Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_01_21 Сърцето на природата21. I.1938 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 12:30

От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Сърцето на природата


Отче наш.

Имате ли тема? – /Имаме./ – Каква е темата? – /„Да нарисуваме един гълъб“./

Тогава може да кажете, кой е най-силният глагол в българския език? – Ям. Съгласни ли сте всички, че той е най-силният глагол. Тогава откъде му дошло на ума, туй което яде да го нарече „ям“? Защо англичанинът казва, го рекъл „ийт“, на френски как се казва? – „Манж“.

Запример, ако вземем функциите, какво е създало сърцето у човека? Ако ви се зададе една тема да пишете, не как се създало, но какво сърцето е създало? Ако вземем видимото сърце на човека, има две системи в него – артериална и венозна. Тогава на какво се дължи радостта ви и на какво се дължи скръбта ви? – Радостта на човека се дължи на неговата артериална система. Когато тя функционира правилно, човек е винаги радостен. Когато функционира правилно венозната система, скръбта и тя е на мястото. Когато венозната система се напълни с венозна кръв, винаги човек добива песимистично настроение. Следователно защо са скърбите? Имаш стока непродадена. Стоката, която ти си изпратил за продан, тя се връща непродадена. Ражда се една органическа криза вътре. Ражда се такава криза, както се ражда на пазаря, вследствие на това, че всичките банки, които имат вземане даване, намират се в трудно положение, няма пазар на стоката. За да има пазар, как трябва да се пробие пазара за радостта? Радостта е стока, която се продава, разкупува се навсякъде. Сега вие имате по-друго понятие за радостта. Как си представяте вие радостта? Радостта е едно състояние, но от какво се явява вашата радост? Вие мислите много идеално за себе си. Я ми представете една идеална радост, в която няма никакъв материален обект. Казвате: „Радостта е нещо идеално“. В идеалния свят са причините, подтикът, дето започват нещата. Реалният свят взема материал от идейния свят, където нещата се промислят, в реалния свят се проявяват. Реалният свят пък туй, което в идейния свят е промислено, в реалния свят въплотено, в материалния свят е проявено. Тъй щото, материалният свят е проявление на идейното плюс реалното. Проявлението вече на тия двата свята, имаме вече материалния свят.

Сега представете си една ваша идея. Казвате: „Много съм радостен“. – За какво? Издържал си изпита, радостен си, не си издържал изпита, не си радостен. Търговецът направил един оборот, радостен е. Цигуларят свири на цигулката, радва се. Математик си, решаваш една отвлечена задача, решиш я, изключиш една нула, зарадваш се. Задачата е решена. Какво спечели? – Една нула, но задачата е решена. На една нула се радваш. Една нула, това е едно яйце, което може да се измъти. Яйцето е мощно. Казвате: „Една нула е нищо“. Нищо е, когато човек не може да я измъти, но щом може да я измъти, магическа сила съдържа нулата. Аз бих ви дал една задача. Седиш някой път и не ти стига ума, не си разположен.

Публикувано изображение

Започни да пишеш така /Фиг. 1.17/. Още си неразположен. Това е подпис. Някой като се подписва, пише няколко яйца. Тоя човек мъти някаква идея. Отгоре прекарва една идея, отдолу друга идея – две идеи. То е един закон. Като се движиш ще се измени твоето състояние. Ако тия нули ги пишеш идеално, така като ги завъртиш, ти ще имаш един резултат /Фиг. 2.17/

Публикувано изображение

Какви са килийките на пчелите? Каква форма имат? – Шестоъгълници. Отде дошло на ума на пчелите да си направят такива килйки? – Най-малкото препятствие има. Не мислете, че пчелата е глупава. Не е глупава пчелата. Доста голяма глава има пчелата за тялото си. Една пчела разбира доста от химия. Пък и разбира доста и от хигиена. Пчелата разбира и от времето, от метероология. После те поддържат една идеална топлина. Пчелите са първите, които образуваха ветрила, с които дамите се разхлаждат, когато им стане топло. Една хладина образуват със своите крилца. Сега нас ни се вижда животът на пчелите смешен понякой път. Ами, че знаете ли колко учени хора работиха докато създадат този кошер. Знаете ли, колко учени същества работиха, докато създадат тези пчели да работят. Сега понякой път вас ви се виждат странни формите на някои същества – отде накъде тази форма се е родила? Представете си, ако някое съвременно млекопитающо, което няма понятие за човека, ако то би започнало да го изучава, като лети из въздуха със своите аероплани, със своето бучене, какво понятие ще си състави за човека? – Че той има опашка, че той има крила, пък има крака с колела, които се въртят. Това ли е човекът? Та казвам: Вие в пчелите имате едно същество разумно с формата на един аероплан, което за свое удобство влиза в аероплана и се движи с него. Туй същество е разумно. То влиза в туй малкото аеропланче, с малко се задоволява. Пчелата има радиоапарат. Пчелата като намери цвят, предава по радиото, даде известно движение. Отдалече предават по радиото. Пчелните кошери си имат апарати. И даже, ако вие се намерите в трудно положение, ако минете през голяма скръб, страдание, всичките косми на главата ще се обърнат на апарати, за да възприемат. Всеки един косъм ще възприема какви ли не неща. От всеки един косъм ще потекат идеите, че ти ще се уплашиш вътре. Космите това са апарати, ако знаехте. Учените хора в природата, за да ги накарат да мислят, някои хора оголяват главите им. Защото, ако не падаха космите, не щяха да се родят толкоз идеи. Остават колкото се може по-малко косми, защото де ще ги обработят. Та казвам: Космите съставят едно условие. Когато сърцето функционира добре, косата е добре. Когато сърцето функционира зле, косата е зле. Между косата и сърцето има известно съотношение. После вземете, че всичките тия косми имат известна нервна система. Всяко едно коренче в природата, всеки един косъм, всичко е разумно. Всеки косъм си има известни коренчета.

После вие не може да преобразите вашия характер, ако не може да преобразите вашата коса. Имате някакъв недъг, някакъв недостатък по наследство. Вие не може да се справите с този недъг, ако не се справите с косата си. Запример, вие сега сте говорили за силата на човешката мисъл, но не сте правили опити, в какво седи силата на човешката мисъл. В една вечер ти с мисълта си може да почерниш косата си. С една мисъл може да направиш косата си бяла. В една вечер може да направиш косата си черна, портокалена, какъвто цвят искаш. Ако искаш зелена може да боядисаш косата си. Защото от страх може да побелее косата на човека за една нощ.

Един господин обичал да пие. Учен човек бил, но слабост имал да пие. Една вечер преминал една голяма пропаст, минал над нея по една греда. Като минавал бил пиян и минал благополучно. На другия ден в трезво състояние, като погледнал отде минал, веднага му побеляла косата. Като минал през такова опасно място, как не е паднал да се убие. Престанал да пие, но главата му побеляла. Отде накъде сега се явява туй чувство в него? Нещо го стимулира. Ако нещо може да стимулира вашето сърце с една голяма радост, веднага ще почернее вашата коса. Но радостта вече е свързана не с венозната система, а е свързана с артериалната система. Значи всяка една радост подобрява артериалната система, всяка една скръб подобрява венозната система. Когато венозната система се подобрява, оплита се финансово, оборот няма, човек материално закъсва. Много стока, но пазар няма. Вземете, когато човек затлъстее като бъчва. Туй богатство вече не е нужно. Има хора, които започват да постят, малко ядат, настава едно особено състояние, натрупване на чужди вещества.

Вие сега изучавате съвременния живот и намирате, че някои хора са много лоши. В какво седи лошавината на един човек? Ако той има една ширина на главата от 16 сантиметра или повече, ако дългия диаметър на мозъка е 20, знаете какво ще бъде отношението? Имате един човек, който с девет чифта биволи не може да го мръднете от неговите релси, от онова, което той си намислил. Някои хора нямат устои, не може да издържат, а някои издържат. Този, който издържа обсадно положение той има широка глава. Тези кавалеристите са с дълги глави и с тесни глави. Нападнат и оттеглят се. Те като някой сокол, грабне и си замине. Казвам: В морално отношение, на физическото поле, в него ще се зароди отмъщение. Ако речеш да го бутнеш, ако в него са развити личните чувства, каква линия има на главата? Ако у него са развити личните чувства, той до девет рода ще те гони, мяза на албанец. Албанците са отмъстителни, не прощават. Ако ти си неприятел на един албанец и попаднеш в дома му, той ще те нагости хубаво, ще те изпрати и след туй ще ти каже: „Пази се, ще те гоня сега, отсега нататък не си мой гост“. В едно семейство има завещание – някой е обиден, той щом е обиден не може да не отмъсти. Казвате: „Ако човек има една идея и той повярва, че има една идея, той е готов и мъченик да стане, той не е човек, когото може да го сплашите, той издържа във всяко едно положение“.

Казвам: При сегашните условия да моделирате вашата глава. Като се възпитавате най-първо трябва да знаете, какво най-първо трябва да моделирате. Вие мислите, че всичко във вас е наред. Много моделиране трябва да се направи на човешката глава. Като ида някой път на концерт, гледам музикалното общество ми харесва, доста хубаво устроени глави имат. Има музикално сбутани глави, но изобщо прави впечатление хубаво, но главите са хубави. В религиозните хора има най-сбутани глави. Защо? – От любов. Чувствата изобщо дават разширение на главата. Чувствата дават материал, но трябва мисъл. Мисълта /е/, която строи хубавите форми. Виждам главите, които са създадени от сърцето. Природата има сърце. Сърцето на гълъба създаде гълъбовската глава. Макар да го считат за символ, но не зная, каква научна глава има гълъбът. Има една хубава черта гълъбът. Някой път аз се озадачавам, как е възможно той да остане вегетарианец при всичките лоши условия, при които са се намирали животните, той как е намирал само плодна храна да се храни? Да не хваща мушици тук там, но храни се само със зрънца. Но гълъбът е вътре в човешката глава. Ако някой от вас би се спрял да изучава гълъбовската глава, по какво се отличава от другите глави? Казвам: Сърцето е създало речта, на речта в света и говора сърцето е дало подтик. Сърцето е послужило да се образува човешката реч и говора, а формите на тази реч, да се изрази, се дължат на човешкия ум. И лицето, което човек има се дължи на ума. Колкото силовите линии на сърцето и силовите линии на ума са хармонични, тези последните се посрещат в лицето. Човешкото сърце е застъпено само в крилата на носа, в ноздрите. Една малка запетая има, която показва, че периодически човек ще мисли, след това ще туриш една малка запетая, една малка почивка. Тя казва: „Не бързай много!“ Например, на колко сантиметра ще турите една запетая? Аз, който познавам вашия характер, какво трябва да турите? Аз, който познавам, представете си, че аз нищо не зная от български език, къде ще турите запетая? Защо след пълните периоди туряте точка? При почивките имате главна станция, точка. На обикновена станция, имате малка станция, туряте запетая. Имате точка и запетая, после две точки, когато се изброява, но мене ме интересува запетаята. Във всяка реч трябва да се спреш някъде. Една малка спирка е запетаята. Сега ти пишеш, но трябва да се спреш на онова, което изказваш.

И тъй казвам: В природата има едно сърце. В слънцето има един ум. Във вселената има една душа и във вечността има един дух. Над всичко това е един Бог, който е незнаен. Той чрез тях се проявява. Какво ще разберете вие под думите, че в природата има едно сърце? Родиш се туй е. Природата те е създала. Природата създала едно гърне, вижда, че то не става за нищо, смачка го и роди ново, пак не е хубаво, пак го смачка. Природата не /е/ нищо друго освен строите/л/, моделира. Което не харесва смачква го. Онези, които не разбират казват: „Как, няма сърце“. Пък то сърцето в нея, иска да направи нещо по-хубаво. Вие сега казвате: „Защо тя ни създала?“ Тогава слънцето има един ум. Значи, земята мачка хората, слънцето ги моделира. А пък разумното в света то е вселената. Самата вселена то са обществените закони, по които трябва да живееш ти. Цялото човечество съставя цяла една вселена от души. Има пък един дух, туй е силата, която показва с какво се твори. Вечността има един дух.

Та казвам: Когато вие искате да имате един силен дух на него ще турите. Понякой път окултната наука казва: Духът. Ти за да станеш дух, тогава ще кажеш: „Има един дух във вечността“. Искаш душа – ти стани силен и кажи: „Във вселената има една душа“. Искаш да имаш ум – „В слънцето има един ум“. Искаш сърце, ще кажеш: „В природата има едно сърце“. Аз, ако съм ученик, какъвто и да е изпит бих го издържал. Ще кажа: В природата има едно сърце. Като налегна на това сърце, всичко става. Като дойде до ума, ще кажа: В слънцето има един ум. Като налегна на този ум, няма нещо слънцето да не може да разреши. То като народило толкова деца, толкова милиарди същества създало на земята, мислите, че туй слънце няма да разреши един въпрос? Най-после казвам: Във вселената има една душа. И най-после, като дойда до онова великото в света, казвам: Има едно същество, има един Бог, който никой не го знае какъв е, без граници, но чрез този вечния дух, чрез душата на вселената, чрез ума на слънцето и чрез сърцето на природата пак се проявява. Той става достъпен чрез тях. Сърцето на природата ни тълкува нещо. Каквото се проявява от сърцето на природата ние знаем. Каквото се проявява от ума на слънцето и него знаем. Каквото се проявява в душата на вселената и него знаем. Каквото се проявява и от този дух на вечността, и това знаем. Сега вие знаете как постъпва. Вие току изведнъж минавате за големи авторитети. Всичките хора казват така: „Защо Бог направи света така?“ Ами, че те знаят. То е най-голямата галиматия, никаква философия няма. Той нищо не знае за сърцето на природата, нищо не знае за ума на слънцето, нищо не знае за душата на вселената и нищо не знае за духа на вечността, а пита за онзи, който няма никакво отношение. Този, вечният, той ни най-малко няма отношение, той ни най-малко не се интересува от нито едно същество на земята. За този, един народ пет пари не струва. И цялото човечество нищо не струва. Те започват да струват дотолкоз, доколкото сърцето на природата, умът на слънцето, душата на вселената и духът на вечността – вечният дух може да ги препоръча. Тяхната препоръка за даден човек е важна. Ако тия четирите кажат нещо за тебе, Той ще се заинтересува, и ако тия четирите кажат нещо за един народ, ще се заинтересува, но ако те не кажат, нищо не струва един народ. Вие някой път питате: „Защо Господ така създал света?“ Вие не вървите по онзи канал, по пътя на разумното. Питайте сърцето на природата, питайте ума на слънцето, питайте душата на вселената, питайте духа на вечността и те ще хвърлят известна светлина във вашия ум. Та аз бих поставил въпроса математически на един, който пита има ли Господ или няма. Вие задайте въпроса на един математик, на един учен човек: „Какъв е центърът на вселената, материалният център на цялата вселена какъв е?“ Ако нашата слънчева система има един център, ако всичките други системи имат едно вечно движение, в какво направление е туй движение, де е този общ център на движението? Вие никога не сте мислили заради него. Ние сега изучаваме неща, за които нищо не знаем. Ние сме работили. В незнанието човек работи. Но в нас сърцето на природата работи, умът на слънцето работи, душата на вселената работи и духът на вечността работи. А пък сега когато се пробуди нашето съзнание, тогава ние започваме да изучаваме това, с което те се занимават. Те са неща непонятни.

Сега ако ви попитам, какво е отношението на един йон, който е в човешкия мозък, какво е отношението към човешките разсъждения? Какво извършва един йон, какво извършва една молекула, и най-после, какво извършва, какви функции има една клетка? Една клетка, тя е цял един свят сам по себе си. Та казвам: Вие сте си дали една голяма цена. Всичката погрешка на хората е там, че са си дали една цена, по-голяма отколкото струват. Запример, вие искате да издържите един изпит в университета. Аз да ви кажа: Аз бих желал да издържа добре изпита в университета за да тръгне на човечеството. Защото, ако не го издържа, на цялото човечество няма да му върви. Като го издържа хубаво и на човечеството ще му върви. Ако попитате тогава: „Защо искаш да станеш богат?“, вие какво ще кажете? Аз ще кажа: Аз искам да стана богат за да върви на хората напред. Ако ме питате: „Защо искаш да бъдеш добър?“, ще кажа: Ако не бъда добър на цялото човечество няма да му върви. Та аз сега искам ученици от този род. Казвам ви тази година какво нещо е ученикът. Тъй както сте сега, няма да си направя заключение, вие сами ще си го направите. 38-та година изисква да боравите със сърцето на природата, да боравите с ума на слънцето, да боравите с душата на вселената и да боравите с духа на вечността и онзи проявения Бог, Който чрез тях се проявява. Тогава ученикът е на място и може да стане каквото иска. Сегашният човек е стар аероплан, ще го продадете „пощо защо“. Старите аероплани се продават. Онова, което имате, вие сте постигнали, туй което сега имате, бъдещите постижения, които имате предвид, те може да се постигнат само по този начин. Вземете, когато човечеството се е намирало в гъстата материя, те са имали богове подобни на тях. Ще си направят един идол от дърво, от камък, или от злато, или от сребро, ще паднат пред него ще му се покланят да им помогне. То са техни разбирания. Или ще образуват една система. Хората уповават на себе си. Един човек като го страх, ще повика още един човек. Той се въоръжи, но го страх да върви сам. Двамата ги е страх, повикват трети. Тримата ги страх, повикват четвърти, образуват една дружина от 5–10 души. След туй постепенно, колкото вървят понататъка, увеличават се. Колкото хората стават по-страхливи, увеличават се, колкото хората стават по-страхливи, повече се събират. Един народ се е образувал от страх. Няколко милиона хора, да си помагат един на друг, съединяват силите си. Сега не вземайте страха като нещо особено. Страхът е предвиждане на бъдещите мъчнотии, които се раждат. Един човек не може да се справи, трябват 10, 100,1000, трябват няколко милиона хора да се коодинират. Същият закон е и в човешката глава, същият закон е и в човешкото сърце, и в мускулите, навсякъде човешките клетки се координират по същите правила. Казвам: Имате нови правила, да ги извадите. Има един морал, една наука, която трябва да се извади из човешкия организъм, тогава аз бих ви казал.

Сега някои от вас са музикални, как бихте изпели: „Има едно сърце в природата“, как бихте го изпели? Може да го разширим – „Има едно сърце в природата, от което чисти води извират, всеки, който пие от нея вода, живот придобива“. Казвам: Как ще изпеете вие „Има едно сърце“, то вече има един подтик, едно движение има – „Има едно сърце“ – значи сърцето е първия път, по който човек може да тръгне в света. Що е умът? Той е вторият път, по който човек може да тръгне. Що е душата? – Третият път. Що е духът? – Четвъртият път. То са пътища. Следователно, пътят на сърцето той е един цял свят. То са закони, организирани същества. Не мислете, че сърцето е нещо дезорганизирано. Това е един красив свят. Но сам по себе си този свят без другите, вие ще имате определена функция. Ако във вас не се прояви умът, вие ще замязате на едно гълъбче, на един орел, ще мислите само да си хапнете, целия ден ще ходите из въздуха, ще се разхождате, ще гугуцате. Някъде ще свиеш едно гнездо, ще снесеш някое яйце, ще измътиш пилета, ще хвръкнеш, пак ще дойдеш. Никаква книжнина, никаква поезия, никаква музика, никакъв разум, малко гугуцане. Гълъбът има известна музика. Как гугуцат гълъбите? Някой от вас ще каже ли как гугуцат гълъбите? Аз съм слушал, казват: „гу, гу“. Слушали ли сте гълъбите? Не е глупав гълъбът. Казва: „Трябва да има нещо, за което да се хванеш – „Г“, после – „У“, да приемеш нещо“. Той когато е в най-добро разположение, казва: „Гу, гу“. Но то е мощна дума това „гу“. Аз наблюдавам, когато котката казва: „Мяу“, то значи, какво трябва да се яде. Тази котка, която стои при моята врата казва „мър-мяу“. Когато не е при моята врата, казва „мяу, мяу“. Погледнеш хване някоя птичка. При вратата казва, аз тълкувам сега, „Аз не искам да употребявам тия котешки прийоми, ти си благороден човек, каквото има дай“. Това „мър, мяу“ го произнася много меко „мър, мяу, мър, мяу“. Казва: „Решила съм да не употребявам насилие. Аз може да хвана мишка или птичка, но искам да постъпя благородно, ако има нещо друго за ядене“. Това са мои тълкувания. Дали в същност е така то е въпрос, но приблизително, като наблюдавам и като говоря слухът ѝ е толкова изтънчен, че ако взема нещо за ядене отзад вратата, тя казва „мър, мяу“. Като бутна само да взема хляба, казва „мър, мяу“. Ако взема книга да чета, „мър, мяу“ няма. Тогава тя мълчи. Някой път взема дърва да туря в собата, тя мъчи, но бутна ли хляба или нещо друго за ядене, веднага казва „мър, мяу“. Значи като бутам нещо за ядене, разбира. Казва: „За мене няма ли нещо?“ Та сега ще ви приведа закона какъв е, тази котка ме подсеща. Като ми каже „мър, мяу“, разбирам. Щом ми каже „мър, мяу“, вземам хапката, натопявам я с мляко, значи вече „мър, мяу“ има смисъл. Вземам сирене, отрязвам някакъв сладкиш. Туй „мър, мяу“ забелязвам много музикално става, не казва грубо, но много мекичко. Аз съм внимателен.

Казвам: Каква е вашата мощна дума, с която вие хлопате на Божиите врата? Котката дойде на вратата, каже „мър, мяу“ и аз зная, че е гладна. От туй, което имам давам. Преди даже да съм взел за себе си, ѝ давам. Сега изваждам заключението: Ти отиваш при Бога, Бог е занят с работа. Как ще обърнеш вниманието му, как ще похлопаш на неговата врата? Бог взема участие. Ти искаш умът ти да работи, ти ще похлопаш на Божията врата. Ти няма да хлопаш само за ядене. Като изяде едно казва: „Повече не ми трябва“. То са пропуски в живота. Трябва да имате всякога една дума, която е пропуск за говорене. Човек има два пропуска. На сърцето си има един пропуск и на ума си има един пропуск. Ще направите един опит със себе си.

Трябва да знаете, че всичко, което става в природата е разумно. Ако не разбирате нещата ще се заблудите. Аз съм правил някой път наблюдения – и в растенията има признателност. Може да вземете и да направите опит: круша, която дава хубав плод, полейте я 10, 15, 20 пъти лятно време, когато е сухо времето. Когато плодовете узреят и като идете там, веднага ще забележите, че като седите, някой плод ще се откъсне, ще падне на земята. Туй дърво вече познава, че ти си му направил една услуга. Ще падне плодът, откъсне се. После ще забележите друго: отиде друг човек, не се откъсва и вятър духа, пак не се откъсва. Вятърът има съвсем друга цел. В природата има един такъв закон, че когато някое дърво има много плодове, ако има 100, 200, 300, 400, 500, плода на една круша, която вие сте поливали, като идете, две три круши ще паднат. Ако иде друг, който не е поливал не падат. Той може да си вземе. А вие като идете няма да си откъснете, веднага ще паднат. Трябва да имате тънък ум за да видите, че в природата всички същества са разумни. Туй същество, което живее в крушата е разумно. Отплаща се за една услуга, която сте му направили. Сега тия работи вие може да ги вземете непроверени, да кажете: В крушата има разумно същество. Те са свещени работи. Туй е израз, показва се, че съществува една връзка, интимна връзка, която сърцето на природата е турило между всички животни и човека, една вътрешна връзка. Тази връзка щом я късате, смъртта ще дойде. Всеки, който скъсал веднага умира.

Та сърцето на природата държи живота. Скъсате ли тази връзка на природата, веднага смъртта ще последва. Та казвам: Дългият живот се дължи на сърцето на природата. Щом скъсате вие втората връзка, с ума на слънцето, веднага ще дойде умопобръкването. Следователно законът е: Трябва да държите връзка със сърцето на природата и с ума на слънцето. Трябва да се държи връзка. Има и трета връзка с душата на цялата вселена. Ако вие бихте скъсали тази връзка, тогава идват всички нещастия, тъги, скърби, които не сте сънували. Човек, който иска да бъде щастлив, той трябва да държи тази връзка на душата си. Религиозните хора са турили, че вярват в Бога, в духове, в ангели, в ръководители, но съществува един принцип. Първата връзка, с която трябва да бъдете свързани е сърцето на природата. Вашето сърце, човешкото сърце, пулсира приблизително според пулса на природата. Отмерени са тия движения. У някои хора, ако се отличават ударите на сърцето, то е според гъстотата, както е организиран човек така са и ударите. Има едни математически отношения на ударите, като се усили или се намали, има вътрешни връзки на организирането. Казвам: Трябва да имате едно сърце, което да ви е понятно. Сърцето на природата и сърцето на другите хора, на животните са свързани. През сърцето на природата вие ще влезете в общ контакт. Когато искаме да приложим любовта, да обичаме всичките хора, трябва да се свържем със сърцето на природата. Докато не познаваш сърцето на природата, докато ти функционираш с твоето сърце, твоята любов ще бъде ограничена. Тъй щото, едно учение, любов към всичките хора, при туй разбиране е изключено. Не може да се обичат хората. Как ще ги обичаш? Пожеланието да станете богати, значи искаш да станеш богат, зарази цялото човечество. Искаш да станеш богат, то е сърцето на природата, за благото на човечеството. Сега искаш да бъдеш богат за себе си. Но сега представете си, вие когато изучавате биология на човешкия организъм, туй вашето сърце, което имате във вашия организъм то е емблема, то е подобие на сърцето на природата. Всяка една клетка във вашия организъм и тя си има сърце. Всяка клетка си има сърце. Следователно, тия младите клетки техните сърца са свързани с общото сърце. Те пулсират съобразно туй сърце. Когато туй сърце не функционира правилно с общия организъм, тялото се разкайва. Когато ти признаваш сърцето на природата, целият организъм функционира правилно. Докато ти признаваш сърцето на природата, ти може да се лекуваш, ако не признаваш сърцето на природата, тогава всичко в тебе става аномалия. Аномалия значи, че ти нарушаваш връзката с природата, тогава няма кой да поправи погрешката на природата. Природата е в нас, която поправя погрешките. Запример, ако ти се нараниш, тогава туй сърце на природата и нейните клетки се постараят и веднага тази рана заздравява. След няколко деня замазано е всичко.

Сега да видим какво разбрахте? Тия двете линии това са двете връзки. Сърцето не мисли, тъй както са го направили. Казвате: „Вземи тази стомна и я пренеси!“ Пренася я. – „Наяж се!“ Ще се наяде. – „Легни да спиш!“ Ляга да спи. – „Стани!“ Става. – „Излез се разходи!“ Излиза. Защо стават нещата сърцето не пита. Сърцето не се безпокои, защо му турили шестица или единица, това не го интересува, не се безпокои. Какво е неговото обществено положение, не се интересува. Няма безпокойство. Понеже общото сърце, което е разумно, сърцето на природата то има предвид. Ти си на мястото на ума на сърцето, ти започваш да мислиш. Казвате, че сърцето трябва да бъде добро, да има известни качества. /При/ разумното сърце вече умът взема участие.

Сега аз виждам мъчнотията. Аз засягам един въпрос, но то е се таки на един стар човек, на когото са опадали зъбите, да му дам круши и ябълки, хубави работи да яде. Казва: „Защо не беше на млади години?“ Той трябва да ги чука в хавана, да ги чука да ги направи на каша. Новото учение иска много здрави зъби. Дето казват, аналитичен ум. Аналитичният ум, това са здравите зъби. Здраве се изисква. Какво ще критикуваш като нямаш зъби?

Ако вземете отношението на тази линия – широчината на човешката глава и дължината на човешката глава, направете едно изследване, ще намерите отношението на тия два диаметъра. Като вземете дължината на човешкия мозък и широчината му, ако сравните тия линии във всичките глави, ще намерите едно математическо съотношение, или геометрическа пропорция. Ще видите по какъв ред са наредени мозъците. Ще видите вече каква разумност съществува, какво правилно отношение съществува. Не е произволно значи. При това, зависи каква трябва да бъде дължината, каква трябва да бъде височината на човешката глава. Защото, ако вземете красотата на човека, ще видите, че единственото нещо, което дава красота на човека то е новият елемент. Ако отрежете главата на човека, тялото не е красиво. Ако отрежете главата, тялото не е хубава фигура. Главата турена на тялото, придава нещо особено. Главата е божествена мярка. Главата на човека показва мярката, с която се мери. Лицето влиза близо десет пъти във височината на тялото. Запример, ако дължината на лицето е 16 сантиметра, дължината – 19 сантиметра, колко трява да бъде височината? Някои лица са удължени, някои са по-къси. Имате 5 сантиметра на челото, пет сантиметра на носа, пет сантиметра на брадата, значи имате височина 1 метър и 50 сантиметра, за да влезе лицето десет пъти във височината на тялото. Ако е 16 сантиметра лицето, височината ще бъде 1.60 м. Ако е 17 см. – 1.70 м. Ако е 18 см. – 1.80 м. Ако е 19 см. ще бъде 1.90 м. Та онези, красивите хора имат правилна пропорция в строежа на тялото. Между главата и тялото пропорция трябва. Красотата на едно тяло се дължи на Божествената пропорция. Сега всичко туй казано няма да ви ползува.

Та казвам: Когато дойдете до непоносимите страдания, спомнете си за сърцето на природата. Щом линията на носа е права, показва, че умът действа. Ако се изучава сега от това гледище, може да се даде съвсем друго направление на човешкия характер. Ако за бъдеще един човек се възпитава по този начин има известни съразмерности, лесно може да се измери.

От астрологическо гледище, понеже се е намесила луната, човек има склонност да преувеличава. Казва, че го боли нещо, казва: „Болката е нетърпима“. – А той я търпи. Значи е търпима. Защото когато болката е нетърпима, човек изгубва съзнание. Казва, че е нетърпима, а той е в съзнание, търпи я, значи е търпима. Щом болката е нетърпима, той изгубва съзнание. Природата отделя съзнанието, тази чувствителност на съзнанието отделя, за да не страда повече. Като се събуди, веднага пак започва болката. Както и ние да се ухитряваме, природата е по-умна. Оказва се, че при тези наркотическите средства, когато правят операция или го упояват, или турят кокаин. Когато правят една операция с кокаин, като мине действието на кокаина, болката се увеличава. Ако е направена без кокаин, по-лесно заздравява. Ако е направена операцията с кокаин, два пъти по-мъчно заздравява. Значи страданието, което трябва да го преминеш, трябва да го преминеш, понеже туй страдание действа възпитателно, внася нещо ново в организма. Ако издържиш, страданията носят един елемент нов. Страданията не са нещо произволно. Те са едно благо, дотолкоз, доколкото задържа страданието една енергия, тя ще бъде едно ваше благо. Не мислете, че ако сте богати ще избегнете страданията. Или, ако сте сиромаси, не може да ги избегнете. И сиромахът не може да избегне страданието. Сиромашията носи благословение, носи друг вид богатство. Всички сиромаси хора са добри. Ако търсиш добри хора, търси ги между сиромасите. Ако търсиш богати хора търси ги между умните. Богатите хора са умни. Ако търсиш богат човек, ако той е богат човек, ще видиш главата му, той е учен човек. Но онзи, който станал сиромах, той станал сиромах от доброта. Защото доброто се придобива не чрез богатство. Сиромахът е по-силен от богатия. Защото сиромахът след като стане богат, той е по-умен от богатия, понеже знае, какво нещо е сиромашията. Богатият след като стане сиромах, не може да понесе сиромашията, самоубива се. Като стане сиромахът богат, отваря се неговото сърце, стане щедър. Затуй трябва да имаме хора, които от сиромаси са станали богати. Бедните хора са умни хора. Бедният човек, който не роптае, има правилна глава. На онзи, който роптае, главата му е сбутана. Богатия, като знае няма да бъде сбутан. Онзи богат, той има хубава глава, той трябва да има хубава глава.

Да остане във вас задачата, щом ви дойде едно голямо страдание, гледайте да се свържете със сърцето на природата. Кажи: „Има едно сърце в природата“, започни да мислиш за туй сърце. Виж твоята болка, която чувствуваш, какво ще стане? Представи си едно сърце, което схваща, то е сърцето на природата, което чувствува болките на всичките. Ти като мислиш за това сърце, то е разумното. Ако ти за него не мислиш, работата няма да се оправи.

Абсолютно ще бъдете мълчаливи като риби, няма да говорите за сърцето на природата. Като направите един опит, тогава ще кажете, че е вярно. Защото другояче може да кажете някои работи, които не са верни. Някои казват: „Има едно сърце в природата, то ще се погрижи за нас“. Туй сърце се грижи само тогава, когато кажеш като моята котка „мър-мяу“. Изважда онзи, говори това сърце. Детето докато се движи, живее, майката се грижи за него. Щом умре, тя не се грижи. И природата на човек, на който сърцето е мъртво, тя не се грижи. Докато се радваш в страданието, ти се държиш с природата. Когато страдаш, ти си свързан с природата. Радвайте се, че и в радостите сте свързани. Страданията и радостите са връзки с природата. Ако не искате ни радости, ни скърби, тогава вие не може да функционирате.

Да имате сега една ясна представа. Скръбта е една връзка с природата, тя ще ви услужи, ще ви даде едно благо, ще ви освободи от страданието. Не ѝ давайте какво да прави, тя ще направи по-добре отколкото вие мислите. И когато сте радостни, да знаете, че пак сте свързани. Вие често си губите радостта. Погледнеш след половин час радостта изчезнала. Радостта пада като скъпоценен камък. Една радост е като скъпоценен камък, трябва да се пази. Само сърцето на природата може да я пази. Следователно, скърбите може да ги превръщате в сърцето на природата, а пък радостите може да ги пазите. Сега ви отговарям на един въпрос: „Защо се изгуби моята радост, защо дойде скръбта?“ Скръбта дойде, за да разберете сърцето на природата. Радостта ви дойде, да се заинтересувате, да запази/те/ за по-дълго време радостта. И скръбта иде за малко.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

Ако ви попитат каква беше лекцията ще кажете научно: Има едно сърце в природата. Ако някой е готов да направи един опит, тогава сърцето на природата и умът на слънцето се интересуват от нас. Има едно сърце, което се интересува за нас, и което може да превръща нашите страдания и да запазва нашите радости.

XVII година.
17 лекция на Младежкия окултен клас.
държана от Учителя на 21. I. 1938 г., петък 5 ч.с.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни