Jump to content

1941_09_22 От север към юг / С любов


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Живка Герджикова

Архивна единица

От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941).

София, 1941. (стар правопис)

PDF за теглене

Съдържание на томчето

От книгата "Възможности за щастие". Съборни беседи (1941).

Издание на "Хелиопол", 1995 г.

PDF за теглене

Съдържание на томчето

От книгата "Възможности за щастие", Съборно Слово, 1941 –1943

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

От север към юг

Размишление

Животът е красив, когато всички неща стават навреме. Не стават ли навреме, човек се разочарова. Той мисли, че не може да постигне желанията си.

Днес е 22 септември, денят, когато слънцето заминава за чужбина, в другото полукълбо. Досега ни беше на гости. През това време то весели хората, весели цветята, дърветата и тревите, направи много услуги и като свърши работата си, приготви се за заминаване. Къде, именно, отива слънцето, какво ще прави, за мнозина това представлява неизвестна величина – хикс. Хиксът не е нищо друго, освен два полукръга, допрени в една точка при най-изпъкналата си част. Важно е да се намери какво могат да направят два гърба, допрени в една обща точка. Ако двама войника допрат гърбовете си и стрелят, те си помагат взаимно. Понякога човек мисли, че може сам да направи много неща. И сам може да направи нещо, но двама могат да свършат повече работа. Какво ще направиш сам, ако двама неприятели те обстрелват, един в гърдите, друг в гърба? Но ако дойде някой твой приятел и опре гърба си на твоя, положението е добро: ти ще стреляш напред, приятелят ти – назад, и ще прогоните неприятеля си.

Какво представляват двете полукълба на земята? Северното полукълбо представлява личния живот на човека, а южното – живот на ближния. Досега слънцето беше при нас, в северното полукълбо. През това време ние се ползвахме от топлината и светлината му, от всички негови блага. То ни остави доста плодове: ябълки, круши, сливи, грозде. Хамбарите ни са пълни с жито. Слънцето ни осигури за зимата; от нас зависи да разпределим правилно благата и да живеем разумно. Слънцето казва: „Изпълних дълга си към вас. Сега отивам в южното полукълбо, там да занеса своите блага. Вие имате какво да ядете, осигурени сте. Хапнете си, попейте си и напролет ще дойда да ви чуя“.

Всеки ден носи нещо в себе си. И днешният ден има свое съдържание, своя програма. Ако очите ви са отворени, ще видите около себе си онези, които вършат Божията воля, и ще се зарадвате. В живота и в природата има много неща, които човек не вижда. – Защо? – В затвор е още. Когато излезе от затвора, ще види слънцето, небето, цветята, птичките, изворите и душата му ще се зарадва. Това е духовният свят.

Следователно, когато очите ви се отворят за духовния свят, благодарете на Бога за милостта, която има към вас. Ще кажете, че виждате много неща от духовния свят. Важно е какво виждате – сенките на нещата, или тяхната реалност. Ако виждате сенките, вие още не сте влезли в реалността. Виждаш портрета на баща си и на майка си – това е тяхната сянка, а не реалността. Когато те проговорят и ти донесат някакви блага, тогава стават реални. Значи реално е това, което човек едновременно вижда, чува, чувства, пипа, помирисва. Опитвайте нещата с външните и вътрешните си сетива, да различавате сенки ли са, или действителност.

На съвременния човек са дадени добри условия за развитие, но, въпреки това, малко успява. – Защо? – Той е влюбен в себе си: мисли само за себе си, работи само за себе си. Където ходи, все се оглежда, иска да знае добре ли е облечен, вчесан, измит. Не е лошо да се грижи човек за себе си, но, едновременно с това, трябва да има предвид и своя ближен. За предпочитане е да бъде добре облечен, вчесан и омит, отколкото да е окъсан, рошав и неомит. Но животът не се върти само около него. Добре е човек да бъде здрав, разположен, да може добре да работи, но трябва да има предвид за кого работи. Той не е дошъл на земята да живее само за себе си.

Тази сутрин вие сте дошли да чуете нещо от мене и да го приемете като закуска. Ако постъпите така, аз няма да бъда доволен. Искам да хапнете нещо, но семената да посадите в земята, идната година да имате плодни дървета. Човешкият ум и човешкото сърце са плодни градини, в които трябва да се посаждат доброкачествени цветя и плодни дървета. Добрите мисли и чувства са семената на плодните дървета. Не е достатъчно само да ги посаждате и да знаете, че имате плодни дървета, но да ги отглеждате грижливо и първо вие да опитвате плодовете им, да знаете с какви плодове разполагате. След това можете да предлагате и на своите приятели. Голяма е радостта на онзи, който намира в градините си узрели, сладки плодове. Той ходи между дърветата, разхожда се и се чувства доволен и щастлив, че трудът му е възнаграден. Какво ще бъде положението му, ако няма нито един плод в градината си, а у съседите му има много плодни дървета, увиснали от зрели, сочни плодове? Той ще страда, ще роптае и ще се чуди, защо Бог е създал така света. Кой е виновен за това? Той сам. Щом имате градини и ниви, насаждайте ги първо с жито, а после с плодове и цветя. Някои обичат цветята и само с цветя се занимават. И това е добре, но не пренебрегвайте житото и плодните дървета. Цветята, със своето благоухание, привличат вашите ближни; с тях можете само да се лекувате, но не и да се нахраните. За пример, който е неразположен, нека мирише роза. Ако мирисането не помага, да вземе няколко листа от цвета на розата и да натърка носа, устата, ушите и ръцете си. Розата лекува човека и физически, и психически. Ползвайте се от всичко, което природата ви е дала за укрепване на здравето, за увеличаване на красотата и силата. Бог иска да види човека здрав, силен, красив.

Използвайте, без никакво отлагане, благата и условията, които природата ви е дала. Не отлагайте днешната работа за утре. Мнозина отлагат работите си, като казват: „Да имаме работа и за другия живот“. Другият живот има своя програма. Ти трябва да свършиш това, което е предвидено за този живот, за да продължиш в другия. Ако днес купиш вълна и я опредеш, ще си направиш дреха, с която ще се облечеш. Ако не си направиш още днес дреха, в идущия живот ще бъдеш гол. Ако в този живот напълниш хамбарите си с жито и в другия живот ще има какво да ядеш; ако в този живот не си орал и сял, в бъдещия живот ще търсиш трохички тук-там, да си хапнеш. След всичко това ще казвате, че условията на живота са лоши.

Какво представляват лошите условия? – Миналият живот на човека. Ако в миналото някой е бил княз, разполагал с къщи, ниви, лозя, градини, но се отнасял зле със своите слуги и съседи, той си приготвя лошо бъдеще. Слугите, съседите му въстават против него и се явяват като преграда, като противодействие между неговата душа и Бога. Той се чуди защо условията му са толкова лоши и не подозира, че в миналото, като княз, не е използвал добрите условия и вместо приятели си създал неприятели. Сега идва на земята не като княз, но като слуга, като обикновен човек да съзнае положението си и да изправи грешките си. Вашите лоши мисли и чувства са първите ви неприятели, които застават на пътя ви и не позволяват да вървите напред. Те са вашите слуги и съседи, с които сте се отнасяли зле. Затова, именно, се препоръчва на човека да живее добре, да храни добри мисли и чувства, за да оправи пътя си към Бога.

Моисей е един от великите посветени на времето си, но за една своя грешка напуснал Египет и отишъл в пустинята, където прекарал 40 години като овчар. Един ден той видял, че една къпина гори. Приближил се към къпината да разбере защо гори, но от къпината се чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Един ден Слънцето ще изгрее и за вас, и всички ще чуете глас: „Събуйте обувките си, защото мястото, където живеете, е свято“. Като чу гласа на Бога от къпината, Моисей трябваше да се приготви за нова мисия. Бог му казал: „Чух воплите и страданията на своя народ, ще те изпратя да го освободиш“. В първия момент Моисей се отказал под предлог, че е гъгнив, че не може да говори. В същност той бил страхлив, боял се да не го хванат за убийството на египтянина. До това време Моисей бил смел, решителен, но след убийството на египтянина изгубил смелостта си. Но Бог му казал, че ще изпрати с него брат му Арон, който бил красноречив човек. Като остареят, някои религиозни и духовни хора се отказват вече да работят под предлог, че са стари. И Моисей беше стар, когато отиде в Египет да освобождава своите сънародници. Старостта не пречи на човека да изпълни Божията воля. Също и гъгнивостта не е пречка. Кога става човек гъгнив? Когато много говори, а малко работи. За да свърши възложената от Бога работа, той трябва да постъпва обратно: малко да говори, много да работи. И съвременните хора, като Моисей, се отказват от възложената им работа под предлог, че не могат да говорят добре. От вас не се иска да говорите много, само да вдигате магическата пръчица. Малко ще говорите, много ще работите. Вие искате да получите Божието благословение и тогава да работите. Няма защо да чакате да ви се даде всичко изведнъж. Всеки ден носи своето благословение. Какво ще правите, ако получите всичкото благословение изведнъж? Представете си, че ще живеете 120 години и получите всичката храна за това време в един ден. Вие не можете да изядете всичката храна в един ден, а като стои известно време, тя се разваля. Значи цели 120 години трябва да употребявате развалена храна. Това е най-голямото нещастие, което може да ви сполети. Друг е въпросът, ако всеки ден вие получавате определената за деня дажба, прясна, чиста. Значи животът е красив, когато се изявява с всички блага и придобивки, с всички радости и скърби по малко, капка по капка. При това положение даже и страданията, от които се страхувате, няма да бъдат страшни. Тъй както Провидението дава страданията на човека, те са благословение. Плаши се човек от тях, защото не ги разбира. С неразбирането си той прибавя известни примеси към тях и сам си създава излишни страдания. Представете си, че на златното перо, с което пишете красиви работи, сложите един голям диамант, да го украсите. Мислите ли, че ще пишете по-добре с това перо? По-добре няма да пишете и ще започнете да страдате. Има смисъл да сложите диаманта на врата си, като огърлица, но на перото е безпредметен. Всяко нещо трябва да бъде поставено на своето място.

Следователно поставяйте всяко нещо на мястото му. Ако не можете да направите това, не размесвайте предметите в природата. Разумната природа е поставила всяко нещо на своето място. Някой върви по улиците, удари крака си в камък и започва да роптае: „Защо Господ не е сложил очи на краката, да виждат къде стъпват?“ Наистина, какво би представлявал човек, ако имаше очи на краката или на ръцете, а на главата нямаше? Бог е сложил очите, ушите, носа, устата на най-важното място – на главата; в сърцето е вложил чувствата – да страда и да се радва. Радвайте се и когато страдате. Пръв Бог е страдал и още страда. Мислите ли, че когато Той ви казва какво да правите, как да постъпвате, а вие не Го слушате, не Му причинявате страдания? Вие искате от Него всичко, каквото ви е нужно, а когато дойде до изпълнение на Неговата воля, отстъпвате. Бог е създал слънцето, луната, звездите, всички добри условия за вас да учите, да се развивате, да се радвате и след всичко това се питате: „Съществува ли Бог, или не?“ Това е все едно, като виждаш любовта, грижите на родителите си към тебе, да питаш имам ли майка и баща, или нямам. Да живееш с мисли на отрицание, това значи да се обезобразиш. Не питай, тогава, защо си грозен, защо лицето ти потъмнява. Всяко съмнение, подозрение, безверие внася тъмнина в съзнанието, а оттам и лицето на човека потъмнява и погрознява. Щом си роден и съществуваш, живееш, ползваш се от благата на живота, ти трябва да познаваш и да обичаш Бога, да вярваш в Него, без да си Го видял. Какво ще стане, ако Бог се яви между хората, да Го видят, както ученикът вижда учителя си? Ако учителят предава уроците от дома си, като по радио, и учениците слушат гласа му и решават задачите си, те няма да се страхуват от него. Ще правят грешки, сами ще ги изправят и ще решават задачите си. Обаче, ако учителят е сприхав и влезе в клас с пръчка в ръка и на всяка грешка този удари с пръчката, онзи удари, те ще изпитват страх и ужас от него, мисълта им ще се обърка. Не е ли по-добре, тогава, учителят да бъде невидим за учениците си? Бог не се гневи, но е справедлив и любещ. Той остава хората свободни, сами да решават задачите си. Когато Го потърсят с чисто сърце, Той веднага им се притича на помощ. Съвременното възпитание не е достигнало още до онази степен, при която да се радва на резултатите си. Има общи методи на възпитание, но има и индивидуални. Котката ще възпитаваш по един начин, кучето – по друг, вълкът – по трети, а човекът – по особен начин. При това за всички хора не може да се приложи един и същ метод. Когато искаш да накараш котката да те слуша, ще я хванеш на специално място за опашката. Не я ли хванеш на това място, както и да постъпваш с нея, тя не разбира. Ще влезе в дома ти и каквото намери, ще го вземе. Човек, обаче, стои много по-високо от котката. Ето защо, като влизате в Божествения дом, нищо не взимайте без позволение. Докато не дойде Бог и ви позволи да вземете нещо, ще стоите настрана. Всяко нещо, дадено с любов и разположение, се благославя.

И тъй, когато влизате в светилището си, бъдете изправни. Направете опит още днес да бъдете изправни към своя ум и към своето сърце. Една мисъл вложете в ума си, но да бъде свещена; едно чувство в сърцето си, но да бъде свещено. Радвайте се на Божиите блага, на Божието благоволение към вас. Радвайте се, че има Един в света, Който е благосклонен към всички души. Няма същество, малко или голямо, което Той да не е задоволил по начин най-добър за него. Няма същество, което да не е изпитало Божията благосклонност и любов към себе си. С какво трябва да Му отговорим и да благодарим? Само с едно: с изпълнение на Неговата воля. Бог върши заради нас всичко онова, което ние не можем да направим. Не трябва ли и ние да вършим волята Му на земята, да не Го заставяме сам да слиза при нас? Когато си помагаме взаимно, ние изпълняваме волята на Бога. Той се проявява чрез нас и се радва, когато разпределяме правилно благата, които ни е дал.

Повечето хора се страхуват от Бога, отколкото да Го любят. Те се страхуват да не сгрешат, да не опитат пръчката Му на гърба си. Бог не си служи с пръчка. Това е механическо отношение към Бога. Като види, че някой човек греши, Бог се усмихва. Вижда, едно дете краде ябълки от някоя градина, Той пак се усмихва и следи как ще постъпи градинарят. Последният взима пръчка и отива към детето да го накаже. Той си мисли, че дърветата са негови, че ги е заградил за тяхно благо. И градинарят, и детето живеят в заблуждения. Детето мисли, че дърветата са на Бога и няма защо да иска позволение да си откъсне две–три ябълки. Вярно е, че всичко е на Бога, но, преди да се качи на дървото, детето трябваше да иска позволение от Господаря на дървото. Понеже не направи това, то опитва на гърба си пръчката на втория господар – на градинаря.

Голямо е користолюбието на съвременните хора, поради което не се разбират. Те се нагрубяват едни-други, било с пръчка в ръка, или с обидни думи, с груби чувства. В Божествения свят грубостта е изключена. Да се гневи човек на място и на време е едно нещо, а да бъде груб е друго нещо. Щом не се гневиш на място, ти ставаш груб. Ако видя едно дете, че посяга със запалена клечка кибрит към сеното в една плевня, веднага ще ударя ръката му, за да хвърли кибрита далеч от плевнята. Това не е грубост, но справедливо проявен гняв. Аз нямам време да му говоря – то е насочило вече кибрита към сеното. След това ще се приближа към детето и ще му кажа: „Ти искаш да направиш нещо хубаво, но не си избрал мястото. Ако запалиш сеното, животните ще гладуват, няма какво да ядат. Щом искаш да запалиш нещо, иди в църквата и запали всичките свещи“. Сега и на вас казвам: Когато искате да запалите нещо, идете в дома на някой беден и страдащ, който живее в тъмнина и в студ, и запалете свещта му, да се радва на светлина; запалете огън на огнището му, да се стопли, да се раздвижат замръзналите му стави. Това значи разумно живеене. Ходете в домовете на хората, да палите техните умове и огъня на техните сърца. Тази е задачата на всеки човек.

Следователно, ще знаете, че човек е роден да живее не за себе си, но за Бога. Живейте за Бога и умирайте за Бога. Който умира за Великото в света, той минава от по-нисък в по-висок свят. Ако сиромахът умира за сиромашията и се ражда за богатството, тази смърт е на място; ако затворникът умира за затвора и влиза в широк, просторен свят, и тази смърт е на място. Страшно е, когато човек умира и не може да скъса връзките си със земята. Някой лежи на леглото си, минава за умрял, а той е вързан с хиляди нишки за земята, не може да се освободи: той сам не иска да къса връзките си, окръжаващите не могат да ги разкъсат и го разпъват. Дойде ли часът на заминаване, добре е сами да сте скъсали всички връзки със земята, да сте се облекли с нови дрехи, с нови обувки, добре вчесани и измити. Още докато сте на земята, трябва да сте съблекли старите си дрехи и да сте облекли нови. Който иска да се яви пред лицето на Бога, трябва да бъде облечен в нови, чисти премени. Когато блудният син се върна при баща си, бащата заповяда на слугите си да му съблекат старите, окъсани дрехи, да го окъпят, да го облекат с нова премяна и тогава да се яви при него. След това баща му го прегърна, целуна и го запита: „Синко, видя ли какво нещо е земята?“ Всички хора са минали през опитността на блудния син, всички са яли и пили, всичко разпиляли, но малцина са готови да се върнат при баща си с разкаяние и смирение, да пожелаят да бъдат негови слуги. И тъй, правете всичко, каквото желаете, но разумно и с Любов. Съмнявайте се, но разумно и с Любов. Искате да кажете на някого една строга дума – кажете я с Любов. Прилагайте Любовта навсякъде. Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го с Любов. Някой има една нива, но няма средства за работници. Ако 40–50 души впрегнат труда си взаимно, за един ден ще я изорат. След това той ще помогне на другите. Като работите с Любов, ще се ползвате от благоволението на разумните същества. Щом ги обичате, те ще ви помагат при разрешаване на всяка умствена, сърдечна и физическа работа.

„В начало бе Словото и Словото бе Бог.“ Словото е разумното в света, чрез което Великият ни призовава към свещена работа. Дали си баща, майка, брат, сестра, учител, свещеник, слуга, изпълни длъжността си, както Бог я изпълнява. Има модели в света, които трябва да следвате. Казано е в Писанието, че за Израел Бог бил като натоварена камила. Пазете се и вие да не изпаднете в същото положение, да товарите Бога с вашите грешки. Всяка крива мисъл, всяко лошо чувство са товар, с който претоварвате своята и Божествената кола. Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скръбен“. Това значи: потърсете Господа с всичкото си сърце, с всичката си любов. Само при това положение ще бъдете свободни от мъчнотии и страдания, от изкушения и болести. Изкушенията представляват слабостите в човешкия живот.

Работете съзнателно върху себе си, да просветите ума си, да възприемете великото и красивото в живота. Някой се отказва да работи на земята и желае да отиде на онзи свят, там да почива. Какво ще правите на онзи свят неподготвени? И там не искат неспособни хора. Друг е въпросът, ако сте виден музикант, художник, философ, учен – все ще свършите някаква работа. А обикновения учен какво ще направи? Той едва е започнал с азбуката. Какво ще каже, като отиде на онзи свят и кой ще го разбере? Ако си българин, ще кажеш „Добър ден“, но никой няма да те разбере. И в този, и в онзи свят, само онези думи са разбрани, които носят светлина. Кажеш ли на някого думата „слушай“, преди всичко твоят ум, твоето сърце и твоята воля трябва да започнат да работят. Като се намерите в мъчнотия, казвате: „Послушай ни, Господи“. Бог се отзовава на молитвата ви и Неговият ум и Неговата воля започват да работят за вас. Преди да сте поискали нещо от Него, Той задоволява нуждите ви. Когато каже някой, че слуша, това значи, че умът, сърцето и волята му започват да работят.

Време е вече да излезете от стария живот и да влезете в новия. Докато детето е още на ръцете на майка си, то живее по стар начин – наготово. Щом стъпи на краката си, то влиза в новия живот. Съвременните хора отдавна са стъпили на краката си, но не живеят по нов начин. Гледайте да не закъснеете. След вас идват други поколения, които ще ви изпреварят. Ще кажете, че не вярвате в Бога. Това не е истина. Вие сте вярващи, но не искате да признаете. Качили сте се на висок трон, не сте готови за работата, която се изисква от вас, а не искате да слезете долу. Вземи мотиката и започни да работиш; нека седне на трона онзи, който е готов. Работете с Любов, за да осмислите живота си. И като дишате, пак можете да изпращате своите добри мисли и чувства към онези, които се нуждаят от тях. Каквито лоши мисли и чувства сте хранили в себе си, превърнете ги в добри. Искате да биете някого. Спрете се за момент, вземете четката в ръка и нарисувайте една картина; вземете чук и камък, да изваете една статуя; вземете перото в ръка и напишете нещо хубаво.

И тъй, работете с Любов. Каквото и да работите, колкото малко да е, то се благославя. Вън от Любовта и големите работи остават безрезултатни. Ако дадете на някого един милион без Любов, всичко ще се разтопи и изчезне. Любовта внася сила, живот и здраве в човека. Работете всеки поотделно с Любов; работете всички заедно с Любов. Кооперирайте се и работете в единство, съгласие и Любов. Само така ще имате Божието благословение, Божията радост и Божието веселие.

Бог е Любов и които Го познават, да Му служат с Дух и Истина.

Беседа от Учителя, държана на 22 септември 1941 г., 5 ч. сутрин,, София, Изгрев.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Възможности на щастието", Съборни беседи, 1941 г.,

Първо издание, ИК "Жануа '98", 2007 г., ISBN 978-954-376-007-7

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

С ЛЮБОВ

“Отче наш”

“Молитва на Царството”

Евангелие от Йоана 12. глава, 110 стих

Евангелие от Лука 20. глава, 1020 стих

Евангелие от Марка 10. глава 110 стих

Евангелие от Матея 21 глава, 110 стих

“Духът Божи”

“В начало бе Словото”

Да имаме едно малко размишление.

Животът е красив само когато можем да получим навреме. Всичките разочарования произтичат от това, което искаме. Иска нещо, което не му дават. Когато е спал добре, умът му е бодър. Когато не е спал добре и е отпаднал, умът му е шашев.

Какво имаме сега на днешния ден 22 септември? Слънцето сега беше ни на гости и си заминава. На гости ни беше за няколко месеца, разправяхме се с него, доста услуги ни правеше, развесели тревите, развесели водата, развесели майки и бащи, пък сега се вдига и отива в странство в другото полушарие. Тези от вас, които не са сведующи в науката, не знаете например какво нещо е хикс - Х. Хиксът е раздвоен кръг, обърнат с противоположните страни, полукръговете са допрени, с гърба си са турени. Да намериш какво могат да направят двата гърба, като се допрат. Двама войници какво могат да направят, като си допрат гърбовете и с пушките единият от едната страна, един друг се бранят, помагат си. Казвам, вие седите по някой път и мислите, че сами много работи можете да направите. Ако няма някой зад гърба ви, ако двама неприятели ви нападат единият отпред, единият отзад, какво ще правите?

Казвам, северното полушарие е личният живот на човека. Толкоз месеци живеем само за себе си. В южното полушарие като отива слънцето, то е законът на ближния. Сега вече толкоз време нас ни пече, нека отиде в другото полушарие и там се нуждаят от топлина, от топлина и благата на слънцето. Днес е прощален ден на слънцето, всички ще се сбогуваме с него. То казва: идущата година в март пак ще ви посетя. Отивам да изпълня своята длъжност, както Господ ми е заповядал. Вие в моето отсъствие гледайте да живеете, тъй както, оставих ви доста плодове за ядене: круши, ябълки, сливи, грозде, житце, ечемик, ръж, какво ли не. Добре да ги разпределите. И тогава да похапнете, да попеете, та идущата година като дойде, да ви чуя. Сега ще му изпеем една прощална песен, доста песни имаме.

Казвам, всеки ден има свое съдържание. Казвам, ние сме се събрали тука за един час и ако вашите очи са отворени, ще видите всички онези, които вършат волята Божия и ще се зарадвате. В природата има неща, които вие не виждате. Един, който е стоял в затвора, няколко години в изба, като го извадят от тая изба и види навън какъвто и да е цвят, извор, като погледне слънцето, душата му се изпълва с радост.

Та казвам, трябва да благодарим на Бога, да влезем в духовния свят. Той е свят, дето очите на човека трябва да са отворени. Вие казвате да се отворят очите ни, да виждате нещата. Да виждате, но не сенките. Някой видял някой дух. Нищо не е видял. Туй, което виждаш, не е реално. Туй, което виждаш и чувстваш, и то ти говори на тебе, пък и да го провериш, то е реално. Виждаш една сянка, една картина на баща си, то е сянката на баща ти. Когато баща ти дойде и ти носи своите блага, то е реалното.

Казвам, всички вие имате една опитност. Погрешката на нас седи в това, че ний сме се влюбили в себе си, целия ден държим огледалото, оглеждаме се. Хубаво е, не е лошо това. Чешим си косата, връзката си нагласяваме, палтото изчистим. Защо правим това, кажете ми. Все го прави за нещо. Ако човек никак не си чеши косите си, никак не е облечен, по-хубаво ли е това? Кое е по-хубаво да бъде облечен или не? Кое в света е по-хубаво да се наядеш добре или да си гладен, да ходиш добре или да боледуваш, да работиш добре или пък да си вързан да не можеш нищо да направиш?

По някой път вие искате да служите. Сега туй, което аз ще ви говоря, да не мяза на една закуска. Аз не искам да ви дам една закуска. Онова, което ще ви дам, искам, като го изядете, да посадите костилките. Посадете ги, за идущата година да има плодове, в градините ви да има плодни дървета. Аз наричам човешкия ум една плодна градина и човешкото сърце една плодна градина. В нашето сърце и нашия ум тия плодните градини трябва да имат доста плодни дървета. Всичките хубави мисли, това са плодните дървета на ума. Всичките хубави чувства, това са плодните дървета на сърцето. Не само да се говори това е плодно дърво, но сам да вкусаш плодовете. Когато ти чувстваш нещо в сърцето си, ти сам да опиташ плодовете на тия дървета, и туй те радва. Когато опитвате плодовете на вашата мисъл, вие се радвате. Когато няма какво да опитвате, ходите, разхождате се, гледате в другите градини там има всичко, а във вашата градина няма нищо.

Казвате, защо Господ направил света такъв? Питам, защо направихме нашия свят такъв, защо не посяхме семената? Казвам, какво има във вашите градини сега? Някой път посеем някой глог, някой път посеем някой трендафил, роза. Хубави са розите, но кое трябва да посеем най-първо? Аз най-първо бих посял житото в градината. Когато искам да имам ухание, да ме обичат ближните ми, външно да помирисвам хубаво, тогава ще садя розите, да извадя малко масло да се поръсвам. Който иска да знае, розата е едно лечебно средство. Когато ти си неразположен малко, помириши я, тя ще ти даде разположение. Някой път направете един малък опит. Когато си неразположен, помириши някоя роза. Вземете един лист и понамажете си вътре носа. Ако ви липсва пак нещо, тогава понамажи устата си. Ако ти липсва пак нещо, понамажи ухото от двете страни. Ако ви липсва още нещо, натъркайте пръстите си. Ако ви липсва пак нещо, изуйте обущата си и натъркайте краката. Веднага ще се усетите разположени, свежи, облекчени, то е козметика.

Бог обича всичко в света да бъде красиво. Хората да бъдат хубаво облечени. Когато имаш очи, да бъдат хубави, светли. Който ви види, да види, че има нещо в очите ви. Носът ви да бъде красив, косите ви, всичко навсякъде да бъде чисто. Чисти и красиви да бъдете, тъй както са красиви плодовете. Сега всички вий имате желанието. Да кажем, че някой има добър глас. Преди години тук имахме една сестра даровита, имаше отличен глас, можеше да бъде видна певица, да бъде една от първите певици в света. Един американец беше казал за нея, че ако отиде в Америка, ще направи фурор. Гледам, тази сестра не оценяваше тази дарба, остави за друг някой живот да дойде на земята, защото всяка дарба все трябва да се прояви.

Казвам, днешната работа за утре не отлагайте. Мнозина, които изучават окултните науки, казват: “Какво ли ще правим следующия живот?” Следующия живот ще правиш това, което правиш в сегашния си живот. Сега, ако си купиш вълна, ще предеш, платове ще имаш, ще се облечеш. Ако сега не купиш вълна, следующия живот гол ще бъдеш. Ако в този живот садиш жито, хамбарите ще бъдат пълни, следующия живот ще ядеш, ще пиеш. Ако сега не си сял, следующия живот ще ходиш да дириш огризките ще имате това, което наричате лоши условия.

В какво седят лошите условия? Да кажем, вие сте един цар или един княз, разполагате с ниви, с богатство, но не се отнасяте добре със слугите си, с ближните си, всички изтезавате. Господ гледа вашия живот и нищо не ви казва. Пише в книгата. Всичките съседи все изпращат своите полици към Господа, оплакват се от този княз. Този княз Господ го взема и го уволнява, взема му всичкото богатство и го раздава на неговите ближни около него, него го прави един слуга, да служи, да ходи и той да има нужда. Започне той да ходи при своите предишни слуги, иде на едно място, изпъдят го, иде на друго място и оттам го изпъдят. Той се чуди защо така хората са лоши към него. Той ги е направил. Ако беше се отнасял добре, с любов и те щяха да го посрещнат добре.

По някой път вие седите и искате и с вас хората да се отнасят добре. Има един вътрешен живот и един външен, формален. И сега по-добри хора в България от вас няма, външно има нещо, което ви недостига. Вие седите и казвате тъй: “Този път, по който сме тръгнали, къде ще ни изведе? Дали не гоним Михаля по гората? Хората си уредиха работите, апартаменти имат, пари имат, а пък ние?” После почнеш да се съмняваш в Господа, започнеш да се съмняваш в оня свят, дали има ангели, дали има Господ. Казвам, как ще те посрещне Господ с всички тия мисли от земята? Те ще образуват едно препятствие между тебе и Господа. Като напуснеш този свят, в оня свят ще те посрещнат всичките твои мисли. Туй, което мъчи човека, като отиде в другия свят, е, че всичките лоши мисли ще се явят като лоши същества. Казват: “Къде си тръгнал?” Не те пускат при Господа. Казват: “Господ не мисли за тебе.” Ако си живял един живот добър, ще те посрещнат в оня свят твоите мисли, твоите желания, твоите ближни. Всички те ще те посрещнат, пък и Господ ще те посрещне.

Сега казваме, светлината иде, светлина е това. Мойсей, който беше един много учен човек, който беше посветен в тайните на египетското учение, за една своя погрешка трябваше да избяга от Египет в пустинята, да стане овчар, четиридесет години трябваше да пасе овцете. Един ден гледа, една къпина гори, излиза светлина от нея, казва: “Как може къпината да гори?” Приближава се до къпината, от светлината излиза един глас, казва: “Изуй обущата си. Мястото, на което си, е свято.” Сега слънцето ще изгрее и всички ще чуете гласа: “Изуйте обущата си, защото мястото, на което живеете, е свято.” Мойсей тогава започна да работи. Господ казва: “Аз чух терзанието на моя народ, искам да те пратя да го освободиш.” По-напред той беше смел човек, но като чу това, каза: “Господи, не ме пращай. Аз правих един опит и виждам, че не съм за работа. Аз съм човек гъгнив малко, пък и съм малко страхлив, не съм способен на тая работа.”

Някои от вас като Мойсея казват: “Тази духовната работа не е за нас. Едно време се опитахме, като бяхме млади. Сега вече сме стари.” Че и Мойсей беше доста стар. Господ му казва: “Ти преждевременно искаше да освободиш Израиля, сега му е времето.” “Гъгнив съм.” “Няма нищо.” Кое прави хората гъгниви? Ти сам създаде своята гъгнивост. Ти обичаше много да говориш, малко да вършиш. Сега малко ще говориш, много ще вършиш. Ти няма много да говориш. Брат ти Арон е красив, той е добър оратор. Като дойде за говоренето, той ще говори, а ти ще правиш. Той ще чертае работите горе, ти ще ги правиш.

Сега ние казваме, не сме красиви, не можем да говорим. Не сте пратени да говорите, само ще вдигате палката. Малко ще говорите, много ще правите. По някой път се обезсърчавате. Искате Бог да ви прати всичките благословения, и тогава да започнете всичката работа. Всеки един ден носи благословението, което е нужно за деня. Какво бихте направили, ако Господ би ви пратил всички благословения изведнъж? Аз гледам от моето гледище. Ако дойда да живея сто и двадесет години на земята, че в първата година ми приготвят храната, сготвят ми яденето за сто и двадесет години, за какво ще се обърне туй ядене. То ще бъде най-голямото страдание, което може да ми се причини. Всеки ден по малко ще ми се сготвя и като го изям на един ден, на втория, на третия, на четвъртия, на петия. Животът, тъй както тече, е най-красив. Даже туй, от което хората се плашат, не е страшно.

Вий не искате да страдате. Страданията са едно благословение. Туй, от което ние страдаме, то са излишните страдания, които ние сами си създаваме. Представете си, че вие имате едно хубаво перо, с което искате да пишете, но се зароди във вас желание на туй перо отгоре да турите един диамант, голям като кокоше яйце, турен на перото. Мислите ли, че ако турите този диамант на туй перо да се люлее, че вие ще можете да пишете? Питам, защо ви е този диамант на перото да пишете? На врата, разбирам, да го носите, но на перото, като работите, да се мандахара, не виждам никаква философия в това. Значи диамантът не е турен на мястото си. Той е все таки, да кажем, така: като вървим из пътя, ударим си крака у някой камък и да кажем защо Господ не е турил очи на краката ни. Ако беше турил Господ очи на краката, на ръцете, какво щеше да бъде? Благодарение, че ги е турил на главата най-главните сетива той ги е турил на главата, на най-важното място. На сърцето дал само чувствата, да страда.

Радвайте се, когато страдате. Ако искате да знаете кой в света е страдал пръв той е Бог. Мислите ли, че когато той ви вижда, когато ви каже направи това и не го правиш, искате всичко да имате, и пак, като ви каже нещо, не го правите. Той направил слънцето заради вас и вие питате има ли Господ, или няма, имам ли баща, или нямам, или така съм дошъл, после имам ли някоя майка, или нямам. Мислите ли, че това е приятно на Бога? Ние сами се обезобразяваме. Всичката грозотия, която имат хората, се дължи на отричането на Бога. Щом се роди едно съмнение, лицето ти потъмнее. Тази мисъл абсолютно трябва да изчезне от вашия ум. То е най-голямото мъчение, което ще срещнете. Господ иска да го познаваме и като не го виждаме, да вярваме. Че ако се яви той, както хората се явяват, какво ще стане?

Да допуснем, че някой учител предава своята лекция от къщи като по радио. Той е вкъщи и по закона на телевизията те го виждат, чуват гласа му, решават задачи. Учителят е вкъщи, но преподава. Учениците няма да ги е страх от него. Ако този учител дойде в класа със своя бастун, даде задача и при първата погрешка удари, кажеш някоя дума не намясто хайде с бастуна по главата, питам, какво щеше да бъде вашето положение?

Сега аз гледам съвременните методи за възпитание. Срещам много големи препятствия. Някой, като блъсне в главата, казва “куха глава”. Така не се мисли един голям будала си. Той се надигнал, мисли, че знае, нищо не знае. Аз съм правил много опити. Казват, че интелигентността в животните е отвън, имат едно състояние, не мислят. Има едно място в котката, като я бутнеш за опашката, веднага се свие опашката, седне, слуша вече хубаво. Ако не я бутнеш на туй място, ще ходи насам-натам, вдигне опашката, ще мине из къщи, ще прави пакост, каквото намери, ще бутне и ще излезе навън. Но като я бутнеш по опашката на това място, като влезе вкъщи, нищо не бута.

Та сега аз имам една възпитаница и гледам как трябва да се възпитават хората. Аз, който съм много прозорлив, като изляза от стаята, внимавам нищо да не избегне от погледа ми. Но един ден, като влизам в стаята си, виждам, котката вътре. Откъде е влязла? Всичко е затворено. Аз, като съм излизал от стаята си, загледал съм се някъде, тя се провряла между краката ми и влязла. Влизам в стаята и виждам, че тя се разхожда. Иска да ми се покаже и казва: “Имайте доверие в мене, новото учение аз съм го приложила. Има много хубави неща за ядене, нищо не съм бутнала.” Разхожда се из стаята. Дойде до мене, като че заспала, казва: “Дойдох в стаята ти да ти покажа да имаш малко доверие. В тази скромната форма, в която живея, и аз разбирам туй учение.” Имаше сирене не е бутнала. Имаше други хубави неща за ядене не ги бутнала. Като видях, че е толкова внимателна, взех че й направих баница. Взех от мекото на хляба със сирене, стиснах го и й го дадох. Тя казва: “Благодаря.” Казах й: “Искам не само в моята стая, но навсякъде. Казвам: Как се отнасяш с мишките, ами с птичките как се отнасяш?” Тя пак преглъща Казва: “Намислила съм да стана вегетарианка, но един дявол има в мене. Като видя птичката, като видя мишката, не може да се въздържа. Казва: Виж, днес направих първия опит. Нищо не бутнах в стаята ти.”

Сега правя една аналогия. Когато влезете в Божествената къща, нищо не бутайте. Чакайте Господ, като дойде, да ви даде. Не бутайте, но вземете онова, което той ви даде. Той, като дойде, нищо няма да ви каже. Господ ще мълчи. Ако тя беше бутала сиренето, защото по някой път бута хляба, сиренето, а по някой път прави и други безобразни работи. Аз взимам поука от това и казвам, умна котка. В дадения случай поведението е добро. Като я видях, като влизам в стаята си, казвам си тя е направила някоя пакост. Те са носители на известни болести, на известни микроби, понеже ходят на нечисти места, ядат нечисти работи, та като влязат вкъщи и бутнат тук и там, оставят някои зарази.

Та казвам, като влезем в светилището вътре, трябва да бъдем изправни. Днешния ден да бъдем изправни. Да имаме в ума си една свещена мисъл, да имаме едно свещено чувство. Не от страх, но да се радваме на Божиите блага. И да се радваме, че Бог ни е дал своите благословения и да имаме неговата благосклонност. Няма друг, който да е така благосклонен към хората, както Бог. Ако не беше тази благосклонност, и аз не щях да ви говоря. Тя ме е накарала да говоря. Не мога да ви представя колко е благосклонен Господ. Няма същество, което е дошло при него, да не го е задоволил. Той обръща внимание на най-малките животинки и на най-големите и ги задоволява по начин, по най-добрия начин, който Бог употребява в света.

Та казвам, благословението, което Господ ви е дал и което е приготвил за в бъдеще, като му служите, ще го имате. Защото Бог отсъжда на онези, които вършат волята му. Ние трябва да вършим волята му, понеже във висшите светове той върши заради нас. Има една взаимообразност. Бог за нас върши това, което ний не можем да извършим. И ние трябва да извършим някои работи заради него, да не го заставяме да слиза на земята. Ти помагаш на някой беден човек, може в косвено отношение да помагаш. Помагаш на ума му, помагаш на сърцето, помагаш на тялото аз взимам тялото в най-хубавата смисъл. На един човек жилището не е хигиенично. Взимаш, поправяш го, тургаш прозорци, хубави, стъклени. Ако няма удобства вкъщи, правиш инсталация. Ако няма светлина, поставяш. Ако не е имал някой инструмент, даваш му. В туй Господ се услаждава да вижда всичките му деца да се радват на благата, които той е дал в света.

Та казвам, засега ние имаме механическо отношение, страх ни е от Бога. Ние мислим да не направим някоя погрешка, мислим само за бастуна му. Няма такъв бастун Бог. Бог, като види някой човек да прави погрешка, той се усмихне. Той се усмихва, че вижда някое дете се качило на една круша и бере круши, вижда какви са неговите понятия. После знае, че онзи, който заградил градината и той има мнение и казва: “Заради благото на крушата.” Дървото е на Бога. Той мисли, че е господар на дървото. Пък този, който е слуга, се е качил на дървото. Между тях ще се яви една мисъл, една философия и няма да могат да разрешат въпроса. Като дойде този втория господар, той идва с дърво и казва: “Какво търсиш тука?” Вие виждали ли сте как слиза детето и какво прави господарят? Той казва: “Слез долу. Както си се качил, така ще слезеш.” Детето се хване за дървото и слезе със задницата по дървото. Онзи с дървото го удари по задницата.

Питам ви, ако вие бяхте, как щяхте да постъпите? Голямо користолюбие има в света. Не само тоягата, но някой път една дума играе ролята на тоягата. На едно грубо чувство. Сега, като говоря за въздържание, не значи, че човек трябва винаги да бъде благ. Туй ни най-малко не показва, че човек не трябва да се гневи по малко. Не е лош гневът, но човек трябва да се гневи намясто. Ако човек се разгневи или ако бъде по някой път строг, но силният никога не трябва да бъде груб. Под грубост разбирам, когато законът на гнева не е приложен. Едно дете, което иска да запали кибрит и иска да тури тази кибритена клечка в плевнята, веднага вдигам ръката си и го удрям. Няма време да му говоря, аз му блъсвам ръката и отскочи кибритът. Това грубост ли е? После взимам детето и казвам: “Ти искаше да направиш нещо много хубаво, но си избрал крив метод. Тази слама е потребна за този господин, за неговите животни. Сега ще ти покажа, като палиш клечката, какво трябва да правиш.” Ще го заведа в черквата и ще му кажа: “Запали всичките свещи, не ходи да палиш плевните.” По някой път искаш да идеш в гората, да направиш огън, да запалиш цялата гора и да гледаш, то е престъпление. Искаш ти да палиш огън, влез в една къща в тъмнината и запали огъня. Излез оттам и иди при други хора, запали и там огъня, че те, като дойдат, да намерят огъня запален на огнището. То е разумното живеене.

Та казвам, ние трябва да влезем при хората и на техните камини да запалим огъня. Да запалим свещта в ума им. Трябва да идем в дома и в сърцето им, да запалим огъня на тяхното огнище. Вие сте призвани не да живеете за себе си. Никой не се ражда и не умира за себе си. Ние се раждаме да живеем за Бога и умираме, за да отиваме при Бога. Да се раждаме за Бога и да умираме за Бога. Под думата “умиране” разбирам от един по-нисш свят да отидем в по-горен. Ако сиромахът умре, да стане богат, има ли нещо лошо? Когато един затворник го освободят от затвора, където е живял двадесет години, той умира, излиза от затвора. Нали това е хубаво? Казва: “Мен не ми се умира, аз не искам да изляза от затвора.” По някой път да се не изложим, да научим урока си. Ония, които не знаят как да умират, да се научат. Изкуство е да знаеш как да умираш. Защото, като не знае човек как да умира, лоша работа е. Запример има хора, които не знаят как да умират. Вързани са с десет въжета за земята. Дошли онези, че искат да го носят в оня свят. Те не са се развързвали, че онези ги теглят и така се разпъват. Те не искат да се развържат сами, онези ги теглят, докато се скъсат. Но докато се скъсат въжетата, ти ще видиш да се разпокъсат ръцете, краката. По-добре е, като дойдат тези, които ще ни канят за онзи свят, всичките въжета да бъдат разпокъсани. После старите дрехи да ги съблечете и да облечете много хубави дрехи, да бъдете вчесани, обути.

Сега няма да ходите в оня свят с тези старите дрехи, че там да се обличате. Че като отидете в другия свят, ще ви заведат при Господа с най-хубавите дрехи. В повестта за блудния син, на разпиления син, като дойде при баща си и като го видя баща му с изпокъсани дрехи, казва баща му: “Донесете хубава премяна.” Окъпаха го, облякоха го хубаво. Какво е любовта към Бога? Той го прегърна, целуна и каза: “Синко, научи ли какво нещо е земята?” Туй показва, че всинца ние, които живеем на земята, имаме опитността на този син ял, пил и после не му давали от земните блага.

Казвам, всичко, каквото душата ви желае, направете го, но разумно го направете. Съмнявайте се, но с любов. Нека любовта да е навсякъде, във всичко, което правите. Казвате някоя строга дума. От любов я кажете, че като кажете думата, да има цена. Никакво празно слово да не излиза от устата на човека. Ако се кооперирахте, ако знаехте закона на кооперирането в любовта, лесно щяхте да се кооперирате. Някого кракът го боли. Като се съберат четиридесет-петдесет души и пожелаят да оздравее и кракът ще оздравее. Имаш една нива от десет-петнадесет декара, като се съберат четиридесет-петдесет души, за един ден ще свършат работа. Ако останеш сам да я обработиш, ще се пънкаш, ще те пече слънцето и не се работи. Казвам, трябва всички да си съдействате един на друг. Трябва да имаме благоволението на невидимия свят, на разумните братя. Ако ги обичате, те работят заради вас. Имате някоя трудна мисъл, веднага те ще дойдат, ще ви покажат истинския път.

Та казвам, в начало бе Словото. Словото е разумното, в което Бог ни призовава на една свещена работа. Баща си. Изпълни длъжността си тъй, както Бог я изпълнява. Майка си. Изпълни длъжността си тъй, както Бог я изпълнява. Брат си. Изпълни длъжността си тъй, както Бог я изпълнява. Сестра си, слуга си и най-долното положение ако си, изпълни го тъй, както Господ го изпълнява. И в Писанието има един стих, който казва: “Аз бях на Израиля като натоварена каруца.” Хората правят престъпления и ги турят на каруцата и той носи престъпленията. По възможност да се стремим да не създаваме неприятности на Бога. Всяка една мисъл, тя е една сянка. Всяко едно лошо желание е една спънка заради нас и за хората е спънка. Писанието казва: когато търсите Господа с всичкото си сърце, подразбира с любов ще го намерите, и тогава ще бъдете силни. Няма да бъдем в това шапкаво положение, всички ще бъдем свободни. Ще бъде свободен от смъртта, свободен от сиромашията, свободен от болестите, свободен от изкушенията в света. То са изкушенията в света. Те са слабост.

Та казвам, през тази година, която иде, през 1942 година, просветете ума за хубавото в света. Сега някои мислят да отидат в оня свят. Сега вие не сте за оня свят. Каква работа ще свършите в оня свят? Да си някой велик музикант, не си. Да си някой велик художник, не си. Да си някой велик скулптор, не си. Да си някой велик философ, не си. Философия имаме, но знанието, което имаме, е смешно. С какво ще се препоръчаме? Едва на земята изучаваме азбуката. Като научите азбуката и отидете в оня свят, коя дума ще кажете, кажете ми. Вий ще кажете: “Добър ден.” Ако отидеш в Германия, няма да кажеш добър ден, но ще кажеш “Хайл Хитлер”. Ако отидеш в Англия, ще кажеш “Гут дей”. Ако отидеш в Турция, ще кажеш “Сабах хаирлиолсун”. Във Франция, като отидете, какво ще кажете? Като изкажеш една дума, която не произвежда светлина, тази дума няма смисъл. Дума, която не носи топлина, чувство няма. Дума, която не носи сила, воля не може да се проявява.

Казвам, най-първо ще се научите да говорите на себе си. Ще кажете: “Слушай.” Като кажете “слушай” на себе си, умът ти трябва да започне да мисли, сърцето ти да чувства и волята ти да работи. Вие казвате: “Послушай ни, Господи.” Щом Господ ни слуша, той работи заради нас. Всякога мисли заради нас. И любовта му, и волята му работи. Той казва: “Преди да поискате това, от което имате нужда, ще ви го дам. Щом се обърнем към Господа и кажем “Господи, послушай ни” - разбираме, че умът му и неговият дух работят. Някой казва: “Слушам.” Под думата “слушам” разбирам умът му трябва да работи, сърцето му трябва да работи и волята му трябва да работи. То е новият начин на мислене.

Казвам, и старите начини са добри, не е лош старият начин. Носите детето две-три години на ръце не е лошо, то е любов. Но когато детето е станало на дванадесет години, момчурляка може ли майката да го носи на ръце. Не струва, нека да ходи само. Старият живот е малкото дете, което е вече израснало и трябва да ходи. Някога ще кажеш: “Мълчи.” Майката, като иска детето да не плаче, тя казва: “Мама, да ти попея.” Не считайте, че плачът е лош. То казва: “Мамо, да ти попея малко.” И започва да плаче. Майката казва: “Какво плаче това дете?” Пък то пее на миньорна гама, тъй както знае. Майката схваща, че плаче. Дойде, тури биберона в устата, да не гладува. Или като плаче, съблече го голо, хайде в коритото. Започне детето да плаче, започни и ти да плачеш. То пее, и ти пей. Че аз да ти попея. Донесете едно дете, което плаче. То като започне да плаче, аз ще започна да му пея. И като започна да пея, то ще ме разбере. Като видите някой брат, че плаче, запейте му: “Колко са красиви твоите сълзи. Аз ги считам като бисерчета, които слизат на земята. Братко, не съм виждал такова лице като твоето. Попей ми твоята стара песен.”

Ти казваш, че не вярваш в Бога. Ти не говориш самата истина. Ти си от големите вярващи, но си се качил на Божия трон, но не можеш да вършиш неговата работа. Слез от този трон, тури другите, пък ти хвани мотиката да работиш. Аз не съм мислил за това. Казвам ви, всяко нещо, което правим, трябва да се радваме. Мене ми е приятно какво трябва да кажем. Аз още като дишам, с моето дишане отиват моите мисли, моите чувства. Като дишам, възвишените същества знаят какво мисля и какво чувствам. Като има някоя лоша мисъл, дъхът, който излиза от мене, е нечист. По някой път на нас, хората, ни стават неприятни техните мисли, техните чувства, без те да знаят, отвръщат ни от тях. По някой път нашите мисли, нашите лоши чувства правят другите хора да се отвръщат от нас. Единственото нещо, от което Бог се отвращава, то е грехът. То е най-лошата миризма, която съществува в света. Няма по-лоша миризма от нея, от която Бог да се отвращава. Казва: не правете това, то е грях. Една такава материя не ми трябва. Да я заменим с хубавите думи, с хубавите дела, с науката, с изкуството. Искаш да биеш някой човек, вземи четката, нарисувай някоя картина. Искаш да набиеш някого, вземи един камък и изваяй някоя картина. Искаш да набиеш някого, вземи желязото, тури го в огъня, стопи го, направи го на сабя. Казвам, всички лоши работи, които досега сме правили, да ги употребим, да изваем нещо по-хубаво в света.

Всички се кооперирайте, съдействайте си един на друг. Когато виждаш един човек пее, попей и ти, поощрявайте го. Не само да му кажеш: да те благослови Господ, но и ти да вземеш участие в тази работа.

Вчера беше довел един художник, искал да ме види. Зная, той е рисувал някоя картина, иска да ми я продаде. Казвам: “Много съм зает днеска, ела утре.” Днес ще дойде с картината. Някой път цапане има, пита дали струва картината. Виждам, работил е човекът. У мене има желание да намаля цената. Той иска двеста, триста, петстотин лева, но нищо не казва. Аз по някой път като дам малко, казва: “Колко е скържав. Не му се откъсва от сърцето. Аз колко съм работил.” Единствената картина, от която съм доволен, то е един вол. Един художник ми продаде една картина, нарисувал един вол с три крака. То е единствената картина, за която съм доволен. Казвам, за този вол с три крака какво да му дам. Гледам картината, така ли е модерно да се рисува. Извадих един урок този е окултист. Четиритях е земно число, а трите е юпитерианско число. Казва, един вол с три крака на тебе ще ти бъде полезен.

Казвам, всичко, каквото направим в света, ще остане с нас. Бъдете свободни. Каквато и да е работа, работете тя не унижава човека. Всяко нещо, колкото и малко да е, в което вие вложите любовта, то ще ви допринесе голямо благословение. Имайте малката любов и каквото и да направите. Можеш да дадеш пет стотинка с любов тя струва повече. Един милион, без любов ако дадеш, той ще се разтопи, няма благословение.

Ония неща, в които Божията любов присъства, има особена сила. Всяка една мисъл, всяко желание, което изтича от нас с любов, носи благословение. Всяко пожелание без любов, никакво постижение няма.

В живота си всичко вършете с любов. Тя да бъде подбудителната причина. Като служите на Бога, с любов служете. Като мислите, с любов мислете. Като работите, с любов работете, като се обличате с любов, като се събличате, като се миете, като лягате, като ставате, като ядете, каквото и да правите, с любов го правете и ще имате Божието благословение, радост и веселие за през цялата година.

“Добрата молитва”

“Бог е любов и които го познават, трябва да му служат в дух и истина.”

Беседа

22 септември 1941 г., понеделник, 5 часа

София Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...