Jump to content

1939_08_14 Разнообразието в живота


Albena

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

Архивна единица

РАЗНООБРАЗИЕТО В ЖИВОТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.

Първо издание, София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Разнообразието в живота

Размишление.

Ще прочета 10 глава от Евангелието на Йоана, който минавал за носител на любовта. Когато любовта го срещна за пръв път и го постави на изпит, той избяга, като остави дрехата си. Йоан е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята. Защо остана дълго време на земята? За да си изработи дрехата, която остави в чужди ръце. През целия си живот той се занимаваше с богинята Венера, изучаваше я. В прочетената глава Христос казва: Който е дошъл на земята без любов, той е крадец и разбойник. Който е дошъл с любов, той е пастир на овце." Който носи любовта в себе си, той има живот. Той иде да раздава живота, а не да го отнима. „Крадецът не иде, освен да открадне, да погуби и да заколи".

Когато четат Библията, някои казват, че там се говори само за минали работи. Има едно минало, което никога не умира. Има едно минало, което умира. От последното можете да се поучавате, но то не може да роди нищо ново. Това минало е подобно на умрял човек, който лежи в сандък. Близките му го обичат, плачат за него, но той мълчи и очаква момента на съживяване или на погребване. Ако любовта на близките му е силна, той ще оживее. Ако е слаба, той ще си остане в същото положение, след което ще го погребат. Като го заровят в земята, близките му казват: Ние не можахме да ти помогнем, оставяме на тебе. Ако си юнак, стани от гроба. Като видят, че и неговата любов е слаба, те изпяват няколко песни на гроба му и си отиват. Всеки, който живее без любов, е осъден на смърт. Обаче, който живее с любов, с истина, той не може да се занимава с дребнавостите на живота. Той се занимава с възвишеното, със соковете на плода, а не с неговите корици. „Истината ще ви направи свободни". Кога? Когато се проникнете от любовта. Без любов истината остава неразбрана. Без любов човек спи, неподвижен е; с любов той е буден, подвижен. Истинското движение е движение на Духа. Докато дойде до това състояние, човек трябва да мине през няколко вида движения: механическо, органическо и психическо. Днес и любовта се изявява в същите форми; механическа, психическа и любов на Духа. Механическата любов се отличава с голяма твърдост. Думите, с които тя си служи, също са тежки, твърди. Всеки е опитал тази любов. Тя осакатява човека. Механическата любов трябва да се превърне на органическа; органическата – на психическа; психическата – в любов на Духа.

Като наблюдавате днес небето, не виждате никакви облаци. То е чисто, ясно, без никакви замъглявания. Днешният ден е ден на психическата любов, която иде вече в света. По този случай слънцето изгря тихо, спокойно. То говори с всички живи същества на един общ език. Защо? Защото в вътрешното разбиране на нещата няма никаква разлика. Дойдат ли до външното разбиране на нещата, хората вече се разделят. Благодарение на това голямо различие се създали езиците. Многото езици говорят за външното разнообразие, в което хората живеят. Щом влязат в новата епоха на любовта, хората ще си служат с един общ език – с езика на любовта.

Всички хора се стремят да влязат през вратата на любовта, да придобият нейните блага. Не е достатъчно човек само да влезе през вратата на любовта, но той трябва да знае, как да излезе. Не е достатъчно човек да възприеме само любовта, но той трябва да знае, как да я оцени и приложи. Докато ревнува, човек не може нито да възприеме любовта, нито да я приложи. Ревността е отрицателно чувство, което се явява и в децата, и във възрастните. Когато в едно семейство се ражда дете, родителите му се радват, приемат го добре. Роди ли се второ дете родителите му пак се радват, но първото дете не го приема с радост. То е недоволно от неговото идване, затова се сърди, плаче, не го приема. Психическата любов, която иде в света изключва ревността. Новата епоха спира вниманието си върху всеки човек като откровение на Божията Любов. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен в своите думи, мисли, чувства и постъпки. Всяка проява на човека трябва да бъде пълна със съдържание и смисъл. Няма ли смисъл и съдържание, тя е сляпа проява, която никого не ползва.

Съвременните хора не разбират любовта, защото не могат още да се освободят от своите стари схващания. Те мислят, че ако обичаш един човек, трябва да го облечеш, нахраниш, да му дадеш легло и т. н. Това е външен израз на любовта, а не вътрешен. Истинската любов подразбира такива прояви, във формата, в съдържанието и в смисъла на които има пълно единство и хармония. Истинската любов се отличава с вътрешна мекота. Който е придобил любовта, ако е певец, гласът му се отличава с вътрешна мекота и пластичност.

Колкото да се говори за любовта, в края на краищата тя ще се изяви по различни начини, според съзнанието на различните хора. Дайте едно златно перо в ръката на всеки човек и вижте, кой какво ще напише. Религиозният ще напише: Бог е Любов. Ученият ще напише: Слънцето грее. Разочарованият от любовта ще напише: Няма смисъл да люби човек. Слабият и мързеливият ученик ще напише: Учителите се отнасят зле с мене. Философът ще напише : Любовта е начало на живота.

Аз пък казвам: Любовта не се предава, но се живее. Любовта е качество на Бога. Само Бог обича, а човешката любов е отражение на Божествената. Колкото да иска, без Божията Любов човек нищо не може да даде. Може ли да се греете на лунната светлина? Луната свети, благодарение на светлината, която възприема от слънцето. Следователно, ако човек люби, това се дължи на любовта, която приема от Бога. Засега човек има отношение към луната дотолкова, доколкото тя може да го чисти. Луната изтегля всички отрови и нечистотии от човешкия организъм. При днешните условия без луната човек би се намерил в големи мъчнотии. Затова младите моми и момци излизат вечер на лунно осветление да се лекуват. Когато искат да живеят, да се радват и веселят, те излизат на слънце, но се пазят да не почернеят. Религиозните вярвания на хората се дължат на влиянието на луната. Възгледите на хората за живота се дължат на влиянието на слънцето. Възгледите им за любовта се дължат на Венера. Обаче, човек трябва да изучава светлината на духовното слънце, което изгрява вече в света. Това слънце изгрява в съзнанието на хората. То носи нова светлина за разбиране на живота и природата, ново разбиране на любовта.

Днес ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, защото са се отзовали на поканата на Божествения свят. Ние се радваме, че и те стават проводници на новата любов, която иде вече в света. Ние се радваме, че чрез всеки присъстващ тук присъства целият им народ: чрез французите присъства цяла Франция, чрез англичаните присъства цяла Англия, чрез латвийците – цяла Латвия, чрез руснаците – цяла Русия, чрез италианците – цяла Италия, чрез германците – цяла Германия, чрез финландците – цяла Финландия, чрез шведите – цяла Швеция, чрез гърците – цяла Гърция, чрез югославците – цяла Югославия. Всички народи, на които сега не споменаваме имената, ще ги споменем в бъдеще, когато имат възможност да се отзоват на великата покана на Възвишения свят. И като погледнете на тази сбирка от различни нации, човек не може да не се радва на голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят.

В един голям европейски ресторант се събрали четирима души от четири нации: французин, англичанин, германец и руснак. Като обядвали заедно, те забелязали, че някъде високо във въздуха се вие нещо. Французинът веднага станал, взел вестник и започнал да чете, какво пишат по това. Германецът взел шапката си и веднага отишъл да види, какво казват учените по този въпрос. Англичанинът извадил бинокъла си и почнал да гледа нагоре, какво се вие из въздуха. Руснакът, обаче, легнал на гърба си и спокойно казал: Орли са това! Тук виждаме четири нации, всяка със свое специфично проявление.

Сега ви поздравявам с новия ден на любовта. Желая ви да освободите сърцата си от всички тревоги и смущения. Оставете тревогите отвън, а в сърцето си внесете повече радост и веселие, повече любов. Дръжте в ума си думите на Великия Учител: „Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих. Син Человечески дойде да донесе живот и то преизобилно".

Този, който е говорил преди хиляди години, пак ви говори. Той иде да внесе любов в сърцата на всички хора. Които вярват в любовта, чертаят своето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще. Не се страхувайте. Светло е вашето бъдеще, като днешният ден. Слънцето грее приятно, небето е чисто, ясно – весело се живее. Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради любовта, която ще се изяви. Всички хора и всички народи ще си подадат ръка като братя и сестри и ще се поздравят в името на Божията Любов.

Бог е Любов, Бог е живот.

Бог е Мъдрост, Бог е светлина.

Бог е Истина, Бог е свобода.

14 август, 10 ч. пр. об.

1939_08_14 Разнообразието в живота.pdf

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Езикътъ на любовьта".

Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Разнообразието в живота

Добрата молитва

“Духът Божий”

“В начало бе Словото”

Размишление

Ще прочета нещо, което е казано преди няколко хиляди години, в началото на християнската епоха. Ще прочета десета глава от Евангелието на Йоана.

Йоан минава за апостол, за носител на Любовта. Първия път, когато Любовта се яви в него и го посрещна, той остави дрехата си и избяга. Като му взеха дрехата, той остана гол. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е един от апостолите, който е живял най-дълго време на земята, повече от 80 години. Тази глава е писана от него. Той е писал, какво е говорил неговият Учител. Йоан дълго време се е занимавал с богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава. “Истина, истина ви казвам...”

Христос казва, че всички ония, които са дошли в света без Любов, те са крадци и разбойници. А всички ония, които са дошли чрез закона на Любовта, те са пастири на овце. “Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби”. Всеки, който носи Любовта, той носи живот в себе си. Той иде да раздава живот, а не да взима живот. Ще взема само думите: “Истина, истина ви казвам.” Ако се спра да говоря само върху миналото, от него можете само да се ползувате, но никакъв нов живот не можете да възпримете. Миналото мяза на умрял човек, когото погребват. Той е добре облечен, всички се грижат за него, от любов към него плачат. Той лежи с затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближните си. Той мълчи, за да види, дали могат да го съживят. Най-после, като видят, че не могат да го съживят, решават се да го пожертвуват. Те го заравят в земята и казват: “Ако си юнак, стани?” И след това, като му изпеят няколко песни и прочетат няколко молитви, остават го и си заминават. Всички, които живеят без любов, това ще ги постигне. Човек, който е разбрал истината, не може вече да се занимава със сухите корици на живота. Човек, който е разбрал истината, не може да се занимава с корицата на плода. Този човек не се занимава с корите на плода, но се занимава със сока на плодовете.

Сега аз искам да ви говоря за работи, които да ви бъдат понятни, защото аз мога да ви говоря за неща, които да не ви ползуват. Аз мога да ви говоря за работи, които да ви поставят в затруднение. Запример ако ви говоря за Слънцето, че там живеят същества, хора, вие ще се намерите в противоречие, как е възможно да живеят там същества, когато се казва, че на повърхността на Слънцето има повече от десет хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които дават различни теории за слънцето. Според едни в центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, според други - около 25 милиона, а според трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда от един език в друг, това е мъчно, понеже всички езици нямат съответни думи, с които да се предадат известни мисли. Когато се предава една истина от Духовния или от Божествения свят, това е много мъчно. Мъчно е да се предаде същата мисъл на човешки език. Човек не може да разбере истината без любов. Без любов той спи. С любов той се събужда. Без любов той е неподвижен. С любов той е подвижен.

В движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо. Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любов, която хората доста добре разбират. Тази любов е толкова твърда, че много хора са осакатени от нея. И думите на тази любов са много твърди Всички имате опитността на тази любов. Всеки е опитал тежките думи на онзи, който го е обичал. Тази любов трябва да се превърне в органическа. Органическата любов трябва да се превърне в психическа. А психическата любов трябва да се превърне в любов на Духа. Първият ден - съботата представяше механическата любов. Вторият ден - неделята представяше органическата любов. Днешният ден - понеделникът представя психическата любов. Днешният ден е ден на новата любов, която влиза в света. Както виждате, няма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете как изгря Слънцето. Слънцето на всички, които са под нас и над нас говори на един език. Понеже във вътрешното разбиране няма никакво различие. Всички схващат нещата еднакво, на всички сега е приятно. Сега, както и да превеждате нещата, вътрешните преводчици ще ви ги преведат най-добре.

В време на севастополската война, когато французите заедно с англичаните се биха против Русия, като минавали французките войници през едно варненско село, един войник се отбил в една българска къща и започнал да разправя на селянина, че е гладен, че иска да пие мляко. Той разправял, разправял, но селянинът не го разбрал. Той му казал: “Синко, как баща ти не те е пращал в такова училище, че да говориш на един разбран език? Искам да ти услужа, но не те разбирам.” Най-после французинът направил една дупка на земята, като чиния, като съд и с пръста си започнал да прави движение, като че дои. - “А, така ми кажи, че искаш мляко да пиеш.” Селянинът го потупал по гърба и му казал: “Бащите ни направиха една погрешка, че мене изпратиха в едно училище да науча един език, а тебе в друго училище, да научиш друг език, че днес не си знаем езиците и не можем да се разберем.” Рекох, всичко онова, което е станало досега в света и което сега става, и което има да стане, е добро. В новата епоха хората не само че трябва да влязат през вратата на любовта, но те трябва да знаят как да излязат. Човек не само, че трябва да възприеме любовта, но той трябва да я оцени и приложи. Това са три важни положения.

Често в живота, между малките деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда в един дом, е много добре прието от родителите си. След няколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пак на особено внимание пред родителите си. Но първото дете не е доволно от второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е от него. Първото дете се сърди на родителите си, на второто дете. И между възрастните хора понякога се заражда същото чувство. Обаче в психическата епоха, в която влизате, това чувство трябва да се избягва. В новата епоха, всеки човек, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любов. Въпросът вече се поставя другояче. Не е важно, какви сме били в миналото, но какви трябва да бъдем сега и какви трябва да бъдем в бъдеще.

Ако във всека дума, която човек изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъв смисъл. Запример как ще предадете мисълта за червения цвят на един сляп човек? Вие можете да предадете този цвят на слепия само чрез известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нещата. Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червен цвят. Досега ние сме разбирали любовта по особен начин. Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе из града, ще се разговори с вас и ще ви изпрати да си отидете.

Представете си сега, какво нещо е езикът. Дойдете ли до един език, той си има своя азбука и то различна, според езика. В френски език, запример, има 26 букви, в български език - 32, а в еврейски език - 22 и то всички са съгласни, няма гласни букви в азбуката. Сега, ако аз произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски език? Мога да произнеса и някои френски думи, но това показва ли, че зная френски език? Значи когато почна да съединявам известни букви и да изучавам техните механически, органически и психически свойства, това показва вече, че аз зная един език и мога да говоря. Запример в френски език има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и в френски език показва готов ли си да възприемеш това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всякога трябва да носиш известен товар, да бъдеш натоварен с нещо. Много певци искат да пеят добре. Те не могат да пеят добре, докато не могат да произнасят звука “а”, както трябва. Те не могат да внесат това съдържание, което е необходимо. Като пеят, те не могат да дадат форма на тона. Защо? Защото не могат да произнесат правилно звука “о”. Някои певци не могат да придадат интенсивност на тона по единствената причина, че не могат да произнесат правилно звука “е”. Някои хора не могат да дадат сила на тона “си”, понеже не могат да произнасят тона “и” добре. Запример ако пеете думата “Махар” силно и тихо, има известна разлика в това пение. При силното пение ти казваш на онзи, който е паднал в кладенец: “Защо не си отваряш очите, но си допуснал да паднеш вътре?” Като пееш тихо, с това искаш да му кажеш: “Не бой се, аз ще ти пусна въже да излезеш.” Сама по себе си Любовта носи Божествена мекота във всички произношения.

Сега, за да изясня същинската мисъл, ще ви дам едно сравнение. Представете си, че имам едно дете на пет години, друго - на десет години, на 15, на 20 и най-после имам един възрастен човек на 85 години. На всички давам по едно златно перо да пишат. Представете си, че това перо е Любовта. Ако дам значи това перо в ръката на тия хора от различни възрасти, как мислите, кой по какъв начин ще изрази Любовта? Ако перото е в ръката на един религиозен човек, той ще напише: “Бог е Любов.” Ако перото е в ръката на един учен, той ще напише: “Слънцето свети.” Ако е в ръката на един мъж, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е в ръцете на един обущар, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е в ръцете на един ученик, той ще напише: “Учителят се обхожда зле с мене.” Ако е Някой философ, той ще напише: “Любовта е начало на живота.” Любовта не се предава, любовта се живее. Никой човек не може да обича човека. Някой път искате Някой човек да ви обича. Това е невъзможно. Любовта е качество само на Бога. Само Бог може да обича. Нашата любов е само отражение на Божията Любов. Следователно казвате ли, че Някой не ви обича, вие се самозаблуждавате.

Той и да иска, не може да ви даде. Може ли месечината да ви даде същата светлина, каквато Слънцето ви дава? Могат ли плодовете да зреят на светлината на месечината? Каква е службата на месечината в човешкия живот? Тя изтегля всички отрови от човешкия организъм. Тя изтегля лошото от човека, но нищо не може да му даде. При сегашните условия човек без месечината би се намерил при много трудни условия. Затова младите моми излизат на месечината да се лекуват. Когато искат да живеят, те излизат на слънчевата светлина, но се пазят да не ги изгори. Всички религиозни вярвания, [които] сегашните религиозни хора имат, се дължат на месечината, на светлината на месечината. Всички мисли и чувства, които имат за живота, се дължат на светлината на Слънцето. Всички любовни форми, които имат за любовта се дължат на Венера. Венера е модистката на любовта. Основното нещо е, че трябва да се изучава светлината на онова духовно слънце, което сега изгрява в света. Когато говорим за любовта, ние разбираме, че в съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова светлина, от което светът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали в миналото.

Миналата вечер един брат от французите чете своята реч на български и доста добре я чете. Българите, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пък братя французи, не го разбраха. Друг един брат французин чете своята реч на френски, но я преведоха на български. В този случай българите взеха два дела, а французите само един. Сега ние се радваме на всички приятели, които са дошли от далечни страни, че са се отзовали на поканата на Божествения свят, че стават проводници на новата любов, която иде в света. Ние считаме, че чрез тях присътстват всички французи. Ние считаме, че чрез латвийците присътствуват всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присътствуват тук, че и всички англичани присътствуват тук, ние считаме, че и всички руснаци присътствуват тук, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присътствуват тук. Ние считаме, че и всички гърци присътствуват тук. На тези, на които не сме споменали имената и на тях в бъдеще ще пишем по едно любовно писмо. Същественото, което е между всички народи на земята, това е голямото разнообразие, което съществува в Божествения свят. То е изразено чрез голямото разнообразие.

Сега ще ви приведа един малък анекдот. Събират се в един ресторант четирима души от различни нации: един французин, един англичанин, един германец и един руснак. Като обедвали, те видели, че нещо се виело из въздуха - два орли. Като видел това нещо французинът веднага отишъл да види какво се пише във вестниците по това. Германецът веднага отишъл в библиотеката да види, какво се пише в книгите по този въпрос. Англичанинът веднага си взел чантата с бинокла и отишъл да види какво се вие из въздуха. Но руснакът спокойно се излегнал на гърба си и казал: “Орли са това.”

Сега ние ви поздравяваме с новия ден на Любовта. Желая ви сърдцата ви да бъдат свободни от всички тревоги. Не изпъждайте тревогите си, но ги оставете отвън, а в сърдцата си да имате радост. Вземете думите на един от великите Учители, Който е казал: “Както ме Отец възлюби, така и аз ви възлюбих.” Помнете също така думите, които Той е казал: “Син человечески е дошъл да даде живот на хората.” И този същият, Който е говорил преди хиляди години, пак ви говори, че иде да даде любов в сърдцата на всички хора. И всички, които вярвате, това е вашето бъдеще. Днешният ден показва вашето бъдеще, няма защо да се обезсърдчавате. Денят е хубав, слънчев, тихо, приятно време. В бъдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Пред вас седи едно велико бъдеще - бъдеще, в което Любовта иде да се изяви във всички народи. Всички хора ще си подадат ръка като братя и ще се поздравят с Божията Любов. Те ще се поздравят като братя и сестри и ще бъдат близки един към друг. Това е Божието благословение, [...] поздравът на всички братя, които ви поздравяват отгоре.

Отче наш

Бог е Любов. Бог е живот. Бог е Мъдрост. Бог е светлина. Бог е Истина. Бог е Свобода.

Беседа от Учителя,

държана на 14 август 1939г. 5 ч.с.

пред изгрява над палатката на Учителя

--------------------------------

*e muet - (фр.) нямо “е”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...