Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_03_20 В името на Бога!20 март, 1938 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 15:25

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



В името на Бога!


Отче наш.

В начало бе Словото.

Ще прочета само 33 стих от 6-тата глава от Евангелието на Йоана: „Защото Божият хляб е този, който слязва от небето и дава живот на света.“

Духът Божи.

Засяга се един от важните въпроси: Хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Означава един непреривен процес. Имаме едно основно схващане за хляба. Всичкият спор днес е за хляба в света. Този въпрос е неразрешен. Когато той се разреши, Царството Божие ще дойде на земята. Дотогава, докато хората умират, Царството Божие не е на земята. Царството Божие изключва смъртта. Царството Божие изключва сиромашията, Царството Божие изключва болестите. Царството Божие изключва всички отрицателни неща, от които съвременните хора страдат. Сега, когато се прави сравнение, винаги трябва да се абстрахирате. Когато ви се говори, не сравнявайте с онова, което вие знаете, за което вашето съзнание е пробудено. Вие някой път, вие, с вашето обикновено съзнание, вие мерите какво знаете. Запример в човека има едно друго чувство, тъй наречено интуиция. По видимому не знаеш, но знаеш след 10 години какво ще ти се случи и излиза вярно. Пък някой път си много учен човек, може да си свършил няколко факултета, може да мислиш, тъй да кроиш, иначе да кроиш и в края на краищата загазваш. Мислиш, как си попаднал с всичката своя ученост, с всичкия свой ум, как си попаднал в тази мрежа. Някой път ние казваме: Да бъде човек учен, за да си уреди работите. Ти на земята ще си наредиш работите, както крадецът. По-умен човек от крадеца няма. Той е учен човек, ще обиколи къщата на някой богаташ, ще изследва, ще измери прозорците, вратите, как се влиза, ще опита бравите, ще се запознае с вратите, ще се запознае отвсякъде, изследва човекът с всичките научни данни. Изследва с една лампичка и като прекара лампата, отвори се касата. Учен човек, наука е това.

Та казвам: Ако ние разглеждаме от чисто човешко гледище и казваме, че някои неща са прави, а други не, има една правда, която е човешка. Ние трябва да се съобразим с нея. Има една правда, която е Божествена. Ако поддържаме правдата, тя има острия от две страни. Тогава ние се намираме в положението. Щом попаднем в ръцете на правдата, тогава ние попадаме в ръцете както котката и лисицата, които били хитри, попаднали в едно такова дело. Котката намерила доста хубаво сирене и отишла при лисицата да го разделят по братски. Лисицата казва, теглилки трябва да намерим. Аз имам един приятел, лъвът, той да раздели това сирене. Носят сиренето, отиват при лъва. Той турил сиренето на везните, начупил го на две парчета и го турил на двете блюда. На страната, на която натежавало, той взимал парчето и отхапвал. После от другата страна отхапвал, понеже било по-тежко. И така сиренето започнало да се намалява. Тогава лисицата казала: „Стига толкоз.“ – „Не, не, аз обичам точно да е.“ Та всичката наша правда в света свършва в края на краищата с онова, което ние искаме. Ние го изгубваме. Съвсем не искам да ви говоря. Ние изгубваме младостта, без да знаем. Всеки ден има нещо, което ни мами. Всеки ден виждаме, че се подхлъзваме. Не се качваш нагоре. Младостта е качване нагоре, а старостта е отиване надолу. Започваме да търсим. Тъй не трябва да се ходи. Щом започнеш да мислиш, че върхът е за тебе, ти си млад. Казваш: „На върха едно време като млад ходих. Сега съм стар, възрастен съм.“ Но ти не разсъждаваш правилно. Щом не можеш да ходиш на планинския връх, ти си взел обратния наклон. Когато започваш да се боиш от мъчнотиите в живота, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от сиромашията, ти не си от младите хора. Когато се плашиш от злото, ти не си от младите хора. Защото младият човек не знае какво е зло. Захване се, бори се със злото. Старият, обаче, той турил позицията, отдалечил се, с далекобойни стреля. В него има голяма стратегия. Вземете, често в съвременния културен живот има една лъжлива идея, че човек може да се поправи. То е верно, че може да се поправи, но кой може да го поправи? Който го е създал. Бог, Който го е създал, може да го поправи. Но човек, който не е създал човека, не може да го поправи. Следствие на това, другата идея често препоръчват. Често на младите момци и на младите моми често препоръчват: Ти се ожени за него, че ще го превъзпиташ. После проповядват, казват: Ти се ожени, че ще подигнеш душата ѝ. Но как? Въпросът седи така. Може да я подигнеш ето как: Аз ако бях, бих ви препоръчал тъй. Един момък, ако се влюби в една мома, ако той е богат, да ѝ приготви една богата прикя на тази мома. Да ѝ намери един хубав момък и да се ожени за нея, но той да не се жени за нея. Сега, дали вие сте съгласни или не, то е мое частно мнение. Аз бих препоръчал това, понеже няма да се карат. Той минава за благодетел и я осигурява, и тя ще има хубава мисъл. Ако се ожени заради нея, няма да се минат два месеца и тя ще му тури една опашка отзад. После, след една година ще му тури и два рога на главата, а след десет години няма да има грях, който да не му тури. Сега, това са възможности. Аз разглеждам нещата от възможностите. Когато сближаванията между хората са неестествени, какви възможности може да произлязат? Днешната наука е доста успяла. Когато се женят двамата, може да ви кажа могат ли да живеят или не. Да допуснем, че и двамата са крайно честолюбиви, щестлавни, те не са един за друг. Пък и двамата са гневливи, главата им е широка при ушите. Единият е като барут и другият е като барут. И религиозен да е, честолюбив като стане религиозен, пак е честолюбив, даже тогава има опастност да стане по-горд. Той има щестлавие и той си мисли, че е някое божество, голямо мнение има за себе си, на всичките хора гледа отвисоко. Та казвам: Вие имате ли мнение за тия, горделивите хора? Те привидно са много скромни, имат едно християнско смирение. Ти, за да познаеш този човек, дай му пари, дай му власт, за да го видиш какъв е. Като го познаеш, ти си го намерил. Когато той е сиромах, макар и да седи със скръстени ръце, ти му дай условия. Ако аз на вас ви дам едно змийско яйце, на един гълъб, на една гургулица, всичките са много кротки, но излюпете ги и вие тогава ще видите всяко яйце какъв характер има.

Та казвам: Храната, която слиза отгоре, дава живот. Онзи живот, който слиза от небето, има за цел да преобрази сегашните хора. Човек по никой начин не може да се преобрази, ако той не измени храната си. Дотогава, докато храниш вълка с месо, той ще си остане вълк. Дотогава, докато змията храниш с птички, гургулици, тя ще остане змия. Каквото учение вие може да проповядвате, но храната определя характера. Виж човек с какво се храни, за да видиш какъв е характера му. Аз веднъж минавах на улица „Леге“. То беше отдавна. Там имаше една месарница, до един часовник. Минава една млада жена, около 28–29 години, много угледна, красива. Веждите тънки, лицето хубаво, обърна ми внимание, наблюдавам. Тя влиза в месарницата и се обърна към мене, той ѝ отрязва от тия салами. Като отвори очите си като котка, като видя месото, измени се лицето ѝ, изчезна красотата, която имаше, като че виждаш един звяр. Отряза ѝ едно парче около половин килограм от салама, отвори чантата, тури го и изведнъж се измени лицето ѝ, тури маската и излезе навън. Казвам: Само като помириса месото, се прояви нещо друго в нея и като излезе навън, пак си беше както преди.

В живота всякога, когато ние влизаме в саламницата си показваме характера. Тази дама, като влезе при саламите, се показа какъв характер има, тя е от рода на месоядните. Казвам: Тя винаги ще разреши всичките въпроси със зъбите си. Ако е женена и се скара с мъжа си, тя току изведнъж ще захапе. Мене са ми казвали: „Тебе хапала ли те е жена?“ – Че казвам, как? – „Ха, да те пази Господ. За врата хапе.“ Аз говоря сега не за вас. Това са състояния в нас. Някой път ние не харесваме тия състояния, които се проявяват. Няма някой човек, който да харесва някоя черта, която да има. Няма човек даже в сегашните културни хора, като каже обидна дума, казва: „Не трябваше да го казвам. Какво добих най-после?“ Значи, съществува едно съзнание вътре. Като че извън нашия свят съществува един друг свят, който носи такава наркотическа материя, която нацъркват и като нацъркат, ти се заразиш. Ние се заразяваме от известни болести, които са неестествени. След като оздравеем, ще приемем едно присаждане, второ, трето и очакваме, че някак си животът ще се измени. В Америка, в града Бостон, на един богат американец дъщеря му се влюбила в един млад, красив момък. Бащата, който желаел доброто на дъщеря си, изпраща портрета на момъка и на своята дъщеря на един американски френолог и казва: „Моля, господин френолог, физиогномически дайте си мнението, дъщеря ми може ли да живее с този млад момък.“ След три деня, той представя едно писмо и казва: „Господине, по никой начин дъщеря ви да не се жени, защото ако се ожени, след две години той ще я убие.“ Отде знае този човек, сега ще кажете? – „Моят съвет е, по никой начин.“ Той разваля работата. Той се оженва за друга и след две години наистина убива другата жена, за която се оженил. В светските хора ясновидство няма, но психология има. Както един инженер може да изчисли въглищата докъде ще стигнат и доколко време параходът може да върви с тях, те знаят, колко хиляди километра може да пътуват с един тон въглища. Знаят тия хора. После онзи психиатър, италианец, Ламброзо, който изучавал престъпните типове, той описва какви са тяхните признаци и деди, и прадеди, от хиляди поколения се носят. Той е ходил в Русия, при Толстоя да го види. И като ходил като италианец търси престъпни черти у Толстоя. Толстой през всичкото време бил на скара. Онзи само го наблюдава да види има ли нещо ненормално. Казвам: Тия ненормалности може да се премахнат. Всичките анормалности се пораждат при дадени условия. Невъзможно е да се добие една анормалност, при една нормална майка и нормален баща анормални деца не може да се родят. Затова сега в Германия са взети мерки за пречистване на расата. Ония, които са болни, имат известни психически недъзи, не трябва да се женят. Защо ще се ражда хилаво поколение с престъпни склонности? Имаме цяла статистика. Ред поколения, 10, 15, 20, всичките са престъпници. Защо ще се даде ход на тия, престъпните, да се раждат?

Казвам: За да се скъсят, трябва съответна храна. Даже някои психиатри са дошли до това наблюдение, че престъпниците може лесно да се оправят, да се поправи характера им, да им се дава жито да ядат, неварено жито по 100 грама, да го сдъвкват. Три, четири години като се хранят, ще станат вегетарианци. Ние казваме сега, да не ги измъчваме, те ще измъчват другите. Кое е по-хубаво сега, да оставим един престъпник да измъчва хората или ние да го измъчваме, да го поправим? Ако мъчението служи за подигането на човека, на място е. Ако мъчението не служи за подигането, туй мъчение не е на място.

Та казвам: За да може да се поправи в света, на човека му трябва храна. Храната е, която може да поправи. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето, който ме яде ще има живот.“ И с такава храна който се храни, този човек ще напусне всичките стари привички и ще се отучи. Тогава не е само тази храна. Вие разбирате само месната храна. Вие може да вземете известни ваши чувства, които са много плътни, известни ваши чувствувания, които, ако се храните с тях, ще се развали характерът ви. Има известни мисли и те може да развалят характера. И умът трябва да се храни с мисли. И сърцето трябва да се храни с желания. С каквото човек се храни, такъв става.

Та най-първо, при сегашното самовъзпитание, ние трябва да търсим винаги да дружим с хора, които са родени добри. Аз говоря, добър човек е този, който е роден добър. Онзи, който не е роден добър, той е като една машина, направена не на свят. Ти от нея нищо не може да направиш. Един швейцарски часовник, който е направен от добър материал, може да изкараш нещо от него, а който е направен от прост материал, никога няма да ти покаже точното време. Някой път обикновените часовници бързат като кон, а някой път спират като халашета. Ние казваме, в религията, в миналото, че човек трябва да се моли на Бога. Но за да се моли човек на Бога, той трябва да има туй разположение, което Бог има. Законът в света е такъв, че ти не може да говориш на когото и да е, ако не го обичаш или казано на сегашен език: Ти не може да имаш отношение към някой човек, ако нямаш интерес. Нуждаеш се от дрехи, ще намериш някой дрехар. Нуждаеш се от обуща, ще намериш някой обущар. Нуждаеш се от шапка, ще намериш един шапкар. Само ако обичаш един човек, с него може да говориш на един разбран език. Ако обичате пеенето, върху пеенето може да говорите. Ако обичате изкуството, върху изкуството може да говорите. Ако обичате музиката, върху музиката може да говорите. Върху всеки един предмет вие можете да говорите заради него. Всеки един от вас трябва да си създаде една задача. Вие сега мислите, че като умрете, като идете в оня свят, ще станете като ангел. Възможно е. Че един ден ще станете ангел, но с този ум, който сега имате, да станете ангел е невъзможно. За да станете ангел, вие най-първо трябва да бъдете един справедлив човек. Вие трябва да бъдете един любещ, после да станете един светия, тогава ще станете ученик и оттам насетне ще отивате при ангелите. Ангелите отдавна са минали туй учение, което ние имаме. Еволюцията, в която са минали, те са научили много работи. На един ангел историята му е много по-важна, отколкото историята на цялото човечество. Едно сравнение е това. След време и ние като минем по този път, и нашата история ще бъде такава. Ние едва започваме. Ние сме в десетото стъпало. Ние сме в последното творение на битието. Онези са първото творение на Бога. Има дълго време, за да живеем. Дълга опитност трябва. Вие казвате, че много знаете. Че каква опитност имате? Запример, до де се постига вашето знание? На Месечината не сте били на разходка, на Слънцето не сте били, на Венера, на Юпитер, на Сатурн не сте били. Някои даже от вас в Америка не сте ходили, в Германия, в Англия, в Африка не сте ходили. Някои от вас в Йерусалим, дори в България не сте ходили. В какво седи вашето знание, кажете ми сега? После, колко езици знаете? Аз, ако бях на вашето място, щях да зная на английски как се казва „Добър ден“, на френски, на германски, на италиански, на гръцки как се казва „Добър (ден)“, после на китайски, на индуски. Срещнеш човека, да му кажеш: „Добър ден.“ Светът е една възможност за учение. В невидимия свят като влезе някой, казва на Божествен език. Но като се влезе в другия свят, трябва да се учим. Някой казва, че са учили езика на любовта. Аз бих желал от вас, който знае на небесния език думата „любов“ как се казва, да ни каже и крайно ще му бъда благодарен. Който научил думата „Господ“ на небесен език, не на български и на английски. Казвате: На всичките езици, но на небесен език, този е по-стар език. Мойсей, който знаеше няколко думи от този език, от първоначалния език, той научи само няколко думи. И като каза, дигна тоягата нагоре. Като дойде до Червеното море, каза тази дума и веднага се раздвои морето. Имаме друг един Илия, като дойде до реката Йордан, няколко думи знаел, извади кожуха си, седна на него и отиде на другата страна. Елисей, който взе кожуха на Илия, удари реката и той мина на другата страна. Вие, ако вземете едно Христово изречение и се спрете при някоя българска река и кажете: „В името на Христа“, реката ще се раздвои ли? Аз бих желал да направите опита и като направите опита, да ми кажете. Някой път, като ме питат: „Ти правоверен ли си?“, казвам: Не съм правил опит при реките. Ти, казват, какво мислиш за Бога? – Не съм правил опит да съживя хората. Да имам понятие за Бога, трябва да мога да съживя хората, да възкресявам тия хора. Ами че сиромашията, това е една река от мътна вода. Ще дигнеш кожуха на Илия и ще кажеш: „В името на Господа!“ и ще се спре всичката сиромашия. Пък вие като дойде сиромашията, оплаквате се, казвате: „Завлече ни тази сиромашия, измори ни“ и се оплаквате на светските хора. Колкото религиозните хора се оплаквате от сиромашията, светските хора не се оплакват от сиромашията.

Аз често съм привеждал и пак ще приведа един пример. При един богат банкерин, в Ню Йорк, който минавал за голям скъперник, ходили високопоставени, почтени дами при него да им даде стотина, двеста долара. Веднъж отива при него една красива американка и в името на Исуса Христа да подигне един фонд, като влиза, усмихва се, поглежда го в очите и той като я погледнал в очите, трепнало му нещо и казва: „Какво обичате, какво заповядвате?“ – „Виждам, че сте много добър, може ли да ми услужите заради Христа?“ – „Как не, може, може. На ваше разположение съм.“ Отваря касата и дава. Казва: „Пак заповядайте, аз съм на ваше разположение.“ Казвам: Тази мома имаше Илиевия кожух, имаше и Мойсеевата тояга, дигна, отпуши се туй, стегнатото сърце, отвори го. Сега вие ще кажете, тя му завъртяла ума. Аз бих желал и вие така да можете да завъртате ума. Аз бих ви дал правото, който и да е богат човек по същия начин да му завъртите (ума) за делото на Христа да даде пари. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е пияница, да не пие. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е крадец, да не краде. Аз бих желал да завъртите ума на кой да е убиец, да не убива. Аз бих желал да завъртите ума на всички държавници, да завъртите ума и да се оправят работите. Ние се спираме и проповедниците, и верующите казват: „Когато дойде Христос, Той ще уреди всичко.“ Вярно е, когато дойде Христос. Но Христос, това е символ на великата Любов, която сега действува в света и всеки един от вас е уд на Христа. Той трябва да употреби тази любов. И когато дойде да се прояви правдата в човека, той трябва да покаже своята правда, той трябва да покаже изкуството, той трябва да покаже, да си тури ръката на пианото, на цигулката и когато дойде да свири пианистът или цигуларят, какъвто и да е инструмент, неговите очи в дадения случай трябва да знаят как гледат и всичкото ни богатство седи в лъчите на Слънцето. Ако вие можете да акумулирате слънчевата светлина! – Има такива лъчи, които минават и заминават, ние ги спираме и ако бихте ги спряли, сиромашията и болестите отдавна щяха да изчезнат. Гледаш Слънцето и казваш, трепна сърцето. Всеки ден непреривно богатство иде. При туй всичкото богатство, баща ви, който е милионер, вие ходите да просите. Аз уподобявам сегашните хора на онази циганка, която била много красива и се оженила за един царски син, направил я царица, но по стар навик обичала да проси и не ѝ бил сладък царския хляб и турила брашно на няколко купчини из стаята, че ходила да проси от всяка купчина и ще тури в дисагите и от това брашно ще направи хляб, да ѝ е сладък. Вие правите всеки ден като тази циганка, ходите да просите. Казвате: „Изпросих си днес.“ Няма нужда да просите. Трябва да дойдем в света, не до онова положение да просиш, но онзи, при когото отиваш, той да е предвидил твоите нужди. Ти преди да си попросил, той да ти покаже. Пък, ако трябва аз да ида да го убеждавам и той едва да даде нещо, това е един стар навик. Остане ли аз да убеждавам брата си, че ми е брат, че любов трябва да имаме, туй братство не струва. Брат ми трябва да съзнава, че ми е брат. Вчера дойде един брат, не зная, може да е тука, носи доста хубава скулптура, направен един шоп на едно магаре, доста хубаво е направен шопът и магарето е направено. Български шоп, направен с луличка на магарето, седнал и върви. Казва: „Искам да купите това магаре.“ Една млада сестра се намеси, казва: „Тук не може да се продава шоп на магаре, в нас може да се рисува.“ Той се обиди. Аз сега искам малко да разгледам тази работа. Казвам: Имам високо понятие за твоето изкуство. Аз считам, че този шоп и туй магаре са родени, те са като деца. Сега да ги продаваш за нищо и никакво не става. Казвам: Колко искаш? – Той казва: „Колкото обичаш.“ – Колкото аз обичам, добре. Аз отивам отгоре и колкото аз обичам, вземам 40 лева, слизам долу и турих една книга да му подаря. Гледам най-първо дали ще вземе парите или не. Той казва: „Господине, аз най-малко 100 лева ги продавам.“ Рекох: Ще извините, елате в събота, ще намерим още 60 лева, този шоп струва. Казвам: Магарето е по-умно от шопа. Физиогномически аз за магарето давам 100 лева, умно магаре е. Като го погледнах, казвам: Шопът не си го направил доста угледен. Няма израз, няма психология, магарето е замислено, лицето му, като седи магарето, казва: „Виж как се качил на гърба ми.“ Сега аз трябваше да ви го донеса. Втори път може да ви го донеса, ще го харесате ли или не.

Та казвам: Онова, което ние изработим, ще покажем изкуството си. Виждам изкуството на този човек, схванал отлично чертите на магарето. Едно хубаво магаре. Шопът, който се качил, хванал една отлична черта на шопа. Рекох, този шоп в София ли отива или се връща? Ако отива в града, има една психология. Ако от града отива на село, има друга психология. Той седи, гледа ме и казва, че може да мислиш както искаш. Аз отивам по-далече: Искам да зная шопът по-далече ли отива. Както виждам, дисагите не са празни. Има сирене, мене ми се струва, че той носи сиренето в града. Той, както е турил своята мисъл, тъй както е предадена, аз го виждам това. Магарето е замислено. Магарето ми се харесва, много хубаво е замислено. Аз седя и размишлявам. Ако този човек е способен изведнъж да схване психологията на едно магаре, да му даде една хубава линия, да схване един човек, защо да не е в състояние да измени своето естество? Даже аз да река да го правя, ще ми вземе доста време. И той казваше, че доста дълго време му е взело. Аз не зная дали за 10, 20 деня ще го направя, не се ангажирам. 10 дена, по 30 лева като туря на деня, те са триста лева. Законът, който изваждам сега: Единственото същество, което може да изправи живота си, той е самият човек. Аз често правя следния опит. Дойде някой, има известни хора, които може да те предизвикат. Хора има, които дразнят, те са нагласени. Те представят един вид едно подпушване, може да те подпушат. Трябва да разбираш психологията, може да те предизвикат. Освен че му даваш това, което иска, но ще изгубиш и мира си. Да кажем, един просяк, аз зная, тук имаше двама такива набожни. Отиват при един наш приятел. Жената не иска да ги приеме, започват да я кълнат, туй да ти стане, онуй да ти стане. Даде им два, три пъти повече. За да се освободи от тях, три пъти дава повече. Питам: Какво се постига? Всичките религиозни хора употребяват този лош навик. Туй да ти стане, онуй да ти стане. И тия хора минават за набожни. Не петни езика си. Не вземай името на Господа напразно и не викай Бога. Значи искаш Бог да съди хората. Бог не съди никого. Казва Христос: „Отец ми никого не съди.“ Никога не предизвикай Този, Който създал света, Който създал всичко живо, не Го предизвиквай да съди. Вие вършите голямо безумие. Може на друго място да се отнесете, но съдба в света никога не предизвиквайте да бъде Господ. Не предизвиквайте Бог да слиза от търпението и нека всички бъдем търпеливи, както Бог е търпелив. Сега не можем да бъдем като Него. Сега някои от вас имате тия погрешки. Хем набожни хора сте. Неприятно е на Господа децата му, които вървят по Неговия път, неприятно е на Господа да слуша оплаквания от тях. Той като гледа, вижда, че не са виновати, но, когато сме виновати, да изправим погрешките си, да не употребяваме лъжата, да загладим погрешките. Носиш една погрешка, съзнай я, изправи я. Колкото и да е малка погрешката, малките погрешки изправяйте. Не изправяйте големите си погрешки. Аз имам няколко наблюдения: Един господин седи с цигарата си в хармана, във Варненско, върхът, пада една искра, запали се сламата и оттам снопите, всичко изгоря. Някой път цъкнеш кибритената клечка, падне искра. В самото начало с пръста може да натиснеш и да изгасиш, но ако оставиш да се минат няколко часа, нищо не е в състояние да угаси пожара. Малката погрешка в началото само с едно натискане може да я изправиш. Не оставяйте една погрешка за дълго време в себе си, защото с поправянето на една погрешка добиваш сила в даден момент. Щом изправиш една погрешка, тази сила остава в твой запас. Сегашните хора са много нервни. Какво показва? То е едно разстройство на известни анормални желания. Да кажем, някой иска да бъде много богат, за 100 години да се осигури. Хубаво. Как ще се осигуриш за 100 години? При сегашните условия как ще се осигури един млад момък? Отваря се една война. В Англия да стане, в Германия, във Франция, пратят те на бойното поле, мислиш ли, че може да останеш жив? Или често кръвта не е така чиста, попадне една микроба и може за 24 часа да изчезнеш от земята. По-добре е с нашия живот да почистим кръвта. Чистата кръв, като влезе бацилът да умира в нея. Защото чистата кръв, като влезе бацилът, от глад умира. В нечистата кръв бацилите живеят и се размножават и със своята нечистота уморяват човека. Сега някои от вас, когато се идвали тука, казват: „Дали няма някакво шмекерство, да ни заблуждава?“ Сегашният живот, както ние живеем, то е едно заблуждение. Най-първо аз разглеждам живота от три становища. Тъй, както ние живеем, ние сме хора, които пращат в затвора. Осъдени сме на 10–20–50 години, а някои са осъдени на 120 години. И 120 години да лежиш в затвора и като излежиш. Първото нещо, в затвора не може да бъдеш свободен. Ти ще учиш, всичко насила ще стане. Теб ще те заставят да учиш и трябва да учиш. Професор има в затвора, ако не, ще бъде голямо страдание. Да кажем, че си осъден за 5 години затвор. След като излезеш из затвора, къде трябва да идеш, ако не искаш в затвора да идеш? Иди в училището да учиш. Училището е свободен затвор, ти доброволно се ограничаваш. Като излезеш от туй училище, къде трябва да идеш? Един човек, който е в затвора, може да иде в училището. Един, който е бил в училището, може да се моли в църквата. Човек, който не е бил в затвора и който не е бил в училището, не може да се моли. Това са три живота. Онзи живот в църквата е най-свободен. Ти като идеш в църквата, трябва да бъдеш свободен напълно. Няма да има кой да те учи да се молиш. Трябва да разбираш Божествения език, да говориш на Господа на Неговия език. Ще кажеш: „Това свърших, онова свърших.“ Или не знаеш работата как да свършиш. Казваш, моля, дай ми наставление, ще идеш да работиш. Туй наричам молитва. Аз не наричам молитва: Господи, че жена ми не живее добре, еди-кой си умрял, туй не е молитва. Ти или си в затвора или си в училището вътре. В училището, ако не се учиш, аз наричам в училището доброто учение. От затвора ти отиваш в училището. Като учиш, от туй зависи какво уважение ще имаш от учителя. Ако се учиш добре, ще имаш неговото уважение. Ако не се учиш, ще минеш за един от ленивите ученици. Казвам: Ние не сме дошли до положението да се молим. Ние правим опити за молитва. Не отричам, че не се молим, но казвам: Един ден молитвата ще бъде най-хубавият разговор, който ние ще имаме в Божествения свят. Когато влезете в този Божествен свят, сегашните противоречия няма да ги има. От нас зависи. Животът само ние можем да го уредим, както искаме. Аз казвам тъй: В Името на Бога всичко мога. Трябва да знаеш какво означава Името на Бога. В Името на Бога, Царството Божие и Неговата Правда всичко може да се постигне и с волята Божия всичко може да се направи. Ако ти не разбираш законите на Името Божие, ако ти не разбираш законите на Царството Божие, ако ти не разбираш законите на Волята Божия, тогава какво можеш да вършиш в този свят? Сега аз искам вие само да разсъждавате. Аз не искам да ви обвинявам. Вие може да се намерите в положението, както в Русия при един стар изповедник на 85 години. Отива един престъпник, който убил някого, да се изповядва пред този стар отшелник, как е извършил престъплението. Като излязъл навънка, в джоба му бил ножа и казва, ела да ви кажа кой извърши престъплението. Ще го намерите в джоба ми. Какво ще каже този отшелник и като излязъл вънка, казва, елате да видите кой извърши престъплението. Кой е бил? Ще намерите в джоба му кама. Какво ще каже този отшелник? Осъждат го. Как ще се оправдае? Вие сте дали обещание, че нищо няма да кажете. Ще понесете престъплението на престъпника. Как ще се оправдае този, набожният човек? Работите стават в тайно. Виж какво престъпление вършил. Вие какво ще кажете за себе си, ще си преглътнете този хап и ще си кажете в себе си: „Господ знае тази работа.“ Само Един в света знае кой е виноват и кой не. Сега ще ви подкрепя. В едно от английските списания преди години имаше един пример, даден за хубавите черти на славянина – самопожертвуването. В едно руско село живял един помещик и една бедна вдовица, която имала 4–5 деца. Запалило се е помещението на този помещик, обвиняват вдовицата, че е запалила помещението. Всички улики били срещу нея. Осъждат я да я пратят в Сибир. В същото село имало един от тия руски босяци. Казва си: „Аз нито съм женен, нито деца имам, да направя услуга на тази жена.“ И казва: „Господа, тя не е виновата, аз запалих зданието на този помещик.“ Освобождават жената, той се жертвува заради нея. Пращат го него в Сибир, след 10 години един друг се изповядва, който запалил къщата на помещика, узнават и потърсили този босяк да го освободят, но той заминал за другия свят. Казвам: Каква е разликата между първия, който се изповядва и тури камата? Неговите мисли какви са? Каква е идеята на втория, който казва: „Аз не съм полезен никому, поне да направя добро на тази вдовица.“ Кое е за предпочитане? Второто. Ако всичките хора биха имали един такъв характер на пожертвуване, светът би имал съвсем друг образ. Когато Христос говори за живия хляб, ако ние се храним с Христовите идеи, Христос е донесъл едно правилно разрешение за съвременния свят. И в Неговото време Той бил неразбран. Ако любовта влезе в сърцата на хората, тя ще разреши противоречията, после любовта ще постави всеки човек на неговото място. Всеки ще бъде доволен. Всеки ще има предпочитание. Защо да не предпочетем някой човек, който знае няколко езици, добър математик, добър художник, добър музикант, добър земледелец, добър държавник, в каквото и да е направление? Не е занаятът, който пазим, че той ще ни подигне, но във всички занаяти се изискват честни хора. Един стражар да е честен човек, справедлив. Съдията да е справедлив. Адвокатът да е справедлив и любещ. Ако се приложи този ред, както сме сега, ние сега искаме да турим друг ред на нещата. Другият ред е Любовта. Сега още ние може да внесем любовта в нашия живот, да направим със себе си един малък опит. Аз понякой път седя, че ме безпокои някой. Някой път много ме безпокои. Таман съм седнал и се занимавам с някоя важна задача, току погледнеш някой тропа: трак, трак. Трябва да стана. Някой път се омълчавам, тропат, тропат, а някой път като потропа, изляза. Таман свърша с него, друг дойде.

Казвам: Някои неща от мене зависят. Казвам на себе си: Ако не искаш да те смущават тия хора, излез някъде на Витоша. Не стой тук в стаята си. Аз искам от тях това, което не са в състояние да направят. Тия хора си имат свои нужди. Казвам на себе си: Ако Господ тебе те е търпял и е бил снизходителен, и ти бъди не като Него, но поне наполовината, както е Господ, то е достатъчно. Наполовина да бъда като него търпелив, то е достатъчно. Бог е дълготърпелив, аз да бъда търпелив. Търпелив наполовина. Дълготърпението, то е голяма наука. В дадения случай ние ще се свържем с Него, защото Бог е в нас, Който живее и ни изпитва. Бог казва: Как искаш да разрешиш този въпрос? Имаш една жена, с която не може да живееш. Аз не говоря за тия, които можете да живеете. Тия жени Провидението не ви ги натрапило. Ти си родил един син, който е лош, не се е натрапил, ти сам го повика. Ще признаеш, че туй си поискал и са ти дали. Ти, като се жени, Господа не пита. Когато избира жена си, Господа не пита. Когато се ражда детето, пак не пита. Като ти дойде беля на главата, тогава ще го питаш. Много късно ще питаш Господа. Тази, младата жена, която ми даде, Твоята воля ли е била да се свържем? Ако каже, че е Неговата воля, добре. Ако не е, ще кажеш: „Много те обичам, но не съм за тебе. Ти си много добра, не искам да страдаш с мене. Аз ще ти помагам, ти си намери някой по-добър. Аз ще ти помагам, ти ще намериш някой, който е 10 пъти по-добър от мене.“ А ние сега какво правим? Като дойде някой момък, като го хванем, не го пущаме. Момата хванат, и нея не пущат. Вземем някоя религия, някое учение, някое вярване, законът е все същият. Онова, което учиш, трябва да го обичаш. Трябва да бъдеш крайно справедлив, не само справедлив. Ако си справедлив, ти ще бъдеш с две остриета. Ти ще бъдеш любещ. Правдата казва сам да си уредиш работите. Любовта не съди никого. Тя урежда и дава. Единствената сила, която дава, е Любовта. Като дойде, казва, остави настрана. Мене ме излъга да платя. Ако ти каже любовта, вземи си един билет и ходи на разходка на Месечината, аз ти давам достатъчно пари, на Месечината да си вземеш билет. Ти казваш: Какво ще правя на Месечината, аз не зная. Ако Месечината е мъртва, защо младите обичат да гледат Месечината? Вие казвате: Месечината е мъртва. Не зная защо мъртвата Месечина развива въображението. Ако човек иска да развие някаква идея, да роди нещо, Месечината трябва да подействува върху него. Законът на Месечината е такъв. Месечината казва така: „Докато не преодолея всичките мъчнотии в живота, аз не се ангажирам с никаква работа.“ Чета наскоро, един мисли, че на Месечината има 270 градуса абсолютен студ. Възможно е да е толкова, но някои го считат, че е 150 градуса, някои 200 градуса. Някой път тия, студените течения, и действително на Месечината има студени течения, които изстудяват хората. Месечината е едно успокоително средство за големите разгорещявания. Тия страсти, които хората имат. Тази буйност. Когато Месечината свети, тя прекратява престъпленията. Даже вълците, даже мечките, даже тия опасните животни търсят тъмните места, като рекат да нападат. Като ги грее Месечината, страх ги е. Месечината в туй отношение помага. Психологически, когато Месечината ни въздействува, по-малко престъпления стават, отколкото когато Месечината не въздействува. И в религиозно отношение, религията е подобна на Месечината. Всичките религиозни вярвания ги сравняват с Месечината. Толкоз сила има тя. Същинският живот, дали е той религиозен или светски, се уподобява на Слънцето. Слънцето представя истинския живот. Човек, който живее в света, каквото взема, ни дава, ни има, помага някой път на бедните, този човек не е от глупавите. Някой казва, че той иска да ги използува. Онзи, който организира и помага на бедните, създава работа за тях, не вземе отрицателната страна. Някои, които искат да живеят за себе си. Та казвам, истинският живот е животът на светлината, на Слънцето. Той трябва да бъде емблема, както Слънцето възраства, тъй и слънчевата светлина и топлина възрастват всички плодове. Като дойде този небесен хляб, Божествената светлина в нас възраства. Всичко това, и Месечината помага. На Божествената светлина, която подига, оплодотворява най-хубавите способности и всичките дарби, които са потребни за човешката душа. Понякой път аз препоръчвам на хората да се молят не с оглед да бъдат добри, защото всичко онова, което Бог е създал, казва: И видя Бог, че беше добро. Когато направи човека, видял Бог, че е добро. Онова, което направи Бог в нас, е добро. Никой следователно няма право да се оплаква, че светът е лош. За човешкия живот въпросът е друг. Но туй е достатъчно. Ония истински условия, при които може да живеете, всякога може да измените вашето положение. 10 души от вас може да направят следния опит и да видите психологически как седи въпросът. Вземете едно бедно дете, което няма ни баща, ни майка и го подритват оттук, оттам, нищо не му казвайте. Съсредоточете вашата мисъл и му кажете: „Ние ще ви помагаме да работите.“ Съсредоточете 10 души мисълта си, но никой да не знае. И ще видите, че където отиде туй дете, хората ще го посрещнат и ще му помагат. Вашите мисли ще дадат една краска, че туй дете ще стане нещо и самото дете е добило вяра в себе си.

Та казвам: Всички вие трябва да се обединявате, да имате най-малко в света един да ви обича, че като говорим за Бога, разбирам един Бог, значи всички да те обичат. Бог обича всички, а всички обичат Бога. Няма същество, което да не обича Бога. Те хулят името на Бога, но то е неразбиране. Всички, като се намерят при Бога, ви обичат, понеже всички от него черпят и добро, и лошо, всичко черпят от него. И сила, и живот, и всички блага, които седят в света, все този Господ, от който ти се оплакваш, от Него идат тия блага.

Та казвам: Новото учение седи в това: Не да чакаме да дойде физически Христос от небето. Щом е дошъл Христос веднъж, Христос не е заминал. Казва Евангелието, че както ги видяха, пак ще дойде. Сега те го разбират в края на века. Тогава как ще разберете? Когато апостол Павел отиваше от Йерусалим за Дамаск, чу глас, който му казва: Савле, защо ме гониш? – Нали отиде на небето? – Казва му гласът: Савле, защо ме гониш? – Кой си ти, Господи? – Аз съм Исус. – Какво искаш? – Иди, аз ще ти кажа какво трябва да правиш. Мъчно ти е да риташ срещу остен. Сега ние мислим, ча Христос е на небето. Седи от дясната страна на Бога и не се интересува от хората. Всички ония, които се подвизават в правия път, Христос ще ви срещне. Някой път ще ви срещне Христос. Ти си се разгневила на мъжа си и казва: Защо ме гониш? Този, когото гониш, той е Христос. Ти като гониш мъжа си, гониш Христа. Мъжът се разгневил на жена си и следва Христа. Той ще пита мъжа: Защо ме ме гониш? Ти си в една християнска държава, гони те държавата. Пита Господ: Защо ме гоните? Благата, изобилието, които давам, не съм ли аз, който ги давам, защо ме гоните? Всичките неправди в света, които стават, против Господа стават. Казвам: Трябва да имаме друго гледище, трябва да се изпълни Волята Божия на земята. Не нашата воля, а Волята Божия. Да се освети Името Божие, и домове, и мъже, и жени, и учители, и слуги, и господари, и всички трябва да освещаваме Името Божие. Каквито и да са всички, да желаят Царството Божие и Неговата Правда. В България да се тури Божията Правда. Нека има свобода, но тази свобода да бъде озаконена, според законите на Името Божие, на Царството Божие и на Волята Божия. Волята на държавата да бъде в съгласие с Волята Божия. Ето една мярка. Три неща. Ако във всички държави и народи турят съдии, които да съдят, да се освещава Името Божие, да дойде Царството Божие и Неговата Правда и Волята Божия. Ако ние разрешим в една година, най-много в 25 години, ако християнският свят тури тия три принципа, светът може да се поправи. Може да запалим света с тази идея от единия край до другия. Ако 12 души можаха да запалят света преди 2000 години, да има днес 500 милиона християни, ами 100 милиона ако турим от християните? Но време се изисква, за да произведем същия резултат, който 12 души произведоха за 2000 години. Ако 12 души за 2000 години извършиха такава работа, то 100 милиона души за колко време ще извършат?

Та казвам: Турете следното правило. Първо: Името Божие. Второ: Правдата на Царството Божие. И Волята във вас да се възцари. Оставете другите. Кажете: „От днес нататъка аз искам Името Божие в мене да се освещава, Царството Божие и Неговата Правда в мене да царува, от днес искам Волята Божия да бъде в мене.“ И вашият свят ще бъде оправен.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

25-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 20 март, 1938г., 10 ч. преди обяд
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни