Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1916_12_24 Ще бъдат научени

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 30 декември 2010 - 09:12

Аудио - чете Калоян Христов

Ще бѫдатъ научени (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.)

От книгата  "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),
Издадена 1946 г., София,
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II
Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Ще бъдат научени


Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София.

„И всички ще бъдат научени от Бога. И всеки, който слуша и се научи от Отца, иде при мене." (Йоана 6:45)

„Всички ще бъдат научени от Господа." Идеята, скрита в тоя стих, е проста. За да се обясни същината на Бога, трябват дълги обяснения, дълбоко проникване в стиха. Понятието Бог е отвлечено, достъпно само за философски умове, за хора с висока култура. Тоя въпрос още не е достояние на съвременните хора. Ще възразите, че и вие сте носители на културата. Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и на злото. Хората от тая култура не са в състояние да разберат тоя стих. Ако на съвременния човек кажеш, че ще бъде научен от Господа, той ще се види в чудо, не може да разбере, как и отде ще дойде Господ да го научи. Какво е Бог? Той е Първата Причина на нещата. Думата „причина" е съставена от две срички: при и чина. Казваме: Чина нещо, т. е. правя нещо. Значи, Бог е Оня, Който прави първите неща. Вие, както и всички хора, сте първите работи на Господа, но не в тоя вид, в който сте сега. Като казвам, че вие сте първото дело на Господа, имам пред вид вашата душа, която е скрита във външната обвивка – тялото.


„Ще бъдат научени." За да бъде научен, човек трябва да има вътрешен стремеж, подтик към онова, което ще учи. Ученик, който има вътрешен подтик към учението, лесно ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, лесно ще намери своята възлюбена. Следователно, за да намерите Бога, Който ще ви учи, първо Той трябва да проговори в ума, в сърцето и в душата ви. Тогава ще намерите и мене. Какво разбирам под „мене"? – Синът Человечески. Казваш: Аз желая да бъда Син Божи. – Няма по-велико нещо от това. Да бъдеш Син Божи, това значи, да служиш и да знаеш, как да служиш. Който не може разумно да служи на Бога, не може да се нарече Син Божи. Служенето не е само към едного. Първо ще служиш на своята душа, после на своя дом, на обществото, на народа си, на своето племе и най-после на цялото човечество. Това са задължения, които човек трябва да научи и да изпълни. Това е велика наука. Да станеш музикант, да свириш добре на цигулка, това значи, предварително да си минал цяла школа, в която да си научил правилно да държиш лъка и цигулката. Много време ще се упражняваш, ще теглиш празни струни, докато най-после пристъпиш към по-сериозни упражнения. Който се учи да свири на пиано, първата работа е да се постави ръката му и да знае, какво положение да даде на пръстите си. И това не е лесна работа. Ще кажете, че тия неща са прости, и вие ги знаете. – Лесно се говори за неща, които не сте опитали.

Задачата на всеки човек е да се запита, Син Божи ли е той, или не е. С други думи казано, всеки трябва да се запита, служил ли е на Господа, или не. Ако може положително да си отговорите на тоя въпрос, всички останали въпроси се разрешават лесно. Това значи, да си научил вече да управляваш лъка и да пристъпиш към другия урок – да теглиш празни струни. Ще кажеш, че това е още по-лесна работа. – Какво нещо е лъкът? – За женената жена лъкът е нейният мъж. Ако е научила урока си, как да управлява лъка на своята цигулка, тя ще живее добре с мъжа си и разумно ще управлява своя дом. Рече ли с лъка да гони мухите, да бие децата, тя не може да управлява дома си. Казваме, че тая жена не може да свири на цигулка. И мъж, който не може да управлява своя лък, не е музикант, нито е в състояние да управлява своя дом. Както учителят по музика дава елементарни уроци на новите си ученици, така и Бог започва с всеки, който иска да се научи от Него. Първо Той ще преподаде начина, по който се управлява лъка; после, как се държи цигулката и най-после ще пристъпи към упражнения върху цигулката. Той ще каже: Вземи цигулката си, застани мирно и започни! Като научиш да свириш леки упражнения, постепенно ще пристъпваш към по-сложни, докато станеш господар на всички позиции. Това значи, да бъдеш научен от Бога. Вие сте дошли на земята, като във велико училище. Който се научи да свири, ще стане велик артист. Който не се научи, ще остане зад сцената. Такъв е великият закон. – Защо е дошъл човек на земята? – За да научи закона на милосърдието.

„Ще бъдат научени от Господа". Ще обясня тоя стих с легенда, в която се говори за създаването на света. Бог създал небето и земята, растенията и животните и решил да си почине. По едно време Му дошло на ума да направи човек, който да представя връзка между небето и земята. Като се научили за това решение, ангелите се изредили пред Господа, да Му дадат мнението си за съществото, което е решил да създаде. Пръв се явил пред Господа ангелът на Истината и казал: Господи, не създавай това същество. То ще завладее света. Втори се явил ангелът на Правдата и казал: Господи, не създавай това същество. То ще бъде жестоко и неотзивчиво, ще мисли само за себе си. Никога няма да влиза в положението на страдащите. После дошъл ангелът на Мира и казал: Господи, не създавай това същество. То ще напои света с кръв. С неговото явяване ще настанат големи кръвопролития. Бог се отказал от желанието си да създаде човека. Най-после се явила при Господа най-малката дъщеря на Милосърдието и казала: Господи, както си намислил, така направи. Създай това същество. Даже всички да се откажат от него, аз ще му покажа, как да люби, как да прояви милосърдието. От тия думи лицето на Господа светнало, и Той казал: „Ще създам това същество, ще го направя по образ и подобие свое." Значи, човекът бил създаден заради любовта на малката дъщеря на Милосърдието. И до днес още, който познава тая дъщеря, той запазва образа на Оня, Който го е създал. Който не познава тая дъщеря, той е осъден на изчезване. Малката дъщеря на Милосърдието е Христос.

Казвате: Как е възможно Христос да символизира дъщерята на Милосърдието? Може ли Той да се уподоби на мома? Христос съдържа в себе си двата принципа: мъжкия и женския. Под „мъж" се разбира разумно същество, което мисли, което носи в себе си едно от великите качества на Бога – милосърдието. Казано е: „Всички ще бъдат научени от Господа." – На какво ще бъдат научени? – На милосърдие. Това е велика наука. Това значи, да си научил правилно да теглиш лъка, правилно да свириш. Ще дойде ден, когато от ученик ще се превърнеш на учител, който ще преподава на другите.

И тъй, изучавайте Христовото учение, като учение за човешката душа. Само така човек ще познае отношенията си към Бога и ще се определи. Някой иска да изучава астрономия. Той трябва да се запита, какво отношение има астрономията към неговата душа. Тя говори за ония вечни условия, при които душата може да живее в безпределното пространство. Само оня може да живее в безпределното пространство, който се е научил да управлява лъка и да свири. – Искам да придобия Духа Божи в себе си. – Как се постига това? – Когато дадеш път на милосърдието в своя живот. Не можеш ли да направиш това, ще дойдат ангелите на истината, на правдата и на мира пред Господа, да кажат, че са били прави, когато са Го съветвали да не създава човека. Когато един от тия ангели види, че човек греши, той си казва: Аз знаех, че ще бъде така. Милосърдието и доброто трябва да работят дълго време върху човека, докато възстановят оня образ в него, който някога му е бил даден. Доброто в човека е в отношение 1:3. Едното е доброто, а тройката – трите неприятели, които му се противопоставят. Те са заблуждението, себелюбието и жадността да пролива кръв. Ще кажеш, че не си проливал кръв. Няма човек в света, който да не е проливал кръв. Миналият век е век на проливане на кръв. Иде милосърдието в света, което работи за повдигане на човечеството.

Друга култура трябва да дойде в света – културата на милосърдието, което ще определи отношенията на човека към Бога. Това е първото отношение, първото изкуство. Придобие ли се това изкуство, другите идат сами по себе си; всички тайни се откриват сами по себе си. Лъкът на цигулката символизира човешката воля. Ако волята не е възпитана, човек не може да изрази правилно своите мисли и чувства. При невъзпитана воля можем да говорим за неправилен и дисхармоничен живот. При възпитана воля имаме правилен и хармоничен живот. Мислите и чувствата са тоновете, които цигуларят предава чрез своята цигулка. – Кой цигулар се харесва на публиката? – Който свири хармонично. – Защо някои мъже и жени не могат да се търпят? – Защото цигулките им не са нагласени. – Какво трябва да се направи, за да се търпят? – Трябва да се обърнат към милосърдието. В него се крие изкуството да помирява хората.


Казваш: Искам да науча, как е създаден човекът. – Това не мога да ти разкажа. Мога да ти покажа, как да държиш цигулката, как да употребяваш лъка, но ти сам трябва да се упражняваш. Лъкът и цигулката трябва да бъдат доброкачествени, а ти да се стремиш да свършиш работата си докрай.

На всеки човек е дадена по една цигулка и по един лък. Всеки трябва да се запита: Тегля ли правилно лъка? Държа ли добре цигулката? Всеки ще си отговори и, ако не е доволен, ще се изправи. Ще държиш цигулката в хоризонтално положение, т.е. в пасивно, възприемащо положение. – Какво ще възприемаш? – Божествените тонове. Ако наклоняваш цигулката, ти си в един от активните процеси. Тоновете, които излизат от ръката ти, това са светлинните лъчи, които постоянно се развиват.

„Ще бъдат научени от Господа." Веднъж имаш стремеж, знанието иде само по себе си. Ако стремежът е насочен нагоре, човек започва да се учи от Господа. За такъв човек казваме, че е музикален. Колкото по-силен е стремежът на човека, толкова по-голямо е съдействието му. Всички добри хора му съдействат. Няма човек в света, който да не се отзовава на Божественото. То се проявява във вид на милосърдие. Дето е милосърдието, там почвата е обработена. Без него човек е подобен на пустиня. Казва се, че пустинята нищо не ражда. Тя е бездетна жена. За бездетния се казва, че е жесток. Като знаете това, пазете се от жестокостта, която спъва човешкото развитие.

Когато Навуходоносор завладял Ерусалим, решил да посети еврейския храм. Като влязъл вътре, той видял, че близо до храма клокочела кръв. Крайно учуден от това, той извикал свещениците да ги пита, отде иде тая кръв. Те му отговорили, че причината за кръвта се дължи на жертвите, които евреите принасяли на Бога. Значи, кръвта била от животни. Навуходоносор взел една чаша пълна с кръв и я сравнил с тая на животните. Оказало се, че кръвта около олтара не била животинска. Настоял да му кажат истината. Какво излязло? Той разбрал, че преди години, в тая местност живял един добър, благочестив свещеник, на име Захарий, който често им говорел, че не живеят добре. Те го намразили и, за да се освободят от него, убили го. Ядосан, Навуходоносор заповядал да убият всички свещеници и да турят телата им в кръвта, която клокочела. Обаче, кръвта не престанала да извира. Тогава той заповядал да убият много деца и да ги хвърлят в кръвта. И след това кръвта не престанала да извира. Чудел се Навуходоносор, каква е тая кръв, че от нищо не се насища. Най-после заповядал да убият много моми и момци. Кръвта пак не престанала да тече. Дълбоко замислен, Навуходоносор си казал: Чудно нещо, само един човек убит, и кръвта му с нищо не може да се насити! Тогава, как ще се насити кръвта на хилядите невинни хора, които аз убих? Той се разкаял за погрешката си и заплакал. Няколко сълзи паднали на мястото, отдето извирала кръвта. Голяма била изненадата му, когато кръвта престанала да клокочи. Само една сълза била в състояние да утоли кръвта на убития Захарий.

Питате: Защо плаче човек? Какво е предназначението на сълзите? Една сълза, излязла от окото на човека, може да го спаси от престъплението, което е извършил. Тя е сълзата на милосърдието. Христос казва: „Всички, които са научени от Бога, идат при мене." Оттук започва истинската култура, истинското знание. Под „култура" в широк смисъл, разбираме това знание и изкуство, което обхваща целокупния живот. Тя обхваща проявите на ума, на сърцето, на душата и на духа. При тая култура всяко същество има своето определено място и предназначение; всяко същество има условия за своето развитие. Първото съзнателно същество, което се явило през тая култура, било човекът, т.е. мъжът. Под „човек" разбираме същество, което мисли. През тая култура е живял само мъжът. Тогава жената не е съществувала. – Как може животът без жени? – Няма да се впущам в подробности, но казвам, че тая култура може да се счита като една от забележителните култури на света. Тя е култура без страдание. Човекът е бил свързан с Бога. Другар му е бил Бог. В тая дружба човек придобил големи знания, но станал ленив. Ще кажете, че старият е ленив. Важно е, че леността го е заставила да търси другар да му помага. Той пожелал да му даде Бог един другар. Желанието му било задоволено. Бог му пратил другарка – жената. Дошла жената, но скоро се наситила на Адама, намерила, че е стар, и си потърсила млад другар. Тя намерила такъв в лицето на змията – черният адепт. От тоя момент започва втората култура – на познаване на доброто и на злото. Сегашната култура е на жените. Мъжете са безгласни букви, както шеговито се наричат „лукови глави."

Иде новата култура на света, която ще съедини двата принципа – на мисълта и на живота. Тя е културата на милосърдието, или културата на любовта. Първата култура е била на мъдростта, втората – на правдата, а третата – културата на любовта. Тая култура ще съедини мъжа и жената в едно цяло. Ще кажете, че съединяването подразбира обезличаване. Не е така. Да се съединиш, това значи, да се увеличиш, да се хармонизираш, да станеш по-силен. Българите поддържат девиза: „Съединяването прави силата." Една дума липсва на тоя девиз: Съединяването в любовта прави силата. Стремете се всички към това съединяване – мъже с жени и жени с мъже– съединяване в името на великата Божия Любов. Ще кажете, че това е едно и също съединение. Не, две съединения се образуват: първото съединение е мъжът на първо място, а жената на второ, според времето на тяхното слизане на земята. Второто съединение е жената на първо място, а мъжът на второ. Двете съединения се събират на едно място и дават общ сбор животът.

Днес всички хора – мъже и жени, имат желание да живеят добре. Жените мислят, как по-добре да се наредят, да се украсят с гердани от бисери, с диадеми, като корони на главите. Добре е това, но тия гердани и диадеми не могат да се запазят за дълго време – мъжете ще ги заложат. Колко мъже са опропастили жените си! Когато момъкът реши да се жени, търси богата мома. Като се ожени за нея, в скоро време изяжда парите и скъпоценностите й и я оставя последна беднячка.

Един американец получил голямо наследство от баща си, който цял живот пасъл говеда. Наследството му било три милиона лева. Като видял толкова пари, той се предал на удоволствие, на ядене и пиене с приятели и в шест месеца изразходвал всичко. При това положение, нищо друго не му оставало, освен да следва занаята на баща си – говедар. Той накривил шапката си, взел тоягата и тръгнал да пасе говедата. Това значи, той се заел с изучаване на живота. Много от сегашните жени обичат мъже, които разполагат с големи суми – ядат и пият. В скоро време те изгубват всичко и стават говедари. Да бъдеш овчар, това значи, да знаеш, как да пазиш своите мисли и чувства. Както овчарят пази овцете от вълците, така всеки човек трябва да пази мислите и чувствата си в чистота. Вълците в човека са неговите лоши мисли и чувства, които той понякога отхранва. За да не развалят настроението му, той не трябва да ги допуща в себе си. Неговата кошара трябва да бъде много здрава.

Сегашните хора ще бъдат научени от Бога, как да живеят. Той и сега ги учи. – Как? – Чрез своите мисли. Влезе в ума ви една възвишена мисъл, но вие се стеснявате, не смеете да я реализирате. Казвате: Дошла е в ума ми една малка, детинска мисъл. – Не е детинска, тя е Божествена мисъл. – Тя е за млади хора. – Дай ход на своята мисъл и не се стеснявай. Божествените прояви имат отношение към младите. Казано е в Писанието: „Ако търсиш мъдрост, ще я намериш в старите; ако търсиш сила, ще я намериш в младите." Мъжът е стар, жената е млада. Те трябва да се съединят, да създадат хармонията в живота. Мъжът е първата цигулка в оркестъра, а жената е втората цигулка. Мъжът и жената са двата принципа, които се допълват, но човек може да бъде едновременно мъж и жена, жена и мъж. Жената казва: Защо не съм мъж? Тя не знае, че в човека се съдържат и двата принципа едновременно. Значи, в човека е вложена възможността да греши. – Защо греши? – Защото има свободна воля. Ако не знае да управлява лъка, той ще взима фалшиви тонове и ще прави погрешки. Като слушаш, как свири, казваш: Ето един човек, който не знае да свири, а иска нас да учи.

Мнозина запитват: Как да познаем, каква е сегашната култура? Идете по селата, да видите, как се отнасят селяните с говедата, които им работят. Идете по фурните, да видите, как продават хляба; идете в семействата, да чуете и там викове и плач. Това е културата на ожесточаването. Когото и да срещнете, ще видите, че се е демагнетизирал, очите му хлътнали, лицето му посърнало. Каква култура е тая? Днес милосърдието учи хората, как да прилагат мъдростта и силата. В това се заключава Христовото учение. В това се изявява Христос, Който иде вече на земята да научи хората. Някои очакват Христа, да слезе на земята с множество ангели. Какво представя ангелът? Човек има физично тяло, тяло на желанията и умствено тяло. Ангелът, обаче, е лишен от тяло на желанията, поради което той няма възможност да греши. Значи, Христос се придружава от ангели и светии, т.е. от хора без тяло на желанията. Ако искаш да станеш ангел или светия, трябва да се откажеш от своето тяло на желанията.

В черквите проповядват, че Христос иде да накаже хората. Не е така. Христос ще дойде да тури всяко нещо на мястото му, да тури ред и порядък в света. Само така светът ще се оправи, и то мигновено. Какво означава думата „мигновено"? Тя е образувана от миг, мигане. Кога човек мига? Като затваря и отваря очите си бързо, той мига. Така и котката понякога мига, иска да докаже на мишката, че няма вече тяло на желанията, да не се страхува от нея. Мишката повярва на котката и свободно влиза и излиза от дупката, докато стане жертва. Така постъпват някои хора, като се молят. Те затварят очите си, правят се, че нищо не виждат, и казват: Господи, ние нямаме тела на желания, дай ни това, от което се нуждаем. Като получат отговор на молитвата си, отварят очите си и всичко забравят. Човек трябва да се освободи от ненужните желания, от постоянните роптания, че това или онова няма. Само тогава Бог ще го научи на това, което му е нужно. Човек трябва да се освободи от тялото на желанията. Ако два момъка обичат една мома, как ще разрешат въпроса? Днес го разрешават чрез убийство. Защо единият да не отстъпи момата на другия и отдалеч да й се радва? Някоя жена не обича мъжа си, и обиква друг мъж. Или мъжът не обича жена си, обиква друга жена. Оня, който се счита изоставен, намира, че това е грешно, неправилно. Добре е, наистина, и двамата да се обичат, но любовта не се подчинява на човешки закони. Добре е жената да обича мъжа си, но как ще го обича, ако той я бие всеки ден?

Един виден английски реформатор, Йоан Веслей, се оженил. Понеже имал връзка с много хора, мъже и жени, жена му била недоволна от него и започнала да го бие. Още на третия ден след женитбата си, той казал на другарите си: Не струва човек да се жени. Такива са отношенията на хората от сегашната култура. Това е резултат на желанията на физичното тяло в човека. Докато детето е малко, то е тихо, кротко, няма желания. Щом започне да се развива тялото на желанията, детето става капризно, своенравно. Това се забелязва особено от 7–14 годишна възраст. От 14 години нататък децата започват да поумняват. Като пораснат, те работят повече с ума си, стават разумни и, от 28 – 30 годишна възраст, те стават съзнателни – започват да търсят Бога и Христа. Сега и на вас проповядвам новото учение, което ще ви заведе при Христа.

Днес, като наблюдавам живота на хората, навсякъде виждам дисхармония: В домовете, в обществата, в училищата. Това ме кара да се измъчвам и страдам. Днес всички хора се карат, сърдят се – мъже и жени, ученици и учители, свещеници с пасомите си. В това отношение, всички хора са герои-мъченици. – Защо са мъченици? – Защото са дали първо място на своето тяло на желанията, а са изместили Бога от себе си. Днес никой не слуша Господа. Всички хора искат да бъдат щастливи, учени, умни, богати. Ако разделите богатството на земята по равно, на всеки човек ще се падне само по 40 лв. Можеш ли да бъдеш щастлив с 40 лв.? Ще кажете, че ви са нужни поне четири хиляди лева месечно. Отде ще вземете тия пари? Трябва да ощетите други, за да задоволите себе си. Това не е разрешение на въпроса. Тоя въпрос се разрешава с труд и работа. Ако се трудиш и работиш, всичко ще имаш; ако не се трудиш и не работиш, нищо няма да имаш. Тоя закон е верен не само за физичния свят, но за всички светове. Направете следния опит: Турете в ума си мисълта да работите изключително за Бога с любов, ще видите, че в продължение на няколко години материалното ви положение ще се подобри. Ако опитът ви не даде резултат, елате при мене, аз ще изплатя всичките ви дългове. Готов съм на всичко, само да докажа верността на тоя закон. Ако всеки народ се реши да служи на Бога, хората нямаше да воюват. Понеже не служат на Бога, сегашните хора разрушават това, което са създали. Един ден те ще видят погрешките си. Сега няма защо да съжаляват. Те вървят по закона на необходимостта. Важно е в бъдеще да се избягват тия разрушения.

Аз бих желал българите, първи да дадат пример. Нека свещениците се решат да служат на Бога с любов. Ако искат, нека дойдат при мене, да им предам това учение, те да го проповядват. Аз съм готов да отида на друго място, като им предам всичките си права и привилегии. Важно е Българският народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи. Ако всички приемат новото учение, пътищата им ще се оправят; семействата и училищата ще се повдигнат. И тогава ще ти бъде приятно да минаваш от единия край на България до другия – ще бъдеш като в рай. Ще вървиш и ще се радваш, че служиш на Бога. Дето минеш, дърветата и цветята ще ти се усмихват и по-добре ще цъфтят; плодовете сами ще ти се предлагат. Моми и момци ще те посрещат с радост и веселие. Навсякъде ще се чуват песни и игри. Аз не съм против играта. Всички ще бъдат добре облечени и украсени. Не съм и против украшенията. Носете гердани и диадеми, носете и корони на главите си, но всичко да става с любов. Това значи, да бъдете научени от Господа.
Днес религиозните очакват да дойде Христос втори път на земята. Това е невъзможно. Той е опитал любовта на хората. Един руски губернатор казал, че ако Христос дойде на земята, той ще го арестува. Христос знае това. Ако влезе в черквата да проповядва на хората, свещениците ще Го изгонят, като кажат: „Писано е, всеки пророк или проповедник, който дойде след Христа, е антихрист и лъжепророк." Ще кажете, че Христос може да дойде като цар. Малко ли са царе на земята, че и Христос трябва да се яви като цар? Ако Христос дойде като цар, това значи, да внесе смут между народите. Христос казва: „Моето царство не е от тоя свят." Сегашните царе са на мястото си. Ако те, както и техните поданици, изпълняват Божията воля, хората ще бъдат щастливи. Това означава стиха: „Всички ще бъдат научени от Господа."

„Ще бъдат научени от Господа." Тоя е основният принцип на живота. – Кога ще бъдат научени? – Когато служат на Господа. Милосърдието има отношение към закона на служенето. Решете се и вие да служите на Бога. Това е новото учение, което всеки може да приложи. Преди да пристъпите към служенето, трябва да примирите мъжа и жената в себе си. Ще им кажете: Или ще се примирите и заедно ще служите, или ще напуснете моя дом. Както жената дава ултиматум на мъжа си, или да се откаже да ходи с чужди жени, или ще го напусне, така всеки човек да даде ултиматум на мъжа и жената в себе си да се примирят. Когато мъжът в жената, и жената в мъжа кажат, че ще служат, ще се примирят, тогава и ти ще приемеш новото учение и ще служиш на Бога с любов. Жената в мъжа трябва да се подчинява на мъжа, но и мъжът в жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение. Лявата страна в човека е женска, а дясната е мъжка. Лявата е по-малка от дясната, т.е. от мъжката. Тия два принципа се виждат и в ръцете, и в лицето, и в очите на човека. Лявата ръка и лявата страна на лицето са женски, а дясната ръка и дясната страна на лицето са мъжки. Затова лявата страна на лицето е по-нежна от дясната. Светлината, която излиза от дясното око, е по-груба от тая, която излиза от лявото око. Долната устна е женска, а горната – мъжка; долната част на носа е женска, горната е мъжка. Дългият нос е мъжки, късият – женски. Ако има нещо грубо в женската или мъжката половина на човешкото тяло, то е резултат на миналите култури. Първата култура е образувала дължината на носа, а втората – неговата широчина. Така се е създал кръстът.

„Ще бъдете научени от Господа." Вие, научените от Господа, правете наблюдения върху себе си, да знаете, кой във вас – мъжът или жената не е разположен. Ако се гневиш, ще знаеш, че жената в тебе е виновна, понеже гневът е порок на жената; ако се гордееш, мъжът е виновен, понеже гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж, събрани на едно място, къщата ще запалят. Ние не се нуждаем от такива хора. Това не е за осъждане, но за обяснение. Под „мъж и жена" аз разбирам служби на човечеството. Като влезете в третата култура, т.е. културата на любовта, тогава ще разберете, какво нещо е мъжът и какво – жената. Тогава ще разберете, отде произлизат и двамата.

Сега аз ви говоря за милосърдието. Тая дума е от среден род, а всъщност представя жена. Милосърдието е най-високата проява на човека, който живее на земята. Аз говоря за милосърдието на сегашното общество, на сегашните християни, на вас, които ме слушате; аз говоря на ония, които от две хиляди години търсят Христа. Аз ви проповядвам днес, защото всички искате да бъдете щастливи. И аз желая да бъдете щастливи, да бъдете научени от Бога. Вие искате да бъдете силни; и аз желая да бъдете силни, защото без сила човек не може да работи. Милосърдието, за което ви говоря, не е нещо отвлечено, мъртво. То е реално и живо. Всеки ден то слиза на земята. То е първият лъч, който сутрин ви събужда. Милосърдието внася първата мисъл във вас за работа. Ако не приложите тая мисъл, ще сгрешите. То ви нашепва, какво да правите, а вие отлагате. Милосърдието казва: Няма време за отлагане. Ако отложите, ще пропуснете условията. Идат условия за нова работа. Ако не сеете, гладни ще останете.

„Ще бъдат научени." – От кого? – От Господа, от Първия Принцип, Който е вътре във вас и ви учи. После иде Христос – вторият принцип, Който определя вашите взаимни отношения. Най-после и аз ви говоря. Вие мислите, че аз съм дошъл да пропагандирам някаква секта. Аз съм дошъл да ви науча да работите. Де ще работите? В църквата, в училището, в дома, в обществото. И, като се научите да работите, каквото придобиете, ще бъде ваше. Когато господарят се научи да благодари на слугата си за работата, която е свършил, той може да се нарече Син Божи. Да бъдеш Син Божи, това не е привилегия само за едного. Всички можете да бъдете Синове Божии. Направиш една малка услуга – не искай никакво възнаграждение за нея.

Желая ви да проявите любовта и да възкръснете. Аз зачерквам от книгата на живота всички мъже и жени, всички учители, всички съдии, всички проповедници и свещеници със старите разбирания. Бог да благослови добрите проповедници, добрите майки и бащи, добрите синове и дъщери, добрите учители, които се стремят към новото. Да бъдат научени от Господа.

Да дойде Божието благословение върху вас!

Беседа от Учителя, държана на 24 декември, 1916 г. София.

Прикачени файлове



Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 10856 Мнения:

Публикувано 20 септември 2013 - 18:40

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


ЩЕ БЪДАТ НАУЧЕНИ


...ако ли служене, да прилежаваме в служенето; ако учи някой, да пребъдва в учението... (Послание към римляните 12)


Писано е в Пророците: „И всички ще бъдат научени от Бога." И всеки, който слуша, и се научи от Отца, иде при Мене. (Евангелие от Йоана 6:45)


Писано е в Пророците: „И всички ще бъдат научени от Бога. И всеки, който слуша и се научи от Отца, иде при Мене." Мисълта или идеята, скрита в този стих, е проста. Аз трябва да се впущам в дълбоките тайни на този стих - за целта на Бога, за Неговата същина, но това са отвлечени философски въпроси. Този въпрос е за хора с малко по-висока култура от тази на съвременните хора. Вие ще кажете: „И ние сме от една култура." Вие сте от арийската култура, от културата на доброто и злото, следователно не може да разберете този стих.


Аз ще взема този стих тъй: „Всички ще бъдат научени от Бога." Това се вижда чудно на много хора. Как може да се научат от Бога? Бог, това е Първата Причина на нещата. „Чина" значи да направиш нещо. Значи Бог е Това Същество, Което е направило първите работи в света. Вие, които сте тук, сте първите работи на Господа, но не тъй, както аз ви виждам. Вие пред мен сте облечени с вашите висулки - това не са


Божиите работи. Подразбирам вашата душа, която е скрита - това е Бог направил.


„Ще бъдете научени."


За да бъде научен, човек трябва да има стремеж, подтик. Вземете ученика, който има подтик, той ще намери учителя си. Момък, в душата на когото има любов, той ще намери любовницата си. Първо ще трябва да заговори Господ отвътре - в душата ви, сърцето ви, ума ви, тогава ще намерите Бога, Мене. Кого? Сина Челове- чески. Ще кажете: „Аз желая да бъда син Божий." Ще кажа: „Великолепна работа е да бъдеш син Божий." Според мене да бъдеш син Божий, значи да знаеш как да слугуваш. Който не знае да слугува, той не ще бъде син Божий. Трябва да знаеш да слугуваш разумно на Бога. Това служение е в много отношения. Най-напред човек има отношение към своята душа, после - към своя дом, към обществото, към народите, към племето, към човечеството. Това са отношения, задължения, които човек трябва да научи. Това е една велика наука: да се научиш как да служиш на себе си, на жена си, на децата си, на дома си, на човечеството и т.н. Това не е игра.


Когато някой ученик по музика отиде на училище, първите упражнения са много елементарни. Най-напред ще се научи как да държи цигулката, лъка, после - да упражнява струните и т.н. Ще кажете: „Това е много проста работа." Първата работа обаче е да държите правилно лъка. Една госпожица, която започва да свири на пиано, най-напред ще трябва да се научи как да си държи ръцете, пръстите. Това не е проста работа. Някои, като ме слушат, казват: „Това ние го знаем." Научи - това, което аз съм научил. Трябва да схванем нашите отношения към Бога. Ще се запитате: „Син ли съм аз на Бога, или не?" Това аз подразбирам: слугувал ли съм на Господа, или не? Ако вие може да дадете най-правилно разрешение на този въпрос, той е най-прост. Лъка ще го държиш само. После ще научиш втория урок по цигулка, как да управляваш струните. Ще въртиш лъка, а който гледа, ще каже: „Каква смешна работа." И този втори урок е елементарен, но и той е основен.


Жена, като вземе лъка, а лъкът й е мъжът й, ако знае как да върти лъка, ще знае как да управлява мъжа си, дома си. Но ако вземе да го върти някъде по тавана, да гони мухите, да бие децата - не знае как да управлява дома си. Не си научила да въртиш лъка добре около цигулката. Така е и с мъжа. Знаеш ли да въртиш добре лъка, да управляваш жена си, значи научил си да въртиш лъка около цигулката си.


Бог всякога започва с най-елементарните, с най- простите неща в света. И когато Господ се яви у вас - във вашия ум, сърце, във вашия свят, Той ще започне с най-елементарните и прости работи. Той ще каже: „Стой мирно, мир вам; вземи сега цигулката, лъка и като научиш да ги управляваш, ще започнеш упражнения на струните, все по-сложни и по-сложни. После - в позиции, и след време ще има един велик артист."


Сега вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. Такъв е великият закон.


Защо е създаден човек? За да научи тази велика музика на милосърдието.


Ще ви приведа една легенда за обяснение на този стих. Когато Господ едно време създал света, починал си, понеже нямало вече какво да прави, но дошло Му на ума да създаде едно същество, което да е съчетание между небето и земята. Но ангелът на истината се явил и Му казал: „Не създавай това същество. То ще завладее света." Явил се после ангелът на правдата и казал на Бога: „Не създавай това същество. То ще бъде жестоко. Ще обича само себе си. Никога неговото сърце няма да се трогва от чуждите страдания." Явил се най-после ангелът на мира и казал: „Не създавай това същество. То ще напои света с кръв, ще настанат кръвопролития." След това Господ решил да не създава това същество. Най- после се явява най-малката дъщеря на милосърдието и казала: „Господи, създай това същество. Ако всички се откажат от него, аз ще го науча как да познава Твоето милосърдие, аз ще го науча да люби." Тогава просветнало лицето на Господа и казал: „Аз ще създам това същество и ще го направя по образ и подобие Свое." И добавил: „Ще те създам зарад моята малка дъщеря." Познавате ли тази малка дъщеря? „Всички, които не я познават, те ще изчезнат, а всички, които я познават и слушат, те ще бъдат създадени по образ и подобие Мое."


Казва Бог: „Всеки, който е научен от Мене, той ще дойде към Мене."


Тази малка дъщеря е Христос. Но ще кажете, тя е мома, а Христос е от мъжки пол. Христос съдържа две неща в Себе Си. Под думата „мъж" се разбира същество, което е разумно, има всички Божествени атрибути, има едно от най-великите качества на Бога, тоест милосърдието. Затова казва Бог: „Всички, които са научени от Бога, идат към Мене" - тоест, които са разбрали вътрешния смисъл. В такъв случай това е наука. Ако ученикът, който учи, е научил добре да тегли своя лък, след всяко ново упражнение идат нови идеи у него и един ден, като научи всичко правилно, той ще може да стане сам учител на това изкуство, ще проповядва на другите.


И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Какво трябва да правим? Сега някой може да иска да учи астрономия. Трябва да се научите какво отношение има тя към вашата душа. Тя показва онези вечни условия, в които може да се живее в безпределното пространство. Това значи, ако знаете да теглите лъка, ще ме познаете, но ако не знаете да го теглите, това за вас ще бъде една непозната област. Но ще каже някой: „Аз искам да имам Дух Божий." Как ще имате вие Дух Божий, милосърдието, ако не Го слушате? Ангелът на истината е казал: „Не го създавай, Боже." Така са казали и ангелът на правдата и ангелът на мира. Тези ангели, когато дойдат пред Бога, ще кажат: „Ние бяхме прави." Когато един ангел ви гледа, че грешите, той казва: „Аз знаех, че така ще бъде." Милосърдието трябва дълго време да работи у вас. Доброто, то е в отношение 1:3. Тези ангели показват, че имаш трима големи неприятели, които искат да те премахнат. Кои са те? Заблуждението, себелюбието и жадността да проливаш кръв. Ще си кажете: „Аз никога не съм проливал кръв." Няма човек, който да не е проливал човешка кръв. През миналите светове - това е само проливане на кръв.


Има едно милосърдие, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде - културата на милосърдието, тоест отношенията в служене на Бога. И тогава всички други изкуства ще дойдат сами по себе си, всички тайни ще се разкрият. Този лък се уподобява на човешката воля. Ако тя не е възпитана, човек няма да може да изрази своите мисли и чувства. Тези ваши чувства може да бъдат правилни и неправилни, хармонични и нехармонични. Ако знаеш правилно да упражняваш тези жици, ще има една хармония; а ако не можеш да ги упражняваш правилно, тогава хората няма да те слушат и тогава едно от двете ще бъде: или ти не си нагласен с тях, или грешката е у тебе.


Често в семейства мъж и жена не могат да се търпят, значи разгласени са. Тогава трябва да се повика милосърдието. Това е най-голямото изкуство. Но ще каже някой: „Аз искам да науча как е създаден човекът." Аз мога да ти разкажа как е направена цигулката, как се упражнява лъкът и т.н., но няма да излезе нищо, ако ти не се упражняваш. Лъкът, с който ще свириш, трябва да е първокачествен. Цигулката също трябва да е първокачествена. Трябва да се стремиш, като започнеш една работа, да я направиш добре. Следователно Бог на всеки е дал по един лък. Питам сега: „Теглите ли този лък, теглите ли го правилно?" Не искам на мене да отговаряте. Вие се запитайте и отговорете на себе си. Държите цигулката хоризонтално. Това положение означава един пасивен процес, който е в състояние да възприеме една Божествена благодат. А наклоненото положение означава един активен процес.


Светлината - това е звукът, това са тоновете на светлината. Ние служим в света във вид на една светлина, която се развива. Тази светлина, която се развива, това е Бог, Който ни учи, защото всички външни предмети ни привличат, защото Бог ни е научил. Ако не бяхме научени от Бога, нямаше нищо да се научи, ако нямаше и у нас стремеж. Ако няма музикален стремеж у вас, значи не си музикален. Така е и във всички други изкуства. Вътре трябва да имате едно дълбоко побуждение, един дълбок стремеж и тогава всички хора отвън, които и да са те, ще дойдат да ви съдействат за осъществение на това, което е Божествено. Когато милосърдието направи жилище у вас, тогава вие ще приличате на една обработена земя. Човек сам по себе си е една пустиня.


Второто нещо е да изпъдиш жестокосърдечието. Това, което ни спъва в живота, то е жестокосърдечието. Ние не можем да си представим каква спънка може да ни причини то. Едно време, когато Навуходоносор завладял Ерусалим, отишъл да посети еврейския храм и видял близо до олтара кръв. Като гледал тази кръв, той станал като пиян и извикал свещениците да ги пита за причината на тази кръв. Те му отговорили, че е от животни, които евреите клали. Поискал тогава Навуходоносор една чаша животинска кръв и я сравнил с тази, която клокочила в храма, и вижда, че не е от животно. Настоял да му кажат истината и те му отговорили: „Едно време тук живееше един много благочестив свещеник на име Захарий, който често ни говореше и изобличаваше, а ние го мразихме и го убихме." Взел тогава Навуходоносор всички свещеници, турил ги в кръвта, издавил ги, но тя още продължавала да клокочи. Взел след това много малки деца, турил и тях в кръвта, издавили се и те, но кръвта не престанала. Турил след това хиляди моми и момци, но кръвта все още клокочила. Навуходоносор след това казал: „Не се ли още насити с кръв!" Тогава му дошла една мисъл в главата и казал: „Ако тук един човек е убит и кръвта не може да спре, ами какво ще бъде след като аз убих толкова хора!" Просълзил се и няколко сълзи паднали в кръвта, която веднага престанала да клокочи. Само една сълза е в състояние да успокои кръвта на убития Захарий. Ето защо са вашите сълзи. Една сълза, която излиза от вашето око, тя ви спасява от едно престъпление, което сте извършили. Тя е сълзата на милосърдието.


„Всички, които са научени от Бога, казва Христос, идат към Мене." С това започва истинската култура, знание. За да може да съществува една истинска култура, ще взема тази дума в широк смисъл - трябва да съдържа в себе си всички отрасли на човечеството. Някой път взимат религията като най-висше проявление, но културата е, в която се слива всичкият ум, душа и сърце. В тази култура всяко едно същество на земята си има своето място и предназначение, има условия, при които може да се развива. Тези условия са ясни.


Колко вида хора са служители на тази култура? На първо място има мъже и жени. Първото същество, което е дошло на земята, то е съществото, което е мислило - то е мъжът. Следователно под думата „човек" се разбира онзи период, когато хората започнали да мислят, да разсъждават в Божиите закони и тогава се явил мъжът. През първата култура, която е съществувала хиляди години, не е имало тогава жени. Но ще кажете: „Чудно нещо, как е могло без жени?" Няма да се впущам да обяснявам как е било това. Тя е била най-славна, най-велика, без страдание.


Когато човек е бил сам, живял е с Бога. Обаче този културен човек, като придобил много знания, станал ленив и казал на Бога. „Изпрати ми някой, който да ми помага." И казал Господ: „Ще изпратя жена при този мързелив човек." Мързелив човек става, когато започне да остарява. Дошла жената на земята, но понеже Адам вече остарял, не е бил толкова красив, тя се залюбила с друг и започнала втората култура - културата на познание добро и зло. Тъй че сега съществуват само жени, а сегашните мъже са с лукови глави. Сега е културата на жените.


Сега третата култура, която иде, тя иде да съедини двата принципа, на мисълта и живота, да образува култура на милосърдието. Първата култура е била на мъдростта, втората - на правдата, третата, която иде, тя е култура на милосърдието - някои я наричат култура на любовта. И в тази трета култура мъжете и жените трябва да се съединят в едно. Но ще кажете: „Да се съединим, то значи да се обезличим." Съединение, това не е обезличаване, това е хармониране в живота. Да се съединиш, това значи да станеш по-мощен и българите право казват: „Съединението прави силата." Съединението е една разумна сила. Всички трябва да се стремите: жени да се съединяват с мъже, мъже да се съединяват с жени. Две съединения имаме. Не е едно и също съединение, когато се тури мъжът отпред, жената отпосле, или жената отпред, мъжът отпосле. Тука има две съединения. Първия път дошъл мъжът, имаме едно съединение - мъж и жена (М и Ж), а сега имаме друго съединение - жена и мъж (Ж и М). Ще ги съединим и двете, ще ги съберем и ще намерим общия сбор, а то е животът. Имате желание да живеете добре, това е третата култура.


Мъже и жени съобразяват как да си наредят добре живота; жените да се наредят с герданчета, корони, и всичко това означава нещо. Жената казва: „Да имам един гердан от бисери, една корона." Добре, но при този мъж ти не може да го носиш. Той ще го заложи. Колко такива неща се изяждат от някои мъже. Сегашните мъже, като се женят, търсят някоя тлъста гургурица. Ще тръгне по удоволствие, ще ги пропие, изяде парите и ще заприлича на онзи американец, на когото баща му говедар му оставил триста хиляди лева наследство. Като вземал тези пари, изхарчил ги в шест месеца и след това останал без нищо, и се принудил да стане пак говедарин като баща си. Съвременните жени - много приятно им е да има такива мъже говедари. Това не е натякване. Този говедарин, който накривил шапка и тръгнал да пасе говедата, то значи - той учи изкуството, как да разполага със своя живот, а това е действително изкуство. Да станеш овчарин, това означава, че всеки трябва да знае как да пасе своите мисли и желания, и който знае как да държи своите овци и да пази вълците. Вълците са лошите мисли, които вие отхранвате. Този вълк, за да не сте в лошо настроение, не трябва да го пущате. Вашата кошара трябва да бъде много здрава.


Всички хора от новата култура ще бъдат научени от Бога. Той и сега ви учи. Някои очакват третата култура за в бъдеще. Господ е сега още у вас. Вие имате една възвишена мисъл - колкото и малка да е, не се срамувайте. Някои казват: „Аз имам една детинска мисъл." Не се срамувайте, защото всяка мъдрост се заражда у младите.


Писанието казва: „Ако търсиш мъдрост, търси я у старите. Ако търсиш сила, търси я у младите." Мъжът е стар, жената - млада. Трябва да се съединят.


В един оркестър един може да свири на първа цигулка, а друг - на втора цигулка. На първата цигулка свири мъжът, а на втората свири жената. Това са двата принципа, но едновременно вие сте и мъжът, и жената; и жената, и мъжът. Някои жени казват: „Да съм един мъж." Това показва, че не сте научили, какво едновременно сте и мъж, и жена. Тези два принципа съществуват у нас, значи у нас съществува възможността да грешим. Ако някой пита: „Защо да грешим?" Затова, защото имаш свободна воля и затова, ако не знаеш да управляваш лъка, ще вземеш погрешно някои тонове, а които ви слушат, ще кажат: „Ето един човек, който не знае да свири, а дошъл да ни учи."


От какво се състои нашият живот, нашата култура? Идете по улицата и ще видите как цял ден шопите бият животните си. Идете по фурните, да видите какво е там. Идете в някои семейства - ще видите само викове и плач. Това е културата на ожесточението. Ние сме се демагнетизирали, започнали сме да се разваляме, очите ни започват да хлътват, лицата се развалят. Това е нашата култура.


Сега милосърдието ни учи как да употребим тази мъдрост и сила. Това е Христовото учение и Христос, Който сега иде на земята, Той ще научи хората. Очаквате Го да слиза с много ангели. По какво се отличават ангелите? Те са хора, у които няма тяло на желание. У човека има физическо тяло, тяло на желания и тяло на мисли. У ангелите няма тяло на желание и следователно у тях е изключена възможността да грешат. Следователно Христос иде със същества, които не може да грешат. Той иде с хора, каквито са ангелите и светиите - хора без тяло на желания. За да станеш ангел, светия, трябва да се освободиш от тялото на желанията.


Сега в църквите казват, че като дойде Христос, ще накаже грешните. Не, Христос ще тури всяко нещо на мястото си и светът ще се уреди мигновено.


Това мигане какво означава? Когато човек мигне, някой път затвориш очите си, тъй както котката, като види мишка, затвори си очите. Прави се, че я не вижда и й казва: „Не бой се, аз нямам тяло на желание, не се крий." Мишката й повярва и става жертва на котката. Така и хората, като се молят, затварят очите си и казват: „Дай ми, Боже, това - аз нямам тяло на желание." Но като им даде Господ това, за което се молили, те забравят всичко останало.


Ние не трябва да се лъжем един друг, че това нямаме, че онова нямаме. Трябва да се освободим от тези ненужни желания, които са празни, и само тогава Бог ще ни научи. Ще трябва да се освободим от това тяло на желание.


Например два момъка обичат една мома. Как разрешават въпроса? Единият убива другия, за да я вземе. Няма защо да се убиват, нека й се радва единият. Например някоя жена не обича мъжа си, а другиго обича. Или мъж не обича жена си, а обича друга някоя. За любовта няма закон. Жената казва: „Не си позволявай да обичаш друга!" Така казва и мъжът. Това е грешно. Някой мъж бие жена си всеки ден. Как ще те обича, като я биеш толкова много! Йоан Веели като се оженил за една много лоша жена, тя го биела всеки ден, че той гледал на чужди жени. Той още на третия ден казал на другарите си, че човек не трябва да се жени. Така е и с жена, която не живее добре с мъжа си. Това е тази култура.


Всички лошавини стоят в желанията на това физическо тяло. Вземете малките деца. До седем годинки са те кротки. Щом се развият по-нататък до четиринайсетгодишна възраст, започват да стават капризни, а това показва, че е дошъл новият им господар. От четиринайсет до двайсет и една годишна възраст дохожда господарят на ума и най-после настъпва четвъртият период: до двайсет и осем или трийсет години нататък. И тогава хората поумняват, тогава отиват към Христа. Онова учение, което ние проповядваме, ние го проповядваме по този начин, защото желаем за в бъдеще да преустроите вашия живот.


Аз намирам толкова дисхармония навсякъде, било по улиците или където обикалям, и някой път ми става много тъжно, знаете ли защо? Като слушам тези хора как се карат, казвам: всички хора тук на земята са герои. Навсякъде виждам мъже, жени, учители, учителки, попове - все мъченици. Навсякъде мъченици. Защо? Защото това тяло на желание у нас е заместило Господа и ние не Го слушаме. Ние искаме да бъдем умни, учени, богати, силни и т.н. Ако разделите всичкото богатство на земята по равно между всички хора, знаете ли по колко се пада на човек? Ще се падне по четирийсет лева на човек. Е, как ще бъдете щастливи? А вие искате да имате един доход от три-четири хиляди лева. Следователно вие ще трябва да вземете от всички по няколко лева, да не оставате с един лев, и с това се явява сиромашията.


Ако ние работим, ще имаме всичко, но ако не работим, няма да имаме нищо. Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но е верен и във всяко отношение.


Направете опит. Ако в продължение на десет години вие си кажете да работите за Бога, тъй както Той изисква, ако вашето положение от последен сиромах не се промени, елате да ме заплюете. Всички дългове, които имате, аз ще ви заплатя. Аз се хващам на бас с всеки, за да докажа верността на този закон. Ако и днешните народи биха решили да служат на Бога, нямаше защо да воюват. Те сега разрушават, а не създават. След време те ще видят своите грешки. Сега вече няма какво да се съжалява, това е един закон необходим, но за в бъдеще да се избягва.


Аз бих желал българите да дадат подтик. Нека свещениците да служат на Господа. Ако те се решат да дойдат с мене, да направим един договор, аз ще им дам това учение и ще си замина. Ще отида на друго място, а те нека се ползват от всички печалби. Мен такива ми не трябват. Тогава ще видя, че Българският народ ще стане народ и половина. Тогава нашите пътища ще се оправят - и съдилища, и училища, навсякъде ще има култура. Ще ти бъде приятно да минеш от единия край на България до другия и ще кажете: „Ето ме, аз служа на Бога." Всяко дърво ще се усмихне и по-добре ще цъфти. Плодовете ще бъдат по-едри и кравите - по-тлъсти, млякото - по-добро. Хората ще бъдат красиви, здрави. Моми и момци ще бъдат весели, ще играят, тъй както Господ иска. Аз не съм против играта. Всички тогава ще бъдете хубаво облечени, ще имате гердани, диаманти и корони. Това значи да си научен от Господа. А сега ние чакаме, чакаме от две хиляди години насам Христа, да дойде на земята. Че глупав ли е Христос, да дойде на земята между хората?


В Русия един губернатор е казал, че ако дойде Христос, той ще Го арестува. Това го знае Христос. Ако Христос се яви в църквата, свещениците ще кажат: „В Писанието е казано, че след Христа които се явят да проповядват, ще бъдат лъжехристи." И ще Го изгонят. Но ще кажете: „Нека дойде Христос като цар." Малко ли царе има на земята, та и Христос да дойде като такъв? Ако дойде като цар, ще се внесе смут, па и Сам Христос е казал: „Моето царство не е на земята, не е на този свят." Тези царе, които ги има, те са на мястото си. Нека те изпълняват волята Божия. Тогава и те, и техните поданици ще бъдат щастливи. Това е, което казва Писанието: „Всички ще бъдат научени от Господа."


Помнете основния принцип: „Научени от Господа." Милосърдието, това е закон на служенето. Решете се, всеки един в десет години да служите Богу - просто слугуване. Това учение е най-лесно, не е мъчно за прилагане. Но преди да влезете в това учение, вие ще трябва да примирите онзи мъж и жена у вас. Ще им кажете тъй: „Или ще се примирите у мене, или ще трябва да си излезете, едно от двете." Както жена казва на мъжа си: „Или ще престанеш да ходиш с лоши жени, или ще те напусна." И тя има право.


Сега и вие ще си кажете: „Или ще се поправите, или ще ви напусна." Тъй ще кажете на мъжа и на жената вътре у вас. Жената, която е у мъжа, ще каже: „Ще те слушам вече." Мъж, който е у жената, ще каже: „Ще те слушам." Жена иска да се подчинява на мъжа, право е, но и мъжът у жената трябва да се подчинява на жената. Това е Божественото учение.


Вашата цяла лява страна е женска, а дясната е мъжка. Лявата е по-малка от дясната страна. Така е с лявата ви ръка, лявата страна на лицето и др. Лявата страна на лицето ви е по-нежна от дясната. Аз като ви гледам, казвам: „Жената у този мъж е по-лоша." Ако гледате очите си, едното ви око е по-грубо, изхвърля една по- груба светлина, а то е дясното око. Някой път долната ви устна е по-надута, тя е женската, и това показва, че у вас няма равновесие. У носа долната част е женска, а горната е мъжка. Някой път като се надуе надолу носът, това е жената, а ако носът е дълъг, това е мъжът.


Тази ваша култура трябва да се измени. Ние носим остатъци на тези две култури. Едната култура е създала носа дълъг, а другата го е разширила и се образува кръст. Това са наблюдения, които аз съм правил, и други са ги правили. И научените от Бога, като се върнете, вижте защо не сте разположени, вижте кой е виноват - мъжът или жената. Ядосан си, разгневен си - жената е крива, защото гневът е порок на жената. Горделив си - мъжът е виноват, защото гордостта е порок на мъжа. Гневлива жена и горделив мъж ако се съберат, къщата подпалват. От такива хора нямаме нужда.


Аз с това не ви осъждам. Под „мъж" и „жена" аз разбирам службата на мъжа и на жената. Като се върнете, в третата култура ще видите какво нещо е жената и какво - мъжът, от какво произхождение са и двамата.


Аз сега ви говоря за милосърдието. То е дума от среден род, а подразбира, че е жена. Милосърдието в себе си подразбира най-висшето, което може да се прояви на земята у вас. Сега за съвременното общество, за съвременните християни, за вас, които от две хиляди години търсите Христа, аз ви проповядвам, понеже искате да сте щастливи, искате да имате стремеж. И аз желая да бъдете учени, учени от Бога. Желаете да сте силни. И аз желая това, защото без сила човек в света не може да работи. Милосърдието, за което аз ви говоря, не е нещо отвлечено. То е нещо живо. Всеки ден то слиза на земята. Всяка сутрин то е първо, което ви събужда. То ще ви създаде една важна мисъл, какво трябва да правите. Ако отложите тази мисъл, вие ще сгрешите. То ви е карало, а вие си казвате: „Чакай!" Няма време да се чака, защото идат условия за нова работа. Ако вие не сеете, гладни ще останете в света. Христос иде сега да ви научи на работа.


Първият принцип е: Бог е вътре във вас и ви говори. Вторият принцип е Христос, всички ваши отношения, които имате един към друг.


Често пъти след като ви говоря, аз трябва след това да се чистя. Вие мислите, че аз съм дошъл тук кой знае с какви намерения, да пропагандирам някаква секта. Да ме избави Господ от това нещо! Аз съм дошъл да ви науча да работите. Работа в църквите, в училищата, в дома. И като възприемете това, то ще бъде ваше, а не мое. Когато един слуга дойде и ви покаже какво е направил, вие приемете това и кажете: „Благодаря." Тогава всички ще бъдете синове Божии. Да не мислите, че е някаква привилегия това! Всички ще може да го изпълните. Дадат ти десет лева да ги занесеш някому - изпълни тази работа тъй, както са ти я поръчали, без да искаш някакво възнаграждение за това, което си направил.


Аз бих желал тази любов да се роди у вас и вие да възкръснете. Тези стари жени и мъже аз ги зачертавам.


Господ да благослови добрите съдии, добрите учители, добрите деца - дъщери и синове.


Да бъде благословение на вас сега и всякога.


24 декември 1916 г., неделя, 10 ч.


София







0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни