Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_02_13 Четири погледа13 февруари 1938 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 13:00

Аудио - чете Живка Герджикова

"Красотата на Душата", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. II,
издание от 1948 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

"Красотата на Душата", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. II,
издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Четири погледа



Размишление

Ще изнеса няколко мисли върху Мъдростта.

„Начало на Мъдростта е страх Господен.“

„Аз дойдох виделина на света.“

„Така ще просветне виделината пред человеците.“

„Благославяй, душе моя, Господа.“

„Не забравяй всичките Му благословения.“

„Всяко дихание да хвали Господа.“

Без светлина, без знание и без мъдрост животът е неразбран. Някои религиозни мислят, че вярата може да се придобие лесно. Това е статическо разбиране. Всъщност, вярата е непреривен процес. Така статически мислят и за знанието. Казват, че като свършиш гимназия и университет, повече знание не ти трябва. Така казват и за раждането на човека. Веднъж да се роди човек, всичко останало е лесно. Това са незавършени процеси. Според някои естественици човек е излязъл от животинското царство. Той е минал през най-низшите форми, докато е достигнал до човешката форма. Но и тук не спира. – „Кога ще се завърши този процес?“ – Когато дойде до тази форма, от която не може да се зароди нова форма. А това е невъзможно. Само при свършека на света може да се говори за завършване на формите. Обаче, когато плодът узрява, той представлява начало на нов процес. Често се говори за обръщане на човека към Бога. Къде става това обръщане? В черквата ли? Там се говори за спасение, за раждане, за новораждане, за възкресение. После отново се започва. Като слуша тези думи, човек се отегчава. Наистина, еднообразието, повтарянето на едно и също нещо отегчава. За да не се отегчаваш, още при ставането от сън иди при Мъдростта и кажи: „Господи, какво да правя днес? Каква програма си ми наредил?“ Всъщност, какво правят хората днес? Мъжът става от сън и се пита: „Какво ли ще каже жената днес? Какво ли ще иска?“ Жената се пита: „Какво ли ще каже мъжът днес?“ Майката се запитва какво ще иска синът; бащата се запитва какво ще каже дъщерята. Слугата се запитва, какво ще каже господарят; войникът – какво ще каже офицерът. Всеки мисли за някого, на когото трябва да услужи. За когото и да мислите, това са вашите бащи, деди и прадеди. Къде са вашите бащи, деди и прадеди? – На онзи свят. Всъщност, аз ги виждам седнали на скамейки, на ученически чинове. Дядо ти, баба ти седят с разтворени тетрадки и книги, решават трудни задачи. – Какво правят там? – Учат и то сериозно учат, не си губят времето. На земята учението е вестникарство – новини, колкото щеш, а във вестникарските новини няма нищо сериозно. Това е общо за всички. „Трябва да живеем добре, да се молим.“ – Та вие живеете, какво искате повече? Но искате добър живот да живеете. Това е животът на Любовта. Добрият живот е храна за човека – значи ще се храниш с Любовта. – „Да мислим добре.“ – Доброто мислене е дишането. То има отношение към въздуха. Щом дойдеш до истината, ти трябва да знаеш вече как да прилагаш, как да се справиш със себе си. В човека има две естества, които са в постоянна вътрешна борба. За това се говори и в Писанието, но не е добре обяснено. Няма защо и да се обяснява, защото колкото повече се обяснява една работа, толкова повече се обърква. Какъв смисъл има да обяснявам как е станало едно престъпление. Като се стигне до следствие, идват съдията, лекарят, свидетели. Лекарят ще провери откъде е влязъл куршумът и откъде и излязъл. Ако случаят е смъртен, той ще провери как е настъпила смъртта. Съдията ще изпита какви факти за престъплението има налице. После ще направят аутопсия и ще се произнесат как е станало убийството. Това знание ли е?

Днес слушате проповедниците да говорят как един човек е престъпил закона, как е сгрешил. Някъде ще се съберат братя и сестри да разправят кой как е грешил. Какво печелите, ако знаете прегрешенията на хората, как се подхлъзвали и падали? Ще кажете, че сърцето на някои спряло, понеже една главна артерия или вена се пукнала. Констатираш, че работите не вървят добре. С това работите оправят ли се?

Вчера дойде една сестра, весела, разположена. Погледнах я, поусмихнах се. Казвам: Виждам хората винаги весели, когато се качват на кон. Щом слязат от коня, не са весели. Като видиш весел човек, казваш: „На кон е“. Не съм виждал човек на кон да не е весел. Като спусне краката си на земята, той е намусен, защото не е вече на коня. Качи се на коня, пак е весел. Казах и на сестрата: Вие сте весела, защото сте на коня. Аз бих желал да ви видя такава, като слезете от коня. Сега да ви кажа какво е конят. Твоите два крака са коне. Работиш с ръцете си, това са коне; слушаш с ушите си, това са коне, виждаш с очите си, това са коне. Затвориш очите си, вече нещо ти липсва. Престава да върви конят, не може да се движи. Конят е отличен, когато си отгоре, на него. Всичко върви по Божие благословение. Слезеш от гърба на коня, работите не вървят. Такова нещо е Мъдростта. Можем да я уподобим на кон. Когато тя ни ръководи, когато ни учи, тя ни носи, ползваме се от тази привилегия. Ние сме свободни в живота. Даже и като си мислим за Божията Мъдрост, и това ни допринася нещо.

Сега да дойдем до вашите стари работи, с които се разправяте. Питате: „Какво има още да учим?“ – Знаете ли, че човек остарява от леност, а се подмладява от работа? Като не работиш, имаш едно вътрешно безпокойство. Някой си мисли какво ще стане с него след 20–30 години. Кой ще го погребе, дали ще има пари да го погребат? Какво те ползва, ако има много попове? За поповете ще бъде добре, а за тебе – безразлично. Казват: „С почести да го погребат“. Отгоре с почести, отдолу с безчестие – ще го ядат червеите. Така правят много жени: Отвън се обличат с коприна, отвътре – с коприва. Аз не бих желал нито едното, нито другото. Мислиш, че ще умреш. Да, но има начини да не умираш. Червеят умира, защото не е приспособен към светлината. Тя го изсушава. Има религиозни, които, като червея, живеят в земята. Като излязат на светлината, т.е. в света на Мъдростта, те умират. Затова се страхуват от Мъдростта. Като чуят да им се говори за Мъдростта, те казват: „Спри, недей говори за Мъдростта. Ние сме яли нейната попара. Говори ни за земята, за нещо по-хладно. Ние сме опитали тия лъчи“. Право мислят тези хора, но това е живот на червея. Какво става с цвете, изложено на светлината и топлината? – То расте. В случая червеят представлява състояние, фаза, която има място в природата. За да живее на светлина, той трябва да измени своя вид, своята форма.

И тъй, когато дойдете до Мъдростта, трябва да измените начина на мисленето си и разположението си към нея. Представете си, че обувките ви стягат. Сърдите се на този, който ги е изработил. Преди всичко той не е направил обувките за твоя крак. Ти по погрешка си купил обувки не по твоя номер. Има различни номера обувки и ти не си попаднал на твоя. За да живееш в Мъдростта, трябва да познаваш нейните закони и правила. Например, като влезеш в областта на Любовта, ти усещаш малка топлина. Щом излезеш вън от Любовта, всичко около тебе замръзва, ти си в покой. Като влезеш в света на Мъдростта, около тебе се явява светлина. Щом излезеш вън от Мъдростта, ти потъваш във вечен мрак, покой. Дойде ли малка светлина, ти имаш желание да излезеш от този покой – да влезеш в света на Мъдростта. Като влезеш в областта на Истината, ти се разширяваш. Около тебе е простор. Като напуснеш този свят, веднага се ограничаваш – пак си в покой. Това е диагноза, да познаваш кога си в света на Любовта, на Мъдростта и на Истината. За да се справят с тези прояви, умът и сърцето ви трябва да се приспособявате към тях.

Човешкият мозък, както е устроен, не може още да издържа на голямо знание, на голяма светлина. Сърцето пък не може да издържа на голяма топлина. Например, някой не може да издържа, когато двама души се обичат. Мъжът не може да издържа, когато друг мъж обича жена му. Жената не може да издържа, друга жена да обича мъжа. Това са човешки разбирания. Ти мислиш, че този, който обича жена ти, е нещо съвършено различно от тебе. Да, той не е като тебе, но и ти не си като него. От твое гледище право е, че никой мъж не може да обича твоята жена. Сега ще обясня горната мисъл. Казваш: „Трябва да се обичаме“. Това е вярно по отношение закона на Любовта. Значи ще обичаш Любовта, няма да обичаш безлюбието. Ще обичаш Мъдростта, няма да обичаш глупостта. Ще обичаш Истината, няма да обичаш лъжата. Казваш: „Да обичаме всичко!“ – Можеш ли да обичаш глупостта? Ще обичаш Мъдростта, която носи светлина, а не глупостта, която отнема светлината. Да обичаш някого, значи да му дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на глупостта, която те обрала, взела ти всичко? И да искаш, няма какво да дадеш. Невъзможно е да обичаш и да не дадеш нещо от себе си. Какво ще дадеш на Бога? Трябва да Му дадеш сърцето си. Той иска сърцето ти.

„Сине мой, дай ми сърцето си!“ Единственото нещо в човека, неустроено, неорганизирано, това е неговото сърце. Там всичко е объркано. На това се дължи нещастието на човека. Понеже обича човека, Бог иска да му помогне, да го освободи от страдания. Той иска сърцето му, за да организира този объркан свят. Мъчно се убеждава човек. Той казва: „Как ще си дам сърцето? Какво ще правя без сърце, къде ще го намеря?“ Това е фигура на речта. Въпреки всичко, светът е така създаден, че един ден ще дадеш сърцето си. Като те вземат и сложат в ковчег, с почести и уважение, ще те изнесат вън от света. Ще те арестуват на общо основание. Къде ще отидеш, и ти не знаеш. За всеки, който умира, аз казвам, че е арестуван или интерниран. На земята не искат хора без сърца. Къде отиват интернираните? – От едно място на друго. Кой откъдето е дошъл, там го изпращат. Един ден, като ви интернират, ще ви изпратят там, откъдето сте дошли. Значи ще напуснете земята и ще отидете в другия свят. Това е неприятно интерниране, но аз го взимам като пример за пояснение на известна истина. Някога и глупавия арестуват, и то с голяма почест. Той върви напред, придружен от двама стражари. Той командва, а стражарите го следват. Има ли някакво безчестие в това? Някога изпращат арестуваните с още по-големи почести: Двама вървят пред него, той в средата и двама след него. На какво е център глупавият? – На своите глупости. Като видя някой арестуван, аз правя превод на картината. Казвам: Този човек е център на своите глупости. Това е в широк смисъл. Някъде те посрещнат много добре, но след време туй посрещане ти излезе много солено. Някой обича да се разхожда по градовете, любопитства да види как живеят хората. Един ден попада на една разбойническа банда, която го обира и го изпраща да си върви. Втори път той не се решава да задоволява любопитството си.

Ще приведа примера за любопитството на Ева в рая. Тя се разхождала из райската градина, опитвала всички плодове. Един ден се спряла пред дървото за познаване на доброто и злото. Тя казала: „Хубави са и тези плодове“. Тя задоволи любопитството си, опита и този плод, но скъпо плати. Докато се разхождаше свободно из райската градина, тя беше щастлива; тя беше доволна от знанието и културата на рая, обаче любопитството ѝ я постави пред голям изпит. Изкусителят я разхожда дълго време, докато я накара да вкуси от забранения плод. Тя занесе от него и на Адам, но скоро съзна грешката си. Това е едната страна на въпроса. Какво мислеше Ева? – Тя мислеше за това, което не се сбъдна. – Къде е Ева днес? – Вътре във вас. Всеки ден вие отивате при това дърво като пред лотария. Взимате по един билет и влизате в света за познаване на доброто и злото. Представяте си, че ще спечелите един милион и смятате да си купите апартамент, автомобил, да живеете свободно. После ще се ожените, ще имате синове и дъщери. Един ден лотарията се тегли и вашият билет е празен. Това е дървото на заблуждението. В това отношение вие приличате на онзи българин, който след освобождението на България се върнал от странство, където завършил висшето си образование. Той се явил пред княза с молба, да му се даде подходяща служба. Младият владетел се зарадвал, че идва при него човек с високо образование. Той искал да го назначи пръв министър. Обърнал се към просителя и го попитал: „Каква служба искате?“ – „Искам да бъда назначен за директор на гимназията.“ Князът го изпратил тогава при министъра на народното просвещение – той да го назначи. И днес мнозина отиват при Господа да им даде нещо. Той иска да им даде почетна служба, висок пост, а те искат директорство. – Щом е така, ще отидете при министъра на просвещението. Като ви наблюдавам, виждам, че всички изгревчани искате да бъдете назначени директори. Не можете да станете първи министри, защото нямате нужната светлина. Като директор, ще управляваш само една гимназия с няколко стотин ученици, не можеш да заповядваш на цялата страна. Докато сте лишени от истинското знание, не може да заемете висок пост. Както ви говоря днес, това е маниер на проповедник. Той казва: „Трябва да направиш това и това, да знаеш това и това“. Няма какво да ви казвам какво да знаете и да правите. Казвам: Светлина ви е нужна. Изваждам от джоба лампичката си и светне навсякъде. А така, да ви казвам, че светлина ви трябва, това е заповед. Извадя лампата си, светна на всинца ви и нищо не говоря. После отварям книгата си и давам да четете от нея. Взимате книгата, обръщате я натук-натам, но не искате да четете. Казвам: Тежко ви! Вие сте в тъмнина. Излезте вън! Можете и без светлина. Такова е днес положението на повечето хора. Сутрин, като изгрее слънцето, то казва: „Цък!“ Това значи: на изток има вече светлина. Извади книгата си и почни да четеш! Ако не искаш да четеш, ще дойде залеза на слънцето и ще каже: „Цък!“ – ти оставаш в тъмнина. Изгревът на слънцето наричам раждане. Ако слушаш Господа и четеш на слънце, то никога няма да залезе. Ако не слушаш Господа и не четеш, слънцето ще залезе. Говорите за праведни и грешни, за умни и глупави. Каква е разликата между тях? – За глупавия и грешния слънцето всякога залязва, а за умния и праведния никога не залязва. Умният възсяда коня си и върви с него, а глупавият пъпли по земята. Ако можеше да ходи, той нямаше да бъде глупав.

Казваш, че си неразположен. Радвай се, неразположението е предметно учение. То се дава за нещо. Казваш: „Тежко ми е“. – Бръкни в чувала на гърба си, извади част от тежестта. Изваждай, прибавяй, докато ти олекне. С едната или с двете ръце, вади и слагай, докато можеш да носиш. – „Как да се справим с живота си?“ – Чудно нещо, как да се справиш! Имаш нужда от хляб. Влизаш в една фурна, пълна с различни видове хляб. Опитваш един, не ти харесва. Опитваш втори, трети, докато попаднеш на хляб, който задоволява вкуса ти. Яж от хляба и се разговаряй с него. Кажи му: „Аз имам особено разположение към тебе. Между толкова хлябове тебе харесвам, тебе намирам за най-добър“. Хлябът ще те погледне с двете си очи, ще те обикне и ще каже: „Дай си ръката!“ Ето начин да се справиш с неразположението си. Какво щеше да бъде, ако беше попаднал на развален хляб и да го носиш в торбата си цял ден. Като огладнееш, сваляш торбата си, сядаш на тревата, начупваш хляба и почваш да ядеш. Обаче разочарованието идва. Не излиза така, както си очаквал. Ако ядеш от този хляб, стомахът ти ще се разстрои. Какво ще правиш? Без хляб не може, но как ще ядеш мухлясъл хляб? Гладен си, какво ще правиш без хляб? Трябваше да бъдеш предвидлив. Преди да сложиш хляба в торбата, да го опиташ. – „Други слагаха хляба в торбата ми.“ – Ще извадиш заключение, че те не са умни хора. – „Какво трябва да направя аз?“ – Ще се върнеш назад, защото ти предстои дълъг път. Ще отидеш там, откъдето си тръгнал.

В заключение казвам: С глупави идеи не можеш да вървиш напред. – „Защо да не вървим напред?“ – Войник си. Тръгваш за фронта. Няма ли да провериш патроните, които носиш със себе си? Цъкаш един път, два пъти, не хващат. Неприятелят е добре въоръжен. Как ще се биеш с фалшиви патрони? – „Не, аз трябва да вървя напред!“ – Как ще вървиш? Отиваш да воюваш, хубави патрони нямаш. Цъкаш – нищо не хваща. Ще се върнеш назад. Ако се върнеш, ти си умен човек; ако не се върнеш, от глупавите си. Оръжието ти трябва да бъде добре проверено. И ножът на пушката да бъде здрав. Следователно, ако имаш знание, то трябва навсякъде да те ползва. Ако не те ползва, то е излишен товар. Казва се, че Бог е справедлив. Какво се разбира под това? Не можеш да направиш престъпление, на което Бог да съизволява. Не можеш да направиш добро дело, което Той да не приеме. Престъплението погубва човека, а доброто дело го повдига. Следователно, като те съдят за нещо, ще знаеш, че постъпката ти е лоша.

Всички знаете какво е затворът на физическия свят. В духовния свят затворът е друго нещо. Ако си глупав и сгрешиш, веднага слагат в затвора и тебе, и погрешката ти. Ако си умен и сгрешиш, погрешката слагат в затвора, а тебе освобождават. Ако се държиш здраво за погрешката си, и тебе ще затворят. И обратно: ако си направил добро, тебе ще изпратят навън, а на доброто ще отдадат всичката почит и уважение. Ако се държиш за доброто си и го оценяваш, и на тебе ще отдадат почит. Някой направи добро, но се страхува, не знае как ще погледнат на него. Тогава на доброто се отдава почит, а човека изпъждат. Често се оплаквате, че правите добрини, а добро не сте намерили. Вие сте от онези, които не обичат доброто. Като правиш добро, цялата ти душа трябва да участва в него. Кажи: „Свързан съм с доброто и не се отделям от него. Където е доброто, там съм и аз“. А като се отделиш от доброто, всичкото уважение и почит се дават на него, а за тебе нищо няма. Това са новите възгледи, които трябва да приемете.

Аз не искам да ви уча. Как ще ви уча да обичате? Вие отдавна знаете това; отдавна сте учили как да обичате. Имате знания, които отдавна сте придобили. Дойде някой и се оплаква от страданията, които синът и дъщерята му причиняват. Разказва ми как не го слушали, как го обиждали. Казвам: Не те разбирам. – „Как да не ме разбираш?“ – Много просто, никога не съм имал синове и дъщери, не мога да вляза в положението ти. Защо не те слушат? Откъде дойде непослушанието в тях? Едно от двете: Или от тебе са го приели, или от жена ти, а може и от дядо ти, от баба ти. Все е дошло отнякъде. Върнете непослушанието на онзи, от когото сте го взели. Онази материя, която не влиза в работа, трябва да се върне там, откъдето е дошла. Щом сте недоволни от непослушанието, върнете го, то е чуждо. Важно е, че не знаете как да го върнете.

Една селянка идва при мене, носи ми едно яйце и казва: „Това яйце го открадна детето ми; не зная какво да го правя. Ще го оставя на тебе“. – Аз не приемам крадени яйца. – „Тогава какво да правя?“ – Ще хванеш детето си, ще сложиш яйцето в ръката му и ще му кажеш да го занесе там, откъдето го е взело. – „Какво ще мислят хората за нас?“ – Те сега, именно, мислят лошо, като взехте яйцето и не го занесохте. В другия свят, във вестниците съобщили за открадването на яйцето и тръгнала цяла комисия и детективи да го търсят и ще намерят яйцето у вас. Колкото по-рано го върнете, толкова по-добре. Вие се страхувате от хората, а не ви е страх от Бога! Като сте направили грешка, изправете я. Върнете яйцето на хората. Така те ще имат добро мнение за вас. Ще кажат: „Майката и бащата са умни хора, добре възпитават детето си“. Ако не го върнете, лошо ви очаква. Продължавам примера. Като си отиде селянката, започнах да гледам из стаята си, да не би някое от моите деца да е оставило едно яйце, взето отнякъде. Чуждото яйце, това е чужда мисъл. Като намеря такава мисъл, хващам детето, което я е оставило, и казвам: Вземи това яйце и го занеси там, откъдето го взе. Върни го, преди да е залязло слънцето. – „Сгреших.“ – Ще изправиш грешката си. Ако те посети едно неестествено желание или една неестествена мисъл, първо я разгледай внимателно, изучи я и тогава или ще я приемеш, или не. Бог не обича глупавите и неестествени неща. Той е дълготърпелив, всичко търпи, но не съизволява на тях. Той благоволява само към мъдрите и разумни прояви. Глупавите работи причиняват страдания. Страданието е език, с който Бог говори на човека. Кажеш ли на някого, че няма да постигне желанието си, той се наскърбява. Много естествено. Той е насочил всичките си енергии към това желание и изведнъж ги спираш. Все едно да го удариш внезапно по ръката. Този удар спира правилното кръвообръщение. Той препятства на правилното движение на мозъчните енергии. – Как може да се подобри кръвообръщението? – С разтривки, с вани. Пазете се от подпушване на нервната система, което се предизвиква от наслояване на неестествени мисли и чувства у човека.

От години вече аз говоря за Любовта, търся начин, как по-лесно да ви я обясня. Какво забелязвам? – Колкото повече се говори за Любовта, толкова по-неразбрана става тя. Ако искаш да си навлечеш мъчнотии и неприятности, говори само за Любовта. Опитай се само да говориш за Любовта в някой дом с турски дух! Влезеш ли в такъв дом, за всичко можеш да говориш, но не и за Любовта. Стане ли дума за Любовта, ще затвориш устата си и ще мълчиш. Турците гледат на Любовта като на свещено нещо, за което не трябва да се говори. Не можеш да запиташ турчина как е жена му – ще се пазиш. За всички в къщи можеш да питаш, но не и за жена му. Разбиране е това! Ще кажеш, че това е старо разбиране. Старо или ново, ще го зачиташ.

Наблюдавам хората как работят за подобрение на живота, за оправяне на света. Те не разбират своя живот, а искат да изправят целокупния. Слушам една сестра да се оплаква от мъжа си, че не живее добре. Виждам нейния живот. Тя сама не е оправила своя живот, а иска да оправи мъжа си. Как ще го оправи? Бог, Който създал мъжа, не прави усилия да го измени, та тя ще го оправи! Няма защо да оправяте хората. Да мислиш, че можеш да ги оправиш, това е заблуждение. Ти си добър певец, добре пееш, но влизаш в хор, където диригентът не е добър. Какво ще постигнеш със своя хубав глас, ако диригентът не може да хармонизира хористите? Как ще се справиш с тази дисхармония? Има известни тонове, които, взети групово, не звучат хармонично. Както тоновете не всякога се хармонизират, така и хората не могат лесно да се хармонизират. Двама души, поотделно взети, са добри, но събрани заедно не живеят добре. Единият взима половин тон по-горе, другият половин тон по-ниско, но заедно не звучат добре.

Аз съм говорил за основния тон на Любовта и сега говоря. Основният тон на Любовта е червения цвят. Важно е кой червен цвят. Ако попаднеш точно на основния тон на Любовта, целият свят трябва да почервенее. Когато всичко около вас стане червено, Любовта е дошла. Тогава всичко ще се стопли. Сега салонът ни се отоплява с печка, но като дойде Любовта, печката ще бъде излишна. Каква по-голяма икономия от това, да не си служиш с въглища и дърва. Зима е, вън е 30 градуса студ. Влизаш в студена стая, без печка, без никакво отопление. Какво ще правиш? Вземи основния тон на Любовта и стаята ти веднага ще се стопли. От крана на Любовта ще се разнесе мека, приятна топлина. Сега може да се говори, че трябва да се обичаме, да си помагаме, но ако не можеш да вземеш тона на Любовта, говоренето е напразно. Имате любов, но не знаете как да обичате. Мъчно се обича човек. Какво ще стане с пеперудката, ако от любов измиеш крилцата? Ако съм на мястото на пеперудата, не бих желал никой да ме къпе, нито бих желал да ме ръсят с гъста захарна течност. И в единия, и в другия случай движението на пеперудата ще се парализира. Красиви, грациозни са пеперудите.

Преди години, бяхме с няколко братя в село Елидере, Баташко. Един ден излязохме вън от селото на разходка. Седнахме на една поляна. Отнякъде прилетяха цял рояк пеперуди и накацаха по нас: по главите, ръцете, шапките ни. Казах на братята да не ги разпъждат. Нека си кацат спокойно. Никога не бях виждал толкова много пеперуди на едно място. Колкото време седяхме, те се въртяха все около нас. Тръгнахме да си отиваме, и те с нас. Изпратиха ни донякъде и се върнаха назад. Пеперудите бяха от различна големина, с различни краски – една от друга по-хубави. Наблюдавах с удоволствие движенията им. Ако една мома би имала такива грациозни движения, тя би извикала вниманието и възторга на всички. Добре, че бяха пеперуди, а не моми!

Под „мома“ и „момък“ аз разбирам друго нещо, не външната форма. Според мене момата е една идея и момъкът е също една идея. Всяко живо същество – комар, муха, птичка, това са все идеи. Така трябва да разбирате. Когато комар кацне на ръката ми, аз не се смущавам. Зная, че той прави инжекции; иска да извади малко от кръвта ми, да я изследва. Колкото и да е учен, аз обаче не му позволявам да ме инжектира, да взима кръв от мене. Казвам: Господин професоре, извини ме, не съм разположен да ми правиш инжекции. След това го духна и той отскочи настрана. После той отново дойде при мене и започва да ме убеждава: „Моля те, ела в нашата лаборатория. Ще извадим малко кръв от тебе, ще я сложим в шишенце и със златни букви ще напишем: „Кръв от светия“.

Вие разсъждавате върху много въпроси и казвате: „Какво ли мисли Господ за нас?“ – Какво ще мисля? Вие живеете в един разумен свят. Възвишените същества, които са създали слънчевите системи, топлината, светлината, всички живи същества, нищо не искат от вас. Те работят върху съзнанието ви, искат от вас не само да се учите, но и да разбирате. Те изпращат светлината и топлината; знаят каква сила се крие в тях и пак нищо не искат от нас. Те казват: „Учете, за да познаете себе си, да разберете своето тяло“. Вие имате очи и не знаете защо ви са дадени и от каква материя са направени. Не знаете и как да ги употребите. Уста имате, не знаете как да я движите; ръце имате, не знаете как да работите с тях; крака имате, не знаете как да ходите. Знаете ли какво голямо значение има вървежът? Който разбира това, още като тръгне от дома си може да познае ще има ли успех в работата си. Достатъчно е да направиш една стъпка пред мене, да ти кажа кой си и какво ще излезе от тебе. Твоят вътрешен свят е отразен в твоята стъпка, в твоето движение. Какво може да се очаква от едно дете, което гледа ту в земята, ту настрана, когато майка му говори? И погледът изразява вътрешния свят на човека. Велика наука е да познаваш човека, да проникваш в неговата душа.

Четири неща са необходими за познаване на човека. Първо, трябва да срещнеш погледа на човешкото сърце – дъщерята на човека. Второ, трябва да срещнеш погледа на човешкия ум – синът. Трето, трябва да срещнеш погледа на човешката душа – майката. Четвърто, трябва да срещнеш погледа на човешкия дух – бащата. Следователно, ако не разбираш погледа на човешкото сърце, ум, душа и дух, ти никога не можеш да познаеш човека. Ако не разбираш погледа на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина и на Божия Дух никакво познанство не може да съществува между хората. Само по този начин може да бъдете свободни и да живеете добре. Като човек, ти трябва да бъдеш свободен да чувстваш, както твоето сърце иска; да мислиш, както твоят ум иска; да се проявяваш, както твоята душа и твоят дух искат. Това значи свобода. Това подразбира свободни, правилни отношения.

Казах ви днес четири правила, които трябва да се изучават. – Къде се намират те? – В свещената книга на живота. Те са написани там, но трябва още да се обясняват. Преди хиляди години те са посадени в земята, но още не са израсли. Ще кажете, че първите християни са живели по-добре от вас. Това е заблуждение. Ще излезе, че първият свят, създаден от Бога, е по-добър от сегашните. Това е друго заблуждение. Сегашният свят е по-красив от миналия. И бъдещият свят ще е по-красив от сегашния.

Много естествено, красотата е непреривен процес. Вярванията на нашите деди са били хубави, но нашите са по-хубави. Бъдещите ще са още по-хубави. Вярата на сегашните хора е по-добра от тази на миналото. Казваш: „Едно време, когато бях дете“. – Не съжалявай, че си бил дете. Сега си стар. Не съжалявай, че си стар. На каквато възраст и да си, нищо не губиш. Едно време си бил дете на физическия свят, после си станал дете на духовния свят. Най-после ще станеш дете на Божествения свят – дете на Бога. Тогава ще разбереш, че имаш само един Баща – Бога. Ще дойде ден, когато ще разберете, че един е вашият Отец. Ще имаш много бащи, докато съзнаеш, че си дете на Бога. Тогава ще престанеш да мислиш, че си мъж, голям човек, с брада и мустаци, или че си жена, майка на няколко деца. Тези мисли трябва да отпаднат. Ще мислиш, че си светла душа, излязла от Бога, която може свободно да се разхожда из цялата Вселена – и на земята, и на слънцето. Навсякъде ще работиш и ще се развиваш, ще живееш според Божествените условия, в свобода, а не както хората ти диктуват отвън. Днес това е далеч от вас. Тъй както сега живеете, е добре, но ви очакват по-добри условия. Засега, като ви наблюдавам, виждам, че няма по-добри хора от вас, по-възпитани. Ще кажете, че чужденците живеят по-добре, по-възпитани са от вас. Аз не гледам на външната страна на нещата, не обръщам внимание на маските. Всеки човек си има по една маска на лицето. Аз не гледам на външната маска, но гледам какво се крие зад нея. За мене са важни два момента: как ме приема човек и как ме изпраща. Може да ме приеме зле, да ме изпрати добре. И обратно: да ме приеме добре, а да ме изпрати зле. И най-после, може да ме приеме добре и да ме изпрати добре. При всичките случаи аз търся причината. Ако някой ме изпрати зле, аз намирам грешката в себе си, а не вън от мене. Някой ме приема добре, защото очаква нещо от мене, има някакъв интерес. Щом не получи това, което очаква, той ме изпраща зле. Ако съдбата е строга към тебе, къде е вината? – В тебе. Христос се моли за много работи на Господа и молитвата Му се чуваше. Когато се моли за Себе си, молитвата Му не се прие. Христос знаеше, че причината за това е в самия Него. Той пое греховете на света и представи всички грешници пред Бога. Тогава Бог Му каза: „Ти пое греховете на хората, пожела да платиш дълговете им и сега ще плащаш. Ще дадеш всичко, каквото имаш: имот, чест, положение, а най-после и живота си“. Христос каза: „Да бъде Твоята воля!“ – Справедливо ли е това? – Справедливо е. И на вас казвам: Ако се наемете да свършите една работа, свършете я! Ако не можете, не се наемайте. От вас зависи да се наемете за нещо, или да не се наемете. Даваш обещание да направиш нещо – изпълни го. Преди да си обещал, мисли. Не давай обещание за нещо, което не можеш да изпълниш.

Често ме питат: „Като отидем в онзи свят, ще се познаваме ли?“ Вие тук не се познавате, че там ще се познавате! Ако тук се познавате, и там ще се познавате; ако тук не се познавате, и там няма да се познавате. Ако тук сте били добри и разумни, и там ще бъдете същите; ако тук не сте били добри и разумни, и там няма да бъдете такива. Невъзможно е тук да си лош, а там – добър. Богатият познаваше ли бедния Лазар? Те си разменяха по две–три думи: „Лазаре, как си?“ – „Добре съм, господарю.“ Богатият влизаше вътре, а Лазар оставаше вън. И двамата заминаха за другия свят: Лазар влезе в лоното на Аврам, а богатият остана вън. Той каза: „Отче Авраме, аз познавам Лазар. Прати го при моите близки, да им каже как да живеят“. – „Познаваш го, но той не може да отиде. Както едно време Лазар не можа да влезе в твоя дом, така и сега не може да влезе. Пропаст има между тебе и него.“ Между добрия и лошия човек не могат да съществуват никакви отношения. Те се разговарят, но не могат да се обичат. Единият ще се мъчи, а другият ще благува. Това е закон, който не може да се престъпва. Всеки ще живее според това, което е изработил. Питате: „Ние от кои сме?“ Вие знаете от кои сте, не е нужно аз да ви кажа. Аз говоря за изправимите грешки. На земята грешките се изправят лесно: една грешка за една минута. В онзи свят, обаче, една грешка се изправя за 200 години. Там порядъкът е съвсем друг. Там 200 години не представляват нищо. Затова, именно, земята е място за изправяне на грешките. Където и да е, на земята или на онзи свят, грешките трябва да се изправят. Ако не се изправят, ще носите последствията им. Има големи и малки грешки, но и едните, и другите трябва да се изправят. И на онзи свят хората се мъчат, както и на този. Гледаш, че някои благуват, а ти лежиш в болницата с отрязан крак. Сърцето ти се къса, като гледаш здрави хора, но няма какво да правиш, ще търпиш. И на онзи свят има болници, както и на земята. И там има милосърдни братя и сестри, както и тук. Там ще лежиш повече време, отколкото на земята. От човека се иска да учи – независимо в кой свят е, на земята или в другия свят. Ще учиш, докато придобиеш ценни опитности.

И тъй, изучавайте Божията Мъдрост. – „Как?“ – Като изправяте грешките си. По възможност по-малко грешки! Някой мисли, че вината за грешките му е вън от него. Все едно, че паразит е дошъл отвън и го полазил. Турците имат обичай, като ги полази някой паразит, не го убиват, но го хвърлят на земята. – „Живо същество е, нека си живее“ – казва турчинът. Те постъпват добре, но ще им дам следния съвет: Нека всеки носи по едно празно шишенце в себе си и като хване един паразит, да го сложи в шишенцето, да не го хвърля на земята. След това, като отиде на разходка, да го пусне на тревата, да пасе. И на вас казвам: Слагайте грешките си в шишенца и като отивате на разходка, пуснете ги на тревата да пасат. Това е предметно учение, което трябва да се използва.

Преди една седмица в София идва английски хор. Питаха ме какво впечатление имам от него. Казвам: В хоровата музика англичаните са добре. Също така са добри изпълнители на класическата музика. И българите пеят добре, но им липсва изпълнение. В тази област трябва още да работят. Понеже българите са енергични, като дойдат до военни песни, добре ги изпълняват. Те не могат да пеят тихо, изгубили са нещо в музиката. В пеенето българите са свободни. Макар и в хор, всеки пее така, като че той е диригент на хора. Свободата е необходим елемент в музиката и пеенето. Само така човек може да мисли. Някога ще ви кажа какво се иска за класическо пеене. Първото условие е дисциплината на тялото. Цялото тяло – всички органи и клетки, трябва да трептят музикално. Тогава човек пее и свири естествено, с разположение. Тогава и животът му се осмисля. От всички се иска музикалност, да се свържат с близкия музикален свят около себе си. Слушали ли сте песента на цветята, когато цъфтят? Слушали ли сте хора на зреещите плодни дървета? Слушали ли сте хора на течащите реки? Слушали ли сте песента на летния ефир, като гали и милва дръвчетата? Ще кажете, че всичко това е шум. Не, ухо е нужно, да чуете тази песен и музика, да се слеете с нея.

Всичко в природата е живо! Във всичко, създадено от Бога, има велик смисъл. Във всичко има музика и песен. Можеш ли да се свържеш с онази музика, която се движи между 32 и 4000 трептения? Можеш ли да възприемеш музиката на 300–500 хиляди трептения? Това е ангелска музика. При нея и желязото, и златото се топят. Тази песен е в състояние да излекува и най-неизлечимата болест. Има музика, на която трептенията разрушават. Какво направиха евреите със своите тръби? Като ги надуха, те обикаляха с тях цели седем дни стените на Йерехон и ги събориха. Ако и вие си послужите с тази музика, в седем дни ще можете да съборите стените на вашите мъчнотии и препятствия. – „Наранено ми е сърцето.“ – Пей и свири! Няма по-добро средство от музиката. Тя лекува всички болести, всички недъзи. В бъдеще музиката ще се прилага като възпитателен метод.

Тия дни се спрях върху новия начин, по който съм наредил песните. Някъде съм поставил секунда, после терца, кварта, три терци. Това са елементи. Терцата е мек елемент, а секундата – твърд елемент. Секундата може да бъде повишена или понижена с половин тон. Музикалните тонове са живи същества. Достатъчно е да вземеш един тон – „до“, „ми“, „ре“, за да се свържете с музикалните същества, които ги управляват. Ако искате цветята да цъфтят, изпейте тона „сол“. Ако искате плодовете да узреят добре, вземете тона „ла“. На музикалните същества е лесно да направят, каквото искат. Те помагат на хората. Лесно е на богатия да извади от джоба си 200–300 лева и да ги даде на просяка. Ако е скържав, петачета дава. Ако е щедър, той е извор – вади и дава, колкото искате.

Музиката е извор, река без канали. Не говоря за кръчмарските канали. Където отсъства всякаква музикалност, там има канали. Пейте без канали. Това изисква Мъдростта. Тя си служи с музиката. Отсега нататък музикалният свят принадлежи на Мъдростта. Изпълнението – външната страна на музиката, не може да се прояви без Мъдрост. За да поставиш всяка нота на мястото ѝ, нужни са велики добродетели, нужна е Мъдрост. Ухото на човека е басовият ключ, носът му – соловият ключ, брадата – ключ до. На носа се завързват нещата. Велико изкуство е музиката! С нея можеш да изразиш характера, мислите и чувствата на човека. Как ще изразиш трептенията на чувствата? Те са много бързи, подвижни, енергични. Как ще изразиш музикално трептенията на ума и на сърцето? Сърцето трепти бързо, а умът – разлято, тържествено. Когато водата тече по наклон, тя се блъска в камъни, в канари. Това е животът на сърцето. Какъв е тактът на буйната река, която носи камъни? – Как може да се изправи човек? – Като мисли, чувства и постъпва музикално. Когато музиката влезе в човека във всичката си пълнота, с нея заедно влизат три цвята: червеният цвят – на Любовта, жълтият цвят – на Мъдростта и синият – на Истината. Човек е дошъл на земята да изучава противоречията. В помощ му идва Истината. Значи тя се проявява на физическия свят. Мъчно се свири с Истината. В нея са най-противоречивите тактове. Години са нужни, за да изсвириш едно парче с Истината. Дойдеш ли до Любовта, там е най-лесно. При Мъдростта е по-мъчно. Възвишените същества лесно прилагат музиката, но обикновените хора мъчно си служат с нея. Нека се опита един обикновен музикант да изправи една своя грешка чрез музиката. Сегашните музиканти изправят грешките на миналото си. Взимат акорди, но гледат, че сърцето не върви в хармония с ума; умът не върви в хармония с вярата. От всички се изисква музикалност.

Днес пак ви говорих много. Когато реша да говоря малко, всякога излиза обратното – много говоря. Важното е, че като говоря повече, не знаете на какво да обърнете внимание – същественото се губи. Ако ви кажа две–три мисли, веднага ще схванете същественото.

Помнете: Мъдрост ви е нужна. Като намерите грешките си, сложете ги в едно шишенце и ги хвърлете в някоя ливада да пасат. – Какви грешки прави музикантът? Или не е написал парчето, както трябва, или не го е изпълнил правилно, или не го е разбрал. Ако не е написано, както трябва, грешката е в автора. Ако не е изпълнено, както трябва, грешката е в музикантите, които свирят или пеят. Ако не е разбрано, грешката е в публиката. Оставете автора съм да изправи грешката си. Оставете музикантите сами да се изправят.

Оставете публиката сама да се изправи.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 13 февруари 1938 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни