Jump to content

1937_01_31 Великодушие и целомъдрие / Великодушие и Целомъдрие. Мекота


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ВЕЛИКОДУШИЕ И ЦѢЛОМѪДРИЕ. МЕКОТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

31 януари 1937 г.

Великодушие и целомъдрие

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоана, от 22-ри до 42-ри стих.

Има един специален начин за изучаване на свещените книги. Много хора са забравили тоя начин. Трябва да се знае, че свещените книги не се изучават, както обикновените. Обаче сегашните хора са объркали тоя начин и не знаят какво да правят. В това отношение те приличат на един наш познат, който се объркал в смятането. Той умножил 6х9 и получил 54. После умножил 6х10 и получил 60. Като сравнил числата 54 и 60, веднага се запитал: „Как е възможно да умножиш 6х9 и 6х10 и да получиш числа с разлика 6 единици?“ Той извадил 9 единици от 60 и получил 51. Как е възможно да умножиш 6х10 и да получиш 51, по-малко от 54? Колкото повече смятал, толкова повече се обърквал, докато най-после разбрал, че грешката е в деветорката, която вади от 60. Трябва да извади шест единици и ще получи 54. Сегашните хора често се объркват, понеже искат земните им работи да се нареждат, както духовните. Това е невъзможно. Между земните и духовните работи има известно подобие, но има и голяма разлика. Тая разлика се вижда и между хората, които живеят на земята. Някой човек има големи желания, като слона. Когато яде, той се задоволява със 75 килограма ориз. Друг се задоволява с малко – 200–220 грама ориз му е достатъчно. Първият има повече земни желания, като слона. Това желание е остатък от миналото. Вторият има повече духовни стремежи, затова се задоволява с малко. Някога слонът ял дневно по 75 килограма ориз, но сегашните условия са други, не могат да му доставят толкова много ориз.

Един млад момък се оженил за красива, млада мома. В деня на сватбата се случило нещастие: младоженикът изпаднал в летаргия и така прекарал цели 45 години. Неговата възлюбена се чудела какво станало с младоженика, но решила да му остане вярна, да дочака неговото пробуждане. Това станало едва след 45 години, през което време, от скръб за него, тя се състарила толкова много, че била почти неузнаваема. Като се събудил от дългия сън, той веднага си спомнил за своята възлюбена, която си представил все такава млада, красива, каквато знаем преди 45 години. В неговото съзнание 45 години се равнявали на един ден. Като я видял, той се изненадал – толкова стара му се видяла тя! Времето и условията хвърлят отпечатък върху човешкото лице, както и върху предметите. Колкото по-бързо стават нещата, толкова повече енергия се изразходва. Бързите работи не стават добре. Това се забелязва особено при храненето.

Някой казва: „Яж така, че ушите ти да пукат“. Кога пукат ушите? – Когато се яде бързо. Тогава челюстите се движат бързо и ушите пращят. Питайте какво ще каже стомахът. Като ядеш бързо, той започва да протестира. – Защо? – Не може да се справи с бързо нахвърляната храна. Червата също протестират. При бързото ядене храносмилането не става правилно. Една част от храната не прониква в кръвта и не може да храни клетките. Несмляната храна се наслагва във вид на утайка около ставите, както и в капилярните съдове. Тази е причината за заболяване на човека от ставен ревматизъм. Казваш: „Откъде дойде тоя ревматизъм?“ – Много просто, от бързото хранене и от несдъвканата храна. – „Какво трябва да правя?“ – Бавно ще ядеш и много ще дъвчеш храната. Това е предвидено в Божия план. Щом изпълняваш тоя план, работите ще се нареждат добре. Ако не го изпълняваш, всичко ще тръгне назад. В това няма никакво изключение.

Днес всички хора се оплакват от последствията на своя минал живот. – Няма защо да се оплакват – трябва да изправят лошите последствия на миналото. Много хора имат висок стремеж, любов към Бога, молят се по няколко пъти на ден, външно изглеждат като светии. Обаче, щом заговорят, веднага започват да се оплакват от болести, страдания и мъчнотии. Тук ги задържали да плащат дълговете си, там ги задържали и те се чудят какво да правят, къде по-рано да плащат. Като не могат да се справят със задълженията си, отказват се да плащат под предлог, че кредиторите им са милионери, няма защо да им плащат. Не е така. Понеже в миналото сте яли и пили, не сте мислили за утрешния ден, сега ще плащате: по малко, но редовно ще плащате задълженията си. Ако си светия отвън, ще бъдеш светия и вътрешно. Като влезеш в живота, казваш: „Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките“. И тъй, лесно се теоретизира, мъчно се прилагат нещата. Много мога да ви говоря за музиката, но мъчно е да вземеш един тон правилно. Всеки може да пее, но истинско пеене е това, което оправя обърканите човешки работи. Да пееш хубаво, това значи да дъвчеш храната си добре, за да се всмуче още от езика и устата. Колкото по-дълго време се задържа храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и от храната. Така те отиват направо в нервната система. Ония сокове, които не се всмукват в устата, отиват направо в стомаха, където става пълно смилане. Казваш, че няма време да дъвчеш много храната и да я задържаш в устата. – Ако се разболееш, как ще имаш време да лежиш? Като болен, ще ти дадат отпуск две–три седмици и ще изгубиш много време. За предпочитане е по-бавно да ядеш, но да бъдеш здрав, отколкото да ядеш бързо, да не губиш време и да боледуваш. Казвате: „Да се обичаме!“ Какво означават тия думи? Какво дава любовта на човека? Това всички знаете. Какво прави майката с любимото си дете? Тя го целува по едната бузичка, а после по другата; целува му едната ръчичка, после другата; едното краче, другото краче, коленцата – навсякъде го целува. Който не разбира значението на майчината целувка, казва: „Защо тая майка целува толкова много детето си? На място ли са нейните целувки?“ – На място са. Всяко дете, целувано от майка си и баща си, става човек в пълния смисъл на думата. Следователно, ако работите ви не се нареждат добре, ще знаете, че майка ви и баща ви не са ви целували, както трябва. Като говоря за дъвкане на храната, имам предвид младия човек, на когото зъбите са здрави. Какъв смисъл има старият, беззъбият дядо да дъвче храната си? Той няма зъби, не може да я дъвче. За да дъвчеш храната си, трябва да имаш зъби. Какво представляват зъбите? Те са емблем на човешката доброта. И кучето често се зъби на човека, лае го. То казва: „Знаеш ли, че аз имам зъби?“ Как се справям аз със зъбите на кучето? Изваждам от джоба си парче геврек, давам го на кучето и казвам: Твоите зъби трябва да се занимават с нещо. Ето, аз имам достатъчно гевречета. Вземи това парче, за да станем приятели. Като показва зъбите си, кучето иска да каже: „Трябва да знаеш, че аз съм справедлив. С всички постъпвам еднакво. Ако смееш да причиниш някаква пакост на господаря ми, ще опиташ моите зъби“. – Бъди спокоен, аз дойдох тук да изпразня джобовете си от гевречетата. Това, което искаш да направиш на мене, направи го на гевречетата. Като си хапнеш от тях, ще разбереш защо съм дошъл.

Някои казват: „Бог живее в нас“. – Как познавате това? – „Той ни казва да направим нещо, за което ние не сме мислили.“ – Изпълнихте ли го? Един евангелист, наш познат, сега е вече на оня свят, казваше за себе си: „Много съм мързелив. Искам сутрин да стана рано, но не мога, спи ми се“. Той сам се упрекваше, но по естество беше мързелив. Той имаше къси, дебели ръце, пръстите в основата му дебели, краката – също дебели. Цялата му фигура беше дебела, разположена към леност. Старият човек в него обичаше да си поспива повече; новият човек го подтикваше към работа и му казваше: „Със спане нищо не се постига“.

Ще приведа един случай от живота на Едисона, на когото близките често казвали, че трябва да спи повече, да не се изтощава. Едисон размишлявал дълго време върху фонографа, но не могъл да го разреши. Една вечер се събудил към един часа след полунощ и не могъл да заспи. Той веднага станал и започвал да работи. В тоя момент той разрешил въпроса, който го интересувал. Доволен от разрешаването на задачата, той си казал: „Ако бях продължил да спя, нямаше да открия фонографа“. И на вас казвам: Ако спите много, нищо няма да разрешите. Събудите ли се среднощ и не ви се спи, станете веднага. Така ще разрешите задачата, която до това време не сте могли да разрешите. В сънно състояние въпросите не се разрешават. Сънят е почивка, минаване от едно състояние в друго.

Сега да дойдем до пеенето, да видим какво липсва на сегашните певци. Двама души пеят. Единият има чист тон, но пее грубо, мекота няма. Другият пее чисто, с мек тон. Изобщо, както певците, така и говорителите, се нуждаят от мекота. Това липсва на сегашните хора. Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. – Защо? – Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система.

От какво се нуждае каруцата? – От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота. И пеенето се нуждае от пружина. Умен човек е оня, който е поставил пружина на своята каруца. Всяка каруца, която се движи бързо в умствения свят, непременно трябва да има пружина, да не причинява никакво сътресение. Нервната система се нуждае от пружина. Няма ли такава, тя е изложена на голямо сътресение. Някой казва: „Не съм доволен от себе си, от своята сприхавост. Какво да правя? Вината е в баба ми и в дядо ми. Те бяха сприхави и предадоха своята сприхавост и на мене“. – Не се оправдавай с дядо си и с баба си. Те бяха бедни, нямаха възможност да си купят пружина. Днес ти разполагаш, имаш средства да си купиш пружина. Колко струва една пружина? – Двеста–триста лева. И хиляда лева да е, пак можеш да си купиш. Ти имаш пари в спестовната каса. Извади, колкото трябва за една пружина, че като седнеш, да ти е приятно.

Като изучавам въпроса за грубостта на човека, дохождам до заключението, че за да се придобие известна мекота, нужни са условия. Отивам в един дом, наблюдавам какви са отношенията между децата и родителите. Децата са груби с родителите си, говорят им сопнато, грубо. Родителите се чудят какво да правят с тях. Според мене причината за тая грубост се крие в излишната енергия у децата. Ако знаят как да я пласират, те ще бъдат по-меки и внимателни. Един ден малкият Иванчо става момък и грубостта му постепенно намалява. Той си намерил една Калинка, с която се разговаря меко, нежно. Като се обръща към нея, нарича я Калинчица. Защо към майка си е груб, а към Калинка – мек и внимателен? Причината за грубостта на Иванчо е майката. Когато била бременна, тя не могла да внесе в Иванчо нужната мекота. Ето защо, Калинка иде отвън, като лекар, да излекува Иванчо от неговата грубост. Тя знае как да постъпва с него, за да внесе нужната мекота. Какво представлява мекотата и какво – грубостта? Грубостта е лошото ядене, а мекотата – доброто и вкусно ядене. Ти си учен човек, разбираш от доброто ядене. Отиваш на гостилница при един стар готвач. Ти мислиш, че той е опитен, знае да готви добре. Обаче оставаш изненадан. Той слага яденето пред тебе, но то не те разполага. Излизаш недоволен от гостилницата и втори път не влизаш в нея. Лошо е яденето, т.е. груб е готвачът. Влизаш в друга гостилница. Посреща те млад, разположен готвач. Слага ти вкусно, добре приготвено ядене. Макар и неразположен, ти ядеш и се чувстваш добре. Причината за това е мекотата на младия готвач. От него лъха нещо меко, приятно. Да срещнеш груб човек, това значи да влезеш в мрачна, прашна, непроветрена стая. Да срещнеш мек човек, това значи да влезеш в чиста, добре проветрена и наредена стая.

Какви са условията за духовния живот? – Чистота, абсолютна хигиена и проветряване. Духовният човек работи със златни, а не с книжни пари. Всеки знае цената на златото и се стреми към него. Златото има цена на всяко време, а книжните пари са временни, скоро губят цената си. Възгледите на хората за сегашния живот са книжни пари, които на другия ден още изгубват своята стойност. Божественото в човека е злато, което никога не губи своята стойност. Ако Божественото е в тебе, ти никога не губиш цената си. Човешкото губи цената си, но Божественото – никога. И човешките неща са хубави, но са временни, леки, като книжните пари. Божествените неща са вечни; те имат ценност като златото. Кое е по-хубаво: да разполагаш с книжни, или със златни пари?

Тук има едно малко котенце, което често седи пред вратата на стаята ми, чака да му дам нещо за ядене. То представлява пример на мекота. Един ден отворих вратата на стаята, да му дам нещо за ядене. То измяука много приятно. В мяукането имаше особена мекота. За това приятно мяукане аз ставах няколко пъти през нощта, да му дам нещо за ядене. За пръв път срещам котка да мяуче така приятно и меко. Магическа сила се крие в мяукането на това котенце. Колкото пъти го чувах да мяуче, всякога давах ухо, с удоволствие се вслушвах в него. Така то изказваше своята благодарност. То казваше: „Навсякъде ме гонят, не ме приемат; ти ме прие, даваш ми ядене“. Благодарността му го правеше приятно. И Бог се вслушва с трепет да чуе нашата благодарност, да чуе нашия мек глас, израз на любов към Него и към нашия ближен.

Аз взимам това котенце за пример на мекота и благодарност. Външно то е слабичко, нежно, със скромна дрешка, но в очите му има нещо приятно, а в гласа му – нещо музикално. Като чуя мяукането му, веднага ставам разположен. То прилича на купувач, който дава на бакалина златна монета. Всеки разбира цената на златната монета и я слага в джоба си. Макар и животно, и то носи в себе си нещо Божествено. Като слушам мяукането на котенцето, казвам: Ако едно котенце може да изрази Божественото в себе си, какво остава за човека, излязъл от Бога? Човек може да изрази Божественото не само като котенце, но много по-добре. Желание се иска от човека! Има ли го, той дава възможност на Бога да се прояви в него в пълнота. Като четете свещените книги, вие се спирате на малките и големите пророци и виждате голямо различие в техните характери. Някой пророк говори строго на хората, но с мекота. Той ги съди, бичува, като съдия, но му става мъчно. Така постъпват много от сегашните съдии. Един съдия ми разправяше своя опитност. „Разглежда се едно дело между богат и беден. Последният дължи една голяма сума на богатия. По закон той трябва да плати дълга си. По съвест делото е в полза на бедния. Ако не приложа закона, аз нося отговорност, мене ме съдят. Приложих закона и осъдих бедния да плати дължимата сума на богатия. Обаче съвестта ми говореше: „Сега ти ще платиш половината сума на бедния, да му помогнеш“. Аз се съгласих и взех участие в дълга на бедния.“ Това значи будна съвест, която разбира на коя страна е правото. По съвест правото е на страната на бедния, а по закон – на страната на богатия. Тоя съдия е последовател на Новото учение и постъпва според него. Какво правим ние? – Всеки ден издаваме по едно решение, съдим себе си: по закон е право, но не и по съвест. Бъди такъв съдия: да осъдиш и бедния, и богатия, щом са виновни. Едно време турската съдебна процедура ставаше много бързо. Там нямаше никакви защитници. Беден човек се оплаква на съдията, че работил на един богаташ, който не иска да му плати. Съдията извиква богатия и го пита: „Дължиш ли на тоя беден човек?“ – „Дължа.“ – „Веднага да му платиш, още сега, без никакво отлагане!“ Това значи експедитивност на съдбата.

Днес всички хора, като съдии, постоянно отлагаме делата си. Един съдия отлага делото, вторият го отлага, третият го отлага, четвъртият – също, докато се намери най-после някой, който го разглежда и даде резолюция. Такъв пример има с едно голямо дело, което попаднало в ръцете на един опитен германски съдия. Той отлагал делото постоянно и почти целия си живот прекарал от средствата на това дело. В това време той оженил дъщеря си. Зет му бил също съдия. Вместо зестра той получил от дядо си това дело с думите: „Ето, това дело може да те повдигне. С него можеш да прекараш целия си живот“. Зетят взел делото, разгледал го и в две години го разрешил. Като чул това, дядо му казал: „Това дело реши съдбата ти – не можеш да бъдеш добър съдия. Ако работиш така, много ще гладуваш“. Да отлагаш делата с години наред, това е крив метод, в който се крие известно користолюбие. То не си служи с къси процедури. Това са интимни работи в човешкия живот. Ако не мислиш право, не можеш да се ползваш с благоволението на невидимия разумен свят. Той обръща внимание на същината на нещата. Ако мислиш право, а в мислите и в чувствата ти няма мекота, мисълта ти е абсолютно права. В мисълта трябва да има любов, а в любовта – мекота. Тя подобрява живота. Мекотата е здравословно състояние на човешкия живот. Който има мекота, той лесно се учи, лесно се възпитава, лесно възпитава и децата си. С мекота всичко се постига. Без мекота човек е недоволен от себе си, от своите мисли и чувства.

Като правя наблюдения върху човешките прояви, с това аз изучавам и плодовете. Отвън още познавам условията, при които всеки плод е зреел. Най-хубави плодове са ония, които били изложени на юг; после идат тия, които били изложени на изток и запад, и най-после идат изложените на север. Същото нещо се забелязва и с дините. Яжте дини, които са били изложени на юг, да видите каква разлика има между тях и тия, които са били изложени на запад или на изток. При това яжте само горната част на динята, а не и долната, с която тя е лежала на земята. Правете тоя опит в продължение на един месец, да видите какъв резултат ще имате. Същото нещо се забелязва и с хората. Всеки човек иска да бъде мек и сладък, но не може. Повечето хора са изложени на север. Има едно място, на което човек трябва да застане, за да бъде огрян от всички страни. Може ли човек да направи къща без северни прозорци?

В ума на един учен се родила идеята да си направи къща на северния или на южния полюс. Само там тя ще се огрява от всички страни еднакво. Понеже мъжът и жената са полюсите на живота, човек трябва да се ражда ту като жена, ту като мъж, да добие необходимата мекота и сладчина. Тогава човек няма да живее на екватора, но ще живее на своя полюс, огряван от всички страни. Някой мъж не е огрян, както трябва. Той казва: „Студено е при мене“. – На северния полюс си. – „Ще ида на екватора.“ – Според мене няма защо да отиваш на екватора, но ще си останеш на северния полюс, да добиеш мекота като мъж. За да добиеш нужната мекота като мъж, ти трябва да бъдеш великодушен. За да добиеш нужната мекота като жена, ти трябва да бъдеш целомъдрена. Полюсът на мъжа е великодушието; полюсът на жената е целомъдрието. Ако мъжът не е великодушен, не може да придобие оная мекота, която ще внесе новото в неговия живот. Ако жената не е целомъдрена, не може да придобие оная мекота, която ще внесе новото в нейния живот. Помнете: Мекотата ще донесе новия живот. Великодушието и целомъдрието са условия за придобиване на мекотата. Една от красивите черти на мъжа е великодушието, а на жената – целомъдрието. Приятно е да срещнеш великодушен мъж. Ходът му е лек, подвижен, пластичен. Приятно е да срещнеш целомъдрена жена. Тя има красива фигура, добре сложена, с пъргави, леки движения. Няма по-красиво нещо от великодушен мъж и целомъдрена жена. Който иска да придобие нужната мекота, трябва да бъде великодушен и целомъдрен. Великодушието изисква отличен ум, а целомъдрието – отлично сърце. Великодушието изисква бодър, мощен дух, а целомъдрието – необятна, обширна душа. Къде са те? – У вас. Дайте място на ума, на сърцето, на духа и на душата си да се проявят. Постигнете ли това, вие ще придобиете нужната мекота. За тая цел човек трябва да бъде свободен. – „Да оставим всичко в ръцете на Господа.“ – Оставете всичко на Господа, но слушайте Го и изпълнявайте Неговата воля. На мъжа казва: „Бъди великодушен по ум и по дух“. На жената казва: „Бъди целомъдрена по сърце и по душа“. Каквото им каже, трябва да Го слушат. Да бъде човек великодушен и целомъдрен, това са възможности, вложени в него. Като казвам това, аз влизам в положението ви. Вие живеете в свят на големи борби и противоречия, на големи несгоди и мъчнотии. Вие се товарите с големи задачи, за разрешаването на които се искат специални условия. Ако очаквате тия условия, ще знаете, че няма да ви се дадат. Ако мислите, че светът лесно ще се оправи, лъжете се. Дълго време ще чакате, както очаквате да спечелите на лотария. Днешният ден съдържа всички необходими условия за вас, но трябва да вярвате в това. – „Има ли изходен път от положението, в което се намираме?“ – Има, но за това се изисква разумност. Една мома, най-добрата дъщеря в семейството, била и най-умна, но въпреки това всички вкъщи били против нея. Тя не се огорчавала от това и търпеливо понасяла всичко. Един ден цялото семейство тръгнало на планината, да направят една екскурзия. Неочаквано времето се развалило и започнало да вали сняг. Те измръзнали и се видели в чудо, как да накладат огън, да се стоплят – никой не предвидил това. Дърва имало, но трябвало кибрит. Добрата им дъщеря предвидила всичко, тя носела кибрит. Така тя помогнала на домашните си да излязат от безизходното положение. До тоя момент всички я наричали Мария, но като видели нейната предвидливост, започнали да я наричат Марийка. Само разумният е предвидлив.

И тъй, лошите условия в живота не са нищо друго, освен възможност на Бога да прояви своята Любов. Ще дойде Марийка от някъде, ще драсне кибрита, ще запали огъня и от тоя момент душата ни ще се развесели. Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек разположен по дух, да бъде разположен душевно, умствено и сърдечно. Ето задачите, които очакват разрешаване. – Как ще се разрешат? – По вътрешен път. Тия задачи са важни и за тоя, и за оня свят. В разрешаването им се крие богатството, което човек ще занесе със себе си в другия свят. Всичко ще оставите на земята, но това богатство ще занесете със себе си. Значи единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.

Т. м.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 31 януари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Великодушие и Целомъдрие. Мекота

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Великодушие и целомъдрие

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата
"
Азъ го създадохъ
", т.1. Утринни Слова (1936–1937).
Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

на томчето

Великодушие и целомъдрие. Мекота

9-то Неделно Утринно Слово.
31.01.1937 г. 5 ч. с. Дъждовно, влажно времето. Меко. Изгрев
Нарядът. Добрата молитва. Хвалата. Молитвата на Царството.
Продължение от 10 гл. от Евангелието на Йоана. От 22 ст - 42 ст.
В Начало бе Словото.
Има един начин за изучаване на свещените книги. Някои са забравили този свещен начин за изучаване. Свещените книги не се изучават тъй както обикновените книги. Един мой познат ми разправяше един път, че се оплел в смятането. Смятал 6 по 9 - 54; 6 по 10 - 60. Прави си сметка гледа, да, не може да разбере защо 6 по 9 е 54, а 6 по 10 е 60 ? Е, казва 6 по 10 е 60. Като извадим една деветорка, остават 51. Смята, смята не може да разбере, че има нещо, което не е право. Защото според него 6 по 9 е 54, а 6 по 10 е 60, чуди се къде е погрешката? Той се уплел. Защото като извадите 6 деветорки от 60, остават 6.
Казвам, по някой път хората така се оплитат, те искат земните им работи да вярват тъй както духовните. Има едно подобие, но има една разлика. Един слон може да е недоволен от 75 кг. ориз. Представете си, че този слон е човек с голямо слонско желание да яде много, а друг някой човек с малко храна се задоволява. Той казва: На мене ми стигат най-много 200 гр. четвърт килограм ориз. Казвате: Първият едва му стигат 75 кг., а вторият се задоволява с 250 гр. Това е едно старинно желание. Непреривно желание у него, както у слона. Някога слонът е ял 75 кг. ориз на ден, но сега той не подозира, че условията са се изменили.
 
Разправят един анекдот. Някой си се оженил на младини, и веднага заспал, той спал цели 45 години, жена му все го чакала да се събуди. Като се събудил, той мислил, че ще види жена си млада, красива, каквато я е оставил. Такова понятие имал той за нея, като красива, млада жена. Като се събудил, той мислил, че ще види жена си млада, красива, каквато я оставил. Такова понятие имал той за нея, като красива, млада жена. Като се събудил, той казал: Заспал съм, но моята възлюблена ме очаква. Като я погледнал, той видял една баба, набръчкана, и се почудил, как така в толко кратко време да остарее. В неговото съзнание 45 години минали като един ден. А тя през всичкото време се тревожила за него, какво става? Тя е остаряла заради него.
 
Сега това са изяснения. Има друго едно положение, което да държите в ума си. Имате пример при яденето. Като ядете, вие обичате да бързате. Аз съм слушал някои българи, които казват: Като ядеш ушите ти трябва да пукат! Понеже челюстите се свиват, затова ушите трябва да пукат. Той казва: Набързо трябва да се яде, защото работа ни чака. Хубаво, и това е право. Но ако ти прекараш тази надве, натри дъвкана храна през устата си, ще се роди нещо лошо. Важно е, че за толкова време стомаха не може да свърши тази работа която му давате, а при това и храносмилането няма да стане право. Голяма част от полуорганичната храна не може да проникне в кръвта, да служи за мазилка, за създаване на клетките. При това положение настава едно отлагане на веществата, образуване на утайки около коленете, около пръстите, ръцете и т. н. Тези утайки ще останат в капилярните съдове, и след няколко години вие ще усетите един ревматизъм. Казвате: От къде дойде този дяволски ревматизъм? Значи, като яде човек ушите му трябва до плющат, на две, на три да се наяде. Не, ще дъвчеш бавно, ще ядеш бавно, и тогава умът ти няма да бъде занят с това, какво ще стане с тебе. С тебе две неща ще станат. Ако изпълниш Божиите наредби, всичко ще ти върви по мед и масло. Ако прегрешиш някъде, всичко ще ти тръгне назад. В това няма никакво изключение. Та казвам, сега имаме последствия от миналото, които трябва да се изправят. Това е друго положение за изяснение. Тъй както ви гледам сега, всички мязате на светии. Виждам хора, които имат стремеж, Любов към Бога, като ги погледне човек, светии са. Тези хора по Бога живеят, по три пъти на ден се молят, цели светии са, а при това се оплакват: Не зная, каквато болест се яви, все при мене ще дойде. Или заредили се един след друг, дохождат да ми разправят, че имам да им давам. Казват ми: Ти си взел от мене пари. Та сега ли намериха? Забогатял си. Ти си милионер вече. Едно време, когато си живял разточително, взимал си от Тях пари назаем, а сега трябва да живееш много трезво. Трябва да изплатиш миналите си задължения. Ти казваш: Богати хора са, те имат приходи от по 25 хиляди лв., а са дошли да искат от мене по хиляда лева. Да почакат малко. Аз съм светия, но взимам едва 500 лева. А този богат човек иска да му дам пари. Сега имайте пред вид, че като се влезе в живота, лесно се говори, мъчно се прави. Запример теоретически аз мога да ви разправям много неща по музика. Но има една практическа страна в музиката, която е много мъчна. Мъчно е да взимаш правилен тон. И в това има начини. Понякога аз казвам, че човек трябва да пее, но не разбирам такова пение, каквото /е/ сегашното пение. И то е отлично, но има едно пение при което трябва да пееш за да се оправят работите. Ако не пееш така, няма да се оправят работите. Че как ще се оправят работите от пение? Че това зависи от дъвкането, ако ти дъвчеш храната си хубаво. Да я дъвчеш поне половин час. Или да я задържаш по-дълго време в устата ти, да се всмуква в езика ти, ти ще оправиш работите си. Колкото по-дълго време човек я държи в устата си една голяма част от хранителните вещества, една част от праната, която се съдържа в храната, ще се всмукне от езика, и ще отиде направо в нервната система. Тази част от хранителните вещества, от праната, която не може да се всмукне от езика, ще се приеме от стомаха. Ако ти не дъвчеш храната си по-дълго време, хранителните вещества, които са необходими за нервната система, няма да се приемат от езика. Ама нямам достатъчно време за дъвкане на храната. Аз съм на служба, трябва да бъда точно на време. Ами като се разболееш, как ще намериш време? Ама ще ме държат отговорен. Като се разболееш, ще вземеш отпуск 10, 15, 20 дни, според съветите на лекарите. Тогава ще намериш време. Защо като си здрав не можеш да намериш този месец, това свободно време?
 
И сега казвате, че трябва да се обичате. Какво значи да обичаш един човек? Не че не знаете това. Когато майката обича детето, тя ще го прегърне, ще го целуне по едната бузичка, по другата, после, по челото, по едната ръчичка, другата ръчичка, едното краче, другото краче, после коленцата. Аз съм виждал майки, как целуват децата си. А ако не бях онзи който разбира законите, ще кажа: С какво се занимава тази глупава майка? Не, на място са тези целувки. Всяко дете, което майката целува, човек ще стане от него. Ако майката не целува детето си, няма да стане човек от него. Ако по Някога вие сте лоши; това показва, че майка ви не ви е целувала както трябва, и баща ви не ви е целувал както трябва. Ако бяха ви целували на място, вие нямаше да имате тези страдания. Но ето къде е погрешката сега, ако един стар човек, на когото зъбите са опадали, рече да дъвче храната си, той няма да има този резултат, както когато е бил на млади години, когато зъбите му са били здрави. За да дъвчеш, зъби трябват. Що са зъбите за човека? ТЕ са емблем на човешката добрина. Аз често съм правил опити с кучета. Влизам в един двор, кучето излиза насреща ми, веднага си отваря устата. То се гневи, и казва: Знаеш ли, че аз имам зъби? Щом видя зъбите му, аз веднага вадя от джоба геврече или хлебец и му давам. Казвам: Твоите зъби трябва да се занимават с тези гевречета. Аз имам достатъчно от тези гевречета. И тогава ставаме приятели. Като показва зъбите си, с това кучето иска да каже: Ти трябва да знаеш, че аз съм много справедлив. Ако си позволиш да ми направиш нещо, тези зъби ще се забият или в крака ти или в ръката ти. Казвам: Бъди спокоен, аз дойдох за да изпразня джобовете си от тези гевречета. Това, което мислеше да направиш на мене, направи го на гевречетата. Това е за изяснение на онзи вътрешен процес.
 
Та казваме ние, че Бог живее у нас, че Бог ни е казал да кажем нещо. Ще ви преведа един пример за евангелист Иван. Ще ме извините, ако между вас има някой Иван. Този Иван е сега в онзи свет. Той по естество е малко мързелив: Ръце къси, дебели. Крака дебели, пръсти в основата си дебели, Целият е дебел, тантурляст мяза на буре за вино. И той сам казваше за себе си: Много съм мързелив. Сутрин не ми се става рано. Ставай Иване, работа имаш. Не ми се става. Ще мине половин един час, два часа, и си казвам на себе си: Не става този Иван. Ако слушате този Иван как говори на себе си, ще се чудите. Има един нов Иван, който казва, че трябва да стане, а старият Иван казва, че трябва да спи, нищо повече. Сега ще ви приведа онзи пример за Едисон, на когото казвали, че трябва да спи повече; че с малко сън не може човек да мине. Едисон превежда един пример, как открил фонографа. Дълго време той обмислил въпроса за фонографа. Една вечер по сред нощ се събудил и не могъл да заспи. И си казал: Няма да спа вече. До това време, не могъл да разреши въпроса за фонографа, но като станал в 1 часа, разрешил този въпрос. Той си казва: Ако бях останал да спя, нямаше да разреша въпроса за фонографа. Събудите се Някога през нощта, но искате да спите. Ако не спите, и станете ще разрешите една важна задача. Ако можете да използувате времето, ще разрешите задачата. Въпросът не се разрешава със спане. Въпросът за спането е въпрос за почивка, минавате от едно състояние в друго.
 
Та казвам, сега идваме до онзи правилен живот, до правилното пение. Двама души пеят. Единият пее хубаво, тонът му е правилен, но няма мекота. Другият пее хубаво, но в тона има мекота. Силата седи в неговата мекота. Като говорите, вие трябва да изучавате и думите. Повечето от сегашните хора говорят неправилно, има една грубост в езика им. Имайте пред вид, че всички трептения, които излизат от вас при говора се повръщат назад, и вие пак ги възприемате. Следователно, мислите, които излизат от вас, пак се връщат към вас. Тъй както сега говорите, няма да минат 5 - 10 години и вие ще се почувствувате нервно изтощени. Връщането на тези вълни към вас, ще разтроят нервната ви система, а сега вие ги считате като удари. ТЕ ви се отразяват така както тръскането на една конска кола. Като се качите на такава кола, тя раздрусва цялото ви тяло. Като слезете от нея, цялото ви тяло е раздрусано и казвате, че много бързо сте се движили. Аз бих предпочел ходя пеш, отколкото да се кача на такава конска кола. Пружина трябва да има. Пружината това е мекото пеене. Дето има пружина, казвам: Умни са тия хора. Коли, които се движат бързо в умствения свят, трябва да имат пружини, да не става такова сътресение. Когато се говори за нервна система, трябва да имате пружини. Ако нямате пружини, ще има разтърсвание, което ще се отрази вредно върху вас.
Сега друго едно противоречие. Често казвате: Това не ми е свойствено, не съм се родил така. Баща ми беше много сприхав, дядо ми беше много сприхав, и аз мязам на тях. Не ти струва много. Баща ти и дядо ти нямаха възможност да си купят пружина, а ти имаш възможност. Колко струва една пружина? 200, 300 лева. Или в някой случай може да струва 2, 3 хиляди лева, а ти имаш тия пари. Ти имаш пари в спестовната книжка. Извади от тях, купи си една пружина, че като седнеш, да ти е приятно.
Та като съм поучвал този въпрос, дошъл съм до заключението, за да добие човек известна мекота, изискват се известни условия. Аз съм виждал малки деца, които са много груби. Отговарят на майка си сопнато, грубо. Защо? Събрало се много енергия. Аз не обвинявам детето. Събрало се много енергия, която излиза навън. Детето говори строснато на майка си. Дъщерята говори строснато на майка си, и бащата и майката се чудат какво да правят. Да кажем, че вие имате един млад Иванчо в къщи си, на всички говори строснато. Но един ден дойде една млада Калинка, българско име, и този Иванчо, започва да говори меко, меко на Калинка. На майката говори строснато, а на Калинка - много меко. Той казва: Калинчице! Питам, защо майката не може да предизвика туй мекото чувство в сина си, а Калинка предизвиква това меко чувство. Казвате това са любовни работи. За друго нещо ни говорете сега. Ние се намираме в едно голямо противоречие. Някой казва: Аз съм решил да не ям. Аз разбирам, че ти можеш да не ядеш за 4, 5 часа, и затова казваш: Това няма да ям, онова няма да ям. Колкото и да казваш, че си много скромен, в същност ти си много взискателен. Ти казваш: Аз ям каквото и да е. Обаче ти искаш да има хубаво ядене, плодове, това, онова. Искаш, не искаш ядеш. Та този въпрос ние трябва да го разрешим економически. Сега, или майката трябва да разреши въпроса, или сина трябва да разреши въпроса. Грубостта на сина аз я обяснявам с това, че когато майката е била бремена, тя не е могла да внесе в своя Иванчо нужната мекота. И сега тази Калинка е един лекар от вън, който идва по новия начин да го учи. Тя знае, как да внесе елемента на мекотата в Иванчо и Иванчо става мек.
 
Сега да ви преведа друг пример. Представете един стар готвач, свикнал със старите порядки на нещата. Вие сте един учен човек, разбирате от яденето. Готвачът не може да ви излъже. Вие искате нещо хубаво сготвено. Той ви даде един буламач, но вие веднага се отказвате. Аз мога да ви цитирам това и в друга форма. Запример отивате в съда и слушате, че един от присъствуващите казва груби, лоши думи на съдията. Съдията веднага ви спира, и казва: Как си позволявате? Той веднага може да ви държи под отговорност за тия думи. Това е лошото ядене на готвача. Той може да разреши въпроса другояче. Представете си, че този готвач е млад човек, готви хубаво, вие дохождате при него, но с някакво вътрешно неразположение, имате нещо, което ви мъчи. Като хапнете от това ядене, вие веднага се разполагате, казвате: Това ядене разбирам. Вие поглеждате, както Иванко поглежда Калинка. Сега или някой трябва да ни сготви хубаво, или ние сами трябва да си сготвим. Хубавото ядене е добрият пример и затова ние казваме: Все трябва да има някой, който да ни даде един добър пример. Има примери живота. Някои хора сами по себе си носят известна мекота. ТЕ излъчват от себе си нещо хубаво, меко приятно! Като дойдеш до тяхната стая, виждаш, че е проветрено, чист приятен въздух. Който няма мекота, като влезеш в стаята му, виждаш пари, дигнали се от изпарението на краката на дрехите.
 
Та сега, духовния живот като се съберат много хора на едно място, както ние сме се събрали, изисква се голяма хигиена, голяма чистота, и в готвене... Не бързай да изкажеш туй, което си намислил! Казвам, отиват двама души при един бакалин, единият от Тях изважда една книжна банкнота от 500 лева. Бакалинът погледне към банкнотата, вижда, че това е обикновена работа; другият изважда една звонкова монета, златна монета! Лицето на бакалина веднага се изменя. Като види книжната банкнота, остава равнодушен, а като види златната, той се изменя. Разбира, че нещо необикновено. Казвам му: Развалете тази монета. Като дохожда всеки ден този човек с златните монети, бакалинът ги събира и задържа за себе си. Веднъж аз направих голяма грешка. Изписах си книги от Англия чрез една книжарница. За тази цял давам на един наш приятел три наполеона. Той взима златните пари и ги разменя. Обаче задържал златните пари в себе си и вместо Тях дал книжни. Питам, направил ли е той някакво престъпление? Не. Той знае, че златото има своята цена на всяко време, а книжните пари губят цената си. Всички възгледи на съвремените хора за живота, това са книжни пари, които утре ще изгубят своята стойност, и своето време. А Божествените работи, това са златото, което не се мени. Ако имаш Божественото в себе си, ще видиш, че то никога не се мени. Човешкото всякога губи своята цена. Та казвам, всички онези порядки, навици, които имаме времено, са хубави, но в скоро време, те ще изгубят своята цена. Всеки ден ние трябва да функционираме, да работим не с книжни пари, но с златни. Хубави са книжните пари, понеже са по леки, а златните, които имат истинска стойност са по-тежки.
 
Та казвам, кое е по-хубаво в съвремения порядък, да разполагаш с книжни пари или с златни?
Сега, тук има едно котенце, което аз бих ви показал като пример за мекота. Един ден дадох му да яде. Като излязох да му дам яденето, то така примече, че ми стана приятно. Цялата нощ седи то пред вратата, но като отворя, погледне ме хубаво, като че иска да каже: Имаш ли нещо за ядене? Като ми примечи тъй хубаво, дадох му кашкавал, хляб, какво ли не намерих да му дам. За пръв път видях котка тъй хубаво да мече. Казвам, туй коте има магическа сила в себе си. Ставах през нощта три четири пъти само да ми примечи. Давах си ухото, нещо приятно има в това мечене, чрез него то изразява своята благодарност: Много ти благодаря. Навсякъде ме хукат, ти ме наглеждаш. Поглеждам го в очите, в позата, има нещо приятно.
 
Та казвам, така Господ трепти да чуе от нас, те така да Му примечем. Аз взимам това коте за пример, и размишлявам върху него. Има нещо хубаво в меченето на това коте. Много котки съм срещал, но никъде не съм чул, такова меко, приятно мечене. Като го погледна, виждам го слабичко, не е охранено като някой богаташ. От горе е с една скромна дрешка, обикновено коте. Не е много напъстрена дрешката. В движението на очите, в гласа му има нещо приятно, музикално. Като го погледна, казвам, ето това животно ме разположи. Значи, в неговия звук има нещо Божествено. Като измече, аз го разглеждам като бакалин, който дава златни монети, а не книжни. Бакалинът взима тази златна монета и я туря в джоба си. Така и аз, ако беше книжна щях да я дам на другите, но златната монета турям в джоба си. Хубавото в това коте е Божественото, което турям в джоба си. Казвам, ако това коте може да мече толкова хубаво по Божествено, дали ти, човекът, който си излязъл от хиляди години, не може да мечеш по същия начин. Сега това са разсъждения. Ще се научите хубаво да мечете. Сега аз превеждам, казвам, не само като котето, но вие можете да мечете много по-хубаво от него. Когато искам, аз мога да меча по-хубаво от всякаква котка.
 
Та казвам, когато изучавате свещените книги, когато изучаваме малките и големи пророци, ще видите, че има голяма разлика в характера им. Като чета един от младите пророци, виждам, колко строго е говорил той, но има известна мекота в говора. Отива той като съдия, осъжда някого, но мъчно му е, не иска да съди. А някога осъжда някого и не мисли. Така постъпват и съдиите в съвременния свят. Разравяше ми един български мирови съдия следното: Довеждат при мене един беден човек, който дължи на един една голяма сума. Като прилагам законите, виждам, че Бедният ще бъде осъден. Вътрешно чувствувам че този човек е прав. Но по приложение на законите и богатият излиза прав. Следователно, Бедният трябва да заплати тази голяма сума на богатия. И аз осъдих Бедния да плати. Ако не го осъдя, законът ще ме държи отговорен. Но като го гледах, искаше ми се да му кажа: Не бой се братко, аз те осъдих, но съм готов да платя половината от този дълг вместо тебе. Така беше поставен въпросът в моята съвест. Това показва, че съвестта е пробудена в този съдия. Този човек се занимава с новото учение, и разбира на коя страна е правото. По същия начин и ние всеки ден издаваме по едно решение. Ние сме съдии на себе си. Издаваш едно решение, виждаш по закон е право, но по същество не е право. Има съдии, които могат да заставят богатия човек да плати дълга си. Но ако Бедният е виновен и той трябва да плати дълга си. Според турския закон съдебната процедура се извършваше много бърже. Там нямаше нужда от никаква защита. Там дойде някой сиромах и се оплаче на съдията, че еди кой си богаташ има да му дава. Съдията извиква богатия и го пита: Имаш ли да даваш на този сиромах пари? - Имам. - Ще му платиш още сега. Няма никакво отлагане. Това е експедитивност на съдбата. Сега всички ние все отлагаме делата. Сегашния съдия ще отложи делото, втория съдия ще го отложи третия, 4-тия, 5-тия, и т. н. В този случай ще се намерим в положението на един германски съдия. Той прекарал целия си живот от средствата получени при защитата на едно дело. Като се оженва дъщеря му, той предава това дело в наследство на зета си вместо прикя на дъщеря си. Като му казва: От това дело ще можеш да се подигнеш. Зетът, младият съдия, взима делото и в две години от горе го разрешава. Дядото му казва: Ти си голям будала. Ако работиш по този начин много ще гладуваш. Дойде един лекар в къщи, прегледа болния, но вътре в себе си, той няма искрено желание скоро да излекува болния. Но този е крив метод, в него има нещо користолюбиво. Користолюбието избягва късата процедура.
 
Сега аз говоря интимни работи, те засягат прогреса на нашия живот. Вие не може да имате благоволението на Невидимия свят, ако не мислите право. Невидимия свят обръща внимание на същината на нещата. Ако аз мисля право, а в моята мисъл мекота, и ако в моите чувствания няма мекота, с която се отличава Божествения елемент, тази мисъл не е права. Любовта се отличава с външни неща, тя се отличава с онази мекота която внася живота. Ако ти почнеш да мислиш меко за себе си, в живота ти ще настане едно подобрение. Потребно е тази мекота. Аз я наричам здравословна мекота в живота. Който има тази мекота в себе си, той по лесно може да възпита децата си, по-лесно може да се учи. Всяка работа по-лесно може да свърши. Без тази мекота, ние оставаме недоволни от това, което мислим, от това, което чувствуваме, нямаме никакъв похват.
 
Сега това е външната обстановка на нещата. По Някога аз съм правил наблюдения върху плодовете. Пък и други хора са правили, и те знаят, кой плод, при какви условия е зрял. Като погледна един плод, аз зная вече, дали този плод е бил на изток, дали на запад, на север или на юг. Отгоре още се познава. Най-хубави плодове са тези, които са били изложени на юг. След това идат източните и западните, а най-после северните. Така е и с дините. Дини, които са били изложени повече на слънце на юг, като ядете горната им част, ще имате един резултат. Ако ядете долната им част, която е лежала на земята и по-малко огрявана от слънцето, ще имате друг резултат. Направете такъв опит поне един месец, един месец яжте само горната част на дините. Горната част на динята отговаря на южното изложение, долната на северното изложение. Долната част на динята не е имала такива благоприятни условия както горната. Същото нещо се случва и с нас. Не че ние не искаме да бъдем всякога меки, сладки, но обърнати сме повече на север, затова не можем да изразим тази мекота. Трябва да се обърнем на юг. С други думи казано, има едно място, от дето слънцето може да ни огрява от всички страни. Как може да направите една къща да няма северни прозорци? На един учен човек, дошло на ума му, идеята че може да направи такава къща на Северния или Южния полюс. Това значи, да направиш една къща, която се върти Навсякъде, тъй щото слънцето да я огрява от всички страни. Тази къща няма да има северни прозорци както тук едната страна да е огряна повече, а другата по-малко. Тогава човек може да добие тази мекота или като мъж или като жена, понеже мъжът и жената са два полюса. Следователно, човек може да придобие мекотата или в формата на мъж или в формата на жена. И тогава няма да живееш на екватора, но ще живееш на своя полюс, дето слънцето ще те огрява от всякъде. Ще те огрява и като мъж и като жена. Има мъже, които не са огрени както трябва. Той казва много е студено. На Северния полюс си, бягай на екватора. Не според мене няма защо да бягаш на екватора, но ще седиш на своя полюс, и ще добиеш тази мекота като мъж, ти трябва да бъдеш Великодушен. А жената чрез какво може да придобие мекота? Жената може да добие мекотата си, не чрез великодушие, а чрез Целомждрие. Там е нейния полюс. Ако като жена не си целомъдрена, ти не можеш да добиеш онази мекота, която ще внесе новото в живота. Ако като мъж не си великодушен, ти не можеш да добиеш онази мекота, която ще внесе новото в живота.
 
Чрез мекотата ще дойде новия живот, който ще се изяви такъв, какъвто трябва. За великодушието и целомъдрието мога да ви разправям колкото искате. Ще знаете, че великодушието е най-хубавата отличителна черта на мъжа. Тя е най-хубавата видима черта у мъжа, която дава хубава осанка. Като видите един мъж който е великодушен, ходът му е пластичен, лек, подвижен, от него лъха нещо приятно. Като видите една целомъдрена жена, тя има хубава осанка, лека походка, приятни движения. По-хубави движения, по- хубаво сложение от това на целомъдрената жена не съм виждал. Няма по-красиво нещо, по-приятно нещо от великодушен мъж и целомъдрена жена! В лицето им има нещо хубаво, красиво, изящно! Това великодушие, това целомъдрие трябва да се придобие, за да се внесе Божествената мекота в човека. За да придобиеш великодушие, изисква се отличен ум! За да придобиеш целомъдрие, изисква се отлично сърдце! За да придобиеш великодушие, изисква се отличен Дух! За да придобиеш целомъдрие, изисква се отлична душа! Казвате: Къде да ги намерим? - ТЕ са у вас. Дайте място на вашия ум, дайте място на вашето сърдце, дайте място на вашия Дух, дайте място на вашата душа. Дадете ли им място на тези неща в себе си, вие ще имате тази мекота. Обаче, оставете се свободни. Казвате: Да оставим всичко на Господа. Да, оставим тази работа на Бога, и ти само ще Го слушаш. Той казва на мъжа: Бъди великодушен по Дух. На жената казва: Бъди целомъдрена. На ума казва: Бъди великодушен. На сърдцето казва: Бъди целомъдрено.
Това са възможностите, които са вложени във вас. Аз влизам в положението ви. Вие живеете в свят на големи борби на големи несгоди. Никой от вас не е свободен. Ние живеем в един свят, в който се натоварваме с доста трудна задача за разрешение. Но ако очаквате по-добри условия от тези, на дали ще ви се дадат. Ако мислите, че Светът ще се оправи лесно за в бъдеще, вие може да чакате колкото искате тези лотарйни билети. Днешния ден съдържа всички условия, но вие трябва да имате вяра. Това е един важен въпрос. Има едно изходно положение. За тази цял ще ви приведа следния пример. Една от най-добрите дъщери на един дом, носила големи несгоди. Всички били настроени против нея и баща и, и майка и, и братята и сестрите и. Но тя била много умна, знаела как да постъпва. Един ден тя успяла да убеди родителите си, братята и сестрите си, да ги заведе на екскурзия някъде в планината. Понеже родителите й, никога не излизали на планината, мислили, че ще направят една малка разходка. Тръгнали. Обаче, из пътя времето се влошило, станало студено започнало да вали сняг. ТЕ били принудени да се скрият в една хижа, и там да прекарат няколко часа. Нямали огън, нямали кибрит, и започнали да поглеждат един към друг как да излезнат от това положение. Дъщерята, която била умна и предвидлива, носела в себе си кибрит. Тя събрала клечици, драснала една клечка кибрит и запалила огъня. От този момент, всички престанали да говорят с нея грубо, сопнато. От как тя им направила тази услуга, те имали вече особено мнение за нея. По-рано и казвали: Марио! А, после станала Марийке! ТЕ и казвали: Марио, ставай мари!
Та лошите условия в живота не са нищо друго освен това състояние през което по Някога Бог ще ни прекара, за да ни покаже своята Любов. Ще дойде тази Марйка, ще драсне клечка кибрит, ще запали огъня, и от там насетне ние ще имаме друго разположение в душата си. Няма по-хубаво нещо от това да бъде човек разположен по дух, да бъде човек душевно разположен, да бъде човек умствено разположен, да бъде човек сърдечно разположен. Това са най-хубавите състояния за човека. Това са задачи, които няма да дойдат от вън, но от вътре. ТЕ са процеси у вас, които ще дойдат като задачи за разрешение. Тези задачи ще важат и за този и за онзи свет. ТЕ ще дойдат са вас. Разрешението на тези задачи е единственото богатство, което ще пренесете в другия свет! Всичко друго ще оставите в този свят, а това богатство ще занесете със себе си.
Единственото богатство, което ще занесете в онзи свят, ще бъде мекотата на вашия Дух, мекотата на вашата душа, мекотата на вашия ум и мекотата на вашето сърдце. Това е единственото богатство, което ще занесете в онзи свят, когато се явите между вашите братя и сестри!
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека! /три пъти/ 6. 15 ч. с.
На поляната направихме гимнастич
н
и упражнения!
  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...