Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1939_07_30 Ценни придобивки / Запазване и спечелване

Съборни Беседи Рилски Беседи Рила Седемте езера

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 16 януари 2011 - 13:40

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

ЗАПАЗВАНЕ И СПЕЧЕЛВАНЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Ценни придобивки


В живота на човека има две съществени неща, които никога не трябва да забравя, те са следните: да запази това, което има; и да спечели това, което няма. Сегашният порядък се гради върху първото положение — да запазим това, което имаме. Бъдещият порядък се гради върху второто положение: да придобиваме, т.е. да печелим това, което нямаме. За да разберете тия положения, вие трябва да имате широки разбирания за живота. Например, това, което ангелите имат, човек го няма. Следователно, човек трябва да придобие това, което ангелите имат. Докато дойде в положението на ангел. той трябва да запази това, което има като човек.

Всичко, което виждаме около себе си и в природата, не е нищо друго, освен свят на предметно учение. Вие сте били деца, порасли сте, свършили сте някакво училище, придобили сте знание и най-после сте остарели. Едно е важно за вас. да запазите знанието, което сте придобили. Загубите ли знанието си, вие ще бъдете нещастни. Страшно нещо е да загуби човек онова, което е придобил с усилия и труд. Знаете ли какво е положението на рибаря, който по цели часове хвърля мрежата във водата и тъкмо улови няколко риби, те излизат през дупките и се връщат във водата. Какво му е допринесла тази мрежа? Печалбата седи в това, да задържи поне две-три риби в мрежата си. Човешкият ум може да се уподоби на мрежа, с която рибарят лови риба. И ако умът, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля в света, вади риби, но не ги задържа в себе си, нищо не се ползва. Ум, който не може да задържи поне една риба, т.е. поне една съществена мисъл в себе си, не е на мястото си.

Съвременните хора са дошли до положение да търсят същественото в живота. Кое е същественото? Те казват: В света няма нищо трайно. Днес се родиш, живееш и умираш. Щом умреш, всичко се свършва. Да мисли човек, че със смъртта всичко изчезва, това значи, съзнателно да се самозалъгва. Наистина, със смъртта умира нещо. но това, което умира не е съществено. Същественото никога не умира. То живее вечно.

Двама приятели, студенти в Кеймбриджкия университет, си дали обещание: който от двамата пръв умре, да съобщи по някакъв начин на другия, има ли задгробен живот, или няма. За тази цел те написали едно мото на лист, запечатали го в плик и го оставили някъде, та и двамата да го намерят, когато им потрябва. Случило се, че след няколко години единият от приятелите заминал за другия свят. Онзи, който останал на земята, започнал да търси начин да влезе в съобщение с приятеля си, за да разбере от него това, което го интересувало. Той тръгнал по сеанси, по врачки, но нищо не могло да го убеди в съществуването на задгробен живот. После започнал да се среща с адепти, с ясновидци, но и те не могли да го убедят. Най-после той взел една плоча, увил я в платно, върху нея поставил един молив и я скрил на такова място, че никой да не я намери. След това той се обърнал мислено към приятеля си с думите: Моля ти се, ако си жив, напиши нещо на плочата, от което да се уверя в съществуването на онзи свят. Един ден той отишъл да види, дали приятелят му не се е обадил. Като открил плочата, той останал учуден от това, което видял. На плочата, с познатия на него почерк, било написано мотото, което само той и приятелят му знаели. След мотото се виждали още няколко реда със следното съдържание: Две години вече, откак съм тук. Едва сега започва зазоряването на моя живот. Досега нямах никаква работа. Като прочел написаното от приятеля си, той се уверил вече в съществуването на задгробен живот.

Много философи и учени са говорили и говорят за другия свят, за Бога, но това са все отвлечени работи. Човек чете, слуша и, в края на краищата, казва: И това не е съществено. Човек знае много работи, изучава природата, но това е преходно знание. За това знание, именно, апостол Павел е казал: "Отчасти знаем, отчасти пророкуваме." Това знание е толкова преходно, както сцените в театъра. Вие виждате на сцената актьори, които играят ролите на цар, царица, съдия, учител, но това не е нещо реално. Следователно, животът на хората представя театър, дето всеки играе някаква роля. Каквато и да е ролята на хората, тя не е реална. Реалният живот е вътрешен, а нереалният — външен. Онзи, който представя на сцената цар, в същност цар ли е? На сцената виждате царе, съдии, учители, учени, но всъщност такива ли са? Щом слязат от сцената, те събличат костюмите, с които са били облечени, и вие ги виждате като обикновени хора, каквито са в действителния живот. Актьорът играе чужда роля, каквато някой автор е писал в своята драма. Например, някой актьор трябва да изиграе ролята на виден учен-астроном. За да изиграе добре ролята си, той се е упражнявал три-четири седмици да насочва телескопа към небето. В деня на представлението той излиза на сцената сериозен, с поглед отправен към небето, и започва да насочва телескопа към една или друга звезда. Като го гледате, представяте си, че пред вас стои същински астроном, но като слезе от сцената и заговорите с него, виждате, че няма понятие от астрономия. Друг актьор играе роля на съдия, съди хората, раздава правосъдие по известни закони. В действителния живот той не е никакъв съдия. Докато е бил на сцената, осъдил е няколко души, но като слезе оттам, никой не зачита присъдата му, никой не я прилага.

Един прост човек, по народност французин, отишъл един ден в Париж да разгледа забележителностите. Като ходел натук-натам, видял, че много хора влизат в едно красиво здание. Той си помислил, че това здание е черква и решил да влезе вътре. Там видял, че всички хора се спират и купуват билети. Купил си и той билет и тръгнал след хората. Като влязъл вътре, той се спрял да види, какво ще става. Посочили му място да седне. Седнал той и чакал момента да започне черковната служба. Оказало се после, че не бил в черква, но в театър. Той видял, че на сцената се разигравало някакво действие, в което съдели един престъпник за убийство. Престъплението било извършено на сцената. След това започнало разглеждане на делото против престъпника. Няколко адвокати защищавали престъпника, искали да го изкарат невинен. Той слушал дългите оправдания на престъпника и се възмутил, че при всичката му виновност искат да го изкарат невинен и извикал: Защо мълчите всички? Не видяхте ли, че той извърши престъплението? Аз видях всичко. Този е убиецът! Като чула това справедливо възмущение, публиката започнала да ръкопляска. Той се обърнал към публиката с голямо учудване, че всички били свидетели на престъплението, а въпреки това мълчат.

Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той се намира в нереалността на нещата. Той е на сцената. Сценичният живот е живот на забавления. Авторът на някоя пиеса, за да въздейства върху чувствата на хората, написал някаква драма, от която публиката се трогва, възхищава, плаче. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии.

Един свещеник казал на един актьор: Вие проповядвате на хората лъжата, и те вярват в нея. Като ви слушат, те плачат, страдат. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това? Актьорът отговорил: Причината седи в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа.

Какво печели човек, ако по цели дни работи нещо, а не вярва в това, което е изработил? Като работи нещо, човек трябва да вярва в това, което е изработил. Закон е: човек се ползва само от това, което е могъл да приложи. Каквото човек сам приложи, това остава за вечни времена. Следователно, той не може да разчита на това, което хората прилагат. Кой каквото приложи, остава за него. В бъдеще, кой каквото е приложил, остава като капитал на целокупния живот. Дръжте в ума си мисълта: всички блага, които хората са придобили в миналото и които днес придобиват, ще бъдат общо достояние на цялото човечество. Днес всяко благо се отнася повече за онзи, който го е придобил. Например, който се учи, той става учен; който живее добре, той става чист и свят; който прилага законите на хигиената, той става здрав; който изучава законите на забогатяването, той става богат. Забогатяването не е произволен процес. Да бъде човек богат, това значи, че е работил в миналото, изучавал е законите, чрез които може да стане богат. Ред поколения преди него са работили в същото направление, в което днес и той работи. Сам човек не може да стане богат, ако зад себе си няма тил, който да го Подкрепя.

Християнството днес брои около 500 милиона последователи. Това не се дължи на един човек, но на колективния труд на милиони хора, които от две хиляди години насам са работили неуморно за разпространяването на Словото Божие. И досега още християнството не е дошло до това развитие, което се очаква. Още много трябва да се работи, за да се дойде до онова, което Христос е проповядвал. В бъдеще се очакват работници, които да изнесат Словото Божие безкористно, с любов. За това, за което човек днес работи, ще види резултатите му в бъдеще. И тогава всеки ще вземе участие в плодовете на своята работа. Кой каквото е работил, това ще получи. Който е работил, той ще получи дял от плодовете си; който не е работил, той нищо няма да получи.

Много от стремежите на хората са останали безрезултатни, защото умовете и сърцата им са били натоварени. Какво ще разбере човек от научната лекция на някой виден професор, ако мисълта му е заета с предстоящото изплащане на полица от 20—30 хиляда лева? Ако не може да ги плати, ще го дадат под съд. После той започва да мисли, ще спечели ли делото, или не. Като наблюдавам, как се мъчи, казвам му, че ще спечели делото, да не се безпокои. — Право ли говориш? Откъде знаеш това? — Откъде зная, не е важно. Като спечелиш делото, ще провериш истинността на думите ми. На друг някой казвам, че ще изгуби делото. Ако не вярва, като изгуби делото, ще види, че вярно съм предсказал. Приятно е, когато човек знае, че ще спечели делото си; неприятно му е, когато чуе, че ще изгуби делото. Обаче, не всякога загубата на нещо причинява неприятност на човека; и не всякога печалбата е приятна. Да загубиш болестта си, това е приятно нещо; да загубиш здравето си, това е неприятно. Да спечелиш болест е неприятно; да спечелиш здраве е приятно. Дойде ли някаква болест при човека, той трябва да знае, как да я посрещне, какво да й говори и как да я изпрати.

Един млад овчар, който се занимавал с окултни науки, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри — трески, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? — Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко енергия от него, за да прекарам спокойно зимата. — Как ще направиш това? — Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. — Ами ти къде отиваш? — Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко енергия за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си.

Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овците му умряла. Той одрал кожата й, изсушил я и я използвал като мех за изливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, из мил го добре и го напълнил със сирене.

След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървяла. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда, и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? — Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготвил един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. — Успокой се, сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата—вечер, стопили го. превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен.

Каква поука може да извлечете от този пример? Дойде ли някаква неприятност в живота ви, турете я в тулума. Имате ли някакъв дълг, с който не можете да се справите, турете го в тулума; имате ли някаква несполука, турете я в тулума. Каквато и мъчнотия да срещнете на пътя си, турете я в тулума, той да се разправя. Щом е здрав, колкото да се тресе от мъчнотиите и неприятностите в живота, той ще издържи. Тулумът представя човешкия ум. За да издържа умът на мъчнотиите, човек трябва да бъде здрав, да не се поддава на никакви внушения. Щом всички органи в тялото му са здрави, той не трябва да мисли, че е болен. За да не си създава болести, човек трябва да бъде внимателен. Като върви по планини, той трябва да гледа пред себе си, да не се захласва. Захласне ли се някъде, той може да навехне крака си, или да го счупи. Теренът, по който се движите, не е навсякъде еднакъв, не е навсякъде равен, вследствие на което не можете да се движите с еднаква бързина. Има места, по които човек трябва да върви бавно. Ако мислите, че всичко знаете, че не трябва да се вслушвате в съветите на хората, вие ще се натъквате на големи мъчнотии.

Съвременните хора се заблуждават от две неща: понякога те мислят, че знаят много, а понякога, че нищо не знаят. Това са две крайности. Вярно е, че има неща, които знаят; вярно е, че има неща, които не знаят. Знанията и незнанията на човека са относителни. Например, по отношение на животните човек има повече знания, отколкото всички животни заедно. По отношение на човека пък ангелът има повече знания, отколкото знанията на цялото човечество. В такъв случай целта на човешкия живот е да достигне положението на ангела, да придобие неговото знание и неговите възможности. Как ще постигне това, той не знае, но бъдещето на всеки човек е предначертано. По главата, по лицето, по ръката и по тялото на човека можете да познаете неговото бъдеще. Има учени хора, които по височината и широчината на челото могат да определят силата на човешкия ум. По широчината и по височината на черепа те могат да определят човешкия характер. Същевременно те могат да познаят, дали даден човек ще има успех в живота си, или няма да има. някой учени са намерили, че хора, на които главата отзад е широка, са много страхливи. Достатъчно е да чуят някакъв малък шум около себе си, да хукнат да бягат. Те са страхливи като заек. Удари ли го някое клонче по корема, той удря на бяг, мисли, че мечки го гонят. Мечката не се занимава със заека. Колко кръв ще изсмуче от него? Малко кръв има заекът.

Като се натъкват на малки страдания, някои хора се стряскат като заека и мислят, че са ги сполетели големи нещастия. Хората не подозират, че са изпратени на земята като на курорт, в празното си време, да се учат. За да учат, дадени им са благоприятни условия: изобилно светлина, въздух, вода и храна. Какво повече им е нужно? В какво седят техните страдания? Някой се оплаква, че нямал по две-три яденета на обед, а само по едно. Друг пък се оплаква, че къщата му била малка, че не била добре мебелирана и т.н. Това не са страдания, нито мъчнотии. Някой сиромах се оплаква, че не могъл да яде печена пуйка, или кокошка, като богатия. Наистина, за богатия е добре, че може да яде печена пуйка, но за пуйката не е добре. Не сте ли се запитвали, защо носът на пуйката е толкова проточен надолу. Като проточва носа си надолу, пуйката иска да обърне внимание на човека, че ако все тъй продължава да я коли без причина, и неговият нос може да се проточи напред.

Сега, като обяснявам причината за проточването на носа на пуйката, някой ще се обиди, ще помисли, че това се отнася за него. Мъчно е днес да се говори на хората. Каквото да им се говори, все ще се намери някой да мисли, че казаното се отнася до него. Един американски проповедник, за усилване на своята проповед си послужил с много примери от отношенията между мъже и жени. На проповедта му присъствали много мъже и жени. Един мъж, като се върнал от събранието, обърнал се строго към жена си: Не те ли е срам да ходиш да разправяш на проповедника, как живеем помежду си? Разправят ли се интимни случки из живота на семейството? Ще станем за смях на хората! — Нищо не съм разказвала на проповедника — добавила, за свое оправдание, жената. — Не вярвам, ти непременно си му разказвала. Иначе, той не би могъл да изнесе такива случки, каквито стават и в нашия живот. Откъде би могъл той да знае това, ако не му е разказвано?

Следователно, думите и примерите, с които ораторът или проповедникът си служи, трябва да бъдат отбрани, да не засягат никого. Аз съм за онзи език, думите и примерите на който да бъдат отбрани, меки, да не заставят хората да си правят криви заключения. Примерите трябва да служат като поощрение за добро, а не да обиждат. Примерите, добри или лоши, имат влияние върху хората. Някои лоши примери могат да послужат като подтик за чистене.

Едно се иска от сегашните хора: да имат поне една основна мисъл, на която всякога да разчитат. При каквито условия на живота си да се намират, те трябва да разчитат на своята основна мисъл. Не разчита ли на същото и банкерът? Неговата основна мисъл е капиталът, който е вложил в банката. Неговият стабилитет се определя от златния еталон, който е вложен в капитала му. В Америка има милиарди злато, заровено в земята. Толкова злато трябва да има всеки човек в своите идеи. Само на тия идеи той може да разчита. Те представят телефонни жици, чрез които той може да се съобщава с разумния свят. Колко хора днес могат да се съобщават направо със съществата от разумния свят, да получат някакъв съвет от тях? Съвременните хора лесно уреждат работите си на физическия свят, но не могат още да уреждат работите си в духовния свят. Например, чрез телефонните съобщения на физическия свят може да се узнае, че отнякъде, на разстояние четири-пет хиляди километра, с еди-каква бързина и на еди-кое място, иде голяма буря. По този начин хората могат да се предупреждават, за да избягват известни катастрофи. Чрез телефонните съобщения се определя и времето, дали ще се подобри, или развали. Ние живеем в свят, дето телефонните съобщения са необходими. Както са необходими физическите телефони, така са необходими и духовните. Ние наричаме духовните телефони "интуиция".

Един български офицер разправяше една своя опитност, от миналата война, за силата на интуицията. Той бил началник на гарнизон и като такъв, получил заповед да вземе два взвода от своите войници и да излезе с тях срещу неприятеля. Той избрал едно място за позиция, което се оказало много благоприятно. Колкото да ги обстрелвал неприятелят, нито един от войниците не пострадал. Целият ден минал леко. На другия ден престрелката продължила. Когато търсил място да спре с войниците си, отвътре нещо му нашепвало: Не спирай на старото място. Намери сега ново място, по-далеч от вчерашното. Той казал на войниците си да се отдалечат от това място, но те отговорили: Господин началник, добро е това място, не мърдаме оттук. Обаче, офицерът направил няколко крачки назад. В това време една неприятелска бомба паднала на мястото, дето били войниците, и една част от тях убила, а друга — ранила. Единствен офицерът останал абсолютно незасегнат.

Значи, има нещо в човека, което постоянно му нашепва, какво трябва да прави. Това е неговата интуиция. Докато се вслушва в своето вътрешно чувство, в своята интуиция, човек всякога ще бъде добре. Същевременно в човека има едно лъжливо чувство, което може да го заблуди. Войниците се подчинили на лъжливото чувство в себе си и помислили, че както вчера били добре и днес ще бъдат добре, но не излязло така. Офицерът послушал своето вярно чувство, своята интуиция. Следователно, знайте, че безопасното място не е само едно. Безопасно място е мястото на Бога, а Той е навсякъде. Много са безопасните места. Искате ли всякога да ви бъде добре, вслушвайте се в своя вътрешен глас. Не го ли слушате, всякога ще бъдете изложени на страдания. Слуша ли интуицията си, всеки човек, бил той мъж или жена, може да запази равновесието в дома си. Ако мъжът иде от работа нервен, възбуден, жената трябва да се вслуша в своя вътрешен глас, как да постъпи с него. Каже ли й нещо отвътре, да не го безпокои, тя не трябва да го пита нищо, за да се предотврати всякаква буря. Щом разположението му се върне, тя може да го пита, каквото иска. Това трябва да спазват и децата към родителите си, и родителите към децата си. За да има вътрешна хармония в семействата, никой никого не трябва да предизвиква.

Как се изявява сегашният човек? Понеже е изложен на различни влияния, добри и лоши, често човек се изявява така, както сам не желае, благодарение на което нарушава своя вътрешен мир, както и мира на своите близки. Например, ако дойде някой нервен човек при него, и той става нервен; ако дойде някой добър, и той става добър. Ако времето е топло, той става разположен; ако времето е студено, той започва да се свива. Който разбира Божиите закони, той лесно се справя с външните условия на живота и на природата. Когато е крайно нервен, възбуден, човек може да си помогне, като направи един студен душ. Студената вода предизвиква такава реакция в организъма, че всякакво неразположение изчезва. Водата е проводник на добри сили. Тя освобождава човека от излишните енергии в организъма му. Ако мъжът или жената се готви да се кара с домашните си, преди да се изяви, нека направи един студен душ. Като говоря за студени душове, аз имам пред вид такава вода, температурата на която да бъде винаги над нула градуса, но по никой начин под нулата. За гневния човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. За да се справи с гнева си, човек трябва да направи поне шест студени душа през годината. Така той ще уравновеси силите на своя организъм, ще дойде до онова естествено състояние, при което става господар на себе си.

Не е лошо да се гневи човек, но чрез гнева той губи част от енергията си, която мъчно се доставя. Разумният човек пази енергията си, не я изразходва безразборно. Човек трябва грижливо да пази в себе си онзи апарат, чрез който придобива енергия от природата. Развали ли се този апарат, мъчно се поправя. Тази е причината, поради която някои хора остаряват преждевременно. Докато е млад, докато апаратът е здрав, човек трябва да придобива изобилно енергия, да я пази, че като дойде до дълбока възраст, пак да се чувства млад и силен. Да остарява човек, това не значи, да губи своята енергия. Има смисъл да остарее човек, но да запази своята енергия и знание, да може да се ползва от тях. Не е стар слабият, немощният, оглупелият човек; стар е мъдрият човек, който се радва на знание и сила, за да помага на своите слаби и невежи братя. Той може правилно да разпределя енергиите на своя организъм, да уравновесява силите му, за да може всякога да запазва придобитото и да се стреми към придобиване на нещо ново.

В далечното минало, един 80 годишен старец отишъл при един от турските паши по онова време да се оплаче от баща си: Баща ми ме би и ме изпъди от дома си. Пашата се заинтересувал да види баща му. Той си казал: Какъв трябва да бъде този баща, който има сила да бие своя 80 годишен син? Пашата отишъл в дома му и какво да види? Бодър, изправен стогодишен старец работи дърводелство. — Защо си бил сина си? — Как да не го бия? Мързи го да работи. Аз го карам да ми помага, а той не слуша. Пашата останал поразен, като гледал, как енергично работел стогодишният старец. — Защо се учудваш, паша ефенди? И аз имам баща, който още продължава да работи нашия занаят. Този пример показва, че тия стари хора са знаели, как да пазят енергията и младостта си.

Някои религиозни хора казват, че водят чист и свят живот, че Бог ги е благословил, а въпреки това преждевременно остаряват. Те не пазят това, което им е дадено. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко благо, което Бог му е дал, трябва да бъде в полза, както на самия човек, така и на неговите ближни. За да запазите енергията си, дадена от Бога, всякога дръжте в ума си по една светла мисъл, в сърцето си — по едно светло чувство и във волята си — по една светла постъпка, като фар на вашия живот. Да храни човек ума си със светли мисли, сърцето си — с възвишени чувства и волята си — с благородни постъпки, това значи, да разполага с големи капитали, никога да не осиромашава.

Мнозина се оплакват от сиромашия. Защо? Защото те не преценяват ония богатства, които носят в себе си. Всеки човек носи по един, по два или повече таланта, които не е разработил. Той трябва да се заеме да ги обработи. Някой може да стане художник. Неговите деди и прадеди са рисували добре. И той трябва да рисува, да развие своя талант. Като стане добър художник, той може да нарисува една картина, която да струва десетки хиляди лева. Той се страхува, да не би хората да не го оценят. Все ще се намери някой да го оцени. Един виден американски художник нарисувал една хубава картина, която изложил за продаване. Понеже никой не му дал желаната сума, той се разгневил и разрязал картината си на две части. Двама американци видели това и веднага пожелали да купят картината, като заплатили два пъти по-голяма сума от тази, която художникът определил. Ще кажете, че всеки може да разреже картината си на две части, но няма да се намерят купувачи. Защо? Защото на време не сте я разрязали. Този художник е знаел, кога да разреже картината си.

Като ви наблюдавам, виждам, че някои имат дарби да лекуват, да разтриват, да наместват изкълчени крака и ръце, да поправят счупени кости на тялото. Други пък имат добър глас, могат да станат певци. Всеки човек трябва да намери своята дарба и да работи върху нея, да я развие. Не работи ли сам върху себе си, никакво благословение не може да очаква. Бог помага само на работливия, на прилежния човек. Още отначало Бог е благословил човека, но човек трябва да признае това благословение. Който работи, той придобива. Казано е в притчата за талантите, че онзи, който имал един талант и го заровил в земята, като дошъл господарят му, взел таланта назад. Вторият, който имал два таланта, придобил още два. Третият, който имал пет таланта, спечелил още пет. Опасно е положението на онзи, който има дарби, а не работи и очаква благоволението на хората.

Сега ще ви дам един метод против гнева. Щом се разгневите, поемете дълбоко, въздух, издишайте и след това бройте мислено от 1 до 10; ако сте още гневни, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 100; ако гневът ви още не е минал, пак поемете дълбоко въздух, издишайте и бройте от 1 до 200. Дойдете ли до 300, какъвто и да е гневът, нищо няма да остане от него. Това е един от методите за урегулиране на енергиите в човека. Ако не искате да приложите този метод, приложете следния: щом се разгневите, изпийте една чаша гореща вода на глътки. Гневът развива топлина в човека. Значи, подобното с подобно се лекува. Ако не приложите един от двата метода, гневът ще се изрази навън. Вие непременно ще се скарате с някой от вашите близки и после ще съжалявате, че сте изразходвали много енергия, че сте нарушили мира си и сте развалили отношенията си със своя ближен. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се изявят на времето си. Изявят ли се преждевременно, или след определеното за тях време, работата не става, както трябва. В това седи философията на живота.

Съвременните хора са недоволни от света, искат по-добър свят. За времето, в което живеем, по-добър свят от сегашния не може да има. Ако искат по-добър свят, нека се опитат сами да създадат нов свят. Бог каза: "Да бъде виделина!" — и стана виделина. "Да се отдели водата от сушата!" — и се отделиха. Каквото Бог заповяда, това стана. Нека човек заповяда, да опита силата си, да види, какво може да направи. Може ли човек да заповядва на времето, на въздуха, на светлината? Не може. Единствените неща, на които човек може да заповядва, това са неговите мисли, чувства и постъпки. Само на тях той може да бъде господар. Човек може да бъде господар само на себе си. Стане ли господар на себе си, на другите може само да влияе и да помага. Стане ли господар на себе си, човек влиза в Божественото право. Иска ли да бъде господар на другите, да ги използва като свои слуги, той влиза в кривото на живота, т.е. в заблужденията. Ако е бил добър господар и добър слуга на себе си, човек може да бъде добър господар и добър слуга на другите. Следователно, от човека се изискват две неща: да бъде добър господар и добър слуга на себе си; и после, да бъде добър господар и добър слуга на другите. Това е практическата философия на живота, към която всеки трябва да се стреми. Това желая на всички. Постигнете ли тези две неща, вие ще имате благословението на Бога, на разумния свят и на добрите хора по цялата земя.

30 юли, 10 ч. пр. об.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2013 - 10:34

От книгата "Езикътъ на любовьта".
Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Запазване и спечелване


“В начало бе Словото

Има два въпроса, за които всеки човек трябва да се интересува: да запази това, което има и да спечели туй, което няма. Върху първото положение се гради сегашният порядък на нещата. Сегашният порядък на нещата подразбира да задържим това, което имаме. Бъдащето развитие изисква да придобием това, което Нямаме. Сега ще разбирате много широко. Туй, което млекопитаещото го няма, човек го има. Туй, което рибите нямат, млекопитающите го имат. Туй, което рибите имат, растенията го нямат.

Та рекох, природата, в която ние живеем, това е един свят на предметно учение. Вие сте били някога млади и сте остарели. Някога сте били деца, свършили сте училище, придобили сте известно знание и сте станали възрастни. Това знание, което сте придобили, трябва да го задържите. Защото има опасност, да изгубите знанието, което сте придобили. Сега ще ви представя картинно, какво нещо е загубата. Запример какво се ползува един рибар, който хвърля няколко пъти мрежата си в морето и колкото риби улови, всичките излизат от дупките на мрежата? Питам: защо му е тази мрежа, през която рибите една по една излизат и отиват в морето? Като има мрежа, той трябва да хване поне една риба. Това е печалба. Значи, според мене човешкият ум представя една подобна мрежа. И ако този ум, като мрежата на рибаря, постоянно се хвърля в света, изважда риби без да ги задържи в себе си, защо му е този ум. Един ум, който не може да задържи поне едно тяло риба, т.е. който не може да задържи поне една съществена мисъл в себе си, не е на местото си.

Ние сме дошли до една епоха в живота, когато търсим същественото. Кое е същественото в живота? Днес живееш, утре умираш, изчезваш. Съществено ли е това? Да мислиш, че със смъртта изчезва и духът на човека, ти се самоизлъгваш. Значи същественото не умира.

Двама студенти в Кеймбричкия университет в Англия си дали обещание, че който по-рано умре да даде некакво съобщение от онзи свят, за да разбере другият дали има задгробен живот или не. За тази цял те написали едно мото на един лист, затворили го в един плик и го оставили настрана и двамата знаели мотото. Не след много години единият от тях умира по-рано. Другият, който останал жив, тръгнал да търси начин да влезе в съобщение с заминалия си другар. Къде не ходил той. При врачки, при адепти, при ясновидци, но все не могъл да се убеди дали съществува друг свят. Каквото му казвали, той все се съмнявал в задгробния живот. Той се съмнявал, че приятелят му е жив. Най-после той се убедил по някакъв начин. Той направил следния опит: той взел една плоча, завил я с платно отгоре, турил един молив и оставил плочата на едно скрито место, което само той знаел. След това той се обърнал мислено към приятеля си със следната молба: “Моля ти се, съобщи ми по някакъв начин дали си жив, дали има задгробен живот, искам да се уверя в това.” Един ден той отива на местото където е била плочата и какво вижда? На плочата било написано с познат на него почерк, първо: мотото, което било написано в плика преди смъртта на студента и второ: “Тук съм вече от две години. Едва сега започва да се зазорява в моя живот. Още не съм видел никаква работа.” Така той се уверил, че тези думи са написани от приятеля му, понеже мотото, което било написано на плочата, е било известно само на двамата.

Та рекох, кое е съществено сега за вас. Вие сте слушали много философи да говорят за Бога, но това са отвлечени работи. Това, което ние знаем, сега ни ползува само до известна степен. Онова, което ни ползува, то не е още самата природа, защото това, което знаем, това, което виждаме, е преходно още. То е само като една външна обстановка, като един театър, като една сцена, но всичко още не е реално. Вие виждате на сцената различни актьори, които играят ролите на цар, на царица, на съдия, но туй не е реално още, това е само едно представление още. Това е една реалност, която е извън театъра. Следователно животът, който ние сега живеем на земята, е един театър. А реалният живот не е външен. Не мислете, че тия 500 - 1000 души, които са се събрали в театъра, носят нещо реално. Те са любители само и представят нещата на сцената, без да стават действително така и в живота.

Питам: оня, който играе ролята на цар на сцената, цар ли е в същност? Онзи, който се облича с различни костюми и играе чужди роли, такъв ли е в същност? Онзи, който играе ролите на астроном, астроном ли е в същност? Не, той само играе роля на астроном. Той играе роля само, каквато е писано в драмата. Като е работил 3-4 седмици върху своята роля, излиза на сцената, взима тръбата, с която се е упражнявал да насочва погледа си към небето, и минава за астроном. Но той нищо не знае, той не разбира нищо от астрономия. Онзи, който е съдия на сцената, съдия ли е в същност? Той отсъжда, раздава права без да е съдия. Той не е свършил най-първо по правото. Той е актьор, но не на истински закони. И при това този актьор, който е дал присъдата си, може ли да я приложи в действителния живот? За 4 часа той е отсъдил някого за некакво престъпление, но присъдата му не се прилага. Временно само я прилагат, затварят го в затвора, докато се свърши представлението. Мъчен въпрос е това. Това е един мъчен въпрос.

Един французин отишел да посети Париж. За тази цял той се отбил в Нотър дам дьо Парис да разгледа какво има там, после отива в един от театрите и си взима билет. Той мислил, че отива в църква, а то се оказало театър. Той помислил, че ще отиде в църква, но се излъгал, в театъра попаднал. През всичкото време той стоял близо до сцената. На сцената представяли едно мъчно действие. Касаело се за некакво престъпление. Той гледа всички хора наоколо си, наредени един след друг, а на сцената станало едно престъпление, некакво убийство, за което хванали престъпника и ще го съдят. Като гледал как всички хора на сцената, актьорите увъртвали действието, как адвокатите защищават престъпника и той се чуди, че след като всички хора, цялата публика видели как е извършено престъплението и всички мълчат, никой нищо не казва, той се възмутил и казва: “Аз те видех как извърши престъплението!” И всички му ръкопляскат. Той се обръща след това към публиката и се чуди на ума им, че всеки от тях нищо не казва.

Сега и ние се намираме в такъв нереален живот - живот на сцената. В театъра няма нищо реално. Той е живот само за забавления. Авторът е написал нещо само за мислене, за сдружение. Каквото му дошло на ума, това писал. Той се стремял да напише нещо по-ефектно, което да въздействува на света, на своите хора. Извън театъра в действителния живот, хората страдат, мъчат се, но никой не плаче за тях. А на сцената, в театъра хората плачат и страдат, а публиката плаче и се смущава.

Един ден един свещеник запитал един актьор: “Слушай, вие проповядвате лъжата и всички плачете, вярвате в нея, а ние проповядваме истината на хората, а те не вярват. Кое е причината за това?” Актьорът отговорил: “Причината е в това, че ние проповядваме на хората лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа.” Ами ако ти работиш и нищо не вярваш в това, което си изработил, какво си спечелил? Важно е човек да работи и да вярва в това, което е изработил. За човека е важно доколко той може да приложи нещата.

Помнете следния закон: Човек се ползува само от онова, което той сам може да приложи. Божествената справедливост седи в това: каквото човек приложи за себе си, това остава за вечни времена за него. Каквото хората прилагат, то остава за тях. Един ден, каквото всички хора приложат заедно, те стават една целокупност и тогава дръжте в ума си мисълта, която се отнася до далечното бъдаще: Всички блага, които хората са придобили днес, един ден ще станат общо достояние. А за сега, всяко благо е до известна степен достояние за онзи, който върши това благо. Който се учи, той става учен. Който живее добре, той става чист и свят. Който изучава законите на хигиената, той става здрав. Който изучава законите на забогатяването, той ще стане богат, но забогатяването не е произволен процес. Истинското богатство, което човек има, показва, че този човек е работил в далечното минало. Не мислете, че когато човек забогатява, той забогатява от само себе си. Хиляди души са работили за забогатяването на един човек.

Може ли да кажем, че християнството, което има 500 000 последователи, всички тия последователи са се убедили от един човек? От 2000 години насам милиони хора са работили за разпространение на християнството. То се дължи на колективния труд на милиони хора, които са работили за разпространение на Словото Божие и са придобили известни резултати. И досега още християнството не е достигнало това, което трябва. Много още трябва да се работи, за да се достигне това, което Христос е проповядвал. За в бъдаще се изискват работници, които да работят не само безкористно, но да работят със съзнателна любов. Защото това, което вие изработвате, ще бъде за в бъдаще. Бъдащето християнство няма да бъде за един, но ще бъде за всички. Всеки един ще участвува в това, което е изработил. Ако работите, ще участвувате; ако не работите, няма да имате дел.

Сега вие сте се събрали тук да слушате една беседа. Тази сутрин слушахте една малко отвлечена беседа. Сега ще говоря върху по-практични неща. Някой път вашите умове са натоварени с временни неща. Да допуснем, че сега като говорим, Някой от вас не може да ме слуша. Защо? Той дължи 20-30 000 лв., за които са го дали под съд. Той взел пари на заем и не може да ги върне. Аз проповядвам, а в ума му все тия 20-30 000 лв. и той мисли как да изплати своя дълг. Той мисли дали ще спечели делото си или не. Аз, като говоря, виждам на къде е неговият ум и му рекох: “Слушай, няма какво да се безпокоиш, ти ще спечелиш делото!” Веднага в ума му се заражда мисълта: “Право ли говориш, от где знаеш това?” - “Не питай от где зная. Утре, като спечелиш делото, тогава ще си спомниш думите ми. Ако спечелиш, ще кажеш, че съм вярно казал; ако не спечелиш, ще кажеш, че съм те излъгал.” Добре, рекох му сега: “Ти ще изгубиш делото.” Той пак пита: “От къде знаеш?” - “Ще видиш, ще провериш.” Мога да ти кажа две неща, които в един случай ще ти бъдат приятни, в друг случай - неприятни. Като кажа, че ще спечелиш - приятно ти е. Като кажа, че ще изгубиш делото - неприятно ти е. Понякога не е ли хубаво човек да изгуби? Аз ще ви кажа, че е хубаво понякога човек да изгуби. Запример ти си болен човек и аз ти казвам, че е хубаво да изгубиш болестта си. Питам: ако ти кажа, че ще изгубиш болестта си, ще ти бъде ли мъчно, ще ти бъде ли неприятно? Не, приятно ще ти стане. Обаче ако ти кажа, че ще изгубиш здравето си, ще ти стане неприятно. Защо, като изгубиш болестта си, ти става приятно, а като изгубиш здравето си, не се радваш? Като ме срещне болестта, ще ме пита: “Ти защо ме изпъди от кираджията ми, от този ми наемател? Ти не знаеш ли, че навреди моите интереси?” Какво трябва да кажа на болестта? Аз ще ви приведа един пример от българския живот, да ви кажа какво бих отговорил на болестта.

Един български овчар, който се занимавал с окултните науки, минавал една летна вечер през един мост, гдето се срещнали две трески (болестта). Той се спрел на моста да слуша как се разговарят двете сестри трески. Едната запитала другата: “Ти къде отиваш?” - “Аз отивам горе на планината при един овчар, голям здравеняк, от когото съм намислила да си взема малко енергия за зимата.” - “Е, как ще направиш това?” - “Той ще издои овцете и като сръбне първата лъжица от млякото, аз ще влезна в нея. Ами ти къде ще отидеш?” - “Аз пък съм намислила да отида при един кадия, от него да си взема малко енергия за през зимата.” Овчарят чул този разговор и взел мерки против треската. Случило се през това време, че една от овцете му умряла. Той одрал кожата ѝ, направил си един мех и го турил на слънце да се изсуши. Като издоил овцете си, вместо да изпие първата лъжица мляко, той я турил в тулума. С първата лъжица мляко, заедно, влезла и треската, която цяло лято тресла тулума. Първия, втория ден все ту-ту-ту, тресе се тулумът от треска. През есента, като свършил работата си на планината, овчарят снел овцете си в селото, но понеже тулума му трябвал за сирене, той го отворил, изхвърлил треската навън, измил хубаво тулума и го напълнил със сирене. След това той пак отишел на моста да слуша какво ще говорят треските. Първата треска се задала от далеч, но мършава, слаба и едва върви. Сестра ѝ я прегърнала и ѝ казала: “Сестро, какво ти е, на какво си замезала?” - “Гладна съм, цяло лято не съм яла. Остави се, този овчар приготвил един тулум и аз влезох в него с първата лъжица мляко. цяло лято тресох този тулум, но какво ще вземеш от него, той нищо няма.” - “Нищо сестро, ела аз ще те заведа при нашия стар кадия.” Като отишли при съдията, че като започнали - едната сутрин да го разтърсва, другата- вечер, кожата му одрали. Като се оправили и двете трески, те си заминали и оставили съдията свободен. Сега и аз ще кажа на вашите болести: Дръжте съдията! Едната - вечер, другата - сутрин.

Какво означава този пример? Примерът означава, че човек трябва да бъде умен. Дойдат ли некакви неприятности в живота му, той трябва да ги тури в тулума. Имаш един дълг да плащаш, тури го в тулума вътре, да се не безпокоиш. Имаш омраза към някого, тури я в тулума. Имаш некаква неволя, некакво неверие, тури го в тулума. Имаш некаква несрета, тури я в тулума, а ти си гледай работата. Нека тулумът си изпитва, нека той се разправя, ти не се разправяй с мъчнотиите си. Но рекох, за да може човек да постъпва по този начин, той трябва да има здрав ум. Той не трябва да мисли, че е болен. Защото болестта не е нищо друго, освен разгласяване на онези органи, които имаме. Някой път човек може да си навехне крака, благодарение на това, че станало разширение на лигаментите, които държат мускулите, вследствие на което те не могат да държат костите в изправно положение. При това състояние кракът не може да бъде стабилен. Затова, като върви в пътя си, човек не трябва да се захласва. Аз харесвам тия, които като вървят, от далеч гледат да няма тръпчинки пред тях, че като наближат, намаляват хода си, да няма сътресение. Теренът, по който вървим, не е навсекъде еднакъв, не е тъй гладък да вървиш спокойно. Не може навсекъде да се върви с еднаква бързина. Некъде трябва да намаляваш хода на своето движение.

Понякога хората се заблуждават в две неща. Те мислят, че много знаят, а някога мислят, че нищо не знаят. Това са две крайности. Че знаят нещо, вярно е. Че има неща, които не знаят и това е вярно. Ако съберете знанието на всичките животни в света, ще видите, че човек знае повече от колкото знанието на всички заедно. Даже и най-малкото дете има по-големи възможности, отколкото всички животни заедно. Същевременно един ангел знае повече, отколкото всички хора на земята, отколкото знанието на цялото човечество, което е придобито през хилядите години. Казваш: “Каква е целта на живота?” Целта на човешкия живот е да постигне в бъдаще положението на ангел, да придобие ангелски ум, че като погледне само да знае какво ще бъде бъдащето. Бъдащето на човека е начертано. Запример има учени хора, които достатъчно е да измерят челото на човека на широчина и на височина, за да познаят неговия ум. Същевременно достатъчно е да измерят широчината и височината на човешкия череп, за да познаят какъв ще бъде неговият характер. Същевременно те могат да познаят дали ще има човек успех в живота си или няма. Учените са дошли до заключение, че когато главата отзад е много широка човек е много страхлив, като заека. Достатъчно е да го бутне Някой по корема, като заяка, за да подскочи.

Запример един заяк разправял на друг, че 60 мечки го гонили. Че от где се взеха толкова много мечки? Мечките не гонят зайци преди всичко, не една, а дори 60 мечки били. - “Е, ако не бяха 60, поне 25 имаше.” - Къде ще се съберат 25 мечки за един заяк, да го гонят? Научните изследвания казват, че мечката може да хване вол да му изсмучи кръвта му, но какво ще прави с един заяк. Ако го хване, ще вземе от него няколко грама кръв. Мечката не си губи времето за един заяк. - “Ех, не зная какво беше. Като минавах през гората, нещо ме бутна по корема и аз подскочих.”

Често и ние, понякога като заяка казваме, че имаме големи страдания. В какво седят вашите страдания? Вие сте изпратени на земята на курорт, а през празното време трябва да отивате на училище да се учите. Вие имате всички условия за това - изобилно въздух, изобилна храна, изобилно вода и светлина, всички пособия. Тогава в какво седят вашите страдания? Ех, на обед не сте имали повече ядене, а само едно. Или че в супата нямало разбити яйца или нямало лимон или нямало фиде или супата не била направена от пуйка. Нали знаете как се прави тази супа? Мене не ми влиза в работата, не се занимавам с такива супи, но да ви кажа как се прави. Първо пуйката се заколва, след това се изтърбушва, изчиства се, изважда се воденичката ѝ, измива се, нарезва се на ситно. След това пуйката се измива, туря се цяла в чорбата с нарязаната воденичка, туря се малко фиде, прибавят се едно две разбити яйца. Варената пуйка се изважда настрана и отделно се туря на скара да се позачерви малко. Като ядете тази супа, за вас е добре, но за пуйката не е добре. Някои питат защо пуйката си продължава носа надолу. Пуйката казва: “Всеки, който ми отрезва главата, трябва да мисли. Ако не мисли, Господ ще проточи и неговия врат, както моят нос е проточил.”

Сега запример вземете един човек, който иска да ви говори. Знаете ли колко е опасно да говори човек днес в съвременния живот. От която страна да разглеждаш един пример, все ще се намери Някой да мисли, че този пример се отнася до него. В Америка един проповедник проповядвал на мъже и жени. На събранието присътствували много хора, много мъже и жени. След свършване на събранието един мъж, като се върнал дома си, обръща се строго към жена си и казва: “Не те е срам, да ходиш да разправяш тези интимни работи на проповедника, да ставаме за смях пред хората, всички да знаят какво сме правили в къщи!” - “Нищо не съм разправяла!” - “Не, не е вярно, ти си разправяла и то такива интимни работи от нашия интимен живот.”

Следователно във всека реч думите трябва да бъдат много избрани, но и примерите да бъдат избрани. Аз съм за онзи език, чрез примерите на който, хората не трябва да идват до лоши заключения. Хората не трябва да се обиждат от примерите. Примерите трябва да бъдат поощрение към доброто. Защото и добрите и лошите примери имат голямо влияние върху хората. Някой път ние навеждаме един лош пример само за да дадем повод към известно чистене. Нали понякога в киното дават филмове как се извършва известно престъпление. Тези филмове правят силно впечатление върху децата и те искат да опитат тези неща.

Рекох, при сегашните условия, при които ние живеем, трябва да имаме една вътрешна мисъл, на която винаги да се разчита. Тази мисъл трябва да представя залог на банкера, който е вложил в банката 500 000 лева в наличност и на които всякога може да разчита. Стабилността на думите зависи от златния еталон, който е вложен в тях. Сега в Америка има милиарди злато, което е заровено в земята. В наличност са тия пари. Така и всеки човек трябва да има такава наличност в идеите си. Той трябва да има такива идеи, на които всякога да разчита. Всеки от вас може да разчита на нещо.

В Америка, изобщо в големите градове хората са свързани с бакалницата си чрез телефони. Той вземе телефонния номер на еди коя си бакалница и казва: “Моля господине, изпрати ми толкова кила захар, толкова кила ориз, хляб” и т.н. Не се минава и половин час и от бакалницата му доставят всичко. Всеки от вас има такива телефони, тъй щото когато поиска нещо, ще хване номера на телефона и ще постигне каквото ви трябва. Така лесно човек може да се справя с всички в живота си. Колцина от вас се запитвате по телефоните от другия свят да ви дадат един добър съвет. Днешното човечество лесно урежда работите си с телефонните си съобщения. Например, някоя буря предстои да дойде. Чрез тези телефонни съобщения може хората да се предупредят, че на 5-6 000 километра от тях се заражда некаква буря. Може същевременно да се изчисли с каква скорост се движи тая буря и след колко време ще се яви на определено место. По този начин може да се вземат предохранителни мерки против бурята. Някой път чрез тези телефонни съобщения казват, че времето се подобрява. Ние живеем в един свят, гдето телефонните съобщения са необходими. Както са нужни физическите телефони, така са нужни и духовните телефони на хората. Тези телефони ние ги наричаме “интуиция”.

Един български офицер ми разправяше една своя опитност, за силата на интуицията. Като началник на гарнизон през време на войната, дават му два взвода. Един ден, както били на бойното поле, той избрал едно место, дето наредил войниците си. Колкото и да били обстрелвани от неприятелите си, този ден минал много благополучно - никакъв снаряд не паднал на местото, където бил той с войниците си. На другия ден войниците отиват на същото место, но един вътрешен глас казва на офицера да промени това место, да не останат на същото место. Войниците казват: “Господин началник, да останем тук, вчера беше много хубаво.” В това време офицерът се отдалечава от това место, отива по-далеч от войниците си. В този момент пада една граната, избива голяма част от войниците му, останалите ранява, а той единствен остава жив. Рекох, има нещо вътре в човек, което постоянно му говори. Ако човек се вслушва в своята истинска интуиция, той всякога ще бъде добре. Има и една лъжлива интуиция, която лъже човека. Войниците се поддадоха на своята лъжлива интуиция и мислеха, че като е бил вчерашният ден добър и днешният ще бъде добър, но на офицера подшепваше нещо: “Днес иди на друго место.” Ние не трябва като войниците [да мислим], че само туй место е безопасно. Безопасното место не е само едно. Безопасното место е местото на Бога, а Той е навсекъде. Слушай този вътрешен глас, каквото ти говори и всякога ще бъдеш добре. Ако не слушате този вътрешен глас, всякога ще имате несрети.

Сега някои от вас сте женени, а други сте неженени. Ще ви дам един пример. Да знаете как да се освобождавате от неприятелите си. Запример мъжа на някоя жена е много добър човек, но много сприхав, не иска да му турят бент. Като се разгневи и започне да говори, не му казвай нищо. Той иде от работа, малко е възбуден. Като го види жена му, не трябва да го пита защо е възбуден. Без да обръща внимание на неговата възбуденост, тя трябва да го поздрави и да си мълчи. Той като говори, тя да си мълчи. Рече ли да го запитва защо не е донесъл това или онова от града, защо не е донесъл нещо за ядене, за обличане или защо не ѝ купил обещаната рокля или защо не ѝ донесъл билет за странство, например както сега за изложението за Ню Йорк. Не, тя трябва да мълчи или да му запее некаква песен. Това правило важи еднакво и за жената, и за мъжа и за децата. Ако са умни, децата не трябва да правят бележки на баща си, на майка си, да намират техните слабости. Синовете и дъщерите никога не трябва да говорят за слабостите на своите родители. Също така и добрите родители, бащи и майки, никога не трябва да говорят за слабостите на своите синове и дъщери. Някои родители разправят за недъзите на своите деца, а пък други ги прекалено хвалят. Не, родителите не трябва нито да корят, нито да хвалят децата си. Искат ли да кажат нещо за тях, нека кажат: “Добри са децата ни, но като деца понякога правят погрешки. Това са обикновени работи, навсекъде ги има из външния свят.”

Сега как се изявява животът на човека? Човек е изложен на различни влияния. Запример, ако при вас дойде Някой нервен човек и вие ставате нервен. Той ви предава своя импулс. Ако дойде Някой добър, разположен човек и вий ставате добре разположен. Ако времето е топло и вие сте разположени. Ако времето е студено, вие веднага се свивате. Онези, които разбират Божиите закони, знаят как да постъпят при известно неразположение. Когато човек е крайно нервен, силно раздразнен, нека се подложи на един студен душ. Колкото и да е неразположен, веднага в него ще стане една реакция и неразположението ще изчезне. Водата играе роля на проводник на добри сили. Чрез нея човек се освобождава от събралите се енергии в организма. Запример, ако ти си решил да се караш с жена си или с мъжа си, преди да пристъпиш към това, подложи се на един студен душ. Това се отнася и за мъжа и за жената и за децата в един дом. При това, аз не препоръчвам студена вода. По никой начин водата не може да бъде под нула градус. За гневливия човек температурата на водата трябва да бъде над 10 градуса. Тази вода действува отлично. Това всеки може да опита. Тъй щото, гневи ли се човек често, нека прави такива студени душове. Като направи 6 душа в годината той ще започне да се гневи все по-рядко и по-рядко. Най-напред ще се гневи един път в месеца, после на двата месеца един път, в трите месеца един път и т.н. Така той ще уравновеси силите на своя организъм и ще дойде до онова естествено положение, когато човек стане господар на себе си.

Та рекох, ние не трябва да изразходваме напразно своята енергия. Аз Нямам предвид гнева като нещо лошо, но казвам, че в гнева, във всека неестествена мисъл се изгубва енергия, която после мъчно се доставя. Ние трябва да пазим своята енергия за нещо по-хубаво, не трябва да я харчим безразборно. Като остарее човек, знаете ли колко мъчно се добива тая енергия. В старите се разваля онзи апарат, чрез който се добива тази енергия. Ето защо, в млади години човек трябва да пази енергията си, да има изобилна енергия, та като стане на 50, 60, 70, 80 години пак да се усеща млад. Старостта не трябва да означава изгубване на онази естествена сила, която Бог е дал на човека. Старият човек трябва да знае повече, да знае как да разпределя своята сила, а не да губи знанието и силата си.

Ще ви приведа един пример от времето на Херцеговската война. При турския паша по това време идва един стар човек на 80 години и се оплаква на пашата, че баща му го бил. - “Баща ми ме би и ме изпъди от дома”, казал старият. Заинтересувал се пашата да види какъв ще е бил този турчин, този баща, който е могъл да бие своя 80 годишен син. Отива той при бащата и вижда един 100- годишен старец дърводелец, който работи. - “Защо си бил сина си?” - “Не иска да работи, мързи го, не ме слуша!” Значи този 100-годишен старец може да бие сина си. Стогодишният казва на пашата, че той имал баща по-стар от него, който продължавал още да работи. Пашата отива да види и този старец. Какво показва това? Че тези стари хора имали знание, та могли да запазят своята енергия, своята младост.

Често религиозните хора казват, че живеят по Бога, че Бог ги е благословил, а преждевременно остаряват. Защо? Защото не спазват това, което Бог им е дал. Човек не трябва да бъде разточителен. Всяко нещо, което Бог ни е дал, трябва да го пазим, да бъде за нашето благословение, както за благословението на нашите ближни и за околните. И тъй, първото нещо: Пазете своите мисли. Дойде ли в ума ви една светла мисъл, не допущайте в това време да влезе някоя лоша мисъл. Дръжте в сърцето си всякога по едно топло, благородно чувство и в живота си да имате по една светла постъпка, които да ви служат като фар. Имате ли по една светла мисъл, светло чувство и благородна постъпка, трябва да ви е приятно, като погледнете на тях. За всека добра постъпка трябва да ви е приятно, че сте я извършили.

Та, рекох сега, задайте един въпрос, но Някой философски, отвлечен въпрос, който да ползува всички. Запример може да зададете въпроса как може човек да стане учен, силен, как може да развие своите добродетели, своите способности, своето тяло, да придобие добри условия.

На мнозина, които са казали, че са сиромаси, аз съм рекъл: Вие имате голям кредит в банките. Аз виждам вашия кредит. Вие сте даровити. Някой от вас може да рисува хубаво, неговите деди и прадеди са рисували, в няколко години той може да стане отличен художник. Ако аз бях на негово место бих нарисувал такава картина, която би могла да се продаде за 100 000 лева. Един знаменит художник в Чикаго нарисувал една хубава картина, но понеже не му дали за нея колкото иска, той я разрязал на две части. В този момент се стичат няколко американци и купуват картината двойно по-скъпо. Едно е важно: да знаеш кога да разрежеш картината. Друг Някой е добър хирург, знае как да намества счупени крака, друг пък знае как да разтрива. Ако аз бях на ваше место, щях да намеря Някой богаташ с изкълчен крак и ще наместя крака му. Първо ще наместя крака на богаташа да го [се] посребря, а после ще лекувам безплатно. Тъй щото искаш ли да изправиш живота си, разтривай изкълчени крака, но да знаеш как да разтриваш. В София има един добър майстор на счупени крака, Воденичаров се казва. Той наместил счупените крака на някои наши сестри, които съм водил по разходки. Понеже съм ги водил по разходки, аз трябваше да плащам за техните крака. Та сега бъдете внимателни, като ходите по планините. Не искам никой да си счупи или изкълчи краката. Като вървите, не гледайте в облаците, но първо гледайте пред вас, да не хлътнете некъде. Ето и аз, като ходя, всякога гледам пред себе си. Гледайте как стъпвате, стъпвайте на целия си крак, а не само на пръстите си.

Друг Някой може да има хубав глас, само да го развие. Щом сте неразположени, пейте. В човека има две същества - едното е разположено, другото - неразположено. Попейте една-две минути на неразпложения и неразпложението ще изчезне. Тъй щото всеки ще се спре на една от своите дарби и ще работи върху нея. Сега не очаквайте на Бога да ви благослови. Бог е благословил всички хора, само че те трябва да признаят благословението. Човек носи в себе си ред дарби, а в бъдаще ще му дадат и други дарби. Христос казва, че онзи, който имал един талант и не го обработвал, му го отнели. Онзи, който имал два таланта, дали му още два, а този, който имал пет таланта, дали му още пет. Опасно е когато човек не развива талантите си, той стои, не работи и казва, че [е] неспособен.

Та сега, като се разсърдите, ще ви дам един практичен метод против сърденето. Щом се разсърдиш, поеми дълбоко въздух и брой от 1 до 10, ако си още гневен, поеми още един път дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 100, ако си още гневен, пак поеми дълбоко въздух, издишай го и брой от 1 до 200. Дойдеш ли до 300, всякакъв гняв ще изчезне. Това е един добър метод за уравновесяване на енергиите на човека. Ако пък не искате този метод, като се разгневите, изпийте една чаша топла вода на глътки. Гневът е топлина. Значи, подобното подобно лекува. Гневът и топлата вода се хващат ръка за ръка и главата ти става мирна. Ако не пиете топла вода, гневът ще излезе навън, ще се скарате с околните си и ще съжалявате, че сте изгубили енергии повече отколкото трябва. Такъв е законът. Всека мисъл трябва да се изрази на своето време. Ако мисълта се изрази преди времето или после своето време, вие губите.

Всяко нещо, което мислим, чувствуваме и всека постъпка трябва да бъдат направени на своето време, щом ги направим преди времето и после времето, не излиза както трябва. Цялата философия стои в това да направим всяко нещо на своето време. Защото светът, в който сега живеем, ние не можем да го направим по-добър от колкото е. На времето не можем да заповядваме. И на въздуха не можем да заповядваме. И на хората не можем да заповядваме. Единственото нещо, на което можем да заповядваме, това е на себе си. На себе си можем да бъдем пълни господари. Всеки може да бъде господар на себе си. А после той има право да упражни влияние и на другите хора.

Правото е Божествено, а кривото е когато ние не сме били господари на себе си, а искаме да сме господари на другите. Човек трябва да бъде добър господар, а не лош. Ако човек е добър господар на себе си, ще бъде добър господар и на другите. Ако човек е бил добър слуга на себе си, ще бъде добър слуга на другите. Две неща се изискват от човека: да бъдем добри господари на себе си и добри господари на другите. Да бъдем добри слуги на себе си и добри слуги на другите. Това е практическото, към което всеки трябва да се стреми. Това не може да се постигне в една, две, три години, но след 10 - 20 години. Но и след толкова години да се постигне, това е едно велико благо. Това е, което желая сега. Тогава човек ще има благословението на Бога, на добрите хора и на разумния свят.

Песента “Благост”
Отче наш


Беседа държана на
30 юлий 1939 г., 10 ч.с.
на полянката над палатката на Учителя






Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Рила, Седемте езера

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни