Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1941_08_27 Зората на живота27 август 1941 г., Съборни беседи, София

София Съборни Беседи

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 valiamaria

valiamaria

    Отличен работник

  • Потребител
  • PipPipPip
  • 5192 Мнения:

Публикувано 21 януари 2011 - 06:17

Аудио - чете Живка Герджикова

От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941).
София, 1941. (стар правопис)
PDF за теглене
Съдържание на томчето

От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941).
Издание на "Хелиопол", 1995 г.
PDF за теглене

Съдържание на томчето

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово,  1941 –1943
Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.
Книгата за теглене PDF
Съдържание



Зората на живота



Размишление

Упражнение: Ръцете настрана. Дясната ръка се поставя пред лявата, бавно се движи по нея до рамото, минава пред гърдите и се връща в първото си положение – настрана. След това лявата ръка се движи бавно по дясната, идва до рамото, минава пред гърдите и се връща пак в първото си положение – настрана. Това се прави няколко пъти – с лявата, с дясната ръка.

Съвременните хора търсят едни и същи неща, но въпреки това се различават едни от други. Причината за голямото различие между тях се крие в техните възгледи за живота. Всеки тръгва от своя философия за живота, от свои специфични разбирания, и мисли, че те са най-прави. Като тръгват от своята философия, те искат да си обяснят отвлечените въпроси на живота и там се объркват. Малцина са готови за отвлечени въпроси. Повечето хора трябва да се занимават с елементарни въпроси. Ще кажете, че искате да се домогнете до истината, да знаете причините на нещата. И да знаете причините на нещата, пак не сте дошли до истината. Истината стои над фактите, над законите и принципите, над причините и последствията на нещата.

Някои питат, защо се е счупила дадена стомна. Много причини има за счупване на стомната: или по невнимание на онзи, който я е носил, или защото е вече ненужна. Когато свърши работата си със стомната, господарят ѝ я хвърля настрана и я счупва. – Защо се чупят яйцата? – По много причини: или за да се опържат, или за да се сложат в яденето, или за да излезе пиле от тях. Когато кокошката разбере, че пиленцето трябва да излезе на бял свят, чукне яйцето и то си подава главичката навън. – Кой начин на счупване на яйцето е най-добър? – Когато кокошката сама го чукне. Ето защо, научете се и вие по този начин да чупите яйцата, да излиза живот от тях. Така чупете и стомните си. Когато животът е затворен в някоя форма и е дошъл часът на освобождаването му, позволено е да чукнете някъде тази форма, да се отвори, и животът да се прояви. Животът стои над всички форми, над всички условия и възможности. Той носи в себе си и условията, и възможностите.

Едно е нужно на хората: истинско, положително знание. Някои мислят, че знаят много. Сегашното знание е знание на миналото. Настоящето знание сега се придобива. Какво ще бъде това знание, мъчно може да се каже. С думи то не се предава. Какво знание носи даден човек, ще разберете от неговия живот. Както говори, такива сили носи в себе си. По говора на човека можете да определите характера му. Ще кажете, че българският език е груб. Колкото и да е груб, всички българи не говорят еднакво. Някои говорят меко, а други – грубо, остро, натъртено. Това зависи от силите, които крие човек в себе си. Какво представлява човек днес, как говори, как се проявява, това не трябва да ви спъва. Той живее още в своето минало. Друг е въпросът, ако човек е влязъл вече в настоящия си живот. Тогава можете вече да се произнасяте.

Срещате някой кален, нечист човек – не го осъждайте. Един ден той ще се очисти и ще светне. Гледайте дали можете да му услужите с нещо. Щом се е окалял, той може да е човек, който се е жертвал за близките си, готов е на всякакви услуги. Виновен ли е човек, че муха е кацвала на него? Когато мухите и комарите кацват върху вас, те искат да вземат нещо, или пък да обърнат вниманието ви, че не живеете добре. Когато мъж и жена се карат, някоя муха кацва по носа, по лицето на единия или на другия, заставя ги да изменят говора си, да се разговарят музикално. Щом престанат да се карат, мухата хвръква настрана. Какво заключение ще извадите за някоя къща, в която има много мухи? Където има много мухи, там има и много нечистотии. Къща, в която се поддържа голяма чистота, мухите са малко, или почти ги няма. Някоя домакиня се оплаква, че има много мухи в къщата си. Обаче, ако след нея дойде друга домакиня, мухите напускат къщата. Какво заключение ще извадите от тези два случая? Естественият извод е следният: първата домакиня е била нечиста, поради което мухите са търсили храна. Втората домакиня е поддържала голяма чистота в къщата си, затова мухите избягали навън, там да си търсят храна. Какво представляват хапливите мухи? Те не са нищо друго, освен лоши мисли и чувства, които безпокоят човека. Когато мухите хапят силно, това показва, че времето ще се развали; когато не хапят, времето върви към подобряване. Причината, че мухите хапят при разваляне на времето, е електричеството в атмосферата. Когато има много електричество в атмосферата, една част от него се натрупва върху хоботчето на мухата, като върху острие, и тя се безпокои, търси начин да се освободи от него. Тя започва да хапе хората, животните и се освобождава от излишното електричество на хоботчето си. Това електричество се съединява с електричеството в човека и той се дразни, докато електричеството отиде в земята.

Какво трябва да се прави с хапливите мухи? – Да се поправи времето. – Ако мухите влизат в къщи, как да се освободим от тях? – Като чистите редовно къщата си. Мухите са инспектори на чистотата. Като влязат в някоя чиста къща, те веднага излизат навън. Ако къщата не е чиста, остават вътре. Значи всяка нечиста мисъл е муха, която идва да ревизира общото състояние на човека. Ако вътре в него владее абсолютна чистота, тя веднага излиза вън. Не е ли чисто вътре, нечистата мисъл намира храна, с която поддържа съществуването си. Колкото и да махаш с ръката си, нечистата мисъл няма да те напусне. Трябва да се очистиш вътрешно, за да я заставиш да излезе навън. Когато в главата на човека влизат чисти мисли, той се радва. При радостта мускулите на лицето заемат особено положение. Те приемат повече възходяща посока. Когато през ума на човека влизат нечисти мисли, той скърби, мъчи се, става тъжен – мускулите му увисват надолу. Ще кажете, че не искате да страдате. И скръбта е на място. Тя е толкова необходима, колкото и радостта. Като скърби и страда, човек си почива. Всъщност смяната на състоянията, от радост в скръб и от скръб в радост, представлява почивка, а радостта и скръбта са условия, при които човек работи и учи.

Какво трябва да учи човек на земята? Първото нещо, с което трябва да се заеме, е изучаването на Божествения език. Особена е азбуката на този език. Тя се изразява чрез движения, чрез символи, чрез образи. За пример, срещате човек, който държи очите си повече затворени. – Защо са затворени очите му? – Това е една от буквите на Божествения език. Вие можете да дадете различни тълкувания на известен символ, но той представлява само една буква – повече от едно значение няма. Срещате друг човек с отворени очи. Колкото по-близо идва до вас, толкова повече очите му се разширяват. – Защо отваря той очите си? – Защото е изгубил нещо и с очите си ви пита, не сте ли намерили изгубения от него предмет. Ето защо, като изучавате Божествения език с любов и прилежност, вие радвате своя Учител и Той ви обича. Като придобивате знания, вие Го препоръчвате като добър и опитен Учител.

Казано е в Писанието, че човек е създаден по образ и подобие на Бога. Колко хора са оправдали своето подобие с Бога? Казват за някого, че говори много сладко – мед капе от устата му. Колко души сте срещнали, от устата на които капе мед? Не подразбираме, че не в буквален смисъл трябва да капе мед от устата им, но да носят Любовта в себе си. Който има Любов в сърцето си, говори сладко. Той знае как да постъпва, как да се отнася с хората. Като срещне някого, той знае на какво разстояние да стои от него – нито много близо, нито много далеч. Разстоянието между двама души трябва да бъде такова, че да става правилна обмяна между тях. – На какво разстояние седи човек от печката? – Разстоянието се определя от степента, до която тя е нагрята. Ако печката е силно нагорещена, човек седи далеч от нея; ако е слабо нагорещена, той седи близо до нея, да приема топлината ѝ.

Следователно всеки човек трябва да взима от ближния си толкова, колкото му е необходимо в дадения случай. Вземе ли повече, отколкото му трябва, обмяната между тях не е правилна, поради което те не могат да се обичат. Ако бакалинът, от който купувате стока, ви излъже няколко пъти, вие не искате да имате вече отношения с него и го напускате. Той ви става неприятен. Ето защо, за да имате добри и правилни отношения с хората, вие трябва да им давате най-хубавото, което имате – най-хубави мисли, най-хубави чувства и най-хубави постъпки. Най-малкото нарушаване на този закон внася дисхармония в отношенията ви. За да запазите добрите си отношения с хората, всяка сутрин нагласявате ума си да мисли право; нагласявайте сърцето си да чувства право; нагласявайте волята си да постъпвате право. За всяко нещо се искат специални условия: за ума – достатъчно светлина, ни повече, ни по-малко – толкова светлина ви е нужна, колкото да се виждат предметите ясно; за сърцето – достатъчно топлина и за волята – достатъчно сила. Без светлина, без топлина и без сила човек не може да има правилни отношения нито към себе си, нито към ближните си, нито към Бога.

И тъй, стремете се към правилна обхода, към взаимно уважение и почитание. Стойте на такова разстояние едни от други, че да не виждате лошите си черти. Докато са далеч едни от други, хората виждат само доброто в себе си. Щом се приближат повече, отколкото трябва, те не могат вече да се търпят. Те виждат лошото в себе си и бягат. Пазете нужното разстояние помежду си, за да не изгубите Любовта си. Ако двама души не се обичат, това показва, че нещо им липсва, някакъв недоимък се явява между тях. За да се възстановят отношенията им, те трябва да потърсят други двама души да донесат това, което им липсва. Значи омразата, неразположението между хората се дължи на някакъв недоимък в тях. Щом дойде изобилието и Любовта идва. Недоимъкът създава противоречията, а изобилието ги изглажда. – Откъде идва изобилието в света? – От Любовта. – Кой разпределя благата, които Любовта носи? – Умът. Значи сърцето носи благата, умът ги разпределя, а волята ги използва. Само по този начин човешкото тяло се държи в равновесие. Няма по-голямо благо за човека да ходи изправен и да се движи хармонично. Правилното движение е музика, хармония. За да не нарушава хармонията в движенията си, човек не трябва да се дразни. Всяко дразнене е излишно изразходване на нервна енергия, вследствие на което се изтощава нервната система. Когато нервната система се изтощи, човек става крайно чувствителен. Като слуша музика, когато не се свири добре, той не може да търпи. Като среща грозни хора, бяга, не може да ги гледа. Пазете си нервната система, да не губите излишна енергия, за да понасяте всичко в света. Научете се да обличате грозните неща в красиви обвивки. Така постъпва природата. Ако човек нямаше мускули, а беше само от кости, щеше да бъде грозен. Природата, обаче, го е облякла в мускули, в празнините е сложила някакви органи и го е направила красив. Какво щеше да представлява човек с две празнини на лицето вместо очи? Природата е запълнила двете празнини и го е украсила с очите. Те са украшение на лицето. На устата пък е сложила специални мускули – устни, които също го правят красив. За да не губи красотата си, човек се стреми към безсмъртие. Само безсмъртният е господар на всяка частица от тялото си. Смъртният, обаче, не е господар на нищо. Като умре, той изгубва красотата си, губи всичко, с което е работил. И тъй, за да не губи това, което е придобил, човек трябва да се стреми към безсмъртие, в което е красотата на живота. На земята, като смъртен, човек не е толкова красив, колкото в невидимия свят. – Защо? – В невидимия свят той е безсмъртен. На земята човек не е толкова добър и справедлив, както в духовния свят. Човек носи в себе си доброто и справедливостта, но не ги проявява всякога. За пример, той счита, че към приятелите си може да не бъде толкова добър и справедлив, както към чуждите хора. В това отношение той е на крив път. Човек трябва да бъде еднакво добър и справедлив към всички хора. Ако приятелят ви е направил някаква услуга, работил ви е, свирил или пял, вие трябва да му благодарите така, че и той да бъде доволен от вас. Оценявайте всичко, което хората правят заради вас. Бог е, Който ги праща да ви услужват, да ви правят добрини. Щом оценявате доброто, откъдето и да идва то, първо вие се повдигате, а после помагате и на другите. Като оценявате доброто, което ви правят другите, вие се облагородявате и образувате хармонична връзка помежду си. Любовта трябва да свързва хората, понеже тя носи живот, тя носи всичките блага. Вън от Любовта никакъв закон не може да накара хората да живеят добре. Вън от Любовта никаква сила не може да премахне мъчнотиите и противоречията в пътя им. С Любовта всичко се постига. Като любиш, можеш да станеш и певец, и музикант, и учен, и художник, и философ. И тогава ще раздаваш щедро това, което си придобил. Ще бъдеш щедър и справедлив, на всеки ще даваш толкова, колкото в момента му е нужно. Само така можеш да задоволиш окръжаващите. Това значи „даром сте взели, даром давайте“.

Сега, като ученици, съветвам ви да приложите музиката при самовъзпитанието, да развивате ума и сърцето си. Пейте и свирете без да мислите дали ще ви харесат другите. Ако задоволите себе си и другите ще задоволите. Сега аз ще ви изпея една малка песен, със следното съдържание: „Зора се чудна зазорява, зора на нов живот, която мен в живота призовава. Зора се чудна зазорява; зора що носи чудните блага. Таз зора ме призовава на работа в живота мой“. Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте от високо произхождение: царски синове, княжески синове, графове, барони. Всеки се държи на висотата на положението си. Добра почва сте, но тя се нуждае от семена, които да израснат и да се отгледат. Земята е щедра и справедлива: на всички дава еднакво храна, не прави разлика между хората. Тя дава еднакви условия за живот и на бодилите, и на плодните дървета, но ние нямаме еднакво отношение към тях: към плодните дървета сме разположени, а към бодилите – не. Бодилите са подобни на лошите мисли, които отнемат нещо от човека и помрачават съзнанието му. Плодните дървета са добрите мисли, които дават нещо на човека и повдигат съзнанието му. Щом е така, сейте в съзнанието си, като в почва, добри мисли и желания, за да се радвате на добри и сладки плодове.

Следователно искате ли почвата ви да ражда доброкачествени плодове, дайте път на Божественото Начало в себе си. Нека То бъде подтик в живота ви, да ви вдъхновява. Човек все трябва да обича нещо, за да се вдъхновява и да работи с Любов. Детето може да се импулсира от една ябълка или от една круша. От какво може да се импулсира възрастният? В импулса има движение. Като се съберат всички импулси в света, образува се онази хармония, която движи целия космос. Където е Любовта, там са импулсите, там е хармонията. Щом Любовта отсъства, всички импулси изчезват и хармонията се превръща в дисхармония.

Опитайте се да изпеете песента „Зора се чудна зазорява“, но така, че зората да обхване цялото ви естество и вие да я почувствате като импулс за работа, за нов живот, за движение.

Време е вече всички живи същества да излязат вън, на светлина. Зората на новия живот изгря! Жабите трябва да излязат от водите, магаретата – от рудниците, хората – от затворите и всички в един глас да запеят новия химн на свободата, новия ден на зората – денят на новата светлина. При това положение всеки ще прояви своята дарба и ще започне съзнателно да работи.

Някъде в Америка, в една каменовъглена мина, едно магаре било затворено цели десет години в един рудник, да пренася въглища от едно място на друго. На единадесетата година то било изкарано навън, на светлина. Като видяло слънцето, магарето започнало да се търкаля, да реве от радост, да скача. С това то искало да изрази радостта си от новия живот, който му бил подарен. И магарето разбрало, че животът се заключава в светлината и свободата.

Много от сегашните хора са се спрели на едно място и мислят само за смъртта, какво ще стане с тях, като умрат. Много просто – ще се освободят. – „Какво ще стане с децата ни?“ – Чудни са хората, като се безпокоят за децата си. Децата са самостоятелни, съзнателни души, като родителите си. Бог дава деца на хората, за да им покаже, че трябва да станат като тях, да възприемат новото и да се учат. Хората имат братя и сестри, за да изработят братски и сестрински отношения и да придобият известно благо чрез тях. Изобщо, майките, бащите, братята, сестрите, децата носят някакво висше благо, което трябва да се приеме и обработи. Всеки човек носи по едно Божествено благо, което никой друг не може да донесе. Благото, което бащата носи, никой друг не може да донесе. Благото, което слугата носи, господарят не може да донесе и т.н. Следователно, всеки човек е ценен дотолкова, доколкото носи благо, което му е дадено от Бога. Щом донесе благото, човек свършва вече работата си, както слугата свършва работата на своя господар. Благодарете за службата, която ви е дадена. Носете благото в света така, както ви е дадено, без да се изкусите да го продадете или да го използвате само за себе си.

Като ученици работете съзнателно върху себе си. Дойде ли ви някаква болест, не се страхувайте, но приложете Любовта в живота си. Тя лекува всички болести. Гледайте на болестите като на благо, дадено за да работите върху себе си. Всяка болест се дължи на известни нечистотии в капилярите, които тровят кръвта, предизвикват натрупвания във вените. Казват, че някой страда от разширяване на вените. Това не е нищо друго, освен наслоявания по стените на вените. Кръвта трябва да се пречисти. Чистата кръв в организма преодолява на всички физически и психически неразположения. Между движението на кръвта в артериите и във вените трябва да има известна хармония, както между мажорните и минорните гами. В това отношение, движението на кръвта в артериите представлява мажорни гами, а във вените – минорни.

Помнете: Всеки човек трябва да служи на Любовта според своите вътрешни разбирания, а не според това, какво му се диктува отвън. Слушайте вътрешния си глас. Той говори в името на Любовта. Като го слушате, ще се подмладите, силни ще станете и в Царството Божие ще влезете. Радвайте се, че тихият глас на Бога говори едновременно на всички души, на млади и на стари. Радвайте се, че Той дава от своите блага на всички. Като разменяте благата си, вие се ползвате от всичко, което Бог изпраща в света. Радвайте се, че Бог се проявява навсякъде. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците“. Това значи: така да просветнат вашите умове, вашите сърца, така да просветнат вашите мисли, чувства и постъпки, че който ви види, да каже: „Ето един човек, носител на Божията Любов!“

Желая ви да се всели Царството Божие на земята още днес. Желая ви да придобиете качеството на светлината, да влизате и през най-малките дупчици, за да изпълнявате волята Божия.

„Зора се чудна зазорява, зора на нов живот. Зора се чудна зазорява, зора на новата Любов.“

Беседа от Учителя, държана на 27 август 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.


Facebook коментари

#2 Ани

Ани

    Отличен работник

  • Модератор
  • 12890 Мнения:

Публикувано 03 октомври 2013 - 18:39

От книгата "Възможности на щастието", Съборни беседи, 1941 г.,
Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

ЗОРАТА НА ЖИВОТА


“Добрата молитва”

“Духът Божи”

Да направим едно малко упражнение. Ръцете настрани. Дясната ръка се поставя пред лявата и се движи бавно по нея до рамото и после настрани. Ръцете настрани. Същото движение се прави с лявата. Няколко пъти се прави това упражнение.


Публикувано изображение


Това е А-то на живота.  Всички вие имате разни състояния. Всичките хора в даден момент не произхождат от едно становище, понеже нямат еднакво разположение. Има си причини. Причината е философия. Някои от вас искат да знаят философията. Вас далечна философия още не ви трябва. Някои от вас трябва да се занимавате с елементарните факти в природата. Един факт е един завършен процес. Истина е, което не търпи нито утвърждение, нито отричане. Истината нито може да я утвърждаваш, нито да я отричаш. Счупи се една стомна. Защо се счупи? Счупи се. Кой ти каза? Кой ми казал и дали са ми казали какво имало в стомната  стомната е счупена. Защо е счупена? Не трябваше да я чупиш. Счупената стомна какво подразбира? Ако имало масло в тази стомна, маслото е отишло на земята, ти си се лишил от маслото. Ако имало вода, водата е изгубена. Сега нас не ни интересува толкоз дали стомната е счупена. Стомната българинът я направил от пръст. Какво е станало, че се е счупила стомната? Стомната се е върнала при своите, доста се е учила при вас. Като се научила, счупила се. Диплом взела. Сега ето аз какво виждам в счупената стомна. Когато едно яйце се счупи, по колко начина може да го счупите в тигана вътре и да го изядете. Но когато кокошката счупи яйцето, излиза нещо разумно из туй яйце, започне да ходи и да се чува някой глас. Казвам, когато счупите яйцата, счупете ги като кокошката.

Сега запример по някой път тук, слушам, има дисхармония между цигулката и органа. Причината не е в музиката, причината е във времето. Времето се отразява върху тия пластинки там на органа, изменя се тонът и върху цигулката се отразява. Времето когато ще се разваля или когато времето ще се подобрява, не може да вземат вярно тоновете. Всякога, когато времето ще се подобри, при сухото време цигуларят взема много остри тонове. Няма мекота, той като свири, че не му е приятно, тури цигулката настрана. Казва  тази цигулка не струва. Когато времето ще се развали, той свири, свири, казва  хубаво. Та времето по някой път показва. Времето е разумно. Сега вие ще попитате или баща си, или майка си. В туй напрежение туй време показва, че който слуша някое разумно същество и като ти говори, неговата разумност се проявява във времето. Всяка една постъпка съдържа нещо в себе си.

Та казвам, във времето ние схващаме нещо разумно, което трябва да разберем. Сега първо ви трябва наука. Всички мислим, че ние знаем, но туй знание, което имаме, то е на миналото. Знанието, което днес ще ни се открие, не го знаем, сега ще го научим. Да кажем, вие говорите български. Но знаете ли колко е груба българската реч? Аз съм опитвал колко груби са някои български думи. Някои български изражения са много нецензурни. По някой път аз се спирам, след като съм говорил, два деня ми взема, докато се изчистя от калта на българската реч. Аз не обвинявам никого. Пътувал човекът през една кална местност, дрехите му се окаляли и гърбът е окалян на човека. Някой пътува в кално време, не се окалва. Някой, като пътува, се окалва. Онези, които изучават човешкия характер, намират, че онези хора, които се окалят, ако им искаш някаква услуга, ще ги направи. Някои си калят гърдите, някои  гърба. Ако си каля гърба, ще ти даде. Ако не го каля, хич не отивай при него.

Сега туй е твърдение. То е факт. Щом се окаля гърбът на човека, свързват го, че този човек е щедър. Хвърля на гърба си. Казва: “И ти да станеш знатен.” След като се окаля гърбът, започват хората да обръщат внимание на тебе. Всеки ще обърне внимание, казва: “Окалян е гърбът.” Ти си станал знатен. Калния гръб очисти го. То е предметно учение. Или паднал някой косъм на дрехата. Той ще каже: “Извинете, господине.” Или някое листо, или някоя муха си оставила визитната си картичка  той ще вземе с кърпичката, ще изчисти. Запознайте се, няма нещо лошо. Сега философията, защо тази муха е кацнала на рамото или защо е оставила визитната си картичка. То е един факт. Аз задавам въпроса, защо малкото дете се качва на дървото  на това дърво, на онова дърво. Ако е ябълка, ще попита защо малкото дете е кацнало на клона, кои са причините.

Казвам, причините са твоите плодове. Ти си го привлякла с плодовете си. Следователно, ако мухата каца по тебе, тя се е влюбила в тебе, тогава кацнала и дошла да вземе нещо. Тъй като те погледне, и си заминава. Понеже мухата е честна, оставя си визитната си картичка, казва: “Взех и си оставих адреса. Това е адресът ми. Онова, което съм взела, ще го платя. Аз съм честна муха.” Доста честна е мухата, главата й е доста голяма. Много разумна е, музикална е. Когато се карат вкъщи мъжът и жената, тия вибрации, които се образуват  той започне да кряска, мухата кацне, казва: “Моля, не кряскай, този тон не е хубав. Така не се говори. Говори музикално на жена си.” Той изпъди мухата, тя пак кацне, той пак я изпъди. Когато искаш да се скараш с някого, кацне на носа ти, казва: “Бъди внимателен. Не постъпвай неразумно. Гледай да не кажеш нещо излишно, човек си.”

Това са научни изводи. То е факт, че мухата каца на носа ти. Всъщност какво мисли мухата  то е научен извод. Защото, за да позная, и аз зная какво иска мухата от мене. След като е кацнала по носа, тя е видяла нещо, по носа има малки микроби или нечистотии. В тия нечистотии, понеже потта излиза от тялото, в тази пот има нещо съдържателно, казва: “От този човек всичко, каквото излиза, е сладичко.” Тя кацне и погълне тази пот. Казвате: “Какво казва мухата?” Тя взема онова нечистото, излишното. Ще вземеш кърпа, ще се очистиш, тя е дошла да очисти потта. Потта е потребна за нея. То е научен извод.

Та казвам, безпокоите се от мухите. Какво показва? Ако в една къща има много мухи, какво показва? Научният извод какъв е? Къща, която не се държи чиста, има мухи. Къща, в която има абсолютна чистота, много малко мухи има. Тъй щото ученият човек, като дойде, от присъствието на мухите ще извади научен извод, че в къщата няма чистота. Сега не се знае. Може новите домакини, които живеят в къщата, да са чисти. Преди тях може да са живели други, които нечисто са държали, и те дълго време трябва да почистват тази къща, докато мухите се отучат да не идат вкъщи.

Сега правим друго научно сравнение. Дойде във вас една лоша мисъл. Лошата муха е една хаплива муха. Онези мухи, които не жилят, са добри мухи. Онези, които хапят, са лоши. Добрите и лошите мухи заедно вървят. Лошите мухи всякога идат, когато ще се развали времето. Добрите мухи идат, когато времето ще се оправи. Щом идат мухите, които не са хапливи, може да знаете научно, че времето ще се оправи. Щом идат хапливите мухи, времето ще се разваля. То не е наука, но един факт, то са научни изводи. Вие искате да знаете защо мухите хапят. Понеже тази хапливата муха има остър хобот, трябва й един инструмент, който природата й дала, насъбира се на върха на хобота много електричество, което безпокои мухата. Тя има излишно електричество и не знае какво да прави. Дойде до човека, забие хобота и нейното електричество се съединява с това, което е в човека. Туй хапене, което усещаш, то е съединението на тия електричества. Те като се съединят, образува се хапливостта.

Казвате тогава: “Какво трябва да правим против хапливите мухи?” Поправете времето. Какво трябва да правим против мухите, като идем вкъщи? Очистете къщата, чистота внесете в душата. Мухите са инспектори на чистотата. Ако се заразите от болест, десет, петнадесет, сто мухи ще инспектират. Вие вземете някоя мухоловка и казвате защо Господ ги създал. То е цяла философия. Никаква философия няма. Мухите са инспектори на чистотата. От тия мухи ние изваждаме закона: имаш в себе си нечиста мисъл  тя е една муха, дошла отвън, и казва: “Чистота, чистота!” Ти само махаш с ръка.

Преди години, то беше във Варна, гледам, една дама с двама полковници говори. Тя е една жива, подвижна, опитна жена, която разбира мъжкото естество  и добрата, и лошата страна на мъжа разбира. Пък е и красива, подвижна. Седят двамата полковници като войници. Единият, като ги остави, върви и си маха ръката. Какво му е говорила, не зная, не искам да ви кажа тайната. Той върви и си маха ръката. Човекът казва: “Ако знае жена ми какво ми говори, какво ли ще каже?” То е научен извод сега. Аз разбирам другия научен извод  той, като върви, си казва: “Да е моята жена като тази.” И той маха с ръка. Морален е този човек, казва  тази мисъл е лоша. Може причината да е била друга. Аз изваждам този научен извод.


Публикувано изображение


Запример, когато човек плаче, сълзи текат.  Но като е радостен, тогава дава. Когато човек е радостен, се образуват такива линии. Когато е скръбен, се образуват други линии. Двата рога на животните показват две състояния на човека. Рогата на вола показват радостните и скръбните състояния при какви условия се образуват. Всякога при една радост, понеже радостта произвежда голяма интензивност, става свиване на мускулите, повдигат се долните краища на устата. Като си уморен, тия мускули отслабват, падат надолу, човек има продълговато лице, минава за скръбен. Тази скръб е научен извод. Тебе ти е потребна една почивка.

Казвам, скръбта в света е създадена за една почивка. Да се върне човек от голямото наблюдение, от големия труд, да се събере в себе си. Понеже не се е вслушвал в езика на природата, тази скръб по някой път ще се усили. Майката, като води едно дете, ще го подръпне. Някой път, като не слуша, разтърси го. Желанието на майката е детето да бъде с нея, да не обръща внимание. Ако детето не слуша, тогава майката го дърпа повече. Ние чувстваме дърпането на майката. Майката дръпнала повече  казваме, че не е дръпнала, както трябва.

Та казвам, умните от вас, като се намерите, трябва да извадите научните изводи. Искаме да знаем кои са способните хора. Способните хора са, които са обръщали внимание, които са използвали талантите, които Бог им дал. Всеки от вас има даден талант. Някой има талант на говор, някой има талант да пее, някой има талант да работи, някой има талант да пише музика, някой има талант да свири на пиано, на цигулка, хиляди други занятия има. В дадения случай вие трябва да изберете едно занятие. Допуснете, една млада мома какво я интересува едно дете. Деца има, които ги интересуват ябълките, други деца ги интересуват крушите, трети деца ги интересуват сливите. Някое дете мине при крушата и се спре. Някои деца ги интересуват много орехите. По това ще видите характера. Научни изводи. Дете, което го интересуват крушите, аз имам едно понятие. Което го интересуват ябълките, имам друго понятие. Което го интересуват сливите, имам трето понятие. Някое го интересуват черешите, някое  гроздето. Някое се привлича от крушите. В крушите има ухание, има хармония между трептенията на детето и на крушата. Някои деца се интересуват от ябълките, понеже между трептенията на ябълките и децата има подобие, привличат се. Всяко нещо, което те привлича, трябва да се ползваш от него и то да се ползва. Ти обичаш един човек, вие се приближавате, има подобие. Да кажем, двама души се привличат, има подобие в трептенията. Тия хора трябва да бъдат полезни един на друг. Двама души се привличат с други двама, подобие има. Те трябва хармонично да постъпват, да си услужват. Туй, което в даден случай трябва да се изяви, в даден случай туй трябва да вземеш.

Та казвам, това положение е най-високото, до което човек се е повдигнал. Казвам, туй положение е любовта към Бога, то е най-високото  Л.Б.

Другото положение е нисшата любов. Едното наричат свръхсъзнателна любов, другото наричат подсъзнателна любов. Ти обичаш някого. Толкоз го обичаш, че като го обичаш, му счупиш ръката. И това е любов. Онази Божествената любов е такава, че като те прегърне, че за хиляди години ще се помниш. И другата любов като те прегърне, ти ще седиш хиляди години. Един вълк, като срещне една овца, той от любов я изяжда. Казва: “Де беше досега?” Хване я, яде я от любов. Ни най-малко няма омраза, казва: “Ти при мене трябва да бъдеш. Къде ходиш в света да се развращаваш? Аз ще ти дам знание, сила. Какво си ходила да ти стрижат вълната и да ти вземат млякото.” Научни изводи са това.

Всички вие се готвите за един друг свят, който ще дойде на земята. Този Божествен свят ще дойде, ще влезе в съобщение с разумните хора. Ако искаш да влезеш в съобщение с французите, или ти трябва да знаеш френски, или французинът трябва да знае български. Може и българинът да знае френски, може и французинът да знае български. Французинът от уважение към българина ще говори български и българинът от уважение към французина ще говори френски  и двамата ще покажат уважение едновременно.

Казвам, сега най-първо трябва да изучавате Божествения език на нещата. Да допуснем, че срещате един човек, той си затваря очите. Или срещате един човек, който е сляп, със затворени очи. Какъв научен извод ще извадите? Или срещате един човек, който има една много голяма неприятност, изгубил парите си. Той отвори очите си, като ви срещне, за да ви погледне, но човекът казва: “Намерихте ли това, което търсех?” Иска да знае дали вие сте онова, което той е изгубил, го знаете. Ти, без да пристъпваш към своите научни изследвания, казваш: “Какво има да взема от мене, какво съм му взел?” Отворени са очите. Тази отвореност на очите зависи от интензивното желание, което той има към предмета.

Сега аз ще ви наведа към следното. Когато влезете в едно училище, за да имате любовта на вашия учител, какво трябва да правите? Може да имате един характер, да му носите цветя, може да му носите яйца, млечице, сиренце. Ще се радва, но ако вие не учите, той казва: “Много добър е, много щедър е, яйца носи, масло носи, но не учи.” Той ти предава, но ти не учиш. Казваме, трябва да се учи. Учение е онова, което учителят преподава. Ако имате един отличен глас, с този глас ще препоръчате и вашия учител. Като дойде някой концерт, ще кажат  еди-кой си е учителят. Ако не знаете да пеете, няма да можете да го препоръчате.

Казваме, човек е направен по образ и подобие на Бога. С какво ще препоръчаме Бога? Ако не живеем, както трябва, с какво ще препоръчаме този, който ни е направил? Има едно българско изречение: “От устата му мед капе.” Срещали ли сте българи от устата им мед да капе в буквален смисъл. Като срещнете един човек, да имате понятие на какво разстояние да се поставите. Според съвременната етика на какво разстояние трябва да се поставиш, като срещнеш един човек? Борците имат една тактика  като се срещнат, отдалеч застават. Тези, които са близки, застават много наблизо, някой път застават много по-наблизо, отколкото трябва. Вследствие на това се разваля етиката. Всякога, когато си много въодушевен, дойдеш толкоз близо до човека, че плюнките излизат, хич не мислиш, че от тебе излизат плюнки или че дъхът ти не е толкоз благовиден. Този човек, до когото заставаш, би желал да си по-далеч. Ти искаш да бъдеш близо.

Питам, запитвали ли сте се защо трябва да бъдете близо до него? То е една несъобразителност. Когато дойдем до една печка, винаги вземаме една поза да дойдем до такова разстояние, да можем да вземем достатъчно количество топлина. Всякога, когато хората се срещат, законът е същият. Двама души, като се срещнат, трябва да се обменят. В тях природата иска да обмени своите сили. Всеки трябва да вземе от другия толкоз, колкото му е потребно. Ако обмяната става правилно, тогава тия хора се обичат. Ако обмяната не става правилно, между тях се заражда дисонанс, казва: “Не ми е приятен.” Бакалинът като ме излъже два-три пъти, не ми дал стока, каквато аз искам, не ми е приятно. Но ако ми е дал хубава стока, хубава захар или хубави смокини, или онова най-хубавото, което има, този човек ми е приятен.

Казвам, във всинца ви трябва да има желание онова, което давате, да е хубаво. Сега на този брат, като дойдох тази сутрин, казах, че органът и цигулката не са нагласени. Той чувствителен, като че му казвам, че си много немарлив, не си си нагласил цигулката. Искам да кажа, щом времето се разваля, струните спадат. Като свириш, пак я нагласи. Постоянно трябва да се нагласява. Трябва да имаме и един хубав орган. Изводът какъв е, кой е прав, как трябва да се разбират нещата. Ние се намираме в един свят неорганизиран, сега се организира. Погрешката е, че този орган не е от най-хубавите.

Сега органите в нас трябва да ги нагласим. Ако всяка сутрин ти не нагласяваш ума си правилно да мисли. Да мислиш правилно, трябва да имаш обстановка, трябва да имаш достатъчно светлина. Ако светлината е по-ярка, предметите ще се покажат такива, каквито не са. Ако светлината е слаба, пак ще се видят каквито не са. Гледам сега, мнозина тук трябва да се търпят. Онзи ден вървя и един ме фотографира. Мене не ми е приятно да ме фотографират. Тъкмо си се спрял, изплезил си езика  и той фотографира. Или тъкмо се чешиш по главата, и той те фотографира. Казва, особена поза имал Учителят, да го фотографирам. Че той трябва да пита: “Ще благоволите ли да ви фотографирам.” Пък той хич не пита, а фотографира. Минавам един ден, един ме фотографира, друг гърба ми фотографира. Сега мене това не ме смущава, защото, когато река да ме фотографират, всякога ще намерят един, който не съм аз. Онова, което нося, аз го крия в себе си, никой не може да го фотографира. Има нещо, което привидно е така. По някой път аз се смея, като казват: “Това е Учителят.” Той е като някой актьор на сцената с грим, с някоя маска.

Най-първо се иска обхода. Уважение трябва. Когато хората се приближават, изгубват своето уважение. Отдалече ние някой път виждаме хубавите страни на някой човек, а отблизо виждаме лошите страни. Щом виждаш една лоша страна, ти трябва да се оттеглиш от туй място, то не е за тебе. Когато работите са лоши, трябва да дойдат други хора. Има един закон, който урегулира противоречията. Двама души не се обичат. Като дойдат още други двама, първите двама ще се обикнат. Защото на обичта значи има някакъв недоимък. Обичта произтича от недоимъка. А пък щом се обичат, има изобилие. В недоимъка на нещата се раждат едни противоречия. И тогава се раждат противоречия от изобилието. Може да се натовариш и да носиш един товар повече, отколкото трябва. Сам да си създадеш една вътрешна мъчнотия. От неизобилието може толкоз да олекнеш, че като вървиш, да залитнеш. На земята ти трябва тежест. Ако няма тежест, да те приковава към земята, тогава ти не можеш да ходиш, изгубва се твоето равновесие.

Казвам, в това отношение твоят ум е, който урегулира движението на човека на земята. Всичките противоречия само умът е в състояние да ги урегулира и да те ползват. Сърцето ще ти даде стабилност на нещата. Волята ти ще използва това, което умът има, което сърцето има, за да пази човешкото тяло в равновесие. Тогава, като ходиш, трябва сам да се радваш. Как е онова музикално движение. Раздразнен си. Никога човек от къщи не трябва да излиза раздразнен. Дразненето трябва да почива на един факт. Не е лошо човек да се дразни, но трябва да се обуздава дразненето. Защото във всяко дразнене ти изхарчваш известна енергия навън, нервната система се разклаща. Някой музикант е толкоз чувствителен, че като му свирят, припада човекът. Някой толкоз се отвращава от грозотата, че бяга човекът. Човекът трябва да свикне. Грозникът може да бъде на деле, но на грозния някои черти може да ги направиш красиви. Ако снемем тия мускули от човешкото лице, да остане само костта, знаеш, колко е грозно. Природата взела всичките тия грозотии и ги турила под кожата. Тя турила окото в празното пространство, после на отвърстието на устата турила известни мускули, че направила грозните работи да са красиви. Човек, като умира, не е господар на положението, което има. Просто изчезва от него, той става грозен, започва да се разлага.

В безсмъртието човек ще бъде господар на онова, което има, ще бъде господар на всяка една частица, на всеки един мускул. Всичко ще бъде негово притежание и няма да го изгубва. Сега не е господар на своето лице, не е господар на своите очи, не е господар на своя мозък, не е господар на своите ръце. Нито един от вас не работи от любов, всички ние работим от принуждение.

Сега добрата страна. Този брат толкоз години свири, като че трябва да свири. Ако не дойде, къде е той? Никой не се е сетил да му даде угощение, че толкоз години свири. После някой път ще го критикуват. Няма какво да критикуваме, но трябва да благодарим на всеки, който е направил добро. Всеки човек, който свири и пее, каквото и да е, да му благодарим. Имаме тук един брат Цеко. Който има нужда: “Ела, Цеко.” Но че дрехите му са скъсани, не мислят. Всеки, кой каквото да свърши, Цеко да дойде. Погледнеш обущата на Цеко  скъсани. Не им иде наум да купят обуща. Като дойде дрехи да се носят, Цеко да дойде. А той оцапан ходи. Като спрял някъде с количка, философски пише. Поет е човекът. После пак тръгне, пак спре. На Цеко се смяха, но прогресира човекът. Доста е хубава сега поезията му.

Казвам, първо трябва да се оценява свободата на човека. Забелязва някой, някой дойде при мене и кажа: “Почакайте малко, имам работа.” Казва: “Аз много бързам, една минута.” Влезе за една минута, стои петнадесет минути. Българинът за една минута работи петнадесет минути. Той иде да ми каже, че той бързал. Не взема под внимание, че и аз бързам. Той ми казва: “Една минута.” Като дойде, трябва да каже като онзи, който дал торбата на български министър: “Вземи и мълчи.” “Откъде идеш и накъде отиваш?” “Вземи и мълчи.” Откъде идеш и къде отиват, остави това.

Та казвам, не само тук, но и навсякъде  и по домовете  същият спор. Бащата и майката имат спор с децата. В яденето, в облеклото изисква се цяла една наука. За да имаме една правилна обхода, ти какъв извор може да имаш. Ако от извора излиза хубава вода, ще имаш хубаво мнение за извора, но ако от извора не излиза хубава вода, не ще имаш хубаво мнение. Та казвам, от вас трябва да изтича най-хубавата вода, най-хубавият живот, който Бог ви е дал. Всеки един от вас трябва да бъде като една картина. Тук сестрата нарисувала две картини, тя ги направила по-хубаво, отколкото в реалността. Всички вие, които правите упражненията, имате ли това изящество. Като идеал трябва да се постига сега.

Та казвам, в невидимия свят човек е поставен по-хубав, отколкото той се проявява на земята. Ние трябва да се съобразяваме с идеала. Всеки един от вас трябва да бъде добър. Непременно трябва да турите една здрава основа. Някой ден може да ви изместят. Каквото и да стане, както и да се говори, никой да не може да ви измести от мястото. То е добротата. Може да изгубиш всичко на земята. Там, дето са краката ти на земята, да не се помръднеш нито с един милиметър. То е добрият човек. Същевременно той е и справедливият човек. Човек трябва да бъде справедлив. Там някой ден може да се засенчи твоето съзнание. Може да имаш приятел, изправи погрешката, трябва да бъдеш справедлив. В какво седи справедливостта? Да му отдадеш заслуженото. Да кажем, свирил ти или ти пял. Да му се отплатиш тъй, че и той да е доволен. Да усеща, че ти си оценил неговото свирене и пеене. Ако ти работил нещо, да оцениш работата му. Щом не оценяваш работата му, ти и на себе си правиш вреда, и на другите вредиш.

Казвам, изводът е  ние трябва да оценяваме онова, което Бог е създал заради нас. Ако не го оценяваме, ние не може да се възпитаме. Ако не оценяваме, не може да се образува една любовна връзка. Любовта трябва да дойде, тя носи живот. Любовта в света носи всичките блага. Ако ние може да станем проводници на любовта, всичко е възможно. Ако не можем да станем проводници на земята, ще имаме всичките противоречия, никакъв закон не е в състояние да накара хората да живеят добре. Един човек може пред тебе нищо да не каже, ти не може да му забраниш. Като остане сам, по твоя адрес може да каже, без да го чуеш. Понеже не го чуваш, хич няма да се докачиш. Има хора и в стаята, като дойда, ги слушам как мърморят. Тъй като ме критикува, аз отварям и му казвам: “Много сладко казваш. Много ми е приятно, много си искрен. Тъй кажи, да се разберем. Всичко туй, както го каза, аз ще го разправя.”

Сега в какво седи пеенето. Ще изпееш. Ако всичките хора останат доволни, ще пееш. Ако всичките са доволни от твоето пеене, ти си добър певец. Ако не са доволни, не си добър певец. Ако всички са доволни от тебе, ти си добър певец, Божествен певец, защото си дал на всички това, което очакват. Певецът трябва да раздаде Божиите блага, че да не лиши никого от Божиите блага. Тогава всички го познават. Ако на някои дал повече, на други по-малко, хората не са доволни. В живота трябва да раздадем Божиите блага щедро. На всеки човек да дадем неговото.

Сега при самовъзпитанието ще възпитате вашия ум, ще възпитате вашето сърце. Сега аз да ви попея на вас. Какво искате да ви попея? (Пее.) “Зора се чудна зазорява, зората, що носи чудните блага, зора ме мене призовава на работа в живота.” В този тон има вече нещо неразбрано, притеснение има. (Пее.) В живота, в живота, в живота  притеснение има. Зора се чудна зазорява, зора на нов живот, която мене в живота призовава. Казвам на себе си  трябва да пея. Сега ще кажа дали харесвам моето пеене. Аз зная  ако аз съм доволен от пеенето, ако на вас не пея хубаво, и на другите не мога да пея. Онези, като са доволни, пък мене ми е приятно. Вие вземате положението на княжески синове, дошли от високо произхождение  кой царски син, кой княжески син, някой барон. Тук няма прости хора. Почвата е много добра, но трябва семе да се тури. Земята, каквото посееш, го възраства. Аз харесвам земята в едно нещо  на всички дава еднакво, достатъчно храна, не прави никаква разлика. Трябва да бъдем като земята. Тя не се възмущава от бодилите  и на тях дава необходимото, и на плодните дървета гледа еднакво. Бодилите към нас имат едно отношение, плодните дървета имат друго отношение.

Казвам, добрите хора и лошите мисли еднаква полза принасят, но в даден случай лошите мисли отнемат нещо повече, а дават по-малко. Една лоша мисъл дойде, помрачи ума ти. Тогава ти не можеш да вървиш по пътя. Тя отнема от силата ти, отнема от твоето вдъхновение. Един човек, щом се раздразни, той не може да се учи.

Казвам, първата подбудителна причина трябва да бъде в това Божественото начало. Трябва да имате някого да обичате. Трябва да има нещо да обичаш. Трябва да имаш един пръст, който, като го погледнеш, да те вдъхнови. Трябва да имаш някой предмет, който да може да те вдъхновява. Едно дете, ако е неразположено, като му дадеш една ябълка, то се разполага. Деца има, като им дадеш круша, те се разполагат. Има хора с разни подаръци се разполагат, разни мисли, разни чувствания разполагат хората. Няма еднообразие. Много хора се нуждаят. Всички тия хора са създадени в света да носят Божиите блага. Като се съединят ведно, носят вече Божествената хармония. Като ги отделим един от друг, те носят дисонанси. Двама души, които не се обичат, те не са намерили своя път. Да допуснем, че не обичате един цигулар, понеже той не свирел. Цигуларят вас не ви е викал, даром сте го слушали и не го харесвате, че нищо не ви дал. Това знае, това свири. Вие критикувате, казвате: “Ще свири хубаво.” Питам, ако ти се качиш на сцената, как ще свириш?

Та казвам сега, зора се чудна зазорява. Може ли да го изпеете по друг начин? Но има един начин, като изпееш “Зора се чудна зазорява”, тази зора да проникне в ума ти, че те очаква нещо в света, дето ти трябва да свършиш някаква работа. Ние сме дошли сега на земята, какво трябва да свършим? Днес какво трябва да свършим? Някой от вас трябва да иде на десет кладенци и да надникне и десет кофи вода да извади. Има десет жаби в кладенеца, чакат да излязат. Като пуснеш кофата, жабата влезе в кофата, изтеглиш я навън. Считай, че си направил едно добро. Жабата от кладенеца излиза на светлина. Разправят за едно магаре в Америка, което десет години живяло в галериите на една рудница, и като го извадили навън, като видяло слънцето, започнало да реве. Казва, туй е животът, но този вътре.

Казвам, трябва вече жабите да излязат извън кладенеца и магарето да излезе из рудника навън. Или да излезем из лошите условия, при които се намираме. Тогава дарбата, която имате, трябва да проявите своята дарба. Сега вие сте се спрели в едно положение, всеки казва: “Като умра, какво ще правя?” Като умреш, ти ще се освободиш. Казва: “Аз като умра, какво ще стане с децата ми?” Казвам, ти се самозаблуждаваш, че имаш деца. Тия души са толкоз стари като тебе, а ти казваш: “Това са моите деца.” Какво разбираш под думата “деца”? Господ ти дал децата и Господ ти казва: ще бъдеш като децата да възприемаш. И ти си от децата. Ти имаш братя. Какво показва братството? Господ казва: братски ще се отнасяш. Имаш сестри. Казва: сестрински ще се отнасяш към сестрите. Всяка сестра носи благо, което никой друг не може да носи. Само братът може да донесе висшето благо. Само бащата може да донесе висшето благо. Само учителят, само слугата може да донесе едно благо.

Всеки човек носи Божествено благо, което никой друг не може да го донесе. Благото, което слугата ще ти донесе, никой друг не може да го донесе. Благото, което майката ще ти донесе, никой друг не може да го донесе. Всеки един от вас е важен да донесе благото, което му е дадено от Бога. Като го донесете, вие сте онези раби, които свършихте работата на господаря си. Казвам, всички трябва да извършим работата, която ни е дадена. Всеки един от вас, който носи Божиите блага, туй благо не да го продаде, но да го донесе в света и да го прояви такова, каквото е.

Та през годината  упражнявайте се. Като дойде една болка, не бързайте да търсите някой лекар да дойде. Като дойде някаква болка, ревматизъм или нещо друго, считайте го за голямо благо. Изтривайте ръцете си. Ще намериш някой, който те обича. Който има ревматизъм, да потърси някой да го изтрие. Ще търсите хора, които ви обичат, да ви разтрият. Любовта цери всичките болести. Всяка една болест показва, че на човека липсва нещо. Като му се придаде онова, което му липсва, болестта изчезва. Ревматизмът се дължи на свиване на капилярните съдове, има напластяване на известни нечистотии вътре. Тия нечистотии постепенно трябва да се изхвърлят. Или в организма има събиране на нечиста кръв. Венозната кръв изпълва съдовете и казваме разширение на вените. Вените се напълнят с кръв, тия вени трябва да се разширят, да тече по-бързо кръвта. Медленно тече кръвта. В артериите и вените кръвта трябва хармонично да тече. Тогава артериалната кръв е мажорна, венозната кръв е минорна.

Правилото сега е: служете на любовта според вашите разбирания вътрешни. Като видиш една погрешка, слушай онзи, който ти казва: прекали го. Не слушай отвън какво казват, но слушай в себе си какво ти казва. Не чакай отвън да те критикуват. Говориш някъде хубаво, казва ти: добре каза. Казвам, слушайте онзи, който ви говори отвътре. Понеже той ви говори по закона на любовта, като го слушате, ще се подмладите, силен ще станете и в Царството Божие ще влезете, слуги на Бога ще станете.

Слушайте онзи, който отвътре ви говори, и не мислете, че само на вас говори. Радвайте се, че едновременно той говори на всички същества – и на малките, и на големите. Като говори на мене, аз се радвам, че говори и на всички. Когато придобивам онова, което на мене дава, същевременно се ползвам от благата на онези, на които дава, пък те се ползват от моето благо. При обмяната в света се ползвам едновременно от благото, което е в мене, и се ползвам от благото, което е дадено на всички живи същества. Едно съчетание има. Да се радвам на проявлението. Това е волята Божия, това е Царството Божие, това е славата Божия. Славата Божия е да изпълня волята Божия, тъй както той иска. Казва Бог: да просветнат делата пред човеците.

Така да просветнат вашите умове, така да просветнат вашите сърца и така да просветнат вашите воли, че като ги видят хората, да кажат: ето един човек, който е носител на Божията любов. Когато дойде Бог да живее в нас, тогава неговото царство ще се всели на земята. Царството Божие не трябва да го очакваме, че утре ще дойде. То днес ще дойде. Днешният ден е хубав.

И тъй, зора се чудна зазорява, зора на нов живот, зора се чудна зазорява, зора на новата любов.

Имайте онова качество на светлината. Слънчевата светлина, като намери най-малката дупчица, влиза вътре. Вие, като намерите най-малката дупчица, влезте вътре, за да изпълните волята Божия.

“Отче наш”


Лекция на Общия окултен клас


27 август 1941 г., сряда, 5 часа


София  Изгрев







Теми съдържащи: София, Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни