Интродукция

[Sheny Idaet]

Интродукция

 

Минава през Изгрева един чужденец от високо произхождение, спира се при мен и ме пита: „Туй учение какво е?“ Туй учение е, от което всички религии, всички науки са произлезли в света. (32, с. 219)

Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това: аз искам да ви запозная със законите на живата Природа – туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете – това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата Природа – тази Школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат. (2, с. 121)

Като ученици вие трябва да работите според методите на окултните, на мистичните школи. Тези методи са взети от разумната Природа. Само чрез тях човек може да се справи с противоречията на своя живот. (182, с. 88)

В Школата ще има доста богата литература, ще преведем доста окултни книги. Но всичко това, което се говори, няма да стане в две-три години, трябват ни поне двайсет години, за да организираме тази Школа, както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват… Сега ще турите в ума си идеята да учите. (11, с. 154)

Това е Божественото учение, което трябва да дойде в света! Всеки трябва да отвори ума и сърцето си, да плаща за своя ближен. Всеки трябва да помага. Който иска да върши волята Божия, трябва да плаща. Това значи да владееш магическата пръчица. Тази пръчица се е проповядвала във всички школи. И когато тя дойде, светът ще се оправи…

„Каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя.“ Това е великият закон на Любовта, която Христос проповядваше. Бог се проявява в Любовта. Следователно, когато дойдем в контакт с Бога, с Неговия ум, сърце, воля, душа и Дух, каквото пожелаем – можем да го направим. Христос казва: „И по-големи чудеса от Мене ще правите“…

„Хубаво е това, но дайте ни тази магическа пръчица!“ – Ще ви я дам само при едно условие: да се научите да служите на Бога тъй, както аз Му служа; да осветявате Името на Бога, както аз Го осветявам; да изпълнявате волята Му, както аз я изпълнявам. Отнасяйте се с голямо внимание и към най-малките буболечици. Това наричам аз висок морал. Като видите едно дърво, да гледате на него като на нещо свещено, в което е вложен живот. Питам: какво щеше да представя човечеството, ако във всички хора беше вложен този висок морал? Такова учение сектантство ли е? Разделя ли то хората? Ако българите ме бяха послушали, аз бих чукнал с пръчицата си и щях да им оправя всички объркани работи. Но сега няма да го направя. Защо? Защото те не са готови да просят в името на Христа. Нека страдат, за да разберат, че има един Господ в света, че има една абсолютна Правда. (79, с. 133-138)

Защо хората не успяват в живота си въпреки своя стремеж към новото, към красивото в света? Те не успяват, защото, като се стремят към новото, не прилагат нови методи, но стари. Който иска да успява, той трябва да се върне назад, да събори преградите, които някога сам е поставил на пътя си. Като наблюдавам хората, виждам какъв страх ги е овладял. (77, с. 173)

„Де ще ни заведе това учение?“ – Не се страхувайте! Любовта е мощна, велика сила. Ако я приложите, тя по магически начин ще ви донесе голямо благословение. Не говоря за любовта, която вие познавате, но за живата Любов, която слиза от Небето. Приемете тази Любов! (192, с. 145)

Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов! И навсякъде, като ви попитат какво е вашето учение, вие ще им кажете: „Нашето учение е учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски без закон.“ (72, с. 17)

Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик Учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери велик Учител, той трябва да го слуша. Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят какви откровения са имали. Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие. Който има откровения, той не може да остане на Земята. Апостолите Йоан и Павел са имали видения и откровения, но в това време са били на Небето. Ще дойде някой да разправя, че имал откровение от Бога. Това е заблуждение. Това са картини от духовния свят, но не и откровения. Мнозина се хвалят със своите откровения, но нито един от тях не е казал някаква истина, която да не е писана или изказана преди него…

Който не служи на себе си, той е готов да служи на Великото в света. Щом служи на Великото, той може да има някакво откровение, защото се намира под влияние на професорите на Светлината. Какво се разбира под думите „откровение“? Откровение значи съобщаване с Бога. Днес това е почти невъзможно. Защо? Човешкият организъм е така устроен, че нервната система не е в сила да издържи на Светлината на Божествения Дух. За да влезе в контакт с Бога, Неговата енергия трябва да мине най-малко през десет среди, за да се трансформира така, че да се приеме от Него без никаква опасност. Ето защо, за да получи човек известно откровение и да го разбере напълно, то трябва да е минало през десет среди, през десет стъпала – през херувимите, серафимите, ангелите, светиите, гениалните, талантливите, праведните, добрите хора и т.н. След това откровението ще дойде до обикновения, до малкия човек на Земята. (55, с. 46)

Бог е истинската мярка на Доброто. Със същата мярка си служи и Учителят, защото Бог живее в него и се проявява чрез него. Ако мислите, че можете да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, и Той е на крив път. Единственият Учител, който учи хората, това е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. Някога Бог е видим, а някога – невидим. (105, с. 187)

Ученикът трябва да се отличава с мистичност. Изгуби ли своята мистичност, животът му се обезсмисля. (177, с. 263)

Ако някой от вас ме пита какво трябва да прави, ще му кажа: ти не трябва да правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо? Защото Природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново. Вие може да влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защитавам никакво положение... Когато ви говоря така, аз искам правилно да разсъждавате. Вие търсите новото, а живеете по стар начин. Сега аз мога да ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав e той. Както проповядва един евангелски проповедник, прав е той. Както католическият проповедник проповядва, и той е прав. И будистът е прав в това, което изповядва и проповядва. Но като дойдем до новото, там няма да се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват. Сега, като проповядвам, аз не искам да проповядвам това, което другите учат. Аз не искам да влизам в чужда територия. Аз съм човек на свободата. Обаче ако вляза в една православна църква, аз ще проповядвам така, както там проповядват. Тогава ще бъда правоверен. (102, с. 380)

Едно се иска от съвременните хора: нов начин на разсъждаване, нова мисъл, нова философия. Само новата мисъл, новата философия е в състояние да съблече старата дреха на науката и да я облече в нова. Както човек се нуждае от ново облекло, така и науката се нуждае от нова дреха, т.е. от нови хипотези и теории. Като проследяваме пътя на развитие на науката, ние виждаме, че те постоянно прогресират. В областта на науката всеки ден се създават все по-нови и нови теории, които я водят към абсолютната Истина. Както науката се обновява всеки ден с нови теории и хипотези, така и религията трябва да се обновява. Както науката, така и религията трябва да се менят, без да се изменят. Сега като ученици вие трябва всеки момент да се опреснявате, да внасяте в себе си нови мисли и желания. Като направите една грешка, не се спирайте. Изправете грешката си и вървете напред. Направите едно добро дело – не се спирайте върху това добро. Всеки ден правете добрини и вървете напред. (77, с. 265)

Няма човек, който да живее по Христовото учение! Не съдя никого, но казвам, че сте закъснели. Днес се проповядва учение, по-високо от Христовото. Ще кажете, че това е заблуда. Не е заблуда. Сам Христос казва: „Има много неща да ви казвам, но още не сте готови.“ (192, с. 71)

Пътят, който Христос е показал, е пътят на човечеството. Будистите показват пътя, по който Буда е вървял. Сега човечеството трябва да тръгне по нов път. Предполага се, че в света иде една нова раса със съвсем нови разбирания. Всичко ще се измени. (59, с. 262)

Мнозина искат да знаят какво нещо е Новото, Божественото учение. Божественото учение се състои в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него. В какво седи Новото учение? – Като го опитате. Вие не можете да определите какво е Новото учение, докато не го опитате. – „Ама аз съм правил опит.“ – Колко опити си правил? Ако си направил само един опит, нищо не си научил. В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. Божественото се проявява непреривно. (77, с. 21)

Новата наука, Новото Божествено учение поставя всичките неща на един велик вътрешен опит. Туй, което не можете да опитате, не го приемайте. Туй, което не можете да опитате – не вярвайте в него!... А сега в нас са натрупани толкова суеверия – в какво ли не вярваме! Сега някоя баба вярва в магията, а всички учени се смеят. Но колко учени хора има, които вярват в повече глупости, отколкото бабата! Учените вярват, че човек ще остарее и ще умре, понеже туй е закон в Природата. Туй е вярване на бабата. (163, с. 187)

Време е да се освободите от старото. Яденето, пиенето, дишането, мисленето, чувстването, волевите действия са все стари наредби, но не можете да ги напуснете. Не можете да ги напуснете и не трябва да ги напуснете, но нещо ново трябва да внесете в тях: яж по нов начин, пий по нов начин, дишай по нов начин, мисли, чувствай и работи по нов начин! Човешкият живот е изтъкан от наредби, но те трябва всеки ден да се обновяват. Чиновник ли си, изпълнявай службата си по нов начин. Ученик ли си, учи по нов начин. Каквато работа и да предприемеш, работи в духа на новото. Работата е разумно нещо, тя внася радост и веселие в живота на човека. Тя го прави щастлив. Бездействието го прави нещастен. Като ученици вие всеки ден трябва да решавате по една малка задача. За решаване на задачите ви са дадени ред условия, които разумно трябва да използвате. (77, с. 130)

Казвам: ние, хората на Новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов! Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее новият живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. (147, с. 364)

Новото учение е Божествено учение. Ученикът на Новото учение трябва да разбира Божественото както в себе си, така и в своите ближни. Каквато работа и да имате и каквото обещание и да сте дали на себе си или на друг някой, пред Божественото всичко отстъпва. То посещава човека най-много за една минута и след това заминава. Същевременно то предупреждава човека, че ще го посети, заради което той всякога трябва да бъде буден. Щом посети човека, Божественото оставя своето благословение, което той трябва да носи навсякъде. Това благословение прави човека радостен и доволен. Където отиде, той носи със себе си тази радост, това веселие.

По какво се отличава ученикът на Новото учение? Ученикът на Новото учение проявява Божественото и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си. Ако проявявате Божествени чувства, а мислите и постъпките ви не са Божествени, вие сте ученици на старото учение. Новото учение подразбира хармония между мислите, чувствата и постъпките на хората. Божественото се проявява в малки неща, а не в големи…

Ученикът на Новото учение трябва да върви по пътя на своя Учител. Този път изключва користолюбието. От ученика се иска абсолютно безкористие. Не е въпрос до дребнавостите на нещата, но до великите принципи, които съставят основата на живота. Чиста мисъл – свобода от всякакви заблуждения, и благородно сърце без никакви човешки ограничения – това се иска от ученика. Външно може да има известна дисхармония, но вътрешно, между ума и сърцето на човека, трябва да има единство, хармония. Съмнението може да дойде отвън, но вие не трябва да го пускате вътре. (55, с. 15)

Ученикът трябва да има сърце, чисто като кристал; ум, светъл като Слънцето; душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога!

Във всеки човек е скрито голямо богатство – неговите дарби и способности, които той трябва да разкопава и обработва. Не губете времето си! Всеки на работа! Сложете старите методи настрана и приложете новите. Старото учение сте опитали вече, знаете го. Опитайте Новото учение, новите методи и вървете напред! (77, с. 219)