<

Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1916_11_16 Петте разумни девици / Петте разумни и петте неразумни деви

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 30 декември 2010 - 09:06

Аудио - чете Калоян Христов

Петьтѣ разумни девици (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.)

От книгата  "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),
Издадена 1946 г., София,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Петте разумни девици


Беседа от Учителя, държана на 16 ноември, 1916 г. София.

„А от тях пет бяха разумни и пет неразумни." (Матея 25:1-2)

Тия стихове са извадки от великата Божествена книга, от която Христос черпел. И десетте девици – пет разумни и пет неразумни са предмет на Божествената книга. Малцина са чели и четат тая книга. Ще се спра върху тия стихове да обясня техния дълбок вътрешен смисъл дотолкова, доколкото е нужно за вас. Защо Христос взима десет девици, а не пет? При това, Той прави разлика между тях и казва, че петте били разумни, а петте неразумни. Защо не са били две разумни и осем неразумни, или осем разумни и две неразумни? Значи, има известно отношение между числата.

Мнозина се запитват, кои са били тия девици? Десетте девици представят цялото човечество, от което половината са били разумни, а половината – неразумни. Както делим човечеството на разумни и неразумни, така можем да го разделим на бели и черни. Досега са съществували четири раси хора: черна, червена, жълта и бяла. Бялата раса е най-младата. Някога черната раса е била на върха на своето развитие. Тогава черните хора са били интелигентни, а не както сега. Грехът се явява за пръв път в черната раса, от която и до днес са останали представители в лицето на петте неразумни деви. Петте разумни деви са представители на бялата раса, която непрестанно работи за възстановяване Царството Божие на земята. Казват за някого, че е добър или лош. Това е криво разбиране. Човек не може да бъде едновременно и добър, и лош. Той е или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и както обикновените метали – неблагородно. Златото във всички случаи е ценен и благороден метал. Скъпоценният камък е във всички случаи скъпоценен. Ценното е всякога ценно.

„Петте деви били разумни". Качество на тия деви е разумността. Христос употребява думата „разумност" в нейния дълбок, вътрешен смисъл. Под „разумност" Той разбира безконечното Божествено начало, което се проявява в човека. Значи, Божественото начало се проявява в петте разумни деви, а в петте неразумни не се проявява.

Сега, като се говори за разумни и неразумни хора, изпъква още един контраст – добри и лоши хора. По какво се отличава добрият човек от лошия? Лошият човек има пори, шупли в себе си, поради което лесно кипва или лесно се вкисва. Добрият човек няма такива шупли. Той не кипва, не шупва, както лошият. Аз взимам думата „пори" в химически смисъл, а не в обикновен, физичен смисъл. Химията говори за устойчиви и неустойчиви съединения, каквито са азотните. Значи, както порите правят материята неустойчива, така и неустойчивите съединения правят човека лош. В тоя смисъл, ние наричаме умрелия човек лош, защото материята му се разлага и се превръща в миризливи газове. При разлагането на тая материя, елементите се отделят, и всеки отива на мястото си. Когато човек напусне тялото си, всеки елемент се освобождава и отива там, отдето е дошъл. Тоя процес наричаме гниене, разлагане, вкисване, ферментация. Той се извършва на земята. Затова казваме, че земята е място, дето се образуват различни физични и химични процеси.

Какво представя небето? – Място на чистота и на разумност. Като казвам, че небето е място на чистота, това не значи, че земята е място изключително на нечистота. Добре разсъждавайте, да не изпаднете в заблуждение. Истината е една, но тя трябва да се приеме с любов. Не се ли приеме с любов, истината причинява смъдене, болка в човека, както когато го болят очите, стомаха, дробовете. С болката заедно, той усеща, че кожата го смъди. Възприемайте истината правилно, за да не стават обратни реакции във вас. Добрият и разумен човек приема истината с любов, затова разполага с елементите, чрез които превръща злото в добро. –Възможно ли е това? – Възможно е, разбира се. Някогашната химия се е стремяла да превръща неблагородните метали в благородни, главно в злато; и сегашната химия се стреми към превръщане на елементите един в друг. Религията се стреми към същото – да превръща нисшите мисли и чувства във висши, неблагородните желания в благородни. В тоя смисъл, религиите не са нищо друго, освен методи за добър живот, за превръщане на злото в добро. От това гледище, не е важно, каква религия изповядвате; важно е тая религия да ви даде правилни методи за добър живот. – Как ще намерим, коя религия ни подхожда? – Много просто. Как познавате, коя храна е добра за вас? Отивате на една гостилница, поръчвате си някакво ядене; ако ви хареса, и вторият ден отивате на същата гостилница. Ако не ви хареса, отивате на друга гостилница. Храната може да е скъпа – това не е важно. Тя трябва да бъде доброкачествена – това е важно. Ако ви питат, защо ходите в тая гостилница, ще кажете: Тук храната е чиста и доброкачествена, макар и малко по-скъпа от другите гостилници. Въпросът не е до парите, до евтинията. Обикновено, който продава евтино, стои далеч от истината. Ако аз продавам нещо, или скъпо ще го дам, или нищо няма да взема.

Божественото трябва да се цени. Ще възразите, че Бог дава даром. Какво разбирате под „даром"? Българите имат обичай, когато се жени млада мома, да дарява близките си: на тоя дава кърпа, на оня риза, или друго нещо. Мислите ли, че тя дава даром всичко това? Тя дава дар, но очаква да получи нещо от тия, на които дава.

Мнозина очакват всичко от Господа, а те нищо не дават. Такъв закон не съществува. Като дава, Бог изпълнява закона за себе си. Той нищо не очаква от нас, но ние трябва да даваме, за да се облагородим. Просяците, със своето съществуване, облагородяват човешките чувства. Те подсещат човека да дава. В това отношение, те са гостилничари, които канят клиентите си да отидат при тях да се нахранят. Ако добрите и благородни чувства в човека не се подхранват, той ще остане бедна, необработена почва. – Докога ще съществуват просяци? – Докато хората са в закона на развитието си. Петте разумни деви и петте неразумни, за които говори Христос, показват, именно, това, че в човека има едно разумно и едно неразумно начало, които са в постоянна борба. Когато неразумният дойде при разумния да иска от неговото масло за светилника си, последният ще каже: Не мога да ти дам от своето масло, защото и на тебе, и на мене няма да стигне. Аз имам масло само за себе си. Иди си купи. Човек трябва да си достави всичко навреме. Рече ли да търси масло в момента, когато му потрябва, ще разбере, че е закъснял. Петте неразумни деви отидоха да си купят масло, но когато се върнаха, вратата беше затворена, и те не можаха да влязат. Господ им каза, че не ги познава и не може да им отвори. Светилникът на човека трябва постоянно да гори.

Светилникът представя човешкото тяло, а маслото – неговото сърце. Светлината на светилника е умът на човека. Значи, човек трябва да има тяло – светилник, масло –сърце, което постоянно да чувства и ум – винаги мислещ. Бог познава само ония, които имат светещи тела. На ония, които са лишени от тела, от сърца и от светещи умове, Той казва: „Идете да си купите това, което не ви достига." – Защо Господ не прие петте деви? Те, макар и късно, отидоха да си купят масло и се върнаха пак при Него. – Светът е рудник, дето трябва да се работи. Как ще изпратите своите слуги в тоя рудник без масло в светилниците им? Светлина е нужна за тях. Без тая светлина те нищо не могат да направят. А като не работят, те не могат да влязат в Царството Божие. – Де е Царството Божие? – Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва, че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън – това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и кръв, и вода, и топлина, но това не е човешката душа. По отношение на Божествения живот, човешката душа и земята са синоними. – Защо? – Защото душата и земята минават през едни и същи процеси на развитие.

И тъй, петте разумни и петте неразумни деви са в самите вас. От френологично гледище, човек има две половини, две естества в себе си – във всяка половина по пет центъра, т.е. по пет чувства. Значи, човек има всичко десет чувства, т.е. десет сетива: петте са в действие, активни, а петте са пасивни, в запас. Когато и десетте сетива работят едновременно, човек е постигнал идеала на своята душа. Той е разумен, добър и справедлив. Вие не знаете, колко души са били поканени на сватбата. Знаете само, че има жених и невеста, но Христос не е казал, какъв е броят на сватбарите. Според мене, числото на сватбарите, заедно с младоженците, е било 20: десет и десет. Единицата е Бог, а двойката – материал, сбор от всички живи частици, които работят. И човек, като жива частица във вселената, трябва да работи, да види плода на своя труд. Дали е разумен, или неразумен, това е друг въпрос. Човек трябва да разчита на своя ум и на своето сърце, на никого да не уповава. Какво може да направи и най-добрият учител, ако ученикът не учи? Какво може да направи добрият лекар, ако болният не изпълнява съветите му и се храни само с отрицателни мисли? Затова Христос казва на болния: „Да бъде според вярата ти!"

Какво представя вярата? – Качество на разумния човек. Вярата и надеждата вървят заедно, както крилете на птицата. Любовта е главата на птицата. – Защо ми трябва вяра и надежда? – За хвърчене. Без тях никой не може да хвърчи. Докато си в умствения свят, те са нужни за криле. Щом слезеш на земята, те се превръщат на крака. Надеждата и вярата са необходими, както за тоя, така и за оня свят. Петте неразумни деви мислеха, че може да се живее и без масло, т.е. без вяра и надежда. Ще възразите, че Бог е щедър и милостив, ще им даде масло. – Всичко може да им даде, но условия са нужни. Много богатства има на земята, които Бог дава щедро, но за тяхното използуване са нужни условия. Например, дадено ви е житното зърно, но навреме трябва да го посеете. Като се посее в земята, то възприема жизнените сокове от нея и израства, но това става напролет. Пропуснеш ли това време, губиш всички благоприятни условия. Житното зърно представя човешкия ум, който трябва да се развива навреме, да придобие знание и разбиране. Това значи, навреме да извадите екстракта на житото и навреме да го използувате. – Не може ли по друг начин да стане това? – Такъв въпрос задава само оня, който или нищо не разбира, или мисли, че всичко знае. На такъв въпрос не може да се даде отговор. Какво правя аз? – Изучавам великите Божии закони, без да питам, защо е така и не може ли другояче.

Запитали Хермес, великия Учител на Египет, защо съществува злото. Той само свил устни, затворил уста и нищо не отговорил. Такъв въпрос не се задава. Питате, защо един светия е по-близо до Господа, а друг – по-далеч. Вие били ли сте при Господа, да знаете, кой де стои, кой е по-близо и кой – по-далеч от Него? Аз виждам, кой де стои, но виждам, че всички светии са на земята и работят усилено в лабораториите на живота. Дали вие сте прави, или аз, това ще докаже опитът. Аз казвам това, което зная и което съм опитал.

„Петте деви били неразумни". – Защо били неразумни? – Защото не изпълнили задълженията си към Божественото. Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте; жаден бях, не ме напоихте; болен бях, не ме нагледахте; затворен бях, не ме посетихте". Като казва това, Христос има пред вид петте неразумни деви, т.е. оная половина от човечеството, която не изпълни своята задача. Петте разумни деви изпълниха всичко това и навреме влязоха в Царството Божие. Как се изразява неразумността на хората, това се вижда в притчата за талантите. Двамата слуги спечелили двойно повече от това, което получили от господаря си, а третият заровил своя талант в земята и, когато се върнал господарят му, той казал: „Господарю, зная, че си жесток, че жънеш, дето не си сял, затова се убоях и зарових таланта, който ми даде. Ето, предавам ти това, което е твое." Значи, когато ние сме жестоки и неразумни, когато си служим с лъжата, мислим, че всички хора са като нас. Не е така. Да виждаш нещата в един или в друг смисъл, това се дължи на твоя вътрешен свят. Следователно, петте неразумни деви представят сили в човека, които трябва да се впрегнат на работа. Това е общ въпрос, за всички хора и народи, а не индивидуален. Христос не дойде да отлъчи един народ от друг, но да обедини народите. Въпреки това, казано е, че Христос ще отлъчи овцете от козете. Кое мляко е по-безопасно за децата: овчето или козето? – Козето. Не само е по-безопасно, но е и по-здравословно. Козете и овцете са емблема на нещо. Под „овца" се разбира разумността и благородството на човека, а под „коза" – неразумността и своенравието. Козата се качва по високи планински върхове, а овцата обича равни места. Козата обича приключенията, както неразумните хора. Като знаете това, не питайте, защо идат страданията и радостите. Всичко в живота ви е резултат на вашите мисли и желания.

Казвам: Всичко, което човек силно желае – добро или зло, все ще се реализира. За изяснение на мисълта си, ще си послужа с една приказка из персийския живот. Това се случило десетина века преди Христа. Един от персийските царе по това време имал обичай да обикаля столицата си, да разбере, как живеят неговите поданици. Една вечер, както се разхождал с първия си везир, минал край една малка, бедна къщичка, отдето се чувал някакъв разговор. Спрял се пред къщичката, да чуе, кой говори и какъв разговор се води. Чул, че се разговарят три сестри. Първата казала: Едно желание имам, да се оженя за хлебаря на царя, да се наям на бял хляб. Втората казала: Аз желая да се оженя за месаря на царя, да се наям на месо. Третата казала: Аз желая да се оженя за царския син и да му родя едно разумно, добро дете. Царят решил да изпълни желанието на трите сестри. На сутринта той ги извикал в палата си и изпълнил желанието и на трите: първата оженил за своя хлебар, втората – за своя месар, а третата – за сина си. Всичко, което човек силно желае, се сбъдва. Двете сестри били недоволни от положението си и започнали да завиждат на третата, която се оженила за царския син. Защо трябвало да бъдат недоволни? Нали се реализира техният идеал? Ще спра разказа дотук. Това е едната страна на въпроса.

Има хора в света, които мислят само за хляб и Бог им го дава. Други мислят само за месо, за пищна храна – и това им се дава. Те мечтаят за елементите злато и сребро. Третата категория хора е оная, която има висок идеал. Те искат да се оженят за царския син – за Истината и да родят нещо разумно. Те се подвизават в Божествения път. Първите две категории хора мислят само за ядене, както воденицата мисли само за смилане на житото. Туряш житото, смелиш го на брашно, измиеш камъка и отново туряш жито. Тия хора са недоволни от живота и казват, че животът няма смисъл. – Как да няма смисъл животът? Каквото са пожелали, това са постигнали. Ако искаш живота ти да има смисъл, пожелай да се ожениш за царския син, да му родиш едно добро и разумно дете.

Казвам: Човешката душа трябва да се стреми към великото, да се свърже с Бога, да роди нещо разумно. Само така човек може да излезе от своята личност. Личността на човека е маска, а индивидуалността – неговото висше проявление, на което той трябва да се спре. Не е важно, какви са отношенията на човека към хората; важно е, какви са отношенията му към Бога и към възвишените същества. Вторите отношения определят първите. Когато свириш в оркестър, никой няма да обърне внимание на красивото ти лице и на меките ти ръце. Всеки ще гледа, как свириш, дали се хармонизираш с главните музиканти. Да мислиш, да чувстваш правилно, това значи, да свириш добре. Да свириш добре, това значи, да бъдеш красив. Всеки може да бъде красив, при условие, че чувства най-фините вибрации на любовта. Като мисли добре, човек укрепва, усилва здравето си. Само здравият може да бъде радостен и весел. Нещастията и страданията на хората се дължат на факта, че и те, като двете сестри, са пожелали да се оженят за царския хлебар и царския месар и, като постигнали желанията си, казват: Не заслужава човек да се жени. Така е, не заслужава човек да се жени за хлебар и за месар.

Тоя, който е написал приказката за персийския цар и за трите сестри, бил велик мислител. Чрез нея той иска да обясни, защо хората на физичния свят се раздвояват в мислите и желанията си, а духовните хора не се раздвояват. Когато Божественото начало в човека се прояви, то ще го научи, как да събира маслото в масленицата си, отде да го достави и при какви условия да си служи с него. Придобие ли човек тая разумност, Христос го приема при себе си, т.е. в Царството Божие. Не можеш да имаш масло и масленица, ако не си разумен.

Като изучавате вътрешния смисъл на живота, виждате, че първата проява на Бога е Логосът, т. е. Разумността, Словото. После се явява светлината, като резултат на Божественото проявление. Това значи, да бъдеш една от разумните деви, да пожелаеш да се ожениш за царския син и да родиш едно разумно дете. Това значи, да бъдеш господар на себе си. Ако нямаш масло в масленицата си, Христос ще ти каже: Не те познавам. Така каза Христос на неразумните деви. И при вас идат много приятели и приятелки; за едни от тях казвате, че ги познавате, а за други, че не ги познавате.

Кои хора познавате и кои не познавате? Вие познавате само ония, които ви са направили някакво добро, или които са ви услужили. Ония, които не са ви направили добро, или които не са се проявили към вас, не познавате. Всеки, който е дал нещо от себе си за вас, е ваш познат. Който нищо не ви е дал, минава за непознат. И Христос определя отношенията си към хората в зависимост от закона за даването. Той казва: „Само оня ще влезе в Царството Божие, който ме нахрани, когато бях гладен; който ме напои, когато бях жаден; който ме утеши, когато бях болен, и посети, когато бях затворен. На тоя човек дължа и него ще взема със себе си. Оня, който не е направил нищо за мене, ще го оставя за друга епоха, когато пак ще дойде на земята да работи за Бога." – Аз искам да бъда на небето с Христа заедно. – И това е възможно, но запитай се сам: Пожертвал ли си някога живота си за Христа? Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа. Ако не си го пожертвал, ще останеш вън, за бъдещата епоха, за далечни времена. В кое от двете ще повярвате, това е ваша работа. Важно е, че среден път няма. Верните неща сами се проверяват. Там важна роля играе опитът. – Как ще влезем в Царството Божие? – Чрез усилена работа, извършена с любов. Помнете: В тялото, в мозъка се крият сили, които трябва да разработите. – Искаме да ни се разкрият тия сили. – Всеки сам може да ги разкрие. Достатъчно е да употребявате по един час на ден за размишление върху велики духовни въпроси, за да прогледате. В който ден се отворят очите ви, ще пожелаете да се ожените за Царския син, т.е. да влезете в света на Истината и да станете разумни.

Сега ще продължа приказката. Третата сестра, която се оженила за царския син, родила дете. Понеже двете сестри завиждали на сестрата – царица, тайно решили да откраднат детето, и вместо него да сложат друго дете, сакато, недоразвито. Те изпълнили решението си. Царското дете дали някъде да го отгледат, а вместо него, за изненада на бащата и майката, турили едно чуждо, сакато дете. Царят, недоволен от царицата, която не изпълнила обещанието си, да роди добро, разумно дете, заповядал да я затворят. Царското дете попаднало в дома на един градинар, който често работел в палата на царя. Детето расло, развивало се добре и станало голям, красив момък. Като се разхождал из местността, дето баща му работел, той чул за името на една красива царска дъщеря, която се отличавала със способността си да превръща младите момци в камъни. Много царски синове отивали при нея и, като се влюбвали, тя ги превръщала на камъни. Цялата местност се покрила с камъни. Младият момък – царският син пожелал да я види. Научил името й – тя се казвала Халял Каза. Царският син решил да опита щастието си, да се яви пред нея. Възседнал коня си и тръгнал към двореца на прочутата Халял Каза. Из пътя той се разговарял с коня си и му казал: Когато чуеш да произнеса името Халял Каза трети път, ти ще зацвилиш много силно. Той стигнал до двореца и отдалеч още извикал: Халял Каза! Като чула името си, царската дъщеря казала: Да станеш на камък! Царският син се превърнал на камък, но само до колене. От коленете нагоре запазил вида и образа си. Той не се уплашил, и трети път извикал: Халял Каза. Тогава конят зацвилил толкова силно, че царската дъщеря се смутила и забравила да каже на момъка да стане на камък. Като разбрал, че тя не може вече да се прояви, царският син я накарал да го измие, да го възстанови и върне силата му. След това той се качил на коня си, обиколил цялата местност и, дето минавал, казвал: Станете вие, герои на миналите векове, и тръгнете с мене! Най-после царският син отишъл при Халял Каза, разказал й историята на трите сестри и предложил и на нея да тръгне с него.

Какво представя Халял-Каза? Тя е човешката душа, а хората около нея са камъни, които чакат времето на своето възкресение. В тоя смисъл, казвам, че съществуват два вида хора: живи-умрели и умрели-живи. Аз бих желал всички да бъдете живи. Когато човешкият ум се проникне от Божествената светлина, всяка мома ще каже : Тоя е, когото очаквам от години.

Какво искам аз от вас, от сегашните хора? Искам да търсят Господа, а не мене. И Христос е казал: „Словото, което ви проповядвам, е Господ. Него търсете, а не мене." Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви, е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно откровение. Само така ще разберете, че вие сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се сливат с Христа в едно цяло. Докато не се качите на висотата на своя ум и не влезете в областта на вашата душа, вие не може да разберете Христа, не може да се слеете с Него. Грешката за това не е във вас, но в мястото, на което сте застанали. Качете се нависоко, да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че земята не е мъртво тяло. Тя е една светеща жена, която навред пръска светлина.

Казват, че земята е голяма грешница. Не е грешница, но от време навреме се разтърсва, с което иска да каже на своите немирни деца да мируват. Бих желал и вие да имате търпението на земята. Кой не се ползва от нея? Кой не взима от нейните плодове? Тя се разравя, оре, жъне и нищо не казва. Когато иска да даде някакъв урок на децата си, поразтърси се, затвори всичките си входове и чака известно време да поумнеят. После й тя утихва и се успокоява. Затова казвам: Бъдете търпеливи не като Бога, но поне като земята. Някой казва: Кога ще напусна грешната земя? Според мене, земята е рай, на нея живеят светии. Мястото, дето обикновените хора живеят, е място на греха – юдол плачевен. Ако сте на земята, при светиите, радвайте се. Тя е майката-земя, която изобилно ражда. – Здраво ни е хванала тая майка. – Не зная, кой кого е хванал: тя вас, или вие нея.

Сегашните хора са още слепи, не виждат своята майка-земя, не виждат грижите й, как ги храни и приготвя за посрещането на Христа. Ще каже някой, че иска да отиде на друга планета. – Дето и да отидеш, ще ти искат свободен билет от земята. На никоя планета не приемат хора, които не почитат майка си. – Ще отида на Венера. – И там не приемат без свободен билет от земята. – Ще отида на небето. – Де е небето? Никой не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му, да го възпита." Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди-кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната. Ти ще дойдеш отново на земята, заедно с десетте деви – пет разумни и пет неразумни. Живейте като царски синове на земята, без да злоупотребявате със своите права. Трябва ли да постъпвате с ближния си, както вълкът постъпва с агнето?

Вълк срещнал едно агне и му казал: Защо миналата година си говорило лоши думи за мене? – Как ще говоря лошо за тебе, когато миналата година не бях родено? – Защо ми мътиш водата? – Как ще ти мътя водата, когато ти си над мене? – Мътиш ми водата, или не мътиш, аз ще те изям. Колкото агнета и да изяде вълкът, все вълк ще си остане. Като знаете това, не постъпвайте като вълка. Днес отмъщаваш на едного, утре на другиго, докато на лицето ти се явят бръчки. Такива бръчки постави Бог на лицето на Каина, че който и да го срещне, да го познае, никой да не го убие. Каин трябва да живее. Иначе, той ще бъде по-вреден. Вие трябва да турите на работа своите лоши мисли и желания. Иначе, те ще бъдат по-вредни.

Индусите казват: Убий всяко желание в себе си. Аз казвам: Впрегни всяко свое желание на работа, не го убивай. Христос казва: „Отречи се от себе си." Аз казвам: Възлюби себе си. Ще кажете, че това е противоречие. Питам: Защо трябва да се откажеш от себе си? Време е да възлюбиш себе си. Който не възлюби себе си, не може да влезе в Царството Божие. Да възлюбиш себе си, т.е. Божественото начало в себе си, това значи, да бъдеш умен, добър и благороден. Като възлюбиш Бога в себе си, самия себе, или своя висок идеал, това значи, да се облагородиш, да станеш разумен.

Като говоря за петте разумни и петте неразумни деви, не искам да си задавате въпроса, между кои сте вие, и да се плашите. Щом сте дошли да ме слушате, мислете, че сте от разумните. – От избраните ли сме? – Ако остане отсега нататък да ви избират, вашата работа е свършена. По-добре е, обаче, да не знаете от кои сте и да не се интересувате от тоя въпрос. По-добре е стремежът ви да расте и да богатее, без да знаете, че сте богати. Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и към човешкото сърце. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства – любов към Бога; любов към ближния и любов към себе си. Едната дева заема задната част на мозъка; втората заема горната част на мозъка, а останалите три деви – предната част – челото. Петте деви заедно образуват един триъгълник. Както виждате, те са в нас и ни заставят да мислим и да чувствуваме. Някои казват, че човек има два ангела. Според мене, човек има десет ангела – пет разумни и пет неразумни. Когато се проявят неразумните деви, вие излизате от релсите на своя живот. Когато ви посетят разумните, вие започвате да работите с любов и всичко ви върви добре. Първите деви ви събличат, а вторите ви обличат и носят голямо благословение. Дойде ли Божието благословение върху вас, вие не губите равновесие и сте в положението на параход в ръцете на добър, опитен капитан. Колкото и да се клатушка параходът ви, пазете равновесието си. Щом имате стремеж към Бога, всякога ще следвате правия път на живота.

Какво представя животът на земята? – Параход, който пътува под зоркото и вещо око на своя капитан. Параходът е здрав, с добри и здрави машини, с опитни матроси. Вие, като пътник в тоя параход, пътувате по Великия океан. Може да преживеете състоянието на човек, който се страхува да не пропадне; или може да сте тих и спокоен, да разчитате напълно на капитана, на матросите и на парахода. В първия случай ще се свивате, ще се стряскате, ще гледате машините, ще питате капитана и матросите, кога ще стигнете, как ще стигнете, има ли достатъчно въглища и т.н. Каквото и да правите, колкото и да се страхувате, нищо не можете да постигнете. За предпочитане е да се оставиш в ръцете на опитния капитан и да наблюдаваш, през какви места пътуваш – поне ще научиш нещо.

Земята е голям, здрав, сигурен параход. Всички машини, т.е. всички нейни сили са на мястото си и, в края на краищата, той ще ви занесе в Божествения свят. Земята може да остарее, може отново да се подмлади и пак да остарее, но никога няма да се разруши. Както човек минава през детинство, юношество, зряла възраст и старост, така и земята минава през тия четири периоди. Всъщност, четирите периоди на земята определят четирите човешки възрасти. Казано е в Писанието: „Грешните няма да възкръснат". С други думи казано: Когато параходът стигне на пристанището, всички пътници слизат там, за да покажат паспортите си. Ония, на които паспортите са точно заверени, имат право да влязат в града. Ония, които нямат паспорти, или паспортите им не са редовни, отново се връщат в парахода и продължават пътуването си. Те казват: Близо сме до небето. Първите, които влязоха в града, казват: Вече сме на небето. Видяхме и разбрахме, какво представя то.

Каквото става с пътниците на параходите, същото става и с хората на земята. Вие сте излезли от майката-земя, пътувате с нея, и един ден пак ще се зърнете при нея. Тя ще ви облече в по-хубави дрехи, ще ви даде по-добри условия за развитие. Друг път няма. Само че едни ще влязат в Божествения свят по-рано, а други – по-късно. Петте разумни деви влязоха в Царството Божие по-рано, а петте неразумни останаха вън, да чакат своето време.

Казвате: Защо трябва да минаваме през толкова мъчнотии и страдания? За да създадете условия за влизане в Божествения свят. – Защо ни е всичко това? Преди всичко, знайте, че вие сами си създавате страданията. За да не страдате, съветвам ви да слушате майката-земя и, като изядете един от нейните плодове, кажете: Майко, благодаря ти за плода, който ми даде. Ще се стремя от ден на ден да ставам по-добър и по-разумен. Като изядеш един хляб, кажи: Майко, благодаря ти за хляба, който ми даде. Какво правиш ти? Изядеш хляба и казваш: Лош беше хлябът. Бог е строг и взискателен. Той те чува и пита: Защо не почиташ майката-земя? Учете се да почитате тая майка, която е крайно добра, щедра и отзивчива. Тя не е юдол плачевен, както някои я наричат. Бог създаде земята като част от небето. Затова, който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Значи, земята и небето съставят едно цяло. Щом си дошъл на земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камъните, растенията и животните. Във всяко животно се крие известна добродетел, или някакво изкуство. Например, мравката е символ на трудолюбие, паякът е майстор тъкач. Всичко в света – растение или животно има велико предназначение. И паразитите – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да са нежелателни, учат човека на чистота. Който не разбира вътрешния смисъл на живота, на природата, на всичко съществуващо, казва: Няма смисъл да живееш. Светът е безсмислено създаден. Значи, всичко е безсмислено, а ти, малкият човек, си смислен. Кой те създаде толкова смислен и единствен в света?

Един американец, любознателен човек, от Ню Йорк, срещнал един свой познат, редактор на един от големите вестници, и го запитал: Къде си ходил? – Ходих да видя, как обучават бълхите да маршируват. – Не се шегувай, говори сериозно. – Наистина, видях, как бълхите по команда се нареждат на дружини, на взводове, на полкове и маршируват. Господинът се заинтересувал от тоя факт и отишъл сам да види и провери истинността на тия думи. Сам той казва: Видях, как бълхите се обучават във военното изкуство. Почудих се, как са постигнали това. Не е лесно да отвикнеш бълхата да скача. На въпроса, как са постигнали тоя успех, диригентът на бълхите отговорил: Наистина, тук срещнах най-голямата мъчнотия. За да отвикна бълхите да скачат, поставях ги- между две стъкълца и така ги държах известно време. Като се уверявах, че това е постигнато, вдигах стъкълцата и започвах да ги обучавам.

Питам: Ако бълхата може да изучи военното изкуство, вие не можете ли да изучите Божественото изкуство? И Бог днес постъпва по същия начин. Когато пожелае да ви отвикне от стария навик да скачате и да бягате, Той ви поставя между две стъкла. Те оказват известно напрежение върху ума и сърцето ви, и вие започвате да мислите правилно. Само така ще разберете, кои са разумните и кои неразумните деви. Първите казват, че всичко в света е разумно и смислено, а вторите казват, че всичко е неразумно и безсмислено.

Сега аз желая да не се жените за хлебари и мeсари, а да се ожените за царския син и да родите добро и разумно дете.

Желая ви да намерите царската дъщеря Халял-Каза, да я извикате по име два пъти и на третия път конят ви да зацвили. След това да говорите с царската дъщеря и да превърнете камъните около вас в живи хора.

Мислете върху тия неща, за да придобиете нова светлина. Сега аз ви давам само скелета на новата мисъл и на новата светлина, а вие сами ще запълните промеждутъците. Тогава ще дойде Божието благословение върху вас.

Беседа от Учителя, държана на 16 ноември, 1916 г. София.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 11123 Мнения:

Публикувано 20 септември 2013 - 18:35

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето




ПЕТТЕ РАЗУМНИ И ПЕТТЕ НЕРАЗУМНИ ДЕВИ


Тогаз ще се уподоби Царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. А от тях пет бяха разумни, и пет безумни. (Евангелие от Матея 25:1-2)


Това е една извадка, която Христос е почерпил от една велика Божествена книга, и десетте девици са именно от тази Божествена книга. Разбира се, вие не сте чели тази книга и малцина са, които я четат. Аз ще се постарая да ви обясня дълбокия вътрешен смисъл на това нещо, но доколко сте в състояние да разберете това, което е потребно за вас? Защо Христос взима десет девици, а не пет? После, Той прави разлика между тях - петте били разумни, а петте - неразумни. Защо не са били две разумни, а осем неразумни? Значи има едно съотношение между нещата. Мнозина си задават въпрос, кои са тези деви? Тези девици - това са целокупното човечество. Значи половината от човечеството са умни, а половината неразумни. В това отношение можем да разделим човечеството на черни и бели. В света са съществували досега четири раси: червена, черна, жълта и бяла. Бялата е най-млада раса. Било е време, когато черната раса е била на висота на своето развитие. Черните хора не са били както днес глупави, а са били най-интелигентни хора. С тази раса започва грехът, и тези пет неразумни деви представляват черната раса, а петте умни представляват бялата раса, която сега работи за възстановяване царството на земята.


Неправилно схващане е, когато казват, че едни хора са добри, а други - зли. Човек не може да бъде едновременно добър и зъл. Правилно е човек да бъде или добър, или лош. Златото не може да бъде едновременно и ценно, и безценно. Ценният камък не може да бъде едновременно и ценен, и безценен. Това, което е ценно, е ценно, а което е безценно, е безценно. В тези пет деви едно от качествата им е, че били разумни. Думата „разумни" се употребява от Христа в дълбок смисъл. Употребена е думата „еинсоф", а не думата „разум", което значи безконечно Божествено начало, което се проявява често у човека. Тези пет деви са имали Божественото начало вътре в себе си.


Сега едно нещо трябва да имате предвид: разликата между умното и безумното, доброто и лошото е тази, че лошите хора имат шупли, пори в себе си, скоро се подквасват, шупват, а добрите хора нямат пори в себе си, не кипват, не шупват. Аз не употребявам думата „пори" като някакви канали в хората, но употребявам думата в химически смисъл. Както има неустойчиви съединения, каквито са съединенията на азота, и когато човек умре, той започва да мирише - тогава всички азотни съединения се разлагат, всеки елемент се отделя и отива всеки на своето място. Тъй че в това време, когато господарят си замине, всеки елемент си отива на мястото, отгдето е дошъл. Това се нарича гниене, вмирисване. Имайте предвид, че небето е място на чистотата, на разума.


Сега, като говоря това нещо, може мнозина да разбирате криво нещата. Това криво разбиране се състои в това, че често хората не разсъждават. И когато им се говори, представлява истината, тази истина им причинява смъдяване, тъй както хора, които имат болезнени очи, имат често смъдяване. Стомашните болки се придружават с такива смъдявания. В кръвообращението има също такива реакции.


И тъй, добрият човек, разумният човек владее тези елементи и преобръща злото в добро. Ще кажете: „Това нещо е много интересно, да владее човек злото, да обръща злото в добро." И в съвременната химия и алхимия е имало стремеж да превръщат неблагородните метали в благородни, в скъпоценни. Може да се каже, че религията е наука, с която можем да превърнем по-долните елементи в по-ценни, да се превърнат простите мисли в благородни. Това е дълбоката наука, това е стремежът на религията. Всички религии, които съществуват в света, са различни методи, които учат как да се преобърне лошото в добро, хората да се приближат в живота.


Следователно от това гледище вие можете да имате коя и да е религия, стига тя да ви даде метод, по който да се приближавате към живота.


Този въпрос практически много лесно се разрешава. Например отивате в някой град, престоите там няколко време и посетите някоя гостилница. Ако там не е добра храната, напущате я и отивате в друга, по- добра и по-скъпа гостилница. Ако е добра тази гостилница, вие ще ходите в нея. Ако ви запитат защо ходите при този гостилничар, вие ще кажете: „Той продава наистина по-скъпо, но дава хубава храна." Следователно въпросът не е в евтиното.


Всеки, който продава евтино, той не носи истината в себе си. Когато аз искам да продам, или много ще взема, или никак няма да дам.


Трябва да се цени Божествената материя. Някой казва: „Господ даром дава." Вярно е. Но какво разбирате под думата „даром дава"? У българите, когато се жени млада невеста, тя дава дар: кому риза, кому пояс и т.н. Но мислите ли, че тя не очаква от тези, които е дарила, и ней да дадат нещо - кое тава, кое тенджерка и др. Сега хората искат Господ да дава, а те да не даряват. Такъв закон не съществува в света. Господ като дава, Той изпълнява своя дълг, но и ние трябва да даваме - не защото Господ очаква на нашия дар, но ние с това се облагородяваме. Като дадем нещо на някой просяк, ние облагородяваме чувствата си. Когато някой просяк ни срещне, той ни подсеща. Тези просяци са гостилничари, които ни хранят. Ако пита някой защо са просяците - тези хора ще ги има дотогава, докато хората са в закона на развитието си.


Христос казва, че петте деви са разумни, и петте - неразумни. Този закон е верен и у човека. В човека има двама души - умен и безумен, които постоянно се борят вътре в него. Когато дойде безумният да ти каже: „Дай ми от твоето масло", ти му кажи по същия начин: „Не мога да ти дам от моето масло, защото няма да стигне ни на мене, ни на тебе. Затова си купи." Сега разбирате защо трябва да си купи човек масло.


И казва се в притчата, че петте деви се върнали, и вратата била затворена. И Господ им казал, че не ги познава. Защо Господ не ги познава? Маслениците, които са носели, това е човешкото тяло, маслото вътре е сърцето, че трябва то да гори - това е човешкия ум. Значи трябва да обичаме, да мислим и да имаме тяло.


Господ казва: „Аз нямам нужда от хора, които нямат тяло, сърце и ум. Умовете им не светят. Идете в съответствующите области." Но вие ще възразите: „Защо да не ги приеме?"


Да ви дам запример следната аналогия. Имате десет слуги, искате да ги изпратите в един рудник да работят. И ако на пет от вашите слуги маслениците им не работят, развалени са, ще ги изпратите ли в този рудник? Не. Значи тази светлина е необходима за самите тях. Който влезе в Царството Божие, той пак ще бъде на същата земя. Не подразбирам, че е тази земя, която вие познавате. Ще ви попитам: знаете ли каква е била земята десет хиляди, двайсет хиляди, един милион години и т.н. Ще кажат някои, че тя е била пари, но то не е земята. То е един процес, през който е минало развитието на земята. Тази пара е служила за растенето на земята. Огън е имало тогава и той е служил за развитието на земята. Но парата и огънят - това не е земята, това е един процес вътрешен и необходим, както и у нас са ставали такива процеси. Имаме ние и кръв, и топлина, и влага, но всичко това не е човешката душа. Човешката душа и земята са синоними по отношение на Божествения живот.


И тъй, тези пет деви са вътре във вас. Вие имате пет чувства, но от чисто френологическо гледище човек има две половини, и във всяка половина - по пет центъра, значи всичко десет чувства. Петте чувства стоят в пасивно състояние, в запас. Когато всички тези десет чувства започнат да работят у човека, тогава човек е добър.


Вие не знаете колко бяха сватбарите. Христос нищо не е казал. Мислите, че са били само невестата и младоженецът. Те са билои десет, значи имате числото 20. Но десет и двайсет, това са сбор на всички същества наедно. Под числото 7 разбираме Бог, а под числото 2 разбираме материал, тоест сбор от всички малки частици, които са живи - всички работят. Може половината от тях да са умни, а половината безумни, то е друг въпрос. Примерът, който дава Христос, е, че всеки човек иска да пожъне плода от своята работа. Вашият ум ще послужи само на вас и следователно ние никога не трябва да се уповаваме на другите.


Например някой тръгне - замине за другия свят. Вие не разчитайте на него, той да ви уреди работите там, уповавайте се на себе си. Един учител може да предаде добре урока, но ако вие сте неспособни, той не може да направи нищо за вас. Един лекар може да е много добър, много вещ, но ако у вас има повече отрицателни елементи, той не може да възстанови здравето ви. И затова Христос е казал: „Ще ти бъде според вярата." В този смисъл вярата е едно качество на разумния човек.


Вярата и надеждата са както у птиците двете крила, а любовта е както главата у птицата. Тези три неща подразбират и четвърто нещо. „Защо ми са вяра и надежда?" За да хвърчите, и ако слезете на земята, тези две крила се обръщат на крака. Надеждата и вярата са подобни и за този, и за онзи свят. Под „безумни" Христос подразбира, че те не са имали вяра - мислят, че и без масло може. Той като дойде, Той е щедър, милостив, ще даде. Ще даде, но има и условия. Защо нещата са така, защо Господ не дава? Той дава, в земята има много богатства, но вие трябва да имате едно житно зърно, да го посадите. Това зърно ще събере жизнени сокове от земята и ще ви даде каквото ви е необходимо. Това житно зърно трябва да е вашият ум, да имате разбирания. Трябва да извадите екстракта, за да го използвате. Когато някой човек каже: „Не може ли по друг начин?", това показва, че той знае повече от Господа. Аз досега не съм запитал: „Защо Господ е така направил?", а проучвам дълбоките причини. На въпроса: „Защо така?" никога няма да ви се даде отговор.


Като запитали великия учител в Египет - Хермес, за един много важен въпрос, той само посвил устата си. И ако ме запитате и мене, аз ще отговоря, че не трябва да запитвате за такива неща. Питате: „Защо този светия е по-далеч, а онзи по-близо до Бога?" Вие били ли сте на небето, та да знаете, че един е по-близо, друг - по-далеч? Аз виждам всички светии в света, опнали се на работа, един в лаборатория, друг на друго място и т.н. Те са на земята. И хората са прави, като мислят така, и аз съм прав. Аз говоря това, което зная. Няма какво да се спори, опитът ще покаже.


Когато Христос казва горната притча, Той определя коя е причината тези пет деви да са били глупави. Те не са извършили четири неща: гладен бил - не го нахранили; жаден бил - не го напоили; болен бил - не го нагледвали; затворен бил в тъмница - не го утешили. Добрите деви това са го направили, а безумните не са го направили. Христос определя в какво се състои безумието още и с примера за трите слуги и господаря в същата притча. Двамата слуги излезли умни, а единият - глупав. Двамата спечелили двойно от това, което им дал господарят, а единият заровил парите и казал на господаря си: „Знаех, че си жесток и жънеш, гдето не си сял. Затова се убоях, скрих парите и на ти сега твоето." Когато ние сме жестоки, глупави, когато обичаме да лъжем, мислим, че и всички хора са такива. Всяко нещо в света е отражение на нашия вътрешен мир.


Тези пет разумни деви са сили в човека, които трябва да се впрегнат. То не е един въпрос индивидуален, само заради нас. Христос като дойде, няма да отлъчи един народ от друг. Защо в Евангелието се казва, че Той ще отлъчи овците от козите, както овчарят ги отлъчва? Аз зная, че млякото на козата е по-здравословно от това на овцата, по-безопасно от това на овците за децата. Но в тази книга, от която Христос взима тази притча - козите и овците са емблема. Под „овца" се разбира човек умен, благороден. Под „коза" се разбира човек своенравен, неразумен. Козата ходи на места, гдето никой не ходи - по планини, върхове. Тя е цял акробат. Овците обичат равнища. Това е същественото различие между тези две животни. Следователно глупавите хора обичат приключенията. И в историята има един такъв пример. Един гръцки цар, за да се прослави, издал заповед да изгорят храма на богиня Диана. С това се е прославил.


И така, в света всякога остават в живота ни последствията - всичко, което мислим и желаем силно, ще се реализира. С един малък разказ ще ви обясня тази мисъл. Това е разказ, създаден може би десет или двайсет века преди Християнската епоха. Един персийски цар имал обичай да разглежда из града си как живеят неговите поданици. Една вечер, като минавал покрай една много бедна къща, слуша, три сестри се разговарят помежду си и той заедно с везира си се вслушва в разговора им. Едната сестра казала: „Бих желала да се оженя за хлебаря на царя, все бял хляб ще ям." Втората сестра казала: „Бих желала да се оженя за месаря на царя." Третата сестра казала: „Аз бих желала да се оженя за царския син. Ще му родя едно от най-разумните и най- добрите деца." Така си приказвали те. Царският син искал да реализира желанията им и на сутринта извикал и трите сестри, и изпълнил желанията им. Каквото пожелае и каквото поиска човек, това и придобива. Царският син се оженил за третата сестра, но това предизвикало ревността на другите две сестри. Завиждали й, недоволни били от различието в положението, в което се намирали те. Това е, което те са искали, но щом се реализирал техният идеал, двете сестри останали недоволни. Ще спра разказа наполовина - това е едната страна.


Има известни хора в света, които мислят само за хляб, Господ им го дава. Други мислят само за месо, това е пищната храна, Господ им я дава. Що е месо? То е месото на животни, то е месо на елементите злато и сребро. А онази, която искала да се ожени за царя - те са хората, които се подвизават в Божествения живот, те искат да родят нещо. А тези, които искат да се наядат, те са една воденица, мели се брашното, измива се камъкът, отново турят житото и т.н. Тези хора са недоволни от живота, казват, че животът няма смисъл. Как да няма смисъл? Щом са искали това нещо, има смисъл в живота. Ако искаш животът ти да има смисъл, искай да се ожениш за царския син, да му родиш едно умно и добро дете.


Трябва нашата душа да има този стремеж - да влезем в съприкосновение с Бога, да родим нещо. Когато родим, ние ще забравим своята личност. Личността е една външна маска. Индивидуалното - то е висшето състояние у човека, там трябва да се спре той. Не е важно какви са отношенията ми с хората, а какви могат да бъдат отношенията ми с ангелите, най-възвишените хора. Ако аз участвам в един оркестър, там няма да ме гледат за моето хубаво лице, за меките ръце. Там ще ме гледат за хубавото свирене, дали влизам в съгласие с тоновете. Да чувстваш, да мислиш, това значи да знаеш хубаво да свириш. Щом знаеш да чувстваш добре, непременно твоето лице ще бъде хубаво. Всеки може да направи своето лице хубаво, стига той да чувства най-тънките вибрации на любовта, и тогава твоето лице ще бъде хубаво. Защо трябва да мислим добре? За да бъдем здрави, и тогава в нашето тяло ще има трептения, които ще ни донасят радост и веселие.


Нашите нещастия произлизат от факта, че ние като тези моми желаем да се оженим за хлебар, за месар, и като постигнем идеалите си, ще кажем: „Не струва да се жени човек" Да, не струва. И аз за хлебар и за месар не бих се оженил. На една страна ще турим хлебаря, а на друга - месаря. Този, който е създал този разказ, той е бил един велик мислител. Той е казал, че във физическия живот всякога има раздвояване, но в духовния свят няма раздвояване. Когато Божественият елемент се роди у нас, Божественият разум, Той ще ни научи как да събираме маслото, как да го употребяваме, да го запалваме. И когато дойде Христос, Той ще ни приеме за разумността ни, защото маслото, масленицата - това са разумността у нас. Не можеш да имаш масло, масленица, докато не си разумен.


Като проучвате дълбокия смисъл на живота, ще видите, че първото проявление на Бога е логосът, разумността, словото, а след него се явява светлината. Светлината е един резултат на този Божествен елемент, както у мома, която казва, че: „Аз искам да родя." И тогава няма да бъдеш слуга, а господар.


Христос казва на петте неразумни деви: „Не ви познавам." Знаете ли защо казва Христос: „Не ви познавам." При вас идват приятели и казвате: „Този познавам, онзи познавам." В какво се състои познаването? И едните, и другите са хора. Този, когото вие познавате, някога ви е направил някаква услуга, някакво добро, а този, когото не познавате - не го познавате, защото не ви е направил никакво добро. Този, който ви е избавил живота - нему дължите, а този, който нищо не е направил за вас, нито един косъм от брадата си не е дал за вас - нему с нищо не сте задължени.


И Христос казва: „Понеже вие Ме нахранихте, нагледахте, на вас дължа и вие ще бъдете с Мене в Царството Божие. А тези, които не сте Ми услужили, вие ще останете вън, ще ви пратя вас да работите в друга епоха и след време може и спрямо вас да се стори нещо." Някои казват: „Аз искам да бъда на небето заедно с Христа." Можеш да бъдеш, но питам те, пожертвал ли си някога живота за Христа? Ако си го пожертвал, ще бъдеш с Христа, ако не, ще останеш вън. Може да вярвате в едното или в другото, едното може да е вярно или не, но среден път няма. Верните неща може да се проверят, да се опитат.


Във вашия мозък, във вашето тяло има скрити сили, които трябва да разработите. Някои казват: „Господин Дънов не иска да ни ги разкрие." Не съм някакъв фокусник. Всеки сам може да си ги разкрие. Употребете на ден по един час да се замислювате за някои велики неща и ще видите, че в деня, когато искате да се ожените за царя, ще прогледате.


Сега ще продължа втората страна на приказката. Третата сестра, която се оженила за царя, родила дете. Но двете й сестри откраднали това дете, дали го да го отведат някъде, а при царицата оставили едно сакато, хромо дете. И бащата се разгневил, загдето царицата не изпълнила обещанието си, а родила един идиот, и заповядал да затворят царицата. Царският син попаднал при един градинар, който работил в двора на царя. Пораснал царският син, станал много хубав момък. В тази местност, гдето стоял, имало една много хубава красавица на име Халял-Казя, при която дохождали много царски синове, на които тя казвала: „Камък стани!" И наистина те се обръщали на камъни, вследствие на което цялата тази местност била покрита с камъни. Царският син се решил да си опита щастието. Той се качил на това място и извикал два пъти: „Халял-Казя!" и станал на камък до колене. Той казал на коня си, след като и трети път извика името й, да зацвили много силно. След като извикал той и трети път името й, конят веднага зацвилил силно, което зачудило красавицата и тя не успяла да каже да стане на камък. Царският син накарал тогава Халял-Казя да го измие, да го възстанови. Тогава той се качва на коня си и извиква: „Станете, всички герои от миналите векове, тръгнете с мене!" Взима след това със себе си Халял-Казя и разказва историята на двете сестри. Тази Халял-Казя е човешката душа, и всички наоколо сте все камъни.


Някои хора казват - всички хора са живи. Има два вида хора - едни, които са умрели живи, а други, които са живи умрели. Аз бих желал да бъдат всички живи. Когато човешкият ум прояви Божествената светлина, всяка мома ще каже: „Той е, когото аз очаквам."


Всички на земята търсите Господа. Аз не искам хората да търсят мене, а да търсят Господа. И Христос казал: „Това слово, което държите, това е Господ, а не Мене да търсите."


Кой от вас е посветил една година, да разберете тези деви? Четете тази притча. Но като я прочетете, спрете, помолете се на Бога един-два или няколко дни и по малко, по малко ще ви се даде някакво откровение. Тези деви ще ги уловите сега, след като чухте това нещо. Имате четири деви, и вие едно - ставате пет. Четирите деви - всички ще станат едно във вас. Тези пет деви, подразбирам, че са тялото, сърцето, умът, човешкото съзнание и човешката душа. Те всички заедно трябва да влязат с Христа.


Докато не се качите до висотата на вашия ум и влезете в полето на душата, няма да разберете Христа.


Не защото грешката е у вас, не защото нямате желание, а трябва да се качите нависоко, защото, ако хоризонтът, на който стоите, е една долина, оттам няма да видите нищо. А ако се качите нависоко, ще видите, че земята е една светла жена и от пъпа й излиза една велика светлина. Казват, земята била грешна. Не е грешна - тя е една жена, от която излиза светлина; само някога се разгне- вява, разтърси се и каже: „Деца, мирни бъдете!"


Аз бих желал всички да сте като земята търпеливи - нея разравят, вършеят, жънат и др. Всички взимате от нея, но само някога се разгневява и разтваря всички входове. Нека всички бъдат търпеливи - не като Бога, а като земята. Някои казват: „Кога ще се освободим от земята?" Земята е рай, място, гдето живеят светии. И там, гдето живеете вие, там е юдол плачевен. Макар че в Писанието се казва, че земята е юдол плачевен. Лъжете се вие, земята е една отлична майка. Казвате си: „Тя ни е хванала." Но не се знае кой я е хванал - вие ли сте я хванали, или тя вас.


И тъй, ние сме слепи за тази майка, която толкова години ни храни, приготовлява, за да срещнем някога Христа. Някои казват: „Аз бих желал на друга планета да живея." Където и да отидете, все е земя. Никоя планета не приема хора, които не почитат майка си. Ако отидете например на Венера, ще ви искат паспорт. Някои казват: „На небето ще отида." Къде е небето? На слънцето ли, на планетите ли, или другаде?


Вие на земята ще бъдете, защото не сте платили данъка на земята, на майка си. Затова казва Господ: „Като не слуша, пратете го при майка му." И като го приеме тя, заравят го. Земята казва: „Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга една хубава дреха." Като те прати на земята, пак ще ти прати тези десетте деви, но знаете ли, че някога царските синове развалят слугите? Тези десет деви сте вие.


Съвременната философия така схваща нещата. Например един вълк е срещнал едно агне и го пита: „Защо миналата година ме псуваше?" Агнето отговорило: „Аз миналата година не бях родено, как ще те псувам!" „Защо ми мътиш водата?" - запитал вълкът. „Аз не я мътя" - отговорило агнето. Вълкът се навел и го изял. Ние в живота постъпваме по същия начин.


Вълкът може да изяде едно агне, но колкото и да изяде, все вълк ще си остане. Някой ти направи зло и ти казваш: „Аз ще му отмъстя." Днес отмъстиш, утре отмъстиш, и най-после ти се явяват бръчки на лицето. И Каин, когато уби брата си, Господ му постави бръчки на лицето, за да го познават хората, да го не убият. Нека живее, защото иначе той ще бъде по-вреден.


Вашите лоши желания, вашите мисли - дявола, впрегнете го на работа. Индусите казват: „Убий всяко желание!" А аз казвам: „Впрегни всяко желание, не го убивай." Христос е казал: „Отречи се от себе си." Аз казвам: „Залюби себе си." Как ще ме разберете? Това е противоречие, ще си кажете - защо да се отречеш от себе си?


Сега е време да залюбиш себе си. Който не може да залюби себе си, той не може да влезе в Царството Божие. Това Христос казва на друго място: „Който не залюби и себе си, той не може да влезе в Царството Божие." Залюбиш ли себе си, ти ще бъдеш един от най- умните и най-благородните хора в света. Като залюбите Господа или себе си, или какъв и да е идеал, вие ще се облагородите.


Сега, не искам да оставя във вашия ум мисълта, между кои вие ще попаднете - ще се уплашите и ще започнете да мислите между кои сте, между умните или безумните. Мислете, че вие сте от умните, защото сте дошли да ме слушате. Следователно не трябва да мислите дали ще бъдете от избраните. Ако остане отсега да ви избират, то се свърши - вие трябва да сте избрани отдавна. По-добре е да не знаете избрани ли сте, или не. Стремежът да богатеете, без да знаете, че сте богати, е по-добър.


Сега, тези пет деви имат съотношение с човешкия ум. Той има трояко разделение: първо, обективен или преднамерен ум, второ, по-висш разум и трето, ум на възпоменание или на паметта. След това у човека има висши чувства - неговите морални чувства и обичта, която той има към ближните си. Тези са петте деви. Едната дева е отзад на главата, другата е на горната част, а останалите три са отпред на челото. Всички образуват един триъгълник. Тези деви са у нас, те са, които ни карат да мислим, те са това възвишеното, благородното. Казват, че човек има два ангела. А аз казвам, че той има пет такива ангела, които са умни, и пет, които не са умни, тъй че всичко - десет. Когато влязат петте безумни, вие излизате от релсите си, а когато дойдат петте умни, вие работите, работата ви върви напред. Когато дойдат едните, те ви събличат, а когато дойдат другите, те донасят всичкото благословение със себе си. Значи, когато имате това разположение, което трае във всички периоди на живота ви, вие не изгубвате равновесието си, както един параход. Човек в живота си трябва да има това равновесие - колкото и да се клатушка, стремежът у него трябва да върви към посоката, която той знае.


Ще ви приведа едно сравнение: този живот може да се уподоби на един съвременен параход - много добре устроен, с добри машини и със своите матроси, пътници. Тръгва на едно далечно пътешествие по великия океан. Може да имате доверието на този капитан и да го запитвате пак дали е осигурен животът ви. Или може да разгледате как са устроени машините, дали има въглища и т.н. При всяка буря вие ще се страхувате, но това няма да ви помогне, защото, ако параходът не е здрав, колкото и да се свивате, съвсем сте безсилни. Ако параходът е здрав, няма защо да се боите.


Земята е един кораб, които ни носи, той е най- хубаво, най-здраво направен и всички сили вътре в него са на мястото си, и в края на краищата ще ни занесе в Божествения свят. Земята никога няма да се разруши. Може да остарее, после пак ще се подмлади. Ще дойде след това пак зряла възраст. Пак ще остарее, но разрушение няма. В света има само четири периода, през които човек минава: младост, юношество, зряла възраст и старост. Това е земята. Когато дойде Господ, казва Писанието, грешните няма да възкръснат. Когато параходът премине на пристанището, всички пътници слизат там, за да им разгледат паспортите, и ако нямат такъв, връщат ги пак на парахода. А които имат паспорт, ще слязат в града. Тези, които стигнат до пристанището и се върнат в парахода, ще кажат: „Стигнахме до небето." А тези, които влязат в града, ще кажат: „Видяхме небето."


Така е и с всички хора в света. Ще се върнете пак при майка си на земята. Тя ще вземе само малко подобри мерки за вас и вие всички ще станете добри. Няма друг изходен път, само че едни ще влязат по-рано в Божествения свят, а други - по-късно. Петте деви влязоха по-рано, а другите пет останаха вън. Ще кажете: „Защо ни трябва да живеем един такъв глупав живот, да създаваме условия, да живеем още толкова много години и да страдаме?" Страданията ние си ги създаваме.


Сега ще ви проповядвам да слушате майка си, земята. И когато изядете един плод, кажете си: „Майко, благодаря ти за тази круша, и отсега нататък ще се старая да бъда по-добър." Като вземете един хляб, кажете: „Благодаря за този хляб." А вие казвате: „Колко е лош този хляб." Но Господ е много строг. Той ще ви пита: „Защо не почитате майка си?" Затова, като се върнете у дома си, трябва да се научите да почитате майка си, земята. Тази земя не е юдол плачевен, тя е много добра. Господ създаде тази земя. Земята и небето са нещо цяло. Който живее добре на земята, ще живее добре и на небето; и който живее добре на небето, ще живее добре и на земята. Ако тук се научите да живеете, ще минете през всички условия на земята, ще научите всичкия порядък и ред в живота.


Във всяко животно на света има по една добродетел. Например в мравката има трудолюбие, в паяка - умение добре да тъче. Една гъсеница, и тя е добър тъкач. Всички неща, които са създадени в света, са добри и приятни. Някой път осъждате въшката, но тя си има своето място, тя ви прави добро. Така е и с бълхите. Те ви правят услуга. Които не искат да имат въшки и бълхи, трябва да имат гребен. Ако не се миеш, въшките ще дойдат, за да ти създадат упражнения, за да не те последва по-голямо зло. А сега всички казват: „Всичко е безсмислено на този свят." Само ние сме смислени.


В Америка един господин се среща с един редактор на вестник от града Ню Йорк и го запитва: „Къде си ходил?" „Ходих при един господин да видя как се възпитават бълхите." „Не се шегувай с мене!" - му възразил господинът. „Вярно е - отговорил редакторът. - Видях бълхите наредени на взводове, дружини, полкове и видях как се командват." Този господин се заинтересувал от това нещо и искал да провери истинността на думите на редактора. Отишъл да провери всичко сам и видял, че действително е така. Видял, че бълхите били обучени добре във военното изкуство. Ако бълхите могат да изучават това военно изкуство, вие не сте ли способен да изучите Божественото изкуство? Запитали господина как е постигнал този успех. „Най-голямото затруднение срещнах в това, да ги отвикна да скачат - отговорил той. - Това постигнах, като ги поставях между две стъкълца. И така стояха, докато се отвикнат да скачат, и после ги обучавах." Някой път Господ ви туря между две такива стъкла, за да не скачате. Това е едно упражнение на сърцето, на ума. И така като се разсъждава, ще се види кои са петте умни и петте глупави деви.


Разумните казват, че всичко е умно в света, а неразумните казват, че всичко е безсмислено.

Сега, искам да се не жените за хлебари и месари, а за царския син. И да родите. После да намерите царската дъщеря Халял-Казя, да изкарате вашия кон да рижи и тогава да говорите. Мислете върху тези неща и една нова светлина ще дойде в ума ви.

Аз ви давам само скелета, а промеждутъците, които остават, трябва вие сами да си ги запълните. Като ги запълните, това ще бъде едно благословение за вас.



16 ноември 1916 г., неделя, 10 ч.


София







0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни