Jump to content

Recommended Posts

3. ПРЕЧИСТВАНЕ

 

На какво може да се уподоби чистият въздух? – На чистата мисъл. Водата? – На чистите чувства и на живота. Значи между водата и чувствата има известна връзка. Знаем, че водата мени състоянието си – от течна става твърда, като намалява топлината си… Каквито промени стават с водата, такива стават и с чувствата. Например едно чувство може да изгуби топлината си и да се втвърди; после то може да увеличи топлината си и да се разшири, но може и да запази нормалната си топлина. Когато водата се втвърди, т.е. когато се превърне в лед, лесно може да дойде в първоначалното си състояние. Достатъчно е да се постави на огън и тя веднага се разтопява. Как ще превърнете твърдото чувство в нормалното му състояние? Чувството омраза е твърдо. Как ще го смекчите? С огън ли? Това вече е алхимия. Намерете начин, чрез който да превръщате твърдите чувства в меки, т.е. да увеличавате топлината им. (145, с. 151)

 

Твърдостта и огънят са крайният предел на земния живот. Човек гори, докато е твърд. Щом твърдостта престане, и горенето престава. Човек е твърд, докато гори; той е горещ, докато е твърд. Изгуби ли твърдостта си, и горенето престава. Щом горенето престава, и твърдостта се губи. Това са научни положения от алхимията, които трябва да преведете в съзнанието си. Преведете ли ги, вие ще разберете отношенията, които съществуват между тях. Какво предава твърдостта на телата? – Форма. Твърдостта е основа на формите. Без твърдост телата не могат да имат никаква форма. Формите се моделират, когато се предаде на телата известна мекота. Който иска да моделира формите на своите мисли, чувства и желания, той трябва да познава законите, които управляват твърдата материя. (77, с. 162)

 

Не трябва да се наблюдават дребните работи, но работите на Природата. Това, което Природата е направила, е ценно. Всичко има в Природата! Всичкото богатство, всичкото знание, което търсите – всичко ще намерите в нейните библиотеки. Нейните библиотеки са пълни с най-хубавите книги на видни поети, философи, учени, скулптури, музиканти, художници, алхимици. Каквото пожелаете, всичко ще намерите в библиотеките на Природата! Там алхимиците превръщат желязото в злато. Там учени търсят начини как да се справят с различните болести. Но там има следните надписи: „Човек, на когото краката не са чисти, да не влиза в библиотеката на Природата! Онзи, на когото сърцето не е топло, да не влиза в библиотеката на Природата! Който има някаква мрежа на очите си, да не влиза в библиотеката на Природата!“... Там пише още така: „На любители не се позволява да влизат в тази библиотека.“ (102, с. 160)

 

Има два начина за лекуване: стар и нов. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария – с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин... Обаче, аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване. Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота. За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопична част от еликсира на живота, за да оздравее моментално. (39, с. 46)

 

Честността повдига човека. Честният човек е благороден, той издържа при всички лоши условия на живота. Да постъпиш честно, значи да победиш лошите условия. И на смъртно легло да си, пак можеш да бъдеш честен – да принесеш красив плод в живота си. Честността е онзи елемент, който алхимиците са търсили – еликсирът на живота, първичният зародиш на живота. Този зародиш съществува в човека. Когато изучава религиозния, духовния живот, главната цел на човека е да придобие в себе си безсмъртните форми. В човешкия организъм има една безсмъртна клетка – първичната, която всеки трябва да намери. Всички усилия на науката, на религията са насочени именно в това направление – да намерят тази клетка. Тя е прадедът на всички клетки. Като се намери тази клетка, върху нея може да се гради бъдещия живот. Тя е подобна на прадедът на житото. Тази първична, жива клетка се отличава от другите по това, че съдържа в себе си рогово вещество. Хранителните вещества в нея са повече, отколкото в другите клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава с голяма устойчивост, издържа и при най-лошите условия. „Дето са двама и трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.“ – Двама или трима, това са необходимите условия, за да дойде Христос. Идването на Христа между хората е основната идея, от която произтича безсмъртието; безсмъртието пък носи щастието. Усилията на целия живот днес се свеждат към постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човек да добие сянката на безсмъртието само, за да бъде отличен ученик, проповедник, държавник, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човек трябва да прави усилия да постигне това безсмъртие. Ще прави усилия човек, но и ще вярва в онази жива клетка в себе си, която расте и се развива непрекъснато. Допусне ли в себе си мисълта, че всичко зависи от външните условия, той губи силата на тази първична клетка в себе си, губи своя прадядо. В който момент повярва, че той е над външните условия и може да ги използва, ще намери своя прадядо…Всеки трябва да намери в живота си поне един човек, който носи в себе си тази основна идея – безсмъртието, за да му покаже начина, по който той сам е намерил в себе си първичната клетка или прадядото на съвременното жито. Който се храни с това жито, той е разрешил в себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае от никаква друга храна. (101, с. 182)

 

Основната идея дава на човека необходимите елементи за работа. Който намери тази идея в себе си, т.е. своя прадядо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава с дребнавостите на живота. Умът му се изпълва със светли и възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Докато човек не е намерил тази основна идея, той мяза на малко дете, което цял ден играе на улицата с кал и пясък – прави си къщички, цапа се с калта. Щом намери тази основна идея, човек е пак същото дете, но вече баща му го завежда в градината, пълни със зрели, хубави плодове. Детето забравя вече за къщичките от кал и пясък и мисли само за зрелите, сладки плодове. То се изчиства вътрешно и външно и започва да се храни само с плодове, които внасят в душата му нещо ново, което го повдига и облагородява. (101, с. 187)

 

Един учен човек прави следното сравнение: най-чистият водород, който имаме, сравнен с Първичната материя, от която светът е създаден, ще бъде като кал – като една гъста кал ще бъде нечист. Когато Писанието казва: „Чисти бъдете“, ние подразбираме този закон на Любовта. Любовта е закон на чистотата. Вие трябва да обичате! Най-първо Любовта трябва да влезе във вас като един процес на чистене, нищо повече. След като се очистите, казано е: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ Това е цяла мистическа наука, за да разбере човек по кой начин може да се повдигне. (29, с. 741)

 

За да не страдате, пазете се от неестествените състояния; не се обезсърчавайте и не бягайте от хората и от живота. Върнете се към естественото състояние на своята душа. И тогава колкото трудни задачи да имате, ще намерите начин за разрешаването им. Природата дава методи за решаване и на най-мъчните задачи. Как може човек да се върне към състоянието на своята душа? – Като мине през всички царства под себе си и над себе си и вземе от тях по едно от най-добрите качества. Първо ще минете през минералното царство, после – през растителното, през животинското, през човешкото, през ангелското и отвсякъде ще задържите най-ценното. Това значи човек да изучава и да прилага закона на алхимията за превръщане на материята. Като работи с този закон, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрез която душата се проявява в своята пълнота и сила. Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещнете на пътя си. Който не иска да работи, гледа да прекара живота си леко, без мъчнотии. Това не е истински живот. Ще живеете съзнателно, за да придобиете онази първоначална материя, с която можете да работите. Само така ще разберете, че животът и в училището, и извън училището е един и същ. (123, с. 102)

 

Ние сега трябва да се повърнем алхимически назад, да видим своята биография – де сме минали през тия микроорганизми, да си спомним какво сме научили при микроорганизмите. После, какво сме научили при кристалите. Не мислете, че кристалите са мъртви – те са живи същества. Те разбират толкова хубаво от геометрия, разбират от пречупване на светлината. (129, с. 336)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...