Jump to content

Значение на кармата


Recommended Posts

10. НЕПРАВИЛНА УПОТРЕБА НА ПОНЯТИЕТО „КАРМА“. ЗНАЧЕНИЕ НА КАРМАТА. ЗА РАЗУМНИЯ КАРМА НЕ СЪЩЕСТВУВА!

 

Какво представя кармата? Каквито обяснения да се дават за кармата, те нищо не допринасят за благото на човека. Кармата не обяснява фактите и явленията в живота, но само ги констатира. За пример, някой взима от приятеля си една голяма сума назаем и обещава, че след две години ще я върне. Още като обещава, той не говори Истината. Не само че след две години не може да ги върне, но и до края на живота си не ги връща. Като е услужил, приятелят му се е лишил от едно необходимо условие за своя живот, вследствие на което изпада в големи лишения и затруднения. Не се минава много време, по силата на кармическия закон онзи, който е взел тия пари назаем и не ги е върнал, ще се намери в същото затруднение. Той сам ще се чуди отде му е дошло това затруднение. Който признава закона на кармата, ще разбере, че и той някога е постъпил по същия начин. За да излезе от трудното положение, в което е изпаднал, той трябва да изправи погрешката си. Кармата изключва всякакво неизпълнение на обещанията. Който иска да избегне закона на кармата, той трябва да е внимателен в обещанията си. Обещае ли нещо, той трябва да го изпълни. Не може ли да го изпълни, по-добре да не обещава. (120, с. 140)

 

Индусите говорят за кармата, но все остава нещо необяснено. Че някой те бил, това карма ли е? Ако имаш знание, ще предвидиш, че ще те бият. За да не те бият, трябва да се примириш. Без примирение, единият ще бие; после, за да си отмъсти, и другият ще бие. Това ще продължава непрекъснато. Двама души не се обичат. Единият казва на другия: „Трябва да си признаеш погрешката.“ – „И ти трябва да признаеш своята.“ – И двамата са честолюбиви, не искат да се примирят. Всеки пази своето достойнство. Всъщност никой няма достойнство. И двамата са слуги, работници, изпратени на лозето да работят. Достойнството е в работата – да вземат мотиката и да копаят. Само онзи има достойнство, който е свършил училището с успех и придобил нещо. Достойнство има вярващият, любещият, който дава път на своята вяра и Любов. (158, с. 220)

 

Препънал се някой – „карма е“, ако не беше паднал, тогава карма ли щеше да е? Някой нервен ще каже: „Баща ми беше нервен, майка ми; че съм ги наследил.“ Но ако ги нямаше, какво ще кажеш? Но ние обясняваме кармата малко другояче. И вие, вашите погрешки, вашите глупости не ги обяснявайте все с кармата. Не, ще кажеш: „Не внимавах хубаво в своя ход, че паднах“ – нищо повече. (73, с. 98)

 

Какво ще утешаваш един човек, който няма нищо? Какво ще му проповядваш? Ще приличаш на онзи, когото раняват с няколко куршума. Други се бият, а той плаща. Питате: „Кармата ли му е такава?“ – Когато човек се напие, кармата му е да го бие кръчмарят. Ако е на аероплан и не вземе мерки да го спре навреме, ще полети с главата надолу. И това е карма. Дето е неразбирането на Божия закон, там е кармата. Това, което говоря, е принципално. Като не можеш да разрешиш един въпрос, ти се омъчняваш и казваш: „Кармата ми е такава.“ – Не мисли за кармата! Водата никак не мисли. Каквото и да правиш с нея, тя си тече, не иска да знае. Можеш ли да раниш или оскърбиш водата? И на въздуха нищо не можеш да направиш. Също и на огъня нищо не можеш да направиш. Ако го мушнеш с оръжие, то ще се стопи, а огънят ще си остане в първото положение. (158, с. 50)

 

Ние трябва да разберем живота в тази форма, в каквато Бог го е дал. Мнозина от вас, като изпитват големи несгоди в живота, най-после казват: „Кармата ни е такава.“ – Кармата нищо не обяснява. Например, карма било, че имаш да даваш на някого десет хиляди лева. Тогава какво трябва да направиш? – Трябва да плащаш. Ако плащаш по хиляда лева, в десет години ще си изплатиш кармата и ще бъдеш свободен. Трябва да си плащате кармата, т.е. дълга. Като изплатиш кармата си, какво ще правиш? Казваш: „Не зная защо идат още страдания.“ – Много просто, преди години в близкото или далечно минало, си обидил някого или си го ударил с нещо и си го осакатил. Сега плащаш, т.е. носиш последствията на своите постъпки. – „Карма е това.“ – Не, това е човекът, който не е господар на себе си, на своите неестествени прояви. Та когато говорим за самовъзпитание, разбирам да владееш онези неестествени сили в себе си, които могат да ти причинят някакво зло. (1, с. 139)

 

Да се плашиш от предчувствия – това е атавизъм. Има една опасност в повтаряне на нещата. Старият живот неизбежно ще се измени. Бъдете готови за това! Всяка грешка на миналото трябва да се изправи. – „Страшна е кармата!“ – Колкото и да е страшна, трябва да се ликвидира с нея. Онези, които са писали върху кармата, не са обяснили много неща. Защо трябва да се изправят грешките? Защото при всяка грешка човек губи нещо от себе си. Дали съзнаваш това или не, ти си изгубил половината от силата си. Кармата идва с цел да изправим грешките си от миналото и да придобием двойно по-голяма сила. Следователно, като грешиш, ти намаляваш силата си; като изправиш грешката, увеличаваш силата си. Изправянето на грешките подразбира удвояване на нашата сила... Понеже ние сме в края на старата епоха, когато всички сметки се ликвидират, не можем да правим нови опити. Кармата се ликвидира вече. Идва новото в света, няма време за отлагане. Каквото противоречие застава на пътя ви, разрешете го. Каквато грешка видите, изправете я. Не се отегчавайте да изправяте грешките си! Това, което става днес, няма вече да се повтори... Каквито и да са противоречията, има нещо велико в тях. Щом ги е допуснал, Бог е вложил нещо добро в тях. Бъдете внимателни в противоречията! Каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. Разрешаването им е задача на сегашния век. (82, с. 200)

 

Да кажем, че вие имате да изплащате един дълг. Дългът, за който се говори, е кармата. И тая карма, която вие искате да обясните, не е ясна. Не е ясен този предмет. Ти казваш: „В някои минали съществувания сме живели така и така.“ Това за повечето от вас не е ясно. Вие си предполагате. Ясно е, когато във вас се образуват тия картини, та да проникнете в миналото и да проникнете в бъдещето. (72, с. 79)

 

Когато дойде нещастието, ние трябва да знаем, че е станало някакво нарушение у нас или от някои наши роднини или приятели, и то – или преди едно, или две, три, десет или повече поколения. За Природата това е безразлично. Тя вижда отклонение и му въздава. Ти можеш да се питаш какво искат от тебе. – Искат нещо. Ако имаш някаква печалба – на тебе се пада, но ако имаш някаква загуба – пак на тебе се пада, пак ще отговаряш за нея. Ти ще отговаряш и за печалбата, и за загубата. Никой в Природата не може да се освободи от задълженията си към Доброто и към злото, и не можеш да се освободиш и от последствията... Сега, като говоря за лошите последствия, не мисли, че те са лоши. Те действат възпитателно върху човека. (62, с. 205)

 

Задайте си въпрос защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания? Защо към някои сте разположени повече, а към други – по-малко; или кои обичате, а кои – не. Някои са ви приятни, а други – неприятни. Ще кажете: „Това е кармично!“ Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Като сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща; колко време сте прекарали и след излизането от коя къща иде неразположението ви. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположени. Обяснете си защо някога, като се върнете у дома, тогава идва неразположението и дали то иде от север, юг, изток или запад. Като намерите причината за неразположението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. (75, с. 189)

 

В жената умът е по-добре организиран. В мисловно отношение тя е на по-прав път, а в сърдечно отношение е на съвсем крив път. У мъжа сърцето е на прав път, а неговата мисъл е на крив път. И всички войни в света ги вършат все мъжете със своя ум. С какво европейските народи могат да оправдаят войната от 1914 година? Това е едно петно върху европейската култура. Какви бяха причините за тая война? И какво донесе тя за света? – Само разорения и опустошения. Онези, които имат повърхностни и книжни познания по окултната наука, ще кажат, че това било карма и че било за добро. Съгласен съм. Аз знам, че във великия Божествен план и злото се превръща в добро, но това е вече от съвсем друго гледище – това е по отношение на Бога, но по отношение на нас не е така. Хората, каквото вършат, трябва преди всичко да се питат право ли е това, което вършат, или не. За всяка постъпка човек трябва да държи сметка и да се пита правилна ли е или не, защото всяка постъпка според характера си ще му донесе като последствие или добро или зло. И вследствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. (7, с. 15)

 

Питам: как ще се оправи светът? Аз проповядвам, че няма да се оправи. С тази философия на проповеди не върви. Счупил си крака, той почнал да маже крака. Казвам: тази работа с мазане не върви. Някои обаче утешават, че като си счупил крака – карма било. Оставете кармата! Да дойде някой професор да оправи крака и после да ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос. (138, с. 266)

 

Когато човек започне да възпитава себе си, той трябва да знае как да си помогне, и трябва да има правилни възгледи за нещата и явленията в живота. Той не трябва да счита, че нещастията и противоречията, които идват в живота му, са нещо неизбежно, че това е съдба, карма и пр. Това е полуобяснение на явленията. Всички грешки на човека в един живот могат да се изправят, всички занемарени чувства и способности могат да се развият. За тази цел човек не трябва да държи в ума си своите погрешки и недостатъци или тези на другите, а трябва да държи възвишеното и благородното в ума си. (6, с. 79)

 

Някой ще каже, че кармата на човека го заставя да бъде такъв или онакъв. Не, кармата не заставя човека. Смешно е, когато някой казва, че кармата определя човешкия живот! В този смисъл не дава никаква посока на неговия живот, а само определя глупостите на неговия живот. Възможно е, след като човек премине един живот в бедност, в сиромашия, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош. Някой казва: „Като дойда втори път на Земята, ще се поправя.“ Това е въпрос. Поправянето започва само тогава, когато човек знае, че той си е създал кармата и той трябва да си я изправи, а да не очаква Бог да му я изправя, защото Бог това няма да направи. Например един мъж бил жена си. Защо? Защото не е сготвила хубаво. Господ няма да слезе от Небето да ги примири. Те могат да се сърдят със седмици и те сами трябва да се примирят. Имайте предвид това – Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на Земята. (83, с. 36)

 

Питам: този ли е пътят, по който може да се оправи светът? Ако един хирург направи една операция на някой болен и подобри състоянието му, това разбирам; но ако неговото усилие е днес да отреже крака му, утре – ръката му, това не е лекуване. И после казват: усложнения станали, някакво отравяне се явило. И всички си измиват ръцете от отговорност. Как е станало усложнението? – Лекарят клъцнал невнимателно някъде с ножа си, прерязал някоя артерия, потекло кръв, станало инфекция, и ето – явило се усложнението. И другите хора, като направят едно прегрешение, и те, като лекарите, си измиват ръцете и казват: „Такава била волята Божия, усложнение станало!“ И окултистите, като направят едно прегрешение, казват: „Кармата е такава!“ Хубаво, вярвам в това, че станало усложнение; вярвам и в другото положение – че волята Божия била такава; вярвам и в това, че кармата била такава. Сега, дойдат едни, казват, че станали усложнения; дойдат други – казват, че такава била волята Божия; дойдат трети – казват, че такава била кармата на човека. Хубаво, приемам и трите положения, но въпросите пак остават неразрешени. Вие завеждате своя син при някой лекар да му прави операция и ме питате: „Какъв ще бъде резултатът?“ Казвам: усложнение ще стане. Дойдат някои, питат ме: „Ами този защо умря?“ – Такава е волята Божия. Дойде трети, не му върви в света: „Защо не ми върви в света?“ – Кармата ти е такава. Той казва: „Добре, братко, аз вярвам в това, че стават усложнения; вярвам в това, че волята Божия е такава; вярвам и в това, че кармата ми е такава, но няма ли някакъв път, по който да се излезе от това положение?“ Турците казват: „Няма ли някакво чааре?“ То значи: кой е пътят, по който може да се излезе от това положение? Ако питаш икономистите защо става всичко това в света, те казват, че икономическите условия в живота разделяли богатия от бедния. Те поддържат това, че господарят бил по-богат, по-силен, че имал нужда от повече пари, защото трябвало по-добре да живее; че слугата пък бил по-слаб, затова трябвало да живее един по-скромен живот. И борят се тия господари и слуги, и казват, че икономическите условия били такива. Да, и в това вярвам, но явява се криза и тогава и единият умира, и другият умира. Аз казвам: усложнение е станало! После, работникът убил господаря си или господарят убил работника. Казвам: такава е волята Божия. Имало финансова криза. Защо? Казвам: кармата на този народ е такава. И най-после казват: „Е, добър е Господ, след няколко хиляди години, като се завърти Земята още няколко пъти около Слънцето, хората ще се подобрят.“ Българите казват: „Добре, братко, като се завърти Земята след няколко хиляди години, добре ще бъде за тия, които тогава ще живеят, ами за нас няма ли някакво чааре, не може ли Земята да се завърти другояче?“ – Може да се завърти...

 

Като говорим за Доброто и за злото, ние предизвикваме тия сили да действат върху нас. Когато се говори за злото и за Доброто, човек трябва да бъде чист. Ще кажат: „Е, усложнение се явило, или такава била волята Божия, или такава ти е кармата.“ Не, така може да говори само един профан, но разумният ученик, разумният човек, който иска да даде смисъл на своя живот – ние трябва да му дадем ново направление. Настоящият порядък ние не можем да го изменим тъй, както си искаме или тъй, както си мислим. За да може човек разумно да измени съвременния порядък, който съществува от хиляди години, трябва да разполага с разумни сили. Мислите ли, че вие ще можете изведнъж да развиете онова въже, което е направено от хиляди нишки? Дълго време ще ви трябва. Законът е следният: за да развиете въжето, трябва да започнете да го развивате по обратния път, по който е завито. Тези нишки са в нашия ум, в нашите схващания. (104, с.93)

 

Божественият живот изисква от човека висок морал, който произтича от ума, сърцето, душата и духа. Следователно високият морал е вътрешно качество на човека. Той подразбира абсолютната чистота и безкористие. Отношенията ви към Бога, към ближния ви и към самия себе си трябва да почиват на пълно безкористие и абсолютна чистота. Не е позволено на човека да използва ближния си в името Божие. Това не значи, че няма да правите погрешки. Много погрешки ще прави човек, но важно е какви са неговите вътрешни мотиви. Ако вътрешните подбудителни причини са безкористни, погрешките се извиняват. Който живее в чистота и безкористие, работите му се нареждат добре и в материално, и в сърдечно, и в умствено отношение. Това подразбира законът на жертвата. Казано е в Писанието, че който се отрече от майка си и от баща си, даже и от себе си, ще придобие вечен живот. Тъй щото, който иска да придобие вечния живот, трябва да се самопожертва, да живее в чистота и безкористие. Следвайте пътя на Христа и не се страхувайте – нищо няма да загубите. Каквито жертви правите, ще бъдете възнаградени. Човек губи много неща, когато живее само за себе си. Той бързо се изтощава и остарява преждевременно. Ляга вечер да спи, но сутрин става неразположен, обезсилен и казва: „Изсмукаха ме.“ Кой го изсмукал? – Онзи, на когото е служил. Има един господар в света, който отнема силите и богатството на човека. За да се освободиш от него, затваряй вратата си вечер, да не влиза в къщата ти да те изсмуква. Ще каже някой, че това е неговата карма. Ако беше затворил вратата си, откъде щеше да влезе този господар? Някой падне, счупи крака си и казва, че това е карма. – Ако беше внимавал, нямаше да паднеш. Как щеше да се прояви тогава кармата? – „Нервен съм, наследих тази слабост на нервите от баща си и майка си.“ – Ако те не съществуваха, как щеше да оправдаеш своята нервност? Не обяснявайте своите слабости и погрешки с кармата и с наследствеността! За разумния и за онзи, който има будно съзнание, не съществува нито карма, нито наследственост. Като ученици от вас се иска готовност да учите, да придобивате знания. (177, с. 237)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...