Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_06_22 Добрият живот22 юни 1938 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 19:52

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Добрият живот

Отче наш.

Изпейте: „Блага дума на устата“.

Имате ли тема зададена? – /Не./

Пишете върху темата: „Основи на здравето“.

Всеки човек трябва да се учи да мисли. Туй се отнася до учениците. По какво се отличава изтока и по какво се отличава запада? От изтока слънцето изгрява, а в запад слънцето залязва. Две точки са това. Като правите сравнение в живота, казвате: „Човек трябва да знае своя изток.“ Там, откъдето слънцето изгрява. Той трябва да знае и своя запад, там, дето слънцето залязва. Или вие искате да бъдете сполучливи във вашия живот. Всяка сполука, това е вашия изток. Всяка загуба е вашия запад. При изтока си, когато слънцето изгрява, ще ви застави да идете на работа. Когато залязва, ще ви накара да се върнете в къщи.

В религиозният живот по какво се отличават религиозните хора? Казвате: „Светски човек“ и „религиозен човек“. В религиозният човек се е събудило един вид чувства. В светският – друг вид чувства. В младите хора има особени чувства, които са събудени, а в старите хора има други чувства, които се събуждат. Когато в младият се събудят младите чувства, той става млад. Когато в старият се събуждат старите чувства, той става стар. Когато в ученолюбивият се събудят учените чувства, той става учен. Когато в невежият се събудят невежите чувства, той става невежа. Да кажем, вие сте даровит, имате хубав глас, но не искате да пеете. Купувате си един билет от българската лотария или от друга някоя лотария. Българската лотария има един милион печалба. Вие мислите, като си купите билета, непременно единият милион ще ви се падне. Седите и си въобразявате целия ден. Мислите, че милиона ще дойде.




Публикувано изображение
Фиг. 1


На каква мяза туй, което начертах? /Фиг. 1./ То мяза на една чаша, която е обърната надолу, на която водата е изсипана. Но в моя ум, това представя човешката мисляща способност. Вие като си купите тоя билет, вие сте в основата на човека. Тук са очите на човека. Действува във вас луната. Вие сте месечинов човек. Седиш и очакваш отнякъде да дойде щастието, да дойде късметът отнякъде. Тебе ти влияе месечината. Казвам: Колко късметлия може да бъдеш? Толкоз, колкото при месечината може да узрее житото, толкоз ще бъдеш късметлия. За да бъдеш късметлия, трябва да дойде втората линия. Тук иде Меркурий /2/. То е практическото училище. После, иде третата линия, или Венерините чувства трябва да дойдат /3/. Най-после Слънцето дойде /4/. Аз наричам Слънце туй, разумното у човека, което съединява чувствата, което стимулира. Първата линия е на месечината, втората е на Меркурий, третата на Венера, и четвъртата на Слънцето. Имате тогава сполука в живота. Сполуката иде в четирите линии. Това е кварта. Какво ще разберете вие от кварта? В музиката ще видите в квартата – от една нота ще прескочите на четвъртата, четвъртия тон ще вземете. Значи, в даденият случай, 4 има съвсем друго значение. Върху някои неща, ако вие не разсъждавате, вие не можете да постигнете целта, към която се стремите. Някои разсъждават и вие търсите причината на нещата. И след като имате една несполука, вие започвате да мислите. Питали ли сте се някой път, като си вземете билет, защо не ви се пада? Вие трябва да изучавате закона. Пътят, по който вървят числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Но туй е наше разбиране, туй е разбиране на бялата раса. Ако дойдете в семитите, те започват от обратната посока, отдясно наляво: 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1. Тези хора имат две различни точки. Ако вие отдясно наляво отивате, вие сте човек, който отгоре слизате. Ако отляво надясно отивате, вие ще бъдете човек, който отдолу нагоре отива. Ако вие живеете като един семит, вие инволюирате, слизате от горе на долу. Ако аз ви намеря да пишете по този начин, втория, зная, че някога вие сте били богат човек, разполагали сте с много средства, баща ви бил имотен. Вие седите и не работите. Казвате: „Баща ми е богат. Оттук ще взема на заем, оттам“, вие разчитате на тях. А ако сте от първите, вие разчитате на себе си. Казвате: „Я да се опретна, имам сили и способности“. Ще започнете да работите. Тогава казвам: Онзи, който започва по този начин – отляво надясно, може да успее много повече, от колкото онзи, който започва отдясно наляво. Човек, който започва отляво надясно, винаги печели повече, отколкото онзи, който започва отдясно наляво. Може да кажем: Какво са създали онези раси – китайците, асирийците, вавилонците? Семитите какво създадоха в света? А китайците пишат отгоре надолу. Семитите отдясно наляво. Бялата раса пише отляво надясно. Значи, сегашната култура се дължи на бялата раса. Бялата раса има по-голяма разумност, по-големи разбирания. А в бялата раса, те има да се освободят от ония криви чувства и от ония криви заблуждения, които те наследиха от своите учители – семитите, асирийците. Понякой път и те правят погрешки. Аз съм гледал, дойде някой стар човек и казва: „Едно време този трап го прескачах, пак ще го прескоча“. Засили се и хоп, в трапа. Сега къде е погрешката на стария човек? Погрешката на стария човек седи в това: Младият като отива, в него желанието е толкоз силно, че на оня край се намират черешите, той отива за череши и в него толкова силно желание има да яде череши, че туй желание го хвърля на онзи край и прескача трапа. Старият пада вътре, понеже започва да разсъждава: „Дали ще мога да прескоча трапа или не“. Щом започнеш да разсъждаваш дали може да прескочиш трапа или не, 50% ще влезеш вътре. Щом вие започвате да разсъждавате дали сте религиозен човек, 50% вие сте изгубили вашата религиозност. Вие казвате: „Трябва да станем по-добри“. Същият закон е щом започнеш да мислиш, че ще станеш по-добър. Много пъти много музиканти и художници, всички губят затова, че те искат да станат повече от това, което са. Човек не може да бъде повече от това, което Бог е вложил в него. Още като видя лицето, лицето определя височината на цялото тяло. Широчината на носа определя широчината на раменете. Кривата линия на носа определя каква ще бъде вашата активност. Вашият нос има една линия, която определя доколко сте активни. Вие искате от един човек да бъде работлив. Погледнете носа му. Носът ще (го) покаже такъв, какъвто вие очаквате. Вие ще се проявите такъв, какъвто сте. Вие ще кажете: „Аз очаквах от него“. Ти очакваш от своето гледище, ти виждаш какво може да направи. Вземете една спармацетова свещ. Ако тя е направена от едно непочистено вещество, като я запалите, ще има повече дим. Вие знаете, едно време имаше такива газеничета. Щом се остави да гори едно газениче в къщи, сутринта като станеш, като си изчистиш носа, всичко е черно. И като влезеш, цялата къща се е вмирисала от газеничето. Сега има голям прогрес. Електрическата свещ има съвсем друго горение. На някои от вас религиозните чувства са газеничета. В религиозно отношение някои от вас си служат с газеничета и постоянно излиза черно от носа ви. Туй показва, че горението във вас не е правилно. Та казвам: Възможностите сега във вас какви са? Вие се надявате както казал баща ви. Баща ви казал: „Синко, аз ще оставя всичко на тебе“. Ние се самоизлъгваме. Бащите са умни хора. Бащата никога не оставя своето имане на своя несретен син. Мислете хубаво. Бог никога не оставя своите блага на своите несретни синове. Всеки може да направи тази погрешка, но ако вие се учите, ако вие имате добро желание да работите, ще ви даде Господ нещо, но основните работи ще ви даде с който ще се занимавате. Туй, за което копнеете, няма да го постигнете. Някои от вас сега седите и казвате: „Дали аз като вярвам има Господ“. Аз го виждам това във вашето подсъзнание. Дали в туй, което аз вярвам, или не. Аз често проверявам дали добре пея. Не ходя да питам никого. Карат се двама души, аз отивам да си тананикам. Пея си и те престават да се карат. Ако аз пея и те продължават да се карат, аз казвам: Не съм добър певец. Когато двама души се бият, аз се опитвам дали съм добър певец или не. Защо? Аз използувам този случай. Хубаво, туй сравнение какво ще ви допринесе?

Запример, вие като станете сутрин, с коя дума започвате? Коя дума произнасяте? Запример тази сутрин като станахте, какво ви дойде на ума? Ако ви е дошло някоя дума с „Л“, или с „М“, или с „Ж“, или с „Н“, с „Р“, със „С“, с „О“, с „А“. Постиженията през този ден ще бъдат различни. Те са философски разсъждения. Нещата не са тъй празни. Запример, седя аз и разговарям се. Говоря ви върху пеенето, върху неговата сила. Но, ако започна да ви пея, от моето пеене ще имате друго схващане. Когато ви говоря за музиката, ще имате съвсем друго схващане. Аз сега искам да ви говоря за религия. Но никога не можа да ви предам туй, което ви говоря, ако аз сам не го чувствувам. Никога не може да предадете, това, което сами не чувствувате. Досега някои са ме питали: „По кой начин ще познаеме дали имаме Любов към Бога или не?“ То се познава. Човек трябва да има голяма вяра. Доброто се познава по Любовта. Онзи, когото вие обичате, вие никога не се съмнявате в него. Човек, който ви обича, никога не може да ви направи пакост. Ако ви направи пакост, моментално ще я изправи, веднага ще я изправи. Пък онези, които не ви обичат, оставят работите неоправени. Аз различавам следното: Когато човек обича Бога, той започва да живее добре. Той е добър към себе си. В него има един стремеж. Човек, който се е влюбил в Бога, започва да живее добре, започва да мисли добре, започва да чувствува добре и започва да постъпва добре. Във всичките си отношения той е изправен. Онзи, който обича Бога и като музикант успява. Онзи, който обича Бога и като художник успява. Онзи, който обича Бога и като търговец успява. Майка, която обича Бога и като майка успява. Баща, който обича Бога, като баща успява. Всички успяват, които обичат Бога. Всички, които не успяват, Любовта им към Бога не е положителна величина. Вие ще питате: „Защо е така?“ Аз може да ви отговоря с един контраст: Защото не може да бъде другояче. Това не е философия. Така е, понеже вие се движите към светлината. Следователно, Бог е една светлина надалече. Колкото вие се приближавате към Него, светлината се увеличава. Всички неща стават ясни. Вие виждате какво е тяхното предназначение. Колкото вие се отдалечавате, нещата стават неясни. Следователно, дайте на един човек в тъмното, ако дам на 10 души, които имат хубаво зрение да вдяват конец в тъмното, колко души ще вдянат? Някои са майстори, даже в тъмното като вземат конеца, вдяват. А другите, конеца отива нагоре, надолу, не може по никой начин да влезе.

Та казвам: Мнозина от вас държите една посока. Вие се отдалечавате от Бога, вместо да се приближавате. Вие ще ме запитате защо се отдалечавате. Защото има мъгла около вас. Вие сте изгубили четирите основни точки на вашите схващания и сте следователно в една мъгла. Ако нямаш компас, не може да знаеш накъде е изток, запад и тогава ще започнеш да се луташ. Преди две години една наша голяма група отиде горе на езерото Бъбрека. Там на извора седяха и падна голяма мъгла. Една група от 30–40 души тръгнаха за София, ние ги изпратихме донякъде. И като се върнахме, седим при извора. Всички мислят: „Къде ли отидоха?“ Сигурно, казват са минали хижата. По едно време гледам, срещам един човек, после една голяма група. Мислят, че иде нова група от София, а пък те същите, които тръгнаха за София. Като ходили, ходили, пак дойдоха при нас. Тогава с тях слязохме на лагера да вземат старият път и да идат за София. Понеже мъглата е голяма, изгубиха пътя, изгубиха четирите точки на своите схващания. Казвам: Чудно нещо, София да не намерят. В дадения случай, това са нашите стари погрешки. Когато един човек не отива към Бога, винаги се вплита в своите стари погрешки. Всеки един от вас ще знае, че щом се връща в своите стари погрешки, мъгла има. Той не отива към целта, която има предвид, но се връща. Какво се изисква в даденият случай? Мъглата може да се вдигне само при условие, че дойде силно течение. Вятърът трябва да я разхвърли. В човека трябва да дойде неговата мисъл. Да започне да мисли. Всички трябва да започнете да мислите. Казвате: „Сериозна работа!“ Каква дума може да турите? С коя българска дума може да се замести? А, брат Белев, ти си лингвист, намерете я тази дума, с която може да започнете. Питам: В човека Любовта ли се роди по-напред и после думата „Любов“, или по-напред „Любов“, че Любовта дойде. Сега се пита: Светлината ли беше по-напред, че очите дойдоха после, или първо бяха очите, че после дойде светлината. Светлината съществува преди очите. Очите отпосле се образуваха като едно средство.

Та казвам: Наука трябва да развива зрението. Ако си музикант, трябва да развиваш слуха. Ако си човек на етиката, трябва да развиваш носа. Ако си човек на Любовта, трябва да развиваш езика. Ако си човек на Правдата, трябва да развиваш осезанието, да чувствуваш. Ние трябва да възстановим чувствителността. Осезанието във всичките хора не е нормално. В някои вкусът, в някои слухът, у някои обонянието, а у някои зрението не е нормално. Вие видите нещо и казвате: „Това е грозно, онова е грозно“. Има някои неща, които внасят във вас страх. То е вашето зрение. Вие имате една опитност. Вас ви е страх от змии. Ако вие видите змия, вие побягвате от нея. Като види някой змия, нему му е приятно, той ще иде да я лови. Ако някой щъркел види змия, дойде до някоя змия, ще я хване, ще я понесе, казва: „Намерих нещо за ядене“. Ти бягаш, а щъркелът като срещне змията, той я хване. Някой път тя се завие на врата му, да видиш как скача. Ако не знае как да я хване, тя се увие около врата. Тогава той се намери в деликатно положение. Някои въпроси вие ги разрешавате правилно. Хванете змията, тя увисне. Някой път тази змия се увие около врата и тогава вие се намерите в трудно положение. Какво трябва да правите, когато не можете да разрешите един въпрос? Вчера една млада сестра си купила нови обуща, идва да ми се похвали, че си купила нови обуща. Тя носила 39 номер, но взела 38. Аз сега мисля: На нея не 38, не 39, но 40 ѝ трябва. Няма да ѝ кажа така. Тя казва, че е грозно с такива големи обуща. Тя отива на екскурзия със своите обуща 38 номер и тя разправя един анекдот. Една сестра на 90 години, другата на 70, а другата на 60. Тя, най-младата. Те вървят пред мене, аз най-подир. Другите, старите сестри казват: „Брей, че Господ остави една млада сестра да ни придружава“. Казвам: Тя ги придружава по неволя, не по добра воля. Придружава ги поради тесните си обуща. Те я накараха да бъде отзад. Много пъти вие казвате: „Аз искам да направя добро“, не че вие го искате, но вашите обуща ви заставят да идете някъде. Вие се запознаете с някоя жена не от доброто желание, но обущата 38 номер ви стягат. Другата сестра толкоз много се уморила, че я оставили в селото, в една стая и тя тази сутрин ще се връща. Ако се събудят вашите чувства отзад на главата, някой път се почесвате отзад, вие ще имате съвсем друг характер. Ако се събуди вашият мозък, вие сте млад момък, търсите млада мома да се ожените. Ако се събуди 2 пръста нагоре вашия мозък, вие ще имате желание да си направите къща, да имате хубава стая, искате да имате деца. Ако се събуди още 2 пръста нагоре, вие ще имате желание да говорят за вас добре всички. Във вас се е събудило чувството на достойнство. Ако още два пръста се събуди вашият мозък, вие ще искате да бъдете религиозен, ще започнете да почитате. Ще кажете: „Положението на майката е най-високият връх“. Всичко в живота е на място. Младият е на правата посока и майката е на правата посока. Онези, които търсят славата, и те са на правата посока. Погрешката в какво седи? Младият мисли, че от тази Любов няма по-висока. Той мисли, че тази, в която се е влюбил ще му донесе всичкото щастие. Онази, в която той се е влюбил ще му донесе всичките нещастия! Тя е първата мома, която ще го излъже. В него след туй ще се роди омраза, да си отмъсти. Пък тази мома не иска да го излъже. Тя като го гледала, гледала, казва: „Не е заради мене“. И тя има правото. Никой момък няма право да наложи на една мома, че трябва да се ожени за него. Както той е свободен да избира, така и тя е свободна да избира. Значи, ако той има едно правилно разбиране. Не е лошо майката да има деца, но какви ще бъдат тези деца? Ако ги народи такива, които няма да я слушат, тя не може да бъде щастлива. После, търси слава от хората. Ако тия хора не те обичат, каква слава ще ти дадат? Някой път, като се запознае, ще ти дадат славата. Като изразиш своя живот, ще ти изнесат всичките най-лоши работи във вестниците, ще те прославят. Ще ти дадат една слава не от добродетели, но ще извадят всичките престъпления и пороци, ще ги увеличат. Питам: Защо ти е такава слава, такова обществено положение, да те изкарат престъпник? После, искате да отидете при Бога. Там ще намерите тези, религиозните хора. В Америка често набожните хора имат спънка с едни ексцентрични религиозни хора. Те са с особено поведение. Като влязат в църквата, четат тихо, няма никакъв разговор и като започне проповедника да чете, тези ексцентрични хора ще си кажат мнението. Проповедникът говори, а той извика. Седи си на мястото и като говори проповедникът, той пак извика. Погледне, той пак си седи. Някой път проповедникът иска да му каже да пази благоприличие. Той извика: „О, Господи, помогни му да не спира речта си“. Сега, всички вие казвате: „Религиозният човек има право“. Онзи ги безпокои. Питам сега: Кое е онова чувство, което го заставя? Всеки ще каже, че той е невъзпитан, този човек. Много находчиви мисли, казват. Някой път в църквата, в която има много хубави столове, от хубаво кадифе направени, някой от тези, ще влезе в най-богатата църква и ще седне на някой стол. Иде някой с жена си, с децата си, този американец поглеждат учтиво. Той седи спокоен. Той не знае, че това кресло е направено за друг. Той седи спокоен и гледа. Онзи го пита: „Знаеш ли на кого е това кресло?“ – „Не зная“. Той му казва: „Това кресло е на мене“. Казва: „Радвам се, че е твое“. – „Ами ти знаеш ли колко струва?“ – „Не зная“. – „2500 долара“. – „Струва си парите“. Какво ще му кажеш? Това са ексцентричностти. Всичките ние в света имаме тия ексцентричностти. Всеки един човек в сравнение с другите хора има някаква ексцентричност. Някои чувства са по-силно развити, някои са по-слабо развити. Някои способности са по-развити, някои по-слаби. Когато в художника се развиват тия чувства на художество, той художник става. Когато в музиканта са развити способностите, музикантът трябва да има музикални чувства. Ти не може да бъдеш музикант, ако нямаш туй чувство развито. То се мери по широчината. Има един ръб отстрани на главата и по този ръб се мери. Той има едно чувство, което определя ритъма на музиката. Тук, природата на това място е турила тази способност на музиканта. Сега като ви говоря ще се чудите къде е туй чувство. Някои от вас искате да бъдете набожни. Набожността е горе на главата. Ако главата горе е издадена, този човек е набожен. Три качества има набожността. Набожният има Любов към Бога. Той има уважение, благоговение. Този човек, който има туй религиозно чувство, той не иска да унищожи една мравя, той зачита всичко. Той счита даже и камъчетата свещени. Тия хора, които имат туй религиозно чувство, те са религиозни. Казвам: Ако туй чувство у тебе не е развито, ти никога не може да бъдеш толкоз деликатен. Казвате: „Човек трябва да бъде деликатен в своите чувства“. Та казвам: Ние в сегашния век се нуждаем от деликатност в нашите чувства. Ние не сме деликатни да усещаме страданията на хората. В даден случай да чувствуваш и да знаеш как да им помогнеш. Гледам един човек се е отчаял от живота. Казва: „Няма за кого да живея“. Отчаял се, отвращение има от хората. Този човек, понеже неговите работи не вървят, трябва да му дадеш противоположното чувство в себе си. Този човек изисква да му кажеш само една–две думи и всичките работи ще се оправят. Кажи му и веднага този човек ще се измени, всичките работи ще се оправят. Той за пръв път слуша такова нещо, никой досега не му е казал. Той си казва: „Твоите работи няма да се оправят. Ти деца имаш, нищо няма да излезе от тях. Ти имаш и една жена“. Кажи му: „Твоите работи ще се оправят. Ти имаш отлична жена“, макар и да не е отлична. Кажи му: „Много добра жена имаш“. Я виж онзи, видния професор, когато вземе някой ученик, от него музикант изкарва. Ако е някой, който не разбира от музика, макар че е даровит, какво ще му допринесе на даровития човек?

Да кажем, вие започвате една песен: „Е, е, е“ (Учителят пее: „Е, е, е“) Или да кажем, вие започвате с „М, м, м“. Ако сега турите „М“ или „Е“, тогава гласът къде ще дойде? Или ако турите „А“, или ако турите „И“? Къде ще дойде гласа? Или ако турите „Е, а“. Къде ще дойде гласът?

Та казвам: Щом като аз кажа Бог, веднага в мене трябва да се събуди туй чувство, което съответствува на Бога. Тъй щото аз трябва да обичам. Само Бог е в света, който може да събуди туй чувство в нас. Никой друг не може да събуди туй чувство. Другите може да събудят други чувства. Единственото същество, което може да събуди туй чувство, то е името на Бог. Ти като дойдеш до Него, Той ще го събуди. Ако туй чувство се събуди, ти си намерил Бога. Ако не се събуди, ти носиш някой лъжлив Господ. Казваме, че човек трябва да разсъждава. Ти, ако си намерил истинската философия. Има хора, които може да събудят в тебе тия способности, причините на нещата да знаеш. У тебе музиката не може да се събуди от кой да е човек. Само един музикант може да събуди туй чувство. Който не е музикант, не може да го събуди. Когато ти намериш истинският музикант, той трябва да събуди това чувство. Следователно, всеки, който иска да стане музикант, трябва да намери един истински музикант. Всеки, който иска да стане художник, трябва да намери истинския художник. Каквото вие искате в света да станете, непременно трябва да имате един модел. Тия модели съществуват. Значи, съществуват ред същества, с които ние трябва да се запознаем, които ще предизвикат във нас тия, благородните чувства, тия благородните способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем. Вие казвате, че понякой път вие мислите. Казвате: „Дух“. Какво нещо е Духът? Имате много погрешни схващания за Духа. Духът е най-сигурното. Христос казва: „Духът, който аз ще ви пратя, Той ще ви научи на всичко“. Онзи Дух, който научава човека на всичко, Той е Божественият Дух. Онзи, който не те научава на всичко, той не е Божествен. Всеки един Дух, който дойде в тебе, той трябва да те научи. Не само на едно нещо, но трябва да те научи на всичко. Писанието казва: „Изпитвайте духовете от Бога ли са“. Духът, който е от Бога, той ще ви научи на всичко. Този, който не е от Бога, той ще ви научи на това, което не е. Божественият Дух ще ви научи на това, което е и ще ви подтикне в пътя. Някой път вие казвате: „Какво казва Учителят?“ Не, вие още не сте на правият път. Аз ви показвам една бучка захар и казвате: „Това е захар“. То е предположение във вас. Вие имате право да знаете дали това е захар или не. Ако ви дам тази бучка и вие я турите на вашия език, той ще ви каже истинска захар ли е или не. Може да имате белият цвят, да ви се представя един предмет като захар, без да е захар. Онова, което може да събуди реалното, идеалното във вас, то е Божественото. Всяка една мисъл, всяко чувство, което събужда идеята за идеалното, за реалното в света, то е правото. Аз ви говоря, вие казвате: „Че досега ние не сме ли намерили Бога?“ Ако вие сте видели само един професор, каква е ползата от виждането на професора? Този човек е на изкуството, на художеството, започва да ви учи. Знаете вече всяка линия как да определите. Рисувате един човек. Как ще определите правата линия на доброто? Или правата линия на неговият талант? Или правата линия на неговата твърдост? Или искате да покажете, че е постоянен. Как ще покажете, че е постоянен? Или че е изменчив? Как ще го нарисувате? Не е лесна работа да бъде човек художник. Някой рисува така, но и художникът, когато рисува един човек да тури съответните черти. Аз като ви гледам, седите и нямате естествено положение. Някои си държите устата повече стиснати, отколкото трябва. Някои, отваряте повече, отколкото трябва, някои не се държите както трябва. Като дойдете тук, трябва да имате най-хубавото разположение. Твоите уста не може да бъдат турени хубаво, ако нямаш разположение. Някой стиска устата си. Туй показва твоята твърдост. Някои си мърда устата, казва: „Няма да отида да му шетам“. Или пък някой си отпуснал устните. Това показва недоволство. Или някой си свил окото, или пък си свил очите, или пък очите ви може да са отворени. Гледам някого или пък някой човек не е спокоен, върти се. Ти гледаш всичко това. Аз бих желал като дойдете тука да бъдете слепи. Вие ще видите, че един се е почесал. Вие слушате лекцията и виждате, че се е почесал. Вие не сте разбрали лекцията. Човек, който дошъл да учи Божественото, той трябва да слуша. Всичките неестествени движения нищо не значат. Той мърда езика, очите си. Когато изучава човек себе си, когато мислите върху себе си, оставете погрешките на хората. Вие искате да изследвате човека. Има някои анормалности в човека, намерете ги. Анормалности, значи над нормата. Има едно състояние специфично в човека, при обикновените условия се заражда. Вие искате този човек да бъде търпелив, но знаете ли, че търпението, то е за гениалните хора? Кой от вас има търпение? Аз съм ви дал онзи пример, отива един ученик в Индия при един знаменит учител и иска да го учи за Любовта. Учителят му го праща за един опит. Ти, казва, ще идеш при един военен, полковник и ще му удариш една плесница. Ще (се) покажеш смел. После, има един брамин, той тамън се моли, и на него ще му удариш една плесница. После, има един голям мъдрец, един голям адепт – и при него ще идеш, и на него ще удариш една плесница, и ще дойдеш да ми кажеш. Ученикът става, отива при военния и му удря една плесница. Той му удря две плесници, катурва се на земята. Отива при брамина, който се молел и на него му удря плесница. Той подигнал ръката да удари, но после си спуска ръката надолу и не го удря. Най-после отива при адепта, и на него удря една плесница. Той не усетил, като че нищо не се е случило. Връща се и разправя на своя учител. Казва: „Опасно нещо е да се удари плесница на полковника. Аз му ударих една, той ми удари две. Паднах и се обърнах два пъти като го ударих. На другият, на брамина като му ударих една плесница, той само повдигна ръката си, не ме удари и я спусна на земята. А като ударих адепта, той даже не се помръдна“. Казва му (учителят): „Ти може да намериш Божията Любов само като адепта“. Ако ти като военния, като ти ударят една плесница и ти удариш две, не може да намериш Божията Любов. Ако си като брамина, който подига ръката, но не удря, пак не може да намериш Божията Любов. Но, ако си като онзи адепт, който така се е вглъбил и нищо не усеща, което става отвън, тогава може да те посети Божията Любов. Докато ние се безпокоим за най-малките работи в света, Божията Любов не е в нас. Това е далечно състояние. Един ден си разположен, на другия ден не си разположен. Ние трябва да имаме едно чувство вътре в себе си, всякога трябва да бъдем разположени. Аз не казвам, че на повърхността водата да не се вълнува. Вълнува се, но долу 30–40 метра е тихо, спокойно. В твоите глъбини на душата, там да бъде спокойно. Някой път 10 метра от повърхността може да има вълнение, но долу, в дъното трябва да има спокойствие. Сега вие искате и отвън да не се вълнувате. Отвън не може, ще се вълнуваш, но дълбоко в душата си да бъдеш спокоен. Че ти се вълнуваш външно, нищо. Необходимо е. Сега не разбирайте криво, че човек не трябва да се вълнува. Вълнуването произвежда обновяване. Всяко развълнувано чувство в човека е процес на обновяване. Защото, ако не се вълнуваш, ще дойде едно чувство на безразличие на живота, защото когато тази вода изгуби своята преснота, започва да се образува една миризма. Има някои гниещи вещества. Всичките води, които текат, които се движат, те се опресняват. Някой път вие казвате: „Защо са страданията?“ Страданията са за опресняване. Ако нямате страдания, ще ви сполетят два пъти по-големи нещастия, отколкото сега. Всичките страдания ни опресняват. Някой път страданията не постигат тази цел, но изобщо страданията опресняват. Човек, ако страда, той се подмладява. Когато говоря за страданията, разбирам Божествения процес, при който чувствата се опресняват, движението на тия чувства. Когато дойдат страданията вие трябва да отправите ума си към Бога. Той като гледа на всичките твои страдания, той помага всякога. Бог е толкоз внимателен, на всички помага. Когато вие страдате, вие сте пред зрението на Бога. Той е намислил да ви помогне. Ако не Го спрете в Неговата помощ, благословението ще дойде. Някой път се намесите и казвате: „Защо са тия страдания?“ Тия страдания са, за да ви помогне Господ. Щом страдаш, ще ти помогне. Роптаеш ли, няма да дойде помощта. Ще чакаш. Може дълго време да мине. – „Колко дълго време?“ Дългото време е от вас. Ако Божието благословение закъснее половин час, роптали сте. Ако закъснее един час, роптали сте повече. Ако закъснее повече: един месец, една година, 10 години, казвам: Ти си прекалил. Щом не роптаете и вярвате с абсолютна вяра, страданието е моментално, за една минута ще мине и ще си замине. Ако нямаш тази вяра, то ще остане половин час, един час, една седмица, един месец, даже някой път една година, ще закъснее. Погрешката е във вас. Ако седите по 3 години в един клас, вашите учители ли са, които искат да ви задържат в класа? Причината сте вие. Ако минавате два класа в година, значи способни сте, много учите. Ако минавате по един клас, нормално вървите. Сега желая ви поне нормално да минавате класовете, да не седите по три години в един клас.

Да вземем песента „Фир-фюр-фен“. Как бихте я изпяли по Бога? От Божествено гледище как бихте изпели „Фир-фюр-фен“? Като срещнете един човек, да му направите една услуга, че през целия си живот да е радостен, че сте го срещнали, че сте били внимателни и че в него сте оставили едно чувство. Отиваш да правиш услуга. Как трябва да се направи едно добро? Аз ако съм на вашето място, ето как бих направил. Най-добрия метод, който съм намерил е следният за мене: Ще взема две стомни, ще ида горе в планината, ще ги напълня с вода, ще се спра на едно място, дето минават богати хора, аристократи, които са ходили на екскурзия и мястото е безводно. Спра се със стомните, налея от чистата вода в хубава чиста чаша и предлагам: Заповядайте, заповядайте. Като изпие водата, този богатият ще каже: „Много ви благодаря“. Не да идеш в къщи, но там, далече на пътя като му дадеш вода, този човек като те погледне, ще каже: „Много съм ти благодарен“. Той е намислил един ден да ти се отплати.

Казвам: Когато правиш една услуга, направи я на място, със стомните далече на пътя, не в града. Не мислете, че като извадиш от джоба, като даваш 5 лева, ти си платил. Ти с тези 5 лева нищо не си направил. Когато казва Христос, че нито една чаша с вода, която е дадена, няма да остане без своята заплата, ако ти с тези две стомни и с чашата отидеш по пътя и дадеш една чаша, и Господ и Той ще ти даде една хубава чаша. Божието благословение ще дойде върху тебе.

Казвам: Сега с вашите две стомни в ръце по пътя далече, дето хората са жадни, по една чаша вода да им дадете, за да дойде Божието благословение върху вас.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

XVII година.
35 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 22 юни 1938 г., сряда 5 ч. с.
София – Изгрев.

Бележка /на координатора Вергилий Кръстев/:
На 8 юни и 15 юни 1938 г. по каталога на Елена Андреева няма лекции.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни