Jump to content

1941_03_19 Божествени закони


valiamaria

Recommended Posts

БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ (Беседата за четене в нов правопис)

От книгата, "Правъ пѫть". Окултни лекции. Общъ окултенъ класъ. XX година (1940–1941). Томъ II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Божествени закони

Отче нашъ.

Цвѣтята цъвтѣха.

Всичко въ живота е постижимо.

Блага дума.

Пишете какво представятъ противоречията. Значи, щомъ знаете – можете да ги изправите. Щомъ човѣкъ знае – може да го изправи. Противоречията сѫ една необходимость за прогреса на човѣчеството.

Имаме огнища. Какво ще бѫде състоянието на почвата? Тамъ, дето е горѣло огънь, не може да растатъ цвѣтята. По единствената причина, понеже огъньтъ е отнелъ влагата, която е необходима за растенията. Тази местность е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомитѣ хора следъ като сѫ яли, престанали сѫ отъ яденето, заражда се въ тѣхъ вѫтрешно отвращение, не имъ се яде. Не че иматъ нѣкаква педагогическа постановка и не искатъ да ядатъ, но вѫтрешно иматъ отвращение, нѣматъ достатъчно енергия да смѣлятъ втората храна. Намиратъ се въ една почивка.

Да кажемъ, (че) нѣкой пѫть вие усѣщате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледамъ въ сегашната литература се заяли двама български поети. Единиятъ умрѣлъ, отишълъ въ другия свѣтъ. Другиятъ жлъчно се нападатъ по български. Сега пъкъ другитѣ взематъ страната. Единиятъ пише нѣщо противъ другия. Онзи написалъ книга, че онзи сега опетнилъ името. Написано(то) е резултатъ на онази мисъль, която (е) минала, тя вече е засегнала другия въ онзи свѣтъ. Може да се пита кое го е подбудило. Има нѣкоя причина, която го е подбудила. Когато болниятъ плаче, кое го подбужда? – Болестьта. Когато бедниятъ постоянно говори, кое го подбужда? – Сиромашията. Пѣвецътъ, като говори, подбужда го пѣенето. Когато нѣкой прави добро, кое го подбужда? Когато нѣкой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.

1941-03-19-05_fig1.png

Казвамъ: Между тия 6 огнища, нѣкой пѫть може да сѫ самостоятелни, но нѣкой пѫть може да има нѣкоя връзка, но всички тия връзки сѫ различни, не сѫ еднакви. Такава връзка ще произведе единъ резултатъ. Връзката CD ще произведе другъ резултатъ. Връзката DA или AD ще произведе другъ, CD ще произведе другъ резултатъ. Запримѣръ, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Нѣкой пѫть направете малъкъ опитъ. Сварете млѣко, че напълнете чашата и турете отъ съвременното вино. Нѣма да се мине и половинъ часъ и нѣкой отъ васъ ще усѣтите болка. Отъ какво произтича болката? Можете да пиете чай съ вино. Ако се наядете и пиете единъ чай съ вино, нищо нѣма да ви бѫде. Ако стомахътъ ви е празенъ и пиете чай съ вино, веднага ще се образува една болка вѫтре. Сега, ако попита нѣкой, той ще обясни, че много сложенъ химически процесъ става. Може би съ чай и виното да се образуватъ газове. Става напрежение въ стомахътъ, като се образуватъ. Може да стане нѣкакъвъ химически процесъ, но може и да не става. Фактътъ е, че нѣкой ще усѣти болка, на когото стомахътъ е много деликатенъ, а нѣкой нѣма да усѣти. Ако и двамата направятъ опита, единиятъ ще го боли коремътъ, а другиятъ ще каже: „Азъ не усѣтихъ никаква болка въ стомаха“. Тогава ще питате защо единиятъ страда, а другиятъ не страда. То е все сѫщото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на единъ снаженъ човѣкъ. И двамата ще иматъ различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бѫдатъ вѫтрешнитѣ опитности. На нѣкои отъ васъ кажатъ една и сѫща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия сѫщата дума произвежда друго впечатление. Една и сѫща дума произвежда различни впечатления. То зависи отъ самата чувствителность. Вземете двама души. Единиятъ, на когото ухото е развито, отдалече слуша тоноветѣ и прави различие. Другъ слуша, но не може да прави правилно различие. Казвамъ: Всичкитѣ хора се различаватъ по вѫтрешното схващане. Това е тъй върху всичкитѣ въпроси. За Любовьта се говори, но малцина има, (които) разбиратъ какво нѣщо е Любовьта. Тѣ разбиратъ, иматъ понятие за Любовьта, онази Любовь, която е основа за живота. Всѣки човѣкъ безъ никаква философия и животнитѣ разбиратъ какво нѣщо е Любовьта.

Та казвамъ: Когато човѣкъ не върви по правилниятъ пѫть, по онзи, естествениятъ пѫть – образуватъ се редъ противоречия. Представете си, (че) сега нѣкой (е) следвалъ въ гимназия, но каквото учителитѣ сѫ преподавали – той не е училъ. Нѣкои уроци не е училъ, нѣкои е училъ и презъ годината нѣкои нѣща знае, нѣкои не знае. Искатъ да го изпитватъ. Той иска да го изпитватъ за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитатъ за онова, което той знае – минава, че знае. Ония нѣща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скѫсатъ, минава, че нищо не е училъ. Въ единия и въ другия (случай) нѣмаме ясна представа за сѫщината на нѣщата. Нѣкой ученикъ не може да отговори на въпроситѣ (и) мислятъ, че не знае. Нѣкой отговаря на въпроситѣ и мислятъ, че знае всичко. Върху даденитѣ въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скѫсатъ. Искатъ отъ васъ да дадете 1 левъ. Учительтъ не може да те скѫса за 1 левъ. Давашъ 1 левъ. Не може да те скѫсатъ и за 2 лева. Изваждашъ и давашъ 2 лева. Не може да те скѫсатъ и за 5 лева. Не може да те скѫсатъ и за 10 лева. Но кажатъ: „Дай 25 000 лева“, тогава ще те скѫсатъ, не може да го направишъ. Съ 1 левъ лесно става и съ 100 лева, но 25 000 лева. Нѣкои хора иматъ 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скѫсатъ. Все има нѣкои нѣща, които сѫ невъзможни. Ако е за носене на товаръ, 1 кило ще го пренесешъ. Нѣкои могатъ да пренесатъ до 40–50 кила и спиратъ. Даже най-силнитѣ спиратъ до 100–150 кила. Нѣкой пѫть човѣкъ може да носи тежесть много по-голѣма, отколкото той тежи.

Казвамъ: Има единъ вѫтрешенъ законъ, който регулира живота и въ мислитѣ, и въ чувствата, и въ постѫпкитѣ. Човѣкъ никога не трѣбва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви въ живота си. Човѣкъ никога не трѣбва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трѣбва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърдце да възприеме. Или пъкъ съ волята си не трѣбва да прави нѣща, които сѫ извън силитѣ имъ. Често има християни, които, като се молятъ, искатъ, като че заповѣдватъ на Господа да оправи цѣлия свѣтъ. Казватъ: „За всички се молимъ“. Като се молишъ за всичкитѣ работи, всичкитѣ хора оправени ли сѫ? Не сѫ оправени. Даже, ако никакъ не се молѣха, тия хора и безъ тѣхнитѣ молитви работитѣ имъ щѣха да се оправятъ. Има нѣща, които ставатъ извънъ нашата воля. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че сме взели участие. Има нѣкои работи, които като се молишъ – ще станатъ, но и като не се молишъ – пакъ ще станатъ. Само като се молишъ – ползувашъ се отъ тѣхъ. Онзи, който се е молилъ за другитѣ, понеже тѣ сѫ нѣмали нужда отъ тази молитва, туй, за което той се е молилъ, ще се върне върху него. Въ природата никога не вземай това, отъ което ти нѣмашъ нужда. Това, което ти пращашъ, го връщатъ назадъ. Казвамъ: Защо ще го върнатъ? Не го желаешъ, (но) ще го вземешъ. Вие разсѫждавате по единъ много обикновенъ начинъ. Ще го вземешъ вече. Ти имашъ цѣла каруца. Кѫде ще го туришъ? Ти сега носишъ 40 кила на гърба си, 10 души искатъ да ти дадатъ по 5 кила подарѫкъ. Ти ще приемешъ ли? Ти ще се откажешъ. Ти носишъ 50 или 20 кила на гърба си. Носятъ ли се на пѫть? Ако ти дадатъ още, ще се откажешъ. Казвашъ: „Какъ ще се откажа азъ?!“ Казвате: „Прати ми въ дома“. Този човѣкъ това благо само въ този пѫть ще ти го даде. Въ дадения случай не може да го ползувашъ. Да го прати по пощата, не може. Сѫщевременно подаръкътъ не е мѣродавенъ за цѣлата природа. Срѣщамъ те на пѫтя, казвамъ ти една дума. Вървимъ до едно мѣсто. Казватъ: „Тѣ двамата вървятъ“. Двамата вървятъ до известно време, случило се паралелно да вървятъ. Казвате: „Разбирамъ се съ този човѣкъ“. Разбирате се донѣкѫде. Какво ще образуватъ тия двамата? Ще образуватъ едно шише. Сега трѣбва да разсѫждаваме въ сегашния животъ, както се срѣщаме. Ако четете третата глава отъ Притчитѣ, ще видите колко хубави нѣща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по единъ начинъ. Сега се прилага по другъ начинъ. Казвате: „Яжъ умѣрено“. Какъ се яде умѣрено? Ако ядешъ умѣрено, ще се претеглишъ. Ти тежишъ 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на день? Или тежишъ 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислимъ колко обѣдъ се пада. Най-първо ще вземемъ една малка пчела и математически ще изчислимъ, като претеглимъ една пчела, каква тежесть има (и) ще изчислимъ какъвъ обѣдъ ѝ се пада. Ще претеглимъ и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно съ пчелата ще видимъ колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на день, ако вземете пчелата за мѣрка? Може да вземете единъ слонъ. Ако вземете слона, както сега му даватъ по 70 килограма на день, ако го оставите въ естествено положение, колко ще изѣде?

1941-03-19-05_fig2.png

Казвамъ: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменитъ, да ви знае цѣлия свѣтъ. Питамъ: Ако ви знае цѣлия свѣтъ, какво ще добиете? Да бѫдешъ прочутъ пѣвецъ, че като пѣешъ – да знаятъ, че ти пѣешъ хубаво. Ти, за да станешъ знаменитъ, на всичкитѣ хора трѣбва да дадешъ нѣщо отъ себе си. Станешъ знаменитъ, богатъ, трѣбва на хората да раздавашъ, на хората пари. Тогава ще станешъ знаменитъ. Ако ти на тия хора имъ разправяшъ колко милиони имашъ, колко слуги имашъ, ни най-малко нѣма да станешъ знаменитъ. Всички тия хора ще те считатъ (за) единъ човѣкъ, който обича да се хвали – тщеславенъ е. Като ходишъ да раздавашъ паритѣ си, ще помислятъ хората, че ти си добродетеленъ, ще се прославишъ. Искашъ да се прославишъ, че си най-силниятъ човѣкъ. Тогава пакъ трѣбва да раздадешъ отъ своята сила. Ще ходишъ да се боришъ. Данъ Коловъ, който ходи да се бори навсѣкѫде, какво стана съ него? Умориха го.

Казвамъ: Всѣки единъ отъ васъ живѣе въ единъ крѫгъ, въ крѫга, който Богъ ви е далъ. Ние, съвременнитѣ хора, казваме: „Това не прави“. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си какъ постѫпи“. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писалъ – негова работа е. Писалъ – писалъ. Ама той не трѣбваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трѣбваше. Има редъ и порядъкъ. Защо ще ме занимавате сега? Гледамъ ги тия статии ми попаднаха. Защитаватъ се. Портретитѣ имъ, като погледнахъ – търкулило се гърнето, намѣрило се капачето. Портретътъ на Кирилъ Христовъ и на Пенчо Славейковъ. Това сѫ експлозиви. Туй, което Кирилъ Христовъ направилъ – направилъ го. Не го направилъ съзнателно. Една бомба напълнилъ, като бутналъ капсулата. Като гледамъ лицето, единъ личенъ елементъ има въ него. Онзи го измѫчвалъ. Пенчо Славейковъ мачкалъ го, не му давалъ да се прояви. Като учитель минавалъ и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давида е по-добро, отколкото на Пенчо Славейковъ. Единъ евреинъ, като намѣрилъ Давида – изложилъ го. И въ Библията всички, които четатъ отъ хиляди години, казватъ: „Брей, така да направи, такава подла постѫпка, ужъ избраникъ на Бога“. Казватъ, че е билъ споредъ сърдцето на Господа. Може ли да бѫде такъвъ човѣкъ? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесалъ, има една морална страна. Най-първо изнесалъ престѫплението, нарушението на закона. Следъ това изнася, че той (Давидъ) се разкайва, отива, моли се Давидъ и самъ иска да поправи своята погрѣшка. Та казвамъ: Сега и на Кирилъ Христовъ му остава като Давида – като направилъ погрѣшката, да си поправи погрѣшката. Защото имате сега Пенчо Славейковъ, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нѣмаше красива жена, щѣше да остане живъ. Но понеже имаше красива жена, турятъ го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорятъ. Тукъ често ставатъ спорове, както съ Пенчо Славейковъ. Сега ще извадя поука.

Въ човѣкъ има нѣщо, отъ което не може да се въздържа. Има нѣкои работи, които човѣкъ трѣбва да ги регулира. Понеже (в)асъ (ви) интересува, и насъ ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животътъ за насъ е важенъ дотолкозъ, доколкото може да ни допринесе нѣкакво благо. Мисъльта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото служи за повдигане на нашия умъ. Любовьта за насъ е интересна дотолкозъ, доколкото може да повдигне сърдцето. Значи всичкитѣ нѣща, които насъ ни интересувать, тѣ иматъ отношение къмъ нашето съзнание. Ако ти си пророкъ и трябва да изобличишъ хората за грѣховетѣ, какъ ще направишь? Както стои нѣкой стражарь на пѫтя и казва: „Налѣво, надѣсно“. Българинътъ ще каже: „Що ми заповѣдвашъ, то е моя работа кѫде да вървя“. Той казва, законъ е. Ако ти си въ Америка и ако ти си европеецъ и стражарьтъ ти каже:„Влѣво“ – влѣво трѣбва да идешъ, или ако ти каже: „Вдѣсно“, ако се противишъ, съ дѣсната рѫка ще те удари въ носа. Какво ще се биешъ? Като го погледнешъ – 6 стѫпки високъ човѣкъ, 70 килограма може да вдигне съ едната си рѫка. Ако речешъ да се противишъ – ще те вдигне. Казва да се подчинявашъ на закона. Казвашъ: „Ами свобода нѣма ли?“ Каква свобода? Оттукъ ще минешъ.

Човѣкъ, който не знае да мисли, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да чувствува, не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, не знае какъ да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫдешъ. Въ българитѣ има единъ характеръ, който въ малкитѣ деца съмъ наблюдавалъ. Седятъ две деца и се каратъ. Едното казва: „Я ме удари, че да видишъ азъ какво ще направя“. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдешъ въ нашата махала, ще ти покажа тогава“. Който бие въ тази махала, той бие и въ вашата махала, и тамъ ще те бие. Който не може да се защити тукъ, кѫдето и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направимъ“. Сѫщата логика е: „Въ този не можемъ, че въ другия животъ“. Сега като не може да го направите, и въ другия животъ не може да го направите. „Сега условията сѫ такива – не може да го направимъ, но за въ бѫдеще“. Блажени вѣрующитѣ. Човѣкъ това, което въ даденъ моментъ може да направи – той е силенъ. Никога не оставяйте своитѣ погрѣшки непоправени въ съзнанието. Всѣка погрѣшка, която имате – поправете я. Има погрѣшки, които никой не вижда, тѣхъ поправете. Ония погрѣшки, които всички ги виждатъ, тѣ сѫ на миналото. Има погрѣшки, които сега прави човѣкъ, само той ги знае. Поправете тѣхъ, защото за въ бѫдеще тия погрѣшки ще се увеличатъ. Фламарионъ прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки отъ времето на Христа до наше време подъ сложна лихва. За да се изплати този дългъ, и цѣлата земя да е златна – не може да се плати. Този дългъ той изчислява и трѣбвало 9000 години всѣки часъ да пада по една земя въ банката, за да се изплати дългътъ. Коя е онази банка, която отъ създаването на свѣта може да приема толкова земи и кѫде ще ги тури? Почти такъвъ дългъ не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправишъ погрѣшката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправятъ погрѣшкитѣ, по-добре е. Човѣшката енергия трѣбва да се впрѣгне въ работа. Често грѣшимъ отъ нѣмане какво да правимъ. Да допуснемъ, (че) цѣлъ день стоишъ, само се движишъ. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоишъ на едно мѣсто, ще започнатъ да те болятъ краката. Ако не се упражнява тѣлото, ще се образува въ тебе една застояла кръвь. Тия крака, които не си движилъ, ще се атрофиратъ. Въ туй отношение страданията въ свѣта идатъ, за да избавятъ хората отъ този покой, въ който се намиратъ. Хората страдатъ, (за) да станатъ по-здрави. Казва се, че хора, които страдатъ, сѫ винаги по-здрави отъ хора, които никога не страдатъ. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болесть, умира. Деца, които сѫ боледували, като ги хване нѣкоя тежка болесть – издържатъ. Организмътъ става по-устойчивъ. Тогава, когато организмътъ става по-устойчивъ, задната кость при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които сѫ много страдали, тази кость задъ ухото е по-развита, има една малка издатина. Нѣкой казва: „Много съмъ страдалъ“. Пипне се отзадъ задъ ухото. Запримѣръ: Това поколѣние, при което азъ съмъ дошълъ, тия хора по сърдце сѫ страдали повече, по умъ – по-малко. Когато ти си страдалъ, има мѣсто, дето ти влагашъ. Отъ страданието остава нѣщо, като една основа. Организмътъ става по-издръжливъ. Умъ, който е страдалъ, ималъ препятствия – става по-издръжливъ. Сърдце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това сѫ все препятствия въ живота.

Азъ гледамъ животнитѣ. Котката, запримѣръ, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна ѝ е тази топлина. Но, ако ѝ дадешъ топло ядене, като го бутне – се опари, бие го съ крака, удря го, мисли, че е нѣщо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пакъ се приближи и като го удари два–три пѫти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядешъ“. Не знае, че има една горещина, която е турена въ храната.

Та казвамъ: Ние страдаме. Въ свѣта има единъ огънь, който гори хората. Запримѣръ: Ако нѣкой човѣкъ ви е далъ нѣщо – пари или хлѣбъ – и въ него е вложилъ една лоша мисъль, вие като се наядете съ хлѣба, ще почуствувате мисъльта. Ще почуствувате едно неразположение. Хората въ миналото, които сѫ знаели тия тайни въ природата, тѣ никога не сѫ искали да ядатъ такъвъ хлѣбъ, понеже знаятъ, че въ този хлѣбъ има нѣщо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Нѣкой пѫть нѣкой подаръкъ дадатъ на човѣкъ и той не го иска. Казвамъ: Ние живѣемъ въ свѣта и не всѣко нѣщо може да го буташъ. Азъ съмъ гледалъ нѣкой човѣкъ върви изъ София, дойде до една улица, не минава презъ нея, презъ друга улица ще мине. Той усѣща, че ако мине презъ тази улица, ще изгуби настроение и минава презъ друга улица. Може земнитѣ течения да не съответствуватъ на неговия организъмъ или хората, които живѣятъ на тази улица, тѣхнитѣ мисли не хармониратъ. Като дойде, спре се, погледне на улицата, нѣкой пѫть дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Нѣкой ще каже, че това е суевѣрие. Не, туй е предпазване въ свѣта. Има нѣщо, което предпазва човѣкъ. Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажатъ откѫде да минете и какъ да минете. Станешъ сутринь, ще ти кажатъ какъ да излѣзешъ, кой часъ да излѣзешъ. Всичко туй ще ти кажатъ. Хората сѫ изгубили тия показания, които иматъ. Ние сега туряме единъ новъ порядъкъ. Казвате: „Въ 12 часа ще ядемъ“. 12-тиятъ часъ ние го туряме. Има едно време въ природата, което е опредѣлено отъ природата. Ще ядешъ, когато си гладенъ. Гладътъ е мѣрка за здравето. Ако всинца ядѣхме, когато сме гладни, щѣхме да бѫдемъ по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа туряме за ядене, дошълъ 12 часа и ти ядешъ. Много мѫчно е да се повърнете въ вашата мисъль, казвате сега, че всичко съ вѣра става въ свѣта. Не вѣрата схваща ония закони, които сѫ турени. Съ вѣра – значи ще вървишъ по законитѣ, които Богъ е вложилъ въ свѣта. Има закони, които ангелитѣ сѫ турили, има закони, които хората сѫ турили. Ако вървишъ по законитѣ, които Богъ е турилъ – ще имашъ единъ резултатъ. Ако вървишъ по законитѣ, които ангелитѣ сѫ турили, Стариятъ заветъ е по закона на ангелитѣ. Въ свѣта има закони, турени отъ хората. Въ София има закони, турени отъ хората. Единъ чиновникъ въ 8 часа трѣбва да бѫде на работа. Казвамъ тогава: Защо свѣтътъ е създаденъ? Азъ говоря сега за Божественитѣ закони. Когато говоримъ за възпитанието, то сѣди въ силата на Божественитѣ закони. Най-първо ще се хармонираме, ще туримъ, че умътъ (и) мисъльта да върви по Божиитѣ закони. Никому нищо нѣма да помага. То е частна работа. Ще туримъ нашето сърдце да върви по Божиитѣ закони, ще туримъ и нашата воля да функционира чисто по Божиитѣ закони. Ако започнемъ ние да действуваме по Божиитѣ закони, Господь, който живѣе въ сърдцата, регулира. Като решишъ да живѣешъ по законитѣ на Господа, ако имашъ господарь, на когото служишъ, като те усѣти, че ти вървишъ по Божиитѣ закони, не те счита отговоренъ по своитѣ. Щомъ не вървишъ по Божиитѣ закони, казва: „Моя законъ ще изпълнишъ“. Ти като изпълнявашъ Божия законъ, той знае, че ще изпълнишъ и неговия законъ. Като не изпълнявашъ Божия законъ, казва: „Моя законъ дръжъ“. Нѣма другъ законъ, който да те регулира. Сега нѣкои отъ васъ се спъвате отъ човѣшкитѣ закони, нѣкои отъ васъ се спъвате съ ангелскитѣ закони. Говоря ви за Божественитѣ закони. Започнете съ нѣщо. (Нѣкой) казва: „Бѫди кротъкъ“. Кротъкъ е споредъ Божествения законъ. Ти ще бѫдешъ кротъкъ, когато отвѫтре изучавашъ този законъ. Ще постѫпишъ тъй, както ти го научишъ. Щомъ започнатъ отвънъ да те учатъ какъ да бѫдешъ кротъкъ, то не е Божествено. Казва: „Трѣбва да бѫдешъ кротъкъ“. Кажете: „Върви по Божествения законъ на кротостьта, върви по Божествения законъ на Любовьта, върви по Божествения законъ на Божията Истина“. Истината и тя си има единъ пѫть. Божественъ пѫть, по който тя се проявява. Нѣкой казва: „Искамъ да бѫда свободенъ“. Не може да бѫдемъ свободни, ако всинца не служимъ на Божия законъ. Въ законитѣ на ангелитѣ има ограничения, въ законитѣ на хората има ограничения. Въ Божественитѣ закони има свобода, понеже Неговитѣ закони започватъ добре и свършватъ добре. Ангелскитѣ закони започватъ зле и свършватъ добре. Човѣшкитѣ закони започватъ добре и свършватъ зле. Ние сме обратно на ангелитѣ. Ангелитѣ, понеже започватъ винаги зле и свършватъ добре, затова взематъ хората за образецъ, понеже хората започватъ добре и свършватъ зле, а ангелитѣ започватъ зле и свършватъ добре. Тѣ започватъ оттамъ, дето хората свършватъ, за да свършатъ добре. Иматъ известни съотношения, интереси иматъ. Ако единъ ученикъ влѣзе въ едно училище, дето учительтъ започва зле, ученикътъ трѣбва да започне добре. Учительтъ ще го приеме оттамъ, отдето той е свършилъ. Ако ученикътъ започва добре, той ще бѫде въ хармония съ учителя си, понеже ако учительтъ е лошъ и ученикътъ като е лошъ, и двамата започватъ зле. Не може да мелятъ брашно. Казва:„Ученикътъ трѣбва да бѫде мекъ“. Мекота, значи добре да започнешъ. Лошъ, значи зле да свършишъ. Сега животътъ има ценности отъ онова, което придобиваме… Нѣкой иска да бѫде добъръ, заради хората. Бѫди добъръ, заради себе си. За да бѫда добъръ, ще се ползува моятъ умъ, ще се ползува сърдцето ми, ще се ползува и тѣлото. Добро считамъ това, отъ което най-първо се ползува моятъ умъ. Божествениятъ порядъкъ е добро. Онова, отъ което моето сърдце се ползува, считамъ Божественъ порядъкъ. Божественъ порядъкъ е, отъ което и тѣлото ми се ползува. Казвамъ: Нѣма изключения. Щомъ изпълнявате единъ Божий законъ, вие ще имате подобрение въ ума си, подобрение въ сърдцето си и подобрение въ тѣлото си. Така се лѣкуватъ болеститѣ. Дето нѣкои хора не може да се лѣкуватъ, то е по причина, че не сѫ въ Божествения порядъкъ. Тѣ сѫ често въ човѣшкия порядъкъ. Казва нѣкой: „Ти ме излѣкувай, тогава ще повѣрвамъ“. То е човѣшко. Та казвамъ: Въ Божествения порядъкъ вие ще се ползувате отъ него. Единствениятъ порядъкъ, отъ който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядъкъ. Нѣма защо да ни казватъ хората, вѣрвайте въ Божествения порядъкъ. Нѣма какво да ви разправямъ, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Сега, за да влѣзешъ, трѣбва да се покаешъ, трѣбва да се обърнешъ, трѣбва да се новородишъ. Тѣ сѫ нѣща човѣшки. Ангелска работа е да се обърнешъ и да влѣзешъ въ Божествения порядъкъ. Щомъ обичашъ Господа, ти ще влѣзешъ. Щомъ влѣзешъ въ Божествения порядъкъ, ти ще възлюбишъ Господа съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си сила. То е Божествения порядъкъ. Двата други порядъка сѫ да възлюбишъ ближния си като себе си – човѣшкиятъ порядъкъ. Ангелскиятъ порядъкъ е като възлюбишъ ангелскиятъ порядъкъ, както своя порядъкъ, въ него ще влѣзешъ. Казвамъ: Въ Божествения порядъкъ нѣма какво да изправяшъ. Върви по Божествения порядъкъ. Трѣбва да вървимъ въ Божествения порядъкъ. Като влѣземъ въ Божествения порядъкъ, вече не може да кажемъ: „Азъ стоя по-горе отъ тебе“. И двамата сме пѣвци, азъ ще пѣя и ти ще пѣешъ. Като пѣешъ, зная дали пѣешъ по-добре отъ мене. Азъ зная като пѣя, азъ ли пѣя по-добре или ти пѣешъ (по-добре). И ти знаешъ дали пѣешъ по-добре отъ мене или не. Или и двамата пѣемъ добре. Щомъ добре пѣемъ, акорди има, хармония има. И двамата може да пѣемъ каквато и да е пѣсень. Щомъ не разбираме Божия порядъкъ, има дисхармония. Единиятъ взелъ тона по-долу, дисонансъ има. Прави му се бележка: „Не вземашъ вѣрно тона“. То не е Божественъ порядъкъ. Въ Божествения порядъкъ имаме добритѣ пѣвци. Божествениятъ порядъкъ е – единиятъ пѣе, другиятъ му се радва. Всѣки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглятъ съ грамове. Оставенъ си да вземешъ толкова, колкото искашъ.

Казвамъ: Любовьта, трѣбва да влѣзешъ въ нея, да я възприемашъ, да я дишашъ. Нѣкой казва, че му е дотегналъ живота. Какво има да се говори? Ние не може да влѣземъ въ Божествения порядъкъ, ако тукъ отъ земята не влѣземъ. Оттукъ трѣбва да влѣземъ, за да ни приематъ горе. Ако тукъ сме въ човѣшкия порядъкъ, като заминемъ за другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ човѣшкия порядъкъ. Ако тукъ сме въ ангелския порядъкъ, като идемъ въ другия свѣтъ, пакъ ще бѫдемъ въ ангелския порядъкъ. Ако тукъ сме въ Божествения порядъкъ, и горе ще бѫдемъ при него. Кѫдето си тукъ, и горе ще бѫдешъ на сѫщото мѣсто. Сега, когато правимъ сравнение, нѣкой отъ васъ мислятъ, че сте въ Божествения порядъкъ. Щомъ си въ Божествения порядъкъ, всичкитѣ противоречия въ ума ти, въ сърдцето ти, въ тѣлото ти изчезватъ и излизатъ навънъ. Отвънъ сѫ противоречията, отвѫтре нѣмашъ. Щомъ не си въ Божествения порядъкъ, противоречията сѫ вѫтре, отвънъ нѣма противоречия. Божествениятъ порядъкъ е, който изважда противоречията навънъ. Не че ще се освободишъ съвсемъ, но противоречията ще бѫдатъ отвънъ. Ти отвѫтре ще имашъ единъ импулсъ, който постоянно тече. Ще се радвашъ на живота. Въ Божествения порядъкъ, каквото започнешъ – ще го постигнешъ. Дето казватъ „всичко е постижимо“ – то е въ Божествения порядъкъ. И сила, и знание, и пѣене, и художество, не всичко да изучаваме, но въ даденъ случай ти само се интересувашъ отъ нѣщата. Туй, отъ което се интересувашъ, ти си го постигналъ. Всички цигулари не може да бѫдете, всички челисти не може да бѫдете, всички пианисти не може да бѫдете, но всички пѣвци може да бѫдете. Като станете сутринь, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попѣете. После ще увеличишъ 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цѣлата махала, че пѣешъ. Ти за себе си ще пѣешъ.

/Учительтъ нагласява цигулката/. Изпѣйте „Тѫги, скърби“. /Учительтъ свири тихо/. Туй е сърдцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.

Речешъ да пѣешъ, има известни правила, редъ ограничения. Искашъ да пѣешъ хубаво, мисъльта ти, умътъ ти не е въ съгласие съ сърдцето. Като се съгласятъ човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, човѣкъ пѣе хубаво. Ако не се съгласятъ, има дисонансъ, трѣбва да настрои ларингса. Казвате: „Младитѣ да пѣятъ, не старитѣ“. Ако е за старость, ангелитѣ, които пѣятъ, сѫ на милиони години и пѣятъ. Милиони години живѣятъ и не сѫ остарѣли. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарѣли. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме“. Що сѫ 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мѫчила, 80 пѫти обиколила около слънцето, пъкъ вие сте се уморили. Мязате на онзи анекдотъ, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цѣлъ день орахъ на нивата“. Волътъ и нея носилъ, а тя мисли, че орала. Оралъ волътъ, тя седѣла само на рога отгоре.

Въ Божествения порядъкъ трѣбва да се освободимъ отъ ограниченията. Има известни ограничения, отъ които трѣбва да се освободимъ. Ограничения на миналото. Казвате: „Това не мога“. Ще дойдемъ до единъ порядъкъ да пѣешъ въ себе си. Прави ти нѣкой нѣкое добро. Като се върнешъ въ кѫщи, ще изпѣешъ една пѣсень. Този човѣкъ, който ти е направилъ едно добро, да му изпѣешъ една пѣсень. Той ще те чуе. Ти днесъ не пѣешъ, утре не пѣешъ и така човѣкъ се осакаща. Казва (се): „Пѣйте и възпѣвайте Господа въ сърдцата си“. Като пѣете, никой да ви не слуша. Като пѣете, да ви е приятно. Ти, и чиновникъ като си, може да опредѣлишъ да пѣешъ. Божественото пѣене (е да) нѣма мѣсто, (кѫдето) да не пѣешъ. И въ затвора, като си, може да пѣешъ. И на служба като си, и по пѫтя, навсѣкѫде може да пѣешъ въ себе си. Ти ще чувашъ музиката. Като възприемешъ Божественото, всички мѫчнотии въ живота се разпръсватъ. При Божественото пѣене всички мѫчнотии се топятъ тъй, както снѣгътъ и ледътъ се топятъ при слънчевитѣ лѫчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пѣене. Вие пѣете много добре. Въ Божественото пѣене сте слаби. Въ човѣшкото пѣене сте по-майстори. Тамъ сѫ по-високи тоноветѣ. Въ Божественото пѣене отъ 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засѣгатъ това пѣене. Да се радваме. Въ Божественото пѣене човѣкъ се подмладява. По човѣшки като мислишъ, ти си старъ. По Божественому като мислишъ, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладявашъ. Презъ идущата година човѣкъ пакъ ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява съ хиляди години, колко повече човѣкъ. Изсъхналъ си, то е човѣшко, идната година пакъ се подмладявашъ. Казвамъ: Туй трѣбва да бѫде правило. Като гледашъ тревата, да кажешъ: „И азъ може да се подмладя“. То е вѣчното подмладяване. Вѣчно се обновявайте въ вашата мисъль. Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. Нѣкой пѫть ще ти дадатъ подаръци, които докато пренесешъ отъ едно мѣсто на друго, струва повече, отколкото струватъ самитѣ подаръци.

Следователно: Въ Божествения порядъкъ, което имате въ себе си като станете сутринь, всѣка сутринь правете единъ опитъ да се премахнатъ противоречията. Всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ въ ума, да се премахнатъ. Всичкитѣ противоречия, които сѫществуватъ въ сърдцето, да се премахнатъ. И всички противоречия, които сѫществуватъ вѫтре въ тѣлото, да се премахнатъ. Отвънъ ще ги оставимъ сами по себе си да се разтопятъ. Но вѫтрешнитѣ противоречия ние сме длъжни да ги премахнемъ. То представя работата ни въ живота.

Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратилъ. /Три пѫти/.

ХХ година

23. Лекция на Общия Окултенъ класъ

19 мартъ, 1941 год., Срѣда, 5 ч.с.

Изгрѣвъ, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Прав път". Окултни лекции. Общ окултен клас. XX година (1940–1941). Том II.

Първо издание. София, Издателство „Урания“ и Издателство „АСК-93“, 1998

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

БОЖЕСТВЕНИ ЗАКОНИ

Отче наш

Цветята цъфтяха.

Всичко в живота е постижимо.

Блага дума.

Пишете какво представят противоречията. Значи, щом знаете – можете да ги изправите. Щом човек знае – може да го изправи. Противоречията са една необходимост за прогреса на човечеството.

Имаме огнища. Какво ще бъде състоянието на почвата? Там, дето е горял огън, не може да растат цветята. По единствената причина, понеже огънят е отнел влагата, която е необходима за растенията. Тази местност е суха, безплодна почва. Ако вземете най-лакомите хора след :като са яли, престанали са от яденето, заражда се в тях вътрешно отвращение, не им се яде. Не че имат някаква педагогическа постановка и не искат да ядат, но вътрешно имат отвращение, нямат достатъчно енергия да смелят втората храна. Намират се в една почивка.

Да кажем, (че) някой път вие усещате едно неразположение, но не знаете на какво се дължи неразположението. Гледам в сегашната литература се заяли двама български поети. Единият умрял, отишъл в другия свят. Другият жлъчно се нападат по български. Сега пък другите вземат страната. Единият пише нещо против другия. Онзи написал книга, че онзи сега опетнил името. Написано(то) е резултат на онази мисъл, която (е) минала, тя вече е засегнала другия в онзи свят. Може да се пита кое го е подбудило. Има някоя причина, която го е подбудила. Когато болният плаче, кое го подбужда? -Болестта. Когато бедният постоянно говори, кое го подбужда? -Сиромашията. Певецът, като говори, подбужда го пеенето. Когато някой прави добро, кое го подбужда? Когато някой знае много, кое го подбужда? Се има подбудителна причина, на която той се подчинява.

1941-03-19-05_fig1.png

Казвам: Между тия 6 огнища, някой път може да са самостоятелни, но някой път може да има някоя връзка, но всички тия връзки са различни, не са еднакви. Такава връзка ще произведе един резултат. Връзката СД ще произведе друг резултат. Връзката ДА или АД ще произведе друг, СД ще произведе друг резултат. Запример, ако вие сте пили много вино – ще ви заболи главата. Някой път направете малък опит.

Сварете мляко, че напълнете чашата и турете от съвременното вино. Няма да се мине и половин час и някой от вас ще усетите болка. От какво произтича болката? Можете да пиете чай с вино. Ако се наядете и пиете един чай с вино, нищо няма да ви бъде. Ако стомахът ви е празен и пиете чай с вино, веднага ще се образува една болка вътре. Сега, ако попита някой, той ще обясни, че много сложен химически процес става. Може би с чай и виното да се образуват газове. Става напрежение в стомахът, като се образуват. Може да стане някакъв химически процес, но може и да не става. Фактът е, че някой ще усети болка, на когото стомахът е много деликатен, а някой няма да усети. Ако и двамата направят опита, единият ще го боли коремът, а другият ще каже: „Аз не усетих никаква болка в стомаха”. Тогава ще питате защо единият страда, а другият не страда. То е все същото. Вземете и турете 50 килограма на гърба на детето и турете 50 килограма на гърба на един снажен човек.И двамата ще имат различни опитности. Едно 15-годишно дете, ако му турите 50 килограма на гърба и ако турите 50 килограма на онзи, който може да носи стотина кила, различни ще бъдат вътрешните опитности. На някои от вас кажат една и съща дума. На единия ще произведе едно впечатление, а на другия същата дума произвежда друго впечатление. Една и съща дума произвежда различни впечатления. То зависи от самата чувствителност. Вземете двама души. Единият, на когото ухото е развито, отдалече слуша то тоновете и прави различие. Друг слуша, но не може да прави правилно различие. Казвам: Всичките хора се различават по вътрешното схващане. Това е тъй върху всичките въпроси. За Любовта се говори, но малцина има, (които) разбират какво нещо е Любовта. Те разбират, имат понятие за Любовта, онази Любов, която е основа за живота. Всеки човек без никаква философия и животните разбират какво нещо е Любовта.

Та казвам: Когато човек не върви по правилният път, по онзи, естественият път – образуват се ред :противоречия. Представете си, (че) сега някой (е) следвал в гимназия, но каквото учителите са преподавали – той не е учил. Някои уроци не е учил, някои е учил и през годината някои неща знае, някои не знае. Искат да го изпитват. Той иска да го изпитват за онова, което той знае, не онова, което той не знае. Ако го изпитат за онова, което той знае – минава, че знае. Ония неща, които ги знае – ги знае. Като попадне на онова, което не знае – ще го скъсат, минава, че нищо не е учил. в единия и в другия (случай) нямаме ясна представа за същината на нещата. Някой ученик не може да отговори на въпросите (и) мислят, че не знае. Някой отговаря на въпросите и мислят, че знае всичко. Върху дадените въпроси знае, но много други въпроси има, за които може да го скъсат. Искат от вас да дадете 1 лев. Учителят не може да те скъса за 1 лев. Даваш 1 лев. Не може да те скъсат и за 2 лева. Изваждаш и даваш 2 лева. Не може да те скъсат и за 5 лева. Не може да те скъсат и за 10 лева. Но кажат: „Дай 25 000 лева”, тогава ще те скъсат, не може да го направиш. с 1 лев лесно става и с 100 лева, но 25 000 лева. Някои хора имат 25 000 лева, но на 50 000 лева ще ги скъсат. Все има някои неща, които са невъзможни. Ако е за носене на товар, 1 кило ще го пренесеш. Някои могат да пренесат до 40-50 кила и спират. Даже най-силните спират до 100-150 кила. Някой път човек може да носи тежест много по-голяма, отколкото той тежи.

Казвам: Има един вътрешен закон, който регулира живота и в мислите, и в чувствата, и в постъпките. Човек никога не трябва да харчи повече, отколкото може да приеме, ако иска той да върви в живота си. Човек никога не трябва да мисли повече, отколкото той разбира. Никога не трябва да чувствува повече, отколкото е способно неговото сърце да възприеме. Или пък с волята си не трябва да прави неща, които са извън силите им. Често има християни, които, като се молят, искат, като че заповядват на Господа да оправи целия свят. Казват: „За всички се молим”. Като се молиш за всичките работи, всичките хора оправени ли са? Не са оправени. Даже, ако никак не се молеха, тия хора и без техните молитви работите им щяха да се оправят. Има неща, които стават извън нашата воля. Някой път ние мислим, че сме взели участие. Има някои работи, които като се молиш – ще станат, но и като не се молиш – пак ще станат. Само като се молиш ползуваш се от тях. Онзи, който се е молил за другите, понеже те са нямали нужда от тази молитва, туй, за което той се е молил, ще се върне върху него. в природата никога не вземай това, от което ти нямаш нужда. Това, което ти пращаш, го връщат назад. Казвам: Защо ще го върнат? Не го желаеш, (но) ще го вземеш. Вие разсъждавате по един много обикновен начин. Ще го вземеш вече. Ти имаш цяла каруца. Къде ще го туриш? Ти сега носиш 40 кила на гърба си, 10 души искат да ти дадат по 5 кила подарък.Ти ще приемеш ли? Ти ще се откажеш. Ти носиш 50 или 20 кила на гърба си. Носят ли се на път? Ако ти дадат още, ще се откажеш. Казваш: „Как ще се откажа аз?!” Казвате: „Прати ми в дома”. Този човек това благо само в този път ще ти го даде. в дадения случай не може да го ползуваш. Да го прати по пощата, не може. Същевременно подаръкът не е меродавен за цялата природа. Срещам те на пътя, казвам ти една дума. Върви-м до едно място. Казват: „Те двамата вървят”. Двамата вървят до известно време, случило се паралелно да вървят. Казвате: „Разбирам се с този човек”. Разбирате се донякъде. Какво ще образуват тия двамата? Ще образуват едно шише. Сега трябва да разсъждаваме в сегашния живот, както се срещаме. Ако четете третата глава от Притчите, ще видите колко хубави неща има казани. Тогава това, което е казано, се е прилагало по един начин. Сега се прилага по друг начин. Казва-те: „Яж умерено”. Как се яде умерено? Ако ядеш умерено, ще се претеглиш. Ти тежиш 70 килограма. Математически на 70 килограма каква храна се пада на ден? Или тежиш 40 килограма. На 40 килограма колко храна се пада? Може математически да изчислим колко обяд :се пада. Най-първо ще вземе-м една малка пчела и математически ще изчислим, като претеглим една пчела, каква тежест има (и) ще изчислим какъв обяд :й се пада. Ще претеглим и себе си и тогава ще направим едно съотношение. И съобразно с пчелата ще видим колко храна ни се пада. Правили ли сте вие изчисления колко храна ви се пада на ден, ако вземете пчелата за мярка? Може да вземете един слон. Ако вземете слона, както сега му дават по 70 килограма на ден, ако го оставите в естествено положение, колко ще изяде?

1941-03-19-05_fig2.png

Казвам: Всички вие страдате от пресищане. Вие имате толкова желание, искате да станете знаменит, да ви знае целия свят. Питам: Ако ви знае целия свят, какво ще добиете? Да бъдеш прочут певец, че като пееш – да знаят, че ти пееш хубаво. Ти, за да станеш знаме-нит, на всичките хора трябва да дадеш нещо от себе си. Станеш знаменит, богат, трябва на хората да раздаваш, на хората пари. Тогава ще станеш знаменит. Ако ти на тия хора им разправяш колко милиони имаш, колко слуги имаш, ни най-малко няма да станеш знаменит. Всички тия хора ще те считат (за) един човек, който обича да се хвали – тщеславен е. Като ходиш да раздаваш парите си, ще помислят хората, че ти си добродетелен, ще се прославиш. Искаш да се прославиш, че си най-силният човек.Тогава пак трябва да раздадеш от своята сила. Ще ходиш да се бориш. Дан Колов, който ходи да се бори навсякъде, какво стана с него? Умориха го.

Казвам: Всеки един от вас живее в един кръг, в кръга, който Бог ви е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Това не прави”. Много се коригираме. Казвате: „Еди-кой си как постъпи”. Не ме занимава, то е негова работа. Ама той тъй писал – негова работа е. Писал – писал. Ама той не трябваше тъй да пише – че то е негова работа. Не трябваше. Има ред :и порядък.Защо ще ме занимавате сега? Гледам ги тия статии ми попаднаха. Защитават се. Портретите им, като погледнах – търколило се гърнето, намерило се капачето. Портретът на Кирил Христов и на Пенчо Славейков. Това са експлозиви. Туй, което Кирил Христов направил – направил го. Не го направил съзнателно. Една бомба напълнил, като бутнал капсулата. Като гледам лицето, един личен елемент има в него. Онзи го измъчвал Пенчо Славейков мачкал го, не му давал да се прояви. Като учител минавал и онзи и сега не може да забрави онази обида. Мислите, че положението на Давид е по-добро, отколкото на Пенчо Славейков. Един евреин, като намерил Давид – изложил го. И в Библията всички, които четат от хиляди години, казват: „Брей, така да направи, такава подла постъпка, уж избраник на Бога”. Казват, че е бил според :сърцето на Господа. Може ли да бъде такъв човек? Ние виждаме, (че) онзи, който изнесъл, има една морална страна. Най-първо изнесъл престъплението, нарушението на закона. След :това изнася, че той (Давид) се разкайва, отива, моли се Давид :и сам иска да поправи своята погрешка. Та казвам: Сега и на Кирил Христов му остава като Давид – като направил погрешката, да си поправи погрешката. Защото имате сега Пенчо Славейков, като жената на Урий, красива жена била. Той, ако нямаше красива жена, щеше да остане жив. Но понеже имаше красива жена, турят го на бойното поле, (за) да остане жена му свободна. Сега поезията е тази жена. И двамата поети спорят. Тук често стават спорове, както с Пенчо Славейков. Сега ще извадя поука.

В човек(а) има нещо, от което не може да се въздържа. Има някои работи, които човек трябва да ги регулира. Понеже (в)ас (ви) интересува, и нас ни интересува. Сега, когато се говори за живота, животът за нас е важен дотолкоз, доколкото може да ни допринесе някакво благо. Мисълта за нас е интересна дотолкоз, доколкото служи за повдигане на нашия ум. Любовта за нас е интересна дотолкоз, доколкото може да повдигне сърцето. Значи всичките неща, които нас ни интересуват, те имат отношение към нашето съзнание. Ако ти си пророк и трябва да изобличиш хората за греховете, как ще направиш? Както стои някой стражар на пътя и казва: „Наляво, надясно”. Българинът ще каже: „Що ми заповядваш, то е моя работа къде да вървя”. Той казва, закон е. Ако ти си в Америка и ако ти си европеец и стражарят ти каже:“Вляво” – вляво трябва да идеш, или ако ти каже: „Вдясно”, ако се противиш, с дясната ръка ще те удари в носа. Какво ще се биеш? Като го погледнеш – 6 стъпки висок човек, 70 килограма може да вдигне с едната си ръка. Ако речеш да се противиш – ще те вдигне. Казва да се подчиняваш на закона. Казваш: „Ами свобода няма ли?” Каква свобода? Оттук ще минеш.

Човек, който не знае да мисли, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да чувствува, не може да бъде свободен. Човек, който не знае как да постъпва, не знае как да бъде силен. Силен трябва да бъдеш. в българите има един характер, който в малките деца съм наблюдавал. Седят две деца и се карат. Едното казва: „Я ме удари, че да видиш аз какво ще направя”. Онова е по-смело и като го удари другото, започва да плаче и казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще ти покажа тогава”. Който бие в тази махала, той бие и във вашата махала, и там ще те бие. Който не може да се защити тук, където и да е – не може да се защити. Често казвате: „Туй сега не може да го направим”. Същата логика е: „В този не можем, че в другия живот”. Сега като не може да го направите, и в другия живот не може да го направите. “Сега условията са такива – не може да го направим, но за в бъдеще”. Блажени верующите. Човек това, което в даден момент може да направи – той е силен. Никога не оставяйте своите погрешки непоправени в съзнанието. Всяка погрешка, която имате – поправете я. Има погрешки, които никой не вижда, тях поправете. Ония погрешки, които всички ги виждат, те са на миналото. Има погрешки, които сега прави човек, само той ги знае. Поправете тях, защото за в бъдеще тия погрешки ще се увеличат. Фламарион прави едно малко изчисление. Туря 25 стотинки от времето на Христа до наше време под :сложна лихва. За да се изплати този дълг, и цялата земя да е златна – не може да се плати. Този дълг той изчислява и трябвало 9000 години всеки час да пада по една земя в банката, за да се изплати дългът. Коя е онази банка, която от създаването на света може да приема толкова земи и къде ще ги тури? Почти такъв дълг не може да се изплати. Природата никога не остава за 2000 години ти да не си изправиш погрешката, защото тя е непоправима. Колкото по-лесно се поправят погрешките, по-добре е. Човешката енергия трябва да се впрегне в работа. Често грешим от нямане какво да правим. Да допуснем, (че) цял ден стоиш, само се движиш. Приятно ти е. Но 5, 10, 20, 30 години, ако стоиш на едно място, ще започнат да те болят краката. Ако не се упражнява тялото, ще се образува в тебе една застояла кръв. Тия крака, които не си движил, ще се атрофират*. в туй отношение страданията в света идат, за да избавят хората от този покой, в който се намират. Хората страдат, (за) да станат по-здрави. Казва се, че хора, които страдат, са винаги по-здрави от хора, които никога не страдат. Ако едно дете никога не е боледувало, хване го болест, умира. Деца, които са боледували, като ги хване някоя тежка болест – издържат. Организмът става по-устойчив. Тогава, когато организмът става по-устойчив, задната кост при ухото се развива и става по-изпъкнала. Хора, които са много страдали, тази кост зад :ухото е по-развита, има една малка издатина. Някой казва: „Много съм страдал”. Пипне се отзад :зад :ухото. Запример: Това поколение, при което аз съм дошъл, тия хора по сърце са страдали повече, по ум – по-малко. Когато ти си страдал, има място, дето ти влагаш. От страданието остава нещо, като една основа. Организмът става по-издръжлив. Ум, който е страдал, имал препятствия – става по-издръжлив. Сърце, което е страдало – става по-издръжливо. И воля, която е страдала – става по-издръжлива. Това са все препятствия в живота.

Аз гледам животните. Котката, запример, не обича да яде топло. Тя яде топли мишки, приятна й е тази топлина. Но, ако й дадеш топло ядене, като го бутне – се опари, бие го с крака, удря го, мисли, че е нещо живо, което я е ухапало. Отдалечи се, пак се приближи и като го удари два-три пъти, тя мисли, казва: „Най-после може да го ядеш”. Не знае, че има една горещина, която е турена в храната.

Та казвам: Ние страдаме. В света има един огън, който гори хората. Запример: Ако някой човек ви е дал нещо – пари или хляб – и в него е вложил една лоша мисъл, вие като се наядете с хляба, ще почувствувате мисълта. Ще почувствувате едно неразположение. Хората в миналото, които са знаели тия тайни в природата, те никога не са искали да ядат такъв хляб, понеже знаят, че в този хляб има нещо вложено, което не е приятно, не е хубаво. Някой път някой подарък дадат на човек и той не го иска. Казвам: Ние живеем в света и не всяко нещо може да го буташ. Аз съм гледал някой човек върви из София, дойде до една улица, не минава през нея, през друга улица ще мине. Той усеща, че ако мине през тази улица, ще изгуби настроение и минава през друга улица. Може земните течения да не съответствуват на неговия организъм или хората, които живеят на тази улица, техните мисли не хармонират. Като дойде, спре се, погледне на улицата, някой път дойде, спре се, погледне и трета улица ще вземе. Някой ще каже, че това е суеверие. Не, туй е предпазване в света. Има нещо, което предпазва човек.Ако вие всички слушате вашето радио, ще ви кажат откъде да минете и как да минете. Станеш сутрин, ще ти кажат как да излезеш, кой час да излезеш. Всичко туй ще ти кажат. Хората са изгубили тия показания, които имат. Ние сега основаваме един нов порядък. Казвате: „В 12 часа ще ядем”. 12-тият час ние го определяме. Има едно време в природата, което е определено от природата. Ще ядеш, когато си гладен. Гладът е мярка за здравето. Ако всинца ядяхме, когато сме гладни, щяхме да бъдем по-здрави, отколкото сега. Понеже 12 часа определяме за ядене, дошъл 12 часа и ти ядеш. Много мъчно е да се върнете във вашата мисъл, казвате сега, че всичко с вяра става в света. Не вярата схваща ония закони, които са дадени. С вяра – значи ще вървиш по законите, които Бог е вложил в света. Има закони, които ангелите са дали, има закони, които хората са създали. Ако вървиш по законите, които Бог е дал – ще имаш един резултат. Ако вървиш по законите, които ангелите са дали, Старият завет е по закона на ангелите. В света има закони, създадени от хората. В София има закони, създадени от хората. Един чиновник в 8 часа трябва да бъде на работа. Казвам тогава: Защо светът е създаден? Аз говоря сега за Божествените закони. Когато говорим за възпитанието, то седи в силата на Божествените закони. Най-първо ще се хармонираме, ще приемем, че умът (и) мисълта (да) върви(ят) по Божиите закони. Никому нищо няма да помага. То е частна работа. Ще заставим нашето сърце да върви по Божиите закони, ще заставим и нашата воля да функционира чисто по Божиите закони. Ако започнем ние да действуваме по Божиите закони, Господ, който живее в сърцата, регулира. Като решиш да живееш по законите на Господа, ако имаш господар, на когото служиш, като те усети, че ти вървиш по Божиите закони, не те счита отговорен по своите. Щом не вървиш по Божиите закони, казва: „Моя закон ще изпълниш”. Ти като изпълняваш Божия закон, той знае, че ще изпълниш и неговия закон. Като не изпълняваш Божия закон, казва: „Моя закон дръж”. Няма друг закон, който да те регулира. Сега някои от вас се спъвате от човешките закони, някои от вас се спъвате с ангелските закони. Говоря ви за Божествените закони. Започнете с нещо. (Някой) казва: „Бъди кротък”. Кротък е според :Божествения закон. Ти ще бъдеш кротък, когато отвътре изучаваш този закон. Ще постъпиш тъй, както ти го научиш. Щом започнат отвън да те учат как да бъдеш кротък, то не е Божествено. Казва: „Трябва да бъдеш кротък”. Кажете: „Върви по Божествения закон на кротостта, върви по Божествения закон на Любовта, върви по Божествения закон на Божията Истина”. Истината и тя си има един път. Божествен път, по който тя се проявява. Някой казва: „Искам да бъда свободен”. Не може да бъдем свободни, ако всинца не служим на Божия закон. в законите на ангелите има ограничения, в законите на хората има ограничения. в Божествените закони има свобода, понеже Неговите закони за-почват добре и свършват добре. Ангелските закони започва-т зле и свършват добре. Човешките закони започват добре и свършват зле. Ние сме обратно на ангелите. Ангелите, понеже започват винаги зле и свършват добре, затова вземат хората за образец, понеже хората започват добре и свършват зле, а ангелите започват зле и свършват добре. Те започват оттам, дето хората свършват, за да свършат добре. Имат известни съотношения, интереси имат. Ако един ученик влезе в едно училище, дето учителят започва зле, ученикът трябва да започне добре. Учителят ще го приеме оттам, отдето той е свършил. Ако ученикът започва добре, той ще бъде в хармония с учителя си, понеже ако учителят е лош и ученикът като е лош, и двамата започват зле. Не може да мелят брашно. Казва: “Ученикът трябва да бъде мек”. Мекота, значи добре да започнеш. Лош, значи зле да свършиш. Сега животът има ценности от онова, което придобиваме... Някой иска да бъде добър, заради хората. Бъди добър, заради себе си. За да бъда добър, ще се ползува моят ум, ще се ползува сърцето ми, ще се ползува и тялото. Добро считам това, от което най-първо се ползува моят ум. Божественият порядък е добро. Онова, от което моето сърце се ползува, считам Божествен порядък.Божествен порядък е, от което и тялото ми се ползува. Казвам: Няма изключения. Щом изпълнявате един Божий закон, вие ще имате подобрение в ума си, подобрение в сърцето си и подобрение в тялото си. Така се лекуват болестите. Дето някои хора не може да се лекуват, то е по причина, че не са в Божествения порядък.Те са често в човешкия порядък.Казва някой: „Ти ме излекувай, тогава ще повярвам”. То е човешко. Та казвам: в Божествения порядък вие ще се ползувате от него. Единственият порядък, от който еднакво може да се ползуваме, то е Божествения порядък. Няма защо да ни казват хората, вярвайте в Божествения порядък. Няма какво да ви разправям, влезте в Божествения порядък. Сега, за да везеш, трябва да се покаеш, трябва да се обърнеш, трябва да се новородиш. Те са неща човешки. Ангелска работа е да се обърнеш и да влезеш в Божествения порядък.Щом обичаш Господа, ти ще везеш. Щом влезеш в Божествения порядък, ти ще възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила. То е Божествения порядък.Двата други порядъка са да възлюбиш ближния си като себе си – човешкият порядък.Ангелският порядък е като възлюбиш ангелският порядък, както своя порядък, в него ще влезеш. Казвам: в Божествения порядък няма какво да изправяш. Върви по Божествения порядък. Трябва да вървим в Божествения порядък.Като влезем в Божествения порядък, вече не може да кажем: „Аз стоя по-горе от тебе”. И двамата сме певци, аз ще пея и ти ще пееш. Като пееш, зная дали пееш по-добре от мене. Аз зная като пея, аз ли пея по-добре или ти пееш (по-добре). И ти знаеш дали пееш по-добре от мене или не. Или и двамата пеем добре. Щом добре пеем, акорди има, хармония има. И двамата може да пеем каквато и да е песен. Щом не разбираме Божия порядък, има дисхармония. Единият взел тона по-долу, дисонанс* има. Прави му се бележка: „Не вземаш вярно тона”. То не е Божествен порядък.в Божествения порядък имаме добрите певци. Божественият порядък е – единият пее, другият му се радва. Всеки се радва на въздуха, понеже има свобода да вземе толкова, колкото иска, не му го претеглят с грамове. Оставен си да вземеш толкова, колкото искаш.

Казвам: Любовта, трябва да влезеш в нея, да я въз-приемаш, да я дишаш. Някой казва, че му е дотегнал живота. Какво има да се говори? Ние не може да влезем в Божествения порядък, ако тук от земята не влезем. Оттук трябва да влезем, за да ни приемат горе. Ако тук сме в човешкия порядък, като заминем за другия свят, пак ще бъдем в човешкия порядък.Ако тук сме в ангелския порядък, като идем в другия свят, пак ще бъдем в ангелския порядък.Ако тук сме в Божествения порядък, и горе ще бъдем при него. Където си тук, и горе ще бъдеш на същото място. Сега, когато правим сравнение, някой от вас мислят, че сте в Божествения порядък.Щом си в Божествения порядък, всичките противоречия в ума ти, в сърцето ти, в тялото ти изчезват и излизат навън. Отвън са противоречията, отвътре нямаш. Щом не си в Божествения порядък, противоречията са вътре, отвън няма противоречия. Божественият порядък е, който изважда противоречията навън. Не че ще се освободиш съвсем, но противоречията ще бъдат отвън. Ти отвътре ще имаш един импулс, който постоянно тече. Ще се радваш на живота. в Божествения порядък, каквото започнеш – ще го постигнеш. Дето казват “всичко е постижимо” -то е в Божествения порядък.И сила, и знание, и пеене, и художество, не всичко да изучаваме, но в даден случай ти само се интересуваш от нещата. Туй, от което се интересуваш, ти си го постигнал. Всички цигулари не може да бъдете, всички челисти не може да бъдете, всички пианисти не може да бъдете, но всички певци може да бъдете. Като станете сутрин, млади и стари, най-малко поне 5 минути ще си попеете. После ще увеличиш 10 минути. 15 минути е достатъчно. Не да те чува цялата махала, че пееш. Ти за себе си ще пееш.

/Учителят нагласява цигулката/. Изпейте “Тъги, скърби”. /Учителят свири тихо/. Туй е сърцето. /Свири силно/. Това е волята. Волята е малко груба.

Речеш да пееш, има известни правила, ред :ограничения. Искаш да пееш хубаво, мисълта ти, умът ти не е в съгласие със сърцето. Като се съгласят човешката воля, човешкото сърце и човешкият ум, човек пее хубаво. Ако не се съгласят, има дисонанс*, трябва да настрои ларингса*. Казвате: „Младите да пеят, не старите”. Ако е за старост, ангелите, които пеят, са на милиони години и пеят. Милиони години живеят и не са остарели. Вие на 50, на 80 години (сте) и мислите, че сте остарели. Като сте на 80 години, казвате: „Стари сме”. Що са 80 години? Вие не сте работили. 80 години земята се е мъчила, 80 пъти обиколила около слънцето, пък вие сте се уморили. Мязате* на онзи анекдот, дето мухата се качила на рога на вола и казала: „Цял ден орах на нивата”. Волът и нея носил, а тя мисли, че орала. Орал волът, тя седяла само на рога отгоре.

В Божествения порядък трябва да се освободим от ограниченията. Има известни ограничения, от които трябва да се освободим. Ограничения на миналото. Казвате:”Това не мога”. Ще дойдем до един порядък да пееш в себе си. Прави ти някой някое добро. Като се върнеш в къщи, ще изпееш една песен. Този човек, който ти е направил едно добро, да му изпееш една песен. Той ще те чуе. Ти днес не пееш, утре не пееш и така човек се осакатява. Казва (се): ”Пейте и възпявайте Господа в сърцата си”. Като пеете, никой да ви не слуша. Като пеете, да ви е приятно. Ти, и чиновник като си, може да определиш да пееш. Божественото пеене (е да) няма място, (където) да не пееш. И в затвора, като си, може да пееш. И на служба като си, и по пътя, навсякъде може да пееш в себе си. Ти ще чуваш музиката. Като възприемеш Божественото, всички мъчнотии в живота се разпръсват. При Божественото пеене всички мъчнотии се топят тъй, както снегът и ледът се топят при слънчевите лъчи. Сега ви говоря не за това, обикновеното пеене. Вие пеете много добре. В Божественото пеене сте слаби. В човешкото пеене сте по-майстори. Там са по-високи тоновете. В Божественото пеене от 4-тата октава е нагоре. Затуй хората не засягат това пеене. Да се радваме. В Божественото пеене човек се подмладява. По човешки като мислиш, ти си стар. По Божественому като мислиш, тъй както тревата се подмладява, и ти се подмладяваш. През идущата година човек пак ще се подмлади. Ако една трева може да се подмладява с хиляди години, колко повече човек. Изсъхнал си, то е човешко, идната година пак се подмладяваш. Казвам: Туй трябва да бъде правило. Като гледаш тревата, да кажеш: ”И аз може да се подмладя”. То е вечното подмладяване. Вечно се обновявайте в вашата мисъл. Не мислете:”Ние сме остарели”. Ако сте остарели, аз ще ви питам колко знание имате. Щом сте стари, всичко трябва да знаете. Щом сте стари, трябва да сте били в рая, трябва да сте гледали как Адам обработва, понеже старите са по-стари от Адам. Адам е червеният човек. Вие, старите, сте преди Ада-ма. Старият човек преди Адам е бил. Адам е от новите, червеният човек е. От червеният човек ние страдаме. Той е ненаситен. Иска много да яде, много да пие, много неща да има. Всичкото много не му е потребно. Някой път ще ти дадат подаръци, които докато пренесеш от едно място на друго, струва повече, отколкото струват самите подаръци.

Следователно: В Божествения порядък, което имате в себе си като станете сутрин, всяка сутрин правете един опит да се премахнат противоречията. Всичките противоречия, които съществуват в ума, да се премахнат. Всичките противоречия, които съществуват в сърцето, да се премахнат. И всички противоречия, които съществуват вътре в тялото, да се премахнат. Отвън ще ги оставим сами по себе си да се разтопят. Но вътрешните противоречия ние сме длъжни да ги премахнем. То представя работата ни в живота.

ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ИЗПРАТИЛ. /Три пъти/.

23 Лекция на Общия Окултен клас

19 март, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. , Изгрев, София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...