Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_05_25 Правият и кривият път25 май 1938 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 17 януари 2011 - 22:40

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Правият и кривият път


Отче наш.

„Махар Бену Аба.“

Пишете върху темата „Правият и кривият път“.

Ще ви дам една дефиниция на „право“ и „криво“. Право е туй, дето няма възможност да паднеш. Дето никога няма да паднеш. Криво е там, дето всякога може да паднеш. – Що е криво? – Дето всякога може да паднеш. – Що е право? – Дето никога не може да паднеш. Ако не внимаваш в правото, пак не може да паднеш. Щом паднеш, ти си в кривия път. Щом трябва да внимаваш, ти си в кривия път. Право е, което няма възможност да паднеш. Вие всички имате възможност да паднете. Вие по една неизбежност вървите в кривия път.





Публикувано изображение
Фиг. 1


Публикувано изображение


Фиг. 2


Сега ще разбирате научно кривия път. Това е правият път /Фиг. 1/, пък това е кривият път /Фиг. 2/.

В този кривият път има голяма опасност. Сега мнозина от вас разбирате живота по човешки, изхождате от едно становище, което отчасти е право. Запример, вие искате да бъдете щастливи. Всичко да ви бъде добре, обаче не сте изучили какви са условията на щастието. – При какви условия човек може да бъде щастлив? – За да бъдете щастливи, значи хиляди други същества трябва да бъдат нещастни заради вас. Ако те не са щастливи, вие можете да бъдете щастливи. Така е в реалния живот. За вас може да е много добре, че една кокошка е заклана. За вас може да е много добре, че едно агне е заклано. За вас може да е много добре, че майка ви се е мъчила, че баща ви се е мъчил. Вие като останете сам, казвате: „Как да не бъде щастлив?“ Някой път не трябва да бъдеш щастлив, трябва да бъдеш нещастен, за да станат другите щастливи. Закон е: Една обмяна на енергиите има в света. Сега да кажем слънцето, което изгрява на земята, ще видим, че то върви по една линия. Във вселената има едно Божествено движение, според което всичките тела вървят по права линия. Там се изисква един гениален ум, за да се схване. Там всички вървят по права линия. В сегашното устройство се показва, че земята обикаля около слънцето. Тя има стремеж. Правата линия има стремеж към слънцето, понеже слънцето се е изместило и тя трябва да се измести. За да го намери, тя се изкривява, понеже слънцето не е постоянно. Ако беше постоянно, земята би вървяла свободно по права линия. Земята се е влюбила в слънцето, слънцето в друг се е влюбило. Този, другият, в друг се е влюбил. Всеки се е влюбил и търси. И никой не намира. Земята като иде на местото на слънцето, търси го. После пак го види, пак го търси. Това е кривият път на Любовта, който хората имат. И вие сте като земята. Вие обичате някого, като идете там, няма го. Вие сега философски казвате: „Защо е така?“ Проучете го защо е така? Вие обичате един човек. Защо го обичате? Дали ли сте си отчет? Обичате го. Защо трябва да го обичате? За да не го мразите? Защо не трябва да го мразите? За да го обичате.

Сега разбирайте, има един закон в света. Не трябва да правиш зло, нали? Туй е минус. Но, ако не трябва да правиш добро? Не, ние не трябва да правиме зло. Ако този закон – не трябва да правиш зло – че ако всичко престане, че не трябва да правим и добро, това е минус. Законът казвам е: Трябва да правим добро – плюс. Ако туриш този знак плюс на злото, ти ще измениш целия ред на нещата. Ако не правиш зло, ако в злото си отрицателен, негативен, защото в злото, за да станеш силен, ти трябва да се въздържаш от него. Ако правиш зло, постоянно отслабваш. Ако се въздържаш от злото, ти печелиш. В доброто е обратно. Ако се въздържаш да правиш доброто, отслабваш. А пък, ако правиш добро, усилваш се. В злото, ако правиш злото, ти губиш. Ако правиш доброто, ти печелиш. Законът е: В злото, ако се въздържаш, ти печелиш. Ако в доброто, ти се въздържаш, губиш. Сега вие казвате: „Защо е така?“ Че ти не си направил опит, защо е така. – Ти пръв не си разбрал защо е така. Най-първо ти не си разбрал какво нещо е злото и какво е доброто. Тепърва има да се учиш. Вие като станете всяка една сутрин, вие сте още под чуждо влияние. Ти станеш сутрин, не си разположен, не от самосебе си, но понеже имаш някое задължение. Слуга си. Ще стане господарката. Ти, слугата, имаш нейният ум и нейното лице. Тя казва: „Пак ще дойде онзи“. Ако си слуга, казваш: „Пак ще дойде онзи“ и тебе ти е неприятно да го видиш. Ставаш сутринта, разположен си, понеже получил си известие, че него ден един приятел, когото ти обичаш ще дойде. Ти си разположен. Казвам: Всеки ден трябва да дойде някой ваш приятел. Всеки ден, когато сте неразположени, все вашата господарка ще дойде. Сега, някой път вие сте дошли до идеята, вие мислите за Бога като за лошата господарка. – „Той ще дойде пак да ни наказва“. Онзи, който ни наказва, той носи името Божие, но той не е Бог. Онзи, който наказва, той е от съвсем друго естество. Та най-първо трябва да се освободим от известни възгледи. Запример, ти си се научил, че майка ти в първата година те е хранила с мляко. Но ти през целия живот не можеш да бъдеш хранен с мляко. Майка ти не е длъжна да те храни. Тя ще те храни една, две години, после ще те отбие, ще те научи да ядеш твърда храна. Искаме да живеем един добър живот. Значи майка ти да ти дава мляко. Хубавият живот е в млякото. Но, понеже всякога мляко не може да ядем, понякой път си спомняме. Сега вие сутрин като станете си правите мляко с кафе. Тук наблюдавам носят мляко да ви спомнят за ранната възраст, как майка ви давала мляко. Един половин кило, друг по едно кило. Друг казва: „За мене мляко не остана“. Значи майка ви е крива. Едно време пиехте мляко от майка си. То е друго майчиното мляко. Сега пиете мляко от кравата. Вчера се разправям с две млади сестри. Седят и казват: „Как Учителю, ние да нямаме хубави шапки“. Аз започвам една нова философия. Казвам: Не знаете ли, че вашите шапки са необходими за кравите, за конете. Те слама ядат. Шапките от слама са направени. Ако носите шапки, ще гладуват. Каквото остане, ще го направят на шапки. Вие се хвалите с вашите шапки, пък то е храната на добитъка. Пък те казват: „Дотегна ни тази слама“. На тях им е дотегнало, пък вие я туряте на главата си. И аз имам една сламена шапка и като я туря на главата си, мисля дали се храня добре. Понякой пък като искам да мисля за говедата, турям си сламената шапка. След туй, както виждам вие имате хубави дрехи. Но това са стара мода на овцете. Вълнените дрехи, е стара мода на овцете. Ние ги стрижем. Старите дрехи на овцете са наши нови дрехи. Старите дрехи, с които някои растения се обличат, ние ще ги турим. Памукът, то е стара мода. Ние още нямаме нови дрехи да не са носени. Ние носим дрехите на овцете. Казваш: „Аз овца ли ще бъда?“ Овца не искаш да бъдеш, пък дрехите ѝ носиш. Това са разсъждения. И ние по същият начин носим старите възгледи. Неща на миналите поколения, какво са вярвали в Бога. Баща ви как живял, вие как живеете? Баща ви имал едно тълкувание. Вие имате друго тълкувание. Нещата са изопачени. Сега на вас ви трябва доста познание, за да можете да направите една връзка.




Публикувано изображение
Фиг. 3


Онези от вас, които са музикални, вие имате цяла нота, половина, четвъртина, осмина, шестнайстина, трийсетвторина. /Фиг. 3/ Питам тройките къде са? Тройките ги няма. Имате само 4 и 8. 5 и 7 къде са? Половин тон имате. Няма третина тон. Една четвъртина тон мъчно се взема. Ако може да вземеш една четвъртина тон, ти си гениален. В музиката служи за украшение. Често вие не може да се справите с някои ваши състояния, понеже не можете да вземете половина тонове. Те са много ситни трептения, които уреждат някои работи. Тази сутрин слушах отгоре като пеехте една песен много разлято. „Бог е Любов“ пеехте така разлято, така плоско, гласът няма никаква дълбочина. Няма дълбочина. Тъй като пеете, това не е никаква Любов. Вие произнасяте думата „Любов“, но не е никаква Любов. Или морал, но никакъв морал не е това. Казвам: Каквото кажат хората, трябва да знаете, че в природата има един отзвук на нещата. Каквото кажеш, ти ще чуеш неговият отзвук, някъде чуеш един отзвук, някъде три, четири, някъде много отзвуци. Всяка ваша мисъл, която вие проектирате, на всяка ваша постъпка ще чуете отзвук. Може в дадения момент или след няколко време. Сега, когато ви разправям този закон, не трябва да се плашим, но трябва да знаем, че отзвукът на нещата ще дойде. Някой казва: „Защо трябва да живея?“ – Защото ще чуеш неговия отзвук. Трябва да живееш добре, за да бъдеш щастлив. Доброто живеене, това е основа. Трябва да туриш доброто да градиш. Трябва да бъдеш добър. Ти градиш своето бъдеще. Вчера идат двама ученици, следват богословие, пък единият от тях иска да става монах, другият иска да става свещеник. Казвам на него: Ти свещеник може да станеш, за монах не си. Монах е високо състояние. Той трябва да бъде служител на църквата или трябва да стане служител на Бога, че след туй да стане монах. За да бъдеш монах трябва да обичаш Бога от всичко друго в света. За да бъдеш монах, Бог трябва да бъде на първо место. Щом Бог не е на първо место, ти не си монах. Някой казва, че иска да иде в монастир. В монастир може да идеш, но въпросът не се разрешава. Ти може да мислиш, че на Бога служиш, но въпросът не се разрешава. Служенето е вътрешен подтик.



Публикувано изображение


Фиг. 4


Та казвам: Служенето на Бога, Любовта на Бога иде. Какво означава това положение? /Фиг. 4./ Онзи ученият човек от тази кривата линия ще получи цяла наука. Някой път туй мяза на една гъба, с корените отдолу. И човек има един корен. Главата, но тази глава е поставена върху тялото. Тя не е турена, за да му пази сянка. Тази глава е поставена да мислиш. Ако мислиш, ако разсъждаваш с главата си, ти ще бъдеш щастлив. Ако знаеш как да държиш главата си. Запример, някой от вас наведе главата си наляво или надясно или напред. Те са различни състояния. Някой път хората по навик държат главата на една страна. Преди години четох една книга, че в Америка имало един председател на проповедниците, един евангелски владика, който носел главата наведена наляво. Всичките проповедници носели главата си наляво, по симпатия или модата в света не е нищо друго. Каквото носят хората и ние носим. Дали е право или не, то е друг въпрос. Главата трябва да бъде права. Дръжте си главата права, ни напред, ни назад. Може да я наведете, но то е за упражнение. Всякога, когато искате да изкажете един въпрос, главата трябва да бъде отвесно. Тогава очите ви трябва да бъдат хоризонтални, към хоризонта, дето слънцето изгрява. В мисловния свят пак е същия закон. Трябва да имате една ясна мисъл. Ясната мисъл е когато гледаш натам, отдето изгряло слънцето. Искате да разрешавате мъчни въпроси. Когато изгрява слънцето, предметът става ясен. Казвам: Не само трябва да изгрее обикновеното слънце в природата, но във всеки един човек има по едно слънце. Неговото слънце всяка сутрин трябва да изгрява. Може на вашия хоризонт да има облаци, тогава вие сте в състояние да измените облаците. Както в природата известни облаци се разкъсват. Облаците ще се изместят от хоризонта. Така и всеки един от вас е в състояние да измени своето настроение. Ти ставаш сутрин, неразположен си духом. Може да измениш своето състояние. Гладният винаги може да измени своето състояние, стига да има хляб. Жадният може да измени винаги своето състояние. Ако няма вода, ако няма хляб, тогава какво трябва да прави. Става сутринта, неразположен. Кое е онова, което може да внесе разположение в душата? Мисълта за Бога. Ако помислиш, веднага ще се измени твоето настроение. Най-първо, ти може да не схващаш идеята за Бога, като цяло, понеже от туй гледище не можеш да видиш. Бога като цяло не може да видиш. Нашето зрение не е нагодено. Има тела в света, които не можем да видим, понеже са извън обсега на нашето зрение. Не попадат в областта, дето нашето зрение може да схване. Понеже Бог се проявява, във всички хора, отчасти се проявява. Тогава като видите един човек, вие трябва в него да знаете, да прегледате на кое место се проявява Бог. Не искам да ви казвам, то е наука. Двамата студенти като погледнах, на единият харесах задната част на главата, основа има. В него има съзнание, човек, който мисли, а пък другият, Господ в тази част на главата Го нямаше. Него като погледнах, видях, че при брадата се проявява. На единият горе в главата Бог се проявява, а на другия в брадата. Те са два различни характера. На единия казвам: Ти си много страхлив. Без да искаш, смутоляваш работата. Като направиш нещо, току изведнъж ти кажеш една лъжа. В него съзнанието за себе си е развито. Съвестта е развита, затуй като дойде, започне нещо и на него казвам: След като изправиш ти една погрешка, видиш последствията лоши и ти от практическо гледище казваш: „Не трябваше да направя тази работа“. Ти започваш да мислиш по Божественому, че не трябва да правиш. Другият, у когото Господ горе се проявява, той има друга опасност. У него се развило тщеславието отзад. Като се яви Господ, тщеславието казва: „Знаеш ли, че Господ е изгрял в мене“. Господ изгрява във всичките. Слънцето като изгрее, то не може да се хвали един предмет, че само него огрял. Слънцето еднакво огрява всички. Но всички растения не еднакво възприемат светлината. Не еднакво се ползуват от нея. Запример, при сегашното наше разбиране някои хора се оплакват. Казват: „Много съм нервен“. Да бъдеш нервен, то е Божие благословение. Ама ти като станеш сутрин не знаеш. Най-първо трябва като цигулар да знаеш как да нагласиш цигулката. Казваш: „Нервен съм“. Всички ония същества, които имат нервна система, те са влезли в музикалния свят. Следователно, трябва да знаеш как да нагласяваш нервната си система, понеже както струните на цигулката се влияят от налягането, от влагата, от топлината, така и нервната система се влияе. Та казвам: Като станеш, трябва да нагласиш хубаво цигулката си, защото ако не си нагласиш цигулката, ти свириш в един оркестър. И като вземеш един тон, друг вземе друг, и тогава казваш: „Ти не си прав“. Онзи казва: „Ти не си прав“. Ти казваш: „Ти не разсъждаваш добре“. Нагласете нервната си система според камертона. Първият камертон е това. (Учителят показва палеца и средния пръст на ръката). Аз го наричам камертон на Любовта. Аз с него си служа. Когато се намеря в най-трудно положение, не искам да слушам никого. Ударя моя камертон. Той дойде, изказва своето мнение. Но, аз ударя моя камертон и нагласявам цигулката си. Ако някой си покаже двата пръста, какво ще разберете? Туй показва, че имаш в себе си едно противоречие. Трябва да знаеш как да го примириш. Защото двата пръста така, това е знак на противоречие. Обърнати надолу, има единство в ръката. Ръката е, която разрешава разумно. Разумното е, което разрешава противоречията. Че има противоречия, няма нищо лошо. Имате една задача: 3х3=9. Какво съставя 9-те? Ако на три места турите по три, какво ще ви дадат? Или ако на две места турите единица, какво ще придобиете? – Ще добиете две. Но две единици в дадения случай са две сили, които са в спор една с друга. Значи две мощни сили. Едно и едно никога не може да се примирят. Ако ги турите, те са в борба. Двете, това е примирение. Двете сили, с които се борите, вие може да ги примирите само чрез две. Чрез 1 и 2. Едно и две, които са в несъгласие, може да ги примирите с числото 3. Когато в един дом бащата и майката не може да се примирят, децата ги примиряват. Децата са примирителен елемент. Затуй, ако в един дом няма деца, нито бащата е баща, нито майката е майка. Детето като се ражда, произвежда баща си за генерал, а майка си за генералша. Докато не се родят децата, те са прости, редови. Казват: „Да се женят“. Не е въпросът в жененето. Важното е да се родят децата. Те са, които дават смисъл на дома, но не жененето. Сега аз принасям идеята. Ако имаш в себе си, за твоят дух и твоята душа, разсъждавам какво нещо е душата и какво нещо е духът. Да оставим тяхната същина какво е. То е далечен въпрос. И след хиляди години вие за душата, и за духа ще знаете толкоз, колкото сега. След хиляди години вие можете да напишете едно число с 20 нули и туй число пак ще бъде непонятно за вас. Може много лесно да го напишете. Сега например, са дошли астрономите да казват: „Новият телескоп, който е поставен, ще открие вселената на един милиард на светлината години“. Светлината, която изминава за една година, туй пространство се взема за единица. Този телескоп, такова пространство за един милиард години ще открие. Хубаво, ще ги открие. Какво ще знаят за тях? Ще ги видят като едно малко блещукане. Ще има фотографии, но отношението, което съществува между звездите, какви са законите, с които то е един закон, то е една земя, неизвестна – тера инкогнита.

Та казвам: Вие за себе си сте непознати. Вие не разбирате себе си. Къде е вашето религиозно чувство не знаете. Де е вашият разсъдък, де е вашата музикална способност и нея не знаете. Вие говорите за Любовта. Къде е центърът на Любовта не знаете. Говорите да се женят хората. Кой жени хората не знаете. Тук, задният мозък ги жени. Хората се женят отзад. Двама души като се съберат, ушите са виновати, за да се одумват. На стария ум има една опашка. Някои хора са много докачливи. Причината е отзад на темето. Та ви казвам: Предметно учение. За да разберете тия центрове, трябва дълго време да учите. Ние се намираме в един свят, предадено ни е едно знание и не са ти показали местото къде е. Казват: „Тук е касата“, но ключът къде е, и как ще отваряш и затваряш, не знаеш. Къде е този ключ? Търсим сега ключа. Изгубен е този ключ. Много пъти се намираш в трудно положение. Не знаеш как да постъпиш. Когато някой се разгневи, той не иска да те гледа вече. Защо не иска да те гледа? Ще те погледне, но все на земята гледа. Казва: „Не искам да го гледам“. Защо не иска да го гледа? Ти, ако погледнеш този човек, ще видиш, че нямаше причина да му се сърдиш. Няма никаква полза. Ти си го престорил, че той е. Аз ще ви приведа пак онзи пример за най-добрият човек. Седя аз преди години в едно место, в един кръг. Седи един облечен хубаво, 20-годишен, седи една мома угледна, около 20–21 година, виждам, че той решил да бръкне и да извади парите ѝ. Аз седя и го наблюдавам, тамън рече да бръкне, аз само си мръдна главата. Той пак мисли, че не го виждам, и аз пак си мръдна главата. Сега той ме счита, че аз съм по-майстор от него. Казвам: Не е тази работа за тебе. След като направих три пъти, подигна си рамената, стана и си замина. Казва: „По-майстор си“. Значи остави на мен да разреша въпроса. Казвам: Туй момиче не е позволено да го обираш. Той казва: „Не е за тебе тази работа“. Добро му направих. Аз искам да му направя добро. Той иска да обере момичето. Казва: „Какво си направил сега?“ Ще каже някой: „Ти като си го гледал, момичето останало необрано“. Ако аз не бях гледал, не щях да си махна три пъти с главата и той щеше да обере момичето. Туй момиче не знае, че аз съм причината, че не го обраха. Можех да му кажа с пръст, но да го не изложа. Апашът ме гледа и вижда, че съм по-майстор. Ако рече да бутне, аз го поглеждам. Него ден всичките апаши не можаха да си направят работата. Ако търсиха работа, защо не им провървя? И всичките ония, които са щастливи, дължат на мене щастието си. Понеже не позволих да ги оберат. Следователно, в дадения случай, когато вие правите едно добро, вие правите доброто за хиляди хора. В даден случай, когато вие правите зло, ако го допуснете, на хиляди хора го правите. Казвам: Трябва да живееш за Бога. Бог не иска да се вършат престъпления. Бог не иска да допущаме лоши мисли и като ги допуснем, Бог иска да изправим лошите си мисли. Ти може да имаш лошо настроение. Това нищо не значи. Злото само по себе си, в злото имаме три букви „З Л О“. Всичкото седи в злото там, че умът не е взел надмощие. В злото човек няма една опорна точка. „Д О Б Р О“. В доброто, както виждате той вече има една основа, върху която е построен живота. В злото е отворен този кръг. Ти в злото всичко онова, което направиш, то няма да остане при тебе. В злото нещата не остават в човека, а в доброто остават. Следователно, една работа, направена с каквато и да е лоша мисъл, всичкият твой труд ще бъде напразно. Казвам: Не трябва да се прави злото, понеже всичката деятелност на нашата мисъл, целият живот, може да иде, да се разсипе. Затуй трябва да се тури мисълта, хората да станат добри. Човек трябва да търси живота.

Та казвам: Бог допуснал злото в света като една опаковка. В сегашния живот, злото трябва да седи, като една неизбежна опаковка за доброто, за доброто, което ти трябва да направиш. Защото какво е доброто? Да направиш доброто, ти трябва да приложиш нещо от злото. Ако дойде един работник, който е работил, че иска да се ръкува с някой, на когото ръката е деликатна, той ще го поодращи. Като се ръкува ще каже: „Не знае как да се ръкува“. Може да ти стисне повече ръката. Вие не сте разбрали ръкуването. В ръкуването има една страна. Как се ръкува човек? Някой се ръкува хлабаво. Някой с двата пръста. Хубавото ръкуване е палците ще се срещнат, единият палец ще бъде отгоре. Ръкуването, това е емблем, който хората трябва тепърва да учат.

Та казвам: Всички ние сме едно предметно учение. Ако вие имахте едно огледало, станете сутрин да се огледате каква промяна става във вашето лице, в челото, в носа. Три неща: челото, носът и устата. Ще гледате какви са космите. След време ще започнете да наблюдавате ушите, да видите дали един човек ще бъде щастлив или не. Тия кривини на ушите показват, какво има на човека да му пати главата, или какво щастие в света ще дойде. Всичко е написано в тия кривини, който знае да чете. Писано е вътре. Значи най-хубавите неща идат чрез ухото. А пък най-хубавите образи идват чрез очите. Онова, което съдържат някои цветя иде чрез носа. Хубавото, сладкото, приятното иде чрез устата. Та това са съобщения, чрез които ние опитваме великите блага, които Бог е внесъл. Има още други работи, които трябва да се изучават. Казвам: Вие като станете сутрин за какво мислите? Да дойдете тук. Вие като станете сутрин трябва една малка добродетел да проявите. Какво трябва да направите най-първо? Как ставате вие с левия крак или с десния? Вие вдигнете главата или изхвърлите крака или се обръщате на другата страна. Някой се обърне на другата страна и казва: „Дали е изгряло слънцето“. Правило е: Щом като се събудиш, изведнъж да станеш. Как трябва да станеш? Ако си лежал на дясната страна, изправи си ръката, стани на леглото. Тури краката си отвесно, вземи едно право положение. Виж каква мисъл ще ти дойде. Дали ще ви дойде или не е друг въпрос, но вземи едно положение, ще получиш ли някакво сведение, дали по радиото ще дойде нещо. Да видиш дали радиото работи. Веднага ще дойде някоя хубава мисъл, някакво хубаво разположение ще дойде. Не си навеждай главата на една страна да кажеш: „Какво ще ми дойде?“ Тури ръцете, отпусни ги, тихо, спокойно, като че работите са уредени. Не мисли, че си слуга или друго нещо. Най-първо Господ те е пратил на училище да се учиш, ти ще се считаш като ученик. Другите занаятия отпосле ще дойдат. Ти, като станете, да кажем, имате една роля да играете на една сцена. Докато сте на сцената, добре. Но, ако речете в действителния живот да играете тази роля, ще идете в затвора. На земята, във вашата стая сте свободни да играете, каквато искате роля. Но, ако речете да играете същата роля отвън, не сте свободни. В къщи вие сте свободни, като станете да мислите, каквото искате. Може да мислиш, че си цар, може да мислиш, че си милионер, може да мислиш, че си най-силния човек. Всичко е в реда на нещата. Но, ако отвън излезете и започнете да мислите така, веднага ще влезете в стълковение с другите хора отвън. Отвън, като влезете в света, ще вземете последното место. Аз досега тази философия съм я проверявал и досега мене не ми се е случило нещастие. Като се качвам по трамваите, аз като влизам, не влизам пръв, ако остане место, тогава се качвам. Като вървиш напред, бутне те някой. Всеки ти заповядва. Като няма никой, тогава се качвам. Като няма никой подир мене, аз се качвам, понеже ще ми кажат: „Няма място“. Спра се и погледна. Казва: „Заповядайте, има място“. Кача се. Ако няма място, не се качвам. Оставам пеш да вървя. И досега не ми се е случвало нещастие. Някой път като не се кача на трамвая още по-добре, спечеля 3 лева. После като вървя, срещна се с някой свой познат, поспра се, купя си банан, портокал, хубав лимон. Видя някоя хубава шапка или видя някоя красива мома, красива жена или видя някое хубаво, красиво здание, добре замазано. Казвам: Нищо не съм изгубил. Вие седите понякой път и мислите. Ама той обича жените. Ти едновременно си мъж и жена. Ти седиш сега като мъж, но в миналото си бил жена. Сега си станал мъж и казваш: „Ето закача жените“. Защо мъжете обичат да закачат жените? Понеже били жени. Жената, понеже е била мъж, казва: „Не трябва да закачаш мъжете“. Вие имате криво разсъждение. Под думата жена, трябва да разбирате сърцето, Любовта. Мъдростта, това е главата на човека. Мъжът в дадения случай отражава светлината на мъдростта. А пък жената отражава топлината на Любовта. Сега ти си жена, която отражава топлината на Любовта. Тя е жена. Дотолкоз, доколкото мъжът отражава светлината на Мъдростта, то е мъж. Щом като престане, не е мъж. След туй се сменят, в следующия живот. Това са философски работи. Като философия е това, не да вярвате 100%. Ако сега си жена, следующия живот ще бъдеш мъж, сменят се. Защото, ако всеки остане на своето место, няма да има никакви мъже и жени. Мъжът и жената са полюси. Това е човекът. Човекът се е разделил на две части.

Казвам: Най-първо Бог направи човека монах. Адам беше монах турен в рая и въздишаше. Казва: „Не искам да живея с Бога“. Защото той дойде в изкушение. Той дойде в туй противоречие, понеже Бог като прекара всичките животни, видя ги две по две. Горкият монах, онези не бяха монаси. Казва: „Не си струва монашеството“. Господ като му видя тази идея, направи му другарка и той престана да е монах. Следователно, като дойде Ева и монашеството изчезва. Вие сега искате да бъдете монаси – дето няма да го бъде. Вие в рая не можахте да бъдете, че тук немислимо е. Една жена да има при тебе, че да бъдеш монах. Или един мъж да има, че ти да бъдеш монахиня. Във вас сега влиза една идея, която ви съблазнява. Вие трябва да разбирате човешката душа, която вие обичате. Та вие сте прегърнали тялото. Душата не е нещо, което може да я обсебиш. Жената прегърнала някой мъж, целунала го. Аз гледам свободно. Какво има, че те целунал мъжът, кажете ми сега? Казваш: „Той ме опетни“. Ами един ден като ти турят телото в земята, вземат ръцете, лицето, тогава няма ли да те опетнят? В дадения случай ти трябва да разбираш този мъж. Като те целуне, той иска да ти даде една идея. Казва: „Аз те обичам“. Много са ми казвали: „Той ме целуна“. Кое е по-хубаво, да те мушне или да те целуне? Да те целуне. Той можеше да вземе ножа, да те мушне два пъти. Едно време казва мушках, сега целувам. Какво лошо има в целувката в дадения случай? Защо ще считаш, че твоята целувка е на место, пък целувката на другите хора не е на место? Казва: „Аз не искам да живея такъв живот“. Когато един слънчев лъч влиза в клозета, тия нечистотии, които има, не ги ли целува? Слънчевият лъч целуне човека и си заминава. Ако светлината не влизаше да целува тия извержения, знаете ли какво би станало в света? Та вие разглеждате нещата; в света всичко, което Бог е създал е на место. Казвате: „Той ме целуна“. Благодарете на Бога, че ви е целунал. Казвате: „Той ме удари“. Благодарете на Бога, че ви е ударил. Мушнал ви е. Благодарете на Бога затова. Понеже вие досега сте мушкали и вас ви мушкат. Понеже не сте целували на свят, целувайте се както трябва. Понеже сте се одумвали в миналото, какво ли не сте правили, сега се учите на положителното. Като срещнете един човек, не говори за отрицателните му страни. Говорете добре, за да чуете Господа. Щом се произнесеш за един човек, ти се произнасяш върху делото на Бога. Казвам: Вие сте даровити, но казвам – Трябва да учите. Всички сте богати, но не сте станали още наследници на вашето богатство. Вие ще кажете: „Тъй как ще ме целуват всичките хора?“ В света има един пример, той е следният: Един генерал съблича един подпоручик, построява цялата рота войници и всичките войници имат пръчка и гол го прекарват, всеки войник да го шибне. Започват да го шибат от единия край до другия край. Той върви, а те го шибат. Казвам: Като минеш от единият край до другият, двеста души от една рота, а във военно време 2000 души по един удар да ти ударят, това са 2000 удара. Казвам: Тия удари на место ли са? Защо го направи генералът? Целта с това постига ли се? Не се постига целта. Казвам: Вие едно време сте били генерали, които сте прекарвали хората по два удара да ударят. Сега казвате: „Трябва да се бие“. Какво се постига с биенето? Биенето, това е градеж. Няма нужда сега от биене. Като се съгради една къща, ще направят мазилката. Като се свърши мазилката, ще влезете в къщата да турите другата обстановка.

Казвам: Сега във вашия живот вие ще сложите вашите чукове и мистриите ще сложите, друго занятие вече имате. Сега кажете една дума, помислете как да я кажем. Да изпеем „Фир-Фюр-Фен“. Турете една българска дума с три слога. Светлина. Какво значи „Фир-Фюр-Фен“? „Фир-Фюр-Фен“ значи високо нещо. Туй, от което светлината излиза, мощното състояние в света, което създава светлината. Светлината е женски за нас елемент. „Фир-Фюр-Фен“ е мъжки елемент. При светлината вече мъжът се изгубва. Жената мъж не може да стане.

Та казвам: Приложете Любовта. Да мислите за великото благо, което Бог ви е дал всеки ден. Вие още не съзнавате какво Бог направил заради вас през хиляди векове, във всичките ваши падания и ставания. Когато вие не сте го познавали, Той винаги минавал и все ви оставял по едно добро. Когато сте живяли на земята и в смъртта, на гроба, казва: „Да се извади навън“. Камъни, когато сте били, скъпоценни камъни, когато сте били, желязо като сте били, каквото и да сте били, Той вас ви посещавал. Не че вие сте били желязо, но сте били в условията на желязото. Под думата „желязо“, разбирам, когато нещата се окисляват, става бърза промяна. Когато сте били в условията на златото, разбирам един живот по-уреден, дето не стават тия промени, тия преустройства. Не може да мислиш, докато не влезе в човешката мисъл светлина. Светлината непременно трябва да влезе, да имате запас от Любов, за да може да мислите. Не може светлината да дойде в света без Любов.

Та казвам: Сутрин като станете, помислете за Бога, за Любовта Му към вас, която има и тогава вие се постарайте заради Любовта към Него да покажете него ден комуто и да е, където и да е, при каквито и условия да е. Минеш някъде, едно камъче на пътя. Аз често на камъните правя добро. Едно камъче, ритат го хората, този го ритне, онзи го ритне. Взема го, да го не ритат хората. Или пък много пъти един камък взема, ще го измия и ще го туря някъде. Една философия, никого няма да изнасиля. Някой път съм се спирал при някой извор, взема, че го изчистя. В ума ми остане чистото изворче. Усещам, че водата, която иде, остава доволна. Туря наоколо камъчета. Та сутрин като станете, на вашите шосета турете камъните на место. Вашите извори, в самите вас изчистете. Защо трябва да бъдем добри? Аз трябва да бъда добър в себе си, понеже от това зависи моето щастие. Щом съм добър, веднага може да градя. Щом не съм добър, няма материал. Тепърва Бог трябва да праща някой друг зидар, който трябва да ме учи какво трябва да правя. Пък и аз, който не искам да уча, казвам: „На тези ли години трябва да се уча?“ Тамън сте на възраст. Някои сте на 45 години, някои сте на 30, някои на 15, някой ученик най-малко е на 15, на 20 години, на 21. Баща и майка трябва да има. Баща и майка разбирам, глава да има. Сърце да има, съзнание да има. След туй воля трябва да има. Волята подразбирам братята. Сестри трябва да има. Ще ви дам един опит, каква трябва да бъде Любовта ви към вашия (баща)? Любовта ви към вашата майка? Любовта ви към волята, която имате. Любовта към самите вас, каква трябва да бъде? Вие сте всички от (умните) хора, само от вашите стомни излиза водата, пукнали сте ги. Някога се случва счупите стомната. Идете и си купете по-хубави стомни. Благодарете, че старата стомна се е счупила. Ако имате стари възгледи, които сте оставили, не съжалявайте за тях. Едно време какво мислеше? Че какво мислеше едно време? Днес може да мислите. Вие се оглеждате и казвате: „Остаряхме ние“. Два вида остаряване има. Едно остаряване има – ти започваш да признаваш, че си слаб. За да те обича Бог в света, трябва да бъдеш слаб. Ако си силен, Бог няма да те обича. Единственото нещо, което Бог обича, Бог обича слабите хора. Когато апостол Павел се оплаква, че го мъчи нещо, Господ казва: Моята сила, моята Любов се показва в твоята слабост. Ако си силен, ти сам вършиш работата. Ако майката роди едно силно дете. Представете си, че родите едно съвършено дете, тогава сегашният живот има ли такъв смисъл. Законът е същият. Всяка мисъл, всяко чувство, което се ражда във вас първоначално то е слабо. Мислите не остаряват, а се усилват. Постъпките не остаряват. Всичко в природата расте. Бог е, който се изявява. А пък ние не може да обичаме слабото в нас. Ние хората обичаме силното, а ние самите сме слаби. Следователно, нашата Любов трябва да бъде по-силна. Ние трябва да обичаме Бога, който е силен; само слабото може да обича силното, и силното може да обича слабото. Аз намирам отношенията са верни. На силният му допада като хване слабият. Някой силен най-първо като срещне силен като себе си, ще го набие, като стане онзи слаб, ще му помага. Ако сте от силните, Господ ще ви набие, а когато станете слаби, тогава ще ви обича. Ако сте силни, ще ви набие. Вие сте силни, Господ казва: Ще опитам вашата сила, да видим колко сте силни. Ще ви вземе и ще имате борба като Якова. Като го бутна за хълбока, изкълчи се. Някой път ви боли сляпото черво. Сляпото черво сега го режат. То не е, което образува една болка. Ще ви бутне Господ на хълбока и като ви бутне на хълбока, ще станете хром. По-добре е човек да се не бори с Бога. Може да се борите. Като обичате Господа, то е борба. Яков не знаеше и като го бутна Господ, той съзна своята погрешка. Господ казва: Ти измами брата си, взе му благословението. Сега ще се примириш, ще идеш при брата си, ще искаш извинение, ще поправиш погрешката. Тогава даде подаръци. Казва, на 400 души въоръжени: „Като дойде ще турите всичко под нож“. Но той отиде със смирение казва на Исава, и като видя Исава веднага казва: „Всичко туй е за тебе, ако искаш. Аз ти взех благословението, сега ида при тебе да си изправя погрешката.“

Та казвам: Ние сега сме дошли в света, връщаме се от странство. От Ливана се връщаме с двете жени. Двете жени, това са два морала. Едното за Бога, едното за света. Връщаме се с жените си, с чадата си, при брата си. Кой е този брат? Знаеш колко пакости сте направили на Господа. Често ние с нашите прегрешения правим пакости. Ще намериш един ден Божественото тяло на онзи, който ни обича. И евреите като идат, ще видят отвърстието от раната на Христа. Един евреин попитал: Какво ще бъде нашето место в Царството Божие? Казват: „Ще влезете всички в раната на Христа, за да я запушите, в раната, която прободохте, за да запушите тази рана. Христос още носи тази рана“. Казва: „Не искам да зная, боднаха го римляните“. Сега ще видите, че има някаква рана на тялото на Онзи, Който ни обича. Ние сме го мушнали с копието. Та сега аз казвам: Не съгрешавайте! Аз казвам на себе си. Не трябва да цапам Господа. Всяка моя лоша мисъл е цапане лицето на Господа, цапане ръцете на Господа, цапане краката на Господа.

Казвам: „Не трябва да греша. Не трябва да цапам Онзи, Който ме обича“. И на всинца ви казвам: Не цапайте Онзи, който ви обича.

Сега туй, което ви казвам, ако го направите от Любов, на место е. Ако тия работи, всички работи вършите от Любов, на место е. Не искам да остане в ума ви мисълта, че вие сте измъчили Господа. Каквото сме правили, трябва да забравим. В миналото, каквото сме правили, да оставим. Отсега нататък, туй новото, което правим, да го не цапаме. Досега сме го цапали, да го не цапаме вече!

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
(3 пъти).

XVII година.
33 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 25 май 1938 г., сряда 5 ч. с.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни