Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1939_08_06 Светлина, топлина и сила

Съборни Беседи Рилски Беседи Седемте езера Рила

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Albena

Albena

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1120 Мнения:

Публикувано 16 януари 2011 - 13:45

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

СВѢТЛИНА, ТОПЛИНА И СИЛА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово,  1939 –1940
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание



Светлина, топлина и сила

[Йоана, 18 гл.]

Съвременните хора са дошли на земята да се учат, да бъдат добри ученици, да изпълняват волята Божия. Който иска да бъде добър ученик, той трябва да държи ума, сърцето и волята си в изправно положение. Когато маслото изтича, гърнето не е здраво; когато водата изтича, шишето не е здраво. Какво става с маслото и с водата, които изтичат от пукнатите съдове? Те изгубват чистотата си, в тях влиза нещо отвън, което ги прави мътни. В такова положение се намират и хората на земята, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. Запример, мома и момък се обичат, оженват се, раждат им се деца. Майката и бащата се обичат, и децата им се раждат и отглеждат с любов. След няколко години, обаче, между родителите и децата се явява някакво недоразумение. Коя е причината за това? Един или двама от семейството са пукнати стомни: или майката и сина, или бащата и дъщерята. Ако всички членове в семейството са здрави стомни, невъзможно е да се яви никакво недоразумение между тях. Когато стомната е пукната, съдържанието й изтича, пада на земята и придобива някакъв външен елемент, който не му е присъщ. Този елемент, именно, внася известно недоразумение за окръжаващите. Докато бащата е жив, синовете и дъщерите живеят добре помежду си. Щом бащата замине за другия свят, те започват да се карат за наследство, всеки иска да вземе по-голям дял. Чрез наследството се проверява тяхната здравина. Сега те разбират, че са пукнати стомни. Ако бащата не беше умрял, синовете и дъщерите нямаше да знаят, че имат нещо болно в себе си.

В притчата за „блудния" син се говори за малкия брат, който искал да се освободи от баща си, да поживее свободно. За да не го обиди, да не се почувства ограничен, баща му дал, каквото му се падало от наследството и го изпратил в широкия свят. След като изял и изпил всичко, малкият син, когото наричат „блудният син", се върнал при баща си разкаян. Той разбрал, че баща му бил добър и разумен човек. Като се върнал вкъщи, бащата го приел с всичката си бащинска любов и в негова чест заклал най-угоеното теле. Като се връщал от работа, големият син видял, че баща му устроил голямо угощение и запитал, за кого се прави това. Като узнал, че баща му устроил угощението за малкия му брат, той се ядосал и казал на баща си: Толкова време вече, как ти работя, но никога не си заклал угоено теле за мене, да се повеселя с приятелите си. Бащата отговорил: Няма защо да се сърдиш. Брат ти беше загубен и се намери, мъртъв беше и възкръсна, а ти трябва да знаеш, че всичко, което имам, е твое. Не трябва ли в този час да се повеселим заедно с изгубения ги брат? Значи, бащата се примирява с малкия си син, а големият син му се сърди. Защо? Стомната му е пукната някъде. Малкият син разбра, че баща му е добър и разумен, а големият син го обвини в несправедливости

Като ученици на новото учение, вие искате да отидете в света, да проповядвате. Какво ще проповядвате и на какво ще учите светските хора? Ако ги учите на ред и порядък, на законност, те знаят това по-добре от вас. Дето отидете между тях, навсякъде ще видите училища, черкви, съдилища – всичко е уредено. Ако искате да ги учите, как да се обичат, и това знаят. Като отивате между светски хора, внимавайте да не постъпите като стария рак. Един стар рак казал на сина си: Синко, върви право! Младият рак отговорил: Татко, покажи ми, как трябва да ходя. Тръгни ти напред, аз след тебе, да се науча. Старият рак тръгнал напред, а синът подир него. – Татко, и аз вървя така, казал младият рак.

Следователно, като отидеш в някоя държава, ще изпълняваш нейните закони. Накъдето вървят другите и ти ще вървиш с тях. Да проповядваш на хората, не значи, да ги учиш на това, което те знаят, но да си готов да споделиш с тях благата, които имаш. Щом получиш едно благо, не мисли, че ти единствен си достоен за него, но бъди готов да го споделиш с всеки, който има никаква нужда. Не спорете, кой пръв е получил благото. Не е важно, кой пръв е получил известно благо, но кой го е преценил и използвал, както трябва. Мнозина виждат изгрева на слънцето, но малцина го използват разумно. Художникът вижда картината на изгряващото слънце по един начин, а обикновеният човек го вижда по друг начин. Това зависи от окото и от разбирането на човека.

Сегашните хора страдат поради неправилните разбирания, които имат за живота. Те не разбират живота, но и себе си не разбират. Ето, Петър, един от любимите ученици на Христа, не познаваше себе си, не знаеше, какво се крие в него. Докато казваше, че е готов да умре за Христа, той три пъти се отказа от Него. Докато беше готов да се бори за Христа и отряза ухото на един римски войник, няколко часа след това се отрече от Христа. Христос каза на Петра: „Петре, скрий ножа в ножницата!" С тези думи Христос искаше да му каже, че с отсичане на едно ухо работа не се върши. Щом се отвори война някъде, поне един човек трябва да умре. И вие понякога мислите, че с една малка жертва можете да се изправите. Не, поне едно нещо у вас трябва да умре. Наистина, ако омразата, безверието, противоречията в човека не умрат, той никога няма да се изправи. Като чуят думата смърт, хората започват да се смущават.  Те не разбират значението на тази дума. Да умре човек, това значи, да мине от един свят в друг, от едно разбиране в друго, от смърт в живот.

Мнозина мислят, че лесно могат да се изправят.  Те се самозаблуждават. Никой никого не може да изправи. Ако човек сам не желае да се изправи, никой не може да го изправи. Какви ли усилия не са употребявали майки и бащи да изправят децата си, но не са успявали. И като знае това, човек пак се заблуждава, че се е изправил. Обаче, като се намери пред някое изпитание, тогава вижда, че не се е изправил. Човек познава силата си само при изпитанията. Казват, че човек трябва да бъде хладнокръвен, философски да понася страданията. Преди да са дошли изпитанията, лесно се говори за хладнокръвие, но опитайте се да вземете красивата дъщеря на някоя майка и ще видите, колко е хладнокръвна; опитайте се да вземете сина на някой баща, да видите, колко е хладнокръвен; опитайте се да вземете парите на богатия човек, да видите, колко е хладнокръвен; вземете красотата на младата мома, да видите, колко е хладнокръвна; вземете здравето на човека, да опитате хладнокръвието му; вземете оръжието на войника, ще видите, дали е хладнокръвен.

Кога употребяват думата „хладнокръвен"? Когато искат да кажат, че някой човек понася спокойно страданията и изпитанията. Обаче, тази дума не е употребена на място. И рибата е хладнокръвна, или студенокръвна, но нито е философ, нито е търпелива. Когато ръцете и краката на човека изстиват, той става философ; не краде, не бяга, не яде и не говори. Той става като светия. И вълкът зимно време измръзва, но нито е светия, нито е хладнокръвен. Щом се стопли, той веднага напада овцата. Когато замръзне, и овцата става светия; като се стопли, тя започва да пасе трева. За свое оправдание, вълкът казва: Ако овцата имаше много висока, или много ниска температура, не бих я нападал. Понеже има малка топлина, аз я нападам. Следователно, вината е в овцата, а не в мене. Права ли е философията на вълка?

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората убиват вълците, защото им причиняват пакости. Вълкът напада главно овцете. Можете ли да възпитате вълка, да го заставите да се откаже от овцата? Каквито опити да правите, вълкът не може да се възпита. Докато е вълк, все ще яде овце. Една от причините да яде овце се крие в желанието му да стане овца, да смекчи характера си. Всички преследват вълка, убиват го заради лошия му и жесток характер. Той съзнава това и търси начин да смекчи характера си. Като се храни с овце, той ще придобие техния характер и някога, в далечното бъдеще вълкът ще стане овца. Оттук вадим заключението: каквато храна употребява човек, такива качества придобива. Иска ли да придобие любовта, човек трябва да се храни с нейните елементи.

Като слушате да се говори, че вълкът може да стане овца, това ви се вижда невъзможна, противоречиво. В живота противоречия няма. Противоречия съществуват в умовете на хората. Те сами казват за някого, че има вълчи характер. Как е възможно човек да има вълчи характер? Възможно е. Храната, която човек употребява, може да ожесточи характера му, да го превърне в животно. Нечистата и груба храна, изразена в лоши мисли и чувства, огрубява човешкия характер. Поради лошия и нечист живот, човек постепенно губи добродетелите си и проявява качества, които го понижават. Какво ще кажете за онзи човек, който поради пиянство и други слабости продава всичко ценно? След като продаде всичкия си имот, той продава жената и децата си. Този човек е продал всички свои добродетели. Какво ще кажете за една мома, която продава или залага убежденията си за черните очи на един момък? Тази мома е изгубила една от своите добродетели. Ще дойде ден, когато момъкът с черните очи ще почерни и нея. Защо? Защото тя не се е пожертвала за душата на момъка, но за черните му очи. Някоя мома се влюбва в ръцете, в пръстите на един момък и казва, че ръцете му са като на ангел. Като се ожени за него, тя опитва тия ангелски ръце на гърба си. Той става капелмайстор за нея и започва да маха с ръцете си из въздуха. Щом усети тия ръце върху гърба си, тя започва да плаче. Всеки би плакал от такива ръце. Всеки би плакал от черните очи на онзи момък, който е в състояние да припише на момата всички престъпления.

Момък, който обича една мома, трябва да й припише всички добродетели. Той трябва да бъде за нея художник, а не капелмайстор. Като художник, той трябва всеки ден да я рисува, да създаде от нея ангелски образ. Като нарисува хубави картини, той има право да ги продава, но в никой случай няма право да продава своята възлюбена. В този смисъл, всеки човек трябва да стане художник, да вижда красивото в хората. Даде ли път на Божественото в себе си, човек става красив. Бог е вложил в него Божествен дух и Божествена душа, а също така – Божествен ум и Божествено сърце. Лошото в човека е кал, която може да се изчисти. За да не се каляте, не се спирайте върху нечистото в човека. Влезе ли животът в него, той всичко ще изчисти. Задачата на художника е да рисува и да изучава чертите на човека. Той трябва да знае, защо косата на един човек е мека, а на друг – остра; защо ноктите на един човек са къси и широки, а на друг – тесни и дълги; защо носът на един човек е къс, а на друг – дълъг. Като рисува хората, художникът лесно изучава чертите и линиите на човешкото лице.

Един знаменит художник бил повикан от един богат американец, да го рисува. Художникът се условил с него и започнал да го рисува. Той работил цял месец върху портрета на американеца, но останал учуден, че носът му не се подавал. На всяко позиране той изправял носа, но на другия ден пак се оказвало нещо криво. След продължителна работа върху портрета, художникът казал на американеца: Господине, ще ме извините, не мога да нарисувам носа ви – нещо не ми се подава. Както да го изправям, на другия ден пак намирам нещо криво. Вие сте първият човек, на когото не съм могъл досега да нарисувам носа. Особен е вашият нос. – Много естествено, моят нос е изкуствен – спокойно отговорил американецът. При всяко позиране той побутвал носа си, и с това изменял посоката на линиите му.

Казвам: Не рисувайте изкуствени носове! Не примирявайте непримиримите неща в живота. Дължите ли нещо на някого, платете дълга си. – Ще го помоля да ми прости. – Не, плати дълга си – нищо повече. Следователно, искаш ли да се примириш с Бога, трябва да Го обикнеш. Ти можеш да плачеш, да се разкайваш, колкото щеш, но не Го ли обичаш, никакво примиряване не може да стане. Само любовта е в състояние да примири противоречията в живота. Без любов горчивите думи си остават горчиви, а сладките губят сладостта си. Без любов и най-големите благодеяния остават безплодни.

Един богат американец умрял и веднага се отправил към рая. На райската врата го посрещнал свети Петър и го запитал: Къде отиваш? – В рая. Докато бях на земята, правих много добрини, заради които трябва да бъда в рая. – Какви добрини си правил? – Направих една черква. – Какво получи за това? – Всички вестници писаха за мене. – Ти си получил вече своята заплата. Друго добро дело? – Направих едно училище. – Какво получи за това? – Нарекоха училището на мое име. – И за това ти е платено. – Друго добро дело? – Помагах материално на различни дружества, и всички ме приеха за почетен член. – И за това ти е платено. Такива добрини тук не се приемат. Кажи едно такова добро, за което никой не знае, и никой не ти е платил. Дълго време мислил американецът и най-после казал: Преди години отивах по една работа в града; една бедна вдовица тръгна подир мене, да й дам някаква помощ. Аз й казах, че бързам, не мога да се спирам, но тя настоятелно ме следваше. Най-после, за да се освободя от нея, аз й подхвърлих един долар и си заминах. – Виж, това е друго нещо. За тази работа ще се отнеса до Господа, Той да се произнесе. Отиват двамата при Господа. Свети Петър влиза вътре и разправя цялата работа. Като го изслушал, Господ казал: Дайте му два долара и го изпратете на земята! Следователно, Всяко добро, което не е направено от любов, но за слава пред хората, не се приема от Бога.

Като ученици, от вас се изисква да станете художници, да изучавате хората и да рисувате само красивите им черти. Това може да постигнете с помощта на любовта. Само онзи може да вижда красивото, който обича. Само онзи може да се жертва, който обича. Запитвали ли сте се, можете ли да обичате поне един човек така, че да сте готови да пожертвате за него всичко? Кой може да бъде този единият? Той може да бъде или Бог, или вашият ближен, или вие самият. Човек трябва да започне или със себе си, или с ближния си, или с Бога. Отдето да започне, все е добре, но важно е да обича. И като обича, да е готов на всякакви жертви. В това седи силата на човека. Истински художник е онзи, който със силата на своя ум, на своето сърце и на своята воля може да пожертва всичко. Истинският художник туря всички линии на мястото им и от тях създава красива картина. Погрешките на хората не са нищо друго, освен части от цялото,.  т. е. отделни линии от една красива картина.

Желая на всички да бъдете велики художници, от погрешките и недостатъците на хората да рисувате красиви картини. Любовта превръща всички слабости и недостатъци на хората във велики добродетели. Който не разбира това, той изпада в противоречия. Който разбира любовта, той знае, че престъпленията и недостатъците са лоши по единствената причина, че не са направени на своето време и място. Ако храни новороденото си дете с твърда храна, майката върши престъпление. Новороденото дете се храни само с мляко. В този смисъл, злото, престъплението, като части на цялото, в бъдеще ще се превърнат в добродетели.

Като ученици, вие трябва да се научите да преодолявате мъчнотиите. Дават ли ви твърда храна, приложете зъбите си – своите добродетели. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Не можете ли да я дъвчете, вие сте слаб човек. Вижте, какво правят растенията с въглеродния двуокис. Макар и задушлив газ, те го приемат като храна: разлагат го на въглерод и кислород. Въглерода задържат в себе си и го обработват в сложни органически съединения, а кислорода изпращат във въздуха, с което го опресняват и пречистват. Днес светът се нуждае от гениални хора, които да превърнат сегашното зло в бъдеще добро. Бъдещите хора ще имат мощ и сила в себе си да превръщат злото в добро, в сладки плодове, както растенията обработват въглеродния двуокис и го превръщат в хранителни материали за себе си и за цялото човечество.

Желая ви да бъдете мощни и силни, да бъдете герои, да превръщате злото в добро, скърбите в радости, да образувате сладки и вкусни плодове, както за себе си, така и за своите ближни.

От тъмнина към светлина!
От студ към топлина!
От безсилие към сила!

6. август, 5 ч. с.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10844 Мнения:

Публикувано 27 октомври 2013 - 10:41

От книгата "Езикътъ на любовьта".
Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Светлина, топлина и сила


Небето чисто синьо.
Времето меко, слаб вятър.
Слънцето изгря в 5 и 31 часа сутринта


Нека всеки тайно да прочете Отче наш.

Ще прочета 18 глава от Евангелието на Йоана.

“Духът Божи”

В света има три важни работи. Всеки, който иска да следва Божествения път, или да бъде ученик, да държи умът си, сърдцето си и волята си в изправно положение. Щом маслото изтича из гърнето, гърнето не е здраво; щом водата изтича из шишето, шишето не е здраво. Има две опасности. През пукнатините водата изтича. И щом из шишето изтече водата, отвън ще се влее нещо, което е мътно. И целият живот е създаден от противоречия. Вземете семейството. Майката с любов ражда децата, също и бащата с любов се отнася към тях. Децата са като ангелчета. Но след време се ражда едно недоразумение и между родителите и дъщерята или сина. Може бащата или майката, или синът, или дъщерята да са пукнати шишета. Може майката да е здрава, а бащата да е пукнат; или може би дъщерята да е здрава и синът да е пукнат. Но питам: ако допуснем, че всички шишета са здрави и няма споразумение, как ще си го обясните? Няма споразумение между тях. Питам: когато двама хора се карат за имуществото на баща си, къде е причината? Причината е в следующето. Причината седи в това, че бащата умира. Бащата е виноват, че умира. Защото, ако бащата не беше умрял, синовете не щяха да се карат. В притчата на блудния син се разказва, че младият син искал наследството си. И бащата го изпраща, за да не го обиди, да не мисли синът, че баща му е лош. Син му отива и похарчва всичко. Връща се и вижда, че баща му е прав. И съзнава погрешката си. Най-първо той е мислил, че баща му не е толкова добър и че той трябва да бъде свободен. Но щом се връща назад, бащата се примирява с малкия син, а пък се скарва с големия. Големият вижда, че бащата дава угощение на малкия си син и казва: “Какво има? Аз толкова години работих и никакво угощение не ми даде, а сега, като дойде младият, ти устрои угощение.” Баща му казва: “Защо се сърдиш, всичко каквото имам е твое.”

Сега вие, които ме слушате, някои сте от младите синове, а някои от старите. Когато баща му даде парите на младия син, младият син каза, че баща му е много добър. И като се върна позна погрешката си. Големият син не призна, че баща му е прав.

Сега вие искате да отидете в света да носите Новото учение. В какво седи Новото учение? То не е бит-пазарско учение. Ако отидете в света, да турите ред и порядък, да турите ред и законност, те си имат много по-добри закони. Те си имат ред. Определят автомобилите от коя страна да се движат от ляво или от дясно. После имат къщи построени, плащат определени данъци, имат си свещеници и училища, на какво ще ги учиш? Или ако влезеш в Някой дом, пак какво ще ги учиш? Как да се обичат ли? Те знаят как да се обичат. На какво ще ги учиш? Не трябва да правите погрешката, която направи старият рак. Старият рак казал на сина си, като излезе из реката: “Синко, право ще вървиш. Всички да видят, че право вървиш.” Малкият рак казал: “Я, ми покажи! Аз подир, ти отпред.” Старият тръгнал и синът казал: “И аз вървя като тебе.” На къде върви старият рак: в дясно или в ляво? В ляво. Като отидеш в някои държави, ще вървиш в ляво. И като се връщаш - в дясно.

Кое в света е криво? Погрешката е, когато едно благо го търсиш за себе си, не искаш това благо да го споделят и другите хора, ти считаш, че ти си достойният, а пък другите не са достойни. Например вие може да спорите тази сутрин кой от вас видел по-добре изгрява на Слънцето. Това зависи от вашите очи. Художникът, като погледне Слънцето, другояче ще го види. Мнозина от вас, които не сте художници, сте го видели малко по-другояче. Вие обичате Слънцето, но към обед не може да го погледнете. Не е приятно да го гледаш. И колцина може да гледате това Слънце 5 минути? Сега, от къде произтичат противоречията? Петър минаваше за един смел човек, който обичаше Христа. И казваше Петър: “Ако всички се отрекат от Тебе, аз не!” Това казваше мощният, знаменитият Петър. И като дойдоха да го хванат, този смелчак извади нож и отсече ухото на Малха. Той не му блъсна главата, но му отсече ухото. Искаше да му каже: “Ти умен ли си, ти слушаш ли, знаеш ли кого хващаш? Христос му каза: “Тури си ножа в ножницата! С едно отсичане на ухото, не се оправя тази работа. Трябва да умре Някой.” Петър искаше с много малко, с едно ухо, да се уреди цялата война и враговете да се победят. Христос казва: “Не, един трябва да умре най-малко в една война. И ако не умре, от тая работа нищо не става.”

Вие поНякой път искате да изправите себе си само с едно ухо. А трябва да се мре. Знаете ли, какво значи умирането? Ако ти не можеш да умреш за умразата, за безверието, за всички противоречия в света, които смущават душата ти, тази работа няма да се свърши. С едно ухо не се свършва. Умиране аз вземам в следният смисъл: да минеш от един свят в друг. Умиране не значи да умреш и да изчезнеш, а да минеш от един свят в друг. От едни разбирания в други, от смърт към живот. Има едно умиране от живот в смърт, то е друго.

Та рекох, всичката мъчнотия е в следното: помнете едно - човек никой не може да го изправи, ако той сам не иска да се изправи. Невъзможно е по никой начин да изправиш някого. По закон не можеш да го изправиш. Даже и един син, който е роден от баща си, бащата не може да го изправи. Някой път ние искаме да изправим хората. И привидно се самозаблуждаваме, че можем да ги изправим. Някой път и в себе си мислим, че сме се изправили. Но когато дойде изпитанието, виждаме колко е слаб човек. Я, на онази майка вземете красивата дъщеря? Какво ще бъде нейното положение? Казват, че човек трябва да бъде философ, хладнокръвно да посреща всичките работи. Но като вземете красивата дъщеря, и майката няма да бъде хладнокръвна. Вземете синът на бащата, и бащата няма да бъде хладнокръвен; вземете парите на богатия човек и той няма да бъде хладнокръвен. Вземете красотата на момата и тя няма да бъде хладнокръвна; вземете здравето на човека и той няма да бъде хладнокръвен; вземете оръжието на войника и той няма да бъде хладнокръвен.

И какво разбирате под хладнокръвен? Казват: “Хладнокръвен.” Тая дума не е толкоз уместна. Казват: “Трябва с хладнокръвие да постъпваме.” Нима рибите не са хладнокръвни? Казват, че Някой бил хладнокръвен и търпелив. Че няма по-хладнокръвни от рибите. Те гълтат рибите цели. Хладнокръвно ги гълта[т] цели. Единственото добро нещо в хладнокръвието е следното: на човека, като му изстинат ръцете, не може да кради. Като му изстинат устата, не може да яде. И вълкът, като замръзне, светия става. Но като го размразиш, вълк става. И овцата, като я замразиш, светия става. Трева не пасе. Но като я размразиш, пак е овца. Пак пасе. Какво трябва да яде вълкът? Ако тази овца имаше 500 градуса топлина, би ли я ял вълкът? Понеже овцата има температура близо до човешката, 37 градуса, вълкът я яде. Вълкът казва: “Погрешката на овцата е, че има малка топлина. А пък аз обичам студени работи, за разхлаждане.” Нали ако отидете в Америка летно време, когато е горещо, обичат да пият студени напитки от портокали, от лимони, вишни, ябълки, круши. Като пият студени питиета, на всички американци стомасите са все развалени от студеното. Права ли е философията на вълка? Не е права. Питам сега: ако седне човек и почне да възпитава вълка и му казва: Ти няма да ядеш овцете”, вълкът какво ще каже? Той ще каже: “Как няма да се ядат овцете, я ми кажи!”

Тогаз законът е този: Този вълк, който е изял хиляди овце, какво ще стане с него? Как ще оправдаете противоречията? Вълкът казва: “Ние ядем овци, за да станем овци, понеже сме много лоши.” Вълкът яде овци, за да стане овца. Тогава ако един вълк яде овци, за да стане овца, какво лошо има в това? И ако всички овци са били вълци и са станали овци, тогаз какво лошо има в това, че са яли овце? От какво станаха вълците? Вълците казват: “Всички ние станахме вълци по единствената причина, че се отказахме да ядем овце. И понеже съзнаваме своята погрешка, започнахме да ядем овце.” Ако не ядеш овце, вълк ще станеш. Ако ядеш овци, овца ще станеш. Ако се откажеш от Любовта, вълк ще станеш. Ако почнеш да ядеш Любовта, овца ще станеш. В живота противоречие няма. Не, че няма противоречие, но има нещо друго. Питам едного, на когото ръцете са изстинали, той казва: “Не ми е студено.” После казва: “Не мога да свиря, защото ръцете ми са премръзнали.” Той казва, че не му е студено, а не може да свири. Като е студено, не може да свири. Като дойде топлината, ще свириш. В самия човек, когато той пожертвува в себе си най-хубавата своя мисъл за една лоша мисъл, какво постигаш?

Аз знам един пример, който се е случил в България, в турско време. Един голям търговец във Варна се е научил да играе на комар. Това е хазартна игра. Като залагал, залагал, заложил всичко и най-после заложил и жена си. И като заложил и жена си, тя тогава се развела с него, нищо повече. Отказала се от него. И ако ти, като заложиш всичко, заложиш и най-хубавото в себе си, тогава с тебе ще стане това, което стана с този гърк, че жена му се отделила от него. И тогава ще изгубиш. Ти казваш: “Защо изгубих тази добродетел?” - Защото си я заложил. Че ако момата заложи своите убеждения за черните очи на един момък, ако тя заложи всичките си добродетели, какво ще ѝ донесат тези черни очи? Ще я почернат, нищо повече. И всека една мома, която е заложила своите добродетели, за черните очи на момъка, той я почерня. И след като се ожени, той ще тури на гърба ѝ всичките ѝ престъпления, които има в нея, няма да остави престъпление, което той да не ѝ препише. Обходете целия свят и ще видите, че младите момци приписват на младите моми всичките престъпления. Някоя мома пожертвува всичките добродетели за ръцете на един момък. Казва тя: “Неговите ръце са ангелски, колко са красиви пръстите му. Първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът му! Пръсти на художник!” А пък след като се ожени за него, този художник става като капелмайстор. И казва: “Раз, два, три и прочие.” И тя почва да пее. Някои казват, че тя плачела. Всеки би плакал от такива “ангелски ръце”.

Рекох, младият момък трябва да препише на своята възлюблена всичките добродетели. Това е възвишеното и благородното. Младият момък не трябва да става капелмайстор, но да стане художник. И художно да ѝ каже: “Я, ми позирай.” И тя да позира, и той да направи хубави картини. Той ще ги продава и хубаво ще живеят. И той ще казва: “Каква красавица е тя! Какъв ангел!” А пък сега младият момък скрива четките и боите, затваря всички врати и ѝ казва: “Ти вече няма да отиваш никъде! Никой да не те вижда.” И тя остава затворница.

Сега аз ще ви кажа следното, не зная как ще ме разберете: От вас по-хубави хора не съм виждал в света. И съм намислил да ви рисувам вече. Художник съм вече. След като мислих, мислих, рекох си: Ще взема вече четката. Тези хора трябва да се рисуват, че светът да види какви хора има. Това са красиви ангели, нищо повече. Че така е! Разбира се, така е. Нали казват, че всички хора са от Бога направени. Че имали кал, това - онова, ще изчистим калта и ще видим Божественото в тях. Ще почнем с хубавото, Божественото в тях. Човек има един Божествен Дух, душа, ум, сърдце и воля. Човек има едни Божествени уста, един Божествен нос, има едно Божествено тяло. Всичко в човека е Божествено. В един смисъл аз говоря вярно. Един човек и като е лош, да види[ш] доброто в него. Аз гледах един момък, неговата възлюблена мяза на арабкиня, черна е, а пък той казва: “Каква красота е тя! Какъв ангел е тя!” Какво ще му кажеш? Ако му кажеш, че не е красива, той ще се нахвърли отгоре ти. Той казва: “Красива е! Колко е сръчна!” А пък аз гледам сръчността ѝ, че най-първо кърпата на главата ѝ не е завита както трябва. Виждам, че косата ѝ не е вчесана както трябва. А пък той казва, че е вчесана добре.

Защо на някои хора косите са къдрави, а на други - гладки. Защо на някои хора косите са меки, а на други са твърди и остри? Защо на някои хора ноктите са широки, а пък на други - тесни? Защо на някои хора нокът е тесен, а на други е широк; на някои - къс, а на друг - дълъг. Има един анекдот: Един американец имал един изкуствен нос, направен. Той повикал един знаменит художник, който започнал да го рисува. И като го рисувал, онзи човек в къщи побутне носа си малко и на другия ден художникът почва да поправя носа. Човекът у дома си пак побутне носа и на другия ден художникът пак си го поправи. И след един месец художникът му казва: “Ти си единственият човек, чийто нос не мога да нарисувам. Бамбашка нос имаш! Как ще го рисуваш!”

Искам да река следното: Не рисувайте изкуствени носове! Не ще можеш. Никога не примирявай това, което не може да се примири. Ти казваш: “Аз имам да ти давам, но ми прости.” Не, не. Плати на човека, нищо повече. Никога в света ти не можеш да се примириш с Бога, докато не Го обичаш, нищо повече. Можеш да се разкайваш, можеш да плачеш. Любовта е, която примирява нещата в света. При тая Любов всичко може да стане. Двама души се карат само за сто лева. Двамата 20 години не се срещат за тия пари. Когато дойде Любовта, тя ще ги примири. Какво е това да се караш за сто лева? Може ли да става въпрос за сто лева? Казал ти Някой някоя обидна дума. Че ако те беше обидил на френски или английски, щеше ли да се обидиш? -Не. Но щом ти говори на разбран български език, ти се обиждаш. И ако беше ти говорил хубави думи на френски език, не щеше да разбереш.

Има един анекдот: Отива един богат американец в небето и казва: “Много добрини направих в света.” Свети Петър го пита: “Какви добрини?” -“Направих църква.” Свети Петър му казал: “Но ти не я направи от Любов, а за слава от хората. Не върви това тук.” Онзи казал: “Направих училище.” Апостол Петър му казал: “Училище си направил пак за слава от хората. Това пак не върви. Кажи нещо, което си направил, без да е за слава от хората.” Онзи мислил, мислил, той големи работи направил, но все за слава от хората. Най-сетне дошло му на ум следната добрина, казал: “Един ден отивах на работа и една вдовица върве подире ми и аз ѝ дадох един долар, за да не ме смущава.” И апостол Петър казал: “Сега вече мога да те заведа при Господа и Той може да те приеме. За други добрини няма да те приеме Господ, но за този долар ще те приеме.” Петър го завел при Господа и разправил на Господа всичките му добрини. Господ казал: “Дайте му два долара и го пратете на земята.”

Рекох сега, аз бих ви препоръчал всички да станете сега художници! Доста художници има тук. Четири, пет, шест художници има, но бих желал всички да станете художници и да рисувате най-хубави работи. Задайте си един въпрос имате ли поне един човек в света, когото да обичате толкоз, че сте готов от любов към него на всички жертви. Не двама, но един поне, но да го обичате така, че да сте готови да направите всички жертви за него. Този идеал за вас може да бъде или Бог или вашия ближен или вие самите. Но и себе си ако обичате, любовта към себе си да бъде такава, че да пожертвувате всичко за нея. И себе си ако обичате, и Бога ако обичате, и ближния ако обичате, любовта ви да бъде такава, че да сте готови на всички жертви, за този когото обичате. От дето и да започнете е добре. Та започнете или със себе си, или с ближния си, или с Бога. Но да обичате едного. И за любовта да сте готови да направите всички жертви. В това е силата на човека. Когато човек със своята воля може да пожертвува всичко, той е художник. Когато човек със своето сърдце може да пожертвува всичко, той е художник; когато човек със своя ум може да пожертвува всичко, той е художник. Веднъж аз гледах един американски художник, който даваше изложба. И във време на изложбата той покани публиката да му начертаят каквато и да е линия и той, изхождайки от тая линия, туряше я така на место, всички линии така наместваше, че излизаше нещо красиво. Туриха му стотина линии, криви. И с тях той изрисуваше нещо много хубаво. Ето един майстор!

На всека една погрешка, която е турена във вас, вие да ѝ намерите местото. Защото и погрешките са части от нещо хубаво. Всичко, което е безобразно в света, е излезло от Любовта. И ако е турено на место, то не е вече един недостатък, но една добродетел. А всека една добродетел, която е излезла от цялото, минава вече за престъпление. Следователно престъпленията, които съществуват в света, са добродетели извадени от цялото. Престъпление е ако прехраниш един човек. Туриш му повече отколкото той може да яде. Престъпление е когато една майка храни детето си с твърда храна. В дадения случай тя трябва да го храни с мляко. Ако го храни в първия месец с твърда храна, може да го умори. Следователно всички лоши работи са лоши по единствената причина, че не са на своето време. Сегашното лошо, ще бъде след време добродетел. Твърдата храна, която за едно малко дете не е на место, след време, когато заякнат зъбите му, тя ще бъде на место.

Та рекох, Някой път се случва да действува този закон: Най-първо вие в живота си може да не чувствувате никакви страдания, а все радости. Но колкото повече пораствате, идват и страданията. Сега идва твърдата храна, която трябва да се дъвче. Зъбите са бели. Това е добродетелта. Ако вашата храна не можете да я дъвчете с вашите зъби, вие сте слаб човек. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Вземете въгледвуокиса, който уморява хората, а дава живот на растенията. Растенията от този въгледвуокис изкарват хубавата храна. Та трябва да дойдат гениални хора и сегашното зло да го превърнат в добро. За в бъдеще ние ще бъдем силни и мощни и ще можем сегашното зло да го превърнем в добро и да дадем на хората тези плодове. Както растенията превръщат въгледвуокиса в сладки плодове, така правете и вие. И желая на всинца ви да бъдете герои и да можете, подобно на растенията, да превръщате въгледвуокиса на сладки плодове.

Добрата молитва

От тъмнината към светлината!
От студа към топлината!
От безсилието към силата!


6 и 30 часа

(Упражненията при третото езеро.)

13 планинско слово от Учителя
неделно утринно слово
6 август 1939г. 5 часа сутринта
Рила, на Молитвения върх






Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Седемте езера, Рила

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни