Jump to content

1936_10_16 Същественото за младите


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

лекция пред специалния клас

16 октомври 1936 г.

СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА МЛАДИТЕ

Добрата молитва

Сега ще ви задам един въпрос: кое е същественото в живота на младите? Не бързайте да отговорите. Мислете, има много съществени работи. Кое е най-съществено в живота на младия? Може да ви запитат с другия въпрос: кое е същественото за организмите, които се развиват на Земята? Или всеки може да си зададе въпроса: кое е най-същественото в моя живот? Под същественото разбираме онова, към което трябва да се стреми човек и когато го постигне, да намери смисъла в Живота. Не само да се реализират нещата, да спечелиш пари – това още не е същественото. Ако спечелиш пари, а не можеш да се ползваш от тях, това не е същественото. Да допуснем, че си намерил скъпоценен камък някъде; това е едно богатство, но няма кой да го носи – нито ти можеш да го носиш, нито другите. Питам за какво ще употребиш този камък?

Сега, помнете: когато намерите същественото в Живота, няма да има никакво търкане. Щом има и най-малкото търкане, вие не сте се добрали до същественото в Живота, вие сте се добрали до някаква реалност. Щом намерите някаква реалност, ще намерите някакво противоречие. Сега, каква е разликата между реално и съществено? Реалност не разбира съществено, реалното не отговаря на същественото. Например можеш ли да вземеш думата „Амин“ и да я замениш с друга дума, да я преведеш на друг език – на английски, на български. Или думата „Алилуя“? Можеш да я преведеш, да туриш някоя друга дума, но тя не е същата. Никога от един език не можете да преведете точно думите – може да им дадете някаква цена, но тя няма да е същата. Всяка една дума се е явила при определено развитие на един народ. Думите на Земята си имат свой произход, те са се родили при известни условия.

Кога се е родила скръбта? Скръбта в Рая ли се е родила или извън него? В Рая се е родила, а отвън започнала да расте, да се възпитава. Тя се е явила накрая, когато изпъдиха хората от Рая. Първата скръб е, когато хората излязоха из Рая – когато ги изпъдиха, това е началото на скръбта. Значи скръбта по-рано не е съществувала в съзнанието. Думата „скръб“ се е родила после. Тогава как е на френски „скръб“? – Douleur. А на английски, на немски, на турски?

Филолозите развиват своите теории. За образуването на всяка една дума има специфично време. Кога се родила думата „Любов“? Ние знаем кога се е родила думата за Любовта, ние знаем кога се е родила думата за Истината, ние знаем и кога се е родила думата за Мъдростта. Знаем кога са се родили в еврейския език, в славянския, в немския, в английския, на санскритски, на ватански. Имало е време, когато са се родили думите, работите не са случайни. Но от кого се създадоха тия думи? Имаше една реалност, от която се родиха всичките езици. Преди да се роди човешкият език е съществувал Ангелски език. Когато Ангелите говореха своя език, когато връзката между хората и Ангелите не беше скъсана, човеците имаха понятие за Ангелския език и го говореха. Но когато съгрешиха, стана падение и тия човеци дойдоха до уровена на животните. И сега ние имаме животински език. Този език, който имаме, е на животните. Животните едно време говореха тъй, както сегашните хора говорят. Когато човек стигна до техния уровен, започна да говори животински език, а ония животни, които слязоха долу, започнаха да реват и да мучат, както магарето например реве. И магарето говори на език, но той е реване. Петелът кукурига, и това е неговият говор. И животните говорят, но начинът, по който те говорят, всякога показва две неща: кога времето ще се развали и кога ще се оправи, кога ще има буря или вятър и кога ще престанат, кога ще има сняг и кога ще престане, кога ще има дъжд и кога няма да има, кога хората ще се бият и кога няма да се бият, кога хората ще се обичат и кога няма да се обичат. Петелът кукурига и ще забележите, че има една интонация в неговото кукуригане. Петльовият език е еднослогов като китайския – само с по една сричка са неговите думи. Двуслоговите думи са вече напредък в речта. Има трислогови, четирислогови, петслогови думи.

Та питам сега вие на кой език говорите? На животински език. И в говора на хората няма мекота, интонацията им не е мека. Това е животинско състояние. Вижте какъв е говорът на едно куче: когато те види, то ще излезе, ще си отвори устата, ще си покаже зъбите, ще изръмжи и ще те захапе. За кучешкия език трябва да имаш една сопа, защото то веднага ще се нахвърли отгоре ти. Например някой човек каже една дума, с която закачи друг, и последният се нахвърля. Каква е разликата между кучето и човека? Няма разлика, и двамата са приятели. Кучето на своя език казва: „Аз когато ям, ти ще мълчиш, ще седиш надалеч!“ и ако някой дойде, то се разправя с него по всички правила. Какво правят хората? Същото правят и казват: „Там ще седиш, няма да се приближаваш!“ Когато голямото куче се наяде и замине, ако нещо е останало на трапезата, ще дойдат малките кучета наоколо и ще облизват. Казвате, че това е морал. Никакъв морал не е, това е разбиране в човека. И човек разбира както животните. Има една малка разлика: кучето яде месото в природно състояние, а човек ще го сготви, ще му тури лук, масълце, културно ще го яде с паница и вилица. Но това е съвсем животинско състояние. Вие не сте си задавали въпроса като човек ли ядете или като животно. Едва сега хората, когато седнат да ядат, се обръщат към Бога, искат да се избавят от животинското. Щом започне да яде, животното отваря очите си, хваща със зъбите си. Вижте сокола, който е хванал една птица, как я държи с краката си и още докато лети започва да къса от нея.

Та казвам: вие сега може да изучавате науката как да живеете. Кое е същественото в живота на младите? Вие имате едно наследство – баща ви оставил пари, но тия пари са добити по нечестен начин. Баща ви например беше касапин, който одра сто хиляди вола и от кожите им стана богат; и вие от техните сто хиляди кожи сте богат човек. Или вашият баща е забогатял, защото едно време изсече двадесет хиляди дървета, които живеят по хиляда години – оттам направи своето богатство. Вие казвате: „Да направим богатство“. Богатство има. Кое е честното богатство в света? Не постъпваме ли по същия начин, когато унищожим едно животно, което е работило хиляди години, за да развие своя организъм? Дойде един сокол и изяде птицата; с това той й казва: „Ти за мен си развила своето тяло, аз трябва да живея“, а тя да страда.

Сега хората започват елементарно да развиват теорията за правото на богатия и правото на сиромаха. Но въпросът не се разрешава по този начин, както сега го разрешават. Кое е същественото качество на богатия и кое е същественото качество на бедния човек? Сиромашията не е голямо зло. Думата „сиромашия“ се е родила при други условия и друго означава. Права е тази дума: когато кажеш „сиромашия“, ти вече разбираш известни несгоди на живота; когато кажеш „богат“, разбираш вече известни удобства в живота. При сегашното разбиране, когато кажеш „сиромах“, разбираш, че къщата му е някаква малка колиба, с малки прозорци, че хлябът му не е така хубав, както трябва, че обущата му, дрехите му също не са хубави, че на училище не може да ходи, т. е. има всичките несгоди. Казвате „сиромашия“; кога се роди сиромашията? Когато хората престанаха да бъдат богати. А кога се роди богатството? Когато хората престанаха да бъдат сиромаси. Някои хора, когато престанаха да бъдат сиромаси, станаха богати; някои, когато престанаха да бъдат богати, станаха сиромаси. Богатството се реди при хубавите условия, а сиромашията – при лошите. Сиромахът се ражда сиромах, още когато го ражда майка му. Всичко това трябва да се проучва: сиромахът се ражда сиромах, богатият се ражда богат. Сега вие искате да ви се докаже това. Талантливият човек отпосле ли става талантлив или се ражда такъв? Гениалният се ражда гениален, глупавият се ражда глупав. Глупавият, колкото и да го възпитаваш, си остава глупав. Идиотът се ражда идиот, а не става идиот отпосле – той се е родил при неподходящи условия; идиотът трябваше да работи на определено място. Та казвам: човек не може да стане гениален. Светиите се раждат, талантливите се раждат, гениите се раждат. За всичките добри качества, които хората имат, те трябва да се родят с тях, отпосле само да ги развиват – нищо друго не могат да придобият.

Следователно вие трябва да развивате тия неща, които са ваши. И тогава трябва да признаете тази истина. Казвате: „Така сме родени“. Хубаво, как си роден? Да кажем, някой не обича да говори истината или някой казва: „Аз съм роден месоядец“. Ако човек се е родил да яде месо, каквото и да го правиш, той ще яде месо; ако се е родил да употребява вегетарианството, той ще го употребява. Вълците се раждат в Природата и овцете се раждат в Природата. Питам каква е целта да направим вълците вегетарианци? Но интересно е, че месоядството не е първоначалното състояние на вълка, месото не е първата му храна. Когато вълкът гладува и не може да си намери храна, той знае на кои дървета корените са сладки, отива, разравя ги и яде. Тогава той яде растителна храна. Значи, месоядството е възникнало при лошите условия на живота.

Няма какво да се противопоставяме на хората, които са месоядци. Месоядството се е явило при едно състояние, през което са минали животните. Тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава те не бяха животни, както са сега. Но щом минаха през тия условия, те не можаха да издържат и станаха месоядни. Тревопасните животни минаха през много благоприятни условия и останаха вегетарианци. При животните сега имаме тези две условия, през които е минал човек. Затова част от хората са добри, а други са лоши. Тия, които са добри, минаха през добри условия и сега са добри; онези, които са лоши, минаха през лоши условия и станаха лоши. Сега имаме две категории хора.

Сега вие разбирате половината от човечеството. Казвате: „Как е възможно на едно дърво в Рая да има и добро, и зло?“ Хубаво, как ще си обясните, че едно дърво едновременно съдържа в себе си и доброто, и злото? Сега, аз виждам – тия дървета ги има. Всеки един човек е едно дърво. Виждам, че този човек при едни условия показва благородство, готов е да спаси живота на някого, жертва живота си, а при други условия изважда ножа си и намушква някого на двадесет места. Казвам: от едната страна на туй дърво излиза отрова, а от другата излиза сладчина. Поне вие това го чувствате всеки ден. Например при едни условия вие сте готови да говорите истината, но щом дойдат лошите условия, вече имате друга мярка, истината я няма. Щом дойдеш на тясно, тогава не говориш истината. Да кажем, водят те на съд някъде; как ще кажеш на съдиите какво си направил? Не смееш да кажеш – ще те осъдят. А щом не кажеш истината тъй, както е било, няма да те осъдят.

Как трябва да постъпиш? За да осъдиш вълка, прати го на неговото място – там, дето е станал вълк, нищо повече. Интернирай го при ония условия, при които се е образувало вълчето. За да отсъдиш право, когато овцата направи една погрешка, прати я при ония условия, при които е станала овца. Въпросът моментално се разрешава: прати добрите хора при условията на добрите, а лошите хора прати при условията на лошите. Нека всички да работят, всички да живеят – нищо повече. Лош при лош трябва да живее, защото ако лошият живее при добрия, ще стане някакъв скандал. Когато лошият при лошия живее, ще има борба – силен със силен се бори и на двамата им е приятно. Пък щом слаб и силен се борят, тогава силният тъпче слабия. Не оставяйте силния да тъпче слабия. Слабият трябва да върви при слабия, силният да върви при силния, умният – при умния, глупавият – при глупавия – всеки да върви на своето място. А вие се разбърквате и искате да се развивате правилно.

Когато умният се бори с глупавия, той го тъпчи. Тогава от кого произтичат нещастията в света – от слабите или от силните хора? Нещастието е от силните. Щастието в света от кои произтича – от умните или от глупавите? От умните. Когато прави глупави работи, умният ги прави на свят. Умният ще направи една къща и така ще я направи, че някой път ще се срути и после трябва хората да ги изваждат от руините. Умният така ще направи един трен, че ще стане катастрофа и четиридесет-петдесет души ще загинат изведнъж. Нали по Коледа във Франция стана такава катастрофа и беше обявен национален траур. Умният така ще направи една мина, че хиляди хора ще си отидат под земята. Умният така ще направи едно оръдие, че снарядът, който тежи 500 килограма, където падне, всичко ще разруши.

Питам сега вие какво мислите? Вие влизате в един свят и искате да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Защото ти минаваш, но има една граната, турена някъде, която има определено време, когато трябва да се взриви. Или е поставена една бомба; тя си има фитил и, докато изгори и бомбата експлодира, понякога минават няколко секунди, понякога – няколко минути. Когато минаваш, ти трябва да знаеш на всяка бомба времето, когато ще експлодира и трябва да минеш една минута по-рано или по-късно след експлозията. Понякога ще бързаш да минеш, понякога ще спреш да изчакаш взрива. Самият ти трябва да знаеш времето, защото, докато питаш другите да ти кажат, ще пострадаш. Войниците са ги поставили тия бомби. Някои са жени, някои са мъже, някои са моми, свещеници, съдии, адвокати – кой как мине, слага бомби навсякъде. Свещеникът, младата мома, младият момък, бащата, майката – все за хубави и за лоши бомби говорят. Когато попитат онзи свещеник, който е изгубил знанието, „Да минем ли оттук?“, той казва „Минете“. Минават, но им отива кракът. Той е лош свещеник; трябва да каже: „Останете една минута, сега ще стане един взрив, а в следващата минута ще се отвори пътят“.

Сега вие, младите, седите и мислите, че Господ има всичките благоприятни условия. Благоприятни условия има само за онези, за които Разумни същества слизат да ги ръководят. Те ще им кажат: „Не бързайте да вървите, разсъждавайте малко!“ Например искаш да правиш нещо; нещо ти казва: „Това не прави, почакай!“ То те учи. Искаш да четеш по някой предмет; то ти казва: „Не е време“. Щом започнете така, животът ви ще се оправи. Ако нямаш едно вътрешно ръководство, как ще живееш в света? Чрез знание можеш да се избавиш от нещастията в света.

Та питам сега: същественото за младите кое е? Знание. Да имаш знанието, когато ще се взривяват бомбите, или да закъсняваш, или да избързваш. Това е същественото. Например вие сте пътник и някъде по пътя ще става голямо наводнение; трябва да го знаете това. Или се качвате по планината и се надига буря, която влече и събаря; вие трябва да знаете кога ще стане бурята и да минете или по-късно, или по-рано. Ако не знаете, ще бъдете завлечен от онзи тайфун, който сега минал през Филипините. Понеже сега светът е нареден. Някъде го наредиха.

Раят беше нареден от по-възвишени Същества. Всяко едно дърво в Рая беше създадено от определена категория Същества, които в процеса на своето развитие го създадоха. И всяко дърво означаваше една област на Живота. Други едни Същества, които изведоха от своя свят Дървото за познание на доброто и злото, го поставиха в Рая и туриха знак никой да не го бута. На всички дървета имаше указания. Когато дойдеше при някое дърво, Адам трябваше да чете какво ще стане с него. На Дървото за познанието на доброто и злото имаше надпис: „Не бутай!“ Но понеже Адам не знаеше езика, той не знаеше, че има указания. Ще попитата как така да не е знаел. Да кажем, вие говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т. н. Например един прост човек те пита какво нещо е съюзът. Отговаряте: „Той служи да сдружава хората“. Но човекът не разбира тия съюзи в речта. Какви са тия съюзи? Какво представляват съюзите в българския език? Колко съюза има в него? Аз не съм ги броил.

Сега, в живота вие седите и сте недоволни или двама се карате. Защо? Представете си, че двамата делите едно дърво с ябълки и се карате кой коя страна да обере, къде са по-едрите и къде са по-дребните ябълки. Не може ли да постъпите по следния начин: ще оберете всички ябълки и тогава ще отделите най-едрите, след което ще ги разделите на половина – половината на единия и половината на другия. После ще разделите и по-дребните ябълки. Ако пък не се спогаждате, тогава ги претеглете – претеглете по-едрите и вижте еднакви ли са по тежест. Следователно има три начина, по-които може да разделите ябълките. Друг пример: имате две дървета, едното ражда сладки ябълки, другото – кисели. Тогава се скарвате за двете дървета, че единият взел сладките, а другият – киселите. Има начин да разделиш богатството: отделете сладките от киселите, разделете киселите и сладките по наполовина и въпросът ще се свърши, няма какво да се карате.

Вие постоянно ядете кисели ябълки. Казваш някому кисела дума – тя придава малко вкус. Киселото и горчивото може да ги ядеш, но ако са малко. Нали, ако някой го заболи стомах, не яде вече сладки работи, но взема малко горчиво. Горчивите неща са, които оправят работите. Например искаш да оправиш в себе си някой квартирант – влязъл вътре, обсебил червата, стомаха ти. Намериш ли се в трудно положение, ще повикаш полиция, ще ги арестуваш всичките и – в участъка. Щом препятстват на храносмилането, ще ги арестуваш. Прати ги в участъка, дето няма да дигат шум. Щом една мисъл те безпокои, арестувай я, тури я на място; щом едно чувство те безпокои, тури го на място. Че ти си цяла държава – вземи и смени министерския кабинет. Ако министрите, на които е дадена власт, не работят както трябва, направи криза и смени кабинета. Избери нови министри, дай им да разполагат с властта един, два, три, четири месеца, година. Ако не върви, пак направи смяна, тури други на власт. Вас сега ви е страх да направите една смяна. Сменете всичките ваши министри – на войната, на просветата, на вътрешните работи, министър председателя сменете, навсякъде турете ред и порядък. Това е самовъзпитание. Никога не разчитайте на кабинет, който вдига шум в теб и прави далавери. Че кой прави тия далавери? Министрите в теб. Не си виновен ти, те направиха тия сделки отвън заради теб, а сега вие всичко взимате отгоре си. В една държава не е виновен сам човек. Но той е виновен, че не сменя кабинета. Този кабинет няма вечни права да управлява, той е турен за малко време. Ако министрите са добри и честни, нека седят, няма никакво противоречие.

Казвам ви сега: сменете кабинетите си, нищо повече! В света сега иде един нов кабинет. Някой казва: „Да се обърнем към Бога“. Ти не може да се обърнеш към Бога, ако не смениш този кабинет. Но не е лесна работа да смъкнеш кабинета. Ако не знаеш как да го смъкнеш, ще имаш доста неприятности – ще има интриги, заговори, ще започнат да те заплашват, че ще те бият, че това ще стане, онова ще стане. Няма да се плашиш! Сега кабинетът се сменя отвътре. Никъде няма кабинет, който да иска сам да слезе. Но в другите държави не дават кредит, няма пари отвън и те са принудени да си снемат кабинета, за да им се даде помощ отвън.

Казвам: промяна! Сега е така: ти ще смъкнеш своя кабинет, защото, ако не го смъкнеш, няма кредит отвън, няма кредит от Небето, от Слънцето, от звездите. Щом кабинетът в теб е лош, всички ония богати, гениални, талантливи мисли, всичко, което е един прилив отвън, ще престане и ти ще осиромашееш. Социално ще изучавате как трябва да разбирате Живота. Трябва да се учи! Сега бързо се сменят кабинетите. Нека се сменят, че да се оправи работата. Не само ти, но и целият народ трябва да вярва в кабинета. Тия министри, които управляват в теб, трябва да бъдат полезни за целия народ – да мислят малко за стомаха, да мислят за дробовете, за червата да мислят, за краката, за ноктите, за космите, да мислят за облеклото, за храната. Това е кабинет. И когато отворя война, пак да взема предвид доброто на народа. Не да отваря война не навреме. Често стават такива войни. Как да не стават, и между вас нали стават войни?

Сега вие мислите, че светът е умирен. Всички говорят за един свят, който го няма. Седиш и казваш: „Човек трябва да живее в един уреден кабинет“. Влез в една държава и ще разбереш какво е там, ще почувстваш какво е положението. Когато влезеш в Англия, ще почувстваш ред и порядък, ще почувстваш свобода. Иди в Германия, съвсем другояче ще се почувстваш. Иди в Русия, иди където искаш – навсякъде ще почувстваш какви са законите, ще почувстваш една атмосфера. Влез при човек, който държи къщата си чиста, добре замазана – чисто е навсякъде, приятно ти е. Влез другаде, дето къщата не е чиста; погледнеш – навсякъде е нечисто, чиновниците не си вършат работата. За мен лошият живот е човек, който не е уреден. Силите в него са като един народ, който не разбира как да живее – нито горните, нито долните разбират как трябва да живеят. Турците казват: „Тутан тутна“. Намерете някой турчин да ви каже какво значи това: „Кой когото хване“.

Понякога аз привеждам някои неща от турски, понеже турците мислят, че техният език е първообразен. Те имат само един корен, който произтича от първообразния език и на това основание държат, че езикът им е първообразен. Имат една дума, която съдържа този основен корен.

Сега, да оставим тия философски коментари. Всички неща в света са се родили при известни единични и колективни условия, през които човек е минал. Никога едно дете не може да бъде гениално или талантливо, или добро, или каквото и да е, ако баща му и майка му не съдържат в себе си тия качества. От вълк овца не може да се роди, от крава кон не може да се роди. От кон кон се ражда. Конете са създадени при известни условия. Не мислете, че човек е създаден на един път. Няколко пъти се е пресъздавал. Поне в Библията са описани два начина. Първо се казва: „И създаде Бог човека по образ и подобие Свое: мъжки и женски пол ги създаде“. Това е едното създаване. След това имаме друго условие: „И създаде Господ Бог човека от пръст от земята: и вдъхна в ноздрите му дихание“. Този човек и първият човек се различават, това са две поколения. В тези, които са направени от пръст, има всичките противоречия. Който е създаден от пръст, понеже тя съдържа всички елементи на противоречия, той ще има противоречие. Казва се по-нататък: „И вдъхна в ноздрите му дихание на живот и стана човек жива душа“. След това този човек се поляризирал. Господ го приспал, та му извадил едно ребро и направил друго поколение, което съвсем не прилича на него. То е най-последното поколение. Двете поколения се различават: едното поколение е с брада и мустаци, другото е без мустаци и без брада. Първите са космати, а последното поколение, което направил Господ, са хора без косми.

Сега, вие не знаете защо с косми и без косми. Дърветата спущат своите корени дълбоко в почвата и ги използват като помпи. Растенията са тези, които държат водата и я изтеглят на повърхността. Затова там, дето има дървета, има повече влага, където горите се изсекат, всичките води потъват надолу. Следователно в първият човек, който е направен от пръст – в първия Адам, водата е на повърхността. Тогава условията били много добри, имало вода. После Бог направил втория човек по желание на Адам и тогава водата отишла по-надолу, условията станали по-лоши и положението на човека малко се влошило. При създаването на некосматото поколение – поколението на гладките хора дошло падението на човека, понеже поколението с косми започнало да си бръсне главите, за да мяза на по-културните. Хората на англосаксонската раса си стрижат брадите и мустаците, за да мязат на другата култура.

Сега аз изнасям известни факти. Някои говорят за появата на човека от по-малки животни, но това е далечна работа. Развиват теорията на Дарвин, че човек се е създал от малките животни чрез еволюция. Другояче трябва да се разглежда този въпрос – важно е при какви условия е създаден човек. Твърдението на Дарвин е стара теория, но при какви условия от малките животни се е развил човек? Човекът е създаден от малкото и голямото, но най-първо е създаден от голямото. Да се говори, че малките неща отпосле станали големи, е несъвместимо. От големите неща са станали малките неща. За това е спорът сега. Всякога трябва да знаете, че първото създаване на човека е станало от голямото, т. е. той е излязъл от голямото. А в сегашните разбирания имаме обратния процес – големите неща станали от малките. Това е едно свойство: голямото може да се увеличава, може и да се смалява. И с появяване на малкото казваме, че е станало от голямото. В Абсолютната реалност малкото и голямото са едно и също нещо – голямото става малко и малкото става голямо. Тогава, ако цялата Вселена се смали, тя може да се побере в един лешник и целият лешник може да стане толкова голям, че да не му знаеш границите. Тия неща са извън пределите на нашето схващане и са съвсем непонятни. Те се отнасят до човешкото съзнание – съзнанието може да се занимава и с толкова дребни, и с толкова големи работи. Съзнанието може да се занимава с цялата Вселена, може да си я представи безпределна, а може също да си представи цялата Вселена в най-дребните частици. Но това е съзнание, а дали в действителност може всичко това да стане, то е въпрос. Защото закон е: когато човек бил малък, не можел да мисли. За да мислиш, трябва голям да станеш. Първоначално човек не е имал съзнание, не е могъл да мисли, а когато станал голям, тогава започнал да мисли.

Но ние се отклоняваме, да дойдем до мястото на съществените неща. Защо ни интересува каква е Вселената? Да приемем нещата тъй, както са – да приемем човека така, както е. Косматият човек е отзад, гладкият е отпред. Лицето на човека е гладко, ръцете са гладки. Питам: къде стават престъпленията в света – в гладкия човек отпред или в косматия човек отзад? Ръцете и отгоре, и отдолу са гладки, но гладкият човек е съединен с косматия. Значи, тези двамата – гладкият и косматият – са събрани. От сегашните хора никой не е изцяло гладък и никой не е изцяло космат както първоначално. Човек първоначално е създаден космат, а сега е наполовина, т. е. смесени са двете поколения, двете раси. Едната раса е крайно активна, прави каквото иска; другата раса е крайно съобразителна. Понеже има две раси в човека, затуй той проявява два възвишени характера, противоположни един на друг. Трябва да изучавате законите на едната и на другата раса и тогава да пристъпите към заключения.

Сега, за онези в християнството, които проповядват, че Бог ще влезе да живее в човека: когато човек се обърне към Бога, той ни най-малко няма да измени коренно своя характер – който е сприхав, остава сприхав; който е разположен, остава разположен. Само че, когато Бог влезе в него, той ще стане по-умен, ще се въздържа. Който обича да си похапва, пак ще си похапва, всеки ще запази качествата, които има. Духът ни най-малко няма да измени нещата, той само ги развива. Нещата остават тъй, както са първоначално, само че, като дойде Духът, той произвежда едно развитие.

Сега, какво трябва в живота на младите? Хората от Първата раса, която е създадена по образ и подобие Божие, не остаряват. „Направи Бог човека по образ и подобие“. Тия хора живеят в едно тяло. Другите, създадените от пръст, са раздвоени, те остаряват. Туй, което остарява, е старо; туй, което се подмладява, не остарява. Значи, когато се ражда, човек се подмладява. А когато остарява, това са старите, които представляват Втората раса. Младият трябва да изучава законите. „И направи Бог човека по образ и подобие“. Младите трябва да мислят и да разбират Божиите закони. Вторите, създадените от пръст, трябва да проучват Земята, т. е. старият трябва да иде при своята раса – там, откъдето тя е станала.

Не съжалявайте, че трябва малко да се разделите. Все пак, мъжът трябва да даде отпуск на жена си, за да отиде при своите родители. Всъщност тогава вие умирате. Сегашният човек е двоен – така е според Свещените книги. Соломон казва: „Плътта ще остане тук, на Земята“ – това е едната раса. А другата раса, Духът, ще иде при Бога. При създаването на човека Духът е онова, което не умира, т. е. Първата раса. Дихание за живот е турено в Първата раса – и човек станал жива душа. „Направил го от пръст“ – това вече е низшето съзнание.

Та казвам: когато някой път се изпразните и не можете да мислите, нищо не разбирате, това представлява расата, която е направена от пръст. Трябва да чакате да дойде диханието. И, когато Господ вдъхне в носа ви, вие ще станете жива душа. Първата раса е била на устата, Втората раса била на ума, Третата раса – на ушите, Четвъртата – на очите. Ето, отбелязани са епохите на образуването им. При създаването на човека Животът влиза през устата, влиза през носа, влиза през ушите, влиза през очите. Казвам ви както е: Първата раса създаде устата, Втората раса създаде носа, Третата раса създаде ушите, а очите ги създаде Четвъртата раса. Когато понякога чувствате една празнота, това е онази раса, която е направена от пръст – Божественото не функционира в нея. Когато започнала да функционира Втората раса, тогава започнало да функционира Божественото, дошло онова Божествено разсъждение. Доброто не може да дойде, преди да е дошло диханието; когато дойде диханието, тогава ще дойде Доброто. Когато човек живее добре, това показва, че в него функционира Бог. Когато човек не мисли, Божественият живот не е вътре в него.

Има определено време, когато се е родило всяко число. Кога дойде числото 1, 2, 3? Числото 1 дойде с първия човек в света, 2 дойде с втория човек в света, 3 дойде, когато се явиха децата в света. Ако вие разбирате числата 1, 2 и 3, това е достатъчно, защото другите са образувани от тях и можете да образувате всички останали числа. 1 плюс 3 колко прави? 1 плюс 3 е 4. Щом имате вече числото 4, можете да образувате и 5, и 6. 2 плюс 1 прави 3. Идея трябва да имате. Тогава 1 трябва да го умножите на себе си. 1 по 1 колко прави? Ако умножите 1 по 1, имате пак 1. При умножение 1 не се увеличава. Интересно е числото 2. То има това свойство, че и като се умножава, и като се събира, все дава един и същ резултат: 2 по 2 е 4 и 2 плюс 2 е пак 4. Другите числа нямат това свойство. Числото 1 при умножение дава по-малко, а при събиране се увеличава.

Казвам: всякога един човек в даден случай представлява едно число, една величина. Може да е количествена, може да е силова, може да е величина на човешкия ум, може да е величина на човешките чувства. Има силови полета, има и умствени полета. Казвам: всякога трябва да вадите заключения. За да подобриш своя живот в света, трябва да измениш едно поле. Така един човек може много да подобри живота си в умствено отношение. Например въздухът в града е нечист; човекът ще излезе горе в планината, ще измени условията. Горе, на чистия въздух веднага ще се подобри неговото състояние. Умният човек трябва да мисли, трябва да се повдигне. Трябва да знаете законите на повдигането. Ако седиш на един и същ уровен, никога не можеш да прогресираш в света. Ако дори половин сантиметър повдигнеш ума си, ти ще влезеш в друго поле. Представете си, че тук има голям порой, който тече; ако ти не можеш да се повдигнеш, той може да те отвлече, а ако се подигнеш с половин сантиметър, ти си свободен от влиянието му. Не се изисква повдигане с километри – два сантиметра щом се повдигнеш, ти си свободен от това течение. Дойде ли едно огнено течение, пак същият закон: когато един сантиметър се повдигнеш, ти си свободен. Някой казва: „Това не може да се постигне така“. Не, този огън има определено място, където действа, той не може да мине из тази област – това е разграничаване. Казват, че топлината излиза от Слънцето, нали така? Тогава, минавайки през пространството, защо не го стопля, ами горе е минус 160 градуса студ? Слънцето не изпраща топлина, но енергията, която то изпраща на Земята, тук се трансформира в топлина. Когато се ударят в земната повърхност, лъчите се разбиват и образуват топлина, която е потребна за развитието. И тогава вие схващате Божествената енергия, която иде от този център през безпределното пространство. Щом тя се блъсне във вас, се явяват тия противоречия, за да се развие онова, което вие искате. Има достатъчно енергия, която да ни съответства.

Вие говорите за Любовта. Ако изучавате Любовта, там ще ви бъде силата. Ако разбирате закона, по който Любовта действа, ще бъдете свободни. Вие имате за Любовта едно особено чувстване, а пък трябва да разбирате какво нещо е чувстването. Любовта е условие за чувстването.

Четири неща има: първо, вие имате усет – това е най-малкото нещо, при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате влечение – то е по-високо от импулса. След това имате чувство – то показва реалността. След това имате стремеж – това се отнася до съзнанието. Трябва да съедините усета, влечението, чувството и стремежа в едно и вече имате едно понятие какво нещо е Реалността. Реалността трябва да я чувствате. Ти не познаваш един човек, докато не чувствуваш, но щом чувстваш, ще влезеш в положението му как страда, а не как мисли. Например в определен случай вие може да мислите какво ще бъде с вас след десет години и казвате: „Това ще бъде, онова ще бъде“. В този случай вие не знаете Реалността. Идва друг човек и казва: „Аз чувствам, че след десет години ще бъда богат човек“. Много добре – онова, което този човек чувства, се сбъдва, а онова, което другият мисли, не се сбъдва. Нещата зависят от чувстването, не от мисълта. Мисълта е само, за да поправиш някаква погрешка. Когато се занимавате с вашия ум, вие поправяте погрешките, а когато се занимавате с вашето сърце, ще се запознаете със самата Реалност на нещата. Това, което дълбоко чувстваш в душата си, то е вярно. Когато дойде тогава умът, той ще бъде в права посока и ще мисли вярно. Ако чувстваш криво, и умът ти мисли криво. Когато мразиш един човек, умът е взел сърцето ти, умът ти мисли. Когато мразиш един човек, умът и сърцето ти знаят каква пакост са направили на човека – умът се солидаризира с твоите чувства. Когато обичаш някого, ти чувстваш към него и тогава умът действа – и той се солидаризира. Тогава той мисли хубави работи, т. е. умът прави туй, което ти чувстваш. Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре е, когато чувстваш и умът ти върви по същия път. Ако имаш хубави чувства, и умът мисли хубаво. Това са психологически данни, това са закони в окултната наука.

Най-първо ще обръщате внимание на вашите сърца. Казвате: „Аз мисля тъй“. Ти можеш да мислиш, но ще останеш една гола мисъл. Трябва да имаш едно добро сърце, за да може и умът ти добре да мисли. Ще мислиш добре, за да бъдеш богат – всичко да имаш, да имаш всичките благословения. Нямаш ли добро сърце, какъвто ум и да имаш, той не може да ти помогне. При сегашните условия вие най-първо чувствайте в себе си. За себе си не трябва да имате такива понятия, че не се познавате, че добро не мислите, не чувствате. Научите се да чувствате добре – да чувстваш така, че да ти е приятно. Има една вътрешна приятност. Ако не чувстваш добре, ще дойдат меланхолията, песимизмът. Тогава вече нямаш ясна представа, ясно чувство нямаш в себе си. Някой казва, че е егоист, не обича. Не можете да обичате, докато не чувствате. Хората са егоисти с ума си – имат много лоши представи. Например ти казваш: „Това мога да направя“. Отиваш въоръжен на бойното поле и някой друг идва въоръжен. Ти му теглиш един куршум и той ти тегли един куршум – и двамата се връщате инвалиди. Питам сега къде е геройството? Бият се двамата, но единият умира и другият умира. Срамота е да мислите, че това е геройство! Героят е всякога герой, героят не умира. Само ако не умира, това е геройство. Героят може да се лекува сам.

Сега, нека у вас да остане следната мисъл: каквото и да преживявате, вие минавате живота на миналите поколения, на миналите раси и трябва да бъдете внимателни в това минаване. Например гледате на кино едно представление; мислите ли, че то е безопасно? Мислите ли, че ако опитвате всичко с вашия език, е безопасно? Не! Сега, понякога вие не разбирате онзи велик закон, който регулира Живота. Вие давате право на ума си и казвате: „Аз мога да мисля всичко, което искам“. Оставете това. Вие можете да мислите всичко, но ще си създадете най-голямото нещастие. Затова лекарите само пипват с ръка пулса и не искат повече да докосват болния с ръка, предписват лекарство и искат да се освободят. Ако ходиш при болния и го буташ, ти ще почувстваш нещо от него. Студентите по медицина, когато изучават признаците на болестите, започват да мислят, че са болни от какво ли не. Болезнените състояния са много заразителни. Например чуеш, че е станало някакво убийство и се заразяваш. Хвърлете всичко това настрана! Когато се съмнявате, и това е по рефлексия.

Разказваше ми един приятел, който живееше в Свищов, че много искал да има пари и се молел за това. Една вечер сънува, че намерил една кесия пари. Казва: „Сбогом сиромашия!“ По едно време гледа – една крава започнала да се върти около него. Той я ритнал, тя се обърнала с четирите си крака нагоре и нещо като вода потекло по него. Събужда се и вижда, че е ритнал масата и тя се е обърнала с краката нагоре, че е хванал чаршафа, а мисли, че е кесията. Никаква кесия, никакво богатство. Държи той чаршафа и щом ритнал тази „крава“, масата се обърнала и каната с вода, която била отгоре, се разляла... Това е илюзия.

Казвам: илюзорният живот е пособията, с които си служите и си помагате. Понякога вие предавате на нещата някое друго значение. Ти можеш да мислиш, че чаршафът ти е кесия, пълна със звонкови и че масата ти е крава, но масата е маса, чаршафът е чаршаф. Никога не туряй надежди в нещо, което няма тази същина. В Реалността може да влезе едно заблуждение, но в Същината никога не може да влезе нито заблуждение, нито илюзия. В Същината ще имаш нещата тъй, както са. Реалността е малко изменение на две противоречия.

Сега, какво разбрахте, кое остана съществено у вас? Младият трябва да се учи да спазва Божествените закони. Младият трябва да познава Божествените закони и да функционира, да работи с тях. Божественото трябва да му бъде цел и стремеж във всички области, през целия живот, каквото и да започне той. Защото с това той може да запази своята младост, да развие своите дарби и да придобие своето щастие, което търси.

Аз сега не искам да ви намеря остарели. Ако не спазите това, един ден вие ще остареете. Тогава ще ви кажа: „Друго трябва да учите“. Учете сега. Новото е да спазвате Божественото.

Само Божията Любов носи пълния живот!

4-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

16 октомври 1936 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

* Същественото за младите

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Разумните същества". Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937).

Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

СЪЩЕСТВЕНОТО ЗА МЛАДИТЕ

Добрата молитва.

На вас сега ще ви задам въпроса:Кое е същественото в живота на младите? Не бързайте да отговорите. Мислете, има много съществени работи. Кое е най-същественото в живота на младия? Може да ви запитат и друг въпрос: Кое е същественото в живота на организмите, които се развиват на Земята? Или може да си зададете въпроса: Кое е същественото в моя живот? Съществено разбираме онова, към което човек трябва да се стреми. И като го постигне, да намери смисъл в живота. Не само да се реализират нещата, да спечелиш пари. То още не е същественото. Ако спечелиш пари, пък не можеш да се ползваш от тях, то не е същественото. Да допуснем, че някъде си намерил някакъв скъпоценен камък, то е едно богатство, но няма кой да го носи – нито ти може да го носиш, нито другите. Питам: Този камък за какво ще го употребиш? Помнете: Когато намерите същественото в живота, няма да има никакво търкане. Щом има най-малкото търкане в живота, вие не сте се добрали до същественото. Вие сте се добрали до някаква реалност. Като намерите реалността, ще намерите някакво противоречие. Каква е разликата между реално и съществено? – (Няма). Реалност не разбира същественото, реалното не отговаря на същественото. Например, ти може да вземеш думата “амин” и да я замениш с друга дума, да я преведеш на друг език, на английски, на български. Или думата “алилуйя”, можете да я преведеш, ще туриш някоя друга дума, но тя не е същата. Никога не можете да преведете точно думите от един език на друг, може да им дадете някаква цена, но тя няма да е същата. Всяка дума се е явила при известно развитие на един народ. Думите имат свой произход, те са се родили при известни условия. Кога се е родила скръбта? Скръбта в рая или извън рая се е родила? Тя се е родила в рая, но отвън започнала да расте и да се възпитава. Тя се е явила накрая, когато изпъдиха хората из рая. Когато хората излязоха из рая, когато ги изпъдиха, то е началото на скръбта. Тогава се появи първата скръб. Как е скръб на френски? – “Дуль”. На английски? На немски, на турски? Филолозите развиват своите теории за образуването на всички думи. Има специфично време за раждането на всяка дума. Кога се е родила думата “любов”? Ние знаем кога се е родила думата “любов”. Кога се е родила истината? Ние знаем кога се е родила думата за истината. Ние знаем и кога се е родила думата “мъдрост”. А в еврейски кога се е родила, и в славянски, и в немски, английски, санскритски, ватански? Имало е време, когато са се родили думите. Те не са случайни, те се родиха. Но от кого тия думи се създадоха? Имаше една реалност, от която се родиха всички езици. Преди да се роди човешкият език е съществувал ангелският език. Когато връзката между хората и ангелите не беше скъсана, човеците имаха понятие за ангелският език те говореха ангелски език. Но когато съгрешиха, стана падението на човеците и те дойдоха до уровена на животните. И ние сега имаме животински език. Езикът, който ние сега имаме, той е на животните. Животните едно време говореха така, както сега говорят хората. Човек като дойде до техния уровен, започна да говори на животински език, а самите животни слязоха по-долу, започнаха да мучат, да реват като магарето. И магарето говори на език, но неговият език е реване. Петелът кукурига и то е говор. И животните говорят. Когато петелът кукурига показва две неща: когато времето ще се развали и когато времето ще се оправи; кога ще има буря или вятър и кога ще престане вятърът; кога ще има сняг, и кога ще престане снегът; кога ще има дъжд и кога няма да има дъжд; кога хората ще се бият и кога няма да се бият; кога хората ще се обичат и кога няма де се обичат. Когато петелът кукурига, ще забележите, че има една интонация в неговото кукуригане. Петловият език е едносложен като китайския, само с по една сричка са думите. Двусложните думи показват напредъка на речта. Има трисложни, четирисложни и с пет слога.

Питам сега:Вие на кой език говорите? – На животински език. В говора на хората няма мекота, интонацията не е мека, то е животинско състояние. Вижте какъв е говорът на едно куче. Като те види, ще излезе, ще си отвори устата, ще си покаже зъбите, ще изръмжи и като те хване, ще се свърши. Тогава за този език трябва да имаш едно дърво, защото веднага ще се нахвърли отгоре ти. Някой човек каже една дума и те закачи, като каже една дума и той се нахвърли. Каква е разликата между кучето и човека? И двамата са приятели, няма разлика. Кучето казва на езика си: “Аз като ям, ти ще мълчиш, ще стоиш надалече. Ако дойде някой, тогава ще се разправя по всичките правила.” Какво правят хората? Същото нещо правят. Казва: “Там ще стоиш, няма да се приближаваш.” След като яде, голямото куче, като се замине, ако остане нещо, може да вземе малкото. Като замине голямото куче, ако остане нещо, тогава ще дойдат малките кучета и ще се облизват. Казвате: “Това е морал.” Никакъв морал няма в това. То е разбиране на човека. И той разбира, както животните разбират. Има малка разлика, че кучето яде месото в природно състояние, а човек ще го сготви, ще тури лук, масълце, ще яде с паница, с вилица – културен е. Но това е съвсем животинско състояние. Вие не те си задавали въпроса, като човек ли ядете или като животно? Едва сега хората, като седнат да ядат, помолят се на Бога, обърнат се към Бога, искат да се избавят от животинското. Като започне да яде животното, отварят му се очите, хване със зъбите. Соколът като хване една птица, държи я с краката си и къса от нея. Още като лети започне да къса.

Казвам: вие може да изучавате науката, как да живеете. Кое е същественото в живота на младите? Имате наследство, баща ви е оставил пари, но тия пари са добити по нечестен начин. Баща ви беше касапин, който одрал сто хиляди вола и от техните кожи станал богат. И вие на техните сто хиляди кожи сте богати. Или вашият баща изсякъл едно време 20 хиляди дървета, които живееха по хиляди години и от тях събра своето богатство. Кое е честното богатство в света? Не постъпваме ли и ние по същия начин? Едно животно работило хиляди години да развие своя организъм, да го унищожим. Дойде един сокол, изяде една птица. Казва: “Ти за мене разви своето тяло, аз трябва да живея, а тя да страда.”

Хората развиват теорията за правото на богатия и правото на сиромаха. Но въпросът не се разрешава по начина, по който сега го разрешават. Кое е същественото качество на богатия и кое е същественото качество на бедния? Сиромашията не е голямо зло. Думата “сиромашия” се е родила при други условия и тя друго означава. Като кажеш “сиромашия”, ти вече разбираш известни несгоди в живота; като кажеш “богатство”, разбираш известни удобства в живота. При сегашното разбиране като кажеш че някой е сиромах, значи има известни неудобства, беднотия има. Като кажеш “сиромах”, разбираш, че къщата е малка, някоя колиба, малки прозорци, хлябът не е така хубав, както трябва, обущата му, дрехите му скъсани, в училище не ходи, има всички несгоди. Кога се е родила сиромашията? – Когато престанаха хората да бъдат богати. А кога се роди богатството? – Когато хората престанаха да бъдат сиромаси. Като престанаха да бъдат сиромаси, някои хора станаха богати; като престанаха да бъдат богати, някои хора станаха сиромаси. Богатството се роди при най-хубавите условия, сиромашията – при лошите. Сиромахът се ражда сиромах, още като го ражда майка му. Това трябва да се проучва. Сиромахът се ражда сиромах, богатият се ражда богат. Вие искате да ви се докаже това. Талантливият човек отпосле става талантлив, или се ражда талантлив? Гениалният се ражда гениален, глупавият се ражда глупав. Колкото да възпитаваш глупавия, той си остава глупав. Идиотът и той се ражда идиот, отпосле не става идиот. Той се е родил при условия, които не подхождат. Идиотът трябва да работи известно време. Човек не може отпосле да стане гениален. Светиите се раждат, талантливите се раждат, гениите се раждат. Всички качества, които хората имат трябва да се родят с тях, отпосле само ги развиват, нищо друго не могат да придобият. И вие трябва да развивате тия неща, които са ваши. Трябва да признаете тази истина. Казват: “Така сме родени.” Да кажем, някой човек не обича да говори истината, или казва, че е роден месоядец. Ако човек се е родил да яде месо, той ще яде месо, каквото и да го правиш, ще яде месо. Ако се е родил вегетарианец, ще бъде вегетарианец. В природата вълците се раждат, овцете се раждат. Питам: каква е ползата да направим вълците вегетарианци? Но интересното е, че месоядството не е първото състояние на вълка, месото не е първата му храна. Когато вълкът гладува, че не може да намери месо, той знае на кои дървета корените са сладки и отива да разравя сладките корени и ги яде. Тогава яде растителна храна. Значи месоядството произлязло при лошите условия. Няма какво да се противопоставяме на месоядците. Месоядството се е явило при едно състояние, през което са минали животните. Някои форми на животните, тигърът, лъвът, вълкът, всички месоядни животни минаха през една епоха и тогава не бяха такива животни, различаваха се. Като минаха през тия условия, не можаха да издържат и станаха месоядни. Вегетарианците, тревопасните минаха през благоприятни условия и останаха вегетарианци. При животните имаме две условия, през които е минал и човек. И тогава част от хората са добри, другите са лоши. Тия хора, които са добри минаха през добри условия и сега са добри. Онези, които са лоши, минаха през лоши условия и станаха лоши. Имаме две категории хора. Сега разбирате половината от човечеството. Казвате: “Как е възможно на едно дърво в рая да има и добро, и зло?” В рая расло едно дърво, което съдържало в себе си едновременно и доброто и злото. Аз виждам, тия дървета ги има. Всеки човек е едно дърво. Виждам, един човек при едни условия показва благородство, готов е да спаси живота на някого, жертва живота си, а при други условия изважда ножа си и намушква някого на 20 места. От едната страна на туй дърво излиза отрова, а от другата страна излиза сладчина. Вие това го чувствате всеки ден. При едни условия вие сте готови да говорите истината, но като дойдат лошите условия, вече имате друга мярка, истината я няма. Щом дойдеш на тясно, не говориш истината. Да кажем, тебе те водят да те съдят някъде, какво ще направиш, как ще кажеш на съседите си? Не смееш да кажеш, че ще те съдят. Ако кажеш истината, тъй както е било, няма да те осъдят. Как трябва да постъпиш? За да осъдиш вълка прати го при ония условия, при които е станал вълк. Там го прати. Интернирай го при ония условия, при […]

Някъде ще бързаш да минеш, някъде ще спреш да чакаш при тия взривове. Трябва да знаеш времето, защото докато питаш другите да ти кажат, можеш до страдаш. И сега откъдето и да минавате има бомби, войниците, които оперират с тях са ги поставили. Някои са жени, някои са мъже, някои са моми, някои са свещеници, съдии, адвокати. Кой как мине, навсякъде има бомби. Свещеникът, младата мома, младият момък, бащата, майката се за бомби, разправят, се за хубави и лоши бомби разправят. […] казва: “Минете.” Минеш, но пръсне се кракът. Този е лош свещеник. Той трябваше да ти каже: “Останете малко, една минута, след една минута пътят ще се отвори. Сега ще стане взрив.”

Вие младите мислите, че Господ има всичките благоприятни условия. Благоприятни условия има само онзи, за когото слизат разумни същества да го ръководят. Те ще кажат :”Не бързай да вървиш, разсъждавай малко.” Искаш да направиш нещо. Казват: “Туй не прави, почакай.” Учи те. Искаш да четеш нещо, казва: “Не е време.” Така като започнете, животът ви ще се оправи. Ако нямаш едно вътрешно ръководство как да живееш в света, не можеш да се избавиш от нещастията. Чрез знанието можеш да се избавиш от нещастията.

Казвам: същественото за младите хора кое е? – Знание. Да имаш това знание, че когато се пукат бомбите или да закъснееш, или да избързаш. Това е същественото. Вие сте пътник, някъде ще става голямо наводнение. Трябва да знаете това. Качвате са по планината. Понякога се подигат такива бури, които събарят, отвличат. Трябва да знаете кога ще стане бурята и да минете по-рано или по-късно. Ако не знаете, ще бъдете отвлечени от ония тайфуни, както този, който минава през Филипините. Светът сега е нареден и раят ще бъде нареден от възвишени същества. Всяко дърво в рая беше създадено от една категория същества, които в развитието си го създадоха. Всяко дърво означаваше една област от живота. Други същества, които изведоха това дърво за познаване на доброто и злото, поставиха го в рая и туриха знак, никой да не го бута. На всички дървета имаше указания. Като влезе, Адам трябваше да чете като дойде при някое дърво какво ще стане от него. На дървото за познаване на доброто и злото и на него имаше надпис: “Не бутай.” Но понеже Адам не знаеше езика, не знаеше, че има изяснения. Казва: “Как да не знае?” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н. Пита те някой прост човек, какво е съюзът. Казваш: “Да сдружи хората.” Но той не разбира тези съюзи на речта. Какви са съюзите в българския език, колко съюзи има в българския език, аз не съм ги броил.

Вие седите в живота и сте недоволни. Двама души се карате. Защо? Представете си, че двама души делите едно дърво с ябълки и скарвате се за ябълките, кой коя страна да обере, кои ябълки са по-едри, кои по-дребни. Не може ли да постъпите по следния начин? Щом не се спогаждате коя страна да оберете, употребете втория метод. Оберете всичките ябълки и тогава ще разделите най-едрите наполовина и всеки ще вземе по половина. После разделяте по-дребните. Ако и така не се спогаждате, тогава премерете ги. Има три начина по които може да разделите ябълките. Имате две дървета, едното ражда сладки ябълки, другото ражда кисели. Скарвате се за двете дървета, че единият взел сладките, другият киселите. Разделете сладките от киселите, разделете сладките и киселите наполовина и половината на единия, другата на другия, половината от киселите на единия – другата на другия. Въпросът ще се разреши, няма какво да се карате. Вие постоянно ядете кисели ябълки. Кажеш някому кисела дума. Тя е много вкусна, вкус дава. Като ти кажат някоя горчива дума и киселата можеш да ядеш по-сладко. Ако е малко, ако е много, не е така. Нали някой, като го заболи стомах, не взема сладки, но взема малко горчиво. Горчивите неща са, които оправят работите. Искаш да оправиш в себе си някой квартирант. Влязъл вътре, обсебил червата, стомаха, намериш се в трудно положение. Ще повикаш полиция, ще ги арестуваш и всичките да идат в участъка. Щом препятстват на храненето, арестувай ги. Прати ги в участъка, дето няма да дигат шум. Щом една мисъл те безпокой, арестувай я, прати я на място; щом едно чувство те безпокой, тури го на място. Смени кабинета, ти си цяла държава. Министрите, на които им е дадена власт не работят както трябва, направи криза, смени кабинета. Избери нови министри, дай им власт на разположение месец, два, три, четири, година, ако не върви, пак направи смяна, тури други на власт. Вас сега ви е страх да направите смяна. Сменете всички ваши министри, на войната, на просветата, на вътрешните работи, министър председателя сменете, навсякъде турете ред и порядък. Това е самовъзпитание. Никога не разчитай на един кабинет, когато вдига шум в тебе и прави далавери. Кой прави тези далавери в тебе? – Министрите в тебе, не си ти виновен. Те направиха тия сделки отвън заради тебе. Вие за всичко считате себе си отговорни. В една държава не е виновен само човекът. Той е виновен, че не сменя кабинета. Този кабинет няма право само той да управлява. Той е турен за известно време. Ако са добри и честни, нека седят, няма никакво противоречие. Казвам сега: сменете кабинетите си! В света идва нов кабинет.

Казва се: “Да се обърнеш към Бога.” Ти не може да се обърнеш към Бога, ако не смениш кабинета. Работата не е лесна да снемеш кабинета. Ако не знаеш как да го смъкнеш, ще имаш доста неприятности. Ще има интриги, заговори, ще започнат да те заплашват, че ако не смениш кабинета, ще те бият, това ще стане, онова ще стане. Няма да се плашиш. Кабинетът се сменя отвътре. Във всички народи няма кабинет, който иска да бъде сменен. Но другите държави не дават кредит, няма пари отвън. Кабинетът трябва да се смени. Вие сте принудени да си смените кабинета, за да ви дадат помощ отвън. Казвам: “Промяна!” Ти ще снемеш твоя кабинет, понеже няма кредит от небето. Кредит няма отвън, от Слънцето, от звездите. Щом кабинетът е лош, ние на може да имаме никакъв кредит. Щом кабинетът в тебе е лош, всички богати, талантливи и гениални мисли, това е един прилив, които идва към тебе, всичко това ще престане и ти ще осиромашееш. Ще изучавате социално как трябва да разбирате живота. Трябва да се учите. Сега бързо се сменят кабинети и нека се сменят да се оправят работите. Не само ти, но целият ти народ трябва да вярва в кабинета. И краката ти трябва да вярват в този кабинет. Министрите, които управляват в тебе да бъде за полза на целия народ, да мислят за стомаха, за дробовете, за червата да мислят, да мислят за краката, за ноктите, за космите, за облеклото, да мислят за храната. И като отварят война да мислят за доброто на народа. Не да отварят война не на време. Често стават такива войни. Че и между вас стават войни. Вие мислите, че светът е умирен. Всички говорят за свят, който го няма. Ти казваш: човек трябва да живее в един уреден кабинет. Влез в една държава и ще знаеш какво е положението, ще го почувстваш. Като влезеш в Англия ще почувстваш ред и порядък, ще почувстваш свобода. Иди в Германия, съвсем другояче ще се чувстваш. Иди в Русия, или където искаш иди, навсякъде ще чувстваш законите какви са, ще почувстваш каква е атмосферата. Влез при един човек, който държи чиста къщата си, добре замазана, навсякъде е чисто, приятно ти е. Влез в къща, дето не е чисто, навсякъде нечисто, чиновниците не си гледат работата. За мен един лош живот е човек, който не е уреден. Силите, които има са като един народ, който не разбира как да живее. Нито горните, нито долните разбират как трябва да живеят. Турците казват: “Тутан тутна.” Намерете някой турчин да ви каже какво значи. Кой когото хване. Понякога превеждам някои неща от турски език, понеже турците мислят, че техният език е първообразен. Те имат само един корен, който произтича от първообразния език и въз основа на това поддържат, че техният език е първообразен. Имат една дума, която има този основен корен.

Да оставим тия философски коментари. Всички неща в света са се родили при известни условия, единични и колективна, през които човек е минал. Никога едно дете не може да бъде гениално, или талантливо, или каквото и да е, ако баща му и майка му не съдържат тия качества в себе си. От вълк овца не може да се роди. От крава кон не може да се роди. От кон кон се ражда. Конете са създадени при известни условия. Не мислете, че човек не е създаден. Няколко пъти се е пресъздал. Поне в Библията има два начина. Казва: “И направи Бог човека по образ и подобие свое, мъжки и женски пол. “ Едното създаване. След туй има друго: взима Господ пръст от земята, направи човека и му вдъхна дихание. Този човек е друг и първият е друг. Те се различават. Две поколения са. Тези, които са направени от пръст, в тях има всички противоречия. Който е създаден от пръст, не съдържа всички елементи, той ще има противоречия. Казва: “Вдъхна дихание на живот и той стана жива душа.” След това този човек се е поляризирал. Господ го приспал, извадил му едно ребро и направил друго поколение, което съвсем не прилича на него, различава се. То е последното поколение. Едното поколение с брада, мустаци, другото е без брада и мустаци. Първите са космати, вторите не са космати.

Дърветата, които спущат своите корени в почвата, последните им служат като помпи, изтеглят водата на повърхността. Растенията задържат влагата затова, там дето има дървета, има повече влага. Където се изсекат горите, водата потъва надолу. В първия Адам водата е на повърхността, условията са били добри. У втория Адам, направен от пръст, по негово желание водата отишла надолу, условията станали по-лоши, влошило се положението на човека. При създаването на косматите хора, на гладките идва падението на човека. При безкосматите хора станало падението на човека. И косматите хора започнали да си бръснат главите, да приличат на гладките, по-културните. Англосаксонската раса си бръснат брадите и мустаците, за да приличат на другата култура. Сега аз изнасям известни факти.

Някои поддържат теорията на Дарвина, че човек се е развил от малките животни чрез еволюция. Другояче трябва да се разглежда този въпрос. При какви условия е станал човекът? Както Дарвин твърди, то е стара теория. При какви условия от малките животни се е развил човекът? Човекът е създаден от малкото и голямото. Но първо човек е станал от голямото. Малките неща после са станали големи. Несъвместимо е големите неща да са станали от малките. В това е спорът. Всякога трябва да знаете, че първото създаване на човека е станало от голямото. Той е излязъл от голямото. При сегашния процес имаме обратния процес: големите неща са станали от малките. Това е едно свойство. Голямото може да се увеличава и да се смалява. Казваме, че малкото е станало голямо. В абсолютната реалност голямото и малкото са едно и също нещо. Голямото става малко и малкото става голямо. Ако се смали цялата вселена, може да се събере в един лешник и целият лешник да стане толкова голям, че да не му знаеш границите. Тия неща са извън границите нашето схващане, тия работи са съвсем непонятни.Те се отнасят до човешкото съзнание. Съзнанието може да се занимава с такива дребни работи, пък може да се занимава и с такива големи работи. Съзнанието може да се занимава с цялата вселена, може да я представи безпределна, пък може да си представи цялата вселена в най-дребните частици. Но то е съзнанието. Дали в действителност може да стане, то е въпрос. Защото, закон е: “Когато човек бил малък, не могъл да мисли.” Трябва голям да станеш, за да мислиш. Казва: човек не е имал съзнание, не е могъл да мисли. Като станал голям, той тогава започнал да мисли.

Сега ние се отклонихме. Да дойдем до мястото на съществените неща. Що ни интересува нас, каква е вселената? Да приемем нещата тъй както са, да приемем човека тъй, както е. Косматият човек е отзад, гладкият е отпред. Лицето на човека е гладко, ръцете са гладки. Питам: де стават престъпленията - в света на гладкия човек, или в косматия човек отзад? Ръцете отгоре и отдолу са гладки. Гладкият човек е съединен с косматия. Значи, гладкият и косматият са събрани заедно. От сегашните хора никой не е гладък и никой не е космат като първоначалния. Първоначално е създаден космат, сега е наполовина. Смесени са двете раси. Едната раса е крайно активна, прави каквото иска, другата раса е крайно съобразителна. Понеже имате две раси в човека, той проявява два възвишени характера, противоположни един на друг. Трябва да изучавате законите на едната раса и на другата.

В християнството проповядват, че Бог слязъл да живее в човека. Човек, като се обърне към Бога, ни най-малко няма да измени коренно характера си. Който е сприхав, сприхав си остава, който е разположен, разположен си остава. Като влезе Бог, ще стане по-умен и ще се въздържа само. Който обича да си похапва, пак ще си похапва. Всеки ще запази качествата, които има. Духът ни най-малко няма да измени нещата, той само ги развива. Човек остава както първоначално е създаден. Като дойде Духът, произвежда едно развитие.

Казвам: Сега на младите какво трябва? Първата раса, която е създадена по образ и подобие –“направи Бог човека по образ и подобие” – тия хора живеят в едно тяло, те не остаряват. Другите, създадени от пръст, те са раздвоени, те остаряват. Това, което остарява е старо; това, което са подмладява, то не остарява. Значи, като се ражда, човек се подмладява. Старите представляват втората раса. Младият трябва да изучава законите. И направи Бог човека по образ и подобие да мислят и да разбират Божиите закони. Вторите трябва да проучват Земята. Старият трябва да иде при своята раса, отдето е станал. Не съжалявайте, че трябва малко да се разделите. Мъжът трябва да даде отпуск на жената, да иде при своите родители. И вие умирате. Сегашният човек е двоен. Тъй е в свещените книги. Соломон казва: “Плътта ще остане тук на Земята.” – то е едната раса. Другата раса – духът ще иде при Бога. При създаването на човека духът е онова, което не умира. То е първата раса. Диханието е турено в тях да живеят и човек станал жива душа. Направил го от пръст, то е низшето съзнание.

Когато някой път вие се изпразните, че не можете да мислите, нищо не разбирате, това представлява първата раса, която е направена от пръст. Трябва да чакате, да дойде диханието. И когато Господ вдъхне диханието си през носа, вие ще станете жива душа. Първата раса била на устата, втората раса била на ума, третата раса – на ушите, четвъртата раса – на очите. Отбелязани са епохите, образувани у човека. При създаването животът влиза през устата, влиза през носа, влиза през ушите, влиза през очите. Аз ви казвам това, не искам да се помирим. Казвам ви, както е. Устата създаде първата раса, носът създаде втората раса, третата раса създаде ушите, четвъртата раса създаде очите. Когато някой път чувствате празнота, това е расата, която е направена от пръст, в нея Божественото не функционира. Когато започна да функционира втората раса, тогава започна да функционира Божественото и дойде онова Божественото разсъждение. Доброто не може да дойде, преди да е дошло диханието. Като дойде диханието, тогава ще дойде доброто. Когато човек живее добре, това показва, че в него функционера Бог. Когато не мисли, Божественият живот не е в него. Кога са се родили числата? За всяко число, когато се е родило, има си време. Кога дойде 1, 2, 3? Едното дойде с първия човек. 2 – те дойде с втория човек. Трите дойде, когато се явиха децата в света. Като разбираме 1, 2 и 3, то е достатъчно, защото другите числа са образувани от тях. Всички други числа може да ги образувате. Едно плюс три колко прави? 1+3 е равно на 4. Щом имате 4, то може и 5 и 6 да образувате. 2 и 1 прави 3. Идея трябва да имате. 1-то трябва да го умножите на себе си. Ако умножите 1х1 пак имате 1. 1 и 1 прави 2 . 1-то се увеличава само, когато се събира. Когато умножавате 1 по 1, пак е 1. 1-то при умножението не си увеличава. Интересно е 2-те. Числото 2 има това свойство, че и като се умножава и като се събира са получава едно и също число. 2 по 2 прави 4 и 2 и 2 пак прави 4. Другите числа нямат това свойство. На 2-те това е същественото, че при събиране и умножение дава един резултат. Едното при умножението остава същото, а при събиране се увеличава.

Казвам, човек в даден случай представлява едно число, една величина. Може да е количествено, може да е силово. Може да е величина на човешкия ум, може да е на човешките чувства. Има силови полета, има и умствени полета. Казвам, всякога трябва да изваждате заключения. За да подобриш живота си, трябва да измениш едно поле. Човек може много добре да подобри живота си в умствено отношение. Въздухът в града е нечист, ще се излезе горе в планината, ще измени условията. Горе, на чистия въздух веднага ще подобри своето състояние. Умният човек трябва да мисли, трябва да се подигне. Трябва да знаете законите на подигането. Ако ти седиш на един и същ уровен, никога няма да прогресираш в света. Трябва да знаеш как да се подигнеш. Половин сантиметър да подигнеш ума си и ти ще влезеш в друго поле. Представете си, че тук има голям порой, който тече и ако ти не можеш да се подигнеш, този порой може да те отвлече. Ако се подигнеш половин сантиметър над него, ти си свободен от влиянието му. Не се изисква с километри, два сантиметъра като се подигнеш и ти си свободен от туй течение. Или дойде едно течение, дето огън върви. Пак същият закон: като се подигнеш един сантиметър, като се подигнеш, ти си свободен. Казва: “Не може да се постигне.” Тоя огън има място, дето действа, той не може да мине из тая област. Има разграничения. Казват, че топлината излиза от Слънцето. Тогава тази топлина, като минава през пространството, защо не го стопля, ами е студено 160 градуса под нулата. Слънцето не изпраща топлина, но енергия. Енергията като дойде на Земята се обръща на топлина, трансформира се, на Земята се образува топлината. Лъчите като се ударят на повърхността те се разбиват и образуват топлината, която е потребна за развитието. И тогава Божествената енергия, която иде от безпределното пространство, от този център, вие схващате тази енергия. Тя като се блъсне във вас се явяват противоречия, за да се развие онова, което вие искате. Достатъчно енергия има, която да ви съответства.

Вие говорите за любовта. Ако изучавате любовта, силата ви е там. Ако разбирате закона по който любовта действа, тогава ще бъдете свободни. Вие за любовта имате особено чувстване. А пък трябва да разбирате какво нещо е чувстването. Любовта е едно условие за чувстване. Четири неща има в любовта. Първо, вие имате усет, един импулс, той е най-малкото при което вашето съзнание започва да функционира. След това имате едно влечение. То е по-горе от импулса. След това имате чувство. То показва реалността. След това имате стремеж. Това е до съзнанието. Трябва да съедините усета, влечението, чувстването и стремежа в едно и вече имате понятие, какво нещо е реалността. Реалността трябва да я чувствате. Ти не познаваш човека, докато не чувстваш. Като чувстваш, ще влезеш в положението, как страда, не как мисли. В даден случай вие може да мислите след десет години, какво ще бъде с вас. Казвате: “Това ще бъде, онова ще бъде.” Вие вече знаете реалността. Дойде друг човек и казва: “Аз чувствам, че след десет години ще бъда богат.” Много добре. Но онова, което първият чувства се сбъдва, а онова, което вторият чувства, не се сбъдва. Нещата зависят от чувстването, не от мисълта. Мисълта е само да поправиш някаква погрешка. Когато вие се занимавате с ума, поправяте погрешките. Когато се занимавате със вашето сърце, ще се запознаете със самата реалност на нещата. Това, което дълбоко чувстваш в душата си, то е вярно. Тогава като дойде умът, той ще бъде в правата посока, той ще мисли вярно. Ако чувстваш криво и умът ти ще мисли криво. Когато мразиш един човек умът взел връх над сърцето, умът ти мисли. Когато мразиш един човек, умът ти и сърцето ти са заедно, умът се солидаризира с твоите чувствания, каква пакост да направят на човка. Когато обичаш някого, тогава и умът се солидаризира и той мисли хубави работи. Умът прави туй, което ти чувстваш. Вие не можете да се изправите, ако не чувствате. Добре ако чувствате и умът върви по същия път. Ако чувствате лошо и той върви по същия път. Ако имаш хубави чувства и умът мисли хубаво. Психологически това са данни. Това са закони на окултната наука. Първо ще обръщате внимание на вашето сърце. Казвате: “Аз така мисля.” Ти може да мислиш, но ще останеш една гола мисъл. Ще имаш добро сърце, за да може и умът ти добре да мисли. Ще мислиш добре да бъдеш богат, да имаш всичко, да имаш всички благословения. Нямаш ли добро сърце, какъвто и ум да имаш, той не може да ти помогне. При сегашните условия вие първо чувствате в себе си. Вие за себе си няма да имате такива понятия. Вие не се познавате. За себе си нито добре мислите, нито чувствате. Научете се да чувствате добре. Като чувствате да ти е приятно. Има една вътрешна приятност. Ако не чувствате добре меланхолия, песимизъм ще дойдат. Тогава няма да имаш ясна представа, едно ясно чувство нямаш в себе си. Някой казва, че е егоист и не обича. Вие не може да обичате, докато не чувствате. В ума си хората са егоисти. Те имат много лоша представа. Ти отиваш на бойното поле въоръжен, и другият е въоръжен. И му теглиш един куршум и той ти тегли един куршум. И двамата се връщате инвалиди. Питам: Де е геройството? Бият се двама, но е единият и другият умират. Срамота е да мислите, че това е геройство. Героят е всякога герой, той не умира. Ако не умира, това е геройство. Може да се лекува той сам.

Сега да остане една мисъл. През каквото и да минавате, вие минавате живота на миналите поколения, на миналите раси. Трябва да бъдете внимателни. На кино гледате едно представление. Мислите ли, че ако гледате едно представление, е безопасно? Мислите ли, че ако с вашият език опитвате всичко, че това е безопасно? Мислите ли, че ако допуснете една кобра да ви ухапе, че това е безопасно? Вие не разбирате оня великия закон, който регулира живота. Вие давате право на ума си. Казвате: “Аз мога да мисля всичко, каквото искам.” Оставете това. Вие може да мислите всичко, но ако мислите всичко, ще създадете на себе си най-голямото нещастие. Затова и лекарят, като дойде при болния, пипне само пулса на ръката, не иска да пипа повече болния. Даде лекарство, иска да се освободи. Ако идеш при болния и го буташ, ти ще почувстваш нещо от болния. Онези, които изучават медицина, като изучават признаците на болестите, като заболеят, мислят от какво ли не са болни. Болезнените състояния са много заразителни. Чуваш, че станало убийство и ти се заразяваш. Хвърлете всичко това настрана. Вие се съмнявате. То е по рефлекс.

Разправяше ми един приятел, който живееше в Свищов. Той искал да има пари. Молил се за пари много пъти. Една вечер сънува, че намерил пари една кесия. Казва: “Сбогом, сиромашийо!” Гледа една крава започва да се върти около него. Като ритва кравата, тя обърнала четирите си крака нагоре и нещо като вода потича отгоре му. Събужда се и вижда, че той ритнал масата, която се обърнала нагоре и каната с вода, която била на масата се разляла. Той хванал чаршафа на леглото и мисли, че държи кесията. Това е илюзия. Илюзорният живот това са пособия, с които вие си служите и си помагате. Понякога давате друго значение. Може да мислиш, че твоят чаршаф е кесия, пълна със звонкови, че твоята маса е крава. Но масата е маса, чаршафът - чаршаф. Никога не туряйте надеждите на нещо, което няма тази същина. В реалността може да влезе едно заблуждение, в същината никога не може да влезе и илюзия не може да влезе. В същината ще имаш нещата, както са. Реалността е малко изменение на две противоречия.

Сега какво разбрахте? Кое остана съществено за вас? (Младите трябва да се учат да пазят Божествените закони). Младият трябва да познава Божествените закони и да работи, да функционира с тях. Божественото трябва да му бъде цел и стремеж във всичките области през целия живот, каквото и да започне той. Защото с това ти може да запазиш своята младост, да развиеш своите дарби, да придобиеш щастието, което търсиш. Сега аз не искам да ви намеря остарели. Ако това не пазите, един ден ще остареете. Тогава ще ви кажа, че друго трябва да учите. Учете сега. Новото е спазване на Божественото.

Само Божията Любов носи пълния живот.

16 година

4 лекция на младежкия окултен клас, държана от

Учителя на 16 октомври 1936г. 5 часа сутринта, петък

Изгрев – София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...