Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_05_04 Музикална любов

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 20:42

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Музикална любов


Отче наш.

Пишете върху темата: „На какво да разчита човек най-много?“ – /Изпяхме „Венир Бенир.“/

Да разчита, но да е последователен. Не теоретически. На какво да разчита човек в даден случай? Може да разглеждате на какво да разчита за в бъдеще, но в дадения момент на какво да разчита. Давиш се във водата, на какво ще разчиташ? Или борчлия си. В дадения случай на какво ще разчиташ? Или в голяма опасност се намираш. На какво ще разчиташ? Болен си. На какво ще разчиташ? Ако си здрав, на какво ще разчиташ? Ако си болен, на умиране, на какво ще разчиташ? Във вас ще се роди една идея, като сте решили въпроса. Човек, ако правилно постави въпроса: На какво да разчита най-много?, той ще има успех. Ако си на умиране, на какво ще разчиташ най-много? Ако си здрав, добре, но ако не си добре, на какво ще разчиташ? Как трябва да разчиташ? Мислете малко, не изведнъж да кажете. Аз още отсега виждам какво ще кажете. Точно определено нещо е. Мярка да ви бъде в даден случай, в един момент, разположен или неразположен, на какво може да разчиташ. Човек, като се разгневи, разчита на гнева си. Като е в добро разположение, разчита на доброто си разположение. Като се обезвери, разчита на безверието. То е един начин. Като има вяра, разчита на вярата. Всичките спънки в живота произтичат от това, че хората не знаят на какво да разчитат. Ти разчиташ на нещо, но то е общо разчитане. В даден случай в момента не знаем на какво да разчитаме. Много пъти човек, като се дави казва: „Ще се удавя вече“. Той мисли, че ще се удави. Някой път в давенето може да разчита на нещо. Ще спечели да излезе навън. Може да поставиш въпроса на какво да разчиташ. Събират се 20 пъти на едно място, няма никакъв надпис. На кого трябва да разчиташ? Трябва един от тия пътища да хванеш. Кой е най-подходящ? На кой път трябва да разчиташ най-много? Всякога в живота човек прави своя избор. Всеки ден вие имате известен избор. Не само между две неща да правите избор, между много неща може да се прави избор. След като направите избора ще видите: той не е направен за вас, както вие искате. Вие ще намерите пътя не такъв, какъвто сте го очаквали. Пък някой път може да го намерите по-добре, отколкото вие сте предполагали. Да допуснем, че вие минавате през една местност, дето човешки крак не е стъпял. Какво ще бъде вашето положение през тази местност? Да кажем, минавате през гористо място, дето човек не е стъпял, вие ще се натъкнете на нови мъчнотии. Сега всичките хора в живота очакват. Всеки един човек мисли, че всичко в живота, както е наредено е само заради него. И човек понякой път се чуди как тъй нещата да не стават, както той мисли. Всеки недоволен мисли, че работите трябва да станат, както той мисли. Като не станат, както той мисли, той се чуди как да не са взели всичко туй предвид и като не станат, започва да се сърди на своята съдба, на провидението. Нещо има да се сърди, мисли че като се сърди, ще му се уредят работите. Вземете, запример, в едно семейство. Домакинята мисли, като се разсърди на домакина, ще ѝ се уредят работите. Домакинът мисли, че като се разсърди, ще му се уредят работите. Но представете си, че уреждането на работите не зависи от нея. Да допуснем, че няма никакви дърва, времето студено, навън е 25 градуса студ. Иде той и се сърди, защо стаята да не е отоплена? Питам: Кой е виноват? Отчасти той е виноват. Защо тя не е предвидила да потърси оттук, оттам. Как тъй да не вземе това предвид, ами седяла, чакала да се уредят работите. Да кажем, в един живот някой път ние виждаме, че работите не вървят тъй, както трябва, понеже ред поколения някои семейства не са предвидили, не са живели, тъй както трябва, и вследствие на това едно от поколенията трябва да изправя погрешките на друго поколение. За,пример, може да се разглеждат ред наследствени черти, положителни или отрицателни. Да кажем в едно поколение някои от дедите си е позволил да попийва повече винце, отколкото трябва, образувал един навик, който наричат пиянство. Сега по това пиянство има общо съдържание. Въздържанието (е), чрез което хората се мъчат да изправят тия недъзи на миналото. Или да допуснем, че в човека има чувство на стяженолюбие. Кражбата произтича понеже онзи, който обича да краде, в него стяженолюбието е над нормата. Свръхнорма има. В него има такова желание, че той не взема нещата по един разумен начин, но всичко, каквото види, мисли че е заради него. Обича да попипва, да краде. Сега, кражбата още психологически не се знае на какво се дължи. Той има положително чувство, той има силно желание да притежава този предмет, същевременно няма съзнание на справедливост, дали му се пада или не, не разсъждава правилно. Дали туй, което желае му се пада или не. Тогава хората се сдружават, държавата образувала известни закони и за онези, които обичат да усвояват чуждите работи, направила затвор, изправително място за крадците. Всеки крадец като хванат, според тия закони, ще го осъдят. Кражбата може да е малка, за една седмица, за един месец, може за няколко години да го осъдят.

Има три положителни фактора в света. Един положителен фактор на Божествения свят, един положителен фактор на духовния свят и един положителен фактор на физическия свят, които действуват едновременно, положително. Има и три отрицателни, които същевременно действуват. Шест фактора, които действуват и оставят своите отпечатъци върху човека. В даден случай може да разглеждаш въпроса: „Защо не си постъпил тъй, както трябва?“ Ти съжаляваш, че не си постъпил както ти искаш, или може да съжаляваш, че си постъпил тъй, както хората искат. Тъй, както приятелите искат. Или пък може да съжаляваш, че не си постъпил тъй, както Бог изисква. Та ние винаги се натъкваме на три мъчнотии. Не постъпваме тъй, както ние искаме някой път. Не постъпваме както ближните ни искат и някой път не постъпваме тъй, както Бог изисква. Тия три неща се различават. Онзи, Божественият свят изисква най-малко време. Божествено да разрешиш дали трябва да направиш – не се изисква много време. Моментално, в една минута, даже не ти взема една минута. В една секунда може да разрешиш нещо и всякога решението е правилно. Когато човек постъпва по Божественому, тогава почти изключение няма. Когато ще постъпиш по правилата на ближните, там се изисква най-малко 1 час да мислиш, а пък когато ще постъпиш по своему, както ти си намислил, се изискват цели 10 часа. След 10 часа като си мислил, ти едва ще намислиш дали постъпваш правилно. Ако не мислиш 10 часа, няма да решиш правилно. 10 часа се изискват, за да решиш правилно. Ти ще трябва да употребиш туй време. Сега вие ще кажете: „Защо да е така?“ Защо да е така, да го оставим. Важно е, че е така. Защо да е така, тоя въпрос, може да го обусловим. Вие искате да опечете една пита. Както българите печат, в пепелта заровена. Колко време се изисква да се опече една пита? Все таки не по-малко от половин час трябва. Добре, но ако огънят е слаб, ако пепелта е слаба, тогава ще вземе 1 час. Някой път ще вземе час и половина, а някой път и два часа. Когато хората сгорещят огнището и отгоре, и отдолу се опича добре. Някой път я извадят, че я обърнат от другата страна, заровят я в топла жарава. Да може да се опече цялата се изисква известно време. Или представете си, че имате да топите калай. За да заври водата, при 100 градуса завира, а за да се стопи калая трябва 200 градуса. При 200 градуса се топи. Ако имате да топите желязо, повече от 1000 градуса температура се изисква. А за златото или платината се изискват 1000–1500 градуса топлина. Защо е така? Защото сцеплението на ония частици е голямо, металът, е който изисква голямата топлина, голяма сила изисква, за да ги разедини.

Сега, вие се натъквате. Някой път човек мисли еднообразно. Еднообразното мислене разрешава наполовина работите. Вземете млекопитаещите. В някоя далечна епоха земята е била изобилна с плодове, с растения, не трябвало млекопитающите нито да орат, нито да работят, докато всичкото било в изобилие. Наяде се, легне под някоя круша, спи. Няма какво да прави. Да учи, книги няма, да оре, не мисли. За децата не мисли да ги възпитава: нови дрехи, обуща за жена си, за децата си, каква шапка да ѝ купи, не мисли, за обуща, за юрган, не мисли за креват, за нищо не мисли. Най-после туй животно седне и започне да яде. Господ изпрати мухи, за да ги накара да мислят, изпраща хапливите мухи. Било време, когато хапливи мухи нямало. По цял ден са дремали. Ушите не са мърдали, но виждат, че по този начин ще се атрофират органите, няма да се развиват. Тогава идват хапливите мухи, като учени хора. Тия животни седели тихи и спокойни, идеалисти, един идеен живот. (Мухите) седнали започнали да правят своите изследвания или на ухото, или на някое тънко място и животното подвижи гърба си, измени състоянието. Тази муха прави своите научни изследвания. Какъв е този предмет? Туй, ученото същество да види този предмет какъв е. Туй тяло какво е и започват млекопитающите да мислят: „Откъде дойде това нещо, че ги безпокои“. Та казвам: Тия безпокойствия тогава причинили мухите в далечното минало. Сега тия мухи не са изменили смисъла. Един ден, тамън ти си се успокоил като туй млекопитающо, мислиш, че всичко е уредено, искаш да си подремнеш, дойде хапливата мисъл в твоето съзнание, наруши всичкото равновесие и тогава започваш да мислиш: „Защо светът така е създаден?“ То е една проява, то още не значи. Една проява е, имате две същества, които постъпват по два различни начина. Мухите правят своите научни изследвания. И комарът дойде на твоята ръка, кацне, прави своите научни изследвания. Мислите ли, че той научно го прави. Туря си хобота и започне да тегли от кръвта: погледне, стане червеничко. Малко е теглил. Една микроскопическа част е взел. Дойде един комар, втори, трети, десети комар. Като изтеглят малко кръв, ти усещаш неразположение, че част от твоето богатство е взето. Кръвта е твоето богатство, усещаш се неразположен. Но, ако вземете един маларичен комар, той ще остави известни бацили и отпосле у тебе ще се образува маларичната треска. Други малки същества влязат в кръвта. Сега в нашето съзнание, мнозина от вас от миналото има мисли, наслоени бацили, които се развиват. Яйца има. Цял ден ти се безпокоиш за нищо и никакво. Запример казваш, че трябва да имаме вяра. Някой път има мисли, трябва разумността да помогне. Зароди се една идея в тебе, че ти сега ще умреш, как ще си помогнеш? Идеш при един лекар, той направи своята диагноза, виждаш лекаря не дава насърчение. Някъде, ако и да те насърчи, казва: „Няма ти нищо“. Ти мислиш, че те лъже, казваш: „Смята ме!“ Казва: „Няма ти нищо“. Преди години иде един свещеник при мене, ходи обикаля всичките лекари, заражда се в него един страх, че той сам не може да остане. Щом остане в къщи, трябва да има някой. Ако иде в църквата, в олтаря, трябва да има някой друг свещеник. Ако е сам, хваща го един страх, иска да избяга. Сам не може да ходи, все трябва да има някой с него. Гледат го здрав, казват му: „Няма ти нищо“. Казва: „Как ми няма нищо?“ Намислил той да напусне свещеничеството. Не може и да иде при някой болен, трябва да има и друг с него. Сам като е, хваща го страх да бяга. Ако има някой с него ще чете молитва, ако няма, не може да чете. Иде при мене и ми казва: „Какъв съвет ще ми дадеш?“ Казвам: Може да ти дам един съвет, но няма да ме лъжеш. Ако ми кажеш истината, ще ти дам. Ако не ми кажеш истината, ще си носиш туй благословение, което имаш, ще го носиш. Господ ти го дал ще го носиш. Казвам: Имаш ли някой човек, с когото си живял и не си постъпил тъй както трябва? Той иска да се изповяда. Някой ще каже: „Аз не зная ли?“ Аз зная, но той трябва да знае. Той, ако не знае. Сега вие разсъждавате. Аз зная цената на английската лира, но ако му дам и той мисли, че е българско петаче? И той трябва да знае. Понеже аз като му дам тази лира трябва да я употреби, тя да предаде нещо, защото онзи, комуто се дава едно благо, трябва да разбира, за да оцени благото. Казвам: Ще ми кажеш. Той казва: „Майка ми живееше при мене. Много ме обичаше. Един ден кипнах и набих майка си, тя умря и оттам насетне ме нападна този страх“. Казвам му: Ще се примириш сега с майка си. Ще викаш майка си, ще се молиш, ще викаш майка си да ти прости. Майка му не му прощава. Рекох: Защо би майка си? Казва: „Кипнах“. Кой ти дал правото да биеш майка си, ти си свещеник? Майка бие ли се? Казва: „Този дявол дойде“. Рекох: Дяволът е дошъл и дяволът останал у тебе. Дяволът те мъчи. Сега, това е единственият случай. От чисто научно гледище аз зная отгде тази болест е дошла. Няма друга причина. Туй може да се докаже. Щом се примирят, ако той се примири с майка си, тя ще има друго разположение спрямо него и този страх ще изчезне. Този страх ние го виждаме в първите хора. Когато те съгрешиха. Майка му била много добра жена. Той направил прегрешение. Страх има в него. От невидимият свят го посрещат. В държавата, когато един престъпник направи престъпление, държавата го преследва, той се крие навсякъде; та и човек, когато направи прегрешение, невидимият свят го преследва. И първият човек, който не знаеше какво нещо е страх, като съгреши Адам, този ученият човек, скри се в един храст. Понеже Господ го вика и той не се обажда. После Господ го намери. Господ знаеше в кой храст е скрит. Дойде Той, намери го и като дойде, тогава Адам излезе. Жена му се криеше, защото и тя беше в туй положение. Казва: „Боя се от лицето Ти?“ Защо се боиш? Коя е причината на страха? Защо се роди страха в него? – Че изяли една ябълка. И Ева взела, и той ял една ябълка. Веднага се заражда един страх. Поставено е в една форма, достъпна за човешкия ум. Веднага Бог му казва: Да не си ял от онзи, забранения плод? Страха от него иде. Заражда се не само страх, заражда се една форма на лъжа. Той да се извини, казва: „Онова голямо благословение, което ми направи, онзи помощник уж щеше да ми бъде помощник в рая; онази моята другарка, която ми изпрати, тя донесе тази работа, тя стана причина“. Но това не беше, понеже Адам не можа да си помогне ни най-малко. В Адама се тури страхът и тури лъжата в най-малката форма, че той не взе прегрешението върху себе си, но казва: „Ако аз бях сам, тази работа не щеше да бъде“. Но работата не помогна, остана и днес да носим последствията. Казвам: В днешния живот ние не може да се обосновем на ония поколения, както са живяли в миналото. Днес има един момент, трябва да знаем как да постъпим. Новият живот, който иде, изисква нови условия. Трябва да постъпиш по един или по друг начин. Да допуснем, че сега искаме да поставим едно възпитание на хората. Най-първо турят една хигиена, здраво трябва да бъде поколението. Здравето зависи, то се определя чисто биологически. Определя се от момента, от който детето се роди. Този момент, в който се роди, как ще започне дишането, в положителен смисъл или отрицателен. Някои деца се раждат и като се родят правилно започва дишането. Детето ще взема определено количество въздух, което е необходимо за пречистване на кръвта. Някой път туй, дишането започва неправилно, не се приема достатъчно количество въздух. Кръвта остава нечиста и тогава се зараждат много болести. Съвременните хора дишат много неправилно. Няма ритъм. В дишането има цяла музика. Ще видите онзи, здравият човек, като спи, спи като ангел. Всичко върви тихо. Той диша така хубаво, че мислиш, че е умрял. Някой път има запъване, хъркане, ужасно е това хъркане. Някои хора като хъркат, може да се чуе на 300 метра отвън. Сега може да кажете, че не ни интересува хъркането на хората, но много видове хъркания има. Речеш да мислиш, започваш хъркането, не става мисленето правилно. Искаш да постъпиш добре, хъркане има, не става музикално. После да ви приведа едно изяснение. Не всички може да се ползуват от едно изяснение. Да вземем из музиката едно обяснение. Всинца не сте музикални, не разбирате философията на музиката и обяснението не е ясно. Ти вземаш един нормален тон. Нормални тонове са тия, които нито се понижават, нито се повишават. Казвате: „Той се е понижил“. Не е лошо да се понижи човек, нито е лошо да се повиши. Има нормално състояние, дето човек нито се повишава, нито се понижава. Има нормални тонове, които трептят само повишени, понижение не може да стане. Те са няколко, малко са. Някои трептят и повишени и понижени. Други трептят само понижени. А други само повишени. Питам сега: Кое е онова, което заставя един тон да измени своето нормално състояние, да се повиши? Да кажем повишавате „до“. Какво му предават с повишението на тона? Този тон вече е минал в понижено състояние, той придобива мекота, а в повишено състояние той придобива сила. „До диез“, ако понижите, той ще придобие известна мекота. Та казвам: Някой път зависи, трябва да повишавате тона, за да придобиете сила, някой път трябва да го понижавате, за да придобиете мекота, която е необходима. Музиката като възпитателно средство ще употребите. Отлични свойства има. Ако така не разбираш музиката, а искаш само да се повишаваш. Щом се повишаваш, ако един железар знае само да калява желязото, той ще добие един резултат, ако научи закона и да разкалява и да закалява. В единия случай туря желязото в огъня и го туря във водата. Още философията на туй не знае, но знае, че като се изважда от едното състояние и се туря в другото, закалява се. Има и други подобни методи за закаляване. Разкаляването ще го нагорещи. Като го нагорещява, то се разкалява само по себе си. Но за да закалиш едно желязо, изисква се доста материал да изгори, доста време взема. В себе си имаш известна мисъл, която трябва да се закали. Или имаш едно чувство, което трябва да се закали, или имаш една постъпка, която трябва да се закали. Понеже външните условия изискват туй закаляване, тогава, ако си музикален лесно, няма нищо да ти струва, моментално само ще зърнеш, ще стане. По Божествен начин ще стане. Или сега аз забелязвам някои певци. Много певци има, на които им трябва сила на тона. Трябва да ги закалят, трябва да повишава всичките тонове и той само прави усилие, но той прави само усилието на желязото. Туй само за желязото е вярно. Искаш да закалиш едно дърво. Как ще го закалиш? Като желязото ли? Или пък искаш да закалиш една своя мисъл. Как ще я закалиш? Като желязото ли? Не като желязото. Сега, онези от вас, които искат да пеят, щом в даден случай ти се безпокоиш дали ще вземеш вярно или не, ти не разбираш закона на пеенето. Безпокоиш се, имаш предвид, че ще те слуша някой, ще ти се смее. Като изучавам пеенето, мене ме интересува аз сам как пея и аз сам се слушам. Трябва да ида между същества, които да не се интересуват от моето пеене. Ще ида при дърветата. Дали правилно пея или не, те са снизходителни, казват те тъй: „В нас живот е, който образува музиката“. Те са само едно отражение. Като ида между тях, както и да пея, те няма да ми кажат нито дума или добре пея, или зле. Ако сте между дърветата, как ще пеете? Вземете друго. Има една Любов на музиката. Всички музиканти, които не успяват, нямат музикална Любов. С музикалната Любов, както на желязото е необходимо огън, защото ако на желязото няма огън, не може да се закали. Огън трябва и на музиканта, който свири или пее, той трябва да има музикален огън. Музикална Любов аз я наричам. Щом имаш Любовта на музиката в себе си, на певеца, ще може да закалиш гласа си, да туриш сила на гласа си. Може да туриш и мекота. Без туй, каквито и усилия да правиш, постижение не може да имаш. А пък може да имаш и музикална Любов, но трябва да знаеш как да закаляваш. От железарско гледище колко време трябва да държиш желязото в този огън? После, като туриш желязото във водата, колко време трябва да го държиш? Трябва да разбираш законите. Има закони определени. Няма да го държиш 4–5 часа вътре, желязото, в огъня да се стопи. Онези железари имат мехове, те ще усилят огъня. Сега аз ви дадох две сравнения. То е само да дойдем до правата мисъл. Искам да пеете, вас не ви трябва желязото, но ви трябва музикална Любов. Ха сега, как ще започнете закаляването? Искате да вземете верен тон „до“. В понижено, в нормално и в повишено състояние. Ще започнеш от нормалното състояние най-първо, защото ако един музикален тон не може да го понижиш и ако не можеш да го повишиш, то значи не може да разполагаш с неговата сила. Ако една своя мисъл ти не може да я закалиш, да ѝ дадеш мекота, ти ще претърпиш известно фиаско, несполука в живота. Мнозина трябва да говорите музикално. Като започнете, с кой тон започвате говора си? (Учителят каза високо: „Какво искаш?“) – Кой тон е? (Учителят изговаря ниско: „Какво искаш?“) – Кой тон е? „Какво искаш?“, нормален тон ли е? Понижен ли е или повишен? Основният тон, с който започваш речта в даден случай, ще определиш дали тона ще го вземеш нормално, дали повишено или понижено състояние. Понижено разбирам да туриш мекота. Меките тонове са събирателни, а пък онези, силните тонове, разпръскват нещо надалече. Когато искаш да изпратиш далече, ще дадеш повишен характер на речта, когато се молиш за един човек дали ще оздравее или не. Веднъж бях при едно семейство, дето разположение имам спрямо всичките. Беше заболял хазяина на дома. Сестрата иде, уплашила се, иде при мене и ми казва: „Учителю, Иван си отива. Иван се е разболял“. Аз седя и болестта на Иван не ме интересува. Казвам ѝ: Ще му мине. Не си е свършил работата, как ще си замине? – „Три деца имаме, поне да отгледаме децата, да станат големи!“ Аз отивам при болния, той изгубил съзнание, едва диша. Турих си ухото наблизо и слушам, че чете една молитва, която той знае и още като слушам, гледам той взел правилно тона, нормален тон взел. Аз се усмихнах и отстъпих. Казвам: Ще оздравее. Чете си молитвата и много добре я чете. Казвам ѝ: След 2–3 дни ще оздравее, ще оздравее, нормален тон е взел. Съзнание има в него, моли се и се моли правилно, както аз бих желал хората да се молят. След няколко деня той беше вече здрав. Казвам: Вие как четете молитвите? Някой от вас като четете молитва, не вземате верен тон. Изисква се верен тон да вземете. Невидимият свят е много взискателен. Музикално трябва да четете. Не е проста работа да се моли човек. Най-първо ще вземеш, верен тон. Ако не вземеш, ще те върнат назад. Ще вземеш втори път и ако не е верен, пак може да те върнат. 10 пъти ще четеш молитвата и виждаш, че няма отговор. Сега има такива учители, които казват: „Моли се Господ ще те слуша“. Ако Му се молиш по всичките правила на музиката, ще те слуша, но ако не се молиш, молението ти ще остане тук на земята, до другия свят няма да иде. Или казано: Молитвата ти трябва да бъде изпратена с Любов до Бога. Без Любов ти не може да вземеш верен тон. Музикалната Любов трябва да вземе участие в молитвата. Тия работи вие не ги знаете. Мислите, че и без музика в рая може да влезете. Не, не. Без музика в рая не може да влезеш. Човек, който не е музикален, в рая не може да влезе. Той не може да влезе. Може да го зърне на прага, но не може да мине. Можеш да слушаш един оркестър и в салона да бъдеш, но да станеш член, да пееш в хора или да свириш в оркестъра, не можеш. Ако си добър певец, може да вземеш участие. Ако си отличен певец, ще те вземат, но ако не си, ще те оставят. Вие се приготовлявате да идете в оня свят. Но за оня свят как ще идете, като екскурзианти или ще идете там да се установите? Отива някой във Франция за една–две години, да вземе своето образование. Друг иска да се пресели във Франция. Казвам: Вие отивате да се преселите в оня свят, да напуснете земята, или отивате за 4–5 години да прекарате и пак да се върнете? Две положения различни. Но в единия и в другия случай трябва да изучавате французкият език. Ако знаете френски език, ще свършите, ако не знаете френски както трябва, не зная дали в някой французки университет ще ви дадат правото да свършите, ако не знаете добре езика. Сега вестниците писаха, че един българин взел премия, за един красив французки език в академията. Прославил се един българин. Не французин, но българин.

Сега другото положение. Мнозина казвате: „Господ да ми даде големи дарби“. Че, Господ дарбите ги дал още в началото. Всеки човек като се ражда му дал дарба. И повече от това не може да му се даде. Сега се изисква условия да се развие туй. Трябва да знаеш туй, което ти е дадено, да го развиеш. Онова, което ти е дадено, не си развил, как ще ти дадат ново. Новото ще те отвлече от целта на живота. И най-първо трябва да упражнявате, да видите силата на човешката реч. Някой път минавате през някоя местност и ви лаят кучета. Някъде тия кучета се нахвърлят отгоре ви. Не е много приятно да те лаят кучетата, но ще упражниш гласа си, ще започнеш да им говориш. Ще им говориш като на хората и те ще започнат да омекват. Има един начин, дават ухо. Ако ти си попаднал, най-първо те си държат опашката в едно положение. Щом вземеш нормалния тон, те започнат като камертон да си клатят опашката. Като започнеш да говориш, започват да си клатят опашката и след туй някой, който не разбира езика, хвърля камъни. Те избягат като хвърлиш, но после те пак се опълчат и се нахвърлят още по-силно. Представете си сега, че една мъчнотия е едно куче, някой я създаде, лае те. Какво трябва да правиш с тази мъчнотия, с едно куче, което те лае? Ако му хвърлиш един камък, кучето ще стане по-лошо. Какво трябва да правиш? Да му говориш. Допусни, че в тебе има една мисъл, че ти човек няма да станеш, ще умреш – всичко отрицателно. Какво ще направиш на туй куче в тебе, че ти човек няма да станеш. Значи в дадените условия може туй състояние да е право. Хванал си кривия път. Този път по който вървиш, ти никъде няма да излезеш. Тогава ще провериш верно ли е туй нещо, което ти се казва. Ако е верно, върни се назад. Вземи правият път. Едно правилно разрешение, а някъде просто трябва да отхвърлиш тази мисъл. Казваш: „Ще умрем“. Не, няма да умреш. На какво основание? Не съм създаден да умирам, създаден съм да живея. В Бога няма желание аз да умирам. Ако Бог допуща аз да умра, то е по единствената причина, че аз не върша Неговата воля. Кога уволняват един чиновник? Уволняват го, защото не си върши работата. Щом си върши работата, не го уволняват. Щом дойде човек да умира, онези от невидимия свят трябва да имат някакъв повод да го уволнят.

Сега да се върнем към основната мисъл за музиката. Сега, представете си, че ви дам да проучвате песента „Махар Бену“, да я изпеете по всичките правила, понижено и повишено, да ѝ предадете и мекота и сила. Не да измените същественото, да я повишите в един тон. Защото някой път музикантите изменят. Много пъти от една гама в друга гама поставят, но работата не се свършва. Дали е в „до-мажор“ или в „ла-мажор“, „до-минор“ или в „ла-минор“, в която и да е гама, трябва да се пее. Най-хубавите са които, минават от една гама в друга. Запример, ако аз мина от „до-мажор“ в „ре-мажор“. Какво е гамата? Два диеза. Но това са технически работи. Повишеният тон на „ре-мажор“ в дадения случай показва, че онова, което пееш, трябва да дадеш сила на движението. В „до-мажор“ ти се въртиш наоколо, спирално, както някои деца прашките си въртят, а като пусне камъка на прашката, то е вече „ре-мажор“. Сега туй между вас да остане. Трябва да го проверите. „До-мажор“ вие дълго време трябва да го опитвате и трябва да го пуснеш, за да образуваш „ре-мажор“. Най-първо трябва да разбирате в двата диеза – „ре-мажор“. Ами ако са два бемола? Защо с два диеза е „ре-мажор“, а с два бемола е „си-миньор“? Музикантите си имат правила. Ние сега влизаме в една техническа област. Онези музиканти, които са образували гамите, са имали нещо предвид. Имали са определена идея. Практическа идея за постижение. Турили са един път. Инженерите чертаят от едно място, друго място, имат съображения. Най-малката права линия е да излезе на добър край. Първото нещо, когато пеете, трябва да имате музикален огън. Сега това не изключва всичко онова, което знаете. Вие понякой път се спирате и казвате: „Аз това зная“. Но знанието във вас трябва да се организира, да расте. Много пъти знанието може да е така разхвърляно, че ние не може да го използуваме. В цигулката онези, които вземат най-първо лъка, от единият край до другият край прекарват лъка силно. Да натиска лъкът. То е един метод. Децата както започват – с натискането. С натискането на ръката може големите виртуози да го правят. Детето щом натисне лъка, излиза един неопределен тон. То не знае как да натиска. Като свири на цигулката трябва да остави ръката свободно да тегли, само тяжестта на ръката като минава е достатъчна. Някои учители по музика искат да чуят гласа. Тихо трябва да свири, да се научи онова дете. Някои от вас, когато пеете имате желание гласът ви да бъде силен. Гласът ви може да бъде силен, ако започнете от тихото. В природата всички неща започват тихо. Силният глас, той е експлозия някъде в дадения случай. В природата виждаме изгрева на слънцето. Светлината иде слаба, после се усилва, усилва, докато дойде до изгрева на слънцето. Та винаги дръжте в себе си туй усилвателно положение. Да кажем, вие имате едно песимистично настроение, болен сте. Да допуснем, че имате една обикновена простуда. Употребете музиката да видите за колко време ще оздравеете. С музика може да се лекува. Тъй на настинката, на простудата започни да ѝ пееш. Ако пееш, в 24 часа ще иде. Най-много три деня. Тъй музикално попей на тази простуда. Българите често имат един метод, който аз го харесвам. Той седи в следното: Те като знаят, че човек трябва да пее, те го разтриват: понеже болки има, като го разтриват той пее „олеле, олеле“, и като го разтриват хубаво, оздравее човекът. Понеже пее „олеле, олеле“ натиснат и оздравее човекът. Някой след като го разтрият мъчно оздравява. Казвам: Ти може да направиш музикално една разтривка. Как бихте пели? Как бихте пели на настинката сега? Може да ми отговорите: Туй ни остана сега, всичко свършихме, това ни остана. Пък като станете сутрин, как започвате? Откъде трябва да започнете? Сутрин като станеш, поне една песен малка трябва да съчините. Кой как стане, казвате: „Какво ще се прави днес?“ Значи никъде не сте ангажирани. Щом сте ангажирани вече, ще се уловите на работа. Какво ще се прави днес, значи никъде не сте ангажирани още.

Сега сте дошли в една област на малките постижения. Аз съм правил опити. Свириш някоя песен, вземеш „ре“ свободно. Ако вземете „ре“ свободно на струната „ре“ и на струната „сол“, тия два тона се различават. Едновременно „ре“-то може да го вземете на „сол“ струна на 4-ия пръст. Ще направите повече усилие. А пък може да го вземете и свободно, без никакво усилие, но всякога един тон, дето вземат участие човешките пръсти, ако вземете „сол“ без участието на пръстите има един резултат. Имате „сол“, „ре“, „ла“, „ми“. Може да вземете един тон с първия, втория, третия или четвъртия пръст. Те се различават. Ония тонове в музиката, които се вземат с първият пръст имат достойнство. Тия, които се вземат със средният пръст, с големият пръст, давам им стойност. Придобиват ценност. Тези, които се вземат с третия пръст им се дава красота. А тези, които взема с малкия пръст има практическо приложение. Всичките ония цигулари, добрите цигулари, като свирят, този, малкият пръст играе. Има практическо приложение. Ако малкият пръст не играе, както трябва, то нещата практическо приложение нямат. Онзи пианист като седи, мърда пръстите си. Четири основни тона ще вземете. Вие даже не знаете какъв основен тон представя първият пръст. От първият пръст излизат известни тонове в музиката. Те са специални работи. Някой път, ако се занимавате с философията на музиката, ще ги разберете. Вие сега ще кажете: „Да ги знаем“. Тя е много дълбока работа. Аз ви казвам сега. Хималаите, виждате ли тия върхове? Дали ще идете там или не, все таки е хубаво да го желаете. Англичаните, французите, германците от колко години искат да се качат. Мъчно, трудно е. Онова, което Бог вложил във вас, вие трябва да направите едно усилие да развивате, всичките дарби, чувства и способности, които имате. Понеже тия дарби, чувства и способности вас ви са необходими. В другият свят, дето идете, ще зависи от степента на вашето развитие. В оня свят, в който отивате, не искат невежи хора. Невежеството никъде не помага. Учението навсякъде помага. В тоз свят и в другия. Онази наука, която ни води към онзи, истинския път на самовъзпитание. Човек да благодари на Бога за всичко онова, с което Той го е одарил. Трябва всички да съзнавате какво богатство Бог вложил във вашите умове, какво богатство е вложил във вашите сърца. Някой път вие мислите, че никакви дарби нямате. Пък това не е верно. Сега всичко, каквото ви говорих, може да развиете темата: „На какво да разчита човек най-много?“ Разчитай на онова, което Бог е вложил в тебе.

Добрата молитва.

XVII година.
30 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 4 май 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни