София. Щеше да има гуляй и пиене, веселие. Но всичко вече е свършено. Хубави работи са те, но нищо добро няма да допринесат. След като се свършат парите, аз ще ида да бъда говедар и вие ще идете пак на работа. Не се разрешава въпросът. Друго нещо се изисква в света. Има едно място, на което аз съм много щедър, да ви кажа. Складирано е едно голямо богатство. Ще идете – бих ви дал препоръчително писмо, да идете дотам. Не е лошо някой път да отидете. Няма някой от вас, който да не е хлопал на тази врата. Всички хора от памтивека все са хлопали. И доста време са хлопали на банкерската врата. Някой дава нещо, а някой казва – само ще ви приема, но няма нито едно живо същество, което да не е хлопало на тази банкерска врата. Който знае езика, той си има специфичен език, казва: „Заповядайте, господине, какво обичате, аз съм на ваше разположение.“ Който не знае езика, казва: „Ще видя.“ Всички онези, които сте ходили до този банкер, ще мязате на... Един анекдот има, той е следният.

Един богат американец, който никога не е правил добро, един ден тръгва, и една вдовица отподире му казва: „Господине, моля ви се, помогнете ми.“ „Остави ме, че бързам.“ Но тя го моли да ѝ даде нещо. Най-после бърка в джоба си и ѝ дава един долар. Казва: „Махни се оттука. Ще загубя работата си.“ Това било единственото добро, което направил. Умира този богаташ американец и иска да отиде в рая. Казва: „Направих една църква.“ Апостол Петър казва: „Църквата не минава. Нещо по-съществено.“ „Направих едно училище в еди-кой си щат.“ „И училището не минава.“ И разправя той какви добрини е правил. Но тия работи не минават горе. Казал му: „Някое добро да си направил, помисли си.“ Той казва: „Направих едно малко добро, съвсем малко, което помня, на една вдовица. Когато бях на земята, тя ме хванала и не мога да се отърва, извадих един долар, че ѝ дадох.“ „Виж, казва, за това може да се помисли. Върху туй добро може да се спрем, но не зная как да го разреша. Ще ида при Господа. Той ще ми каже.“ Отива при Господа и той разправя своята история. Казал на Господа, че е дал един долар и Господ казва на Свети Петър: „Дай му два долара да си върви на земята.“

Ние правим доброто. Всички тия работи са хубави, но в края на краищата ще имаме двата долара. И с всичките наши усилия в края на краищата ние не можем да постигнем онова, което желаем. Аз наричам този свят свят на пълно разочарование. Разочароваш се като стар, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като млад, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като задомен, насърчаваш се като задомен. Разочароваш се като служещ някъде, насърчаваш се като служещ. Най-после насърчаваш се като стар и разочароваш се като стар. И там какво е казала онази поговорка? Когато човек се ражда, той се ражда със стиснати юмруци. А когато умира, е с отворени ръце. Аз не съм виждал как се раждат децата. Всичките деца се раждат със стиснати ръце. А всички умрели хора отпускат ръцете си. Като се раждат, всички деца в този свят, казват – всичко е мое, ще спечеля, а като умират, казват – не е тъй, както мислят.

Сега имаме идея, хубави са тези идеи, може да се придобие, не че не може. Нашите стремежи в основата си са верни. Стремежът за богатство, за знание, стремежът за правда, всички тия неща, каквито и да са, те са хубави, но пътищата, методите, по които ние вървим, не са прави тия пътища, вследствие това ние нямаме едно постижение, а частични постижения имаме. Следователно новото, което иде в света, трябва да даде нови присадки, които трябва да се присадят на старото. Онзи нов зародиш, който се намира в почвата, може да изкара. Набралата се енергия може да се трансформира и да се образува нещо хубаво за бъдеще. Отде ще дойдат добрите хора? Те ще дойдат. Онази мома трябва четири поколения да живее един чист и възвишен живот. Бащата, майката, дъщерята и нейната дъщеря – четири поколения, трябва да живеят чист живот, за да може да родят един гений, един човек, който може да роди туй нормално състояние, където да няма никакви атавистически склонности, да не злоупотреби. Неговото тяло трябва да бъде пречистено, и тогава той ще живее за благото на ближните си в света.

Та казвам, в бъдещата държава или бъдещото човечество трябва да се създадат тия условия именно, трябва да дойдат тия учители, велики учители трябва да дойдат в света, да се научат хората как да жертват. Не един човек, на който краката са строшени, че да го учим да живее добре. Най-първо, трябва да научим един човек да бъде здрав, да му кажем да бъде не богат, а да знае как да употреби богатството, да знае как да употреби учението. Не да бъде учен. Не да бъде добър, но да знае как да употреби своята доброта. Не да бъде силен, но да знае как да употреби силата си. Във всяка област на живота да постигнем това, което желаем, но всичко да употребим тъй, да се ползват всички от тия блага. Това е новото в света. С тази идея човек трябва да ходи и с тази идея да замине оттука. Сега казваме, да живеем временно на земята. Временното разбиране на земята не носи щастие. Когато някой каже „ще видим“, няма какво да видим. Не ще видим, нещата трябва да бъдат точно определени. В природата процесите са точно определени. Слънцето изгрява точно навреме, то не закъснява нито с минута. Годишните времена навреме идват. Увеличаването на деня навреме става. Плодородието и всичките блага, с които природата работи, идват навреме. Само ние навреме не отиваме. Навреме не работим. Навреме не лягаме. Навреме не се учим. Навреме не се молим. Навреме не правим добро. Навсякъде страдаме, че нещата не ги правим както трябва, а ги правим, когато не трябва. Та закъснението аз считам единственото, което може да освободи хората, което ще им даде онази свобода. Сега не човек да се отрече от обикновения живот. Но той трябва да приложи. Аз считам новото следното. След като си съградил своята къща от тухли, камъни, вар, гвоздеи, след като си направил къщата, донесъл си дърва, направил си красиво огнище, турил си дърва, трябва ти една кибритена клечка. Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка – да цъкнеш, да запалиш огъня. Огънят осмисля нещата. Къща без огън, тя не е къща. Домът трябва да има огън. Питам тогава, ако нямаш огън в сърцето си, ако нямаше огън в сърцето на стопанката, ако нямаше огън в сърцето на стопанката, на този домакин, къщата би ли просъществувала. Огън е потребен в сърцето, стопляне в къщата е потребно, светлина е потребна. Следователно последното нещо, което трябва на къщата, то е кибритената клечка, понеже всичко е готово.
Нас сега ни трябва само една кибритена клечка. Светът ще се оправи само с една кибритена клечка, но да се драсне навреме. Тази кибритена клечка не може да драснете два пъти. Ако драснете два пъти, отиде. Веднъж като драснеш, клечката ще се запали. Клечка, която трябва два пъти да я цъкаш, туря я настрана. Онази клечка произвежда магическо влияние. Когато бутнеш веднъж, да се запали, това е клечка. Когато се говори, че някой трябва да бъде милостив, благороден човек, още от първата ми дума да се запали – това е говор. Той е правил опит, говоря ли истината. Аз ще говоря, а той разбира ли истината? Аз съм говорил истината, той ще придобие хиляди пъти повече, отколкото е дал. Аз ако кажа истината, аз ще придобия толкоз пъти повече, отколкото аз съм направил. И онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобием. Ако вие от една моя беседа нищо не може да придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то е напразно, за мене животът няма смисъл. Ако вие не излезете с една нова идея, с един нов импулс, ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето – по-голяма топлина и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това е намясто. Ако в моята душа се зароди идеята да дам втори път нещо повече, тогава ние вървим по нормален път. Както посаждането на плодните дървета. Има една обмяна между мисълта на господаря и дърветата. След като постъпи правилно, заради грижите за дървото дървото казва: „Господарю, ти ми направи голяма услуга, може да вземеш моите плодове и да разполагаш с тях както обичаш.“

Казвам, това е, когато хората възкръснат, омразата ще си дигне чергите. Колкото черги имаш, ще ги дигне. Когато човек възкръсне, неверието ще си дигне партушините. Когато човек възкръсне, злото ще иде на хаджилък. Когато човек възкръсне, военните ще отидат да пируват, няма да воюват, ще идат да ядат и пият, да се веселят. В правата мисъл турям – да пируват хората. Има в света за какво да воюваме. Да бъдат хората носители, да воюват за доброто в света, да воюват за любовта в света, да воюват за знанието в света, да воюват за свободата в света, да воюват за всичките блага. Туй трябва да бъде един импулс навсякъде. Най-първо, трябва да започнем от най-високите върхове. Считайте, както планинският връх, когато започнат да се стопяват снеговете, изпраща водата към долините. Аз считам учените хора, богатите хора високи върхове и оттам те трябва да започнат да се топят. Каквото има в тях, да слиза към долината, да даде плод, че един ден между високите върхове и долината има известно съотношение. Нищо не се губи в природата. Водата излиза нагоре, качва се на планините, и пак трябва да слезе в долините. Един оборот прави водата в света.

Казвам, последното нещо, което трябва да знаете в света, то е: трябва да възкръснете, да живеете като свободен гражданин на тази земя. Тогава да разберете, да направите сравнение какво нещо е свободният човек. Някой мисли, че никаква грижа като няма, какъв ще бъде животът. Чудни са. Значи, ако влезете в болницата, идват лекарите със своите губерки, направят ви инжекции, после правят с бинтове превръзки, пък носят ви на тарга от едно място на друго, пък вивисекции, операции и след това мислите, че това е животът. Не. Аз знам, че външният живот, най-красивият живот е много красив. Няма нужда от инжекции. Сега казвате – да турим една инжекция. Най-хубавата инжекция, то е яденето. Щом искаш инжекция, то е яденето. Това е първата инжекция. Пий една хубава вода. Най-хубавата инжекция е да поемеш въздуха. Това е третата инжекция. Най-хубавата инжекция, която знаеше, е, като отвориш очите и възприемеш светлината. Това е четвъртата инжекция. Като искаш повече, като дойдат музикалните трептения във въздуха. Ето друга инжекция, много приятна инжекция и много по-хубава от тия съвременни инжекции, с които мъчат хората. Тук преди години един виден адвокат, след като му направиха един разрез, направиха му две инжекции по 8 хиляди лева и човекът си замина с двете инжекции в оня свят. Благодарим за такива инжекции.
Аз казвам, инжекция е светлината. Това е онази възвишена светла мисъл, която дава образ, красота на човека. Онова красиво чувство, което дава израз на човешката мисъл, сила на човешката воля, туй наричам аз инжекция. И последната инжекция, която трябва да приеме, то е новият живот. Да възприемем възкресението и да се освободим от ненужните инжекции на смъртта, които тя внася в нас.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Шеста неделна беседа

30 октомври 1932 г., неделя 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 10:45

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание



ВЪЗКРЕСЕНИЕ


Ще прочета 15 глава от Първо Послание към Коринтяните. Тази глава е мъчна за разбиране. Става спор за възкресението. Смесва се възкресението с човешката свобода. За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова умира. Всички хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен. (Учителят прочете първия и втория стих.)[1] Повярване, значи разбиране. (Прочете 3 и 4 стих.) Думата "умре" разбира посаждане. Туй, което е посадено умира. Хора, които се посаждат, те умират, но се посаждат, за да дадат живот на другите. (Учителят прочете цялата глава.) Ако в света не се даде свобода, каквото и учение да се проповядва, е напразно. Какъвто и да е животът, е временен. Пък, ако има известна свобода, каквато и да е, ако има основа в живата природа, каквото и да е учение, в каквато и да е степен, то се базира на нещо. Защо ще страда човек когато няма свобода? Щом няма никаква свобода, нека яде и пие, да си поживее.


(Изпя се песента "В начало бе Словото".)[2] Въпросът се свежда към Възкресението на човека. Възкресението на човека е истинският живот, към който човек се стреми. Може би мнозина ще искат да им се говори върху разни други въпроси. Може да ви интересуват социални въпроси, обществени, морални, духовни и т.н. Всички тия въпроси може да намерите. Има писано, говорено върху тях. Те не съставят тема на моите разсъждения. За мене главен е животът. Животът разрешава всичко. Тези въпроси са последствия на живота. Аз вземам живота не като механическо движение. Защото движението е като едно последствие в живота. Сега върху този въпрос няма да се спирам. Има разни научни теории, които вие ще ги издирите и изучите сами. Всяка една научна теория е отчасти вярна. Ако живеехме във времето на Аристотел, на Платон, щяхме да знаем тяхната теория за създаването на света, за светлината. Тия философи и мъдреци Аристотел, Платон и други учени мъже в тяхното време разсъждаваха според своите разбирания, според степента на съзнанието на тяхното общество. Сегашните учени хора обясняват по-другояче нещата. Имат по-голяма светлина. Туй, което сега е обект на учените хора, Аристотел и Платон не подозираха дори. В това отношение те са деца. Нашите деца сега са поучени от Платон и Аристотел, но в друго отношение, Аристотел и Платон са по-учени.


Ние мислим, че сме свободни, но дали наистина сме свободни? Ние мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Ние сме зависими от храната, която ядем, ние сме зависими от водата, която пием, ние сме зависими от въздуха, който дишаме, ние сме зависими от светлината, която възприемаме. Ние сме зависими от всяка мисъл. Ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, a npи това говорим за свобода. Свобода извън хляба, извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките, как ще я разберем? Ако съществува една свобода, как ще я разберем извън тия неща? Тъй както сега сме поставени, относително сме свободни, понеже пресилваме закона на свободата. Някой път казваме, че искаме да направим това-онова и виждаме, че не можем да го направим. Един философ хиляди неща иска да ги обясни. Пише трактати. Иска да обясни всички тайни на природата. След като разгадае известни тайни, други се явяват на тяхно място. След него се явяват втори, трети, четвърти, пети. Тия учени хора, са като някои, които копаят кладенци. Един изкопал десет метра, друг 15, трети 20, 50,100,1000,1500, 2000. Сега със сонди достигат 700-800 хиляди метра дълбочина. Рудници има, които са на километри надолу. И още по-надолу може да се отиде и колко по-дълбоко ще иде човек, не се знае, т.е. той не може да иде по-дълбоко от огнения пояс. Значи има един огнен пояс, който като се наближи, ще престане цялото копаене. Има един огнене пояс, който ще ограничи всяко копане. Земята, види се, като умно същество е поставила един огнен пояс, за да се пази от обирачите. Тя е скрила, тъй предполагам, някои грамадни богатства и вследствие на това е турила огнения пояс, че никой не може да проникне там, където е богатството. Това е хипотеза, трябва да се докаже с ред формули, че е така. Аз мисля, че мога да го докажа, пък мога и да не го докажа. Мога да мисля, че е доказано. Някой учен мисли, че е доказал нещо, а друг мисли, че не е доказано. Но както и да е, всеки учен човек все е доказал нещо. Нещата в света все са верни. И в най-голямата лъжа има известна доза истина. Никой не може да каже една същинска лъжа. Аз бих дал 1000 лева, ако някой може да каже една същинска лъжа. Без истина, чиста лъжа. Не е малко 1000 лева в тези оскъдни времена. Все ще има в лъжата известна истина. Възможно е и да има такава чиста лъжа, аз не съм вещ в тази област. Възможно е някой да може да ми каже същинска лъжа. И това е възможно. Но онова, което занимава нашето съзнание, онова, което занимава нашия ум, нашето сърце, нашата душа или нашия дух, то е животът във всички свои форми. Ние го виждаме като добродетел, като любов, като благото на народа, кръщаваме този живот с разни имена. По някой път мислим за Бога, и вярваме, че има Господ, понеже учените хора са говорили. Други учени хора са говорили, че няма Господ. Има и няма. Аз казвам тъй: за онези, които живеят, има Господ, а онези, които умират, нямат Господ. Онези, които забогатяват, имат Господ, а онези, които осиромашават, нямат Господ. Онези, които изгубват силата си, нямат Господ, а онези, които имат сила, имат Господ. Онези, които изгубват ума си, за тях няма Господ, онези, които имат ум и разум, имат Господ. Онези, които имат ум, има Господ за тях. Не е въпрос сега за механическо вярване отвън. Трябва да вярва човек в себе си, право е. Вярва някой в някаква сила. Вярва някой в Господа: ще преодолеем идеята, ще превъзмогнем. Даже хора невежи казват, ще сполучим след 100 години. Откъде знаят? Туй не е вяра, но вярване. Вярват в карти, вярват във врачуване, вярват в това, в онова. Вярват, че ще сполучат, но не вярват в Бога, в това, какво Той е казал. Това са новите пророци. Новите пророци не вярват в никакво гадание. Вярват в своето гадание. Аз ги наричам нови гадатели. Те казват: Туй, което аз зная, то е вярно. Онова, което аз зная, е най-важно. Аз зная и вярвам, че ще успея. Тази вяра е потребна, тя е естествена у човека. Той не трябва да се лишава от нея. Пророците, които са предсказвали неща от миналото, те са вярвали в себе си. Не са вярвали в другите пророци. В техните времена имало лъжливи пророци. Сега ме вярват в съвременните гадатели, считат ги за лъжливи пророци. Например, някой гледа на боб. Вземе боба, прекръстоса го и казва: Такова и такова нещо ще ти се случи. Разправяха ми един анекдот: След като една врачка врачувала на един мой познат, той й казал: Я ела да ти поврачувам сега аз. Ти като излезеш, ще се подхлъзнеш, ще паднеш и ще си навехнеш крака. Тя го погледнала и казала: Откъде знаеш? Ще опиташ и ще видиш. Излиза тя и действително се подхлъзва, пада и си навехва крака. Идва да го пита, как знае, как вижда какво предстои да й се случи. Това е моя тайна й казал той. Аз го намирам за съвпадение на нещата. Тя мисли, че зная нещо. Аз нищо не зная, нито гадая, дойде ми една мисъл в главата, казах я, пък то взе че стана. Втори път като кажа, не зная дали ще стане и затова аз мълча. Втори път не съм предсказвал.


Казвам: Този импулс, който живата природа е вложила в човека, е предчувствието. Има нещо, на което ние трябва да вярваме. Не е до външната страна, не е до формата, която хората са създали, но до същината, която съществува в света. Същина има там, дето има растене и разширение. Там дето има растеж, дето има разширение на човешката мисъл, облагородяване на човешките чувства, има продължаване и подобряване на човешкия живот, това е същина. Там, дето сиромашията изчезва и хората стават богати и богатството се разпределя за всички хора и подобрява живота на всички, това е същина. В Америка преди години имало богати хора, които постоянно правили какви ли не опити, за да се подобри положението на работниците. Идва на един от тези богати фабриканти една идея. Във фабриката му работили 1000-2000 работници. Той ги вика и казва: Братя, имам един капитал от толкова милиона. Сега виждам, вие искате хубави заплати, ще работите при тези условия. Тъй, както вие искате да живеете, за 5-6 години ние ще фалираме. Тогава ще идете при друг фабрикант. Аз ви давам всичко на ваше разположение, започнете работа, според печалбите ще получавате заплати. Тогава съгласни ли сте заплатите да се увеличат, според приходите, които имаме? Съгласни сме. Започват хората работа и успяват добре. Ето една нова идея, която прониква в ума на този човек и той я осъществява.


Тия идеи ще проникнат в умовете и на другите хора. Ако аз приложа в себе си тази идея, ще има приложение и в общия живот. Целият живот се дължи на такива малки опити. Семейството е един опит. Най-първо домът го създадоха майката и бащата. Те са създали и държавата. Държавата е зародиш. Докато дойдат до семейството, хората са минали през ред изпити. Докато дойдат до това състояние, хиляди години събирали, създавали един ред и порядък и според придобитата тяхна опитност, постоянно са се нагласявали. Колкото са по-умни, по-добри хората, толкова държавата е по-добре наредена. Колкото са по-слабокултурни или по-малка светлина имат, толкова и законите съответстват на техните познания.


За вас не е важно само външното подобрение на света. Доколкото аз виждам в своите изследвания, външните отношения на света са хармонични. Привидно има известна дисхармония в света, която се дължи на човешката дисхармония. Човекът е внесъл едно малко объркване в природата, поради което считат, че в природата има нещо анормално. В природата няма абсолютно никаква анормалност. В моите изследвания анормалността я намирам в органическия свят. В животните, в растенията, в птиците, в човека има известна анормалност. На какво се дължи? Има ред причини. Дължи се някой път на храната, която човек употребява. Дължи се някои път на въздуха, които диша. Дължи се някой път на водата, която употребява, дължи се някой път на светлината, която възприема човек. А отчасти тия неща се дължат на хиляди други причини. Но онзи, който иска да разбере тази анормалност точно на какво се дължи, трябва да се заеме да чете направо от природата.


Учените като правили наблюдения, установили, че там където почвата е глинеста, когато космическите лъчи минават през нея, тя задържа отровните космически лъчи и те стават причина да се развие рак. По аналогия следва: ако в един дом има глинеста почва, ако жената е глинеста, тя ще запира космическите лъчи. Тогава или тя или мъжът ще заболее от рак. Това са ред заключения. Учените хора искат да намерят едно средство, с което да могат да препращат тази космическа енергия, да я отправят нанякъде. Тя се събира на известни места и прави пакости, както когато се зараждат някъде отровните микроби. Има известни малки, микроскопически същества, които образуват маларичната треска. Те съществуват най-често в тропическите места. Има ред мисли у нас, които зараждат една проказа. Ракът и проказата се дължат най-първо на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Когато човек дойде до едно противоречие със себе си, в едно крайно противоречие с окръжаващата среда, в която се намира, непременно този човек или умствено ще се побърка, или нервно заболяване ще го хване или от рак ще заболее или някаква друга органическа болест ще дойде. Ние виждаме как се роди една проказа в рая. Когато човек влезе в дисхармония с Великата причина и наруши един от великите закони в света, какво стана? Изгониха го от рая. Първият човек внесе в света лъжата и кражбата. Легендата казва, че имало едно дърво, посадено от боговете, от което никой човек нямал право да ядел. То се наричало дърво на познание на доброто и злото. Само боговете имали право да ядат от това дърво. Понеже Бог, от любов към човека, му позволи да яде от плодовете на всички дървета, а само от това дърво не, защото ако яде, ще влезе в стълкновение с цялото Битие и ще умре. Адам Му обещал, че няма да пипа, но изпратил жена си да отиде и тя да вземе. Казал й: Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш и аз да ям. И понеже тя имала известен ум, могла според съвета му да го направи. Онзи, който пазеше това дърво, беше черният адепт. Казват, че змията дошла отвън. Значи, самото дърво си имаше свой пазач. Жената като дойде до него, попита: Може ли да ни дадеш от този плод? Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна дървото и каза: Не може, ако ти дам и мене ще изгонят от рая. Ева му казва: Не бой се. Ще ми дадеш един плод. Моят мъж обича науката, иска му се да разгледаме плода и ще го върнем. Излъга го. Той първо й повярва, но и той я излъга и тя го излъга. Тя взе плода и го изядоха с мъжа си. И след туй изгубиха рая. Адептът отиде да се оплаче на Господа и каза: Излъга ме, уж за науката го взе, уж мъжът й научно се интересува. Обещаха, че ще го гледат само и ще го върнат. Тогава Господ отиде в рая, да ги потърси, но и двамата се бяха скрили. От това ядене в тях станал преврат и те сами не могли да се познаят. Дотогава били смели и решителни, а като яли от плода на това дърво, станали страхливи, като зайци. Като чули гласа на Господа, скрили се под шубраките и оттам казват на Господа: Чухме гласа Ти, но не можем да се явим пред Тебе, че сме голи. Кой ви каза, че сте голи и защо се страхувате, да не би да сте яли от забраненото дърво? И започнаха тогава Господа да лъжат. Най-първо се изхитри Адам, казва: Господи, тази жена, която ми даде, тя ме излъга. Като хванал жената, тя също лъже. Казва: Онази змия ме излъга. Не я е излъгала змията, но тя излъга змията. Понеже и двамата излъгаха и понеже лъжата не се прощава в невидимия свят, Господ казва: Хайде навън. Понеже ти лъжеш, послуша жена си и тя лъже, хайде извън рая. Тук такива ученици не искам. И на змията казва: Понеже ти не устоя на думата да пазиш това дърво на боговете, ще носиш голямото проклятие, хайде и ти навън. И тогава змията и човекът излязоха навън. Дотогава и дяволът беше в рая. Той беше пазач нафтова дърво. Оттам насетне и Адам и Ева, и дяволът и змията, всички излязоха. Доколко е вярно не гарантирам, такава легенда има. Ако за това бесят хората, аз ще се откажа от достоверността й. Не искам да ви кажа, че съм готов да умра за това. Ще дойдат онези капацитети, учените хора, които ще я тълкуват колкото искат. Има нещо вътре, в основата си верно. Има нещо в тази ябълка, тя съдържаше нещо, което измени естеството на човека и човекът оттам насетне се промени. Хората, които се родиха оттам насетне имат друг отпечатък. Децата, които се родиха от тях единият се роди престъпник и уби брат си и това до ден днешен продължава. Ние казваме, че дяволът е причината. Змията беше, която пазеше дървото. Ние искаме да си изчистим ръцете и казваме, че дяволът е причината. Но дяволът никога не може да наложи нещо на човека, ако той не иска. Дяволът е като търговец. Той може само да го предложи. Според мене, дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола. Ти трябва да защитаваш правото на Господа. Трябва да живееш един порядъчен живот. Щом защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на крив път. Онзи интензивен огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата топлина, която е вътре в него, тя се защитава, той няма какво да носи сабя, топове, оръжия. В него са те. Ние, сегашните хора защитаваме своето право. Казваме: аз съм обиден. От какво? Идете да кажете някому една нецензурна дума, веднага ще ви даде под съд. Нямате право да обиждате никого. Отлична идея. Но казваш: Ако ние нямаме право да обиждаме в света никого, какво право имаме да обиждаме природата? Това не е ли по-голямо престъпление? Следователно, като нарушим целия ред на нещата, ще си понесем и последствията. Хората, които отварят война, нарушават реда на природата. Например, сегашните народи ще опитат един закон вече учените хора го поддържат. Ако се отвори една война, тя няма да е както войната в 1914 г., но ще бъде още по-силна. Тези експлозивни вещества, новите бомби, ще раздрусат света и тогава ще стане такава катастрофа, каквато човечеството не може да си представи. Земетресения ще дойдат, каквито хората не са видели. Дали е вярно това, хората ще го опитат. Във всичките наши фабрики, в цялата индустрия, с които искаме да оправим света, има една опасна страна. Всички железници трябва да вървят по един естествен път на природата. И в хармония със законите на природата. Един влак, когато ще пътува, има точно определено време. Влаковете не могат да се пращат всяка минута. Такава безразборност в природата няма. Почти всички движения, които хората употребяват, са в разрез с хармоничните движения на природата. Следователно, ние започваме да чувстваме лошата страна на съвременната култура, която има за цел да повдига съвременното човечество. Но формата, в която е облечена тя, създава злото. Запример, ако вие облечете един човек с два кожуха лятно време, че да не може да диша и казвате, че това е, за да запази своята топлина, това нормално ли е? Вие ще му предадете по-голяма топлина, отколкото трябва. Той ще се спари. Онези хора, които живеят в тропическите страни, носят много тънки дрехи за да се запазят от слънчевите лъчи, да има дишане, да става изпотяване, да се намали чрез порите потенето, топлината, да не се принесе никакво зло на клетките. В тропическите места народите са останали от старата култура, която не е спазвала правилата, и сега, понеже има опит, се стреми да ги спазва. Черната раса, е остатък от една раса, която не е спазвала законите на природата. Жълтата раса е останала от една раса, която някога е била в цветущо състояние. И бялата раса, която е в цветущо състояние, сега и тя, ако не спазва реда на природата, и тя ще заеме такова място, както жълтата, черната и червената. След нея ще дойде друга раса, шестата, по същия начин, както жълтата се е сменила с бялата. Така и на мястото на бялата раса ще дойде друга.. В природата съществува един закон, който сменя формата, освобождава съзнанието на хората или умовете на хората от вътрешно робство. Представете си сега онзи антагонизъм, който съществува между богатите и сиромасите, между мъже и жени, онзи антагонизъм, който съществува днес между господари и слуги, между управляващи и управлявани. Как ще се справим с тия противоречия? Най-после, имаме ред други противоречия, които се явяват вътре в нас. Как ще се справим разумно с тия противоречия? Запример, минаваш за един благороден човек, за един почтен човек. Оставил си някой човек торбата с придобитото богатство и той те пита не си ли виждал някаква торба? Ти скриеш торбата и казваш: Не съм виждал. Питам: Кое те заставя да бъдеш неверен на себе си, какво ще ти допринесе тази торба? Ще ви приведа един пример за един американски евангелист. Един човек много усърден, връща се една вечер от оживено събрание. Той бил беден, минава покрай един богат банкер, който като броил парите си, оставил една торба на прозореца. Той като вижда торбата, казва: Господ е оставил тази торба за мене. Задига торбата и се радва, че Господ най-после му помогнал. Но какво става? Рече ли да се моли, торбата застава между него и Бога. Туй, хубавото чувство, хубавите мисли, които имал, изгубил. Молил се на другия ден, пак същото. След седмица отива при банкера и казва: Ще ме извиниш, взех тази торба, не бих ти я върнал, но едно нещо ме застави да ти я върна. Изгубих вярата, не мога да се моля. Твоята торба развали връзката между мене и Бога. Ако не беше я развалила, тя щеше да седи при мене. Но понеже ми развали връзката, вземи си торбата. Грижи се ти за нея, аз няма да се грижа. Много хора днес минават за бедняци, някаква торба има там, задигат я.


Мене мие чудно: ако синът се отрече от баща си, туй здравословно състояние ли е? Да се отречеш от един идеал, от едно божество, което не съществува, разбирам, но да се отречеш от едно същество, което те е родило, което ти е дало всичко, което се грижи за тебе през всичките векове, от Него да се отречеш, аз това не мога да си представя. Казвате: Това съм аз. Всичко това съм аз. Ако ние сме тия същества, които можем да оправим света, защо не сме го оправили досега? Вие казвате: Еди кои си министър ще оправи нещата. Никой не може да оправи света. Царе е имало, и велики царе, но никой не е могъл да го оправи. Проповедници, учители идваха, светът седи на едно място и все не е оправен. Значи в света не е дошъл онзи, който може да оправи света. Ще дойде Един, който може да оправи света. Този, Който ще дойде, Той ще прилича на слънцето и ще каже: Много лесна работа е. Като слънцето ще бъде. Вие можете да палите огниво, свещ, нищо няма да допринесете. Вие ще бъдете в зависимост от това слънце. Тази светлина ще проявявате и тази топлина на слънцето ще проявявате. Тъй щото, богатите могат да живеят като сиромасите, пък какво ще бъде положението на сиромасите, не може да си представите. Но когато дойде слънцето, всичко в живота се стопля, всичко в живота разраства. Туй слънце казва: Вземете, яжте. Разумното слънце ще оправи сега света. Туй слънце казва: Яжте, всичко яжте, идущата година като посеете, пак ще ви дам, още повече. Ние умните, каквото даде слънцето слагаме го в хамбара и казваме, че идущата година я даде, я не. И ние трупаме, трупаме, разваляме реда. Един от най-големите проповедници на миналия век Спържен, проповядвал в една от най-в идните църкви на Лондон. Явяват се при него богати хора и казват: Да се помолим на Господа, да помогне да съберем една сума, в помощ на бедните. Той казва: Братя, да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Ето, аз давам толкова. Ти, братко, си богат, ти колко можеш да дадеш? Всички тука сме богати, ето случай да изпълним волята Божия. Всички дават и събират определената сума. След като дават, молят се, благодарят на Бога, че са могли да изпълнят волята Божия. Сега се молите всеки да даде. След като дадете, след като направите едно добро, тогава се молете. Туй поддържа новото учение в света новия живот. Когато вие умирате, молите се на Господа, на смъртта се молите, молите се за живот: Господи, ако ми продължиш живота, аз ще живея, както искаш. Аз съм слушал, всички болни хора така се молят и все обещават. Аз слушах веднъж един умиращ, за когото ме викнаха да го посетя. Жена му казва: Отива си. Аз го слушам, той се моли усърдно. Казвам на жена му: Той няма да си замине още, не бой се. Дотогава, докато човек върши волята Божия в света, Господ ще го държи. А пък щом свърши работата си, Господ ще го вземе. Дали сме на земята или в другия свят, ние не трябва да правим въпрос. Умрял наричам този, който като умре, не отива в другия свят. Ако един човек умре и отиде в другия свят, той не е умрял. Аз не искам да внасям във вас каквото и да е смущение. Вие трябва да се радвате, да имате един нов начин за разглеждане на нещата, трябва да бъдете като малките деца. Всякога и след хиляди години трябва да имате разположението на едно дете както детето, като иде в училище и се върне в къщи. се радва на знанието, което е придобило и разправя на майка си какво е научило. Ние вече ще имаме нужда от това да се прилага доброто, ще растем в знание, мъдрост ще придобиваме. Много работи ние знаем, но и много работи не знаем. Ние не знаем дали идущата година ще бъдем всички тук. Може ли някой да ни предскаже, че това събрание, така както е сега, в този салон, догодина по същото време, ще е същото? То е невъзможно. Някои може да бъдат, но най-малко 5-6 души ще отсъствуват. Някой може да замине за Америка или в някоя друга страна. Някой може да замине на луната, на слънцето, някой може да замине за другия свят. Сега щом се говори за другия свят, всички ви е страх. Всички говорят за оня свят, но ги е страх. Най-хубавото нещо е човек да иде на разходка на оня свят. Но никога на оня свят не се позволява да отидеш с празен джоб, трябва да ти е пълен джоба, да имаш достатъчно средства. Ако отидеш там без средства, лошо е. В оня свят да отидеш без средства е по-лошо, отколкото да отидеш във Франция без средства Това са отвлечени работи. Аз разбирам идеята. Разбирането на нещата може да стане дотолкова, доколкото за мене са ясни нещата. Защо аз трябва да ви казвам, че има "оня" свят? Да направя едно разсъждение. Ако аз бих намерил на Витоша едно голямо богатство, една златна мина с милиарди злато, складирано, мислите ли, че бих дошъл да ви говоря за това богатство? Щях да мълча. Ще държа ръцете си в джоба и ще казвам: Думата ми на две не става Колко искате? Толкова. Утре може да дойдете. Най-после ще питате откъде е това богатство? Ако ви кажа къде е мястото, вие ще го намерите и аз вече не бих влязъл там. На мене не бихте оставили да вляза, най-много аз ще бъда последният, който ще влезе на това място. Като ви говоря за оня свят, не мислете, че ви се говори много ясно. Никой проповедник не е говорил достатъчно ясно за оня свят. Казвам на някого: Господине, аз вярвам във вас. Вие сте един благороден човек. Вие сте това, онова. Казва: Даваш ли ми ключа на твоята каса? Ще.си помисля. Аз зная вече колко вяра имаш в мене. Той може да ви задоволи. И аз може да ви задоволя. Казвам ви, вие сте благороден. Но като дойде до ключа, до онова богатство, аз не давам ключа. Аз от други съображения правя това. Един американски говедар получил едно наследство от 5 милиона долара. Това са 25 милиона златни лева. Като получил това богатство напуснал говедарлъка. Тръгнал из Америка, отишъл в Сан Франциско. Давал угощения с дни на бедняците да ядат и да пият. След 6 месеца изхарчил всичко и се върнал пак като говедар. Казвам: Ако аз бих ви дал това богатство, то щеше да се случи същото в София. Щеше да има гуляи и пиене, веселие. Но всичко вече е свършено. Хубави работи са те, но нищо добро няма да допринесат. След като се свършат парите, аз стана пак говедар и вие ще идете пак да работите. Не се разрешава въпросът. Друго нещо се изисква в света. Има едно място, на което аз съм много щедър, да ви кажа. Складирано е едно голямо богатство. Ще идете там бих ви дал препоръчително писмо, да идете дотам. Не е лошо някои път да отидете. Няма някой от вас, който да не е хлопал на тая врата. Всички хора от памти века са хлопали. И доста време са хлопали на банкерската врата. Някой дава нещо, а някой казва: само ще ви приема. Но няма нито едно живо същество, което да не е хлопало на тази банкерска врата. На този, който знае езика, казва: Заповядайте, господине, какво обичате, аз съм на ваше разположение. На който не знае езика, казва: Ще видя. Всички онези, които сте ходили до този банкер, ще приличаше на онзи богат американец, който никога не е правил добро. Един ден тръгва да се разхожда и една вдовица зад гърба му казва: Господине, моля ви се, помогнете ми. Остави ме, че бързам. Но тя го моли да й даде нещо. Най-после бърка в джоба си и й дава един долар. Махни се оттука. Нямам време за губене. Това било единственото добро, което направил. Умира този богат американец и иска да отиде в рая. Казва: Направих една църква, направих училище и т.н. Апостол Петър казва: Църквата не минава. Нещо по-съществено. Направих едно училище в еди-кои си щат. И училището не минава. И разправя богатият какви добрини е направил. Но тия работи не минават горе. Апостол Петър му казал: Някое добро да си направил, за което никой да не знае, помисли си. Той казва: Направих едно малко добро, съвсем малко, което помня, на една вдовица. Когато бях на земята тя ме хвана, искаше да и помогна, и аз за да се отърва, извадих един долар, че и дадох. Виж, казва апостол Петър, за това може да се помисли. Върху туй добро можем да се спрем, но не зная, как да го разреша; ще ида при Господа да видя, Той какво ще ми каже. Отива при Господа, разправя историята. Казал на Господа, че е дал един долар на бедната вдовица и Господ казва на Св. Петър: Дай му два долара да си върви на земята. Ние така правим доброто. Всички тия работи са хубави, но в края на краищата, ще имаме двата долара и с всичките наши усилия, ние не можем да постигнем онова, което желаем. Аз наричам този свят, свят на пълно разочарование. Разочароваш се като стар, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като млад, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като задомен. Насърчаваш се като задомен. Разочароваш се като служащ някъде. Насърчаваш се като служащ. Най-после, насърчаваш се като стар и се разочароваш като стар. Когато човек се ражда, ражда се той със стиснати юмруци. А когато умира е с отворени ръце. Аз не съм виждал как се раждат децата, но всички деца се раждат със стиснати ръце. А всички умрели отпущат ръцете си. Като се раждат всички деца в този свят, казват: Всичко е мое, ще спечеля, а като умират, казват: Не е тъй както мислех. Сега имаме разни идеи, хубави са тези идеи, може да се придобие с тях нещо, не че не може. Нашите стремежи в основата си са верни. Стремежът за богатство, за знание, стремежът за правда, всички тия неща, каквито и да са те, са хубави, но пътищата, методите, по които ние вървим, не са прави, вследствие на това ние нямаме едно постижение, а само частични постижения. Следователно новото, което иде в света, трябва да даде нови присадки, които трябва да се присадят на старото. Онзи нов зародиш, който се намира в почвата, може да се изкара отгоре. Набралата се енергия може да се трансформира и да се образува нещо хубаво за в бъдеще. Откъде ще дойдат добрите хора? За да дойдат, онази мома, която ще ги роди, трябва да живее четири поколения един чист и възвишен живот. Бащата, майката, дъщерята и нейната дъщеря четири поколения трябва да живеят чист живот, за да може да се роди един гений. Новият човек ще се роди в туй нормално състояние, където няма да има никакви атавистически склонности, никакви злоупотреби. Неговото тяло ще бъде пречистено и тогава той ще живее за благото на ближните си в света.


В бъдещата държава или в бъдещото човечество трябва да се създадат тия условия именно, да дойдат учители, велики учители, за да научат хората, как да живеят и как да: се жертват. Човек, на когото краката са строшени, може ли да го научим да живее добре? Най-първо трябва да научим един човек да бъде здрав, да му кажем да бъде силен, умен, богат и как да употреби богатството, да знае как да използва учението. Да го научим как да употреби своята доброта, своята сила и ум. Във всяка област на живота да постигнем това, което желаем, но всичко да употребим тъй, че да се ползват всички от тия блага. Това е новото в света. С тази идея човек трябва да ходи и с тази идея да замине оттука. Сега казваме, че живеем временно на земята. Това разбиране не носи щастие. Някой ще каже: Ще видим. Да, ще видим, нещата трябва да бъдат точно определени. В природата процесите са точно определени. Слънцето изгрява точно навреме, то не закъснява нито с минута. Годишните времена навреме идват. Увеличаването на деня навреме става. Плодородието и всичките блага, с които природата работи, идват навреме. Само ние навреме не отиваме. Навреме не работим. Навреме не лягаме. Навреме не се учим, навреме не се молим, навреме не правим добро. Винаги страдаме, че нещата не ги правим както трябва, а ги правим, както и когато не трябва. Човек не може да се отрече изведнъж от обикновения живот, но той трябва да приложи новото. Новото е следното: След като си съградил своята къща от тухли, камъни, вар, гвоздеи, след като си направил къщата, донесъл си дърва, направил си красиво огнище, сложил си дърва, трябва ти една кибритена клечка. Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка да цъкнеш, да запалиш огъня. Огънят осмисля нещата. Къща без огън, тя не е къща. Домът трябва да има огън. Питам тогава, ако нямаш огън в сърцето си, какво можеш да направиш? Ако нямаше огън в сърцето на стопанката, ако нямаше огън в сърцето на стопанина, къща би ли просъществувала? Огън е потребен в сърцето, стопляне в къщата е потребно, светлина е потребна. Следователно, последното нещо, което трябва на къщата, то е кибритена клечка, понеже всичко друго е готово. На вас сега ви трябва само една кибритена клечка. Светът ще се оправи само с една кибритена клечка, но да се драсне навреме. Тази кибритена клечка не може да драснете два пъти, ако драснете два пъти, отиде. Веднъж ако драснете, клечката ще се запали. Клечката, която трябва два пъти да я цъкате, сложете я настрана. Онази клечка, която изведнъж се запалва, произвежда магическо влияние. Когато говоря, че някой трябва да бъде милостив, благороден човек, още от първата ми дума, който се запали, той е ученик. Това е говор. Аз да говоря истината, а той да я разбира. Ако съм говорил истината и той я е възприел, той ще придобие хиляди пъти повече, отколкото е дал. Аз, ако кажа истината, аз ще придобия толкова пъти повече, отколкото аз съм направил. И онзи, който слуша, и онзи, който говори и двамата трябва да придобиват. Ако вие от моя беседа нищо не може да придобиете, и ако аз от една моя беседа, нищо не мога да придобия, то всичко е напразно, за мене животът няма смисъл. Ако вие не излезете оттука с една нова идея, с един нов импулс, ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това учение не е на място. Ако в моята душа се зароди идеята да дам втори път нещо повече, тогава ние вървим по нормален път. Както посаждането на плодните дървета. Има една обмяна между мисълта на господаря и дърветата. След като постъпи правилно, заради грижите за дървото, дървото казва: Господарю, ти ми направи голяма услуга, може да вземеш моите плодове и да разполагаш с тях, както обичаш. Това ще стане, когато хората възкръснат и тогава омразата ще си вдигне чергите. Колкото черги имаш, ще ги вдигне. Когато човек възкръсне, злото ще иде на хаджилък. Когато човек възкръсне, военните ще идат да пируват, няма да воюват, ще идат да ядат и да пият, да се веселят. В хубавия смисъл казвам да пируват хората. Има в света за какво да воюваме. Да бъдат хората носители на обичта, да Воюват за доброто в света, да воюват за любовта в света, да воюват за всички блага. Това трябва да бъде един импулс навсякъде. Най-първо трябва да започнем от най-високите върхове. Високият планински връх, когато започват да се топят снеговете, изпраща водата към долините. Аз считам учените хора, богатите хора високи върхове, и оттам те трябва да започнат да се топят. Каквото има в тях, да слиза към долината, да дава плод. Между високите върхове и долината има известно отношение. Нищо не се губи в природата. Водата излиза нагоре, качва се на планините и пак трябва да слезе в долините. Един оборот прави водата в света. Последното нещо, което трябва да знаете в света, то е, че трябва да възкръснете, да живеете като свободен гражданин на тази земя. Тогава да разберете, да направите сравнение, какво нещо е свободен човек. Някои мисли, никаква грижа като няма, какъв ще бъде животът. Ами това пък живот ли е? Ако влезете в болницата, където идват лекарите със своите игли правят ви инжекции, после ви правят превръзки, бинтоват ви, носят ви на носилка от едно място на друго, правят вивисекции, операции и след това мислите, че това е животът. Не. Аз зная, че външният живот е най-красивият живот.. Там няма нужда от инжекции. Сега казвате, да сложим една инжекция. Най-хубавата инжекция, това е яденето. Щом искате инжекции, яжте. Това е първата инжекция, После пийте чиста вода, това е втората инжекция. Обаче най-хубавата инжекция е да поемете въздуха. Това е третата инжекция. Най-хубавата инжекция, която зная, е като отворите очите, да възприемете светлината. Това е четвъртата инжекция. Като искате повече инжекции, ще дойдат музикалните трептения във въздуха. Ето други инжекции, много приятни и много по-хубави от тия, съвременни инжекции, с които мъчат хората. Тук пpeди години, един виден адвокат, след като му направиха един разрез, сложиха му две инжекции по 8 хиляди лева и човекът си замина с двете инжекции в оня свят. Благодарим за такива инжекции. Аз казвам: инжекция е светлината. Това е онази възвишена, светла мисъл, която дава образ, красота на човека. Онова красиво чувство, което дава израз на човешката мисъл, сила на човешката воля, туй наричам аз инжекция. И последната инжекция, която трябва да приемем, то е новият живот. Да възприемем възкресението и да се освободим от ненужните инжекции на смъртта, които тя внася в нас.

Беседа, държана от Учителя на 30 октомври 1932 г„ неделя, 10 ч.с.. София Изгрев.

----------------------------
[1] Бележка на стенографа
[2] Бележка на стенографа







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни