Jump to content

Създаването и краят на света


Recommended Posts

A. ИЗТОЧНИ И ЗАПАДНИ КУЛТУРИ. НОВАТА КУЛТУРА

 

5. СЪЗДАВАНЕТО И КРАЯТ НА СВЕТА

 

Знаете ли как индусите представят вечността? – Една единица с 15 нули след нея – това е половината и като сложите още толкова, тогава ще имате цялата вечност. (59, с. 11)

 

Индусите казват, че Господ е мислил единица с 15 нули години преди да направи света – толкова години Той е мислил каква трябва да бъде сегашната Вселена. И когато намисли да ликвидира със света, пак толкова ще мисли – единица с 15 нули. Как разбирате вие идеята за Бога? Той е толкова силен, че с едно издишване създал целия свят и като поеме въздух, ще Му трябва едно число с 16 цифри. Значи Той само веднъж издишва и поема въздух. Кое друго същество може да направи такова вдишване? Един адепт, който задържа въздуха 20 минути, се счита, че прави чудеса. Ако ти можеш да направиш туй без да изгубиш съзнание, мислиш, че всичко можеш да направиш. (62, с. 162)

 

Според индусите Бог направил една издишка и създал всички светове. След милиарди години Той ще направи една вдишка и ще прибере всички светове в себе Си, т.е. ще ги разруши. Значи, Бог с една вдишка и една издишка създава светове и разрушава светове. Как разбирате тази мисъл? Казано е в Писанието: „Вие сте божества.“ Значи вие създавате и рушите. Някога си разположен и гледаш към Слънцето, Луната, звездите – светло ти е на душата. Дойде отнякъде едно лошо настроение и ти изгубваш разположението си – в тебе настава тъмнина. Докато си разположен, светът се създава за тебе. Щом изгубиш разположението си, светът се разрушава. Всеки има възможност да създаде своя свят, всеки има възможност в един момент да разруши своя свят. Следователно, когато хората живеят добре, Бог създава света; когато не живеят добре, Бог разрушава света. (85, с. 6)

 

Ако Земята е създадена за човека, човек е създаден за Бога. Източните мистици казват, че хората внасят нов елемент в света. Човек представлява едно същество на най-големите противоречия в света. Всички, и най-възвишените души, понякога не могат да разберат как е възможно Бог да обича хората – тия същества на най-големите противоречия. Те не знаят защо Бог се занимава с това противоречиво същество. И ние даже мислим като тях. (62, с. 191)

 

И съвременният човек е бил нещо друго. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек. Ще ви разкажа онази индуска легенда за лотоса, който не знаел защо е създаден. Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце трепка от страх. Дойде вятър – плаша се, дойде дъжд – плаша се, от водата се плаша. Някое животно минава – пак се плаша. Аз съм най-страхливото същество! Защо ли ме създаде Господ толкова страхливо? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо, макар да не знае защо. (59, с. 138)

 

Написвам един център. Какво означава този кръг? Той означава една велика идея, с която е започнало Битието. Този кръг показва по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се определил от самосебе си, или тази Първоначална причина се е подвижила в тази посока, направила е едно кръгообразно движение и се е спряла. След това от повърхността на това свое първо движение първоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват – образувал се е периодът на Кали юга. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка, тъй както вие поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Тъй че тази сила, след като определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува Вселената. Това наричам забременяване на Космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната…

 

… Когато се появил центърът в окръжността, Вселената станала бременна, при което точката се подвижила и разделила кръга наполовина. С това Вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на Земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – нисшият манас или нощта. Тези два ъгли са двете жени. Защо човек има по две ръце, по два крака, мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н. – всичко е разделено? Защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката!“ Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на Духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще се държите ли още с този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие.“ Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и пр. се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Де е реалността, де е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярваме в един Господ.“ Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла Майка, ходили ли сте в светлата страна на Земята? (161, с. 184-189)

 

Някои считат Месечината за майка на Земята. Има две теории: някои считат, че Месечината е дъщеря на Земята, че се разсърдила на майка си и затова не дошла и станала месечина. Другата версия е, че Земята е дъщеря на Месечината, понеже тя се влюбила – взела любовника на майка си и майката я изгонила. Сърди се постоянно. Дойде, погледне я с лицето, казва: „Не искам да те гледам.“ Намалява се, намалява се, изчезва, после дотъжнее Ă – пак си покаже лицето. Тази идея е турена от индусите, индуска идея. Като направил света, като направил човека, оплаквал се човекът, казва: „Другар нямам, не мога сам да живея в рая.“ Ва…тра – едно индуско божество (вероятно са изпуснати букви от името при разчитане на стенограмата – бел.състав.), оплаквало се на Господа. Господ изпратил всичкия здрав материал. Замислил се много дълбоко какво да прави с него. Трябва другар да направи! Взел нещо от Месечината, за да направи жената. Образа на Месечината взел. Взел нещо от лъкатушенето на Земята. Взел нещо от растенията, от тръстиката – да бъде изправена, стройна. После взел от безгрижността на слънчевите лъчи – да ходи, да се разхожда. Взел качествата от облаците – те плачат, ходят навсякъде. Често плачат облаците. Като плачат, излива се дъждът; като плачат, Земята даруват със своя плач. За да не бъде много своенравна, взел от качеството на заека – малко да е страхлива. За да не бъде много страхлива, да бъде щастлива, да се пъчи – взел нещо от пуяка. Най-после, да я направи малко непоколебима за бъдеще, взел нещо от елмаза – да я направи да бъде твърда. Да я направи малко мека – взел от пуха на шийката на врабчето. За да бъде смела малко, жестока, да не се предава – взел от качествата на тигъра. За да се пази от хората, взел нещо от огъня – да гори, да пали сърцето на някого. За деликатност взел нещо от елена. Взел нещо и от свраката. За да гугука, взел нещо от гургулицата. Всичките тия 14 качества Бог ги събрал и направил жената. Дал я на човека. Зарадвал се, казва: „Е, хубаво!“ След осем деня му казва: „Господи, вземи това същество! Като дойде, направи ме нещастен. Не ме оставя, цял ден ме разиграва.“ И Господ я взел. След осем деня пак иде човекът при Господа, казва: „Господи, разбрах, правеше ми много главоболия, но пак ми липсва – колко любезна беше, милваше ме, забавляваше ме. Дай ми я пак!“ Пак му я дал. След три дни казва: „Господи, убедих се, че с нея не мога да живея. Вземи си я!“ Разгневил се Господ и казва: „Да се махнеш – иди уреди живота си!“ Казва: „Нали ти казах, че с нея не може да живееш, но и без нея не може да живееш!“ Замислил се човекът, казва: „Нещастен с жената съм, и без нея пак съм нещастен.“ Аз сега турям: с Любовта, с жената си щастлив. Когато я няма да я обичаш – пак си щастлив. Като дойде пак с Любов – пак си щастлив. Тогава с Любовта – и с нея, и без нея, си щастлив – може да бъдеш. Тази жена, това е животът. Какъвто и да е животът, и за най-лошия живот, и за най-добрия живот – да го посрещнем с Любов. Бог ще ни благослови. (117, с. 113)

 

Има две течения. Мъжът е образуван по инволюционен начин, а жената е образувана по еволюционен начин. (42, с. 241)

 

Центърът на кръга е точка или нула. Отде иде нулата? От Индия. За нулата се казва, че е нищо и е по-малка от единицата. Въпреки това нулата съдържа сила, която увеличава и намалява числата. Ако пред единицата турите нула, числото се намалява. Ако след единицата турите една нула, числото се увеличава десет пъти. Тая сила показва възможностите за човешкото развитие. (71, с. 168)

 

Сега някой пита защо светът е така създаден. Това не е умен въпрос. Така не се пита. На учения човек, ако му напишете едно число от десет до едно, той знае какво нещо е числото. От 1 до 10 – това е цяла една философия, цяла наука за числата. Учени са били кабалистите от древността! И индуските йоги са били кабалисти. За тях са достатъчни 10 числа – с тях работят, с тях обясняват всичко. Не че всичко успяват да обяснят, но туй, което може да се обясни със символите – с числата и буквите, го обясняват. Появяването на света може така да се обясни. Според древните философи светът е създаден така. И според теорията на Питагора светът е създаден от нашите числа. Числата са живи единици. Всички разумни Същества в света съставят единици на творческата Природа. Следователно всеки човек е като единица, която играе важна роля и затова трябва да разбирате вътрешния смисъл на единицата. Една единица е човекът, съставен от милиарди малки частици; между тези малки частици, които също са разумни, има известни отношения. (64, с. 269)

 

Нещастията на живота произтичат от този факт – не че Бог няма любов към нас, но ние нямаме любов към Него; не че Бог няма връзка с нас, но ние нямаме връзка с Него. Този свят, според индуската философия, Господ ще го държи едно число от една единица с 15 нули. Толкоз милиона години ще го държи и след като види, че нищо няма да стане, казва: „Тези хора не са пригодени да служат на Моето учение.“ Тогава Той ще ги тури в огън, от тия същества няма да остане нищо, или според онова турско поверие, според което, когато се свърши светът, всички същества ще умрат и ще остане само архангел Михаил, най-после и той ще умре. Най-после Бог ще попита: „Има ли някой или не?“ Аз ще ви попитам: какво разбрахте от туй, каква доза от вероятност има? (155, с. 136)

 

Мнозина искат Христос да се въплъти и втори път на Земята. Не, нещата не се повтарят. Според индуската философия вярва се, че на всички триста и шестдесет милиона години Бог слиза на Земята, за да изкупи света. Това са твърдения, които са известни само на адептите. Когато Бог слиза на Земята, за да изкупи греховете на света, това е едно от великите дела в Битието. Само тогава Бог става известен на хората. Когато Христос слезе на Земята, Той беше проявление на Бога. (146, с. 199)

 

Всички противоречия, страдания, мъчнотии, индусите разглеждат като въпроси на кармата. Според тях Този, Който е създал света, на 365 милиона години слиза един път на Земята да очисти хората от греховете им, да снеме кармата от гърба им, да им даде нов живот и да им каже: „Живейте сега според новия закон на Любовта и не грешете повече!“ След това Той се оттегля. Ако хората още продължават да грешат, след 365 милиона години Той пак ще слезе на Земята. Като чуят, че Бог слиза на Земята на всеки 365 милиона години, те ще се изплашат. Казвам: няма защо да се страхуват. Те не знаят колко години са изминали от тия 365 милиона. Може би са останали само още няколко години или няколко деня! Пръв път Бог е слязъл на Земята, когато е създал човека по образ и подобие Свое. Втори път предстои да слезе сега, когато хората са създали много грехове и престъпления на Земята. Понеже няма кой да ги избави, Той се е наел с тази грижа. А това е период от 365 милиона години. Щом слезе на Земята, Бог тъй ще огрее света, че всички грехове ще се стопят и ще изчезнат. Всички хора ще се стоплят и моментално ще се създаде нов обществен строй, какъвто никога не е съществувал. Тогава между хората ще се създаде такава Любов, такава наука и хармония, каквито никога не са съществували. Когато Божественото работи в света, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче всичко, което става днес в света, е приготвяне за идването на Бога на Земята. (166, с. 242)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...