Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1917_01_01 Братът на най-малките1 януари 1917 г., Извънредни беседи, София

Извънредни Беседи София

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 alexamsterdam

alexamsterdam

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 797 Мнения:

Публикувано 30 декември 2010 - 09:19

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.)
Издание -  София, 1949.
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето.


От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.)  
Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


От книгата "Разсмотрете криновете в полето как растат". Извънредни беседи (1915-1917 г.)
Първо издание на ИК "ВСЕМИР", София, 1997 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Братът на най-малките


„Освети ги чрез Твоята истина.“ (Йоан 17:17)

В първоначалния език – езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли.

Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно.

Под богове не разбирам Единния Бог, но висшите чинове от ангелската йерархия. Но днес думата Бог е обезсолена, защото с това име се наричат и същества, които не са богове, но които заблуждават хората. В тях няма нищо Божествено. Освободете се от това криво понятие за Бога. В първоначалния език думата „Бог“ имала особен смисъл. Днес това понятие е изопачено. С изопачаването на това понятие хората са изопачили и своя ум. За да си съставим правилно понятие за Бога и да Го разберем, трябва да се върнем в своето първоначално състояние. Мнозина гледат на Бога като на същество, което се мени по няколко пъти на ден – като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между двете ложи – Бялата и черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера. Те са причина за ежбите, които съществуват в политическия, в обществения живот, в семействата, в отделния човек, даже в религията и науката. Тези две влияния раздвояват човешките умове. Обаче дето има деление, раздвояване, там Божественият Дух не действа. Щом се раздвоиш в себе си и изпаднеш в противоречие, Бог е вън от тебе. Това е психологически закон.

Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовта. Този човек никога не е опетнил името на Бога. Моисей, един от великите посветени, казва: „Не споменавай името Божие напразно“. Това е един от законите на първия мистик, който искал да изучи великото Божествено учение. Той искал да освети името Божие. Това значи да бъдеш истински човек. Докато не започнат да осветяват името Божие в онзи велик смисъл, предаден от Девствените Божествени духове, никой не може да се повдигне по-високо от стъпалото, на което се намира.

Често наблюдавам как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Казват: „Ние сме широки, не сме тесногръди като другите“. – Дай, Боже, да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Обаче като хора и те не могат да се търпят. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а щайнеристите – мъже. И едните, и другите се карат помежду си. Всички течения от източната школа се ръководят от жени, а от западната се ръководят от мъже. Това деление изпъква ясно, но то е само външната страна. Който не е издигнат, ще се съблазни от тях. А който се съблазнява, не може да разбере Христа. Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват. Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл.

Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да тропа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години.

Що е карма? – Последствие от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото. Христос е дошъл на земята само за едно нещо – да спаси хората. Под „спасение“ подразбираме да ги научи да осветят името Божие в себе си и в света. Върху това име почиват основите на нашето битие. Осветяването на името Божие е най-великото нещо. То представлява философия на бъдещето.

Някои се оплакват, че не им се откриват тайни. Какво искат те? Да им дам оръжие да се избият помежду си? В Западна Европа съществуват разни учения и братства, членовете на които искат да научат тайните на природата. В това отношение те приличат на онези жени, които отмъщават на своите възлюбени с витриол. – Защо им отмъщават? – Защото са измамени от тях. Като ги обезобразят с витриол, жените са доволни и казват: „Сега няма да бъдете нито на мене, нито на друга“. Така постъпват и мъжете; така постъпват и религиозните. Христос е огорчен от постъпките на хората. Ако те не си изправят поведението, Бог е решил да ги накаже. По Божествения закон повече не може да се греши. Със старото трябва да се ликвидира, защото настъпва вече новата епоха, новият подем.

Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. През тези периоди, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през духовни ден и нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел.

Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? – За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори Бог. Той няма да спре парахода за никого.

И тъй, вълната върви и вие сега именно имате най-благоприятни условия за развитие. Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дете, не го приемайте. И на мене не искам да изпращате подхвърлени деца, родени от незаконни родители. Като Учител аз не съм пратен на Земята да отглеждам и възпитавам такива деца. Да отгледаш един грешник е едно нещо, а да отхраниш едно незаконно дете, това е друго нещо. Грешникът, който е дошъл до известно съзнание и се кае за своите грехове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията воля. За такива дойде Христос на земята. Всеки може да се спаси. И грешникът може да се спаси, но не и подхвърленото, незаконороденото. То е змия, която колкото повече се храни, толкова по-голяма става. Един ден тя ще се увие около човека и ще строши костите му. Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас, чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които черната ложа е посяла във вас. Майката казва: „Измъчих се с това дете, голямо главоболие ми създава, но един ден то ще ме гледа“. Не, един ден това дете, като змията, ще счупи костите ти и ще те изхвърли вън от тази вълна.

„Освети ги чрез Твоята Истина.“ Никой човек не може да научи Божествения закон, докато не освети Божието име. Когато осветите Божието име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае. Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“. И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голямо нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел. Затова Христос казва: „На когото е много дадено, от него много се иска“. Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и някога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона лева на разположение и може да ги употреби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е велико. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право: на омразата да отговаряте с любов, на злото с добро. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана – ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на своето положение.

„Освети ги чрез Твоята Истина.“ Сега аз искам да вървите по възходяща права линия, да осветявате името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне да бъдете, както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници. Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост.

Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека. Стихът подразбира: Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия. Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето“. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето“. След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието. Да ги смесваш двете, това не е молитва. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствате Божествената топлина в сърцето си?

Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“. Питам: Чували ли сте гласа на смирението? Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. Тя казва: „Надявайте се, аз ще ви помогна да осветите Божието име във вашите умове и сърца. Ще ви дам всичкото си благословение“. Днес Христос иска да обедини всички братства и религии в целия свят. Ето защо не си позволявайте да осъждате хората; вие не знаете дълбоките причини на нещата. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Как действа Бог за вашето повдигане? – По пътя на страданията и на радостите. Пребродил съм целия човешки живот; слушал съм възвишени Божии духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. Кой може да оспорва това? Не е лош пътят, но повечето хора са служели и служат на кесаря. Някоя жена се оплаква от мъжа си и казва: „Не го обичам вече, направи ме нещастна“. – Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни?“

А, това не е вече брак, а наложничество! Бракът е нещо идеално, Божествено. Когато искате да влезете в Царството Божие, не трябва да роптаете, че Бог ви е дал привидно лош мъж. Щом роптаете, Бог ви отговаря: „Вие сами си избрахте този мъж; не ви го дадох Аз. Вие искате от Мене да го направя по-добър, без вие да сте станали добри“. Аз разглеждам понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности. За мене всяка жена и всеки мъж са лъчи, т.е. части от цялото. С тези понятия аз си служа като с реални факти, проверени в самия живот.

И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно. Че някой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не сте виновни. Но когато вие отвътре започвате да чупите прозорците на вашия дом, на вашата душа, казвам: Приятели, вие още не сте научили да служите на Бога; вие още не сте се научили да плащате на кесаря. Всеки може да развали живота на хиляди същества. Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си, да познае кой съм аз!“ Не, вдълбочете се в себе си и кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. – Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!“ Казваш на някого: „Не мога да мисля добре за тебе!“ Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога? Има три пътя, които можете да следвате: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това е тесният път на живота. Христос казва: „Малцина са тези, които ходят в тесния път“. Обаче всички могат да ходят в пътя на Любовта. Ако не можете да ходите в пътя на Мъдростта, влезте в пътя на Любовта. Ако не можете да влезете в този път, влезте в пътя на Истината. Значи пътят на Любовта, Мъдростта и Истината – това са трите пътя, по които трябва да вървите. Не се сърдете, че някой не върви в пътя, по който вие вървите. Вървете напред. Резултатът и на трите пътя е един и същи. Има разлика само в извивките, които всеки път прави. Това е учил Христос, когато е бил на земята; това учи и сега. Ако не можете да разберете земните работи, как ще разберете небесните? Ако не разбирате лесното, как ще разберете мъчното? – „Кажи ни нещо велико!“ Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: „Ти си наш брат“. Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте. – „Ти не ни обичаш.“ Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? – Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил, и ще питам: Изпълних ли длъжността, която имах? Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: Добре свърши работата си. Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направим това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега чувствате, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на земята да повдигнат човечеството.

Сега няма да ви благославям – не правя това. – Защо? Ако изпратя благословението си, и у вас има плевели, и те ще израснат. Аз постъпвам разумно, според Божия закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на небето ще изпратят своите благословения, да израснат тези семена и да дадат добри плодове. С тези плодове да израсте и възкръсне Бог във вас – да осветите Божието име! Това ще бъде моята радост, защото ще бъдете близо до Бога. Това ви възвестявам за новата година – не свършвам, но сега започвам. Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-велики неща има! Ако слушате какво ви казват тези малките, ще почувствате Божията сила. Ще дойде Мъдростта във вас, ще усилите волята си, и работите в света ще се оправят. Отсега нататък се отваря велика работа за малките. Учението за малките е велико. То е най-подходящото за вас. То е основа за онова, което великото бъдеще носи за вашата душа. Това е Божествената мисъл през 1917 г. Не говоря за земната, а за Божествената година. Започвам от 1914, 15, 16 и 17 години, които образуват новата епоха. Това са четири Божествени години, които образуват цикъл на Божественото благословение. Единицата в 1917 г. подразбира принципа на справедливостта, а седемте – закон на почивката и на благата.

Сега ви оставям да мислите върху смирението, търпението и Любовта. Гледайте чрез тях да изгладите онези грапавини в себе си, които нарушават Божествената хармония във вашия живот. Нека всеки от вас, чрез своя ангел, извика Господа в себе си и Го запита: „Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Божие на земята и за осветяване на Твоето име между человеците?“ Първото, което ще ви се каже, е: „Примирете се!“ Това е проповядвал Христос. Прочетете Евангелието от Матея и Лука. Там е казано: „Когато отидеш при олтара да принесеш дара си и усетиш, че имаш нещо против брата си, остави дара си и иди да се примириш с брата си; ако той не иска да се примири, вземи още двама и иди пак при него“. Който отива пред олтара, трябва да се е примирил с всички. Никой не може да отиде пред олтара, ако предварително не се е примирил. Казвате за някои: „Елате да ги примирим“. – Как ще ги примирявате, когато те не отиват пред олтара? Трябва да се примирите! Ще кажеш: „Братко, да се примирим!“ Ако той не иска да се примири, ще отидеш с още двама. Ако и тогава не иска, ще отидеш с цялата църква. Ако и тогава не иска, ще кажеш: „Нека ти бъде като митар и езичник“. Това е Христовото учение. Ежбите, които сега съществуват, не са съвместими с Неговото учение. Сега аз нямам намерение да съдя никого. За мене всички сте еднакви. Казвам: Ако не възприемете това учение, резултатът няма да бъде добър. Защо да се създават ненужни страдания в света? Доста са страданията на миналото. Нека отсега нататък дойде радостта и благословението между човечеството. Това, което днес ви говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на земята. Това говори и Христос. И аз вярвам, че това ще бъде. Както е казано, така ще бъде, нямам сянка от съмнение. Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при десет пъти по-добра обстановка и то пак на земята. След десет години ще бъдем сто пъти по-добре от сега; след още десет години ще бъдем хиляда пъти по-добре; след други десет години ще бъдем десет хиляди пъти по-добре; след още десет години – сто хиляди пъти по-добре; след други десет години – милион пъти по-добре; след още десет години – десет милиона пъти по-добре; след други десет години – сто милиона пъти по-добре, а в края на този период или в началото на новия ще бъдем с Бога наедно.

„Моят мир да бъде с вас!“

Беседа от Учителя, държана на 1 януари 1917 г. в София


Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3549 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 13 февруари 2017 - 23:51

Братътъ на най-малкитѣ

„Освѣти ги чрѣзъ Твоята истина.“ (Йоанъ 17:17)

Въ първоначалния езикъ – езика на Девствения Божественъ Духъ, най-вѫзвишениятъ въ йерархията на ангелитѣ, Богъ е далъ на човѣка друго име, не като сегашното. Това станало въ съвѣта на боговѣтѣ, подъ прѣдсѣдателството на Господа Исуса Христа, нареченъ Спаситель на човѣчеството. Този съвѣтъ се занимавалъ съ  създаването на човѣка и опредѣляне на името му. Това име „човѣкъ“ е кривъ прѣводъ, но ние ще се задоволимъ съ него. Подъ „човѣкъ“ разбираме сѫщество, което мисли.

Споредъ сегашната еволюция мисъльта на човѣка върви въ двѣ посоки: низходяща и вѫзходяща. Низходящата посока на мисъльта действа за създаване на човѣшката личность и човѣшкото тѣло – съ  седемтѣ му обвивки. Източнитѣ и западнитѣ школи се различаватъ въ класификацията на тѣзи обвивки, обаче тѣзи класификации се отнасятъ само къмъ външната, видимата страна на това учение. По сѫщина въ двѣтѣ школи нѣма никакво вѫтрѣшно различие. Споредъ вѫтрешния смисълъ на Христовото учение човѣкъ има три сѫществени, неизмѣнни тѣла и седемь обвивки. Въ теософската литература се говори за седемтѣ обвивки на човѣшкото тѣло, а за тритѣ неизмѣнни тѣла само се загатва. Тамъ наричатъ обвивкитѣ „тѣла“, но тѣ не сѫ тѣла. По-подходящо име за тѣхъ е обвивка. По отношение на реалностьта човѣшкиятъ свѣтъ е прѣходенъ, а еволюцията въ свѣта е Божественъ процесъ. Отъ Божествѣно гледище стрѣмежътъ на човѣшкия духъ е да придобие тритѣ неизмѣнни тѣла. Тази идѣя е толкова обширна и необятна, че и гениалнитѣ хора, великитѣ умове на науката, на окултизма, на висшитѣ ангелски йерархии, както и висшитѣ йерархии на боговѣтѣ въ миналото и сега не могатъ да я разбератъ напълно.

Подъ богове не разбирамъ Единния Богъ, но висшитѣ чинове отъ ангелската йерархия. Но днесъ думата Богъ е обезсолена, защото съ това име се наричатъ и сѫщества, които не сѫ богове, но които заблуждаватъ хората. Въ тѣхъ нѣма нищо Божествѣно. Освободетѣ се отъ това криво понятие за Бога. Въ първоначалния езикъ думата „Богъ“ имала особенъ смисълъ. Днесъ това понятие е изопачено. Съ изопачаването на това понятие хората сѫ изопачили и своя умъ. За да си сѫставимъ правилно понятие за Бога и да Го разберемъ, трѣбва да се върнѣмъ въ своето първоначално сѫстояние. Мнозина гледатъ на Бога като на сѫщество, което се мѣни по нѣколко пѫти на день – като човѣка. Така мислятъ и нѣкои отъ западнитѣ окултисти. Това не е за упрѣкъ. То се дължи на борбата мѣжду двѣтѣ ложи – Бѣлата и черната, които сѫществуватъ въ свѣта. Тѣ сѫ раздѣлили човѣчеството на два противоположни лагера. Тѣ сѫ причина за ежбитѣ, които сѫществуватъ въ политическия, въ обществения животъ, въ сѣмействата, въ отдѣлния човѣкъ, даже въ религията и науката. Тѣзи двѣ влияния раздвояватъ човѣшкитѣ умове. Обаче дѣто има дѣление, раздвояване, тамъ Божествениятъ Духъ не действа. Щомъ се раздвоишъ въ себе си и изпаднешъ въ противорѣчие, Богъ е вънъ отъ тебѣ. Това е психологически законъ.

Когато ви говоря за човѣка, вие трѣбва да се вдълбочитѣ, да си прѣдставитѣ онзи човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовьта. Този човѣкъ никога не е опетнилъ името на Бога. Моисей, единъ отъ великитѣ посвѣтени, казва: „Не спомѣнавай името Божие напразно“. Това е единъ отъ законитѣ на първия мистикъ, който искалъ да изучи вѣликото Божествѣно учение. Той искалъ да освѣти името Божие. Това значи да бѫдешъ истински човѣкъ. Докато не започнатъ да освѣтяватъ името Божие въ онзи вѣликъ смисълъ, прѣдаденъ отъ Девственитѣ Божествени духове, никой не може да се повдигне по-високо отъ стѫпалото, на което се намира.

Често наблюдавамъ какъ хората въ България и другадѣ се дѣлятъ на голѣми и малки величини, на тѣсни и широки, на черни и бѣли. Казватъ: „Ние сме широки, не сме тѣсногрѫди като другитѣ“. – Дай, Боже, да стѣ широки, но да не стѣ безформени, безидейни. Ако отидетѣ въ странство, мѣжду окултиститѣ, мѣжду теософитѣ, ще разберетѣ, че тѣ сѫ послѣдователи на Бѣлото Братство, които работятъ да обновѣтъ човѣшката мисъль, въ бѫдеще да се влѣе въ нѣя новъ стрѣмежъ, нова дѣйность на Божествения духъ. Днесъ теософитѣ се дѣлятъ на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и еднитѣ, и другитѣ сѫ антропософи. Обаче като хора и тѣ не могатъ да се търпятъ. И тѣ се дѣлятъ на тѣсни и широки. Безантиститѣ сѫ жени, а щайнериститѣ – мѫже. И еднитѣ, и другитѣ се каратъ помѣжду си. Всички течения отъ източната школа се рѫководятъ отъ жени, а отъ западната се рѫководятъ отъ мѫже. Това дѣление изпѫква ясно, но то е само външната страна. Който не е издигнатъ, ще се сѫблазни отъ тѣхъ. А който се сѫблазнява, не може да разбере Христа. Както въ  врѣмето на Христа нѣкои се сѫблазниха, така и днесъ хората се сѫблазнѣватъ. Откакъ човѣкъ е сгрѣшилъ и изопачилъ името Божие, той не е прѣставалъ да се сѫблазнява. Който се сѫблазнява, не може да се издигне до положението на мислещъ човѣкъ, да разбере вѫтрешнитѣ, основнитѣ закони, върху които почива човѣшкиятъ духъ. За да измѣни своя индивидуаленъ животъ, обществения животъ, както и живота на цѣлото човѣчество, човѣкъ трѣбва да разбира великитѣ закони на Божествената мисъль.

Теософитѣ наричатъ висшия умъ „висшъ манасъ“. Природния или низшъ умъ наричатъ „низшъ манасъ“. Обаче никѫде не се спомѣнава за срѣдния умъ – срѣдния манасъ, който е най-важенъ. Низшиятъ манасъ е основата, върху която се гради човѣшката мисъль. Значи той е почва на умствения свѣтъ. Ако разбиратѣ елементитѣ на тази почва, ще знаетѣ какво да сѣетѣ въ нѣя. Всѣка мисъль сѫдържа зародишъ на дѣйность. Да се научишъ правилно да мислишъ ще рече да знаешъ какви сѣмѣна да сѣешъ прѣзъ разнитѣ годишни врѣмѣна. Казано е въ Писанието: „Каквото посѣешъ, това ще пожънешъ“. Тукъ се разбира за сѣене въ мисъльта. Между хората има толкова погрѣшни схващания, толкова погрѣшни постѫпки, че ако не послушатъ гласа на Великия Учитель, ще се изтребятъ едни други. Той казва: Отсега нататъкъ нѣма да позволя на никого да излѣзе стѫпка напрѣдъ. Ако не измѣни своята мисъль, ако не освѣти името Божие, хиляди години да тропа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – отъ хиляди години.

Що е карма? – Послѣдствие отъ всички лоши плодове, които самъ си посадилъ въ миналото. Христосъ е дошълъ на земѣта само за едно нѣщо – да спаси хората. Подъ „спасение“ подразбираме да ги научи да освѣтятъ името Божие въ себе си и въ свѣта. Върху това име почиватъ основитѣ на нашето битие. Освѣтяването на името Божие е най-вѣликото нѣщо. То прѣдставлѣва философия на бѫдещето.

Нѣкои се оплакватъ, че не имъ се откриватъ тайни. Какво искатъ тѣ? Да имъ дамъ орѫжие да се избиятъ помѣжду си? Въ Западна Европа сѫществуватъ разни учения и братства, членовѣтѣ на които искатъ да научатъ тайнитѣ на природата. Въ това отношение тѣ приличатъ на онѣзи жени, които отмъщаватъ на своитѣ вѫзлюбени съ витриолъ. – Защо имъ отмъщаватъ? – Защото сѫ измамени отъ тѣхъ. Като ги обезобразятъ съ витриолъ, женитѣ сѫ доволни и казватъ: „Сега нѣма да бѫдетѣ нито на менѣ, нито на друга“. Така постѫпватъ и мѫжетѣ; така постѫпватъ и религиознитѣ. Христосъ е огорченъ отъ постѫпкитѣ на хората. Ако тѣ не си изправѣтъ поведението, Богъ е рѣшилъ да ги накаже. По Божествения законъ повѣче не може да се грѣши. Съ  старото трѣбва да се ликвидира, защото настѫпва вѣче новата епоха, новиятъ подемъ.

Девствениятъ Божественъ Духъ слиза въ крѫгообразна вълна прѣзъ седемь полѣта, т.е. прѣзъ седемь свѣтове. Прѣзъ Сатурновия периодъ Девствениятъ Божественъ Духъ е слѣзълъ до умствения свѣтъ и образувалъ умствѣното или менталното тѣло на човѣка. Прѣзъ втория периодъ, т.е. прѣзъ Слънчевия, Духътъ е слѣзълъ до астралния свѣтъ и е образувалъ тѣлото на желанията. Прѣзъ третия периодъ – Лунния, Духътъ е слѣзълъ въ етерната область на физическия свѣтъ, като образувалъ етерната обвивка на човѣка. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, Духътъ е слѣзълъ въ низшето поле на физическия свѣтъ и образувалъ физичѣското тѣло. Прѣзъ тѣзи периоди, когато Духътъ слизалъ и се качвалъ, Той минавалъ прѣзъ духовни день и нощь. Прѣзъ първия периодъ, когато Божествениятъ Духъ работилъ и създалъ човѣка по образъ и подобие на Бога, човѣкъ билъ безгрѣшенъ. Прѣзъ втория периодъ човѣкъ започналъ да пада. Прѣзъ третия периодъ той дошълъ до пълно падение. Прѣзъ четвъртия периодъ – Земния, най-ниския периодъ на слизането, падението достигнало своя краенъ прѣдѣлъ.

Защо е нужно човѣкъ да слиза и потъва въ материята? – За да се облѣче въ  всички обвивки, една отъ друга по-гѫсти, отдѣто започва вѫзлизането и обличането му въ по-висши форми. Прѣзъ всѣки периодъ става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бѫде вѫзходящо. Който не иска да се свърже съ Бога, вълната ще го изхвърли вънъ отъ общото течение на Божествения день, дѣто той ще чака другъ периодъ на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиватъ нагорѣ, къмъ Бога, ще влѣзатъ въ небето, а той ще остане долу, вънъ отъ Бога. Вратата ще се затвори прѣдъ него и той ще чуе гласа на Бога: „Не тѣ познавамъ“. Единъ день, когато Христосъ похлопа на вашитѣ врати, онѣзи, които се занимаватъ съ лични въпроси, съ обикновени работи, ще останатъ вънъ – нѣма да иматъ масло за кандилото си. Послѣ тѣ ще се опомнятъ, но Божествениятъ параходъ е отпѫтувалъ, никого не чака. Затова всѣки трѣбва да бѫде готовъ да се качи наврѣме. Като говоря така, не искамъ да ви морализирамъ, но казвамъ какъвъ е законътъ, какво говори Богъ. Той нѣма да спрѣ парахода за никого.

И тъй, вълната върви и вие сега имѣнно иматѣ най-благоприятни условия за развитие. Когато прѣзъ ума ви мине една лоша мисъль, знайтѣ, че тя идѣ отъ вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дѣтѣ, не го приемайтѣ. И на менѣ не искамъ да изпращатѣ подхвърлени дѣца, родени отъ незаконни родители. Като Учитель азъ не сѫмъ пратенъ на Земѣта да отглеждамъ и вѫзпитавамъ такива дѣца. Да отгледашъ единъ грѣшникъ е едно нѣщо, а да отхранишъ едно незаконно дѣтѣ, това е друго нѣщо. Грѣшникѫтъ, който е дошълъ до извѣстно съзнание и се кае за своитѣ грѣхове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията воля. За такива дойде Христосъ на земѣта. Всѣки може да се спаси. И грѣшникѫтъ може да се спаси, но не и подхвърленото, незаконороденото. То е змия, която колкото повѣче се храни, толкова по-голѣма става. Единъ день тя ще се увие около човѣка и ще строши коститѣ му. Лично за васъ, за вашето бѫдещо благо е необходимо да отхранватѣ онѣзи вѣлики мисли, които Богъ е вложилъ първоначално въ  васъ, чрѣзъ Свѣтия Духъ. Не отхранвайтѣ отрицателнитѣ мисли, които черната ложа е посяла въ  васъ. Майката казва: „Измѫчихъ се съ това дѣтѣ, голѣмо главоболие ми създава, но единъ день то ще ме гледа“. Не, единъ день това дѣтѣ, като змията, ще счупи коститѣ ти и ще тѣ изхвърли вънъ отъ тази вълна.

„Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Никой човѣкъ не може да научи Божествения законъ, докато не освѣти Божието име. Когато освѣтитѣ Божието име, мислитѣ ви ще бѫдатъ чисти и свѣтли. Съ тѣхъ ще градитѣ тази обвивка, дѣто ще се зачене тѣлото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тѣло, върху което трѣбва да работитѣ сега. Въ това тѣло живѣе човѣшката душа. Безъ Истината нѣма свобода. Колкото и да плачетѣ, ако Истината не е въ  васъ, не може да бѫдетѣ свободни. Само съ плачъ не можетѣ да си помогнетѣ. Нѣкога плачътъ е полѣзенъ, нѣкога е вреденъ. Плачътъ е дъждъ. Ако стѣ посѣли добри сѣмѣна, тѣ ще изникнатъ и ще ви повдигнатъ; ако стѣ посѣли тръне, като изникнатъ, тѣ ще ви заглушатъ. Ако плачешъ за Бога, блаженъ си; ако плачешъ за свѣта, съжалѣвамъ тѣ. Въ този случай сушата е за прѣдпочитане. Свѣтлитѣ и благородни мисли ще ви повдигнатъ. Съ тѣхъ ще влѣзетѣ въ тѣлото на Истината и ще бѫдетѣ свободни. Така имѣнно ще познаетѣ Христа, и Той ще ви познае. Нѣкои искатъ да намѣрятъ Христа въ менѣ. Не, Христа ще намѣритѣ въ Неговото учение. Ако искатѣ да знаетѣ кой сѫмъ, азъ ще ви кажа. Азъ сѫмъ братътъ на най-малкитѣ въ Царството Божие. Азъ, най-малкиятъ, искамъ да изпълня Божията воля, както Богъ е заповѣдалъ; да освѣтя Неговото име, както Той ме е освѣтилъ. Богъ е билъ толкова добъръ къмъ менѣ, че азъ, братътъ на най-малкитѣ, искамъ да Му се отплатя съ всичката си признателность. Искамъ и вие да послѣдватѣ моя примѣръ. Въ нѣкои отъ васъ може да се яви желание да бѫдатъ по-голѣми отъ менѣ, да заематъ първо мѣсто. Това е сѫблазънь. Христосъ казва: „Достатъчно е на ученика да бѫде като Учителя си“. И азъ не искамъ повѣче. Достатъчно ми е това малко мѣсто. Азъ не бихъ го заменилъ съ друго. Не е важно мѣстото, което заематѣ. Важно е какъ ще изпълнитѣ дълга си къмъ Господа. Вие искатѣ да бѫдетѣ царе. Добрѣ е човѣкъ да бѫде царь, но нѣма по-голѣмо нѣщастие отъ това. Единъ царь може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цѣло общество или цѣлъ народъ, но може да го доведе до погибѣлъ. Затова Христосъ казва: „На когото е много дадено, отъ него много се иска“. Когато искашъ да станешъ голѣмъ, това показва, че въ тебѣ се проявява чувството на гордость и тщеславие. Голѣмитѣ търговци, които боравѣтъ съ много капитали, съ  стотици милиони, правѣтъ голѣми дългове и нѣкога завличатъ мнозина хора. Ако иматѣ сто милиона и ги изгубитѣ, вие ще прѣживѣетѣ голѣми терзания. Взимамъ числото сто като число, което прѣдставя една отъ висшитѣ ангелски йерархии. Нѣма думи, съ които може да се изрази мѫката и страданието на онзи търговецъ, който е изгубилъ своитѣ сто милиона. И обратно, нѣма думи, съ които може да се изрази радостьта на онзи, който има сто милиона лѣва на разположение и може да ги употрѣби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е вѣлико. „Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Първото нѣщо, което трѣбва да научитѣ отъ проповѣдитѣ на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостьта е майка на врѣмѣнното, прѣходно знание. Може да имашъ много знания, но ако си гордѣливъ, ще бѫдешъ въ положението на единъ отъ заблуденитѣ братя на черната ложа. Спазватѣ ли Божественитѣ закони, и отъ най-малкитѣ да стѣ, вие ще се повдигнетѣ. Ако искатѣ небето да се заинтересува отъ васъ и да ви благослови, вие трѣбва да бѫдетѣ смирени – въ  високъ смисълъ на думата, а не въ обикновения смисълъ, както ви е проповѣдвано. Смирението е красивъ ангелъ, вѣликъ духъ. Който го е видѣлъ, веднага го е вѫзлюбилъ. Въ смирението се зараждатъ всички Божествени добродѣтели, за които копнѣятъ човѣшкиятъ духъ и душа. Ангелътъ на смирението е живъ. Той носи въ себе си милосѫрдието – дѣтѣ на Любовьта – най-малката дѫщеря на Бога. Любовьта живѣе мѣжду девственитѣ духове и обѣщава свѣтли бѫднини на цѣлото човѣчество, както и на ония, които я търсятъ. Ако искатѣ Христосъ въ  васъ да бѫде безсмъртенъ и силенъ, за да ви повдигне, трѣбва да дадетѣ пѫть на Любовьта въ душата си. Това значи да поставитѣ Христа на най-високото мѣсто въ душата си, да освѣтитѣ името Му въ сърдцѣто си. Нѣкои мислятъ, че сѫ близо до Христа. Близо до Христа може да бѫде само малкиятъ, т.е. онзи, който е научилъ изкуството да се смалѣва. Казватѣ, че искатѣ да бѫдетѣ като Христа, но сѫщевремѣнно искатѣ да заповѣдватѣ. За да бѫдетѣ като Христа и близо до Нѣго, трѣбва да научитѣ закона на безкористното служене, да мислитѣ право: на омразата да отговарятѣ съ любовь, на злото съ добро. И тогава не е важно на кого служишъ – на Ивана или Драгана – ще служишъ на Бога. Имѣната сѫ важни дотолкова, доколкото отговарятъ на своето сѫдържание. Името Христосъ не е единично, но колѣктивно. Той е като вѫздуха и свѣтлината. Всѣки има право да се ползва отъ тѣхъ. Разсѫждавайтѣ разумно, философски и не се заблуждавайтѣ отъ външната форма на нѣщата, нито отъ външнитѣ думи. Търсетѣ вѫтрешното сѫдържание на думитѣ. Ако азъ бихъ мислилъ като васъ, отдавна бихъ слѣзълъ отъ висотата на своето положение.

„Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Сега азъ искамъ да вървитѣ по вѫзходяща права линия, да освѣтяватѣ името Божие въ себе си. Това име ще ви повдигне да бѫдетѣ, както Христосъ е казалъ, Нѣгови сънаслѣдници и съпричастници. Днесъ азъ искамъ да внеса въ умовѣтѣ и сърдцата ви Божествената свѣтлина, чрѣзъ която можетѣ да се освободитѣ отъ всички лоши зародиши. Мечътъ на Духа е изваденъ и тѣжко на ония, които се противѣтъ на истината. Ние трѣбва да воюваме съ орѫжия, за които е казано въ 10-та глава, 4-ти и 5-ти стихъ отъ Второто послание къмъ Коринтянитѣ: „Понеже орѫжията на нашето воинстване не сѫ плътски, но съ Бога сѫ силни да разоряватъ твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всѣко вѫзвишение, което се повдига противъ познанието Божие, и пленимъ всѣки разумъ да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъмъ, спиритизъмъ, Божия Мѫдрость.

Желая да вземетѣ слѣдния стихъ за мото: „Орѫжията ви да не бѫдатъ плътски, но да бѫдетѣ съ Бога силни“. Така имѣнно ще се освободитѣ отъ помишленията на низшия манасъ, на грѣха, на който хората и до днесъ даватъ дѣсятъкъ. Христосъ казва: „Отдавайтѣ кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшиятъ манасъ е кесарятъ въ човѣка. Стихътъ подразбира: Като дадетѣ дължимото на низшия манасъ, отдайтѣ дължимото и на висшия. Какво значи да отдадетѣ кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожитѣ вреднитѣ зародиши, да не растатъ повѣче; да се освободитѣ отъ всички нечисти мисли и да кажетѣ: „Ето, кесарю, твоето“. Послѣ да вземетѣ висшитѣ, Божественитѣ мисли, да ги туритѣ въ Божествената житница на душата и да кажетѣ: „Ето, Господи, Твоето“. Слѣдъ това ще влѣзетѣ въ скришната си стаичка и ще отправитѣ молитва къмъ Господа, безъ да смѣсватѣ кесаревото съ Божието. Да ги смѣсвашъ двѣтѣ, това не е молитва. Силна е молитвата, когато сърдцѣто е чисто и всѣцяло отправѣно къмъ Бога. Докато огнището на сърдцѣто не се сгорѣщи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаетѣ ли какво ще бѫде сѫстоянието ви, когато почувстватѣ Божествената топлина въ сърдцѣто си?

Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ  вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“. Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението? Азъ сѫмъ го чувалъ. По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ  своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество. Тя казва: „Надѣвайтѣ се, азъ ще ви помогна да освѣтитѣ Божието име въ  вашитѣ умове и сърдца. Ще ви дамъ всичкото си благословение“. Днесъ Христосъ иска да обѣдини всички братства и религии въ цѣлия свѣтъ. Ето защо не си позволѣвайтѣ да осѫждатѣ хората; вие не знаетѣ дълбокитѣ причини на нѣщата. „Освѣти ги чрѣзъ Твоята Истина.“ Какъ действа Богъ за вашето повдигане? – По пѫтя на страданията и на радоститѣ. Прѣбродилъ сѫмъ цѣлия човѣшки животъ; слушалъ сѫмъ вѫзвишени Божии духове и отъ придобититѣ опитности намирамъ, че всички хора трѣбва да минатъ по пѫтя на радоститѣ и страданията. По-добъръ пѫть отъ този нѣма. Кой може да оспорва това? Не е лошъ пѫтьтъ, но повечето хора сѫ служели и служатъ на кесаря. Нѣкоя жена се оплаква отъ мѫжа си и казва: „Не го обичамъ вѣче, направи ме нещастна“. – Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни?“

А, това не е вѣче бракъ, а наложничество! Бракѫтъ е нѣщо идеално, Божествѣно. Когато искатѣ да влѣзетѣ въ Царството Божие, не трѣбва да роптаетѣ, че Богъ ви е далъ привидно лошъ мѫжъ. Щомъ роптаетѣ, Богъ ви отговаря: „Вие сами си избрахтѣ този мѫжъ; не ви го дадохъ Азъ. Вие искатѣ отъ Менѣ да го направя по-добъръ, безъ вие да стѣ станали добри“. Азъ разглеждамъ понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности. За менѣ всѣка жена и всѣки мѫжъ сѫ лѫчи, т.е. части отъ цѣлото. Съ тѣзи понятия азъ си служа като съ реални факти, провѣрени въ самия животъ.

И тъй, пѫтьтъ на страданията и радоститѣ е пѫть за постигане на търпѣнието. Търпѣливиятъ придобива голѣми опитности и вѫтрѣшно богатство. Само така човѣкъ ще разбере великитѣ Божии пѫтища, както и вѣликия Божи Промисъль за бѫдещитѣ блага на човѣка. Ако искатѣ да прогресиратѣ тази година, никога не роптайтѣ. Като казвамъ да не роптаетѣ, не говоря за шума, който се вдига около васъ, но да не вѫзприематѣ този шумъ въ себе си. Сърцето ви трѣбва да бѫде тихо и спокойно. Че нѣкой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не стѣ виновни. Но когато вие отвѫтре започватѣ да чупитѣ прозорцитѣ на вашия домъ, на вашата душа, казвамъ: Приятели, вие още не стѣ научили да служитѣ на Бога; вие още не стѣ се научили да плащатѣ на кесаря. Всѣки може да развали живота на хиляди сѫщества. Знаетѣ ли колко вѣкове сѫ нуждни да се изправѣтъ грѣшкитѣ на хората? Нѣкога у васъ се явява желание за отмъщение. Вие си казватѣ: „Ще му смачкамъ главата, ще го туря подъ краката си, да познае кой сѫмъ азъ!“ Не, вдълбочетѣ се въ себе си и кажетѣ: „Този духъ, който е дошълъ въ менѣ, е демонски духъ. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. – Вънъ отъ моето свѣтилище! Забранявамъ ти да петнишъ Божия образъ!“ Казвашъ на нѣкого: „Не мога да мисля добрѣ за тебѣ!“ Съжалѣвамъ тѣ. Щомъ не можешъ да мислишъ добрѣ за ближния си, и за Бога не можешъ да мислишъ добрѣ. Тогава какъ можешъ да любишъ Бога? Има три пѫтя, които можетѣ да слѣдватѣ: пѫтьтъ на Любовьта, пѫтьтъ на Мъдростьта и пѫтьтъ на Истината. Това е тѣсниятъ пѫть на живота. Христосъ казва: „Малцина сѫ тѣзи, които ходятъ въ тѣсния пѫть“. Обаче всички могатъ да ходятъ въ пѫтя на Любовьта. Ако не можетѣ да ходитѣ въ пѫтя на Мъдростьта, влѣзтѣ въ пѫтя на Любовьта. Ако не можетѣ да влѣзетѣ въ този пѫть, влѣзтѣ въ пѫтя на Истината. Значи пѫтьтъ на Любовьта, Мъдростьта и Истината – това сѫ тритѣ пѫтя, по които трѣбва да вървитѣ. Не се сърдетѣ, че нѣкой не върви въ пѫтя, по който вие вървитѣ. Вървѣтѣ напрѣдъ. Резултатътъ и на тритѣ пѫтя е единъ и сѫщи. Има разлика само въ извивкитѣ, които всѣки пѫть прави. Това е училъ Христосъ, когато е билъ на земѣта; това учи и сега. Ако не можетѣ да разберетѣ земнитѣ работи, какъ ще разберетѣ небѣснитѣ? Ако не разбиратѣ лесното, какъ ще разберетѣ мѫчното? – „Кажи ни нѣщо вѣлико!“ Това е най-вѣликото, което може да ви каже братътъ на най-малкитѣ, братътъ на вашитѣ ангели, които ви водятъ въ правия пѫть. Казватѣ: „Ти си нашъ братъ“. Ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по плъть, лѫжетѣ се; ако мислитѣ, че сѫмъ вашъ братъ по духъ, прави стѣ. – „Ти не ни обичашъ.“ Ако говоритѣ за земната обичь, не ви обичамъ. Ако кажетѣ, че не ви обичамъ, както ви обичатъ вашитѣ ангели, лѫжетѣ се. Нѣма човѣкъ на земѣта, който да обича душитѣ ви, както азъ ги обичамъ. Желая и вие да обичатѣ така човѣшкитѣ души. Ясно ли ви е това? Азъ зная, че днесъ вашитѣ ангели много ви се радватъ. Ясно ли ви е това? Азъ пожелахъ да имъ направя една услуга. Азъ сѫмъ дошълъ на земѣта да услужа на ангелитѣ и на васъ. Като си свърша работата, ще кажетѣ, че сѫмъ заминалъ нѣкѫде. Кѫде ще замина? – Не, никѫде нѣма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводилъ, и ще питамъ: Изпълнихъ ли длъжностьта, която имахъ? Ако има още нѣщо, което не сѫмъ довършилъ, пакъ ще дойда. Ако и втори пѫть не завърша работата си, пакъ ще дойда, докато най-послѣ ми се каже: Добрѣ свърши работата си. Такъвъ е законътъ за малкия братъ на небето. Да направимъ това, което Богъ иска отъ него. Ето вѣликото учение, което не стѣ слушали досѣга. Това, което сега чувстватѣ, не стѣ го изпитвали никога. Защо не стѣ го чували? Защото това учение е на малкитѣ ангели, които сѫ слѣзли на земѣта да повдигнатъ човѣчеството.

Сега нѣма да ви благославямъ – не правя това. – Защо? Ако изпратя благословението си, и у васъ има плѣвели, и тѣ ще израснатъ. Азъ постѫпвамъ разумно, спорѣдъ Божия законъ. Когато видѣтъ, че стѣ посѣли добри сѣмѣна, всички братя на небето ще изпратятъ своитѣ благословения, да израснатъ тѣзи сѣмѣна и да дадатъ добри плодове. Съ тѣзи плодове да израстѣ и вѫзкръсне Богъ въ  васъ – да освѣтитѣ Божието име! Това ще бѫде моята радость, защото ще бѫдетѣ близо до Бога. Това ви вѫзвестявамъ за новата година – не свършвамъ, но сега започвамъ. Това трѣбва да знаетѣ. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-вѣлики нѣща има! Ако слушатѣ какво ви казватъ тѣзи малкитѣ, ще почувстватѣ Божията сила. Ще дойде Мъдростьта въ  васъ, ще усилитѣ волята си, и работитѣ въ свѣта ще се оправѣтъ. Отсега нататъкъ се отваря вѣлика работа за малкитѣ. Учението за малкитѣ е вѣлико. То е най-подходящото за васъ. То е основа за онова, което вѣликото бѫдеще носи за вашата душа. Това е Божествената мисъль прѣзъ 1917 г. Не говоря за земната, а за Божествената година. Започвамъ отъ 1914, 15, 16 и 17 години, които образуватъ новата епоха. Това сѫ четири Божествени години, които образуватъ цикълъ на Божествѣното благословение. Единицата въ 1917 г. подразбира принципа на справедливостьта, а седемтѣ – законъ на почивката и на благата.

Сега ви оставямъ да мислитѣ върху смирението, търпѣнието и Любовьта. Гледайтѣ чрѣзъ тѣхъ да изгладитѣ онѣзи грапавини въ себе си, които нарушаватъ Божествената хармония въ  вашия животъ. Нека всѣки отъ васъ, чрѣзъ своя ангелъ, извика Господа въ себе си и Го запита: „Господи, какво искашъ да направя за вѫзтържествуване на Царството Божие на земѣта и за освѣтяване на Твоето име мѣжду человѣцитѣ?“ Първото, което ще ви се каже, е: „Примиретѣ се!“ Това е проповѣдвалъ Христосъ. Прочететѣ Евангелието отъ Матѣя и Лука. Тамъ е казано: „Когато отидѣшъ при олтара да принесешъ дара си и усѣтишъ, че имашъ нѣщо противъ брата си, остави дара си и иди да се примиришъ съ брата си; ако той не иска да се примири, вземи още двама и иди пакъ при него“. Който отива прѣдъ олтара, трѣбва да се е примирилъ съ всички. Никой не може да отидѣ прѣдъ олтара, ако прѣдварително не се е примирилъ. Казватѣ за нѣкои: „Елатѣ да ги примиримъ“. – Какъ ще ги примиряватѣ, когато тѣ не отиватъ прѣдъ олтара? Трѣбва да се примиритѣ! Ще кажешъ: „Братко, да се примиримъ!“ Ако той не иска да се примири, ще отидѣшъ съ още двама. Ако и тогава не иска, ще отидѣшъ съ цѣлата църква. Ако и тогава не иска, ще кажешъ: „Нека ти бѫде като митаръ и езичникъ“. Това е Христовото учение. Ежбитѣ, които сега сѫществуватъ, не сѫ съвмѣстими съ Неговото учение. Сега азъ нѣмамъ намѣрение да сѫдя никого. За менѣ всички стѣ еднакви. Казвамъ: Ако не вѫзприеметѣ това учение, резултатътъ нѣма да бѫде добъръ. Защо да се създаватъ ненуждни страдания въ свѣта? Доста сѫ страданията на миналото. Нека отсега нататъкъ дойде радостьта и благословението мѣжду човѣчеството. Това, което днесъ ви говоря, навсѣкѫдѣ го говорятъ: говори го Богъ, казватъ го ангелитѣ, проповѣдватъ го всички тѣхни служители на земѣта. Това говори и Христосъ. И азъ вѣрвамъ, че това ще бѫде. Както е казано, така ще бѫде, нѣмамъ сѣнка отъ съмнѣние. Единъ день всички ще се срѣщнѣмъ, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при дѣсеть пѫти по-добра обстановка и то пакъ на земѣта. Слѣдъ дѣсеть години ще бѫдемъ сто пѫти по-добрѣ отъ сега; слѣдъ още дѣсеть години ще бѫдемъ хиляда пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години ще бѫдемъ дѣсеть хиляди пѫти по-добрѣ; слѣдъ още дѣсеть години – сто хиляди пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години – милионъ пѫти по-добрѣ; слѣдъ още дѣсеть години – дѣсеть милиона пѫти по-добрѣ; слѣдъ други дѣсеть години – сто милиона пѫти по-добрѣ, а въ края на този периодъ или въ началото на новия ще бѫдемъ съ Бога наедно.

„Моятъ миръ да бѫде съ васъ!“

Бѣсѣда отъ Учителя, държана на 1 януари 1917 г. въ София





Теми съдържащи: Извънредни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни