Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_02_20 Единствената връзка20 февруари 1938 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 13:07

Аудио - чете Живка Герджикова

"Красотата на Душата", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. II,
издание от 1948 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

"Красотата на Душата", Утринни слова, седма година, (1937 г. – 1938 г.), т. II,
издание на ИК "Жануа'98", 2011 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Единствената връзка


Размишление

Ще прочета 3-та глава от Евангелието на Йоан.

„Ако не се роди някой изново, не може да влезе в Царството Божие.“ Думата „изново“ подразбира от вода и дух. Ето един въпрос, който навремето още беше неясен, даже за един от видните израилски учители. Той запита Христос: „Как е възможно втори път да влезе човек в утробата на майка си?“ За някои вярващи този въпрос е ясен, а за други – не е. Последните се питат как е възможно човек да се роди втори път? Как е възможно едно яйце да се снесе втори път? Същото яйце няма да се снесе втори път, но то може да се измъти. Снасянето е раждане по плът, а измътването – раждане по дух. Остане ли яйцето да чака за второ снасяне, смърт го очаква. Най-много след два–три месеца то ще се развали. Яйцето не е същественото, друго нещо има в него – зародишът. И човешкото тяло не е същественото. – Защо? – Защото излезе ли от него животът, то е осъдено на гниене и разпадане. Наистина, чудно и дивно е създаден човек. В природата няма по-съвършена машина от човешкото тяло. То е най-съвършеното предприятие. Човек е дошъл на земята с единствената цел, да изучава физическия свят. Затова му е необходимо тяло. Без тялото физическият свят ще остане неразбран.

Ще продължа по-нататък. Човек трябва да живее не само на физическия свят, но и в духовния. Обаче той не може да влезе в духовния свят с физическо тяло. И пилето не може да влезе в живота с черупката си. То трябва да я напусне и така да влезе в новите условия – в живота. И човек, като влиза в духовния свят, съблича физическата си дреха и се облича в нова – духовно тяло, още по-чудно и съвършено от физическото – черупката на неговия физически живот.

„Роденото от плътта, плът е; роденото от духа, дух е.“ Мнозина мислят, че като вярват, ще влязат в духовния свят. Казано е: „Повярвай в Господа и ще бъдеш спасен“. Това се отнася само до физическия свят. Тук ще бъдеш спасен. С тази вяра не можеш да влезеш в другия свят. Ако само вярата спасява, Христос нямаше да каже: „Ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие“. Докато си на земята, ще изучаваш петте сетива, но не само като физически възможности. Те имат и друго предназначение. Те са врати за съобщаване с други пет свята.

Окултистите твърдят, че човек има 12 сетива, т.е. 12 врати за съобщаване. Обаче сегашният човек си служи с пет сетива, чрез които се съобщава с природата. Засега останалите седем врати са затворени за него. Чрез очите си човек възприема светлината, която го запознава с външния свят. Без тях светлината ще остане неразбрана за него. Чрез ушите си човек се свързва с разумния свят. Така се създаде говорът, речта в него. Чрез носа, чрез обонянието човек се свързва с особен свят. Отнемете обонянието на човека, да видите какво губи той. Чрез устата, т.е. чрез вкуса, човек се свързва с един голям свят, в който взимат участие и петте сетива. Първо, очите поглеждат и пожелават. Така Адам и Ева видяха красивия плод на забраненото дърво и го пожелаха. Вкусиха от него и сгрешиха. Значи яденето е първата причина за грехопадението. Първият професор на знанието – изкусителят, дойде при Ева и започна да говори: „Ако ядете от плодовете на това дърво, ще станете божества, учени хора, господари на света. Всички тайни в природата ще се разкрият пред вас“. Ева повярва в думите на своя учител: яде от плода на забраненото дърво, а след това даде и на Адам да го опита. Така първият човек се раздвои. Първата заповед, която Бог даде на Адам, беше за послушанието. Грешката на Адам се заключава в това, че той не предаде тази заповед на своята съкласничка – Ева. Грешката на Ева се заключава в това, че като прие заповедта на змията, толкова умело я предаде на Адам, че той я прие без никакво възражение. Адам повярва на думите на Ева и каза: „Наистина, Бог ми заповяда да не ям от плодовете на забраненото дърво, но навярно не съм Го разбрал правилно. Щом ти яде от този плод, и аз ще ям“. Сега и вие ме питате: „Да ядем ли?“ – Ще ядете, но не от плодовете на забраненото дърво, не от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Щом се намериш под това дърво, ще постиш. Под „пост“ разбирам да не ядете от плодовете на забраненото дърво, а да ядете от плодовете на дървото на живота. Казвате: „Глупава жена била Ева, една змия да я излъже!“ – За Ева казвате, но вие и до днес още ядете от същото дърво. Адам и Ева излязоха от рая и още не могат да се върнат там. Ангел Господен стои на райската врата, с меч в ръка и пази, никой да не влезе вътре и да яде от плодовете на дървото. Едно дърво остана за хората – дървото за познаване на доброто и злото. И до днес всички ядат от него.

Беден човек минава край това дърво и поглежда към него. Там са закачени хубави дрехи, обувки, пашки. На друг клон – ризи, връзки, различни украшения – пръстени, гривни, часовници. На всеки предмет пише: „Ако се домогнеш до мене, велик човек ще станеш, ще се ползваш с почести и уважение“. – Така ли е всъщност? – Аз ви говоря на ваш език. Поглеждаш към тези предмети, пожелаваш ги, но си казваш: „Пари нямам, те струват скъпо“. – И пари ще се намерят. – „Как?“ – Ще откраднеш от баща си, от приятеля си или от касата на учреждението, където работиш. Или ако си мома, ще пожелаеш богат момък, да те осигури, княгиня да те направи. – Бог, Който те създаде, не те направи княгиня, та един момък ще те направи княгиня! Или ще се ожениш за цар, царица да станеш. Тежко ти и горко! Като се ожениш, слугиня ще станеш, нищо повече. – „Силно казано е това.“ – Ти ще се караш с жена си, ще я използваш като робиня и тя, от своя страна, ще те накичи с епитети „простак“, „говедо“. – „Аз мислех, че си благороден човек, много съм се лъгала. Като те наблюдавам, не намирам нищо благородно в тебе. Ти нямаш нито сърце, нито ум.“

Запитаха Христос: „Трябва ли човек да се жени, или неженен да остане?“ Апостол Павел говори за отношението на човека към църквата. В това той разбира отношението между човешкия дух и душа. Ето едно правилно съчетание, правилна женитба. Правилно разбиране е нужно на човека. Женитбата е сериозен въпрос. Ако не разбираш предназначението на очите си, в тебе ще се роди едно противоречие, едно изкушение. Ако не разбираш предназначението на ушите си, в тебе ще се роди друго противоречие. Ако не разбираш предназначението на устата, на езика си, няма да можеш да говориш правилно. Всяка дума трябва да се постави на своето място. На големи противоречия се натъкваш, ако не можеш да виждаш, да слушаш и да говориш правилно. На това, именно, се дължат недоразуменията в живота. Един млад момък среща на пътя си старец, възседнал на магаре, и го запитва: „Дядо, къде си ходил?“ – „Както виждаш, синко, купих си калпак.“ – „Добре ли си, дядо?“ – „Хубав, лош, купих го вече.“ Както виждате, дядото не чува добре и отговаря неточно на въпросите. Дядото си мисли само за калпака, а момъкът иска да знае къде е ходил. Младият представлява живота със своите навици, а старият представлява миналия живот с наслоените навици в него. Всеки човек едновременно е и стар, и млад. Младият пита какво трябва да се прави, а старият казва, че трябва да се яде. Ще ядеш, хубаво ще ядеш, но и хубаво ще работиш. Много работи ще правиш на земята: ще се жениш, ще отглеждаш деца и ще уреждаш земния си живот. Младият, обаче, се интересува от съвсем други работи, а не от тези на стария. Днес аз ви говоря за вътрешния живот, защото ако живеете само по външен начин, ще се натъквате на заблуждения. Според сегашното си развитие повечето хора са на сцената на живота, където играят ролите си. Ти си актьор, играеш роля на цар, на съдия, на генерал. Какви роли не си играл на сцената! Като видиш публиката пред себе си, ти още повече съзнаваш ролята си на цар. Метнеш царската мантия на гърба си, разхождаш се с нея, мислиш, че наистина си цар. Колко трае твоето царство? – Най-много два–три часа, докато трае представлението. Щом слезеш от сцената, станеш обикновен човек. Ако и след това си въобразяваш, че си цар, и почнеш да заповядваш наляво и надясно, ти ставаш посмешище на хората. „Искам да бъда цар!“ – Всеки може да бъде цар – на себе си. Не е ли хубаво това? Да управляваш триста милиарда душички! Знаете ли какво богатство е това? Триста милиарда разумни душички се събрали на едно място и образували човешкото тяло. В каква хармония, в какво единство живеят тези души! Каквото потърсиш в себе си, всичко можеш да намериш. Ако искаш да се жениш, в тебе има вече институт за женитба. Тези душички са разрешили въпроса преди тебе. Те са видни професори. Искаш да изучаваш музика. Ще се допиташ до разумните души в себе си, те са разрешили и този въпрос. Ще ги питаш какво да правиш и те ще ти отговорят. Мнозина питат: „Защо говори учителят за женитбата? Кого ли има предвид?“ – Никого нямам предвид. Според мене всички сте женени и то така, както не трябва да бъде. Който е женен по този начин, ще бъде наказан. За сегашната ви женитба всички ще бъдете наказани. Няма да остане нито един ненаказан. Аз не изключвам и себе си. Онези, които ме родиха, и те са се оженили по неправилен път. И досега още не мога да изправя техния живот. Като се връщам назад, виждам, че този-онзи, макар и добри хора, не са живели добре с жените си. Онази, която ме е родила – плътта, моята майка, е била неграмотна, не е знаела да чете, но е била умна жена. Плътта е, която не знае да чете и не разбира Божия закон. Следователно, като се говори за майката, разбирам плътта. Тя създава всички недоразумения. Това е отвлечена област. Изобщо, земният живот е пълен с противоречия. Един ден, като излезете от този живот, от границите на земята и влезете в другия свят, и там ви чака митница, наречена чистилище. Като спреш на митницата, каквото носиш, всичко ще ти секвестират. Няма да ти оставят нито една частица от материята. – Защо? – Защото не е позволено да се пренася нито една материална частица в духовния свят. Не може да пренесеш в другия свят даже една микроскопическа част от етера. Всичко материално ще остане на земята и ти ще влезеш в другия свят беден, гол и бос, като блудния син, даже и рожкови няма да ти дават. При това положение ще бъдеш готов да отидеш при Баща си.

Днес всеки се стреми да запази своето тяло, да прекара по-дълго на земята. До колко години може да го запази? Един го запазва до 120 години, друг – до 60–70 години. Колкото и да пазим тялото си, един ден ще заминем за другия свят. Сега, като ви наблюдавам, виждам колко сте нетърпеливи. Всички се оплаквате, че сте бедни. Не е вярно това. От мое гледище няма бедни хора на земята. – „Искам да бъда добър.“ – Няма лоши хора на земята. Ако отсега нататък бъдете добри, вашата работа е загубена. – „Ама искам да бъда умен.“ – Ти си умен, добър, но трябва да проявиш доброто и разумността си. – „Искам да бъда силен.“ – Ти си силен, но трябва да проявиш силата си. Всичко, което е вложено във вас, трябва да се прояви. Ако не го проявите, вие носите отговорност. Представете си, че идвате при мене да искате нещо. Казвате: „Направи ми една услуга, дай ми десет лева на заем“. Ако ви дам даже 100 и 1000 лева, изпълнил ли съм Божията воля? Ако съм ви нахранил, ако съм ви задоволил жаждата, ако съм ви облякъл и обул, това струва повече, отколкото ако съм ви дал една сума. Питам: Какво отличително качество прояви Христос, като дойде на земята? Какво даде Той от себе си? – Той каза: „Син Человечески дойде на земята да донесе живот“. Той каза още: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Как ще разберете тази мисъл? Аз правя следното сравнение: Крушата ми казва, че ако не ям от плодовете ѝ, няма да имам живот в себе си. Ябълката казва същото. И житото казва: „Ако не ядете от моя плод, няма да имате живот“.

Ново разбиране е нужно на човека. Обаче за това се иска постоянна, непреривна любов към знанието. А това подразбира, първо, любов към Бога. Който има будно съзнание, само той познава Бога и всякога се допитва до Него. В това отношение той е като ученик, който постъпва в училището. Какъвто предмет или изкуство изучава, той не може да напредва без съветите на своя учител. И Христос казва: „Както ме е Отец научил, така постъпвам“. Ако Христос се е учил, какво остава за нас? Той казва: „Както аз възлюбих Отца, така и вие трябва да Го възлюбите. Както аз изпълнявам волята на Отца си, така и вие трябва да изпълнявате Неговата воля“. Ще кажете, че Христос пое греховете на човечеството, следователно ще плати и вашите грехове. Колко пъти ще плаща за вас? Още 99 пъти да плати, вие нищо не се ползвате. Да мислите, че Христос вечно ще плаща за вас, това е евангелско разбиране. Спасението на човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата. Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае от външен хляб. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето“. Словото е животът. Когато дойдете до този живот, между вас ще се създадат правилни отношения. Отиваш при един богат човек не от обич към него, а от интерес. Неговото богатство те интересува. И богатият не те обича, защото знае, че отиваш при него с користолюбива цел. Между богатия и сиромаха не може да има любов; между учения и невежия не може да има любов; между силния и слабия също не може да има любов. Силният не зачита слабия. Като го погледне отвисоко, той казва: „Слаб е този човек!“

Единствената връзка в света е Любовта, начало на живота. Тя свързва всички души. Където действа връзката на Любовта, там е истинският живот; там е истинското знание; там е истинската сила. В Любовта всичко е независимо. На земята нещата са в зависимост едно от друго. В зависимост ли е праведният човек в любовта си? Той обича едного, втори, трети – любовта му е независима. Има ли нещо лошо в това? Важно е, че неговата любов повдига душите. Някой обича кръчмаря. За какво го обича? – За винцето му. Какво допринася тази любов? Обичаш богатия за парите му. Какво придобиваш от тази любов? Обичаш художника за неговите картини. Какво ще придобиеш от тази любов? – Все ще придобиеш нещо. Какъвто и да е подтикът на любовта, тя е причина за всички недоразумения. Това е според разбирането на хората. Щом двама души обичат парите, те непременно ще се скарат. Ако обичат една и съща нива, пак ще се скарат. Ако и двамата обичат една и съща жена, пак ще се скарат. Какво отношение има тази любов към хората, ако тя става причина да се карат? Как може да се освободи човек от нея? За свое оправдание мъжът казва: „На големи изкушения съм“. И жената казва същото. – Така е: Мъжът е изкушение за жената, жената е изкушение за мъжа. Питам сега братята и сестрите: Как ще се освободите от изкушението на мъжа-брат и от изкушението на жената-сестра? Ако не можете да се справите с този въпрос, аз ще ви отговоря. Ако си мъж и отиваш при жената, и ти трябва да станеш жена; ако си жена и отиваш при мъжа, трябва да станеш мъж. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Това е най-лесната работа. Днес жените се обличат в мъжки дрехи. Значи външно въпросът е разрешен. Остава вътрешно да се разреши.

Какво представлява мъжът и какво – жената? – Мъжът е първият син на Бога, а жената – първата дъщеря на Бога. Въпреки това, мъжът казва: „Това е моята жена“. А жената казва: „Това е моят мъж“. – Откъде накъде са ваши? Кога става това? Бог пък казва: „Този е мой син, тази е моя дъщеря“. Вие влизате в противоречие с Бога. Това са човешки изобретения, придобили право на господство. Така те едни други се заблуждават. Те проповядват за неща, които сами не знаят. Говорят за онзи свят, без те сами да са ходили там. Ама еди-кой си пророк описвал онзи свят. Да, преди хиляди години пророците са описали онзи свят. Сегашните проповедници четат какво са казали пророците и го предават на хората. Обаче те не са ходили там. От онова време до днес и онзи свят се е изменил. В онзи свят можеш да прекараш само един ден. Вечерта тялото ти ще се стопи, на другия ден отново ще се яви като плод, който до вечерта ще узрее. Като залезе слънцето, пак ще се стопи и сутринта отново ще се яви. Не става ли същото и с ледената топка? Щом изгрее слънцето, тя се стопява, водата се изпарява и от нея нищо не остава.

Каква е разликата между този и онзи свят? – В онзи свят лесно се освобождаваш от тялото си. В този свят се родиш, живееш 60–70 години и не можеш да се освободиш от тялото си. От твоите мисли и чувства тялото се покварява, придобива лоша миризма. Ако имате силно обоняние, ще усетите лошата миризма, която се отделя от човека. Не бихте могли да седите при него. Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство внасят смрад в човешкото тяло. И най-красивият човек крие в себе си голяма нечистота. След това ще казва, че Духът го посетил! Мислите ли, че Духът би влязъл в нечистото жилище на човека? Той се отвращава от човешкия смрад. Обаче, когато Бог реши да изпрати Духа си в някого, цели пет–шест години Той го прекарва през чистене. Лесно се казва: „Духът е дошъл в човека“. Той може да те зърне само за момент, но усети ли смрад, веднага се отдалечава. Колко криви мисли, мъгливи чувства и неправилни постъпки има в човека! Един Божи служител проповядва за Бога на човека, а сам не вярва в Него; проповядва за Любовта, но иска да му се плаща. След това изисква почит и уважение от хората. Че как ще го уважават и почитат? Кого почитат и уважават? Почита се чистият извор, от който изтича живот. Ако си чист извор, от който изтича най-хубавата вода, всички ще те почитат и уважават. Как ще те почитат, ако си мътен извор? Ако си чист пшеничен хляб и даваш живот на хората, всички ще те почитат. Ако си мухлясъл хляб, кой ще те почита? Добре е да ви обичат хората, но още със ставането си от сън да опечете хляба си и след това да го ядете заедно с близките около вас. Не оставяйте хляба за другия ден. Давайте и на другите от своите блага, за да ви обичат. Ще кажете, че сухият хляб е по-хранителен. Аз не вярвам в това.

В какво вярвам аз? Вярвам в истината, не вярвам в лъжата. Вярвам в правото, не вярвам в безправието. Не вярвам в парите; не вярвам в къщите. Аз съм голям безверник, в човешки изобретения не вярвам. Същевременно аз съм силно вярващ. Вярвам във всичко, което Бог е създал. Ако с вашата вяра влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпъдят. Ако аз вляза със своята вяра в Царството Божие, ще ми дадат първо място. Често слушам да казвате: „Знаете ли какво можем да направим ние?“ – Знаете ли какво аз мога да направя? Ако пожелая, нито един от вас няма да остане жив. Така мога да ви помета, че и дрехите ви да не намерят. Ще ви прекарам през огън, който нищо няма да остави от вас. Ако се приближите към мене с Любов, знайте, че аз съм човекът, който може да ви помогне. Ще кажете, че и дяволът има власт. Не, дяволът няма никаква власт над вас. Той е хитър, голям дипломат. Като дойде при мене, той започва да ме хвали. Казва: „Много добре проповядваш, всички са доволни от тебе“. – Само един не е доволен – това си ти. Много естествено, не е в твой интерес хората да вярват в Бога и да Го обичат. Продължаваме разговора. Дяволът казва: „Като те гледам, намирам, че не си като другите хора. Каква походка имаш! Нещо особено има в нея“. – Ако е за походка, твоята е още по-хубава. Величествена е твоята походка, царско, владетелско нещо има в нея. Като погледнеш нагоре, минаваш за светия. В това отношение аз съм доста прост, не мога да те постигна. Така се разговаряме с дявола и се разделяме приятелски. Той намира, че съм наивен, искрен и ми казва: „Докато имаш този ум, много ще страдаш“.

Два порядъка съществуват в света: човешки и Божествен. Има нещо хубаво в човешкия порядък, но той е временен, има отношение само към земята. Той е порядъкът на позлатените работи. Божественият порядък е вечен, има отношение към бъдещето. Всички работи в него са чисто злато. Те са трайни, никога не се изтриват. Лесно се познават позлатените неща от златните. Първите траят няколко месеца или години, според дебелината на онзи пласт злато, наслоен върху предмета. Щом се изтрие, отдолу остава простият, неблагороден метал, който веднага се окислява. Хитри са светските хора! Като видят, че някой не различава позлатените от златните неща, или простите от скъпоценните камъни, лесно могат да го излъжат. За да не изпада в грешки, добре е човек да се посъветва с опитни хора, които разбират истинската стойност на нещата. Има начини, по които човек може да проверява нещата, да познае кое е Божествено и ценно и кое – човешко. Ако в ума ти влезе една Божествена мисъл, тя може да преобрази нещата: ако времето е лошо, тя ще го подобри; ако вали, дъждът ще престане; ако е облачно, небето ще се изясни. Има нещо в човека, което никога не лъже. Богат си, всички те почитат, имаш славата на света, но вътрешно не си доволен, липсва ти нещо. Ти чувстваш, че всичко, което имаш, е само позлатено.

Имаш хубави, елегантни обувки, но страдаш от живеница. Като стъпиш, веднага кракът те заболява. Облечен си добре, с хубави дрехи, но гръбнакът те боли. Имаш хубави очила, със златни рамки, но те болят очите, не можеш да се ползваш от тях. За предпочитане е да бъдеш обут с цървули, но да не страдаш от живеница; да си облечен в прости и чисти дрехи, но да имаш здрав гръбнак; да не носиш златни очила, но да имаш здрави очи. Мислите ли, че кожените и гумените обувки са хигиенични? Леки са гумените обувки, но те не са добри проводници на магнетичните и електрични енергии на земята. Те са изолатори на тези енергии. Ще дойде ден, когато човек ще носи обувки от енергиите на доброто, т.е. на добродетелта; ръкавици – от енергиите на правдата. Ще дойде ден, когато човешката уста и език ще служат изключително на Любовта. От всяка дума ще изтича Любов. Очите ще бъдат направени от материята на светлината и на Истината; ушите – от материята на Мъдростта. Такива очи и уши никога няма да се развалят. Отсега нататък ни предстои велика работа – да пресъздадем своите органи, да подобрим състоянието на своето тяло.

Сегашните разбирания на хората трябва коренно да се изменят. И вие, които ме слушате, трябва да се измените. Сега сте яйца, трябва да се излюпите. Може да се излюпите в някой инкубатор, а може и под крилата на квачката. Обаче, каквато е майката, такива са и децата. Ако е патица, патенца ще измъти; ако е пуйка, пуйчета ще измъти; орлицата орлета ще измъти, славеят – славейчета. Кога ще станете истински човеци? Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави“. Значи от Бога трябва да се родим. От какъвто си излязъл, такъв ставаш. Ако си излязъл от богат, богат ще станеш; ако си излязъл от сиромах, такъв ще станеш; от учен – учен ще станеш. Всеки предава това, което носи в себе си. Ако излезеш от Бога, като Него ще бъдеш.

„Роденият от Бога грях не прави.“ „Роденият от плътта, плът е.“ Мъчно е да се роди човек. – „Та сега не сме ли родени?“ – Всяка дума, която излиза от устата ти, се ражда така, както и ти си роден. Триста милиарда душѝ има в тебе и всяка трябва да се роди. Само тогава ти ще бъдеш роден. Ако половината от тях са родени, а другата половина не са родени, ти постоянно ще се смущаваш. Даже и трите четвърти да са родени, ти пак ще се смущаваш. Всички души до една трябва да бъдат родени. Тогава ще дойде денят на възкресението; тогава небето ще светне пред тебе и слънцето ще изгрее с всичката си светлина. Това значи роден от Бога. А тъй, роден от Бога, а вътрешно се мъчиш, това не е никакво раждане. Като се родиш от Бога, ти ще бъдеш щастлив, всякога радостен. Жена няма да те изкушава; пари и богатство няма да те съблазняват; слава няма да те съблазнява – нищо няма да те съблазнява. Навсякъде ще виждаш славата Божия, в душата ти всякога ще бъде светло и радостно. Каква по-голяма радост от тази, да виждаш слънцето? Спасението не е в слънцето, но то носи живот и радост. Мислиш ли, че парите носят спасение и радост? Парите, здравето са само резултати.

„Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Ето една трудна задача. Не само ти да чуеш гласа Му, но всичките ти клетки – на очите, на ушите, на носа, на устата, на ръцете, на краката, на всеки мускул, на всяка кост. Ще проповядваш на всички твои клетки да чуят гласа на Господа, да се новородят. Това е трудна задача! Като свършиш тази проповед, ще се обърнеш към сърцето, към ума и те да чуят гласа на Господа. Тръгнал си да проповядваш на хората, без да си проповядвал на себе си, без да си се обърнал към Бога. Пръв ти ще се обърнеш към Бога, пръв ти ще се новородиш, а после другите. В живота има много обърнати хора, но щом влязат в дома ви, първо кесията ви обръщат. Ако и ти обръщаш хората към Бога по този начин, това не е никакво обръщане.

Сега може да дойде заблуждението, че за да се новородиш, трябва да подариш нещо за Господа. Това не е новораждане. Ще убеждаваш хората да подаряват за Господа! Какво ще подаряват? – Божието. Не заблуждавай хората. Ще кажеш, че си учил хората. – Това, на което си ги учил, те го знаеха. – „Той ме научи да лъжа.“ – Ти го знаеше преди него. Лъжа е, когато именуваш нещата не с тяхното име. Опасно нещо е лъжата. Пазете се от нея! Опасно е даже да говорите за нея. След това трябва да се чистите. Даже като говоря за недъзите на хората, аз се цапам. Кажа ли за някого, че е лош, пак се цапам. Затова казвам: Стани сляп и глух за недъзите на хората. Ако има нещо хубаво в човека, виж го. Дойде ли до лошото, нека той сам си го носи. И аз греша понякога, като се опитвам да ви обясня какво нещо е лъжата. Като говоря за нея, трябва да се облека в десет дрехи, да не ме засегне. Тя е по-страшна от радия. С ръце не се пипа. Като говоря за нея, ще си сложа ръкавиците на Истината, защото само Истината може да я пипа. Пипна ли я без ръкавиците на Истината, ръката ми ще изгори. По-добре е само ръката да отиде, отколкото целия човек. Не говори за нея, за да не попаднеш в нейната област.

Един селянин минавал покрай къщата на съседа си и видял, че жена му го биела, налагала го на общо основание. Той я молел да не го бие, обещавал, че ще я слуша, но тя продължавала да го налага. Като гледал, селянинът си казал гласно: „Ех, да ми падне тази жена, ще дам да разбере кой съм аз!“ Като чула заканата му, тя престанала да бие мъжа си, затичала се и право в двора на съседа. Качила се на крушата и там го причакала. Като се върнал в къщи, селянинът видял жената на крушата и я запитал: „Какво търсиш тук?“ – „Не ме ли познаваш? Аз съм твоята първа жена. Ей сега ще отида при жена ти и ще кажа, че не си честен човек.“ Той се видял в чудо и не знаел как да се освободи от тази беля. Веднага решил да обърне по мек начин с нея. Казал: „Слушай, съседке, аз сгреших, като мислех, че мога да се справя с тебе. Исках да помогна на мъжа ти. Твой мъж е, можеш да го налагаш, колкото искаш. Ти имаш право да възпитаваш мъжа си“. – „Добре, ще сляза от дървото, но ще знаеш, че мъжът и жената се възпитават взаимно.“ Ако умът не слуша сърцето и сърцето не слуша ума, работата не върви добре. Реалността на нещата не е във външната им страна. Оглеждаш се в огледалото, виждаш един човек – себе си. Отдалечиш се от огледалото, нищо не виждаш. Къде остана образът, реален ли беше той? – Това е реалност в огледалото. Казваш, че светът е лош. Това е външната лошавина в тебе. Казваш, че светът е добър. Това е твоето добро, проектирано навън. Значи ние сме направили света лош или добър. Виновно ли е огледалото, че светът е лош? Проектирай доброто навън и светът ще се оправи. Следователно не казвай, че си черен и че не трябва да се оглеждаш, но прояви своето добро и ще видиш, че си бял. Оглеждай се с доброто в себе си, а не с лошото. В огледалото може да видиш изразено и Божието Слово. – Кога? – Когато го носиш в себе си. Нека и ние станем тихи и спокойни, като тихата огледална повърхност на водата, за да може и Бог да се оглежда в нас. Той иска да бъдем чисти и добри, за да се проектира Неговият образ в нас. Това значи да станем като Бога. Ако Бог се проектира в нас, и ние ще бъдем като Него. Ако не се проектира в нас, ние ще си останем такива, каквито сме сега. Това подразбира Писанието под думите: „Чисти бъдете!“ Само така Божият образ ще се оглежда в нас. Това значи създадени по образ и подобие Божие.

„Ако не се родите изново.“ – Ако не се родите от вода и дух. Водата трябва да бъде чиста, а Духът – светъл. Светлината трябва да се отрази в чистотата, за да се отрази Божият образ в нас. Тогава ще бъдем направени по образ и подобие Божие; тогава ще бъдем родени от Бога.

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Утринно Слово от Учителя, държано на 20 февруари 1938 г., София, Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни