Jump to content

5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ


Recommended Posts

ОПИТЪТ ЩЕ БЪДЕ ПРЕЗ ТАЗИ НОЩ

 

Веднъж в разговор Учителя сподели някои случки от своя живот.

 

Един ден, както си стоях в моя кабинет в града, през стената влезе една мома. Тя беше много отчаяна и плачеше. Запитах я какво има и тя ми отговори, че преди петнадесет минути в дома ѝ я убил приятелят ѝ, който мислел, че му изневерява. – „Сега какво ще правя? Къде съм, какво ме очаква? Нашата къща е на същата улица „Опълченска“ и е точно срещу Вашата, и понеже знам, че Вие сте мъдрец, дойдох да искам съвет от Вас.“ След тези нейни думи дълго ѝ говорих – около цял час – за новия живот, който ѝ предстои. Казах ѝ, че трябва да има връзка с Бога, да се моли Нему и че ще дойдат при нея Светли братя, които ще я упътват и подкрепят. Заедно изговорихме Отче наш. С течение на разговора постепенно аурата ѝ ставаше все по-светла и тя си отиде насърчена.

 

Веднъж, когато обикалях провинцията, държах сказка, след която по-голямата част от публиката се разотиде, останаха само около петнадесет души от интелигенцията. Един от младите учители се обърна към мен: „Науката със своите последни изследвания доказва материализма и затова аз не вярвам в духове.“ Тогава му предложих да направим опит. „Опит не приемам – отвърна ми той, – защото ако приема, следва, че аз не съм убеден напълно в материализма, а аз съм.“ Казах му: „Ти приеми опита, защото ако той излезе в твоя полза, ще си още по-сигурен в материализма.“ – “Добре, приемам.“ – „Опитът ще бъде през тази нощ.“ На другия ден той ме намери там, където бях на квартира, и ми разправи какво се е случило през нощта: „Убедих се, че има духове, но моля друг път да не повтаряме опита... Изгасих лампата и легнах да спя. По едно време креватът ми почна да се люлее. Уплаших се и се завих с одеалото през глава. След това креватът ми почна да се издига към тавана и като го достигна, направи няколко обиколки и бавно се спусна на друго място. Не спах до сутринта.“

 

По-долу ще изложим някои други случки от живота на Учителя.

 

Веднъж една сестра дойде при Учителя да Му благодари. Преди две години имала намерение да се ожени, но Учителя я възпрял да почака, защото, ако се събере с бъдещия жених, той щял да я убие. И точно така излязло; тя отказала, а онзи човек се оженил за друга, която убил. След като благодари от сърце, сестрата помоли Учителя да ѝ каже какво да прави през следващите две години.

 

***

 

Един брат сподели, че има големи неприятности в семейството и не знае какво да прави. Учителя му обясни, че има един враг в Невидимия свят. Още от минали прераждания му бил враг, а в последното е бил негов роднина, който след заминаването си в отвъдното, го преследва и прави пакости на домашните му. Той му препоръча да се моли за този свой враг и то всеки ден по шест пъти, независимо в кои часове – сам да си избере. Да се моли и за тези от домашните, на които им се пакости. След известно време неприятностите в семейството на този брат престанаха.

 

Учителя ни бе казал: „Мога да лекувам, няма болест, която да не мога да лекувам. Мога да издигна и мъртвите, но кои? Не всички, а тези, за които Бог ми каже. Един идва при мен, защото жена му е болна. Казах му да си върви и че жена му ще оздравее. Той тръгна недоволен – не съм го бил изслушал, а после дойде при мен и ми благодари, че жена му оздравяла.

 

Веднъж, когато бяхме на екскурзия на Витоша, прилоша на сестра Янакиева. Тя се оплака на Учителя и Той ѝ каза: „Я погледни колко са красиви онези върхове на Витоша и полянките там.“ Сестра Янакиева се зачудила, че Учителя не говори за болестта ѝ, а за съвсем други работи, но в същия миг болестта ѝ изчезна.

 

Веднъж дойде на Изгрева един наш брат от София и разказа: „Говорих с няколко гимназиални учители в София, които не знаят, че съм в Братството, но и те смятат, че е погрешно да се наричаме „учители“, а е по-правилно да се наричаме „преподаватели“. Учителите са същества, които създават и ръководят културите и епохите – това са Кришна, Орфей, Хермес, Буда, г-н Дънов. Вече осъзнаваме, че г-н Дънов създава нова култура в България – чувства се навсякъде неговото ръководство и неговия духовен подтик.“

 

***

 

В началото на януари дойде на Изгрева един православен албански калугер от Света гора. Когато се подвизавал в Рим, той сънувал един стар калугер, който му посочил къща на една улица и го повикал там на следния ден, за да му каже нещо. На другия ден албанският калугер намира адреса и се среща със същия старец от съня, който му казва: „Аз ще умра след петнадесет дни, но ще ти помагам от отвъдното. След време ти ще отидеш в една малка държава и там един Мъдрец ще ти каже какво да правиш.“ И наистина след петнадесет дни старецът умира. Оттам нататък, понеже калугерът имал ясновидски способности, постоянно вижда около себе си стареца, който му помага. Когато преди един месец и половина калугерът пристига в Цариград, един вътрешен глас му казва да отиде в София, но не знае точно за какво. Стои цял месец в София неориентиран, докато един познат, вече негов приятел, му казва за общество Бяло Братство. Калугерът интуитивно разбира, че там ще намери Онзи, когото търси и очаква, и идва на Изгрева. Като вижда Учителя, веднага познава, че това е онзи Мъдрец, за когото му е говорено. Учителя му даде упътвания и му каза да дойде след една година, за да му даде нови методи.

 

***

 

В Нови пазар Учителя е пребивал като младеж, когато баща му е бил там свещеник. Учителя често излизал извън града и прекарвал в размишление. Веднъж тяхната прислужничка видяла, че на същата улица има отрупани дърва пред една чужда къща и взела да запали печката. Учителя се върнал, за да извади дървата от печката, казал ѝ да ги занесе на мястото, откъдето ги е взела, и пак излязъл.

 

***

 

Един българин, който в Америка следвал в един и същ университет с Учителя, ни разказа, че студентите често правили екскурзии из околността, разговаряйки за обикновени работи, а Учителя казвал: „Вижте, колко красива е Природата!“ Студентите забелязали, че по някое време Петър Дънов се изгубвай нейде. Веднъж след дълго търсене, го намерили на една полянка всред гората, дето прекарвал в молитва и размишление.

 

Веднъж Учителя беше при пианото в големия салон и дълго свири. След това ни разказа, че когато бил студент, един професор го поканил да изсвири нещо на цигулката си. Импровизирал пред самата публика в момента като излязъл на сцената и изсвирил „Песента на блудния син“. Свирил в абсолютна тишина как синът се разделя от баща си, после как се връща... И когато свършил, публиката продължавала да мълчи. Чак като се опомнила, започнала да ръкопляска. После поискали партитурата на „Песента на блудния син“, но Учителя никога не я е нотирал. Подарил я на сърцата им така, внезапно съчинена на сцената.

 

***

 

Всеки има своя път към Учителя. Сестра Георгиева сънувала, че трябва да отиде на улица „Опълченска“ 66. Тя се почудила защо я пращат там и отишла със смущение. Посрещнала я сестра Гина Гумнерова и я представила на Учителя, който я приел. Така тя почнала да посещава лекциите.

 

А писателката Мара Белчева била в будно състояние, когато видяла в салона на своята квартира образа на един мъдрец да се движи в пространството отляво надясно и постепенно да се изгубва. По-късно, когато среща Учителя, познава в Него онзи неръкотворен образ и се определя в пътя на ученичеството.

 

***

 

Веднъж Учителя казал на духовната група, която беше съставена от няколко братя и сестри от Младежкия окултен клас: „Направете събрание и аз ще ви посетя.“ Във време на събранието една сестра почувствала извънредно голяма любов към всички присъстващи. Тя се изненадала какво става с нея и разбрала, че Учителя се е проявил и че е направила в този момент контакт със съзнанието му. И като се минало известно време, тя пак дошла в своето обикновено състояние.

 

„Ако аз проявя Любовта си напълно, вие не ще можете да издържите, ще се стопите“ – това са думи на Учителя.

 

***

 

На една неделна беседа на ул. „Оборище“ 14 Учителя каза, че всеки от слушателите ще получи по едно писмо от Невидимия свят и нека го отвори и прочете. След беседата една сестра в частен разговор ни каза:

 

„Като слушах беседата с мен стана нещо извънредно: почувствах, че всички братя и сестри са като Ангели и към тях изпитах велика любов. Любовта ми нарастна и към всички хора, и към всички други същества – тигър, вълк, змия, червей, камък, цветя, дървеса. Бях в едно блаженство. Тогава разбрах думите на Исаия: „Ще се развеселя, защото ме облече в одежди на спасение.“ Разбрах, че Бог е приготвил това състояние да го имаме за постоянно, когато завършим развитието си.“ И други братя и сестри споделиха, че са изпитали подобно състояние. Това беше писмото от Невидимия свят.

 

***

 

Една сестра отива при Учителя и Му казва, че иска на следния ден да се качи сама на Витоша, за да прекара в размишление. Учителя ѝ отговаря, че може да отиде. На другия ден, когато била горе по височините, пада гъста мъгла и тя изгубва пътя си. Обръща се с молитва към Бога, обръща се и към Учителя за подкрепа. Седяла сред тревата, когато чува стъпки зад гърба си. Обръща се и вижда, че към нея пристъпва Учителя. Спуща се радостна да Го поздрави. Учителя казва: „Върви след мен!“ След малко излезли на пътя и докато хвърли един поглед, Учителя се изгубва. На другия ден тя отива да Му благодари.

 

През 1924 г. назначиха един брат за дезинфектор на гара Дупница, но той отива в София при Учителя да му каже, че не иска да остава там. Учителя помисли малко и му каза: „След седем-осем години си в София!“ След седем години братът беше уволнен от тази длъжност и назначен в „Горска индустрия“ на братя Балабанови в Кочериново. Там стоя една година и след това дойде в София. Така че в този случай имаха значение числата 7 и 8.

 

***

 

През май 1912 г. Учителя, сестра Дукова, брат д-р Дуков и брат Епитропов тръгнали към Рилския манастир. До Радомир пътували с влак, а оттам нататък – с файтон. Като стигнали в с. Бобошево, спрели. Учителя и сестра Дукова седнали на една маса вън пред хана да поговорят, а д-р Дуков и Епитропов отишли нейде по работа. Близо до Учителя и сестра Дукова бил спрян файтонът, където било пръснато сено и зърна. По едно време се задала кокошка с четири пиленца. Сестра Дукова извикала от възхищение: „Колко са красиви тия пиленца! Просто да ги помилва човек!“ Учителя казал: „Три от тях ще останат!“ Сестра Дукова си помислила, че когато порастнат пиленцата, едно от тях ще бъде заклано, защото те били излюпени преди няколко дни. Не се минали и пет минути от разговора, когато едно от тях се приближило до файтона и било ритнато от коня. То умряло на място, а сестра Дукова се убедила, че Учителя има дълбоко прозрение върху нещата.

 

***

 

Един брат разказа следното: „Веднъж, когато бяхме с Учителя на Витоша, чух една песен над главата Му. Това пеене мина и замина, трая само миг и не се виждаше кой пее. Тогава един друг брат каза: „Какво е това? Над главите ни се чува пеене!“ Учителя се обърна към нас с усмивка: „И вие ли чухте?“ Това бяха Светли същества, дошли да изразят своето благоволение към Учителя.“

 

***

 

Това се случило през август 1921 г., десет дни преди Събора във Велико Търново. Покривът на зданието, което било сред лозята, пропускал точно над салона за молитва и над Светая светих. Учителя запитал кой може да го поправи. Обадил се Петър Камбуров. Дошъл му на помощ още един брат и тъкмо когато разкрили покрива, от северозапад, откъм с. Беляковец, се задал черен облак, предвещаващ гръмотевици и силна буря. Почнали да падат едри капки дъжд. Тогава Учителя минал покрай щерната, излязъл пред бялата задна порта и застанал срещу бурята около една минута. Моментално облаците тръгнали към североизток, по посока на с. Арбанаси. Когато се завърнал, другите казали: „Учителю, Вие спряхте бурята!“- „Да, но само за два часа. Пътят ѝ беше оттук, но измолих Съществата да ни почакат, докато си свършим покрива.“ И наистина, тъкмо приключили, пак се задал същият облак. Двамата братя не могли да сварят навреме да слязат от стълбата и дъждът ги измокрил до кости. Учителя казал: „Това се казва герои! Дайте им сега по един топъл чай.“

 

***

 

Един брат се молил на Бога да намери своя Духовен учител и на три пъти сънувал как Учителя му се явява. В първия сън видял Учителя с много ученици, облечени със сини дрехи, но той бил вън от групата. Във втория пак сънувал Учителя и се видял как жадува за духовното. В третия сън видял Учителя, изправен пред себе си, а зад Него – едно голямо светло Същество да се проявява. Учителя му казва: „Аз съм, когото търсиш, а сега намери Братството.“ След съня той се среща с брат Никола Камбуров и заявявя: „Аз съм член на Братството и дори да ме изгоните, пак ще съм тук. Никоя сила не може да ме изгони от Братството.“ Брат Камбуров го въвежда в салона и той се разплакал пред портрета на Учителя.

 

***

 

Преди години един брат имаше възможност да отиде в Америка. Негови близки му предложиха да следва в Нюйоркския университет на техни разноски и той се допита до Учителя дали да замине. Учителя му каза: „Вие сте свободен да заминете, но Изгрева е най-големият университет на света.“ Този брат остана в Школата.

 

***

 

Близо до Изгрева имаше женски приют на името на г-жа Юлия Малинова. Веднъж, когато г-жа Малинова посети приюта, дойде да се срещне с Учителя и Той я разведе из Изгрева. На сбогуване г-жа Малинова каза: „Тук въздухът е особено чист. Това ми направи силно впечатление.“ След като си отиде, Учителя ни каза: „Г-жа Малинова чувства, че тук, на Изгрева, има нещо особено, но не може да схване в какво се състои точно работата. А тя е в следното: на Изгрева има един извор на Светлина, която се разпространява по целия свят. Изгревът е един мистичен център. В духовно отношение Изгревът е по-висок от Хималаите. Тук са насочени силите на Висши духове.“

 

***

 

Един брат разказа, че при една обиколка из провинцията Учителя посетил неговия дом. Обядвали на двора и братът посочил едно дърво, което от няколко години не раждало плодове. Учителя отишъл при дървото, прекарал там известно време и като се върнал, казал кротко: „Занапред ще дава плодове.“ И наистина оттам насетне това дърво давало изобилно.

 

***

 

Към края на август 1944 г. бяхме за два дни на Витоша, на хижа Острец, а после отидохме на съседната Еделвайс, също за два дни. Учителя държа беседи. Бяхме около седемдесет души. Излъчваше се красота и тържественост. На хижа “Еделвайс“ Учителя каза на една сестра: „Това е последният събор на един Учител.“

 

***

 

Веднъж в разговор Учителя ни каза какъв трябва да бъде, според Божествената наука, истинският поздрав между хората: когато срещнем един човек, ще изпратим от глъбините на душата си Светлина, с която ще го осветим; и в нея ще видим красотата на неговата душа, защото човешката душа е красива. И тогава ще го възлюбим, ще изпратим мислено към него едно благословение и чак след това можем да го поздравим външно.

 

Когато поздравявахме Учителя и целувахме ръката Му, понякога чувствахме миризма на нюкс . Мнозина са имали тази опитност, защото когато са в повдигнато състояние на духа, стават възприемчиви към миризмата на нюкса. Също и при задушевна молитва, тази фина неземна миризма изпълва стаята за миг и след това изчезва.

 

***

 

Една сестра била болна от треска в течение на няколко години. Когато я видял омърлушена, Учителя и казал: „Бодрост и смелост!“ Тя обяснила, че няма да може да отиде на Рилските езера, понеже ще я тресе. Учителя ѝ казал: „Няма нищо, ще дойдеш на Езерата и даже ще носиш камъни на строежите!“ Сестрата си казала: „Не стига, че съм болна, ами и камъни ще нося!“ Обаче в същия момент треската я напуснала.

 

Една сестра, която живееше на Изгрева, имаше силен ревматизъм в глезенните стави. Веднъж била толкова зле, че при всяка стъпка, чувствала силни болки, от които лицето ѝ се изкривявало и се спирала през няколко крачки. Едвам стигнала до ъгъла на градината срещу брат Симеонов, когато се задал Учителя. Попитал я как се чувства, погледнал глезените ѝ и казал: „Слънчеви бани!“ Щом отминал, сестрата разбрала, че болките са изчезнали и се простила с ревматизма си.

 

***

 

През 1924 г. сестра Д. живееше в града и през месец юли заболя от тежка дизентерия. Когато попитаха Учителя за лек, Той каза да сварят цветове от ружа и да пие отвара. Сестра Д. направи това, но не оздравя. На другия ден поканиха Учителя да я посети. Когато влезе в стаята ѝ, Той я разпита подробно какво чувства и след това поиска една цигулка. Изсвири и изпя песента „Благославяй, душе моя, Господа“. Щом свърши, сестра Д. веднага скочи, седна в леглото и каза: „Учителю, напълно съм здрава! Ще стана да шетам. Как да благодаря?“ Учителя и каза: „Като извършиш най-малката добрина.“

 

***

 

През есента на 1933 г. сестра К. била болна с едното ухо, дори не чувала с него. Учителя ѝ казал да отиде при една наша сестра, лекар по професия, за да ѝ промие ухото. Лекарката отсъствала и сестра К. отишла в Руския червен кръст. После извършила процедурата няколко пъти и при нашата сестра, но безрезултатно. Отива отново при Учителя. Той си турил дланта на близко разстояние до болното ухо за около пет минути и я попитал какво чувства. Чувствала приятна топлина, която излизала от ръката Му и влиза в нейното ухо. Учителя ѝ казал да дойде пак след три дни. Когато влязла в салона, за да свири на концерт, почувствала в същия момент, че ѝ минава. След три дни отишла само да благодари на Учителя.

 

***

 

Брат В. от Ботевград през август 1952 г. заболява, коремът му отича. Болестта го събаря и не се вижда изход от положението. Вечерта братът отива при една наша сестра, силно разтревожен, че ще остави домашните си в крайно объркани материални работи. Сестрата му казва: „Мен Учителя ме повдигна за един ден, след като бях два месеца на легло. Не може да не помогне и на теб.“ Уговорят се още същата вечер да направят обща молитва, като всеки остава в дома си, и в 22 ч. казват в следния ред: Добрата молитва, 91-и псалм, Молитва на Царството, Отче наш, Молитва към Бога за излекуване и обръщение към Учителя за помощ. Още същата вечер брат В. е напълно здрав.

 

***

 

Преди години брат Анастас Бойнов, адвокат в Търново, бил тежко болен. Учителя бил в София и Го повикали телеграфически, понеже лекарите вече били отписали болния. Когато пристигнал Учителя, Бойнов казал: „То се видя, че ще заминавам за онзи свят.“ Учителя отрекъл: „Не, ти имаш още работа тук.“ И започнал разговор с Бойнов в продължение на час и половина. Говорили за разни работи, но не и за болестта. След това му казал: „Я стани малко!“ и Бойнов станал. На втория ден Учителя пак го посетил и след двучасов разговор му казал: „Я стани малко и походи!“ Болният проходил, а на третия ден вече оздравял. След това дошъл лекарят и много се учудил как е оздравял. Бойнов казал: „Дойде Учителя заради мен, каза ми да стана и станах; каза ми да ходя и проходих!“

 

При обиколка из провинцията Учителя посетил Бургас. Събрали се на братска вечеря у Димитър Македонски и Тодор Стоименов. По средата на вечерята пристигнал Апостолиди, който живеел в близка къща и бил хазяин на Македонски и Стоименов. Бил силно развълнуван и съобщил, че синът му е тежко болен, в агония и помолил Учителя да помогне. След излизането на Апостолиди Учителя дал една кърпа на Епитропов и му казал да отиде при болното дете и да я сложи върху лицето му и така да стои цяла нощ. На сутринта Апостолиди пристигнал радостен и съобщил, че син му е здрав. И от тогава той станал ревностен член на Братството.

 

***

 

На една екскурзия във Витоша един наш брат, бивш учител в Техническата гимназия, разказа: „Поканиха и мен на среща на завършилите гимназията и за моя изненада изказаха ми благодарност за напътствията, които съм им давал. Казаха ми, че всяка дума била като светъл фар в техния живот. Зарадвах се. Това съм направил не аз, а Учителя, понеже когато говорех, черпех от беседите Му с пълни шепи и раздавах; така събудих в моите ученици любов към живота. Получавал съм даже и от Австрия писма с благодарност за напътствията, които съм давал. С този пример изтъквам каква сила имат идеите на Учителя.“

 

***

 

На 19 август 1930 г. имахме Събор при Седемте рилски езера. Сутринта преди изгрев слънце се качихме на стария молитвен връх, намиращ се между езерата Елбур и Балдер-Дару. След молитвите и песните Учителя почна беседа и още в началото каза: „В този момент тук присъстват д-р Миркович, Пеню Киров, д-р Дуков, Голов, Казакова, Стойчева и други – все заминали братя и сестри. Освен това в този момент около вас има един кордон от Ангели и вие сте всред тях.“

 

***

 

Друг път в една беседа на Езерата Учителя беше казал: „Когато вие спите, Ангели обикалят около палатките ви, искат да видят как сте обзаведени и ви благославят.“ Тук ще изложа преживяването на сестра Б., понеже нейната опитност има връзка с гореказаното. На 22 август 1938 г. било вече след 20 ч., когато сестра Б. излязла пред палатката си и пяла много време. След това влязла вътре и видяла три Ангела с красиви лица и светли дрехи. Те се наредили във вид на триъгълник, при което двата Ангела били основата, а третият – върхът. Казали ѝ (тя не знаела точно на какъв език, а разбирала някак си вътрешно), че са покровители на тази рилска обител и че са дошли да изкажат възхищението си от нейното пеене. Също така разбрала, че са доволни от присъствието на нашия събор. След това те прострели ръце към нея, за да я благословят, и се дематеризирали – оттеглили се да помагат по свой съвършен и невидим начин.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...