Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1936_08_26 Човешко и Божествено / Човешкото и Божественото26 август, 1936 г., Съборни беседи, София

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
2 отговора на тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 16 януари 2011 - 13:37

Аудио - чете Цвета Коцева

ЧОВѢШКО И БОЖЕСТВЕНО (Беседата за четене в стар правопис)

Архивна единица

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),
Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

*(Поради липса на оригинал беседата е препечатана от първо издание – София, 1936 г., (бел. ред. на ИК "Жануа'98"))




ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО*




„И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години. Него видя Исус, че лежи, и понеже знаеше, че от много време вече боледува, казва му: Ищеш ли да оздравееш? Отговори му болният: Господине, нямам человек да ме тури в къпалнята, когато се размъти водата, и когато аз дохождам, друг преди мене слезва. Казва му Исус: Стани, дигни одъра си и ходи.  9 И тоз час человекът оздравя и задигна одъра си и ходеше; а този ден беше събота. И казваха юдеите на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш одъра си.”

Йоана 5:5–10




Съвременните хора се оплакват от страдания и не знаят причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължат на факта, че те живеят в неорганизиран свят. Какво трябва да направят, за да се справят с условията, при които живеят? Те трябва да се организират. Организирането трябва да почне от техния ум. За да се организира човешкия ум, в него трябва да се внесе нещо ново. Само новото е в състояние да опресни ума на човека.

Каква е разликата между организирания и неорганизирания свят? В организирания свят всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, а в неорганизирания – отчасти. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност, вследствие на което те търсят добър, правилен живот. Добрият живот подразбира разумност. Разумният човек се учи от всичко и търси причината на нещата. Като се намери пред някакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода им, за да може да се справи с тях. Които не разбират причините за нещастията и страданията в живота си, те казват, че условията са лоши, или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпросите. Ако водата е нечиста, ти трябва да бъдеш разумен да не я употребяваш в това състояние.

Какво можете да очаквате от един неорганизиран свят? Някой човек бил учен и е недоволен, че хората не го оценили. Той трябва да знае, че в неорганизирания свят, в който живее, хората могат да го оценяват дотолкова, доколкото го използуват. Запример, вие имате един здрав, силен кон. Докато го използувате, вие го цените. Щом конят заболее и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Същото отношение ще срещнете и между хората.

Една от причините за страданията е тази, че хората се надценяват, присвояват си повече права, отколкото им се дават. Те се сърдят, обиждат се, недоволни са, че не им дават тези права, към които се стремят. Щом дойде за техните права, те са готови да се борят до край. Дойде ли до същите права на другите хора, те са готови веднага да ги отрекат. Правото за тебе е право и за другите. Всички неща в живота на хората произтичат от два източника: от разбиране и от неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането – дисхармония. Някой пее, но няма развит слух да разбере как пее, вследствие на което мисли, че е добър певец. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нещата, което поражда ред противоречия. Много естествено! Земята, на която живеем, е добре устроен свят, но не е още съвършен.

Това несъвършенство се вижда и във всички народи. По развитие те са на степени. Като пътувате през различни държави, някъде ви посрещат добре, а някъде не искат да ви знаят. Това се случва не само в чужди за вас държави, но и в отечеството ви. Дохожда някой българин между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек. Казват му: Ти не си от нашите. – Защо? – Защото не могат да го използуват. Докато генералът е на бойното поле, дава заповеди и печели победи, всички го признават за техен човек. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърлен от бойната линия, никой не го признава за герой.

Сега аз ви навеждам на неща, които трябва да имате предвид. Нямате ли ги предвид, вие ще страдате. Страданията се дължат на това, че вие пътувате през неорганизирана местност. Въпреки това казвате, че Бог ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате, защо Бог промисля за едни, а за други не промисля? Един болен се моли и оздравява; друг болен се моли и умира. Един се моли и му се помага; друг се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е имал. – Защо става така? – Защото някои неща са човешки, а други – Божествени. Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. – Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. Божественото е вътре в човека, а не отвън. Веднъж дошъл на земята, човек трябва да опита и човешкото, и Божественото. Човешкото е слабо, а Божественото – силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва.

Като знаете различието между тези два свята, вие трябва да опитвате нещата, да опитвате хората, кой с какви мерки работи. По този начин ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате от човек, който си служи с величини от човешкия свят? Колкото и да обещава, той никога няма да изпълни обещанието си. Преди всичко, съзнанието на този човек не е будно. То постоянно се прекъсва. Той и в пението, и в свиренето, и в говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очертаете пътя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония в живота на човека. Когато той пее, вие слушате, че песента в началото върви добре. Като дойде до някое място, изведнъж се явява дисхармония, после пак се оправя и т. н. Това е човешко пение. В Божественото пение няма никаква дисхармония. Там линията и да криволичи, пак запазва възходящо направление. Същото се забелязва и в почерка на човека. Буквите на някой човек са правилни, с красиви линии, а на друг – никаква красота, никаква линия.

Съвременните хора говорят за красота, без да знаят какво представя истинската красота. Те казват, че някои неща са гладки, красиви. В какво седи красотата на гладките неща? Всяко нещо е красиво на мястото си. Ако шосето, по което вървите е гладко, неговата гладкост е на място. Но ако планинският връх, по който се качвате, е гладък, това качество не е на място. Щом е гладък, той не може да мине за красив връх. Докато е на земята, човек не знае, през какви места ще мине, какви мъчнотии и страдания ще преживее. Добре е човек да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне да е готов да се справя с всички изненади, с всички мъчнотии в живота си. Той не може всичко сам да уреди, но има работи, в които никой не може да му помогне. Той сам трябва да ги нареди. Когато не може да се справи с мъчнотиите си, човек се оплаква от живота и от себе си и казва: Чудно нещо, очи имам – нищо не виждам. Уши имам – нищо не чувам. – Така е, зависи с кои очи и уши си служиш. Ако си служиш с човешки очи и уши, работите всякога ще бъдат неуредени. Ако си служиш с Божествени очи и уши, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. – Ама хората не са щедри, не са благородни. – И ти не си от най-щедрите и благородните. Както ти критикуваш хората, така и тебе ще критикуват. В човешкия свят критиката се отнася до всички хора. – Еди-кой си не живее добре. – Това е в реда на нещата. Този човек няма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си с хората.

И тъй, човек е дошъл на земята да се научи правилно да живее и да слуша с Божествените си уши. Той трябва да започне с човешките си уши, а да свърши с Божествените. Човек мисли, че всеки момент Божественото начало е в него. – Не, той още не го е турил в действие. Когато Божественото в човека започне напълно да се проявява, хората ще се разбират добре и всякога ще се обичат. Щом не се обичат, погрешката е или в самия човек, или в окръжаващите. Хората са разделени помежду си, защото имат различни интереси. Всеки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човек да се грижи за себе си, за своя дом, но по този начин той се ограничава и не дава възможност на Божественото в него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всякаква обида, всякакво докачение. Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе, колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага.

Съвременните хора искат да подобрят живота си. Те лесно могат да го подобрят, но трябва да се запитат: по човешки начин ли искат да го подобрят, или по Божествен? Човешкият живот изсушава нещата, а Божественият ги опреснява и възкресява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва сам да осмислиш нещата. Роди ти се дете. Кажи си: Ще се грижа за Божественото в това дете и ще съдействувам за развитието му. – Ама остарях вече. – Докато живееш по човешки, непременно ще остарееш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старостта ти ще стане приятна. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи: Ако не започнете с Божествения живот, вие ще остареете и ще се лишите от условията да влезете в Царството Божие. Човешкото представя опаковка на всички неща в живота, а Божественото – тяхната същина. Като направи една погрешка, човек бърза да се извини. Не извинявайте погрешки, които сами не се извиняват. Не препоръчвайте добродетели, които сами не се препоръчват. Човешкото отблъсква, разделя хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнит. Затова, именно, казват за някой човек, че е магентичен, т. е. привлича хората към себе си. – Как се постига това? – Много лесно. Който живее по Божествен начин, той всякога привлича хората. Мнозина не успяват в това, понеже живеят по човешки, а искат резултати на Божествения живот.

Следователно, за да дойдат до Божествения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават, и във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото. Пишеш нещо, виж къде е човешкото и къде – Божественото. Неразположен си, виж къде се е вмъкнал човешкият елемент в тебе. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. Те губят връзка с Божественото и търсят начин отново да възстановят тази връзка. Който живее по човешки, той се нуждае от помощта на хората. Който живее по Божествен начин, той помага на хората. Значи, просията е присъща на човешкия живот. И човешкият живот има свои добри черти, но той е временен, не може постоянно да се прилага. Той непременно трябва да се замести с Вечния, с Божествения живот.

Съвременните хора са дошли до най-опасното място – до границата на човешкия живот, дето се правят големи погрешки. Те са в положението на пътници, които се движат по хлъзгава планинска местност. Какво трябва да правят, за да преминат благополучно тази местност? – Те трябва да бъдат будни, досетливи, със силно въображение. Казват: Един живот ще се живее, да го минем, както и да е. – Не е така. Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. Адам, първият човек, изпадна в това положение. Когато беше в рая, той имаше всички условия да прояви Божественото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвътре, вследствие на което не видя погрешката си и не издържа своя изпит. Погрешката му се заключаваше в желанието да има жена. Той вид, че му недостига нещо. Когато недостига нещо на човека, това показва, че той живее по човешки. Как, именно, се е родило желанието на Адама да има другарка, и как се е явила тя, по това са създадени много легенди.

Един еврейски равин изнася следната легенда за създаването на Адам и Ева. Той казва, че първоначално Бог е създал Адам и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носил на гърба си като раница, вследствие на което усещал известна тежест. Той молил Бога да го освободи от този товар. Един ден Бог скъсал връзките на товара му. Ева веднага скочила от гърба на Адама и се изправила пред него. Като я видял, Адам се зарадвал, защото усетил голямо облекчение на гърба си, но и той сам не знаел, как и откъде е дошла Ева. Дали тази легенда е вярна, или не, и ние не знаем, но вярно е, че когато хората се оплакват от страдания, от мъчнотии, това показва, че те носят тежести на гърба си и молят Бога да ги освободи, да променят условията си, да влязат в новия живот.

Мойсей пък е писал, че Бог направил Адама от червена пръст, заради което го наричат червен човек – мъж. Ева пък направил от реброто на Адама, заради което я наричат жена. Често слушате жените да казват: Защо Бог ни създаде жени? – Защото е нямало достатъчно червена пръст. Мъжът и жената се различават по естеството на материята, от която са създадени. Това, което е направено от пръст, има едно естество; това, което е направено от ребро, има съвсем друго естество.

Когато казваме, че нещата се различават по естество, ние разбираме, че те се различават по форма, по съдържание и по смисъл. Формата на нещата е човешкото; съдържанието е духовното, а смисълът – Божественото. Смисълът на нещата свързва формата, съдържанието и смисъла. Всяко нещо, което няма смисъл, опорочава и разваля нещата. Смисълът обновява нещата. Божественото осмисля нещата, прави ги свежи, чисти – обновява ги.

Време е вече хората да влязат в Божествения живот, да дадат ход на Божествените идеи в себе си. Тези идеи ще осмислят живота им, а не човешките. Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, което се придобива отвън, не е в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Това означава стиха от Писанието: „И ще минаваш от слава в слава". Докато минава от слава в слава, човек живее в Божественото. Минава ли от чест в безчестие, той е нагазил в човешкото. Какво трябва да прави този човек? – Единственото нещо, което може да го спаси, е да излезе от човешкото и да влезе в Божественото. Божественият живот е живот на работа. Там всеки работи, без да очаква на другите. Работа и учение – това изисква Божественият живот от човека. Само така той ще разбере неговата същина.

Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човешкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква в любовта. Момък обича мома, готов е на всички жертви за нея. Щом се оженят, първата година още животът им се разваля. – Защо? – Защото тя си позволила да погледне друг мъж. Това е човешка любов. Божествената любов не прави такава разлика между хората. И да има някакво различие, то е в формата на нещата, а не в тяхното съдържание и смисъл. При това, в човешката любов има слизане, а в Божествената – възлизане. Когато някой казва, че не може да търпи хората, това подразбира, че той живее още в човешката любов. Докато се отегчавате от хората, вие сте в човешкия живот. Докато умовете ви се помрачават от знания, вие сте в човешката наука. Щастието е само в Божествения живот. Истинската наука е само в Божествения живот. И човешката наука е на място, но в нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони в едно цяло. Тази е причината, задето всички факти и явления в човешката наука са разхвърляни, както предметите в музеите. Ако отидете в някой народен музей, там ще намерите безразборно разхвърляни предмети, от които мъчно може да се възстанови, какъв е бил животът на този народ. Ако отидете в някой музей по естествените науки, там ще видите разхвърляни кости, черепи от различни животни, от които мъчно може да се възстановят техните форми.

Съвременните хора са дошли до по-висока фаза на развитие. По черепите, по костите на предпотопните животни те възстановяват миналите форми от животинското царство. Не само това, но същевременно те изучават главите на хората, и оттам, с най-малки подробности, определят техния характер. В заключение на своите изследвания, те казват, че всички човешки глави не са еднакво правилни. Следователно, когато някой пита какво да направи, за да подобри живота си, може направо да му се отговори: За да подобриш живота си, ти първо трябва да измениш главата си. – Как ще я изменя? – Като влезеш в Божествения живот. Само Божественият живот е в сила да измени човешката глава. Всяка енергия се използува разумно само в Божествения живот. Там и гневът, и обидата са на място. Те са енергии, които се впрягат на работа и дават добри резултати. Същото може да се каже и за добродетелите. Запример, щедрост, приложена на място, може да принесе добри плодове. Щедрост, която не е приложена на място, причинява ред пакости и нещастия. Каква щедрост е тази, която уморява болния? Отивате при един болен и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия ден положението му се влошава. В такъв случай, за предпочитане е да бъдете скържави, отколкото щедри.

И тъй, когато хората се оплакват от страданията си, това показва, че те са още в човешкия живот. В този живот, именно, нещастията и страданията никнат като гъби. Въпреки това, хората търсят щастие. Те са прави, но трябва да знаят пътя, по който щастието може да дойде. Срещате един беден, но талантлив певец. Вие започвате да мислите, как да му помогнете. Той сам може да си помогне. – Как? – По два начина: или като обикновен просяк, или като певец. Ако се постави в положението на обикновен лросяк, той ще подаде ръка на този, на онзи и ще очаква да му дадат нещо. Кой как мине покрай него, ще му подхвърли с недоволство лев-два и ще си каже: Ще му дам нещо, само да се освободя от него. Ако пък се прояви като певец, всеки минувач ще има желание да му даде нещо, като на талантлив певец да му помогне с лептата си. Щом имаш талант да пееш, ти трябва да употребиш своя талант, да придобиеш нещо съществено. Пей, приложи Божественото в себе си за подобряване на своя живот. Ако имаш сила, и нея приложи. Ако имаш търпение, гледай и него да приложиш. Всяко нещо трябва да се приложи на своето място и време. Ще търпиш, но няма да оставиш децата да те бият. Да се оставиш на деца да те бият, в това няма никаква философия.

Сега, изучавайте едновременно и човешкия, и Божествения живот, и каквото разберете, приложете го в своя личен живот. Пазете се от вкисване. Вкисването е свойствено на човешкия живот, но не и на Божествения. В Божествения живот плодовете не вкисват. Там никаква ферментация не става. Човешкото се изправя чрез Божественото. Достатъчно е човек да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени същества от Божествения свят слизат при него и му помагат. – Как става това? – По различни начини: външно – чрез други напреднали хора, и вътрешно – чрез самия човек. Кажеш ли никаква лъжа, веднага ще те коригират. Те ще ти докажат, че човек може да се изправи само чрез истината.

Съвременните хора се стремят към прогрес. Те не подозират даже, че прогресът се заключава в намиране на истината, в дълбоко вътрешно разбиране на нещата. Който има вътрешно разбиране на нещата, той постепенно се справя с мъчнотиите на своя живот. Това значи човек да минава от човешкия в Божествения живот. И тогава, ако е бил слаб, посредствен ученик, той започва да развива дарбите си и става даровит ученик. Обаче, ако някой се връща от Божествения към човешкия живот, той постепенно губи дарбите си и става обикновен, посредствен ученик. За да не изпадне в това положение, човек трябва да бъде буден. Докато човек мисли, че е прав във всичко, което знае и което върши, той е в човешкия живот. В човешкия живот няма щастие. Там човек може да учи, но щастлив не може да бъде.

Някой момък иска да се ожени за някоя красива, богата мома, да бъде щастлив. Какво щастие очаква той от женитба, която не почива на любов? Близките му ще започнат да търсят мома и ще се вслушват, кой ще им препоръча добра, красива и богата мома. Родителите на момата, които искат да се освободят от нея, ще приемат момъка в дома си любезно: ще го, нагостят добре, ще му говорят сладко, докато го излъжат. Щом момъкът се ожени за момата, родителите ще си въздъхнат спокойно и ще кажат: Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататък ти ще я носиш. – Не, така не се избира мома. Когато някой момък иска да изучи характера на момата, която е харесал, той трябва да влезе в дома й като слуга. Като не го познават, като не знаят намеренията му, родителите на момата, както и самата мома, ще се проявят такива, каквито са в действителност. Така и Бог изпитва хората. Той изпраща някой ангел между тях и гледа как ще се отнасят с него. От поведението на хората към този ангел, се познава и техният характер.

Хората се стремят към небето, към Божествения живот, понеже не са доволни от своя живот. Обаче, те виждат, че не могат да постигнат това, което желаят . – Защо? – Понеже имат много грехове, които трябва да изкупят. Наистина, докато не изправят погрешките си, докато не изкупят греховете си, хората няма да напуснат земята. Те трябва да работят усилено върху себе си, да изправят погрешките си, да коригират формите си и тогава да очакват пробуждане на Божественото в себе си. Божественото е нещо неуловимо. Докато го видите един момент в човека, вторият момент вече го няма. Най-малкото отклоняване на човека от правия път е в състояние да затвори пътя на Божественото в него. Разбиране, съзнание се иска от човека, за да схване какво представя Божественото начало. Мнозина мислят, че като влязат в Божествения свят, ще придобият онова, което търсят. – Не, влезете ли в Божествения живот, вие трябва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свят, вие трябва да вземете със себе си всичкия капитал, който сте спечелили на земята, и да кажете: Заповядайте, всичко, което спечелих, е на ваше разположение. Разумните същества ще ви приемат добре и ще ви поздравят с думите: „Добре дошли!" Следователно, когато отидете в Божествения свят, вие трябва да бъдете готови да дадете всичкото си богатство. Щом дадете всичко, ще получите всичко.

„Божията Любов носи пълния живот".

6. Съборна беседа, държана на 26 август, 1936 г. 5 ч. с. София – Изгрев.


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 04 октомври 2013 - 17:48

От книгата "Възможности на щастието", Съборни беседи, 1941 г.,
Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето

ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО


“Отче наш”

“Благославяй, душе моя, Господа”

Ще прочета 5. глава от Евангелието на Йоана, стихове 5­-10.

“Духът Божи”

Човешкият ум трябва да се опресни, да му се внесе нещо ново. Хората живеят в един неорганизиран свят. В неорганизирания свят всяка една част живее за себе си. В организирания свят всяка част живее за себе си и за цялото ­ има връзка. И после в един организиран свят хората се познават, а пък в един неорганизиран свят наполовина се познават.

Като казвам “неорганизиран”, разбирам, че ние не сме във връзка с цялото. И всичките противоречия произтичат оттам. Ние постоянно говорим за неорганизирания свят. И когото срещнеш днес, той ще ти каже, че не живее добре, всичко това. При това ние намираме погрешките и искаме един добър живот. А пък добрият живот, той е разумният живот. А пък в разумния живот трябва човек да учи и да съзнава.

Например вие имате известни противоречия и не ги знаете откъде идат. Да кажем, че някой път сте неразположени. От какво произтича неразположението във вас? Казват, обществото вън е такова. Много добре, обществото, но това не разрешава въпроса. Може водата да е лоша, но ти трябва да бъдеш разумен, тая вода да не я употребяваш. Малко чудно ти е, че в този неорганизиран свят ние очакваме много. Ти може да си много учен човек. Казваш: “Не ме оценяват хората.” Хората могат да те оценят дотолкоз, доколкото могат да те използват. Например, вземете, употребяваш ти един кон. Защо? Защото конят е сръчен, здрав, силен. Но щом изгуби тая сръчност и не може да ти служи, ти го пенсионираш. Навсякъде е така. И после всичките хора мислят, че са прави. Те мислят много добре, че са прави, когато това не е вярно. Ти за най-малките работи можеш да се обидиш, да се разсърдиш и т.н. Не че нямаш право. Имаш право, но трябва да знаеш, че това право го имат и другите. Докато се сърдиш, ти го считаш за в реда на нещата, а пък когато другите почнат да се сърдят на тебе, ти го считаш не намясто.

Това е философия. Ако едно нещо е право за тебе, то е право и за другите. И нещата могат да произтичат от два източника ­ някой път от разбиране, а някой път от неразбиране. Ти можеш да пееш и да слушаш пеенето си. Ти вътре мислиш, че пееш хубаво, но нямаш ухо, за да разбираш. В живота съществуват противоречия. За онзи, когото обичаме, за онзи, който е близо до нас, за него мислим по един начин, а пък за онзи, когото не обичаме, за него мислим по друг начин. Там, дето няма обич, няма и познание.

Ние не живеем в един съвършен живот. Земята не е един съвършен свят. Земята е един добре устроен свят, но не е един съвършен свят. Ако отидеш в Англия, ако отидеш във Франция, някой ще те погледне и ще си замине. И после в един народ ­ и там хората са на степени. Някои се познават. Ти си, да кажем, българин. Някой път вземат участие в твоя живот, съчувстват ти. А пък някой път уж си българин, не те поглеждат и казват: “Този е малко далече, не е от нашите.” И когато вие говорите, че не е от нашите, значи този човек не работи за нас, няма никаква полза от него. Например някой военачалник. Всички имат надежда в него. И има какво да добият от него. Като изгубят онова, което те очакват от него, казват: “Не си струва този генерал.” И как ще оправдаете? Един генерал като изгуби сражението и даде петдесет хиляди убити и сто хиляди пленници, казват за него: “Не си струва той.” Но за онзи, който е изгубил по-малко пленници, казват: “Способен генерал е.”

Сега аз ви навеждам на неща, които трябва да ги вземете предвид. Защото, ако не ги вземете предвид, в бъдеще ще страдате. Страданията произтичат от това, че вие пътувате в една местност неорганизирана. И казват: “Господ ще промисли.” Питам тогаз, защо Господ промисли за едни, а не промисли за други? Сега това са наши заблуждения. Ние туряме неща, които не са в Божественото, и искаме да накараме хората да кажат, че е така. Един се моли и оздравява, а пък друг се моли и заминава. Един се моли и му се помага, а пък друг се моли ­ и това, което има, и него загубва. Ние сега мислим Господ защо прави така. Има неща, на които Господ не може да отговори, понеже не са негови. Тия неща, които ние искаме, са глупави. Ти остаряваш и това, което имаш на младини, нямаш го. Ставаш кисел и казваш: “Не си струва да се живее.” Защо не си струва да се живее? Защото от света си недоволен. Ти си кисел, защото си влязъл в човешкия свят, дето няма изобилие. И в този човешки свят ти искаш Божественото. А пък на Божественото в дадения случай ти трябва да дадеш ход. Божественото не е отвън, а е вътре в тебе. И ти си турен в този свят, за да опиташ човешкото и Божественото. Човешкото се къса, а пък Божественото не се къса. Човешкото е слабо, а пък Божественото е силно. Човешкото умира, а пък Божественото възкръсва.

Тия контрасти трябва да ги туриш. Можеш да не ги туриш, но ще носиш последствията. И всички страдаме все от това кривото разбиране. Трябва да опитваш нещата. И всеки човек трябва да опитва. Изпитвайте нещата. Трябва да се опитват хората. Трябва да опиташ някого, който ти обещае. И след като ти обещае, не го прави, върти и прави долапи. Съзнанието не е едно и също всеки път.

Публикувано изображение

Да кажем, че вие сте недоволни от себе си. Вие съзнавате, че вашето съзнание не е едно и също. Защото, ако в пението до едно място пееш, хубаво и после дойде друг ­ настане един дисонанс вътре, това са две състояния.  Да кажем, че вие не харесвате себе си. Вие не се харесвате, защото тая крива линия, която сте начертали, не е установена. Пише ти някой и не знаеш какви са тия писма, тия букви. А пък друг има много хубава крива линия. В какво седи хубостта на една крива линия? Ние нямаме още понятие за това. Хората нямат понятие за красивото и хубавото в света. Друго положение. За нещо казват, че е гладко. Казват за някои неща, че са гладки. Де е красотата на гладките неща. По какво се отличават гладките работи? Ако един предмет е гладък, ти можеш да ходиш лесно по него. Но ако един планински връх е гладък, тогаз де му е красотата?

Та в живота си ние не знаем каква е местността, по която ходим. Никой от вас не знае през какво място ще мине и как ще живее. Трябва да знаеш и трябва да предвиждаш нещата. И после през всички мъчнотии трябва да знаеш как да се справиш. Не всичко ще уредиш. Но има неща, които друг не може да уреди. И после казваш: “Ние чакаме.” Има едни човешки уши и има други ­ Божествени уши. Има човешки уши, има и Божествени уши. Ти трябва да знаеш с кои уши слушаш. Ти си свързан с онзи разумен свят, дето всичко е възможно. Но ако слушаш с човешките уши, то работите няма да бъдат добре. И някой път очакваш да постигнеш нещо, но очакваш едно човешко постижение. В човешкото постижение няма това задоволство, което ти търсиш. При човешките постижения ти не можеш да постигнеш това, което искаш. Няма защо да се сърдиш, че другите хора не са така благородни. И ти не си от най-благородните. Ти считаш, че другите хора не са щедри. Но и ти не си щедър. Може да не си в този размер, но тебе ти не достигат много работи. Твоята мисъл е наполовина права. И тебе могат да те критикуват. Сега ти слушаш една реч и не можеш да я оцениш, да видиш доколко хората са прави. Критиката в този свят не се отнася само до тебе. Ти си Петкан, Драган, Петко, Стоян. Хиляди Петковци има. Хиляди Драгановци има. Казват, Драган не живее добре. Че в реда на нещата е това. Какво значи “не живее добре”? Не разбира нещата. Разваля приятелството с другите хора.

Та казвам, човекът е дошъл да научи на земята да живее, или да почне да слуша с Божествените уши. Всякога човек не може да почне да слуша с Божествените уши. Сега ти можеш да мислиш, че онова Божественото го имаш. Имаш го. Но това Божественото е само в твоето съзнание, но ти не си го турил в ход. Когато почне Божественото да действа в тебе, хората ще те обичат. Дотогаз, докато хората не те обичат, погрешката може да е или в тебе, или в тях. Причината е, че Божественото не е почнало да действа.

Ти казваш: “Защо хората не живеят така?” Разпокъсани са хората. Всеки си има своите интереси, своите деца. Не че е лошо той да мисли за своите деца. Но всеки, като мисли за себе си, оставя Божественото, което не може да функционира, а пък Божественото е връзка между всичките неща. Някой път вие се свадите. Какво значи свада? Или някой път се докачате. Какво значи докачение? Някой път се докачате повече, а някой път ­ по-малко. Не е лошо да се докачате. Но има два начина за докачане. Трябва да знаете как да говорите. Не ви обича някой, нали? Ти можеш да го примириш, можеш да се примириш с него. Няма да ходиш да се извиняваш, защото някой път, колкото и да се извиняваш, той няма да обърне внимание. Ще го намериш този човек, когато му е тясно и се пече зелникът на главата му, и ще му помогнеш. Ще му помогнеш веднъж, дваж и всичкото негово неразположение ще се стопи. С пет-десет лева тая работа няма да стане. Ти казваш: “Аз му говорих.” С говорене тая работа няма да стане.

Та казвам, вие искате да се подобри вашият живот. Психологически трябва да изучавате тия две състояния на живота: Божественият живот, който тече по един начин, и човешкият ­ който тече по друг начин. Човешкият живот пресъхва. Човешките неща винаги пресъхват. Божественото трябва да дойде, то да възкреси. До едно време ти печелиш пари. И най-после обезсмисля се животът ти. Ти работиш за децата си, нали? Кои са тия деца, за които ти работиш. То е за Божественото, за което ти работиш. Казвате, ще остареем. Кое е старото? Казваш, остаряхме. Човек си, разбира се, ще остарееш и оттатък ще минеш. Родило се дете. То е Божественото. Някой казва: “Да сприятелим стария с младия.” Можеш да ги сприятелиш, но те не могат да живеят така. До едно време малкото дете може да очаква от дядо си. Защото човешкото може да бъде полезно. Това малкото дете не може целия ден да седи и да играе с дядо си. Дядото казва: “Синко, излез вънка да поиграеш.” Какво иска да ти каже той. Той, без да знае, казва: “Синко, занимавай се с Божественото.” Това дете търси други деца. Така трябва да различавате.

Христос казва: “Ако не станете като малките деца, вие не можете да влезете в Царството Божие.” Той подразбира следното. Ако не започнете с Божествения живот, ще остареете, ще изгубите всичко. Човешкото е външната опаковка на нещата, а пък Божественото е същината на живота. Вие направихте една погрешка и търсите начини да я извините. Не извинявайте. Една погрешка, която сама не може да се извини, не я извинявайте. Една добродетел, която сама не може да се препоръчва, не я препоръчвайте. Не извинявайте нещата, не гледайте всякога към коя категория спадат.

Та казвам сега, на всинца ви предстои една голяма задача. Искате да имате приятели, искате да се уреди вашият живот. Учени хора сега препоръчват, сегашните учени, ­ човек трябва да бъде магнетичен. Тая дума не е българска. Какво се подразбира под израза “да бъде човек магнетичен”? Да привлича хората, не да ги привлича физически, да ги хване за ръката. То е Божественото, което свързва и привлича хората. Станете магнетични, това е: станете Божествени. Ти казваш, човек не може да стане Божествен. Трябва да разбираш Божествената наука и да постъпваш по Божественому. Божествените работи са много лесни и са много мъчни. Някой път ние искаме Божествените работи да ги постигнем по човешки.

Да кажем, че изучаваш графологията. При нейното изучаване ще седиш и ще напишеш нещо и сам ще си гледаш Божествено ли е писаното или човешко. Ако е Божествено, ще живееш, а пък ако е човешко, ще закъсаш. Всеки път изучавай. Неразположен си духом. Седни и виж де се е вмъкнало човешкото. Има нещо човешко и то като се вмъкне, ти изгубваш разположение. Ти се тревожиш в живота и всяка една тревога произтича от онзи факт, че има едно прекъсване. Ти си влязъл в човешкия живот и не знаеш как да направиш връзката.


Можеш да изучаваш Писанието. Може да проповядваш на другите хора, но това не е Божественото. Онова, което в дадения случай си в състояние да направиш, то е важното. Аз, като живея човешкия живот, ще опитам единия начин на живот, а пък като живея Божествения живот, няма да имам нужда да се препоръчвам на хората. Приятността на Божествения живот е отвътре. Аз се радвам, че нося Божественото. И хората ще имат нужда от мене да им помагам. В човешкия живот ти ще имаш нужда хората да ти помагат, а пък в Божествения живот това го няма. В Божествения живот човек няма нужда да му помагат. В Божествения живот има нужда той да помага.

Следователно, ако ти не знаеш как да помагаш, от тебе нищо няма да излезе. Ако ходиш да просиш от този, от онзи, то е човешкото. Не е лошо човешкото. Но през целия си живот да просиш, ти ще изгубиш онова хубавото. Не че ще го изгубиш, но няма да стане нищо от тебе. Сега и в науката, и навсякъде е така. Ако до едно време ти пееш и после казваш: “Не ми се пее вече”, ти си в човешкия живот. Ако до едно време се въодушевляваш и после въодушевлението изчезне, не си в Божествения живот.

Сега вие сте дошли до едно място, до границата на човешкия живот, дотам, дето се правят най-големите погрешки. И питам, какво трябва да правите? Вие дойдете до една хлъзгава почва в някое планинско място, не можеш да ходиш по нея. Ще си отваряш очите на четири. Трябва да имате доста голямо въображение сега. Казваш, ще минем живота. Как ще го минеш този живот? Животът има смисъл, когато от човешкото минаваш в Божественото, а пък изгубва смисъла си, когато минаваш от Божествения живот в човешкия. Имаме това състояние на Адама. Най-първо той мислеше, че живее по Бога. И Адам виждаше отвън. Той не виждаше своите погрешки, своите слабости. Най-първата му слабост беше тая, че той поиска да има жена. Това беше първата му слабост. Значи не му достига нещо. А пък там, дето не ти достига нещо, то е човешкото.

Ние не знаем какво е било състоянието на Адама, не знаем как е искал Ева. Много легенди има. Един еврейски равин казва, че Бог направил едновременно и Адама, и Ева. Но направил така, че Адам да носи Ева на гърба си. Нещо му тежи. Обръща се, нищо не вижда. Най-после Бог направил той да мисли малко по-другояче. Той мислил, че при тая тежест, която имал, му липсва нещо. Той казал да има един като себе си. Този равин казва, че Господ имал едни ножици. Отрязал това, което тежало на Адама като раница на гърба му. Като се откачила тя от неговия гръб, той не знаел откъде е дошла тя. И той казва: “Тя като дойде, мен ми олекна вече.” Всички тежести на тоя свят, които ни тежат, са на нашия гръб и ние искаме сега новите неща, за да променим живота. То е едно състояние.


Но ние не знаем как е работата ­ дали е вярно това, или не. После Мойсей писал, че Господ взел и направил човека от пръст. Защо се различава мъжът от жената. Мъжът е направен от червена пръст. Адам значи е червен човек. От червена пръст е направен Адам, а пък жената е бяла, направена е тя от ребрата. Различават се. Това, което е направено от ребра, се нарича жена. А пък това, което е направено от пръст, се нарича мъж.

Пита някой: “Защо аз съм жена?” Защото е нямало такава материя, да те направи Господ като мъжа от ръст, но те е направил от реброто. От пръст, което се прави, има едно естество, а пък от ребро, което се прави, има друго естество. Тогаз как ще разграничите вие нещата? Човешкото е формата, духовното е съдържанието, а пък Божественото е смисълът на нещата. Смисълът е онова, което свързва формата със съдържанието. И смисълът на нещата е, което обновява нещата. Без смисъл нещата се опорочават, някои работи се развалят. Ако искаш да кажеш Божественото, кажи го без страх. А пък ти искаш да не обидиш хората. В Божественото нещата се осмислят, а пък в човешкото се обезсмислят.

Та казвам, всички трябва да дойдете до положението на Божественото. Ти ще дадеш място, вход, на оная Божествена идея, която е вътре в тебе, ще º дадеш възможност на тая идея да се изрази. Няма да чакаш другите да осмислят твоя живот. Погрешката на всички хора е, че те търсят осмисляне на своя живот в човешкото. Ти искаш да бъдеш богат. Богатството е хубаво, но то няма да осмисли живота ти. Ти искаш да бъдеш силен. Силата е хубава, но тя няма да осмисли живота ти. Всички неща, които ти отвън можеш да добиеш, те няма да осмислят живота ти. Те могат да подобрят донякъде живота ти, но да осмислят ­ не.

Осмислянето е нещо Божествено. Като дойде осмислянето веднъж, ти вече виждаш другите граници, другите възможности. И Писанието казва: “Ще минаваш от слава в слава.” Но ако ти не можеш да минаваш от слава в слава, ти не си в Божественото, а си в човешкото. И ако минаваш от чест в безчестие, губиш си честта, ти си потънал в човешкото. Ти казваш: “Какво трябва да правим?” Трябва да излезеш от човешкия живот, който те опорочава. Ти можеш да плачеш, можеш да роптаеш и пр. Всичко това нищо няма да ти помогне. И можеш да очакваш, някой казва: “Аз ще се моля, а другите хора да работят.” Ако ти не се научиш да работиш, ти не си разбрал Божественото. Сега вие искате да разберете същината на живота. Искате да се учите. Казвате сега: “Втори път като се преродим.” А турците казват така: “Вол дошъл, говедо си отива.” Ако ти не разбереш живота така, както Бог го е създал, ти ще се раждаш вол и ще умираш говедо.

Сега тия неща трябва да ги поставите в живота. Какво нещо е вол? Който очаква своето щастие от човешкия живот. И защо сега да ви привеждам примери? Примери има хиляди. Някой момък се оженил за една млада мома. Първата година живеят много добре, а пък втората година се изменят работите. Тая мома се свързва с някой друг, хвърля око на друг някой. Там, дето става това разединение, не си обикнал едного, другиго ­ това е човешкото. При Божественото няма тия различия. Като обикне другиго, онзи е недоволен. В Божествения живот, и там има различие, но в Божествения живот има повдигане. Не да отхвърлиш едного, но трябва да има възлизане вътре в живота.

Та казвам, тия два живота сега трябва да ги разбирате. Всяко изменение вътре трябва да го разбирате. Когато беше на земята, Христос чувстваше този човешки живот. Той казва на едно място: “Докога ще ви търпя?” Някой казва: “Мен ми дотегна да живея.” Кому не е дотегнало да живее? И при това ние сме хора, които вярваме в късмета. Късмет има само в Божественото. Там е късметът. Дойдеш ли до Божествения живот, там има късмет. И наука има само в Божествения живот, истинска наука. А пък това, което сега учат, то е човешкото. То е взето отгоре, но изгубена е връзката. Ако отидете в един съвременен музей, ще видите костите на един предпотопен живот. Ще видите много глави натрупани какви са били едно време. Какво е било едно време? Това е изучаване на човешкия живот, на човешките форми. Казват, голяма наука е това, какви са тия глави. И сега са почнали да влизат в себе си, да мислят и да познават коя глава е правилна и коя не е правилна. Всички глави не са еднакви.

Ти казваш: “Да стане животът ми добър.” Но трябва и главата ти да се измени. А как ще се измени главата ти? Трябва да влезеш вътре в Божествения живот. Само Божественият живот е в сила да промени твоята глава. И всеки един ден вие можете да използвате Божествения живот. Ти се разсърдиш. Не е лошо да се разсърдиш. Ти се разгневиш. Не е лошо да се разгневиш. Има една Божествена сръдня, има един Божествен гняв. Сега ще питат някои има ли Божествен гняв. Отде знаеш, че се е разсърдил някой? В какво седи сръднята? Човекът си е обърнал гърба към тебе, срещнал те е и не иска да те поздрави. Защо наричаш тая обхода сръдня? И казваш: “Той няма никакво отношение към мене.” Всичко, което става в света, като се изопачи, там е лошото. Не е лоша сръднята сама по себе си. Да кажем, че вие казвате: “Човек трябва да бъде щедър.” Със своята щедрост можеш да направиш много добрини. Как? Ти си щедър. Носиш на един болен човек много ядене и човекът се наяде и умре. Някъде си скържав. Някъде отиваш при някой болен, погледнеш го и казваш: “Не му трябва много ядене.” Спасяваш го.

Сега в този свят на безпорядък, този свят, в който сега живеете, вие не знаете отде произтичат вашите нещастия. Аз ще ви кажа откъде. Дали сте ход на човешкото. Щом дадеш ход на човешкото, нещастията ще дойдат. И те ще никнат като гъби. Не могат да не никнат. И всичките хора искат да бъдат щастливи. Не е лошо. Щастието е хубаво, но трябва да знаете пътя, по който да го добиете. Трябва ви знание. Питам сега. Ти имаш сега талант да пееш. Може да отидеш да просиш. Два начина са те. Можеш да отидеш да просиш, без да даваш нищо от себе си ­ това е по човешки. А пък можеш да отидеш да просиш по Божественому. Ще отидеш като певец. Ще се изправиш и ще пееш. И тия хора ще кажат: “Този човек е даровит, я да му помогнем.” И помагат. А пък отиваш и не пееш, дадат ти пет-десет лева и казват: “Да се махне оттук.”

Не живей по човешки. Имаш талант да пееш. Пей. Това е Божественото. Употреби Божественото, за да подобриш живота си. Имаш сила. Употреби я. Казваш, трябва да се търпи. Ще търпиш къде? Но няма да се оставиш да те бият децата. То не е философия да те бият децата.

Та казвам сега, в съвременната наука сте дошли да изучавате човешкия живот. Изучавайте човешкия и Божествения живот и намирайте съответствие. Защото подобрението на бъдещия живот зависи само от Божествения живот. Докато ти, всеки един от вас не се научи да не се вкисва в себе си, не можеш да влезеш в Божествения живот. Престани да се вкисваш. Нека да бъде млякото ви прясно. После Божественият плод никога не се вкисва. Той не ферментира. Сега вие седите и казвате: “Аз съм неразположен. С мене хората не се отнасят добре.” Господ ти дава една задача да изправиш човешкото чрез Божественото.

Божествените хора търсят общества, които не прогресират, и им помагат. Защото, като създадат, като помагат на това общество, те помагат на себе си.

Ти трябва да говориш истината, понеже така ти ще помогнеш на себе си. Казваш: “Защо ще му говоря истината?” Ще му говориш година-две, десет-петнадесет години и постепенно ще се подобри това положение, в което живееш. Та казвам, трябва ни сега това вътрешно разбиране. Като казвам “вътрешно разбиране”, подразбирам разрешението на всички ония несгоди, в които се намираш. Ако си неспособен ученик и почнеш да живееш по Божественому, умът ти ще почне да се просветлява, ще почнеш да мислиш добре и казват: “Този е даровит човек.” А по някой път си даровит, но после започнеш по човешки и ще кажат: “Закъсало е това дете.” Това дете върви по обратния път.

Та ще гледате сега следното. Има едно положение, дето трябва да хванете онзи път, по който животът ви да се разширява, да се подобрява. Аз мога да ви покажа начин, за да се подобри животът ви. Но изисква се време. Дойде някой при мен. Той е вече с предвзети възгледи. Той мисли за себе си, че е прав. Ако беше така, както той мисли, то е хубаво, но аз го виждам, че не е така. Виждам го, че той утре ще закъса. Той мисли, че е прав и ходи, пъчи се, гордее се, кълчи се. Като почнеш да се кълчиш отвън, ти си в човешкото. Като почнеш да мислиш, че си от големите светии, ти си в човешкото.

Какво да ви кажа сега? Престанете да търсите щастие в живота по човешки начин. Хубаво. Ти търсиш един приятел. Представи си сега най-важното. Един момък иска да се ожени. Как трябва да избере своята възлюблена? Може да ви препоръчат баща º, майка º, че са добри. Хората знаят как да се преструват, когато искат да препоръчат някоя мома. Като дойде някой момък, много любезно ще се отнесат, ще го нагостят. Като я турят на гърба му, ще кажат: “Хайде сега! Досега ние я носихме, а пък сега ти ще я носиш.” Така не се избира.

Ако аз бих избирал една мома, ето как щях да я избера. Няма да отида да кажа, че искам жена. Но като беден ще отида да се цаня. Ще отида при някой голям богаташ и ще се представя като слуга и ще видя как ще се отнесат към мене. Те ще се покажат такива, каквито са си. Та Господ изпитва по този последния начин. Той ще прати някой ангел при тебе и вие ще го хукате и Господ ще види докъде сте достигнали вие в живота си.

Сега какво мислите ­ кое е онова последното, което мога да ви кажа. Не последното. Ти мислиш, че имаш много погрешки, които трябва да ги поправиш. Искаш да отидеш на небето, но не можеш да отидеш на небето. Ако твоите погрешки не са поправени, дълго време ще седиш на земята. Като се поправиш, животът ти на земята ще стане по-добър. Като поправиш живота си, ще се изменят формите, и тогаз Божественият живот ще се прояви. Божественият живот има едно свойство. Ти един Божествен човек сега го виждаш, втори път ще го видиш в друга форма. Не можеш да го познаеш. Божествения човек ти само веднъж може да го видиш. При всяко виждане той се различава. И ти не можеш да познаеш кой ти е направил добро. И като направи той зло, пак не можеш да познаеш кой е. И той прави някой път зло. Как? То е разбиране. Вие имате онова статическо разбиране в живота, че като отидете на небето с онова, което сте придобили, ще имате нещо. Но влязат в другия свят, и тая стока, която носите, не се продава. Като влезеш в онзи свят, там законът е друг. Всеки, като те погледне там, вижда носите ли нещо да дадете, а пък вие, като отидете там, искате да печелите нещо. Вие, като влезете там, искате да ви кажат нещо. Това е човешко. В Божествения свят, като отидете, ще кажете: “Всичко това, което съм припечелил, на ваше разположение е.” Тогаз ще ви кажат: “Добре дошли.”А пък като отидете инак, те са много деликатни. Ще гледат по един много разумен начин да се освободят от вас. Та като отидете в Божествения свят, трябва да бъдете готови да дадете. Всичко ще дадеш, и всичко ще ви дадат.

“Само Божията любов носи пълния живот.” (Три пъти)

Гимнастически упражнения.





Лекция на Общия окултен клас


26 август 1936 г., сряда, 5-6.35 часа


София ­ Изгрев



#3 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12505 Мнения:

Публикувано 11 януари 2014 - 18:26

От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово,  1935 –1936
Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.
Първо издание: София, 1936 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.
Второ (фототипно) издание, "Сонита", 1997 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


ЧОВЕШКО И БОЖЕСТВЕНО



Йоан, 5:5-10


Съвременните хора се оплакват от страданията и не знаят причината за тия страдания. Много просто! Причината за страданията, нещастията, болестите, през които хората минават, се дължат на факта, че те живеят в неорганизиран свят. Какво трябва да направят, за да се справят с условията, при които живеят? Те трябва да се организират. Организирането трябва да почне от техния ум. За да се организира човешкият ум, в него трябва да се внесе нещо ново. Само новото е в състояние да опресни ума на човека.

Каква е разликата между организирания и неорганизирания свят? В организирания свят всяка част живее за себе си, но живее и за цялото. В неорганизирания свят частите живеят изключително за себе си. В организирания свят хората се познават напълно, а в неорганизирания - отчасти. Следователно, когато частите не са свързани помежду си, тогава се говори за неорганизиран свят. Като проследите личния, семейния, обществения, религиозния, духовния живот на съвременните хора, навсякъде виждате тази неорганизираност, вследствие на което те търсят добър, правилен живот. Добрият живот подразбира разумност. Разумният човек се учи от всичко и търси причината на нещата. Като се намери пред някакви противоречия или неразположения, той веднага търси произхода им, за да може да се справи с тях. Които не разбират причините за нещастията и страданията в живота си, те казват, че условията са лоши или че обществото е виновно за всичко. Може да е така, но това не разрешава въпросите. Ако водата е нечиста, ти трябва да бъдеш разумен да не я употребяваш в това състояние. Какво можете да очаквате от един неорганизиран свят? Някой човек бил учен и е недоволен, че хората не го оценили. Той трябва да знае, че в неорганизирания свят, в който живее, хората могат да го оценяват дотолкова, доколкото го използват. Например вие имате един здрав, силен кон. Докато го използвате, вие го цените. Щом конят заболее и не може да ви служи, вие не го цените вече и го пенсионирате. Същото отношение ще срещнете и между хората.

Една от причините за страданията е тази, че хората се надценяват, присвояват си повече права, отколкото им се дават. Те се сърдят, обиждат се, недоволни са, че не им дават тези права, към които се стремят. Щом дойде въпрос за техните права, те са готови да се борят докрай. Дойде ли се до същите права на другите хора, те са готови веднага да ги отрекат. Правото за тебе е право и за другите. Всички неща в живота на хората произтичат от два източника: от разбиране и от неразбиране. Разбирането произвежда хармония, а неразбирането - дисхармония. Някой пее, но няма развит слух да разбере как пее, вследствие на което мисли, че е добър певец. За онзи, когото обичате, вие мислите добре; за онзи, когото не обичате, не мислите добре. Това е неразбиране на нещата, което поражда ред противоречия. Много естествено! Земята, на която живеем, е добре устроен свят, но не е още съвършен. Това несъвършенство се вижда и във всички народи. По развитие те са на степени. Като пътувате през различни държави, някъде ви посрещат добре, а някъде не искат да ви знаят. Това се случва не само в чужди за вас държави, но и в отечеството ви. Дохожда някой българин между сънародниците си, но те го приемат като чужд, не го признават за свой човек. Казват му: „Ти не си от нашите." Защо? - Защото не могат да го използват. Докато генералът е на бойното поле, дава заповеди и печели победи, всички го признават за техен човек. Изгуби ли силата си, той вече е отхвърлен от бойната линия, никой не го признава за герой.

Сега аз ви навеждам на неща, които трябва да имате предвид. Нямате ли ги предвид, вие ще страдате. Страданията се дължат на това, че вие пътувате през неорганизирана местност. Въпреки това казвате, че Бог ще промисли за всички. Отчасти сте прави, но не напълно. Не се ли запитвате защо Бог промисля за едни, а за други не промисля? Един болен се моли и оздравява, друг болен се моли и умира. Един се моли и му се помага, друг се моли и не му се помага. Той даже изгубва всичко, каквото е имал. Защо става така? - Защото някои неща са човешки, а други - Божествени. Докато си млад, ти си весел, разположен. Щом остарееш, ставаш кисел, недоволен, не ти се живее, намираш, че животът няма смисъл. Не, животът всякога има смисъл, безразлично дали си млад, или стар. Само за тебе животът е безсмислен, защото си слязъл в човешкия свят, дето няма никакво изобилие, а очакваш резултати на Божествения свят. Ти трябва да дадеш ход на Божественото начало в себе си и от него да очакваш резултати. Божественото е вътре в човека, а не отвън. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да опита и човешкото, и Божественото. Човешкото е слабо, а Божественото - силно. Човешкото се къса, Божественото не се къса. Човешкото умира, Божественото възкръсва. Като знаете различието между тези два свята, вие трябва да опитвате нещата, да опитвате хората - кой с какви мерки работи. По този начин ще избегнете страданията и разочарованията. Какво ще се разочаровате от човек, който си служи с величини от човешкия свят? Колкото и да обещава, той никога няма да изпълни обещанието си. Преди всичко съзнанието на този човек не е будно. То постоянно се прекъсва. Той и в пеенето, и в свиренето, и в говоренето си образува неправилна линия. Като разглеждате тази линия, вие не можете да очертаете пътя на нейното движение. Тя ту слиза, ту се качва, вследствие на което създава дисхармония в живота на човека. Когато той пее, вие слушате, че песента в началото върви добре. Като дойде до някое място, изведнъж се явява дисхармония, после пак се оправя и т.н. Това е човешко пеене. В Божественото пеене няма никаква дисхармония. Там линията и да криволичи, пак запазва възходящо направление. Същото се забелязва и в почерка на човека. Буквите на някой човек са правилни, с красиви линии, а на друг - никаква красота, никаква линия. Съвременните хора говорят за красота, без да знаят какво представлява истинската красота. Те казват, че някои неща са гладки, красиви. В какво седи красотата на гладките неща? Всяко нещо е красиво на мястото си. Ако шосето, по което вървите, е гладко, неговата гладкост е на място. Но ако планинският връх, по който се качвате, е гладък, това качество не е на място. Щом е гладък, той не може да мине за красив връх.

Докато е на Земята, човек не знае през какви места ще мине, какви мъчнотии и страдания ще преживее. Добре е човек да предвижда всичко, което му предстои да мине, но ако не може да предвиди, поне трябва да е готов да се справя с всички изненади, с всички мъчнотии в живота си. Той не може всичко сам да уреди, но има работи, в които никой не може да му помогне. Той сам трябва да ги нареди. Когато не може да се справи с мъчнотиите си, човек се оплаква от живота и от себе си и казва: „Чудно нещо, очи имам - нищо не виждам. Уши имам - нищо не чувам." - Така е, зависи с кои очи и уши си служиш. Ако си служиш с човешки очи и уши, работите всякога ще бъдат неуредени. Ако си служиш с Божествени очи и уши, каквото пожелаеш, ще постигнеш. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. - „Ама хората не са щедри, не са благородни." - И ти не си от най-щедрите и благородните. Както ти критикуваш хората, така и тебе ще критикуват. В човешкия свят критиката се отнася до всички хора. - „Еди-кой си не живее добре." - Това е в реда на нещата. Този човек няма нужното разбиране, вследствие на което разваля приятелството си с хората.

И тъй, човек е дошъл на Земята да се научи правилно да живее и да слуша с Божествените си уши. Той трябва да започне с човешките си уши, а да свърши с Божествените. Човек мисли, че всеки момент Божественото начало е в него. Не, той още не го е турил в действие. Когато Божественото в човека започне напълно да се проявява, хората ще се разбират добре и всякога ще се обичат. Щом не се обичат, погреш- ката е или в самия човек, или в окръжаващите. Хората са разделени помежду си, защото имат различни интереси. Всеки гледа да задоволи себе си, жена си и децата си. Не е лошо човек да се грижи за себе си, за своя дом, но по този начин той се ограничава и не дава възможност на Божественото в него правилно и свободно да функционира. Божественото изключва всякаква обида, всякакво докачение. Обидили сте някой човек. Какво трябва да правите? Няма да му се извинявате, но ще търсите случай да му помогнете. Когато го намерите в някакво затруднение, вие веднага ще му се притечете на помощ. Помогнете ли му, той всичко ще забрави. По този начин всякаква обида, всякакво неразположение изчезва. Иначе колкото и да му говорите, колкото и да се извинявате, нищо не помага.

Съвременните хора искат да подобрят живота си. Те лесно могат да го подобрят, но трябва да се запитат: по човешки начин ли искат да го подобрят, или по Божествен? Човешкият живот изсушава нещата, а Божественият ги опреснява и възкресява. Каквито печалби и да имаш в човешкия живот, най-после животът ти ще се обезсмисли. За да не изпаднеш в това положение, ти трябва сам да осмислиш нещата. Роди ти се дете. Кажи си: „Ще се грижа за Божественото в това дете и ще съдействам за развитието му." - „Ама остарях вече." - Докато живееш по човешки, непременно ще остарееш. Щом осмислиш живота си, щом дадеш ход на Божественото в себе си, и старостта ти ще стане приятна. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Това значи: ако не започнете с Божествения живот, вие ще остареете и ще се лишите от условията да влезете в Царството Божие. Човешкото представлява опаковка на всички неща в живота, а Божественото - тяхната същина. Като направи една погрешка, човек бърза да се извини. Не извинявайте погрешки, които сами не се извиняват. Не препоръчвайте добродетели, които сами не се препоръчват. Човешкото отблъсква, разделя хората, а Божественото ги привлича и обединява. То е като магнит. Затова именно казват за някой човек, че е магнетичен, т.е. привлича хората към себе си. - „Как се постига това?" - Много лесно. Който живее по Божествен начин, той всякога привлича хората. Мнозина не успяват в това, понеже живеят по човешки, а искат резултати на Божествения живот.

Следователно, за да дойдат до Божествения живот, на всички хора предстои велика задача: да работят върху себе си, да се изучават и във всяка своя мисъл, във всяко свое чувство и действие да различават човешкото от Божественото. Пишеш нещо: виж къде е човешкото и къде - Божественото. Неразположен си: виж къде се е вмъкнал човешкият елемент в тебе. Човешкото прекъсва съзнанието на хората. Те губят връзка с Божественото и търсят начин отново да възстановят тази връзка. Който живее по човешки, той се нуждае от помощта на хората. Който живее по Божествен начин, той помага на хората. Значи просията е присъща на човешкия живот. И човешкият живот има свои добри черти, но той е временен, не може постоянно да се прилага. Той непременно трябва да се замести с Вечния, с Божествения живот.

Съвременните хора са дошли до най-опасното място - до границата на човешкия живот, дето се правят големи погрешки. Те са в положението на пътници, които се движат по хлъзгава планинска местност. Какво трябва да правят, за да преминат благополучно тази местност? Те трябва да бъдат будни, досетливи, със силно въображение. Казват: „Един живот ще се живее, да го минем, както и да е." - Не е така. Животът има смисъл, когато от човешкия се минава в Божествения. Става ли обратното, животът губи смисъла си. Адам, първият човек, изпадна в това положение. Когато беше в рая, той имаше всички условия да прояви Божественото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвътре, вследствие на което не видя погрешката си и не издържа своя изпит. Погрешката му се заключаваше в желанието да има жена. Той видя, че му недостига нещо. Когато не достига нещо на човека, това показва, че той живее по човешки. Как именно се е родило желанието на Адам да има другарка и как се е явила тя - по това са създадени много легенди.

Един еврейски равин изнася следната легенда за създаването на Адам и Ева. Той казва, че първоначално Бог е създал Адам и Ева едновременно. Ева била невидима за Адам. Той постоянно я носел на гърба си като раница, вследствие на което усещал известна тежест. Той молил Бога да го освободи от този товар. Един ден Бог скъсал връзките на товара му. Ева веднага скочила от гърба на Адам и се изправила пред него. Като я видял, Адам се зарадвал, защото усетил голямо облекчение на гърба си, но и той сам не знаел как и откъде е дошла Ева. Дали тази легенда е вярна, или не, и ние не знаем, но вярно е, че когато хората се оплакват от страдания, от мъчнотии, това показва, че те носят тежести на гърба си и молят Бога да ги освободи, да променят условията си, да влязат в новия живот.

Мойсей пък е писал, че Бог направил Адам от червена пръст, заради което го наричат червен човек - мъж. Ева пък направил от реброто на Адам, заради което я наричат жена. Често слушате жените да казват: „Защо Бог ни създаде жени?" - Защото е нямало достатъчно червена пръст. Мъжът и жената се различават по естеството на материята, от която са създадени. Това, което е направено от пръст, има едно естество; това, което е направено от ребро, има съвсем друго естество.

Когато казваме, че нещата се различават по естество, ние разбираме, че те се различават по форма, по съдържание и по смисъл. Формата на нещата е човешкото, съдържанието е духовното, а смисълът - Божественото. Смисълът на нещата свързва формата, съдържанието и смисъла. Всяко нещо, което няма смисъл, опорочава и разваля нещата. Смисълът обновява нещата. Божественото осмисля нещата, прави ги свежи, чисти - обновява ги.

Време е вече хората да влязат в Божествения живот, да дадат ход на Божествените идеи в себе си. Тези идеи ще осмислят живота им, а не човешките. Някой иска да бъде богат, силен, учен, но нито богатството, нито силата, нито учеността са в състояние да осмислят човешкия живот. Всяко нещо, което се придобива отвън, не е в сила да осмисли живота. Само Божественото може да го осмисли. Когато животът на човека се осмисли, той вижда вече пред себе си всички възможности за постигане на своите идеали. Това означава стихът от Писанието: „И ще минаваш от слава в слава." Докато минава от слава в слава, човек живее в Божественото. Минава ли от чест в безчестие, той е нагазил в човешкото. Какво трябва да прави този човек? - Единственото нещо, което може да го спаси, е да излезе от човешкото и да влезе в Божественото. Божественият живот е живот на работа. Там всеки работи, без да очаква на другите. Работа и учение - това изисква Божественият живот от човека. Само така той ще разбере неговата същина.

Като изучавате живота, вие сами ще започнете да правите разлика между човешкото и Божественото. Това различие особено ярко изпъква в Любовта. Момък обича мома, готов е на всички жертви за нея. Щом се оженят, първата година още животът им се разваля. Защо? - Защото тя си е позволила да погледне друг мъж. Това е човешка любов. Божествената любов не прави такава разлика между хората. И да има някакво различие, то е във формата на нещата, а не в тяхното съдържание и смисъл. При това в човешката любов има слизане, а в Божествената - възлизане. Когато някой казва, че не може да търпи хората, това подразбира, че той живее още в човешката любов. Докато се отегчавате от хората, вие сте в човешкия живот. Докато умовете ви се помрачават от знания, вие сте в човешката наука. Щастието е само в Божествения живот. Истинската наука е само в Божествения живот. И човешката наука е на място, но в нея липсва онази истинска връзка, която обединява всички факти, всички явления и закони в едно цяло. Тази е причината, задето всички факти и явления в човешката наука са разхвърляни, както предметите в музеите. Ако отидете в някой народен музей, там ще намерите безразборно разхвърляни предмети, от които мъчно може да се възстанови какъв е бил животът на този народ. Ако отидете в някой музей по естествените науки, там ще видите разхвърляни кости, черепи от различни животни, от които мъчно може да се възстановят техните форми.

Съвременните хора са дошли до по-висока фаза на развитие. По черепите, по костите на предпотопните животни те възстановяват миналите форми от животинското царство. Не само това, но същевременно те изучават главите на хората и оттам с най-малки подробности определят техния характер. В заключение на своите изследвания те казват, че всички човешки глави не са еднакво правилни. Следователно, когато някой пита какво да направи, за да подобри живота си, може направо да му се отговори: „За да подобриш живота си, ти първо трябва да измениш главата си." - „Как ще я изменя?" - Като влезеш в Божествения живот. Само Божественият живот е в сила да измени човешката глава. Всяка енергия се използва разумно само в Божествения живот. Там и гневът, и обидата са на място. Те са енергии, които се впрягат на работа и дават добри резултати. Същото може да се каже и за добродетелите. Например щедрост, приложена на място, може да принесе добри плодове. Щедрост, която не е приложена на място, причинява ред пакости и нещастия. Каква щедрост е тази, която уморява болния? Отивате при един болен и му занасяте много ядене. Той опитва яденето, харесва му и добре се нахранва. На другия ден положението му се влошава. В такъв случай за предпочитане е да бъдете скържави, отколкото щедри.

И тъй, когато хората се оплакват от страданията си, това показва, че те са още в човешкия живот. В този живот именно нещастията и страданията никнат като гъби. Въпреки това хората търсят щастие. Те са прави, но трябва да знаят пътя, по който щастието може да дойде. Срещате един беден, но талантлив певец. Вие започвате да мислите как да му помогнете. Той сам може да си помогне. Как? - По два начина: или като обикновен просяк, или като певец. Ако се постави в положението на обикновен просяк, той ще подаде ръка на този, на онзи, и ще очаква да му дадат нещо. Кой как мине покрай него, ще му подхвърли с недоволство лев-два и ще си каже: „Ще му дам нещо, само да се освободя от него." Ако пък се прояви като певец, всеки минувач ще има желание да му даде нещо, като на талантлив певец да му помогне с лептата си. Щом имаш талант да пееш, ти трябва да употребиш своя талант, да придобиеш нещо съществено. Пей, приложи Божественото в себе си за подобряване на своя живот. Ако имаш сила, и нея приложи. Ако имаш търпение, гледай и него да приложиш. Всяко нещо трябва да се приложи на своето място и време. Ще търпиш, но няма да оставиш децата да те бият. Да се оставиш на деца да те бият, в това няма никаква философия. Сега изучавайте едновременно и човешкия, и Божествения живот, и каквото разберете, приложете го в своя личен живот. Пазете се от вкисване. Вкисването е свойствено на човешкия живот, но не и на Божествения. В Божествения живот плодовете не вкисват. Там никаква ферментация не става. Човешкото се изправя чрез Божественото. Достатъчно е човек да има силно желание да изправи живота си, за да му се помогне. Възвишени същества от Божествения свят слизат при него и му помагат. Как става това? - По различни начини: външно - чрез други напреднали хора, и вътрешно - чрез самия човек. Кажеш ли някаква лъжа, веднага ще те коригират. Те ще ти докажат, че човек може да се изправи само чрез Истината.

Съвременните хора се стремят към прогрес. Те не подозират даже, че прогресът се заключава в намирането на Истината, в дълбокото вътрешно разбиране на нещата. Който има вътрешно разбиране на нещата, той постепенно се справя с мъчнотиите на своя живот. Това значи човек да минава от човешкия в Божествения живот. И тогава, ако е бил слаб, посредствен ученик, той започва да развива дарбите си и става даровит ученик. Обаче ако някой се връща от Божествения към човешкия живот, той постепенно губи дарбите си и става обикновен, посредствен ученик. За да не изпадне в това положение, човек трябва да бъде буден. Докато човек мисли, че е прав във всичко, което знае и което върши, той е в човешкия живот. В човешкия живот няма щастие. Там човек може да учи, но щастлив не може да бъде. Някой момък иска да се ожени за някоя красива, богата мома, да бъде щастлив. Какво щастие очаква той от женитба, която не почива на Любов? Близките му ще започнат да търсят мома и ще се вслушват кой ще им препоръча добра, красива и богата мома. Родителите на момата, които искат да се освободят от нея, ще приемат момъка в дома си любезно: ще го нагостят добре, ще му говорят сладко, докато го излъжат. Щом момъкът се ожени за момата, родителите ще си въздъхнат спокойно и ще кажат: „Досега ние я носихме на гърба си, а отсега нататък ти ще я носиш." - Не, така не се избира мома. Когато някой момък иска да изучи характера на момата, която е харесал, той трябва да влезе в дома А като слуга. Като не го познават, като не знаят намеренията му, родителите на момата, както и самата мома, ще се проявят такива, каквито са в действителност. Така и Бог изпитва хората. Той изпраща някой ангел между тях и гледа как ще се отнасят с него. От поведението на хората към този ангел се познава и техният характер.

Хората се стремят към Небето, към Божествения живот, понеже не са доволни от своя живот. Обаче те виждат, че не могат да постигнат това, което желаят. Защо? - Понеже имат много грехове, които трябва да изкупят. Наистина, докато не изправят погрешките си, докато не изкупят греховете си, хората няма да напуснат Земята. Те трябва да работят усилено върху себе си, да изправят погрешките си, да коригират формите си и тогава да очакват пробуждане на Божественото в себе си. Божественото е нещо неуловимо. Докато го видите в един момент в човека, във втория момент вече го няма. Най- малкото отклоняване на човека от правия път е в състояние да затвори пътя на Божественото в него. Разбиране, съзнание се иска от човека, за да схване какво представлява Божественото начало. Мнозина мислят, че като влязат в Божествения свят, ще придобият онова, което търсят. Не, влезете ли в Божествения живот, вие трябва да дадете всичко, каквото сте спечелили. Когато отидете на онзи свят, вие трябва да вземете със себе си всичкия капитал, който сте спечелили на Земята, и да кажете: „Заповядайте - всичко, което спечелих, е на ваше разположение." Разумните същества ще ви приемат добре и ще ви поздравят с думите: „Добре дошли!" Следователно, когато отидете в Божествения свят, вие трябва да бъдете готови да дадете всичкото си богатство. Щом дадете всичко, ще получите всичко.




Божията Любов носи пълния живот.


Шеста съборна беседа, 26 август, 5 ч., София, Изгрев







Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни