Jump to content

1935_11_03 Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Петя Маринова

От книгата, "Вас ви нарекох приятели", Неделни беседи (1935–1936). Първо издание. Кърджали,

Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Кротките ще наследят земята. Движение, приложение и постижение

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“

Отче наш.

„Бог е Любов“.

Ще прочета пета глава от Евангелието на Матея, за блаженствата, които някои наричат: Неразбраните блаженства на Христа.

„Духът Божий“.

Какво ще напишете, ако ви се даде една тема върху: Движение, приложение и постижение? „Ще наследят земята.“ – Кои? – Кротките. Ако ти искаш да живееш на земята, да я наследиш, да имаш някакво наследство, Христос дава за това само едно положение. Какво е това положение? – Ти трябва да бъдеш кротък. Ако не си кротък, ти си странник на земята, ти не може да имаш нищо, ти си един пътник. Ще се спреш някъде и след няколко деня ще си платиш каквото дължиш. След това ще тръгнеш в пътя си. Такова е положението на всеки, който отиде в някоя чужда държава. Той може да отиде дето иска, но гражданин на тази държава не може да бъде.

Сега едно малко разсъждение. Съвременният век се отличава с една доста висока култура. Мнозина от вас сте минали в гимназия, в университет, знаете например какво нещо е повдигането на едно число в квадрат или в куб. Повидимому това е проста работа, но ако искате да си обясните защо едни числа и кои числа именно се повдигат в квадрат и кои – в куб, няма да можете да си обясните. – Всяко число, което се повдига в квадрат, изменя своето естество. И всяко число, което се повдига в куб, също така изменя своето естество. Тази работа е трудна даже и за математиците. Благодарете, че не знаете тези работи, защото ако ги знаете, най-голямото нещастие щеше да дойде върху главата ви. Ще ви кажа защо: Представете си, че седите пред една каса, пълна с пари, но вие не знаете, че има в нея пари. Макар и да имате слабост към парите, щом не знаете, че в касата има пари, ще седите тих и спокоен, няма да я бутате. Но ако знаете, че има пари, ще я бутате. Това бутане може да ви създаде ред неприятности. Могат да ви поставят в затвор, дето да седите цели десет години. Защо? – Защото сте бутнали касата. В това отношение касата е много целомъдрена мома. Ако някой я бутне, десет години затвор го чакат.

Ще приведа един пример из обществения живот. Има много прости неща, които трябва да се обяснят. Сега ще констатирам само един факт. Представете си, че една целомъдрена мома и един целомъдрен момък се срещнат и се обикнат. Те се оженят и заживеят един целомъдрен живот. След една година тази целомъдрена мома е на смъртно легло. Веднага викат един лекар, който дохожда и започва да изследва пулса ѝ, пипне ръката ѝ. После ще отвори гърдите и ще тури ухото си на гърдите ѝ и ще слуша. После ще смъкне малко ризата ѝ, ще я изслуша отзад по гърба, да види какво е състоянието на дробовете ѝ. Най-после ще я накара да си извади езика, ще повдигне клепачите ѝ, ще я изследва най-щателно. Като гледа това, възлюбленият намира всичко на място, като че е в реда на нещата да я пипа, да я изследва. Като я пипне този лекар тук-там, най-после тя оздравява. Тя е благодарна, доволна от този лекар и като го види, поглежда го умилно. Обаче, ако тя си позволи да каже сега на лекаря: „Не можеш ли пак да ме попипаш, да ме изслушаш?“, това няма да бъде в реда на нещата. Какво ще каже в този случай нейният възлюбен? В първия случай той намира, че е в реда на нещата така да постъпва лекарят. В този случай той и лекарят са едно и също нещо. Във втория случай обаче той намира, че това, което лекарят би направил, не е в реда на нещата. Сега вече неговото мнение и това на лекаря не се съгласяват. Той казва: „Аз съм на особено мнение, малко.“

Сега аз няма да разрешавам този въпрос, оставям го вие сами да го разрешите. Аз не искам да разрешавам този въпрос, оставям го на вас, вие да го разрешите. Колкото и да се разрешава този въпрос, той остава един от неразрешените въпроси. Такова нещо представя и касата. Докато касата е болна, колкото и да я пипате, това е в реда на нещата. Но щом оздравее касата, само да я пипнете, очаква ви десет години затвор. Кога е болна касата? – Когато няма нищо в нея. Следователно, когато лекарят бутне празната каса, той е вложил нещо в нея, и всички намират, че това е в реда на нещата. Той не е задигнал касата. Сега касата тежи повече, отколкото по-рано, преди да е дохождал лекарят. Но ако този лекар или друг някой си позволи да бутне и да бръкне в здравата каса и да вземе нещо от нея, всички считат това нещо за неморално. Тогава казваме, че това са човешки разбирания, човешки порядък на нещата.

Христос казва: „Кротките ще наследят земята.“ За да бъде характерът ти устойчив, за да придобиеш някакво наследство, ти трябва да бъдеш кротък. Това, което е равносилно или което ще даде като награда за кротките, за кротостта, то е, че ще наследят земята. И после от Свое гледище Христос казва: Ако искаш да бъдеш син Божи, ти трябва да бъдеш миротворец. Ако пък искаш някой да те утешава, да те глади, ти трябва да бъдеш нажален. Ако искаш Царството Божие да бъде твое, ти трябва да бъдеш нищ духом. Нищ духом не подразбира слаб или болничав, но човек, който може да се спогоди с всички хора, с всички същества. Този човек е в състояние да раздели хапката си с всички живи същества по лицето на земята. Той не влиза в стълкновение с никого. Нито с животните, нито с буболечките, нито с растенията, нито с хората. За такъв човек турците употребяват поговорката: Този човек е с девет криле или с девет царе в мир е. Казано е по-нататък: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“ Ако искаш да се наситиш, първо ще гладуваш. Някои искат да се наситят, без да са гладували и жадували. Само след като гладуваш и жадуваш, ти може да се наситиш. Насищането е резултат на гладуването и на жадуването. Значи, насищането е едно благо, възприемане на една награда. „Блажени милостивите, защото помилвани ще бъдат. Блажени чистосърдечните, защото те ще видят Бога.“ Който иска да види Бога, той трябва да бъде чистосърдечен. „Блажени гонените заради правдата, защото на тях е Царството небесно.“

Сега аз не зная дали всички сте съгласни с блаженствата, които Христос е изказал, но поне в едно нещо всички сте съгласни. Не зная дали всички ще бъдете съгласни с мене, но поне в едно вярвам, че сте съгласни: Всички сте подали заявление до Бога – искате да бъдете собственици на земята, нищо повече. Всеки от вас иска да има парче земя, да има къща. Според Христовото учение, [за] да имаш къща, за да имаш земя, ти непременно трябва да бъдеш кротък. Това са земни актове, които се наричат тапии. Често вие анализирате съвременния живот по лекарски. Едно време, ако някой си позволи само да бутне някой човек, биха го обесили, а сега лекарят взема своите ножчета и като някой орел започва да разкъсва човека. Те режат вените, артериите, костите, мускулите и като свършат работата си, седнат в своята лаборатория и започват да си пушат тютюн. Гледаш, тези хора доста благородни, но всеки взел ножчето си и реже: един взел десния крак, друг – левия, един взел дясната ръка, друг – лявата и режат ли, режат – всеки търси нещо в човека. Като режат човека, те изучават къде са нервите, къде са артериите, какви мускули и органи има, какви са техните функции и т.н. Като изучават по този начин човека, те лекуват здравите хора. Защото, като лекувате човека, ако в него се е скъсал някой нерв или се е преплел, или се е пресякъл някъде, трябва да знаете накъде върви, какъв път минава и т.н. Това е учението на съвременните хора. Ние изучаваме умрелите хора по този начин, за да можем да бъдем полезни на живите хора. Често ние изучаваме морала на хиляди поколения преди нас. Обаче от този морал ние нищо не можем да приложим. Какъв е бил моралът на тези хора? Всички растения, всички животни, и те имат своя морал. Във всички времена хората са имали известен начин на постъпки. Обаче в своето съзнание те никога не са имали едно всеобединяващо правило. Те са имали частични схващания. Само някои от много напредналите същества от човешката раса са схващали тази нишка, която съществува между всички хора. Ето какво разбирам аз от това. На умрелия човек не е потребен нашият въздух. Следователно, за да може да се ползува от въздуха, човек трябва да бъде жив, да живее. След това, той трябва да има дробове. И риба да е, той трябва да има хриле. Някои микроорганизми дишат чрез кожата си. Те имат съвсем други органи за дишане. Значи, в това отношение всички се ползуват еднакво от въздуха, защото без въздух не може. През въздуха минава енергията на живота. Затова вие трябва съзнателно да дишате. Въздухът е общо благо за всички. Казвате: Какво нещо е въздухът? – Въздухът е това, при което човек почва да живее, да се движи. Докато не е всмукал въздух, човек е спокоен и инертен е, не се движи. Докато е в утробата на майка си, детето през всичкото време е спокойно, не се движи. Майката го храни по особен начин. Детето е обвито в една риза, наречена детинска риза. Тази риза храни детето, тя е едно ембрионическо тяло, с което детето живее в утробата на майка си. Ако бихте казали на това дете, че след време то ще умре, ще скъса връзките с майка си и ще излезе навън, при което сегашното му тяло, сегашното му състояние съвсем ще се измени, то не би повярвало. Ако му кажете още, че майка му вече няма да му шета, ще има съвсем други отношения към него, то пак не би повярвало. То ще влезе в друг свят. И докато е в утробата на майка си, то е в съвсем затворен свят, без никаква светлина. Детето е затворено в един тъмен свят, като една целомъдрена мома, която никои очи не трябва да я видят. Всяка мома, която хората поглеждат с лоши очи, може да се опятни. Това дете е като целомъдрената мома. Като прекара девет месеца в утробата на майка си, най-после майката казва: „Ти не можеш да седиш повече вътре, трябва да излезеш вън.“ Тя въздъхва свободно и се освобождава. По никой начин тия двамата, майката и детето, не могат да живеят заедно повече от девет месеца. Те трябва да се разделят. И тогава майката усеща един страх. Докато се разделят, някога са нужни един ден, някога – два, а някога – три деня. Някой път тази работа става много лесно, но някой път се запрегне и положението се влошава. Това са символи на духовния живот, които аз искам да ви обясня.

Казвате: Какво отношение има всичко това към физическия свят? – Физическият свят е разгадаване на духовния. Всичко онова, което става на земята, всички противоречия, които срещате, трябва да се тълкуват. В тълкуванието им ще разберете духовния свят. Който не разбира нещата, той мисли, че едни са вредни, а други – полезни. Но случва се, че вредните неща за едни са полезни за други и полезните неща за едни са вредни за други. Следователно, като разглеждате нещата от чисто духовно гледище, ще видите, че има един висш живот, който обединява всички неща. Но този живот е далеч от нас, той не е за нас. Ние не можем да примирим всички неща. Тъмнината и светлината са непримирими. Всички нещастия в света произтичат от тъмнината. Всички блага в света произтичат от светлината. Всичката Любов в света произтича от огъня. Всичката омраза в света произтича от студа. Защото, ако вие не разбирате основните закони в живота, не ще знаете как да постъпвате със замръзналия човек. Ако речете да размразите замръзналия човек с топлина, вие ще му причините най-големите страдания. Следователно замръзналия няма да го размръзвате с огън, но постепенно ще го оставите да се размръзва, за да не му причините болки от топлината. Мислите ли, че като обикнете един човек, когото мразите, че той ще се преобрази? Мислите ли, че ако заставите един човек, който обича, да започне да мрази, че той ще се измени? И в единия, и в другия случай, ако дадете Любовта на един човек, който мрази, или ако дадете омразата на един човек, който обича, вие ще му причините страдания – нищо повече!

Сега аз не искам да ви заставя насила да приемете нещата. Аз не искам да изменя възгледите ви, но да ви дам условия за разсъждение. Това са възгледи, това са разни социални схващания. Ето, във времето на Римската империя, граждани се считаха само римляните, а всички други чужденци се считаха само римски поданици. Един християнин ще каже, че всички сме чада Божии. Вие казвате същевременно, че всички хора са ваши братя. Защо тогава, като сте братя, ако един ваш брат ви обере, вие се оплаквате от него? Щом ви е брат, той има право да ви обере, и като ви обере, вие не трябва да се оплаквате. Сега аз говоря от гледището на вашите идеи. Ако отидете на един извор, ще видите, че и вълкът, и змията, и мечката, и човекът, всички имат право да пият вода. В това няма никакво престъпление. Всеки трябва да дойде на своето място и на своето време да пие вода. Но ако сте поставили водата в едно шише и дойде мечката и изпие тази вода, вие ще ѝ теглите един куршум. Тя няма право да пие водата, която сте сипали в шишето. Сега във вашия ум ще остане идеята какво искам да ви кажа. Аз искам да ви кажа, че вие сте много учени хора и мислите, че знаете работите. Вашите нещастия произтичат от много знания. Вие искате замръзналия човек да го турите много близо до огъня, да го размразите, но не знаете, че ще му причините най-голямото нещастие. Той ще вика, ще кряска. Турете замръзналия на студа, нека зъзне. Така по-лесно ще се размрази, отколкото да го оставите пред огъня.

Ще приведа един пример, който разправяше един български офицер, във време на Сръбската война. От този случай той разбрал добрината на своите войници. По едно време този офицер бил ранен и останал съвсем самичък, на едно разстояние стотина метра от бойната линия. В това време обаче никой не могъл да се приближи до него, защото огънят, стрелбата, били силни. Всякакво помръдване на човек около това място означавало смърт. „По едно време войници свалиха коланите си, съединиха ги един до друг и образуваха едно голямо въже. Свободния край на въжето дадоха в моята ръка и постепенно започнаха да ме теглят по земята. Така ме теглиха на разстояние 150–200 метра. Аз зная какво беше моето положение“ – разправяше този офицер. И всичко това той е трябвало да понесе без да извика, без да даде вид, че страда, защото най-малкото забелязване от страна на сърбите, че там има човек, рискувало живота му. Офицерът казваше: „Аз виждам доброто желание на моите войници да ми помогнат, но аз знаех какво правих: прочетох всички молитви, докато ме доведат до мястото, на което щях да бъда вън от всяка опасност.“ Всеки, който би се явил на това място, би платил с живота си. Затова полека, полека, през целия ден го теглили, докато го довели до определеното място. „И най-после, след като ме изтеглиха на линията, казах си: „Голям герой съм бил!“ Какво показва това? – Че всички войници мислили колективно, търсили начин как да му помогнат и най-после намерили един начин и му помогнали. Но той изпитал най-големите страдания. Казвам: Не трябва да причиняваме страдания на човека! Но тези войници разбрали, че ако го оставят на мястото, където го ранили, той ще пострада с живота си, а така, макар и с големи страдания, те го спасили. Все пак при това положение имало шанс да оживее някак. И като оживял, той разправил своята опитност. Той видял, че в тези войници имало душа, имало съобразителност, имало ум – с колани го домъкнали, но го избавили от смъртта. На другата страна ние, съвременните хора, се намираме на друго противоречие. Съвременните хора сами са създали ред противоречия в живота си и спорят помежду си: Има ли бъдещ живот или няма, има ли Господ или няма, управлява ли се светът от нещо разумно или не се управлява. Всички спорят така и цели трактати, цели философски доводи се правят. Аз никога не се силя да доказвам има ли Господ или няма. Това е за мене безпредметно. Безпредметно е за мене да ми разправят за хляба, който съм ял. Аз познавам този хляб, няма какво да ми разправят какъв е той. Искат да ми разправят от какви елементи бил съставен, как бил омесен и т.н. Аз не искам да зная какъв е. Ядох от него и оздравях. Нищо повече не ме интересува. – „Ама ти не си го ял както трябва.“ – Как трябва да го ям? От резултатите ще го познаем. Какво трябва да бъде веруюто на един човек? Казвате, че вие не вярвате в Бога. За каква вяра говорите? Вярата не е нещо физическо, отвън да я гледаш. Само в това, което си видял, може да вярваш. И когато не виждаш нещата отвън, вярата престава да бъде съзнателна. И преди да си видял нещата, можеш да имаш вяра, но вярата се отнася до постъпките на някои много напреднали същества, а не до нас. Ние можем да имаме вяра само в същества много напреднали, които седят много високо от нас. Никога не можем да имаме вяра в същества, които седят по-низко от нас. Вяра можем да имаме само в това, което е над нас, а не в онова, което е под нас. Следователно в живота, който е под нас, ние имаме безверие. От мое гледище, безверието се дължи на онова, което е под нас, а вярата се дължи на онова, което е над нас. Разбирам онова, което е в умствено отношение по-високо от нас. Всеки човек усеща, че има нещо по-високо от него, което го контролира, което го обуславя, което го ограничава. Разправяха ми един случай за един господин, от Видин, който често обичал да говори против Христа нецензурни думи. Майка му често му казвала: „Синко, не говори такива думи за Христа. Този човек е живял две хиляди години преди тебе, не ти е направил нищо лошо. Ако ти е направил някоя пакост, разбирам, но така, защо ще говориш такива лоши думи?“ Той продължил да държи същия език против Христа. Не искал да чуе думите на майка си. Една сутрин станал рано и плачел. Пита го майка му: „Защо плачеш?“ – „Как да не плача? Сънувах снощи, че бях на църква. По едно време от олтаря излезе Христос и ми удари такива силни две плесници, че ме повали на земята почти в безсъзнание.“ И какво се случва? След две седмици този млад човек заболява и умира. Това е факт, който се е случил във Видин. Вие ще кажете: Какъв е Христос, че да бие? Не, вие трябва да разсъждавате малко по-другояче. Ако вие влезете в една хизба и се отдалечите от светлината, вие ще изпитате влагата и тъмнината на тази хизба. Казвате: „Не искам да видя светлината, не ми трябва светлина.“ Питам: Какво ще бъде вашето състояние, след като прекарате една година в тази хизба? Мислите ли, че ще бъдете здрав човек? Не, вие ще изгубите здравето си. Вашето здраве се дължи на светлината, на чистия въздух, на чистата вода и на чистата храна, която приемате. Ако се отдалечите от тази светлина, от тази вода, от този чист въздух, от храната, като неизбежни условия за вашия живот, смърт ви очаква – нищо повече! Това е безсмислие. Плесниците, които Христос е ударил на този момък, това е език, с който му се говори.

Сега вие казвате: Дали това, което се говори, е истина или не? Направете същия опит и ще се уверите. Ще видите дали е истина или не. Аз не искам да ви аргументирам, да ви убеждавам; влезте в една тъмна, затворена изба само една година време и ще видите дали това е вярно или не. Като говоря по този начин, мнозина си мислят върху други въпроси и казват: „Кажи ми какви са твоите възгледи върху социалните въпроси.“ Според мене социални въпроси не съществуват. Има известни въпроси, спорове, с които хората не се споразумяват. Това са въпросите на вземане и даване. Една държава взема, друга дава – това са фирми. Казвате: Социални отношения съществуват. Според мене социални отношения има само към природата. Само в този смисъл двама души могат да имат правилни отношения. Щом вие не живеете правилно, не можете да имате никакви социални отношения. Тогава се явяват патологически състояния. Според мене социалните отношения, които хората имат помежду си, това са здравословните отношения, здравословните състояния. Ако отношенията между тях не са здравословни, това са патологически състояния. Патологията не е социално отношение, но болезнено. Патологическите работи са вметнати, те са влезли в живота, в социалния живот, но не представляват самия живот. Само здравословните неща са социални отношения. С това аз не опровергавам схващанията на съвременните учени социолози. Те искат да обяснят някои социални противоречия, както лекарите обясняват някои болести, някои патологически състояния при болестите. Те препоръчват известни лекарства, които някой път са сполучливи, а някой път не са сполучливи.

Та, всички хора трябва да изучават онези правилни отношения, които човек трябва да има спрямо природата, в която живее. Той трябва да счита природата разумна и неговите отношения са първо към нея. Ако той разбира езика на природата, тя всякога ще му бъде като майка. Под думата „природа“ аз разбирам онази вътрешна разумност, която прониква навсякъде, и която всякога се притичва, за да уреди всичките противоречия между хората. Като се притичва да уреди всичко, тя най-после се притичва да уреди и онези работи, които хората сами не могат да си наредят. Вие може да кръстите тази природа под разни имена. Някои я наричат Бог, поддържат, че Бог съществува, а при това затварят хората и ги избиват. Казват, че има Господ, а при това правят войни и се избиват едни други. Какъв е този Господ? И християните вярват в Бога, но и те правят войни. И еврейският народ вярваше в Бога, Мойсей казваше даже: „Не убивай това, което Бог е създал.“ Единственият в света, който има право да убива, това е само Бог. Само онзи, който е направил нещата, има право да ги унищожава. Само грънчарят, който прави гърнета, има право да ги чупи. Всеки друг, който счупи едно грънчарско гърне, той трябва да го плати. Ако го купи, той е свободен да го счупи. И след като го счупи, той трябва да си купи ново гърне.

Сега аз не ви говоря да влезете в противоречие със себе си, защото и без това вие сте в противоречие със себе си. От толкова години вече аз почти не съм срещал хора, които да не са в противоречие със себе си. Противоречията си имат свои причини и те не могат да изчезнат, но вие трябва да се освободите от тях. Противоречията на големите ветрове, на големите бури си имат своите причини, но тия големи противоречия донасят големи блага в природата. Всеки има противоречие в живота си. Запример съмнението, омразата проникват в човешката душа, но вие не може да си обясните произхода на тези противоречия, на тия отрицателни състояния за вас. В едно отношение тия неща са противоречие за индивидите, но в друго отношение те са големи блага за тях. Запример някой човек може да е дал само повод за омраза, да го мразят други, но той сам не е създал омразата. Друг някой може да е дал повод да го обичат, но той сам не е създал Любовта. Казвате, че едикой си човек има обич. Вие се лъжете. Никой не може да ви обича. Ако Любовта сега се създава, тя ще изчезне. Ако огънят сега се запалва, той ще изгасне. Вие виждали ли сте огън на земята, който, като се запали веднъж, никога да не изгасва? Има такъв огън, той е огънят на вулканите. Той не е огън, с който хората могат да си служат. Обаче този подземен огън създава постоянни трусове. Той създава големи бели на хората. Този огън може да изчезне, да престане някога, но знаете ли тогава какво щеше да бъде състоянието на земята? Ако подземният огън изчезне, заедно с това ще изчезне и животът на земята. За предпочитане е малкото зло пред голямото. Предпочитам омразата от изчезването на Любовта. Предпочитам безлюбието от изчезване на Любовта. По-добре да мразиш, защото зад омразата седи Любовта, отколкото Любовта да изчезне. Аз бих предпочел омразата, но зад която седи Любовта, отколкото един свят, в който няма никаква омраза, но няма и никаква Любов.

Сега в какво седи приложението? Сега аз не искам да ви товаря за вашите възгледи. Дали това е съгласно с вашите възгледи, не е важно, защото и вашите възгледи не са съгласни с възгледите на природата. Всеки си мисли както си иска. Дойде някой и казва: „Никой не ме обича!“ Казвам: Радвай се, че не те обичат. Ти си щастлив, че не те обичат. В някое отношение аз бих се радвал, че не ме обичат. Защо? Защото, ако ме обичат, аз ще бъда за тях кокошка, която един ден ще заколят и ще сварят. И така ще вляза в една тенджера. Ако съм жито и ме обичат, ще вляза в хромела и ще ме направят на хляб. Ако съм някоя обична дреха, постоянно ще ме калят, ще ме цапат и често ще бъда в коритото. Питам: Какво ще бъде вашето положение, ако седите на гърба на един човек като една риза и постоянно виждате какво прави този човек? Вие виждате престъпленията, които той върши, но нямате език, нищо не можете да кажете. И като ви перат, какво ще кажете? Ще кажете: „Ужасен светия е този човек!“ Понякога срещам някои хора, които искат да ми се покажат, че ризите им са прани. Аз изпадам в едно изкушение: зная, че ризите им са непрани, нечисти, но нищо не мога да кажа. По какво ги познавам? Като срещна човек, на когото ризата е прана, той ми хвърли един мил поглед. Искам да зная кой е прал ризата му. Когато го срещна начумерен, сърдит, аз зная пак, че ризата му не е прана. Казвам: Оставете този човек, той духом не е добре разположен, оставете го да си изпере ризата. Утре ще хвърли един мил поглед. Не е само до праните и непраните ризи, но лесно мога да го зная дали някой е направил добро на даден човек. Като го срещна, лесно мога да позная. Срещам един човек начумерен, сърдит, недоволен от всички. Аз зная, че този човек има да дава, да плаща много полици, но като хвърли един мил поглед, казвам: Платени са полиците на този човек. Искам да зная кой му ги е платил. Казвате: защо някой човек е сериозен? Има да плаща полици. Защо някой има мил поглед? Защото полиците му са платени. Това са изяснения. Те не се отнасят до вас. Това са психологически моменти отвън. Досега нито един от вас не е хвърлил мил поглед. Сега аз забелязвам, че вие сте дали дрехите си да ги перат и са ви дали обещание, че ще бъдат хубаво опрани. Докато дрехите ви не бъдат хубаво опрани, никакъв мил поглед няма. Като ви гледам сериозни, казвам: Вашите дрехи са дадени да се перат. Вярвам, че скоро ще бъдат опрани. И като ги операт и срещнете някого, ще хвърлите мил поглед. Кое е прането на дрехите? Това представляват вашите възгледи. Не очаквайте нещата така да станат, че да се подобри вашето положение лично на вас, или положението на вашата другарка, или на вашия брат, или на вашата сестра, или на баща ви и на майка ви. След като се уредят работите ви, вие казвате: „Слава Богу, уредиха се нашите работи!“ Да, вашите работи се уредиха, уредиха се полиците ви и вие сте радостни и весели. Това показва, че ризата ви е опрана. Вие се намирате в един свят, в който не разбирате законите. Вие сте в едно преходно положение. Вашето положение мяза на това на просяците, които ходят по улиците да просят. Някой ден се случва някой по-добър човек да даде повече, а някой по-малко. Просякът вземе един лев и казва: „Господ живот и здраве да ти дава!“ После му дадат петаче, той пак казва: „Господ живот и здраве да ти дава!“ Така и ние ходим цял ден натук-натам, въртим търговия, но като се върнем вечерта, виждаме, че много малко търговия имало. Всичко хора са търговци на дребно. Те си разбират много добре от занаята. Като дойде някой клиент, търговец, казва: Господ живот и здраве да му дава! Клиентът изважда един лев. После дойде друг клиент, той извади пет лева и търговецът пак казва: Господ живот и здраве да му дава! Той продава стоката си. Клиентът казва: „Дано стане така, както търговецът каза.“ Някои просяци са много отзивчиви. Като влезе някой богат момък, те му се усмихнат, поздравят го и кажат: „Много голямо благо те чака, много щастлив си. След няколко деня ще дойде нещо хубаво.“ Хвали стоката си. И момъкът бръкне в джеба си, извади 20 лева и му ги даде. И после, като мине малко време, вижда, че мисълта на този човек работи. Каквото е казал просякът, след четири–пет деня така е станало. Вие ще кажете, че тези неща не са естествени. Факт е, че стават. Кажете ми: кои неща в света се правилни? Кажете ми едно нещо, което да е станало без пари. Някои хора казват, че някои работи стават без пари. Парите не се ядат, но те са една обмяна. Всички вие се учите как да трансформирате златото в храна. Досега всички вие се учите да знаете цената на парите, как да употребите парите си, че чрез парите да ви дойдат всички необходими потреби, които ви са нужни, да ви дадат храна чрез парите. Запример, ако вие сте болен човек, ни най-малко не можете да употребите парите, да станете богат човек. Лошавината не е в парите, но в употребата на парите, как да ги употребите. Ако парите станат господари, а човек слуга, той ще се разболее, те ще погълнат неговия живот. Парите са само едно средство. В това отношение въздуха, който приемаш в дробовете си, ти не можеш да го задържиш повече, отколкото трябва. По същия начин, ние не можем да задържим и парите в себе си повече, отколкото трябва. Това е несъвместим закон. Парите можеш да задържиш в себе си ден, два, три, година, десет или повече, но завинаги не можеш да ги задържиш. Ако ги задържиш повече, отколкото трябва, от тях нищо няма да остане, но и от тебе нищо няма да остане. Като поемеш въздух в себе си, след десет секунди трябва да го върнеш назад. Някои индуси, йоги, могат да задържат въздуха в себе си около 20 минути. Някои от вас го задържат две–три минути най-много, но и това е прекомерно. Понякога голямото напрежение може да произведе обратни резултати. Всякога задържането на въздуха може да трае определено време. Ако знаеш как да го приемеш и колко да го задържиш в себе си, ти можеш да се ползуваш от него. Същият закон се отнася и до парите. Същият закон се отнася и до храната. Ако ти задържиш храната си в стомаха повече време, отколкото трябва, ти ще имаш обратни резултати. Ако и водата се задържа повече време, отколкото трябва, явява се водянка. Много болести се дължат на това задържане на водата повече време, отколкото трябва, в организма и след това със седмици трябва да се вади водата. Понякога, като влезе в дробовете, въздухът не извършва онази служба, която му е определена. Често ние, съвременните хора, сме погълнати от чужд живот. Ние се безпокоим от неща, които не ни влизат в работата. Ти се безпокоиш как ще свършиш живота си или какво те чака след 20 години. Ти се безпокоиш дали ще постигнеш нещата или няма да ги постигнеш. Питам: какво има да се безпокои един скъпоценен камък за живота си, който е заровен на две хиляди метра дълбочина в земята? Какво ще мисли за своето бъдеще? Неговото бъдеще е отлично. Когато и да го намерят в земята, той всякога ще има цена. Какво ще се безпокоите за златото? Като го намерите излязло на повърхността на земята, то ще има цена. Какво има да се безпокои надареният човек от Бога? Той има отличен ум, той има отлично сърце. Ще кажете, че няма работа. Той ще си създаде работа.

Сега ще ви приведа примера за онзи учен персиец, който свършил науките си и мислил, че ще си пробие път в Персия, но се намерил в чудо, работите му не тръгнали, навсякъде имало все обратни резултати. Най-после той се оженил. Един ден жена му казала: „Слушай, тази работа не може да остане така. Ти ще станеш гадател.“ – „Че аз за гадател не се учих, че да ставам гадател!“ – „Не, ти си роден за гадател. Аз ще ти покажа как ще гадаеш.“ Тя му дава първите уроци по гадане. Най-после, като видял, че няма никаква работа, слуша съвета на жена си и излиза на пътя, на едно отдалечено място, и чака хора да им гадае. Оттук-оттам, той се прочул. Идва един ден при него един персиец и му казва: „Виж, можеш ли да познаеш какво имам в тези гащи?“ Носи едни гащи със себе си. Този турчин, който дошел при гадателя, се казвал Чешил. Тогава гадателят си помислил и казал: „Е, Чешил, един път на пазар, втори път на пазар, докато те уловят.“ Като чул това, турчинът Чешил помислил, че гадателят познал какво има в гащите – а гадателят говорел за себе си, – и веднага казал: „Позна, че имам в гащите една лисица. Ето, вземи я за себе си.“ Като се прочул много, извикали го един ден в персийския дворец, дето станала една голяма кражба, откраднали една голяма скъпоценност на персийския шах. Като го извикали, той казал на жена си: „Е, жена, сега е мъчна работата! Едва познах какво има в гащите на турчина, и сега трябва да отгадая кой е направил обира в двореца.“ Намерил се в чудо! Като отишел в двореца, разправили му какви били обиците, които откраднали. Тогава той казал на шаха: „Моля да ми дадете 30 дена на разположение да намеря крадеца.“ Той пожелал да го оставят свободен някъде вън от града и там да си помисли. За тази цел той взел 30 царевични зърна и всеки ден преди изгрев слънце вземал едно от тия зрънца и чакал да мине денят. При залез слънце той пак вземал същото царевично зрънце и въздъхвал дълбоко, като си казвал: „Ето, единият ден мина.“ На втория, на третия ден пак правил същото – броил колко дена му остават да живее. Онези, които извършили кражбата, като чули, че този прочут гадател се заел с издирването им, решили един по един да отидат далеч от него, да го видят какво прави. Като минал първият крадец покрай гадателя, чул, че той въздъхнал и казал: „Ето, единият мина.“ Той помислил, че се говори за него. На втория ден отишел вторият крадец, минал покрай него и чул, като казал: „Ето, вторият мина.“ Така се изредили няколко от крадците и после се явили при него и му казали: „Молим ти се, не ни издавай! Ето, ние връщаме откраднатата скъпоценност, но само името ни не издавай.“ Тогава гадателят благодарил на Бога, че го избавил по такъв начин и се явил в двореца при шаха, като му казал: „Намерих крадците, взех от тях откраднатата скъпоценност, но това ми съобщи Аллах – не търсете имената им.“ Питам: Ако и вие се намерите в такова трудно положение като този персиец-гадател, няма ли да направите и вие същото? Има едно съвпадение на нещата, което всякога може да помага на човека. В края на краищата ние казваме, че един човек е живял добре, а друг е живял зле. По какво се познава това? Добрият живот има отношение към друг един свят. Ако моят стомах се намира в здравословно състояние и аз живея добре, стомахът ми ще има отношение към белите дробове. Белите ми дробове пък ще имат отношение към главата ми. Ако стомахът ми се намира в здравословно състояние и функционира добре, тогава и мислите ми, и чувствата ми ще бъдат чисти. Ако стомахът е разстроен, тогава и дробовете, и главата ще бъдат разстроени. Следователно, ако ние сме добри, това показва, че ние сме в един свят, който е вън от физическия. Значи, едновременно ние живеем един отвлечен живот. Понякога вие мислите, че живеете само на земята. Не, това, което вие желаете, към което вие се стремите, няма го на земята. А въпреки това вие се стремите, виждате вашите стремежи в един, във втори, в трети човек, но това ваше стремление е само отчасти там. Само сянката му е там. Вие виждате една картина на екрана, но тази картина не е на екрана, тя е само сянката на реалността. Реалността съществува вън от платното. Тези картини са съществували, но вие ги виждате като сенки на екрана, те са вън от екрана, вън от платното. Ако сте умен човек, от тази сянка вие може да съдите за реалността на нещата.

Христос казва: „Кротките ще наследят земята.“ Първо вие трябва да знаете какво нещо е кротостта, която ще наследи земята. Кроткият човек е богат човек. Кроткият човек не е сприхав, не е човек, който се обезсърдчава. Кои хора се обезсърдчават? Които нямат нищо. Докато човек е здрав, докато умът и сърдцето му са на място, докато има къща, пари, ниви, приятели, той не може да се обезсърдчава. Но в който ден започнат да дохождат загубите, този човек може да се обезсърдчи, а може и да не се обезсърдчи – зависи доколко е кротък. Вие имате такъв пример с Йова. При него започват да дохождат големите изпитания. При него идва князът на тъмните сили – така го наричам аз, а там го наричат духа на Сатаната. Господ го запитал: „Ти обърнал ли си внимание на Йова, най-кротък и най-добър от человеците?“ – „Какъв ти добър? Ти си му дал толкова богатство, толкова блага! Къщи, ниви, лозя, говеда, камили, деца – затова е добър. Хиляди блага си му дал. Не че Те обича, но е задоволен от всичко. Я му вземи тези богатства, тогава ще го видиш!“ И след този разговор идват изпитанията на Йова. В целия библейски разказ се изпитва характерът на Йова и се вижда как издържа. Той постепенно губи всичките си богатства, но след като разреши задачата си, той придоби отново загубеното. Той реши въпроса, че всеки човек, който живее добре, той никога не губи.

Често аз съм се спирал върху смъртта. Аз не говоря за смъртта на земята. Има една смърт, през която човек може да мине още докато е на земята. В този смисъл, да умре човек, това значи да отстрани от себе си всички отрицателни качества. Това значи да се отрече човек от всички свои деди и прадеди, да се отрече и от себе си. Ако може да се отрече и да умре заради тях, той е умрял заради един стар живот. Понякога ние казваме, че човек може да умре. Ние свързваме това умиране с физическото умиране. Който умира, той пак ще се роди. В света между светлината и тъмнината има борба, между живота и смъртта има борба. Всякога, когато един човек умира, на негово място ще се роди друг. Съвременната статистика е намерила, че годишно умират повече от 30 милиона хора. Приблизително шест пъти повече от жителите на България. Но затова близо пет милиона хора се раждат годишно повече от ония, които умират. Във времето на Юстиниана, в Европа е имало 25 милиона жители, а днес са увеличени. Въпреки това, животът е по-силен от смъртта. Следователно, не е смъртта, която царува, но животът. Смъртта е само едно видоизменение на формите в живота. Следователно, животът ще преодолее, ще махне смъртта и ще възстанови онези форми, които никога няма да се разрушат. Смъртта сега разрушава само несъвършените форми. Всички онези хора, които не са достигнали до положението на съвършени същества, са подложени на ножа на смъртта. Като станат съвършени, те няма да умират. Тогава хората ще се размножават по съвсем друг начин, а не като сега. Размножаването е закон на несъвършенството. Какъв ще бъде този закон? – Ще има смяна и размножаване. Тогава ще има движение, приложение и постижение. В движението е животът; в приложението е мъдростта, а в постижението е истината. Следователно, който иска да познае Любовта, той трябва да има движение. Който иска да познае, т.е. да придобие знанието и мъдростта в живота, той трябва да има приложение. Той трябва да приложи нещата. А който иска да приложи истината в нейната целокупност, той трябва да има постижение. Аз не говоря за човешките постижения. Постижението има за идеал съвършенството, а съвършенството е цел на човешкия живот. Постиженията на всички хора в света не могат да се сравнят с постиженията на истината, със съвършенството. Всичко онова, което вие може да постигнете, то даже не е една хилядна част от съвършенството, което може да постигнете. Следователно, като казвам постиженията, имам пред вид да влезете в пътя на съвършенството. Този път е вън от смъртта. В съвършенството ще имате всичките възможности да разбирате смисъла на сегашния живот. И тогава хората ще могат да организират света. Сега всички хора искат да организират света. Но, за да се организира светът, много фактори трябва да се вземат пред вид. Запример, сега не могат да ви заставят да живеете братски. Всяка държава живее и си има свои интереси. Коя е онази мощна сила, която може да застави всички хора да се хармонизират? Ние казваме, че Христос е дошел за това на света и цитираме стиха: „Едно стадо, един пастир“. Туй ще бъде, но кога? Най първо трябва да се намери законът, според който да влезе Любовта. Сега ние още не разбираме закона на Любовта. В закона на Любовта влизат безброй противоречия. При приложенията всеки закон може да се приложи, но и при това има свои противоречия. И при постижението се зараждат известни противоречия. Запример, един генерал е постигнал известна победа, но има известно постижение. Значи, едно движение, което е съвпрегнато с Любовта, едно приложение, което е съвпрегнато с Мъдростта, и едно постижение е съвпрегнато с Истината само когато няма в тях никакво противоречие.

Сега аз ви навеждам тези неща, но те са външни. Вие ще кажете тогава: В света не може да има приложение. Казвам: Когато един човек разбира законите на природата, няма причини, които да му препятствуват. Запример, вас ви е страх от дявола. Че какво има да ви е страх от дявола? Кое е, което ви плаши от дявола? Дяволът е голям кавалер. Той има големи разбирания. Като дойде на земята, той ходи с цилиндър, с черна връзка, с черен фрак, много учтив е, надясно, наляво се кланя. Като види дами, по десет пъти ще им се покланя. Отдалеч още като ги види, кланя им се. Като види майки и бащи, всички поглежда и на всички се покланя. Като влезе вкъщи, всичко знае, веднага си прави известни търговски предприятия. Но като излезе след това, той ще създаде много големи бели. Кой е признакът, че дяволът ви е посетил? Един от признаците е, че в тебе се заражда едно неестествено желание. Ти имаш една целомъдрена дъщеря, която е надарена от Бога с всички дарби. Като баща, един ден ти се поревне да ѝ купиш една копринена рокля, първокласна шапка с камилско перо. Да ѝ купиш обуща от камилска кожа. От този ден ти разваляш вече целомъдрието на дъщеря си. Ти я приготвяш да се омъжи. Ти я туряш на служба, но трябва да знаеш на каква служба да я назначиш. Ти я излагаш на продан на витрината, на която се излагат дъщерите. И търсиш млад момък, който да я купи. Това не е разбирания, това не е култура. По този начин ти ще туриш дъщеря си на един изпит. Ако аз имах дъщеря, ето аз какво щях да направя. След като ѝ купя копринена рокля и обуща от камилска кожа, ще я накарам цяла година да посещава бедни, да им слугува, да им мие паниците. Ще ѝ кажа: „Ще слугуваш без да се цапаш! Тъй ще слугуваш, че няма да имаш нито едно петно на роклята си, при това няма да туряш никаква престилка.“ Така ще видя колко е внимателна и как е мила чиниите. Ако е умна, тя ще си избере една бедна жена, ще отиде при нея и ще ѝ каже: „Сестра, ще дойда да ви умия чиниите с хубава нова рокля, но така ще си наготвите и така ще си сипете яденето, че никак да не изцапвате чиниите. Аз ще дойда при вас с копринена рокля и с хубава шапка, но месни работи не гответе. Сгответе само житце, вземете си ябълки, круши, череши, грозде, че като дойда да ви измия чиниите, ще ги измия хубаво, без да се оцапам.“ От това ще се види, че баща ѝ е умен, но и тя е умна. Така щях да възпитам своята дъщеря. Всички ние на земята сме изпратени за изпити, за проба. Вие мислите да живеете, но баща ви ви облякъл в копринена рокля, той иска да ви изпита доколко сте умни. Ще миете чиниите на бедните хора без да се цапате. Ако бащата има втора дъщеря, т.е. втора дъщеря аз не допущам, но син има. Допущам, че сестрата се родила първа, а после братът. Ако е мой син, ще му купя едни сукнени гащи, обувките пак ще бъдат хубави, от камилска кожа, ще му купя един самурен калпак и ще го изпратя да обиколи всички бедни вдовици, дето сестрата е ходила да мие чиниите. Така той ще провери дали тия бедни хора са доволни от нея и какво добро ще говорят за сестра му. След това той ще донесе тия дознания на бащата. Такава ще бъде службата на този син, като някой рапортьор, всичко това ще го отбележиш. Голяма ще бъде неговата служба. И като дойдат, ще снеме копринената рокля на дъщеря си и ще снеме сукнените гащи на сина си. Ето какво аз разбирам под това. Когато майката снеме пелените на своето дете, тя има пред вид да тури нещо похубаво. А туй, по-хубавото, не може да се опише. Като казвам, че ще снеме копринената рокля, тази рокля представлява пелените още. И като снеме сукнените гащи и ще му дам нова дреха с класическа форма: дълга дреха, не от коприна, но от чист лен със златен пояс. И на сестрата, и на брата дрехите ще бъдат едни и същи – дълги дрехи със златен пояс. Тъй щото между брата и сестрата няма да има никакво различие. Никаква коприна няма да има, никакви пера. Косата ще бъде хубаво причесана.

„Кротките ще наследят земята.“ Под думата „кротък“ Христос разбира тези хора, които познават законите на земята. Всеки човек, който е дошел на земята, трябва да бъде много умен. За да живееш щастливо на земята, ти трябва да бъдеш гениален. Един ден, когато на земята дойдат тези хора, които ще я наследят, всички трябва да бъдат светии. Не такива светии, каквито вие знаете, но те ще бъдат най-умните хора, най-добрите хора, най-любящите хора. Какъв е признакът, по който ще се познаят тези хора? Трима души учители дошле на земята. Първият от тях, като получил подаръци от Господа, напуснал земята и отишъл на небето. Така разбрал той. Вторият, като получил тези подаръци от Господа, той пък престанал да се интересува от хората. Той казал: „Не трябва да се интересуваме от хората.“ Третият учител, на когото Бог дал подаръци, той се свързал с живота, разбрал нуждите на хората и почнал да ги учи. От тримата учители първият отишел на небето да живее както разбира. Вторият си казал: „Кой ще ходи да се тревожи с хората да ги учи, нека се учат, както аз се учих.“ Третият обаче останал на земята да се занимава с хората и да ги учи.

Та сега много от вас, по стремежи, спадате към стремежите на първия учител – искате да отидете на небето, да станете съвършени и да не се връщате на земята. Стремежите на други от вас спадат към стремежите на втория учител – искате да бъдете съвършени, но да нямате вземане-даване с хората на земята. И третите от вас, искате като третия учител – като придобиете Божиите дарби, да отидете да помагате на хората. Това е естественото положение. Това са кротките хора, които са разбрали смисъла на живота и те остават на земята, за да помагат на всички живи същества да станат щастливи.

Това е кроткият човек!

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

7-ма неделна беседа от Учителя,

държана на 3-ти ноември 1935 г., 10 ч.

София, Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...