Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1941_01_12 Трезво гледане12 януари 1941 г., Утринно слово, София

София Утринни Слова

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 06:16

От книгата "Съгласуване на мислите". Утринни Слова. Десета година (1940–1941).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“ и Издателство „Урания“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






Трезво гледане



Добрата молитва

В начало бе Словото

Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея (прочете до 9 стих) „По онова време в една събота, Исус минаваше през посевите; а учениците му като огладняха, почнаха да късат класове и да ядат.“ Тъй се изявява, че те са правоверни. Не трябва да се късат класове в съботен ден, а лихви да се взимат от парите, то е позволено, но класовете да не се късат. (Прочете до 23 стих) „И в неговото име народите ще се надяват.“ Човек трябва да има нещо в себе си, на което всякога да се надява. Често вярващите страдат. То е една епидемия, както сегашната инфлуенца. Като те хване по някой път плачеш като говориш.

Духът Божий

Като чел човек много пъти Библията, иде му на ум: Какво ли има още, което да не съм чел? Но има много работи в Библията, от които ще разбереш неща, които не са писани. Ако трябва да научим само това, което е писано, то е остаряло. Какво ще четеш Библията? Как някой еврейски цар се бил, как победил, колко души избил, колко пленници взел. Или може да четете как Соломон създал храма, как го направил. Хубави работи са, но не интересуват нас. Че направил един хубав храм да се молят на Бога. От този храм, който направил, нищо не е останало.

Ние се спираме едно време, какво казал Христос. Че как Христос е говорил още два дена няма. Два дена са откак е говорил Христос. Вие туряте две хиляди години. Като ви е говорил Христос, вие всички сте били там, какво разбрахте? Вие всички сте Го слушали. Вас ви се вижда чудно. Вчера като изгря слънцето, не бяхте ли? Преди два дена като изгря слънцето не бяхте ли? Бяхте, разбира се. То е степен на съзнанието. Някой път религиозните хора разсъждават със съзнанието на един вол. Някой път разсъждават със съзнанието на един кон, малко по-бързо. Други – с някой автомобил, трети – с аероплан. Представете си, че някой тръгне да иде на гости на слънцето. Ако тръгне с биволска кола, колко време ще му трябва? Най-малко един милион години, и дали ще стигне, не се знае. Ако тръгне с автомобил, ще му вземе 250 години. Но ако тръгне с бързината на светлината, ще стигне за 8 минути. Казвате: Как е възможно? То е степен на съзнанието. Ние съвременните хора сме под илюзия, както в едно кино. Гледаш представя се една драма на платното, виждаш хората се движат. Дигнат прожектирането, всичко това изчезва. Сега по какво може да се познае кое е вярно и кое не е вярно? Казва: Как да зная кое е вярно? Добре. Допуснете, че някого храните с илюзии. Хипнотизирате някой човек и без да му дадете хляб, казвате: Тука имаш хубав, топъл хляб. Той яде, но няма нищо. Той само си мисли. Ти му заповядваш да яде, той яде, но нищо не яде. Имате друг един човек, комуто нищо не му казвате, но му давате хубав хляб да яде. Каква ще бъде разликата? Този, който се храни илюзорно, постоянно ще отслабва, ще става мършав; този, който се храни, той ще се оправя.

Аз разсъждавам дали хората се хранят. По някой път вас ви напада меланхолия, мислите, че животът няма никакъв вътрешен смисъл. Защото се храните с илюзии. Да допуснем, една майка родила едно хубаво дете, което не ходи в училище да се учи, но по кино, по кръчми и така изгулява каквото има вкъщи, харчи. Майката започва да се тревожи. Мнозина тук като се върнат от киното, ми разправят какво видели там. Чудни са. Вие на същинско кино не ходите, ходите на лъжливи кина, дето нищо не е вярно. Тия кина аз ги наричам американски хъмбък.* В една от колегиите в Америка, в Бристоновата колегия, студентите по естествените науки един ден се ухитрили. Взели крила, крака, глава от разни насекоми и направили от различните части един бръмбар. Занесли го на учителя си да определи какъв вид е. Казват: Г-н учителю, искаме да знаем, към кой вид спада този бръмбар. Казва: Момчета, това е един хъмбък. Какво ще научиш ти от един хъмбък? От онова, което е реално, ти може да научиш нещо. Господ те е пратил на земята, ти имаш баща, майка. Досега ти не ги познаваше, не можеш да ги обичаш. Имаш братя и сестри и тях не ги обичаш. Ходиш, запознаваш се със света, мислиш, че ако не познаваш баща си и майка си, ще познаеш другите хора. Баща ти ще бъде справочна книга. Ако баща си не можеш да обичаш, как ще обичаш другите? Някои казват, че не могат да живеят вкъщи. Тия хора не се познават. Ако ти дадат една книга, ти може да я продадеш и да се наядеш. Сега има скъпи книги, ще вземеш 200, 300, 500 лева ще изкараш един месец. После пак ще си гладен. В тази книга има богатства, показва как всякога може да бъдеш богат. В тази книга има знание, как всякога можеш да бъдеш здрав. В тази книга има знание, как може да се обхождаш. Ти без да оценяваш книгата, продаваш я за двеста лева.

Сега всички се готвите за оня свят. Казвате: Как ще ни приемат? Аз да ви кажа как ще ви приемат. Ще ви скъсат, нищо повече. Като екскурзианти може да минете, но да отидете там да живеете се изисква да се стегнете и да учите. Вие говорите за учение. Най-първо ще учиш какво нещо е любовта и ще я приложиш. Ако вас ви дадат една тема за любовта, как ще опишете любовта? Казвате: Да се обичаме. Представете си, че Господ ви е пратил на два милиарда човека да им разнесете храна. Те са гладни. Вие трябва да се движите с бързината на светлината и като ги обиколите, да се върнете към Господа. Това е любов. Ако като раздадете на един милиард кажете: Много стана, мислите ли, че вашата любов е устояла? Не. Но и като дойде някой, казва: Гори ми сърцето. Аз виждам сърцата на хората да мъжделеят, малък огънчец. Като гледам природата, гледам всичките същества и у най-низките има една искра. У човек този огън е най-голям. Колкото човек е по-напреднал в любовта, толкова огънят е по-голям. Някой път трябва да ви се отворят вашите очи да видите колко е вашата светлина. Може ли да осветите с вашата светлина една стая? Вследствие на малката светлина, която имаме, ние се препъваме. Някой път ние ходим с нашата светлина. Още слънцето на Бога не е изгряло в света. Още е нощ в света. Сега се приготовлява. Вие още не сте видели изгрева на Божественото слънце. Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Хубаво, Той като си замина, кой е виделината? Казва: „Ходете във виделината.“ Докато имате виделината, като се вземе виделината, със собствената си виделина ще ходите. Казвам: При сегашните условия ние ходим с онази светлина, която имаме в нашето съзнание. Малка е тази светлина. По някой път, когато вие сте скръбен, скръбта се дължи на малката светлина и на малката топлина, която имате. Сега доста физическа светлина имаме. На тази физическа светлина всички същества на земята еднакво се греят, трябваше и те да бъдат както е човекът, ако тази само светлина можеше да помага... Тази е обикновена светлина. Има една друга светлина, тя помага на човека в знанието. Тази обикновената светлина помага само за събирането на известни факти, но те остават неизяснени. Тази светлина въздействува на човека дотолкоз, доколкото въздействува вътре. Обикновената светлина в природата въздействува на житното зърно и то израства. Тя въздействува и на една песъчинка, но нищо не може да се развие от нея.

Та казва: Във всинца ви трябва да се зароди желание. Вие имате желание, но вие нямате изработени методи вътре. Доколкото аз виждам на всичките хора им липсват методи. Запример, аз често съм забелязвал, религиозни хора са идвали при мене и по някой път те и себе си лъжат и другите лъжат. Някой идва при мене и за да ми въздействува, ще облече вехти дрехи, скъсани дрехи, обуща, пръстите излезли, да покаже, че много страда. Иска да му помогна. Аз виждам, че лъжата излязла през обущата. Други идат да просят, но са хубаво облечени, с хубави шапки, но и те просят. Те пък казват: Обичаме красотата, облякохме се, но не ни останаха пари за ядене. Ние обичаме хубаво да се обличаме. Не може ли да ни дадеш нещо? Сега вие, ако сте на моето място, как щяхте да постъпите? Аз може да ви дам едно кило жито, защото имам в тенекията, но пари нямам. Някои искат 40, 50 или 200 лева. Де да ги намеря? Аз ако ида да работя, едва ще ми дадат по 300 лева, ако ида да се ценя да копая. Надали биха ми дали и толкоз, защото не съм от сръчните. Той иска 200 лева, колко дена трябва да работя? Човекът има вяра в мене, че съм богат. По някой път аз правя много опити. Този, който иска пари от мене, казвам му: Ела с мене на разходка. Отивам да лекувам някой богат човек, който закъсал, на умиране е. Отивам там, водя и него като асистент. След като го излекувам, казвам: Услужете на моя асистент, каквото се пада. Каквото дадат, той го вземе и си върви. Вие ще кажете: Ти го правиш, но ние нямаме това изкуство. Че вие сте един цигулар, вземете цигулката, вие идете свирете, пък той да събира парсата. Ще му кажеш: Каквото събереш, вземи го и си върви. Ти ще вземеш цигулката и ще си вървиш. Или художник си, знаеш да рисуваш. Ще вземеш четката, ще нарисуваш, ще дадеш картината да я продаде. Има различни начини за помагане. Но някой път употребявам и други методи. Този, който е дошъл да иска пари от мене с новите дрехи, давам му една стомна и му казвам да ми донесе вода и то от някоя чешма на един километър. На хора, които не искат да ми донесат вода, аз и пет пари не им давам. Аз съм дошъл до това положение, до което съм, вода съм носил. Ти ако искаш да станеш като мене, вода трябва да носиш. Ако не искаш да носиш вода, да вървиш на друго място. Като тебе правят и други. – Какво правят другите, не ме интересува. Мене ме интересуват хората, които носят вода. Щом не носиш вода, да си вървиш. – Знаеш в Евангелието какво казва Христос. Той най-първо поиска вода от онази самарянка. Казва: „Ти ако би знаела кой съм, аз бих ти дал жива вода.“ Казва: „Дай ми Господи, от тази живата вода, да не ожаднявам. Но отде ще вземеш жива вода, въже нямаш, почерпало нямаш?“

Туй, което ви разправят, подлежи на критика. Аз ако съм на ваше място, ще кажа: Факт ли е това или измислица? Четеш един разказ, той не е верен, измислен е. Четеш един роман, какво има в романа, скърпен е. Нещата са преувеличени. Каквото съм чел, се са преувеличени работи. Някои работи са точно това, което не е. Те описват човешките добродетели, то е бош лаф. Те описват светиите, но те са взели само хубавата страна, не са взели другата. Христос като влезе в храма, взе онзи бич и зашиба търговците в храма. Сега казват: Трябва да се направи един бич. Човек трябва да направи един бич и каквито лоши мисли и желания има в себе си, да ги изпъди навън и да остане само онова, трезвото в него. Трезвите мисли носят светлина, трезвите мисли носят топлина, трезвите мисли носят сила. Всяка мисъл, която носи светлина, носи здраве, носи обществено положение. Човек не може да се повдигне в света, ако не се домогне до ония Божествените мисли. Божествените мисли са реалните мисли. Има мисли, които са просто едно отражение. Четох ви тук една глава, тя е едно отражение. Дванадесета глава, тя не е реална. Какво ще разберете? Реални неща са само ония, които не са само едно представление, но може да предизвикат(......). Много малко е взето от тази глава. Онова, което е казал Христос, къде е? Ако вземете една ябълка, в какво седи същността на една ябълка? Същността седи в семката. След като изядете една ябълка, семката ще посадите. Има плодове без семки, изядеш плода, семка няма. Някой път словото Божие е без семка. Тогава нямаш резултати. Семката аз наричам устой. Ти обичаш някого само за ден, два, три после стане обикновен човек. Преди да го знаеш, ти с благоволение се приближаваш, хвалиш го. Щом като го видиш, казваш: Разбрах какъв е. Когато вас някой ви изпитва и вие го изпитвате. Превеждал съм онзи пример. Един французин отишъл в колониите, забогатял, не се оженил. Върнал се във Франция, където имал трима души братовчеди, искал да ги опита, при кого да остане да живее. Отива в Париж, представя се пред братовчедите си, че каквото спечелил го изгубил. Представя се пред единия си братовчед и пита може ли да остане да живее при него. Той казал, че може. Като живял един месец, казва му: Търси си друго място, не можеш да живееш между нас. Нямаме достатъчно средства. Отива при втория, там седял един месец, но и той не го искал. Отива при третия братовчед, който му казва: Ела при мене, каквото имам, всичко ще споделим. След като живял при него една година, казва: Аз не съм беден, но богат. И тогава на него оставил всичкото богатство. Дошли и другите, започнали да се омилкват. Той казва: Свърши се тази работа.

Сегашните хора още нямат представа за човешката душа. Божествената душа, която излязла от Бога. Те нямат ясна представа за нея. Най-първо трябва да видиш, дали в тялото има Божествена душа, да видиш там ли е душата или я няма. Защото има хора, при които душата я няма. По някой път, когато душата ви напусне, вие усещате в себе си празнота, животът изгубва смисъла. После пак се връща. Когато Божественото е вътре в човека, всичко върви много добре. Божественото когато напусне човека, веднага той се намира в безизходно положение. Казвам: Първото нещо се изисква да се образува една връзка между невидимия свят и човека. Като си на земята и имаш едно тяло, да знаеш, че зад тебе има една реалност, която може да ти помага. Ние седим и говорим за оня свят, нямаме философия. Уповаваме на този, на онзи, някой път се разколебаваме, тогава изгубваме вярата си. Не че вярата се изгубва. Става загасване по някой път и вярата потъмнява. От тези процеси, които стават, спре се токът и пак трябва да ходиш да правиш инсталацията. Лошите мисли прекъсват токовете. Една лоша мисъл прекъсне тока и трябва да знаеш това изкуство как да поправяш инсталацията, или пък трябва да търсиш някой да ти я поправи.

Казвам: Откакто Христос е дошъл на земята, има две хиляди години, какъв прогрес е направило човечеството? Онези, които сега се бият, са християни. Едно време са се били, казваме, че били варварски народи, сега християнските народи с висока култура се бият. И то най-модерно се бият. Трябва да бъдете сега в Англия, за да видите колко има заболели от сътресението на бомбите. Като се пръсне някоя бомба, които са наблизо, умствено заболяват. Сътресение стане в техния мозък. Казваме: Господ ще оправи света. По някой път аз ви говоря, че ще дойде Христос. За да се оправи светът, трябва да се приспи целият свят и да му се направи операция. Трябва да заспят хората. Смъртта, това е приспиване. По някой път аз съм привеждал примера, не се знае дали хората умират. На един богат човек в миналото един млад момък му служил десет години и той нищо не му плащал. Този момък си казал, че поне веднъж ще намери случай да набие богатия хубаво. Как тъй не плащаш за работата, която ти е свършена? Умрял богатия и по това време оставяли мъртъвците на гробищата да стоят. Чул момъкът за това и взел една тояга и отишъл на гробищата и започнал да го налага. Като го бил, богатият се съживил. Тръгнал си момъкът и богатият викал: Чакай, чакай. Казва: Аз съм онзи слуга, който десет години ти служи и ти не му плати. – Много ти благодаря, че дойде да ме биеш, защото, ако ти не беше дошъл, щяха да ме заровят жив. Отиват двамата в дома на богатия и той го надарява, че го бил. Вие сега ще разсъждавате, че не е хуманно, не е човеколюбиво. Човеколюбиво е да се накаже умрелият и да му се докаже, че трябва да плаща хубаво. Ако можеш с бой да съживиш един човек, набий го.

Според мене три неща има, от които аз изхождам винаги. Когато върша една работа, ако нямам надежда, тази работа не я върша. Ако върша една работа и нямам вяра, тази работа не я върша и ако нямам любов, тази работа не я върша. Ако искам да се бия, ако не се надявам, че ще направя нещо, няма да се бия. Ако не вярвам и ако нямам любов, ще се бия, нищо повече. Вие може да приложите същото правило. Правете ония работи, в които имате надежда, правете ония работи, в които имате вяра, и правете ония работи, в които имате любов. Туй, в което нямате надежда, не го правете. Сега това са правила, които трябва да използувате. Казвате: Сегашният живот какво трябва да се прави, кажете ми сега? Преди две хиляди години Христос говорил много добре, сега какво трябва да правим? Че ти ако не се надяваш на слънцето, което изгрява, ако не се надяваш на земята, която се върти и те носи, ако не се надяваш на хората, между които живееш, ако не се надяваш на баща си и майка си, какво ще цитираш? Тези баща и майка те родиха не по свой почин, не по своя воля те родиха. Бог им каза да те родят и те те родиха. Ти трябва да вярваш в туй. Другояче, ако баща ти те родил без надежда, без вяра, то се нарича роден в престъпление човек. То е един безреден живот, живот, в който надеждата не взема участие, вярата не взима участие, любовта не взима участие то не е живот.

Преди години отидох в Стара Загора, един мой познат ме повика на гости. В градината му виждам една ябълка закъсала, нападнали я въшки. Казва: Много хубава ябълка, но не дава плод, ще я отсека. Казвам: Може ли тази година да ми я дадеш. Нека седи тази година заради мене и каквито ябълки роди, ще ми ги пратиш. Казва: Какви ябълки ще роди, съвсем е закъсала. – Ако роди, ще ми ги пратиш. Ябълката се оправи нея година, напуснаха я кръвните въшки и роди ябълката. Казвам на себе си: Това, в което се надявах, стана. Оздравя ябълката. Вие искате да знаете как става тази работа. Аз ще ви дам един пример. Има богаташ, една мома като го погледне и пет пари не дава; като дойде друга и го погледне и хиляда долара и 25 хиляди долара дава. Питам: Защо на едната дава, а на другата не дава? Дава на едната, защото и тя дава. Другата нищо не дава. Аз не съм за празните думи. Аз съм заради най-хубавото. Казваш: Няма хубаво. Аз се чудя на хората. Познават Христа и Го обичат, пък Той не ги чува. Едно дете, което майката го обича, каже само една дума и майката тича. Мислите ли, че ако вие обичате Христа, че само една дума като кажете, Той няма да ви дойде на помощ? Като не го обичате и целия ден да кряскате и Той не иска да знае за празни работи.

Сега тук на Изгрева, постоянно има братя и сестри, които ходят и казват: Този брат не постъпва добре, еди коя си сестра не прави добре, че друг не бил от напредналите, че някой не се подигнал още, не е узрял, този зелен, онзи зелен. Не зная, кой е узрял. Какво трябва да се прави сега? Някой взел пари на заем, не ги връща. Съберат се, казват: Представи си, не връща парите. Аз ако бях на ваше място, като се съберем десет души и някой не си платил, ще кажа: Я да съберем помежду си, че да платим. Той е брат. Защо трябва да говорим заради него. Той ял и пил, няма ги парите. Или че някой не рисува добре. Ще му кажем как да рисува. Не може да пее. Ще му кажем как да пее. Ако ви кажа само за десет дни без критика, казвате: Как е възможно? Да се въздържаш, защото всичките тия слабости, които ти ги намираш в хората, те са вътре в тебе още. Трябва да се направи една добра инсталация не по старите начини. Не може да се живее така. Най-първо в сегашните времена като направят едно здание, направят и инсталацията, поставят жиците, инсталират всичко. По стария начин трябва всяка вечер да туряш газ в лампата, да чистиш шишето. По новия начин щом е готова инсталацията, завъртиш ключа, светне. Някои от вас имате стари инсталации, постоянно с газеничетата се разправяте, които димят.

Един мой познат ми казва: Не зная какво да правя с жена си. Като се облече, дойде при мене, че ме пита: Харесваш ли ме? Пък мене никак не ми харесва, нито краските на дрехата, нищо. Казвам: Хубава е дрехата. Казва ми: Ако ти си на моето място, какво ще направиш? – Ще направя това, което и ти правиш. Дойде ми една светла идея. Ще ѝ кажа: Ти като се облечеш, гледай ти да се харесаш, ако ти се харесваш и аз ще те харесвам. – Виж, казва, това не ми е дошло на ум. Ще ѝ кажеш тъй: Като се облечеш, ако ти се харесваш и аз ще те харесам, ако ти не се харесваш и аз няма да те харесам. Най-първо човек като се облича, нека да се хареса сам. Щом той се харесва и хората наоколо ще го харесат. Сега идваме да приложим правилото. Ти имаш една идея, една мисъл. Ти да си доволен от мисълта. Имаш едно желание, ти да си доволен от желанието. Имаш една постъпка, ти да си доволен от постъпката. Това е правило сега.

Ако идете в оня свят, не трябва да влезете в противоречие. Там са много учтиви. В оня свят никога няма да те коригират за една погрешка. Щом произнесеш криво една дума, той минава и заминава и не ти отговаря. Ти искаш хляб, но не си казал правилно, той си заминава. Щом произнесеш правилно, той е на ваше разположение. Някои искат да идат на оня свят и да разправят на Господа колко са страдали. Кое е интересно в страданията ви? Христос като отиде на онзи свят, имаше какво да разправя. Понеже цяла вечер 6 хиляди войници го поругаха, плюха го, той седеше тих и спокоен, виждаше, доколко са културни хората. Туриха Му венец, покланяха Му се, Той ги наблюдаваше. Някой от вас е женен и като иде при Господа, ще се оплаква, че мъжът ѝ е лош. Кой те накара да вземеш този мъж? Най-първо щом ти се оплакваш от него, не си се оженила по любов. Веднага ще те изпратят на земята и ще ти кажат: Иди да вземеш един мъж по любов, че тогава ще говориш заради него. Ти си взела един мъж без любов. В невидимия свят за безлюбие дума не става. Родило ти се едно дете, оплакваш се от него. Не си го родила по любов. И дума да не става, не може да се оплачеш.

Има религиозни хора, които имат правилни възгледи, но трябва да коригират някои от възгледите си. Не мислете, че сте много търпеливи. В сравнение с някои сте много търпеливи, но в сравнение с някои сте много нетърпеливи и тепърва трябва да придобиете търпението. Аз някой път съм правил опити. Дойде някой и иска да му дам, но аз му давам не това, което той искал и той се дразни. Като върви го наблюдавам психологически, като върви настоява. Викам го при мене и се разговарям, казвам: Ако ти си на моето място, аз на твоето, ти колко би ми дал? Колко са щедри. Казва: 500 лева ще ти дам. Аз пък, ако съм на твоето място, ни най-малко няма да искам 500 лева, аз ще искам само един лев. Той ме гледа, че много малко искам, понеже той 500 лева иска да му дам. Аз да се освободя казвам: Един лев ще поискам. Това са ред разсъждения. По някой път отивам някъде, виждам хубави круши и ябълки. Колко круши ще си взема? Като ида половин кило ще си взема, струват 20 лева килото, десет лева половин кило. Ако някой дойде и ми поиска, ще му купя половин кило, както на себе си. Аз съм мярката. Туй, което на себе си мога да направя, мога да го направя и на другите. То е Божественото. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние трябва да ги оценяваме. Една круша, една ябълка, една книга, дреха, виждаме, че слънцето изгрява, някой кон или някое растение, всичко онова, което виждаш, трябва да му придадеш някаква цена. Понеже като оценяваш нещо, ти правиш полза на себе си. Минаваш покрай някое растение и мислиш, че хората не те оценяват. Ами това растение, тази ябълка колко са ги оценили. Спирам се и си казвам: Аз ще бъда толкоз търпелив, колкото тази ябълка. Минавам, гледам някой вол впрегнат на нивата. Казвам: Ако трябва да търпя, ще търпя и аз като този вол. – Ама той е вол. Но в този вол и в него действува Божественото начало, хората не го оценяват. Този вол много добре си учи уроците.

Казвам: Ако всички вие, които ме слушате, бихте изпълнили волята Божия, тъй както Господ иска, тогава знаете ли каква мощна сила щяхте да бъдете? Ние казваме: Господ ще оправи света. Ако ние не сме готови да служим на Бога, Господ ще оправи света. В Него е всичкото богатство, но Той има онова богатство, което ще ни даде да го употребим. Един човек света не може да го оправи, един проповедник не може да го оправи и десет не могат да го оправят. Всички ония, които са в света, трябва да работят за оправянето на света. Плодните дървета работят, животните работят, въздухът работи, слънцето работи, водата работи, всичко, което е в движение, работи. Следователно и ние трябва да вземем своето място да работим. Всеки един от вас като стане сутрин да каже: Какво мога да направя за Господа? Доброволно да го направи. От това зависи вашето благословение. Не да дойда аз да ви карам, не и вие да ме карате. Може да дойдете до мене, но трябва да имате една вътрешна интуиция, като дойдете до мене, да ми е приятно, да се радвам, че сте дошли, пък и вие да се радвате, че сте дошли. Ако идвате при мене и мене не ми е приятно, и вас ви е неприятно, работата не върви.

Сега вас не ви липсва интелигентност, знание и сила не ви липсва. Аз съм намерил погрешката къде е. Младата мома, която е ангажирана със своя възлюбен, няма време за другите. Като вземе да прави нещо, казва: Заета съм. – Мисли за него. Тя има него в ума си. Майка ѝ казва нещо, тя казва: Много съм занята, имам да се срещна някъде. Ние сега в света сме заети, ангажирани. От невидимия свят казват ни нещо, отговаряме: Много съм занят, да си уредя работите, да си уредя живота, че тогава ще служа на Бога. Ако аз съм на мястото на момата, никога не бих се обличал заради един, който не иска да служи на Господа. Като дойде той, ще туря скъсаните си дрехи, скъсаните обуща, тъй ще го посрещна. Като дойде онзи, който е готов всичко да жертвува заради Бога, тогава ще се облека хубаво. Аз бих желал всички да бъдете хубаво облечени. Когато ходим някой път със скъсани дрехи, любовта не работи в нас. Разбира се, една работа на любовта трябва да я правиш с най-хубавите дрехи. С каква дреха иде светлината от слънцето? – С най-хубавата дреха. С каква дреха иде водата? – С най-хубавата дреха. Плодните дървета когато цъфтят, с най-хубавата дреха са облечени. Казвам: За да служите на Господа, облечете се с най-хубавата дреха – най-хубавите мисли, най-хубавите чувства и най-хубавите постъпки. Всичко, което имате всичко, което не сте обличали, сега го облечете. Целият християнски свят, всичките християни днес ако имаха вярата, войната може да се прекрати. Ако искаха всички да концентрират ума си, войната ще спре. Но не искат. Чакат да дойде някой от някъде. Политика. Ние сме в състояние да оправим всичко. Ако днес християнските народи биха имали духа Христов – който няма духът Христов, не е Негов – ако целият християнски свят, 500 милиона хора, само да пожелаят и мирът ще дойде. Всички сега отлагат. Тази е Божия работа, казват. Божия работа е, тогава хората ще се приспят. Като дойде за един добър живот, казват: Още времето не е дошло. Има някои неща, които не зависят от нас. Но днес вие и аз какво трябва да направим? Ставате сутрин и казвате: Не зная какво да правя. Че днес какво трябва да направиш, трябва да ти е ясно. Мислите ли, че онзи ученик, който ходи в гимназията, не знае за всеки ден какви уроци има? Ние като станем сутрин не знаем какво да направим. Ние поддържаме,че Бог е дълготърпелив. Казваме, че ние сме родени от Бога. Как е възможно, родени от дълготърпелив, пък да не сме дълготърпеливи? Щом съм нетърпелив, не съм роден от Него. Казвате: Бог е всемъдър. Как е възможно да сме родени от Бога и да сме глупави? Значи не сме родени. Някой казва: Аз имам Божията любов. Казвам: За любовта няма нещо невъзможно. Тия неща като ги изясните в съзнанието си, в себе си ще чуете онзи Божествен глас. Той, Господ, не говори много. Божественият глас е като първия лъч на слънцето. Като се покаже и слънцето изгрява. Като видиш първия лъч, знаеш че слънцето изгрява, денят ще бъде хубав. Казвам: Вслушвайте се вътре. Днес трябва да разрешите всичките мъчнотии, които се изпречат и да ги разрешите правилно. Сега може да преведете следния пример. Представете си, че в някой топъл ден тръгвате за планината. Казвате: Топло е времето и не си вземате кибрит, мислите, че огън няма да ви трябва. Отивате сто–двеста души и само един взема кибрит. Като идете, времето се изменя. Кой ще бъде най-важният? Онзи, който носи кибрит, може да запали огън. Ако вашата любов не може да помогне на хората, не може да запали тяхното огниво, каква е тази любов? Казвате: Аз не мога да услужа на хората. Тя е човешка любов. Божията любов в даден случай услужва на всички. Тя е като ток, който се предава от единия край до другия. Ако вие почувствувате Божествената любов в него ден всички, които са в хармония с вас, веднага тази любов функционира навсякъде. И тогава вече думите на Христа имат смисъл. Казва, че каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде дадено. Попросиш, което става, което не става, ще го коригираш. Няма да разправяш за неща, които не стават. Няма да правите опити за големи работи. Малки опити ще направите, да няма никакви изключения. В опита все ще попросите, като вярвате, ще ви бъде. На учениците си казва Христос: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако кажете на тази гора премести се, ще се премести. Тази гора означава тези мъчнотии в сърцето, които нас ни се виждат, че са непреодолими.

Сега онова, което способните от вас сте разбрали, приложете го. Защото в приложението на Божия закон на любовта човек се подмладява, вътрешно душата се подмладява и човек се освобождава от несносните условия, които стесняват духа му и мислите му, големите противоречия, които съществуват. Малко хора ще намерите, които да са способни.

Тогава спрете се върху последните думи на прочетената глава: „Всеки, който изпълнява волята на Отца, той ми е майка, брат и сестра.“ Ако изпълним волята Божия, ние сме всички братя и сестри. Ако не изпълним волята Божия, братството още не сме възстановили в света.

Отче наш.

11. Утринно слово
12.I.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни