Jump to content

1939_07_30 Божествена светлина / Разумност


Albena

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

Архивна единица

РАЗУМНОСТЬ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.

Първо издание, София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Божествена светлина

Размишление.

Сега ще говоря върху разумността, която хората разбират отчасти. Въпреки това, те си служат с нея. Разумността е качество на Божествения свят. Под „разумност" разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Срещате една млада, красива мома, обичана от майка си и баща си. Те се грижат за нея, радват й се, но един ден тя става недоволна от тях и започва отвън да търси човек, който да я направи щастлива. Това желание е неразумно.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на земята, това е все едно, да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито сее. Ледът може да даде нещо, само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста са покрити със сняг и лед. Защо? Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха, и в материално, и в морално отношение. Ледената епоха се създаде след излизането на Адама от рая. Тогава, именно, Каин уби Авела. Тогава се яви убийството в света.

Защо хората се убиват? За да вземат нещо. Разбойникът убива някого, за да вземе парите му. Без да мисли много, разбойникът убива човек, за създаването на когото природата е работила хиляди и милиони години. За няколко хиляди лева убиват човека. Някой дължи две-три хиляди лева на някого, и той го убива. Защо? Не могъл да върне парите навреме. Това е неразбиране на Божиите закони. Когато изворът дава вода на хората, иска ли да я върнат назад? Когато облаците пращат дъжд на земята, взимат ли водата си назад? Когато слънцето праща светлина и топлина на земята и на всички живи същества, иска ли някакво възмездие за това? Бог е дал разум на човека, да разбира и цени нещата, сам да изказва благодарността си и всекиму да отдава нужното. Когато живите същества приемат водата на извора и на облаците, топлината и светлината на слънцето, те ще благодарят и ще отдадат хвала на Онзи, Който им е дал тия блага. Щом могат да благодарят на Бога, те ще благодарят и на всеки човек, който им е направил някаква услуга. Не може ли човек да благодари на Бога, на никого не може да благодари. Бог е дал хиляди блага на човека, но отнемат ли му едно малко благо, той е готов да се сърди, да развали всичко, което е съградил. Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася.

Защо се сърди човек? Човек се сърди, че работите му не са наредени, както очаквал. Защо работите му не са наредени? Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае, как да се справя със сръднята. Веднъж го е посетила, той трябва да знае, как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. Не знае ли, как да постъпи с нея, тя ще му причини големи пакости. Какво означава думата „сръдня"? Средина, сред ден. Като средина, тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира. Щом я разбира, той върви със светлина, посред ден, без да се спъва. Който не я разбира, и посред ден се спъва. След това започва да се оправдава, че пътят не бил равен, че хората го направили лош и т. н. Не, вината е в самия човек, че като го посетила сръднята, той не й указал нужното внимание, не се е заинтересувал да я познае и проучи.

Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ученикът трябва да приема всяко нещо с любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека. Какво става с ония, които не се хранят със здрава храна? Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? Той трябва да се храни с плодовете на Духа. Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност.

Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Момата ревнува някой момък, защото се страхува, да не го вземе друга мома. Какво представят момата и момъкът? Момата представя сърцето в човека, а момъкът – ума. Ако няколко моми обичат един момък, коя има най-голямо право на него? Представете си, че десет души са наредени на известно разстояние от едно плодно дърво. Кой от тях има право пръв да откъсне плод от дървото? Ако тези хора са на земята, те ще се сбият, кой от тях пръв да си откъсне един плод. Ако последният е най-силен, той ще избута всички и ще заеме първо място. В Божествения свят, обаче, това не става. Там всеки стои на мястото си и няма право да направи крачка напред, или настрана. При това положение, кой от десетте има право да откъсне един плод от дървото? В Божествения свят никакво изпреварване и изместване не става, защото там всички са разумни и се обичат. Когато първият, който стои до дървото, откъсне плода, той ще го предаде на останалите девет. На физическия свят този ред не се спазва, защото той още не е организиран. Ако турите десет пясъчни зрънца в едно шише и го обърнете с дъното нагоре, те ще заемат различни положения, ще сменят местата си. Пясъчните зрънца не са господари на положението. Ако въртите шишето на различни страни, зрънцата съвсем ще объркат местата си и, в края на краищата, казват: Светът се е объркал, обърнал се е с главата надолу. Не е объркан светът, но мисълта на хората е объркана. Следователно, когато престане да мисли, или когато криво мисли, човек е затворен в шише, което е в ръцете на някаква външна сила, която го движи в различни посоки. Както и накъдето се движи шишето, така се изменя и мисълта на човека.

Днес слънцето свети, огрява нещата, затова и ние виждаме ясно. Ако слънцето престане да грее, ние изгубваме възможността да виждаме ясно. Обаче, ако човек сам е слънце, ще се измени ли положението? Няма да се измени. Това показва, че причината да виждаме нещата ясно е вън от нас. Следователно, докато причината на явленията е външна, човек живее на физическия свят. Щом причината на явленията е вътрешна, човек живее в Божествения свят. Докато човек приема светлината само отвън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите разбирания. Приема ли светлина едновременно отвън и отвътре, човек никога не може да се обърка: мисълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбиранията му – прави и положителни.

В пътя на изправяне на своята мисъл, хората се натъкват на различни теории. За един и същ въпрос, те изнасят няколко теории. Запример, често се повдига въпросът, защо Юда предаде Христа и трябваше ли да Го предаде. Някои казват, че ако Юда не беше предал Христа, светът нямаше да се спаси. Други поддържат обратното: ако Юда не беше предал Христа, светът щеше да бъде спасен. Трябва ли да се вършат престъпления, за да се спаси светът?

Ако евреите бяха приели Христовото учение, те щяха да го разпространят по целия свят, и светът днес щеше да бъде оправен. Мнозина мислят, че като се учат, непременно трябва да грешат. За обикновения човек е така, но не и за мъдреца. Мъдрецът придобива знания и опитности, без да греши. Той се учи от чуждите опитности. Трябва ли човек да изяде всичката горчива храна, за да разбере, че е горчива? Когато яденето е сладко, добре приготвено, човек яде много. Често за такъв човек казват, че е лаком. Значи, лакомията се дължи на хубавите работи, а скъперничеството – на лошите. Когато яденето е горчиво, лошо приготвено, човек се въздържа, не яде много. За този човек казват, че е затворен, че е скъперник. Който мисли и чувства добре, той възприема добре. Възприемането е процес, подобен на яденето. Затова можем да кажем, че който мисли и чувства добре, той яде добре. И обратно: който яде добре, той има права мисъл, защото и постиженията му са добри. Ако не мисли правилно, и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условия за добър живот.

Кога можем да кажем, че човек мисли право? Човек мисли право само тогава, когато се вглежда във вътрешния смисъл на нещата. Ако види на пътя си червено, синьо, жълто, или какво да е друго цвете, той не казва, че това са произволни неща, но ги разглежда като особени явления, чрез които разумният свят му говори. Краските на цветята са език на разумните същества. Червената краска казва на човека: Аз съм носителка на живота. Ако живееш разумно и не грешиш, ти ще запазиш червения си цвят, ще запазиш свободата си. Грешиш ли, ти губиш червения си цвят, губиш свободата си и потъмняваш. Щом изгуби свободата си, човек се лишава от условия за работа. Той се усеща затворен, ограничен, като в черупка. Така затворен и ограничен, той е лишен от Божествената светлина, от разумността. Всеки цвят, като лъч на Божествената светлина, носи живот в себе си. Всеки цвят има активни и пасивни тонове. Попадне ли в активните тонове на известен цвят, човек става активен, свободен и започва да работи, да говори, да пее и да свири. Всяко действие започва със специфичен основен тон.

Мнозина искат да знаят, кой е основният тон на човешкия живот. Основният тон на човешкия живот е тонът, с който съзнанието се пробужда. От този момент човек започва да мисли, да чувства, да говори правилно. Често се говори за основна мисъл на известна лекция, или сказка. Както има основна мисъл, също така има основно чувство или желание, основна постъпка, основно добро и т. н. Всяко нещо се нуждае от основа, върху която да се гради. Основният тон на живота е любовта – плод на Духа. Когато любовта влeзе в човека, той започва да живeе и се облича в червена дреха – символ на воюване. Да воюва човек, това значи, да търси истината, знанието, светлината, свободата, които осмислят живота. Щом влeзе в живота, човек започва да учи. Някои мислят, че като свършат гимназия и университет, придобиват големи знания и могат да учат хората. Какво представят 20-30 години учение в сравнение с великата наука, която предстои на човека? Ако човек иска да придобие обикновено знание, това е лесно постижимо. Обаче, ако иска висока наука, нужни са хиляди години.

Един американски младеж отишъл в Германия, да следва философия. Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал: Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия? Аз искам да свърша курса на философията за шест месеца. Професорът се замислил и му отговорил: „Имаме кратък курс по философия, но ще знаеш, че когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години." Човек посажда няколко динени семки и след няколко месеца от тях излизат дини. За колко време могат да се задържат дините? Ако се запазят една година, след това ще видите, че те са изветряли, нищо не остава от съдържанието им. Същото става и с всички хора, които бързат, които искат в малко време големи придобивки. Те бързат да настигнат ония, които са пред тях, мислят, че са изгубили нещо, че са останали назад. От много бързане, те се изхабяват. Дето да погледнете, повечето хора са изхабени. Младата мома, младият момък, ученият са изхабени. Че са изхабени, познавате по отслабване на паметта им, и по това, че не одобряват своя минал живот. Като стане на 100-120 години, ученият казва: Какво придобих от моята наука? Старата баба казва: Какво научих, като тичах подир момците? Всички хора съжаляват, че не са използвали младините си, както трябва. Грешката на момата не седи в това, че е тичала подир момците, но трябвало е да работи, да развие своя ум. Тя мислила само за обличане, да се хареса на момците, но обличането не предава нищо на човека. Грешката на момъка не е в това, че тичал подир момите, но трябвало е да работи, да развие своето сърце. Всички моми и момци, които са тичали подир сянката на любовта, съжаляват, че напразно са губили времето си. Ония пък, които са тичали подир любовта, като същина на живота, радват се, че са придобили нещо, и умират с усмивка и благодарност, че са познали любовта. Голяма е разликата между сянката и реалността на нещата. Има смисъл, човек да започне от първоначалното училище и да дойде до университета, но ако учителите и професорите му са го учили на различни книги. Ако през 16-те години на своето учение, ученикът е изучил поне 16 книги, той може да каже, че отчасти се е домогнал до реалността на живота. Обаче, ако през тия 16 години той е изучавал един и същ буквар, смело може да каже, че е тичал подир сянката на знанието и съжалява за изгубеното време.

Букварът, през който всеки ученик минава, представя първата добродетел. Тя е свързана с познаване на доброто и на злото. Първите хора започнаха с изучаването на тази добродетел. Понеже не послушаха Бога и ядоха от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая, да не би да ядат от плода на дървото на живота и да станат безсмъртни. Те не бяха готови още за безсмъртието, затова трябваше да отидат в света, там, в контрастите на живота, да изучават доброто и злото. И досега още, хората на земята, чрез контрастите в живота, изучават закона за познаване на доброто и на злото.

Като минават през контрастите, хората виждат, че след скръбта иде радост, след злото иде добро, след неприятността – приятност и обратно. Запример, млад, добре облечен господин влиза в един богат ресторант, да се нахрани. Като видят, че е добре облечен, келнерите веднага му услужват: събличат палтото му, закачат го на специално място. После закачат шапката и вежливо му се кланят. След това го поканват да седне пред някоя маса и му услужват, донасят му, каквото пожелае. Щом се нахрани, веднага се изправят пред него, чакат да плати. Не може ли да плати, те го питат, защо е влязъл в тяхната гостилница, като не е разполагал със средства. Тогава, те учтиво му казват, че задържат горната му дреха, докато плати това, което е ял. Ако младият човек си позволи, по същия начин да отиде в друга гостилница, там ще му задържат долната дреха. И в края на краищата, като види, че е останал и без долно палто, приятността му се обръща в неприятност.

И тъй, като живее, човек постоянно се натъква на състояния, подобни на тия, на които се натъкнал младият човек в ресторанта. Какво ще кажете за удоволствията в живота? Удоволствията не са нищо друго, освен учреждения, в които събличат човека. Влезе ли човек в някое учреждение на удоволствието с горно палто, непременно ще излезе без него. Щом излезе навън, той веднага ще усети, че температурата се е понижила и ще каже, че дрехите му са тънки, не държат топло.

Това, което става с човека отвън, същевременно става и вътре в него. Щом оголее и осиромашее външно, човек оголява и осиромашава и вътрешно. Щом се намери в това положение, той е недоволен от себе си. Той вижда, че му липсва разумност, липсва му Божествена светлина. Думата "разумност" е съставена главно от сричките „ра", която на египетски означава светлина и „ом" – Божествени качества. Значи, раз-ом означава светлина, която съдържа Божествени качества в себе си.

Съвременните християни четат Евангелието и се възмущават от Юда, като предател на Христа. Те се възмущават от Юда, а вършат същото. По няколко пъти на ден човек предава Божественото в себе си; по няколко пъти на ден той петни душата си; по няколко пъти на ден той върши престъпления по отношение на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Какво по-страшно предателство може да съществува от това? Ако младата мома напуща баща си и майка си за един момък, когото не познава, който след една година е готов да я напусне, не върши ли престъпление? Ако ученикът напуща училището за едно малко удоволствие, не върши ли престъпление? Ако религиозният напуща убежденията си за някаква завидна служба, не върши ли престъпление? Животът се изявява отвътре навън, а не отвън навътре. Следователно, вътрешна чистота се иска от ученика, а не външна. Щом вътрешно е чист, той и външно ще бъде чист. Когато слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. За нас слънцето е предметно учение, израз на колективната дейност на разумни същества. Като работят и мислят, те произвеждат светлина, която изпращат на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на земята; чрез портокаления – внасят индивидуализъм в съществата; чрез жълтия – пращат интелигентност; чрез зеления – подтик за растене; чрез синия – вяра и надежда; чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила, да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. Слънцето изпраща още много цветове на земята, които не са проучени добре. Благодарение на разумните същества, хората се ползват от Божествената светлина. Казвате: Наистина ли съществуват хора на слънцето? На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса: каква ще бъде формата на човека, като напусне тялото си, и къде ще живее? Какво пространство ще заемате, като заминете за другия свят? Докато сте живяли на земята, вие сте имали голямо богатство, но щом заминете за другия свят, никаква собственост няма да имате. Там няма да заемате почти никакво пространство. За да се ползвате от условията на другия свят, вие трябва да се откажете от сегашните си възгледи. Не можете ли да се откажете от вашите повърхностни разбирания, ще се намерите в голяма тъмнина и ще кажете, че животът няма смисъл. Сам по себе си, животът не губи своя смисъл, но разбиранията на хората са в състояние да го замъглят. Те го обвиват като в мъгла, и човек се движи натук-натам, без да вижда нещата около себе си. Често мъгли и облаци закриват слънцето, но зад тях то пак свети. Причината за мъглата на планината е срещата на две еднородни електричества. Когато електричеството в пространството е положително и земното – също положително, те се взаимно отблъскват, вследствие на което мъглата остава на мястото си. Ако земното електричество стане отрицателно, те се привличат. При това, горното електричество привлича мъглата към себе си, и пространството се очиства.

И тъй, докато хората са недоволни от света, който Бог е създал, и се стремят да създадат нов свят, според техните разбирания, те всякога ще образуват мъгла в съзнанието си. Има ли мъгла в съзнанието им, и пътят, по който се движат, ще бъде кален. Знайте, че по-добър свят от този, който Бог е създал, не може да съществува. Приемете го такъв, какъвто е създаден, и бъдете доволни от него. Хората са майстори на спорове, на скандали, на разрушения, но те не могат да създадат нещо велико. Друг е въпросът, когато Божественото в тях вземе надмощие. Когато се проявява Божественото в човека, той може да създаде нещо велико, може да реализира желанията на своята душа. В душата се крият велики и благородни желания.

Какво означава думата „скандал"? Сричката "ска" означава оскъдно; сричката „дал" – давам. Скандал се произвежда всякога, когато човек дава оскъдно. Изобщо, всяка отрицателна проява създава скандал. Лесно се проявява отрицателното, но мъчно се изправят резултатите му. Да счупиш една стомна е лесно, да направиш стомната е мъчно. Да развалиш дреха е лесно, да направиш дреха е мъчно. Да кажеш лоша дума е лесно, да я изтриеш е мъчно. Ще каже някой, че можете да я зачеркнете? Зачеркването не е изправяне. Лесно е да кажете, че не сте добър чове,к, но как ще се изправите? Сам по себе си човек е добър. Значи, добрият не може да стане лош, но може да се окаля. Като се окаля, той се затваря в себе си и минава за лош, за студен човек. Като живее на земята, човек трябва да дава от добротата, от светлината и от топлината си на своите ближни толкова, колкото задържа за себе си. Да обичаш някого, това значи, да му дадеш по един лъч от Божествената светлина, топлина и сила, които Бог ти е дал. Не си ли готов да дадеш тези три лъча от себе си, ти не можеш да обичаш.

Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада." Тя е неизменна. Рече ли човек, че някога е обичал, а сега не обича, той се намира в човешката любов, в любовта на вечните промени. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благата, които Бог му дава. За да запази любовта си, човек трябва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение. Ако срещне човек, който не го обича, нека си даде отчет, обича ли той Бога. Ако срещне някой лош човек, нека се вгледа в себе си, дали и той няма същите качества. Като се поучава от другите, без да съди, човек запазва любовта си. Той е издържал изпита си и може да върви напред. Не съдете лошия човек, но търсете причината за неговата лошавина. Ако някоя мома е лоша, причината на лошавината й се дължи на това, че е изгубила любовта си. Когато изгуби капитала си, и търговецът може да стане лош. Когато изгуби детето си, и майката може да стане лоша.

Изобщо, когато изгуби нещо ценно, всеки човек може да стане лош. Трябва ли да скърби човек, когато изгуби нещо ценно? Преди всичко, може ли той да изгуби онова благо, което Бог му е дал? Бог е създал слънцето, като велико благо на живота. Може ли някой да ви отнеме слънцето? Кой може да ви попречи да се ползвате от слънчевата топлина и светлина? Никой не е в състояние да отнеме на човека правото да се ползва от Божествената светлина, освен той сам. Когато пътници минават през някоя пустиня, те дигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, прахът е само около тях. Излязат ли от пустинята, пред тях се разкрива широк хоризонт. Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията.

Следователно, искате ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас, Той да работи, Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го, как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. Вие ще мязате на бръснар, който бръсне без сапун. Скрийте бръсначите си и престанете да бръснете. Брадите на сегашните мъже са пораснали от много бръснене. Колкото повече се бръснат, толкова по-остри и дебели стават брадите им. На физическия свят има стрижене и бръснене, но в духовния свят не се позволява никакво стрижене и бръснене.

Следователно, искате ли да се освободите от нещо лошо в себе си, не режете, но го изтръгнете с корен. Какво правите, когато искате да извадите чесън и лук от градината си? Хващате го за перата и го изтръгвате с корен. Това е правилният начин. Искате ли да се освободите от някое лошо желание в себе си, приложете сащия метод. Като го изтръгнете с корен, то не може да израсте отново. Отрежете ли само листата му, коренът ще остане в земята, и на следната година пак ще поникне. На мястото на изтръгнатото растение посадете едно добро желание. Природата не търпи празни пространства. Доброто расте само при Божествената светлина. Казваме, че злото е сянка на доброто. Значи, злото се ражда при отсъствие на Божествената светлина. Злото представя корен на дървото, доброто – неговите клонища, а любовта – плодовете му. Христос казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." С други думи казано: По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любов, родена от Духа; светлина, произлязла от Бога, и сила и свобода, чийто източник е истината.

Казва му Исус: „Което правиш, прави го по-скоро." (– 27 ст.) Това значи: което правиш, направи го разумно, защото ще носиш последствията на своята постъпка.

Когато излезе Юда, Исус каза: „Сега се прослави Син Человечески, и Бог се прослави в Него." (– 31 ст.). Христос каза на Юда, да отиде в света, да носи любовта и светлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде. Сега и на вас казвам, да не ходите по пътя на Юда, но да отидете в света, да проповядвате Божията Любов и светлина. Не изпълните ли Неговите думи, Той сам ще направи това. Тогава върху вас ще дойдат страдания, както дойдоха върху Юда. Като не можа да издържи на големите страдания, Юда сам тури край на живота си.

Като ученици, стремете се към красиви и хубави неща, без да се опивате, без да губите съзнанието си. Някоя здравомислеща мома може да изгуби съзнанието си. Кога? Когато види някои хубави неща. Ако срещне някой красив момък, тя може да изгуби съзнанието си. Тя се опива от красотата, както пияницата от виното, по единствената причина, че не може да преценява нещата. Външната красота не е още Божествената красота, която повдига човека. Радвайте се на красивите неща, без да ги пожелавате за себе си. Срещнете някой човек с отличен ум. Радвайте се на ума му, без да му завиждате, без да го пожелавате. И вие имате ум, но трябва да работите, да го развиете. Радвайте се на красивите моми и момци, без да се стремите да станат ваша собственост. Момата носи красивия момък в себе си, но трябва да го изяви навън. И момъкът носи красивата мома в себе си, но трябва да я изяви навън. Всичко, което търси отвън, човек го има в себе си, но трябва да работи, да го развие, да го изяви пред ближните си.

Всичко красиво, възвишено и велико в света трябва да служи за поощрение, за подтик на човека, да му покаже, че и той може да постигне същото. Като го постигне и приложи, Бог ще го благослови. Докато дойде това време, човек не трябва да се обезсърчава, да се отчайва, но да върви напред. – Ама изгубих добрите условия. – Добрите условия постоянно се дават, но човек трябва да ги използва. – Не ме оценяват. – Когато заминете за другия свят, тогава ще Те оценят. Изпитната комисия е в другия свят, а не на земята. Земята е място за преподаване на уроци и за учене, а невидимият свят – място за изпитване. Там дават преценка за всеки човек, дали е трудолюбив, или не. Който не е готов за този изпит, той получава свободен билет, да се върне на земята, да почне отново да се учи. На свидетелството на този ученик пише: Ето един от учениците, които обичат да се разхождат и да не учат.

Желая на всички, които сте тук, да бъдете от ония ученици, които обичат да учат. И, като се явите пред изпитната комисия, да издържите изпита си добре, да пишат за вас: Ето ученици, които всякога са учили уроците си добре и са завършили училището с успех.

„По това ще познае светът, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си." Ак учите и се поощрявате в Божественото добро, и ако развивате правилно своя ум, своето сърце и своята сила, Бог ще ви благослови. Светът се нуждае от добри, умни и силни работници, които са готови да кажат: Отсега нататък искаме да работим за Бога. Готови сме да работим за Божията Любов, Мадрост и Истина, за цялото човечество, за всичко велико и добро в света.

„Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята." Всеки да каже в себе си: Господи, както работят разумните същества на небето, така искам и аз да работя на земята. Кажете в себе си: Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, да работим за Твоето име и за Твоята слава.

30 юли, 5 ч. с.

Божествена светлина.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Езикътъ на любовьта".

Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Разумност

Небето чисто. Времето меко.

Слънцето изгря над облак 5.20 ч.с

Добрата молитва

“Духът Божий”

Размишление

Ще прочета 13 глава от Евангелието на Йоана.

“Бог е Любов”

Ще говоря върху една дума, която е малко разбрана - разумност. Българите я употребяват без да я разбират. Тя означава Божествената светлина, която носи в себе си всичките качества. Разумността е, която повдига човека, т.е. тази светлина, която излиза от Божествения свят. Тя повдига човека и колкото повече човек има от тая светлина, толкова той е по-благороден; и колкото по-малко има, толкоз той седи на по-низка степен на развитие. За разумния човек няма противоречие, понеже той сам не се поставя в противоречия. Рекох, понякой път противоречията в живота произтичат от нямането на тая светлина. Ние сами си създаваме противоречия.

Една млада мома си създава противоречие. Майка ѝ и баща ѝ са я обичали и са ѝ дали живот, за да дойде на земята. Тя, като порасне, е недоволна от баща си и майка си и търси някого да я направи щастлива на земята. Постъпката ѝ е неразумна, тя е неразумна. Момата иска да бъде щастлива в този свят. Това е невъзможно. То е все едно да седнеш на леда и като седиш на леда, да очакваш този лед да ти даде топла храна и прочие. Какво може да ти даде ледът, няма да ви разправям. Ледът нищо не може да даде. Той е един склад и трябва да мине през известен процес, за да го накараш да даде. Ледът е емблем на краен егоизъм, който съществува в хората. В духовния свят егоизмът у хората е както северния полюс потънал в заледяване. Така и у този човек главата и сърцето му са заледени. Само тук-там в тропическите места има малка топлинка. Нали се оплакват хората от ледената епоха, когато са научили най-лошото на земята. Всички тези остатъци на земята, които съществуват, са от тогаз. Когато излезнал Адам от рая, се образувала ледената епоха в света. В тази ледена епоха Каин уби брата си - изяде го. Убива се Някой, от когото човек иска да вземе нещо. Един разбойник убива някого и му взема парите. И ако питате, защо го уби? - Убива го, за да вземе парите. Убива го за парите. Той убива един човек, който е толкова ценен. Природата, Бог е толкова работила, а пък разбойникът може би за хиляда или две хиляди лева го претупва, за да му вземе парите.

Сега как бихте си обяснили това явление? Или вие имате да вземете от някого, дали сте му хиляда лева на заем. Вдигате цял един скандал, че не ви дава парите. Питам сега, ако ви вземат, с хилядата лева какво ще спечелите? Ще ви придадат ли нещо те? То е едно ваше неразбиране. То значи, че вие не разбирате Божествения процес какво нещо е. Да кажем, че една чешма е дала на некому един килограм вода. Той я е налял в едно шише, чешмата дига ли скандал да [ѝ] върне тая вода? - Никога. Небето, което е пратило дъжда, никога не прави спор да му върнат водата. Сега на вас ви дойде едно малко изпитание и не може да го търпите. Лишавате се от някое малко благо и вие сте недоволни. Бог ви е дал хиляди добрини, вие ги забравяте и за едно малко неудоволствие, вие се сърдите. Как така да не се задоволи вашето желание!

Питам сега, защо правите тия работи? Като се сърдите, какви са вашите основания? Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нещо само по себе, но трябва да я оцените. Като дойде сръднята, трябва да ѝ направите най-хубавия обед. А пък тя се сърди за лошия обед, с който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдите вие, а сръднята. Какво значи сръдня? Сръдня значи “средина”, т.е. посред ден да се не спънеш некъде. Питам, ако посред ден се спънеш некъде, какъв е поводът на това? Как ще го обясниш? Ако се спънеш некъде, как ще се оправдаеш? Ти ще се опрашиш. Ще търсиш повода в това, че пътят не е направен хубаво, че тези хора са некултурни, това-онова. Не, не. Всичката работа седи в това, че не си сготвил добре на сръднята. Какво разбирам аз под това? Христос казва: “Ако се обичате един други, по това ще позная, че сте мои ученици.” Любовта трябва да ви бъде храна. Човек в дадения случай, ако не се храни с любов, той всякога ще прави погрешки. Нали онези, които не се хранят с хубава храна, отслабват, очите им хлътват, не са способни за работа, почва свят да им се вие, не могат да спят. Вие казвате: “Какво трябва да се прави?” - Хранете се. С какво? С плодовете на Духа.

Учениците се обръщат към Христа и казват: “Кой е, който ще Те предаде?” Понеже един от учениците намислил да Го предаде. Разни са теориите. няма да се спирам на това, понеже ако ви разправя причината, защо Юда е предал, ще ви оцапам всинца. И тогаз, за сто години няма да се изчистите. Този въпрос няма да го засягам. Някои казват, че Юда Го предал за 30 сребърника. Когато една мома говори зле за една друга мома, кой е повода? Тази другата мома никакво зло не е направила. И двете моми се карат за един момък, когото искат да имат за стежание, за собственост. И почват да се карат и говорят лошо един за други. Те казват, че имат право над него. Карат се за него и искат да го имат и се мразят една друга. Защо се мразят за младия момък? Те го продават*, нищо повече.

Но вие пренесете този процес не от вън. Аз говоря не за момите от вън. Това са сенките в живота. Коя е младата мома вътре в човека? Кой е младият момък в човека? Ако в едно отношение за младия момък вземете ума, за младата мома ще вземете сърцето. Питам тогаз: колко моми може да обича един момък? Колко моми имат право над момъка? Ако вие сте до едно дърво, кой има право да откъсне плод?

Да изясня малко по-обективно. Да допуснем, че 10 души са наредени на различна далеч[ина] от дървото. Кой има право да откъсне плода? Но няма право да се приближите. Който дето и да е от там трябва да си проточи ръката. В Божествения свят ти нямаш право да изтикаш деветте, ако си десетия и да вземеш първото место. Ако ти направиш това, ти ще изгубиш всичките условия на живота. А пък тук на земята вие го правите. Най-последният може да изтика Някой друг и да вземе първо место. А в Божествения свят това е невъзможно. Сега къде е причината? Защо в Божествения свят е невъзможно? Понеже е един разумен свят, в който всички същества са разумни. Те не правят това там, понеже всички същества така се обичат, че всички си услужват. И онзи, който е най-близо до дървото, ще вземе плода и ще го предаде на десетия. няма защо десетият да вземе първо место. Но това може да стане в физическия свят, който не е още организиран. Ако вие вземете и турите в едно шише 10 песъчни зрънца, то ако обърнете шишето, тия зрънца ще вземат разни положения. Те не са господари на положението. Вие, като въртите шишето, ще направите първото - последно и последното - първо. Ще направите такава бъркотия, че няма да се знаят местата. И ще кажат: “Такъв е светът.” Следователно щом престанете да мислите, тогава вие сте в едно шише и Някой бърка шишето, движи го и постоянно се изменя мисълта.

Сега виждаме хубаво предметите, понеже Слънцето грее. Но ако Слънцето престане да грее, тогаз веднага ще се измени пложението. Но ако вие сами сте слънце, тогаз може ли да се измени положението? Сега причината е вън от нас. А пък в Божествения свят причината е от вътре. Та рекох, докато светлината я приемате само от вън, тогава има опасност в разбирането на нещата. Някой път ще разбирате добре нещата. А Някой път няма да ги разбирате. Човек трябва да оценява нещата. Има две теории: едни казват, че ако Юда не беше предал Христа, светът не щеше да се спаси, това е криво разбиране. Може би понеже Юда предаде Христа, затова светът досега още не е спасен. И ако не беше Го предал, щеше да бъде по-добре спасен. Нима, ако еврейският народ беше приел Христовото Учение и ако всичките бяха станали проповедници, не можеше ли светът да се спаси? - Можеше. Но ние сме от онези хора, че след като направим погрешка, казваме, че без тази погрешка няма да научим тази опитност. Така е. вярно е. Но има същества, които и без да грешат имат опитност. Изисква ли се да яде човек един горчив обед, за да се научи? Много малко се изисква. Човек само като близне от един горчив обед, ще каже: “Достатъчно е!”

От какво произтича лакомията? - От хубавите работи. А пък от какво произтича скържавостта? - Когато човек не иска да яде, когато обедът не е хубав, когато е горчив, хората Някой път казват: “Не съм гладен, не искам да ям.” Той не иска да яде, понеже обедът не е хубав. Дето има хубав обед, всякога има добро ядене. Хубавото ядене е един процес. Човек, който добре мисли, той добре яде. Добрата мисъл е ядене. Понеже мисълта сама по себе си има една цел. Правата мисъл носи постижения на онзи живот, който ние търсим. Защото, ако ние не разсъждаваме правилно, ако не оценяваме всичко това, което Бог е създал, ние изгубваме условията за добрия живот.

Сега по какво можем да познаем онази правата мисъл? Например срещнете на полято едно червено цвете. Питам: защо това цвете се е облекло с червена дреха? Вие мислите, че е произволно. Ни най-малко не е произволно. Или срещнете някое цветенце, което е облечено с жълта дреха или със синя, или зелена, или с каква и да е друга краска. Какъв е поводът, че то се е облекло с тази дреха? Това цвете в дадения случай се е облекло за вас. И то казва: “Аз съм цена на живота.” То иска да ти каже: “Ти си влязъл в живота. Ти си свободен. Не греши, за да не изгубиш твоята червенина.” Понеже, ако престанеш да бъдеш червен, ще станеш черен и тогава ще изгубиш всичките условия, при които можеш да работиш. Свободата на човека зависи от следното: той трябва да се освободи от онази първата черупка, както пилято се освобождава от яйцето. Някой път вие се усещате крайно ограничени, като че немате свобода. Това е липса на червения цвят или липса на тази Божествена светлина, която носи 7-тях цвета. Всеки един цвят носи живот в себе си. Те са дарби в живота. Когато този цвят стане активен, тогава всички мъчнотии падат. И вие се усещате свободен. Този червеният цвят в музиката е основния тон, с който започваш да говориш.

Някои искат да знаят с кой тон започва човекът. С основния тон започва да говори човекът. Основният тон на съзнанието е, когато твоето съзнание се пробуди. Щом се пробудиш и се усещаш, че си некъде, то е основният тон, с който започваш да говориш. Или Някой път казваме: “Основна мисъл.” Законът е все един и същ: основна мисъл, основно желание, основно добро, основна постъпка в живота. Трябва да имаме една основа, от която да започваме живота си. Основният тон това е плод на Духа. Това е първият потик на Божествения Дух, който те въвежда в света и ти казва: “Внимавай сега!” И когато човек се облече с червена дреха, какво трябва да прави? Тогава той отива да воюва. Това е истинското войнство в света. Там започва растежа, мисълта. Той търси Истината, търси знанието, светлината, смисъла на живота. Това е воюване. Той търси в света богатството, което Бог е вложил за него. Или по-ясно казано: той отива в училище и започва да се учи.

Сега мнозина мислят, че в 4-5-15-20 години могат да се научат и да станат учители. Ако е за един охлюв да. Ако искаш охлюв да станеш, много малко време се изисква. Ако искаш да станеш гъсеница, много лесно можеш да станеш. Ако пък искаш да станеш човек за сто години, лъжеш се. Един охлюв за сто години можеш да станеш. Аз съм привеждал следния пример: отива един американски студент в стара Германия, а не сегашната. Американците много бързат. Те искат всичко да научат бързо. Този американец отива при един германски професор и иска да го научи по философия. Пита го: “Имате ли един курс къс по философия за 5-6 месеца? Искам да я изуча за 6 месеца.” Професорът бил умен. Той казал: “Има такъв курс. Но когато Господ иска да направи една тиква, Той я създава за 6 месеца. Но когато иска да създаде един дъб, взема Му сто години и повече, за да бъде дъбът здрав и да устоява.”

Ти посяваш динена семка и след 5-6 месеца ще имаш дини, колкото искаш. Но питам: за колко време можеш да задържиш тези дини, колко могат да устоят? Като ги държиш една година, всички ще изкуфеят. И от тяхното съдържание вътре, нищо няма да остане, ще има само корите. Така е и с всички онези, които така бързат. Те усещат едно състояние в себе си и казват: “Изгубихме!” Едно изкуфеване има в хората. Младата мома може да изкуфее. Младият момък може да изкуфее. И религиозният човек и ученият може да изкуфее. няма човек, който да не може да изкуфее. Когато почне ученият да изкуфева, забравя работите, като стане на 100-120 години. И младата мома изкуфева, тя, като стане на 120 години, чуди се, как е ходила подир тези момци, чуди се, че е тичала подир тях за черните им очи.Тя не е разбрала момъка. Тя трябваше да обогати своя ум, а пък тя търси своето щастие от вън, да се хареса, обличала се е, пред огледалото е седяла. Хубаво е, но ако седиш пред огледалото цял ден, какво ще спечелиш? Сутрин - пред огледалото, на обед - пред огледалото, вечер - пред огледалото. Даже вечерно време, като яде, задавя се Някой път, понеже тя за него мисли.

Сега това е предметно учение. Сега не вярвам, че вие имате тази опитност. Вие я немате. Аз съм слушал мнозина казват: “Аз не мисля за себе си.” - Че как не мислиш? Аз съм виждал мома, че като се влюби и като умира, радостно ѝ е, че умира за него. А някоя съжалява, че умира заради него. Питам, кое е вярното? вярно е, когато тя съзнава същината, оная същина. А когато е тичала подир сенките на нещата, тогава тя съжалява. Има едно различие между сенките и реалността на нещата. Онзи момък, за който младата мома е тичала, нищо не ѝ е дал. Той е сянка на живота. Но онзи момък, за който тя е тичала и който ѝ е придал всички качества, той е реален.

Ако вие сте ходили в едно училище при Някой професор и той 4 години ви е преподавал за буквите. После три години са ви преподавали, в прогимназията са ви преподавали все за буквите. Пет години в гимназията пак за буквите, 4 години в университета - все за буквите, тогава питам: какво ще научите? 4 плюс 3, плюс 5, плюс 4 равно на 16 години. За толкова години все за буквите са ви проповядвали, за буквара. Питам: какво ще научите от един буквар? Вие сте тичали подир сенките. Но рекох, ако през тези 16 години този професор ви е преподавал 16 буквара, тогаз вие сте научили вече нещо. Буквара - това е първата добродетел в света, която човек трябва да изучава. Тя е свързана с злото, с доброто и злото. Първите хора научиха това. И Бог каза: “Понеже Адам яде от плода, за да познава доброто и злото и понеже не е така умен, както би трябвало да бъде, за да стане като един от боговете, то да не би да яде и от дървото на живота, трябва да го изпъдим навън да иде да се учи. Да види в какво седи доброто и злото, да види контраста, който съществува.” Та, ние сега изучаваме тези противоположности. Трябва да знаем, че след едно добро, след една приятност следва нещо неприятно.

Например вие сте много добре облечени. Влезете в един съвременен хотел или ресторант, дето скъпо се яде и се плаща. Вие ще имате един обед, който костува 10 долара, а това са приблизително хиляда лева. За един обед влизаш вътре, разположиш се, ядеш. Тези хора, като те видят добре облечен, още при влизането ти, ще ти кажат: “Заповядайте!” Ще ти вземат шапката и ще я турят на една закачалка. И учтиво ще ви сервират храната. Но щом излизате, ще ви кажат: “Господине, трябва да платите!” Най-първо вие ще мислите, че тук сте като у дома си. Но като излизате, ви казват: “Не можете да си излезете докато не платите!” И ако няма [с] какво да платите, ще кажат: “Господине, като немате пари, защо ни излъгахте? Ние толкоз уважение и почит да ви дадем! Я, оставете горното си палто!” Вие ще влезете с горното си палто и ще излезете само с долното си палто. Добре, ако не научите този урок, ще влезете в друго место с долното си палто, но като излезете от там, ще останете по жилетка. Това, което вие чувствувате, е че вас постоянно ви събличат в тези ресторанти. Мислите ли, че удоволствията не са подобни учреждения, дето ви събличат? Като влезеш в едно место на удоволствие, влизаш с палтото, но като излезеш, палтото ви ще изчезне. И като излезеш, ще видиш, че времето се е изменило, студено ви е и казвате: “Тънки ми са дрехите!”

Сега аз говоря за вътрешните процеси, които стават в нас. Някой път човек е недоволен от себе си. Защо е недоволен? Недоволството произтича от това, че той трябва да има от тази Божествена светлина. Трябва да има разумност. Тази сричка РА на египетски значи “светлина”. ОМ значи всички качества, които се съдържат в природата. РАЗ и ОМ става: “Светлина, която носи всички Божествени качества.”

Та Христос дава един пример със себе си. Вие казвате: “Колко зло е направил Юда, като е предал Христа!” Че ако вие предавате в себе си всеки ден Божественото, ако вие всеки ден петните себе си, не е ли същото? Че ако човек всеки ден предава себе си, като прави престъпление, не е ли същото? Ако ти петниш Божественото, което е в тебе, не вършиш ли същото? Не вървиш ли по стъпките на Юда? Ами ако една дъщеря, която за един момък напуща баща си и майка си, не върши ли същото престъпление? Ако един ученик напуща училището за едно малко удоволствие, не прави ли престъпление? Ако един напуща молитвата си за едно малко удоволствие навън в света, не прави ли също престъпление? Аз говоря за онези вътрешните ученици. Животът иде от вътре, от Божественото, което Бог е вложил в нас. Защо ще търсим вън? Ние посрещаме Слънцето и не търсим нещо от него. За нас слънцето има смисъл дотолкоз доколкото е израз като предметно учение за Божественото вътре в света. Понеже Слънцето е един израз на една колективна дейност на разумни същества, които са събрани в това кълбо, в Слънцето. И понеже те са много напреднали, тая светлина се дължи на тяхната мисъл. Светлината, която Слънцето изпраща, се дължи на мисълта на тези същества, които живеят на Слънцето. Те са толкова напреднали, че постоянно изпращат светлина на хората на земята и мислят за тях. Искат да ги повдигнат. Чрез червения цвят дава[т] живот; чрез портокаления цвят индивидуализират съществата; чрез жълтия цвят им дават интелигентност; чрез зеления им дават потик, за да растат; чрез синия цвят им дават вяра и надежда; чрез виолятовия им дават сила, да могат да се борят. Има и много други цветове, които се изпращат. Значи, те са като пратеници на онзи, Божествения свят. Те изпращат Божествена светлина, те са носители на Божественото начало.

Вие може да мислите дали на Слънцето съществуват такива хора или не. Аз ще ви попитам един въпрос: след като умрете и напуснете тялото си, може ли да кажете каква ще бъде вашата форма и къде ще бъдете вие? След като умрете какво пространство ще завземате? На физическото поле вие няма да имате некакво место. Даже няма да вземете место колкото бода на една игла. От физическия свят всичката собственост, която имате, ще ви я вземат. Значи на земята ще бъдете без собственост. Никакво место няма да завземате. Тогава, като изгубите местото на земята, ще влезнете в друго едно пространство. И ако сте с тези възгледи, които имате сега, вие щяхте да се намерите в една ужасна тъмнина. И ще кажете: “Животът няма никакъв смисъл в себе си.” Нали всякога влюбените казват следното, щом младата мома срещне своя възлюбен, казва: “Слънцето изгре заради мене.” Но щом не го вижда, целият ден е тъмен за нея. И ако той е малко навъсен, също. ПоНякой път, не че иска да бъде навъсен, но вчера например, колко мъгла имаше, която закриваше Слънцето. Какво показва тази мъгла? Тази мъгла, която иде тук по планината, показва вашите лоши мисли, всичкото ви неразположение.

И всека година ние имаме все същото. Преди една година ние имахме близо цяла седмица с мъгли, от мъглите не можахме да се освободим цяла седмица. Мъглата се образува по следната причина: законът е все същия - когато електричеството горе в пространството е положително и когато електричеството долу на земята е също положително, тогаз мъглата не може да се вдигне нагоре, понеже две положителни сили се отблъскват. Щом те се споразумеят, че горе остане положителна енергия, а пък земята се превърне в отрицателна, тогаз горната атмосфера привлича тези мъгли нагоре. Та, докато вие сте положителни и искате да създадете един нов свят и казвате: “Защо Господ направи света така,” все има достатъчно мъгли. Вие трябва да кажете: “Света, Господ го е създал много добре. Аз ще изучавам света така както Бог го е създал, а не така както аз искам да го създам!” Та, вие не създавайте в себе си един нов живот, Бог иска да създаде във вас един нов живот. Приемете новия живот, който Бог влага във вас. Иначе ще създадете кал. И ако се създаде калта, ще се яви недоволство във вас.

Някой път може да ви се вижда странно и може да кажете: “Не сме ли напреднали ученици?” - Доста напреднали ученици сте в едно отношение. Ще ви туря 6 в едно отношение. Да вдигнете скандал сте майстори. За скандали на всички ще ви туря по 6 и по 7. Не зная какво значи думата скандал. На турски “дал” значи “клон”. А на български значи “даване”. А пък “ска” значи оскъдно. “Скандал” тогава значи: “оскъдно даваш”. Когато даваш оскъдно ще се вдигне скандал. Или когато направиш нещо отрицателно, това е скандал. Може да направите една стомна мъчно, да я счупите е лесно, но да я направите е мъчно. Една дреха може да я развалите, но да я направите е мъчно. Една дреха може да я зацапате, зачерните лесно, но да я направите е мъчно. Една дума може да я зачеркнете, но да я поправите е мъчно. Аз не искам да зачеркнете. Вие казвате Някой път: “Аз не съм толкова добър!” - Кое във вас не е добро? Щом ходиш вън, ще се окаляш. Калта не иде от твоята вътрешност. Как може добрият човек да стане лош? Това е невъзможно. Но добрият човек може да се окаля от вън.

Да допуснем сега, че срещнете някого и казвате: “Аз чувствувам, че той не ме обича.” Как чувствувате, че той не ви обича? Преставете си, че един човек е излезъл от в къщата си с топлина и е ходил по студен сняг и са му изстинали краката. И ако той ще тури своя крак при вашия крак, той ще ви даде своята студенина. Каквото има той, това ви дава. Питам: кой е виноват за това? Някой път вие казвате: “Това, което говорите, вярно ли е?” - Божественият свят изисква от доброто, което е в тебе, да дадеш на човека толкоз, колкото даваш и на себе си. Толкоз светлина да му дадеш, колкото даваш и на себе си. Толкоз сила да му дадеш, колкото даваш и на себе си. Да му дадеш един лъч, но лъч от Божествената светлина, един лъч от Божествения живот и един лъч от Божествената сила. Това значи да обичаш някого. Един малък лъч от Божествената топлина ще дадеш на този, когото обичаш. А пък щом не даваш този лъч, не може да има обич. И тези лъчи, тая любов не се изменят. Писанието казва: “Любовта никога не отпада.” Не се самоизлъгвайте. Можете да кажете: “Някога имах любов, а сега Нямам.” Бог в нас не може да се измени. И ако Някой път ние се изменим, това показва, че ние не оценяваме това, което Бог ни дава. Ако срещна един човек, който не ме обича, аз няма да кажа, че не ме обича, аз ще кажа: Този човек е едно предметно учение. Ще кажа: Той ме обича, но аз обичам ли Бога в себе си? Следователно, като срещнете един лош човек, нека той да ви бъде една мярка. Това, което той няма, ти ще видиш имаш ли го в себе си. И ако правилно разрешите въпроса в себе си, ти няма да пропаднеш в любовта. Ако ти изпаднеш в изкушението да мислиш как е станал този човек лош, това изкушение може да те накара да се подплъзнеш.

Някой път искаме да знаем защо хората стават лоши в света? Момата е лоша, понеже е изгубила онзи, когото тя е обичала. Търговецът е лош, понеже е изгубил капитала си. Майката става лоша Някой път, когато е изгубила детето си. Та, всеки човек, като изгуби това, което има, става лош. Лошевината седи в онова, вътрешното недоволство. Та, първото нещо, в което вие трябва да се опитвате, е следното: защо ние има да скърбим, че сме изгубили това и онова? Бог може ли да ни вземе Слънцето? Кой може да ни вземе Сленцето? Софиянци могат ли да ни затулят Слънцето? Не могат. И всички хора, които са долу, не могат. Тук спокойно можем да вземем от слънчевата светлина толкоз, колкото искаме. Често в пустинята, когато пътуват, пътниците вдигат прах около себе си. Този прах ги обкръжава и те мислят, като че целият свят е в прах. А пък то е само около тебе. Та рекох, ние вдигаме сега тези мъгли. И какво мислите? Тези мъгли се вдигат нагоре, времето ще бъде ли хубаво днес или не? От вас зависи. И добрият живот, и спаданията, и радостите в света зависят от хората.

Та рекох, турете тая основна мисъл: Дайте место на Бога, Който живее във вас, да работи. Слушайте Го! Дойде Някой човек и ви обиди. Питай Господа: “Господи, как да постъпя? Каква е Твоята Воля?” А пък ти изведнъж станеш господар и мислиш както искаш. Вие бръснете Някой път без сапун, с ваш бръснач, по български казано. На общо основание бръснете. Затворете и турете всички ваши бръсначи в джоба си. Никакво бръснене! Защото тези бради излезнаха от многото бръснене. Сега аз съм оставил брадата си без бръснене. Ако мога да се освободя от брадата без бръснене, тогава. И колкото повече бръснеш брадата, толкова космите стават по-дебели. Нито бръснене, нито стрижене! На физическото поле има стригане и бръснене. А в духовния свят никакво стрижене и бръснене не се позволява.

Сега, да преведа това. Когато имате вие чесън и лук в градината, какво правите? Стрижете ли го или го търгате? Изтръгнете един корен, втори, трети. Че то е правилното. Чесънът го изтъргате от земята. Не го изрезват отгоре. Тогава би останали главите долу. Та рекох, никога не посявай едно лошо желание в себе си. Или го пресадете или го изтръгнете. Но законът е: Всякога, когато изтръгнете едно лошо желание, всякога посадете на негово место едно добро желание. Дават се в нас добрите желания всякога, когато в нас се дават условия на Божествената светлина. Когато Божествената светлина не работи в нас, ражда се злото. Когато тя работи в нас, ражда се доброто. Затова казваме, че злото е сянка на доброто. Доброто се ражда от Божествения свят. И когато Божествената светлина не озарява човек, тогава се ражда злото. Злото и доброто са като едно растение. Злото е корен на доброто, това е едно уподобление само. А пък доброто, това са клонища на злото. А пък плодът, който се ражда е Любовта. Христос казва: “По това светът ще познае, че сте мои ученици, ако имате Любов, която е родена от Духа, ако имате Светлина, която излиза от Бога и ако имате сила, която Бог ви е дал.” И Христос казва в прочетената глава: Каквото да правиш, прави го сега. И разумно го прави. Но ти ще носиш последствията. Иди направи нещата разумно! В ума ти е влезла една лоша мисъл. Иди да изправиш погрешката си. Иди да кажеш на онези: “Аз не предавам Учителя си, аз се отказвам от това.” Юда като седел, седел, почнал да се колебае. И Христос казва след това: “Сега се прослави Син Человечески.” Христос казва на Юда: “Каквото трябва да направиш, иди го направи. И ако ти не направиш това, което трябва да направиш, аз ще го направя!” И Юда не направи това, което му казва Христос да го направи. Страданията показват това. И Христос го направи. Христос казва на Юда да носи Божествената светлина и Божествената Любов в света. Но той не го направи. И аз ви рекох сега: Не ходете по пътя на Юда! Защото, ако вие не направите това, което трябва, ще дойде тогаз Христос и ще го направи. И ще има страдания. И после Юда, който го беше страх от страданията, понеже беше страхлив човек, много страхлив човек, не можа да избави своя живот. Той отиде и се обеси. Нищо повече!

Та, сега ще ви остава мисълта: Не искам да говоря за отрицателни неща в света. Опасността в света произтича от красивите неща. Една здравомислеща мома, като види един красив момък, пощурее. Защо? - Тя не оценява нещата. Ако вземеш хубавото вино и се напиеш, веднага ще изгубиш света си. Та, не желайте да имате хубавите неща, не желайте да ги вземете. Радвайте се на момците. Не искайте да ги имате за собственост. Ти казваш: “Какво трябва да разбираме под това?” Че аз, ако видя един човек с отличен ум и ако му завидя, бих рекъл: да имам такъв ум и аз! - Че ти го имаш. Аз се радвам, че той има такъв ум. Този човек използува този ум и затова го има. Аз да се зарадвам и да река: “Това, което имам и аз да го развия!” Момата, като види този момък, тя трябва да знае, че тя има този момък в себе си. И трябва да го изяви. И момъкът, като види красивата мома, трябва да знае, че той има тази мома в себе си. Всичко това, което вие търсите, вие го имате в себе си. Онези хора, които виждате отвън с всичките им придобивки, те са едно поощрение, което Бог ви показва и иска да ви каже: “Когато вие приложите това, което онзи човек е използувал, Бог ще ви благослови.” Не падайте духом, не казвайте: “Аз изгубих условията. Аз не съм оценен.” Ще ви оценят. Като заминете от този свят в другия, ще ви оценят. Там ще ви дадат оценка. Изпитателната комисия не е тук, а горе. Тук е ученето, преподаването. И горе в невидимия свят, като не ви намерят готови, те са много учтиви, ще ви дадат билет да дойдете на земята. И после пак ще се върнете. И като ви видят, комисията знае от кои сте, от трудолюбивите или не. И ако не сте от трудолюбивите, те всякога ще ви дадат по един хубав билет за разходка до земята. И ще кажат: “Тези са от ония, които обичат много да се разхождат.” Не говоря за вас. А пък, ако сте от трудолюбивите, ще кажат: “Тези са от ония, които много добре се учат.”

Та, рекох, аз желая да бъдете всички вие като ония, които много добре се учат, та като отидете пред тая изпитателна комисия, те да кажат, че се учите добре. Казано е: “По това ще познае светът, че сте мои ученици, ако имате любов един към друг.” Значи, ако се учите и се поощрявате в Божественото Добро, което Бог ви е дал и развивате вашето сърце, вашия ум и вашата сила, в това Бог всинца ви ще ви благослови. Понеже светът се нуждае сега от много добри работници, много силни и умни работници, които да не мислят за себе си. Не, да занемарят себе си, но всеки да вдигне знамето и да каже: “За Бога ще работим от сега нататък!” За Любовта, за Мъдростта и Истината, за човечеството, за всичко това, което е велико и добро, за това всички трябва да работите, не само вие, но и всички в света, и на земята и на Небето! И както се казва в Господнята молитва: Да дойде Царството Ти на земята така както е на Небето. Както работят горе на Небето, така да работим и долу на земята.

Отче наш

Искам да остане във вас мисълта, да кажете: “Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да можем да работим заради Тебе!”

6.40 ч.с.

9-то планинско слово

Неделно утринно слово на Учителя

30 юлий 1939 г., 5 ч.с.

на Молитвеният връх, второто езеро - Рила

-------------------------------------------------------------------------------

*в оригинала думата е изписана като: “прадават” - т.е. може да се чете и като “предават”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...