Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1938_07_22 Късият и дългият път

Съборни Беседи Рилски Беседи Рила Седемте езера

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 GDD

GDD

    GD

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 1370 Мнения:

Публикувано 18 януари 2011 - 20:54

Аудио - чете Милен Колев

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово,  1937 –1938
Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание


От книгата "Двигатели в живота", Рилски беседи, 1935 г.
Първо издание, София, 1935 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Късият и дългият път


Всички хора говорят за младост и за старост, но това говорене има смисъл, когато е на място. Да говориш на стария за младостта, не е на място. Какъв смисъл има да говориш на 120 годишния дядо за младостта? Каквото и да му говориш, той казва: Синко, краката ми вече не държат. Минаха красивите години на младостта, но не ги оцених! Ако на младия или на детето говориш за старостта, те нищо няма да разберат. Този разговор не е на място. Детето не знае, какво нещо е старостта. Старият знае, какво нещо е младостта, но младият не познава старостта. Следователно, когато не знаете някои неща, вие сте млади; когато знаете някои неща, вие сте стари. Мнозина искат да знаят всичко. Значи, те искат да бъдат стари. Радвайте се, че не знаете всичко. Това, което не знаете, ще ви послужи, като стимул в живота. Човек се стреми към онова, което не знае. Казват за някого, че е невежа. Кой знае, какво представя невежеството? – Старият. Старият знае, какво нещо е невежеството и знанието, а младият не знае. Старият може да оцени младостта, а младият не я оценява. Сега вие сте дошли на земята да се учите. Каква специалност ще си изберете? Всички хора нямат еднакъв стремеж, вследствие на което всеки си е избрал специален предмет за изучаване. Запример, от детинството си още някои хора се стремят към богатство. Те работят изключително с определената цел, да станат богати. Богатството е свързано с голяма отговорност. Богатството е грамадно предприятие. Ако работите на това предприятие свършват добре, печалбите са големи. Обаче, ако работите не вървят добре, загубите са големи. Младите не знаят това, но старите го знаят. Младите, които не знаят, какво представя богатството, искат да бъдат богати. Те мислят, че като станат богати, ще имат много пари на разположение и ще ги употребяват, както искат. Младите, които не разбират, какво представя знанието, искат да бъдат учени. Знанието, науката е също така голямо предприятие. Който се наеме с това предприятие, той трябва да го приложи в живота си. Младите, които не знаят, какво представя любовта, искат да придобият Божията Любов. Знаете ли, какво велико предприятие е любовта? Който е придобил любовта, той се нагърбва със задачата да събужда заспали и да възкресява умрели. Който е придобил любовта, той трябва да ходи по планини и гори, да съживява изсъхнали дървета, да чисти пресъхнали извори и отново да възвръща водата им. Мнозина мислят, че, като придобият любовта, ще станат щастливи. – Не, дето мине любовта, всичко трябва да оживее и възкръсне. Любовта носи живот. Всички мъртви чувства, мисли и постъпки оживяват от любовта. Любов, която не може да оживи и възкреси умрелите мисли, чувства и постъпки в човека, не е истинска любов.

Какво още знаят старите, което младите не знаят? Старите знаят да спорят, да се карат. Аз наричам спора, карането произвеждане на мед. От човешко гледище хората се карат, а от Божествено – мед тече от устата им. Обаче, никой не иска този мед. Като наблюдавам спора, аз предлагам да купя този мед, все ще му намеря място, ще го туря на работа. Старият знае, какво представя медът, но младият не знае. Той не е употребявал такъв мед, не знае вкуса му. Колкото и да се карат хората, колкото мед да произвеждат, те пак не се разбират. Има нещо в живота, което с каране, със спор не се нарежда. Не е достатъчно да говориш, да пееш или да свириш на хората, но с говора, с пението или свиренето, ти трябва да направиш нещо. Същото се отнася и до любовта. Много може да говорите за любовта, но ако любовта не е в състояние да съживи умрелия или да събуди заспалия, никаква любов, никаква песен не е това. Умрелите хора, изсъхналите дървета и листа, пресъхналите извори са ноти; несполуките и мъчнотиите в живота са ноти; горчивите и обидни думи също са ноти. Дойде ли любовта в живота, тя превръща всички тия ноти в живи музикални тонове. От тия тонове тя създава великата Божествена симфония. Само любовта е в състояние да направи това. Тя превръща горчивото в сладко. Тя съживява мъртвите неща. И мастилото е горчиво, но с него се пишат сладки, красиви думи. Младите изразяват любовта си с горчивото мастило, но думите, с които любовта си служи, са сладки.

Следователно, според новото определение за любовта, ще знаете следното: любов е това, което превръща горчивото в сладко, омразата в благост, сиромашията в богатство, невежеството в знание, грехът в добродетел, неправдата в правда, грешникът в светия. Мнозина искат да станат светии. Приемете любовта в себе си, и тя ще ви помогне да станете светии. Обаче, докато живеете със старите си разбирания и се страхувате да се приближите до грешника, любовта ще бъде далеч от вас. Докато праведният се пази от грешника, да не се опетни, той никога няма да стане светия. Който живее с такива разбирания, той сам ще опита последствията на старото. При това положение и любовта няма да се приближи при него. Любовта е огън, който изгаря всичко нечисто. Тя е като кибритената клечка. Като я запалите и турите на кожата си, веднага отскачате настрана. Следователно, дойде ли любовта при вас, тя ще стои на известно разстояние. Речете ли да я приближите при себе си, тя непременно ще ви изгори. За неразумните тя е огън, който свети и изгаря; за разумните тя е благословение. Като видят светлина, мушиците отиват към нея, но плащат с живота си.

Това, което хората наричат нещастия и неуспех в живота, не е нищо друго, освен мрежи за предпазването им от огъня на любовта. Огънят не представя любовта, но лабораторията, в която любовта се произвежда. Та когато страдате, ще знаете, че ви предпазват, да не попаднете в огъня на любовта. Без страдания положението ви щеше да бъде още по-лошо. Сиромашията, невежеството също така са предпазителни мрежи, които ограждат човека от огъня на любовта. Като ви говоря за този огън, вие не трябва да се страхувате, но мислете, какво трябва да правите и към какво да се стремите. Ако сте ученик, вие ще се стремите към знание. Това, което може да ви задоволи в училището, не са нито дрехите, с които сте облечени, нито столовете, масите и книгите, нито красивата обстановка, но това, което учителят ви преподава. Най-интересното за ученика е знанието, което учителят му дава. Кое прави слънцето интересно за нас? – Светлината и топлината му. Ако слънцето не изпущаше никаква светлина и топлина, ние нямаше да се радваме на всеки негов изгрев. – Кое е най-важното в любовта? – Животът. Казано е, че любовта ражда живота. – Кое е най-важното в живота? – Страданието. – Кое е най-важното в страданието? – Поуката. – Кое е най-важното в поуката? – Вниманието. Наистина, след като придобие известна опитност, човек става внимателен. Той не се страхува, но внимателно изучава нещата.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни, да имате будно съзнание. Като отидете при някой извор, не трябва веднага да пиете вода, но поседете малко и след това внимателно пристъпете към извора. Налейте вода в чаша и пийте бавно, глътка по глътка. Ако сте сгорещени, изпотени, все едно, че пожар става в организма ви. Следователно, водата гаси вътрешния пожар в човека. Всяка болка показва, че пожар има във вас – гори нещо в организма ви. При пиене на вода, съзнанието ви трябва да е будно, за да може всяка глътка да отиде на болното място, а не в стомаха. Така постъпвайте и с любовта. Като влезе в организма, отправете я към болното място, да раздвижи кръвта и да го съживи. Искате ли да се лекувате с любовта, спрете вниманието си върху нейните най-малки прояви. Най-малките прояви на любовта, но добре използвани, дават по-големи резултати от големите прояви. Големите прояви на любовта представят големи кутии по обем, но с малко съдържание. Малките величини съдържат голяма сила, големи възможности. Запример, за една година житното зърно свършва повече работа, отколкото човека. Работата, която житното зърно свършва за една година – покълване, растене, цъфтене и връзване, човек може да свърши за сто години.
Най-важното, което сега мога да ви кажа, е да имате отношения към Бога. Когато помислите за Бога, вие трябва да станете тих и спокоен, да се освободите от всички противоречия и да застанете в положението на дете, което очаква да получи от майка си прясна питка, намазана с масло и мед, и да благодари за нея. Хлябът представя Словото Божие, което се дава на всеки човек. Искате ли да приемете Словото вътрешно, вие трябва да бъдете чисти като детето, когато отива при майка си. Човек трябва да има свещено чувство към Бога. Отива ли при Бога със свещено чувство, скърбите и страданията му моментално ще изчезнат, и той ще преживее дълбока вътрешна радост, вътрешен мир. При това положение човек се чувства силен, смел, всичко може да направи. Отдалечи ли се от Бога, пак става слаб.

Следователно, при всяко отслабване, човек трябва да отива при Бога, както правят английските учени със своя речник. Някой виден английски писател пише върху някакъв важен въпрос, но щом дойде до известна дума, в правописа на която не е сигурен, отваря речника и се справя. После затваря речника и продължава да пише. Като дойде до друга, непозната дума, пак отваря речника. Като отваря и затваря речника, най-после написва работата си. Правете същото и вие. Като дойдете до някоя дума, на която не знаете правописа, отворете голямата книга, т. е. речника на живота, и вижте, как се пише и произнася тази дума. Запример, как се пише и произнася правилно думата „любов"? Няма човек в света, който пише и произнася правилно думата „любов".

И тъй, не се стеснявайте от това, че не можете да пишете и произнасяте правилно думата „любов". Като не знаете точното й произношение и правопис, ще отворите големия речник на живота и ще се научите. Сега аз говоря за онази любов, която възкресява хората и ги прави богати, здрави, силни, учени. Любовта дава всичко. Казвате, че любовта е разнообразна. Наистина, любовта на детето към майката не е като тази на слугата към господаря, нито като тази на ученика към учителя, нито като тази на брата към сестрата. Човек може да обича и камък, и цвете, и животно, но всички видове любов се различават една от друга. Във всички видове любов има нещо специфично, което говори, именно, за разнообразието в любовта. Любовта на човека към дадена книга, запример, Библията, е съвършено различна от тази, която той има към хляба. Като дойде хлябът при вас, вие веднага отваряте устата си и му казвате: Заповядайте! – каните го на гости у вас. Като дойде книгата на гости в дома ви, вие я отваряте и затваряте и казвате: Не мога бързо да ям. Всичко, каквото ни давате, ще го вземем, но на гости не ни дохождайте, защото още не сме готови за вас. Мислите ли, че ако изядете книгата, ще научите нещо? Тази книга е отровна, тя е написана с горчиво мастило.

И тъй, каже ли ви някой една обидна дума, не я изговаряйте, защото тя е написана с горчиво мастило, което може да ви отрови. Турете тази дума далеч от себе си. Каже ли ви някой, че сте лош човек, не го слушайте. Оставете тази дума вън от себе си. Кой човек е лош? – Който отвън показва, че люби Бога, а отвътре люби себе си. Буквата „Л" означава любов към Бога, а буквата „Ш"– любов към себе си. Лошият човек е поставил Бога напред, постоянно говори за Него, а всичко върши за себе си. Буквата „Ш" разваля всички работи. В какво седи лошавината на хората? – В тяхната лакомия. Има хора, които ядат извънредно много. Разправят за едного, че изяждал наведнъж закуската на 70 деца. За друг човек разправят, че изяждал наведнъж едно агне от 12 кг, и веднага след това – едно кило халва с един голям хляб. Тази лакомия към ядене говори за лакомията в човека изобщо. Любовта изключва всякаква лакомия. Малко ще ядеш, но сладко, със съзнание.

Като ученици, вие трябва да се научите да правите превод на всичко, което се случва в живота ви. Вървиш бързо и се уда-риш в камък. Не се сърди, не търси виновник за това, но спри се пред камъка, помисли малко и благодари му, че само си се спънал. Камъкът иска да ти обърне внимание да не бързаш много. Камъкът иска да ти каже: Имай търпение, не бързай много. Къде си тръгнал толкова рано? Слънцето още не е изгряло. Дето отиваш, там още е тъмно, затова се удари. Когато слънцето изгрее, навсякъде е светло, и човек не се спъва. Кажат ли ви една обидна дума, не се обиждайте, но вижте, какво се крие в нея. Някой ви каже, че не сте добър човек. Не се сърдете, но помислете, какъв път е доброто: на възлизане или на слизане. Доброто е път на слизане. Само добрият човек слиза до положението на бедния, на слабия да му помага. Лошият стои на висотата на положението си и оттам дава заповеди. Мнозина искат да бъдат добри, но стоят на висотата на положението си и оттам говорят и заповядват. Това не е доброта, това е кряскане. Говориш ли отвисоко на хората, това не е добро. Щом всички хора чуят и разберат, какво правиш, това не е истинско добро. Когато правите добро, говорете така, че никой да не ви чуе. Когато правите добро, само Един трябва да знае, какво правите. Вторият, който ще знае, това сте вие. Трето лице не трябва да знае, какво правите. Знае ли трето лице, това вече не е добро. Вие не сте в пътя на доброто, т. е. не сте в правия път.

Следователно, срещнете ли човек, който само заповядва, а не работи, той не е добър човек. Един ден генерал Вашингтон се разхождал в околността на един град и видял в двора на една казарма, как няколко войници се мъчат да дигнат на раменете си една голяма, тежка греда. Той веднага отишъл при тях и наблюдавал, какво става. Взводният стоял при тях и командвал. Войниците пъшкали, мъчили се, но не могли да дигнат гредата. Генералът се обърнал към взводния с думите: Защо не по-могнеш на войниците? – Аз съм взводен. Генералът турил рамото си под гредата и помогнал на войниците да я дигнат и прене-сат. След това дал визитната си картичка на взводния и си отишъл.

Какво правят съвременните хора? Те стоят около войниците си и като взводни само заповядват. Когато дойде на земята, Христос не заповядваше, но тури рамото си под гредата и я повдигна. Днес всички проповедници, свещеници, учители искат само да заповядват. – Не, турете рамото си под гредата, както е направил генералът, и помогнете на 30-те войника, да я преместят. Докато генералът не постави рамото си под гредата, никаква работа не може да стане. В новата култура генералите ще работят заедно с войниците, а взводните ще заповядват. Какъв ще бъде резултатът? – Генералите ще се повишават, ще вървят напред, а взводните ще остават на едно и също място. Който туря рамото си под гредата, той става генерал. Какъв искате да бъдете – взводен или генерал? На колко души най-много заповядва един взводен? – На 30 души. – А генералът? – На хиляди души. – Какво представя генералът в света? Генералът е доброто, което слиза долу да помага. Доброто туря рамото си под гредата и я повдига. Който се стреми към добър живот, той е ученик, отива да се учи, да знае, как да туря рамото си под гредата. Знанието е гредата, която трябва да се дигне и премести. Знанието не може да се придобие, ако не дойде любовта и тури рамото си под гредата. Нищо в света не може да се постигне без любов. Без любов никаква команда, никаква заповед не помага. – Ама взводен съм. – Къде е писано, че взводният не трябва да помага?
Като ученици, вие трябва да се справяте с всички положения в живота. Обиди ли ви някой, започнете да мислите, а не да се сърдите. Вие трябва да бъдете умни, да предвиждате, че даден човек ще ви обиди. Като знаете това, или няма да се изпречвате на пътя му, или ще се разговаряте с него така, че да не го предизвиквате. Като минавам през някое село, аз предвиждам, че кучета ще ме лаят и всякога нося в джоба си парче хляб да им дам. Щом ме залае някое куче, аз започвам да му говоря, дам му парче хляб и заминавам. Ще кажете, че е обидно за човека да се разговаря с кучета. Кой създаде кучето? Онзи, Който тури хляба в джоба ми, Той създаде и кучето със Словото си. Тъй щото, лае ли ви някое куче, не го замервайте с камъни, но му хвърлете парче хляб. Като го замерваш с камъни, то ще бяга, но повече ще лае. Обиди ли те някой, не хвърляй камъни зад него, но дай му парче хляб. Хлябът представя живото слово. Всяка дума, колкото да е обидна, излиза от най-свещеното място на човека – от устата. Тя е скъпоценен камък, но нешлифован. Вземи я, шлифовай я и я тури на съответно за нея място.

Великото учение казва, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е предметно учение, дадено от Господа. Камъните на планината, водата, слънцето, вятърът, който сега духа, са предмети за изучаване. Червеният цвят на изгряващото слънце показва, че се явява животът, с всички свои противоречия. Вътърът, който духа от запад към изток, показва, че трябва да вървите напред. Противоречията в живота са фон на една идейна, величествена картина. Ако някога в живота си можете да видите Божественото слънце, всички противоречия са били на мястото си. Ако след всички страдания дойде любовта във вас, те са на място. Страданията са пътища, по които Божественото иде в живота.

Следователно, радвайте се за противоречията, за страданията, за несгодите в живота си, защото чрез тях идат Божиите блага. Те са пътища, по които Божественото иде в човeка. Страданието е опаковка, в която се крие нещо хубаво. За лошо ли пострада Христос? За лошо ли идат изпитанията на народите? След големите мъчения Христос възкръсна. След големи изпитания народите се повдигат. Когато страда, майката очаква някакво благо. Който иска да съкрати пътя на своето развитие, той трябва да приеме страданията с благодарност. Чрез страдания работите стават за една година, а без страдания –за хиляди години. Ще приемеш страданията за една година, за да свършиш работата си бързо, като житото. И пясъкът страда, но докато свърши работата на житото, нужни му са милиони години.

И тъй, страданието е съкратен път, по който Великото се изявява на човека. Искате ли да се развивате без страдания, ще изберете дългия път.
Сега, желая ви да се движите по късия път. Желая ви да следвате пътя на доброто. Желая ви да подражавате на генерала, да туряте рамото си под гредата. Желая ви да дойдете до онова знание, с което да превръщате горчивите неща в сладки. Желая ви лесно да се справяте с всяко куче, което ви лае, и да му кажете: Бог те създаде със Словото си, а мене направи с ръцете си.

22 юли, 5 ч. с.
----
* Матей 8: 8 – 20


Facebook коментари





Теми съдържащи: Съборни Беседи, Рилски Беседи, Рила, Седемте езера

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни