Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация

1932_12_11 Думи на Правда11 декември 1932 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 15 януари 2011 - 23:30

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


неделна беседа

Думи на Правда



Отче наш

Духът Божи


Ще прочета осма глава от Притчите. Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят. Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ. Учителят прочете докрая главата.

Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо?“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.

Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.

Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.

В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.

Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.

Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.

Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.

Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.

Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.

Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.

Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.

Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.

Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.

Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“

Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.

Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.

В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.

Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“

В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“

Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.

Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.

Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.

Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали. Всъщност куклата може ли да умре?

Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат. Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.

Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания. Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен. Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.

Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво да изучаваме мъртвите кости.

Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа. Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.

Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.

Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск. Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта. Това става по закона на светлината.

Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние. Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При туй разбиране потребен е закон.

Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията. То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят. Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение. Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот. И тогава всеки човек ще има стражар.

Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш?“ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх?“ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.

Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш. Тогава да ви приведа следния пример.

Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората. Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник. После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.

Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света?“ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.

Казвам, аз правя своите заключения. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.

Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.

Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате. Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави?“ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.

Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой. При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга?“ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи?“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.

Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.

Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.

Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии. Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник. При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.

В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.

Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети. Ще имате тогава едно съотношение.

Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име. Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно. Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.

Сега туй има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го.

Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите. Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света. Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.

Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро. В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда. Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.

Благословен Господ, Бог наш

Добрата молитва

Дванадесета неделна беседа
11 декември 1932 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Усърден работник
  • 10264 Мнения:

Публикувано 25 февруари 2014 - 11:28

От книгата "Думи на Правда", Неделни беседи, XVI серия, I том, 1932 г.
Първо издание. ИК "Сила и живот", Бургас, 1996 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание



ДУМИ НА ПРАВДА


Ще прочета 28 стих от 8 глава на Притчите. "Когато утвърждаваше облаците горе. Когато укрепяваше източниците на бездната."Под думата облаци не се разбира тия мъглявости, за които сегашните учени хора говорят.


Ще прочета и 29 стих: "Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повеленията му, когато нареждаше основанията на земите." Има друга една земя, за която апостол Павел казва: "Радвайте се на Обетованата земя", а това е само един символ. (Учителят прочете докрая главата.)[1]


Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиона години е живяла земята, ще умре ли Слънчевата система. Дали земята ще остарее? Това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре е въпрос. Дали слънцето ще остарее? Възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре земята и дали слънцето ще умре, това е въпрос. Следователно, човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука знае за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умрял човек, понеже сърцето престанало да тупти, започнал да се разлага. Тогава по същия начин разсъждаваме, когато посадим една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо като гледате тя започва да се сплува. След това от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте. Как ще си обясните това? В гроба вие посаждате един човек и казвате: Той си отиде, но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които могат да гледат. Когато на някой човек казваме: Виж там, в далечното пространство, виждаш ли нещо? Казва: Виждам. На слепия мога ли да кажа същото? Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам, гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам: Идете на това място и проверете работата. Там на толкова и толкова километра има такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там. В миналото и въглища е имало. Ще вземете един периметър и ако сте учен човек, всичко ще изследвате. Вие ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално и тогава и пиано вкъщи ще има, и музика и песни. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината, каква е. Ако сте от бедните, нито къща ще имате, ще се свивате, ще треперите. Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек като трепери, не умира. В треперенето се образувала топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на топлата стая, на тропането , на веселието без треперене, при което се образува топлина. Казвате: Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена. Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.


Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира. Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений? Геният ще излезе един глупак на портрета. Гениалността не може да се фотографира. Нашата съвременна светлина не може да схване вътрешния, истинския човек. Не се познаваме, като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво, но това не сме всъщност. Като видя един обикновен човек трезвен, казвам на себе си: сега аз ли не виждам както трябва или фотографията ми го представя така. Живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Действително някои неща отпечатва, но фотографията лъже много. Сега фотографирайте някой човек, но всички портрети ще са много лъжливи. Никога фотографията не показва истинския човек. Онези линии, които природата е поставила, фотографът ще ги фотографира, после ще ги ретушира. Запример, на някого веждите са много тънки. Той като направи снимката, когато са много тънки веждите, ще им придаде малко дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко. Че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10000 лева, но в кесията няма нищо, а ти казваш, че кесията е скъпа. Мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има. Кесията на човека е тялото. Щом го видя, външно ми харесва, хубав е, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на лицето, какво става? Някои хубави линии има около носа, а фотографът иска да ги заглади. Запример, има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, която говори, че този човек е благороден, че е честен. После има линии, които показват, че този човек е много умен. Той ще ретушира тези линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след това казва: Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето. За вас може да бъде отличен фотограф или художник, но за мене не е така. Гладкостта не е, която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, обратната, ако сме, е крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото или го замазваме и двете посоки са крайни. Нищо добро не се допринася. Съгласен съм да не се осъждаме, но не и да заглаждаме всичко, съвсем пък да не виждаме погрешките. Най-добре е да показваме истината, нито да преувеличаваме, нито да намаляваме пороците. Зад всеки един порок в човека, дори най-отрицателен, седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел. А когато тази добродетел не е развита както трябва, или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример, вземете парата в някой голям котел, каквито имат сегашните наши машини. В този котел е събрана голямо количество енергия. Трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава този, които манипулира с котела, ако спира тази пара или я задържа дълго, тогава се събира повече пара, отколкото може да издържи котелът и той ще се пръсне. Тогава всички хора, които са навън, може да пострадат. Преди няколко години в Америка се беше пръснал на гарата един голям котел, че срутил цялото здание и всички покриви наоколо съсипал.


Та казвам: У човека има известна енергия и ако той подпушва тази енергия, може да се пръсне. Той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища, за да не стават пакости. Злините стават, когато се спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи иска на всяка йена да се прояви, той иска да даде нещо от себе си, да има деца, да ги издържа. Някой праща студент в странство, а домашните му се противопоставят, казват че не трябва да давана никого. Този щедър човек след време забелязва, че в него се заражда едно обикновено качество да не дава никому нищо. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Ако вие спънете този човек в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. Милосърдието седи на най-високото място в живота. Високо седи и широко гледа на всичко. Ако започнете да спирате тази благородна енергия, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опаката страна на този човек. Той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, да се забавлява. Вие казвате: Лош човек е. Не, вие го заставяте да ви покаже опаката страна на доброто. И той вече не казва: Аз това, което имам трябва да го дам някому, а казва: Аз на себе си всичко давам; аз ще ям, ще пия, ще живея, както си разбирам, вие какво разбирате от живота? Казвате, че този човек не живее добре. Как трябва да живее? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома си. Но това е относително право. Ако туй право не беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят тъй, както трябва? В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен? Може някъде да се изпълнява, но това са много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува егоизъм и ако искаме да внесем доброто в нас, ние го внасяме от страх. Казвате: Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем. Чудна работа, най-първо това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила за тебе какво ли не! Ти имаш най-хубавите чорапи, ти имаш най-хубавите дрехи и обувки. Всички животни какви обуща имат? Къде са обущата на животните? Тия наши обущари трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави обущата. Аз зная, преди 30 години най-първо правеха обущата остри, като волски рога. Мнозина са се оплаквали от мазоли, от осакатени крака. След туй ги правеха широки, американска мода. Кои е онзи, истинският път за правене на обуща? По едно време жените носеха корсети, стягаха се така, че всяка дама приличаше на една оса, а след това дойде една мода, аз помня, слагаха си възглавнички отзад, като се дала. А веднъж видях една дама, сложила около себе си близо половин метър голяма възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи, няма нещо установено. Каква трябва да бъде модата, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобрят дрехите и обувките, но как, хората още не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходяща форма на краката. Трябва да се намери онази подходяща форма на тялото и тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или на тялото или да бъде според законите на природата. Облеклото, което носите трябва да бъде направено така, че тялото да е свободно. Да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по цялото тяло. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, на сърните, на заека, погледнеше колко спретнати са всички костюми, отлични костюми. Има достатъчно количество въздух, вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат пер ата си. Турят клюна си, повдигат перата си да влиза въздух, къпят се, почистват се, разбират колко ценна е дрехата им, която носят. Оценяват и се радват на дрехите си. А ние имаме повърхностно познание за живота.


Вие мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупави. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо глупаво. Аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни и птици, туй Разумното Същество не може да ги направи глупави. Да кажем, че кучето е глупаво. Да кажем, че растението е глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Защо така ги е направил? Вие се произнасяте много зле за Господа, в Когото вярвате и като дойдете при едно дърво, ще благославяте Бога, защото Бог го е направил, а не да го дупчите, за да си сложите името на него или да го сечете. Мине покрай дървото някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ритне го с крак. Това е престъпление да го ритнеш, да го нараняваш. Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек, който прави затвори, беси, прави войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че всички престъпления, които днес съществуват в света се дължат на човека. Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Злото се е родило в ада и понеже от хилядолетия каналите и изворите на доброто са запушени, злото съществува. Трябва да се отпушат и тогава злото ще изчезне. Щом не обичате своите ближни, във вас ще се роди човешкият егоизъм. Щом не обичате Бога, във вас ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват, с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия вие нищо не може да докажете, защото причини и последствия има в човешкия живот. В Божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи на източен език карма. Щом направите престъпление, отклонение от правия път, вече има причина, за да дойде последствието. Сега казвате: на дълбоката наука да видя последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят. Важното е причината на отклонението. Щом сте философ изучавайте причините и последствията. Не само причините и последствията трябва да изучавате, но лицето и опакото на човешкия живот, на цялото Битие. Тогава ще виждате все лоши работи. Като влезете в животинското царство, запример при рибите, там е цял ужас. Тия риби се гълтат една друга, но за тях никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш да се криещ някъде, да бъдеш умен. Учените хора, като слизат на дъното на океана, виждат цяла култура при глупавите риби. Виждат как са украсени със светлина, електрически лампи имат. И то не една, не две, по 100-200 лампи носят в устата си, някои имат по 20-30 лампи. Тези учени хора смятат, че микроскопическите лампи им служат да привличат жертвите. Най-бедните рибки и те си имат фенерчета. Но не всички разполагат с лампи. Малките рибки носят електрически фенерчета, които не са като нашите да цъкат и след пет минути да изгарят, но постоянно ходят с лампите, ден и нощ. При това са малки същества, а според нас и глупави. Питам: кога са направени тия лампи? Учените хора има тепърва да изучават това. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва така да ви опиша всичко, подобно на роман, за да бъде интересен за вас. Ако отгоре-отгоре ви описвам, няма да бъде интересно, но ако опиша всичко в един роман, ще стане нещо като приказка от 1001 нощ. Който иска да се занимава с животните във водата, той трябва да знае, че там има духове, които живеят. Те имат палати, имат легла, имат всичко в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има. Има такива хубави водни юргани. Сега не искам да отвличам умовете ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот. Сегашният живот е само фаза от онзи красив живот, към който отиваме. Ние сме пътници във вселената. Всичко съществува на земята. Всички планети, това са туристи, които са тръгнали по своя път, отиват на екскурзии по този път и всички туристи са свободни, но все пак имат определен срок за движение и определена орбита, която се спазва с абсолютна точност. Една слънчева година, това е пътят, който светлината е изминала. За една година това са милиони и милиарди километри, които тя ще измине, като знаете, че за една секунда светлината изминава триста хиляди километра. Тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Това представлява една слънчева година пътуване на светлината. Светлината се взима за мярка, но това са елементарни работи, които ги знаят и учениците от първи, втори и трети клас. Сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма. Че е така, ще видите като изучавате антропологията. Ще видите разни форми, ще видите разни черепи създадени отпреди 100 милиона години. Има черепи, които са отпреди 100 хиляди години. Това не съответства на Библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Те определят едва 10 000.години. Сегашните учени хора станаха по-смели,опре-делиха 100 хиляди години. Тогава казваме, че до Адам е имало други хора. Имало е разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в него и в неговата жена Ева, те бяха щастливи в рая. Но като се роди самосъзнанието, излязоха от рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха това голямото изкуство, те създадоха Каин, техния първи син, които уби брат си. На негово място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право. Само-съзнанието се е родило по причина на едно голямо отклонение от великия Божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението е вложило в неговото съзнание скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието. В закона на самосъзнанието вие не може да разчитате на щастлив живот на земята. Щом живееш в самосъзнанието, ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един-два часа или след два дена или повече дни това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон нещата вървят по този начин. Ако първият син, който се е родил прилича на баща си, както е при Адам, непременно ще убие брат си. Ако първият син прилича на майка си, той непременно ще спаси брат си. Следователно, всеки убиец в света прилича на баща си и Христос ни подсказва, кой е този първият баща: "Този първият баща, на когото приличате, е дяволът. Той отначало беше човекоубиец. Вие сте чада на дявола." Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама. Принципално туй съзнание, което имате, този живот, които водите, е едно отклонение от Божиите закони. Вие не сте доволни от света, който Господ е създал, затова аз ви казвам, вие да създадете свят, който да е по-добър от досегашния. Щом сте по-умни, създайте друг свят. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го вижда, но не го спира. Това показва, че Бог е всемъдър, Той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Щом съзнавате, че не ви обичат, това е самосъзнанието. Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте невежа, съзнавате, че сте безсилен. Вие съзнавате, че бездействате, че за нищо не сте годни, това е самосъзнанието. В какво седи спасението? Да се освободите от този баща ида кажете: Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син. Като дойде майка му, казва: "Синко, причини ми голяма скръб." Той казва: Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не. Такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Че когато апашите търсят правия път, казват: Много те обичаме, търсиме те. Защо се интересуват толкова от вас, защо треперят за вас? Аз зная, каква е тяхната любов! Те съзнават онова, което е във вас, то е заради богатството ви. Искат да завържат приятелство с вас, за да ги осигурите. Имате 10-20 милиона. Искат и на тях да им оставите нещо. При сегашния порядък на самосъзнанието, ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници, на които пишем: Тук почива един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не могат да бъдат добри.


Разумните хора са живи. Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум. Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.


Да кажа, че сте будала, то думата будала не е идейна дума. Вие не сте умен човек, щом не можете да използвате едно Божествено благо, щом не можете да опечете една пита, а като я опечете да кажете: Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, Който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата. Да ви представя една приказка, тя е следната: В едно далечно царство хората така седели и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба. Богати хора, но нещастни. Пекат хляба, но е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл така, че да не виждат и те му благодарили, казвали: Без тебе не можем да живеем. Сегашните хора сме дошли до положението да казваме: Без хлебар не може. Ние сме в същото положение. Искаме всичко да ни се донася, едва ли не на крака. Земеделците да работят заради нас, да ни дават житото, хлебарите да ни месят хляб и т.н. В Божествения свят всеки човек сам си изкарва прехраната и сам си услужва за всичко. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена еднакво на всички, са се събрали в градовете да учат занаяти. Какви занаяти? Занаят, който не може да ти даде прехраната. На първо място трябва да се сложи онзи занаят, който може да прехрани човека и след време, постепенно останалите ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други занятия и изкуства. Някои минават за много религиозни. Това е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши четири факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор no финанси и тогава да стане религиозен, тогава да повярва в Бога. При това всичко, което той има трябва да бъде от злато, също да има най-малко 10 хиляди коне, 15 хиляди овце. Той трябва да има 20 хиляди кокошки, да му носят достатъчно яйца, за да раздава на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. За мене една кокошка не е глупаво същество. Аз изучавам петлите, много добри барометри came. И моят барометър го регулирам с този на петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много поучен, най-малко 2-3 дни по-напред като кукурига, показва дали времето ще се оправи или развали. Когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, ще видите, че те могат да бъдат отлични метеоролози. Когато петлите пеят по обяд, когато петлите пеят в 2 часа след обяд, в 3, в 4, в 6, когато залязва слънцето или в 9, в 10, в 11 часа, за съответния час значението е различно. Но той знае какво ще бъде времето. Щом пее в 12 часа времето се поправя, а до 12 часа ако пее, времето се разваля. Туй в ума на петела вложено ли е? Те какво знаят, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. Въпросът е, знае ли кокошката кои я е създал? Най-малко кокошките и петлите знаят, кои ги е създал и затова те пеят. Когато закрякат кокошките, това означава, че или са снесли яйце, или са й взели яйцето, или я гонят, или я колят. Петелът излезе, стъпи на високо и почва да кукурига. Казва: Ще се оправи всичко. В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че в тази къща работите ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате: Това е петел, будала, които нищо не знае. Ти минаваш покрай него, закъсал си някъде, мислиш, че няма да се оправи някоя работа, той казва: Кукуригу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен. Ти като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: Какво си Седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева? В една приказка се разказва за един човек, че му е дадена дарбата да разбира езика на животните, но това знание му е поверено при условие, че запази тайната. В противен случай ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разправят. Волът казва: Трудни времена настанаха за воловете. По цял ден ни карат да орем с ярем на врата. Вратът ни колко е задебелял пък и остен има. Глупави cine, казва магарето, че се подчинявате. Волът казва: Аз ще се престоря, че съм болен и няма да ям слама. Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: Впрегни магарето. Целият ден магарето орало, ходило нагоре-надолу. Вечерта се връща и волът му казва: Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес. Въздъхнало магарето и казало: Ти прекара много добре. Магарето искало да поизлъже. Ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет, но днес като орах, слушам господарят казва на слугата: Утре волът, ако не иска да стане, ще го заколиш или ще го продадеш. Та затова, за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен. На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и се чудела никога не го е виждала да се смее. Запитала: Защо се смееш? Той казва: Не е твоя работа. Тя казва: Аз искам да зная. Слушах магарето и волът да се разговарят. Как може досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам също техния език. Той казва: Не може. Не, непременно да ми кажеш тази работа. И така, той се умислил, голяма тъга изпитал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казало: Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш. Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена. Той като го слушал, пак започнал да се смее. Та казвам: Сега и ние се намираме в такова положение. След като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга тайна на Битието. С нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тъкмо си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страданието зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минеш и новата фаза, където човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да измениш този лозунг: "Човек за човека е вълк" с "Човек за човека е брат". Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но и в едното и в другото отношение той е определен за работа. Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръцете са двама слуги, но има известни отношения между главата, ръцете и краката. Ако тази глава започне.ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, тя казва: Седнете, починете си, ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека, тя служи на цялото тяло. Следователно, ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който е на земята и оттам всички наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата, те са умни, как не? Нима една Анелия не е В състояние да внесе известни реформи? Нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи? Нима една България не може да внесе известни реформи? Може. Относително могат. Ако внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всички хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства на доброто.Даже най-изостаналите, като им представиш истината както трябва, казват: Съгласни сме. За нашето добро е. Ако ние някой път се отказваме да извършим нещо в света, то е по единствената причина, че туй не засяга нашето благо.

Думите на 8-мия стих от тази глава са: "Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво." фактическата страна е външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Той трябва да се регулира. Другата една трета това е животът на чувствата Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а третата това е неговият ум. До известно време умът не се е проявявал. Преди Христа умът не е бил така развит, както в сегашната фаза. Когато Христос е говорил, умът също не е бил в тази фаза както е днес. В миналото само Божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса е ходила по влечение, не е мислила. В нашия век векът на скептицизма, действа умът. Сега трябва да се начертае един нов път, по който умът, тялото.и сърцето да се проявяват, да вървят заедно и в хармония. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има кончета. Много от неговите кончета умиращ. Аз зная много кончета, след като умрат, погребват ги и децата плачат за тях. И на малкото момиченце куклите умират и след това бащата донася други кукли, които оживяват наново за детето. Всъщност куклата може ли да умре? Ние, сегашните хора мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра? Вие вярвате, че това дете е дошло от Бога. Казвате: Слава Богу, че изпрати това дете. Като замине детето, казвате: Умря това дете. Че каква е тази логика? Ако това дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че като идат в онзи свят, хората нищо не учат. Там учат, но след като прекарат 40-50-100 години, пак почват да мислят за земята и тогава намират някой баща и майка за да се родят пак на земята. Ако вие идете в Индия, ще се запознаете с един народ от 8 милиона души, които помнят своите прераждания. Децата им като се родят, помнят в миналото съществувание какви са били и когато се провери, се оказва точно така, както разправят преродените. Те казват: Ние живяхме там, после живяхме еди-къде си, занимавахме се с това и това. Всичко знаят. Западните народи отричат прераждането по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всички вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В една болница болният ще седи докато е болен. Щом оздравее той ще излезе от болницата. А затвори има навсякъде. Това не можем да отречем. Влезлият в затвора не е свободен. Окован е, често и във вериги и винаги е неразположен. И в древността и сега има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има и души, които са дошли като на курорт, но има и такива с по-възвишено разбиране, далеч по-напреднали от останалите хора. Те са представители на друг, по-съвременен строй. Те са представители на расата, която предстои да дойде на земята. Това е шестата раса. Всички окултисти проповядваш за шестата раса. Откъде ще дойде? Питам сега: Тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате, от Европа. Ами тия преселници от Европа, къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида. Атлантида потъна в Атлантическия океан. Някои казват, че те сега образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. А те откъде дойдоха? Най-после казват, от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Аз не поддържам, но само констатирам известни теории. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва, да се проучи.

Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво ще изучаваме мъртвите кости. Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на висока култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците се стремят към Швейцария? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали да живеят на това място? Защото там се намират най-високите планини Хималаите. Братствата, които са в Индия, са в Хималаите, с връх Еверест. На това място поставят най-ценните личности, хора облечени в плът, но с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните места обезпечават човека. Високите места, планините, са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно, планините съдържат грамадни енергии. Планините са складове на Божествена енергия, място на една разумна работа. Ако хората разбират това нещо, те ще използват планинските места, не както сега, но малко по-добре ще ги използват. Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което изпълва цялото Битие, цялата Вселена. Следователно, ние живеем с едно съзнание. Това съзнание е Бог. Няма празно място в природата. Това е един резултат. Бог не заема никакво пространство, но го изпълва и е във всяка частица, която заема някакво пространство. Тук има голямо празно пространство. Говоря за първичната материя, която изпълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материална, а сега мислят, че светлината има известна тежест, която не може да се измери. Да, светлината има тежест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината осветява и където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно, началото на всяко движение, каквото и да е, е светлината.


Всяко движение, каквото и да е, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, то е импулс на тази Първична Светлина. Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината. Благодарение на тази светлина се дава един импулс. Тази светлина е, която движи кръвта. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс, който се дължи на тази космическа, електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична Причина в света. Тя запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение. Това става по закона на светлината. Ти може да се намираш в тягостно, мъчително състояние, че тия хора, между които живееш, не са добри. Привидно те може да се показват така, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората, даже в такива същества, които на теб ти се виждат зверове. Разправяха ми един пример от Карнобатско. Една жена кърмела едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини. Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас? Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят. Мътната вода сама по себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да филтрира нечистата. Значи, хората на шестата раса трябва да дойдат от по-възвишен свят. Може да се въплътят на земята. Някои напреднали същества, с широка душа, със себеотрицание, които да пожертват целия си живот за благото на човечеството, за радост на хората. Христос казва: "Аз не дойдох да взема живот, но да дам живота си заради вас." Това е Неговото учение. Между вас не бива да има нито господари, нито слуги, а само да се обичате. Сега това не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото ако не се приложи в дома, тогава общо не може да се приложи. Затова в обществения живот служителите трябва да имат това съзнание доброволно да прилагат новото. Защото ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон да те заставят да изпълниш Волята Божия, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате: Трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх, да, но не насила. За да се изпълнява законът, за в бъдеще стражарите няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе, като приятел и ще тръгнете двамата да се разхождате. Като отидеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, какъвто е сега, няма да има съд. Няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо, стражарят ще бъде в тебе. Едва тогава ще имаме идеален живот. И тогава всеки човек ще има стражар. Разправяше ми един българин: минава покрай един бостан, поглежда дини. Казвам му: Защо не си откъсна? Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следва, с мен ходи: Вътре в мене има още един стражар и той не ми позволява да късам тия дини. Той не бие, какво ще те е страх? Казвам: Това е съзнанието. Като минеш покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика, да ме покани, то е друг въпрос. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости; ако не е като мене, аз няма да му покажа, че ми се яде. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня, 100 дини ще станат, тогава къде му е краят? Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат по една диня, то той не може да си покрие разноските. Сега, това са странични въпроси. Някой казва: Аз имам едно верую. Друг казва: Аз съм много млад. Старите мислят по един начин, и мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Един човек безверник или вярващ трябва да се отличава по следното качество: Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от стария живот. Какво ще остане тогава в него? Ама да поставиш едно верую на мястото на друго верую. В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не можеш да не вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината, всички еднакво вярват във водата. Всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно, всички имаме общо верую. Аз проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум, едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства, верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички удобства, за къща, за имоти, за облекло и т.н., тия неща са маловажни. Ето това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм. Тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей, или Исус преди 2000 години говори и Неговото учение в ума ти произвежда нещо духовно нематериално. Този човек, който преди 2000 години е говорил къде, е или го няма? Щом ти четеш неговите мисли, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант. Кант е с тебе. Да мислиш за който и да е учен човек, той е с тебе. Ти не можеш да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не можеш да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Идва някой и казва: дойде ми на ум за еди кой си учен човек. Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христос, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: Жена ти хойка, където ти не знаеш. Има енергия, която е скрита в умовете на хората и те си я изпращат където искат. Тогава да ви приведа един пример: Господарят подозира слугата си. Аз ще му сложа името Иван. Вика го господарят и му казва: Слушай, Иване, толкова пари има изгубени, ти си ги откраднал. Господарю, казва Иван, признавам си, откраднах ги. Ти, казва, еди-къде си дал тия пари. Признавам си. Той признава всичко каквото господарят говори и той му казва: Не те ли е срам. Аз никога не съм мислил, че ти можеш да направиш това, че ти можеш да крадеш. Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: Как смееш да ме лъжеш в очите? Той му казва истината, признава, че ги е откраднал и да не беше признал, господарят си знае неговото. Това е съвременното наше общество. Тук, в България, към Видинско имаше един такъв случай: Обвиняват син, че убил баща си. Хванали го. Завели дело и като го били, но така са го били, че той казва, че е убил баща си и описва как го е убил, как го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае? Кой знае какъв бой са му дръпнали. Казват: Признай си и той си признава. Причината за всички противоречия в света произтича от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Понякога грехът произтича от любовта. Не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не пипат онова дърво. Туй желание, което имаха да ядат, да вкусят от дървото за познаване на доброто и злото, беше причина да излязат от рая. Обаче трябваше да идат да питат. Това дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото. Господ беше господар и Той още отначало ги предупреди да не ядат от това дърво, понеже последствията са опасни. Но понеже бяха свободни, вкусиха от дървото. Някои казват: Защо Господ им позволи? Защо допусна да стане това в света? Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал водата да не седи по планините, но да слиза в долината? Казвате: Тече, това е закон. Щом има наклон, водата ще тече. Но човек трябва да канализира тази вода, за да не направи много пакости. Щом прави пакости, човек е виновен и за това той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакости. Някой човек носи огън. Огънят е едно благо, но той може да направи пакост, детето му може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виновен в случая? Ти, умният човек, след като си си служил с огъня, загради го, сложи един  връшник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човекът трябва да направиш това, а не да чакаш, да дойде някой слуга да го направи. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На това се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Много желания не е нещо лошо, но тия желания да се явят навреме и на място. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно наше желание трябва да дойде на своето място и време. Ако вие като малко дете се научите да направите една работа, както възрастните, вие ще извършите едно престъпление. Ако го направите когато сте възрастен, ще бъде едно добро. Това е закон В природата. Ако вие Вземете малкото дете, което сега е родено, на 4-5 месеца е и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно и изникнат неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или някаква фикс идея преди време в ума на човека, това ще бъде твърда храна за него. Преждевременно дадена, такава храна ще създаде у човека една психическа дисторция[2] или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример, някоя мома се влюби в някой момък, но утре някой й пошушне: Този, когото ти обичаш, си има друга. Веднага хвръкне умът й, изгубва равновесието си и тя полудява. Турил й някой фитил. Той я обича, но тя вече полудява. Сега всички хора сте дошли до това, да вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: Мене Господ вече ме е забравил. Казвам: Ето момата, която възлюбеният й е изоставил. Друг казва: Мене съдбата ме гони. Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява, заради него. Великите хора в света не са най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един добре построен мозък. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, отлични чувства, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва непременно да бъде здрав. Тялото, волята и чувствата да са здрави и в хармония.


Най-първо, като дойде една мъчнотия във вас, казвате, че вие не сте пратени в света да страдате: Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаете нищо? Едно благо като не знаете как да го използвате, как ще дойде това благо? Тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: Какво трябва да се прави? Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкова хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство, за да бъдат на ваше място. Да направят опит, Всички горе като един ще са съгласни да разменят цялото си богатство само за едно страдание на един човек на земята. Човек се чувства нещастен, въпреки благата, които има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: нищо не мога да направя. Дойде някой да му разправя, да му доказва и той, като направи един малък опит веднага се обезсърчава. Казвам: Ако вие така лесно се обезсърчавате, не е ли срамота. Я погледнете онзи заек. По някой път аз считам заека в едно отношение за голям герой. При тия най-лоши условия, след като го гонят цял ден лисици, вълци, соколи и хора, гледаш го седнал някъде, пасе трева, седи той свободен, смел, няма да е изпусталял. Щом почнат да го гонят, започва да обикаля, да се върти. Казвам: Герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло на ум да се самоубива, или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: Будала е заекът. А той казва: Аз сега съм заек, но за да стана човек, минавам първо посвещение на надбягване. Разправяше ми един българин: Не мога да си обясня, един ден влизах в една горичка, по едно време виждам заек, сгушил се на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мислех, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил, хващам го за ушите, той така се разритва! Погладих го, порадвах му се и го пуснах. Като го пуснах, мислех, че някъде ще се скрие, а той побягна като куршум. Защо първо ме гледаше заекът, а не бягаше? Казвам: Той е искал да те опита, доколко си човек? Като си го хванал, видял е в тебе нещо благородно, но сигурно със страх си е мислил: Дали този човек няма да ме разкъса? Той не знае, че ти не обичаш да ядеш зайци. Ти като си го хванал за ушите, той много се е изплашил. Той е искал да те опита, доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го продаде, да го занесе в село и да вземе най-малко 1020 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, от него човек не става. Ако искаш да станеш човек, няма да хапнеш заек. Тези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. От заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека: Той се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, всички жаби се нахвърляли във водата като го видяли. Това го насърчило и той си казал: "Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой". И той се върнал отново в живота. От заека можеш да се научиш на щедрост. Заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, поглади го по тях и по главата три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Ще се върнеш у дома си разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо на жена си, на децата, си, ще дадеш нещо и на бедните. Нещо магнетично има в него. Ако има едно упорито дете, бащата да хване един заек и да накара детето да погали заека за ухото, да го помилва. Деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще им придаде благоразумие. Бащата като хване този заек, след това да го пусне. Сега ще кажете: Това останало сега, зайци да ни възпитават. Докато заекът не влезе като елемент на възпитанието, докато мечката не влезе като елемент на възпитанието, докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието, докато лисицата не влезе като елемент на възпитанието, докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, ние не можем да се разбираме един друг, нито да разбираме природата. Земята е велик университет и всичко това, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е на място. Стига да умееш, ти можеш да прочетеш, че във всяка една форма е скрита една велика Божествена идея и като прочетеш, ще видиш, че всяко същество е на място. То е пособие, част от твоето възпитание, което ще ти придаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание, в него няма философия, но има самостоятелност. Този самостоятелен характер е за подражание, смелостта му също, но не и грубостта му. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, да се учи от мечката. Но по-злопаметно същество от мечката няма. Обида извършена върху нея, тя не забравя и след 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в противоречие с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, в противен случай тя ще ги изненада, когато и да е. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще и погладиш главата, ще почувстваш в себе си да приижда една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погладиш някой вълк. Някой казва: Това са отвлечени работи, фантазии. Аз установявам една вътрешна, положителна страна в живата природа. За мене живата природа е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена. Същества, които работят. Велико нещо е природата за мене. Сбор от живи и разумни същества. Господарят на природата, това е най-разумното същество. Има и други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате: Той така е роден. Как може да бъде роден? Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят? Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети. Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма. Ако няма едно вътрешно съотношение между тези линии, тогава ще имаме обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдрост и дълбоко знание е нужно да имаме за своя произход. Човек има велик произход. Той е забравил това, достатъчно е само да си спомни. Той идва от едно място на светлината, влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна и човек пак ще се върне към светлината, оттам, откъдето е дошъл. Светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъде тъй ограничен. Това са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години може да станат. Сто милиона години са като 20 години. Сега, това има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, вие може да подобрите. Може да подобрите вашето органическо състояние, може да подобрите вашето умствено състояние, да се освободите от ред недъзи. Един европеец отишъл в Индия да изучава тайните науки и индусите му показали начини как да се освобождава от неблагоприятни ситуации. Дали му една сламка и малка торбичка и указание, как да предизвиква свещен огън върху тази торбичка, като му казали: Този огън и малката торбичка всякога, когато се намираш в най-голямата опасност, тогава ще ги употребиш. И когато се връщал тук, в Европа, го хващат разбойници, завързват го за едно дърво, задигат всичко каквото има и го оставят. Той изважда тази сламчица от джоба си и като я поставя на железата, всички железа започнали да се топят и той се освободил. Слага в джоба си своето масурче и свободен тръгва на път. Ако нямаше това масурче, какво щеше да прави? Възелът, това е съдбата или дяволът. Лондонската Полиция хваща един от големите апаши на Лондон. Затварят го. Завеждат го в една стая, където му завързват ръцете и краката и го оставят на едно легло. Но дежурният полицай забравил вечерта при него една свещ на един свещник. Като си отишъл полицаят, апашът гледал от тук от там да се добере до свещта, вдигнал си ръцете, поставил на пламъка връзката на ръцете си. Така освободил ръцете, след това освободил и краката, взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го. Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави и една свещ да се спасите. Тази свещ е вашият ум. При най-лошите условия използвайте ума си и не мислете трябва ли да изгорите връзката. Изгорете връзките и ще излезете през прозореца. Ако съдбата ви е вързала на стол, да знаете, че има един умен противник, че и вие трябва умно да постъпите. Бог изисква ние да бъдем умни. Той постоянно ни опитва доколко сме поумнели. Можем ли ние да се избавим от противоречията? Те идват от желанията на човека. А той още не знае какво да желае. Не знае кое е най-малкото добро в света. Всички имат желания. Няма човек, който да няма желания, но ние не знаем времето и мястото, кога и къде да ги осъществим и така бъркаме. Желанията сакато семенна. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови. То ще израсте, а след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, които знае Божия закон, посажда плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка. Сега, тази сутрин ви казах, че обичам всякога да посаждам. Бръкна, разровя пръста, сложа семенцето и тази пръст я заровя. Аз посявам и заравям пръста. След като минат една, две, три години, дето съм посадил, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.

Беседа, държана от Учителя, на 11 декември. 1932 г., неделя, 10 ч.с., София Изгрев


----------------------
[1] Бележка на стенографа

[2] Деформация / мед./







Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни