Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_04_27 Божественият импулс27 април 1938 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 18:26

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Божественият импулс


Отче наш.

„Фир-Фюр-Фен.“

Ще ви прочета един стих от 10-а глава на Йоана: „Крадецът не иде освен да открадне, да погуби и да заколи, а аз дойдох за да имате изобилно.“

Човек трябва да има една определена посока на своето движение. Една определена мисъл, едно определено чувство. Казва се: Не пожелай. В окултната наука се казва да се убие всяко желание. Да желаеш нещо и да пожелаеш нещо, те са две неща различни. Желанието е един Божествен процес. Желаеш. Желай, казва псалмопевецът. Ако убиеш туй желание, в тебе, какво ще желаеш? Да пожелаеш едно желание, на което се радва. Не пожелай неговото желание, не му го вземай. Тогава Давид пожела да вземе едната овчица на онзи, бедният човек. И през целия си живот за това пожелание той опитва резултатите. Какво нещо е пожеланието? Понякой път гледам, искате да се разправяте с хората. Казвате: „Ние сме християни“. Аз се чудя. Ти, един невежа човек, ти ще се оправдаваш, че и ти мислиш като него. Невежият не се оправдава, ти не казвай, че си като него. Кажи: „Едно време и аз мислех като тебе, но сега не мисля. Като бях като дете, мислех като тебе. Но сега съм възрастен човек, не може да мисля като тебе“. Ние искаме да покажем, че ние сме правоверни. Ние мислим, както другите хора мислят. Всеки един от вас трябва да мисли, каквото Бог е вложил в него. Да мисли заради Него. Казваме: „Ние вярваме в Христа“. Въпросът не е във вярването, доста хора са вярвали в Христа. Светът не се нуждае сега от вяра. Светът не се нуждае и от надежда. Надежда има в света колкото искаш и вери има колкото искаш. Много вери има. Светът се нуждае от Божественото, то е Любовта. Вие считате Любов е туй, което слиза отгоре. Така трябва да мислите. Щом Любовта я търсите някъде в хората, по земята, това не е Любов.




Публикувано изображение

Фиг. 1


Качеството на Любовта е, че когато тя дойде, тя е изгрев на човешкия живот. Тук имате един кръг, (фиг. 1) това са възможностите. От минус „3“ тук е западът. По какво се отличава западът от изтока? Изток е там, дето слънцето изгрява. Но изток е туй място, дето иде благословението. Туй, което дава е изток, туй, което взема е запад. Следователно, щом ти даваш, ти си изток. Щом вземаш, ти си запад. Трябва да знаеш, този запад за кого е. Този запад може за тебе да е запад, за другите е вече изток. Сменят се нещата. Всяко едно състояние, което човек има, то се сменя. Сега вие мислите, че като вашата Любов към Бога няма. То е едно частично схващане. Запример, по какво се отличава вашата Любов от Любовта на другите? По какво се отличава Любовта на една майка от Любовта на други майки? И двете имат деца, по какво се отличават? Онази майка, която люби добре децата си, тя може да бъде здрава майка. Щом не е здрава майка, тя не може да ги люби. Тази, здравата майка на Любовта, тя дава достатъчно храна на детето си и то не гладува. Щом детето гладува при майка си, то тази майка няма мляко. Защо нямат мляко? Защото Любовта им е малка. Някои жени нямат деца, защо? Защото не трябвало да се женят, преждевременно се е оженила. Всички бързат да се женят. Вие сте изопачили понятието за женитбата. Всеки бърза да се жени. Не бързайте да се жените, не бързайте и да се разженвате. Сега, щом се каже женитба, разбираме дали човек трябва да се жени или не трябва. Женитбата е едно отношение, за да познаеш Божията любов. Ти трябва да изпълниш един закон. Не тъй както ние го разбираме. Женитбата може да я считаме като един закон за яденето. Поне веднъж трябва да ядеш. На физическото поле поне три пъти трябва да ядеш на ден, значи три пъти ще се ожениш. Сутрин ще се жениш, на обед и вечер ще се жениш и след туй ще легнеш да спиш. Какво разбирате под това? Защото думата „женитба“, тази буква „ж“ значи нещо, което се посажда и расте. Ти извършваш някаква работа, ти се ожениш. За туй съчетание, да се ожениш за някого, ти трябва да дойдеш в съприкосновение с една душа, да познаеш как Господ я е създал. Тази душа, която излязла от Бога, да познаеш тази душа. Как се познават душите сега? Казва Христос: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истинаго Бога“. Ако ти в една душа не може да видиш Бога, Който е скрит вътре и се проявява, защото външната страна, която виждате, то се вижда обикновено, то е човешкият Дух. Когато познаеш Божественото, което е скрито във всяка една душа, то е Божественият живот, който ще даде израз. Ти не може да дадеш цена на човешкото. Запример, аз мога да ви напиша думата „БОГАТСТВО“. Може да произнесеш тази дума. Каква сила има в думата? Казваш: „Богат е“. Думата богатство е отвлечена. Но ако имаш звонкови монети, ако богатството е в звонкови монети, ти вече имаш реалността, ти си по-близо до реалността. Ти можеш да бъдеш богат, но трябва да знаеш как да употребиш това богатство, което имаш. Вие всички искате да бъдете богати, вие искате да имате злато. Не разбирате живота, а туй, което не е. Най-важното нещо в света е Любовта. Второто важно в света, това е животът и третото най-важно в света, това е движението, посоката. Или най-първо трябва да изразиш Любовта. Щом имаш Любов, ти трябва да имаш мисъл. Щом имаш живот, ти трябва да имаш чувствувание в себе си, а щом имаш движение, ти трябва да имаш воля в себе си. Ако твоята Любов няма мисъл, ти Любовта не познаваш. Ако твоята Любов не може да придобие живота, и ако твоята мисъл не може да произведе едно чувствувание в тебе, ти не си влязъл в онзи свят, по който Господ иска да те учи. Ние разбираме сега и казваме: „Аз вярвам в Бога“. Каква е идеята, която имаме? Казваме, че Господ е отвътре и казваме, че Господ е отвън. Ако е вътре, де ще Го търсиш, на кое място? Или ако е вън, накъде ще търсиш? Трябва да има някаква посока. Ако търсиш Ивана, Драгана, все трябва да знаеш накъде. Когато търсим човека, де го търсим ние най-първо? Аз гледам, когато някой дойде, погледне те в главата, погледне те в краката. Той иска да се ориентира. Иска да види първо главата, долу ли е или горе. Краката горе ли са или долу. Веднага гледа и се ориентира. След туй, като се ориентира, вижда, че главата е горе, започва да ти говори. Ти погледнеш един човек горе в главата, после го гледаш в краката, но не знаеш защо го гледаш в краката. Ти го гледаш в краката, понеже хиляди пъти ти давал ритник в миналото и ти сега седиш по-далече, да не би пак да имаш ритник. Вие го гледате в главата, тази глава, знаете ли колко хиляди страдания ти е причинила? Главата на една змия като хване жабата какво прави? Казвате: „Всичко е в главата“. Всичко е в главата и всичко е в краката. На змията всичкото е в главата, но в змията има нещо, и в тялото има нещо. Казвам: Било е време, когато нашата глава не е работила както трябва и краката не са работили както трябва. Вземете тия, мирните животни като овцете. Казвате: „Колко са кротки!“ Но я вижте тези пехливани, кочовете, когато дойдат тези овни, като се изтъпанчат от два далечни краища, че като се затичат, ударят си главите, натиснат се, блъскат си главите, и после пак се изтеглят. Защо? Борят се те, разрешават един социален въпрос. Кой да се ожени по-напред. И който надвие, той се жени по-напред. Когото надвият, той остава за последен. Той пак се бори. Ако той надвие, има право да се жени. Ако него надвият, няма право да се жени. Туй е същият закон. Аз вземам един пример. Вие казвате тъй: „Ако може да гледам една жена“. Как ще гледаш жената? Как се гледа една жена? Сега аз засягам въпроса. Защото човек е този, който мисли, а пък жена е, която чувствува. Следователно, те са два полюса. Най-първо се е образувал мъжът. Мъжът е изгревът. Жената е залезът. Мъжът е началото. Жената е краят. Сега вие искате да знаете кой е на първо място. На първо място е първият, който дава. На второ място е онзи, който взема. Защото този първият, който дава, той на себе си няма да даде. Следователно, той е пръв да дава, но той трябва да го даде на един, който трябва да вземе. Първа е жената, която взема.




Публикувано изображение

Фиг. 2

Публикувано изображение

Фиг. 3


И тогава те турят този знак на плюс. Аз бих ги употребил така: Това е мъжът. (Фиг. 2) Това е жената. (Фиг. 3) Първият, е който дава, вторият, е който взема. Но нищо в света не е в покой. Туй движение, което е отгоре, то ще се обърне. Те са две половини. Мъжът, който се движи пръв, той ще дойде до положението да взема. А жената, която първа взема, ще дойде до положението да дава. Следователно, тази паница, която е пълна, тя като се движи, ще дойде да се изпразни, ако даваш, ще ти дадат. Ако не даваш, няма да ти дадат. Сега вие казвате: „Защо трябва да обичаме някого?“ За да те обичат. Давай, за да ти дават. Мисли, за да мислят за тебе. Не само да мислиш за един човек. Ти може да мислиш как може да му направиш една пакост. Може да мислиш за него добре, за благото му. Та казвам: Аз се отнасям към Любовта, Божията Любов. Ние сме дошли на земята и всичко онова, което Бог ни е дал да го обработим. Дал ни е богатство, несметно богатство ни е дал. Вие седите и мислите какво да правите. На някой богатството седи в гърлото. На някой богатството седи в пръстите, в мърдането на тия пръсти. Той знае как да ги мърда. На някой седи в лявата, в дясната ръка. Ако знаеш така да си мърдаш ръцете (Учителят показва както цигуларят свири) милиони ще дойдат. Ако някой знае с четката да рисува, а пък на някой богатството седи в писането. Имаш едно златно перо, не сребърно, вземи това перо, дращи, дращи и богатството ще дойде. Ами че, един учен човек мастилото го продава с хиляди. Като вземе едно шишенце мастило, че то струва 10 лева, а той го продаде за 10 хиляди. Но той вземе, че изпише едно шише мастило и го продава после. Това не е ли търговия? А пък онзи, който знае да пее хубаво, въздухът продава. Той ще приеме малко въздух и като го изкара навън, продава го на хората. Всеки иска малко от този въздух да го тури в ухото. Казва: „Ей, че хубав въздух! Да имам в ухото!“ Продава човекът въздуха. 50–60 или 100 вдишки. Всеки един ще плати по стотина лева за малко въздух. Аз ви представям работите по-другояче. Вие някой път ги представяте идеално. Представяте ги в най-простата форма. Казвате: „Много гори сърцето ми“. Казваш, че гори. Разбира се. Ама изгоря ли сърцето? То не само трябва да се запали и да гори, но да гори без да изгаря. Щом изгаря, работата на пепел става. Една мисъл, която ти имаш, трябва да се смени с друга. Мисълта не трябва да престава. Някой казва: „Едно време какво мислехме! Идеални бяхме. Сега вече не е така животът ни“. Та казвам: Нашият брат, сърбинът, който дойде, ние казваме, че нямаме Любов тука, а този брат като дойде при нашата малка Любов, се стопли. Той казва: „Аз като вашата Любов никъде не съм виждал“. Онези казват, че нямаме Любов. Любовта е нещо особено. Онзи, който не е готов за Любовта, затъпява неговото чувство, той не усеща Любовта. Той мисли, че няма Любов. Но мнозина от вас изгубвате възприятието на Любовта. Вие гледате един човек, той първо ви прави впечатление, след туй изгубвате красивото чувство. Защо го изгубвате? Ще ви приведа един пример. Казвате, има една дума „докле“. „До-кле“, „до-кле“. Едното казва: „Докле“, значи откъде си. На български „докле“ значи почакай, докато си свърша работата. Има две значения. Ние трябва да знаем „докле“. Казва: „кле“, „докле го“. Трябва да разбираш смисъла. Че в езика ни има много думи, които имат двуяко значение. Вие често слушате думата Любов. Любовта това е първият подтик на Битието, на живота. Божественият импулс. То е най-хубавото нещо. Първото нещо, което иде в живота, което създава вселената. Това е този Божествен подтик. И този подтик го наричам Любов. Този подтик като дойде, човек всичко може да направи. Божествената Любов трябва да ти бъде подтик, непреривен подтик като движение, като един извор. Всякога Любовта отдето минава, около нея се започва да растат растенията. Дали тези растения ще разбират, то е друг въпрос, но все ще приемат вода. Все ще възприемат Божията Любов. Казвам: За Бога трябва да имате едно определено понятие. Трябва да обичате Бога. Всичките ви спорове, недоразумения произтичат. Оставете всеки един човек, пред вас, оставете да се изкаже. Било е време, когато вие сте спирали. Казвате: „Чакайте аз да ви кажа, какво зная“. Ти не бързай да кажеш какво ти мислиш, остави го да се изкаже, той какво мисли. Ти казваш: „Чакай да ти кажа аз“. Той казва: „Чакай да ти кажа аз“. След като той се изкаже, изкажи се ти. Чакай да ти каже, тогава ти му кажи. Гледам сега, постоянно някои стари сестри казват за някоя млада сестра: „Губят си времето, събират, се седят“. Казвам: Когато изгрява слънцето някъде, няма ли да се спреш да го видиш? Аз съм наблюдавал децата като отиват в училище, спират се в някоя градина с узрели круши, ябълки, пък плет има, гледат го, научно изследване правят. Аз вече зная какво изследват тези деца. Най-първо мислят дали градинарят е добър, да даде нещо. Когато го няма, гледат да се качат, да вземат нещо. Турците казват: „Да гледаш хубавото, то е добро“. Какво разбира турчинът? Той разбира: хубаво е човек да си пийне винце. Като пийне малко винце, той става весел. Лошото във виното къде е? Не пий вино, което другите са пили. Туй вино, което опива, хората са го пили. Ние пием някой път виното, което изгубило своите свойства и хранителни вещества. Не пий вино, което изгубило своите съществени качества, сладчината си. Виното, което изгубило своята сладчина, то е за другите и не е за тебе. И ако пиеш туй вино, ще се опиеш. Ако пиеш сладкото вино, няма да се опиеш. Вие пиете от Любовта. Има една Любов, която се е вкиснала. В света съществува една вкиснала Любов. Виждам младите като се влюбят, се вкисват. Казват: „Тази е вкисната Любов“. Неразположен си. Всеки един религиозен човек и той се влюбва. Вие се влюбите в Бога, какво ще правите? Да кажем, вие отивате при един хлебар, в какво ще се влюбите? В хляба му. Докато не ви е дал хляба, вие мило може да го гледате. Вие го гледате, но хляба гледате. Той казва: „Давам ти хляба“. Ти даваш 5 лева, вземаш един хляб. Кой печели? Ти ли печелиш или хлебарят печели? Тия пари ти не може да ги ядеш. Ти като си дал пари – туй, което не се яде, всел си онова, което се яде. Казваш: „Дай онова, което оживява хората, аз ще дам онова, което уморява“. Като отидеме при Господа, ние трябва да платим. Туй е едно нещо, което не ти е идвало на ум. Ново нещо ще ви кажа. Разменната монета при Бога, това са нашите грехове. Ние ще му дадем нашите грехове. Той ще ни даде един сомун. С греховете си ние ще заплатим. Ние плащаме на Бога за хляба, който ни дава, с греховете си. Ние се хвалим, че сме платили. Идеш при Господа, дадеш 5 лева, Той ти даде един сомун. Господ взема тия пари, туря ги в обръщение, дойдеш – пак Му дадеш. Сега, в края на краищата, кой печели? Не е въпросът в печеленето. Вашите грехове Бог като тор ги туря при растенията. Тор са те. Че трябва цялото Битие да работи, тия грехове да ги превърне, от тях да стане нещо, един плод за ядене. Че един ден ще опитаме сладките плодове на греховете. Това е една необработена материя. Необработена мисъл, необработени желания и необработени постъпки. Сега, вие, като ме слушате ще кажете: „Хубаво, нека да грешим“. Да ви кажа: Грешете, само да имате по 5 лева, да имате да платите при Господа. Не пълни джобове, но да има да платиш. Господ иска като идеш, 5 лева да ги дадеш и нищо да не остане в джоба. Вие искате сега домът ви да е пълен, джобът ви да е пълен, това са непотребни работи. Като идеш дай 5 лева да ги вземе Господ и ще ги тури на работа. Ти вземи хляба и като го изядеш, ще се въздигнеш. Сега трябва да имате мистичен живот, за да разбирате. Вие, ако разбирате буквално, какво ще разберете? Откъде се ражда ревността на хората? От неразбирането на нещата. Ние ревнуваме всякога слабия човек. Ние не ревнуваме, че Витоша може да я откраднат. И да дойде някой да ми каже, че Витоша е открадната, да ми каже да повярвам. Всичко може да откраднат, но не и Витоша. Ако дойдат да ми кажат, че един мой пръстен е откраднат, може. Щом ние се съблазняваме в някого, ние го смятаме слаб, нямаме доверие в него. Тогава какво ще кажете вие в себе си? Дошла една мома, която избягала от дома си. Облякла се в мъжки дрехи, за да си проправи живота, в света. Настанила се в един дом, в един млад момък, който работи. Казват: „Внимавайте, този младият момък, тук има една мома, може да ѝ напакости“. Младият момък казва: „Аз не се интересувам от младите моми“. – „А, казват, преструваш се. Ти се интересуваш.“

Смъртта се интересува от живота. Животът се интересува от смъртта. Смъртта винаги обикаля там, дето има живот. Смъртта търси живота. Животът не търси животът, но търси смъртта. И като я намери там, веднага се спира. Ако вие разбирате онзи велик закон в Битието, ще видите каква е Божествената Любов. Казваме: „Божествената Любов в света“. Като ви говоря сега, аз не искам да разравям вашето минало, вашите разбирания. Аз не правя въпрос за миналото. Защото гледам, някой казва: „Защо не внимаваш, защо счупи тази стомна, ти ум нямаш ли? Знаеш ли колко пари струва?“ Безпредметно е това. И да гълчиш, че стомната е счупена, тя е счупена вече. Друг път като му дадеш стомната, кажи: „Слушай приятелю, тази стомна е скъпа стомна, бъди внимателен“. А като се счупи, засмей се. Ще купим друга стомна, нищо повече. Туй, което е станало, станало е вече. Направил си една погрешка, направена е погрешката. Ама защо да я направя? Направил си погрешка. Ако аз „О“-то го направя на „А“, какво ще стане? Богатство, богатства. Сега вие минавате за много умни. Аз гледам, някои много напреднали духовно и някой път те ме учат, те какво да правя. Казват: „Учителю, защо всичко това е така?“ Казвам: Аз ще изправя това. Казвам: Втория път ще го изправя. – „Ама не трябваше“. Казвам: Втория път ще го туря тъй, както трябва. Гледам, не се минава един ден, иде ученият философ и плаче. Защо? – „Боли ме коремът“. Аз го питам: Защо? Трябва да има една причина. Защо те боли коремът? Защото не мислиш право. Когато човек не мисли право, коремът го боли. Когато стомахът правилно не чувствува, главата го боли. Щом те боли главата, причината е в сърцето, щом е анормално, главоболие ще има. Щом умът е анормален, коремоболие ще има. Коремът е външната страна на сърцето. Липсва нещо на сърцето. Изправи чувствата си, веднага ще се махне коремоболието. Сега запример, като ходихме на екскурзия, казвам: Какво нещо е навикът? Често нося един шал. За да не стават резки промени, излизам от стаята, завивам се с шала. Но като излизам, забравил съм, турил съм си палтото, не съм взел шала. И целия ден беше студено, но аз мисля, че шал имам. Като се връщам, търся шала. Намирам го отгоре, оставил съм го. А пък през целия ден все ми беше топло на врата. Седя, разговарям се през целия ден и мисля, че шалът е преметнат. Даже разсъждавам в себе си. Казвам: Как днес моят шал ме слуша, друг път току пада единия край. Аз взема, че го преметна. Днес се е възпитал, никак не пада. Минава ми мисъл и казвам: Чудна работа. Минава ми мисъл, но не правя опита и се радвам. И казвам: Целият ден мина и не се простудих. Мисълта, че имаш шал, дали го имаш или го нямаш, е друго. Но, мисълта, че имаш шал е реална. И действително този опит съм го правил. Аз имам едно тънко палто, но меко, хубаво. Една зима, студено беше, турям туй, тънкото палто, но магическо. Питат: „Как ходиш с тънкото палто, няма подплата?“ Но аз мисля, че може да ме топли. И като мисля, че може да ме топли, топли ме. Като започна да се колебая, започвам да се свивам. Казвам: Всичко зависи от човешката мисъл. Само трябва да има един обект, върху който да концентрираш ума си нагоре. Опорната точка е Бог в света. Първата опорна точка, в която ние трябва да турим своите основи, да любим Бога. За Бога постоянно ще мислиш. Всякога мисли, че Той мисли за тебе. Другояче, ако мислиш, ти ще създадеш едно нещастно положение в себе си. Мисли, че каквото и да направиш, Той ще го поправи. То не е за тебе добро, но за Бога всичко е за добро. За нас всичко не е за добро. За едно дете е добро само майчиното мляко. Ако ти му дадеш твърда храна, то ще умре, коремоболие ще има. Следователно, Господ ще ти каже: Туй не е за тебе. След време, когато поизрастнеш, тази твърдата храна ще бъде за тебе. Когато ние казваме, че нещата са за нас, те са нашата възраст. Има известни мисли, известни желания, има известни постъпки, които в дадения случай не са за нас, ами за другите. Следователно, не критикувай никого. Ако седи по-ниско от тебе, кажи: „Туй не е нужно за тебе“. На едно малко дете може да му кажеш: „Тази храна не е за тебе“. Ако седи по-горе от тебе, че той прави някои работи, не се меси. Ние се месим. Питаме се: „Защо Господ създаде света така?“ То не е наша работа. Господ мислил, мислил. Казваме: „Защо Господ е създал света така?“ Ние мислим: „Не можеше ли по друг начин?“ Можеше Господ да го създаде. Та туй, което Бог ви е създал, благодарете. Използувайте вашите богатства. Използувайте колкото сила имате. Понякой път направете един опит. Вие казвате, че имате вяра в Бога, имате Любов. Направете един опит. Срещнете някой човек и му кажете: „Моля, може ли да ми направиш една малка услуга“. Виж как този човек ще се отзове. Ако добре се отзове, то е хубаво. Срещне те втори, друг, кажи му: „Може ли да ми направиш една малка услуга“, то е положителното и после ще дойдеш до някой банкер, ще кажеш: „Може ли да ми направиш една услуга?“ Ти си слаб, дошъл си до камъка, който е твърд. Ти ще се обезсърчиш, но пак ще започнеш от началото, пак ще правиш опити. Докато този банкер се отзове. Ти ще намериш ключа да отключиш. Аз понякой път съм правил опити. Аз никога не турям в ума си, когато ще тръгна за някъде, че ще пътувам или с трен, или с файтон, или с автомобил. Те са изключения. Аз го смятам, че това са изключения. Може да се случи в 40 години, може да се кача на файтон, но считам, че не е нещо далечно. Реша се да вървя и нищо не турям в ума си. Минава един (с) автомобил и казва: „Качи се“. Казвам: Нямам пари. Той казва: „Не искам пари, качи се“. Питам: Защо този човек ме качи? Някой път се качвам, някой път не се качвам. Защо? Като се кача, понеже някой път сам вървя по пътя, минава един, втори, покани ме. Втори път ме покани, трети път. Платя. Помни, туря в ума си да се кача. Трябва да го спра: Моля ви се, ще ви платя, мога ли да се кача? – „Да казва може, място има“. Казвам: 5 лева? – „А, не“. – 10 лева? – „Не“. – 15 ? – „Не“. – 20, 25, 30? – „Хайде вече“. Казвам: Този човек е много ядлив. Значи, аз му давам, колко? Шест пъти по пет–шест сомуна, значи той изяжда на ден по 6 сомуна, от ядливите хора е. Най-първо му давам 5 лева, за един сомун. Не иска. За два, не иска. За три, седнем разговаряме се. Казва: „Не ми върви. Губят се тия пари“. Питам: Къде дявате вашите хубави чувства, вашите хубави мисли? Къде ги дявате? Къде е вашата младост? Къде са дянати ония въжделенните мисли? Човек от детинство до старини трябва да остане една младенческа идея. Любовта не трябва да претърпи никакво изменение. Любовта, каквато е в младини, такава трябва да бъде и в старини. Отвън може да се измени както искате, но в себе си трябва да запазите онова младенческо състояние. Младенческо състояние наричам онова първо състояние, което Бог е вложил. Има една младост, която Бог е вложил. Има една старост, която Бог е вложил. Има една младост, която хората са вложили. Има една старост, която хората са вложили. Казвам: Дръж онова младенческо състояние. Не вземайте предвид как трябва да обичате. Обичайте както Господ дал. Не се месете в Любовта на хората. Или другояче казано: Бъдете отглас на Божията Любов. Не я делете. Всеки да прояви Любовта си, тъй както Бог му я дал някога. Никога не туряйте лоша мисъл, и без това ще дойдат лошите мисли. Вие трябва да се възпитавате. Една сестра ме гледа. Казвам: Гледайте, но се учете. Защото ще ви изпитвам. Понякой път тия младите сестри ги обвиняват. Но като няма кой да мете салона, казвам: Научихте ли урока? Я, изметете салона. И те го измитат. Ако накараме някой външен човек, ще му вземе 2–3 часа. Трябва да дадем най-малко 50 лева, а те като изметат салона, чувам музикално нареждат столовете. „До“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“. Чува се като се местят столовете. И като нареждат столовете, аз зная дали новата част нареждат или крайните. Казвам: Аз, ако съм на тяхното място, какво ще направя? И аз ще направя същото. Като идеш гладен, ти ще гледаш хляба. Жаден като си, като идеш при извора, ще го гледаш. Кой няма да гледа извора? Аз като ида във фурната, гледам хората – кой как гледа, приятно ми е. Виждам някои хора, вниманието им е на хляба. Като вземе хляба от фурнаджията, даде му пари и благодари. Вие като отидете в Божествената фурна дайте парите си и не ходете на фурнаджията да му казвате, че хлябът днес не беше добре опечен. Аз говоря за майстори хлебари. Някои от вас искат хляба да е препечен, някои искат да не е препечен. Защо обичате препечения хляб? Някои обичат непрепечения. Малко суровичък.

Та новото в живота трябва да го знаете. Трябва да вземете Любовта като основа, отдето ще се появи Божественото слънце, тогава вие ще намерите вашият запад, ще намерите и себе си. Но, трябва всички да имате един подтик, Божествен подтик. Всички трябва да обичаме Бога. Без Любовта към Бога ние ще останем чужденци един към друг. Единственото нещо в света, което може да ни забележи, единственото нещо, което може да внесе радост и веселие. Виждате, даже един музикант, когато свири, като гледа публиката, веднага в публиката ще намери някого, когото обича и той да го обича. Погледнеш някой като свири погледне нагоре и свири. Като свири поглежда там. Онзи, който е на сцената, който го обича, той трябва да дава подтик. Този, когото обичаш, там е Бог. Онзи, който те обича в тебе, е Бог. Ти, когото обичаш, Бог е там. И онзи, който те обича, Бог е в тебе. Следователно, ние като обичаме, ние търсим Бога. И нас трябва да обичат. Не само да обичаш, но и тебе трябва да те обичат. Туй трябва да знаете, че като те обичат, ще познаеш че Бог е в тебе. Аз ви обичам, познавам, че Бог е във вас. Вие ме обичате, познавате, че Бог е в мене. Между нас става обмяна. Когато някой иска него да обичат, а той да не обича, то е човешко. Може, но то е човешки егоизъм. Този брат, сърбинът, който замина в Сърбия, научи нещо. Той казва: „Трябва да образуваме една теоцентрична идея, не егоистична“. Значи да образуваме един Божествен живот, на който Бог да е центърът. Не егоистичен, ние да сме центъра в света. Сега ние излизаме от егоцентричния живот и влизаме в теоцентричния живот.

Какво имахте вие, десета страница? За следващия път – 30-а страница!

(Учителят прочете 30-та страница от „Свещените думи на Учителя“).

Добрата молитва.

XVII година.
29 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 27 април 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни