Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1939_08_02 Умен, добър и силен2 август 1939 г., Съборни беседи, Рилски беседи, Рила, Седемте езера

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 16 януари 2011 - 13:41

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

УМЕНЪ, ДОБЪРЪ И СИЛЕНЪ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание

Умен, добър и силен



„Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът." [Йоана 15:1]

Когато дойде пролетта, всички лозари започват да режат лозите си. Жалка картина представя рязането на лозите! Която лоза погледнете, ще видите, че плаче. Обаче, отидете ли на някое лозе през лятото, ще видите, че всяка пръчка е облечена в красива премяна и на нея висят по няколко узрели грозда. Една картина представя лозето на пролет, а съвсем друга – в края на лятото.

Като ученици, вие трябва да изучавате нещата в тяхното развитие, отначало до край, да имате представа за всички процеси, които се извършват в природата, а не само ония откъслечни процеси, на които случайно сте били свидетели. Само при това положение ученикът може да придобие ония сили, които са, необходими за неговото развитие. Ако спре само върху обрязването на лозата, ученикът няма да придобие нищо. Какво има в една обрязана лоза? Една гола пръчка, с едно, или с две очи. Когато искат лозата да дава по-малко плод, но по-едър, лозарите оставят на всяка пръчка по едно око; ако искат да получат повече плод, на всяка пръчка оставят по две очи. Обаче, има случаи, когато на лозената пръчка не оставят нито едно око. Това правят лозарите тогава, когато оставят пръчката да си почине. Тази година тя не дава никакъв плод, но следната година дава изобилно. Това, което става с лозата, става и с човека. И в живота на човека има безплодни години. Какво представят една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност? По отношение на вечността годината е равна на една секунда. Светлината се движи с бързина 300 000 км. в секунда. За колко време човек би извървял този път, ако всеки ден изминава по 50 км.? Направете изчисление, да видите, какво е отношението между бързината на светлината и тази на човека в една секунда. Тъй щото, не се смущавайте от това, че не сте успели да направите онова, което другите хора над вас са направили. Важно е да се развивате естествено, да минавате от един процес в друг и разумно да ги използвате. Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася. Умен трябва да бъде ученикът, но същевременно той трябва да бъде добър и силен. Способният ученик трябва да притежава следните качества: да бъде умен, добър и силен.

Като е дошъл на земята, човек имал някаква цел – да намери нещо, да придобие някакво богатство. В това отношение човек е търсач, иманяр. Аз взимам думата „иманяр" в широк смисъл. Някой търси заровено богатство; друг – някоя стара книга, в която са написани велики работи; трети – някой скъпоценен камък, останал от деди и прадеди; четвърти, като някой съгледател, обикаля земята, да намери подходящо място да се засели. Каквото да търси човек, както да работи, той трябва да знае, че е дошъл в света с известна мисия, която нито трябва да надценява, нито да подценява. За да изпълни мисията си добре, човек трябва да бъде умен, добър и смел.

Едно 12 годишно момиче останало сираче, без баща и без майка. Бащата бил цигулар, а майката – добра певица.  Те не могли да оставят никакво наследство на единственото си дете, освен цигулката от бащата и хубавия глас от майката. Като останало самичко, момичето започнало да мисли, какво да прави, за да развие дарбите си, получени в наследство от своите родители. То знаело, че близо до тях живее един банкер, голям милионер, и решило да го посети, да иска някаква помощ от него. Един ден то влязло в кантората му и казало: Искате ли да ви посвиря и попея малко? – С удоволствие ще послушам. Момичето започнало да пее и да свири с цигулката си своите елементарни упражнения. След това то казало на банкера: Можете ли да ми отпуснете една сума, с която да следвам в странство, да свърша по цигулка и пеене? – Мога, с удоволствие ще ти услужа. – Когато свърша образованието си, ще върна сумата, която сте дали за мене. При това, ако устоите на задължението си, още сега мога да ви предскажа, че след връщането ми от странство, вие ще се ожените за една добра мома, и Бог ще ви благослови за направената услуга. Това момиче било малко, но се отличавало със своята доброта, разумност и смелост.

Мнозина се обезсърчават, че не са могли да постигнат желанията си. Защо не са постигнали желанията си? Защото останали сираци, без баща и без майка, нямало кой да се грижи за тях.  Те са на крив път в своите разсъждения. Бащата и майката никога не умират. Колкото малко да е било това момиче, то е знаело, че баща му и майка му са отишли на работа, а то е останало на земята да продължи тяхната мисия. Смел и разумен трябва да бъде човек, да знае, че не е сам в света и, при каквото положение да се намери, има кой да се грижи за него.

Един богат, имотен чорбаджия отишъл на нивата си да работи. Понеже бил сам, той всякога заключвал къщата си и тогава отивал на работа. В негово отсъствие
влизала в дома му една от съседките, млада, добра мома, и нареждала къщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаела, къде крие ключа си чорбаджията и, като свършвала работата, пак го оставяла на място. Чорбаджията се чудил, кой върши това нещо, но не могъл да открие виновника на добрата постъпка. Един ден той се върнал по-рано от нивата и заварил комшийската мома у дома си. – Ти ли правиш това нещо? Ако искаш, можеш да останеш при мене. Ти всякога ще бъдеш „добре дошла" в моя дом.

Казвам: Ако човек не може да намери ключа на своята затворена къща и, като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошъл за всички, той ще получи Божието благословение и любовта на окръжаващите.

Казвате: Правилно ли е да отвори човек заключената си къща и да започне да я чисти и мие? Да се задава такъв въпрос, то е все едно, да се пита, правилно ли е човек да прави добро, или не е правилно? Става ли въпрос за доброто, не питайте. Отворете къщата на кого да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човек може да направи добро, както трябва, който е умен, добър и силен. Христос казва: „Аз съм лозата, вие – пръчките, а Отец ми – земеделецът." Лозата представя доброто в света, пръчките – разумността, а Отец – силата. Силният създава и обрязва пръчките. Следователно, не се страхувайте от изпитанията,  т. е. от обрязването. Силният обрязва,  т. е. изпраща изпитания на човека. Той знае, кога и как да обрязва. Като обрязва, той изхвърля непотребното, а потребното оставя на самата лоза – с едно, с две, с три очи, а понякога без очи. Очите представят възможностите, дадени на човека. Колкото по-големи са възможностите, толкова по-големи са и постиженията. За да постигне нещо, човек трябва да работи, да прави усилия, да се моли.

Като ученици вие трябва да се научите да се молите правилно. Молитвата е път към постижение. Да се моли човек правилно, това значи, да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човек знае вече, как да движи езика и устата си. Такава молитва е всякога приета. Устата трябва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикът е инспектор, който преглежда нещата. Понякога и той се подкупва и прави погрешки. Достатъчно е да му дадете нещо сладко, за да даде своята резолюция на храната, свободно да върви надолу. Влезе ли храната вътре, тя се натъква на един строг инспектор – стомахът. Той е много взискателен. Щом разбере, че в него е влязла храна, неподходяща за общия организъм, той казва: Тук не се приемат подобни неща. Скоро вън! Понякога между езика и стомаха има разногласие, от което страда целият организъм. Езикът казва: Бъдете по-человеколюбиви. Нека влезе тази храна вътре. Стомахът казва: Не приемам. Това, което влезе вътре, трябва да бъде достойно за мене.

Днес всички хора говорят за достойнство и за недостойнство, или за достойни и недостойни хора. Кой човек е достоен? Само умният, добрият и силният човек може да се нарече достоен. За да бъде умен, човек трябва да има светлина в ума. За да бъде добър, той трябва да има топлина в сърцето си. Щом има светлина и топлина, той ще бъде и силен. Силата ще свърши работата. На всеки човек е дадена работа, която трябва да свърши. Без светлина, без топлина и без сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днес да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате с всички благоприятни условия: чист въздух, слънце, сила. Денят е много хубав. Слънцето ви гледа весело, с което иска да каже, че човек трябва да бъде умен, добър и силен, че светът е създаден с голяма мъдрост, че в основата си е добър и се поддържа от Божията сила. С една дума слънцето иска да каже, че Бог е всемъдър, всеблаг и всесилен.

Като знаете това, не се обезсърчавайте. Както Бог е работил, така ще работите и вие. Човек е надарен с разумност, с доброта и със сила, и трябва да прояви тия качества, както 12 годишното момиче. Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. Започнете с малките постижения и вървете към големите. Големите постижения идат най-после. Когато не могат да реализират желанията си, децата плачат. В това отношение  те са генерали, които постоянно заповядват. Докато децата са малки, родителите им веднага изпълняват техните заповеди. По десет пъти през нощта майката се събужда, за да изпълни заповедта на детето си. Същото прави и бащата. Плачът на детето не е нищо друго, освен заповед. За да дойде детето на земята, майката и бащата са писали около сто писма, канили са го, обещавали са му различни неща. Види ли, че те не изпълняват обещанията си, детето започва да плаче. Чрез плача то им се налага, иска да изпълнят обещанията си.

Плачът е присъщ не само на децата, но и на всички хора. Човек плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човек всякога плаче. Земният живот не може да задоволи човешката душа. Взискателна е човешката душа. Погледне ли я някой, тя очаква мил поглед с приятна светлина; даде ли й някой нещо, тя иска то да излиза от дълбочината на сърцето, от което извират топли, благоуханни чувства; каже ли й някой нещо, тя иска да чува мек, приятен говор. Говори ли с някого, тя иска да бъде изслушана внимателно. Тя не търпи разсеяни хора. Говори ли с някого, той трябва да гледа направо. Гледа ли към земята, това показва, че на този човек не може да се разчита.

Сега разумните същества ви питат, какво ще правите днес. Ако гледате към земята, това показва, че вие мислите само за себе си, не сте готови за никаква жертва. Ако момъкът пита момата, обича ли го, а тя гледа надолу, това значи, че не е готова да му отговори, а се представя за скромна.  За да отговорите на някого, дали го обичате, вие трябва да го изпитате, да видите, готов ли е той на всички жертви за вас. Ако днес хората се страхуват от Бога, причината за това е, че  те не са готови да се жертват за Него. Те се страхуват да не ги пита Той, обичат ли Го. За да Го обичат, те трябва да дадат за Него всичко, каквото имат. Те мислят, че ако служат на Бога, ще се лишат от всички земни блага. Те се заблуждават. Който не служи на Бога, той, именно се лишава от всички блага. Който служи на Бога с любов, той всичко може да постигне. Служенето носи велики постижения. Кой може да служи на Бога? Само умният, добрият и силният човек може да служи. Като служи на Бога, човек прилага светлината на своя ум, както художникът – своите четки и бои. Вземе ли четка и бои в ръка, художникът започва да рисува своята картина. Той тегли линия след линия, докато нарисува целия образ. Добрият човек прилага своята уста и сърце. От сърцето му излизат добри чувства, които се предават чрез сладките думи на неговата уста. Мощно нещо е сладката, добра дума.

Един ученик запитал учителя си: Какво нещо е доброто? Учителят му замълчал, нищо не отговорил. Ученикът настоявал, искал да разбере, какво е доброто в света. Най-после учителят му казал: Тръгни по света и ще научиш, какво представя доброто. Ученикът започнал да обикаля земята, да пътува от един град на друг, докато на едно място го заподозрели в нещо, затворили го и го осъдили на смърт. В момента, когато трябвало да турят въжето на врата му, той си казал: Много неща видях, чух смъртната си присъда, но доброто не разбрах. Всичко е свършено с мене. В това време той чува тих, кротък глас: Освободете го. Снемете го от въжето! Нека отиде при своя Учител. В тези няколко думи ученикът разбрал, какво нещо е доброто.

И тъй, човек може да разбере доброто, само когато всичко се свърши, за него, когато всичко под нозете му се разруши, когато светът потъмнее пред очите му. Тогава само човек ще чуе Божия глас: „Да бъде виделина!" Чуе ли човек тия думи, светът отново се възстановява, разрушените му блянове оживяват, и той става млад, весел и силен. Той чува следните думи: Върни се при своя Учител. Кой е този Учител? Божественият Дух. Той започва с любовта. По-добър Учител от Него няма. Докато дойде до Великия Учител на любовта, човек е минал през много учители: едни са работили със светлината, други – със силата, трети – с богатството и  т. н. Обаче, никой учител не е могъл да внесе в човешката душа това, което тя желае. Душата желае и търси само любовта. Нека днес всеки от вас пожелае да отиде при Божествения Дух – Учителят на любовта, и да се запише в Неговото училище. Строг и взискателен е този Учител. Който се запише за ученик в Неговото училище, той трябва да се откаже от света, от себе си и от своя живот.

Какво значи, да се отрече човек от себе си? Да се отрече човек от себе си, това значи, да се отрече от всичко онова, което му препятства да върви напред. Когато Давид се би с Голиат, Саул го извика да му даде пособия, с които да победи противника си. Той му даде шлем на главата, копие в ръката и ризница на тялото, да се брани с тях. Като облече тази премяна, Давид се видя в невъзможност да си служи с нея и каза на царя: Хвърлям всичко това настрана, отказвам се от него и ще воювам с моите оръжия. Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка и излезе срещу Голиат. Още при първото замерване с прашката си, Давид удари Голиат в челото и го повали на земята. После взе ножа си и му отряза главата.

Следователно, силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мястото, отдето излиза светлина. Давид победи Голиат със светлина. Който се бори със злото, той трябва да има Светлина в себе си. Изобщо, който отива в света да воюва, той трябва да бъде въоръжен със светлина в ума си, с топлина и любов в сърцето си и със сила във волята си. Той се намира при добри условия, които му помагат да постигне желанията си. Светлината, топлината и силата са благоприятни условия за развиване и проява на човешките дарби.

Може ли певецът да пее в студен и тъмен салон? Щом салонът се отопли и освети, певецът придобива разположение да се прояви. Той започва да пее с любов и вдъхновение. Видите ли, че не можете да проявите дарбите си, не се обезсърчавайте. Знайте, че салонът, средата, в която сте попаднали, е лишена от светлина и топлина. Щом светлината и топлината дойдат, дарбите ви ще се проявят. Докато е светло и топло, човек мисли, че много знае. Щом светлината и топлината изчезнат, той вижда, че нищо не знае. И едното, и другото положение са неверни. Истинско знание е това, което не се влияе от външните условия. Истинска любов е онази, която не се влияе от външните условия. Следователно, дойдете ли до Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Сила, всякакво съмнение е изключено. Във всичко може да се съмнява човек, но не и в тия три неща. Те са основа на човешкия живот, върху които той гради. Друго нещо, което човек трябва да спазва в живота си, е да цени разумността, в която е потопен. Човек трябва да си каже: Аз оценявам света, както е създаден; оценявам доброто и любовта, които Бог ми е дал; оценявам мъдростта и силата, които произлизат от Бога. Всички хора, с които човек влиза в общение, носят тези качества в себе си. Това е Божественото начало, което всеки човек трябва да оценява. Следователно, всеки човек трябва да бъде образец за ближния си. Ако някой не ви обича, обичайте го вие. Ако някой ви мисли доброто, и вие мислете неговото добро. Който не мисли доброто на ближния си, той е лишен от светлина. Щом няма светлина, той не вижда нещата, той няма мнение за тях. Може ли жадният да има лошо мнение за чистия планински извор? Отдалеч още той предвкусва удоволствието, което ще получи от неговата вода. Капка по капка той ще пие и ще се успокоява. Може ли гладният да има лошо мнение за топлия пшеничен хляб? Преди да го е вкусил той разбира неговата цена и сила. Щом се нахрани, той изпитва вътрешна благодарност към Онзи, Който го е дал. Може ли затворникът да храни лоши чувства към онзи, който го е освободил от веригите на краката и на ръцете му? Не е въпрос човек да се самоосъжда, но той трябва да се изправя. Като види умен човек, да се зарадва; като види добър човек, да се зарадва и като види силен човек, пак да се зарадва. Защото Бог се проявява и в умния, и в добрия, и в силния човек. Дето Бог се проявява, там се изключват всички отрицателни прояви, там никакво зло не съществува.

Дръжте в ума си следната мисъл: никога не се борете със злото. Искате ли да се борите със злото, турете доброто в средата: вие застанете на дясната страна, доброто – в средата, а злото – на лявата страна. Така постъпват добрите хора. Лошите и неразумни хора постъпват точно обратно: те застават на лявата страна, злото турят в средата, а доброто – на дясната страна. Не, доброто трябва да стои всякога в средата между човека и злото. И тогава всички енергии, които излизат от злото, преди да дойдат до човека, ще минат през доброто, а доброто знае, как да се справя с тях.

Когато казваме, че доброто може да се справя с енергиите на злото, ние имаме пред вид закона на присаждането. Земеделците знаят този закон и го прилагат на практика. Когато искат да опитомят,  т. е. да облагородят някое овощно дръвче, запример, ябълка,  те го присаждат с доброкачествена ябълка. Какво става с недоброкачествената ябълка? Енергиите на тази ябълка минават през присадката, и след една-две години тази ябълка започва да дава добри плодове. Значи, когато енергиите на злото минават през доброто,  те се изменят коренно. Като не могат да приложат този закон, хората се запитват, какво да правят, за да избегнат злото в света. Много просто. Трябва ли ученикът да пита, как да задоволи учителя си? Ако учителят преподава математика, ученикът трябва да учи – нищо повече. Като учи, като решава редовно задачите си, ученикът ще има доброто мнение на учителя си. Ако учителят преподава музика, ученикът трябва да свири, да пее, да изучава добре упражненията си. Щом учи добре, учителят ще бъде доволен от нето. В това отношение учителите са безкористни.  Те се подкупват само от добрите и трудолюбиви ученици.

Ако ученикът се страхува, че може да бъде засенчен от учителя си, той не е ученик на място. И ако учителят се страхува, че може да бъде засенчен от ученика си, и той не е учител на място. Нито ученикът може да бъде засенчен от учителя си, нито учителят – от ученика. Учителят е далеч от ученика си, вследствие на което не може да хвърля сянка върху него, И ученикът е далеч от учителя си, и той не може да го засенчи. Задачата на учителя е да учи учениците си. Задачата на ученика е да се учи, да свърши училището с успех и да бъде полезен на своите ближни.

Като ученици, от вас се иска да учите добре, но и да говорите добре. Всичко, каквото говорите, се филмува. Един ден, когато се намерите пред филма на своя живот, вие ще го изучавате във всички подробности. Тогава ще видите и най-малките си погрешки, които трябва да изправите. Като знаете това, мислете, какво говорите. Кое е по-лесно да кажете на човека: обичам те, или не те обичам? Кое е по-лесно да кажете на гладния: че може да яде, или че не може? Ако гладният може да яде, той е здрав човек. Ако не може да яде, той е болен. Ето защо, не забравяйте, че каквото говорите, ще го филмуват. Вие сте актьор на сцената, когото всеки момент фотографират. Ако сте на сцената и кажете, че не обичате никого, ще знаят, че сте болен човек. На болния човек, обаче, не се позволява да яде. Кажете ли, че обичате никого, вие сте здрав човек.На здравия се позволява да яде, но само толкова, колкото да се възстановят силите му.

Следователно, първото нещо, което се изисква от човека, е да мисли върху това, което прави и говори. Това значи, да има светлина в ума си като стимул към придобиване на любовта. Това подразбира момент на пробуждане на съзнанието в човека. Светлината е предговор към любовта, но преди да дойде тя, силата иде. Последна иде любовта. Понеже любовта ще дойде последна в света, затова се правят приготовления за нейното посрещане. Днес хората се освобождават чрез светлината и чрез силата, за да могат, като дойде любовта, да я приемат с радост и да я задържат в себе си. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Любовта не може да минава през среди, проникнати от стари разбирания за живота и за Бога. – Какво ще стане с нас? – Това зависи от съзнанието на човека. Според съзнанието, което има днес, мравката за дълго време ще си остане мравка, но за човека не е така. Въпреки това, всички мравки не си приличат. Има мравки, тук на планината, които са чисти вегетарианци. Те се хранят изключително със зрънца от някои растения. Те не ядат никакви други храни. Ако мравките издържат на строга вегетарианска храна, колко повече човек трябва да се отличава по начина на храненето си от всичка останали същества. Неестествени и здравословни храни за човешката душа са тия, които лроизлизат от любовта. Това са светлината и топлината. Те са плодове на любовта. Докато се храни със светли мисли, със светли чувства и със светли постъпки, човешката душа никога няма да огладнява. Само при това положение човек може да се домогне до любовта. Придобие ли човек любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа.

Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Целият свят, цялата природа представят възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. За всеки човек Бог е предвидил безброй възможности. Трябва ли тогава той да се обезсърчава? За да се развива правилно, човек трябва да гледа на всички хора като на условия, които да го стимулират да върви напред. Не гледа ли така, той сам ще се спъва. Който разбира живота, той гледа на светлината, на доброто и на силата, като на условия, чрез които Бог се проявява. Значи, всеки човек, който носи в себе си разумността, доброто и силата, е благо не само за ближния си, но и за всички живи същества.

Сега, като сте дошли на планината, хранете се с плодовете на любовта, за да се обновите. Някои, без да са стари, мислят, че са остарели. Най-мъчното нещо за човека е да остарее. Откак светът е създаден до сега има само 24 старци, които са на небето. Сега се приготвя последният старец, за да станат всичко 25. На земята, обаче, има старци, колкото искате. На всяка стъпка можете да срещнете старец. Това са актьори на сцената, не са старци. Те трябва да се обявят като кандидати за подмладяване. Що се отнася до старостта, до остаряването, това е идея, която днес е непостижима. Единственото непостижимо и невъзможно нещо за човека, това е остаряването. Единственото възможно и постижимо нещо за човека е подмладяването. Затова обновявайте мислите, чувствата и силата си, за да бъдете като разумните деца. Носете в себе си Божественото знание, Божествената любов и Божествената сила.

2 август, 5 ч. с.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 10347 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2013 - 10:36

От книгата "Езикътъ на любовьта".
Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Умен, добър и силен


Небето чисто, синьо.
Времето тихо и меко.
Слънцето изгря в 5ч.20 м.


Добрата Молитва
Молитвата на Царството
“Духът Божий”


Ще ви прочета пак 15 глава от Йоана.

В началото на пролетта, когато отиват да обрезват лозята, ще видиш как почват да плачат лозите, понеже почват да режат пръчките. Ще гледаш една особена картина. Ти можеш да си мислиш: “Защо режат тези лозя. Не могат ли без да ги режат? Защо да ги разплакват?” Но ако отидеш в края на лятото, когато лозата вече е облечена със своята хубава премена, а има и грозде, тогаз ще имаш съвсем друго схващане. Аз сега чета в тая глава: “Аз съм лозата.” Аз чета за лозата, но не вече как се обрезва, но как е облечена и е с грозде. (Учителят прочете главата.)

“В начало бе Словото”

Три неща са потребни на всеки един ученик - да бъде умен, да бъде добър и да бъде силен. В началото, когато обрезват лозята, нищо няма да научиш. Ще видиш, че лозата ще я окастрят, ще видиш само един чукан изостанал с няколко пръчки. Ще видиш две - три пръчки изостанали с по едно око или с по две очи*. Тези, които режат пръчките, казват така: “Ще ги оставим с по едно или две очи.” Вий, като режете пръчките, как ги режете? С по едно око ли ги оставяте или с по две очи? Някой път тъй наречените майстори не оставят ни едно око. Оставят пръчките без очи. Оставят с едно око, за да даде пръчката малко плод. Ако оставят без очи, то оставят лозата за идущата година. Някой път се казва за някого: “Може би тази година няма да даде плод, но идущата година може би да даде. Вий не вземайте една година като дълъг период. Един ден, после един час, една секунда и това може да е равно на една година. Питам: светлината, която извървяла 300 000 километра в една секунда, то човек за колко време би изходил това разстояние? Ако извървявате на ден по 50 километра нормален ход, то за колко време вий бихте изходили 300 000 километра? Понеже Нямам време сега, то вие си сметнете и ще видите колко е дълга секундата. Тези 300 000 километра са резултат на една секунда.

Сега искам да обърна вниманието ви на това, понеже вие сте дошли на земята. И всеки от вас е един търсач. Вие търсите нещо. Вие сте все иманяри. Аз взимам иманярството в много добра смисъл. Някои от вас търсят заровено имане. Някои от вас търсят някоя стара книга, на която са написани големи, велики работи. Някои търсят Някой скъпоценен камък, останал от баща му некъде. Някои от вас сте като съгледатели, както израилския народ обикаляте земята да видите дали има некъде место да се заселите. Но както и да е, всеки един е дошъл с известна мисия. И никой не трябва нито да подценява, нито да надценява своята мисия, за която е пратен. Вие трябва да имате смелост. Вие трябва да имате тая смелост.

Отива едно младо момиче, 12 годишно, при един банкер. Тя е много добра, умна и смела. Баща ѝ бил беден. Той се бил поминал и майка ѝ се поминала. То останало сираче. Баща ѝ ѝ оставил една цигулка, а пък майка ѝ била хубава певица и ѝ оставила един хубав глас. Един ден тя смело отива при един банкерин с цигулката си и му казала: “Господине, искам от тебе една услуга. Ще ти посвиря и ще ти попея.” Той бил млад банкерин и неженен. Той имал голям оборот. Банкеринът се учудва. Тя му направила впечатление. Тя му посвирила и му попяла и после му казала: “Може ли да ме кредитираш, искам да свърша по пеене и музика и колкото дадеш за мене, аз ще ти ги върна.” Банкеринът казал: “Съгласен съм.” Тя му казала: “Ако устоиш на думата си и аз ще ти предскажа нещо.” Тя не само знаяла да свири и да пее, макар и начални работи. Банкеринът казал, че и двете неща знае. Тя казала: “Ако ти устоиш на думата си, ти ще се ожениш за една много добра мома и ще имаш едно добро дете и ще те благослови Господ. Аз като свърша училището, тогаз ще се сбъдне това.”

ПоНякой път ние се обезсърчаваме безпредметно. Учениците се обезсърчават в непостигането на някои свои стремежи. Да кажем, че баща ти го няма, майка ти я няма и ти си казваш: “Тези, на които уповавах, няма ги!” Че това е заблуждение. Баща ти и майка ти никога не умират. Това момиче разсъждава: “Баща ми и майка ми заминаха за своя работа и ме оставиха в къщи. Аз какво мога да свърша?” Трябва да постъпите в тоя случай умно и смело.

Ще ви преведа следующия пример. Един голям чорбаджия имал голямо имане, той затворил къщата и отишъл на нивата. Идва при неговата къща една спретната българка, намира ключа, отваря и влиза вътре; намира нощовите, замесва и опича хляб, сготвя ядене, донася от чешмата вода и прочие. Връща се чорбаджията и вижда, че къщата е отворена и всичкото е сготвено. Тя не пита никого, когато прави всичко това. Той видел, че тя е много умно момиче и казал: “Добре си дошла у дома.” Че, ако вашата затворена къща не може да я отворите, да се разшетате в нея и да направите всичко, което е необходимо, тогаз не може да се повдигнете.

Сега може да мислите, дали е хубаво да отворите къщата и да шетате вътре. Направи доброто, не питайте никого. Отворете къщата, на когото и да е и направете доброто. Доброто всякога ще се хареса на човека. Та три неща трябват: умни бъдете, добри бъдете и силни бъдете. То е за нас. Пръчките - това е човекът. Той да бъде умен. Лозата това е доброто. Христос казва: “Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми земледелеца.” Силата е в Отца, Онзи, който обрезва пръчките. Силният е, който ще обреже пръчките. И когато силният те обрезва и дойдат някои изпитания в живота ви, вий не се безпокойте, че това ще причини някое голямо нещастие в живота. Защото всяко изпитание е едно обрезване и непотребното се изхвърля, а това което е потребно се оставя с по едно око, с по две очи, а понякога с три очи. Под думата очи, аз разбирам възможното в живота за постижение.

Днес имаме хубав изгрев на Слънцето, един хубав ден. Вие спирали ли сте Някой път, дали сте се замислили, колко струва да сме на това место. Ако ние даваме концерт в зала България, за един и половина - два - три часа се плаща 10 000 лв., въобще за два часа - 10 000 лв. А ние тук колко дена сме вече? Всека сутрин вие идвате тук. голям е наемът на това место. Не мислете, че тук е без пари. голям е наемът. Но те даром ни го отпускат. Тук, ако дойдат другите няма да мине така, 10 000 лв. ще им вземат. Десет дена по 10 000 лв. - те са 100 000 лв. само за наема. После имаме доста хубаво осветление. Освен това имаме и външна обстановка. В зала България какво ще ви привлече вниманието? Ако сравним зала България с този салон, колко е голяма разликата. Един американски милиардер, ако дойде тук, би си съградил само за чудо един палат, да гледа природата. Той ще се наслаждава. Ще идва със своя аероплан и ще си отива. В зала България, ако свири един обикновен музикант, посетителите ще кажат: “Отидоха парите напраздно и съжаляваме, че изгубихме и времето напраздно!” Но ако свири първокласен музикант, ще благодариш не само за външната обстановка, но и за музиката на този музикант. Та в това место, в което се намираме ние, не е важна само външната обстановка.

В живота си научете се да се молите. Молитвата е правилен път да се научиш как да говориш на Господа, че като те слуша Господ, да остане доволен от езика ти и да види, че знаеш как да му говориш.

Единственото нещо в света, което правилно взема и правилно дава, това са устата. После там имате един инспектор. Той инспектира работите. И инспекторът прави понякога погрешки. Има една слабост той, че Някой път се подкупва. Като вземеш нещо сладко, той подписва и казва: “Може!” Дава му свободен ход да се разхожда надолу. Но долу има един толкова взискателен инспектор, че ако влезе нещо, което не е подходящо, казва: “Вън такива неща, не искам да ги взема. Вън!”

Та Някой път между езика и стомаха има разногласие. Езикът казва: “Бъдете по-человеколюбив!” А пък стомахът казва: “Не, което влезе тук, трябва да бъде достойно!”

Кой е достоен човек? Достоен е онзи, който е умен, добър и силен. Най-напред ще предшедствува в тебе умът, който носи светлина. В тебе ще се яви топлината. Хубавите чувства са, които носят топлината, която е необходима. И най-после, дето присътствува топлината и светлината, трябва да дойде силата, понеже тя трябва да свърши некаква работа. Та и днес ние имаме да свършим една работа. Днес имаме един добър ден. Имаме да направим една малка разходка. Но като вървите, ще четете крачките си, ще вървите отмерено. И дето стъпвате, очите ви ще бъдат четири, ще бъдат отворени. И да оцените местото, по което ще минете. Ще минете с най-добрите си мисли. Когато малкото дете отива на училище, какво ще мисли? Трябва да мисли постоянно какво ще стане с майка му и баща му и дали ще ги намери, като се върне. Не, това дете ще трябва да отиде с вас на училище. Майка ѝ ще свърши добре работата си и то, като се върне у дома си, ще я намери.

Та трябва да благодарите, че сте пратени на курорт тук на планината. И на този курорт вижте слънцето днес колко хубаво изгре. И кой цар би направил такъв хубав ден? - Никой. И за този ден служителите Божии - ангелите, са приготвили всичко. Слънцето изгря хубаво, много весело ни гледа, понеже то знае, че аз ще ви говоря, че човек трябва да бъде умен, добър и силен, че светът е направен с много голяма мъдрост, че светът в основата си е добър, че той има добра основа и че светът се подържа с Божествената сила. Това Слънце иска да покаже, че Бог е Всемъдър, Всеблаг и Всесилен. Ние, които сме дошли на земята, няма какво да се обезсъдчаваме. Както Той е работил, ще работим и ние. Един човек не може да работи, ако не е умен. Ние сега вървим по един път на отрицание. Човек е умен и трябва да приложи както това младото момиче. Той трябва да вярва в онова, което Бог е вложил в него. И никога не се обезсърдчавайте от най-малките постижения, които имате. Защото големите постижения в света, които хората търсят, те най-после трябва да дойдат. Онова, малкото дете няма какво да се обезсърдчава. Малките деца, изобщо много се обезсърдчават. Те са много взискателни. Те приличат на генерал, искат каквато заповед дадат, да се изпълни. Майката и бащата в първата година много зачитат думите на генерала. Като заплаче детето, майката ще дойде и десет пъти да даде заповеди детето. Детето плаче, но плачът е заповед. Това дете протестира, защото майката и бащата може да са писали повече от сто писма, за да им дойде това дете на гости и детето иска да изпълнят това, което е казало.

Земният живот никога не може да даде на човешката душа това, което тя изисква. Много взискателна е душата. Душата изисква като я погледнеш, да я погледнеш с най-хубавата светлина, с много мил поглед; после, като ѝ дадеш цвете, да ѝ дадеш цвете с най-хубавото ухание. Ако ѝ дадеш нещо, което ѝ допада, тя всякога остава доволна. После душата изисква, когато говориш, да бъдеш много внимателен; тя иска ни най-малко да не бъдеш разсеян; щом види, че си разсеян, веднага се докача. Представете си, че вие говорите некому, а той гледа долу на земята. Допуснете сега, че младият момък пита момата: “Ти обичаш ли ме?” А пък тя гледа долу на земята. Какво означава това? Той в себе си казва: “Не ми харесва тази мома.” Тя гледа надолу, за да покаже, че е много срамежлива. Тя иска да каже: “За такива работи, за любов не може да става въпрос!” И тя е права. Тя гледа долу на земята, тя иска да каже: “Ние сме долу тук на земята”. Тя е права. И той казва: “Тази работа няма да я бъде.” Той иска нещо, което не може да му се даде.

Сега нас ни питат: “Какво ще направите днес?” Мнозина от вас държите очите си все надолу. Когато човек мисли само за себе си, той гледа само на земята. Когато човек гледа на земята, какво означава? Когато тази мома я пита момъкът: “Ти обичаш ли ме?” Тя какво трябва да каже? Че, ако аз съм една мома, ето какво ще кажа: “Този момък не е изпитателна комисия.” Той иска да знае дали тя го обича или не. Аз бих му казал така: “Ти искаш да знаеш дали аз те обичам или не. Всичко, каквото имаш, дай ми го и тогаз ще опиташ дали те обичам или не.” Докато не ми дадеш всичко, ти не можеш да опиташ това, понеже всякога може да дойде едно съмнение. И у хората има едно съмнение в Бога. Хората не разбират Бога, понеже ги е страх Бог да им каже: “Ти готов ли си да пожертвуваш всичко?” Тогава ти ще си туриш очите надолу.

Вие мислите, че човек ако служи на Бога, ще се лиши от всички земни блага. Не, точно обратното е вярно. Когато не служиш, ще се лишиш от всички земни блага. Служенето е едно постижение в света. Да служиш, това значи да получиш всички блага. А ние се плашим от служенето. Ти не можеш да служиш, докато не си умен, докато не си добър и докато не си силен. Само умният, добрият и силният човек могат да служат. Като служите, вие имате една светлина, може да направите всичко. Това е като един художник, който като тегли една линия, като вземе четката и нарисува една картина, мед да ти падне на сърцето. И добрият човек, като каже една дума, като я чуеш, това е достатъчно, за да се повдигне твоето съзнание. Тая дума има мощно действие.

Вие казвате: “Какво означава добрата дума?” Един ученик питал своя учител какво нещо е доброто. Учителят му казал: “Тръгни по пътя и ще научиш какво нещо е доброто.” Веднага го хващат по подозрение и го осъждат на смърт. Като го закачили на въжето, той казал: “Свърши се”, така си мислел ученикът. Той си казал: “Искам да зная какво нещо е доброто, но сега какво ще науча, като ми стегнаха врата.” Като му стегнали врата, царят дошъл на местото и казал: “Освободете го!” След като го освободили, ученикът разбрал какво нещо е доброто. Царят го потупал по гърба и казал: “Върни се при твоя учител и му кажи какво нещо е доброто.” Той вече имал една вътрешна опитност, а не на думи. Царят казал: “Снемете го от въжето, нека да се върне при своя учител.” Това е доброто в света. Когато всичко изчезне в света, когато всичко за тебе е разрушено, казва се: “Да бъде светлина”, и се възстановява този свят. И всичките ти разрушени бленове се възстановяват. И Бог те възстановява млад и свеж и силен. И ти казва: “Върни се при своите!”

Досега много пъти съм ви говорил. Аз наричам най-добрия учител в света Божествения дух, който започва с Любовта. Има един учител на любовта, който учи с любов. няма по-добър учител от него. Вие сега сте ходили при много учители. Някои започват със светлината, някои със силата, някои с богатството, някои с външни изражения. Те не са онези учители, които могат да внесат нещо във вас. Онзи Учител, при който могат да отидат всички верующи, това е Любовта, при който Учител всеки може да отиде и с който Божественият Дух се изявява. Сега, всички си решете да отидете при тоя Учител. Вий много пъти сте ходили при него, той е много взискателен. Който трябва да влезе в това училище, той трябва да се отрече от всичко в света и от себе си и от своя си живот.

Ще ви приведа един пример от стария завет. От него ще видите защо трябва да се отрича човек. В време на Саула се явил един голям герой, Някой си Голиат, който със своите думи обезчестил израилското войнство. Давид отишел при Саула, искал да се бие. Най-първо цар Саул го облякъл с ризница, дал му шлем, копие и прочие. Като се облякъл с тези тежки дрехи и взел тези тежки оръжия, Давид казал: “Тези работи са много тежки. Не мога да си служа с тях. Ако отида с тези неща на бойното поле нищо няма да свърша, ще ме претрепят и аз ще се опозоря.” Оставил той ризницата и тежките оръжия и шлема, взел си една малка торбичка, една прашка и три камъчета. Царят казал: “Какво ще свършиш с тази прашка? Детинска работа!” Но Давид знаел да работи с тая прашка. Той, като турил първия камък в тая прашка и замерил, камъкът ударил Голиата право в челото. Там има един център. И тогаз Давид отива, изважда неговия нож и му отсича главата. Някои казват: “Може ли?” Питам: ти на злото в себе си можеш ли да му отрежеш главата? Това е значението. Челото означава разумното, светлината. Значи на злото ще трябва да отговориш със светлина - тази прашка, този камък. Човек, който отива в света да воюва, той трябва да е въоръжен със светлината на ума си, с доброто и любовта и със силата.

Вие често се обезсърдчавате. Често при мене идват и ми се оплакват някои, че не можели да пеят. А на това къде е причината? Че как ще пееш, когато вън има 35 градуса студ. Разбирам един салон отоплен, като салон България. Там се пее. Има 15 - 20 градуса топлина, ти си разположен, добра е и обстановката. Та рекох, когато не можеш да пееш, салонът не е добре отоплен. Щом влезеш в отоплен салон, дарбите във вас ще се проявят. И ако Някой път дарбите във вас не се проявяват, то ти си в салон неотоплен. Не се обезсърчавайте. Някой път мислите, че нищо не знаете, Някой път пък мислите, че много знаете. И двете неща са неверни. Вечерно време, ако аз завъртя електрическия ключ и светне салона, вие сте много учени, четете и много знаете. Но когато завъртя ключа в обратна посока и стане тъмно в салона, какво ще четете. Да кажем, че трябва да четете една книга - декламирате поезията на Омира, четете от тая книга. Като завъртя ключа, ще стане тъмно и как ще четете Омира? Не, че сте невежи, но нямате условия - светлина.

Любовта се отличава със следното: Някой иска да чуе дали го обичат или не. Какво ще питаш Господа: “Господи, обичаш ли ме или не?” Че в самия този въпрос имате едно съмнение. Вие трябва да носите това съзнание, че Бог ви обича. Никакво съмнение да не влиза във вашия ум. В всичко друго можем да се съмняваме, но щом дойдем до Бога, ние трябва да имаме една мисъл. И да се съмняваме в Бога или в себе си, или в ближните си, то е все равносилно. Има нещо в света, в което човек не трябва да се съмнява и в което седи силата му. Той не трябва да се съмнява в Божията Любов, в Божествената Мъдрост. Той не трябва да се съмнява в Божествената Любов; той не трябва да се съмнява в Божествената сила. Това са три неща, до които като дойде, той да има само едно мнение. Той да гради всичко върху Божествената Мъдрост върху Божествената доброта и Любов и върху Божествената сила. Това да бъде тил в съзнанието ви. Като дойде до това да кажеш: “Има нещо, за което аз не питам!”

Сега следующето, второто положение е: ние трябва да докажем, че оценяваме, ценим разумността в която живеем. Ние оценяваме света, както е направен. Ние оценяваме доброто, което Бог ни е дал. Оценяваме силата, която Бог е дал на наше разположение. Защото всички онези хора, с които ще дойдете в стълкновение, те носят в себе си това, Божественото. И следователно, в дадения случай или вий ще бъдете образа за Него или той ще бъде образ за вас. Ако Някой не ви обича, обичайте го вие. Ако Някой за вас мисли добре и вий мислете за него добре. Защото този, който не мисли добре за вас, той няма светлина, той не ви вижда, той е в тъмно. И затова той няма мнение. Може ли жадният човек да има лошо мнение за онзи хубавия балкански извор? Като дойде при него, като го погледне, трепне му сърцето. Като вземе капка по капка. Като вземе от тези глътки, каква разтуха има в него. Той не може да има лошо мнение за този извор. Може ли гладният човек да има лошо мнение за онзи, хубавия хляб, който му се дава, той още с уханието му разбира какво нещо е този хляб. И като го яде, у него се заражда една вътрешна благодарност. Можеш ли да имаш лошо мнение за онзи човек, който те освобождава от въжетата. Или лошо мнение за един човек, който ти помага. Към този човек никога не може да се зароди в душата ти едно лошо чувство. Сега аз не съм за самоосъждането. Аз съм за това да се изправи човек. Като видя един умен човек, аз се зарадвам, защото имам един образец. Като видя един силен човек, аз се зарадвам, това е за мен образец. И като видя един добър човек, аз се зарадвам. В умния човек, в добрия и в силния човек, Бог се проявява. А пък там, гдето Бог се проявява, злото не може да вземе надмощие.

И на вас ще ви дам едно правило: вие сега всички искате да се борите с злото. Тази война с злото, оставете я настрани. Всякога, когато искаш да се бориш с злото, турете доброто между себе си и злото. Ти да бъдеш на дясната страна, а злото на лявата, а по средата да бъде доброто. Лошите хора поставят себе си на лявата страна, а пък турят доброто на дясната страна. А в центъра турят злото. А пък добрите хора трябва да турят доброто в центъра, себе си в дясната страна, а злото в лявата. Когато дойде злото трябва да знаеш, че между тебе и злото е доброто. И тогаз можеш да бъдеш спокоен. Всички онези енергии, като излязат от злото, ще минат през доброто, а доброто знае как да се справи с тях.

Това е закона на присаждането. Щом се присади една киселица с една питомна ябълка, някоя хубава ябълка, доброкачествена, то онези недоброкачествените сокове щом минат през новата присадка, веднага се изменят. Всичко онова, което мине от злото към доброто се изменя. Сега Някой път у вас остават старите разбирания, вие казвате: “Как да направим това?” Много ученици са питали така: “Не зная как да угодя на моя учител.” Този учител преподава по математика. Ти учи математиката, нищо повече. Като я изкара[ш], решавай добре задачи и ти постепенно ще имаш доброто умение. Ако ти не учиш, не можеш да имаш доброто мнение на учителя си. Това е много вярно. Да кажем, че учителят ти преподава по музика. И ако ти не разучаваш добре уроците, той не може да има добро мнение за тебе. Ако заучаваш добре уроците му, той всякога има добро мнение за тебе. Същото е и при математиката. Много безкористни са учителите. Може да има някои малки изключения, но изобщо са безкористни.

Ако един ученик се страхува, че може да бъде засенчен от своя учител, ученикът не разбира. И ако един учител [се страхува], че може да го засенчи ученикът и той не разбира, той не е учител. Учителят никога не може да бъде засенчен от своя ученик. И ученикът не може никога да бъде засенчен от своя учител. Ако един учител засенчи ученика, ако в него влезе мисълта да засенчи ученика, тогаз той не е разбрал своето предназначение. Светът е толкоз широк. Учителят е далеч от ученика. И учителят никаква сянка не иска да хвърли върху ученика. Учителят иска да учи ученика. Мисията на ученика, за която той е пратен на земята, е да свърши това училище и да бъде полезен в даден случай на всички свои другари.

Научете се да говорите. Научете се да говорите хубаво, понеже каквото говорите, ще се върне при вас. Всичките ви речи се филмуват. Така както говорите некому, има киноартисти, които постоянно въртят и филмуват речта ви. И Някой път на кино ще видите какво сте говорили. Когато започнете да изучите този филм, веднага ще видите погрешките си, ще схванете, че не трябва да говорите така.

Кое е по-лесно да кажете сега: “Обичам ви” или “не ви обичам”? Кое е по-лесно на гладния да каже: че може да яде или че не може да яде? Ако може да яде, какъв е гладният? Той е здрав човек. Ако не може да яде, това показва, че е болен. Следователно ако вие кажете, че не можете да обичате, вие сте на сцена, нищо повече. Ако кажете, че обичате, вие сте здрав човек. И тогаз въпросът е: ще ядете в даден случай толкоз, колкото е потребно, за да се възобновят вашите сили. Та първото нещо е: вие трябва да мислите. Светлината е външен стимул за любовта. Това е пробуждане на съзнанието. Любовта не е дошла още. Като дойде светлината, тя е предговор за Любовта. И след това направо няма да дойде Любовта. Любовта идва най-после от всичките неща. По-рано идва силата и това, което иде най-после е Любовта. И понеже Любовта идва последна в света, сега още Любовта я няма, но се приготовлява. Чрез светлината и чрез силата света сега се освобождава, за да бъдем готови, та като дойде Любовта, да можем да я разберем и приемем. С Любовта ще се изгради бъдащата култура, бъдащия живот. От всичко трябва да се отречем - от всички онези слаби и стари разбирания. Върху старите веяния, старите разбирания Любовта не може да се прояви.

Ти питаш: “Какво ще стане с мен?” Ти ако имаш съзнанието на една мравка, ти ще останеш с това съзнание, какво ще придобиеш? Какво ограничение има в съзнанието на мравката? Има един мравуняк при мене. Давам им кашкавал - не го ядат. Давам им пъпешено семе. И него не ядат. Гледам, че те ходят по дърветата, там има някои боровинки, зрънца и тях ядат. Вегетарианци са. Такива работи, като кашкавал не ядат. Изхвърлят го навън. Но намират зрънца и ги ядат. Тези мравки са доста миролюбиви. Ако мравките са станали вегетарианци на планината, на 2000 метра височина, аз разбирам. Те казват: “Това, което давате, е един лукс, който не може да се намери на планината, та ще бъдете така добри да не ни давате кашкавал.”

Та най-естествената храна за човешката душа, това е храната, която иде от Любовта. Трябва да започва със светлина. Светлината и топлината, това са храна за душата. Това са храни, които идат от Любовта. Светлината е плод от Любовта. И топлината е плод от Любовта. Светлите мисли и светлите чувства, това са неща, които хранят човешката душа. И след като се е нахранила душата със светлина и топлина, след като се е хранила с хубавите мисли и чувства и добрите постъпки, след това идва вече Любовта. Тогаз вече за човека се отваря едно ново поле. Един нов свят се явява пред него. И апостол Павел казва: “Око не е видело и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.” Та целия свят, всичката природа - това са възможности за проявение на Божията Любов, която има да опитаме. Несметни богатства, несметни възможности има. И за певци, и за музиканти, и за бащи, и за майки, и за слуги, и за художници, за всички хора има несметни богатства, в каквото и положение да са.

Дръжте мисълта, че Бог дава всички възможности на тебе. Бог е обмислил за тебе и ти не трябва да се обезсърдчаваш. Всеки един човек, какъвто и да е, да бъде за тебе един стимул за един стремеж. Та, всички хора, които срещате, са едно благо за вас, ако разбирате. А пък всички хора, които срещате, ако не разбирате, са една спънка за вас. Та, ако разбирате, светлината, доброто и силата са едно благо за вас. И в добрия живот, в разумния живот и в силния живот е Бог. В тях Бог се проявява. И всички хора, които носят в себе си доброто, разумното и силата, те са едно благо за вас, с което Бог всеки ден ви посреща.

Та рекох, като се срещаме сега на планината, имайте желание тази година да се възобновите съвсем. Някои от вас сте остарели и мислите, че сте стари. Не. Да остарее човек е много мъчно. Най-мъчната работа е да остарее човек. Откак е светът създаден, в небето има само 24 старци. Много мъчно човек става старец. И сега се приготовлява онзи старец, за да станат 25. А пък тук на земята ги е наспорил Господ, с милиони старци има. Вие се откажете от тази идея. За подмладяването - може, а за остаряването - оставете това. Всички станете кандидати за младостта, а пък за старостта, то е много за вас, непостижимо е за вас. Единственото нещо, което е непостижимо за вас, то е старостта. Ако искате да остареете, то невъзможно. Но ако искате да се подмладявате, то е възможно.

Затова, обновявайте се във вашата мисъл, във вашето чувство и във вашата сила и бъдете като децата. И да носите Божественото Знание, Божествената Любов и Божествената Сила.

Отче наш

Сега, като тръгнете нагоре към “Езерото на чистотата”, не бързайте. Някои бързат да стигнат първи. Като се запъхтите некъде, спрете се и починете си малко. Защото има някои сестри, които мислят, че са стари. И мислят, че не могат да ходят. Като се запъхтите, кажете: “Млад съм!” 6ч.30 мин.

(Веднага от Молитвения връх отидохме при “Езерото на чистотата”. На полянката над езерото се направиха паневритмичните упражнения и след това при езерото си умихме лицето, краката.)

Беседа от Учителя
държана на 2 август 1939 г., среда, 5 ч.с.
Молитвеният връх при Седемтях Рилски езера


--------------------------------------------------------------------------------
*очи - пъпките, които лозарите оставят на лозовата пръчка





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни