Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1932_11_13 Сляп от рождение13 ноември 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 23:08

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Сляп от рождение

„Отче наш“

Ще прочета част от девета глава от евангелието на Йоана.

„Ще се развеселя“

Ще взема само първия стих: „Като заминаваше, видя едного човек, сляп от рождението си.“ Не че това, което ще ви говоря, има връзка. От слепия човек какъв извод може да се извади, че го видял Христос. Каква наука може да има в това? Но известен ред разсъждения имат последствия. Когато се запали една свещ, простият ще загаси свещта и ще заспи, а онзи работливият ще си свърши работата, и после ще изгаси свещта. Ученикът седне пред книгата и почне да чете. Онзи, който е прост, ще я запали малко за себе си.

Видели един сляп човек. Тогава се заражда въпросът, защо се е родил сляп, кои са причините. Питам, защо се запаля една свещ, дали тия хора са богати, или са сиромаси, какви са причините? Щом има свещ в къщата, хората са богати, не са сиромаси. Сиромасите хора нямат свещ. Този човек се е родил сляп, сиромах е бил, нямал пет пари в джоба си. Христос казва: „Този човек се е родил сляп, защото е сиромах. Аз съм богат човек. Ще му дам малко пари, да се порадва.“ Така разглеждам аз. Някои ще запитат: „Възможно ли е да се отворят очите? Защо и за какво?“ От гледището на старата индуска философия и от гледището на западната философия цял спор има и въпросът остава неразрешен. Дълго време ще го разрешават.

Проповядвал един евангелски проповедник върху стиха, че рибата е погълнала Йона. Два часа доказвал, че рибата могла да глътне Йона. Казват – много хубава беше беседата му, но измъчи Йона. Два часа държа Йона този пророк, докато влезе в утробата на рибата. Два часа го измъчи. Защо доказва, че рибата може да го глътне? Ако го е глътната, глътнала го; ако не го е глътнала, не го е глътнала. Ако се е родил сляп, сляп се е родил; ако не се е родил сляп, не е роден сляп. Обаче има нещо, което спъва хората. В света има неща, които физически спъват хората; има нещо, което духовно ги спъва; има нещо, което спъва тяхната мисъл. Само че физическите неща ние ги наричаме воля. Накарайте един човек, който има ставен ревматизъм, да ходи правилно. Той ще си върти краката. Който има ишиас, той ще ходи наведен, който го боли кракът, той малко разкривено ще ходи и т.н.

Тази сутрин излязох рано. Гледам – ясно небе. Минавам покрай едно дърво, гледам, един петел с единия си крак се държи за дървото, другият – надолу пуснат. С левия крак се държи за дървото, десният отгоре седи. Не съм видял друг път петел с единия си крак да се държи. Разсъждавам дали не е някаква мода у птиците – петел с един крак да се държи. Аз разсъждавам. Не е мода, модата е в това, че този петел го боли кракът. И при това пак пее. Боли го кракът, ударен е нещо, седи с единия си крак. Казвам, боли го кракът, но пак пее. Длъжност му е да кукурига. Когато хората се разболеят или ги ударят, никога не кукуригат. Съвременните хора, културните хора на двайсети век мислят, че ние сме като езичниците, като хората преди две хиляди години. Като влезеш в един град, ще ти покажат високите здания на 40–50 етажа. В Америка като идеш, ще те питат харесваш ли Америка. Ти казваш някоя любезна дума, че е една страна културна, богата. Тъй е – богата е, културна е, добро има, но и зло има. Не са виновни американците, че зло има. Ако хората се раждат слепи, не е виновен слепият, защото слепият не иска да се роди сляп. Нито той е виновен, нито майка му е виновна, нито баща му, те не са искали да родят сляп син. Има следователно въпроси в живота, за които не може да дадем никакъв отговор, не може да се разреши разумно. Може да ви наведа: между двама приятели става една малка случка или някой инцидент. Веднага в любовта става един разрив, изчезва любовта. Къде е отишла любовта? Значи любовта може ли да идва и се изгубва. Значи в дадения случай ония възвишени благородни чувства, тази мисъл, която прониква, тегли веднага хората, и веднага в умовете и сърцата им се зараждат антагонистически чувства. Религиозните хора, които вярват в Бога, вярват в Христа, но за някои малки работи – единият, че обичал да има тайнства в църквата, другият поддържа като дете да се кръсти с вода, единият иска да се кръсти като възрастен. За такива въпроси или други подобни – как трябва да се освети и да се вземе Господнята вечеря – хората се разделят, не се срещат вече, разделят се пътищата. Малки временни въпроси ги правят толкова важни, че разрушават любовта. Казват, че този човек не може да влезе в Царството Божие, той няма никаква религия.

Не, религията според мен не седи в кръщението, нито в тайнствата. Това са външни потреби. Никой човек не седи във външните дрехи. Не може да нося някое бомбе или цилиндър. Разправят, че на мода били в Русия цилиндрите. Руският император искал да отучи аристократите да носят цилиндри. Но какво да прави – със закон ще произведе една реакция. След като мислил дълго време как да застави руската аристокрация да не носи цилиндри, накарал да купят цилиндри на всички каруцари, които носили боклуците. Като ги погледнали, всички тези – с цилиндри. Оттам насетне всичката аристокрация се отказала да носи цилиндрите, понеже и те може да минат за простаци.

Един ден, мисля, Бог ще направи всичките хора богати. Не зная тогава как ще се спогодят хората. Всички ще имат цилиндри, всеки ще нахлупи по един цилиндър на главата си. Не само цилиндър, но и фракове са носили, тъй хубаво облечени. Значи имате една идея, която не почива на никаква основа. Това е мода, която може да се измени, като че в цилиндъра или в дрехата се крие някакво достойнство. Като че дрехите имат някакво достойнство. Достойнството не седи в дрехите. Човек може да има отворени очи, а при това с очите си да не вижда туй, което трябва. Някой път може да бъде сляп. За много хора, които имаха отворени очи във времето на Христа, не видяха Христа. Този човек, който беше сляп, но като му се отвориха очите, той разбра повече от онези, които имаха очи да виждат.

Под думата очи разбирам онзи човек, който може да мисли в дадения случай за истината и какво нещо е животът. За това не може да се даде една дефиниция на живота. Всеки един човек сам отстрани трябва да определи защо трябва да живее. Туй е неговата задача. Всеки, който си даде едно определение защо трябва да живее, туй е неговата задача. Всеки, който си даде едно разрешение за живота, той е намерил смисъла на живота. Всеки, който чете философски книги на живота, те са общи положения. Какво нещо е светлината, защо е светлината, с какви трептения, туй не ме ползва. Доколкото аз мога да възприемам светлината и да ми служи в моя живот, дотолкоз тя ме ползва. Трептенията на светлината са дотолкова важни, доколкото може да влезат в моя ум и да произведат моята мисъл. Моята мисъл – туй, което ме води към всички добродетели, към чисти мисли, към чисти чувства и към здраве. Отрицателните страни на живота аз ги считам като дългове. Всеки един порок, малък или голям, той е дълг на живота, а знайте, в практическия живот онзи, който има да взема от тебе, ще се яви и ще отнеме твоето достойнство. Трябва да дойде онзи, който няма никакви дългове. Тогава казваме – добър е онзи човек или богат е онзи човек, който няма никакви дългове. Под думата добър човек аз разбирам богат човек. Под думата разумен човек аз разбирам любещ човек, а заробения човек разбираме един сиромах човек. Човек, който е верен, е богат човек, който е безверен, е сиромах човек. Ако някой сиромах човек може да минава за верующ, туй не е право.

Тогава в сегашния живот ние сме се отклонили от онези положения, които съществуват. Съществуват два порядъка в света. Ние живеем и виждаме, че водата тече и мислим, че водата е неразумна. Чудното е, че тази неразумната вода утолява жаждата. Ние мислим житото глупаво растение, което няма никаква интелигентност в себе си. Чудното е, че туй глупавото растение ни дава живот. Чудното е, че светлината, която считаме за механичен процес, ни дава радост и веселие. Туй глупавото нещо в света ни носи голяма радост. Тогава едни искат да унищожат един ред на нещата, да покажат, че искат да турят един авторитет, да докажат нещата. Ние не доказваме. Авторитетът на всеки човек не е някаква реалност. Авторитетът на една къща са нейните основи. Ако няма здрави основи, каквото и да говорят, тази къща ще се срути. Следователно вярата на човека, свободата, истината на човека, любовта, мъдростта на човека, това са основите на човека, които ще му дадат онова велико разбиране. В съвременния социален живот ние ограничаваме и казваме: социално как ще се подобри животът. Със сегашните разбирания социално животът може ли да се подобри? Не може.

Аз разбирам подобрението в съвсем друг смисъл – не да се задоволи частично само една част от хората. Всички хора, които са дошли на земята, всеки да намери туй, за което е дошъл. Всеки човек, който е дошъл на земята, е дошъл за нещо. Ако ти не намериш туй, за което си дошъл, питам, какъв смисъл има животът? Някой казва: „Аз съм дошъл на земята да живея.“ Много добре, ти си дошъл да живееш, да спечелиш нещо. И ако, след като си живял 50–60 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, един ден те оберат и ти вземат и славата, и богатството, и дъщерите, и синовете, и знанието ти, оберат те, какво сте придобили, питам. Вие си отговорете. Човек изведнъж ще умре, ще се свърши всичко. Това е една игра в света. Ще умрем, умирането нищо не разрешава. Смъртта, това е най-силното в света, което съществува, най-голямото насилие, което съществува, това е смъртта. И ние се утешаваме, че човек като умре, всичко ще се свърши. Че нищо няма да се свърши...

Сократ казва: „След като ме екзекутирате, принесете ми жертвоприношение един петел.“ Питам, защо гърците изнасилиха Сократа. Защото не вярваше в техните богове. Защо сега се изнасилват хората? Защото не вярват в сегашните богове. Но питаме тогава, де са онези богове, в които ние трябва да вярваме в света. Ако е един, трябва да е един както трябва. Ако са много, пак трябва да са такива, каквито трябва да бъдат. Но ако е един, единият трябва да бъде както трябва. Ако са много, пък не са такива, каквито трябва, какво трябва да правим тогава. Сега вярата не е нещо произволно в света. Не мислете сега, че аз искам да ви убедя. Аз искам само да ви припомня. Едно нещо сега сте забравили, нищо повече. Ако си го спомните – добре, ако не си го спомните – пак е добре. Но за това припомняне се изисква една наука. Нека да ви дам едно малко обяснение.

Онези, които изучават човешкото лице, казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност и донякъде туй се е сляло в закона на неговата дължина и широчина. Казват, колкото носът е по-дълъг, той е по-интелигентен, колкото носът му отдолу е по-широк, толкова той има по-добро сърце. Туй е общо казано. Колко може да бъде широк човешкият нос? Два, три, четири, пет, шест, седем, осем сантиметра. Повече може ли да бъде? Десет сантиметра дълъг нос едва ли ще намерите? Изобщо за носа това не е правилно. Носът на слона е дълъг един метър, той е неговият хобот. Той е толкова проточен надолу. И слонът минава за най-интелигентното същество между млекопитаещите. До човека няма по-интелигентно същество от слона. Казвам, ако изучавате носа, той е дълъг, но той е проекция. Вие не може да изучавате носа в една аритметическа проекция. Аритметиката се занимава с мъртви величини. Но носът може да се разгледа от алгебрическо гледище или органическо алгебрическо гледище. Този нос, като постигне до известно място, той после се изкривява, после пак слиза надолу, да дойде до под корема, че носът да дойде чак до краката на човека. За да ви обясня, това са ред проекции. Най-първо, вие имате първата проекция на носа. Другите са проекции. Аз разглеждам кое е заставило носа да се изкриви надолу. Има известни причини. После кое го е заставило да се отдели, и пак да се подкриви под човешката брада. После, като дойде под пъпа, раздвоява се, дойде до краката, до големите пръсти. Носът е дълъг до големите пръсти на краката. Но засега функционира само тази малка част, другата е проектирала носа. Там е всичката интелигентност на човека.

За бъдеще ще се изяви широчината на носа. Носът е голям на широчина. Широчината на носа се раздвоява в рамената, после се стеснява, като влезе в краката, пак е по-голяма тази широчина, която сегашният нос има. Ще дойде някой при мене, ще ми казва, че е много интелигентен или че той е човек с много широко сърце. Човек, който има такава широчина, той не може да бъде толкова интелигентен или с много широко сърце. Човек, който има тесен нос, неговите чувства са толкова ограничени, че неговата любов е толкова малка, че може да издържи до половин ден в любовта си. Че това е доказано. Вземете един момък, който се влюбва в някоя мома и се кълне, че до живот ще бъде верен. Като види друга една мома, по-красива, по-привлекателна, веднага забрави първата. Не е лошото, че е забравил първата. Турците имат една поговорка и казват: „Да гледаш красивото в света, това е Божие благоволение.“ Не е лошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че човешките чувства не са устойчиви. Ние нямаме една норма да ограничаваме хората в живота. Ние още се заблуждаваме от външното. Една мома може да бъде външно красива, но тази външна красота още не отговаря на вътрешната красота. Някоя мома може да бъде не толкова красива – вътрешна красота, на която външната не отговаря.

Та казвам, сегашното положение, за да може да работи, ние трябва да познаваме себе си. Онези, които изследват човека, правят такива измервания, астрологически измервания. Ако вземете една мярка, ако вземете окръжността на една глава, 55 см в окръжност, ако вземете един полукръг от долната част на черепа до ушите запример, тука има 34, 35, 36 см, горната част на короната около 36–37 см. Вие може да съставите известно отношение на живите числа по един прогресивен начин. Вие искате да съставите едно понятие за човека. Вие имате дадени сили, с които функционирате. Защото мозъкът е една органическа сила на човека и зависи в какво се намира човешкият мозък. За да може неговата мисъл напълно да функционира, най-първо, мозъкът трябва да бъде в едно изправно състояние, за да може да функционира неговата мисъл, но не целият мозък. Ако предната част е нормална, може мисълта да функционира правилно, но някой път се случва една анормалност в задната част – неговите чувства са в анормално състояние. Той мисли право, а постъпва зле. Някой път този човек мисли право, а постъпва криво. Някой път за някой човек казваме, че е безбожник, то е едно анормално състояние. Чрезмерната набожност е друго анормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството, но ако тази набожност е само за негово благо? Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, то е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, то е друг въпрос, или когато мислиш за него, без да се ползваш от това, то е съвсем друго нещо.

Без да хвърлям какъв и да е упрек на хората, има известни архаически наклонности, изостанали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред раси, които са, които са живели преди тази раса, наследствени черти. И тия наследствени черти са изостанали в човешките тела и се изискват само малки известни условия, за да се произведе известен атавизъм. Вземете запример у човека туй чувство на гордост. Гордостта е едно болезнено чувство. Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази чувството достойнство, а гордостта е едно анормално състояние и показва, че като говори, друг човек няма, само той има право. Каквото той каже, то трябва да стане, а каквото другите казват, то е на втори план. То е гордост. Човекът на самоуважението казва: „Туй е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате.“ Той дава право на всеки човек, но има известни отношения в развитието на личните чувства у човека. Всичките докачения на човека, туй, с което може да се терзае, показва, че личните му чувства се намират в едно болезнено състояние. Мозъкът може да заболее, има разни психологически заболявания. Тъй както човек може да прехване хремата тъй често, така и хората от честолюбие само страдат от хрема. Ти всяко нещо може да превземеш отгоре си. Каквото кажат, все отгоре си може да го вземеш. Казал нещо или усмихнал се нещо, ти мислиш, че е за тебе, и веднага се докачиш. Тия хора се пошегували, и ти го вземеш отгоре си. Или влезеш някъде, хората не искат да видиш нещо, и ти мислиш, че хората крият нещо от тебе, дойде подозрението.

Та казвам, ние, най-първо, трябва да се освободим от анормалностите, които съществуват в живота. Когато човек е религиозен, има голяма опасност. По-горделиви хора от религиозните няма. Най-горделивите хора, това са религиозните. И по-добри от тях няма, но и по-лоши от тях няма. Защото те казват: „Ние сме синове Божии. Казва – знаеш ли кой съм аз?“ Хубаво, ти си син Божи, като не вършиш Волята Божия, какъв син си? Ти си позор тогава за баща си. Ти обичаш да лъжеш, да крадеш, да живееш лош живот, какъв син Божи си? Някой казва: „Аз имам свобода.“ Че нима свободата седи да вършиш престъпления? „Аз съм човек, имам право да върша каквото искам.“ Че да правим каквото искаме, това е човешка свобода. Но да си човек, това значи да живееш за цялото човечество. В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. Но в развитието на човека има нещо анормално, което произтича от сегашните физически условия, в които се намираме. Някой път ние съжаляваме хората, които са родени при лоши условия. Обществото трябва да подобри тия условия, за да се помогне. То трябва да разбира тия закони. Запример аз бих препоръчал следното.

Сегашните затворници ги бият с камшик, налагат ги в участъците и в затворите. Това е един стар обичай. Боят е навсякъде приложен. Казват – боят е излязъл от рая. Бият не само в България, бият и в Америка, в Англия, навсякъде бият. И майката бие, и бащата бие, и учениците се бият. Няма царство, дето хората да не бият другите. Някой път даже светиите се бият. Не говоря за тия светии на земята. Но според мене, за да възпитате затворниците, не трябва да ги бият ни най-малко, но да не им дават печен хляб. Да им дадат по сто грама жито да го дъвчат – сутрин на закуска по 30 грама, на обед по 30 грама, вечер по 30 грама, три месеца да ядат жито. След три месеца те ще замязат. Онзи затворник престъпник ще почне да мисли много здраво, той ще почне да придобива качествата на житото. А сега, като го бият, се зароди едно желание за отмъщение. Казва: „Аз да дойда на власт, аз ще постъпя, тъй както те постъпват.“ А така ще каже: „Аз като дойда, аз ще ти дам жито.“ От училището няма защо да изпъждат учениците – три месеца жито. Някой ученик съгреши – жито, някой студент сгреши – жито. Едно възпитателно средство. Да видят възпитателното средство. Сгреши вашето дете, давайте му седем дена жито, десет дена жито. И на вас може да го прилагате. Казвате, малко е 30 грама. Изчисти хубаво житото, няма готвачка, няма баници. Житото ще го дъвчиш хубаво. Туй сега е практическа страна.

Но питам, ще приложите ли сега този метод? Може някой път да го приложите. Засега ще приложите старите методи, понеже са по-износни. Защото тогава, който бият, ще остане в службата. От икономическо гледище понеже те ще протестират, трябва да има бой, защото, ако няма бой, няма да има и служба. Ако вие речете днес да гласувате, че да няма престъпления, ако в света няма да има никакво престъпление, тогава всички съдии, адвокати, учители, проповедници трябва да се откажат от своята длъжност. Всичките хора ако са праведни, кого ще защитават, кого ще съдят, всичките хора са добри, кого ще съдят? Но един ден отгоре ще го защитаваш и съдиш. Ами ако тогава няма престъпления, няма да има и болести, няма да има и лекари. Тогава всичките лекари, адвокати, съдии, проповедници, ще кажат: „Тъй малко да сгрешат, без грях не може. Трябва да има малко прегрешения и малко болести, да има работа и за нас.“ Тъй разглеждам икономически въпроса. Но ние разглеждаме другояче въпроса. Не че светът ще бъде без лекари, ще имаме и тогава лекари за здравите, ще имаме и тогава адвокати за добрите. Някой направил добро, ще го съдят за доброто. Адвокати, свещеници, майки, бащи, всички за доброто ще ги съдят. Ще има един ред, положително по-добър от сегашния. На този ред ще му турим само един полюс. Сега, като направи някой добро, никой не го съди. Хората на доброто живеят без закон, а хората на престъпленията живеят със закон. Вследствие на това се създават длъжности. Но тогава ще се създадат положителни длъжности само като се съдят добрите хора в света. Тогава светът ще се оправи.

Че един добър човек като го съдите... Христос като дойде, съдиха един праведен човек и го осъдиха, и такъв прогрес има в света. На тази съдба има 500 милиона християни в света. Ако не бяха съдили Христа, никакви християни нямаше да има. Пилат казва: „Не намирам никакво престъпление в този човек, но ще го накажа според римските закони както вие искате, но всички да знаят, че наказват един праведен човек.“ И го направиха. И какво стана с този праведен човек? Този праведен човек Бог го възкреси, той възкръсна. След като го затвориха в най-големия затвор, заковаха го, дойде ангел, разкрива гроба и казва: „Излез, праведните хора не могат да стоят в гроба.“ Той излезе и оттам се яви силата на християните. Когато всичките християни повярват, че праведните ще почнат да умират и да възкръсват, спасението на света е дошло. Туй сега е едно вметнато предложение. При сегашните положения на живота вие ще кажете: „Защо трябва ние да страдаме?“ Не че аз поддържам страданието. Страданието е един период, вметнат в човешкото развитие. Временно е страданието. Писанието казва – ще дойде ден, когато страданието ще замине от света, сълзите ще изчезнат, и ще остане нещо положително на мястото на страданията. Но докато дойде този ден, ние трябва да се подготвим за Новата епоха.

Новите разбирания какви ще бъдат на новото човечество? Сега казваме, който има пари, да ги държи в своята кесия. Е, добре тогава. Според новото учение всеки човек сам ще си оре нивата, сам ще я сее и което ти сееш, от него ще ядеш. Не само това. Казвате, дали ще взема чуждия хляб. Не, само ще посееш нивата си, но сам ще я пожънеш, сам ще я овършееш и каквото изкараш, ако ти остане нещо, може да дадеш. То ще бъде като един подарък от това, което ти си изработил. Сега ние ядем чуждия хляб, ядем хляб, който другите хора са изработили. Онзи земеделец казва: „На мене ли се даде тази работа, по 12 часа да ора земята, че да го продавам на онези търтеи.“ И ти, като ядеш този хляб, се ограничаваш. После ще го смелят другите, смелят брашно от боб, от това-онова, турят го в житото и го продават. Питам, при такова ядене на хляб какво се очаква? Там е недоволството. Като се мели на камъните, недоволен е; който го пече, е недоволен и който го продава, е недоволен. Хлябът, който ядем ние, от единия до другия край е опетнен.

Казвам, има някои възражения, които са престъпления. За бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии, нищо повече. Човек, който меси хляба на земята, трябва да бъде един светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си. Който меси и работи този хляб, да каже: „Господи, здраве да дойде на този, който го яде.“ Сега този хлебар, като го меси, гледа да изкара от тебе колкото се може повече. Някой път, като ми донесат гевреци, аз давам на моята котка като на специалист и проверявам. Ако тя яде, и аз го ям; ако тя не го яде, и аз не го ям. Чудно нещо е, много пъти ѝ давам, гладна е, и не яде. Някой хляб ѝ дам, яде, друг не яде. Казвам, тази котка, тя е специалист, умна е. Тя разбира кой хляб е хубаво направен и кой не е хубаво направен. Аз следя нея: щом не го яде, и аз не го ям, давам го на другите. Вие казвате, Учителят е много щедър. Не съм от щедрите, искам да се освободя.

Та казвам, при такъв един строй туй е вътрешната страна, при която органически се развалят телата, се развалят нашите чисти мисли, се развалят нашите чисти желания, най-после се разваля мозъкът. Като се развали стомахът ти, черният дроб, като се развалят белите дробове, ще те хване туберкулоза, разваля се и мозъкът, ти вече не може да мислиш. Най-първо, всичко трябва да бъде в изправно състояние. Тогава религията е дошла в света като една наука да изправя. Задачата на религията в света е в светлината на тези факти, които сега ви изнасям, нека да се изправи органически човек, или туй е целта, туй е задачата, не да научи хората да вярват в Бога, туй не е задачата. Религията ще даде формите и начините за изправление, за облагородяване на чувствата.

Въпросът за Бога е съвсем друго нещо. Друго нещо трябва да дойде, за да ни покаже в какво ние трябва да вярваме. Туй е вече един опитан въпрос. Въпросът за Бога не е въпрос за вяра, той е въпрос на опит. За да се убедим в съществуването на Бога, животът ще ни убеди, нашата любов ще ни убеди, нашето знание ще ни убеди, нашата мъдрост ще ни убеди, истината, свободата, добродетелта, те ще ни убедят. Не е религията, религията е спомагателно средство само за облагородяване. Чувствата органически да внесат тези благородни условия. Религиозните хора са изоставили предназначението, което им е дадено, и отишли да учат хората, че има Господ. Господ има, но нашето сърце не е такова каквото трябва. Че, най-първо, човешкото сърце, то е цял свят, то трябва да се приготви това сърце да даде понятие за Бога. Какво разбирате вие под думата Бог? Бога вие може да опитате. Туй, което може да ви внесе у вас висшето щастие и благо в света, да внесе живот, здраве в дома ви, да внесе съгласие в една държава, да даде право, свобода, да се отворят затворите, да призове свещеници, адвокати, учители, военни да изпъдят насилието вън от света. Туй е Бог. Когато Бог дойде в света, всяко престъпление и насилие трябва да се премахне, да знаем, че Бог живее между нас. Всички вярвате в Бога, а при това на всяка стъпка убиваме. Които вярват и които не вярват, едните и другите си мязат.

Сега, за да се свърши въпросът, какво трябва да правим? Може да убиваме, то е наше право, но и ще носим последствията. Може да мислим и да живеем както искаме, но и ще носим последствията. Има един неумолим закон в света. Бог определя и доброто, и злото еднакво между хората, еднакво го разпределя. Ако правим добро, припадащата ни се част от доброто, дава ни го; ако правим зло, припадащата ни се част от злото, дава ни го. Един органически закон е туй. Както се определят данъците или глобите, така и природата има един закон, който ни дава в наследство онова, което ние сме извършили или нашите деди и прадеди. Всичко туй равномерно се разпределя. Туй се разпределя не с цел, за да ни измъчват, но в природата съществува един закон, който иска да повдигне съзнанието на хората, да им покаже, че е по-добре за тях и по-износно е да вършат доброто, отколкото злото. Понеже ние не може да внесем доброто с насилие, ако ти внесеш каквото и да е добро с насилие, ти ще родиш злото. И злото в света е дошло по единствената причина, че ние искаме доброто с насилие. Че мохамеданството е внесло доброто с насилие. Казва: „Който прави зло, ще се убие.“ Мохамеданството е дошло до крайния предел. Християнството е внесло насилието. В тази форма, както е сега християнството, то не може да спаси света. И всеки един строй, какъвто и да е, който поддържа насилието, той не може да спаси света. Може да даде известен ред, но онова благо, което ние чакаме в света, то ще дойде не чрез насилие.

Има и други начини за избавление на хората. И аз свеждам въпроса към вас, които ме слушате, и не искам сега да се връщам към обществения живот, защото ние не разрешаваме обществените въпроси. Този въпрос за обществения строй и благото на народите, той не зависи от нас, той зависи от законите на природата. И съвременните народи ще пожънат точно това, което са посели в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Сега може да се спрат само спирачките. Те ще пожънат точно това, което природата е определила. Ние не може да се месим в нейната работа. И да се месим, ние не може да вземем участие. Какво участие може да вземем в движението на Земята. Или какво участие може да вземем в движението на Слънцето. Или колко светлина и топлина да изпраща Слънцето. Слънцето ще изпрати толкова светлина и топлина, колкото то иска. И земята дава толкоз плодородие, колкото тя иска, а не колкото ние искаме. Някои от хората мислят, че могат да я направят плодородна. Даже сега земята е доста изтощена. Онази част от почвата, която трябва да произвежда блага, е почти изтощена. Трябва да я оставим няколко години да си почива. После ние вървим по обратен път на своето развитие. Някой път ние изтощаваме своя мозък. Например ти не трябва постоянно да живееш само в предната част на мозъка. Само с мисъл всичко не се свършва. Не трябва да живееш само с религиозните си чувства. Само в стомаха си не трябва да живееш. И в гърдите си само не трябва да живееш. Навсякъде трябва да живееш. Почивка се изисква, едно равновесие в тялото. Смяна трябва да стане. Човек трябва да разбира. Трябва да има една програма, най-първо, с какво трябва да се занимава. Най-първо, като станем, с какви чувства, с какви мисли трябва да започнем. Трябва да знаете, като стане мъжът, с какво трябва да започне; детето, като стане, с какво трябва да започне; свещеникът, като стане, с какво трябва да започне; учителят, като стане, с какво трябва да започне; или младата мома, или младият момък с какво трябва да започне. Това е една емблема. Аз наричам младите хора, това са емблема. Ако ти не съзнаваш своята младост, която е възможност, която е движение... Като казвам, че младият трябва да играе, аз разбирам живота. В живота има движение, в живота има игра. Много хора казват, че с нас Господ си играе. Под думата игра разбираме – има животи, има движение. Какво е животът? Престане ли играта, има и смърт. Казват, че Господ си играе с нас. Но какво е това животът? Той ни дава свободата, остава ни да играем както искаме. Даже при всичките пакости, които правим, изправя ни грешките и казва, че не трябва да играем така безразборно. Има известни игри, които са извинителни, но има известни игри, които не са извинителни.

Та сега хората, които са дошли в света, трябва да имат една ясна представа за себе си. Като станеш, най-първо, сутрин, какво трябва да помислиш? Пет неща има, за които човек трябва да помисли. Пет канала има, по които иде мисълта във физическото поле. Някой човек казва: „Аз, най-първо, искам да пипна нещо.“ Но пипането не е само един метод, той е един канал, през който ние напипваме твърдата материя. След това идваме да вкусим нещата, които са сладки, с езика си. Водните опитваме с езика си, въздухообразните – с носа си. Трептенията на въздуха опитваме с ушите си, трептенията на светлината – с очите си. Това са канали, чрез които разумната природа ни говори. Следователно туй, което виждаме, е толкова реално, както това, което опитваме с езика си. Което вкусваме е толкова реално нещо, както което опитваме чрез петте си сетива, ако са нормални. Даже може да се каже, че възприятията с очите са най-добре видени, най-голям простор имат очите. Затова българите казват: „Видях го с очите си.“ Ние не се спираме само там. Туй е физическият човек. След като сте събрали всички тези понятия със своите пет сетива, иде вече неговата интуиция, неговият ум.

Вътре има едно вътрешно схващане на нещата, чрез които ние ги виждаме при наблюдението. Аз мога да видя един човек и като го изследвам, виждам, че е добър. По закона на една вътрешна интуиция, аз виждам един човек отсега в течение на десет години какъв ще бъде, всичко това се представя ясно пред мене. Научно не може да докажа, но след десет години това нещо ще стане. „Отде го знаеш?“ В мене има едно чувство, което ми пошушва. Сега тези изводи може да направи човек, който има научни наблюдения. Запример, ако трябва да измеря човешката глава и намеря, че темето не е сплескано, но широко; горната част на короната е добре развита; носът е правилен; челото – добре развито; ако намеря устата нормална – не са много тънки и не са и много дебели; после брадата има една малка издутина и ако пръстите са добре развити, то може да се направи едно научно заключение, че на този човек може да се разчита, 99 процента да имате доверие, може да му дадете пари без никакъв запис. А за друг ще кажете, че на този човек не може да поверите пари. Не че е лош човек. Той органически не е в състояние да извърши това, което обещава.

Та казва Христос, че видели този слепия човек. Сега може да се направи извод. Почти всички сегашни хора са слепи. Та слепите сега искат да оправят света. Как ще го оправят? Някои мислят – с война. Войни от памтивека имало, толкова войни, че от човешката кръв може да се направи цяло едно море като Черно море. И още хиляди години да се върви по същия начин, с убийства нищо не може да се допринесе. Ще дойде един ден, когато хората ще се изтощят. Има един начин, хората ще се изтощят. Хората досега вършеха престъпление. Ще дойде ден, когато не може да се върши престъпление, ще бъде невъзможно за човека, и то по следния принцип. Един човек вземе нещо и го носи отгоре, слиза, не иска да даде нищо. Но ако трябва да мине през един планински връх, няма да се мине много време и половината товар хвърля, ти вървиш след него да го вземеш и носиш.

Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече оттук надолу не може да слезе в гъстата материя. И сега има вече един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, тя вече няма, не може по-надолу да слезе, няма вече кой да носи. Сега кой колкото може да изнесе горе на върха, а всичко друго долу ще остане. За бъдеще ще има един подем. Като казваме ние, че всички богати хора трябва да се откажат от богатството, всеки само ще носи толкова, колкото може да изнесе на върха. То е негово. Всичко друго ще остане. Ама няма и да има слуги. Слуги в природата не се позволяват. Каквото другите хора носят, то е за тях. Сега вие казвате – ако това учение се приложи с туй разбиране, няма да има резултат, понеже са користолюбиви чувствата на хората. Когато хората станат умни, когато любовта ще ги свързва в света, когато между хората ще има едно коопериране или едно съгласие между тях да си помагат, тъй както клетките в един организъм, тогава може да има друг резултат. Когато понятието за Бога няма да бъде като сегашното, ние ще имаме понятието, че Бог живее между хората и всички ще го познават – от малък до голям. Богатият няма да си държи парите затворени в касата, както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, а ще те остави с онова, с което ти си роден. Какво ще убеждаваме една патка как да хвърка, тя се е родила с това. Ако не е патка и я учиш как да хвърка, нищо няма да направи. Какво трябва да учиш един кон как да бяга. Той и без това знае как да бяга.

Та сега ние казваме, трябва да възпитаваме хората. Но възпитание има само за хора, които са родени добре, те могат да се възпитават. Веднъж човек, роден в едно анормално състояние, само смъртта може да го изправи. Сега не е за обезсърчение. Има известни отношения, които, за да се изменят, трябва да има начин. Някои от вас трябва да проучат теорията на Ламарк – изменение на най-нисшите форми в най-висши. Пияницата, като види виното, веднага трепне, каква сила може да го отучи. Казваш му: „Вредно е.“ Казва: „Зная всичко това, но не мога да се въздържам.“ Коя е онази сила, която може да накара един пияница да се въздържа? Един човек, като се разгневи, изважда ножа, пробожда другия. Коя е онази сила, която може да го въздържи в дадения случай? Казвам, тези работи трябва да се предвидят от много по-рано. Всяко едно убийство, всяко едно престъпление е родено най-малко сто години, преди то да се създаде. Бащата е намислил да убие някого в младините си. Като момък не е убил, но тази мисъл е останала вложена в ума му. Този момък като се ожени, туй в неговото подсъзнание седи, той като баща, като вложи всичките дарби в сина си, ще вложи и мисълта, че трябва да убие някого. В сина ще има тази мисъл по-силно от бащата. Ако синът не извърши туй, неговият син, в третото поколение тази мисъл ще се изрази сега в някого. Всичките грехове се зараждат в далечното минало и ние трябва да станем канал. Тия престъпления не се зараждат сега.

Сега ние трябва да бъдем умни, да създадем широки условия, да се дадат възможности на младите поколения. На сегашните хора трябва да се дадат нови мисли, нови чувства, за да може да се реагира на това зло. Казвам, в нашия век се изисква най-умни хора, държавници се изискват. Ако някой слуша, ще каже – какви анархически идеи, да се не подчинява човек на нищо. Тези идеи, които сега народите носят, те ще съсипят човечеството. Този кран трябва да се обърне в друго направление. Англосаксонската раса, която е толкова практична, пита какво трябва да правим, за да спасим младото поколение от онзи път, по който вървим. Че в България престъпления, убийства, убийства – баща убил сина си, свещеници се убиват, жени се убиват, всеки ден убийства, убийства. Ще дойдем ние да кажем, да се помолим на Бога. Не всички ние се молим. В България има три хиляди църкви и тези три хиляди църкви не са в състояние да спасят българския народ от престъпления. Не само това, аз казвам, всеки български дом трябва да има църква, не три хиляди свещеници, но майката и бащата трябва да станат свещеници в дома. Тогава само ще се поправи, ако искате да знаете. Докато ние имаме тези официални църкви, нищо няма да направим. Във всеки дом бащата да служи на тази идея и на сина си да каже: „Синко.“ Бащата ще намери сина още преди да е роден, и да му каже. Той ще избере онзи момент да се роди син му, когато няма да вземе дял в неговите престъпления. Туй, което астролозите наричат, е едно хармонично съчетание, когато злото в света не може да се предаде. Именно човек не трябва да има лошите влияния на Сатурн, лошите влияния на Месечината или лошите влияния на Венера, отчасти, както казват астролозите, или лошите влияния на Марс, а всички трябва да се намерим под възвишените влияния на Слънцето, под възвишените влияния на Венера, на Юпитер. Те са задачи, които могат да се предадат в един модерен език. Аз нямам време да се спирам какво аз разбирам и какво разбират астролозите. Всичко онова възвишено, разумно, благородно в човека, което повдига човешкия дух, туй го означават с планетата Юпитер. Тези са разумни влияния, които оправят цялата земя. Най-силните влияния са на Слънцето, животворни влияния. Аз го наричам източник на любовта, слънчево влияние. Ако един човек е в хармония със Слънцето, ако той познава, че Слънцето е една животворна сила, от него и най-лошият човек ще почувства, че този животворен магнетизъм влиза в неговия организъм и той ще се обнови.

Та казвам, трябва да дойдат разумните хора, които да станат проводници в света и да изяснят. Сега казвате – това е заблуждение, онова е заблуждение. Много добре, съгласен съм, нека навсякъде има заблуждение. Но в науката има заблуждение. Тя се отличава с разнообразие. Науката е прогресивна, в нея постоянно се менят нещата. Хората търсят истината. В религията нещата са постоянни. Казват, има един Господ, има един Спасител. Ако ти не приемеш този Господ, тъй както те го разбират, веднага казват – ти не може да имаш нищо общо с тях. Ти не може да вървиш напред. Щом отида в една държава като Англия, аз трябва да разбирам езика им много добре. Ако говоря отлично английски, всякога може да имам достъп, но ако разбирам криво, англичаните затварят своя достъп.

Мислите ли, че ако не разбирате езика на природата, ще имате достъп с нея? Сегашните хора имат идеята да наложат своята воля върху природата и да я заставят да направи това, което тя не иска. Природата е разумна, тя е позволила на хората, и те са намерили задушливите газове. Колко блага има, които тя е скрила от хората. Тя има една опасна зона и които са се опитали да проникнат там, са намерили смъртта си. Всеки, който се е опитал да се докосне до природата, той е намерил смъртта си. Тези хора, които са намерили задушливите газове, задушливите пушки, какво са допринесли. Себе си ще унищожат. И те искат да станат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. Сегашните хора се безпокоят всички и казват: „Какво ще направим за утрешния ден?“ Казвам, ако хората умрат в своето пресищане, в своите престъпления, защо ние да не умрем от глад. Ако ще умрем, нека да умрем гладни. Ако ще умрем на трапезата, нека да умрем гладни. Та нима онзи богатият, като умира, не се мъчи. Мъчи се пак. И аз ще зная, че ще се мъча, но зная, че на никой човек не съм направил зло. Има разлика между мене и него. Аз, като умра с това съзнание, ще оживея, а той, като умре с това съзнание, там остава.

Сега имаме един факт в природата, че един праведен човек възкръсва, а нямаме досега нито един пример, един грешен човек да е възкръснал. Но праведен човек е възкръснал в света, оживял е значи, върнал се в живота пак наново. Но нямаме нито един пример, един грешен да е възкръснал, да се е върнал в света. Ако знаете, в света всичките блага и добрини са резултат само на добрите хора. Лошият човек богат не може да стане, той е богат временно. Лошият човек богат не може да бъде; лошият човек учен не може да бъде; лошият човек философ не може да бъде; лошият човек поет не може да бъде; може само временно. Временно има учени хора, хора, на които името да преживее всичките векове, не сто, но хиляда години, пет–десет хиляди години. Вземете името на египетския мъдрец Хермес. И досега изучават неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега засягат туй, което Хермес е казал преди четири хиляди години. Творчески ум е имал. Сега ние казваме – защо е казал тези неща преди четири хиляди години, като едва сега хората ги разбират. Египтяните ни най-малко не разбираха тези неща. Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество. Казваха, че боговете ги екзекутираха с гръмове. Това е въпрос. Как сега ги поразяват боговете? Сега ти теглят един куршум, гръмне те. Някъде падне една бомба. Това не е един гръм на Бога, това е гръм на хората, това е гръм на греха. При Божия гръм има живот, в човешкия гръм има смърт. Когато Бог умъртви един човек, той го умъртвява, за да го съживи.

Сега да се върнем – защо се родил сляп. Той ли съгреши, или баща му, или майка му. Аз ви казвам, нито той, нито баща му, нито майка му, но за да се изяви славата Божия, за да се изяви силата на Бога. Казвам, тогава не съжалявайте за вашата слепота, не съжалявайте за вашите грехове, не съжалявайте за вашите престъпления. Всичко това, което имате, стегнете се и кажете: „Като този сляп бях едно време, но сега виждам. Като сляп досега се препъвах тук-там, но сега другояче виждам и постъпвам.“ В това отношение ние сме силни. Сега срещна някой, и казва: „Не може да направим това.“ Сега аз не говоря да бъдете тези големите светии, всички може да бъдете малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите светии. Та призовавам ви всички като кандидати за малките светии. Тогава някой иде при вас и ви казва: „Ти какво си тръгнал в новото учение!“ Само по новия път вие ще постигнете вашите копнежи. Ако ти искаш да се жениш, ще намериш една другарка, каквато искаш, само по новото учение. Ще държиш учението, и ще вземеш каквото искаш; ще държиш учението, и ще вземеш служба, каквато искаш; ще държиш учението, и ще спиш спокойно; ще държиш учението, и ще ходиш на разходка. Всичко – само с новото учение. Без новото учение хората са в ада. Сега хората са в ада. И от този ад с новото учение ще се излезе. Та казвам, настава време, когато се срещат, хората ще знаят брат ти прогледнал ли е, или не. Да знаеш, че нито ти си съгрешил, нито баща ти е съгрешил, нито майка ти е съгрешила, но за да се прояви славата Божия. Срещнеш една сестра, която много обича да приказва, кажи: „Сестра, ти си много красноречива, езикът ти е много хубав.“ Срещнеш един брат, който много обича с ръката да пипа, кажи: „Ела, братко, при мене, ръката ти е много дълга, обича да работи, ела да помогнеш.“ Всичките хора имате обич да крадете много хубави работи. Всичките хора, които имат недъзи, всички недъзи могат да се превърнат в нещо добро.

Та сега всичките хора са поканени на една деятелност, поканени са всичките хора при мене. Аз не обичам да говоря, понеже някой път, ако кажа истината, не може да я използвате. Дойде някой, ако му кажа, че носът му е дълъг, но той не знае какво е дългият нос. В лицето, в носа има нещо красиво. Трябва да знаете къде е красотата на носа и после каква форма трябва да има. Носът трябва да бъде в изправно състояние. Сега хората много безразборно са третирали носа. Вие всеки ден по три пъти трябва да се молите за носа. Ще кажеш: „Господи, поправи носа ми.“ Господ да поправи дължината на носа и широчината на носа. Ще кажеш: „Господи, да разшириш дупките на носа, защото дупките са тесни.“ Широки дупки трябва да има. Ако са стеснени, трябва да се разширят. После този нос не трябва да бъде сраснат. По три пъти трябва да се молиш за носа; по три пъти трябва да се молиш за очите си; по три пъти трябва да се молиш за устата си; по три пъти трябва да се молиш за ушите си; по три пъти трябва да се молиш за ръцете си; по три пъти трябва да се молиш за краката си. И след като се молиш така по три пъти, тогава ще можеш да направиш едно добро. А сега, без да се молиш за носа си; без да се молиш за устата си; без да се молиш за очите си; без да се молиш за ушите си; без да се молиш за ръцете си; без да се молиш за краката си, и ако ти в света мислиш, че всичко може да направиш. Ето аз на какво основавам. Казвате – как тъй. Че, най-първо, ако аз не взема едно хубаво ядене и не го пратя в стомаха си и ако не взема достатъчно количество въздух в носа си, да пречистя дробовете си, и ако не изпратя достатъчно количество светлина, да функционира умът правилно, какво може да направя. Ако приема чиста храна, ако приема чист въздух, чисти желания и чисти мисли в себе си, веднага ще имам външен резултат в нашата мисъл от храната. И тогава ще бъдем много внимателни. Ще дойдете до хляба. Даже вие, които сте много вярващи, спри се пред една фурна и попитай: „Да взема ли хляб оттук, или не?“ Ако нещо ти каже: „Не вземай“ – не вземай. Спри се пред друга фурна и кажи: „Да взема ли хляб, или не?“ Ще кажете: „Нямаме време.“ Като дойдете до десетата фурна, нещо ти каже: „Вземи от този фурнаджия.“ Вземи хляба, тури го и тръгни вкъщи. В света има една хигиена.

Аз не обичам да говоря за онзи свят. За мене е много смешно. Аз по-мъчно може да се убедя, че има този свят, отколкото че има онзи свят. Аз и досега съм малко безверник за този свят, отколкото, че има онзи свят. Ще ме извините, аз съм безверник за този свят. Онзи свят за мене е толкова реален, че този свят трябва да го доказвате, за да се убедя, че действително той съществува. Вие имате право и аз имам право. Та сега се различаваме в мненията си. Та казвам, един човек от онзи свят, понеже ние, сегашните хора, сме от онзи свят – тъй както ние виждаме, чувстваме и пипаме реалното, то не е този свят, то е онзи свят. От онзи свят индивидуално не може да се явяват. Всяко едно същество от онзи свят, за да се яви на земята, трима души приятели трябва да дойдат. Трима души съставят един човек. Когато те посетят трима души, вие вече имате един от онзи свят. Трима души – били те моми, момци или старци. Щом имате трима, вие вече имате един от онзи свят, който ви посещава. Разговорете се, много хубави работи ще чуете. Посмеят се, и пак ще си заминат. Че трима души посетиха Авраама като един човек. Трима души отидоха в Содом и Гомор. Когато ви посети един, той е от този свят, трима, когато ви посетят, те са от онзи свят.

Аз казвам, когато двама души се оженят, те са от този свят. Щом се роди детето, то е от онзи свят. Затова всички се радват на детето. Защото то е от онзи свят вече. Трима души не са от този свят, но са от онзи свят. Та когато хората се оженят и нямат деца, казват: „Закъсахме я, не сме от онзи свят, от този свят сме.“ Не трябва да сме от този свят. Дето са трима, от онзи свят са, дето е един, от този свят е. Дето са двама, те са кандидати за онзи свят. Някой казва: „Да умра.“ Няма какво да умреш. Ще дойдат трима от онзи свят, и тогава бащата и майката се молят и казват: „Господ да поживи това дете, да остане, да ни слуша.“ Умре детето, останат двамата, всички са скръбни. Нашият свят е скръб, страдание, мъчение. Дойде онзи свят – радост, веселие. Всяко веселие е от онзи свят, всяка скръб е от този свят. Всяко престъпление е от този свят. Всяка добродетел е от онзи свят. Като дойде добродетелта, онзи свят е у вас. Трябва да разбираме. Този свят е свят на престъпление. Онзи свят е свят на добродетел.

Затова нека бъдем всички от онзи свят на добродетелта, на човешката мисъл, на човешката свобода, на човешката добродетел, на човешката истина, на правдата, на реда, на порядъка. Туй е онзи свят.

Тайна молитва

Осма неделна беседа

13 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10321 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 10:57

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание



СЛЯП ОТ РОЖДЕНИЕ


"И като заминаваше, видя едного человека, сляп от рождението си."[1]


Не че това, което ще ви говоря има връзка. От слепия човек какъв извод може да се извади, че видял Христос? Каква наука може да има в това? Но известен ред разсъждения имат последствия. Когато се запали една свещ, простият ще загаси свещта и ще заспи, а онзи работливият ще си върши работата и после ще изгаси свещта. Ученикът седне пред книгата и почне да чете. Онзи, който е прост, ще я запази малко за себе си.


Видели един сляп човек. Тогава се заражда въпросът защо се е родил сляп, кои са причините. Питам: Защо се запалила една свещ дали тия хора са богати или сиромаси, какви са причините? Щом има свещ в къщата, хората са богати, не са сиромаси. Сиромасите хора нямат свещ. Този човек се е родил сляп, сиромах е бил, нямал пет пари в джоба си. Христос казва: Този човек се е родил сляп, защото е сиромах. Аз съм богат човек, ще му дам малко пари да се порадва. Така разглеждам аз въпроса. Някои ще запитат: Възможно ли е да се отворят очите, защо и за какво? От гледището на старата индуска философия и от гледището на западната философия цял спор има и въпросът остава неразрешен. Дълго време ще го разрешават.


Проповядвал един евангелски проповедник върху стиха, че рибата е погълнала Йона. Два часа доказвал, че рибата могла да глътне Йона. Казват: много хубава беше беседата му, но измъчи Йона. Два часа държа този пророк, докато влезе в утробата на рибата. Два часа го измъчи. Защо доказва, че рибата може да го глътне? Ако го е глътнала, глътнала. Ако се е родил сляп, сляп се е родил, ако не се е родил сляп, не се е родил. Обаче, има нещо, което спъва хората. В света има неща, които физически спъват хората, има нещо, което духовно ги спъва, има нещо, което спъва тяхната мисъл. Само че физическите неща ние ги наричаме воля. Накарайте един човек, които има ставен ревматизъм, да ходи правилно. Той ще си криви краката. Които има ишиас, ходи наведен; когото го боли кракът, ще куца и т.н.


Тази сутрин излязох рано. Гледам ясно небе, минавам покрай едно дърво и гледам един петел с единия си крак се държи за дървото, а другият виси надолу. С левия крак се държи за дървото, а десният е отпуснат. Не съм видял друг път петел с единия крак да се държи. Разсъждавам, дали не е някаква мода у петлите, с един крак да се държат? Никаква мода не е, но този петел го боли кракът. И при това пак пее. Боли го кракът, ударен е с нещо, стои на единия си крак. Казвам: боли го кракът, но пак пее. Длъжност му е да кукурига. Когато хората се разболеят или ги ударят, никога не пеят. Съвременните културни хора на XX век мислят, че ние сме като езичниците, като хората отпреди две хиляди години. Като влезеш в един град ще ти покажат високи здания на 40-50 етажа. В Америка като идеш ще те питат: Харесваш ли Америка? Ти казваш някоя любезна дума, че е една културна, богата страна. Тъй е, богата е, културна е, добро има, но и зло има. Не са виновни американците, че има зло. Ако някои се роди сляп, не е виновен той. Защото слепият не е искал да се роди сляп. Нито той е виновен, нито майка му е виновна, нито баща му те също не са искали да родят сляп син. Има следователно, въпроси в живота, на които не може да дадем никакъв отговор, не може да се даде разумно обяснение. Например, между двама приятели става малка случка, обикновен инцидент. Веднага става разрив в любовта им изчезва приятелството. Къде е отишла любовта? Нима любовта може да идва и да се изгуби? Значи, в дадения случай ония възвишени, благородни чувства изчезват и между приятелите се поражда антагонизъм. Религиозните хора вярват в Бога, в Христа, но някои малки различия ги разделят. Някои поддържат, че кръщението трябва да става когато хората станат възрастни, а други не са съгласни. Този спорен въпрос разделя много хора, които са били в близки отношения пътищата им се разделят и те вече не се срещат, любовта им се разрушава. За човек, който не споделя официалното схващане казват, че няма да влезе в Царството Божие, защото няма никаква религия. Че религията според мене не стои в кръщението, нито в тайнствата Това са външни форми, както дрехите не са човека. Той може да носи бомбе или цилиндър, няма значение.

Ако един ден Бог направи всички хора богати, как ще се спогаждат тогава? Всички ще имат цилиндри, фракове всички ще бъдат облечени по последна мода. Значи, да имате една идея, която не почива на никаква основа. Това е мода, която може да се измени. Нима в цилиндъра или в дрехите се крие някакво достойнство? Достойнството не е в дрехите. Човек може да има нормално зрение и пак да не вижда това, което трябва. Много хора имаха отворени очи по време на Христа, но те не видяха Христа. Онзи, който беше сляп, като му се отвориха очите, той разбра повече от тия, които имаха очи. Като казвам очи, разбирам човек, който с мисълта си достига до истината, до същността на живота. Затова не може да се даде една дефиниция на живота. Всеки човек сам определя защо трябва да живее. Това е неговата задача. Всеки, който сам е дошъл до едно разрешение на живота, той е намерил неговия смисъл, докато друг го търси във философските книги и се лута, защото всеки философ разглежда въпроса от свое гледище.

Какво нещо е светлината, защо е тя, какви са нейните трептения, туй е теория и не ме ползва. Доколкото аз мога да възприема светлината и тя да ми служи в живота, дотолкова това ме интересува и ползва. Трептенията на светлината са дотолкова нужни, доколкото могат да влязат в моя ум и да го озарят, за да се заредят светли мисли, които да ме водят към всички добродетели и към здраве. Отрицателните страни на живота аз ги считам като дългове. Всеки един порок, малък или голям, той е дълг на живота, а знаете, че онзи, който има да взема нещо от тебе, ще дойде да го иска, но така ще се орони твоето достойнство. Затова не трябва да имаш никакви дългове. Добър или богат е онзи човек, който няма никакви дългове. Под думата добър човек аз разбирам богат човек. Под думата разумен човек, аз разбирам любящ човек. А заробеният човек е сиромах. Човек, който е верен, е богат; който е неверен, е сиромах. Ако някой беден човек минава за верующ, туй не е право.


В сегашния живот ние сме се отклонили от истинския порядък в света. Виждаме, че водата тече и мислим, че е неразумно. Чудно е, че тази неразумна вода утолява жаждата. Житото смята ли, че няма никаква интелигентност? Чудно е, че това растение ни дава живот. Чудно е, че светлината, която смятаме за механичен процес, ни дава радост и веселие. Тези неща в света, които нямат уж разумност, ни носят голяма радост. А се намират такива хора, които искат нов ред, за да поставят един авторитет, който да докаже, че са прави. Ние не доказваме. Авторитетът на всеки човек не е някаква реалност. Авторитетът на една къща са нейните основи. Ако няма здрави основи, каквото и да говорят, тази къща ще се срути. Следователно, вярата на човека, свободата, истината, любовта, мъдростта на човека, това са основите, които ще му дадат онова велико разбиране. В съвременния социален живот ние се ограничаваме и питаме: как ще се подобри животът? Със сегашните разбирания на хората, може ли да се подобри животът? Не може. Аз разбирам подобрението в съвсем друг смисъл, не да се задоволи само една част от хората. Всеки човек, който е дошъл на земята, е дошъл за нещо. Ако ти не намериш това, за което си дошъл, питам, какъв смисъл има животът? Някой казва: Аз съм дошъл на земята да живея. Много добре, ти си дошъл да живееш, да спечелиш нещо. И ако след като си живял 5060 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, а един ден ти вземат и славата, и богатството, и синовете, и дъщерите, и знанието оберат те, какво си придобил, питам? Вие сами си отговорете. Човек изведнъж умира и всичко свършва. Това е една игра в света. Ще умрем, но умирането нищо не разрешава Смъртта това е най-голямото насилие, което съществува в света. И ние се утешаваме, че човек като умре, всичко ще се свърши. Нищо няма да се свърши. Сократ казва: След като ме екзекутирате, принесете ми в жертва един петел.. Питам: Защо гърците осъдиха на смърт Сократ? Защото не вярваше в техните богове. Защо сега се издават пак смъртни присъди? Защото има хора, които не вярват в сегашните богове. Но питаме тогава, къде са ония богове, в които ние трябва да вярваме днес? Ако е един, трябва да е както трябва. Ако са много, пак трябва да са такива, каквито трябва да бъдат, защото ако не са такива, каквито трябва да бъдат, какво трябва да правим тогава? Вярата не е нещо произволно. Не мислете сега, че аз искам да ви убедя. Аз искам само да ви припомня нещо, което сте забравили, нищо повече. Ако си го спомняте, пак е добре. Но за това припомняне се изисква наука. Искам да ви дам едно малко обяснение. Онези, които изучават човешкото лице казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност, която се изявява в неговата дължина и широчина. Казват: Колкото носът е по-дълъг, толкова човек е по-интелигентен; колкото носът му долу е по-широк, толкова той има по-добро сърце. Туй е общо казано. Колко може да бъде широк човешкият нос? 3-4 см. Дълъг може да е 5, 6, 7, 8 сантиметра, повече не може да бъде. Десет сантиметра дълъг нос едва ли ще намерите. Изобщо за носа това не е правилно. Носът на слона е дълъг един метър, това е неговият хобот. И слонът минава за интелигентно същество между млекопитаещите. След човека най-интелигентното същество е слонът. Казвам: дългият нос на слона е проекция. Вие не можете да изучавате носа в аритметическа проекция. Аритметиката се занимава с мъртви величини. Но носът може да се разгледа от алгебрическо гледище или органическо-алгебрическо гледище. Носът, като стигне до известна дължина, се изкривява, после слиза надолу, отива до под корема и стига чак до краката. Има причини за изкривяването на носа. Всъщност и носът на човека стига до големите пръсти на краката. После, кое го е заставило да се отдели? Но засега функционира само тази малка горна част. Другата е само проектирана. Там е цялата интелигентност на човека. В бъдеще ще се изяви и широчината на носа. Тя се раздвоява в раменете, после се стеснява. Дойде някой при мене и ми казва, че е много интелигентен или че е човек с широко сърце. Човек с тесен нос не може да бъде нито толкова интелигентен, нито с много широко сърце. Неговите чувства са толкова ограничени, любовта му е толкова малка, че може да издържи едва половин ден. Това е доказване. Вземете един момък, който се влюбва в някоя мома и се кълне, че до живот ще й бъде верен. Като види друга по-красива, по-привлекателна, веднага забравя първата. Не е лошо, че е забравил първата. Турците имат една поговорка и казват: "Да гледаш красивото в света, това е Божие благословение." Не елошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че чувствата му не са устойчиви. Хората все още се заблуждават от външното. Една мома може да бъде външно красива, но тази външна красота не отговаря на вътрешната красота. Друга може да-не е толкова красива, но да има вътрешна красота, на която външната не отговаря.


При сегашното положение, за да можем да работим, ние трябва да познаваме себе си. Онези, които познават човека, правят измервания на черепа му. Ако измерите долния полукръг на черепа между ушите, ще получите 34, 35, 36 см, а на горната част, короната, около 36-37 см, тогава вие ще съставите известно отношение на живите числа по един прогресивен начин. Ако искате да си съставите правилно понятие за човека, трябва да изучите онези сили, които функционират в мозъка. И за да може мисълта на човека правилно да функционира, мозъкът трябва да бъде в изправност. Ако предната част е нормална, мисълта функционира правилно. Но някой път се случва задната част, областта на чувствата да не е в нормално състояние. Чрезмерната набожност е друго ненормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството добре, но ако тази набожност е само за негово благо, тя не е на място. Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, ако мислиш за него безкористно, то е съвсем друго нещо. Без да хвърлям какъв да е упрек на хората, констатирам известен атавизъм, наследствени черти от ред раси, които са живели преди тази раса. И достатъчни са само съответни условия, за да се прояви в човека известен атавизъм. Вземете за пример гордостта у човека. Тя е едно болезнено чувство. Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази достойнството му, а гордостта е едно анормално състояние. Горделивият винаги се изтъква, мисли, че като него друг такъв няма и само той има право. Каквото каже, туй трябва да стане: мнението на другите е на втори план. Съвсем друг е човекът на самоуважението. Той казва своето мнение, без да го налага. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следват. Той дава право на всеки човек, но личните му чувства са доста развити. Той лесно се обижда и страда от това, което е признак, че личните му чувства са в болезнено състояние. При това положение, мозъкът може да заболее от някакво психическо разстройство. Тъй както човек често може да прихване хрема, така и хората от честолюбие само страдат. Стават подозрителни, най-обикновени прояви на хората приемат като обидни. Разбира се, от прекалено честолюбие страдат.


Всеки трябва да се освободи от анормалностите, които съществуват в съзнанието му.. Когато човек е религиозен, има голяма опасност да развие гордост в себе си, защото по-гордели хора от тях няма. Най-горделивите хора са религиозните. И по-добри от тях няма, но и по-лоши няма. Защото те казват: Ние сме синове Божии. Казва някой: Знаеш ли кой съм аз? Хубаво, ти си син Божий, но като не вършиш волята Божия, какъв син си? Някой казва: Аз съм свободен. Но да си човек, това значи да живееш за цялото човечество. В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. Но в развитието на човека има нещо анормално, което произтича от сегашните физически условия, в които се намираме. Някой път ние съжаляваме хората, които са родени при лоши условия. Обществото трябва да подобри тия условия, за да им се помогне. То трябва да разбира тия закони. Запример, сегашните затворници ги бият с камшик. Налагат ги в участъците и в затвора. Това е един стар обичай. Казват: Боят е излязъл от рая. Бият не само в България, бият и в Америка, в Англия, навсякъде бият. И майката бие, и бащата бие, и учениците бият. Няма царство, където хората да не бият другите. Някой път даже светиите се бият. Не говоря за тия на земята.


Но според мене, за да превъзпитат престъпниците, не трябва да ги бият, но да не им дават хляб. Да им дадат по сто грама жито на ден да го дъвчат. Сутрин на закуска 30 грама, на обяд 30 грама, вечер по тридесет грама. В продължение на три месеца да ядат жито. След три месеца те ще се променят съвсем. Престъпникът ще почне да мисли много правилно, той ще придобие качествата на житото. А сега като го бият, у него се заражда желание за отмъщение. Казва: Аз ще дойда на власт, аз ще постъпя с тях така, както те постъпват с мен. А след режима с жито ще каже: Аз като дойда, ще ти дам жито. От училището няма защо да изпъждат учениците. Три месеца им давайте жито. Някой,ученик сгреши жито, някой студент сгреши жито. Едно ефикасно възпитателно средство с отлични резултати. Сгреши вашето дете, давайте му седем дена жито, десет дена жито. И на вас може да го прилагате. Казвате: Малко е 30 грама. Изчисти хубаво житото, няма готвене, няма баници. Житото ще го дъвчиш добре. Но питам: Ще приложите ли този метод? Може някой път да го приложите. Засега ще приложите старите методи, понеже са по-износни. Защото тези, които бият, са на служба. Ако вие днес гласувате да няма престъпления и ако в света няма да има вече никакво престъпление, тогава всички съдии, адвокати, учители, проповедници, трябва да се откажат от своята длъжност. Ако всички хора са праведни, кого ще защитават, кого ще съдят? Ако всички хора са добри, кого ще съдят? А ако няма престъпления, няма да има и болести, няма да има и лекари. Тогава всички лекари, адвокати, съдии, проповедници ще кажат: Тъй, малко да грешат, без грях не може. Трябва да има малко прегрешения и малко болести, да има работа и за нас. Тъй разглеждам от икономическо гледище въпроса. Но въпросът има и друга страна. Светът няма да бъде без лекари, ще има и тогава лекари, но за здравите, ще има адвокати, за добрите. Някой направил добро, ще го съдят за доброто. Адвокати, свещеници, майки, бащи, всички за доброто ще ги съдят. Ще има един ред положително по-добър от сегашния. На този ред ще му турим само един полюс. Сега като направи някой добро, никой не го съди. Хората на доброто, живеят без закон, а хората на престъпленията живеят със закон. Следствие на това се създават трудности. Но тогава ще се създадат положителни трудности, само като се съдят добрите хора в света. Тогава светът ще се оправи. Христос като дойде, съдиха най-праведния човек и го осъдиха, и какъв прогрес има в света! На тази съдба има петстотин милиона християни в света. Ако не бяха съдили Христа, никакви християни нямаше да има. Пилат казва: "Не намирам никакво престъпление в този човек, но ще го накажа според закони, както вие искате, но нека всички да знаят, че наказвам един праведен човек." И го направиха. Какво стана с този праведния човек? Този праведен човек възкръсна. Бог Го възкреси, след като го затвориха в най-големия затвор, заковаха го, дойде ангел, разкри гроба и каза: "Излез", Праведните хора не могат да стоят в гроба. Той излезе и оттам се яви силата на християните. Когато всички християни повярват, че праведните ще почнат да умират и да възкръсват, спасението на света е дошло. Това сега е едно вметнато положение. Вие ще кажете: Защо трябва да страдаме? Аз не поддържам страданието. Страданието е един период вметнат в човешкото развитие. Временно е страданието. Писанието казва: Ще дойде ден, когато страданието ще замине от света, сълзите ще изчезнат и ще остане нещо положително на мястото на страданията. Но докато дойде този ден ние трябва да се подготвим за новата епоха. Какви ще бъдат разбиранията на новото човечество? Сега казваме: Които има пари, да ги държи в своята кесия. Е, добре тогава. Според Новото учение всеки човек сам ще си оре нивата, сам ще я сее. И което изкараш, от него ще ядеш. Не само това. Казвате: Дали ще взема чуждия хляб? Не, сам ще посееш нивата си, сам ще я ожънеш, сам ще я овършееш, и каквото изкараш в повече, от него можеш да дадеш. То ще бъде като един подарък от това, което ти си изработил. Сега ние ядем чуждия хляб, този, който другите хора са изработили. Земеделецът казва: На мене ли се даде тази работа, по 12 часа да ора земята, да изкарвам хляб, че да го продавам на онези търтеи. И като ядеш този хляб, се огорчаваш. И не е само това, който мели житото е недоволен, който пече хляба е недоволен. Какво можеш да очакваш от такъв хляб? Само недоволство. Престъпление вършат тези, които като приготвят хляба, мърморят, ядосват се. За в бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии, нищо повече. Човек, който меси хляба на хората, трябва да бъде светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си. Който меси хляба да каже: Господи, дай здраве на тези, които ще го ядат. Сегашните хлебари гледат само да произвеждат хляба. Някой път като ми донесат гевреци, аз давам на моята котка, на специалист ги поверявам. Ако тя яде, и аз го ям, ако тя не го яде, и аз не го ям. Чудно нещо, понякога като й давам нещо, може да е гладна, не яде. Някой хляб яде, друг не яде. Казвам: тази котка е специалист, умна е. Тя разбира кой хляб е хубаво приготвен и кой не е. Аз.следя нея: щом не го яде и аз не го ям, давам го на другите. Вие казвате: Учителят е много щедър. Не съм от щедрите, искам да се освободя.


Следователно, при такъв един строй, всичко в човека се разваля. Неговото тяло, неговите мисли и желания. Като се развали стомахът ти, черният дроб, белите дробове, хване те туберкулоза, развали се мозъкът ти, вече за нищо не ставаш. Всичко в човека трябва да бъде в изправност. Задачата на религията в светлината на тези факти, които сега ви изнасям, е да се изправи органически човек. Целта е да научим хората да вярват в Бога. Религията ще даде формите и начините за изправление, за облагородяване на човека. Въпросът за Бога е съвсем друго нещо. Въпросът за Бога, не е въпрос за вяра, той е въпрос на опит. Как да се убедим в съществуването на Бога? Животът ще ни у беди, нашата любов, нашето знание ще ни убедят, нашата мъдрост, истината, свободата, добродетелта. Те ще ни убедят, но не религията, тя е спомагателно средство само за облагородяване. На първо място цветята трябва да се облагородят, за да се създадат добри условия. Религиозните хора са изоставили предназначението, което им е дадено и започнали да учат хората, че има Господ. Господ има, но нашето сърце не е такова, каквото трябва. Човешкото сърце е цял един свят, то трябва да се пречисти, за да може да добие понятие за Бога. Какво разбирате вие под думата Бог? Бога вие може да опитате. Туй, което може да внесе у вас висшето щастие и благо, да внесе живот и здраве в дома ви, съгласие в една. държава, да даде право, свобода да се отворят затворите, да призове свещеници, адвокати, учители, военни, да премахне насилието вън от света, това е Бог. Когато Бог дойде в света, всяко престъпление и насилие трябва да се премахне, да знаем, че Бог живее между нас. Всички вярваме в Бога, а при това на всяка стъпка убиваме. И които вярват, и които не вярват, и едните, и другите си приличат. Как да се разреши въпросът, какво трябва да правим? Може да убиваме, то е наше право, но и ще носим последиците. Може да мислим и да живеем както искаме, но и ще носим последствията Има един неумолим закон в света: Бог определя и доброто и злото. Еднакво между хората, еднакво го разпределя. Ако правим добро, Той ни дава припадащата ни се част от доброто; ако правим зло, Той ни дава припадащата ни се част от злото. Един природен закон е, както се определят данъците или глобите, така и природата според този закон ни дава в наследство онова, което ние или нашите деди и прадеди не са извършили. Всичко туй равномерно се разпределя. Това разпределение не се прави с цел да ни измъчват, но в основата на този закон природата иска да повдигне съзнанието на хората, да им покаже, че е по-добре за тях и по-износно е да вършат добро, отколкото зло. Обаче ние не трябва да внесем доброто с насилие, защото каквото и да е добро, внесено с насилие, ще роди злото. И злото в света е дошло по единствената причина, че ние искаме доброто с насилие. Мохамеданството е внесло доброто с насилие. Казва Който прави зло, ще се убие. Мохамеданството е дошло до крайния предел. И християнството е внесло насилие. В тази форма, в която е сега християнството, то не може да спаси света. И всеки един строй, какъвто и да е, който поддържа насилието, той не може да спаси света. Може да даде известен ред, но онова благо, което ние чакаме в света, то ще дойде не чрез насилие. Има и други начини за избавление на хората. И аз свеждам въпроса към вас, които ме слушате и не искам сега да се връщам към обществения живот, защото ние не разрешаваме обществените въпроси. Въпросът за обществения строй и благото на народите не зависи от нас, той зависи от законите на природата. И съвременните народи ще пожънат точно това, което са посяли в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Сега може да се спрат само спирачките. Те ще пожънат точно това, което природата е определила. Ние не трябва да се месим в нейната работа, не можем да участваме в нея. Какво участие можем да вземем в движението на земята? Или какво участие можем да вземем в движението на слънцето? Или колко светлина и топлина да изпраща то на земята? Слънцето ще изпрати толкова светлина и топлина, колкото иска. И земята дава толкова плодородие, колкото тя иска, а не колкото ние искаме. Някои хора мислят, че могат да я направят по-плодородна, понеже сега тя е доста изтощена. Онази част от почвата, която трябва да произвежда блага, е почти изтощена. Трябва да я оставим няколко години да си почива. Ние вървим по обратен път на своето развитие, като изтощаваме своя мозък. Например, ти не трябва постоянно да живееш само в предната част на мозъка. Само с мисъл всичко не се свършва. Не трябва да живееш само с религиозните си чувства. Само в стомаха си също не трябва да живееш. И в гърдите си само не трябва да живееш. Във всички органи трябва да проектираш съзнанието си, за да им осигуриш почва и равновесие в тялото. Смяна трябва да се прави. Човек трябва да има една програма, най-първо с какво трябва да се занимава? Сутрин като стане, с какви чувства и с какви мисли трябва да започне своя ден? Програмата на деня за всички е различна. Детето, свещеникът, учителят, младата мома, младият момък всеки трябва за себе си да знае с какво да започне. Аз наричам младите хора емблема. Ти трябва да съзнаваш своята младост, която е една възможност, движение. Като казвам, че младият трябва да играе, аз разбирам живота. В живота има движение, в живота има игра. Много хора казват, че с нас Господ си играе. Под думата игра разбираме, че има живот, има движение. Какво е животът? Престане ли играта, идва смърт, играе Господ с нас. Но това е животът. Той ни дава свободата, остава ни да играем, както искаме. Даже при всички пакости, които правим, изправя ни грешките и казва, че не трябва да играем така безразборно. Има известни игри, които са приемливи, но има и такива, които не трябва да допускаме.


Всички хора, които са дошли в света, трябва да имат една ясна представа за себе си. Като станеш сутрин, какво трябва да помислиш най-напред? Пет неща има, за които човек трябва да помисли. Пет канала има, по които иде мисълта във физическото поле. Някой човек казва: Аз най-първо искам да пипна нещо, но пипането не е само един метод, то е един канал, през който ние напипваме твърдата материя. След това идва вкусването, с което подслаждаме езика си. Течната храна опитваме с езика си, а въздухообразните с носа си. Трептенията на звука опитваме с ушите си, трептенията на светлината с очите си. Това са канали, чрез които разумната природа ни говори. Следователно, туй, което виждаме, е толкова реално, колкото това, което опипваме с езика си, вкусваме или възприемаме чрез другите сетива, ако са нормални. Даже може да се каже, че най-добри възприятия имаме с очите си, защото пред тях се открива най-голям простор. Затова българите казват: "Видях го с очите си." Ние не се спираме само там. Туй е физическият човек. След като човек е събрал всички представи със своите пет сетива, иде неговата интуиция, неговият ум, при който има едно вътрешно схващане, вътрешно виждане на нещаma. Аз мога да видя един човек и после като го проуча разбирам, че е добър. По закона на интуицията аз виждам какъв ще бъде един човек в десет години, всичко съвсем ясно. Това се представя пред мене. Научно не може да се докаже, но важното е, че след десет години всичко това ще стане. Откъде го знаеш? В мене има едно чувство, което ми нашепва. Сега тези изводи може да направи човек и чрез научни наблюдения. Запример, ако измеря човешката глава и намеря, че темето не е сплескано, но широко, горната част на короната е добре развита, носът е правилен, челото добре развито, устните нормални, не са много тънки, не са и много дебели, брадата има една малка издатина и ако пръстите са добре развити, то може да се направи заключение, че на този човек може да се разчита 90%, може да му дадете пари без никакъв запис, а за друг ще кажете, че на този човек не може да поверите пари. Не че е лош човек. Той органически е така сложен, че не е в състояние да извърши това, което обещава. Христос видя ли, че този човек е сляп от рождение? Може и да си направи следния извод: Почти всички сегашни хора са слепи. И тези слепи сега искат да оправят света. Как ще го оправят? Някои казват с война. Войни от памти века е имало, и толкова много войни, че от пролятата човешка кръв може да се образува едно море като Черно море. И още хиляди години да се върви по пътя на убийствата, нищо не може да се постигне. Но ще дойде един ден, когато хората ще се изтощят. Изтощаването е начин да спрат войните. Хората досега вършеха престъпления, но ще настъпи едно време, няма да се вършат повече престъпления, ще бъде невъзможно. Защото, ако един човек на слизане не дава нищо от товара който носи, ако със същия товар се качва нагоре, много неща ще изхвърли, за да стигне върха.


Сегашната епоха е дошла до своя край. Оттук по-надолу в гъстата материя не може да слезе. И сега вече има един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, няма повече да слиза, няма да носи тежки товари. Сега кой колкото може, нека да изнесе горе на върха, а всичко друго да остави долу. Като казваме, че всички богати хора трябва да се откажат от богатството, ние подразбираме, че всички ще носят само толкова, колкото могат сами да изнесат на върха. То е тяхно. Всичко друго ще остане. Ама няма ли да има слуги? Слуги в природата не се позволяват. Всички те носят за себе си, а не и за другите. Сега вие казвате: Ако това учение се приложи с това разбиране, няма да има резултат, понеже чувствата на хората са користолюбиви. Когато хората станат по-умни, когато любовта започне да ги свързва в света и между тях има едно коопериране, съгласие, когато те започнат да си помагат тъй, както клетките в един организъм, тогава може да има съвсем друг резултат. Тогава идеята за Бога няма да бъде като сегашната, ние ще сме убедени, че Бог живее между хората и всички малки и големи ще Го познават. Богатият няма да си държи парите затворени в каса както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, а ще те остави с онова, с което ти си роден. Какво ще убеждаваме една патка как да хвърчи, тя се е родила с това. Ако не е патка и я учиш как да хвърчи, нищо няма да направиш. Защо трябва да учиш един кон как да бяга? Той и без това знае как да бяга. Казвам, че хората трябва да се възпитават. Но възпитание има само за тези, които така са родени, че се поддават на възпитание. Има хора родени с такива отрицателни заложби, че само смъртта може да ги оправи. Сега това не е за обезсърчение. Има известни състояния, които за да се изменят, трябва да се намери подходящ начин. Някои от нас трябва да проучат теорията на Ламер за изменение на нисшите форми в по-висши. Пияницата като види виното, цял се разтреперва. Каква сила може дa го отучи? Казваш му, вредно е. Казва: Зная всичко това, но не мога да се въздържам. Коя е онази сила, която може да накара един пияница да се въздържа? Един човек като се разгневи, изважда ножа, пробожда другия. Коя е онази сила. която може да го въздържи в дадения случай? Казвам: Тези работи трябва да се предвидят много по-рано. Всяко едно убийство, всяко едно престъпление е родено най-малко сто години, преди то да се извърши. Някой е намислил да убие някого в младините си. Като момък не е убил, но тази мисъл е останала вложена в него. Като се ожени, той заедно с всички дарби, които предава на сина си, влага и мисълта за убийство. При това в сина тази мисъл е по-силно запаметена от бащата. Ако синът не извърши това, неговият син в третото поколение ще го осъществи. Следователно, всички грехове се зараждат в далечното минало и ние трябва да станем канал на престъпленията. Сега ние трябва да бъдем умни да създадем подходящи условия за осъществяването на добрите възможности на младите поколения. На сегашните хора трябва да се дадат нови насоки на мисли и чувства, за да може да се реагира на злото.


Казвам: В нашия век се изисква най-умните хора да бъдат държавници. Ако някой слуша, ще каже: Какви анархистически идеи, да се подчинява човек на нищо. Тези идеи, които сега народите носят, те ще съсипят човечеството. Този кран трябва да се обърне в друго направление. Англосаксонската раса, която е толкова практична, пита: Какво трябва да правим, за да спасим младото поколение от онзи път, по който върви? В България престъпления, убийства постоянно стават. Баща убил сина си, син убил баща си, жени се убиват, всеки ден убийства, убийства. Ще каже някой: да се помолим на Бога. Че всички ние се молим. В България има три хиляди църкви и трите хиляди църкви не са в състояние да спасят българския народ от престъпления. Затова казвам: всеки български дом трябва да бъде църква. Не три хиляди свещеници, а майката и бащата трябва да станат свещеници в дома. Тогава само ще се поправи животът. Докато ние разчитаме само на официалните църкви, нищо няма да направим. Във всеки дом бащата да служи на тази идея и да я предаде на сина си. Не само това бащата ще намери сина си още преди да е роден, ще избере онзи момент за раждането на сина си, когато няма да взема дял от неговите престъпления. Такъв момент астролозите наричат хармонично съчетание. Тогава злото в света не може да се предаде. Тогава човек няма да възприеме лошите влияния на Сатурн, на месечината и на Венера, или на Марс, а ще се намери под възвишените влияния на Слънцето, на Венера или на Юпитер. Това са задачи, които могат да се предадат в един модерен език. Сега нямам време да се спирам какво аз разбирам и какво разбират астролозите. Всичко онова възвишено, разумно, благородно в човека, което повдига човешкия дух, туй го приписват на планетата Юпитер. Това са разумни влияния, които оправят цялата земя. Най-силните влияния са на Слънцето животворни влияния. Аз го наричам източник на любовта. Ако един човек е в хармония със Слънцето, ако той разбира, че Слънцето е една животворна сила за него, и най-силният човек ще почувства, че този животворен магнетизъм влияе на неговия организъм и го обновява.


Трябва да дойдат разумни хора, които да станат проповедници на тази енергия, с помощта на която ще се изяснят много неща Сега казвате: Това е заблуждение, онова е заблуждение. Но и в науката има заблуждения. Тя се отличава с голямо разнообразие. Науката е прогресивна, в нея постоянно се менят нещата. Хората търсят истината. В религията нещата са постоянни. Казват: Има един Господ, има един Спасител. Ако ти не приемеш този Господ тъй, както те го разбират, Веднага казват: Ти не можеш да имаш нищо общо с нас. Ти няма да вървиш напред. Щом отида в една държава като Англия, аз трябва да разбирам езика им много добре. Ако говоря отлично английски, навсякъде ще имам достъп, но ако разбирам криво, англичаните ще ми отнемат този достъп.


Мислите ли, че ако не разбирате езика на природата, ще имате достъп до мен? Сегашните хора искат да наложат своята воля върху природата и да я заставят да направи това, което тя не иска. Природата е разумна, тя е позволила на хората да открият задушливите газове, но колко блага има, които тя все още крие от хората. Тя има една опасна зона, и които са се опитвали да проникнат там, са намерили смъртта си. Тези хора, които са открили отровните газове, автоматичните пушки, какво са допринесли? Себе си ще унищожат. И те искат да бъдат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. Сегашните хора се безпокоят и казват: Какво ще направим за утрешния ден? Казвам: Ако хората умират от своето пресищане, от своето престъпление, защо ние да не умрем от глад? Ако ще умрем, нека да умрем гладни, а не преситени на богата трапеза. Та нима онзи, богатият като умира, не се мъчи? Мъчи се, аз зная, че и аз ще се мъча, но поне на никой човек не съм направил зло. Има разлика между мене и него. Като умра с това съзнание, ще живея, а той като умре с това съзнание, там остава. Ние имаме един факт в природата, че праведният човек възкръсва, а нямаме досега нито един пример, грешен човек да е възкръснал. Ако искате да знаете, в света всички блага и добрини се дължат само на добрите хора. А лошият човек богат не може да стане. Той е богат временно. Лошият човек учен не може да бъде, лошият човек философ не може да бъде, лошият човек поет не може да бъде. Може, но само временно. А има учени хора; името на които ще преживее всички векове, не сто, не хиляда години, а пет, десет хиляди години. Вземете името на египетския мъдрец Хермес. И досега изучават неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега изучават това, което Хермес е казал четири хиляди години преди Христа. Творчески ум е имал. Сега ние се чудим защо е казал тези неща преди четири хиляди години, като едва сега хората ги разбират. Египтяните ни най-малко не разбираха тези неща. Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество. Казваха, че богатите ги екзекутират с гръмове. Това е въпрос. Как сега ги поразяват боговете? Сега ти теглят един куршум и толкова. Някъде падне една бомба. Това не е един гръм на Бога, това е гръм на хората, това е гръм на греха. При Божия гръм има живот, в човешкия гръм има смърт. Когато Бог умъртви един човек, Той го умъртвява, за да го съживи. Когато един човек умъртви друг човек, той умира и всичко свършва.


Защо оня.човек се родил сляп? Той ли съгреши или баща му, майка му? Аз ви казвам: нито баща му, нито майка му, но за да се изяви Славата Божия, за да се изяви силата на Бога. Казвам: тогава не съжалявайте за вашата слепота, не съжалявайте за вашите грехове, не съжалявайте за вашите престъпления. Всичко това, което имате, стегнете се и кажете: Като този и аз бях сляп едно време, но сега виждам. Като сляп досега се препъвах тук и там, но сега другояче виждам и постъпвам. В това отношение станах силен. Някой се оплаква, че е неспособен. Сега аз не искам да бъдете от големите светии, но всички можете да бъдете малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите. Призовавам ви всички като кандидати за малки светии. И ако някой те попита защо си тръгнал в новото учение, какво ще му отговориш? Само по новия път вие ще постигнете своите копнежи. Ако искаш да се жениш, ще си намериш такава другарка, каквато искаш, само по новото учение. Ще се държиш за учението и ще вземаш каквото искаш; ще се държиш за учението и ще в земаш служба каквато искаш; ще държиш учението и ще спиш спокойно. Всичко ще постигнеш само с новото учение. Без новото учение хората са в ада. От ада ще излязат с помощта на новото учение. Настава време, когато хората като се срещнат, ще знаят брат им прогледнал ли е, или не. Да знаеш, че никой не е съгрешил, но слепотата е допусната, за да се прояви славата Божия. Срещнеш една сестра, която много обича да приказва. Кажи: Сестро, ти си много красноречива, езикът ти е много хубав. Срещнеш един брат, който много обича с ръка да пипа. Кажи: Ела братко, при мене, ръката ти е много дълга, обича да работи, ела да помогнеш. Всички хора имате слабост да крадете хубавите работи. Всички хора, които имат недъзи, могат да ги превърнат в нещо добро.


Всички хора са поканени при мене. Аз не обичам да говоря, понеже някой път, ако кажа истината, не можете да я използвате. Дойде някой, ако му кажа, че носът му е дълъг, той не знае какво е дългият нос. В лицето, в носа има нещо красиво. Трябва да знаете къде е красотата на носа и после каква форма трябва да има. Носът трябва да бъде в изправено състояние. Сега хората много и безразборно третират носа. Вие всеки ден по три пъти трябва да се молите за носа. Ще кажеш: Господи, поправи носа ми! Господи, помогни ми да поправя дължината и широчината на носа. Ще кажеш: Господи, да разшириш дупките на носа, защото са тесни. Широки дупки трябва да има, ако са стеснени, трябва да се разширят. После този нос не трябва да бъде сраснат. По три пъти трябва да се молиш за носа, по три пъти трябва да се молиш за очите си, за устата си, за ушите си, за ръцете си и за краката си. И след като се молиш така по три пъти, тогава ще можеш да направиш едно добро. А сега без да се молиш за носа си, без да се молиш за устата си, за очите си, за ръцете си и за краката си, ти мислиш, че Всичко можеш да направиш. Казвате: Как тъй? Тъй е. Ако аз не взема едно хубаво ядене и не го пратя в стомаха си, ако не взема достатъчно количество въздух в носа си да пречистя дробовете си и ако не изпратя достатъчно светлина да функционира умът правилно, какво мога да направя? Ако приема чиста храна, чист въздух, чисти желания и чисти помисли в себе си, веднага ще имам добър резултат. Но трябва да бъдете внимателни с храната и тогава. Да започнем с хляба. Особено вие, които сте много вярващи, като купувате хляб, нека всеки се спре пред една фурна и попита: да взема ли хляб оттук или не. Ако нещо ти каже не вземай няма да вземеш. Спри се пред друга фурна и пак попитай: да взема ли хляб или не. Ще кажете: Имам време. Като дойдеш до десетата фурна нещо ти каже: Вземи от този фурнаджия. Вземи хляба и тръгни за в къщи. В света има една особена хигиена.


Аз не обичам да говоря за онзи свят. Смешно е да говоря, защото за мене е по-мъчно да се убедя, че има този свят, отколкото, че има онзи свят. Аз и досега съм малко безверник по отношение на този свят, но не и че има онзи свят. Ще ме извините, аз съм безверник за този свят. Онзи свят за мене е толкова реален, че съществуването на този свят трябва да ми го доказвате, за да се убедя, че действително той съществува. Вие имате право и аз имам право. Та сега се различаваме в мненията си. Казвам: Ние, сегашните хора сме от онзи свят, защото тъй както виждаме, чувстваме и пипаме реалното, то не е този свят, то е онзи свят. От онзи свят индивидуално не може да се явяват. Всяко едно същество от онзи свят, за да се яви на земята, трима души приятели трябва да дойдат. Трима души съставляват един човек. Когато ви посетят трима души, вие вече имате един от онзи свят. Трима души, били те моми, момци или старци. Щом имате трима, вие вече имате един от онзи свят, който ви посещава Разговорете се, много хубави работи ще чуете. Ще се посмеят се и пак ще си заминат. Че трима души посетиха Авраама като един човек. Трима души отидоха в Содом и Гомор. Когато ви посети един, той е от този свят; трима когато ви посетят, те са от онзи свят. Аз казвам: Когато двама души се оженят, те са от този свят, щом се роди детето, то е от онзи свят. Затова всички се радват на детето. Трима души не са от този свят, но са от онзи свят. Та когато хората се оженят и имат деца, казват: закъсахме я, не сме от онзи свят, от този свят сме. Не трябва да сме от този свят. Дето са трима, от онзи свят са, дето е един, от този свят е. Дето са двама, те са кандидати за онзи свят. Някой казва: да умра. Няма какво да умираш. Ще дойдат трима от онзи свят и тогава бащата и майката се молят и казват: Господ да поживи това дете, да остане да ни служи. Умре детето, останат двамата, всички скърбят. Нашият свят е скръб, страдание, мъчение. Дойде онзи свят радост, веселие. Всяко веселие е от онзи свят, всяка скръб е от този свят. Всяка добродетел е от онзи свят. Като дойде добродетелта, онзи свят е у вас. Трябва правилно да разбираме. Този свят е свят на престъпление. Онзи свят е свят на добродетел. Затова нека бъдем всички от онзи свят на добродетелта на човешката мисъл, на човешката свобода, на човешката истина, на правдата, на реда, на порядъка. Това е онзи свят.

Беседа, държана от Учителя на 13 ноември 1932 г., 10 ч.с, София-Изгрев

--------------------------
[1] Евангелие от Йоана 9:1







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни