Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_05_22 Да бъде речта ви: ей, ей, не, не22 май, 1938 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 22:35

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Да бъде речта ви: ей, ей, не, не


Отче наш.

Благославяй, душе моя, Господа!

Ще прочета няколко стиха от пета глава от Евангелието на Матея, от 33 стих надолу.

Духът Божи.

Ще говоря върху 37 стих от прочетената глава: „Но да бъде речта ви: Ей, ей, не, не.“ Разликата между един разумен човек и един обикновен седи в това, че разумният знае как да се радва на най-малките работи, а обикновеният и на големите работи даже не знае да се радва.

Сега ще ви прочета някои неща от „Ценното от книгата на великия живот“ от Учителя: „В пътя на живота си опитвай вярата и надеждата на другите хора, но опитвай и своята вяра и надежда. В пътя на знанието опитвай ума и волята на човека, но опитвай и своя ум, и своята воля. В пътя на свободата опитвай благородството на душата, както и милосърдието, и сърцето на другите хора, но опитвай и своите. Там, дето малкото семенце пада, камъкът стои. Там, дето камъкът пада, човекът стои. Пък опитай и ти да падаш и да ставаш. Когато листата от дървото слизат, зимата идва; когато листата от дървото на живота се качват, пролетта идва. Опитай се да видиш дали в тебе листата от дървото на живота падат или се качват. Когато сиромашията хлопа на вратата, студът се показва. Когато богатството хлопа на вратата, богатството се показва. Ако в тебе е студено, зима е. Ако в тебе е топло, пролет е. Когато простият царува, прах се дига, когато умният царува, мирът влиза. Ти ще видиш в къщата си, ако прах има, значи простият царува. Тогава ще знаеш за себе си, че не си от много умните. Там, дето мравята се дави, човек се забавлява. Там, дето мравята се забавлява, човек спи. Затова наблюдавай живота си, дали с мравята се забавляваш или спиш в себе си. Глупавият слуша с едното си ухо, умният – с двете, а глухият и от двете не се интересува. И тъй, ако ти с едното си ухо слушаш, ти си от глупавите. Ако и с двете си уши слушаш, ти си от умните. Ако от нищо не се интересуваш, не мисли, че можеш да постигнеш нещо. Детето лази, младият се издига, а старият се прегърбва. Когато лазиш, дете си, когато се издигаш, млад си. Когато се прегърбваш, стар си. Но ако ти не се учиш като дете, ти няма да се научиш да лазиш. И ако като млад се издигаш, но не знаеш какво да правиш, ти никакъв млад не си. И когато се прегърбваш, но нищо не пишеш, твоята старост не е на мястото си. Домът е за детето, нивата – за младия, полето – за стария, а леглото – за уморения. Ако си у дома си, дете си. Ако си на нивата, млад си. Ако си на полето, стар си. Ако си на леглото, уморен си от живота. Ти така трябва да се издигнеш, че да нямаш нужда от нищо. Не разваляй това, което природата е наредила. Не ѝ давай съвет какво да прави. С нея не се състезавай и нищо от нея насила не взимай. Вземай всичко онова, което Бог ти дава. Всичко онова, което Той взима от тебе, не го искай назад. Дом без врата и училище без прозорци, подобни са. Както в къща без врата никой не може да влезе, така и в училище без прозорци нищо не може да се научи.“

Това са ред изречения, формули в живота. Всяка хапка е ценна за човека, когато се сдъвче и влезе в стомаха. Само при това положение стомахът ще извади нейните сокове. Всяка хапка носи известна сила, известно съдържание в себе си. За умния човек всеки поглед, всеки лъч, който иде от Слънцето, носи нещо в себе си. Ако знаеш как да го възприемеш, ти приемаш ценното от него. Всеки звук, който се отнася до ухото, има известна ценност в себе си. Ако ухото знае как да се постави, то може да възприеме тази ценност.

Съвременните хора са отегчени от много правила в живота си. Хората не са свободни в живота. Те казват, че искат да бъдат свободни, търсят свободата, а въпреки това не са свободни да мислят, както искат. Ако човек отиде на един съвременен бал, той ще трябва да се облече в специален костюм, за жените един, а за мъжете друг. Мъжът трябва да се облече с фрак, с бяла вратовръзка и с бели ръкавици. Ако някой си позволи да отиде на бал с обикновените си дрехи, веднага ще го извадят вън от бала. Ако тръгнеш на бойното поле с хубав костюм и с бастун в ръка, веднага ще те арестуват. На бойното поле като отиваш, ще вземеш пушка, патрони, ще облечеш военната униформа и така ще се явиш. Ако пък тръгнеш за училище и се наредиш като войник за бойното поле, с пушка в ръка и с военна униформа, веднага ще (те) спрат пред вратата още, ще ти кажат: „Ти не си за тук.“ Пушките и сабите са за бойното поле. Тук се изисква друго нещо. Та в съвременния живот се изисква специална литература за четене. Човек трябва да знае какво да мисли, какво да чувствува и какво да прави. Три неща са необходими за човека, без които той нищо не може да постигне. Първото необходимо нещо за човека е силата. Без сила той нищо не може да постигне. Второто необходимо нещо за човека е разумността. Без разумност той не знае как да започва работите. Третото нещо, което се изисква от човека, е устой. Но къде ще търси човек устой, къде ще търси силата и къде ще търси разумността? Устой се придобива на физическия свят. Следователно, като е дошъл на земята, човек тук именно трябва да придобие устой. И най-великите същества от небето слизат на земята, само за да придобият устой. На земята има специфични неща, които спомагат за каляването на човека. Всяко същество се калява на земята по особен начин и придобива устой. Устоят е нещо, което може да се придобие само на земята, на тази грешна земя, прочута в цялата вселена. Следователно, земята е прочута само с едно нещо, а именно, че дава устой. С устоя човек може да прави каквото иска. Какво ще прави, това е негова работа, то е друг въпрос. Ако искаш да добиеш устой, ще дойдеш на земята. Обаче, ако искаш да добиеш сила, на земята няма да дойдеш. На земята сила не се добива. За да добиеш сила, ти трябва да отидеш на друго място. Сила се придобива само с любовта. Къде ще намерите любовта? – В Божествения свят. Следователно, искате ли да добиете сила, трябва да отидете в Божествения свят. Сила без любов е немислима. Някои казват, че любовта прави хората меки. Не, меките хора са влюбени. Любовта прави хората силни, а не меки. Ние разглеждаме нещата така, както са в действителност. Като сте дошли на земята, вие искате да постигнете нещо. И прави сте. Всеки човек има известна цел, известна мисъл, която иска да постигне в живота си. Той все е дошъл за нещо на земята. Като е дошъл на земята, той все ще замине един ден, но трябва да постигне устой. Той не трябва да замине от земята, докато поне не достигне устой. Като има устой, той ще има една основа, върху която ще гради.

Някои хора, които са стигнали до религиозния живот, казват, че Господ ще даде всички неща даром. Какво разбирате под думата „даром“? Едно нещо, което Бог дава на хората даром, това е любовта. Любовта е дар на човека от Бога. Чрез любовта Бог се изявява навсякъде на хората, за да им даде сила. Но тази сила той я дава не за насилие. Почне ли човек да изнасилва другите, Бог веднага се оттегля. Когато започне да отслабва човек, това показва, че той е престъпил закона на любовта. Щом изгубиш любовта си, ти губиш силата си и започваш да остаряваш. Като остарееш, ще дойде и смъртта. Всички хора, които престъпват закона на любовта, умират, без изключение. Това се отнася не само за хората, но даже и за най-възвишените същества, които са си позволили да престъпят закона на любовта. И тях постига същата участ, каквато и обикновените хора. Тъй щото, знайте: Изгубите ли силата си, смъртта вече иде. Смъртта се страхува само от силата. Та когато хората се запитват защо трябва да обичат, казвам: Хората трябва да обичат, за да бъдат силни. Защо трябва да бъдат силни? За да бъдат свободни. Ако не си силен, ти не можеш да бъдеш и свободен. Следователно, щом Бог е любов, Той е всесилен. Ако човек остави Бога да действува в него, както Той иска, човекът ще бъде най-силен. Ако Бог е с тебе, кой ще бъде против тебе? И ако съвременните хора се оплакват от неприятели, това показва, че те са слаби, т.е. любовта не е с тях. Ако една държава се оплаква от някаква слабост, това показва, че любовта не е с нея. Ако едно общество се оплаква от известна слабост, това показва, че любовта не е с него. Значи, любовта трябва еднакво да царува в човешките умове, в човешките сърца, в човешките души и в човешките духове. Любовта трябва да царува навсякъде, да бъде един основен закон.

Сега аз говоря за любовта в нейната първична същина. Любовта има много нюанси. Вие сте запознати с някои нюанси на любовта. Но все таки мога да ви кажа, че не познавате любовта напълно. Някои от вас сте били майки, знаете какво е майчината любов. Но същевременно вие знаете какво нещо е и майчината скръб. Мнозина от вас знаете какво нещо е съпружеската любов, но същевременно знаете и какво нещо е и съпружеската скръб. Някои от вас може да са големи националисти. Знаете какво нещо е народна любов, но знаете и какво нещо е народна скръб. Когато твоят народ печели, ти се радваш, но когато започне да губи, ти носиш неговата скръб. Понякога случва се, че на цял народ не му върви напред, както и на един човек не му върви. Който обича своя народ, той скърби, както скърби и за себе си.

Казвам: Новата философия на живота ни показва къде е болното ѝ място. Ако ти си слаб човек, ще знаеш, че твоето място се дължи на любовта ти. Причината за твоята слабост се крие в любовта ти. Следователно, по който и да е начин, ще гледаш да добиеш любовта си. И след като добиеш любовта си, ще гледаш при всички условия на живота си да запазиш своето равновесие. Онези от вас, които са пътували по океан, имат представа за него. Аз ще ви представя една своя опитност, какво представя пътуването по океан. Като се качвахме на парахода, всички пътници бяха весели, доволни, махаха с кърпа на своите познати, поздравяваха се. В началото на пътуването, към вечерта на първия ден, те започваха да стават сериозни. На втория ден наведоха глави надолу, а на третия ден започнаха да стават много щедри, да дават нещо от себе си. Всички започнаха да ядат лимони, да се търкалят кой къде свари: един се търкулнал на едно място, друг на друго място. Всичкото геройство, всичката веселба изчезна, нищо не остана от веселието им. Сега, аз правя сравнение между този параход в океана и нашата земя, с която пътуваме – в това отношение нашата земя е един голям параход, на който ние сме пътници. Тя не се клати от големите бури и земетресения, както виждаме с параходите по океаните, но тя се клати от земетресенията, които стават главно в астралния свят. Като се клати, земята прави големи амплитуди и затова човек често бива неразположен. Вие сте се качили на този параход, но става една голяма буря и той започва да се клатушка. Тази е причината, че хората са като пияни на този параход, тук виждат някой залетял, там друг, не могат да стоят на едно място. Не че те имат желание да бъде така, но не могат да се ориентират. Следователно, това, дето хората се гневят, дето мъже и жени, майки и дъщери, бащи и синове, братя и сестри се карат, това се дължи на парахода, който се блъска от големите бури. Мъжът се блъска в жената, жената в мъжа, детето в майката и т. н. Щом бурята утихне, всички спорове и караници млъкват. Та когато се карате, ще знаете, че морето е бурно. Преди няколко дни дойде един мъж да се оплаква от жена си, че много го нагрубявала. Казвам: Астралното море е виновно за това. Тогава стават бурите. Като стане някоя буря, ти я изучавай. Когато се качваш на някой параход, още от начало ти трябва да изучаваш географията му, да знаеш кога стават бурите. Като знаеш времето, когато стават бурите, не се качвай на този параход. Качи се в мирно време. Като погледнеш лицето на човека, ще видиш, че на всеки човек е писано, кога стават бури на морето, по което той пътува. Всички хора не пътуват с еднакви параходи. Вие тук сте всички заедно, всички сте пътници, но всеки се качва на свой кораб. И с този кораб той пътува из пространството. Това са отвлечени въпроси. Като слушате да ви се говори така, казвате: „Къде пътуваме? Ние по цял ден стоим в къщите си.“ Не, не е така. Аз не съм от тези, които се заблуждават.

Седя един ден в морската градина във Варна и до мене на една пейка седи една млада мома. Тя седи замислена, решава един важен, философски въпрос. Казвам на приятеля си, който седи до мене: Тази мома сега е в Америка. И сега е при него. Тя мислено пътува за Америка. Ако някой я бутне, тя ще се стресне. Тя мисли постоянно за него. И като е мислила така, тя се е пренесла в Америка. Може да дойде някой да я обере, но тя няма да усети. Като се събуди, ще се чуди къде е била. А набожните отиват още по-далеч. Като мислят за духовни работи, за небето, току виж, че са се пренесли там. Като знаят това, светските хора казват: Човек не трябва да се моли много. Не, като се моли, човек трябва да се качи горе. Ако твоята молитва не може да се качи горе, тя не е приета. Аз влизам в положението на хората. Съвременните религиозни хора искат да си направят радио да говорят на Господа, но понякога между земята и небето застават такива големи облаци, които пречат на звука да се предава. Тези вълни нарушават спокойствието на въздуха, вследствие на което в радиото се чува шум, който пречи звука да се възприема ясно. Някой се моли на Бога, но нещо вътре в него му казва: „Какво си седнал да се молиш? Опретни се на работа.“ Който няма сила, той трябва да работи. А който има сила, какво трябва да прави? Любовта е онази сила, която осмисля живота. Любовта е основа на живота. Ние искаме от хората да имат уважение и почитание към нас. Ние искаме Бог да ни слуша, но питам: Ако любовта у нас не е закон, ако мъдростта у нас не е закон, ако истината у нас не е закон, кое е онова, което ще ни даде ценност? На какво Бог ще обърне внимание у нас? Кажете ми, кое е онова, което ще ви препоръча пред Господа? – „Ама ние трябва да се молим.“ За да се моли човек, той трябва да има любов към Бога, да бъде силен. За да изпрати човек молитвата си да иде до Бога, той трябва да бъде силен. Огнището на човека трябва да бъде така нажежено, че да изпрати молитвата си до Бога. И ако човек не е разумен, мисълта му няма да има нужната светлина, а Бог не обича тъмните работи. Ти не можеш да имаш едно лошо разположение на духа и да се молиш. При това положение Бог не може да ти обърне внимание. Бог може да послуша човека, да приема молитвата му само когато той има най-добро разположение на духа си. И другите хора не могат да имат нашата любов, ако нямат добро разположение. Казвате: „Ние трябва да обичаме всички.“ Не, всички не можете да обичате. Обичайте онези хора, които имат добро разположение на духа си. Ако всички други хора, които нямат добро разположение на духа си, не ги обичате, вие сте свободни. Нима ние трябва да обичаме мъртвите камъни? Камъните не се нуждаят от любов. Даже и да обичате един камък, той няма никакво отношение към вас, не може да възприеме вашата любов. Камъните спадат от съвсем друга категория от тази, в която спадат хората, те имат съвсем друго естество, различно от това на хората.

Съвременните хора се натъкват на три вида противоречия. Понякога те стават среда на особен свят същества и започват да разглеждат живота без любов. И тогава те казват: „Животът няма смисъл.“ Това, което хората очакват от живота, не могат да го имат без любов. Любовта е алхимическият камък. Тя е, която отваря всички врати. Ако ти имаш Божествената любов в себе си, всички врати на природата ще бъдат отворени за тебе. Ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето отидеш, вратата ще ти се отвори. Много окултни ученици казват, че окултните науки трябва да се изучават. Те нямат предвид едно нещо: Окултните науки трябва да се изучават с любов. В съвременна Европа мнозина изучават окултната наука, но без любов. Окултните науки без любов са недостъпни. Може и при това положение да се научи нещо, но то не е достатъчно. Много от съвременните химици изучават химията, научават как да правят газове, които имат разрушителна сила, но това не е за тях благо. Днес има дългобойни оръдия, които удрят надалеч около на 60 километра разстояние. Като падне един такъв снаряд, знаете ли какви разрушения причинява? Обаче, това не е още законът на любовта. Каквото и да правят хората, колкото и да се стремят да подражават на природата, те не могат да се сравняват с нея – нашата земя е също едно такова ядро, което е изхвърлено от пространството от едно голямо дуло. Знаете ли преди колко години е изхвърлена земята от това дуло в пространството? От хиляди години насам земята се движи в пространството, а ние пътуваме на нея, като в параход. Но земята не е направена така, че да се пукне някъде, както става с гранатите. Ако тя би се пукнала, нищо нямаше да остане от нас. И съвременните хора сега искат да подражават на Господа, да направят такава една бомба, като земята. Като се пукне тази бомба, всичко ще се свърши. Божиите работи не мязат на човешките. Аз похвалявам съвременните хора, че са се научили на 60 километра разстояние да хвърлят бомбите си. Бих желал и на 120 километра да достигнат. Ако с тази граната изхвърлят един човек на хиляди километра разстояние горе в пространството, той ще се намери в забранено място. Там няма да има нито хляб, нито пък ще може да диша. Ще дойде време, когато хората ще се бият по този начин. Тогава ще се бият богати и бедни. Те ще отворят топовете си и ще започне дан, дун. Богатите ще отворят своите топове и ще започнат да изпращат на бедните дрехи, обуща, хляб, провизии и непрекъснато ще се чува дан, дун. Сиромасите пък ще приемат с благодарност, каквото им се праща и ще отговарят пак с дан, дун. Аз съм за войната, но за каква война? Която дава свобода на хората. Аз съм за една война, която дава право на жените, на мъжете, на децата, на господарите и на слугите. Аз съм за една война, която дава право на буболечиците, на птиците, на рибите, на гущерите, на дърветата, на растенията. Изобщо, аз съм за една война, която дава свобода на всички живи същества.

И тъй, основното нещо е, че животът коренно ще се измени. Съвременното общество също ще се измени. Онези пък, които изучават религията, казват: „Това ще стане, когато Христос дойде на земята.“ Христос вече дойде на земята и приложи Божествената любов. И ние трябва да приложим тази любов. Ако вие очаквате отсега нататък да дойде Христос, и хиляди години още да Го очаквате, Той няма да дойде. Тъй, както очаквате Христа, Той няма да дойде. Христос е дошъл някъде. Ако приложите любовта, ще видите Христа. Ако влезете в една къща и драснете една кибритена клечка, вие ще видите нещата както трябва. Светлина трябва на хората. Любовта е, която ще донесе тази светлина. Сила трябва в света. Любовта трябва да се наложи на хората чрез сила. Преди няколко дни дойде при мене един брат, много смел, готов на всякакви реформи. Дали му да възпитава една жена. Той е умен, но тя е по-умна от него. Тя сега се вдала в изучаване на любовта. Тя си създала една теория, че не да обичат само младите, но и старите трябва да обичат. Той казва: „Аз ще ѝ тегля един бой, че да ме познае.“ Той иска да взема неговата страна, но аз не я вземам и му казвам: Тъй, както говориш за жена си, ти много я препоръчваш. Ти постоянно говориш за нея, че е много добра. Като ми разправя тия работи, той иска и ми дава право да ги изнеса и двамата в една беседа. И понеже съм задължен, аз говоря сега за тях. Казвам на брата: Ти трябва да я биеш от любов, че тя да познае, че я обичаш. Един мъж разправяше как се ядосал на жена си, искал да я бие. Той се засилил, но като дошъл до нея, ударил с ръце във въздуха. Тя се усмихнала. По този начин той бие себе си, но не и своята възлюблена. Такова нещо е любовта. Като удариш, да не падне ръката ти на твоята възлюблена. Че Бог ни обича, ние се уверяваме, че Той слиза на земята и взима всичките ни грехове. И Христос слезе на земята, пострада за хората, взе греховете им и каза: Не са виновни те, така разбират. Каквото прегрешение и да правят, това произтича от техните ограничени разбирания. Като си замина, Христос каза на хората: Братя, правете по-малко грехове, че като дойда втори път на земята, да ме бият по-малко. Обичайте се и правете по-малко прегрешения. Питам: Трябва ли ние да позволим да бият онзи, когото обичаме? Това е унижение за нас. Достойно е за нас да повдигнем името Божие. Ние трябва да подигнем името на Този, Който ни е правил толкова добрини, Който ни е дал всичките блага на живота. Ние не трябва да допуснем прах да падне върху Този, Който ни е дал всичко в света. Жена ти е направила едно погрешка, искаш да я биеш, кажи: „Заради Господа, няма да я бия.“ Някой има да ти дава пари, иде ти да го набиеш, заради Господа кажи: „Заради Господа няма да го бия, ще му простя дълга.“ Знаете ли какво щеше да стане в света, ако всички хора биха се решили поне в един ден или в една седмица да направят нещо добро заради любовта? Голяма промяна би станала в света.

Сега вие, които ме слушате, направете този опит за един ден. Ако излезе сполучлив, направете го за една седмица. После за един месец, за два, за три, за четири, за пет до 12 месеца. И тогава ако опитът ви излезе сполучлив, елате при мене да ми кажете дали законът е бил верен или не. Пък ако опитът ви е бил несполучлив и останете ощетени, елате при мене, аз ще ви платя всички разноски. Колкото разноски направите, аз ще ви ги платя щедро с най-големи лихви. Ако опитът не излезе сполучлив, ще бъдете осигурени за цял живот. Ако пък опитът излезе сполучлив, ще бъдете осигурени за цялата вечност. Затова казвам: Приложете Божията любов. Тя е приложима навсякъде, във всички работи. Ако болният би приложил любовта, той би разбрал смисъла на своята болест. Ако невежият би приложил любовта, той би разбрал причината на своето невежество. Ако слабият би приложил любовта, той би разбрал причината на своята слабост. Ако всички хора биха приложили любовта, те щяха да имат опитността на Йова, който казва: Едно време, когато живеех без любов, правих много глупости и грешки, но сега, понеже те познах, няма да правя вече такива глупости. И казва Писанието: „Нека ви бъде според вярата.“ Питам: Кое е онова в човека, което по-рано сте обичали, а сега не го обичате? Вие не сте си задавали въпроса, защо по-рано сте го обичали, а сега не го обичате. Вие казвате: „Не го обичам, понеже и той не ме обича.“ Това не е никаква философия. Преди всичко вие не знаете дали той не ви обича. Вие нямате никакви доказателства дали той ви обича или не. Вие имате доказателства само за себе си, че го обичате, но дали той ви обича или не, това не знаете. Аз зная за себе си дали обичам хората, но за тях не зная, обичат ли ме или не. Аз още не съм влизал в душата на хората, да зная дали те ме обичат. Те си знаят това. Има един начин, по който познавате дали някой ви обича или не. Ако вие умрете и при вас дойде този, който ви обича според Божествената любов и пошепне на ухото ви: „Стояне, аз те обичам“, ако Стоян веднага стане от гроба, значи този човек ви е обичал според Божията любов. Но след като кажете: „Стояне, аз те обичам“ и той си лежи, не става от гроба, на такава лъжа не обръщайте внимание. Това не е любов.

Разправяха ми следната опитност за един млад момък. Той се отчаял нещо от живота и решил да се самоубие. Майка му, баща му го съветвали да не прави това нещо, но той никого не слушал. Решил да се самоубие. Той си купил един револвер и без да го види някой, отишъл в една гора. Отнякъде го видяла една млада мома и се затичала към него. Тя се доближила до ухото му, казала му една дума и продължила пътя си. Той веднага хвърлил револвера и тръгнал след нея. Какво му казала младата мома? Тя му казала: „Стояне, аз те обичам.“ Той ѝ казал: „Щом ме обичаш, и аз обичам такива силни хора. Дай си ръката, заедно ние можем да победим света.“

Сега, желая ви и вие да бъдете като този Стоян. Като ви каже Господ, че ви обича, хвърлете и вие оръжието си и тръгнете след Него.

Благословен Господ наш.

Тайна молитва.

32-ра неделна беседа от Учителя,
Държана на 22 май, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни