Jump to content

1941_09_05 Гладът


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Живка Герджикова

Архивна единица

От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941).

София, 1941. (стар правопис)

PDF за теглене

Съдържание на томчето

От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941).

Издание на "Хелиопол", 1995 г.

PDF за теглене

Съдържание на томчето

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Гладът

Размишление

Какъв е смисълът на глада? Какъв е смисълът на жаждата? Това са въпроси, които хората често си задават. Като не могат да отговорят правилно на тези въпроси, хората считат глада и жаждата като бедствие в живота. Не е така. Гладът е подтик към работа. Ако не гладува, човек щеше да бъде склонен повече към почивка, както аристократите. Обаче като дойде гладът, човек започва да работи, да се движи от едно място на друго, става демократ. Ето защо, докато гладът съществува, хората ще бъдат пъргави, енергични, способни за работа. Изчезне ли гладът, с него заедно изчезват пъргавината и активността на човека. В този смисъл гладът е велика, мощна сила.

Ако направим вътрешен анализ на думата „глад“, виждаме, че тя е силна дума. Кои думи са силни? – Думата „любов“ силна ли е? – Не е силна. – Защо? – Защото не е разбрана. Значи силни думи са разбраните, т.е. тези, които човек е изпитал и познал с цялото си естество. От памтивек до днес хората говорят за Любовта, но въпреки това, тя все още остава неразбрана. Някои хора я разбират по един начин, други – по друг начин – нямат определено понятие за нея. Кажете ли, че някой човек има любов, всички отговарят: „Кой го знае каква любов има“. Обаче кажете ли, че някой е гладен, всички разбират състоянието му и са готови да му помогнат. Думата „живот“ е също така неразбрана, както и думата „любов“. Някой живее, но как живее, не знаете. Кажете ли, че някой човек е богат или сиромах, вие разбирате донякъде смисъла на тези думи. Богатият обикновено е тлъст, дебел човек, а сиромахът – сух, слаб. Но това не значи, че сиромахът няма сила в себе си, нито че богатият е силен. Като противоположност на думите „слаб“ и „силен“ употребяваме думите „мек“ и „як“. От трите вещества – желязо, вода и огън, кое е най-силно? Огънят е по-силен и от желязото, и от водата, защото той разтопява желязото, а водата изпарява и я разлага на съставните ѝ елементи.

Като изучавате смисъла на думите „глад“ и „жажда“, коя от двете е по-силна? – Жаждата. Наистина, когато разпнаха Христос на кръста, Той не каза, че е гладен, но каза: „Жаден съм“. Значи, когато човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, той ожаднява. Когато болният е на оздравяване, той огладнява. Гладът е признак, че болният ще оздравее. Ако не огладнее, той ще замине за другия свят. Като огладнее, човек приема храна отвън и влиза в нови условия на живота. – „Не може ли без глад? Трябва ли непременно да гладува човек?“ – Без глад не може. Ако гладът изчезне, ще стане нещо неестествено. Когато гладът се задоволи, явява се доволството. Значи, всеки недоволен човек е гладен. Всеки доволен е сит; той е задоволил глада си.

Каква разлика съществува между думите „доволен и приятен“ и „недоволен и неприятен“? Първите две думи са положителни, а вторите – отрицателни. – Кое ги прави отрицателни? – Частичката „не“. Тя означава лакомството в човека. Значи някой човек ти е неприятен, защото е изял благото, което е приготвено за тебе. Ако някой човек ти е приятен, това показва, че ти е дал част и от своето благо. Приятен човек е този, който ти дава нещо, а неприятен, който само взима, без да дава нещо от себе си. Той не прави това нарочно, но като мисли само за себе си, изключва другите от мисълта си. Следователно приятен човек е този, който мисли за другите, а неприятен е онзи, който мисли само за себе си. Искате ли да бъдете приятни на хората, мислете освен за себе си и за тях. От колко букви е съставена думата „гладъ“? – От пет букви. Първата буква „Г“ представлява гегата на овчарската тояга. С гегата, като с кука, овчарят хваща овцата за крачето и я връща от пътя ѝ. И гладът хваща човека с гегата си за крака и му казва, че не може да отива там, където се е запътил, но го праща някъде на екскурзия. Буквата „Л“ е планински връх, на който човек се е качил, но трябва да слезе по склоновете или ребрата на върха. – „Лесно ли се слиза по този наклон?“ – Мъчно е слизането, затова човек трябва да слиза бавно и внимателно, да мисли. Ако не е внимателен и не мисли, той ще падне от височината и ще се удари. Опасно е слизането по този наклон, то е дадено за героите. Затова, именно, е казано, че гладът е само за героите. Само героите гладуват. За да стане силен, да се прояви като герой, от време на време човек трябва да се подлага доброволно на глад. Гладът усилва организма. Има смисъл човек да гладува, но не да прегладнява.

Като не разбират естествените закони, които управляват ума, сърцето и тялото на човека, хората се страхуват от глада, мислят, че от глад ще умрат. Чуят ли, че някъде има глад, те настръхват. Те не знаят, че едно от благословенията, които природата дава на човека, е гладът. Той събужда възвишени и благородни желания в човека. Като гладува известно време, той започва да оценява всичко, което е имал – хляба, плодовете, зеленчуците, и в него се събужда красив стремеж към ядене. Тогава човек разбира смисъла на яденето като връзка с живота – великата реалност на Битието. Чрез яденето човек се домогва и до знанието.

И тъй, гладът е първият и най-велик подтик, който води човека към разбиране благата на природата. Ето защо, като ви посети, трябва веднага да му станете на крака и да му се поклоните като на цар. И мъже, и жени, и деца трябва да се поклонят на глада. В глада се крие щастието на човека. Който е опитал глада, той знае какво нещо е щастието. В света първо се явил гладът, а след това хлябът. Ако не съществуваше гладът и хляб нямаше да има. За да се ползва човек от хляба, гладът е създал няколко важни органи: устата – вход, през който влиза хлябът; език – инспектор на храненето; хранопровод – стомах – химическата лаборатория на човека. Значи в устата, с помощта на езика и на зъбите, става първото раздробяване на храната, а в стомаха и в червата – смилането на храната. Като се нахрани, човек се чувства разположен и готов за работа. Значи гладът създава условия за добро разположение в човека. Той води към живота. В думата „глад“ има три отношения – Г:Л:А:Д. Понеже тази дума започва с буквата „Г“, ние спираме вниманието си върху нея, като буква, която означава женския, мекия принцип. Гладът приготвя човека за приемане на някакво благо.

Първото нещо, към което човек се стреми, е да придобие живота. Ако не гладува, човек не може да придобие живота; ако пък е недоволен, той не разбира глада. – Защо е недоволен? – Защото като получи някакво благо, не го оценява. Щом си ял веднъж, ти трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си получил. И тъй, като задоволи глада си, човек е доволен вече. Какво трябва да прави, след като задоволи глада си? Ако е художник, ще рисува; ако е музикант, ще свири; ако е добър човек, ще прави добрини; ако е силен, ще помага на слабите. Значи, след задоволяване на глада, всеки човек трябва да свърши поне една добра, разумна работа. – В какво направление? – Много са посоките, в които човек може да прояви своята дейност. Гладът е причина за проява на разумното и доброто в човека. Ако не гладува, човек никога няма да копнее за Любовта. Човек трябва да гладува за Любовта, за да я прецени. Който не е гладувал за Любовта, и да дойде тя при него, ще я изгуби. Тя ще мине и замине край него, без да разбере той какво нещо е Любовта. Когато яде, гладният изпитва приятност. Като хване ябълката, той я помирисва и си мисли откъде е дошла, как е расла и т.н. След това започва да дъвче, а ябълката разказва своята история. Тя казва, че е дошла от слънцето, от красив свят; гряла се е на неговите лъчи и днес, от любов към човека, се жертва за него. Да ядеш ябълка и да слушаш историята на нейния живот, това е цяла поезия. Каква по-голяма приятност може да има в това, да изядеш една ябълка, в която се крият Божествени енергии?

Помнете: докато не е гладувал, човек всякога е недоволен. – Защо? – Той не е разбрал вътрешния смисъл на глада. Познава ли глада, доволство изпълва живота му и той е благодарен за всичко, което му е дадено. Ще кажете, че някой е недоволен, понеже няма пари. Това не е вярно. Защо богатият, който има пари, е недоволен? Значи парите не правят човека доволен и щастлив. Човек има знание, сила и пак е недоволен. Щом дойде гладът, той започва да оценява нещата и става доволен. След глада човек придобива всичко, което желае. Следователно всяко нещо, което идва преди глада, идва по незаконен начин. Всяко нещо, което идва след глада, идва по законен начин. Гладувайте за великото и красивото в света, за Любовта, за да разберете дълбокия смисъл на живота.

Гладът представлява сили, които се крият в женския, т.е. в мекия принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Гладният усеща особено дразнение в слънчевия възел. Той става активен, очите му се отварят широко и вижда добре. С глада са свързани и други центрове: около слепоочната област и обонянието. Като гладува, обонянието му се развива силно и отдалеч още той възприема миризмите.

Гладът е главният двигател в света, въпреки това хората искат да го премахнат. Вместо да се освободят от него, те си създават големи нещастия и противоречия. Гладът не трябва да се премахне, но да се задоволи, да му се отвори свободен път да се прояви. Откъдето мине, гладът създава нещо хубаво. В органическия свят той прави чудеса. Тази е причината, поради която природата си служи с него като с велик, мощен двигател. Всички химически реакции се основават на глада. Стремежът на елементите да се насищат взаимно не е нищо друго, освен задоволяване на глада им. Физическите явления се основават също на глада. Обаче хората се страхуват от глада. Като чуят, че глад ще настане, косите им настръхват. Радвайте се, когато гладът ви посети, защото ви дава възможност да разберете смисъла на живота. Ще кажете, че гладът мъчи хората. Това, което мъчи хората, е друго нещо, а не гладът. Гладът е Божествен подтик, на който никаква сила не може да противодейства. Който се осмели да сложи някакво препятствие на пътя на глада, сам си създава нещастия. Като знаете това, оставете глада да действа свободно. Каквото пожелае той от вас, бъдете щедри към него, нищо не му отказвайте. Жертвайте всичко за него и не се страхувайте. Всяка жертва ще бъде възнаградена. Ще кажете, че хората умират от глад. Те умират, когато не гладуват, а не от глад. Гладът продължава живота. Който е гладувал съзнателно, човек е станал. Една от най-силните думи в речта е гладът. Когато срещнете гладен човек, знайте, че Бог го е посетил. Срещнете ли сит човек, ще знаете, че Бог е далеч от него.

Колкото и да се говори за глада, той все ще остане неразбран за хората. Благодарение на това, като ги посети, те страдат. Разберат ли го, те ще благодарят, че е дошъл да ги разтовари от излишните тежести. И след това, като им даде нещо, трябва да бъдат доволни. Ще кажете, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Голяма е разликата между глада и насилието. Гладът е онзи Божествен подтик в човека, който го кара да възприема благата, които му са дадени още отначало. Когато гладът посети човека, сърцето му се отваря широко, съзнанието му се пробужда и той започва да живее съзнателно. Който е гладувал, влиза в положението на гладния и всякога дели благата си с него. – „Ако осиромашея?“ – Това не трябва да те смущава. – „Ще напълня хамбара си с жито.“ – Значи ти си страхлив човек. Обикновено богатите хора са страхливи. Мислите ли, че вие сте осигурени, ако хамбарът ви е пълен? Къде са хамбарите на растенията и на животните? Кой ги е осигурил? Растенията пускат корените си в земята – в Божествения хамбар, откъдето взимат храна, колкото им е нужно. Днес всички хора разглеждат въпроса за хляба като социален въпрос и се чудят как ще го разрешат. Този въпрос е разрешен вече. Ако растенията са го разрешили правилно, колко повече човек трябва да го е разрешил. Растенията пускат корените си в черната земя, толкова страшна за човека, и получават от нея всичко, което им е нужно. От черната земя те вадят различни сокове и хранителни продукти. Ето защо, изпаднете ли в мъчнотии, вземете пример от растенията, които при неблагоприятни условия създават сладки плодове. Чудни са съвременните хора, които уж вярват в Бога, а при това се страхуват да не умрат от глад. Каква е тази вяра, която допуска страха в човека? Как може синът на един добър баща и на една добра майка, които са го родили с любов и полагат всички грижи за него, да умре от глад? Това е възможно, ако той съзнателно се откаже да яде. Докато яде и задоволява глада си, никога няма да умре от глад. Като влезе в почвата, житното зърно задоволява стремежа си към живот и растене. Остане ли в хамбара, не е доволно. То счита своя живот като на последен сиромах – нищо не може да придаде и придобие. – Защо? – Неговият импулс е спрян. Като знаете това, не спирайте дейността на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. С други думи казано: Не спирайте светлината, топлината и силата в човешкия организъм да се проявят.

Помнете: Гладът е първият предвестник, първият пионер, който отваря пътя към живота. Какво по-голямо благо можете да очаквате от живота? Гладът създаде устата, зъбите, езика, гърлото, хранопровода, стомаха, тънките, дебелите черва и т.н. Много добри неща е създал той. Който гладува, той се подмладява. За някои гладът е ад, но това е неразбиране и на глада, и на ада. Адът е място, където човек познава себе си. Който не разбира дълбокия смисъл на ада, казва, че той е място на мъчение. Да познаеш себе си, това не е мъчение. Човек страда, мъчи се, когато не познава себе си. Познае ли се, той се радва и благодари, че живее вече в светлина. – „Еди-кой си умрял от глад.“ – Не, човек умира от безверие и безлюбие, а не от глад. Мнозина се отказват да ядат от страх да не ги отровят, да не се разболеят и т.н. Наистина, понякога е по-добре за човека по-малко да яде и да гладува, отколкото да яде много, да надебелее. Когато кокошката затлъстее, господарят ѝ слага нож на врата. Ако е суха, слаба, той я оставя да живее, не я коли.

Пак повтарям: Гладът е най-великият акт, с който природата си служи за събуждане на красиви подтици в човека. Разумна е природата. Тя следи човека, да види какъв подтик е събудил гладът в него, и веднага му дава условия за реализиране на този подтик. Това наричаме ние задоволяване на глада. То предвижда всички нужди, които гладът събужда в човека и ги задоволява. Ако гладът не е задоволен, причината за това е в самия човек. Като не разбира дълбокия смисъл на глада, той сам се поставя на противоречия и казва, че ще умре от глад. Ако едно растение изсъхва, от глад ли е станало това? Някой паразит го е нападнал и изяжда, освен своето и чуждото. Ето защо, когато хората умират, причината за това е по-ниският живот, който ги е нападнал. Той се ползва от техните енергии като от свои и постепенно спира развитието им. Като знаете това, не допускайте в ума си нито една нечиста, лоша мисъл, нито в сърцето си нечисто, лошо чувство или желание. Нечистите мисли и желания са паразити, които изяждат човека и го пращат на онзи свят.

Като не разбират смисъла на яденето и на глада, мнозина се запитват защо трябва да яде човек. Трябва да яде само след като е гладувал. Значи между яденето и глада има тясна връзка. Който е гладувал, само той знае какво нещо е яденето. Само гладният яде сладко. Не е ли гладувал, човек яде механически, което нищо не допринася. Яж, когато си гладен, за да ти е сладко. Яж, след като си гладувал, за да разбереш, че велико благо се крие в яденето. Гладът води към естествена, съзнателна и разумна обмяна между човека и природата. Мислете върху глада, изучавайте го, за да разберете силата и красотата, които се крият в него. Като гладува, човек върши най-малката и лека работа в света.

Познай глада, за да разбереш смисъла на живота.

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.

Беседа от Учителя, държана на 5 септември 1941 г., 5 ч. сутрин, София, Изгрев.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Възможности на щастието", Съборни беседи, 1941 г.,

Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ГЛАДЪТ

“Отче наш”

“Махар Бену Аба”

Упражнение. Ръцете настрани. Дясната се поставя пред лявата с допрени пръсти. Движи се дясната ръка по лявата, докато дойде настрани. Лявата се поставя пред дясната с допрени пръсти. Движи се лявата по дясната, изправя се настрани. Така се поставя няколко пъти.

Упражнение за дишането. Ръцете долу. Издигане ръцете нагоре и поемане. Задържане и ръцете горе успоредни. Издишане и сваляне на ръцете. Няколко пъти.

Вие си задавате въпроса, защо иде гладът. Като ви зададат въпроса, защо иде гладът, как бихте отговорили? Защо е гладът, или защо иде гладът? Коя дума се римува с глад. Млад. Глад, млад. Знаете ли какво означава думата “млад” в тази рима? Глад, гладен, младостта какво прави? На български “мляска” какво означава? Млад, мляска. Млад излиза от думата “мляска”. Този, който постоянно мляска, е млад.

Защо е жаждата, какво донася жаждата? Защо е жаждата в природата? Какво е предназначението й? Предназначението на глада е да яде. То е първото побуждение към работа. Защо гладът е побуждение към работа? Без глад ти си почиваш, аристократ си. С глад ти си демократ. Първото демократическо побуждение в света, това е гладът. Що е гладът? На работа да идеш. Без глад ти на работа няма да идеш. Без глад ти ще бъдеш винаги мързелив. С глад ще бъдеш винаги пъргав, работлив. Тогава коя е най-мощната дума в света? Търсите някои по-силни думи. Кои са силните думи. Коя дума е силна? Думата “силна” силна дума ли е? “Силен човек” силна дума ли е? Според вас коя дума е силна? Думата “любов” силна дума ли е? Ни най-малко не е силна дума. Защо думата “любов” не е силна дума. Защото е една дума неразбрана. За любовта говорят хората и нямат понятие какво нещо е любовта. Един разбира едно, друг разбира друго. Всеки човек под думата “любов” разни понятия има, няма нещо определено. Ако кажете “глад”, какво ще разбереш? Разбираш нещо определено, конкретно. Като каже човек “гладен съм”, има конкретна, определена мисъл. Казва, имат любов. Бог знае каква любов имат. Но като кажа “гладен съм”, разбирам нещо конкретно. Да допуснем, по някой път се обезсмисля във вас животът. Защо? Нямате една определена идея какво нещо е животът. Казва, да се живее, не е нещо определено, много разхвърлено. Казва, да се живее. В какво да се живее?

Допуснете, че употребявате думата “богатство”. Тогава се пита защо ви е богатството. Казвате “богат човек”. Какво разбирате под думата “богат човек”? Противоположното на богатството какво е? Каква дума е “сиромах”? Конкретно какво разбирате под думата “богат” и “сиромах” най-елементарно? Сега сиромахът става богатия и богатият става тлъст. Сиромахът е сух, но сухият ни най-малко не е слаб човек. Меките и яките работи в какво седят? Каква е разликата между мек и як? Водата е мека, желязото е яко. Каква е разликата между мекото и якото? Кое е по-силно водата или желязото? Ако вземете предвид огъня, от желязото, водата и огъня кой е по-силен? Огънят. Как ще докажем това научно?

Да се повърнем. Коя е най-силната дума в света? Когато разпънаха Христа, той произнесе една дума, най-после каза: “Жаден съм.” Не каза “гладен”, но каза “жаден съм”. Тогава какъв е законът? Произходът на жаждата какъв е? Всякога, когато един човек минава от едно състояние в друго, от един свят в друг, се образува жаждата. Тогава на какво е признак гладът? Кой човек е гладен? Болният или здравият? Болния може да го познаем дали ще оздравее, или не. Ако огладнее, ще оживее. Ако не огладнее, свършено е. Та думата “глад” е признак. Щом огладнееш, много добър признак е. Че здравият ще има много работа, може да стане. Ако гладуваш, ако се образува глад, думата “глад” е много силна значи ще влезе в новия живот. Ако не огладнееш, какво показва?

Сега вие всички заставате против глада. Неволно казвате: “Не може ли без глад?” какъв ще бъде светът без глад? Ако гладът не се задоволява, тогава се явяват малко неестествени чувства. Какво друго се ражда, когато гладът не е задоволен. Коя дума иде след глада? Защото гладът е майка на една дума. Коя дума се ражда след глада? Учили ли сте филология? Нали има филологически факултет, изучават се езици. След като се наядеш, какво усещаш? Доволство. Какво означава думата “воля”? свободен човек, волност, воля. Вземете думата “вол”. Всеки човек, който е доволен, той е вол. Казва, той е цял вол. Отде накъде му давате думата “вол”? какво разбирате? Че е глупав? Казвате, той не разбира нищо. То не е право. Че един вол, който тегли една каруца, в която е впрегнат, мислите ли, че волът не разбира нищо. Много добре разбира. Онзи човек, юнак, който носи един чувал на гърба си от сто кила, ти нищо не носиш, мислиш ли, че си по-умен от него? В туй отношение той е по-умен, той знае как да стъпва, как да вдига. Ти само мислиш, че знаеш.

Вие имате, да кажем, една неприятност в живота. Какво разбирате под думата “неприятност”? Пишете така: не приятен. Имате “приятен” и туряте тази частица “не” давате друго значение. Какво значение му давате? Знаете ли защо стана неприятен този? Тази дума “не”, тя означава лакомия, тъй както е поставена. Следователно лакомията, като влезе, изяде яденето и тебе ти става неприятно. Освен че е изял своето ядене, но е изял и твоето. Неприятен човек е онзи, който, като изяде своето ядене, изяжда и на съседа си. Като седне до тебе, ти е приятен, понеже е оставил нещо, което имаш, и той ти притурил още повече, двойно. Приятно ти е, защото ти оставил нещо. Вие казвате “приятен човек”. Приятен човек е всеки, който ти оставя нещо на тебе. Неприятен е, който взема от тебе. Сега не казвам, че той има лоша мисъл, но той мисли само за себе си. Ти не съществуваш в неговото съзнание. Той каквото вижда, мисли, че е за него. Значи неприятен човек е всеки, който мисли само за себе си. Приятен човек е всеки, който мисли за другите. Сега вие искате да бъдете приятни за хората. Ако мислите само за себе си, ще бъдете неприятни.

Глад. Колко елемента има гладът? Пет. Какво означава първата буква? Често овчарите имат такива тояги с кукички. Като бяга някоя овца, изведнъж я хване за задното краче и тя се спре. Значи гладът току те хване за краката. Тази работа не може така. Като те хване, гледа те, ще те прати някъде на екскурзия. Буквата “Л” означава едно високо място. Тази буква означава слизане, ти си на планински връх. Двете страни на “Л”-то са ребрата, страните на планината. Може ли по тези ребра да се слиза лекичко? Много бързо слизаш. По този клон може ли да се слезе лекичко? Като слизаш, ще мислиш сериозно. При глада, като падате, трябва да мислиш. Понеже, ако не знаеш да ядеш, може да се затвори яденето, да свършиш. Ти, казва, ще слизаш от най-опасното място. Но който може да мине през най-опасното място, той е герой. Гладът е даден само за герои. Само героите гладуват. Затуй именно човек изкуствено да произведе глада, за да стане силен. Чрез глада организмът се усилва. Не да прегладнееш. Прегладнял какво означава? ПРЕ-гладнял. Какво означава тази дума? Какво означава представката “пре-”? Преде. Прегладнял значи свършил една работа, преди да е ял.

Всичките противоречия в живота произтичат от едно неразбиране на онези естествени закони, които управляват човешкото тяло, които управляват човешкото сърце, които управляват човешкия ум. Едно неразбиране има. Ти казваш: “Този глад отде дойде, защо да гладувам?” Значи в тебе се образува едно желание възвишено, благородно, и тогава ще ти даде най-хубавото. Няма по-хубаво нещо на земята от яденето. Ще ти даде най-хубавото на земята да го опиташ. Като опиташ яденето, ще дойдеш до реалността на живота. В яденето ти ще разбереш живота. Какво ще разбереш, ако не ядеш? Какво нещо е ябълката, крушата, сливата, черешата, всичките хубави работи, които съществуват. В какво седи знанието ти без яденето. Казвам, гладът, това е първият подтик в света, най-сигурният подтик, който те подтиква да разбереш какво нещо е благото на природата в елементарно положение. Тогава, като видите глада, какво трябва да направите? Всички трябва да станете и да му козирувате. Той е голям генерал в живота. Като дойде, ще станат и мъже, и жени, и деца и ще го поздравят. Гладът е, който разнася всичките блага в природата.

Вие сега в това не вярвате. Ето вашето безверие. Всички вие сте безверници в глада. Онзи, който ви носи на вас всичкото щастие, то е гладът. Като замине гладът, какво ще остане във вас? Коя дума иде след “глад”? Хляб. Глад и хляб. Значи най-първо е дошъл гладът, после е дошъл хлябът. Като е дошъл гладът, какво е създал? Какво е създал гладът в света? Кои са делата на глада? Гладът създал устата, човешкото гърло, създал човешкия стомах. Това са негови велики дела, които създал. Ако той не беше дошъл, не щеше да тури вашата уста. Какво щяхте да правите? Той създал човешкия език. Езикът е лопатата. Езикът е лопатата на града, първото пособие да бърка. Първата лопата, това е човешкият език.

Аз сега разглеждам нещата елементарно, в техния първичен произход. Но това, което сега наричат наука, това са второстепенни понятия, неразбрани. Казвате, да поживеем. Това е неразбиране. Не знаеш да ядеш, какво ще живееш? Ако ти знаеш да живееш, гладът донася хубавите бели зъби, той образувал бърните червенички. След туй, гладът образувал лостовете, образувал пръстите да вземаш, да пипаш, да туряш в устата. Много учено същество е гладът, или най-ученото същество. Той, като дойде, дава ти пособия. След глад след като се наядеш, трябва да имаш най-хубавото разположение, което по никой друг начин не можеш да го придобиеш. В глада значи ти чувстваш какво? Какво носи гладът? Той носи живота.

SB_1941_10_1.GIF

Г:Л:А:Д три отношения има. “Г” се отнася към “Л”, както “Л” се отнася към “А”, както “А” се отнася към “Д”. Как пишете “Г”-то? На децата как го предавате? Тогава каква е разликата между българското “Г” и французкото? Защо по този начин се пише на български “Г”-то? “Г”-то винаги означава женския принцип в природата. Има мек принцип в природата. “Б” означава мъжкият принцип. Казвам, гладът е женският принцип в света, започва с “Г”-то. На френски с какво започва? С “f”. На английски как започва? С “h” българското “ч”, обърнато надолу. Законът е все същият. Гладът винаги носи, това е чашата, която е обърната надолу. Пълната чаша иде да се изпразни. По първата буква познаваш, че гладът носи нещо да ти даде. Приготвя те за нещо, което може да ти даде. На френски как пишете “ф”? “F, f”.

Та първото нещо, вие искате да живеете, но нямате една ясна представа как да добивате живота. Ако ти не гладуваш, животът при тебе не може да дойде. Щом си недоволен, ти не разбираш глада. Ти при недоволството не си разбрал основното нещо. Ти си недоволен, не разбираш какво нещо е гладът. Ти не разбираш глада, защото гладът, като дойде и ти донесе благото, ти същевременно трябва да го оценяваш. След като си ял, трябва да бъдеш доволен, да оценяваш това, което си ял. Сега, след като задоволиш глада, кое иде? Доволството. Какво трябва да направиш, като си доволен. Художникът, след като се наяде, какво трябва да направи? Голият, след като се наяде, какво трябва да направи? Да се облече. Ученият, след като се наяде, какво трябва да направи? Добрият човек, след като се наяде, какво трябва да направи? Да направи едно добро. Силният, след като се наяде, какво трябва да направи? Да свърши една работа.

След глада всеки трябва да свърши една хубава работа. Под думата “работа” аз разбирам един процес много разнообразен. Цигуларят, след като се наяде, трябва да свири. Ораторът, след като се наяде, трябва да говори. Здравият, след като се наяде, трябва да играе. Какво трябва да прави човек? Казва: “Това не прави, онова не прави.” Тогава какво трябва да правиш? Трябва да направиш нещо разумно. Разумните работи идат от глада. Ако ти не гладуваш за любовта, тя никога няма да дойде при тебе. Трябва да имаш глад за любовта, че любовта, като дойде, тя е нещо реално, да я оцениш. Ти нямаш никакъв глад за любовта, тя дойде и си замине. Ти не разбираш какво нещо е любовта. Ако онзи, който яде, не усеща нищо, той не е гладен човекът. Гладният, като яде, усеща голяма приятност – струва си човек да яде. Ядеш една ябълка, мислиш откъде е дошла. Тя е дошла от слънцето, от един културен свят. Тя ще ти разправи цяла история. Ти като ядеш, тя ти разказва откъде иде, от кой свят слязла, по кой път, как се спирала, приключенията. С какво желание разправя. Ти, като слушаш тази история, приятно ти е. Ябълката дошла от слънцето, понеже казва: “Толкоз ви обикнах, като ви видях, мене ми стана приятно да дойда на гости. Днес съм дошла на гости.” Ти казваш: “Колко ви обичам.” Прегръщаш я, сдъвчеш я. Мислите ли, че това не е поезия. Цяла поезия е. Един поет как би турил в рими, поезия е. Ако вие не мислите, че в една ябълка е скрито едно същество, което вас ви обича, във вас е скрита онази разумна Божествена сила, която очаква да ви посети, за да задоволи вашите нужди. Чрез глада иде животът, който е скрит.

Та казвам, чрез глада се познава добрият живот, разбраният живот. Без глада човек всякога е недоволен от живота. Вие сега казвате, че според вашето схващане, че който човек е недоволен, той не е гладувал. Казвате: “Пари няма, обуща няма.” Но това са второстепенни неща. То е лъжа. Твоето недоволство не се дължи на това, че пари нямаш. Ти може да имаш пари, и пак да си недоволен. Знание може да имаш, и пак си недоволен. Сила може да имаш, и пак си недоволен, че няма какво да правиш. Като дойде гладът, гладът носи великото благо в света. Тогава вече идат богатство, дрехи, обуща. Всички други работи идат след глада. Всяко нещо, което иде след глада, иде по законен ред. Всяко нещо, което иде без глад, иде по незаконен ред. Така трябва да разбирате думата “глад”. Да разбирате думата “глад” и да бъдете верен и истинен. Не само да говорите така и така, но да е вярно, да е туй, което гладът е създал.

Гладът е женският принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Щом огладнееш, от двете страни на слепите очи има център за ядене. В мозъка те са свързани с уханието. Понеже всеки, който е гладен, има ухание, събужда се този център. Когато огладнееш, чувстваш в слънчевия възел едно нормално чувство. То е глад. Ти ставаш много енергичен, очите ти се отварят, гледат хубаво. Една птица клъвне, обърне се, наблюдава, гледа надолу, пак клъвне, пак наблюдава, гледа навсякъде. Цветята, като цъфнат, и те приемат. Но да оставим този въпрос. То е втората фаза. И тогава напишете така. Разбери думата “глад” и ще разбереш смисъла на живота. Как бихте разбрали това разбери глада, и ще разбереш смисъла на живота.

Най-сигурният двигател е гладът. Понеже хората турят спънки на глада, хората искат да премахнат глада от света. Вследствие на това се ражда голямо противоречие, най-големите нещастия в света. Гладът не трябва да се премахне, но този глад трябва да се задоволи, да му се отвори царски път. Отдето мине гладът, той ще създаде най-хубавото в света. Аз разглеждам въпроса елементарно. Гладът е най-мощното средство, с което природата действа в органическия свят. Навсякъде в света гладът, във всичките области, в цялата природа гладът е най-мощният двигател. И в химията гладът действа. Всички тия реакции, то е ядене там. Във физиката движението е ядене. Глад има навсякъде. Химическите реакции, после светлината, тази бързина в света, то е глад. Светлината улеснява глада. Щом се премахне този мощният елемент, иде друго. Някои плащат с глад. Казват, иде глад в света. Казват, от глад ще измрем. Гладът носи най-хубавите работи. Защото, ако ти не си гладен, ти никога няма да разбереш смисъла на живота.

Значи гладът е първият вестител на живота, който иде в света. Сега вие казвате: “Измъчи ни глад.” Гладът не мъчи. Туй, което мъчи, не е глад. Туй, дето ви мъчи, не е глад. Туй, което не мъчи, е глад. Гладът е един Божествен подтик, на който ти не може да туриш никакво препятствие. Ако ти туриш каквото и да е препятствие на глада, ти ще си създадеш своето нещастие. На глада не туряй никакво препятствие, остави го да действа свободно. Дай това, което той иска. Не отказвай на глада. Трябва да бъдеш щедър. Каквото иска, всичко му давай. Той като дойде, всичко трябва да пожертваш за глада. Туй трябва да се разбира като един Божествен подтик. Не онова значение, което хората са дали на глада. Казват, от глад умират хората. Хората умират от съвсем други причини. Умират хората, когато не гладуват. Всичките хора умират от безгладие. Всеки, който оживява, за да оживее, трябва да гладува. Всеки човек, за да стане нещо в света, трябва да гладува. Който не е гладувал, нищо не става от него.

Според мене най-мощната дума на физическото поле е гладът. Тя трябва да бъде свещена дума, турена в джоба. Като погледнеш, казваш, глад. Елементите са много мощни. Че вас ви е приятно, като срещнете един гладен човек. Потупай го и кажи: “Посетил те е Господ.” Като срещнеш сития, който не е гладувал, кажи: “Гладен трябва да станеш.”

Неразбраните работи произвеждат страдания в света. Гладът трябва да разтоварва хората. Ти трябва да бъдеш разтоварен. Гладът, като дойде, той ще ти даде най-хубавото. Ти не трябва да имаш никакви посторонни тежести. Ти трябва да бъдеш готов заради него. Ханата, която ти даде, да я приемеш и да бъдеш доволен от тази храна. Няма по-чисто нещо от глада. Гладът е много чиста дума. Ще кажете, че един вълк в глада разкъсва една овца. Това вече не е глад. Тава е насилие. Вие свързвате глада с насилието. Насилието е съвсем друг процес.

Гладът е един подтик Божествен вътре в организма да възприеме онова благо, което му е дадено на първоначалния живот. Отваря се човешкото съзнание. Първият подтик, първият лъч, който слиза в душата. Тя се събужда и започва да живее. То е пробуждане на живота. Най-хубавото нещо, което може да ти дадат, най-приятното чувство. Следователно носиш блага, десет ябълки може да изядеш само една. Като срещнеш гладния, дай му една ябълка. Божественото благо навсякъде трябва да се раздаде. Щом мисли човек да стане богат човек, то е друг въпрос. Богатите хора са страхливи. Най-страхливите хора в моите очи са богатите хора. Той се страхува да не умре гладен, напълнил хамбара. Страхът е скрит. Питам, той, докато има хляб в хамбара, осигурен ли е? На растенията де е хамбарът? Къде са хамбарите на растенията? Корените са пуснати в Божествения хамбар. Като имат нужда, вземат си, колкото им трябва. С корените си изваждат нужното.

Сега, разбира се, ражда се едно противоречие във вашите разсъждения. Сегашният социален въпрос как ще се разреши? Той е разрешен. Растенията разрешиха много въпроси. Пуснаха си корените в земята и извадиха храна оттам, отдето човек не вижда никаква храна, растенията изваждат и живеят. Те са намерили благото. Като туриха корените в тази черната земя, дето за нас е голямо нещастие, те извадиха сладки плодове, образуваха продукти за ядене и пиене. Тия, казваме, тия глупци. Според най-неблагоприятните условия според нас те извадиха продукти и направиха най-сладките плодове. Най-първо ще вземете пример от растенията.

Сегашните хора нали вярват в Бога. Вярвате в Бога и ви е страх, че ще умрете гладни. Че каква е тази вяра? Вярвате в Бога и вярвате, че ще умрете гладни. Питам, ако имате един добър баща, който ви е родил, и ако имате една добра майка, мислите ли, че при този добрия баща и при тази добрата майка вие може да умрете гладни. Може да умрете гладни, ако не ядете. Щом се откажете от яденето, ще умрете. Сега да дойдем до глада. Първоначално човек е имал разни окултни школи. Казва, тайната на живота коя е? Аз разкривам една от тайните. Казва, тайната дума коя е? Някакви други мантри. Хубави мантри има. Много мантри има. Казва, коя е онази дума? Глад. Вървиш някъде, недоволен си глад. Нямаш пари глад. Нямаш дрехи глад. Защо си беден? Защото не си гладувал. Защо си богат? Защото не си гладувал. Бедният, като гладува, става недоволен. Богатият, като гладува, и той става недоволен.

Сега да ви обясня. Житното зърно, което е в хамбара, е бедно. Там и сто, и двеста години да седи, все такова малко ще бъде. Но ако туй зърно го извадите и го заровите в земята, ще порасте. Един жълъд, една ябълчна семка след десет-двадесет години, като се посее, милиони пъти ще бъде по-голяма и ще бъде полезна на хората. След туй всичките други процеси идат. То е първият подтик. Центърът на физическото поле, което подтиква хората към деятелност. Тази деятелност има вече свои помагала, тогава иде човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля. Или в природата иде светлината, топлината, силата в природата. Но тези сили, които действат в природата, са спомагателни средства.

Гладът е първият предвестник на живота. То е най-великото, което иде. То е първият пионер, който отваря пътя за живота, за да могат хората да живеят. Тогава, ако ви попитаме защо природата създала глада, как ще отговорите? За да ви даде най-голямото благо. Гладът създаде устата, създаде човешкото гърло, човешкия стомах, зъбите създаде, създаде тънките и дебели черва, създаде и други разни органи.

Глад и млад. Като гладува човек, млад става. Какво значи ад. Ад значи да събереш двама хора на едно място. Ад е, дето хората се опознават. След глад вече иде ад. Вие мислите, че адът е мъчение. Адът е място на почивка. Когато ние се опознаваме, тогава имате туй положение на ада. Когато човек гладува, създава се приятно и неприятно положение. В глада няма отрицателна сила. Гладът винаги задоволява с най-хубавото в света. Сега вие казвате, че хората умират, че хората гладуват и т.н. То са посторонни неща. Една идея, която не е вярна идея. То са посторонни причини. Този човек, който умира, той не е гладувал. Той не умира от глад. Казва, не му дал да яде, умрял от глад. Той умрял от безверие. Ти даваш някому не яде. Страх го е да не го отровиш. Някой път не иска да яде, понеже мисли, че след като го нахраниш, ти ще го заколиш. Ние храним кокошките и после какво ги правим. Понеже са клани хиляди пъти, някой път стачкуват, не ядат, казват: “Ако сме много тлъсти, ще ни изядат.” Те стават сухички, да ги не ядат. Но то са второстепенни неща.

Ние говорим за онова разумното в природата. Гладът е най-разумният акт в природата. Най-разумният акт в природата е гладът. Всички нужди, които се раждат в глада, тя ги е предвидила, задоволява глада. Ако този глад не е задоволен, причината е в нас, в нас има една погрешка. От погрешките на хората идат противоречията. Казват, че някои хора умират от глад. Едно растение, което съхне на земята, от какво умира? От глад ли умира? Някои растения растат добре, но дохожда един низш живот и живее върху тях. Върху първия живот се прекомандироват и развалят процеса на първия живот. Не изяжда само своето, но изяжда и чуждото неприятен. Кой е неприятен? Който, освен че изяжда своето, но изяжда и твоето. Всеки човек, който изяжда твоето, е неприятен. И един по-низш живот е неприятен, понеже спира истинския процес на природата. Затуй никога не оставяйте една нисша мисъл във вас. Тя е паразитна. Ще дойде желанието във вас, казвате: “Защо трябва да ям?” Трябва да яде човек, но думата “ядене” без глад е безсмислена. Само гладният човек може да знае какво нещо е яденето. Който не е гладувал, за него яденето е механически процес. Ядеш, нищо не ти допринася, което ядеш. В глада трябва да приемеш великото благо на живота. Това е гладният човек.

Една правилна обмяна между природата и човешката душа това е гладът. Най-естествената обмяна, която става между човека и природата, това е гладът.

Та казвам, сега ви запознах с една от хубавите думи. Да не мислите лошо за глада. Една малка работа, която можеш да свършиш в света. Най-леката работа, това е гладът. Гладът свършва една работа с много голяма приятност. То е най-малката работа и по-приятна работа, която човек извършва, не може да има.

“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”

Лекция на Младежкия окултен клас

5 септември 1941 г., петък, 5 часа

София Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...