Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1939_07_23 Любов и почитание

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 16 януари 2011 - 13:19

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

ЛЮБОВЬ И ПОЧИТАНИЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


Любов и почитание


След един добър обяд, втори обяд не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цял обяд. Защо? Защото стомахът е пълен, не може повече да приема. Когато отива на някой извор, човек трябва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излее навън. Понякога и човек може да бъде пукната стомна. Каквото сипете в този човек, всичко изтича навън. Той не може да разсъждава правилно, нищо не може да задържа в себе си.

Като изучавате живота и проявите на човека, виждате, че съществуват две възрасти, през които той минава: възраст на младите и зелени, които са в зората на живота; възраст на старите, които са в залеза на своя живот. Първите се считат щастливи, а вторите - нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрева, нито залязва. Това са привидни състояния. Когато остарява, човек дава възможност на младия да се подмладява; когато се подмладява, човек дава възможност на стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живее, човек трябва да се подмладява и да остарява. Ако старият не се подмладява, и ако младият не остарява, те никога не могат да се разберат. Днес под стар човек разбират онзи, който е живял повече с отрицателни мисли и чувства, отколкото с положителни. Отрицателните мисли и чувства след време изгарят, без да оставят нещо дълбоко в човека. Те са динамични. В тях липсва онази потенциална енергия, която гради. Хората се страхуват от болести, да не остареят преждевременно. Те мислят, че като отслабват и пожълтяват, ще остареят. Отслабването не е остаряване. Два-три месеца след боледуването си човек отново се поправя и подмладява. Силата на човека седи в неговия ум и в неговото съзнание. Щом умът му е светъл, и съзнанието будно, той постоянно се подмладява. За да се подмладява, човек трябва да дружи с млади хора. Две възрасти съществуват в света: вечна младост и вечна старост. Вечно младите наричаме хора на любовта, а вечно старите – хора на знанието, на мъдростта. В човешкия живот тия възрасти постоянно се менят. Човек се ражда като дете, расте, минава през юношество, младост, възмъжалост, докато най-после остарява. На каквато възраст да е, човек постоянно трябва да се подмладява. За да се подмлади, две неща се искат от него: ако е млад, той трябва да почита стария; ако е стар, той трябва да обича младия. Следователно, ако иска да придобие знание, да поумнее, младият трябва да почита стария. Ако иска да се подмлади, старият трябва да обича младия. Животът дава подтик на човека към постижения, а знанието определя възможностите, чрез които желанията стават постижими.

Съвременните хора имат възможности за големи постижения, но не успяват, защото разбиранията им са ограничени. Те казват: Каквито усилия да правим, не можем да имаме големи постижения, защото със смъртта всичко свършва, няма друг живот. Отде знаете, че друг живот не съществува? Залязването на слънцето показва ли, че то изчезва? Така може да се мисли само за един ден, но на другия ден човек разбира, че не е мислил право. Обърне ли се на изток, той вижда, че слънцето отново изгрява. Следователно, когато кажете, че човек умира, това подразбира временно залязване на неговия земен живот. Няма да се мине много време, ще видите, че същият човек е изгрял някъде на изток. Като дойде отново на земята, човек мълчи, не казва името си, не иска да го познаят хората. Че е дохождал много пъти, това виждаме от факта, че при всяко ново слизане на земята, той иде с нови знания и опитности, които е придобил в миналия си живот. Как и отде е могъл човек да се научи да яде по човешки, ако никога не е дохождал на земята? Ако никога не е дохождал на земята, отде знае, кое е добро и кое зло? Значи, човек е слизал много пъти на земята. Още като дете, когато никой не го е учил, той може да плаче и да се радва, което показва, че носи в себе си разбиране за приятно и неприятно, за добро и за зло. Плачът на детето е протест, неодобряване на постъпките на майката. Като го тури в корито да го къпе, детето изведнъж заплаква. То си спомня времето, когато е било в водата като риба и не иска да се връща при същите условия. Дълго време трябва майка му да го увещава, докато разбере, че тази вода ще го освободи от мъчнотиите на живота. Тя не е водата в реките и моретата, в които някога се е намирало. Много от страданията на хората се дължат на същата причина. Като се намерят пред известна опитност, която някога са минали, те плачат, страдат, не искат да я минават втори път. Те не знаят, че нещата в природата не се повтарят. Те мислят, че минават през същата опитност. Всяко нещо, което човек преживява, носи нови знания, нови условия за него. Пътят, по който човек веднъж е минал, втори път не го минава.

И тъй, искате ли да бъдете вечно млади, дръжте в ума си идеята за вечната младост. Ако не е млад, човек никога не може да дружи с млади; и ако не е стар, той никога не може да дружи със стари. Който иска да дружи с младите, той трябва да бъде млад; който иска да дружи със старите, той трябва да бъде стар. Вижте, как постъпва малкото дете с дядо си. Когато отива при дядо си, то взима сериозен вид и му казва: Дядо, разкажи ми една приказка. Дядото започва да му разправя, и то слуша внимателно, като че всичко разбира. Дядото е доволен от внучето си и му казва: Синко, утре пак ела, ще ти разкажа още една приказка, по-хубава от днешната. Не е ли добре човек да има един дядо, който да му разказва приказки? Не е ли добре дядото да има внуче, на което да разказва приказки? Дядото е необходим за детето, но и детето е необходимо за дядото. Знанието на дядото е необходимо за младите. Ще каже някой, че старите са отживели времето си, не са нужни вече за новите времена. Това е криво разбиране. Можете ли да кажете, че като остарее, слънцето не е нужно на земята? И слънцето остарява и се подмладява, но и като остарее, пак е нужно на земята. Кога остарява слънцето? Когато слиза към земята. Колкото повече слиза към земята, слънцето постепенно остарява. Дойде ли месец декември, то дохожда до най-голяма старост: дните стават най-къси, а нощите – най-дълги. От деня на най-голямата си старост слънцето започва отново да се подига, минава в нова фаза – в фазата на подмладяване: дните постепенно се увеличават, а нощите – намаляват. Когато дните станат най-големи, ние казваме, че слънцето е стигнало най-високата точка на своето подмладяване.

Каквото става със слънцето, същото става и с човека: и той често изменя орбитата на своя живот. И той, като слънцето, изменя своето направление, движи се ту в една, ту в друга посока, вследствие на което дните на неговия живот ту се увеличават, ту се намаляват. Това ни най-малко не трябва да го плаши и безпокои. Срещате някой съботянин, който иска да ви убеди да вярвате в съботата като ден седми, в който Бог си починал. Какво ще каже този съботянин, ако отиде на северния полюс, дето има само един ден и една нощ? Ако живее там, в кой ден ще вярва? Тук имате 365 деня, от които 52 деня са съботи, а на северния полюс – само един ден – само една събота. Там всичко е покрито със сняг, нищо не се ражда. Как ще вярвате тогава в един ден, в една събота, която нищо не ражда? Да се вярва в съботата, това е буквално разбиране на нещата. То е все едно да мисли човек, че е дошъл на земята само да яде и да пие и да върши, каквото иска. Така мислят днес млади и стари. Те не знаят своето предназначение. Младият е изпратен на земята да придобива знания, да стане силен, да бъде полезен на човечеството. Старият пък тръбна да остави богатството си в наследство на младия. Докато е бил млад, той е събирал богатства, трупал ги е, като банкер, в касата си, но като остарее, трябва да раздава. Като остарее, човек трябва да се учи на щедрост и самоотричане. Той трябва да се отрече от богатството си, от своята младост, за да придобие истинското знание и мъдрост. Велико нещо е самоотричането! Ако се отрече от виното, пияницата печели; ако се отрече от несправедливото си богатство, човек печели; ако се отрече от насилието, човек печели; ако се отрече от болестите, човек печели; ако се отрече от безверието, от съмнението, от подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства, човек пак печели. Значи, има неща, от които човек непременно трябва да се отрече. За да се откаже от едно нещо, човек трябва да е намерил друго, с което да запълни празнотата. Запример, заради любовта много момци са готови да се откажат от пиянството, от пушене на тютюн и от много още слабости. Някой момък се влюбва в една мома и, заради любовта си към нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работлив, внимателен към всички. Следователно, докато любовта занимава човешките умове и сърца, хората могат да постигнат всичко, каквото желаят. Изгубят ли любовта си, животът им се обезсмисля.

Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали са свидетели на епохи, когато слънцето е изгрявало не само от изток, както днес, но и от запад, и от север, и от юг. Те са свидетели на епохи, когато оста на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато оста на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъв климат, каква флора и фауна е съществувала тогава? Това са далечни геологически епохи, за които науката и историята днес мълчат. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма от сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човек не трябва да говори.

В една от миналите войни един барабанчик минавал през едно богато руско село. Той видял в един двор много кокошки. Като ги гледал. пожелал да заколи няколко, да ги сготви. Той извадил ножа си, заклал две-три кокошки, изчистил ги, приготвил ги за готвене, но в това време командирът му го извикал. В бързината си той турил изчистените кокошки в барабана си и се явил пред командира. Командирът му казал: Войник, бий барабана! – Не може, господин командир. – Защо? – Не бие, развалил се е нещо. Защо се развалил? Защото има кокошки вътре. Сега и на вас казвам: Не туряйте кокошки в барабана си, т.е. в ума си. Туряте ли кокошки в ума си, той не може вече да мисли. Кокошките, това са празни мисли, които човек не трябва да туря в ума си. Турите ли една празна мисъл в мозъка си, той млъква, т.е. престава да мисли. Мозъкът е място, дето трябва да влизат само светли и възвишени мисли.

Епохата, през която сегашните хора минават, се отличава с големи блага. Едно от тия блага е вярата на човека. Някой казва, че вярва в приятеля си. Защо вярва в приятеля си? Защото му дал хиляда лева. Това не е вяра, това е знание. Защо не е вяра? Защото вярва във възможни работи. Ако приятел ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нещо. Щом е възможно, то е знание, а не вяра. Истинската вяра подразбира да вярваш в неща, които днес са невъзможни. Това, което днес е невъзможно да стане, в бъдеще ще стане. Тези неща са сто и едно на сто верни. Запримeр, вярваш, че земята ще се видоизмени, ще се превърне на райска градина. Като дойдете пак на земята, ще видите, че думите ми са истинни. Тогава няма да има болни и страдащи; няма да има пожари, земетресения, наводнения, каквито днес стават. Днес стават големи катастрофи на земята. Тогава няма да стават никакви катастрофи= Годишно днес умират около 35 милиона хора, а се раждат около 40 милиона. Нsкои държави искат населението им да се увеличи. Увеличаването на населението е естествен процес, но трябва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увеличават. Същото забелязваме и при увеличаване желанията на човека. Колкото повече се увеличават желанията на човека, толкова повече се увеличават и страданията му. Намаляват ли се желанията, и страданията се намаляват. Човек трябва да реализира в годината поне едно желание, една мисъл и едно действие. Значи, ако живее 50 години, той трябва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постъпки – всичко 150. Представете си, че всяко едно от тия желания струва по десет милиона лева. Както виждате, голямо богатство ще има човек.
Днес всички хора искат да бъдат богати, но богатството се обуславя на нещо. За да бъде човек богат с ниви, с къщи, с книги, с пари, това се определя от известни мозъчни центрове. Ако тия центрове са добре развити, съответно на тяхното развитие отговаря и благосъстоянието на човека. Не са ли развити тия центрове, човек остава беден.

Обаче, всички мозъчни центрове не са определени само за придобиване на богатства. Френолозите са забелязали, че хора, които обичат да философствуват, имат отпред на челото си два силно развити центъра. Тия, които не обичат да философствуват, не са развили своите философски центрове. Който обича да се облича добре, той е развил ония центрове, които се намират на долната част на челото. Ако религиозното чувство в човека е силно развито, горната част на главата му, темето, е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тази част на главата е ниска. Там има празно место, като долина. Ония центрове, които са силно развити, пращат част от енергията си към тия, които са слабо развити. Това става и в природата. Енергията от планинските места слиза в долините, за да стане правилна обмена и уравновесяване на силите й. Бедният човек е долина, в която расте жито. Богатият е висок връх, отдето енергиите се стичат към долините. След време долините ще се подигнат, ще станат планини, а планините ще се снишат, ще станат долини.

Мнозина не разбират Божиите закони и казват, че даден човек е безверник. В какво се заключава неговото безверие? Той живее добре, с никого не се кара, никого не обира. Друг някой минава за вярващ, а не живее добре, обира хората, прави им пакости. В какво се заключава неговата вяра? Вярата е нещо реално. Който има вяра, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човек в даден момент може да направи. Сиромахът обещава, че ще направи нещо, но не може да го направи. Защо сиромахът не прави това, което обещава, а богатият го прави? Богатият има сила да го направи, а сиромахът няма сила. Следователно, реално е това, което човек в даден момент може да направи. Не може ли да го направи в даден момент, то не е реално. Силен човек е онзи, който в даден момент може да реализира своите мисли и чувства. За да бъде силен, човек никога не трябва да отлага момента за реализиране на своите добри мисли и чувства. Всяка добра мисъл, която човек може да реализира на време, усилва неговия ум. Всяко добро чувство, реализирано па време, подобрява състоянието на човешкото сърце. Значи, добрите мисли подържат здравословното състояние на мозъка, добрите чувства – правилното кръвообръщение и дишане, а добрите постъпки – здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човек яде и спи добре. Мислете добре, за да бъде мозъкът ви в нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бъдат дробовете ви в изправност. Постъпвайте право, за да бъде стомахът ви редовен. Двама милионери се разговарят помежду си. Единият се оплаква, че не може да яде. – Яж, не бой се, имаш средства да задоволиш всичките си желания. – Не мога, стомахът ми е разстроен. – Това е друг въпрос. Наистина, страшно нещо е разстройството на стомаха. Човек гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури в стомаха си, отново го връща назад. Тук стомахът се налага. Най-после човек се принуждава да употребява овесена чорбица, по няколко лъжици на ден. На този човек аз бих препоръчал следния режим: да държи в ума си светли мисли, в сърцето си – възвишени чувства и всякога да постъпва право.

Прилага ли този режим редовно, стомахът му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика един беден човек в дома си, да му сложи ядене и да каже в себе ей: Господи, помогни ми да се храня, като този човек. Благослови го, но благослови и мене. Ако направи така, поне десет деня наред, той ще усети подобрение на стомаха си.

Ние сме дошли на земята да вършим волята Божия, да живеем добре. Това е общ закон за всички: за държавите, за народите, за обществата, за семействата, за отделните личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живеят добре. Едни вярват в един Бог, други – в друг Бог. Едни вярват в една държава, други – в друга някоя. Единство няма между хората. Те не знаят, че са излезли от един Източник, от един Баща, от един Бог, Който е създал цялата вселена. Под „вселена" разбираме всички блага, които изтичат от Бога. Тия блага се разпределят правилно, в зависимост от разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човек е радостен и щастлив. Не се ли подчинява, той е изложен на болести, страдания и смърт. Като люби Бога, човек има всичко на разположение, всякога е здрав и весел, готов за работа. Любовта към Бога не подразбира човешките чувства, нито вярата, която човек изповядва. Само силният може да люби Бога. Като Го люби, той всякога ще остава назад, а слабите ще пуща напред. Той ще пази слабите, ще им бъде задна стража. Бог остава всякога назад, да пази слабите и да им помага. Затова е казано в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража". със своите светли мисли, чувства и постъпки, Бог помага на слабите и страдащите. Така трябва да постъпва всеки човек. Ако е силен, ще остане на тила да помага на слабите. Ако е слаб, ще излезе напред, други да му помагат.

Сегашните хора се страхуват от смъртта, затова се крият, остават назад, в тила. Какво страшно има в смъртта? Да умре човек, това значи, да отиде в света: умира, т.е. човек отива в друг свят, по-красив от земния. Ако можете за малко време да влезете в този свят, вие не бихте желали да се върнете. Този свят е скрит съзнателно от погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мъчно се живее на земята, но същевременно земният живот дава големи опитности на човека, Земният живот крие в себе си условия за големи придобивки. Земята дава на човека онази ровка материя, която той трябва да обработи. Така обработена, човек я занася в другия свят, там да работи с нея. Тази материя не съществува в онзи свят. Като се върне отново на земята, човек продава обработената вече материя, за да купи друга, която пак да обработва. Ще кажете, че човек слиза на земята да върши търговия. Има ли нещо лошо в търговията? Търговията е необходима като средство за опознаване на хората. Те се нуждаят от стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хляб, отде ще го доставите? Ако млекарят не продава мляко, ако земеделецът не продава жито, ако градинарят не продава плодове, вие не можете да живеете. В каквато форма да вземете търговията, с пари или без пари, като обмена на продукти, тя е необходима.

Всички хора са дошли на земята с единствената цел да се учат и да се опознават. Ако учителят не учи учениците си, те няма да го познават, но и той няма да ги познава. И децата, като играят заедно, като учат в едно и също училище, и те се запознават. И вие сте се събрали тук да се опознаете. Мъчно е хората да се познават и да живеят помежду си като братя. Всички говорят за братство, за сестринство, но парите са на първо място. Хляб ли купуват, сирене ли купуват. или друго нещо, навсякъде пари се разменят. Докато парите играят важна роля в отношенията на хората, никакво братство и сестринство не може да съществува. Братството изключва всякаква продажба. При братството всички дават, без да очакват нещо. Който иска да осъществи братски отношения между близките си, той трябва да се откаже от продажбата. Казано е в Писанието: „Давайте, за да ви се даде." Брат, който дава щедро на сестра си, никога не осиромашава. Там, дето братя и сестри се обичат в името на Божията Любов, злото е изключено.

Новото учение иде в света, да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Ще дойде ден, когато тази идея ще се реализира. Всички, които сте тук, както и ония, които са пръснати по целия свят, ще бъдат свидетели на този ден, както днес сте свидетели на изгряващото слънце. Ще дойде денят на новата епоха – епохата на изгряващото слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да проявят любовта си към Бога и да станат чада Божии.

23 юли, 10 ч. пр. об.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2013 - 10:20

От книгата "Езикътъ на любовьта".
Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Любов и почитание


“Ще се развеселя”

След един хубав обед, втори обед не се дава, но малка закуска. Когато отива на Някой извор, човек трябва да има една хубава стомна, която да не бъде пукната. Пукнатата стомна е, когато човек не знае как да разсъждава и да използува Божиите блага. Каквото се сипе в този човек, като пукната стомна, всичко отива - не го бива. Следователно сега има две възрасти в живота. Едната е на зелените, на младите, които са в зората на живота, а другата е на старите, които са в залеза на живота. Едните се считат за щастливи, а другите - нещастни, то е все от неразбирането. Защото Слънцето, което залезва, привидно за едни залезва, за други изгрява. Защото старите, като остаряват, дават възможност на младите да се подмладяват, а младите, като се подмладяват, дават възможност на другите да остаряват. Тъй щото човек трябва да се подмладява. Защото, ако старият не се подмладява и младият не остарява, те не могат да се разберат правилно. Не разбирайте стар човек този, който е изгубил силата си. Стар човек е този, който е използувал силите си на младините си и за него животът се основава на внушението. Старостта пълни живота с отрицателни мисли и отрицателни чувства. Отрицателните мисли и отрицателните чувства са винаги динамични, в тях липсва потенциална сила, която може да гради. Те изгарят, без да допринесат нещо.

Та рекох, всеки човек, който казва, че когато боледувал изгубвал всичко, той е стар човек. Като се огледа на огледалото, той съжалява, че е пожълтел и казва: “Къде отиде капиталът ми?” Туй нищо не значи. Гледаш го след няколко месеца пак се поправил. Тъй щото силата на човека стои в неговото съзнание, в неговия ум. Той може постоянно да се подмладява. За да се подмлади човек трябва постоянно да дружи с млади хора. Има една вечна младост в света, с която човек трябва да знае как да се свърже. Значи има две неща в света. Едното е вечна младост, а другото вечна старост. Аз наричам младите хора - хора на любовта, а старите хора - хора на знанието, на мъдростта. Та рекох, младите трябва да имат уважението и почитание към старите, а старите трябва да имат любов към младите. Ако старият не обича, той не може да се подмлади. Ако пък младият не почита, той не може да поумнее, той не може да се подмлади. Следователно за да се подмладят старите трябва да обичат, а младите да почитат. Тъй щото, ако питате защо трябва да обичате - за да се подмладите. Защо трябва да почитате? -За да придобиете знание. Защото потика на живота е любов към всичките постижения, а знанието - това са възможностите, с които може да се постигнат желанията.

Сега вие сте дошли на земята и имате много постижения, но при тези разбирания, всеки се намира в едно безизходно положение. Запример у вас може да се яви мисълта: Като се свърши този живот всичко се свършва, няма друг живот. Питам: от где знаете, че няма друг живот? Ако Слънцето се скрие на запад, това показва ли, че то е изчезнало? Било е време, когато хората са мислили, че с залезването си, Слънцето изчезва, но като изгрее на изток те виждат, че пак се явява. Също така, когато Някой човек умре, хората мислят, че той се изгубва, а в същност той съществува. Като погледнеш на изток той пак изпъква от некъде. Онези, които са заминали за онзи свят, и отново са се завърнали на земята, те не си казват имената, те не казват, че са идвали, те мълчат. Че как онзи човек, който не е идвал на земята, е могъл да научи да яде по човешки? Значи той и друг път е ял. Вий имате понятие за добро и за зло. Ако човек никога не е идвал на земята от где ще знае кое е добро и кое е зло. Значи той е идвал много пъти на земята. Детето още като се роди, още като е в безсъзнание започва да плаче, с което иска да каже на майка си: “Туй не е хубаво,” не одобрява постъпката ѝ. Като е доволно то се радва, смее се, с което иска да каже: “Туй е умно!” Тъй щото плача на детето е протест, че не постъпват с детето както трябва. Майка му, като го къпе, то изведнаж писне, започва да плаче. Защо? Понеже някога е било риба, живело е във водата мисли, че сега майка му иска да го тури във водата и казва: “Аз едва се освободих от това зло, а ти искаш отново да ме върнеш.” Майка му казва: “Не искам да те туря във водата, но искам да те освободя от нещастието.” Като разбере работата, детето престава да плаче и започва да пляска с ръце във водата.

Та рекох, често и ние в живота си страдаме и мислим, че се връщаме в някои наши минали опитности и понеже сме ги опитали веднаж, не искаме повторно да се връщаме към тях. В природата нещата никога не се повтарят. Туй, което веднаж си прекарал, вторий път по същия път не можеш да минеш. И тъй дръжте в ума си идеята за вечна младост, понеже искате да бъдете вечно млади. Защото ако човек не е млад, с младите не може да дружи и ако не е стар, със старите не може да дружи. За да дружиш с младите, млад трябва да бъдеш; за да дружиш със старите, стар трябва да бъдеш. Нали виждате, когато малкото дете отива при дядо си как става сериозно, то взима вид на стар мъдрец. И казва: “Дядо, разкажи ми една приказка.” То взема вид на Някой човек критик, като Някой писател и дядо му се радва и започва да разказва и след това казва: “Като дойдеш утре аз ще ти разкажа още една приказка много по-хубава.” Сега не е ли хубаво да има човек един дядо, който да му разправя една приказка? Не е ли хубаво да има едно малко дете, което да слуша тия приказки? Защото, ако нямаше това дете, дядото нямаше на кого да разправя приказки. Та дядото е необходим на детето и детето на дядото. Знанието на дядото се използува от младите.

Та сега според едно течение казват, че сегашните стари не са за времето си, не са с века си, назад са останали. Това е привидно така. И слънцето, като се движи, движи се в известно направление. Слънцето, като отива към земята, остарява. Като дойде месец декемврий, Слънцето достига до голяма старост. Тогава дните постепенно се намаляват. След това почва пак да се подмладява. Като достигнат до известна точка, дните започват пак да се увеличават и като станат най-големи, дохожда най-голямото подмладяване.

Та рекох, понякога и вие изменяте орбитата на вашия път в живота. И вие като Слънцето се движите ту в едно, ту в друго направление. Но не трябва да се страхувате от увеличаването и намаляването на дните. Запример вие имате 365 дни в годината. Ако отидете на полюса, ще имате един ден и една нощ. Преди три години дойде при мене един съботянин, който искаше да ме убеди да вярвам в съботата, в седмия ден. Питам го: Ако отидеш на северния полюс, кой ден ще празнуваш? Там има само един ден. Значи който иска да бъде съботянин, трябва да отиде на полюса. А тъй само един съботен ден. Тук колко съботи имате? - 52 съботи. На полюса има само една събота. Който отиде там, ще види, че там нищо не се ражда, че там има само сняг. Да се говори за събота, това е буквално разбиране на нещата.

ПоНякой път ние се заблуждаваме в живота като мислим, че човек само трябва да яде и да пие и да върши каквото иска. Така мислят и младият и старият. Младият е изпратен на земята да придобие знание, да стане силен, да бъде полезен на човечеството. Старият пък е банкер, който е спечелил много, та всичкото си богатство трябва да остави в завещание на младия. Та, когато се говори за щедрост и самоотричане, разбираме стария, който се е отрекъл от своята младост. Не, че той остарява, но за да придобие знанието си, той се е отрекъл от своята младост. Пък и младият, за да придобие знание и той трябва да се отрече. Отричането не е лошо нещо. Всички все трябва да платите нещо, за да се самоотречете. Ако пияницата се е отрекъл от виното, загубил ли е нещо? Ако богатият се откаже от крадените пари, загубил ли е нещо? Ако човек се отрича от насилието, от болестите, от безверието, загубил ли е нещо? Че какво е допринесло безверието в света? Ако човек се откаже от безверието, изгубил ли е нещо? Има неща, от които ние трябва да се откажем.

Всякога човек, за да се откаже от нещо, трябва да има нещо друго, което да запълни тая празнина. Аз съм гледал много млади момци, които имат лоши навици, обичат да пият, да гуляят, не обичат да работят, но като намерят някоя млада мома, която обичат, те казват: “Отказвам се от пиянството, от пушенето на тютюн.” Така че стават правоверни. Той става работлив, с никого не се кара, ходи и се връща на нивата редовно. Докато любовта занимава нашите умове и сърца, всичко можем да постигнем. Който ден човек изгуби любовта си, неговият свят се обезсмисля, той няма вече за какво да работи.

Рекох, сега вий сте дошли на планината, за да се научите на нещо да видите каква история имат тези канари. Те са свидетели на такива епохи, на каквито на човек на ум не е идвало. Те са свидетели на епоха, когато Слънцето е изгрявало. от запад; те са свидетели на епоха, когато слънцето е изгрявало. от север; те са свидетели, когато слънцето е изгрявало. от юг; те са свидетели на епоха, когато оста на земята е била перпендикулярна; те са свидетели на епоха, когато оста на земята е била хоризонтална. Знаете ли тогава какъв е бил климатът. Сега аз няма да се спирам върху тези далечни геологични работи. Та, който не знае, ще каже: “Как може да бъде това?” Това е работа на Слънчевата система, на Слънцето. Било е време, когато и вий не сте имали такава форма, както сегашната. Какви сте били тогава вий, мълчите, имате право да мълчите. За миналото човек не трябва да говори.

Един руски барабанчик, в последната руска война, видел на едно место много кокошки [и] ги заклал, а след това напълнил с тях барабана, като ги предварително изчистил и приготвил за ядене. Командирът му казал: “Бий барабана!” - Не бие тъпанът, развалил се е нещо. Защо се е развалил, защото кокошките са вътре. Сега рекох и на вас: Не туряйте кокошки в барабана си. Щом си турил няколко кокошки в ума си, той вече не мисли. Никакви кокошки, никакви празни мисли не трябва да туряте в ума си, в главата си, в мозъка си. В мозъка си ще турите най-хубавите мисли.

Та рекох, сегашната епоха, в която живеем, ние имаме най-големите блага. Кое е най-голямото благо в света? - Да вярва в невъзможни работи. Някой казва: “Аз вярвам във възможни работи.” Давам ти хиляда лева и ти вярваш в това. Не, това не е вяра. Щом ти давам, ти вярваш, това не е вяра, това е знание. Някой казва: “Ако ми дадеш пари в заем, ще повярвам.” Не, тогава няма защо да вярваш. Може да се вярва само в това, което за в бъдаще ще стане. Има неща, които за в бъдаще ще станат. И те са сто и едно на сто верни. вярно е запример, че земята ще се видоизмени, ще се обърне в райска градина и от всичко това [което] виждате, нищо няма да остане. И тогава, ако дойдете на земята, ще видите, че няма да има болни, дъждове, наводнения, каквото сега в Севлиево стана. няма да има пари, няма да има наводнения, както в Америка - реката Мисисипи. Днес хиляди катастрофи стават всеки ден. 35 милиона хора умират в годината, а близо 40 милиона хора се раждат. Казваме сега, че искаме да се увеличи броят на хората. Увеличението е един естествен път, но то трябва да става разумно. Ако желанията на човека се увеличават, увеличават се и страданията. Ако пък желанията се намаляват идват пак страдания, но обратни на първите. Всеки човек трябва да реализира в годината поне едно свое желание, по една своя мисъл и по една своя постъпка. И ако човек живее 60 години, трябва да има поне 50 мисли реализирани, 50 чувства и 50 постъпки. Значи 150. Малко ли е числото 150. Представете си сега, че всяко едно постижение струва 10 000 000, какво богатство ще имате тогава. Колко милиарда ще струва всичко това? Нека математиците изчислят това.

Рекох, всички хора искат да бъдат богати, но богатство не е само това, което хората разбират и изискват. Съвремената наука е открила, че всички хора, които искат да имат книги, ниви, къщи, имоти, те ще имат съответно развит център. Ако този център не е добре развит в човека, той си остава беден. Ако центърът е силно развит, той става богат. Но целият мозък не е определен за богатство само. Сегашната наука е определила, че онези хора, които обичат много да философствуват, да търсят причини и последствия на нещата, те имат отпред на челото си по два рога, два развити центъра. Онези, които не обичат да философствуват, немат развити тия центрове. Онези хора, които обичат да се обличат добре, имат развит център на челото си на долната част. А онези моми и момци, които не обичат да се обличат, те пуснат пояса си, разпасан пояс. Значи за да се облича, човек трябва да има съответен център развит. Някои хора са много религиозни, вследствие на което главата им горе е много издадена. Онези хора, които не са религиозни, това место представя една долина. А ония, които са много религиозни, центърът им е развит и представлява връх, като Мусала. А ония, в които тоя център е неразвит е като долина.

Значи в природата планинските места, които имат много енергия, ги пращат в долината да се сменят. Тогава казвате, че който е бедняк, той е долина, там житото се ражда. След време долините ще се вдигнат и ще станат планини, а планините, ще се снишат и ще станат долини. Онези, които не разбират Божиите неща, дават криво тълкувание. Те казват: “Този човек е безверник.” Че ако един човек живее добре, в какво се заключава неговото безверие? Този човек не вярва в нищо, но не те обира, не прави пакости. Друг пък вярва в Бога, обаче краде, прави ти зло. Рекох, в какво седи вярата? Вярата седи в това, човек да не лъже, да не обира, да не прави зло. Вярата е нещо реално. Сиромахът каже нещо и не може да го направи. Богатият, силният каже нещо и го направи. Защо? Защото има сила. Следователно реално е това, което може да направим в даден момент. Онова, което не можем да направим, не е реално. Затова силен човек е само онзи, който в даден момент може да реализира своята мисъл, своето чувство. Каквото каже, той може да го направи, в това седи неговата сила. Затова човекът никога не трябва да отлага своите добри мисли. Всека добра мисъл, която може човек да реализира, му придава некакво разположение и тялото му се подобрява. Всяко добро чувство, което се реализира, подобрява неговото сърце. Следователно хубавите мисли поддържат здравословното състояние на мозъка; хубавите чувства поддържат правилното кръвообращение и дишане; а хубавите постъпки поддържат нормалното състояние на организма и той може да яде сладко и да спи сладко. Следователно ако човек постъпва добре, стомашната му система ще бъде в нормално състояние. Следователно трябва да мислим добре, за да бъде мозъкът ни в нормално състояние; трябва да дишаме добре, за да ба-дат дробовете ни в нормално състояние; трябва да постъпваме добре, за да бъде стомашната ни система в изправно състояние.

Двама български милионери се разговарят. Единият казва: “Не мога повече да ям.” Другият отговаря: “Яж не бой се от нищо!” - “Не мога, стомахът ме боли. Ако ям скъпо ще платя.” - “Е, това е друго нещо. Щом стомахът не иска, ще го слушаш.” Ти искаш да ядеш, туряш хляб, корени, вода, храна, но разстройството на стомаха не ти позволява. Който е опитал разстройството на стомаха, той знае, че това състояние е ужасно. Като страда от стомаха си човек се принуждава да се храни с овесена чорбица по няколко лъжици на ден. При това положение няма какво да се прави. Според мене на такъв човек аз бих казал така: искаш ли да поправиш стомаха си, промени живота си. Тури светли мисли в ума си, светли чувства в сърцето си и право постъпвай, никого не обиждай. Живееш ли така, всякога ще ядеш сладко. Ти трябва да мислиш за бедните. Щом не можеш да ядеш добре, щом стомахът ти е разстроен, намери един беден, дай му да яде и кажи: “Господи, благослови и мене така, както този бедния. Помогни ми да ям и аз като него.” На втория ден пак занеси ядене на Някой беден или го извикай дома си и се помоли на Господа да ти помогне да ядеш като него. Постъпи така поне десет дни подред и ще почувствуваш поне една малка промяна в себе си.

Сега ние сме дошли на земята да извършим най-хубавите неща, да извършим Волята Божия. Всички трябва да живеем добре. Това е общ закон за всички същества. Всички трябва да имат добри отношения едни към други. Така трябва да живеят за в бъдаще и държавите и обществата и народите и семействата - всички могат да живеят така. Днес хората не живеят помежду си добре от неразбирание, понеже няма единство между тях. Един вярва в един Господ, друг в друг Господ. Един вярва в една държава, друг в друга държава. Нямам нищо против това. Обаче всички хора са излезли от един източник. Един е Бащата на всички хора. Един е Бог, който е направил Земята, Слънцето, цялата Вселена. Аз наричам вселена всички ония блага, които Бог включва в себе си. Всичко онова, което дава живот от себе си на всички живи същества. Всички го чувствуват. Той е вътре в тях. И когато човек не се подчинява на великите закони, той чувствува най-голямото страдание. Така само идат болестите, страданията, нещастията. Който реши да изпълнява Волята Божия, той ще бъде здрав, силен, богат, всичко ще бъде. Любовта към Бога не седи в чувствата, които хората имат, нито във вярата, която те изповядват. Ето как аз разбирам любовта към Бога.

Силният човек трябва да остане в тила, а слабите трябва да излязат на фронта, напред. Силните трябва да ги пазят отзад. Така е казано и в писанието: “Господ ще ви бъде задна стража.” Той постоянно ще ви помага. Той ще бъде отподире ви и ще бъде всякога в услуга на слабите. Днес е точно обратно. Силните вървят напред, а слабите назад. Та, всеки човек със своите хубави мисли, чувства и постъпки трябва да остане в тила. И като дойде до Някой слаб, страдащ, той трябва да помага.

Ако в ума на Някой влезе мисълта, че ще умре, как трябва да му помогнем. Преди всичко вий трябва да знаете какво означава думата “умиране”. Аз тълкувам думата “умиране” така: умира. Значи - в света. Значи, който умира, той отива в друг свят. Ако един човек от България отива в Франция, какво лошо има от това? Или, ако Някой човек от Франция отива в Англия, какво лошо има в това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. Като умре Някой, вие мислите, че той изчезва некъде. Като умира, човек напуща този свят на страданията и отива в друг свят. Има един друг свят много по-красив от земния свят. Ако вий бихте проникнали за малко в този свят, не бихте пожелали да се върнете в този свят. Този свят съзнателно е скрит от вас, за да може да живеете на земята и да се учите. Най-голямата трудност е да живее човек на земята, но същевременно, този живот носи най-големите придобивки. Животът на земята е живот, който крие в себе си големи съкровища, условия за големи придобивки. Всичко това се крие в материята на земята. От земята трябва да добием онази ровка материя, която трябва да се обработва. Така обработена тази материя ще занесем в другия свят да има там с какво да работим. Защото там няма от тази ровка материя. И като се върнем отново на земята, ще продадем всичко, каквото сме обработили. На ваш език говоря. Какво лошо има в търговеца, който продава стоката си? Хората имат нужда от стоката на търговеца. Какво лошо има в това, когато Някой търговец продава хляба си? Какво лошо има в това, когато земледелецът продава житото си? Какво лошо има в това, когато овощарят продава плодовете си или млекарят - млякото си? няма нищо лошо в това. Това е една обмена между хората, която служи да се опознаят.

Та рекох, всички хора на земята са дошли да се опознаят. Когато учителят учи около 40-50 ученика в отделенията или класовете, той се запознава с тия ученици. Ако не ги учеше, той нямаше да се запознае с тях. Обаче учител, който е учил своите ученици 4-5 години наред, той вече ги е опознал. Онези, които следват първоначалните училища или прогимназии или са свършили университет, те имат вече спомен за своите учители. Следователно всичко в света служи като условие да се опознаят хората. И децата, които се събират на едно место да играят и те се запознават едни други. Сега и вие сте събрани тук, за да се запознаете един друг. Знаете ли колко е мъчно да се опознаят хората и да станат братя помежду си? Вие говорите - братство, сестринство, но сиренето е с пари, хлябът е с пари. Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство няма. Не е ли сиренето с пари, братство има. Братството изключва всякаква продажба. При братството единият дава и другият дава. При братството и сестринството нито братът може да продава на сестрата, нито сестрата - на брата. Искате ли да бъдете братя помежду си, ще се отвикнете от: да продавате. Които не са братя и сестри, между тях има продажба. Казано е в Писанието: “Давайте и ще ви се даде.” Брат, който дава щедро на сестра си, никога няма да осиромашее. И сестра, която дава щедро на брата си, никога няма да осиромашее. Щом брат и сестра в света се обичат, зло не може да съществува. Злото съществува по единствената причина, че няма братство и сестринство в света. Затова новото мерило в света има за цял да направи всички хора братя и сестри помежду си. Какво е новото учение? То има пред вид да направи всички хора братя и сестри помежду си, да работят всички един за друг. Само при това положение може да имате веруюто на Любовта, която ще внесе съгласие между всички хора. Това е целта на далечното бъдаще, когато хората ще живеят един за друг. Ще дойде време, когато това ще се реализира. Вие, които сте тук и всички ония, които са пръснати по цялата земя, ще видят един ден онова, което ще стане, тъй както всички виждате изгряващото слънце. Така един ден всички хора ще видят новата епоха - епохата на Изгряващото Слънце. Светът е създаден за добрите хора, които са дошли на земята да любят Бога и да станат чада Божии.

“Бог е Любов”
Отче наш


Беседа от Учителя държана на 23 юлий 1939г.,
9.30 ч., неделя
Салона за беседи






Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни