Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_02_23 Богатство и сиромашия23 февруари 1938 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 13:10

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Богатство и сиромашия




Отче наш.

Вие сега сте имали един инцидент. Един пример: Едно пчеларско дружество в Англия иска една царица да му изпратят. Пишат: „Царицата иде“. Това било във времето на кралица Виктория. В една малка кутия изпращат царицата. Целият град излязъл да посрещне царицата. Изваждат една малка кутия на това тържествено посрещане на една пчелна царица. Цял град излязъл да посрещне, царицата иде. Няма нищо. Има чудни работи. Всичките работи, които не ги разбираме са чудни, които не ги разбираме, мислим, че са чудни.

(Учителят чете една от темите за „Придобивките на сиромашията и богатството“.) Но на земята има двама души: най-добрият слуга и най-лошият слуга. Има и двама господари: най-добрият господар и най-лошият господар. По-добър слуга и по-лош слуга на земята от богатството няма и по-добър слуга и по-лош слуга от сиромашията няма. Мнозина от вас като говорите за богатството го вземате като господари. Казваш: „Да съм богат“. Защо искаш да бъдеш богат? – За да бъдеш господар. Пък няма нещо по-лошо да ти стане богатството господар. То е толкоз недоволно, че ти няма да имаш почивка ни ден, ни нощ. Богатството ще те тласка навсякъде, какво ли няма да направи от тебе. Ти ще замязаш на някой манекен, шапка ще ти турят, обуща, една дреха, друга дреха, та какво ли не. Ще те праща навсякъде. Ти ще пощурееш, какво да правиш. Господарят мисли какво да яде. Всички ще замязате на римски патриции, които пращали да събират езици от славеи за да си направят ядене. Та казвам: Богатството е слуга на мъдрия човек, на невежия господар. Щом се страхуваш от сиромашията, сиромашята ще ти стане господар. Сиромашията на умния човек е слуга, на невежия – господар. Ако се страхуваш от богатството, че го нямаш или че може да те напусне, значи ти е господар. В света само един господар да имаме. Да те пази Господ от двама господари. Един господар трябва да има в света за основа.

Сега един от вас е писал: „При сиромашията човек има възможност да се вглъби в себе си“. Въпрос е. „При богатството човек става щедър“. Въпрос е. „Може да осъществи своите желания“. Право е, как не. „Богатият много не се тревожи“. Въпрос е, най-много се тревожи. Външно богатият не се тревожи, но вътрешно. Прав е само, когато богатството е като слуга при мъдрия, тогава е право. Както и да се говори, се ще кажете: „Се си е добре човек да има един богат слуга, отколкото сиромах слуга“. Когато господарят осиромашее, слугата като е богат, ще го кредитира. Когато слугата е сиромах, пък и господарят е сиромах, не може да се кредитират. Богатството за човека е един опит. То са условия дадени. И сиромашията е едно условие. Аз считам празната чаша сиромах, пълната чаша с вода наричам богата. В моя ум тази е идеята. Щом говоря за богатство казвам: Пълна чаша с вода. Сега вече хората обръщат внимание на външната форма на чашата, от злато ли е направена или от нещо друго. Всяка една чаша е форма за вода. Сега външно е водата вече, зависи каква вода ще туриш сам в тази чаша, от тебе зависи. Дали да се роди човек или да умре, не зависи от него. Да се роди човек, той не може да избере баща си и майка си. Как ще се роди зависи от баща му и майка му. И дето умира, пак не зависи от него. А да живее добре, зависи от него. Да подобри живота си, зависи от него. Понякой път ние се тревожим в живота си. Защо сме се родили, ние се тревожим и защо умираме, ние се тревожим. Не се плаши, че ще умреш. Никога не мисли, кога ще се родиш. Всичките тревоги идат, когато човек мисли: „Защо съм се родил?“ Родил си се да станеш богат. Това право ли е? – Не е право. Родил си се, за да станеш сиромах. Право ли е? – Не е право. То е твърдение. Но човек се родил за да живее един живот. Но животът носи две големи противоречия, големи страдания. И най-голямото благо носи животът. И двете са преплетени. Щом дойдеш в живота, непременно и двете блага ще дойдат, неизбежно е. Защо, как може да ти обяснят, защо животът носи две големи страдания, две противоречия, най-големите страдания и най-големите радости. Ако си учен, ще се разговаряш с радостите, пък за скърбите ще им намериш работа. Ако си от недоучените, от глупавите хора, се ще имаш работа със скърбите, със страданията, с тях ще се разговаряш. Запример, вие често се питате: „Защо съм сиромах?“ Как ще ми докажете, че вие сте сиромах? Какви са признаците на сиромашията? Чудна работа сега. Вие ще кажете: „Ами пари нямам“. Съгласен съм с вас, че човек може да има пари, но аз може да ви натоваря едно магаре със 70–80 кила злато, магарето богато ли е? Магарето съзнава ли, че носи 70–80 килограма злато, което милиони струва? То не съзнава дали е злато или камъни. Магарето усеща тежестта на работата, но какво е съдържанието, не усеща. Та казвам: То е понятието, което ние имаме. Най-голямото богатство, което човек носи, то е животът. Животът е богатството. Всички други неща са пособия, украшения на самия живот, само условия са те. Богатството е едно условие, сиромашията е друго условие. Ние разглеждаме въпроса другояче. Както сега хората го разглеждат, той няма разрешение, а се раждат всичките противоречия, които съществуват. Сега някои от вас седят и мислят, че са сиромаси. Лошото е там, че вие мислите, че сте сиромаси. Някой мисли, че е богат. Злото е там, че вие мислите, че сте богати. То е едно заблуждение, едно прегрешение спрямо Бога. Ние правим едно голямо прегрешение, като мислим че сме богати. За това, което имаме сега, способностите, доброто в себе си, мислим, че сме богати, че имаме това-онова, то е престъпление. Значи трябва да вземеш една книга, обръщаш внимание на нейната подвързия отвън, не на съдържанието на книгата. Как е подвързана книгата, със злато, хубава, отлична книга, но мислиш само за подвързията. Книгата можеше да няма тази подвързия и книгата е пак ценна, защото ценността на книгата не седи в подвързията, но в съдържанието. Всеки един живот е ценен не за подвързията, но човек сам съдържа ценността. Богатството седи в онази непреодолима вяра, която имаме към Бога. В най-добрият смисъл. В онзи, който му дал живот. Като станеш сутрин няма по-хубаво нещо, какво голямо богатство е в света да мислиш за Господа. Не като станеш, да кажеш: „Какво да се прави сега?“ Какво ще се прави. Ако си при един лош господар, веднага ще ти кажа, какво ще се прави. Ще се пържиш. Ако си при един, който има да взема от тебе, какво ще правиш? Има да ти чете молитви. Ако си в училището при един лош учител има да те ругае, какво ли няма да ти каже, всичките епитети ще ти тури. Ще станеш невежа, будала, никаква дарба нямаш, много работи ще ти каже. Ще преглъщаш, като идеш ще се оплакваш. Питам сега: Какво ще ти каже учителят? – Ще ти каже будала. Една неразбрана дума. Невежа. Че какво лошо има в думата „невежа“? Тури не-вежа. „Вежа“ значи, човек който види, знае. Учителят му казва: „Будала“, човек на Бога със знание, който не се проявил. А ученикът разбира, че той нищо не знае, че е будала. Учителят му казва най-хубавото, а ученикът разбира туй, което не е. Значи от разбирането зависи. Когато Бог ни изпраща сиромашия, Той ни изпраща най-хубавите работи. Когато ни изпраща богатство, пак ни изпраща най-хубавите работи. Ама ти си седял спокойно, не си мислил. Като дойде богатството, то ще те стимулира да мислиш какво да правиш. Ще станеш енергичен, къщи правиш, железници правиш, фабрики правиш, ще ходиш, ще се разхождаш, вече на едно място не може да стоиш. Автомобили ще имаш, коне, овци, ще станеш един отличен човек. Ти си вече на работа. А пък сиромашията ще те научи да почиваш. Сиромашията иде след като си бил богат, казва ти: „Почини си“. Сиромашията ще те научи как да си почива човек. Ама вие така не разбирате. Цялото човечество за сиромашията имаме други възгледи. И за богатството имаме други възгледи. Както и да ви говоря, ако имаме една студена стая, вие ще бъдете недоволни. Ако сте в такъв един салон, неотоплен, студено, дава се концерт или аз държа беседа, но има 10 градуса под нулата, както и да ви говоря, ще се стискате. Къде е сега неудобството? Салонът е хубав, прозорците хубави, но има едно неудобство. Студът. Ако салонът е отоплен, веднага ще се измени всичкото положение. Казвам: Аз считам тази топлина в живота, животът е важен. Та първото нещо: Благодарете за живота, който имате, една постоянна величина. Когато човек разбира живота е една постоянна величина. Щом не разбира живота, той става непостоянна величина. Щом не разбираш живота, той носи едно голямо нещастие; щом го разбираш, носи най-големите блага. В този живот има да научите много трудни задачи. Да стане човек доволен от живота, няма по-мъчно нещо от това. Много мъчна работа е. Казва някой: „Да се проповядва, че да бъдем доволни“. Но вие опитвали ли сте се да бъдете доволни от живота? Постоянно се опитвате и до де сте достигнали? Да кажем, аз мога да ви направя доволни, но то ще бъде временно. Баща ви даде 100–200 хиляди, вие сте доволни от баща ви. Но, ако баща ви вземе тия двеста хиляди, че ги похарчи, ще бъдете недоволни. Доволството на човека трябва да седи в една вътрешна величина, която не се мени. Сега представете си за един момент, че вие не сте такива каквито сте сега. Всеки един от вас има едно особено мнение за себе си. Всеки има мнение, което не е право. Всички имате едно погрешно мнение за себе си. Някой път човек мисли, че е много беден, но то не е ясна представа. В какво седи беднотията? Той ще ти каже, че е беден, но той няма ясна представа. Пък някой път може да мисли, че е богат и пак няма ясна представа за себе си. Сега коя е истинската представа за човека? Вземете сега: Вие сте учили музика. Няма някой от вас, който да не знае. Какво значи тонът „до“? Един основен тон има приблизително 32 трептения. Ние сме го приели по доверие на учените хора, че има 32 трептения. Аз може да ви кажа думата „любов“. ЛЮБОВ. Това ли е любов? Туй, което написах, любов ли е? То е символ. В какво седи любовта? 32 трептения са написани, но в какво седи един тон „до“? Преди няколко деня разправям на един доста даровит музикант как аз бих преподавал музика, как бих пял, ако съм певец. Ако аз съм певец, ще взема „до“ и ще мисля, че имам едно яйце. Най-първо искам да взема „до“. В туй яйце има всичките възможности да излезе едно жълто пиле, хубаво, шарено с най-хубавите краски. И след туй, на туй пиле ще му намеря една квачка, че да може да му предаде една особена, специфична топлина, че като премине топлината в яйцето, да може тази топлина да създаде краката на пилето, очите, ушите, носа, да му създаде устата, да може да му създаде всичко и най-после това пиле да може да отвори черупката и да излезе. Това е „до“. Тъй ще го пея. Ще пея да оживее пилето, да се образуват неговите крака, да се образуват неговите крилца, очи и да разчупи черупката, да се освободи. Това е „до“. Като взема „до“, да имам тази идея в ума си. Това е „до“, то е в хармония. Значи започвам с живота. Ако разбирам живота, най-голямото благо ще дойде, ако не го разбирам най-голямото нещастие ще дойде, ще бъда затворен в яйцето, не може да излеза. Много пъти намеря ръце нямаш, очи нямаш, това нямаш, страданията идат. Започнат да се образуват крака, крилца, ръце, очи, уста, нос, разчупва се черупката, това е най-голямото благо. Казвам сега: Ние искаме да вземем един обикновен тон. Някой казва: „Аз искам да живея“. Ще вземеш основния тон на любовта. Това е „до“. Само като символ е то. „До“ или С, основния тон. Ако ги пееш, как ще ги повишиш? Кажеш „до диез“. Ако вземеш С, ще кажеш цис, цес. Казвам: Има една идея, която трябва да проникне. Човек от главата до петите си трябва да бъде музикално същество. Музиката не е само това. Музикални трябва да станат ръцете, музикални трябва да станат краката, очите, ушите, всичко трябва да стане музикално в тебе. Да бъдеш музикален, аз го наричам един свещен трепет, който го наричам едно музикално състояние. Да бъдеш свещения трепет на музиката, всичките ти частици на тялото, туй, което е живо, музикално да трепери. Тогава няма да имаш нещастия в света, ще бъдеш всякога щастлив. Сега във вас остава мисълта, казвате: „То е висока работа тази“. Никак не е висока. Се трябва да има някой да запали собата, да се стопли салона. Ще запалиш въглищата. Тази соба ще стопли салона. Ти може да пееш и ще ти бъде приятно в един отоплен салон. Отоплете вашия салон. Салонът ви е музикален. Музикалността е един резултат. Горящата соба, любовта която може да влезе във вашата душа, защото любовта нито влиза, нито излиза. Има една любов, която влиза и излиза, но има една любов, която нито влиза, нито излиза. Каква е тя? Ние казваме: „Светлината влиза и излиза“. Има една светлина, която влиза и излиза, но има една светлина, която нито влиза, нито излиза, но всякога и с отворени очи, и със затворени очи, се е вътре, чувствуваш накъдето и да е, около тебе светлина има. Има една светлина като затвориш очите, не може да ходиш. Има една светлина, която и със затворени очи да си, и с отворени очи, навсякъде еднакво прониква. Сега то е мъчно, как ще си представите вие?

Казва някой: „Как ще бъда доволен?“ Казвам: Има едно доволство в света, което влиза и излиза. На туй доволство му трябват пари. Казва: „Как ще бъда богат, когато нямам пет пари в джоба си?“ Казвам му аз философски, рекох: Предположи, че имаш пари. Казва: „Как ще предполагам?“ – Ами как предполагаш, че нямаш? То сега е предположение, че нямаш. Предположение сега, че имаш пари в единия джоб, в другия джоб като бръкнеш ще намериш. Казва: „Как може да стане това?“ Обяснявам философски. Казвам: Ходил ли си по планините? Децата нали правят снежни топки. Направят някоя голяма топка. Тази топка е голяма, но като започне да се топи, тече и постепенно се намалява. Най-първо децата търкалят топката, търкалят и като се търкаля, става голяма. Като оставят тази топка, дойде слънцето. Слънцето има особен тертип, като грее оттук-оттам топката започва да се смалява, смалява, най-после изчезва. Казвам: Как децата направиха топката, а слънцето я смали? Казва: „Стопи се“. Рекох: Какво се изгуби? Като се стопи тази топка, какво става? Изгубила ли се тази вода? Че ти си сиромах, показва, че твоята топка се стопява. Като децата излез отвън, направи си друга. Казва: „Де да намеря сега сняг?“ То е концентриране на мисълта. Ако можете да концентрирате вашата мисъл тъй силно, вие може да имате един наполеон в джоба си. Онези, които изучават закона на концентрирането, като се концентрират, като завършат своя опит, ще дойдат да опитат опита на концентрацията. Учителят ще ги постави да нямат пет пари, ще се концентрират, че имат два наполеона в двата джоба. Пита ги учителят: „Концентрирахте ли се?“ – „Концентрирахме се“. – „Бръкнете в джоба“. – „Няма ги парите“. Не върви. Втори път пак ще държиш матура. Концентрираш се, бръкнеш, пак ги няма. Казва: „Дяволска работа е“. Казва: „Изгуби се“. Но един ден след като се концентрираш и бръкнеш, ще намериш два наполеона. Сега две обяснения има. Вие ще ме попитате: „Как са дошли парите в джоба?“ Сега ще ви преведа един анекдот. Една млада мома и един млад момък нямали пари. Имало един богат човек, който обичал жените. Те искали да го оберат, да имат пари да се оженят. Момъкът казва на момата: „Аз ще те представя на него, той като се заплесне в тебе ти му говори, пък аз ще го обера“. Сега обяснявам как са забогатели момъкът и момата. Момата говори на богатия, а момъкът обира джобовете му. Работата там се уредила. Върви богатият и си мисли, много хубава е тази мома. А пък момъкът като върви и си пипа джобовете и казва: „Пълни са“. Богатият мисли, че момата е хубава, а момъкът мисли, че джобовете му са пълни.

Сега се заражда идеята – откъде дойдоха тия двата наполеона в джобовете? Парите в джобовете на младия момък дойдоха от богатия. Но, ако не беше умната мома да го забавлява, че да се отвлече вниманието му, да се концентрира в момата, парите не може да излезат от джобовете на богатия. Значи богатият чрез концентриране извади парите от джобовете, младият момък чрез концентриране ги тури в своите джобове. Тия двата наполеона са били някъде. Значи щом са някъде, излезли са от някой джоб. Да допуснем сега да направите един опит. Един мъчен опит. Те са от мъчните опити. Как ще обясните, кажете ми сега, откъде са дошли тия пари. Нас не ни интересува. Аз може да обясня, но ще се изгуби интересът към темата. Нас ни интересуват двата наполеона откъде са дошли. Тогава ще ви приведа друг един пример. Не му търсете разрешението.

Един българин, който бил в Америка, се намерил в едно трудно положение. Трудно положение, няма работа, не може да намери работа, седял 3 дена гладен, не знае да се моли. Молил се на Господа да дойде някой приятел дето има, да му помогне, отникъде нищо не иде. Един ден върви по Бостонските улици и вижда една кесия (джуздан). В тази кесия имало 20 долара. Той започнал да се интересува, той гледа и вижда кой изгубил парите. Той намерил на кого била кесията, той бил един от студентите на един богат човек, който ходил в банката да си вложи парите, пък тези 20 долара оставил за харчлък. Като поискал да ги тури в джоба, паднали на земята. Отива да му занесе парите и мисли, че той ще му даде нещо. Той му казал едно „благодаря“ и го изпратил. Гладувал още един ден. Отива в един бит-пазар, дето хиляди хора влизат. Той гледа един долар долу на земята, всички го тъпчат. Взема го и нещо му казва: „Не търси господаря“. Той се навежда, взема го и благодари на Бога. Нещо му казва: „Не му търси господаря, защото пак ще гладуваш“. Има нещо, което не трябва да разрешаваме откъде е паднало. Една кесия паднала там, когато един богат човек я изваждал. Та някой път ние искаме да разрешаваме въпросите до дъното. Не разрешавайте въпросите до дъното. В сегашния живот трябва да имаме една правилна представа. Докато не почнем да мислим правилно за Бога, работите ни няма да се оправят. Имаме крива представа за Бога, мислим, че Той си играе с нас, както Той си иска. Бог наредил живота много добре, но ние трябва да се учим да пеем. Вземаш „до“, но „до“-то да го вземеш, основното „до“ има 32 трептения. По 32 начина може да вземеш тона „до“. Всяко едно трептение е една форма на „до“, как да го вземеш; 32 начина има, най-малко седем начина има. Всеки един тон има седем степени. Тонът „до“ има седем степени, в които може да го вземеш. Сега няма да ви обяснявам първата степен „до“, втората „ре“, третата „ми“ – те са степени. „до“-то може да го вземеш в първа степен като „до“, като „ре“ може да го вземеш, като „ми“ може да го вземеш. Всичките тия качества на цялата октава то ги има в себе си. Но „до“-то само по себе си има една основна черта. То освобождава от големите противоречия. Тонът „до“ освобождава човека от големите противоречия и му дава истинска посока в живота. Туй, което може да ти даде посока в какво направление и да е, или мисловно направление, или чувствено или физическо, то е „до“. Ако вземеш „до“-то, крака ще имаш, уши ще имаш, очи ще имаш, всички условия ще имаш. Туй, което създава всичките условия то е „до“. Туй „до“, докато в тебе не започне да звучи като музика, докато не разбереш живота като музика, ти не може да живееш. Докато мислиш, че животът е страдание, ти не разбираш живота. Страдание е неразбрания живот. Неправилно се взема или неправилно разбираш Божиите пътища, не разбираш законите. Запример, вие идете при един музикант, на който ухото много е развито. Вие искате да му говорите. Как трябва да му говорите? Ако вие му говорите музикално, веднага ще има едно желание, едно разположение спрямо вас. Кой господар би искал да му се говори немузикално. Всичките господари са музикални. Ако само в гласа си вземеш нещо неправилно, кажеш: „Какво искате да кажете?“ (Учителят го изговори грубо). Музикално как ще кажеш: „Какво искате да кажете? Какво искате да кажете?“ (Малко грубо произнесено). Това не е музикално. „Ти знаеш ли кой съм?“ – Това не е музикално. „Че аз съм недоволен“. – Това не е музикално. „Така ли трябва да се живее?“ – Това не е музикално. „Ти си невежа“, това не е музикално. Противоречие има. Всичките спорове в света произтичат от немузикалното произношение. Забелязали ли сте някой път, кажеш една дума на един човек, той я помни. Значи музикално сте казали. Някой път казвате така хубаво думата, има един трепет музикален в самата дума. Човек не може да забрави, някой път, едно немузикално казване носи нещастие. Ти се молиш на Бога и изпращаш една музикална мисъл. Като седнеш, на Бога трябва да му говориш, че имаш един свещен трепет, тъй че няма никакъв дисонанс. Като идеш при Него, чист трябва да бъдеш. Сега да кажем, аз съм радостен. Вие казвате: „Нещастен съм“. Музикално как ще го кажете. Как ще ми изпеете: Нещастен съм? Или пък някой път вие казвате: „Бури минаха в моя живот. Големи бури минаха“. Как ще изпеете? (Учителят пее: „Бури минаха в моя живот“.) Музикално ли е това пеене? (Учителят пак пее: „Бури минаха в моя живот, бури минаха в моя живот, бури минаха, бури минаха, но малко добро оставиха“.) – Може още по-хубаво да се изпее. Ако пееш така, веднага в душата ти ще стане една промяна. Невидимият свят е толкова отзивчив, ако ти благодариш на Бога, като дете да изпееш на Господа „Бури минаха“, веднага ще почувствуваш едно спокойствие. Няма да се мине него ден, някой приятел ще дойде отнякъде, ще започнат работите лесно да се уреждат. Като кажеш: „Бури минаха“ (Учителят го изпя грубо) работите съвсем се объркват. Ние живеем в свят на дисхармония. Много мъчно е да се живее някак си, блага има, ослабват страните, неразположен си, не ти се пее. Казва: „Какво ще пея? Аз мисля откъде да си изкарам хляба, работа нямам“. Пък то, ако се вложи музикален живот, работите тръгват наред.

Сега като ви говоря на вас, във вас остава една мисъл, вие ми кажете, на които съм говорил са ми казвали: „Ти нямаш моята опитност“. Аз седя и пея. (Учителят пее: „Аз имам опитността на всичките хора; няма опитност, която да не съм минал в моя свят и твоята опитност аз зная. Аз зная какво е парички да нямаш ти в джоба си, парички нямаш в джоба си“.) – Той мисли, че няма пари. Представете си, че аз съм човекът, който нямам пет пари. Като ви попея, като пусна дискус все ще се съберат 20 лева, ще спечеля нещо. Всеки един от вас поне е готов да даде по един лев. Като мина, ще кажете: „Много интересно пя“. Да се оставим, ние имаме един аристократизъм, имаме две слабости. Имаме един аристократизъм, от който трябва да се освободим. Имаме друго едно състояние животинско, останало у нас. Казва: „За нищо не искам да се грижа“. Две крайности. Едното състояние крайно взискателно, другото за нищо човек не се грижи. Казвам: Човек за всичко трябва да благодари. Скърбен си, благодари. Не мислете, че скръбта е едно твое състояние. Скръбта в света е нещо общо. Който разбира скръбта, е радостен, а пък който не я разбира, е скърбен. Казвате: „Защо е така?“ Много естествено. Представете си, че вие сте тук около десет души, седели сте два дена гладни. Вие ме гледате, че аз нося един хубав, топъл хляб, всички се зарадвате. Представете си, че аз дам само на едного този хляб, другите девет души останете без хляб. Този, който взел хляба, ще бъде доволен; другите, които оставате без хляб, ще бъдете недоволни. Най-първо се зарадвате, после ставате скръбни, понеже от хляба не ви е дадено. Но вие сте прибързали. Казваш: „Отиде той хлябът“. Додето няма, мърморите. Но пак ме виждате, пак ида с хляб и този хляб дам на друг. Казвате: „Този ги избира“. Пак нося хляб и давам на трети, на четвърти, и на десетия път дам на вас. Ти не разбираш, казваш: „Онези предпочита, най-после донесе хляба на мене“. Като му дам той се зарадва, но пита, защо на него не съм дал първи. Казва: „Защо на мене даде последен?“ Защото всяка глава има една опашка. Всичките хора не могат да бъдат глава. Най-после остана хляба за краката. Всички все глава ли са? Това, което е последно, то е крака. И де е сега злото в света, че си последен? Нали сте виждали вие тия тренове. Някой път върви напред с локомотива, с главата напред, но някой път върви обратно, със задницата напред. Като тръгне със задницата напред, тя става глава, пък главата опашка. Последното място става първо. Това е второстепенно.

Най-първо имате предвид, че онова, което Бог е създал, то е хубаво. Вие влизате в Божествения порядък и дето ви турил, там е най-хубаво. Не се месете в Божиите работи. Положението, което ви е дал Бог не го изменяйте. Не излизайте от туй положение. Той дал възможност на всеки едного от вас, една специфична служба. Вие не знаете какво е вашето предназначение. Трябва да дойде някой гениален човек. Много пъти има бедни, но много музикални деца по музика. Като дойде някой учител по музика, някой даровит учител, казва: „Това дете е даровито“. Казвам: Трябва да дойде някой учител около вас, за да ви извади дарбите. Хубостта на учителя седи в това, че като дойдат, учителите винаги изкарват дарбите, които са скрити на учениците. Ако учителят не дойде, тогава аз правя едно уподобление. Казвам: То е ясна представа. Семената, които се сеят в земята, аз наричам – това са учениците. Всички посети семена, това са ученици. Слънцето, което иде, то е Учителят. Като дойде, като ги нагрее, всяко семе придобива сила в себе си, неговите дарби които са скрити, излизат. Слънцето изкарва дарбите на семената, всички растат, цъфтят, завързват. Казвам: Непременно като изгрее слънцето, всичко израства. Сега вие сте в един свят, дето вашето слънце като изгрее ще бъдете на мястото си, за да може дарбите във вас, скритата сила във вас да излезе навън. Тогава в живота има много работи, които може да ни спънат.

Всеки казва: „Вече остарях“. Но и младият може да се спъне и старият може да се спъне, ако не разбира. Старият може да се подмлади и младият може да остарее. Туй е, което постоянно става. Знанието съединява. Животът седи в това. Младият и старият се съединяват в света. Някога вие грешите, когато казвате, че младите се оженили. Млад за млад никога не може да се ожени. Млад за стар се жени и стар за млад се жени. Двама млади, приятели не могат да станат. Всякога един млад и един стар са приятели. Едната ръка е стара, другата е млада, двете ръце се хващат и работят. Единият крак е стар, другият е млад. Едното око е младо, другото е старо. Сега вие за старостта имате една идея. Кой е стар сърцето или ума? Умът е по-стар, сърцето е младо. Младият прави погрешки, старият не прави погрешки. Но понеже двамата са свързани, старият плаща за младият. Погрешките ги прави сърцето, умът ги изправя. Младият носи капитала, старият дава методите за обработване на този капитал. Той като обработи капитала, плаща дългове. Какво лошо има, че младият направил погрешка? В реда на нещата е. В какво седят погрешките? Когато някоя домакиня или някоя млада мома или млада сестра точат, като точат правят понякой път две погрешки. Някой път турят повече масло отколкото трябва и турят повече сирене отколкото трябва. Някой път турят по-малко сирене и масло отколкото трябва. Най-хубавата баница става тогава, когато туриш толкова масло колкото трябва и сирене толкова, колкото трябва. Които не знаят, турят повече или турят по-малко. Две погрешки са те. Трябва да туриш толкова, колкото трябва. И в знанието може да турим повече, отколкото трябва или по-малко отколкото трябва. Във всеки случай трябва да турим толкова, колкото трябва. Сега те са общи схващания. – „Де да го зная, с ножици ли ще го взема, колко знание трябва да туря? И с какво трябва да се започне?“ Вие започвате с яденето. То е първата музика. Щом започнеш да ядеш, то е първото музикално парче. Когато ядат хората, постоянно наблюдавам дали са музикални или не. Гледал съм хора, у които музикалното чувство е развито, когато ядат. Виждам, според степента на музикалното им чувство, такова е и яденето. Яде някой музикално, приятно ти е да го гледаш, хубаво движи устата си. Чувам като допира зъбите, предните зъби, кътниците, и в мляскането, като мляска и тебе ти се доиска да вземеш. Казвам: Първото музикално нещо, това е устата. Като пипате с ръцете и то е цяла музика. Според мене, ако допрете леко палецът и показалеца на всяка ръка, това са основни тонове. Основен Божествен тон е палецът, основен човешки тон е първия пръст. То е най-хубавият образ на човека, че тия трите останали пръсти казват така: „Ние гарантираме за туй предприятие като вземеш нещо, посадиш го в земята“. Имате основните тонове: Божественото и човешкото съединени, имате вече един акорд. А пък тия тонове пригласят, всички имате хармония. Туй е най-хубавото нещо.

Та ще се научите да пеете. Ще се научите да пеете мелодични песни. Вие понякой път изучавате хармонията. Хармонията отгоре ще дойде. Тя е Божественият свят. Ти не може да изучаваш хармония, докато не пееш мелодия. Зор ще има нагоре, ще изпращаш на Господа. Трябва да му пееш дълго време. Казва: Не се научил още да пее. Казва: Я попей. Казва: Заучи още. Вторият ден, третият ден Господ се те слуша с ухото си. Казва: Дайте му повече на него. Та вие отивате при Господа не да се молите, но музикално изпявате едно парче. Вие ни най-малко не се представяте. Отивам да пея: концентрирам се на концерта, отивам ще пея една мелодична песен. Да кажем, сега вие пеете песента „В начало бе Словото“, от де започва, от кой тон започва? Прескачам „до“-то и я започвам от „си“, мисля, че е „си“. То е хармония. То е Божественото начало. Без Словото не пея аз. То е хармония, приемам Божественото. Според този закон, горното „до“ е по-повишено, то е „до диез“. Защо е повишено горно „до“? – Защото яйцето е вече излюпено. Повишението на „до“-то показва, че яйцето е излюпено, значи реализирано. Туй яйце, „В начало бе Словото и Словото бе у Бога“, но аз пея „В начало бе Словото“, но трябва да влеза във връзка със Словото. В началото на Битието бе Словото. Ако аз влеза в съгласие с това Слово, моите работи ще се уредят. Всякога в един оркестър или хор, лесно може да поправите погрешките. Ако вие запеете криво, веднага другите ще ви коригират, лесно се поправя. Ти слушаш, всички не могат да вземат фалшиво. Някои веднага се коригират. Казвам: Щом влезете в Божествения свят, погрешките лесно се поправят.

Та сега вие искате да знаете най-първо как трябва да се пее. При пеенето ти трябва да чувствуваш доволство в себе си. Пей най-първо на себе си. Ако си доволен, ти пееш хубаво. Щом отиваш другите да проверяват, ти не пееш хубаво. Аз ще се изправя пред невидимия свят, който хората не виждат, ще пея на ангелите, ще пея на Господа. Тогава след като пея, ще слушам дали съм пял хубаво. Ако след като съм пял хармония, чувам отзвук хармония, значи съм пял хубаво. Като съм пял, току изведнъж ще дойде един величествен акорд от невидимия свят. Всичките ангели ще запеят и аз ще слушам. Моята мелодия, която съм пял, моята мелодия изпяват не само мелодично, но изпяват хармонично. И аз тогава се коригирам. Казвам: Хубаво пея. Онова, което съм пял, те го пеят в хармония не само един, но хиляди хора пеят изведнъж. И тъй ми става приятно. Туй, което аз съм пял, те ми отговарят. Казват: „Много хубаво пя“. Ако аз не им пея и те не ми пеят. Щом аз пея, вече и те пеят в хармония. Знаеш ли какво е да чуваш в хор да пеят. Сега ще ви попитам, вие какво разбрахте сега? Можете ли ми изпя една песен? (Учителят извади цигулката си). В какво седи хубостта на една цигулка? Как мислите, тази цигулка как я оценявате? Тя е хубава, но трябва да има някой, който да покаже, че е хубава. Ако свири един обикновен човек, не може да разберете дали е хубава. Но ако свири един майстор, ще се покаже хубава ли е цигулката или не. Казвате вие, че това дърво е мъртво. Туй дърво сега доставя, причинява много по-голямо удоволствие, отколкото когато растеше някъде. Човек в обикновените условия мяза на дърво в гората. Като дойде в Божествения свят, ще мяза на инструмент. Непременно човек трябва да стане цигулка да свирят отгоре му. Ако тази цигулка не беше минала през тия страдания, не щеше да бъде на туй почтено място. Знаете ли през какви страдания е минала цигулката? Се трябва да се свири. Всички трябва да знаете да свирите. Сега, ако река да свиря, веднага онези, които знаят да свирят, ще намерят погрешки: как държиш цигулката, как държиш лъка, че ръката не държи хубаво, после позициите не знаел, поза нямал. Не е лесна работа. Много взискателни са. Като излезе цигуларя да свири, много се изисква. Дайте тон от пианото. (Учителят настройва цигулката си). Свиренето, ако не е за възпитание, ако вземеш цигулката си, ще си създадеш страдания. Ако не знаеш да свириш, ти ще си създадеш страдания в себе си. Я изпейте основния тон. (Учителят свири и пее „до“ и ние с него. После взе „сол“.) „Сол“ е реализиране на нещата. (Учителят свири и пее една мелодия с „а-а-а-а“. После свири и пее думата „мензо“ в много вариации). Кой е запомнил от вас? (Учителят свири и пее следното: „Всички ние в живота вървим с победа, всичко ние ще свършим. Напред, напред ние вървим, напред ние вървим“.) – На какво мяза? Значи щом дойде скръбта, то е изгряване на скръбта. Щом дойде скръбта, аз я огрявам и тя ме огрява. Като дойде скръбта, започвам да играя. Като започна да играя, тя се сприятелява с мене. Казвате: „Защо трябва да бъдем скръбни?“ – За да играем. Скръбта е една радост. Радостта е проявена радост. Радостта е проявена скръб. Скръбта е непроявена скръб. Радостта е проявена скръб. Скръбта като се прояви става радост. Радостта като не се проявява имате скръб.

Старите сестри се готвят да пеят. Вие всички като станете се упражнявайте. Попей малко на себе си. Можеш, не можеш, потананикай си, послушай се. (Учителят пее със затворени уста. После пее следното: „Колко съм недоволен, че днес криво станах. Колко съм недоволен, че днес станах, че днес станах, какво ще правя и аз не зная. Криво си турих крака на земята, когато стъпих; пък този беден юрган, с който нощес бях увит, цяла нощ се измъчва“). Юрганът, това са лошите условия. Това нямаш, онова нямаш. Ти попей си на юргана. Мини тогава в друга гама. Представи си, че юрганът е копринен. Като погледнаш юргана, представи си, че той е мек, копринен и веднага състоянието се променя. Ти когато си нещастен и хиляди и милиони хора има, които са щастливи. На земята щастливите хора и на небето ти като погледнеш на тях всеки от тях по едно левче като ти дадат, като тази публика, ти ще станеш доволен. Попей малко по едно левче, и тогава ти ще имаш нещо събрано. Казвам: Като станете сутрин, учете се да пеете. Аз бих желал всички да сте певци, знаеш как. Гледам, колко хубави гласове имате и камъните може да разиграете вие. Аз ви давам едно разнообразие, понеже според мене еднообразната мисъл, еднообразните чувства, всичко, което човек притежава е Божествено. И когато се смее човек, и когато е сериозен, и когато прави нещо, има неща, които са Божествени. Човешки неща наричаме, когато човек не оценява хубавите мисли в себе си. Че де е лошото, че си се засмял? В смеха се дигат устните нагоре, в скръбта спадат мускулите. Дали си се засмял, или се усмихваш, ти даваш движение на тялото. Ти се радвай, че си се засмял. Бъди тогава сериозен, в какво седи тогава сериозността? Можеш да бъдеш сериозен. (Учителят показва едно спокойно изражение на лицето. После показва навъсено.) Казва: „То е човешко“. Засмей се! Като се смея, няма да мисля, но като се смея, вземам участие в туй. Че мене ми е приятно, когато децата се смеят много естествено. Гледам някой човек като се засмее, дойде му мисълта, че не трябва да се смее и събере се в себе си. Бъди във всичките си положения естествен. Не мисли какъв образ ти е дал Господ. Играй си ролята както трябва. Ако имаш роля на радост, играй я. Ако си сериозен, играй. Ако си скърбен, тури скръбта, не чакай скръбта такава, каквато не е. В скръбта има нещо много хубаво. Като погледнеш някой човек, има нещо в скръбта. Даже, ако нямате скръб, не може да ви обичат хората. Една скърбяща мома, всички я обичат. Една мома казва: „Изгоря ми сърцето“. Казвам: Да си замине скръбта. Казва: „Не, аз я обичам. Пак го обичам“. Та макар скръбта да ѝ причинява едно изгаряне, на място е. Защото то не е изгаряне. Няма изгаряне в любовта. Любовта никога не изгаря. Животът причинява много страдания, но тия страдания не остават. Като заминат, ще бъдат като едно възпоменание. По това се отличават. Ти казваш: „Няма да го забравя“. Като мине, като че сън било. Истинските страдания са нещо временно. Минават, те са едно благо за вас. Страданията, те ще оставят в нас вечното благо, което Бог ни изпраща. Да благодарим на Бога. Хубаво, ако аз нямах любовта, живота… Ще взема цигулката, ще ви свиря. Като погледна цигулката виждам този човек как работил, какви мисли имал, колко години минали, как се запознал, как дошла до мене, туй дърво как расло. Казвам: Хубаво стана, че Господ го изпрати да расте, че този направи цигулка от него, че друг направи струните, това магаренце така нагласено хубаво. Казвам: Гениална работа е това. Аз като взема да свиря, казвам: Колко хора са работили, докато дойде цигулката при мене. Уважавам техния труд. Казвам на това дърво: Много си хубаво, не плачи, ако тебе не бяха отсекли, ти не щеше да дойдеш при мене. Помилвам я, нося я, утешавам я, че е далеч от баща си и майка си. Казвам: Второ хубаво си направила, че си дошла при мене. Колко си хубава. Ще седиш при мене. Тъй аз гледам на въпроса. И мисля, че е право. Искам и вие така да гледате на нещата.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

XVII година.
21 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 23 февруари 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев




* начало
* книги › беседи › оок › Божественият импулс › Богатство и сиромашия
* следваща · предишна · опис


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни