Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_06_26 И прослави Бога26 юни, 1938 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 19:57

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



И прослави Бога


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще прочета част от деветата глава от Матея, от 1 до 9 стих.

Духът Божи.

Съвременните хора са нещастни по единствената причина, понеже не оценяват онова, което имат в себе си. „Имам власт.“ – Аз вземам тази дума в широк смисъл. Защото потребно е знание, потребна е наука. Има една наука за забавление: гимнастика, смятане – човек трябва да се упражнява. Или една наука като изкуство, човек трябва да учи да работи. Има и една органическа наука, която организира нещата. Всеки един от вас има език. Той не оценява какъв е. Не всичките хора владат еднакво езика си. Вие сте изучавали структурата на езика. От колко хиляди нишки е създаден? При всяка една дума, колко гънки ще направи езика ви? Като не знае езикът как да се огъва, той може да ни създаде много бели на главата.

Най-първо хората говорят така ангро. Казват: „Вяра трябва.“ – Що е вярата? – „Ама любов.“ Те са общи думи, общи понятия, които поддържат. Общо понятие е „истина“. Какво означава думата „истина“? Аз разбирам любовта. Като седиш при един човек, който е изгаснал, умрял е човекът и му кажеш „Любов“, той ще стане, ще погледне. Какво разбираш като кажеш някому „Любов“, а той умира? Като кажеш или като кажеш някому „Мъдрост“ и умът му хвръква от главата или като кажеш „Истина“ и той се заробва. Няма смисъл такова казване. Някои ме питат и казват: „Не съм ли аз прав?“ Казвам: Знаете ли според мене какво нещо е правото? Когато аз съм прав, всичките хора са прави, когато аз съм крив, всичките хора са криви. Нищо повече. Защо трябва да бъде прав? За да бъдат всичките хора прави. Защо не трябва да бъда крив? За да не бъдат всичките хора криви. Имаме вече философия. Ама аз отчасти съм прав, отчасти не. Аз отчасти разглеждам работите. Ако вие минете покрай едно дърво и видите само едно зелено листо, а всичките други са сухи, дървото не е зелено. Ако всичките листа са зелени, а само едно листо е сухо, туй дърво е в нормално състояние.

Та казвам: Земята е едно училище. Вие не сте правили опити. Вие имате нещо, с което може да направите един опит. Вие не сте правили опит да измервате. Някой път момите носят гривни. Сега носят часовници.

Има чужди термини: субстанциално, потенциално, практически, политически, фамилиарно, хуманитарно. Вие мислите, че това са български думи. Не, общочовешки. Аз изхождам от едно положение. За мене светът, човешката реч е хуманитарна, а частично е българска, английска. Във всички езици има общ език. Аз бих говорил на един англичанин и той да ме разбере, да се разберем. Има едно есперанто в природата, дето може да се говори на всичките езици.

Сега се отклонявам от главната мисъл. Земята е едно училище. Вие не сте правили измервания. Щом се уплашите, измерете и вижте окръжността на вашата ръка, каква е окръжността на врата или като се намерите в едно прекрасно състояние, пак се измерете. При мене дойде някой и ми се оплаква. Казвам: Чакай да измеря скръбта ти. Аз измеря скръбта му и като измеря, вече имам точни мерки. Като знам каква височина има, предполагам каква трябва да бъде обиколката на врата му. Някой път гледам, някой няма никаква скръб. Някой път измервам някого, той нищо не казва за скръбта си, нещо потайно. Но показва се на врата, показва се и на очите, на носа, на ушите. Някой път казвате: „Изтъняли са ми ушите.“ Сега на мене не е толкоз важно да се плашите, защото е хубаво някой път човек да изтънее. Не е лошо. Не да се плаши като изтънее, та да не би да отиде в оня свят. Че хубаво е. Всички сте кандидати за онзи свят. То е истинско училище. Ако идете на онзи свят, всичките хора са заети. Няма да познаете хората, няма да намерите празни хора. Всеки е на мястото, книги чете, заняти са всичките хора. Пък и онзи свят има толкоз занятия. Сега аз ви говоря на земен език. То май не е така. Не мяза точно толкова. Там хората са толкова заняти, че нямат време за караници. Защото и Соломон е казал, че всяко нещо си има време. В онзи свят няма време за караници, не могат да се карат, защото нямат време. Не крият, но за караници нямат такава енергия, с която ти можеш да се скараш. Има някои хора, казват: „Аз за десет години не мога да му простя.“ Че де ще го намериш в онзи свят. Казвам: Ти, като влезеш в онзи свят, ти човека не можеш да го познаеш. Можеш ли в онзи свят да се съдиш? В онзи свят няма никаква съдба. Та Христос като превел онази притча за богатия и бедния показва, че богатият казва: „Отче Авраме, виждаш ли какво е моето положение тук? Много лошо е. Проводи Лазара поне да ми намаже гърлото.“ Казва му Аврам: „Синко, не зная доколко ти говориш истината. Лазар беше на твоето място. Ако действително ти имаш такива страдания, каквито казваш, Лазар седеше няколко години пред твоите врата, ти ядеше и пиеше и ни най-малко не обърна внимание на Лазара. Сега ти си на вратата на Лазара, ти сега опитваш същото положение. Каквото беше положението на Лазара в онзи свят, такова е твоето положение сега. Лазар играе една роля, а ти сега играеш своята роля. Твоята роля е реална. Ние сега тук гледаме каква е твоята роля.“ Аз тълкувам: То баш не е така. Но се ще разгледат един ден и ще кажат, аз какво съм казал за онзи свят.

Човек, който страда и не изправя погрешката си, той не страда. Човек, който страда, се познава по едно нещо: Той изправя погрешките си в страданието. Всеки човек, който учи и научава нещо, той учи. Ако нищо не научава, не учи. Някой казва: „Цял ден четох и нищо не съм възприел.“ Той нищо не е чел. Ами че как ще научите? Да ви представя сега. Но тези седят сега. Ако има някой тук, ще ме извинят, но понеже те са налице, трябва да има някой да излезе на дъската. Седи той и учи математика, смята. Ами току изскочи един образ в ума му. С много тефтери, после изскочи една геометрическа фигура с две линии, една линия отдолу, изскочи друга една фигура, която трябва да излезе. Най-после трета фигура. /Показва човешкото лице./ Той разрешава математически проблеми. Една мома му бърка в ума. Казва: „Сега време ли е за учение? Хайде да изляза да се поразходя, да поприказвам малко.“ Той казва: „Не се решават задачите, ще седна сега да решавам задачи.“ Казва: „Да имам един билет, да спечеля един милион.“ Нито милион, нито момата влизат в неговата задача. Математически не може да разреши, той седи и мисли, мисли, защо работите не му вървят. Хубаво, сега да ви го кажа на малко по-близък език. Казвате: „Сега му е времето.“ Хубаво, ще представя тази работа по друг начин, малко по-реално. Представи си, че с кнайповата система тръгнал си пролетно време да се разхождаш, да си подобриш здравето. Убождаш се на един трън, не може да оздравее. Ти си тръгнал за Черния връх, може ли да отидеш? Ти седиш, човъркаш крака си, ще се върнеш в къщи, ще хванеш едно такси. Защо се върна? Влязъл един трън в крака ти. Казваш: „Ходих по кнайповата система, развали всичката работа.“ Аз да ви кажа сега. И религиозните хора, и те имат тръни. Апостол Павел се оплаква, че имал трън в плътта си. Съвременните хора, религиозни хора, мислят дали тъй, както вярват в Бога, е право или не. Някоя религия е по-права. Коя религия? Нито една религия не е права. Защо? На какво основание? Всичките лампи на земята в сравнение със Слънцето, нищо не са. Единственото реално нещо в света, от което всичко произтича – и светлината, и огънят, и растежът, и животът, това е Слънцето. Всичките неща са все отражения на Слънцето. Казвате: „Този реален ли е?“ – Не е реален. Той изгасва. „Ще изгасне туй Слънце.“ – Не, туй Слънце милиони години как грее, не е изгаснало. Едни учени хора казват, че след сто милиона години ще изгасне, други, след десет милиона, други – след един милион. То зависи. Ако е определено. Казвам: Слънцето няма да изгасне. Онова, великото Слънце на живота, от което всички Слънца се излезли, то няма да изгасне. Има едно Слънце в живота, което не изменя формата си. И от което всички безброй Слънца са излезли. Туй Слънце никога не изгасва. Следователно, ако Слънцето изгасне, ние го изгасваме като един огън, който днес изгасне, утре пак ще го накладем. Пак ще изгасне твоя огън. Много неща има, които изгасват, губят се в съзнанието, а други остават. Онези, които дълго време остават в съзнанието, са по-реални. А онези, които за по-скоро време минават, са по-преходни.

Да кажем сега: Вземете закона на любовта. Не възприема един човек любовта. Какво би станал човек без любовта? Аз да ви го представя. Той ще мяза на суха биволска пастърма. Няма какво да го опитваме. Ако ти си човек без любов, ти ще мязаш на суха биволска пастърма. Единственото нещо в света, което стои, единственото нещо в света, което осмисля временния живот, дава подтик, сила, мощ във всяко едно направление, което носи радост, веселие, всичко това е любовта. Тия, красивите уста ги е създала любовта, тия, красивите очи ги е създала любовта, тия, красивите носове ги е създала любовта. Тия, красивите уши ги е създала любовта. Тия, красивите ръце, пръсти, нокти, всичко това е създадено от любовта. Всичката поезия, хубост, красота, строеж, здания, всичко това, което виждаш, го създаде любовта. Всичко, което виждате, е създадено от любовта. Затова ние казваме: „Бог е любов.“ Всичко е произлязло от Бога. Ние трябва да имаме онова свещено чувство, човек трябва да има хубаво разположение към Бога. На първо място да освещаваме Неговото име в себе си. Понеже всичко онова възвишеното, благородното, онова, което ни подтиква към хубавото, то е Бог, който ни казва: Тръгни към Бога. Ти, като си отишъл при Бога, Господ ти казва: Влез! Защо? – За да бъдеш щастлив. Вие сте нещастни. Защо една майка става нещастна? Всяко благо носи за човека нещастие. Очите носят нещастие. Ушите носят нещастие. Носът носи нещастие. Пръстите носят нещастие, ръцете носят нещастие. Краката, всичко, каквото човек има, носи нещастие. Туй мога да ви го докажа. Знайте какъв аргумент има, какъвто хората не са сънували. Всички блага призтичат от любовта. Сега очите носят благо, но ако не знаеш закона на благата, ти ще влезеш в закона на нещастието. Майката роди едно дете, мисли, че като нейното дете няма. Тя го обиква. Един ден детето умре. Онази майка свършила четири факултета – хайде, да кажем, един факултет – тя се прегърбва и казва: „Детето умря.“ Туй дете като умряло, тя не знае къде е. Всичките деца, които умират, душите им отиват при Бога, а дрехите им остават на земята. Понеже са излезли от духа, отиват при Бога, отиват при истинския си баща, който ги е създал. Казват: „Татко, ходихме на земята. Макар че хората плачат за нас, те не ни оценяват.“ Защо умират децата? За да ги оценят техните майки. Защо умират майките? За да ги оценят техните деца. Когато ние не оценяваме известни блага на земята, те ни се вземат, за да ги оценим. Сега аз ви говоря върху един предмет, не искам да намекна. Вие имате знание, но много от знанията ви са непотребни. Съвременното наше знание, което имаме, един ден ще бъде играчка на малките деца. След хиляда години то ще бъде детинска работа, туй, което ние знаем. Ние даже сега се подсмиваме на онези стари философи. Преди няколко време дойде една госпожа, свършила по философия. Искала да се срещне с мене. Предава психология. Та слушам я, казва: „Асоциативни центрове.“ Казвам: Къде се намират тези асоциативни центрове? Това са общи понятия. Казвам: Къде се намира логиката на човека? Казвате: „В неговата душа.“ Казвам: Не, тук горе се намира логиката на човека. Един човек казва, че е милосърд, хуманен човек. Къде е хуманността? На челото горе. Като изучавате човека геометрически, ще видите, че човек е една последна форма, в която Бог е вложил неговите душевни способности. И там ще търсите човека да работи, а оттук може да направите един опит. Ако дълго време съсредоточите вашия ум, може да имате любовни отношения, да помагате на бедните, страдащите, вие ще усещате едно напрежение във вашата глава, ще се увеличи горещината. Ако дълго време вие се молите и съсредоточите ума си към Бога, веднага към центъра на главата вие ще усещате една малка топлина. Или ако дълго време съсредоточавате вашия ум и почнете да постите, ще усещате малка топлина. Това са центрове. Обикновени центрове има, талантливи центрове има, гениални центрове има. Сега ние казваме: „Както Бог ни е създал.“ Бог всички ни създаде гениални. Някои от нас вървяха по обикновен път и станаха обикновени, други вървяха по гениален път и постигнаха действително гениалност. Ще се спра върху един специфичен начин. Често засягам музиката. Аз бих желал всички да сте музикални, да станете гениални музиканти, че туй, което ви казвам, да го разберете. Туй, малкото знание, което имате. Сега ще приведа друг един факт. Аз казвам: Често като вземете един обикновен тон в природата, има един основен тон, от който започва животът. Ако знаете всякога да вземете основния тон, ще го вземете правилно, всичките ви работи ще вървят. Но онези, гениалните музиканти, другояче разсъждават, защото в дадения случай ще кажа: Основният тон в сегашната музика е долен тон. Малцина от вас могат да вземат този долен тон, в бас, в ключ фа. Този тон на баса е отражение на сопрана. Аз го наричам основен тон на сопрана, който започва с този основен тон. Сопранът има отражение в долните тонове на баса. В това отношение басът е само един коментар, или басът, в музикалния свят на сопрана, се образуват зрънца. За да се образуват тия зрънца, трябва да се изпратят в основата, в долните пластове на баса, за да започне да се развиват и растат. Алтът и тенорът завързват и дават плод. Като пееш четирите гласа, те са в мелодия. В мелодията има хармония и в хармонията има мелодия. Те са преплетени. Когато преобладава мелодията, ние си служим само с тези, мелодичните тонове, които се преплитат. Мелодичните тонове са криви линии, а хармоничните вървят по прави линии. Хармонията върви от центъра по периферията, а мелодията се връща от периферията към центъра. Следователно, всеки един от от вас, ако има известно състояние, неразположение, в музиката има известни пасажи за пеене, ще се намериш в едно трудно положение. Ако си намериш пасаж, веднага въпросът става ясен. Защото аз говоря сега за музиката в речта. Ти, за да произнесеш думата „любов“, колко ноти има там? Всяка една буква е една нота. Следователно, какъв тон ще дадеш на „Л“-то? После, какъв тон ще дадеш на „Ю“-то, какъв на „Б“-то, на „О“-то, на „В“-то, какъв тон ще дадеш и на „Ь“. Това можем да го направим. Ако аз произнеса думата „любов“, тъй, като аз разбирам, мога да запаля чергата на всеки едного от вас. Като запаля чергата ти и десет кила вода не могат да я изгасят, пожар ще стане. Сега се пее „любов“. Казвате: „Какво нещо е любовта?“

Сега аз се спирам върху друга една страна, възпитателната страна на любовта. Любовта, това е най-свещеното нещо в света, което хората от осем хиляди години се стараят да опетнят и още не са могли да направят. Нито едно петно на любовта не е паднало. Всички плюнки, които хората са хвърлили, нито една плюнка не е достигнала до кожата на любовта. Благодарете на това именно, че любовта не е нещо, което може да се опетни. Там, дето влиза любовта, хората стават възвишени, благородни, стават безсмъртни, там, дето любовта излиза, хората стават смъртни. Защо умират хората? Защото любовта ги е напуснала. Сега временно се явява любовта. Като се яви временно, всички чудеса прави. Мене ми разправяше един господин тука в София за един български министър, при когото ходил на гости. Това аз го вземам за пример на любовта. Този случай аз го вземам за истински. Облякъл се министърът с фрак, с цилиндър, с ръкавици, отива на посещение, облечен официално. Детето му си играело нещо и топката му пада под кревата. То казва: „Татко, топката ми отиде под кревата.“ Бащата се навежда, както е облечен с цилиндъра, изважда топката, дава я на детето си. Казвам: Това го прави любовта. Когато имаш любов, забравяш цилиндъра. И с цилиндъра се навеждаш под кревата. Бащата се усеща щастлив, че може да помогне на своето дете. И най-малките работи, които любовта прави, са велики в живота. Единствените велики неща в света се дължат на любовта.

И тогава деветте блаженства не са нищо друго, освен отрицателните методи на любовта. „Блажени нищите духом“, това е отрицателната страна на любовта. Има други девет блаженства – няма да ви ги казвам сега – деветте блаженства, които са най-важните пътища, които са отрицателен или тъй нареченият женски път. Ние познаваме сега любовта по женски път или по пътя на душата, а още по мъжки път или по пътя на духа не сме почнали да я изучаваме. Досега знаем пътя дотолкоз, доколкото природата ни е учила, по пътя на жените. Засега само майката изпъква. Един ден и бащата трябва да дойде. Той е началото на нещата. Че как, на земята бащата го няма. За да има баща, трябва да има единство между бащата и майката. Там, дето има раздори между бащата и майката, бащата умира, там, дето има раздори между братята и сестрата, бащата умира. Законът е такъв. Великото, което ние очакваме, това е идването на бащата. Майката е направила своето. А когато дойде бащата, тогава ще видите. Но за този баща, за който разправят, че бие с дърво, той е генерал, генералисимус. Главен генерал, който иде по заповед. И майката налага детето. Ние този генерал наричаме баща. Ръката на този генерал е благословена, само като се простре и всичко става. Всичко в природата става благодарение на любовта на този, Великия баща. Казва Христос: „Няма по-голям от Отца ми.“ Христос не казва: Аз дойдох да изпълня волята на моята майка, но казва: „Аз дойдох да изпълня волята на своя баща.“ Казва: „Един е вашият Отец.“ От този, Великия Баща, когото ние така схванем, от този, Великия Баща, ще се запалят нашите сърца, от тази любов. И тогава любовта ще влезе и ще имаме един живот, който диаметрално ще се различава от този, който имаме сега. Този живот ще бъде едно предисловие. Ние ще кажем като онзи в Евангелието: „Сляп бях едно време, а сега виждам.“ Сега аз не навеждам този факт да се обезсърчавате. Ние приемаме любовта по отражение чрез майката, чрез брата, чрез сестрата, защото те са отражения на любовта. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога.“ В дадения случай, под Бога ние разбираме бащата и всички, които са излезли от него. Един ден всички трябва да се върнем към Него, с придобитото знание, което сме придобили. Когато Го видим, в Неговото лице ще познаем великия смисъл на живота. Няма да съжаляваме, но като видим Неговото лице, всичките страдания, всичко туй ще изчезне. И ние ще се считаме щастливи, че сме се удостоили да ходим и да работим за Него. В Неговото присъствие всички неща ще се осмислят. Майката е едно отражение на този баща, братът е едно отражение на този баща. Сестрата е едно отражение на този баща. Слугите са отражение на този баща. Господарите са отражение на този баща. Войникът, учителят, всичко това е отражение на този баща. Когато така схващаме, и дърветата говорят, и бръмбарите говорят. Не знаете ли, че има мухи, които говорят? Колко пътници има, на които някой бръмбар, някоя муха говори. Ухапе го. Казва бръмбарът: „Слушай, ти не спи, защото иде една голяма мецана. Ще те разкъса.“ Той става и скача в дадения случай. Това е същественото. Казва му: „Не спи, не е време за сън.“

Та ще ви наведа онзи пример. Туй нещо е станало с един каракачанин на бургаското пристанище. Купува си той един билет за един параход, който отива за Одеса. Качват се всичките пътници. Като се качва каракачанинът, кучето го тегли за дрехата назад, не го пуща да върви и да влиза в парахода. Той казва: „Ще послушам кучето си“ и излиза. Казва: „Нека изгубя този билет.“ Единственият човек, който остава жив от този параход, бил той. Този параход и досега не се знае къде е потънал и от всичките пътници нито един не е останал. Но онзи, който се съобразил с предупреждението на своето куче, остава жив. Туй куче беше ясновидец и знаеше, че параходът ще потъне. Вие ще кажете, че този параход потънал някъде. Казвате, че животните нямали интелигентност. Не, аз разглеждам въпроса другояче. Всичко онова, което Бог е създал със своето Слово, има велика разумност и заслужава всичкото ни уважение и почитание, понеже е едно дело на Бога. Формата на едно куче е дело на Божествения ум. Формата на едно дърво е дело на Божествения ум. На всичките неща, които съществуват, ние трябва с уважение и почитание да гледаме, като форми, които са създадени от това велико Същество. После, като пипнеш ръката си, не да съдиш, но да знаеш, че Бог ти е дал една форма, Той работил, Той е създал нещо. Значи туй, което ти имаш, с Божествените си ръце Той е пипнал. Туй, което расте, се дължи на това, че сам Бог те е пипнал със своите ръце някъде отдалеч. Благодарение на туй, ти имаш този импулс в себе си. Благодарение на туй ти може да се издигаш, може да работиш. Това е онзи единствен импулс към онова знание, с което Бог те е изпратил на земята да работиш. Ние сме изгубили този, великия импулс. Казваш: „Какво да правя?“ Сутрин като музикант като станеш, изпей на Господа една песен. Че защо да не му изпееш една песен? Казва: „Искам да ви изпея една песен.“ Че защо да не изпеете една песен? Някой път и на мене ми пеят и като ми пеят, имам един уред, понеже човешкият глас е много дисхармоничен, турям този уред на ухото, че и най-грубите звукове ги прави мелодични, когато някой много кряска, аз казвам: Много хубаво пееш. Но ако не е този уред, ще кажа: Много грубо пееш. Едва те търпя. Но тъй много музикално звучи.

Един човек не може да пее, докато той в душата си няма любов. Че ти като кажеш „Любов“, ти трябва да разбираш, че излизаш от Божествения център в света, дето те очакват твоите братя и сестри. Казвате: „Как така?“ Казва някой: „Такт у мене няма.“ Няма да казваш тъй. Ще вземеш такт. И той, който криво свири, това е едно течение. В един капелмайстор това са течения, това е ритъм. Ако не можеш да попаднеш в този ритъм, ще има едно стълкновение. Ако попаднеш под този ритъм, всички ноти се изреждат в ред и порядък във всички инструменти. Сега някои помислювате, че имам един инструмент. Аз като пея или свиря, веднага чувствувам всичките инструменти едновременно. Всичко това свири. Сега, достатъчно е да се отпечата туй, да видите какво нещо е музика. Туй не го създавам аз, но то е един отглас на онова, което е в природата. Щом вземете един тон, този тон има своя отглас. Всичко се отразява вътре. Туй, което сегашните музиканти търсят, туй е новото в света. Новото в света ще дойде чрез любовта. Кой тон е тонът на любовта? Сегашната любов трябва да започне от „сол“. „Сол“ означава човешката душа, която се разцъфтява в себе си. Туй се нарича доминанта. Основното в музиката наричат доминанта. То е тържествено, в музиката държи едно тъжествено положение. Любовта в музиката от „сол“ започва. И тогава ще дойде отглас на „сол“, всичките тонове, които вървят в хармония с любовта, с проявата на любовта в света. После, когато дойде любовта, аз съм правил опити. Аз дойда с цигулката си и мога да взема три октави и половина. Щом вляза между хората, едва някой път една октава мога да свиря, октава и половина изгубвам, изчезват трептенията на звука. Ще кажете: „Де е една октава и половина?“ А даже някой път и две октави се губят. Забелязвам, че колкото средата е по-груба, гласът толкова повече се губи, колкото средата е по-деликатна, и гласът се усилва. Щом влезете някъде, дето не можете да пеете, средата е по-груба. Колкото по-хубаво пеете, средата е по-деликатна. Хубаво е всички да пеете, но от любовта започнете. Сега някой казва: „Ние ще се молим.“ Молбата, това е едно състояние стегнато. Ти се молиш за какво? По-добре, казва, да започнем с молитва. Насила ни заставят да се молим. Ти отиваш някому да се молиш от немай къде. Ти се молиш, но се молиш заради жаждата. Ти се молиш за пари. Ти се молиш, нямаш служба – молиш се. Туй не е живот. Когато някой богат и учен човек се моли, да видят един беден човек, едно малко дете. Та този учен човек казва: „Малкото братче може да му покаже някъде пътя в планината“, овчарчето слиза и показва пътя. Той се разговаря с него и му дава адреса. Пита го: „От колко години си овчарче?“ – „От толкоз.“ Той казва: „Ама аз съм професор.“ Те се разговарят. След като слезе от планината, професорът не забравя овчарчето. Това е любовта. Един ден овчарчето може да му отиде на гости и той го препоръчва на жена си и на дъщеря си, на синовете си, и всяка година му изпраща подаръче. Туй аз подразбирам музика. Та всякога, когато ние направим едно (добро) дело в света, в небето има един хор и всички запяват: „Слава на Господа, че един човек в света е направил едно добро дело.“ Тогава за всяка една песен, като се върнете вечерта, по радиото има едно пеене. Значи, носи се нещо хубаво. Като издържиш изпита, чуваш хор. Тогава ще ти бъде приятно. Вие ще ме запитате: „Тези неща реални ли са?“ За мене тези неща десет пъти са по-реални, отколкото вашето същественото. Тъй както ви говоря, вие за мене сте десет пъти по-реални. Аз мога да се усъмня в своите дрехи, във всичко, но в онова, за което ви говоря, досега няма нито едно изключение. Ще кажете, дали съм правил опити? Какви ли опити не съм правил. Аз с музиката съм правил опити да се хармонирам с последните музиканти, но излиза грубо, както когато някой човек върви грубо. Как ще му кажете: „Изправи го!“ Не, заради себе си мога да го направя, но заради вас не мога да го направя. Аз съм карал цветята да цъфтят. Като пееш на цветето, да видиш, че това цвете като че от вятъра се огъва. Аз съм правил опит и с изсъхнали цветя. И съм ги посаждал. Като им попея, те веднага се оживяват, растат цветята. Какво ще кажете на това? Не ви казвам да вярвате, но вярвайте в онова великото, не в онова, което ви разправям, но вярвайте в онова, което е в живота, в природата, в тези растения, в тези хора. Милиони други са на заден план.

Ни най-малко не искам да напуснете реалността. Да допуснем, един човек има една машина, с която вдига десет, 20 тона. Трябва да се дигнат 100 тона. Машината не вдига тези неща. Машината няма туй съзнание. Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие. Всякога, когато изгубите основния тон на любовта, вие започвате да чувствувате една голяма тежест на материята, с която сте обладани. Тежест в ума ви, тежест в сърцето ви, сгъстява се, но дойде ли любовта, вие всичко ставате.

Та казвам: Единствената сила, която може да ви освободи и да направи живота ви лек, това е любовта. Няма да ви освободи, но ще ви даде възможност да се развивате правилно. Това е любовта. В тази любов именно музиката трябва да влезе като метод за развиване. Всичките хора са построени от това гледище на музиката на различни гами. Та сега в музиката миньорните и мажорните гами, това са форми, диезът и бемолът, това са преходни състояния. Ти слизаш от една мажорна гама. И както е силна, да я превърнеш в една миньорна гама. Трябва да ѝ дадеш мекота. Трябва да слезеш. Всички тези гами са криви линии. Ако слезете към центъра на земята, всичките мажорни гами имат стремеж нагоре към Слънцето. То са две течения музикални. Едното музикално течение отива нагоре, мажорно, а друго течение отива надолу. Има и трета гама, която свързва тези мажорни и миньорни гами. Сега аз ви говоря за нещо, което вие не може да приложите. Как ще пеете тази музика? Вие ще кажете: „Учителят знае.“ Аз не зная как се (пее) и вие не знаете. Аз като пях на цветята, аз не зная. И вие не знаете. Мислите ли, че това беше в този свят? Аз като правех тези опити, не бях в този свят. Къде бях? Когато аз правех тези опити, не бях на бит пазар. Казвам: Сега не искам да ви говоря. Това са духовни неща. Това са неща, които аз ви казвам. Мнозина са ми казвали. Аз съм правил опити и не мислете, че те са изключителни. Мога да ви приведа ред съчинения, да видите, че са правили опити. Един ден те ще бъдат достояние на хората, но засега в музиката има една опасност. В музиката има една ужасна гама, от която всичките хора страдат. Не само хората, когато влязат в любовта, тогава влизат в тази гама и тогава се раждат най-ужасните работи. Сега, който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. И ако твоето съзнание не е будно, в тази гама ще те сполетят най-големите нещастия, каквито не си сънувал. Ако твоето съзнание е будно, ти ще минеш, ще излезеш и ще научиш нещо. Ако не е будно, ще дойде цяла една катастрофа. Сега, това няма защо да ви казвам. Знаете ли защо? Туй е подобно на следното. Ако някога при мене дойде един млад момък, който се влюбил в някоя млада мома, аз мога да им създам един изпит. Гледам, и двамата така се обичат, че той не подозира, че тя е толкова красива. Той я вижда съвършена. Казвам на този момък: Гледай, много хубава е твоята другарка. Гледай да я пазиш. Ти вече внасяш отрова в неговия ум. На този момък не му казвай, че тя е много красива. Кажи му, че е много добра, много скромна. Кажеш ли му, че е много красива, ти го вкарваш в гамата на смъртта. Той ще почне да я подозира, че всичките мъже около нея се въртят. Туй не е вярно. Красотата е дадена, за да влязат хората в пътя на любовта. А те, като не разбират красотата, какво е нейното предназначение, те влизат в смъртта. Колко хора са станали жертва на красотата. Казва си: „Понеже тя не може да бъде моя“, и той си тегли куршума. Казва: „Няма защо да живея.“ Понеже и той е красив и понеже не може да бъде мой, напуска го. И момата става жертва. Същото нещо, и той става жертва. Така разбират хората живота, ако той рече да изкаже своя възглед. Те казват: „Туй учение не е за сега.“ – За кога е туй учение? Често ми казват: „Ти не трябваше да казваш туй нещо, съблазни тези хора.“ – Че как така? Те от 8 хиляди години са съблазнени, аз не ги научих да грешат. Казват: „Ти ги тури в кривия път.“ – Че те никога не са били в правия път. Чудно нещо. Всички хора са в кривия път. Аз искам да ги върна в правия път. – „Ама ти ги измами.“ – Бих желал истината да ги измами. Значи, след като туря един човек във водата да го окъпя, че голямо зло съм му направил. Ама съм видял неговата голота. Че какво е голотата? Всеки човек, който прави престъпление, е гол. Всеки човек, който не прави престъпления, е облечен. Всеки човек, който не мисли, той е гол. Всеки човек, който не чувствува, е гол. Облечен човек е онзи, който постъпва благородно, който мисли благородно. Аз казвам: Всеки, който е облечен, той постъпва благородно. Когато Адам постъпи зле, веднага почувствува, че е гол. – Да не си ял от забраненото дърво? Дотогава Адам беше облечен със златни дрехи, няма да ви ги описвам, със златна дреха беше облечен, поясът му в синьо, хубави светли дрехи. Щом съгрешиха, изчезна мантията, изчезна поясът и те видяха всичкото безлюбие на онова грешно тяло, в което сега хората са потопени и страдаме. Всички ние трябва да се освободим от това грешното в света и да дойдем до любовта. Единствената сила в света, която може да ни подигне сега, е любовта. Единствената сила, която може да ни освободи от робството, в което се намираме, е любовта.

Сега този такт надолу, наляво, надясно и нагоре, надолу няма слизане вече.

„И тогава народът като видяха това, почудиха се и прославиха Бога.“ Казвам и на вас: Станете, дигнете одъра и напуснете старото и влезте в новото и дигнете знамето на любовта. Влезте в живота, за да имате Божието благословение.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

35-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 26 юни, 1938 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни