Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_02_02 Ще идеш и ще се възродиш2 февруари 1938 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 12:48

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Ще идеш и ще се възродиш



Отче наш.

„Духът Божий.“

Изпяхме „Махар Бену Аба“.









Публикувано изображение

Фиг. 1


Трябва да се погледне на живота обективно. Тъй както се гледа сега на света, не може да се даде никакво разрешение на живота. Не може да имаме правилно разбиране. Всеки ще има едно противоречие. Какво представя този чертеж? /Фиг. 1/ – Този кръг представя вселената. Това са крайните възможности на всичката видима вселена. A е Божественият център. Всичко излиза навън.

Какво се крие зад този център е неизвестно. Даже туй, което е проявено, не го знаем. Даже онова, което е положено в главата на човека, онази материя, която е положена в неговата глава не я знае. Много малко знае, много малко разбира. За своята дихателна система, за своята стомашна система малко разбира по тънкостите. Едва сега учените хора разкриват какви са отношенията.

Та казвам: Всякога имате два диаметъра, които минават през центъра. Вземете Любовта, Любовта не е нещо, което изтича от нас. Любовта е творчески принцип, който изтича из центъра на цялата вселена към периферията и следователно физическият свят не е в центъра, но в периферията BC. Тия двата лъча, които са излезли, те са образували човека и са образували един триъгълник. Какво показва триъгълникът? – Триъгълникът показва силата на направлението на Любовта. Вие казвате, че двама души се обичат. Двама души на земята не може да се обичат. Вие искате да се приближите. Двама души никога не може да се приближат. Ако се приближат и се хващат за ръцете, това не е никаква близост, то е проявление. Може да се хващате за ръцете, но мислите ли, че сте близки. Това не е близост. Двама души може да са хванати за ръцете, но много далече да се намират. Щом вие кажете, че сте близки, считате нещо пространствено. Значи душата е много малка. Вие казвате, че двама души са близки. Считате, че душите са нещо материално, а щом са материални, те са малки. Щом са нещо малко или голямо, те са физическия свят, материалния свят. В духовния свят нещата може да бъдат близки и далечни, за нас близко и далечно пространствени. В духовния свят, когато двама души се обичат, те са близки. А когато не се обичат, те са далечни. Когато казваме, че са далечни, когато единият е поставен на 200–300–400 км. далече, тъй щото между физическото проявление не може да има отношение. От физическо гледище разглеждаме живота. Какво разбираме под BC? Тъй както се проявява един човек, който е създаден от BC, той не може да бъде щастлив на физическото поле по единствената причина, че страните BA и CA са по-големи от BC; следователно излиза от центъра, има по-голяма енергия. Човек не е в състояние да изкаже тази енергия. Един човек, който е хилав физически, в него чувствата преодоляват, вследствие на това, организъмът му е слаб. При най-малката причина в света, той може да умре. Значи, колкото вие сте по-далеч от центъра A на вселената, толкоз BC е по-малко. Линията BC трябва да бъде равна на BA. Ако искате да имате едно отношение, и обратното може да стане. Ако вие се приближавате към този център на вселената, у вас тялото завзема всичкото пространство, пък другите линии са къси, вашият ум е слаб. Вашето сърце е слабо. И вие ще имате тогава един живот, в който съзнанието не е пробудено. Та казвам: При един духовен живот, тялото трябва да се регулира от сърцето и от ума. И тогава те се стремят, А е в един дом. Хората искат да се създаде един дом. Раждането на едно дете представя Божествения център, от който хората са излезли. Една жена иска да има дете. Тя не знае какво значи дете. Дете, значи да се върнеш от центъра, от който си излязъл, да се стремиш. Когато мъжът и жената искат да се обичат, те не могат да се съберат да си гугуцат. Те трябва да се върнат в Божествения център, да имат едно дете. Те искат да си гугуцат двамата, да се съберат, което е невъзможно. Затуй, когато в един дом няма деца, няма Божествен център, не може да се разбират, криво се гледат. Или мъжът, или жената, или приятелите, които нямат общ център, нещо Божествено, не може да се обичат. Без идея в света, не може да има никаква обич. Идеята е центърът, към който се стремят. Вие казвате: „Да имаме пари“. В света онова, което гарантира човека, това е неговият ум, неговото сърце, това е неговата гаранция. Всичките други неща, които вие желаете, то е проявление. Бог щом ви е дал един ум, той ви е гарантирал. Щом ви е дал едно сърце, той ви е гарантирал. Щом ви е дал едно тяло, той ви е гарантирал. Каква друга гаранция искате? Казвате: „Не може да живеем“. Щом двама души не може да живеете добре, нямате идея. Щом двама души са в стълкновение, нямат идея. Стълкновението е едно напрежение отвътре. Сега вие може да мислите, че Любовта нагоре отива. Любовта е отгоре. AB и AC, това са два Божествени лъча, които слизат в човека. Единият лъч образува неговото сърце, другият лъч образува неговият ум. Те и двата, съединени образуват неговото тяло. Вие искате да знаете някой път какво нещо е Господ. Как предполагате, какво нещо е Господ? – Аз ще ви попитам какво нещо е въздухът? – От какво се състои въздухът? Въздухът е от кислород и азот. Виждали ли сте вие кислорода и азота? – Някой предполага, че е от кислород и азот и вие казвате, като че сте го видяли. Въздухът донякъде виждате, но го опитвате чрез дробовете. Ти въздуха постоянно го опитваш, той влиза и излиза, макар че не го виждаш, обаче влизането в тебе ти го усещаш. Туй, което влиза и напълва дробовете, като излиза, събират се дробовете, постоянно има в тебе едно движение навътре и навън, навътре и навън. Туй разширение, туй движение какво показва? Когато ние се разширяваме, значи от Божествения център нещата влизат в нас. Всякога в разширението на една идея подразбираме енергии от Божествения свят идват в нас. Когато се изпразваме, показва, че ние отиваме към Божествения център. Щом издишаш, отиваш към Бога. Всяко издишване е движение към Бога. Като издишаш ти какво трябва да кажеш? Вие сега издишвате. Казвате нещо, и тогава не приемате толкоз колкото трябва от Божественото. Вие не може да приемете, понеже сте заняти с някои работи. Вие се занимавате с неща, които не ви влизат в работа. Един ученик, който влиза в училището да се учи, който е на 10 години и мисли как ще се ожени, как ще има деца, как ще ги храни, какво ще научи той? Нищо няма да научи. Вие се занимавате с работи, които са ни в клин, ни в ръкав. Занимавате се какво ще ви бъде положението в оня свят. Между ангелите ли ще живеете? Тия работи не ви влизат в работата. Между хората ли ще живеете? – Ще живеете между някои, но то е предположение. Кой е ходил между ангелите? – Ангели има и на земята. Като намерите един разумен човек, то е един ангел. Като намерите един добър човек, той е един ангел. Всеки един добър човек е ангел, всеки разумен човек е ангел. Доста ангели има. Всичките добри хора на земята са все ангели. Всички лоши хора са паднали ангели.

В една окултна школа, хората вярват. Искат да разбират защо Господ така направи света. Те се месят защо Господ направил света така. Това не им влиза в работа. Те трябва да се учат. Трябва учение сега. Първите хора, които като влязоха в първата окултна школа, не учиха добре, лениви бяха. Всичките наши нещастия, които сега ги носим, се дължат на онази леност, когато хората се учили в школата на сърцето. Когато сърцето се е учило, те са учили през куп за грош. И сега, понеже трябва да се служи на сърцето, проверяват и виждат, че работите са лъжливи и всичките грехове, които сега правят, пак излизат от лъжливото учение на сърцето. Какво трябва да се прави сега? – Сърцето трябва да се очисти. Трябва да се поправи. Как ще го поправиш? – Как ще го поправиш като не знаеш. Сега аз разглеждам въпроса в далечното минало, когато човек е грешил. Аз не държа хората отговорни, но разглеждам хората, които някога си едновременно всички са се учили.

Та казвам сега: Във вашето служене на Бога, вие трябва да служите на Бога, за да може Бог да поправи вашето сърце. Ако сърцето ви не се поправи, то кармически вие ще се върнете в школата на сърцето, ще напуснете човешкият свят, ще влезете в света на животните. Животните изучават школата на сърцето сега. Че вие ще се върнете назад, подразбирам, ще изгубите онези условия, при които човек може да се развива. На вас, на сегашното човечество са дадени условия да се развива вашият ум. Тази енергия, която е дадена за учението на ума, хората иждивяват за нищо и никакво, за непотребни работи на сърцето. Представете си, че вашият баща ви е пратил да учите в странство, дал ви е 30–40 хиляди лева, а вие с тези пари вземете, че си направите хубав костюм, хубави обуща, купите си часовник, пръстени, дойдете през зимата, средства за храна нямате, пари за въглища нямате, за светило пак нямате. Откъде ще вземете, какво ще правите? – Ще започнете да продавате. Ще продадете обущата много евтино. Често има цигулари, доста видни и залагат цигулката си. Когато хората залагат цигулката, от която зависи неговото препитание, няколко пъти залага цигулката си, Провидението го избавя от неговото нещастие, защото без цигулка Паганини щеше да бъде неизвестен. Тогава какво става, че вие залагате вашето сърце някъде? – Щом като изхарчите всичките енергии, които ви дава, вие заложите сърцето си някъде. Тогава младата мома ще каже, че се е влюбила в един момък. Тя заложила сърцето си. Тя няма какво да залага сърцето. Този момък и тази мома те не са дошли за търговци да стават. Казва: „Готова съм да се жертвувам за него!“ Човек е дошъл в едно училище да се учи. Вие трябва да знаете, че вие сте дошли да служите. Вие трябва да знаете, че вие сте дошли най-първо да учите Любовта. Такава, каквато имате, ти на един човек ще му услужиш, на болния ще му превържеш крака, ще му услужиш, ще му дадеш една чаша вода, хляб; никакво друго отношение, прегръщане и целуване. Да пишем писма. Ще си пишете, каквото искате, но да умирате един за друг, туй няма никакъв смисъл. Всички глупости и страдания на хората, че той умира заради нея, че ти умираш заради него. Всеки умира за себе си. И най-после и двамата умират. Писанието не казва, това е живот вечен да се влюбиш в някой човек или в някоя жена, не е това живот вечен да се влюбиш в парите, не е живот вечен да се влюбиш в знанието. „Това е живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога, от Когото всичко излиза.“ Това е Новото учение. Казва: „Ти вярваш ли в Бога?“ – Казвам: Има ли той право да ме пита аз вярвам ли? – Щом имам ум, вярвам. Ако съм без ум. Всеки човек, който има ум, вярва. Вярата вече е основана върху ума. Всеки човек, който няма ум, той не може да вярва. И ако той казва, че вярва в Бога, той лъже. Той обича една мома. Казват: „Обичаш ли я?“ – „Не я обичам“. Погледне я. Казват: „На нея гледаш“. – „Другите гледам, не нея гледам“. Първо той лъже. Най-първо ще се освободите, гледате погрешките на другите хора. Вие се лъжете. Погрешките не стават на земята. Погрешките са станали горе, тук се проявяват. Пука се една бомба, извърши едно престъпление. Тази бомба е направена някъде, в някоя фабрика. Колко гениални хора мислеха, докато измислят една бомба. Казват: „Една бомба се пукнала и убила човека“. Този човек, когото убила той е далеч, но и във вас се пукат бомби. Скарали сте се, някоя бомба е пукната. Направи една пакост. Казвате: „Кой донесъл бомбата, откъде дойде тази бомба?“ На много деца са се откъснали ръцете като човъркат запалките на някоя бомба. Откъснат се пръстите. И вие човъркате някоя астрална бомба. Казвате: „Той ме обиди“. Какво нещо е обидата? – Раздвижване на въздуха. Дошло нещо до тебе. Но тази идея не е на физическото поле, тя иде отгоре, тя слиза. Ти имаш идеята, че високо положение имаш, че ти си едно Божествено Същество. Някой друг те обиди, следователно, за да оправиш работата, щом те обиди някой иди при Господа, тъй както един брат като се обиди от своите братя ще каже на баща си: „Брат ми ме обиди. Аз искам да зная ти ли си ме родил? Него дали си родил, искам да зная. Ти ли му даде тази заповед? Ако е от тебе, нищо не казвам, но ако е от него, той произволно си позволява; аз искам да зная“. Вие да идете при баща си и да кажете: „Защо ме обиди?“ Той не може да те обиди. Брат ти никога не може да те обиди.

Та казвам: Това са новите разбирания. Вие казвате, че имате свобода да правите каквото искате. Там е злото. Човек в знанието си може да прави всичко, и в незнанието си може да прави всичко. Всичките нещастия в света произтичат от незнанието. А всичкото щастие в света произтича от знанието. Злото е незнанието на миналото. Доброто е знанието на сърцето. Като се е учило добре, сърцето създало доброто. И сърцето дето не се е учило добре, създало злото. Умът сега като се учи, той ще създаде правото в света. А ако не се учи, умът ще създаде безправието. Туй безправие, което съществува в света сега, то се дължи на ангелите, когато минаваха през областта на ума. Ония ангели, които не се учиха добре, в ума си създадоха безправието в света, следователно ние теглим последствията на тяхните прегрешения. А ония ангели, които се учиха добре, служат пак на човечеството. От тях учим сега правдата. Те създадоха правото, онова благородното чувство.

„Търсете Царството Божие и Неговата Правда“.

Казвам: Трябва да се учат хората. Всички трябва да се учат от добрите хора. От ангелите, кое не е право и кое е право. Един човек трябва да те обича, както обича себе си. Туй е правото. Всеки човек, който не обича себе си, както Бог го обича, то е безправие. Всеки човек, който не обича себе си или всеки човек, който не обича Бога, както той го обича, е безправие. Всеки човек, който обича Бога, както той го обича, то е правото. Всеки човек, който обича правото, който обича Бога, той е добър. Всеки човек, който не обича Бога, тъй както той го обича, това е зло. Що е зло? – Щом не обичаш Бога тъй както Той те обича, това е зло. Конкретно да знаете откъде произтича злото. Злото произтича от сърцето. Щом обичаш Бога, тъй както Той те обича, това е добро. Сега не искам да се спирам върху тази причина, която заблуждава хората. Ако се спра върху нея, ще ви дам толкоз силно вино, че всички ще заспите, и ще се опиете. Не искам да ви черпя. Ако ви почерпя само по една чаша, ще ви опия и всички ще заспите. Този закон е верен. Ако тебе ти разкрият какво нещо е Любовта, както сега живеете в света, ако се разкрие какво нещо е Любовта, всички ще заспите. В доброто всички ще заспите. Тялото не може да издържи, защото в Любовта има напрежение на нервната система. Когато се влюби някой в нещо, мъж или жена, той ходи навсякъде, не може да се спре върху нещо. Той ходи из къщи. Като седи, влезе в ума му мисълта. Какво седи. Той каквото види, се мята да я види. Каквото направи в къщи, навсякъде все нея вижда. На автомобила отзад видял ѝ главата. На коня я видял, че ходила в странство. Той накъдето и да ходи мисли къде е тя. Туй е неразбиране. Тя ходи, разхожда се, а той пъшка. Защо се разхожда? – Сега разбирайте обективно. Много обективно трябва да се разбира живота. На всинца ви ще побелеят главите. Знаеш какво значи побеляване? – Кирливите ризи трябва да се турят в коритото, да се операт хубаво. Побелялата глава показва, че са опрани. Тези, които носят черни коси, още не са опрани. А тези, които носят бели коси, са опрани. Някой път като те перат, одерат те. Да се намери добър перач, като те опере, да не съдере дрехите. Побеляването на дрехите седи в лошото пране. Че като операт хората заминават за другият свят. После пак ще дойдеш в нова форма, строен.

Та казвам: Започнете да изучавате Любовта наново. Оставете всяка душа свободна. Не се влюбвайте. Обичайте. Какво ще се влюбиш, тя има работа. Като видиш че чете, моли се. Дошъл един ми разправя за себе си, той седи и мисли, къде ли е отишла жена му. Някъде по мъже. Аз я виждам на едно място, тя коленичила, моли се на Господа. А той мисли, че тя ходи по мъже. Казвам: Тя ходи на Бога да се моли. А ти мислиш, че тя ходи да върши престъпления. Че кой от вас не върши тия работи? Когато мислиш нещо, трябва да знаеш, че е вярно. Всяко нещо, което не е вярно, то е лъжа. Тази лъжа скъпо ще ти костува за в бъдеще. Не допускайте в ума си никаква лъжа. Никаква съзнателна лъжа. Даже лъжата изпъдете навън, защото е една бомба. Ще кажеш: „Не си виновен братко“. Ако една бомба експлодира, тури я далече да се пукне. Един ден като се пукне ще ти причини вреда. Всяка лоша мисъл, която остава в твоя ум или в твоето сърце, тя ще експлодира. И като експлодира, ще причини вреда. Казвам: Такива наследствени бомби има оставени от нашите прадеди, баби, чичовци. Не си виноват ти. Ти ще прегледаш навсякъде. Като ги намериш, полекичка по всичките правила ще ги изхвърлиш далеч, че в къщи да не остане никаква бомба. Сега казвате: „Да се обичаме всички“. Има един начин за самовъзпитание. Туй положение в което сте дошли, вие се намирате в едно натегнато положение. Боледувате, защо? – Боледуването винаги се дължи на човешките чувства, на неестественото развиване на човешкото сърце. Аз следя тия неща. Казваш: „Как ще се оправят работите, съвсем загазих? Та пари нямам, та туй нямам. Та здравето си изгубих. Един ден ще ме погребат. Къде ще ме погребат?“ – Ще оставите, това са стари сметки. Те се разрешават. Те нямат никакво друго разрешение. Един българин ми разправяше една приказка за баща си, който ходил в оня свят. Той бил български чорбаджия, богат. Разболява се и се пренася три деня. Като се връща казва: „Синко, не трябва да се живее досега както сте живяли. Ходих в оня свят и видях как живеят. Донеси ми тефтерите“. Донасят му тефтерите и той ги хвърля в огъня, казва: „Така не може! Ако ти искаш да вървиш в моя път, изгори тефтерите! Нов започни!“ Трябва да започнеш наново! Вие искате Господ да ви помага. Вие искате Господ за вас всичко да направи. Ама мислите ли, с едно повишение Господ може да ви привлече при себе си. Някои вярват, че с конеца на едно повишение Господ може да ги привлече при себе си. С едно повишение вашата душа може да иде, но абсолютно е невъзможно с едно повишение вашето тяло да иде при Бога. Че как ще идете? – Вие сами трябва да идете при Бога. Повече от 300 милиарда клетки имате. Ако идете с всичките души във форма, с такова едно стадо в небето; с триста милиарда, ако идете да кажем коне, волове, овце, с всичкото туй тръгнете в оня свят да идете при Господа, де ще намери Господ място за вас. Как ще се явите вие с вашите добичета? Мислите ли, че вие при Господа ще се явите с вашите деца, които ви били ваши възлюбени. Ще носите всички писма, както сте писали неверни работи, че много сте опитали. Че сте се обичали и после в края на краищата сте разведени. Че сте родили деца и всичките измрели. Ще кажете, че сте женени. Какво ще кажете на Господа, кажете ми? – Да родиш едно дете, значи да идеш при Бога. Когато раждаш едно дете и не отиваш при Бога, ти не си родил. Ако една идея се роди в тебе и ако с тази идея ти при Бога не си ходил, никаква идея не си родил. В тебе едно чувство се родило. Ако с туй чувство не си ходил при Бога, никакво чувство не сте родили. Направил си нещо за Бога. Ако с туй направеното не си ходил при Бога, ти нищо не си направил. Това е заблуждение. Ние се намираме в заблуждения. Както някой човек, в съня си мисли, че е богат. Разправяше ми един мой приятел: „Молих се, молих се за пари, понеже бях беден“. Една вечер сънува „Чух, казва молбата ти“. – „Носехме такава торба със злато. Като ми дадоха, прегърнах я“. Казва си: „Уредих си работите. Ще ида еди къде си, ще уча, ще свърша. Това ще направя, онова ще направя. По едно време като станах, търся парите, няма ги“. Казва: „Не мога да дойда на себе си. Дадоха ми тия пари, да не би да ми ги откраднат. Ходя, гледам, влизам, излизам – парите ги няма, откраднати. Най-после се убедих, че това е един сън“. Един ден и ние като се събудим в другия свят ще видим, че тази торба, това са илюзиите. Тази торба със злато, това е Божията Любов, която слиза отгоре на земята. Дръжте Любовта, в нея са всичките възможности. Щом имаш Любов, твоят ум ще се развива правилно. Щом се развива твоят ум правилно, и твоето сърце ще се развива правилно, тогава и постъпките ти ще бъдат правилни. И ти ще започнеш да се отличаваш.

Сега, ние някой път се спираме и казваме: „Тъй казва Христос“. Какво казва Христос? „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Какво искал да каже Христос, че Той е Пътят? Аз съм Пътят, Той е Истината. Аз съм Истината, Той е животът. Какво искал да каже Христос? Само по Моя Път ако вървиш, ще дойдеш до Моята Истина? Само като си дошъл до Моята Истина, ще дойдеш до Моя Живот и тогава ще станеш едно с Мене. Тогава Моето ще бъде твое, и твоето Мое. Ние сега, без да сме ходили при Бога, без да вървим по Неговия Път, без да отиваме до Неговата Истина, без да приемаме Неговия живот, ние мислим, че сме разрешили въпроса. Никакво разрешение не е. Вследствие на това умираме. Казвате: „Трябва да се мре“. Не, аз не съм за умирането. Умирането според мене е едно уволнение. Не си изпълняваш добре длъжността на земята, ще те уволнят. Като те уволнят от едно място, ще те турят на по-голяма служба. Ако от първоначален учител станеш прогимназиален, или от гимназията влезеш в университета, има смисъл. Но, ако имаш повишение, а нямаш никаква работа, това никакво повишение не е в света.

Та казвам сега: Трябва да изменим метода за постижението. Да имате постижение на новата любов, която е в света. Не че тази любов, която сте имали сега, тя е постигнала своята цел. Каква трябва да бъде новата любов? Аз ще ви приведа един пример. Старата любов, това е тригодишно смляно брашно, от което сте направили хляб. Първоначално туй брашно е било хубаво. Но колкото повече времето минава, хлябът започва да става не вкусен. Новата любов, това е новото брашно, което днес е смляно. В новата любов не се мели за три години. Днес колкото ще месиш, толкова ще смелиш. Другото остава несмляно. Сега може да си представите идеята. Какъв извод ще извадите? Как ще познаете, че един човек ви обича? Най-първо трябва да се освободите от илюзиите. Кой ви обича? В присъствието на онзи, който ви обича се явява светлина. В неговото присъствие, във вас се явява едно разположение, въодушевлявате се, всичко върви. Той ви обича. В присъствието на Бога, всякога имате светлина. Когато Бог присъствува, тогава сме свободни. Казва: Дишайте! В топлината казва: Възприемайте топлината и светлината! Защо в топлината и светлината? Във всичките блага, които имаме на земята, Бог присъствува. Ние Го търсиме къде? Ние Го търсим извън светлината. Ние Го търсим извън топлината. Ние Го търсим извън въздуха. Ние Го търсим някъде във вселената. Как, в каква форма ще го намерим? Ако Бог не е в доброто. Ако Бог не е в правото. Ако Бог не е в Любовта. Ако Бог не е в Мъдростта. Ако Бог не е в Истината. Ако Бог не е в свободата. Ако Бог не е в живота, къде е тогава? Казвате: „Бог не е въздух“. Хубаво. Ако Бог не е в живота, ако не е в доброто, тогава къде ще Го търсим? Ние Го търсим извън тях. Къде е тогава? Ти не може да търсиш Бога, докато не Го обичаш. Търсенето трябва да се разбира. На земята ние търсим, щом обичаш някого, щом отидеш при някой беден човек, трепери от студ, ръцете му са вкочанясали, идеш, запалиш огъня, занесеш хлебец, чорбица и ти останеш да се поразговориш с него, Господ е вече с тебе. И като излезеш, Господ казва: Много добра е тази постъпка. Където вървиш, усещаш се радостен. Ти видиш този човек и казваш: „Нека умре, да се освободи света от него“. Господ казва: Не направи добре. Веднага усещаш гризение на съвестта. Та казвам: Научете се сега да обичате Бога в себе си; научете се да обичате Бога в другите; научете се да обичате Бога в животните, в растенията. Научете се да Го обичате във въздуха, топлината, светлината, в изворите, навсякъде да Го обичате. Като ходиш ще кажеш: „Присъствието на Бога е и в почвата“. Ако турим Неговата сила на тия частици на почвата, вие не бихте ходили по земята. Ще ви приведа едно сравнение. Вие влизате в морето. Морето е широко, но вие сте ограничени в лодка, или в един кораб сте ограничени. Вие може да се качите на един аероплан, може да пътувате с голяма бързина; в едно направление сте свободни. Като слезете на земята, и дойдете на сушата, на физическото поле, вие сте свободни. Вие в другите светове, ако идете, няма да бъдете свободни. В астралния свят ще бъдете толкоз свободни, колкото сте свободни в морето. В умствения свят ще бъдете толкоз свободни, колкото сте свободни в аероплана. На земята ще бъдеш свободен, ще ходиш свободно, навсякъде ще лягаш, ще ставаш. В аероплана не е така. Значи най-голямата свобода е тук на земята. Вие търсите друга свобода. Няма по-голяма свобода оттук. Ако ходиш в оня свят, ще се намериш в параход, в аероплан. При най-голямата свобода вие мислите, че тук сте в едно място на затвор. Че ние като идем на дургия свят, в другия свят искат разбиране. Трябва да слезеш от аероплана, да си свободен, да се качваш и да слизаш, и да се връщаш в аероплана. Ние ще ходим в оня свят да поправим погрешките. Като дойдем тук на земята, в свободата, тук правим произволите. Как ще мисли човек горе? Ти горе една погрешка не може да видиш. В астралния свят злото не може да видиш. Тук на земята ще видиш и злото и кривото. И тук на земята може да го изправиш. Как го разбирате? – Сега вие ще кажете: „Оплетохме се“. Никак не сте (се) оплели. Да ви кажа как да се отплетеш. Ти си донесъл на един художник изработено едно цвете, което е естествено, а другото изкуствено, но и двете миришат. Той не може да различи кое е изкуственото цвете и кое естественото. Казвам: Повикайте една пчела. Тя като дойде веднага кацне в естественото цвете. Казвам: Дето каца пчелата, там е естественото. Вие не може да познаете кое цвете е естествено и кое е изкуствено. Повикайте пчелата и дето кацне, то е естественото цвете. Кой ще ви покаже кои неща са добри? – Повикайте едно малко ваше чувство и там, дето вашето чувство каца, то е доброто. Там, дето вашата пчеличка каца, там е правото. Дето не каца, няма право. Дето вашите чувства не кацат, не е доброто. Дето вашите умствени пчелички не кацат, там не е правото. Дето кацат, там е правото. Дето е умът ви, там е правото. Там дето е сърцето ви, там е правото. Там, дето не е сърцето, там е злото. Там дето не е умът, там е безправието. Това са новите разбирания. Що е злото? – Там, дето не е сърцето. Що е доброто? – Там, дето е сърцето. Що е правото? – Там, дето е умът. Що е безправието? – Там, дето не е умът. Сега какво става? – Кацайте не на изкуствените цветя, но да кацате на естествените. Не на човешките цветя, но на Божествените. Сега ние кацаме все на нашите цветя и там иде нещастието. Еди кой си философ какво ще ви каже? – Не какво ще каже философът. Ние трябва да посеем Божественото семе, че цветята да растат, не да правим изкуствени цветя. Да посеем Божественото семе да израстне. Че туй Божественото цвете то да ни поднесе. Казвам: Когато ще кажете една дума „аз ви обичам“, казвате: „Учителю, аз ви обичам“. Аз седя някой път и аз като вас, и аз обичам. Колко ми е патила главата от такава обич. Аз разбирам, където и да ида, трябва да внеса своята светлина, топлина, моето благо да стане благо и на другите. Да може Божественото благо, което аз имам, да стане благо и за другите. Хората трябва да се ползуват колективно от него. Никой не живее за себе си, защото ние всички сме създадени само проводници на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Трябва да се стремим чрез нас, чрез всеки един, в малък размер като едно малко прозорче да мине светлината, да мине и топлината. Божественото в малкото или в голямото, това Божественото да мине през твоето сърце, през твоя ум. Сега как трябва да се основе бъдещето общество? Искам да се родят хората. Ще идем всички при Господа. Нали казват, че Господ ще ни съди. Знаете ли какво значи съдене? – Като идем в оня свят, Господ нищо няма да ни каже. Кой какъвто е, Господ ще го зарови в земята да види какво ще израстне. Ако е добър, ще изникне нещо и ще даде плод. Ако не е добър, от него какво ще стане? – От него ще излезе един магарешки трън. И тогава казвате: „Аз съм добър човек“. Всинца като идем при Господа, Той има място, градина казва: Посадете го да видим какво ще даде. То е съдба, посаждане в земята. Тогава, който е добър, ще започне да се радва и като израстне из Божествената земя ще завърже и ще даде плод, и ще види Господ. Онзи, който се мъчи, ще изсъхне и в него няма да има живот. И той ще израстне, но този магарешки трън само за 6 месеца ще бъде, като израстне, той ще изсъхне. Сега казват, че грешниците ще възкръснат само за 6 месеца. След 6 месеца ще изсъхнат. Праведните ще израстнат и няма да изсъхнат. Това е новото схващане. Така трябва да схващате нещата. – „Защо трябва да живеем добре“. Ще ви посадят. Казвате: „Какво ще правим в оня свят?“ – На Божествената нива ще ви посадят. Казвате: „Като се преродим“. Тази теория на прераждането е хубава, но има много криви разбирания. Вашето разбиране е тъй, както за една българска мома разправят. Тя се годява за много добър момък, много богат, милионер, къща има, хубав апартамент, няколко автомобили на нейно разположение, слугини, всичко туй. Тя си казва: „Намерих го“. След като се оженила, тя казва на майка си: „Мамо, нищо няма, ни апартамент, ни къща, ни слугини, излъгал ме е“. Гледам светът е пълен с лъжи. Дошъл някой, проповядва за Господа. Не ставайте проповедници на Господа. Какво ще проповядваш? – Говори за онова, което е. Не за онова, което не е. Като дойде някой при мене и ме пита: „Къде е Господ?“ Казвам: Не съм ходил при Него. Като ида при Него и се върна, ще ти кажа, и аз Го търся. Зная Го къде е, но не съм ходил. – „Защо не отиваш?“ – Казвам: Седя под някоя шубрачка скрит, чувам гласа му, като Адама, не ми издържа да се явя. Вие казвате, че не знаете къде е Господ. Знаете Го. Оставете вашите ерменски долапи. Оставете лъжливата любов, с която досега сте подхранвали нещата. Всяка лъжлива любов, оставете я. Туй, с което сме създадени, сме създадени. Ние сме създадени от една любов, която не е любов. Ние сме засега незаконородени деца. По линията на Каина някои вървят. Някои не вършат Волята Божия. Щом не вършиш Волята Божия, ти си незаконороден. Някой казва, че е чадо Божие. Как може някой да бъде чадо Божие и да върши престъпления и да няма никакво гризение на съвестта. Аз слушам от всички да казвате: „Не може да се живее“. Аз не искам вие да се насилвате. Някои искат да живеят добре. Ние да живеем добре тъй е невъзможно. Не може да живееш добре без да мислиш правилно. За да живееш добре, ти трябва да почувствуваш нещата, да ги възприемеш. Чувствата идат чрез закона на дишането. Чувството ще го възприемем и ще го опитаме. Едно чувство ще го издишаме навън и тогава ще кажем: „Господи, много ти благодаря за чувството, което ми даде. Господи, много Ти благодаря за хубавите мисли, които ми даде. Господи, много Ти благодаря за хубавите чувства, които ми даде. Благодаря Ти, че днес мога да направя едно малко добро дело. Същевременно работя за себе си, същевременно работя и за Царството Божие“. Аз като дойда при вас да ви проповядвам, не мислете, че ще дойда да ви убеждавам. Аз ще запаля. Аз имам една главня скрита в джоба си и след като ви приказвам, ще ви запаля дрехите и ще си замина. Паля ви, после да става каквото ще. Не искам да зная нищо. Ако сте добри, ще благодарите, ако сте от лошите, на пепел ще станете. Да горите, нищо повече. Ще го запаля да гори. Добър ли е или лош, ще го запаля, да го видя мисли ли право или криво мисли. Да гори. Ама чакай. Не, не горение, горение. Христос казва: Огън дойдох да запаля в света. И ако светът е запален, какво има? – Вие мислите без огън да мине. Всички ще горите. Праведните ще горят и лошите ще горят. Едните ще изгорят, а другите ще просветнат в светлината. Едните ще се мъчат, ще горят праведните, ще изпращат любовта си навсякъде. То е светлината. Сега някои от вас казвате: „За онези от вас, които не са добри, зор има. А за онези от вас, които са добри, благословение има“. Казва Писанието: Един се взема, а друг се оставя.

Ако вие мислите, че B може да отиде до C, ако и двамата искат да се съберат при Бога, горе в A да се обичат, туй е добро. И двамата трябва да идат при Господа. Той ще ги благослови. И двамата ще слязат долу. Те ще идат при Бога да ги благослови. Когато се обичате, ако не идете при Бога, Той да ви благослови и мислите, че всичко тук на земята е, вие се лъжете. Лъжата е нещо, на което Бог не е дал санкция. Всяко нещо, което в нас няма Божествена санкция, то е лъжа. Всяко нещо в нас, което има Божествена санкция, то е добро и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Имаш мир в душата си. То е Божествена санкция. Имаш радост в душата си, то е Божествена санкция. Имаш здраве, то е Божествена санкция. Разболял си се, търси причината. Казвате: „Трябва да се носи“. Не, не, разгледай всичките работи, изчисти се. Някой път ти се ожесточаваш. Защо боледуваш? – Не съжалявай, че болестта е дошла. Не се ожесточавай имането си защо си го изгубил. Ще намериш причините. Сега аз не искам нито да ви насърчавам, нито да ви обезсърчавам. Но ще ви запаля. Кому роклята, кому гащите. Казва: „Огън дойдох да туря.“ Желая и вие където минете да палите, всички неща да горят. Тогава огънят всичко ще пречисти. Любовта е един свещен огън, който трябва да пречисти мислите. Божествената Любов е огън, който трябва да ни пречисти, че да се освободим, да се срещнем. Като срещнеш един брат, като те погледне, той има две очи. Двете очи показват физическия свят. Като видиш добър човек, показва накъде да ходиш. Двете очи показват от физическото към Божественото. Имаш едно цвете, двете ноздри са физическия свят. Цветето, което миришеш, то е Божественият свят. Към него ще излезеш. Там, дето е слънцето, там е Бог. Имаш една уста, но и тя има едно гърло, дето влиза въздуха, и друго, дето влиза храната в стомаха. И там е Господ. От физическия свят към Бога отиваш. От двете към едното отиваш. И всякога, когато се наклонявате към водата, там е Господ. Когато възприемате въздуха, там е Господ. Когато възприемате светлината, там е Господ. Където е слънцето, там е Господ. От където иде една свещенна мисъл, там е Господ. Откъдето иде едно свещено чувство, там е Господ. В тази посока всякога трябва да се движите. Навсякъде, нагоре, надолу, наляво, надясно, накъдето и да е. И туй, което излиза от тебе, от себе си, отиваш към Бога. От Господа после ще се върнеш към себе си. Туй сега е донякъде едно правилно разбиране за всичко онова. Има още по-големи потънкости за правилното разбиране. За да се освободите от съвременните тревоги, за детето, (за) което се грижите, (за) майка му, която го е обичала; за цветето, което се грижите, сърцето, което го е обичало; за водата, който се грижи; за слънцето, което напича. Водата тече, въздуха се движи по единствената причина на слънцето. Слънцето кара и въздухът и водата. Всички ги кара слънцето. Какво означава това? – Слънцето казва: „Тъй, както аз служа на Господа и вие ще служите на Него така. Както аз се раздавам, пращам светлина, така и вие ще мязате на мене“. Как да живеем като слънцето? Как да се проявяваме? Като дойдем при едно растение, като дойдем при едно цветенце, окичено, като ме погледне казвам: Колко си хубаво. Господ казва: Не се безпокой. Ако аз се грижа за това цвете, което се облякло така хубаво, мислиш ли, че ти човекът, когото съм създал по свой образ и подобие, тебе ще оставя. Господ казва: Ще видиш своята погрешка, една неестествена мисъл. Ние трябва да станем естествени, да мислим хубаво. Сега ние мислим туй, което не е. Някой ме пита: Колко си добър? Аз се считам толкоз добър, колкото може да проявя Божествения живот. В даденият случай Божията доброта, която проявявам, то е моята доброта. Колкото може да проявя Божественото добро, то е доброто в мен. Колкото по-малко възприемам Божественото добро, толкоз по-малко съм добър. Та възможността е като дишането. Всички можете да бъдете добри, но трябва да възприемате в дадения случай повече. Нека остане във вас идеята, че Бог е безграничен, благ и добър. Вие ще видите колко сте лоши. Като речеш да идеш при Господа, усещаш едно колебание в себе си, не искаш да идеш при Бога. Мислиш, като те види, какво ще каже. Ти като ще отидеш при Господа, омий се, изпери си ризата. Като отидеш при Господа, ще се облечеш най-модерно. Няма да има нищо по тебе. Ще си вчешиш космите. Гурели няма да има. Ще идеш при Бога официален, и като те види Господ ще каже: Посадете го в земята. И всички както сте облечени официално, Господ ще каже: Посадете ги, и тогава като излезе ще видим кое е реално и кое не е. Реалното ще дойде с мене, нереалното ще окапе, както листата на растенията. Няма какво да плачете, но ще кажете: „Благодаря на Господа, че ме освободи от моите заблуждения. Всякой един разцвет на едно цвете, то е новото проявление на Бога. Ако едно цвете може да цъфне, така и аз всеки момент може да цъфна. И всеки момент може да се прояви хубавото. Така и моята душа може да се прояви“. Тъй щото не се обезсърчавайте от мъглата, от облаците, които засенчват вашето небе. Ако идете при Господа, небето веднага ще се изясни. Божественото слънце ще ви огрее. Като изгрее вашето слънце, всичко у вас ще възрасте и вие ще благодарите на Бога. Ако Бог не работи у нас, работата е друга. Сега аз вярвам, понеже сте запалени, ще се стоплите. Няма да има някой, който да не стопли. Аз не намирам, че вие сте лоши. Ето къде намирам малката погрешка. Ние пишем на Господа, но пишем на Господа само на зор, когато сме. После някой от вас по няколко години не сте ходили при Господа. Той пита: Къде сте, а вие все си намирате работа. Казвате: „Ще идем“ и мислите след 60 години ще идете. В годината поне веднъж трябва да ходите и да се върнете. Не там да останете. Като говорим да отидете при Господа, не говорим за умиране. Защото има едно ходене, което не е умиране. Него аз наричам възраждане. Като идеш при Господа, ще се възродиш. Всяка година да стане едно възраждане. Пък ако всеки месец може да правиш е по-хубаво. Ако и във всяка седмица правиш, още по-хубаво. Ако пък всеки ден по едно възраждане правиш, още по-хубаво. Ако всеки един час ходиш, хайде да го оставим. Казвам: Поне в годината едно възраждане, в месеца, в седмицата. Сега ви пожелавам в тази година да се възродите. Един наш брат го взеха, посяха го. Нашия брат Благо го посяха в земята, ще изникне. Досега каквото е правил, ще видим. Онова, което изникне, ще видим кое е Божествено и кое не е. Каквото остане долу, то е човешкото. Каквото излезе сега, то е Божественото. Като минавам, казва: „Учителю, искам да пиша за бъдеще“. Казвам: Сега ще те посеят. Той разбира работите. Той отишъл там да дава светлина на хората. Запалил свещта си и ги търси, чете своите стихотворения. Казвате: „Как да го разберем?“ Както и да го разберете, все е право. Някой казват, че вечерно време, ние сме обърнати с главата надолу. Земята като се обръща вечерно време се намираме с главата надолу. Не, нашето направление е горе. Небето е над нас, както и земята да се обръща. Каквото и положение да завземе, ние имаме само туй положение нагоре. Като се върти земята ние имаме положение нагоре. Нагоре и надолу, то е все нагоре. Няма надолу. Надолу в света е гъстата материя. Туй, което отвлича вниманието ни, то е долу. Всяко нещо, което ни отделя от Бога, то е долу. Всяко нещо, което ни привлича към Бога, то е горе. Небето показва стремеж нагоре. Там, дето Бог създал всичките звезди, те като светят казват: „Бог в нас работи“. От слънцето казват: „Бог в нас работи“. Звездите казват: „Бог в нас работи“. Всяко едно растение говори: „Бог работи в нас“. Там, дето не работи, има разрушение, смърт, смрад, нещастие. Господ казва: Тук работят падналите духове. Видиш нещо, което гние – там другите работят. Кое е по-хубаво сега?

Та казвам: Гледайте сега като ви посадят да бъдете готови, поне да имате плод. Какво ще занесете вие в оня свят? – В оня свят ще ви посадят. Най-първо ще изникнете в едно цвете. Сега да ви разправям съвсем ще се объркате. Ще изникнете в едно цвете, едно кокиче, ще дойдат ще ви помиришат. Някоя бубулечка ще дойде, някой човек ще ви помирише.

Христос казва: „Аз съм Живият хляб слязъл и който Ме яде, има живот.“ Ако разбираме буквално, ще извадим криво заключение. Казвате: „Ние като умрем“. Че ти като умреш, ще се разпростреш във всичките хора. Ще влезеш и ще се простреш във всичките хора. Ще се разпростреш навсякъде между добри и лоши. След малко ще започнеш да се събираш и в туй събиране там ще имаш опитности. Много хубаво е, красиво е това нещо. Когато Господ дойде в градината, нито един от вас да не е скрит. И като Адама да каже: Чух гласа Ти, но се убоях. Но да кажете: Ето ме Господи! Сега Господ ще те намери и ще каже: Какво търсиш тук? Ще започнеш да се извиняваш. Не искам да повтаряте онази погрешка, която Адам направи. Като каже: Адаме, къде си? Кажи: Ето ме Господи. Проводи ме Господи, аз ще ида да извърша Твоята Воля. Имаме един пример. Няма да бъдете и като Йона. Каза му Господ да иде в Ниневия, той взима пари, качва се на кораб и отива за Испания. Като го хвърлят от кораба, гълта го рибата, седи три дни в рибата и рибата го изхвърли навън, изникна Йон. Казва: „Господи, отивам да проповядвам!“

Та казвам: Като ви каже Господ: Къде сте?, не се страхувайте, излезте. Някои от вас казват: „Какво ще кажем на Господа? Страх ни е“. Има един страх, той е неразумен страх. Бих желал всички да имате разумния страх. В разумния страх, погрешките се поправят, а в неразумния страх, погрешките не се поправят. Идете при Господа и каквото ви каже, кажете: „Всичко ще го поправя“. Ще кажеш: „Всичко това, аз ще ида да го поправя“. Че как ще бъдете вие щастливи в света, ако Бог не е във вашия живот. Ако той не съизволява, как ще бъдете щастливи? Вие обичате някого. Ако Бог не съизволява с него, как ще бъдете щастливи? Вие служите някаква служба, Бог не съизволява със службата, как ще бъдете щастливи? Някъде отидете да работите и Бог съизволява с работата, радостен си. Завържеш приятелство с някого, Бог съизволява. Радостен си. Каквато и работа да вършиш, щом Бог съизволява, ти си радостен. Щом Бог съизволява, значи вървим по Божествения път на Любовта. Тогава има един свят красив. Каквато и работа да вършиш, ще бъдеш радостен. Гледайте работата, която вършите да съизволява Господ каквато работа и да е. Миеш ли, переш ли, каквато и работа да е, в която Бог съизволява, то е благословение. Каквато и да е погрешна работа, в която Бог не съизволява, ти не може да бъдеш радостен. Той ти казва: Прави каквото искаш, тази работа не може да бъде.

Сега какво остава в ума ви? – Не искам да остане във вас мисълта, че сте грешни. Искам да остане идеята във вас, че имате много задачи неразрешени, много работи недовършени, които трябва да се свършат. Каквото има да свършим, да се свърши. Казвате: „Много грешни сме“. Не, много задачи неразрешени има, трябва да се разрешат. (Учителят взима цигулката). Туй, което не се огъва, туй, което не се изкривява – Истина се зове. Тя носи свобода, защото нейното Царство е цялата вселена. Туй, което не се огъва е Мъдростта. Тя е силната в света, с нея Бог озарява своето лице. Туй, което не се окалва, туй, което е вечно, нарича се Любов. (Учителят чете една от темите). Казано е, чистите по сърце. Този брат е хубаво говорил, но не го разбира, той наизуст го е научил. Той казва: Две по две е четири, но защо е четири, той не знае. Това са земни работи. От физическия свят, винаги означава един преходен свят, който трябва да се разшири. Квадратът означава законът на вечността. Понеже, което става в Божественият свят, само физическият свят дава възможност Божествения свят да се прояви, да има разнообразие. Понеже в Божествения свят промяна и измяна няма, той е неизменен. Божественото във физическия свят трябва да се прояви. Казвам: Физическият свят е едно проявление на Божественият свят. Като идем при Бога от физическия свят ще намерим туй, за което сме копняли, ще го намерим. Ако искаме да видим Славата Божия, трябва да дойдем тук, да я видим между големите противоречия, които съществуват. Тук ще видим в какво седи Славата Божия. Казва Христос: От тия камъни Бог е в състояние, може да направи чада на Авраама. Ще вярвате, че като идете при Него, Той всичко може да направи от вас. Като започнете да (мислите) ще ви дойде на ум как да решите задачата. Една сестра дойде при мене и ми се оплаква. Казва: „В комисията имало един страшен и от сега треперя“. Казвам: Не се плаши. Господ е и в този страшния. Господ е скрит вътре. Казва: „Треперя“. Казвам: Няма нищо. Иди, казвам, с разумния страх, не с неразумния страх. После дойде и казва: „То не било толкоз лошо“. Казвам: Светът и животът не е така лошав, както вие го предполагате. В най-лошия живот, Господ е скрит, и в дявола Господ е скрит. Дяволът ви мъчи, Господ го гледа как ви мъчи, Той ви наблюдава. Дяволът не вижда Господа. Той го вижда какво прави. След като ви надупчи дяволът, Господ му удари две плесници и дяволът изчезне. Като му плесне две плесници, казваш: „Олекна ми“. Ти усещаш, че нещо ти олекнало на душата. Весел си вече. Господ казва: Така не се дупчи. Той казва: Иди на този Дух да му занесеш нещо хубаво. Той като дойде, мушне те. Той не изпълнява Волята Божия. Като онази слугиня, дето детето все плачело и тя го варди. И тя го ощипе, казва: „Заради тебе не мога да видя своя възлюбен“. Не зная какво става на това дете, то все плаче, а пък слугинята го щипе. Тази майка да не оставя детето слугинята да го развожда. Нека слугинята да иде при своя възлюблен, а тя да седи при своето възлюблено дете. Сега не оставяйте вашите свещени идеи да ги развождат другите с кончета. Всеки един от вас, сам да развожда своята добродетел, своята правда с количката, да тръгне с тях да ги развожда. Вашето детенце като върви и вие с него заедно. Те ще ви възпитат. Като, че те нищо не знаят, пък вие ще им разправяте. После те ще ви дадат. Едно малко дете казва: „Татко, защо ме обичаш?“ Бащата казва: „Обичам те, защото те родих“. – „А не, не че си ме родил. Ти ме обичаш, защото намери Господа чрез мене“. Децата ние ги обичаме, понеже на тях е Царството Божие. Всеки човек, чрез когото ние намираме Господа, ние ще го обичаме. Всеки човек, чрез когото ние не намираме Господа, ние не можеме да го обичаме.

Тази мисъл да остане.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Тази година много задачи добре ще се разрешат.

XVII година.
18 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 2 февруари 1938 г., сряда – 5 ч. с.
Изгрев – София.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни