Ватански и санскритски език

[Sheny Idaet]

Е. НЯКОИ ПОНЯТИЯ ОТ ИНДУСКАТА ФИЛОСОФИЯ, ТЪЛКУВАНИ ОТ УЧИТЕЛЯ

 

1. ВАТАНСКИ И САНСКРИТСКИ ЕЗИК

 

В древността на мода е бил санскритският език. Преди санскритския език на мода е бил ватанският език, от който всичките езици черпят своето начало. Сега на мода е английски, френски, германски и на опашката иде славянският език. (24, с. 332)

 

Най-първо има един език, на който си говорят всичките хора от всичките народи. Този език не е есперанто. В старите времена са го наричали ватански език, сега го наричат мистичен език. Всичките добри хора като се срещнат, те се познават, говорят си. Единият може да говори на български, другият – на френски, но разбират езика си. Нали на Петдесятницата, като бяха събрани апостолите, говореха на този език! Като говореха на всичките езици, разбираха се. Когато Духът дойде в човека, когато Любовта дойде, вие ще говорите на всички езици и онова, което говорите, ще ви бъде понятно. (129, с. 579)

 

Сега трябва да изучавате духовния език. Вие сте духовни хора, но от духовния език много малко знаете… Сега казвате, че Господ тъй казал. На какъв език говореше Господ? На български език, на английски език, на санскритски език? Всички езици са преводи. Кой е превеждал и как? Мнозина, които превеждали Божествения език, не са разбирали математика и геометрия. Ето аз какво подразбирам: човек, който не може да разбира, не може и да приложи. Човек, който разбира, всякога го прилага. Човек, щом разбере нещо, в две посоки ще го приложи: или като добро, или като зло. (23, с. 64)

 

Ние вярваме в сърцето си, вярваме в ума си, вярваме в тялото си, вярваме в душата си и най-после, вярваме в духа си. Ние вярваме във всичко онова възвишено и благородно, което повдига и мене, което повдига и брата ми. Ние вярваме във всичко онова, което виждаме наоколо си. Ние вярваме в Този Господ, Който ни говори. Как ви говори Господ? Господ не говори на български език, но речта Му се превежда и на български език. Господ не говори английски език, но речта Му се превежда и на английски език. Господ не говори нито на френски, нито на немски, но речта Му се превежда и на френски, и на немски. Господ не говори нито на санскритски, нито на китайски, но речта Му се превежда и на тези езици. Най-после, Господ не говори и на ангелски езици, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Има един общ език, на който Господ говори. Той е единственият език, който наричат свещения език, и който дойде до този език, той вече разбира същината на нещата. (81, с. 294)

 

Ние азбуката на Природата не сме научили, не знаем езика на Природата. Предадено е, че Господ говорил на Адама. На какъв език? Той не говорил на еврейски. Казват, че е на еврейски. Не е говорил на еврейски! Даже един език има, по-стар от ватанския. Считат, че ватанският език е най-стар. Санскритският език и другите езици са клонове. (42, с. 394)

 

Младите моми прибързват, като се женят. Всички, които страдат от женитбата, са прибързали. Не трябва да бързаш! Твоят възлюбен ще дойде така точно, както изгрява Слънцето! Детето е подарък отгоре. То трябва да се роди навреме. Някой казва: „Трябва да си имаме дете.“ Детето е една книга, която е пратена отгоре, но като не знаеш азбуката на тази книга – на санскритски ли е, на ватански ли е, на адамитски ли е – не можеш да четеш книгата. Какво нещо е твоята възлюбена? Това е една книга, която ти е пратена да четеш. Ако не четеш тази книга, не може да я обичаш. И за да обичаш Бога, същият закон е! Ако ние не знаем да четем тази Природа, как ще обичаме Бога? (139, с. 302)

 

Днес почти всички хора знаят азбуката на своя език, но малцина знаят азбуката на езика на Природата. Какъв е езикът на Природата, не се знае. Казва се, че най-стар език е ватанският. Санскритският език е произлязъл от ватанския. Обаче езикът на Природата е различен – не прилича на никой от старите, нито от новите езици. Много време трябва да живее човек на Земята, докато научи езика на Природата. Ако за пеенето се употребяват десетки години, колко време е нужно, за да се научи езика на Природата? Не е достатъчно само да се взимат правилни тонове, но трябва да се различават. При това, трябва да се познава повишен ли е даден тон или понижен. Затова се иска добре развит слух. (40, с. 237)

 

Като прилагате Божествените принципи, вие ще се намерите в положението на деца, които едва започват да учат. Ще кажете, че знаете френски, немски, английски език. Какво представляват тези езици в сравнение с ватанския език, от който са произлезли всички досегашни езици? Хората са забравили ватанския език – първоначалния език, на който са говорили в далечното минало. Има хора, които помнят този език, но малцина са те. Сега аз не искам да внасям смущение в умовете и сърцата ви, но искам да ви заставя да мислите. Смущенията произлизат от разбиранията на хората. (60, с. 389)

 

Всички съвременни езици са превод от един стар Божествен език, който е и първоначалният. От него имаме три езици, които са първите преводи: китайски, еврейски и санскритски. Китайците пишат отгоре надолу – той е първият превод. Евреите пишат от дясно към ляво, а на санскритски език се пише от ляво към дясно, т.е. от изток към запад. Така и ние пишем. Китайският език е положителен, а другите два са пасивни, и от тях са се образували останалите езици. (161, с. 78)

 

Езикът на различните народи показва промените, през които е минал човек. Един ден, когато мисълта на хората се уеднакви, те ще имат един общ език. Най-старият език е бил ватанският. Българинът казва „вата“, т.е. памук, подплата на нещо. В песента „Аум“ думите ом и аум са ватански. Те са свещени думи, носят доброто в себе си. (85, с. 245)

 

Мислите ли, че ако научите един конски език, сте научили много нещо в света?... Българският език има друг произход. Трябва да се научите на български език! Има един български език, който се отличава. В Небето има много езици. Ангелски езици има. На български език трябва да знаеш корена. Мисля, че на български език коренът е ватански – най-старият език. Българите имат една дума, която е останала – ватали – тя е от ватански език. (12, с. 393)

 

Аз съм изучавал езиците – и английски, и френски, и немски, и китайски, и индуски, и санскритски, и ватански, и ангелски. И намирам три основни неща: за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални – във всяка дума трябва да има мекота. Във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума, мекотата е на сърцето, а пък силата е на волята. Това е хубавото говорене. Ако говориш така, ще бъдеш разбран. (84, с. 112)

 

И тъй, помнете изреченията, с които преведохме ватанските думи: „ханизе, беримезаи, земеразахеси“. Преводът е свободен и означава: „Слънцето ни огря и тайната си пред нас разкри.“ (91, с. 49)

 

Вие някой път може да вземете думата „живот“ и да я пеете. Знаете ли откъде трябва да започнете? Животът е един основен тон. Но ако вие разбирате произхода на езиците, първоначално, когато човек е създал, ще намерите във ватанския език каква дума е създал за живота. Думата „живот“ на български не е оригинална – превод е. (103, с. 27)

 

Казвате: „Това е животно.“ Вие не знаете какво нещо е животното. Думата „животно“ не е нито българска, нито славянска, нито санскритска – тя е ватанска дума. Няма да ви обяснявам какво нещо е ватански език. Индусите имат един Бог, когото наричат Сива или Шива. (102, с. 47)

 

Казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Божието благо се възнаграждава с Божие благо. Казваме „карма и дихарма“. Думата „дихарма“ има ватански корен. Тя има връзка с думата „дар“. Под „дихарма“ християните разбират благодат. Щедро дава изворът, но ако ти пиеш от него и не благодариш, нищо не придобиваш. Пий от извора и благодари на Бога! Дето минеш, разказвай за тоя извор. Ако болният пие от тая вода и не благодари, нищо не се ползва. Ако благодари, ще оздравее. Трябва да благодарим на Бога за най-малкото благо, за най-малкия светъл лъч. Трябва да благодарим за извора, за цветето, за красивия поглед, който ни е отправил някой. (67, с. 28)

 

Храната представя елемента въглерод, водата – водорода, въздухът – кислорода, а светлината – азота. Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. За нея казват, че тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят. Те го знаят под името „светлина“. Думата „сат“ означава това, което е проявено, което проявява нещата. Но онова, което проявява нещата, е вътре в нас, не е извън нас. Ние знаем света дотолкова, доколкото Божественото в нас се изявява. (146, с. 54)

 

Например думата „стар“ е изопачена, тя е приела друго значение от това, което някога е имала. Тя произлиза от корена „сат“, който означава проява, повишение. Стар е оня, който иска да се прояви. При сегашното разбиране, „стар“ означава немощен човек, негоден за работа. Всъщност старият човек се е калил, работи повече от младия. Той е орал, сял, жънал, а младият не издържа колкото стария. Вижте колко добре тегли плуга старият вол! Турите ли даначето на работа, нищо не може да направи. (71, с. 95)

 

Сега ти казваш: „Аз съм стар.“ Хубаво, като си стар, какво знаеш, я ми кажи? Ами „стар“ на санскритски значи човек, който има знание! Като си толкова стар, като създаде Бог Земята, каква беше тя тогава? Когато Господ създаде Земята, я ми разправи! – „Е-е, не зная.“ Ами че ти тогава не си от старите, защо разправяш, че си стар? (73, с. 91)

 

„Защото зная отде съм дошъл и накъде отивам, а вие не знаете отде ида и накъде отхождам“ (Йоан 8:14). В този случай думата „зная“ нито е славянска, нито е българска, нито е английска, нито латинска, нито френска, нито германска – тя не е дума и от еврейски произход, а произлиза от един стар език. Значи, коренът на тази дума се намира в санскритски език. И гърците са я взели оттам. Да знаеш, значи да преживяваш нещата съзнателно, т.е. да разбираш висшето, Божественото в света. (73, с. 138)