Jump to content

1916_12_31 Отдайте Божието Богу


alexamsterdam

Recommended Posts

Аудио - чете Калоян Христов

Архивна единица

Отдайте Божието Богу (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.)

От книгата "Да възлюбиш Господа", беседи от Учителя, (1914 - 1920 г.),

Издадена 1946 г., София,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II

Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отдайте Божието Богу

Беседа от Учителя, държана на 31 декември, 1916 г. София.

„Тогаз им каза: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу. И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.““ (Матея 22 – 21, 22)

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Христос, без да иска, е засегнал един обществен въпрос. Трябва ли да се дава дан? Тоя въпрос и до днес занимава хората. Той може да се разгледа и в широк, и в тесен смисъл. Щастието на човека зависи от правилното разрешаване на тоя въпрос. Това е една сложна задача, с десет неизвестни. Учениците лесно решават задачи с едно, с две, до три неизвестни. Натъкнат ли се на задачи с повече от три неизвестни, отказват се да решават. Обаче, животът предлага на хората сложни задачи с десет и повече неизвестни. Хиляди години са нужни, за да решат тия задачи. Всички хора плачат и се смущават все от неизвестното.

Запитаха Христа: „Трябва ли да се дава данна Кесаря?" Той отговори категорично: „Отдайте!" В цялата глава Христос е вложил велики идеи, за разбирането на които трябва дълго време да се копае, както ботаникът и минералогът трябва дълго време да изследват едно растение или едно камъче, за да го изучат. Не е лесно да се домогнеш до вътрешния смисъл на изказаните стихове от Христа. Много от сегашните християни седнат на стол и започват да мислят върху разрешаването на един или на друг въпрос. Само с мислене въпросите не се разрешават. Нужно е усилие, труд и работа. Жената пита: Трябва ли да се готви на мъжа? Христос отговаря: Трябва. Мъжът е твоят Кесар, ще му готвиш. Като сготвиш на мъжа си добре, той ще отиде на работа, а ти ще останеш в къщи сама, ще имаш възможност да служиш на Бога. Жената казва: Мъж да съм! – И мъж да си, ще отдадеш на Кесарица нейното. Значи, има един Кесар и една Кесарица. Ако си мъж, ще отдадеш на Кесарица нейното и на Бога Божието. Едно и също нещо се иска и от мъжа, и от жената. С други думи казано: Като човек, ти имаш задължение и към тоя свят, в който живееш, и към Бога. Ако отидеш на бал, ще се съобразиш с изискванията на бала. Жената трябва да се облече според изискванията на модата: с бяла, светла рокля, със специални обувки, ще се напудри и т.н. Мъжът ще облече черни, официални дрехи, с нови, хубави обувки, с бели ръкавици. – Аз не обичам тия работи. – Щом не ги обичаш, не отивай на бал. И при Господа да отидеш, трябва да туриш огърлица на врата, диадема на главата, гривна на ръката. Огърлицата на врата, това е любовта. Диадемата на главата, това е мъдростта. Гривната на ръката и на крака, това е добродетелта. В Румъния някои жени носят часовници на краката си. За да види, колко е часът, тя повдига крака си. Мнозина се шокират от това. Казвам: „Отдайте Кесаревото Кесарю." На земята сте, това изисква земният живот. Някой се гневи, завижда, не може да се примири с живота. Щом не може да се примири тук, нека отиде на небето. Който роптае, че няма захар, че дават малко хляб, по четвърт килограм, да отиде на небето. Какво търси на земята? Кесаревото – Кесарю, ще му отдадеш данта. Толкова дава Кесар – нищо повече.

Първата задача на човека е да разреши правилно живота. В разрешаването на тая задача се крие силата на самия живот. Който не може да си даде отчет, какво представя животът, той е пигмей, той е нищожество, той е микроб. Не е въпросът само да се надуваш, както някои змии, кокошки, пуяци. Достатъчно е да се приближи човек до тях, за да се надуят. Не им се сърдете, така разбират, така постъпват. И вие не се сърдете, че ви говоря истината. Казвам: Докато сте на земята, мислете и работете, да разрешите правилно въпросите на живота.

Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете живота, ще се върнете при мен. Хората искат да бъдат щастливи. Няма щастие за хора, които разсипват бащиното си имане. С това аз не ви изобличавам, но изяснявам един принцип. Ако е за обида, няма защо да се обиждате. Вие, които седите пред мене, още не сте истинският човек. Аз виждам пред себе си хора, облечени в дрехи, с определено тегло и форма, но това не е човекът. Аз имам високо мнение за човека. Във вас се крие нещо велико, което и вие сами не съзнавате. Един ден Божественото в човека ще се прояви, и вие ще разберете, какво е животът, какво е самият човек.

Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу." Когато отдадете Кесаревото Кесарю, тогава ще се освободите. Всяка лоша мисъл, всяко лошо желание не са ваши, те са на Кесаря – отдайте ги на Кесаря. –- Кой е Кесарят в човека? – Дяволът. Казваш: Днес се разсърдих. – Отдаде ли Кесаревото Кесарю? Отдай Кесаревето Кесарю. Отдавайте не само Кесаревото Кесарю, но и Божието Богу. Кесаревото е човешкото. Ние сме длъжни на човешкото. Следователно, на всеки човек трябва да отдадем това, което му дължим. Това значи, да разбираме смисъла на живота.

Един отшелник живял много години в пустинята. Най-после решил да отиде при един светия, да го попита, как да разбере смисъла на живота. Светията му казал: Иди днес в едно от близките села, да прекараш цял ден между селяните; да видим, какво ще научиш от тях. Отшелникът отишъл в селото и попаднал в дома на един селянин, който се готвел да отиде на нивата. Той решил да отиде с него заедно. На тръгване за нивата, селянинът казал: Божичко! Целият ден работил, орал с воловете си, сял, и като се върнал у дома си, седнал да си почине и пак казал: Божичко! Отшелникът се върнал при светията, да каже, какво видял в селото. – Какво научи? – Нищо особено. Видях един селянин, който два пъти през деня изговори думата „Божичко." След това светията дал на отшелника едно кандило, пълно с дървено масло и му казал: Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще внимаваш, да не разлееш нито капка. Отшелникът изпълнил добре възложената работа и се върнал при светията, който го запитал: Колко пъти си спомни за Господа? – Нито един път. – Защо? – Всичкото ми внимание беше отправено към кандилото, гледах да не разлея нито една капка от маслото. Тогава светията му казал: Видя ли, как селянинът, който храни и семейството си, и нас, намери време да си спомни поне два пъти през деня за Господа, а ти, отшелникът, не можа да си спомниш нито един път за Господа.

Питам сегашните учени и философи, по колко пъти на ден си спомнят за Господа. Причината за нещастията на сегашните хора се заключава, именно, в това, че не си спомнят за Господа. Затова Христос казва: „Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу." Казвам: Трябва да мислите за себе си, за своите ръце и крака, за ума и за сърцето си, за своето развитие, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобряване на оня живот, който ви очаква след смъртта. Днешният живот е наш, утрешният принадлежи на Бога. Как ще бъдете щастливи, ако не отдадете Божието на Бога? Нещастието на хората се дължи на това, че те дават само на Кесаря. Той само взима, а не дава. Бог се отличава с това, че дава и взима. Той ще вземе детето на една майка, но след една-две години ще й даде друго, по-добро дете. Някой мъж бие жена си. Бог ще вземе тоя мъж и ще й даде друг, по-добър от първия. Тъй щото, когато Бог вземе нещо от вас, не съжалявайте. Той е всеблаг, справедлив и милостив. В замяна на това, което е взел, ще ви даде нещо по-добро. В това отношение, Господ е пример на даване.

Христос казва: „Така да просветнат делата ви, че който ви види, да прослави Отца вашего." – Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на замята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. За да влезе в правия път, човек трябва да различава същественото от несъщественото. Човек трябва да бъде свободен от всякакви амбиции за завладяване и обсебване.

И тъй, четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път: да различава същественото от несъщественото ; да се освобождава от лични амбиции; да има добра обхода и добър живот; да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая. Господ казва: „Вие сте се научили да служите на Кесаря, но не и на мене. Колкото и да се сърдите, не мога още да ви приема за свои слуги." Кой добър музикант ще приеме вашето недоразвито дете да изучава музика? Той ще каже: Нямам време да се занимавам с вашите недоразвити деца. Като пренебрегна невежеството, Бог остави невежите да се лутат в своето невежество. Днес, когато хората са по-готови да Го разберат, Той изпраща своя Син между тях.

Какво прави сегашният човек? Като стане сутрин от сън, той се измие, вчеше се, облече се чисто и после започва друга работа. Първата му работа е служене на Кесаря. След това се запитва: Трябва ли да служа на Кесаря? – Ще служиш на Кесяря, защото си в неговото царство – справедлив ще бъдеш. Някой казва, че не трябва да се грижи за тялото си. – Кой ти каза това? Ако живееш в една къща под наем, трябва да я мажеш и чистиш. – Аз съм свят човек. – Дали си свят човек, или не, трябва да се чистиш. Щом си дошъл на земята, и светия да си, ще се чистиш. Учителят поставя слаба бележка на някой ученик. Ученикът е недоволен от учителя си, заканва се да го бие. Много учители са бити от учениците си. На ученика казвам да учи, за да няма слаби бележки. На учителя казвам да проверява по няколко пъти ученика си и тогава да му пише бележка. Учителят трябва да бъде разумен във всяко отношение. Като живеят добре, и ученикът, и учителят си поставят по-добра основа за служене. Бог е милостив и благ, но ако Му служиш, ще служиш в дух и истина. За това се иска съвършенство. Лесно се служи на Бога, но само ако имаш дълбок, вътрешен стремеж за това. Нямаш ли тоя стремеж, мъчно се служи на Бога. Казваш: Искам да отида при Господа, при Него да се уча. – И това е възможно, но достоен трябва да бъдеш за Господа. Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден, и, въпреки това, иска да отиде при Бога. Не може да отиде. – Защо? – Още не се е справила с мъжа си. Мъж бие жена си, но и той иска да отиде при Бога. Пътят му към Бога е затворен. Мъжът и жената са два принципа, които трябва да се примирят. Ако си мъж, ще отдадеш данта си на Кесарица. Ако си жена, ще отдадеш данта си на Кесаря. Това, което става с мъжа и с жената, като външни форми, става и вътре в човека. Кесар и Кесарица са вън от човека и вътре в него.

Мнозина казват, че светът е лош. Не вярвам в това. Повече вярвам, че хората са лоши, а добрината и лошавината на света се определя от тях. Светът е толкова лош, колкото и хората. Като говорите за света, разбирайте своя личен свят, но не света, създаден от Бога. Ако ти не си разположен, не мисли, че всички хора не са разположени. От твоето разположение или неразположение ти нямаш право да вадиш заключение за всички хора. Що се отнася до Кесаря вътре в тебе, ще бъдеш внимателен и учтив към него, ще му отдадеш своята дан. Ще научиш характера му и ще постъпваш с него добре. – Той е бирник. – Нищо от това. Ще се извиниш, че си закъснял, и ще му дадеш парите. Няма да го ругаеш, да му се сърдиш. Ще бъдеш тих и спокоен. Ако си нервен тук, и горе ще бъдеш нервен. Какъвто си на земята, такъв ще бъдеш и на небето. Там са крайно строги. За едно навъсване на веждите и за едно намръщване на лицето, могат да те изпъдят вън. На земята можеш да се мръщиш, колкото искаш, но на небето това не се приема. Само за едно намръщване един ангел бил изпратен на земята, дето трябвало да прекара цели хиляда години. В това отношение, Кесарят е по-отстъпчив. Той не вижда малките навъсвания, които човек прави.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу". Това значи: Изпълнете длъжността си и към Бога. Ако не изпълните задължението си към Бога, ще приличате на оня американец, който живял само за пари, но като дошъл часът за оня свят, осъзнал положението си и казал на синовете си: Не следвайте моя пример. Аз живях само за богатство и на оня свят не разчитам на никого. Затова, турете в сандъка ми от всичките видове пари, дано и там ми помогнат. Като отишъл на оня свят, скоро усетил глад и спрял при един бюфет, дето имало печени кокошки, риби, плодове. Той попитал, колко струва кокошката. – Едно рупче, тук всичко е по едно рупче. – Добре ще бъде, с тая евтиния лесно ще се мине. Извадил 20 лева, срещу които поискал от всичко.

– Тук тия пари не вървят. Разменната монета при нас е рупчето. Богаташът веднага отишъл при синовете си и им казал: Тук вървят само рупчета. Пратете ми една торба от тях. Получил рупчетата и отишъл да си купи нещо от бюфета. – Тук такива рупчета не вървят. И тоя път го изпъдили.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу." Само така човек ще се освободи от страданието. Всеки, който заминава за другия свят неподготвен, страда. Важно е, че трябва да се живее. – Как трябва да се живее?

– Разумно. Някой се гневи за нищо и за никакво. Вземете пример от слънцето. Като го посрещате сутрин, то ви се усмихва и поздравява. Вечер, като залязва, дава ви гръб. Трябва ли да му се сърдите? Вие често се сърдите един на друг, без да имате право. Вие се сърдите, че някой не ви приел, както трябва.

Един писател отишъл в дома на един богаташ да иска пари на заем. Богаташът се скрил от него и казал на слугата си: Кажи, че ме няма. Писателят чул гласа на богаташа, но нищо не казал, нито се разсърдил. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отишъл в дома му. Потропал на вратата. Писателят отворил, показал се пред богаташа и казал: Няма ме тук. – Как тъй? Аз те виждам и чувам, а ти казваш, че те няма. – Чудно нещо, отговорил писателят; аз повярвах на думите на твоя слуга, а ти не вярваш на мене. Тук съм, но не за тебе.

В бъдеще, когато отидете при Христа, Той ще каже: Няма ме тук. – Как така? Ние те виждаме. – Тук съм, но не за вас. Като знаеш това, не се гневи на слънцето. То нито изгрява, нито залязва. Изгревът и залезът не са нищо друго, освен една илюзия по отношение въртенето на земята около нейната ос. Така се върти и моята, и вашата земя. Като идеш при мене, трябва да знаеш, върти ли се моята земя, или не; изгрява ли моето слънце, или залязва. Ако слънцето ми залязва, не дохождай. Ти посещаваш някого навреме и без време, затова се явяват недоразумения, обиди, страдания. Казваш: Еди-кой си умрял. – Умрял, защото слънцето му залязло. Значи, смъртта подразбира залязване на слънцето. На една страна залязва, значи, човек остарява и умира. На друга страна изгрява – ражда се човек. На запад е старостта, на изток – младостта. Ще кажете, че това е алегория. Не, това е алхимия. Един ден, като научите това изкуство, ще се преобразявате според желанието си: ще ставате млад или стар, мъж или жена. Същото става и в театъра: там младият се превръща на стар, старият – на млад. Това е законът на илюзиите.

„Отдайте Кесаревото Кесарю, Божието Богу". Така ли постъпват всички хора? Така ли постъпват християните? Има християни, които не спазват тоя закон, въпреки това, критикуват другите хора. Това показва, че те не са научили законите на света. Светът и светските хора са на място; те имат велико предназначение. Аз уважавам светските хора. Много от тях са искрени. Ако искат да кажат нещо лошо за тебе, ще ти го кажат в очите, а не зад гърба. Мнозина говорят и зад гърба ти. Ако говориш лошо за някого, бъди искрен, бъди кавалер, кажи му го право в очите. Светските хора обичат чистотата. Те се мият често, преобличат се и след това се пръскат с парфюми – обичат аромата на цветята. Религиозните се отказват от това, считат го грешно. Ако не се парфюмират, поне често да се къпят, да не миришат. Ние трябва да се преобразим. Това изнесъл Христос в притчите си.

„Като чу царят, че званите на сватбата се отказват да дойдат, разгневи се, и проводи войските си, та погуби ония убийци, и града им изгори." (– 7 ст.). Казвам: Забравете вашата личност и разсъждавайте добре. Ще кажете, че ви дялам, т. е. карам ви се. Не се карам на никого, не съм пратен за това. Аз не съм научил тоя майсторлък. Да дялаш, това е опасна работа, то е една хирургическа операция, за която се иска вяра и смелост. Това, което ви говоря сега, е висша математика. Тя борави с числата от 1 – 10. Като разберете вътрешния смисъл на тия числа, ще определите и своите отношения към Бога и ближните си. Най-голямото число е единицата. Като разберете единицата, ще разберете всички отношения. Останалите числа са получени от единицата чрез делението й на по-малки числа.

И тъй, единицата е дървото, а останалите числа са клончета, листа, пъпки, цветове на това дърво. Като не знае своята стойност, човек вдига шум, гневи се, роптае. Той не подозира, че е само клонче, лист, пъпка или цвят на главното дърво. Колкото и да вика, неговата дума не се чува. Ако си лист, ще се стремиш да приемеш повече жизнен сок. Ако си коренче, ще се стремиш да изпратиш повече храна на дървото. – Искам да зная, какво мислят хората за мене. – Щом си част от дървото, ти си служител на Бога. Не е важно, дали си красив; важно е, като стоиш на дървото, какво трябва да правиш. Не гледай към падналите листа на земята; не ги осъждай. Те не са паднали по своя вина, някаква външна сила ги е откъснала от дървото преждевременно. Въпреки това, те ще отдадат своята дан на Кесаря. След време те отново ще се явят на дървото, и тогава ще отдадат Божието Богу. Така трябва да разсъждавате и вие. И тогава ще имате мъчнотии и страдания, но страданията ви ще бъдат съзнателни. Съществуват два вида страдания : съзнателни, при които човек знае, защо страда, и се ползува от страданията; несъзнателни, при които човек вика, роптае и повече увеличава страданията си. Следователно, умен, религиозен, културен е оня, който се справя със страданията и разумно ги използува.

Под „култура", в истински смисъл на думата, разбирам прилагане на религията във всяко отношение. Истински религиозен е оня, който живее и с душата, а не само с ума и сърцето. Културата подразбира разредяване на религията, а религията – сгъстяване на културата. Като казвам, че човек трябва да бъде културен, разбирам, да се разреди, да научи всички отношения, които съществуват между хората; да изучи устройството на държавата, да знае нейните изисквания, нуждите на всички институти и учреждения. Това е културата на Кесаря. Когато човек дойде до дълбоките вътрешни отношения към Бога и природата, да различава същественото от несъщественото, тогава той ще разбере правилно Христа и ще Го познае. Христос е учил хората, как да проявяват културата и как да прилагат своята вътрешна религия. Кесар е културата, а Бог – религията. Казвам: „Отдайте на културата нейното, отдайте и на религията нейното". Религия без култура нищо не струва.

Човек трябва да започне първо от видимото и постепенно да върви към невидимото. Какъвто си като културен, такъв ще бъдеш и като религиозен. Ако си нервен, ако обичаш да полъгваш в културния си живот т. е. във видимия, такъв ще бъдеш и в религиозния си живот. Да полъгваш, това значи, да скриваш истината. Чист, искрен трябва да бъде човек. Той всеки момент се намира пред лицето на Бога. Как ще погледнете към вашия гост, който ви носи зараза? Вие го каните в дома си, радвате му се, а той носи в себе си бацилите на някаква опасна болест и заразява целия ви дом. Ще бъдете крайно недоволни от него. Знайте, че всяко посещение, което правите на своя ближен, е явяване пред Бога. Чисти трябва да се явявате пред Бога. Има религиозни хора, които носят проклятие на света – най-страшния бацил. Това може да е несъзнателно, но те трябва да го имат пред вид, да се чистят. Следователно, ако си неразположен и гневен, не посещавай приятеля си. Посещавай приятеля си, само когато Бог е в тебе. Това е проповядвал Христос на хората.

Какво представя Христовото учение? То е Божествената книга, от която всеки може да чете. Аз всеки ден преглеждам тая книга. Някой казва, че се е разговарял с Христа. Възможно е това, но само оня може да се разговаря с Христа, който се е повдигнал на едно високо стъпало и се е очистил. Ще кажеш, че си учен човек, че имаш достъп до Христа. Може да си учен по отношение на средата, която те обикаля, но не и по отношение на Христа. Твоята ученост не ти отваря път към Христа. Смирение е нужно на човека. Като знаеш толкова, кажи, колко години ще живееш, колко деца ще имаш, какви ще бъдат те. – Не зная, нито колко години ще живея, нито колко деца ще имам. – Ти не знаеш неща, които се отнасят до тебе, а говориш за неща далеч от тебе. Трябва да се учиш. Има учение за сърцето и учение за ума. Сърцето е Кесарево, а умът – на Бога. Понякога е обратно: умът е Кесарев, а сърцето на Бога. Следователно, отдайте на ума това, което е негово, и на сърцето това, което му принадлежи. Не спирайте течението на изворите. Не спирайте течението на реките. Поправяйте коритата им, свободно да текат. Не пресушавайте вашите реки. Не изсичайте вашите гори. Много трябва да се говори на съвременния човек, за да разбере той нещата според степента на своето развитие.

Съзнанието се проявява в три посоки: като механично, физиологично и психично. В механичното съзнание процесите се извършват отвън – навътре. Тия процеси стават и в природата. Много реки отвън се стичат в едно и образуват една голяма, мътна река. В механичното съзнание процесите не са Божествени. В физиологичното и психичното съзнание процесите се извършват отвътре-навън, няма нужда да пущате кофата си вътре, да вадите вода. Тя сама по себе си изтича. Благодарение на това течение отвътре-навън, мътилките излизат навън, и изворът се изчиства. Върху тоя извор работи Христос, него иска да прокара у вас. Щом видите това желание на Христа, вие веднага се противопоставяте и запушвате извора. И, в края на краищата, вие се задоволявате с малките рекички, които се сливат в една по-голяма, и казвате: Достатъчно съм голям. – Голям си, но мътен. По-добре бъди малък, но чист извор, отколкото голям и мътен. Тоя е пътят, който води към Царството Божие.

Правете свободен избор и сами решавайте, голям извор ли да бъдете, но мътен, или малък и чист извор. От вашето решение зависи вашето благо. Това значи, отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието – Богу.

Беседа от Учителя, държана на 31 декември, 1916 г. София.

Отдайте Божието Богу.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,"Да възлюбиш Господа", Неделни беседи (1916-1920),
Първо издание, ИК „ЖАНУА '98", София, 2009

на томчето

ОТДАЙТЕ БОЖИЕТО БОГУ

Казват Му: „ Кесарев." Тогаз им казва: „ Като е тъй, отдавайте кесаревите кесарю, а Божиите Богу." И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си. (Евангелие от Матея 22:21-22)
Случайно Христос е засегнал един обществен въпрос, тоест без да иска - трябва ли да се дава дан. Този въпрос и днес занимава хората. Всички питат: „Трябва ли да се дава дан?" Този въпрос има широк смисъл, има и тесен смисъл. И всякога щастието в живота зависи от правилното разрешение на задачата, която е представена. Затова сама по себе си тя е една сложна задача с десет хикса.
Учениците знаят лесно да решават задачи с един хикс, с два хикса, с три хикса, но животът е една сложна задача с десет неизвестни. Знаете ли колко хиляди години са нужни, за да се решат тези хиксове?
Всички плачат и се смущават все за неизвестното. И ще кажете: „Какъв е този въпрос - да се даде ли дан кесарю?" Христос казва рязко: „Отдайте кесаревото кесарю." Въпросът е решен: „Отдайте!" Разбира се думите Христови в цялата глава носят в себе си велики идеи, които Христос е изказал. Скрити са те, трябва дълго време да се копае, да се разчепкват тези стихове, за да се намери вътрешният смисъл, тъй както един ботаник, един минералог трябва дълго време да изследва едно растение, едно камъче, за да го изучи.
Съвременните християни, като седнат на кревата, мислят, мислят и смятат, че така ще разрешат въпроса. Не, трябва да си плюете на краката, да се опнете на работа, тогава ще разрешите въпроса. Като дойде вашият кесар мъж вие ще му сготвите. Питат жените: „Трябва ли да се готви на мъжа?" Христос казва: „Трябва." Само като сготвиш на мъжа, като му сготвиш месо, той ще си замине, а ти ще имаш възможност да служиш на Бога. Но ще каже някоя: „Мъж да съм." И мъж да си, ще трябва да отдадеш на кесарица нейното. Има кесар и кесарица. Ако си мъж, ще отдадеш на кесарица нейното и Божието - Богу. Или в друг смисъл - имаш задължения към този свят, в който живееш, имаш и задължения към Бога.
Искаш да отидеш на бал - ще трябва да зачетеш мнението на хората. Ще се облечеш тъй, както балът изисква. Ако трябват бели дрехи, ще облечеш бели дрехи. Ще туриш обуща с високи токове, ще се напудриш. Ако ти са бели косите, ще туриш на тях черна боя, да ги почерниш. Но ще кажете: „Аз не искам всичко това." Тогава не отивай. Защото, и при Господ да отидеш, ще туриш високи обуща, гердани, гривни и др. Какви гердани? Герданът около врата - това е любовта. Диадемата, която се носи на главата - това е мъдростта на главата. А гривната на ръцете и на краката - това е добродетелта. В Румъния някои жени носят на краката си часовници и когато показва колко е часът, тя повдига крака си. Някой се шокира от това.
Отдайте кесаревото кесарю - на земята сте. Човек, който се гневи, който завижда, какво търси на земята? Да отиде на небето. Който протестира, че нямало захар, нямало хляб, малко дават - по четвърт килограм, да си върви горе. Какво търси тук? Кесаревото кесарю - ще си отдадеш данта. Кесар толкова благоволява.
Сега трябва да се разреши правилно животът. В това разрешение на живота стои смисълът на живота. Човек, който не може да си даде ясен отчет за живота - той е пигмей в света, той е едно нищожество в света, той е един микроб. Той може да се надуе. Има змии, които, като ги приближи човек, те се надуват. Такива кокошки има, пауни има, които също така се надуват при приближаване на човек до тях. Не се сърдете - тъй разбират, тъй правят.
Трябва правилно разрешение на нещата. Когато Бог изпъди човека от рая, остави там един ангел да пази. Какво пазеше ангелът? Той пазеше разумното на човека, което остана в рая. Един дявол излъга жената на Адама - Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая. „Не заслужавате живота там - казва Господ. - И след години, като го научите, ще дойдете пак."
Някои искат да са щастливи. Няма щастие за разсипници, за онези, които разсипват бащиното имане. Не че ви се карам, но прояснявам един принцип. Недейте мисли, че вие, които сте пред мене, сте хората, сте човека. Жалки ще сте, ако мислите, че сте пред мене в едно парче месо от шейсет-седемдесет килограма. Аз имам по-високо понятие за човека.
Трябва ли да се отдаде дан? Христос казва: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу." Като отдадете кесаревото кесарю, само тогава ще се освободите. Една лоша мисъл, тя не е ваша, отдайте я на кесаря. Кой е кесар? Той е дяволът. Отдайте кесаревото кесарю. Някой ще каже: „Аз днес се разсърдих." Добре, отдаде ли кесаревото кесарю? Кесаревото - това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни.
Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник - светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях." Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!" Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко!" Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи?" „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко." След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка." Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога?" „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото - там ми беше всичкото внимание." „Видя ли - казал светията. - Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство - два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога."
Питам философите, учените хора колко пъти си спомнят за Бога. Ето нещастието. Отдайте кесаревото кесарю. Трябва да мислите за себе си, за своето здраве, за развитието си, за ума си, за краката си, за ръцете, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобрение на живота, който утре ще наследите. Днешният живот е наш, утрешният е Божий. Питам: как ще бъдете щастливи, ако не отдавате Божието Богу?
Всички нещастия се състоят в това, че на кесаря се само дава, той само взема. В Бога има това добро качество, че Той и взима, и дава. Бог ще вземе детето на една майка, но след години ще й даде по-добро дете. Бог може да вземе мъжа на една жена, но ще й даде по- добър мъж. Някой мъж побийва жена си. Господ ще го вземе този мъж, а ще й даде по-добър. Господ взема, но всякога дава по-добро. По това се отличава този Господ, Който е толкова Благ и Справедлив и затова иска да ни даде един образец. Христос казва: „Така да просветне вашето лице, че който ви види, да прослави Отца вашего, Господа."
Питат някои защо светът се е объркал. Защото вашите дела не прославят Господа. Религиозните хора, разбирам учените - те са отговорни за това. Много светии има, които не са светии на небето; много учени има, които не са учени на небето; много благородни има, които не са благородни на небето. Привидност и същина не са едно и също нещо.
За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова.
Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:
първо, да различаваш същественото от несъщественото;
 
второ, да нямаш амбиции;
 
трето, да имаш добро поведение;
 
и четвърто - любов.
Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори. Ще ви каже защо Господ не ви пуща: „Вие сте научени да служите на кесаря, но не и на Мене, следователно не мога да ви приема за слуга." Вие може да се сърдите. Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца. Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.
Този живот не е личен. Ставате сутрин, огледвате се, почерняте си косите, ноктите си изчиствате, зъбите си измивате - това е кесарят. Трябва ли, питат, човек да служи на себе си, на кесаря? Ще му служите, защото сте в неговото царство, трябва да сте справедливи.
Някои казват: „Ние на тялото си не трябва да правим нищо." Кой ви каза, че не трябва да правите нищо? Ако ви дам една къща под наем, вие трябва да я чистите, да я миете, защото, не я ли пазите, ще ви изпъдя вън. Някой ще каже: „Аз съм светия." Светия или не - трябва да се очистиш. Като си светия, защо си на земята? На някой ученик турили слаб по някой предмет. Защо му турили? Недоволен. Учи, няма да имаш слаб успех! Колко учители са бити по улиците, на колко учители са очиствали праха! Ще туриш единица, но ще питат после. Хоризонтално ще бъде твоето пардесю, ще ти изтърсват праха. Но и учителят трябва да е внимателен, да проверява един път, два, три, четири, и много пъти, докато постави бележка. Трябва да си разумен във всяко отношение.
Като се научиш тъй да живееш, тъй ще имаме една по-добра основа, за да се знае как да се служи на Бога. А на Бога се служи по-трудно, отколкото на кесаря. Той е много милостив, но иска всичко да се приготви в едно съвършенство. Когато Господ те намери достоен, тогава ще отидеш при Него.
Някой казва: „Искам да отида при Господа, при Господа да се уча." Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден - тогава чакай. Ти не си изтърсила праха на мъжа си. Мъж иска да отиде при Господа - не си изтърсил праха на жена си. Жена или мъж - тези два принципа трябва да се примирят вътре в себе си. Някой път жената кипне. Защо? Някой път мъжът кипне. Ако си мъж, данта отдавай на кесарица; ако си жена - на кесаря. „Скоро войски!" Това, което с човека става, то става вътре в него.
Казва някой: „Светът е лош." В това не вярвам. Вярвам, че хората са лоши, но не и светът. Светът е толкова добър, колкото сте и вие добри; той е толкова лош, колкото сте и вие. Някои казват: „Светът е много лош." Прави сте по отношение на вашия свят, но не сте прави да мислите, че ако ти си неразположен, че и всички са неразположени. Не, ни най-малко нямаме право да правим заключение от своето настроение, че цял свят е като мене. И на този кесар вътре в мене трябва да му отдам своя дан. Трябва да се научи характерът на кеса- ря, трябва да бъдем с него учтиви. „Но той е бирник!"
Нищо. Ще му се извините, ще кажете: „Закъснях малко, но ще ти дам парите." Няма да му кажеш: „Ти си изед- ник и т.н." Защото този нрав, който тук проявиш, и горе ще го проявиш. Ако тук си нервен - и горе ще си нервен, защото горе само за едно навъсване ще те изгонят. Тук много пъти можеш да се навъсваш, но горе това се не приема. Един ангел само за едно навъсване бил изпъден за десет хиляди години на земята. Кесар е по-отстъпчив, защото той не вижда.
И Христос е казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието - Богу." Всичко изпълнете към себе си, но изпълнете и длъжността си към Бога. Защото, ако не живеете добре, ще живеете като онзи американец, който цял живот прекарал в събиране на пари, но наближил часът да отиде горе на онзи свят, и като умирал, казал на сина си: „Синко, да не сте като мене скъперници, но като умра, турете ми в гроба от всички пари, защото и на онзи свят като отида, ще имам нужда от пари." Синовете му изпълнили желанието и турили в гроба една голяма торба пари. Като отишъл на онзи свят, изгладнял много и взел да обикаля, да намери място да се нахрани. Надвечер вижда един бюфет, влиза вътре и намира там много печени кокошки, сардели, ябълки и др. „Тези сардели по колко са?" „Едно рупче." „Ами ябълките?" „Също. Всичко тук е по едно рупче." „А, тук е светът - си казва той. Изважда една монета от двайсет лева, дава я и казва: - Дайте ми три кокошки, три сардели." „Не, тук не приемаме такива пари, а рупчета само." И му върнали монетата. Още повече изгладнял. Отива той при синовете си и им казва: „Тези пари, които вие ми оставихте, тук не вървят. Дайте ми рупчета." Те му турват една торба рупчета. Взима няколко и отива пак в бюфета, иска да му дадат няколко сардели и дава рупчета, но те го изпъждат и му казват: „Тези рупчета тук не вървят."
Следователно всички, които умират неприготве- ни, страдат. Затова Христос казва: „Отдайте Божието Богу, а кесаревото - кесарю." Във висш смисъл трябва да се живее. Ще ви покажа някои отношения в погрешните ви схващания. Някои хора се гневят за нищо и никакво. Сутрин, като отидете да посрещате слънцето, [то] ви се усмихва, поздравлява и вие се разделяте. Вечер то си отива и ви обръща гръб. Значи вие трябва да се сърдите за това? Ще кажете: „Отивам в къщата му, а той не ме прие."
Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма." Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него. Той сам му отговорил: „Няма ме." „Как тъй, аз те чувам." Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене? Аз съм тук, но не за тебе." Така и Христос един ден ще каже. Когато отидете вие при Христа, Той ще каже: „Няма Го тука." „Как тъй?" „Тук съм, но не за вас."
Не трябва да се гневим на слънцето. То нито изгрява, нито залязва. Това е една перспектива по отношение въртенето на земята. Някой път моята земя се върти. Дошъл си при мене, трябва да знаеш как се върти земята ми. Трябва да питате: „Слънцето на този господин изгрява или залязва?" „Залязва." „Е, тогава няма да го посетя." А вие ходите у хората навреме и без време, затова има докачвания, обиди, страдания и др. Казвате: „Еди-кой си умрял." Умрял, защото слънцето му залязло. Умирането е залязването на слънцето, а от другата страна ще излезе младо. На запад - старо, на изток - младо. Не е ли по-хубаво тъй? Вие казвате: „Това е една алегория." Не, това е една велика алхимия. Един ден, като научите това нещо, вие ще бъдете способни да се преобразувате, както искате. Ще бъдете мъж и жена, с косми или без косми, млад или стар; вие ще бъдете като един детектив. Така е и в театрите, там млади стават стари и т.н. Това е законът на илюзиите.
„Отдайте кесаревото кесарю, Божието - Богу." Има християни, които критикуват другите. Тези християни не са научили света. Светът е един благороден свят. Светските хора, тези хора по улиците, аз ги уважавам. Някои от тях ще ти кажат нещо пред очите, право ще си кажат каквото мислят за тебе. А някои християни се крият, и зад гърба ти ще кажат това, което мислят за тебе. Когато кажеш нещо, нека думите ти бъдат верни. Бъди кавалер, кажи всичко направо в очите. Добре е за вас да намерите този недостатък.
Аз уважавам тези светски хора, ще ви кажа защо. Светските хора миришат все на рози, на теменужки. Напръскват се. А християните казват: „А, грешно е това." Добре, ако се не напръсквате, тогава очиствайте си тялото, защото има християни, на които устите и телата миришат.
Трябва да се преобразим. Това е, което Христос е казал в притчите Си. Ето защо този цар е избил хората и изгорил града. Избил той всички хора, защото не искаха да дойдат на сватбата, имали работа.
Сега искам да разсъждавате. Забравете вашата личност. Ще каже някой: „Той ни дяла." Не съм пратен да ви дялам, аз не съм научил този майсторлък. Да дялаш - то е опасна работа, то е една хирургическа операция. Аз ви занимавам с висша математика, с числата от едно до десет. И като научите тези числа - вие ще се научите от висшата математика и ще разбирате по-добре вашите отношения.
Ако ви пита някой кое е най-голямото число, някои ще кажат - десет, хиляда, един милион и т.н. Най- голямото число е единица. Като разберете ценността на това число - единица, вие ще разберете съотношенията на всички неща. Всички други числа са разделяния, разклонения. Всяко едно дърво - то е едно нещо. Следователно единицата, то е едно дърво, а всички хора са като клончета, пъпки, листа и т.н. Вие дигате шум на това дърво. Вие сте един лист - ще гледате да приемете повече жизнен сок; вие сте едно коренче - ще гледате да изпратите повече храна на дървото. Но ще кажете: „Искам да зная какво мислят хората за мене, хубав ли съм?" Щом си на това дърво, ти си служител на Бога.
Питам, сега вие, които стоите на това дърво, какво трябва да вършите? Не питайте онези листа, които са долу, защо са паднали. Не осъждайте онези листа, които са паднали, които са капнали. Те са паднали не по своя вина, а някоя друга сила, външна, ги е откъснала, и следователно те ще отдават своя дан кесарю. А като отидат там, наново ще се явят и след време ще отдадат Божието Богу. Така искам да разсъждавате. И тогава ще има пак мъчнотии, страдания. Страданията у хората са два вида: умните ще знаят защо страдат, а глупавите ще си създават повече страдания и ще ги увеличават.
Следователно да бъдем умни, религиозни, културни, а „културни" аз разбирам религията, приложена в живота във всяко отношение. Религията - тя е нещо за душата. Тъй че култура е разредяване на религията, а религията е сгъстяване на културата. Следователно, като ви казвам да бъдете културни, то значи да се разредите, да научите всички отношения на хората в света, да научите всички институти, учебното дело, а това е културата на кесаря. А когато дойде до религията, до онези вътрешни понятия - да различавате същественото от несъщественото, тогава ние ще дойдем до правилното разбиране на Христа. Христос е учил хората как да бъдат културни и как да са религиозни. Кесар - това е културата; Бог - това е религията.
Тогаз казвам: отдайте на културата нейното, отдайте на религията нейното. Религия без култура не е нищо. Първо, ние започваме закона от видимото. Какъвто си като културен, такъв ще си като религиозен. Нервен си като културен, обичаш да полъгваш като културен - ще бъдеш такъв и като религиозен. Ще ви кажа какво е да полъгваш, да прикриваш истината. Вие искате например да ви посетя някой път у дома ви. Представете си, че съм заразен от някоя болест, нося бацили от петнист тиф или чума, или каква и да е друга болест. Вашите деца дойдат при мене, целунат ми ръка и по този начин пренеса болестта. Ще бъдете ли благодарни, ако заразя целия дом? Човек, който прави посещения, трябва да бъде чист.
Има религиозни хора, които носят проклятие, бацили в света. Може да е несъзнателно това, но те трябва да имат това предвид. Неразположен, гневен си - не посещавай свои приятели. Когато Бог влезе у тебе, тогава иди у своите приятели. Това е учението, което Христос проповядва. Това е положително учение... Не че духовете правят така, това е Божествената книга. Аз често ровя тази книга.
Някои казват: „Христос му казал." Какво му е казал Той? Ти не можеш да се разговаряш с Христос, докато не си се издигнал. Някой мисли, че е учен - но по отношение на твоята среда. Човек трябва да обладава едно велико смирение. Като знаеш всичко, я ми кажи колко време ще живееш? Кажи ми колко деца ще имаш, какви ще бъдат те, с какви очи? „Не зная." Как да не знаеш тези елементарни неща! Трябва да се учиш.
Има учение на сърцето, учение на ума. Сърцето е кесарево, а умът - Божий. Някой път сърцето е Божие, а умът - кесарев. Отдайте на вашия ум всички подтици, които имате. Никога не спирайте вашите извори от техните течения, не спирайте реките от пътя им, поправяйте коритата им. Не пресушавайте вашите реки, не събаряйте вашите гори.
Ще ви приведа една аналогия, която е отвлечена, но - които разберат. Съзнанието у човека е двояко: то е механическо и физиологическо. Ако го вземете, съзнанието може да бъде и психическо. В механическото съзнание процесите всякога отвън отиват навътре, както много реки отвън образуват една голяма река, но тази река е мътна - тя не е едно Божествено учение. А физиологическото, психическо съзнание е това, което изтича отвътре навън. Няма нужда вие да спущате вашите кофи, но да имате едно съзнание, което правилно да изпъжда тези мътни течения и да избистря извора. Този извор трябва да се поправи, този извор е, който Христос иска да вложи у вас. Колкото пъти дойде Христос да вложи у вас този извор, вие се скарвате, запушвате го. Тогава малките реки се събират и вие казвате: „Аз съм голям." Голям, но мътен. По-добре малък извор бъди, но чист.
Ако искате да влезете в Царството Божие, този е пътят на размишленията. Вие сте свободни да размишлявате, и това, което вие придобиете, то е благото за вас. Това значи „отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу".

31 декември 1916 г., неделя, 10 ч.

София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...