Jump to content

Recommended Posts

8. НИРВАНА

 

Всяка система, всяка религия, всяко учение, които съществуват в света, имат висока задача. Казвате: „Какво е предназначението на религията, какво е предназначението на християнството, на будизма, например?“ И наистина, всички се запитват: „Каква е целта на християнството?“ Всички свещеници трябва да си дадат отчет на този въпрос. Каква е целта на будизма? И всички те спорят помежду си. Кой е правият? Не, конкретно трябва да се отговори. Какво е основното учение, каква е основната идея? Като ти дойде един будист на гости, какво трябва да ти каже? Един будист не трябва да се различава по нищо от тебе в твоето вътрешно верую, в твоето стремление към Бога. Всеки будист е християнин. Не мислете, че ако речете да изтълкувате будизма, че ще намерите много голяма разлика. Думата „будист“ има почти същото значение, каквото и думата „християнин“. Едно време, когато Буда е тълкувал своето учение на хората, условията са били малко по-други от тия, в които е живял Христос. И Буда, както и Христос, препоръчва хората да се примиряват със страданията. По кой начин? – Да се слеят с Бога. Туй е, което те наричат „да влезем в нирвана“. Някои казват: „Как, човек да живее в нирвана!? Да живее в нирвана значи да изгуби своя индивидуален живот.“ Когато 10-20 малки рекички влязат в една по-голяма река, изгубват ли своя индивидуален живот? Да, изгубват го. Те го изгубват външно, повидимому, но вътре в голямата река те съществуват. После, когато тая река се влее в морето, съществува ли? – Съществува. Човек, като изгуби своя живот, съществува ли? – Съществува. Има едно условие, при което човек може да запази своята индивидуалност. В това условие има три метода, чрез които човек може да добие своето безсмъртие. Човек трябва да бъде изразител на висшата Божествена Любов, която е носителка на живота. За да се прояви този живот, той трябва да има Мъдрост и Истина. (134, с. 166)

 

Според източната философия сливането на душите в едно цяло подразбира състояние на нирвана – сливане с Бога, т.е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сливане с Бога, т.е. връщане в първоначалното му състояние. Преди да слезе на Земята човек е бил в нирвана и в края на краищата пак се връща в нирвана. Дълго време трябва да се говори на хората, че те имат висок произход и трябва да се върнат към него. Задача на човека е да съзнае своя първичен произход и да признае Бога като свой баща. Аз не говоря за физическия произход на човека, а за духовния. Въпросите трябва вътрешно да се разбират. (137, с. 153)

 

Знаеш, че телата се привличат, но защо става това? Казвам: можеш да привлечеш едно тяло само след като си го отблъснал. Привличане без отблъскване не съществува. Майката първо отблъсква плода, а после го привлича, за да се слее с нея. Това състояние е наречено от индусите нирвана, т.е. закон на сливане. Ако не съществуваше закон на сливане, плодът нямаше да се слее с майката и вие нямаше да дохождате да ме слушате. (46, с. 160)

 

Сега аз желая да се запознаете с Христа. Вие познавате Христа, но само външно – вътрешно още не сте Го познали. Да викате някого у дома си на гости, това не значи, че го познавате; да живеете 10-15-20 години заедно с него, и това не значи, че го познавате. Но когато два живота се слеят в един, да стане сливане, то значи познаване. Това нещо в будическото поле се казва сливане. Тогава всички противоречия в света изчезват. Човек вече не вижда злото и започва да работи така, както Бог работи. Трябва сливане в Бога на два живота, на четири живота, на осем живота, на 16 живота и т.н., докато животът на цялото човечество се слее в едно. Тогава ще се образува тази хармония, която сегашните народи очакват. И тъй, за всички е нужно сливане и познаване на Христа вътрешно като Любов, вътрешно като Мъдрост и вътрешно като Истина. Това е дълбокият смисъл, който трябва да залегне във всеки ум, във всяко сърце, във всяка душа и във всеки дух. (73, с. 137)

 

В света работят два разумни принципа... В окултизма тези принципи се наричат първи и втори, а в науката – положителен и отрицателен. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният – по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото... Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, Което твори. Този принцип е мек и пластичен, но с това той не е ограничен и е безсмъртен – в този принцип, втория, не съществува смърт... Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с вашите тела и техните енергии и сили, които са необходими за съграждането им... Някои, като говорят за индуската философия, под „нирвана“ разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това е отчасти вярно – ще има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с втория принцип и да се живее с него. Във втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини – то е стремежът на Христос, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. (161, с. 50-54)

 

Вие нямате опитността да се разговаряте със себе си, т.е. с душата си... Душата е майката на човека. Майката означава майя – това, което е облякло човека в материя. Всъщност човек има две майки: едната е от духовен произход, а другата – от материален. Първата майка се нарича Божествена душа, а втората – материя. Тя създава за човека всички противоречия и заблуди. Под Божествена душа разбираме състоянието нирвана. Когато влезеш в нирвана, ще забравиш всички мъчнотии и противоречия, ще бъдеш готов да понесеш греховете си, както и греховете на хората. (112, с. 188)

 

И тъй, нирвана съдържа три неща: мир, доброта и Мъдрост. Мир значи онова вечно спокойствие, онази радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е мир. И онази вътрешна доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо, да имате мир в себе си и с ближните, и мир с Бога. Или най-първо да започнете с мир с Бога. Оттам ще започнете абсолютно без никакво съмнение. Каквото и да дойде в света, да кажете: „Такава е волята Божия.“ (174, с. 88)

 

Божественият живот, като тече през нашето съзнание, той ни прави добри. И туй, Божественото, не го спирайте! Докато то върви, вие сте добри. А има ли тази добродетел в нас, мирът постепенно ще се вселява и тогава Божествената Мъдрост, и тя ще има място. Са ли тия добродетели във вас, вие сте на път към онова състояние, което очакваме – туй, което в църквата наричат възкресение; в политическия живот наричат освобождение и т.н. Туй състояние означава нирвана. Да се освободим, значи да бъдем в нирвана. Да възкръснеш, значи да бъдеш в нирвана или, на научен език казано, ще рече, да добиеш туй космическо съзнание да влезеш и да живееш във всички хора едновременно. (174, с. 89)

 

Един ден, ако излезем из въздуха, както рибите излязоха из водата (един ден и ние ще излезем из въздуха), тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство. Наричам го Божествено дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е законът на безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват – съзнанието седи, престава дишането – те чувстват всичко, виждат живите, връщат се, и пак започват дишането. Индусите имат един метод за спирането на дишането, наричат го нирвана. Европейците ги е страх от нирвана, понеже, като влязат там, ще ги погълне. Те ще влязат в щастливия живот! Нирвана е място, дето хората се обединяват – всеки живее за другите и другите живеят за него. (42, с. 68)

 

Най-първо, Любовта трябва да се изяви чрез закона на страданието. Можеш ли да издържиш този закон, ще дойде още по-големият – законът на радостта. Ако издържиш и него, ще дойде законът на истинския смисъл на нещата. Трябва да минете през тези две положения – най-голямата скръб и най-голямата радост, след това ще разберете вътрешния, истинския смисъл на живота. Най-после ще дойдете до онова блаженство, до онзи Божествен покой на нещата, както го рисуват индусите, дето всички неща така се хармонизират, че не може да се изрази с човешки език. (126, с. 74)

 

Аз ще ви задам един въпрос, най-първо на старите: вие любили ли сте някога, имате ли опитността на Любовта, имали ли сте опита да сте преживели поне един ден на Любовта? Хубаво, аз се радвам. Онези, които имат тази опитност, те може да разбират по-добре, а онези, които не са преживели, нека се постараят да придобият тази опитност – едно преживяване на Любовта. Аз мога да уподобя туй преживяване като на едно цвете, което е стояло в една изба, дето слънчевите лъчи не са достигали, затуй е бледо и хилаво. Цветовете му са недоразвити и са почнали да окапват от нямане на светлина. А онова цвете, което се намира под естествена светлина, расте и се развива, и цъфти под нейното влияние. Когато човешката душа дойде под туй съчетание, под Божествените лъчи на Любовта, разтваря се този цвят на душата, този лотос, както го наричат, и тогава човек има най-великите преживявания. В една минута той може да преживее велики неща в този свят! Сега мъчно може да се опише туй състояние, но когато то дойде, набира се онази енергия, която подмладява, пречиства душата от всичките Ă грехове. Когато човек преживее един такъв момент – един ден на Любовта, туй в православната църква го наричат спасение на греховете. Тази Любов спасява, заличава всичко в неговото съзнание и човек се обновява, подмладява; някои добиват още по-възвишено състояние и достигат до нирвана. За тях Писанието казва, че те са родени от Дух и вода. Сега аз желая вие като ученици да имате поне едно преживяване през тази година. Между 365-те дни да имате един ден да преживеете туй състояние. И като преживеете, да стане у вас една коренна промяна, която само вие да знаете. Да стане у вас една коренна промяна, едно видоизменение, което да даде разширение на вашия ум, разширение на вашето сърце и разширение на вашата воля. (11, с. 331)

 

Всички онези думи, с които Христос си е служил, са иносказателни. За пример, Той употребява думите: „Ако се не родите от Дух и вода.“ Какво означава водата за онези, които не са запознати с онази дълбока източна философия? – Нищо особено. Не, водата е носителка на живота. Тя означава онова възвишено състояние на нирвана, онова будическо, онова мистическо състояние, в което е вложен животът, в което е вложено безсмъртието. Значи водата изразява будическото състояние, будическото тяло на човека. Казват „водица“ – будическо. Следователно, ако не се роди някой от онова будическо състояние, няма да има живот в себе си. Казва се „от вода роден“. Какво означават у нас думите „от вода роден“? Щом се обърне някой към Господа, както това става у баптистите, за пример, веднага ще му кажат: „Хайде сега да те потопим във вода!“ Потопяват го три пъти във водата. Не, не се раждат така хората! Роденият от Бога не умира, роденият от човека умира – това е важното! А сега какво правят? Казват някому: „Ела при нас, ще се родиш!“... За да се роди един човек, не е достатъчно да го потопиш във водата. Това е къпане, разбирате ли вие? Това не е раждане! (134, с. 81)

 

Има ред митове върху произхода на растенията. Един ден, когато съвременните хора станат по-просветени, по-духовни или по-мистични, те ще разберат дълбокия смисъл, който се крие в растенията. Човека по някой път наричат растение. Бог го уподобява на растение. Той казва: „От плода си се познава.“ И действително, като се разгледа човек чисто органически, той е двояко растение. В него съществуват две растения, които се преплитат. Корените на едното растение са горе в мозъка, а клончетата – долу в стомаха. Корените на другото растение са в симпатичната нервна система, или в тъй наречения стомашен мозък, а клоните му отиват горе в мозъка, тъй щото тези две растения са преплетени. И между това двойно растение, именно, живее човекът като мислещо същество. Значи, щом растението престане да расте, и животът престава. Щом човекът престане да мисли, по същия закон и растението умира. Дотогава, докато човек мисли, и растението живее. И обратното е вярно. Докато човек живее, докато има чувства в сърцето си, докато има мисъл в ума си, той е човек. Когато сърцето на човека изсъхне, той престава да е растение. И когато мисълта в човешкия мозък престане, той престава да е мислещо същество. Какво става тогава от него? – Той минава в нирвана – едно състояние без съдържание. И мнозина от съвременните хора искат да живеят в нирвана, т.е. да не мислят, да не чувстват, да не страдат – искат невъзможното. Те искат да бъдат радостни без да бъдат скръбни, искат да мислят без да чувстват. Това са две невъзможни неща. Да чувстваш, значи да мислиш; да мислиш, значи да чувстваш. Когато чувстваш, ти носиш товар, а когато мислиш, друг носи твоя товар. (134, с. 297)

 

Днес от всички хора се изисква изучаване на Божията Любов. Затова трябва да се започне от човешката любов. Не се плашете, че човешката любов ще изчезне от света. Не, и милиони години още човек ще има към себе си любов. Даже и в нирвана като влезе, пак ще останат частици от тази любов. Някои мислят, че като влязат в нирвана, няма да проявят любов към себе си. Казвам: ами отгде се яви егоизмът в тия съвършени духове, които излязоха от Бога? Във всяка една частица на човека съществува любов към себе си и затова егоистичната любов у човека се проявява и ще се проявява. Всяка една любов, обаче, си е на мястото. И тъй, ние ще изучаваме тези три велики проявления на Любовта. (104, с. 132)

 

Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, Сатана, а в окултизма – адепти на Черната ложа. И Първичната причина не спря това отклонение, а с присъщата Ă Премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим, и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на Земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща – самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие. В живота на самосъзнанието човек е изложен на промени, на болести и смърт. За да се избави човек от това състояние, трябва да премине в областта на свръхсъзнанието или космичното съзнание, където е нормалната проява на творческия процес на живота. Това състояние източните народи го наричат нирвана – място на щастието. Това е новото съзнание на човека, в което той не се изгубва като индивидуалност, а напротив – там познава себе си; там той познава своето знание, мощ, сила и живее в непреривна радост; вижда мировия ред и хармония и разбира смисъла и мястото на всяко нещо. Зад всички противоречия вижда добрата страна, която ще излезе от тях; вижда Доброто в неговото вечно проявление. Докато лозунгът на тези, които живеят в самосъзнанието е „човек за човека е вълк“, то лозунгът на новия човек с космическо съзнание е „човек за човека е брат“. Тук вече изчезват слуги и господари, бедни и богати, управлявани и управляващи, а всички са служители на Природата и всеки се ползва от благата на живота според нуждите си. (4, с. 55)

 

Питам: какъв е смисълът на живота? Ще кажете, че смисълът на живота е в самия живот, както и в смъртта. Какво се разбира под „смърт и живот“? И богатият умира, и сиромахът умира. Какво са придобили те в смъртта? Казваш: „Наживях се поне, ядох и пих, нищо повече не желая.“ – Ако наистина само си ял и пил, без да си придобил нещо вечно, напразно си живял. Да ядеш и пиеш, това не е никаква философия. Ако мислиш, че със смъртта всичко се свършва, нищо не си научил. Простият мисли, че като умре, ще дойде до абсолютно равновесие, дето не стават никакви промени. В света на равновесието ще почиваш хиляди и милиони години, докато един ден се пробудиш от дълбокия сън. Това е състоянието на нирвана. Когато се казва, че след смъртта нищо не остава от човека, това подразбира, че нищо не остава от неговите мъчнотии и страдания. След смъртта си човек се освобождава от всичко временно, преходно. Той минава в състояние на нирвана, в областта на щастието. Ще кажете, че нирвана е празен живот. – Според мене празните работи са пълни. Кое предпочиташ: Да отидеш при банкера да вземеш на заем 100 000 лева, или нищо да не ти даде? Питайте мисирката какво желае: да бъде тлъста, угоена, да пожелаят да я заколят, или да бъде слаба, мършава, и никой да не мисли да я коли? Колко по-добър е животът на свободата пред ограничението! Колко по-добър е животът пред смъртта! (173, с. 196)

 

Сега вие търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в космическото съзнание или когато придобиете новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат „нирвана“, тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В нирвана се разширява човешката личност, а тук, на Запад, мислят, че нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота – всичко туй изчезва и идва новото, мощното у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост – там человекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски, за пример holiness, нирвана може да се замести с думата „святост“. Но думата „святост“ не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега пред нас стои една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно, всеки да се стреми към нирвана – то е безсмъртие или космическо съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. (174, с. 86)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...