Jump to content

1936_08_29 Проявеният и непроявеният


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПРОЯВЕНИЯТЪ И НЕПРОЯВЕНИЯТЪ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Царският път на душата", "Да им дам живот", Съборно Слово, 1935 –1936

Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.

Първо издание: София, 1936 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Да им дам живот", съборни беседи - 1936 г.

Второ (фототипно) издание, "Сонита", 1997 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

ПРОЯВЕНИЯТ И НЕПРОЯВЕНИЯТ

Апостол Павел казва: „Ако говоря с човечески или с ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Много се е говорило и говори за любовта, въпреки това хората не я разбират. По-право казано, хората разбират любовта, но по свой начин. Те влизат в любовта и изиграват такава роля, каквато не им подобава. По отношение на любовта, човек може да бъде само проводник, но не и самостоятелен актьор. Чрез любовта човек става проводник на Божественото в себе си. По този начин той вижда Божественото, както в себе си, така и в другите. Какво правят хората? Като ги обикне някой, те искат да ги считат за божества, абсолютно да не се съмняват в тях. За да не се съмняваш в човека, той трябва да бъде съвършен.

Какво представя съвършенството? Кой е съвършен човек? Съвършен човек е онзи, който носи Божията Любов в себе си. Каквото пипне, той го извършва тъй, както трябва. Той не говори много, но работи. От това, което изработва, вие виждате любовта и знанието му. За любовта не трябва да се говори много, също и за знанието. От това, което човек проявява, се съди за неговата любов. Без знание любовта не се проявява. Докато любовта се проявява чрез даден човек, той свети. Щом любовта престане да действува в него, той става черен въглен. Тази е причината, задето човек се обезсърчава, отчайва и изгубва смисъла на живота. Съзнанието му се помрачава и всичко пред него потъмнява. Ако го питат, защо е обичал, и той не знае. Какво е обичал на даден човек, също не знае. Днес обичаш някого, утре не го обичаш. – Защо? – Имало е нещо в този човек, от което ти си ял и пил. Щом се свърши това нещо, ти вече не го обичаш. Това показва, че в човешката любов има нещо материално. За да бъде любовта на човека чиста, идеална, той трябва да бъде като дете. Каквото любовта върши и както се изявява, ти трябва да й вярваш. Защо и за какво прави това или онова, няма да питаш. Ти само ще гледаш, какво прави любовта, и ще се учиш.

Религиозните хора започват с любовта, но скоро я изгубват. Те започват да изискват почитание от окръжаващите с което изгубват любовта им. Любовта не трябва да се чопли. Приемете я такава, каквато ви се дава. Когато човек изгуби любовта си, това показва, че той е взел нещо без нейно позволение. В любовта има свещени неща, които никой няма право да взима без позволение. Бъдете благодарни на това, което любовта сама дава. Любовта е особено чувство, особено състояние в човека, при което Бог, Божественото в самия него иска да му покаже начин, как да живее правилно. Не е приятно на Бога да гледа, как хората грешат и вършат престъпления. Затова Той им изпраща любовта си, да ги повдигне, без да обръща внимание на техните грехове. Той казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги споменавам". Наистина, любовта заличава греховете на хората, не ги вижда. Следователно, вие не можете да обичате един човек, докато не престанете да виждате неговите грехове. – Можем ли да обичаме всички хора еднакво? – Можете. Да обичате всички хора еднакво, това значи, да дадете на всеки човек онова, от което той се нуждае. Дали той ще ви разбере, или не, то е друг въпрос. Дали той ще ви отговори със същото чувство, то е друг въпрос. Обаче, има закон, който гласи: Любовта любов ражда. И камък да обикнете, ще ви разбере. Няма същество в света, което, като обикнете, да не разбере любовта. Разликата ще бъде само в това, че всяко същество изявява любовта според степента на своето развитие.

И тъй, всички хора чувствуват, възприемат любовта, но не могат за дълго време да я задържат в себе си. Причината за това е, че те нямат вяра. Човек трябва да вярва в това, което не знае. Например, той не знае, какво ще му донесе любовта. – Ще

придобия ли нещо от любовта? – Придобиеш или не, ти трябва да вярваш. Като вярваш в любовта и я приемеш в себе си, животът ти ще се осмисли. Какво повече може да желаете от това? Като изучавате любовта, вие ще започнете от проявите й в низшите същества и постепенно ще отивате до висшите. Когато наблюдавате, как змията се увива около жертвата си, ще разберете, че тя върши това от любов. Като не може да почувствува любовта отвън, тя поглъща жертвата си, т. е. приема любовта вътрешно.

Всички хора се оплакват от противоречия в живота. – Защо идат противоречията?–Защото хората не разбират любовта. Оставете всеки човек да се проявява свободно, както отвътре му се диктува, и вие ще избегнете поне 50% от противоречията. Не се занимавайте с това, какво хората правят. Всеки да постъпва така, както разбира. – Ама натъкваме се на противоречия. – Любовта изключва всички противоречия. Казвате, че обичате някого, а същевременно виждате неговите недостатъци. Щом виждате недостатъците му, вие не го обичате. Ако го обичате, любовта ще заличи недостатъците, т. е. тя ги взима върху себе си. Тя счита себе си виновна за човешките грехове и престъпления. Човекът на любовта казва: Ако аз бях добър, и хората около мене щяха да бъдат добри. Може ли лоша майка да роди добро дете? Щом обичаш някого, ти си му майка, ти си го родила вече. И ако той не се проявява, както трябва, причината е в тебе. Който съзнава, че е причина за някои неправилности в живота си, той е в състояние да ги изправи. Създателят винаги се грижи за това, което е създал. Щом някой човек е създал нещо, било то право или криво, добро или зло, той има грижа за него. Тъй щото, знайте, че въпросът за любовта, който трябва да изучавате, е дълбок. Обичайте човека и не говорете за неговите недостатъци.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Любовта е безкористна. Тя дава и не се интересува, кой как ще използува даденото. Някой говори за любовта и събужда съответно чувство в даден човек. Той веднага изважда от касата си 20,000 лева и ги дава на разположение на бедните. На кои бедни ще се раздадат, как ще става раздаването, от това той не се интересува. Той изпълнява Божия закон – законът на любовта. Бог се грижи едновременно за змията и за гълъба, за вълка и за овцата. Когато Той се проявява в тебе, ти ще имаш едно и също разположение към всички същества. Това значи да обичаш всички. Прекъсне ли се любовта в тебе, едновременно с това ще се прояви и различие в отношенията ти към всичко живо, което те обикаля. Когато хората казват, че трябва да обичате всички същества, това показва, че любовта е започнала вече да се проявява чрез вас.

Когато хората започнат да философствуват казват, че невъзможно е да обичат всички същества еднакво, както е невъзможно да обичат еднакво сладката, узряла ябълка и тази, която е още стипчава. За невежия човек е така, но за Бога, Който гледа другояче на нещата, не е така. Той знае, че и сладката ябълка някога е била стипчава, но под влиянието на слънчевата светлина и топлина е станала сладка. Любовта е дала условия на ябълката да узрее, сладка да стане. Тя знае, че и от стипчавата ябълка ще излезе нещо. – Кога? – Когато живее в любовта. Външната форма само не определя нещата. Във всяка форма има нещо скрито – някакво съдържание и някакъв смисъл, които определят нейното бъдеще. Всеки червей, всяка малка форма има велико бъдеще. Червеят пъпли, мъчи се да излезе от тази форма, да си пробие път. – Ама страдал този червей. – Нищо от това. Страданията крият в себе си известни блага. – Защо Бог праща страдания? – Страданията не са от Бога. Когато хората не разбират Божиите закони, те ги нарушават. Всяко нарушаване на закона води след себе си ограничаване. Това ограничаване на хората, именно, създава страдания. Щом изпълнят Божиите закони, и страданията ще престанат.

Бог не гледа на външните форми. Ако едно животно проявява любов, то седи по-високо от човека, който не проявява любов. Когато в някое общество влезе човек, който има любов в себе си, той може да повлияе на всички, които влизат в това общество. Те чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват своята любов. Ако този човек напусне обществото, те остават такива, каквито първоначално са били. Ето защо, всички хора търсят човек, който да проявява любов, а не знание. Знанието идва впоследствие. Първо е нужна любов, а после знание. Знанието ползува човека дотолкова, доколкото любовта е проникнала в него. Добро нещо е знанието, но то трябва да дойде като последствие на любовта.

Сега, за да проверите, докъде сте дошли в любовта, правете опит, всеки ден съзнателно да проявявате любовта си. Всеки опит да трае от 10–20 минути. Представете си, че сте богат човек, разполагате със стотици хиляди лева, с къщи, ниви, лозя. Мислено започнете да раздавате всичкото си богатство на бедни и да останете без нищо. Но това трябва да го преживеете толкова живо, като че в действителност става. В това време наблюдавайте, какво става у вас. Ако започнете да се вълнувате, да треперите за себе си, да се страхувате, какво ще стане с вас, това показва, че нямате любов. Така и Бог ви изпитва. Представете си, че някой от вас е женен, обича жена си. Вашият приятел дохожда често в дома ви, разговаря се с жена ви. Вие започвате да се страхувате от приятеля си, да не изгубите своето богатство – жена си. За да не стане това, вие постепенно затваряте вратата на своя дом за приятеля си и ставате към него хладен. Обаче, Бог ви дава задача да обичате жена си, но да обичате и приятеля си, без да се съмнявате в тях.

Другаде пък жена обича мъжа си. Сега се дава задача на жената да обича приятеля на мъжа си, без да внесе никакво съмнение и в двамата. Тя казва: Аз съм женена, не мога да обичам друг мъж. – Ти ще го обичаш като душа, вътрешно, а

не външно, както своя мъж. Когато жената или мъжът се страхуват да приемат в сърцето си друг мъж или друга жена, това показва, че те даже един друг не се обичат, както трябва. Богата е трапезата на любовта. Всеки може да седне пред нея и да си хапне нещо.

Съвременните хора се страхуват от Божията Любов, вследствие на което не могат да я приложат. Казано е в Писанието: „Целунете се със свето целование". Казвате: Как може мъж да целуне жена, или жена – мъж? Какво ще кажат хората, като видят, че мъж и жена се целуват? Значи, страшно е хората да видят, че мъж и жена се целуват. Ако не ги видят, в това няма нищо страшно, нищо противозаконно. – Не, и в тайно да стават нещата, хората виждат всичко, което е противозаконно. Божественото, обаче, не се вижда. Дали в тайно или на яве се върши нещо Божествено, хората не могат да го видят. Няма по-голямо благо за човека от това да получи Божествена целувка. Срещате човек, който отива да извърши някакво престъпление. Господ ви казва: Целуни този човек! Ако послушате Бога и го целунете, той ще омекне и ще се откаже от намерението си да върши престъпление. Ако вашата целувка може да произведе такъв ефект, тя е на място. Ако целувката на мъжа може да повдигне жената, тя е на място.

Днес всички хора говорят за любовта, но я разбират по свой начин. Когато някоя жена обича един мъж, тя иска той да мисли само за нея, да не поглежда друга жена. Тя му казва, че любовта включва само едно същество. – Не, любовта включва всички същества в себе си. Що се отнася до човешката любов, няма какво да се говори. Има хубави неща в човешката любов, но същевременно в нея има и много патологически състояния. Например, каква любов е тази, която се налага на хората? Някой казва: Искам да ме обичаш! – Любовта нито се изисква, нито може да се раздава. Любовта дава свобода на човека да се проявява, както той разбира. Който се меси в живота на своя възлюбен, той не обича, както трябва. Той е в положението на дете, което прави пакости. По естество любовта никому не причинява пакости.

Що е любов? – Това, което всеки човек в даден момент разбира от любовта, за него това е любов. Другояче любовта не може да се определи. Тя е различна за различните хора. Сама по себе си любовта е неделима. Дойдете ли до любовта, вие ще дадете свобода и на себе си, и на своите ближни. Като видите някой човек, вие искате да го обърнете към Бога, да го заквасите с любовта. Как ще го обърнете, не знаете. Обаче, виждате, че той е корав човек и трябва да омекне. Много лесно може да стане това. — Как? – Ако имате нужната топлина в себе си. Твърдите тела омекват или се стопяват при нагряване. – Еди-кой си човек не е добър. – Как ще го направите добър? — Пак трябва да го нагреете до известна температура. Този човек е твърд, не е добър, защото топлината на любовта не го е засегнала още. Бог търси начин, чрез който да засегне човешките души, да възприемат любовта вътрешно. Всички души не могат еднакво и едновременно да възприемат любовта. – Като отидем в онзи свят, тогава ще живеем според любовта. – Не, ако вие на този свят не можете да живеете според любовта, на онзи свят още повече не можете да я приложите. Ако на този свят не обичате ближните си, както трябва, на онзи свят още повече не можете да ги обичате. – Защо? – Защото любовта не се прекъсва. Тя се проявява на земята, но продължава и на онзи свят. Там ще видите всички противоречия, които сте имали на земята и ще разберете, къде сте грешили, защо някого сте обичали повече, а някого – по-малко. Казва се, че Христос обичал Йоана повече от другите си ученици. – Защо го обичал повече? – Защото съзнанието му било по-будно, по-отворено. Той повече разбирал и повече прилагал. Следователно, колкото по-отворено е съзнанието на човека, толкова повече ще бъде обичан; колкото по-затворено е съзнанието му, толкова по-малко ще бъде обичан. Колкото вода да излеете върху един камък, той не може да я използува. Полеете ли чернозема с вода, той ще я използува рационално.

Когато не разбират любовта, хората се дразнят, смущават се, вълнуват се. Това е живот на безлюбие. В любовта няма смущения, няма безпокойствия, Няма гняв. Някой се моли за някого да бъде обичан от хората, да вървят работите му добре. – За да помогнете на някого, първо вие трябва да го обичате, да му помагате. Значи, благото, което искате за някой човек, ще мине през вас, пръв ще го опитате. Вие пръв ще знаете, какво се дава на този човек.

В едно евангелско училище един от учителите се влюбил в една учителка, но не се решавал да й говори за себе си. За тази цел той изпратил един от учениците си при нея, да й поговори за него, за чувствата му към нея, за характера му и т. н. Ученикът отишъл при учителката и започнал да говори за своя учител, за неговото благородство, за неговия добър характер. Като ходил няколко пъти при учителката, с намерение добре да изпълни мисията си, най-после тя му казала: Защо ми говориш толкова много за своя учител? Защо не кажеш нещо за себе си? В края на краищата, учителката се оженила за ученика, а не за неговия учител. Той се молил за своя учител и за своята учителка, те да получат някакво благо, без да подозира, че това благо ще мине първо през него. Любовта не търпи никакво сватовство. Щом се опиташ да бъдеш сват на някого, ти сам ще попаднеш в тази клопка. Щом става въпрос за любовта, вие трябва да мълчите. Изучавайте своята любов, изучавайте любовта на другите хора, без да говорите нещо за нея. Като обичате някого, трябва да знаете определено, какво обичате в него. Някои хора се обичат с години, без да знаят, кое е това, което обичат един в друг.

Казвате, че човек трябва да обича Бога. – Ако не обичате брата си, когото виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако знаете, как да обичате Бога, всичките ви работи ще вървят добре. Тогава лесно се отваря касата и на най-големия скъперник. Не обичате ли Бога, касата и на най-щедрия човек се затваря пред вас. Когато живеят в любовта, хората представят скачени съдове: благото на едного се прелива в благото на другите. Докато човек затваря крановете си, да не мине неговото благо в съседните нему съдове, той не е разбрал Божията Любов, а още повече не я приложил. Не проявявайте непроявената любов. Това значи: Ако Бог не е с вас, не се стремете да обичате. – Защо? – Защото ще се разкайвате за любовта си. Щом се разкайвате за любовта си, това показва, че вашата любов е човешка. Обичайте, когато Бог е с вас. Тогава и най-големият грешник да обичате, той ще се измени, нов човек ще стане – не изведнъж, но постепенно. Физическата, човешката любов е на място, когато е предшествувана от Божествена. Не е ли предшествувана от Божествената, тя не е на място. Божията Любов седи над свободата. Дойде ли любовта в тебе, ти ще обичаш всички. Ти няма да мислиш, че имаш мъж, жена, деца. Ще бъдеш свободен да проявиш любовта така, както тя се проявява. Бог е Любов. Значи, ще оставиш Бога в себе си да се прояви така, както Той разбира. – Възможно ли е това? – Възможно е. За да проверите думите ми, изучавайте и прилагайте Божията Любов. Ако не сте свободни от всички отрицателни неща в себе си – от съмнение, безверие, злоба, и не влезете в света на ангелите, вие никога няма да проявите великата любов. Вие никога няма да се подмладите. Само Божията Любов е в състояние да подмлади и възкреси човека.

И тъй, който иска да се подмлади, той трябва да обича. Той трябва да обича всички свои противоречия, за да ги привлече при нозете на любовта. Дойдат ли при любовта, те веднага ще отстъпят. При любовта и омразата, и лъжата, и безверието – всички се помиряват. Там и ангелите, и дяволити живеят заедно. Тогава дяволът казва: Защо съм бил толкова глупав, че съм живял така? Щом излезе от полето на любовта, той пак си живее по дяволски. Който иска да задържи любовта в себе си, той трябва да живее в закона на свободата. Не се бъркайте в работите на хората. Не се месете в тяхната любов. Оставете всеки свободно да се проявява. Всички хора обичат еднакво, понеже Бог е един. Обаче, два вида любов съществува в света: Любовта на непроявения Бог, Който е създал света, и любовта на проявения Бог, Която се изявява чрез хората – чрез разумното слово. Тъй щото, любовта трябва да се изучава от две гледища: от гледището на проявения Бог – на Христа, и от гледището на непроявения Бог – Бог Отец. Вие трябва да направите връзка между двата вида любов. Любовта, която хората и животните имат, е любов на непроявения Бог. За да разберете любовта на проявения Бог, от вас се искат съвършено други разбирания от тези, които имате. Проявената любов има два начина на изявяване: външен и вътрешен. Като я изучавате, тя ще ви покаже начин, как да проявите любовта си към всеки човек отделно, както и към всяко живо същество.

«Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". За да проникнете във вътрешния смисъл на любовта, всеки ден размишлявайте върху нея по пет минути. През това време бъдете напълно свободни и мислете за неща, които не са позволени. Мислете върху това, което и вие сами не познавате. Казано е в Писанието: „Каквото едната ръка дава, другата не трябва да знае". Вие трябва да придобиете онази свобода, която ще ви извади от вътрешното робство. Затова, по пет минути на ден мислете върху непозволеното. Каква е любовта на съвременните млади? – Като обичат някого, те стават разсеяни. – Не, когато обичате някого, вие трябва да учите и да работите повече, отколкото по-рано. Разсеяността не е признак на любов. Който се разсейва в любовта, това показва, че той е користолюбив човек, той иска всичко да задържи за себе си. Единственото нещо, което не се ограничава, това е любовта. Ако обичаш, ти ще вършиш всичко, каквото любовта ти диктува. Тя казва: Ти ще обичаш еди-кого си, ще помагаш на еди-кого си. Каквото каже, ти трябва да го изпълниш. Откажеш ли веднъж само да изпълниш това, което любовта казва, тя ще те напусне, и дълго време след това трябва да чакаш, докато това благо отново те посети. Когато любовта не се прилага, тя напуща човека. Каквото Бог ви каже да направите, изпълнете го без никакво съмнение и колебание. Следователно, за да разберете всичко, което Бог ви казва, мислете всеки ден по пет минути върху това, което не е позволено. Кое е непозволено, сами ще си отговорите. Мислете върху тези думи и прилагайте любовта в живота си.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм". Казвам: Ако обичам с човечески и с ангелски сърца, какво ще представям? Значи, не е достатъчно човек само да говори за любовта, но той трябва еднакво да обича и грешника, и обикновения човек, и светията, и ангела. Любовта е една, в нея няма никаква разлика. Разлика се прави впоследствие. Когато хората започнат да правят различие в любовта си, едного обичат повече, а другиго – по-малко, това се дължи на техните ограничени разбирания. В тази любов няма прогрес, няма никакво повдигане.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм".

7. Съборна беседа, държана на 29 август, 1936 г. 5 ч. с., София. – Изгрев.

----

Йоана 12.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2005.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Проявеният и непроявеният

Добрата молитва

„В начало бe Словото"

12 глава от Ев. на Иоана

„Духът Божий"

Най-тежкото в живота е да се повтарят нещата. Няма по-тежко нещо – да повтаряш. Беседата, която може да се чете, то е външната страна. Любовта не може да се изясни. „Ако говориш с човечески или ангелски езици, а любов нямаш, нищо не си." Кое е онова, което хората не разбират. Има нещо в любовта, което хората не разбират. Не, че не разбират, те сами развалят любовта. Оставете тази любов да се прояви. Те влизат да играят една роля в любовта, която не им допада. Казвате: „Да те обичат хората." Ти си само един предмет, чрез който любовта може да се прояви. Онова, което проявяваш, то е Божественото, което трябва да видиш в този човек.

После, искаш да играеш ролята на едно божество, да те обичат, да нямат абсолютно никакво колебание в тебе. Ти трябва да бъдеш съвършен. Говори се за съвършенство. Какво нещо е съвършенството. То [е] едно друго неразбиране. Ние имаме малко понятие. Съвършеният човек извършва нещата тъй, както трябва. Любовта няма нужда от говорене. Ти може да говориш колкото искаш, хората няма да те разберат. Ти може да имаш всичкото знание. Но зависи от онова, което ти проявяваш в даден случай. В какво седи проявлението. Ти обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Но има нещо, което хората обичат. Едно от качествата, когато започне любовта в човека да се проявява, е, че неговото естество, в дадения случай, се изменя. Щом престане любовта, пак същото остава. Любовта не изменя човека. Един човек, когато обича, може да е внимателен, деликатен, но щом любовта престане, той остава пак черен въглен.

И следствие на това, там е голямата спънка. Ние мислим, че като имаме любовта всичко имаме. То е така, но любовта се дига. Ти преставаш да обичаш един човек. Защо си го обичал – не знаеш, предполагаш. Значи и злото, като не го обичаш, пак не знаеш защо не го обичаш. Казваш: „Ама е толкова симпатичен." В какво седи симпатичността? Има нещо, което веднага ти изядеш, изпиеш и казваш: „Не се интересувам от него." Има някой човек, от който ти не се интересуваш. Този човек придобие нещо, ти го обичаш. В любовта на хората влиза нещо чисто материално. Като говорим, трябва любовта да бъде идеал на човек. Някой път децата имат идеална любов. Човек, за да има идеална любов, трябва да напусне своите превзети възгледи. Докато ти искаш хората да постъпват както в любовта, ти никога в любовта не можеш да влезеш. Ти в любовта, какво прави тя, ще вярваш. Няма да питаш за нищо. Ти ще станеш като дете. Речеш ли да се докачиш, любовта отиде вече. Ще влезеш в една друга фаза.

Та, сега религиозните хора започват с любовта и после започват пак със знанието, че трябва да ги почитат хората. Че хората трябва да ги почитат – право е. Но ти, като влезеш да изучаваш любовта, ти ще престанеш с почитта. Ти няма да мислиш за никакво почитание. Започнеш ли да мислиш за почитта, отиде, ще я изгубиш любовта. Този път, по който любовта се разкрива, ще се разкрие нещо, което не е любов. Тогава ще забележиш, че има нещо, което спъва. Казва: „Слънцето не топли, това – онова." Че не се обичаме, то нищо не значи. Не се обичате. Има нещо, което ти си взел, без да ти е позволено. Има неща в любовта, които само след като се позволят, се вземат. Други свещени неща има, които не се бутат. Щом в любовта ти речеш да буташ, тъй както ти знаеш, ти не разбираш любовта. Любовта е едно самочувствие вътре, при което Божественото в човека, Бог, иска да разкрие на човека как трябва да живее. Но нима на Бога му е приятно като правят грехове (и прегрешения) хората? Но, за да се прояви Неговата любов, Той не ги взема предвид. Той не гледа на хората като хората: „този е грешник." Той, като иска да спаси човека, Той не гледа на неговите грехове. Казва: „Ще залича греховете ви и няма да ги помена." Любовта заличава греховете. Ако ти в душата си не можеш да заличиш всичките прегрешения на един човек, ти не можеш да го обичаш.

И рекох ако хората сега вземат този, последния опит, какво ще бъде. Казва: „Може ли да се обичат всичките хора еднакво?" То е неразбиране на въпроса. Туй самочувствие към всичките хора ще бъде еднакво. Дали хората разбират или не, то е друг въпрос. Когато ти обичаш, дали другите хора те обичат, то е друг въпрос. Но ще те обичат. Закон има, че даже един камък, ако обикне човек и той ще го разбере. Няма същество, в даден случай, което като го обичаш, когато проявяваш любовта, да не разбере. Но понеже то не седи на същото ниво, на същото равнище, тогава и неговата любов ще бъде такава, според твоята любов.

Та рекох, всички вие знаете какво нещо е любовта. Не, че знаете, но само чувствате, но не може да останете в тази любов. И за да останете, потребно ви е вяра. Вяра в това, което не знаете. Може да кажеш тъй: „Ако аз любя, какво ще придобия?" – Нищо няма да придобиеш. Видимо така, нищо няма да придобиеш. В любовта и знание няма да придобиеш. Ако ти можеш да придобиеш любовта, ти ще разбереш смисъла на твоя живот.

Та рекох сега, старото може да почитате. „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Ще се тури любовта на гургулицата, гълъба, вълка, овцата. Ти мислиш, че любовта на вълка, на гургулицата, на гълъба, на змията, на всички тия, тя е една и съща. Една змия, като я обичаш, тя ще се увие около тебе, ще седи, тя ще трепери за тебе. Но в момента, когато престане най-малко любовта да действа тъй, както трябва, тя ще те стисне. Любовта й ще вземе друго направление. Понеже не може да те разбере външно, ще се яви в нея желание да те погълне, за да те обича. Казва: „По този начин отвън не може, чакай да го изям, че тогава ще дойде."

Сега всичките противоречия в живота за какво са? Законът е все същият. Ти казваш, че някой човек не те обича или че той те обича. Какво се постига. Нямате любовта сега. И не разсъждавайте за любовта. Оставете хората настрани. Ще спи един човек, ще дреме ли, каквото ще да прави, оставете го. Нека седи свободен. Той отива в другия свят. Понеже не може да разбере любовта на Земята, отива горе (да слуша). Слушането не е външен процес. После, когато седите и разсъждавате, казвате: „Той няма любов." Не разсъждавайте по този начин. И после, имайте предвид какво ще кажат другите. „Мъжът ти, казва, спал." – Не е спал. Той беше се занесъл. Любовното състояние изключва всичките противоречия в живота. Казва: „Аз го обичам." Щом ми говорите за неговите недъзи, вие не го обичате, нищо повече. Не да не говориш, ами ти като съзнаваш неговите недъзи и слабости, вземаш ги върху себе си, казваш: „Аз съм причина." Казваш: „Ако аз бях по-добър, той не можеше да бъде такъв." Такъв е законът. Може ли онази майка, която не е добра, да роди едно дете добро. Обичаш някого, ти си му майка (вече). Следователно, ако той не се проявява както трябва, причината е в тебе. Не, че причината е вътре в тебе. Тогава от невидимия свят, че причината е в тях. Те ще се постараят. Дълбок е въпросът, който трябва да изучавате. Но когато обичате някого, не ходете да разправяте за неговите недъзи. Може да си има той.

Да допуснем, че един прави въпрос за любовта, друг и той прави. Толкоз време аз съм говорил за външната любов, не съм засегнал още вътрешната страна на любовта. Онези от вас, които са ме слушали, казват: „Така трябва да се живее." Той ще каже: „Така трябва да се живее." Какво трябва да ми каже, когато аз проявявам любовта. Вие според мене, ето какво трябва да правите това самочувствие. Когато аз говоря за любовта, той ще дойде да каже: „Ето аз имам 20 000 на разположение за бедните." После той е готов тия 20 000 лева да се дадат, комуто и да е. Няма да казваме на кого да се дадат. Нима като храниш някой вълк, една муха, нима заслужават. В любовта трябва да се изпълни Божия закон. В даден случай, когато Бог се проявява, ти към всички същества ще имаш едно и също разположение. Това значи да обичаш всички. Към мравите и към мухите ще имаш същото разположение. Щом престане Божията любов, ще се прояви всичкото различие. Дотогава докато Бог действа в нас, казваме: „Трябва да обичаме всички." То е онова състояние, когато Бог гледа на всички неща още отвисоко.

Сега няма да ви обяснявам работите. Казват, че човек е още невежа. Имате право. Представете си две ябълки доброкачествени. Едната е сята преди десет години, другата и тя е сята. И двете са родили плод. Едните плодове са узрели, другите са още малко стипчиви. Имате ли право да кажете, че плодът на тази ябълка е малко стипчив, че от нея нищо не очаквате. Не, че не очаквате, но докато мине времето да узреят. Бог гледа нещата от друго гледище. Какво ще стане от тия същества, които го обичат? От всички ще излезе нещо. Те може да са мухи, червеи, нищо не значи. То е външната форма. Обаче онова, което е скрито в тази форма, него трябва да разбираш. Ти трябва да прозреш, че вътре се мъчи това същество и в най-лошата форма да си пробие път. И вие, ако така не разглеждате любовта и казвате: „Защо Господ даде тия страдания", вие не разбирате волята Божия. Не е Бог, който дава страданията на хората. Когато съществата не разбират Божия закон, той ги ограничава и в туй ограничение се образуват страданията. От немай къде става това.

Обаче, един ден, като изпълниш Божия закон както казвам, всичко изчезва. Бог не гледа на твоята външност. Ако един вълк, и грубият вълк, когато обича, той седи по-горе от най-учения човек, който не обича. Едно противоречие се ражда там. То е тъй, че ония, напредналите в любовта, има хора напреднали в (проявлението на) любовта, може да подействат на много хора. Един човек може да дойде в едно общество и да закваси цяло общество, всички да чувстват трептенията на неговата душа. Замине си той, те пак остават същите. Затуй вие очаквате да дойде някой напреднал брат. Не в знание, а в любов трябва да е напреднал. Знанието е потребно, но знанието отпосле идва. Знанието в света ползва хората дотолкова, [доколкото] любовта е проникнала в тях. Не е лошо знанието. То трябва да дойде като едно последствие.

Та рекох, опитайте се поне на ден по 10-15-20 минути да проявите любовта, тъй както трябва. Представете си, че сте богат човек и си турите в ума да раздадеш имането. Помисли си сега, нека да го раздадеш. Ти започнеш да трепериш какво ще стане. Ще направиш маневра за десет минути, после ще отложиш. Направи маневра без да има съмнение в твоята душа. Може да ви дам много примери. Ами, че Бог те туря на изпитание. Ти имаш мъж, Господ ти казва: „Ще обичаш и този мъж." Как ще го обичаш? Стесниш се. Казва: „Ще обичаш и този мъж." - „Ами, че той не [е] мой мъж." То е неразбиране. Трябва да обичаш. „Ама, как да го обичам?" Няма да обичаш този мъж както обичаш този мъж, който имаш. Този мъж, който имаш сега, и него не обичаш тъй, както трябва. Че ядете заедно, че се милвате, това нищо не значи. То е само външна обхода.

Та рекох, вас ви е страх да приложите Божията любов. Ще ти каже Господ да целунеш този, чуждия мъж. „Ще го целуна, ами какво ще каже мъж ми?" Ти, като речеш, може да го целунеш без да те видят хората. Ако вие не се научите да целувате така, без да ви видят хората, дето и да е, вие не разбирате. „Че как ще го целуна, какво ще кажат хората?" Значи, дето не видят хората е право, като видят хората – не е право. Туй, което е Божествено, те хората не го виждат. Божественото не може да се види. Може да целунеш този човек. Този човек, колкото и да е развълнуван, решил да направи една пакост, Господ ти казва: „Целуни го!" Като го целунеш, омекне вече. Казва: „На крив път се намирате." Ако вашите целувки не могат да произведат такъв ефект, те не са на място. Един мъж може да целуне една жена, но трябва да се подигне. Вас ви е страх от целувките. Вие искате естествените целувки. Ценни са, но те нямат онази цена.

Рекох, като се говори за целувките, има една опасност. Аз съм правил много опити и виждам где е слабата страна, где куцат хората. Мисля, преди повече от 15 години при мене дойде една аристократка, казва: „Аз ви обичам, но към мене ще имате една особена любов, ще изключите всичките жени, други жени да няма." Особена любов да имам: други жени да нямам в сърцето, само нея. „Любовта изключва (другите)." Не, любовта включва всички. Ти, ако имаш малко, искаш да дадеш на този, когото обичаш, ами ако имаш много какво ще правиш тогава? Следователно, това се изключва.

За тези работи не трябва да се говори. Аз го наричам това патология. Защото аз не може да обичам някого, защото той иска. Казва: „Ще ме обичаш." Това е патология. Ако имам някоя друга идея, тогава е друго. В същото време онзи, който ме обича, той ще ми даде свобода, да правя каквото аз искам. То е правото. Щом той почне да се меси в моя живот вътре, той не може да обича. Животът няма да прогресира. „Той е дете, ще направи някоя пакост." –Човек, като влезе в областта на любовта, той не може да прави пакост. И най-големият грешник ще постъпи като някой светия. Щом напусне това състояние, пак ще направи пакост.

Сега можеше да се прочете беседата. Казвате: „На еди кое си място не разбрахме." Вие изхождате от знанието. Какво нещо е любовта? Любовта е туй, което разбираш. И в тази любов, която ти разбираш, излизат всичките противоречия. Любовта не се дели. Ти, като дойдеш при Бога, при любовта, ще дадеш свобода. И на себе си ще дадеш свобода. Защото ако ти не мислиш по този начин, ти не се свободен. Не, че трябва да напуснеш този живот и тия вярвания, всичко туй. Тия вярвания, които вие имате, то е неразбиране на любовта. Ти не искаш да дадеш свобода. Ама, погледнеш на всичките хора, казваш: „Няма кой да го закваси този човек. Той е корав." Защо е корав този човек? Защото топлината не го е засегнала. „Ама, той не е добър." Защо не е добър? – Не го е засегнала любовта. Сега Бог търси начин, по който да засегне човешките души. И не може да ги засегне еднакво. Бог търси начин, да може една душа, като я засегне, да разбира вътрешно любовта. А не сега, както казват: „Ще напуснем Земята, в оня свят да живеем." То е неразбиране. Ако в този свят не можеш да живееш, и в оня свят няма да можеш да живееш. Ако твоя приятел, твоята жена, твоите деца, не можеш да ги разбираш в този свят както трябва, и в оня свят не може да ги разбираш. Защото любовта продължава както тук, така и там. Като влезете в Божествения свят, ще видите всичките противоречия в живота. Ще видиш где не си проявил любовта. Ще видиш, че между двама хора, обичал си някои хора повече, други по-малко, ще видиш, че си прегрешил, не си разбирал.

Казва там, че Христос обичаше Иоана повече. Така вие се разваляте. Той казва: „Като обичаш едного и аз имам право." Вие трябва да знаете какво значи да обичаш. На Иоана съзнанието беше отворено, Христос го обичаше повече. Аз може да обичам някого повече, понеже съзнанието е отворено, той разбира и прилага. Обичаш някого по-малко, съзнанието е затворено. Какво ще дам на един камък. Колкото вода и да туриш, няма никаква полза. На черната пръст ако излееш, ще има полза.

Тогава в нас, като не разбираме любовта, изменя се лицето ни, ще се зачерви лицето, очите се изменят, ще се начумериш, какво ли няма да стане. Това аз го наричам живот на безлюбие. Щом дойдеш до любовта, няма да кажеш: „Ще се моля за тебе." Оставете обикновените работи, ти ще остарееш. Ще се молиш. Как се молят хората в любовта? И без любов ще се молят. Казва: „Аз се моля за тебе, но каквото добиеш, половината на мене ще дадеш." Ами, че то е неразбиране на любовта. Онази молитва, с която се моля за другите, то благото, което ще изпрати Бог, ще го изпрати чрез мене да опитам. Казва: „Покажи си любовта." Казва: „Аз искам този човек да го обичат." Но за да го обичат аз съм причината, чрез мене трябва да мине тази любов. Любовта вън от мене няма да дойде. Ти, като се молиш, каквото благо Господ изпрати от невидимия свят, чрез тебе ще мине. Бог ще опита ти какво ще направиш с него.

Хубаво, един пример. Това станало в Свищов, в едно евангелско училище. Учителят се влюбил в учителката, но го срам да си изкаже любовта. Праща един от учениците си да поговори малко за него, че той е много благороден, много добър. Отива този ученик веднъж, два пъти говори и тя му казва: „Защо ми говориш за твоя учител, защо не ми говориш за себе си?" Най-после тя не се оженила за учителя, но се оженила за ученика. Ти отиваш за някого да говориш за любов. Ама, вие считате, че тия неща са слабости. Всичките хора страдат от тия слабости. Не е слабост. Ако аз бях един ученик, аз никога не бих говорил [...] . Любовта не търпи сватове. Щом ти се опиташ да правиш сватовство, ти ще влезеш. Като дойдеш до любовта, като ти говорят за любов, ще мълчиш вътрешно. Ще мълчиш, нищо повече. Ако искаш да разбираш дали някой те обича, ти още не разбираш какво той обича в тебе. Ти най-първо ще се научиш какво обича в тебе. Някои хора може да се разбират 20 години без да се [заобичат...]. Това са все дълбоки работи.

Ти казваш: „Трябва да обичаш Бога." Как ще обичаш Бога, Когото ти не си видял, когато ти не обичаш брата си, когото виждаш. Ако ние бихме обичали Бога в тази любов, тъй както го чувстваме в себе си, всичките работи ще бъдат други. Отивам при някого, когото обичам. Той има да дава някому. Казва: „Не давам, аз трябва да живея." Отивам аз със закона на любовта, той ме посреща, всичко, каквото искам, ще даде. Изважда и дава човекът. Но ще кажеш: „Чакай да си помисля малко." Учи се от Божественото. Имаме един пример от Евангелието, казва: „Половината от имането си давам на сиромасите, комуто съм изял, четвъртократно ще върна." Вие ще престанете да мислите за себе си. Онзи, когото обичате, не трябва да увеличавате неговите недъзи. Ако дадеш пари, средства, че той отиде и се напие, ти криво си дал парите. Този, на когото ти си помогнал, той да иде при друг да помогне. Хората там са като една верига. Да си помагате кой каквото вземе. Казва: „Този хляб не ми трябва." Ако във вас няма желание да раздадете вашия къс, нищо да не падне на земята, Божията любов не е приложена. Тогава идат всичките противоречия, които сега съществуват в света.

Аз никога не ви съветвам да проявявате непроявената любов. Не ви съветвам да обичате някого, ако Бог не е с вас. Ако Бог е с вас трябва да знаете. Щом се разкайваш за любовта, Бог не бил с тебе. Тя е човешка любов. Ако ти обикнеш най-големия грешник, прегърнеш го, целунеш го, той ще се измени, оттам насетне друг ще стане. „Ама, как?" – Не физически. Физическото е последното. Хората, като няма какво да правят, употребяват физическата любов. Ако дойде най-първо Божествената любов, физическото е на място. Но без Божествената любов, физическата любов няма място.

Рекох, туй, което може да урегулира живота ви всеки ден, всеки момент, вие трябва да имате това разположение. Не мислете, че вчерашната любов и днешната любов ще бъде една и съща. Не, Бог не действа еднакво. Всеки момент ти ще чувстваш, няма да се страхуваш. Ако разбирате в света любовта от това гледище, така трябва да се разглежда любовта. Да ви кажа сега, че вие трябва да обичате другите хора. Вие ще седнете да мислите как да ги обичате. Оставете тази работа настрана. Ти, като дойдеш до закона на любовта, която седи по-горе от свободата, ти си свободен (тогава). Ти няма да мислиш за свободата. Щом мислиш, че имаш мъж, ти не си свободен, любовта не може да се прояви. Щом мислиш, че имаш деца, ти не си свободен, не може да проявиш любовта. Щом дойде любовта, ти ще бъдеш тъй свободен, както е Бог свободен, понеже Бог действа в тебе. Но как може да бъде – това ще учите. Ти ако не се освободиш, ако в твоята душа не може да замре всяко съмнение, всяко безверие, всяка злоба, всички тия неща да изчезнат и да дойдете до един нов свят като ангелите, да погледнеш и да забравиш всичко туй, ти няма да проявиш любовта. Като проявиш туй разбиране, ти ще се подмладиш.

Някой път казвам: трябва да се подмладите. Всичките противоречия, не да ги отхвърлите, но всичките противоречия, злобата ще ги накараш и те да обичат. Всички лоши работи да се съгласят, на един ум да станат с тебе. Всички: и дяволи, и ангели, всички ще има там. Дяволът го е страх. Не, че го е страх, но и той забравя своята злоба. Като дойде някой дявол при любовта, казва: „Колко глупав съм бил аз."

Сега ще влезете в тази свобода. Туй състояние трябва да го задържите. Оставете се свободни, всеки да се прояви тъй, както разбира. Не се месете в неговата любов. Той обича. Всичките хора обичат еднакво, понеже Бог е един. Но има два вида любов: Любовта на непроявения Бог, Който е създал света, и Любовта на проявения Бог, Който се изявява в хората. То е разумното – Словото. Тъй щото любовта трябва да изучавате от две гледища: от гледището на проявения Бог – на Христа, и любовта на непроявения Бог – Бог Отец. Вие Го чувствате, но за вас не е проявен. Връзка сега направете. Вие считате, че този непроявения Бог ви е поставил на големи изпитания. Какво ще правите? Не трябва да се осъмнявате. Той съзнава, че няма противоречие в тази любов. Казва: Ако вие сега не може да приемете състоянието на Христа, или любовта на Христа, по този начин, това не е достатъчно. Първата любов е тази, която хората и животните, всички, проявяват. То е любовта на непроявения Бог. Онази любов, която вие искате, на проявения Бог, трябва да имате малко други разбирания. Затова едната любов аз наричам, аз както и да наричам любовта, тя има две страни: външна страна и вътрешна страна. И като се проповядва по този начин, тогава казвате: „Този да не обичаме. Как ще обичаме всичките еднакво?" Вие, ако бихте обичали, както проявения Бог в света, светът ще се оправи. Как ще е оправи? Проявеният Бог ще ви покаже пътя, как да проявите любовта си към всеки човек.

„Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам." Аз казвам тъй: ако говоря, а любов нямам, значи любовта е нещо по-вътрешно. Любов нямам – нищо не съм.

Сега, научете се поне по пет минути всеки ден да оставате свободни. Някой път човек е захласнат. Любовта прави хората захласнати. Ще мислиш туй, което не е позволено. Мислете за непозволени работи. Че ако разправяш на онзи, който те обича какво мислиш, ще каже: „Остави тази работа настрана." Мислете за нещо, което не е позволено, но лявата ви ръка да не знае какво прави дясната. Да бъдете свободни. Ако така не можете да бъдете свободни, ти ще бъдеш роб в живота. По пет минути мисли всеки ден за това, което не е позволено. Една ученичка има право да обича своя учител, професор, но какво става? Като го обикне, тя става разсеяна. Като го обичаш, започни да [се] учиш повече. Ти, като обичаш другите, да бъдеш в сила да работиш повече. Щом станеш разсеян, това показва, че не обичаш. Разсеяността не е любов. То е користолюбие. Ти искаш по някой начин да задържиш тази любов. Може да задържим. Единственото нещо, което не се ограничава, то е Бог. И като дойдеш, ти ще из-вършиш всичко, както Той обича. Ти казваш по човешки: еди кого си ще обичаш. – Ще обичаш. На еди кого си ще помагаш. – Ще помагаш. Всичко, каквото ти каже, ще го изказваш. Откажеш ли веднъж, туй благо ще мине и дълго време ще чакаш докато дойде. „Много – казва – изгубих." Как няма да изгубите! Любовта, която не се употребява, се изгубва. Много пъти са ми разправяли: „Той има такива чувства." Оставете, не говорете за хорските чувства. Рекох, каквото ви каже Господ, да го направите, нищо повече. Ако не дойдем да правим онова, което Бог ни казва, ние тогава няма да спорим. Любовта, която сме изопачили, с нея светът не може да се оправи.

Ще мислиш за туй, което не е позволено. За него ще мислиш.

Сега казва: „Ако говоря с човечески и ангелски езици." Ако обичам с човешки и ангелски сърца, какво ще бъде тогава? Не само да говориш, но ще обичаш, тъй както един ангел обича, ще обичаш, както един светия обича, ще обичаш, както един грешник обича. Няма никаква разлика. Разликата отпосле иде. В дадения случай любовта не се различава. Любовта, във всички същества като проникне, тя е една и съща. Туй трябва да остане в ума ви. Щом правите разлика в любовта: „Ние се обичаме повече", то е друго разбиране, прогрес не може да има.

Отче наш

Съборна беседа, държана от Учителя на 29 август 1936г., събота. Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...