Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_01_17 Живият хляб17 януари, 1938 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 12:25

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Живият хляб


„Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“

Духът Божи.

Има неща в живота, които човек трябва да ги желае. Има неща, които не трябва да ги желае. Ще кажа конкретно. Това, което отваря пътя ти, желай го. Това, което затваря пътя ти, не го желай и го отхвърли. Тази истина е превеждана различно. Казвате: „Старата истина.“ Там е погрешката на хората, че мислят истината за стара и за нова. Стара истина в света не съществува. Истината сама по себе си е неизменяема. Тя обича да се облича в различни дрехи, вследствие на което външно днес не е такава, каквато е била едно време. Тъй както едно време се е обличала, днес тя не се облича така. Запример, вземете истините в съвременните науки. Често хората казват: „Трябва ли човек да изучава науките?“ Организмът работи с всички науки, които днес се изучават. Няма наука, която да не е застъпена в човешкия организъм. Всички науки са в организма вътре – и химия, и физика, и астрономия, и геология, и астрология, и икономика, и богословие, какви ли науки няма да намерите в организма. Това, което се застъпва в нашия душевен живот, едва сега започва да излиза навън. Казвате: „Трябва ли да учим?“ – Ще учиш, разбира се. Ако твоето тяло, твоят организъм си служи с всички тия науки, трябва ли ти, господарят на това тяло, да бъдеш толкова прост, да не разбираш от тия науки, които са в него? Вземете, запример, Слънцето има влияние върху човешкия организъм. Меркурий също така има влияние, Юпитер, Венера, Сатурн, всички звезди и планети имат влияние върху човека. Това са стари истини, известни отдавна на човечеството. Но тъй както едно време както Слънцето, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн са влияели върху човека, и те днес са се изменили, и те днес влияят по друг начин. Едно време Меркурий е бил млад, сега е станал възрастен. Това е вярно не само за Меркурий, но за всички останали планети. Тази е причината, поради която всички планети днес имат друго влияние върху човека. Месечината днес е по-възрастна. Понеже месечината днес е стара баба, тя е изпратила на земята всички онези деца, които дигат шум, а при себе си е задържала само най-умните, най-учените хора. Тя е стара жена , не иска да вдигат (шум, да има) главоболие, не иска да шета на никого. Едно време е била млада и тя е обичала да се забавлява, но сега казва: „Който остане при мене, той непременно трябва да се занимава.“ Сега аз не искам да ме разбирате буквално, но и астрономите казват, че месечината е остаряла, там нямало никакъв въздух, никаква вода. Какъв живот може да има на планети, на които няма никакъв въздух, никаква вода? Обаче, това отчасти е вярно. Все има малко вода, колкото да се образува роса. И въздух има там, но толкова разреден, че ако вие бихте отишли там, непременно ще умрете. За да може човек да живее на месечината с толкова малко въздух и вода, той трябва да бъде много учен. Учените хора на месечината изкарват своя въздух от твърдата почва, вследствие на което го ценят много. Те го държат в шишета и го ценят много.

Сега ние ви превеждаме тази нова теория, но не трябва да се смущавате дали е вярна или не е вярна. Оставете този въпрос, дали е вярно или не. В света е вярно всичко онова, в което вярваш. Всичко, в което не вярваш, е лъжа. Ти не можеш да вярваш в това, което не е. Ти можеш да вярваш само в това, което е. Някой път човек може да се самоизмамва. То е друг въпрос, то не произтича от вярата. Заблуждението в света не произтича от вярата. Сега вие не се смущавайте от външната страна на нещата. Когато срещнете един човек, не се спирайте върху това, как е облечен, дали е облечен с потури или с модерни дрехи, с хубави панталони, дали е облечен с нов или стар костюм, бяла шапка, бял калпак на главата или с черна. Това са странични неща. Като видите един кон с копита и козина на тялото си, не казвайте, че това е кон, че е глупаво същество. Не е глупав той. Той е на северния полюс. Ако отидете на северния полюс, всички хора мязат там на мечки, облечени, завити, не се вижда лицето им. Те не са мечки, това са хора, облечени с мечи кожи. Трябва да имате особена философия, за да разбирате нещата. Растенията са облечени с такива дрехи, понеже условията, при които са живели, пък и до сега още живеят, не са много благоприятни. Главата, т. е. корените на растенията са заровени в земята, а стъблото и клоните му са вън и постоянно се люлеят от ветровете. Те нямат нито юрганче, нито друго нещо, с което да се завият. Те са изложени на общо основание. Мислите ли, че като са изложени на такъв голям мраз, им е много добре? Търпят те, учат много неща. Аз наричам растенията същества, които учат елементарните правила на търпението. Когато запитат едно растение как е, то казва: „Искам да освободя главата си от земята.“ Хората в сравнение с растенията са много нетърпеливи. Защо? – Те искат изведнъж да се качат на небето. Не че толкова обичат небето, но каквото обичат на небето, те искат да го смъкнат на земята и после да ядат и да пият. В какво седи сегашното верую на хората? Ако преброим сегашните вярващи в света, колко хиляди ще намерим между тях, които да благодарят на Бога? Когото видите, ще чуете, че все иска нещо от Господа. Всички се молят: „Господи, дай това, дай онова.“ – Какви ли работи не искат от Бога. Някои се молят за къщички, други се молят за плодородие, нивите им да родят повече жито, лозята да родят повече грозде, други се молят за обуща, за външни и вътрешни дрехи, за шапки и т.н. Онези, на които очите са слаби, се молят за очила, за пари. Някой няма перо, моли се за перо, да пише. Друг някой няма хартия, моли се за хартия. Някой иска да отиде в гостилница да яде, моли се за пари да се нахрани. За какво ли не се молят хората. Като гледа на молитвите на тия деца, Господ вижда, че всичко това съставя едно велико Божествено забавление. За Бога хората представляват велико Божествено забавление. Кой каквото иска, Бог казва: Дайте му, дайте му. Той никого не връща. Вие мислите, че това е дотегнало на Господа. Не, не е дотегнало. А при това още ред желания се явяват у човека. При това той задоволява желанията на хората. Колкото по-възрастни стават хората, толкова повече желанията им се увеличават. Сега хората искат да станат възрастни, но с това заедно в тях се явяват повече желания. Бог задоволява всичките им желания, за да знаят и те как да дават на хората, на своите ближни. Да знаеш как да раздаваш, това е съвършенство. Не мислете, че като станете съвършени, ще отидете на небето и ще седнете на един стол между ангелите и ще ви прислужват. Вие мислите, че там ще бъдете на особено положение, ще се чудят на вашето знание, на вашето благородство и ще започнете да се сравнявате с другите. Колко езици знаете като отидете при ангелите? Ангелите знаят езика на минералите, на растенията, на животните, пък знаят езиците и на всички хора от памтивека досега. Освен това те знаят и своя език, с всичките му наречия. Ще кажете, че трябва да вярвате в тия неща. Не, това са научни неща, те не са за вярване, не се отнасят до вярата. Казвате: „Вярно ли е това?“ Ела да го научиш.

В кабалата има един разказ, който се отнася до създаването на света. Когато Господ искал да създаде света, той се спрял върху буквите на еврейския народ, които са 22, повикал ги при себе си, да види, коя от тях да започне създаването на света. Първо повикал буквата „а“, но казал: Ти имаш големство в себе си, навсякъде казваш: Аз, аз. Затова с тебе не може да започне създаването на света. След това той повикал буквата „г“ и казал: Ти си кука, която закачва хората. Дето минеш, все ще закачиш някого. И с тебе не може да започне създаването на света. Така намерил някакъв недостатък Господ на всички букви, докато най-после дошла при него буквата „б“, с която започнал създаването на света. Следователно, според кабалата, светът е създадан с буквата „б“. Това нещо на еврейски език означава: Берешид бара Елохим ет а Шамаим ве ет а арец. Значи Господ създаде света с буквата „б“. Сега няма какво да се впускам в обяснения. Думата „земя“ има гръцки произход – „зео“. Тази дума означава живот. Земята е била създадена от материя. Зео, земя, означава това, което ражда. Земята е създала от себе си живота, тя ражда хората. Следователно, Бог създаде човешкото тяло от земята, от неорганизираната материя. След това Той вдъхна в ноздрите му новия живот и той стана жива душа. А тъй както ние разбираме земята, като място на страдания, съвсем не е така. Тъй както са сега хората на земята, те мислят изключително за себе си. И това е хубаво, но мислите ли че краката не са важни? Важни са. Нима пръстите на ръцете и на краката ви не са важни? Важни са. Всички пръсти са важни. И най-малкият пръст е важен. Пръстите на ръцете също така са важни. Те са израз на човешката воля. Ако човек нямаше ръце, никаква воля не би се развила. Ако нямаше крака, човек не би проявил никакви добродетели. Вашите уши не са ли важни? Важни са. Без уши никакъв говор, никакъв слух не би се проявил, никаква мъдрост не би се явила. Очите ви не са ли важни? Важни са. Без очи човек не би имал никакво понятие за истината. Ние се оплакваме от устата си, но без уста ние не бихме знаели какво нещо е любовта. Често се оплаквате от езика си, от диригента. Не е лош този диригент, той е най-добрият диригент. Когато музикантите не знаят добре да свирят, той излиза понякога от търпение. Лошите условия понякога поставят този диригент да се прояви така, както не трябва. Като не свирят музикантите добре, той на този се кара, на онзи се кара. Обаче, като свирят добре, той маха спокойно, гладко с пръчицата си. Тогава ти е приятно да слушаш. Отде започва първото представление на устата? От яденето. Казано е, че с каквато храна се храни човек, такъв става. Ако се храни с добра храна, добър става. Ако се храни с лоша храна, лош става. Като дойде Христос, Той каза: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той ще има живот в себе си“ И всеки човек, който не се храни с Неговия хляб, той не е добър човек, той не е от новите хора, но от старите. Питам: Колко хора в света има, които готвят яденето си от онези материали, които Христос донесе? Имате ли Христовото масло? Аз бих желал някога да сготвите от него. Имате ли Христовото брашно? Имате ли Христовата вода? Съвременните хора нямат нито брашното, нито водата Христова. Сега вие ще ме запитате: „Ами ти, който питаш, имаш ли това нещо?“ И това е наука. Щом ме питате, казвам: Не ме питайте, но елате в къщи да опитате. Като казвам, ела у дома да видиш, имам пред вид, че ако не дойдете, ще приемете това нещо на вяра. След това и аз ще дойда в домовете ви да проверя с каква храна се храните. Вие сте учен човек, но боледувате. Аз зная, че причината на всички болести е лошата храна. Някой продава маслото, а то е изкуствено масло, не е чисто. Като опитам хляба ви, ще видя, че и той не е такъв, какъвто трябва. Брашното не е нито прясно, нито чисто. Вие трябва да употребявате брашно, което първоначално е слязло от небето, то няма никакви примеси в себе си.

Сега хората седят и се разправят какво е казал Христос. Не е важно какво е казал Христос, но какво е оставил, хората ще се разправят. Пратете едно заявление до Господа с молба да изпрати комисия, която да ревизира брашното на земята, защото не ви дават от това брашно, което някога е слязло на земята. Трябва да слезе една комисия от небето, която да ревизира всички магазини, които продават Христовото брашно. Всяка църква, и тя представя едно религиозно общество. И тя трябва да се ревизира, да се види, хлябът, който продава, направен ли е от Христовото брашно? Сега аз не искам да осъждам никого. Науката не се нуждае от съдии. А осъждането не представя никаква наука. Що е съдията? Съдията е един съд, в който всички неща могат да се примирят. Според мене съдия е това, което държи в себе си всички Божествени блага. Когато казвам, че трябва да намеря истината, това е чашата, която държи всичко в света. Това е моят съдия. Сега ние се намираме в един век на пресяване. Невидимият, разумният свят ликвидира със старото, с всички стари предприятия. Всички стари теории, всички стари предприятия са на ликвидиране. Не че ще се поругаят с тях, но при пресяване всичко, което не е ценно, ще отпадне и ще се употреби за тор, а ценното ще се използува. Новото трябва да влезе в света. От старото, главите на хората побеляха. Какви ли болести не се явиха от старото. Сиромашията, болестите, недоразуменията, всичко това се дължи все на старото. И в края на краищата очаквате да дойде Христос да подобри света. Че как е възможно това? Мъже и жени се карат и чакат да дойде Христос да ги оправи. Как ще ги оправи? Като дойде Христос на земята, Той ще каже на жената: Понеже ти си направена от двете ребра на мъжа, всяка сутрин, като ставаш, да ги измиваш, да бъдат бели и чисти. А на мъжа ще каже: Понеже вие сте направени от земя, всяка сутрин трябва да я прекопавате. На жените ще каже да целуват мъжете, понеже са направени от двете им ребра, а мъжете да целуват земята, от която са направени. Разбирайте ме научно. Мъжът има право да целува земята, че кой не целува плодовете, които земята дава. Всяка сутрин, като става, човек целува хляба, водата, въздуха, светлината. И ти ги целуваш и те те целуват. Навсякъде в живота има прегръдки и целувки. Вас ви е страх от прегръдки, но кажете ми един човек, който да е свободен от прегръдки, който никога да не е прегръщан. Когато лежиш под юрганчето, това не е ли прегръдка? Когато обуеш обуща, които прилепват близо до крака ти, това не е ли прегръдка? Ами шапката на главата, не е ли прегръдка? Ами дебелата дреха на гърба, шалчето на врата, не е ли прегръдка? При това, приятно е на човека да го прегръщат дрехите му, топло му е. Радвайте се на Божествените хубави прегръдки и благодарете на Бога за всичко това. Ако обущата ви стягат, повикайте някой майстор да ги разшири. Ако яката ви стяга, повикайте някой майстор да я разшири. Лошото не е в прегръдките, но дрехите ви трябва да прилягат добре на тялото ви, нито да ви стягат, че да изпитвате притеснение, нито да ви бъдат широки, да се охлузват от тялото ви. Някой казва: „Аз обичам Христа.“ – Не, ти не обичаш Христа, но чувствуваш Христовата любов в себе си и мислиш, че ти обичаш. Като отправя своята любов към нас, тя отпосле се връща пак към Него. Когато човек не обича Христа, неговото безлюбие се връща от Христа пак към този, който не Го обича. Често вие се оплаквате, че страдате, че животът ви не е оправен. Любете Христа, за да се оправи животът ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак към вас, вие ще почувствувате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас. Сега и ние трябва да приложим Христовата любов към другите, за да почувствуваме своята любов. Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията Любов. Защо? – Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате. Ако вие приемате направо слънчевата светлина и топлина, такива, каквито са, вие няма да можете да издържите. Според някои учени слънчевата топлина е равна на шест хиляди градуса. Според други тя е равна на десет хиляди градуса. Според трети – на 25 милиона градуса, според четвърти – на 50 милиона градуса и т. н. Това са все теории. Едно число е вярно, обаче. Според някои учени, топлината на слънцето е много повече от 50 милиона, но тя не е физическа топлина. Като слиза слънчевата топлина, тя трябва да се трансформира в пространството, за да може да се нагоди, да внесе онзи живот на хората, към който те са приспособени. Когато светлината влезе в мозъка и там трябва да се трансформира, да се нагоди така, че да стане благоприятна за мислите; защото мислите могат да растат само при специална светлина. Мислите растат в човешкия мозък така, както семената в земята. Чувствата пък растат в човешкото сърце така, както картофите в земята. Следователно, мислите растат в мозъка, както семената в почвата и после узряват. Така и чувствата растат в сърцето, както картофите в земята. Следователно, ако във вашия мозък влезе Божествена светлина, тогава се раждат онези възвишени, благородни мисли, които облагородяват човека. Плодове трябват на хората.

Сега хората се нуждаят от едно предметно учение. Казвате: „Човек трябва да бъде добър и умен.“ Как ще разберете това нещо? Да бъде добър, значи сърцето му трябва да работи добре. Да бъде умен, значи умът му трябва да работи добре. Но без светлина умът на човека не може да роди нищо. И без топлина сърцето му не може да роди нищо. Сега аз ще ви дам следната Формула: „Люби духа, който ти е дал всички блага и дарби в света. Люби душата си, която съдържа всичко в себе си. Люби ума си, който носи Божествената светлина. Люби сърцето си, което внася Божествената топлина.“ Ако в даден момент тия четири неща не могат да функционират в човека, той не може да расте. Ако само в един еднократен момент Духът внася в човека своите благословения и дарби, той не може да расте. Духът постоянно внася в човека своите благословения и дарби, вследствие на което той расте и се развива. Душата пък е онзи Божествен съд, в който се внасят всички Божествени блага от памти века, от незапомнени времена до сега. Тия блага се крият само в душата, никъде другаде. Само в душата си човек може да намери онези богатства, които Бог е скрил за всяка една душа специално. Тя е Божествената Банка. Сега вие очаквате да дойде Христос, да ви даде нещо. Какво ще ви даде? Какво ще ви даде Христос? Като наблюдавам и изучавам хората, аз виждам къде са техните погрешки. Те искат да бъдат обичани, а аз виждам, че те сами още не се обичат. Какво разбирам под думите, че хората не се обичат още. Това не значи, че те не се обичат, но очакват първо те да бъдат обичани, и тогава те да обичат. Като отидете в някоя фурна да си купите хляб, първо ви искат парите, а после ви дават хляб. Като отидете на баня, същото нещо: първо искат да си купите билет и после ви пущат на банята. В турско време беше точно обратно: Като ще влезеш в банята, ще ти дадат пещемал, ще ти окажат всички услуги, но като излезеш, ще ти кажат: „Плати сега.“ Сега, за да нямат големи главоболия, казват: „Първо си вземи билет, плати си и после иди да се къпеш.“ Кой от двата метода е по-добър? – И тогава се къпеха хората, и сега се къпят. Едно време вие сте живели религиозен живот по турскому и казвате: „Ние влизахме свободни, нищо не плащахме.“ Но, като излизахте, тогава си плащахте. Сегашните религиозни пък преди да влезат в банята плащат и после ще бъдат свободни. Как ще примирите тези противоречия? В христовата баня е съвсем друго положението. Там и като влизаш ще плащаш, и като излизаш ще плащаш. Да не си правите никакви оглушки. Христос казва: „Даром си взел, даром ще даваш.“ Това значи: Даром ще влизаш и ще плащаш. Даром ще излизаш и ще плащаш. Влизането е по свобода, а плащането е по задължение. Такъв е етикетът. За да докажеш на хората, че си жив, ще туриш нещо в джоба си, с което ще платиш. Иначе ще минеш за мъртъв. Това значи, даром влизаш, даром ще платиш. Какво струват пет, шест лева, че ще ги платиш? Водата струва милиони левове, а ти ще платиш малко, само да докажеш, че си жив човек, а не си мъртъв. Та когато дойде някой при вас да се къпе, първо констатирайте, жив ли е или е мъртъв. Христос казва: „Оставете мъртвите да погребват мъртвите си“. Оставете мъртвите да баданосват мъртвите си. А вие, живите, къпете се, нищо повече.

Казвам: Това е същественото. Вие трябва да правите едно различие. Тъй както мислите върху нещата, това не е същинската мисъл. Това е болезнено състояние. Съвременният свят се намира в едно неестествено състояние. Това показва, че хората не са здрави. Мъчно може човек да запази здравето си на земята. За да запази здравето си, човек трябва да бъде много предпазлив. За да не излизаш от търпение, трябва да бъдеш много предвидлив. За да не се обезвериш, за да не се озлобиш също така трябва да бъдеш много предвидлив. Какво ли няма да дойде до главата на човека? Някой казва: „Аз имах голяма вяра в този човек.“ Сега, къде се ражда противоречието? Ако някой човек има едно шише вода и ти пиеш вода от него без позволение, непременно ще породиш недоволство в него. Този човек ще те пита, защо пи без мое позволение? Къде се ражда противоречието сега? Ако чешмата е отворена и непрекъснато тече, кой колкото и да си налива от нея, всички ще се радват. Тъй щото Божествените работи всякога произвеждат радост, а човешките спор. Там дето има най-малкият спор, порядъкът е човешки. Щом спорът престане, там Божественото започва. Дотогава, докато ти имаш най-малкото смущение, човешкият порядък започва, там човешкото функционира. Дали съзнаваш това или не, това не е важно. Там започва човешкият порядък. Когато дойде онова истинско знание, онази сила, онази доброта и онази светлина, и нещата започват да се оправят, това е Божественият порядък. Това е мярката на нещата. Ние констатираме фактите, както са в природата. Някой казва: Много съм нещастен. Човешко е това. Обезверил съм се. Човешко е това. Болен съм. Човешко е това. Нямам мир в душата си. Човешко е това. Няма добри хора в света, няма с кого да се разбирам. Човешко е това. Срещнеш един добър приятел, една допирна точка е това. Намериш още един добър приятел – още една допирна точка. Намериш трети приятел, още една допирна точка. Човек трябва да има допирни точки в живота си. Христос казва: Аз съм живият хляб, който трябва да се яде. Живият хляб предава своите качества на онези, които трябва да ги ядат. Христос определя, какво нещо е живият хляб. Живият хляб е разбраното слово. Всички констатират, че за спасението ни не ти трябва повече от това, което е писано в Евангелието. Така е. За да се спаси човек, не му трябва повече от това, което е писано в Евангелието, но за да се учи човек, това, което е писано в Евангелието, не му е достатъчно. Мислите ли, че лекарствата, които взимате от една аптека, са достатъчни за вас? Тези лекарства са достатъчни само да излекуват човека, но те не са достатъчни да поддържат неговия живот. Храна трябва на човека. Тъй щото лекарствата са достатъчни за болните хора, да ги излекуват, но за здравите, които искат да растат и да се развиват, те не са достатъчни. Храна им трябва. Хляб е нужен за здравите хора. Значи, не само церове са нужни на човека, но и живото Слово, което поддържа живота. Аз не осъждам онези хора, които казват, че Евангелието е достатъчно за човека. Тези хора се намират като пред огледало, в което се оглеждат. Казвам: Много добро е това огледало, но кое е важното? Кое е по-важно: този, който е в огледалото или този, който се оглежда в огледалото. Виждате едно малко дете, което след 40–50 години има брада. Брадата ли направи от него човек? Та когато Христос дойде на земята, какво ще учи? Представете си, че Христос дойде на земята и в който дом влезе, мъже и жени се оплакват: Мъжът се оплаква от жена си, че не се разбират. Жената се оплаква от мъжа си, че не се разбират. Какво ще каже Христос? На жената той ще каже: Да се върне реброто при мъжа. На мъжа, който е неблагодарен от земята, от живота, Христос ще каже: Да се върне пръстта в земята. Следователно, когато мъжът е недоволен, връща се в земята. Когато жената е недоволна, връща се в мъжа. От там с него заедно ще се върнат в земята, а от земята при Бога. Докато жената не се върне при мъжа, а мъжа в земята, никакво избавление няма. Само при това положение двамата могат да се върнат при Бога. Понеже всичко е дихание, те ще станат дихание и ще се върнат при Бога. От Него са излезли и при Него ще се върнат. След това те отново ще се родят. Казано е в Писанието: „И ще напусне човек баща си и майка си и ще се прилепят към своя възлюблен и ще станат една плът, в която няма да има никакво противоречие.“

Сега аз засягам един порядък, една временна система. Аз засягам този порядък, който трябва да се промени. Когато евреите запитаха Мойсея какво да правят с жена, която е уловена в прелюбодействие, Той им каза, че трябва да ѝ дадат разводно писмо. Но това им каза той заради своето жестокосърдечие. И сега, според този закон, хората се женят и после им се дава разводно писмо. В истинския брак, като се ожениш един път, повече не ти позволяват да се развеждаш. При този брак ожени ли се човек веднъж, втори път не му позволяват да се жени. Който търси втора жена, той не е женен. И жена, която търси втори мъж, не е женена. Затова човек не може да се съди. Той търси една, втора, трета жена, докато се ожени.

Тази сутрин аз развивах въпроса, който често се повдига между съвременните хора за многото жени. Казват за някой мъж, че имал много жени. Че кой мъж няма много жени? И коя жена няма много мъже? Някой баща е родил четири–пет дъщери, и една жена има, всичко стават шест жени в къщата му. Какво ще ги прави? Или жената има четири–пет сина и един мъж, стават шест мъже. Обаче петте мъже минават за синове. Знаете ли какво означава думата „сън“ или „син“? На английски думата „син“ – грях. А думата „сън“ означава слънце. Слънцето е това, от което излиза светлина. Синът в къщи трябва да бъде светлина. Значи синът и дъщерята трябва да осветляват и да отопляват бащата и майката. Къде е противоречието тогава? Като имаш четири дъщери, това показва, че имаш четири печки в дома си. Четирите синове, това са четирите електрически крушки, които като завъртиш, осветляваш с тях къщата си. Като влезат бащата и майката в къщата си, казват: „Отлични са синовете ни, защото дават отлична светлина. Отлични са дъщерите ни, защото дават отлична топлина.“ Това са разсъждения. Така трябва да се примири светът. Аз не зная, като дойде Христос как ще проповядва. Като дойде на земята да проповядва и аз ще отида да го слушам и като чуя да проповядва същото, ще кажа: И аз проповядвах като Него. Бог, Който е създал света, създал го е по един определен план. Всички трябва да говорим така, както Бог е създал света, не по човешки теории. Човешките теории са спомагателни средства. Като ви говоря по тоя начин, вие питате: „Това, което говориш, вярно ли е или не?“ Казвам: Пий от моята вода. Ако моята вода уталожи жаждата ти, пий от нея. Яж от моя хляб. Ако моят хляб уталожи глада ти, яж от него. Ако моята наука задоволява интереса на душата ти и ти дава светлина, приеми я. Ако не, не пий от моята вода, не яж от моя хляб и не приемай моята наука.

Питам: Кое е същественото доказателство, че проповядвам истината? Трябва да знаете, че всяка дума, която се проповядва, трябва да бъде проводник на Божествената енергия. И от това, доколко вие можете да възприемете тази енергия, ще бъдете дотолкова уверени, дали имам някакви задни цели или нямам. И аз мога да предполагам, че и вие имате някакви задни цели. И това е възможно. Та казвам: Ако аз съм проповядвал и дали вие ще сте слушали добре, ще позная от резултата, от плода, който ще излезе. Ако аз съм проповядвал добре, плод ще има. И ако вие сте ме слушали добре, пак плод ще има. Значи и аз ще имам плод и вие ще имате плод. В дадения случай вие, които ме слушате, трябва да бъдете топлина. Аз ида от един свят, дето няма топлина, там има светлина. Този свят не се нуждае от топлина и от светлина. И двете ги има. Тук те са еднакво. Тук те са отделени. Като съм слязъл на земята, аз ще ви дам от моята светлина, а вие ще ми дадете от своята светлина и топлина. Ако вие ме слушате хубаво, хубави картофки ще се родят на земята. Ако аз съм ви проповядвал добре, ще имате изобилно плодове, всичко, което расте горе. Когато животът на един народ се подобрява, с това заедно се подобряват и неговите растения. Когато един народ се поквари в умствено отношение, с това заедно започват да страдат и плодовете. Та сега приложението. Слушайте всичко, но не вярвайте на всичко. Има неща обаче, на които не може да не се вярва. Дойдете ли до любовта, не я чоплете. Любовта е нещо мимолетно, няма какво да я опитвате. Любовта е един моментелен процес. Аз мога да направя един опит с кого и да е от вас. Само една дума на любовта е в състояние да разтопи вашите навици, които имате. Представете си, че вие лежите на смъртно легло, на умиране сте. Всички лекари са ви подписали смъртната присъда. При това положение къщата ви може да се продаде, децата ви да се разпръснат и вие се намирате пред един ужас. Аз идвам при вас и казвам думата „Любов“. Щом изговоря тази дума, вие оживявате, къщата ви веднага ще се върне, синовете ви ще се съберат, всичко ще се поправи. Ще кажете, че много казано. Така е. Това може да се опита. Това е Любов. Любов, която възвръща живота, която дава свобода, която възвръща всичко, което е отнето на човека, е Любов. Като дойде Любовта и болният ще стане от леглото си. Като дойде Любовта, тя ще възвърне богатството на сиромаха, който се е сгушил. Под думата „богатство“ аз разбирам, че ще се върне хляба на сиромаха. Като дойде Любовта, тя ще освободи заробения, ще го направи свободен. Свободни ще бъдат хората. Това, което ви дава живот, това, което ви възвръща здравето и това, което ви освобождава, това наричам Любов. Казвате: Бог е любов. Да, Бог е Онзи в света, Който сега работи, да освободи всички хора в света: и бащи, и майки, и слуги, и господари, и всички хора. Защото друг е, който е завладял света. Христос казва: „Ето, иде князът на този свят. Той няма нищо с мене, но за да познае светът, че Христос от Отца изхожда, станете да отидем.“. Казва се в Писанието, че светът лежи в лукавия. Какво означава това? Между хората съществува едно неразбиране, едно подозрение навсякъде. Мъжът се връща късно. И жена му започва да се съмнява в него, че е ходил при някоя жена. – Отде накъде това подозрение? Това не е Божествено нещо. Къде може да отиде брат ти? Ако е отишъл при някоя сестра, какво лошо има в това? Ако един брат има четири сестри, че ходил при едната, при втората, при третата, какво лошо от това? Защо да не разсъждавате по този начин? Кой ви научи на тези извратени разбирания? Ще кажете, че жената на този, на онзи била такава, онакава. Оставете тези работи. Това не е волята Божия. Откажете се от вашите подозрения. Това са човешки работи. Дайте свобода на всички, така както Бог ви е направил свободни. Бог е дал свобода на всички живи същества, да постъпват свободно. И досега Господ не ни съди. Ние сами се съдим. Христос казва: Отец никого не съди. Когато види, че някой човек прави някаква погрешка, Бог само се усмихва. Като направи някаква голяма погрешка, Бог го потупва по гърба и му казва: Няма нищо, ще се оправи. Понеже човек е излязъл от Бога, като направи някаква погрешка, Бог заглажда погрешката му и казва: Бог с тебе, ще се оправи тази работа. Пак го среща, пак направил някаква погрешка. Бог пак заглади погрешката му, потупа го по гърба и му казва: Нищо, върви напред, ще се оправи тази работа.

Сега хората лесно се обиждат. Като им кажеш някоя обидна дума, те веднага се засягат и казват, че никой не ги обича. Тебе никой не те обича, ами ти кого си обичал? Сега се изискват хора, братя и сестри, които да не се обиждат. Затова оставете празните думи настрана. Срещнеш някого, който много те обича. Ти му дай една ябълка и му кажи: „Я вземи тази ябълка и покажи каква е любовта ти към тази ябълка. Искам да видя как ще изядеш ябълката.“ После му дай една хубава круша, една добре опечена кифла. Ако бих се женил, ето какво щях да направя със своя възлюблен. Първо ще му дам една ябълка и ако той не изяде ябълката, няма да се оженя за него. От там насетне съдбата му е решена. А тъй, не турям никакви букаи на краката си, никакъв юлар на главата си. Както Бог ни е създал, така трябва да си останем, с една вечна свобода. Брак, който не дава свобода, той е робство, любов, която не създава свобода, това е едно робство. Това е една проказа. Така е казал и Христос. Любов, която не дава свобода, тя е проказа, тя е една лъжа. Ти ще вярваш на онзи, когото обичаш, както Бог го вярва. По този начин в твоето сърце ще се роди всепрощението, както Бог обича да прощава. Това е новото, което сега иде в света. Само по този начин светът може да се поправи. Ако вървим по старому, още хиляди години можем да седим в същото положение. По този начин още хиляди години ще страдате. Докато седите на едно място и мислите, кой е прав и кой е крив, светът не може да се поправи. Ние трябва да станем изобилни проводници на любовта, че като дойде любовта да ни очисти, да внесе в нас всичко онова, коета дава живот. Сега вие имате стари теории, как ще дойде Христос на земята, с ангели ли ще дойде? Какво ще прави с грешните? Казват някои, че Христос ще върже грешните. Не, Той ще остави грешните на свобода, да живеят на грешната земя, а праведните ще живеят на праведната земя. Та едните ще възкреси в живот вечен, а другите ще остави в смъртта. Едните ще се освободят, а другите ще останат в робството, в което и днес се намират. Човек още сега може да се освободи. Щом повярваш в любовта, веднага всичките ти страдания ще изчезнат. Преди няколко деня дойде при мене една млада жена, която ми казваше: „Представете си, Учителю, аз изгубих всякаква вяра в мъжа си. Досега вярвах в него, представяше ми се като някоя бубулечица. Снощи не си дойде на време, закъсня четири–пет часа, кой знае къде е ходил.“ – Той беше при мене. – „При тебе ли?“ – Да, ще извиниш, аз го задържах, чака при мене. – „Тогава, радвам се, че е бил при тебе.“ Казвам: Този човек е закъснял един път само, бил е при Бога, при Христа, и тя веднага се усъмнила в него. Та нима, ако някой обикне друга някоя жена, не е бил пак при Бога? Че Бог е Любов. Бог казва: Твоят мъж беше при мене. Така трябва да се разсъждава. Като се запиташ къде е ходил твоят мъж, Бог ще ти отговори: При мене беше.

Сега бих желал всички да отивате при Бога. Онези от вас, които не сте отивали, да отидете. Да не ме разберете криво. Не, аз вярвам, че добре ме разбирате. Та това е новото. Дайте свобода на вашия дух, който живее във вас. Дайте свобода на вашата душа, която се проявява във вас. Дайте свобода на вашия ум, който носи светлина във вас. Дайте свобода на вашето сърце, което носи онази вечна Божествена топлина, в която, като дойде Христос, Той ще обедини всичко в едно: и духът, и душата, и умът, и сърцето. Всички ще запеят една нова песен. Всички ще запеят един нов квартет.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

Христос казва: „Идете и вие да проповядвате това учение. И аз ще бъда с вас до скончанието на века.“

16-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 17 януари, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни