Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1941_01_26 Младият син26 януари 1941 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 06:29

От книгата, "Като роди дете". Неделни беседи (1940–1941). Том I. Първо издание. Стара Загора,
Издателство „АСК-93“, 1998.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето






Младият син





Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета само няколко стиха от 15 глава от евангелието на Лука, от 11 до 25 стих.

(11) Рече още: Някой си человек имаше двама синове; (12) и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си. (13) И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиля имането си с разблудното си живеяне. (14) И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна; и той начна да е в оскъдность. (15) И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине. (16) И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше. (17) И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад! (18) Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе, (19) и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме като едного от наемниците си. (20) И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се, и припадна на врата му и го целуна. (21) Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. (22) И рече баща му на слугите си: Изнесете вън най-добрата премяна и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му. (23) и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим; (24) защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.

Духът Божи.

Онези, които са чели Библията, казват, че Бог създал земята от нищо. Думата нищо разбира това, което не е. Казва, че от нищо създал света. Тогава, ако от нищо може да се създаде нещо, то то не е нищо. Казват: Нищо и никакъв човек, пък каква работа направи. Там е чудното. Вие виждате едно голямо дърво, например една череша. Туй дърво от нищо е станало, от една малка семка. Виж една семка от ябълка, пък от нея ще излезе едно дърво милиони пъти по-голямо. Как е възможно тази семка да създаде това дърво? Кое е по-важно – семката или дървото? По някой път питат: Кое е по-важно – яйцето или кокошката? Може да разсъждавате, както искате. Ако обичате кокошката – кокошката е по-важна. Ако обичате яйцето – яйцето е по-важно. Туй, от което човек се ползува, то е важно. Сега у всичките хора има едно криво схващане. Казва: Аз тия работи ги знам.

Вземете кой да е европейски език – френски, английски, български, руски. Преди хиляди години тия езици имаше ли ги? Значи, френският си има свой произход. От кога се е появил в тази форма, в която сега съществува? Българският език в тази форма, в която сега съществува, той е отскоро. По-напред формите не са били такива, каквито са сега. Формата всякога означава някаква идея. Идейни работи се считат първичните работи.

Питат по някой път, откъде дошъл човекът. Казвам: От Божествения хамбар. Туй, което всякога е било, аз го наричам Божествен хамбар – оттам е дошло. Човек в тази форма, в която сега се проявява, тя е преходна. Адам, първият човек, когото Бог създаде, не знаеше да мисли. Той чувствуваше. Адам беше първият човек, в когото се пробуди съзнанието – започна да мисли. Обективният ум се яви в него, зароди се желание да проучва животните. Голям зоолог беше, то беше негова специалност. Бог прекара всичките животни пред него да държат изпит, да им тури имена и досега имената, които им тури Адам, останаха. Много учен човек беше. Хиляди и хиляди имена... Откъде ги измисли. Но това не беше още учение. Той не разбираше запример ботаниката. Понеже той беше специалист зоолог, неговата другарка, неговата дъщеря Ева – наричам я дъщеря на Адама – взе друга специалност да изучава ботаниката. Тази ботаничка изучаваше всичките растения, изучаваше плодовете, опитваше ги. Само от плодовете на едно дърво не биваше да вкусва, понеже последствията са много лоши. Аз няма да ви разправям. Но плодовете на това дърво са отровни. Вас не ви интересува, какво нещо е отрова. Може да ви покажа, какво нещо е отрова, но вие ще я повърнете назад. Всяко нещо, което се повръща, то не ти трябва. Всяко нещо, което те ослабва, то не ти трябва. Всяко нещо, което отнема силата ти, защо ти е?

По някой път искате да знаете, какво нещо е грехът. За греха няма да питате. Като изучите всичко в света и като няма друго какво да учите, най-после да остане греха да го изучавате. То е последният предмет, който трябва да учите. В началото не ви трябва да изучавате, какво нещо е грехът. Колкото по-малко го знаете, по-добре. Греха кой от вас не го знае? Произходът не му знаете, но всички му служите. Не че искате да му служите, но тъй става, че вие без да искате, направите една погрешка.

Сега, запример, казват, че някой човек е красив, някой е грозен. По какво се отличава грозният човек от красивия? В красивия човек има известна симетрия между частите на тялото. У него всяка част е на място. В грозния има една асиметрия, размесени са линиите; веждите са едната нагоре, другата надолу, чертите разбъркани; очите не са съразмерни – едното око е изкривено. Турците казват: Тебе гледа, мене вижда.

Туй, от което вие се нуждаете, то е реалното в света. В реалното е знанието. Всеки ден чувствуваш, че придобиваш по малко. Придобиваш нещо външно. Аз не считам придобивка, ако те срещне един човек и ти даде един килограм пясък. Нищо не си придобил, хабиш енергията си напразно. Придобивка считам, когато един човек,един брат те срещне и ти даде една семка; срещне те друг, даде ти друга. Тези семки като посадиш, ти вече придобиваш нещо. Колкото и да опитваш пясъчните зрънца, ти нищо не може да добиеш от тях. В живота имате един живот като пясъка, който понася всичкото нещастие на хората. Една млада мома си въобразява да се ожени, да роди дете, да стане майка. Отлична идея е да стане майка. На физическото поле няма по-високо положение да станеш майка. Ако родиш едно дете и то умре, второ дете не може да родиш. Започваш да пишеш история: Едно време имах едно дете, ангелче, хубаво, но умре. Разправяш на този, на онзи. Защо умряло? Господ го даде, Господ го взе. Децата, които умират, майките им не са ги родили, както трябва. Всичките деца, които не са родени навреме, умират. Деца, които са родени навреме, не умират. Знаете, колко малко хора има днес, които са родени навреме. Щом не ви върви – на време не сте родени. Сиромаси сте – на време не сте родени. Сега вие задавате въпроса: Защо навреме не сте родени? Да ви приведа примера, какво значи на време.

Един английски лорд, който имал 500 души длъжници, чудил се, защо Бог им дава толкова блага и защо не вярват в Господа. Защо Бог, Който толкова блага дава на хората, те не вярват. Аз ви предавам този анекдот – не зная дали се е случил, но ви представям една идея, която е вярна. Той дава едно обяснение в английските вестници, че през годината, в еди кой си ден, в еди кой си месец, в еди колко си часа, всеки, който дължи на лорда, да се яви – ще им прости дълга. Събират се 499 души и разсъждават отвън, какво искал да каже лордът, какви са подбудителните причини; дали има някаква цел да ги изпитва дали са честни платци? Най-после иде един беден човек и казва: Тук ли е къщата на лорда? Хлопа и влиза. Лордът затваря вратата; онези остават вън да философствуват. Гледа като англичанин, минава времето. От 500 души само един се намерил да вярва и да влезе.

Сега всичките хора са като тия длъжници на лорда, питат: Какъв е смисълът на живота? – Смисълът на живота е да живееш щастливо, здрав да бъдеш, богат да бъдеш, да бъдеш учен, да бъдеш силен, добре да ядеш, добре да спиш, добре да живееш с хората, да се не караш и да помагаш на всички. Казваш: Че какво да правя? – Ще ядеш, няма да преядаш. Сутрин, преди изгрева на слънцето, няма да ядеш като животно. Като изгрява слънцето, с първия лъч, вземи си закуската. Още като изгрява слънцето, да ознаменуваш твоята закуска. Не зная колцина от вас закусвате, като изгрява слънцето. Няма нито един от вас – така предполагам. Обеда да си вземете точно, когато слънцето минава меридиана. Вечерно време, преди да е залязло слънцето, да си вземеш вечерята. Туй вие не го правите, нито на обед, нито на закуска, нито на вечеря. Някои вечерят в 10, или в 9 часа. Туй не е голямо зло. Аз може да се примиря с това. Понеже сутрин вие ядете след изгрева, то в този момент слънцето изгрява за някои – вие ядете, пък други ще се ползуват. Ти сутрин като ядеш навреме, ти се ползуваш от яденето; като ядеш не на време, ти ядеш, пък други се ползуват. Тъй щото вие правите услуга. Гледайте поне като ядете, някой да се ползува от вашето ядене – пак е полезно. Нищо не се губи в природата. Истинският живот в какво седи? Туй, което е най-реално, е достъпно в света. Животът, който е най-реален, е достъпен. Любовта, която е най-реална, е достъпна. Който е навсякъде, най-лесно е достъпен. Ние сме направили тия работи много мъчни.

Казва: Няма Господ. – Той е толкоз голям, че много мъчно можеш физически да си го представиш – то е невъзможно. Тогава ще намериш светии, учени, гении да ти разправят, какво нещо е Господ. Значи, майка ми, която ме е родила в света, други трябва да ми показват, коя е майка ми и да ми доказват, че ми е майка, че е тя, и че не е друга. Всичките деца без да им доказват майка им коя е, знаят майка си. Някои ще възразят: Ако е умряла майка им? – То е идолопоклонство. Майка, която умира, не е майка. Не говори за майка, която умряла; за син, който умрял; за баща, който умрял; за братя, които са умрели; за сестри, които са умрели; за слуги, които умират; за учени хора, които умират.

Всеки, който умира, не е това, което той е. Сега аз не искам да вярвате в туй. За мене то е безразлично. Това е така. Каква е разликата между един, който умира и един, който не умира? Онзи, който не умира, работите му вървят добре: той никога не осиромашава, той сам сиромах става, но сиромашията никога не може да му се наложи; богат става, но богатството никога не може да му се наложи. Господар е на сиромашията и на богатството. Онзи, който не умира, животът не може да му се отнеме. Щом може да ти отнемат живота, въпросът другояче седи. Сега чели сте много книги, казвате: Трябва да умрем. – Че то е цяло изкуство да знаеш да умреш. Но кога не знаеш да умреш, то е мъчение. Виждали ли сте как умират хората? Някои се мъчат, не знаят да умират.

Ще ви приведа един пример от едно село във варненско, сегашната Николаевка, едно време Хадърчъ. Имало някой си дядо Ради. В селото имало добър свещеник и той казва на близките си: Извикайте свещеника да ме причести, че съм пътник за оня свят. Казва: Заколете ми една кокошчица. Той не е бил вегетарианец, такива са били разбиранията му. Свещеникът иде с причастието и гледа, дядо Ради яде кокошка. Като го видял, казал: Отче, вземам си последния обяд на земята, заминавам си, вече няма да ям. – Е, дядо, ти има да живееш. Започнал да се смее. Казва: Не се смей, сериозно ти говоря, тази работа е сериозна. Наял се дядо Ради, изял цялата кокошка – да допуснем, че я изял. Свещеникът не повярвал, че ще замине и не го причестил, но като отишъл до външната врата, чул, че заплакали – умрял дядо Ради. Това е факт, самият свещеник ми го разправяше. – Върнах се – казва – умрял човекът. Съжалявах, че не го причестих. Докато ида до вратата и умря човекът за пет минути, отиде в оня свят. – Къде отиде дядо Ради? Щом един плод капне от дървото, той или при дървото ще остане, ще изгние, или човек ще го изяде, или някоя птичка ще го изяде. По някой път и семката човек изяда. Къде е ябълката? В благоутробието на човека, в благоутробието на някоя птичка или в благоутробието на някое животно?

Ние имаме особени понятия. Считаме, че животните са по-долу. Понеже животните са изостанали същества, неразумни същества, които не изпълнили Волята Божия, както трябва. Казано е: По техния път човек не трябва да ходи. И човек на земята е създаден, за да възпитава животните. Той е учител на животните. Как съвременните хора възпитават животните? Някои ги възпитават много добре, а някои не. Аз запример, никога не бих избрал да ме възпитават. Ако бях едно животно, не бих избрал да ме възпитават. Срещаш един кон, който са впрегнали, постоянно камшикът играе върху него; мислиш ти като животно да имаш туй съзнание и този камшик да е на гърба ти, никой да не може да се застъпи на твоята страна; всички казват: То е животно и на туй животно са му затворени устата, докато човек сам дойде до съзнание.

Сега да приведа един анекдот от древността, за да обясна идеята си. Един богат земледелец имал един хубав вол и едно магаре. Върнал се волът от нивата, орал целия ден. Магарето пита: Как прекара деня? – Остави се, казва, много работа, целия ден орах, и то не е ден, не са два. Магарето казва: Кой ти е крив, като си толкова глупав. Престори се на болен. Земледелецът бил наблизо и разбирал езика на животните. Магарето казва: Престори се на болен, не яж, после характера малко си поизмени – поритай, пободи, ще те оставят да си починеш. Тебе кажат ти да работиш, и ти отиваш. Слушал ги господарят, как се разговарят. Отива слугата и вижда, че волът е болен – боде, рита. Казва: Изменил се волът, изопачил се. Господарят казва: Няма нищо, остави го да почива. Вземи и впрегни магарето. То целия ден орало. Връща се и волът му казва: Много ти благодаря, целия ден си почивах. Ти как прекара? – И аз съм добре. Но магарето започнало да лъже сега. Казва: Знаеш какво чух днес от господаря? Ако утре правиш както днес, да те продадат, да те заколят и да се освободят от тебе. Затуй съветвам те, тази вечер да си вземеш яденето. Мислите ли, че магарето е разрешило въпроса. Ни най-малко не е разрешило. Едно време магарето си даде мнението за жената и досега страда. Защо страда? – Единственото животно, което видяло Ева и казало мъъ. И сега магарето започва с мъъ. Онзи, който създал този анекдот, той имал известна идея.

Когато Господ създал всичките животни, те са имали предназначение. Защо създаде Господ животните? – Животните и растенията са азбука на човешката мисъл. Хората трябва да се отнасят много добре с животните, понеже това е техният език – азбуката. Като не се отнасят добре, нарушават езика на нещата. При това животните носят нещо много хубаво за човека. Запример котката носи много хубаво. Щом правиш къща и дойде котка, бъди уверен, че къщата ще остане. Като правиш къща и котката си отиде, хич не прави къщата. Сега няма какво да ви убеждавам да вярвате в туй. Питам: Когато човек има една мотика, не е ли тази мотика за него едно благо? Той може да копае и да си помага. Ако няма тази мотика, трябва да впрегне ръцете. Мотиката замества ръцете и улеснява работата. Животните в дадения случай в труда заместват човека. Той трябва като господар да се отнася с тях много добре. Не 10, 15 часа да работят, но работата, която им дава и товара, да не бъде пряко силите им. Натоварят един кон да тегли една каруца от хиляда килограма. Трябва да има човещина, да знае човек, колко може да тегли един кон.

Та казвам: Ние искаме този свят да се оправи. Туряме една предпоставка, която не е вярна. Искаме светът да се оправи. Но ние не трябва да разваляме света. Светът е създаден толкоз хубаво, че ние не трябва да го разваляме. От всичките хора се изисква да имат човешка обхода. Не само със своите домашни, със себе си, с братята си и сестрите си, но и с всички наоколо, човек трябва да се обхожда добре, да се отличава, че той е едно същество, създадено от Бога. Да кажат животните: Тия същества Бог ги е създал. Ако ние не се обхождаме добре, показва, че нас Бог не ни е създал. Ако една майка ражда едно дете и детето умре, Божието благословение не е било с детето. Ако една майка ражда едно дете и то боледува, Божието благословение го няма. Майката, като роди едно дете, трябва да има Божието благословение. Има деца, които не вървят по пътя на своята майка и баща. Не бих желал да имам един син, който не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не поддържа моите идеи. Не бих желал да имам една дъщеря, която не вярва, както аз вярвам, и да вярва, каквото тя иска. В какво ще вярва тя? Ще вярва в някой млад момък, че може да я направи щастлива. Кой момък досега е направил някоя мома щастлива или коя мома е направила някой момък щастлив? – Никой. Единственото добро нещо, което може да направи, е да роди едно здраво дете. Да роди здраво дете или под думата здрав човек разбирам човек, който мисли. Туй дете да бъде спокойно да мисли и да чувствува, да постъпва добре. Естествено да постъпва туй дете – то е родено.

Какво нас ни препятствува да мислим, да чувствуваме и да постъпваме добре? Запример сега аз трябва да ви убеждавам, че има Господ в света. Няма нужда да ви убеждавам. Всеки един човек в света е проводник на Великото, на Божественото в света. Когато дойде време да се проявиш, да проявиш Божественото в себе си, да го проявиш без никакво изменение в Божественото. Всеки един може да свири. Когато имате един роден музикант, другояче свири. Когато имате някой, който не е роден музикант, друго свири; и той свири, но като че хлопа на дъска. Всеки говори, че Христос като се изправи пред гроба на Лазаря, каза: Лазаре, излез навън. – И Лазар излезе. И вие може да кажете, Лазаре, излез навън, но Лазар няма да излезе. Каква е разликата? Ще кажете: Той беше пратен от Бога. – Не само пратен от Бога, но Христос изявяваше Божията Воля и не служеше на себе си. Казва: Да изявя волята Божия. – Всеки човек, който в дадения случай извършва волята Божия, както трябва, той е Христос. Казва: Ти Христос ли си? – Щом обичам хората – Христос съм. Щом не лъжа хората – Христос съм. Щом внасям навсякъде ред и порядък дето мина – Христос съм. Какво значи Христос? Вие може да бъдете Христосовци. Аз бих желал всички да бъдете Христосовци. Вие мислите отделно да кажете: Аз да бъда, пък вие не сте. Аз съм само Христос. Да кажа на пръста си на ръката: ти не си човекът. На този пръст трябва да му дам почитанието на ръката. Ако се откъсне от ръката, моята ръка ще бъде безобразна. Този пръст допринася, той е част от мене. Трябва да му дам нужното почитание. Ако с показалеца показвам, какво значи? Когато един цар си дигне показалеца, какво показва? Дигнеш ръката с всичките пръсти нагоре – какво искаш да кажеш? Някой дойде и пита: Вярваш ли в мене? Казвам: Покажи си ръката. Показва ми ръката си. Аз зная вече. Аз вярвам не в онова, което ти говориш, но на ръката ти вече е написано ти, каквото ми казваш. На ръката ти трябва да видя написана ли е честността, разумността написана ли е на ръката. Най-мъчно се изличават белезите на ръката.

Пак ще ви приведа един пример. Изследвах един български поборник, един от старите герои – не зная как са го наричали. Много правилно лице. След като изследвах главата, лицето, дойдох до ръката. Казвам му: Ти носиш ръка на престъпник. Доста хора си избил. Той поклати глава. На лицето се е загладило престъплението, няма ги и на главата, но на ръката останали знаците. Казва: Тежи ми на душата. С нашите заблуждения ходихме да освобождаваме България, натрупахме си грехове; какво ще се прави? Как ще ни прощава Господ, не зная. Ние искаме да се освободим чрез убийство.

Защо хората да не могат да се освободят чрез любовта? Защо да убиват? Защо с любов да не могат да се освободят? Сега имаме християнски народи – повече от 500 милиона християни имаме; ако тия хора вярват, какво биха могли да направят? Като кажеш, че не си православен, като кажеш, че не си католик, като кажеш, че не си евангелист, веднага те гледат особено. Но защо с любов да не можем да разрешим въпросите в света? Ако ги разрешим с любов, всякога ще бъдем радостни, весели, здрави. Понеже ги разрешаваме с омраза, с убийства, затова боледуваме. Навсякъде слушам да казват: Да го обесим, да го убием, да се махне. Като го убиеш, още по-лош ще стане този човек. Една отрова в шишето е по-безопасна; като се излее е по-опасна. Лошите хора, като се убиват, стават по-лоши. Лошите хора трябва да се пратят някъде. Знаете онзи пример: Христос като срещнал беснуемия и го пита за името, казва: Легион сме. Молим ти се, пусни ни да влезем в свинете. Като влезли в свинете, всичките свине се издавили в езерото. Излезли хората и казват: Отидоха нашите свине. Според еврейския народ, не беше позволено свинарството.

Днес хората се съдят за 100, 200 лева, ще викаш свидетели, не петни името на Бога, напразно за 100 лева. Съвременните християни, като дойде не за 100, но за милион да не се съдят. Езичниците да се съдят, но християнин за да бъде, да извика длъжника си и да му каже: Колко можеш да ми дадеш? Без лихвите може ли да ми дадеш? – Не мога. Три трети давам. – Дай ги. Тук имаше един адвокат в София – Бъчваров; той замина за другия свят. Разправяше ми той една опитност. Ще ви приведа неговия пример. Казва: Като адвокат бях ударил нашироко – този закача, онзи закача – хванаха ме. Осъдиха ме на 4 години затвор. Лишиха ме и от граждански права. Като ме затвориха, нямаше какво да правя – взех да чета евангелието. Просветих се. Разбрах, че не се живее така по адвокатски. Турих си наум, като излеза от затвора, с онези, от които имам да вземам, ще ликвидирам сметките си. Отивам при единия и му казвам: Парите без лихвите можеш ли да ми ги дадеш, както ти ги дадох? – Мога. – Дай ми ги. Някои три трети ми дадоха, някои половината, някои една трета от дадените пари. Казва: Благослови ме Господ, тръгнах по нов начин.

– Какво ни коства на нас да изпълним Волята Божия в света? Колко години ще живеем на земята още? Някои след 20, 30, 50 години ще заминат. Отивате в един свят, дето не го знаете. Отивате в един свят, дето хората живеят по любов. Знаете колко въпроси има, които сега трябва да се разрешат. Най-първо въпросите между мъже и жени трябва да се разрешат. Жена никога да се не жени за един мъж, когото не обича. Мъж никога да се не жени за жена, която не обича. Дете никога да се не ражда от една майка, която не обича; или майка да не ражда дете, което не обича; тя да роди дете, което обича. Всичко в света трябва да стане по любов. Това изисква природата. Аз говоря не тъй, както е вашето разбиране. Аз говоря за дадения момент. Има един момент в живота извън времето. В дадения момент каквото мислиш, то е истина, не как ще се проявя. В дадения случай съм една клечка кибрит, това е реалност. Драсвам клечката, не се запалва огънят, втора, трета. Онази клечка, която драсна и огънят се запали, тя е важна. Всяка мисъл, която реализирам в дадения случай, всяко чувство, което реализирам в дадения случай, всяка постъпка, която реализирам и е за славата Божия, казвам: Това е реалното в живота. Това е нашето богатство. Защото всеки един човек той не е сам в света. Той е свързан със своите близки. Ако ти направиш услуга някому, ти правиш услуга на цялото общество. Всеки човек представя цял народ.

Казвам: Когато едно време Господ каза на Авраама да излезе из земята и да напусне бащиния си дом, той представяше целия еврейски народ. Ако той беше се отказал, нямаше да съществува израилският народ. Казва му Господ да излезе и той излезе. Всеки един от вас представя цялото човечество. Вие сте в удовете на човечеството някъде. Може да представяте неговите вежди, може да представяте неговите уши, очи, може ръката или нокътът някъде или косъмът някъде на главата. Този косъм е цяла антена. Не мислете, че космите са безпредметни. Когато оголее главата на човека, малко не му върви напред. Когато се изсекат горите, суша настава. Когато растат горите, има влага, повече плодородие. Не всичко да е обрасло с гори. Има една закономерност, която съществува в света.

Та казвам: Ние, съвременните хора не знаем косми ли сме, вежди, нос, пръсти ли сме на човека. Ние вярваме, като турим 100, 200 хиляди лева в банката. Знаете ли, че веднъж, когато Аделина Пати била ангажирана да пее в операта в Ню Йорк, усетила, че директорът на театъра иска да я играе; тя седи и публиката събрана и я чака. Тя си обува едната обувка и не си обува втората. Той и дал 25 хиляди лева, тя не си обува другата обувка. Ангажирана била за 50 хиляди. Публиката ръкопляска, чака я да се яви на сцената; не излиза, докато не и даде цялата сума. Като и дава директорът още 25 хиляди, и тя си обува другата обувка. Тя му казва: Да платиш, ще си туря обувката. Казва: Тази работа ще я уредя. Навреме да свършим работата. Той трябва да плати – тя ще обуе обувката. Като кажем нещо сега, трябва да стане. Ние всички трябва да бъдем последователни, малко да говорим и всяко нещо, което говорим, да бъде обмислено. Ние се намираме пред един свят и ние нямаме ни страх. Някой го гледа и той казва: Какво ме гледаш? Има една закономерност. Мога да ви приведа много примери. Трябва да се напише една книга, да се види, че има една закономерност.

Разправяха ми един случай в габровско село, няма да го кажа кое е. Едно дете разрушава едно ластовиче гнездо и отрязва езичетата на пет малки лястовички. Майка му се смее, че отрязало езици на лястовичките. То пораства, става на 21 година, оженва се, раждат му се пет деца – и петте неми. Ти ще направиш нещо в живота скрито, но тази твоя идея, някакво твое престъпление ще се покаже. Ти ще се ожениш и ще имаш деца, и туй престъпление ще дойде върху децата ти. Всяко престъпление, което направиш като човек, ще се отрази върху тебе. Всяка лоша мисъл, която възприемеш, ще се отрази и всяко лошо чувство, което възприемеш, ще се отрази върху тебе – деформира те. Всяка постъпка, която направиш, те деформира. Този закон е неумолим за всички. Дали си гениален или талантлив, или обикновен – законът работи.

Да ви приведа друг пример. В село Чатма Варненско, в кръчмата две лястовички си правят две гнезда. Едната донася кал, поставя я на гнездото, отлита пак и в това време другата взима донесената кал от гнездото и я поставя на своето гнездо. Така първата лястовичка донасяла кал за гнездото си и другата все я крала. Веднъж я заварва, когато ѝ краде калта и хващат се да се бият, падат на земята. Котката на кръчмаря напада и хваща едната лястовичка. Кръчмарят видял, че котката хванала престъпницата лястовичка и я изяла. Законът навсякъде работи.

Казвам: Има разумност в света. И ние, съвременните хора, трябва да се научим да правим всяко нещо от любов. Като обичаме нашия Небесен Баща, заради Него, заради Неговата любов, заради всичко онова, което ни е дал на наше разположение, заради ума, заради сърцето, заради тялото, заради баща си, заради майка си, за братята си, за всичките условия да бъдем всякога готови в душата си да извършим Неговата воля. Ако всички българи така биха служили на Господа, какъв щеше да бъде българският народ? Той щеше да бъде първият народ. Нито един българин да няма да каже една лъжа. Ние се извиняваме и казваме: В грях ни зачна майка ни. Човек какво добива с лъжата?

Ще ви приведа друг пример на измама. В Америка има едно общество, което лекува с вяра. Доста хора лекуват. Тези, които лекуват с вяра, казват, че в света болести няма. Някой си счупи крак, казват: Счупени крака няма. Казва: Ти ще вярваш, че твоят крак не е счупен, и кракът ти ще оздравее. Един млад американец, отива в своя щастлив ден със своята възлюблена да се разхожда и си счупва крака. Викат едного от тези лекари и започва човекът да го убеждава, че кракът не е счупен. След два месеца кракът оздравява. Лекарят казва: Сега ще ми платиш 10 хиляди долара. Казва: Ти ще си въобразиш, че 10 хиляди долара ти давам. Каква е разликата между реалността – туй, което е и туй, което не е. Ако един човек го храните с внушение, той винаги губи от своето естествено тегло. Дете, което се ражда, има специфична тежест. Всичките добри деца имат специфична тежест. Лошите деца и те имат специфична тежест. Обикновените деца имат специфична тежест; талантливите, гениалните деца и те имат специфична тежест. Това са факти заради мене. Не е необходимо вие да вярвате. Дали вие вярвате, че това е така – то си е така. Дали туй, което е истина, дали вие го приемате – истината си е винаги истина. Лъжата, дали аз я приемам или не, но тя винаги е лъжа. Ако тебе те хранят с илюзии, ти отслабваш и олекваш. щом започнеш да олекваш, ти си на крив път. Като боледуват хората ослабват 25 килограма, те са на крив път. Защо боледуват хората? При мене са идвали мнозина. Казвам: Имаш един съсед, на който дължиш 1500 лева. Дай му ги и ти ще оздравееш. Някакъв цяр няма ли? – Цярът е туй да платиш. Ако не платиш, десет години ще страдаш, не можеш да се освободиш. Плати, защото този човек ще те благослови. Неговата мисъл работи заради тебе. Той постоянно има много лоши мисли. Най-първо трябва да създадеш една атмосфера. Гледам сега религиозни хора тук в България. Веднъж бях в трамвая; двама свещеници седят. Аз имам много остър слух и ги слушам какво говорят. Казват: Видиш ли го този, той толкоз лоши работи говори за църквата. Излизаме отвън и питам: Ти откъде си? – От провинцията. – Не, не, ти си свещеник от София. Защо не говориш истината? Вие двамата свещеници може да оправите България. Никой никого не може да изопачи, човек сам се изопачава. Аз не вярвам, че някой може да ме заблуди или аз може да заблудя някого. Един човек не може да го заблудя. Всяка лъжа ще излезе. Даваш една монета на един човек и казваш, че е злато. Ти я изчистваш и тя не е златна. Този свещеник питам: Я ми кажи, какво лошо съм говорил за църквата? Единственият човек, който е говорил много хубаво за църквата – то съм аз. Аз съм църква. Аз искам да ви дам един образец, как да живеете честно.

Църквата е онова, в което Бог живее. Църквата е онзи, в сърцето на когото Бог живее. Аз ще се радвам, ако Бог живее във вас. Аз съжалявам, че вие не изпълнявате волята Божия и създавате пакости на мене. Знаете какво каза Йоан: „Кой ви обади да бягате от бъдещия гняв?“ Що ми влиза мене в работа, че някой прави престъпление. Има съдии за това. Какво ще му доказвам, че той е извършил престъпление. Какво ще казвам на един вълк, че той върши престъпление. Той носи престъпления от хиляди години. Овцата носи своите добродетели със себе си. Орелът носи своите престъпления със себе си, всичко е написано на главата.

Казвам: Такива ли сме ние, каквито Бог ни създал? – Не сме. Сега да оставим – това са посторонни работи. Един гениален човек, той може да използува противоположностите на живота. Ние разглеждаме живота принципиално. В този свят не може да живеем щастливо, докато не приемем онзи принцип на любовта доброволно да се подчиняваме, не насила да ни заставят или от страх. Страхът досега ни е заставял. Не, аз да нося в съзнанието си идеята, че трябва да живея добре. Дали има хора при мене или няма, дали съм в гората или по пътя, като минавам покрай едно цвете, гледам да не стъпча цветето. Като минавам през реката, никога не си турям крака в един извор; вземам вода от извора и го изчиствам. Навсякъде трябва да бъдем образец на едно съзнание и човещина. Като погледна едно дърво, виждам, какво Бог е направил за това дърво.

Сега ви говоря за Любовта. Изпълнявайте всички само подбужденията на любовта. В тази любов трябва да участвува вашият ум. Когато направите такава една постъпка, вас да ви е приятно. Тази постъпка да остане записана. Защото, ако всеки един придобиваше по една от тези хубавите мисли, ако по едно хубаво чувство придобивате всеки ден и по една хубава постъпка, в годината ще имате 365 хубави мисли, чувства и постъпки. То са цяло едно богатство.

Казвам: Ако по този начин живеехме, щяхме да имаме много по-добри музиканти. Сега не е хубаво да си изказвам мнението; гледам, някои пеят, но много малко певци съм срещал, които пеят хубаво. Много малко музиканти съм срещал, които свирят. Понеже човек, за да свири хубаво, музиката излиза из неговите пръсти. После музиканта като свири, неговият двойник трябва да влезе в инструмента. Цигулар, който свири и неговата душа не влиза в цигулката, не може да свири. Пианист, който свири и душата му не влиза в пианото, не може да свири. Ако не влезе душата, като тенеке само дига шум. Влезе ли душата, вече музика има. Като говори, трябва душата му да влезе в неговите очи.

Та аз искам да проявите онова, което ви е дадено. Вие седите и чакате да идете в другия свят и да се оплачете на Господа. Всеки, който умре на земята, затваря си устата и вие като идете при Господа с тази уста, не можете да говорите. Един ням да имате, как ще говорите? Като идеш при Господа, устата е затворена, как ще Му говориш; какво ще Му кажете? Вие сега мислите да идете да се оплаквате на Господа. Колкото рибата може да се оплаква във водата, толкова и вие ще се оплаквате на оня свят. Като ви обере някой човек, вие трябва да се радвате, че не сте на неговото място и да благодарите на Бога, че друг взел тази служба, че вас не са ви турили за чиновник на тази служба, на този занаят. Някой като ви нагруби, наругае, да благодарите на Бога, че друг цапа езика си. Вие се учите. То е морал в света. Вие ще кажете: Тази работа е много трудна. – То е най-лесното. Вие казвате, че е трудна, но то е едно заблуждение. Кое е по-лесно: да ядеш лошо ядене или хубаво? Гнили ябълки ли се ядат лесно или хубави? Хубавата храна се яде лесно, лошата храна много мъчно се яде. Следователно, вие сте правили мъчните работи; като дойде до лесните, то е мъчното. Човек да живее добре, то е най-лесната работа. няма по-лесна работа от нея. Сега вие сте от тези, които сте излезли от небето. Едно време Адам слезе от небето, че после дойде Господ да го намери и като го намери, и неговата дъщеря Ева и тя излезе от небето. След като съгрешиха, Господ направи света и им даде условия. Като дойде Христос, Той беше първият син, който дойде и рече: Отче! Христос е този младият син, който се върна и понесе греховете на света, греховете на хората, всичките престъпления. Вие носили ли сте престъпленията на света, носили ли сте едно престъпление на убийство, да знаете, колко тежи? Като идеш в оня свят – за форма го представям – убил си десет души и те цял ден вървят подир тебе и казват: Дай ни живот, дай ни живот. Не може да спиш, накъдето ходиш, ден и нощ подир тебе казват: Дай ни живот. Какво ще правиш тогава? Сега да оставим тия посторонни работи. Те са илюзии на живота.

Никога не си туряйте мисълта в ума да убиете един човек. Турете си в ума да дадете живот. Когато Христос дойде на земята, казва: Аз дойдох да дам своя си живот. Да дам живота си, значи да съм проводник на Божественото в света. Сега вие не може ли да повярвате? Не да вярвате, както аз вярвам, но да вярвате, както вие вярвате. Допуснете, че аз ви давам сто хиляди лева и като ви дам тия пари, вие ще говорите добре за мене. Вестниците ще пишат за един благодетел. Но ако вие вземете стоте хиляди лева от банката, вестниците ще пишат, че един изнудвач задигнал сто хиляди лева. Каква е разликата? Аз считам, че като ви дам сто хиляди лева, това е едно престъпление за мене. Вие, като сте ми дали възможност, вие сте направили два пъти престъпление.

Човек не трябва да дава възможност в себе си за едно престъпление. Не трябва да вярва в парите. Отдавна се правят тия възражения. Човек ще тури в банката 50, 60 хиляди лева и мисли, че е осигурен човешкият живот – То е заблуждение. То са уловки. Животът не седи в парите. Онзи, който ви обича и ви даде пари, парите са едно благословение. Любовта трябва да ви дава пари. В света – трябва да знаете – любовта е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него.

Казваме: Този младия син. – Ние всички на земята сме младите синове. Онези, които останаха горе, са ангелите, които не съгрешиха. Ние младите, които дойдохме на земята, ударихме на широк живот. Та вие сте всички от тия младите, които дойдоха на земята и сте загазили. Няма по-благородно нещо да обичаме Бога вътре в себе си. Няма по-благородно нещо да обичаш ближния както себе си. Няма нещо по-благородно да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. То са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа. В душата чрез любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена Божествена любов. После и умът работи чрез любовта и сърцето работи чрез любовта. Ние казваме: Трябва да впрегнем ума, чувствата си – но това не е на място. Трябва да тръгнем по пътя на нашия дух, трябва да тръгнем по пътя на нашата душа, трябва да тръгнем по пътя на нашия ум и трябва да тръгнем по пътя на нашето сърце, които обичат Бога. Тогава пред синца ви ще се отвори нова епоха. Тази епоха много пъти е проблесвала. Най-първо ще се подмладите. Най-първо всички от вас, които сте осъдени да умрете, няма да умрете, ако решите по любов да живеете в Бога. Писанието казва: „Бог беше в Христа и примиряваше себе си със света, като не им вменяваше престъпленията.“ Какво по-хубаво нещо в света да дойдем в любовно отношение с Онзи, Който ни е създал. Тогава пред нас ще се отвори светът. По някой път се възхищавате от жена, която ви обича или от един ваш приятел. Няма ли да се възхитите повече, когато Бог ни обича? Когато чуем гласа на Битието, като дойде гласа на Онзи, Който те обича и ти каже: Всичко туй съм създал за тебе.

Върнете се към вашата първа Любовь! Върнете се към Вашия Баща. По някой път онези, които са се върнали, трябва да вземат участие с онези, които се връщат, докато се върнат всичките. Всичките като се върнем, ще бъде като че един човек се връща. Ангелите нямат нашата опитност. Ние имаме съвсем друга опитност. Всички трябва да чакаме да се върнат всички и като един човек да станем. Казват, че всички в Христа съставяме един човек. Един човек ще бъдем, единство ще има тогава. Каквото всички притежават, един ще го притежава; и каквото един притежава – всички ще го притежават. Някои мислят, че ще се изгубят. Ако моят пръст излезе от ръката, каква ще му бъде съдбата? Той е щастлив, докато е на ръката ми. Всички пръсти са щастливи, докато са на моята ръка. Докато сме в Божествения организъм, ние имаме щастие. Щом се отсечем от него, нямаме никакво щастие. Някой път ни е страх, че ще се върнем при Господа, ще изчезнем – поддържа се такава философия. Няма никакво изчезване. Вие, като приемете Божията Любовь, ще започнете да живеете. Ще кажете: Туй е сега живот.

Казва: Отче, съгреших, не съм достоен да бъда твой син, но ме направи като един от слугите си. Няма по-хубаво нещо да станем слуги на Бога Едно време бяхме синове, голямо мнение имахме, но сега слуги да бъдем. Като дойде, Христос прокара същата идея:„Син човечески не дойде да му служат, но да послужи.“

Първото нещо в новото учение е всеки да стане служител на любовта. И в своята мисъл. И в своето сърце. И в своето тяло. Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на Божествената любов. Така светът ще се оправи.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

15 беседа, държана на
26.I.1941 год. Неделя 10 ч. с.
Изгрев


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни