Jump to content

Recommended Posts

8. МУЗИКА

 

Музиката е място в рая – туй, което индусите наричат будическо поле. Този, съзнателният живот – там започва музиката. (18, с. 203)

 

Ако ви кажа сега да ми изпеете „Отче наш“, как ще я изпеете?... Сега трябва да се качите в будическото поле. Човек, като слезе на Земята, не може да пее. Тук, на Земята, човек се безпокои. (18, с. 215)

 

Египетската музика се отличава, че те са започнали с тона „ми“. Седем начина на деление са имали. Те са били свързани с духовния свят и по-голяма чувствителност са имали. Индусите четири тонирания са имали. Устройството на тяхното пеене е било друго. Те са били свързани с умствения свят. Те се вглъбиха в тия малки подробности, с които не можаха нищо да постигнат в музиката. Сега вече европейската раса, бялата раса, развива в музиката хармонията. Развива туй, което хармонията раздава, не мелодията. Те (източните народи – бел. състав.) развиха мелодията във висша степен, техните песни са много мелодични, но хармония много малко развиха, когато в западната музика мелодията е по-слаба, хармонията е по-силна. (129, с. 348)

 

Какво трябва да се прави сега? По стария начин вие сте пели. Старите санскритски песни вие сте ги пели. Старите еврейски песни вие сте ги пели. Старите персийски песни вие сте ги пели. Старите вавилонски песни вие сте ги пели. Старите египетски песни вие сте ги пели. Какво ли не сте пели! Много хубаво, но това пеене вече не върви. Сега – новото пеене! Казват: „Едно време...“ Зная какво са мислили египтяните. Египтяните бяха толкоз умни, толкоз посветени, че се кланяха на бикове. А пък в Индия, която препоръчват, че имала толкоз знания – знанието там е било такова, че се кланяха на идоли. Толкоз просветени бяха индусите, толкоз знания имаха, че техните философи допуснаха да се кланят на телци. Вие казвате: „Старата истина.“ Старата истина е да се кланяш на бик, да се кланяш на крава, да се кланяш на златно теле. Старата истина е да уповаваш на себе си, да си уредиш работите, да си поживееш така, както разбираш. (127, с. 272)

 

Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел да възпитат хората. Вибрациите на тия разумни възвишени Същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това оказват благотворно влияние върху човешкия характер... Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега, например, редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индусите имат хубава музика. Някои казват, че в Индия даже и тръстиките свирели. Това се дължи на обстоятелството, че в тия тръстики се образуват дупки, през които, като минава вятърът, чува се някакво особено свирене. Възможно е тръстиките в Индия да свирят, но самите индуси не свирят. Индусите имали някакви песни, с които приспивали змиите. И така да е, това още не е музика. Че всяка майка има песни, с които приспива децата си, но тези песни не могат още да се приемат за някаква особена музика. Циганите, турците често си служат с дайре, но и това свирене не е оная музика, която може да се отпечата в пространството... И тъй, съвременните хора трябва да прилагат музиката в живота си като средство за възпитание. Ако продължават да си служат със старите методи за възпитание, те нищо няма да постигнат. (108, с. 174)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...