Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

Архивна единица

ГЛАСЪТЪ НА ЛЮБОВЬТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.

Първо издание, София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Гласът на Любовта

Сега, за да изнеса истината върху известен въпрос, трябва да си послужа с няколко примери.

През една зимна нощ, един млад момък излязъл от дома си и се отправил към близката гора, да се разходи. В това време, насреща му се задала глутница вълци. Той бързо се покатерил на едно дърво, дето се скрил от погледа на вълците. Като заминали вълците, момъкът се успокоил и се готвел да слезе, когато се намерил пред нов ужас: на дървото, на което той намерил спасение, се катерела мечка. Тя спряла на един клон, по-долу от неговия. Мечката бягала от същите вълци. Като погледнала нагоре, тя видяла момъка, цял изтръпнал от страх, но мислено го успокоила с думите: Не се страхувай, в този момент не съм страшна, защото и аз, като тебе, се намирам пред същата опасност. Наместо да почивам в леговището си, аз излязох да се разходя, но, ето че вълци ме погнаха, и прибързах да се кача на дървото. Като разбрали, че са вън от всякаква опасност, първа слязла мечката от дървото, погледнала към момъка и с кимване на глава му казала „довиждане!" Момъкът й отговорил по същия начин и слязъл от дървото. Дървото представя живота, момъкът – ума на човека, а мечката – неговото сърце. Значи, когато умът и сърцето се намират в един и същ момент пред някаква опасност, не трябва да се борят. Те трябва да се качат на дървото на живота, там да търсят спасението си.

Един летен ден, един млад момък отишъл в гората, да сече дърва. По едно време той чул силен рев зад гърба си. Като се обърнал, видял, че към него иде една голяма мечка. В първия момент той се уплашил и, тъкмо се готвел да дигне брадвата, забелязал, че мечката сочела към него лапата си, искала някаква помощ. Той се вгледал и видял, че в лапата й бил забит голям трън. Момъкът стиснал здраво лапата й в ръката си и внимателно извадил тръна. След това взел малко дървено масло от торбичката си, намазал раната и я превързал добре. Като свършил операцията, мечката го хванала с единия си крак и го повела някъде. Той тръгнал след нея спокойно, с желание да разбере, какво още иска тя от него. Като вървяли половин час заедно, мечката се спряла пред едно дърво и погледнала нагоре. Момъкът също погледнал нагоре и видял пчели на дървото, които обикаляли около един кошер. Той разбрал, че в кошера има мед, от който мечката го кани да си хапне. По този начин тя изказала благодарността си за направената услуга.

Следователно, когато сърцето ти е ранено, призови ума си на помощ, да извади тръна от раната му. След това, от благодарност, то ще ти покаже, къде живеят пчелите, за да си вземеш мед, колкото искаш. Мечката, т. е. сърцето завело човека при пчелите, с което му дала добър урок, да се стреми към чистота и към организиран живот. Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи. Някои мислят, че умът върши всичко. Отчасти е така. Умът върши всичко, но по инициатива на сърцето. Ето защо, човек трябва да разбере истината първо със сърцето, а после с ума си. Същото се отнася и до любовта. Човек трябва да разбере любовта първо със сърцето си, а после с ума си. Когато преведете истината на човека чрез езика си, оставете го той сам да я разбере вътрешно, със сърцето си. Щом я разбере, то ще я предаде правилно на ума.

Мнозина искат да разберат, какво нещо е любовта. Дойдете ли до любовта, първо сърцето ще я разбере и почувства. Какъвто външен израз да давате на любовта, сърцето нито се подкупва, нито се лъже. Когаго някой ви дава пари като израз на любовта си, той се самоизлъгва. Това е любовта на земята, а не неговата любов. Парите са притежание на земята. Когато някой ви дава хубава вълнена дреха, за да изрази любовта си, и той се самоизлъгва. Това е любовта на овцата, а не неговата. Той обрал вълната на овцата, направил дреха от нея и я предлага като своя дреха. Как трябва да покаже човек своята любов? Чрез своето добро, разумно сърце. Той трябва да покаже, че обича, както Бог обича. Той трябва да обича, както майката и бащата обичат. Това са понятия за ума, но за разбирането им трябва да дойде сърцето. Не дойде ли на помощ сърцето, тези понятия ще останат теоретически правила. Единственото нещо в човека, което се жертва, това е сърцето. Всички погрешки в човешкия живот произтичат все от жертвите, които сърцето е направило. В този смисъл, Бог прощава всяка погрешка на сърцето, която е направена от любов.

Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици в света, да проповядва учението му. Същевременно, той му дал сила да лекува. Като влязъл в света, между хората, първата работа на неговия ученик била да лекува. Колкото слепи, глухи, клосни, хроми срещнал, всички излекувал. Слепите прогледали, глухите прочули, сакатите и хромите проходили. С една дума, той възстановил здравето на всички, които били лишени от нещо. Обаче, каква била изненадата му, когато, вместо благодарност, всички започнали да го преследват. Ония, които прогледали, започнали да го гонят. Ония, на които възстановил слуха и говора, започнали да го хулят, да говорят по негов адрес най-лоши думи. Ония, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го бият, да го налагат на общо основание.

Като се натъкнал на това голямо противоречие, той се върнал при Учителя си, разочарован и обезсърчен, и го запитал, защо, вместо благодарност, той се намерил пред толкова хули, гонения и преследвания? Учителят му отговорил: Грешката седи в това, че ти се зае първо да лекуваш, да отваряш очи на слепи, уши на глухи, да развързваш ръце и крака на ония, които бяха поставени на известни изпитания от разумната природа. Първата ти работа беше да проповядваш на здрави хора, които имат очи и уши, на които ръцете и краката са здрави. После, в свободното си време, когато нямаш никаква работа, тогава трябваше да лекуваш слепи, глухи и хроми. Най-после трябваше да се върнеш при мене. Всички тия, които ти излекува, бяха твои неприятели в миналото. За да не те спъват днес и да можеш добре да се развиваш, аз ги вързах. Като не разбираше и не знаеше това, ти ги развърза преждевременно, с което си попречи да свършиш задачата си. Понеже аз ги вързах, на своето време, аз сам щях да ги развържа.

Всеки човек има по една сляпа и глуха мисъл, както и по едно сляпо и глухо чувство в себе си. Трябва ли преждевременно да ги развързва? Следователно, дойде ли до своя ум и до своето сърце, човек трябва да помага само на ония свои мисли, чувства и постъпки, които са здрави. Остане ли му свободно време и няма какво да прави, тогава може да се занимава с лекуване на своите болни мисли, чувства и постъпки. Болните мисли, чувства и постъпки в човека са неговите неприятели. Заеме ли се с лекуването им и преждевременно ги развърже, той им дава възможност да го преследват.

Като казвам, че на болни хора не трябва да се проповядва, имам предвид факта, че те не са готови още да възприемат Словото Божие. Когато младият син поиска от баща си своя дял, той имаше желание да си поживее. Докато не изгуби всичко – пари, здраве, сила, той не се върна при баща си. Той се върна при баща си като блуден син. И ако имаше още хора да го съжаляват, да му помагат, той нямаше и досега да се върне в дома си. И досега щеше да се забавлява с младите моми. Но младите и разумни моми не търпят глупави ученици. Синът се върна при баща си, който не беше нито сляп, нито глух, нито сакат. Здрав, добър и разумен беше неговият баща. Разумната мома всякога поставя глупавия момък на място. Тя го заставя да изяде и да изпие парите си, след това да стане свинар, за да дойде на себе си.

Мнозина мислят, че, за да учи и да се развива добре, човек трябва да бъде богат, да има добри условия. Ако това е вярно, Христос трябваше да се роди в царски дом, при най-благоприятни условия. Същевременно, Той щеше да разполага с властта, и никой нямаше да се реши да тури ръка на Него, да Го преследва и разпъва на кръст. Ако беше роден в царски дом, Христос нямаше да свърши работата, която Му беше определена. Много неща можеше да научи в двореца, но нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво значи, да се жертваш за ближния си. Докато беше прост овчар, Давид водеше чист и свят живот. Като стана цар на Израиля, той направи много грехове и престъпления, за които и до днес още се говори. Най-после му се роди син – Соломон, най-мъдрият цар по това време, който имаше 300 жени и 600 наложници. Това говори за неговите ненаситни желания. По своите грандиозни и ненаситни желания, много хора мязат на Соломона. Преди потопа имаше и животни с големи, ненаситни желания, но где са те? Где останаха техните желания? Нищо не остана от тях – природата ги унищожи. Днес най-голямото животно е слонът. В сравнение с големите предпотопни животни, той е като малко теле.

В турско време, един от турските паши посетил едно българско село, във Варненско някъде. Селяните го посрещнали много добре. От благодарност за добрия прием, пашата изпратил на това село, като подарък, един слон. Цяла година те го хранели редовно, но селото започнало да обеднява. Всеки ден трябвало да дават на слона по 50–60 кг ориз. Чудели се, какво да правят със слона – скъпо им струвал. Един ден пашата срещнал един селянин от същото село и го попитал: Доволни ли сте от слона? – Доволни сме. – Добре ли го гледате? – Много добре го гледаме. – Ако искате, мога да ви дам още един слон. Като чул тия думи, селянинът се уплашил, хванал се за главата и избягал.

Къде е погрешката: в пашата, или в селяните? И в пашата, и в селяните. Селяните трябваше да знаят, как да използват слона. Те трябваше да го впрегнат на работа, да оправдае храната си. Пашата представя човешкия ум, а селянинът – човешкото сърце. Когато умът иска да изкаже благодарност към сърцето, не трябва да му подарява слон, но да му подари кошер с пчели, които ще му принесат голяма полза.

Като изучавате човешкия живот, виждате, че три важни неща движат човека: светла мисъл, добро чувство и благородна постъпка.

Всички съвременни хора са изложени на вътрешни изпитания, на вътрешно недоволство, които могат да се премахнат само чрез светлата мисъл, доброто чувство и благородната постъпка. Къде се намират те? В самия човек. Единственото благо, което Бог е вложил в човешкия ум, са светлите мисли, които той възприема от възвишения свят, добрите чувства – в неговото сърце и благородните постъпки – в неговата воля. В това седи богатството на човека. Ако чрез своите светли мисли, чрез своите добри чувства и чрез своите благородни постъпки човек не може да види Бога, чрез нищо друго не може да Го види. Силата на човека седи в неговите светли мисли, добри чувства и благородни постъпки. Едно от качествата им е това, че като посетят човека, при каквито трудни условия да се намира, той се изпълва с такава сила, че запазва равновесието си.

Един от великите Учители на древността дал една задача на един от своите ученици, за да разбере, какво значи силна и светла мисъл. Той му казал: Ще отидеш в света, между хората, и ще срещнеш на пътя си трима души: военен, брамин и адепт, на които ще удариш по една плесница. Като свършиш задачата си, ще се върнеш при мене, да ми разправиш, какво си научил. Ученикът тръгнал по света и първото лице, което срещнал, бил един военен. Той му ударил една плесница, но военният веднага се обърнал и му ударил две, като го повалил на земята. Като станал от земята, ученикът си помислил: Силен човек бил този военен! Той продължил пътя си и се отбил в един храм, дето видял, как един брамин се молел на Бога. Той се приближил до него и му ударил една плесница. В първия момент, браминът дигнал ръката си, с желание да го удари, но бързо я спуснал надолу и продължил молитвата си. Слаб човек излезе този брамин – си помислил ученикът. Най-после той срещнал и адепта, силно замислен върху нещо. Приближил се тихо до него, ударил му една плесница и бързо се отдалечил. Адептът останал в същото положение, в каквото бил и по-рано, преди да получи удара – не се мръднал. Този пък е съвършено слаб, заключил в мисълта си ученикът. Като свършил задачата си, ученикът се върнал при учителя си и му разказал всичко, което видял и научил. Учителят му отговорил: Докато не придобиеш качествата на адепта, който служи на любовта, ти никога няма да успяваш. Значи, военният представя човека, който служи на силата. Браминът служи на закона, а адептът е служител на любовта. Във всеки човек се намират три категории състояния – сила, закон и любов, а самият човек е ученикът, който се учи от тях. Докато не даде предимство на адепта в себе си, човек никога няма да постигне желанията си. Същите категории хора срещаме и в цялото човечество. Докато светът не даде първо място на адепта, хората всякога ще се намират пред изпитания и мъчнотии.

Друг ученик отишъл при същия Учител, да го моли да му обясни, какво нещо е любовта. Учителят мълчал, нищо не му отговарял, но ученикът постоянствал. Десет години наред той посещавал знаменития Учител, все същият въпрос му задавал и очаквал да получи някакъв отговор. На десетата година, Учителят, който бил здрав, снажен човек, хванал ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил във водата. Ученикът започнал да се задушава, от нямане на въздух, да рита, докато най-после учителят го извадил навън. – Какво усети като беше във водата? – Усетих, че се задушавам, че губя съзнание, че потъвам някъде дълбоко – въздух ми липсваше. Учителят му отговорил: Когато се намериш в живота си, в положение да усещаш, че се задушаваш, че губиш съзнание, че ти липсва въздух, тогава ще разбереш, какво нещо е любовта.

И тъй, в света съществуват три категории хора: първата категория е от категорията на военния – човекът на силата, на когото, ако удариш една плесница, ще получиш две и ще те повали на земята. Втората категория е тази на брамина, който служи на закона. Удариш ли му една плесница, той пожелава да ти върне със същото, но веднага сваля ръката си и казва: Няма защо аз да се защищавам, да търся своето право. Има един закон, който отдава всекиму заслуженото. Третата категория е тази на адепта, който, даже не се спира върху постъпките на хората и от никого нищо не иска.

Като ученици, от вас се иска да бъдете смели и решителни като военния, но когато служите на Божествения, а не на човешкия закон, който отговаря с две срещу едно. Бъдете съобразителни и разумни като брамина, който още служи на двата закона – на стария и на новия, но щом се откаже от стария, веднага спуща ръцете си долу и приема новия закон – законът на духовния свят. И най-после, бъдете като адепта, който служи на закона на любовта, заради което е сляп за човешките грехове и престъпления.

Един ден, когато се върнете в невидимия свят, всички ще бъдете поставени на изпит, да проверят, доколко сте прилагали закона на любовта. Видят ли, че сте си служили с критика, ще ви запитат, защо сте критикували. Ако кажете, че сте искали да изправите хората, веднага ще ви запитат: Себе си изправихте ли? Не критикувайте хората, преди да сте изправили себе си, за да не се намерите в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Пазете се, да не станете точило, което реже главите на хората. Задачата на човека не е да бъде точило.

Представете си, че трябва да получите наследство от десет милиона лева. Същевременно имате да взимате отнякъде сто лева. Трябва ли да оставите настрана десетте милиона и да се борите да получите стоте лева? Забравете стоте лева, забравете и длъжника си и обърнете погледа си към десетте милиона, да не изпуснете срока на получаването им.

Човек е дошъл на земята да учи, да работи, да придобие голямо наследство. Като знае това, трябва ли той да се занимава с погрешките на хората, с дребнавостите в живота? Погрешките, дребнавостите са уловки. Който се хване на тия уловки, той е спечелил стоте лева, а изгубил голямото богатство. Ако носите шише с вода, което има вместимост един литър, не трябва ли да услужите на човека, който иска да пие от вашата вода? Иска ли някой да пие вода от шишето ви, дайте му с разположение. Не се страхувайте, че ще останете без вода. Вие сте близо до извора и ще напълните шишето си с бистра, свежа вода. И без това трябва да излеете старата вода. Следователно, каквито пакости да ви причиняват хората, всичко е за ваше добро. Не мислете, че това е някакво противоречие. Не казвайте, че като ви причиняват хората пакости, трябва да се защищавате. Има кой да ви защищава. Когато царският син тръгне на разходка, трябва ли да взима оръжие със себе си да се защищава? Има кой да го защищава. Той всякога е придружен от хора, които имат грижа, първо за него, а после за себе си. Същото се отнася и до всички хора. Колкото да е незначителен даден човек за обществото, в което се движи, и за него са определени същества, които го пазят и защищават. От вас се иска само едно: да слушате гласа на тия, които ви пазят и които се грижат за вас.

В Америка някъде, детето на един машинист обичало да си играе на линията, дето минавали тренове. Един ден то пак излязло да си поиграе на линията, но тъкмо в този момент пристигал експресът. Детето не забелязало пристигащия трен и спокойно си играело. Като наближил тренът, бащата видял детето си на линията и извикал: Лягай! Детето легнало на линията, тренът минал отгоре, и така се спасило. Какво щеше да стане с детето, ако се беше спряло да пита баща си, защо трябва да легне? Щеше ли да се спаси тогава?

Тъй щото, каквото ви каже любовта, слушайте гласа й. Каже ли ви „лягай!" – лягай. Ставай! – ставай. Мълчи! – мълчи. Говори! – говори. Каквото ви каже любовта, слушайте гласа й, изпълнявайте съветите и заповедите й. В послушанието към любовта седи разрешението на всички въпроси. Искате ли да знаете, как ще дойдете до разбиране езика на любовта и до послушанието, ще влезете в практическото училище на живота. Това, което сега ви говоря, е теория, а приложението на тази теория ще стане в живота.

Слушайте гласа на любовта и ще приемете истинския живот.

Слушайте гласа на истината, и тя ще ви даде абсолютната свобода.

Слушайте гласа на мъдростта, и тя ще ви даде необходимата светлина.

Това е великото благо, за което всички сте призвани в света. Новата епоха иде, и вие трябва да приемете великото благо на живота, на знанието и светлината, на свободата. Ако възприемете Божественото Слово и живеете според Него, Духът ще дойде във вас и ще се изпълни стихът: Духът ще дойде във вас и, каквото пожелаете, ще го постигнете. При каквито условия на живота да се намирате – добри или лоши, прилагайте Словото и ще видите добрата страна на приложението. Вярвам, че всички ще го приложите.

13. август, 10 ч. пр. об.

1939_08_13 Гласът на Любовта.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Езикътъ на любовьта".

Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Гласът на Любовта

“Махар Бену Аба”

Ще ви приведа два примера, за да обясня една обикновена истина. През един зимен ден един момък излезъл да се разходи. Той не предвиждал никаква опасност, заради което не си взел никакво оръжие. Но ето, че се явила една глутница вълци и той бил заставен да се качи на едно дърво да се спаси. След един час вълците си заминали, но в това време той вижда, че една мечка тича към него, отива към дървото, иска и тя да се качи, да се спаси от вълците, които отново идат. Като се качила на дървото, мечката вижда, че на същото дърво над нея седи един момък. Тя разбрала, че той се страхува от нея, безпокои се нещо. Тя го погледнала и му казала: “Не бой се, защото и двама сме на същата опасност. И аз трябваше като тебе да си почина през нощта, но излезох да се разходя, та и мене погнаха.” След един час вълците си заминаха. Тогава мечката се обърна към момъка и му каза: “До виждане!” Като слезе от дървото момъкът, се обърна към него и му каза: ”До виждане!” Животът представя дървото, а момъкът - умът на човека. Мечката е сърдцето на човека. Когато умът и сърдцето на човека едновременно се намират в опасност, те не трябва да се борят.

Друг пример. През един летен ден един млад момък отишъл по работа в гората. Но ето по едно време към него иде една мечка с дигнат крак и със силен рев. С това тя го поздравила, като искала да му обърне внимание. Той погледнал към лапата ѝ и видел, че в нея се забил един голям трън. Той се навел към нея, извадил тръна от лапата ѝ и след това намазал местото с масло, превързал раната ѝ и я освободил. Той направил добре своята операция. След това мечката го хванала с предния си крак и го повела след себе си. Той се чудил какво иска мечката от него, но тръгнал подир нея. След като пътували половин час, мечката го завела при едно голямо дърво, дето от една година имало една голяма пчела и му казала: “За голямата услуга, която ми направи, вземи си от този мед, колкото искаш.”

Следователно когато твоето сърдце е наранено, извади тръна му. То ще ти покаже къде живеят пчелите. Мечката завела човека при меда, искала да му даде един добър урок. Тя искала да му каже: “Бъди работлив и чист като пчелата!” Това, което понякога човешкият ум може да разбере за хиляди години, за разумното човешко сърдце е нужно само един ден. Това, което сърдцето е научило отдавна, човешкият ум едва сега го учи. Някои мислят, че човешкият ум върши всичко. Това отчасти е вярно. Умът върши всичко, но по инициатива на сърдцето. Затова човек първо трябва да разбере истината със сърдцето си, а после да я разбере с ума си. Човек трябва първо да възприеме любовта със сърдцето си, а после с ума си.

Сега, като ви се превежда, трябва да знаете, че всеки човек има и свой вътрешен преводчик. След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. Това са понятия само на ума, но в помощ на тях трябва да дойде сърдцето. Единственото нещо в човека, което се жертвува, това е сърдцето. Всички прегрешения на човека произтичат все от жертвите, които сърдцето е направило. Затова именно, Бог извинява погрешките на сърдцето, понеже то ги е направило от любов.

Сега ще ви приведа един пример, за да изясня тази идея. Един от великите Учители на древността изпратил един от своите ученици да проповядва. Същевременно той му дал сила да лекува слепи, глухи, куци, хроми, с една дума да лекува болни, да дава здраве на хората. Но какво било очудването му, когато колкото слепи срещнал и отворил очите им, всичките започнали да го преследват, да го гонят. На онези, на които отворил ушите и устата, почнали да говорят против него. На онези, на които излекувал ръцете и краката, започнали да го налагат на общо основание. Той се върнал при учителя си и му казал: “Светът не е готов още за моето учение.” Учителят му го запитал: “Защо светът не е готов за твоето учение?” - “Защото на всички онези, на които възвърнах зрението, слуха, говора, движението на ръцете и на краката, станаха мои неприятели.” Тогава Учителят ме отговорил: “Ти направи първата погрешка с това, че първо отиде да отваряш очите на слепите, да отваряш ушите на глухите, да освобождаваш ръцете и краката на ония, които бяха вързани. Ти трябваше първо да проповядваш на ония, които имат здрави очи и уши, които имат здрави ръце и крака. Първо трябваше да проповядваш на здравите, а после, като нямаше какво да правиш, тогава трябваше да отворяш очи на слепи, уши на глухи, да раздвижваш ръце и крака на сакатите. И най-после, като си свършеше работата, трябваше да се върнеш при мене. Едно време всички тия слепи, глухи, неми, хроми бяха твои неприятели. Аз ги вързах, за да не те спъват в света.”

Рекох, също така и вие имате една сляпа мисъл в себе си. Трябва ли да ѝ отваряте очите? Вие трябва да услужите само на онази ваша мисъл, на която очите са здрави. И след като помогнеш на всички свои добри мисли, като няма какво да правиш, тогава можеш да отвориш очите на онази своя мисъл, която е останала сляпа. Вие трябва да знаете, че всека ваша сляпа мисъл е ваш неприятел. Когато дойде до своето сърдце, човек трябва да помага на всички онези чувства, на които очите и ушите са здрави, които са здрави чувства. На тях трябва първо да помага човек. Същото се отнася и до човешките мисли и постъпки. Ако ти помагаш на едно нездравословно, на едно болно чувство в себе си, ти трябва да знаеш, че помагаш на своя неприятел. То е твой неприятел.

Сега всички вие сте изпратени като ученици в света да проповядвате. Едно обяснение. Тази мисъл, че трябва да проповядвате на бедните хора, ми се вижда малко странна. Питам: кои бяха причините, дето малкият син, за когото се говори в Библията, останал последен сиромах? Баща му сиромах, беден ли беше? Болен ли беше? Сляп ли беше? Глух ли беше? Не, той беше най-здравият и най-благородният човек. Ако бяха съжалили този, младият момък и бяха му дали още толкова пари, колкото баща му даде, какво щеше да прави той? Той и досега още щеше да се забавлява с младите моми. А младите моми не искат глупави ученици. няма мома в света, която да не е дала пътя на един глупав момък. Следователно ония моми, които бяха много умни, накараха младия момък да изхарчи парите си и да стане свинар, за да дойде на себе си.

Сега, аз ще се отклоня малко от мисълта си. Мислите ли, че ако един ученик е богат, ще учи по-добре? Ако това беше вярно, Христос трябваше да се роди в Някой царски дом. Тогава Той щеше да има на разположение властта и нямаше да го гонят и разпъват на кръст. Но при това положение Христос никога нямаше да свърши тази работа, която свърши. Той щеше да се научи да се облича добре, как да туря корона на главата си, как да заповядва, но никога нямаше да знае, какво нещо е страданието, какво нещо е жертва за другите. В Библията имаме два примера за Давида и за Соломона. Давид беше беден овчар, но като стана цар на Израиля, при всичките си добродетели, при всичката си доброта, той направи толкова много погрешки, за които и до днес говорят. И най-после му се роди един син, който минаваше за най-големия мъдрец в света. Въпреки това той имаше 300 жени и 900 наложници. Питам: ако всички мъже биха желали да имат постиженията на Соломона в това отношение, отде щяха да се намерят толкова жени в света? Съвременните хора, в своите ненаситни желания мязат на Соломона. Ние виждаме, че всички ония велики, грамадни животни предипотопни, които имаха големи желания, природата ги изтреби. Сега като най-голямо животно е останал слонът, който в сравнение с предпотопните големи животни е като едно малко теленце.

Сега ще ви приведа друг един пример. Един турски паша посетил едно варненско село. Селяните го приели много добре и в знак на благодарност той им изпратил един слон подарък. Знаете ли колко килограма ориз изяжда един слон на ден? За един ден той изяжда 50-60 килограма ориз. В две години селото обедняло от поддържането на този слон. След известно време пашата срещнал един от селяните на това село и го запитал: “Доволни ли сте от слона?” - “Много сме доволни.” -“Добре ли го гледате?” -“Много добре го гледаме.” -“Тогава да ви изпратя още един.” Като чул тия думи селянинът и веднага избягал. Питам: къде е погрешката сега, в пашата или в селянина? Половината погрешка е в пашата, а другата половина в селяните, че не знаяли как да употребят слона, как да го впрегнат на работа. Пашата представя човешкия ум, а селяните - човешкото сърдце. Та рекох, когато умът прави подаръци на сърдцето, не трябва да му дава слонове. По-добре да му даде като подарък една пчела. Тя ще му принесе некаква полза, ще му даде мед.

Сега да дойдем до основната мисъл. В живота на всеки човек има три мощни неща. няма по-мощно нещо от една светла мисъл; няма по-мощно нещо от едно добро чувство и няма по-мощно нещо от една благородна постъпка. Днес всички хора са подложени на едно вътрешно изпитание, на едно вътрешно недоволство. Това недоволство не може да се премахне по друг начин, освен чрез светлата мисъл, чрез доброто чувство и чрез благородната постъпка. Какво трябва да прави благородният човек? Трябва ли той да търси своите мисли отвън? Единственото благо, което Бог ни дава в ума, това са светлите мисли, които идат от Божествения свят. Добрите желания, които Бог ни дава на нашето сърдце, това е нашето богатство. Благородните постъпки, които ни изпраща Бог, това е нашето богатство. Ако в твоята светла мисъл ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоето добро чувство ти не можеш да видиш Бога; и ако в твоята благородна постъпка ти не можеш да видиш Бога, къде ще Го видиш тогава?

Следователно във всека светла мисъл, отдето и да иде тя, ако ти не можеш да видиш Бог - остава безпредметна. Светлите мисли идат и от животните и от въздуха и от растенията. И въздухът мисли и светлината мисли. Често вие се оплаквате, че имало вятър или буря, че ви хапели комари и т.н. И при мене са идвали комари, кацат на ръката ми. Те са учени същества, искат да направят сондаж, да изследват кръвта ми. Аз духна само и те изхвръкват. И след това слушам тия учени комари, като се връщат от своите научни изследвания, какво разправят на своите си. Те им казват, че е дошла голяма буря, която е развалила научните им изследвания. А пък аз виждам, че те искат да правят научни изследвания без да ме питат. Аз намирам, че комарите са доста невъзпитани, защото досега нито един комар не ме е питал, като е кацвал на ръката ми. Някой път ги духам, а Някой път не ги духам и те мислят, че Някой голям метеор ги е ударил. Това е най-големият метеор, почти няколко хиляди пъти по-голям от тях самите. Аз ги удрям така, че те не умират. И след това те се чудят какъв метеор е бил този, който не ги е умъртвил. И те се чудят на себе си, колко са били силни, да издържат на такива удари.

И тъй помнете, силата ви седи във вашите светли мисли. Какви са качествата на светлата мисъл? Светлата мисъл е онази, която дойде ли в човека, при каквито условия и да се намира, той никога не губи своето равновесие. И доброто си чувство ще познаете по това, че при каквито условия да се намирате, дойде ли едно добро чувство в сърдцето ви, вие никога няма да изгубите своето равновесие.

Сега аз ще ви приведа още един пример, за да изясня силата на вашата мисъл и на вашето чувство. Един велик учител изпратил един от своите ученици в света да се учи. Той му казал: “Ще срещнеш на пътя си един военен и ще му удариш една плесница.” Ученикът направил както учителят му казал. Военният се обърнал към ученика, ударил му две плесници и два пъти го обърнал на земята. Той отишъл при учителя си и му казал: “Аз ударих на военния една плесница, но той ми удари две и два пъти се търкулих на земята.” След това учителят му го изпратил при един браминин, който се молил в храма и му казал и на него да удари една плесница и да види, как ще му отговори. Ученикът направил каквото учителят му казал, ударил и на браминина една плесница. В първия момент брамининът дигнал ръката си да го удари, но веднага я спуснал надолу и продължил молитвата си. Ученикът се върнал пак при учителя си и му казал, какво направил с браминина. Той казал на учителя си: “Много слаб човек е този браминин. Дигна ръката си да ме удари, но веднага я свали долу, няма сила да ме удари.” Най-после учителят му го пратил при друг един учител - адепт, да удари и на него една плесница и да види, какво ще направи. Ученикът ударил на адепта една плесница, но той бил така вглъбен в своите размишления, че нищо не забелязал, даже не се мръднал от местото си. Като се върнал при учителя си, ученикът казал: “Този последният пък е съвсем слаб човек, даже не се мръдна, като че нищо не виде.” Тогава учителят му казал: “Докато не придобиеш качествата и на последния, ти никога няма да имаш успех в света.”

Сега приложението. Всички съвременни хора се намират в изпитанията на ученика и на тия, които са получавали плесници. Едни други си служат като предметно учение. Питам: след като ученикът отиде да удари една плесница на военния, изпълни ли заповедта на учителя си, както трябва? Ученикът се е намирал в големи заблуждения. Сега ще ви приведа друг един пример. Друг един ученик отивал десет години наред при този велик учител, да го пита, какво представя любовта. Учителят му все мълчал, но ученикът постоянствувал той искал да разбере какво представя любовта. И на десетата година ученикът пак задал същия въпрос на учителя си, който постоянно мълчал, нищо не казвал. Учителят бил висок, снажен, силен човек. Той хванал този път ученика за ръка и го завел при реката Ганг, дето го потопил. Ученикът започнал да рита усилено, да се освободи от мощната ръка на учителя си. Най-после учителят му го извадил от водата и го запитал: “Какво чувствуваше във водата?” -”Чувствувах, че се задъхвах, въздух ми липсваше.” Учителят му отговорил: “Когато ти дойдеш до положение да се задъхваш, да чувствуваш нужда от въздух. Тогава ще разбереш какво нещо е любовта.”

Ние се движим между три категории хора: едната категория мяза на офицера, на когото ако удариш една плесница, той ще ти удари две и ще те обърне два пъти на земята. Втората категория са подобни на брамина, на който ако удариш една плесница, той само ще дигне ръката си и веднага ще я свали долу. Третата категория хора са ония, на които ако удариш една плесница, даже няма да обърнат внимание на тебе, нито на постъпката ти. Тогава учителят извикал ученика си и му казал: “Ти трябва да бъдеш смел и силен като военния, който служи на закона. Законът [е] такова нещо: ако го нарушиш, като му удариш една плесница, той ще ти удари две. После трябва да бъдеш като брамина, като онези хора, които са излезли вече от закона и искат да бъдат свободни. По стар навик този човек си дигнал ръката [да] отговори, но като си помислил, че служи на друг закон, той веднага си свалил ръката, като видел, че има по-важна работа да върши, отколкото да се занимава със старото. Затова му казал: “И ти в бъдеще не се занимавай с чуждите работи.” Третата кагегория хора представят хората, които служат на любовта, те не се интересуват от крамолите в света. Един ден, когато и вие се върнете в другия свят и ви изпитват, ще видят доколко сте служили на закона на любовта. Ако вие сте стотина, говорили сте против тях, ще ви питат какви са били научните основания на вашата критика. Какво ще отговорите? Ще кажете, че сте искали да ги оправите. Но веднага ще ви питат: “Вие оправихте ли себе си?” И когато вие започнете да давате своите научни доводи, те ще ви кажат, че вие сте се намерили в положението на точилото, което остри ножовете на хората. Вие сте наострили точилото, за да режете главите на хората.

Сега ще ви приведа още един пример, за да изясня положението. Представете си, че отнякъде ви се пада едно наследство от десет милиона, но вие срещате едного, който ви дължи сто лева. Трябва ли да го хванете и да искате парите си от него или да го оставите настрана, да не искате стоте лева, а да си вземете своето наследство? Ако речете да се занимавате със стоте лева, ще изгубите десетте милиона, ще изгубите падежа, който е определен за тяхното изплащане. Сега ние сме дошли на земята да вземем своето наследство. Голямо е това наследство. Трябва ли при това богатство да се занимаваме с погрешките на хората, с дребнавостите на живота? Това са уловки и всеки, който се занимава с тези уловки, той е изгубил своето наследство. Питам: ако вие носите едно шише от един килограм вместимост, пълно с вода и по пътя ви срещне човек, който иска да пие от вашата вода, мислите ли, че с това ще ви причини некаква пакост? Той ви прави една услуга, понеже вие сте близо до извора и като отидете при него и без това ще излеете водата от шишето си. Следователно каквито пакости и да ви правят хората, те са за ваша полза. У вас се създава едно противоречие и вие се чудите, как е възможно хората да ви причиняват пакости и вие да не се защищавате. Мислите ли, че царският син, като тръгне занекъде, той сам трябва да се защищава? Около него има доста голям екскорд хора, които ще го защищават. На същото основание и около вас има същества от невидимия свят, които ви придружават и защищават.

Бащата на едно дете бил машинист некъде в Америка. Детето често си играело край линията, дето минавал тренът. Един ден детето пак си играело на линията, но случило се, че в този момент, именно минавал тренът. Като видел детето си на линията, бащата извикал: “Лягай!” Детето легнало на линията, тренът минал отгоре му и то се спасило. Ако детето се беше спряло да пита баща си, защо да легне, щеше ли да се спаси? Ето защо, каже ли ви Любовта нещо, слушайте гласа ѝ. Каже ли ви Любовта: Лягай - лягай! Ставай - ставай! Мълчи - мълчи! Говори - говори! Слушайте каквото Любовта ви разказва: Лягайте - лягайте! Ставайте - ставайте! Говорете - говорете! Мълчете- мълчете! В това седи разрешението на въпросите в живота. Вие ще запитате как трябва да стане това. Ще влезете в техническото училище и там ще ви кажат как трябва да стане. Това е теория сега, а това става на практика. Слушайте гласа на Любовта и ще приемете истинския живот. Слушайте гласа на Истината, и тя ще ви даде истинската свобода. Слушайте гласа на Мъдростта и тя ще ви даде истинската светлина. Това е великото благо, което вие сте призвани в новата епоха да приемете.

“Бог е Любов”

Ако възприемете това Слово и живеете според Него, тогава Духът ще дойде, ще живее у вас и ще се изпълнят думите: ”Духът ще дойде и всичко, каквото желаете, ще бъде постигнато.” Дето да сте, при най-лошите условия, прилагайте това Слово и ще видите добрата страна. Аз вярвам, че всички вие ще го приложите.

Беседа държана от Учителя на 13 август

10 часа преди обед пред палатката Му

неделя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...