Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1940_04_03 Влюбване и любов3 април 1940 г., Общ Окултен Клас, София

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 24 януари 2011 - 14:42

От книгата,Наука за живота. Общ окултен клас. XIX година (1939–1940). Том II (лекции 24–48).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 1999
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


От книгата "Вътрешният господар", Общ окултен клас. Година 19, т.2, (1939 − 1940)  
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 1996 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание


лекция пред общия окултен клас

Влюбване и любов



Сряда, 5 ч сутринта

„Добрата молитва“

„В начало бе Словото“

Ако ви запитат или ако ви дадат една тема на всинца ви как да си създадете добрия живот, как ще отговорите? Казвате: „Да се създаде добрият живот.“ Как би се създал добрият живот сега? Всеки един от вас има едно състояние, седи някой път замислен. От какво зависи, че е замислен? Казва, тъжен е. В какво седи тъгата на човека? Тъгата е нещо чуждо. Ако влезе един трън в крака ти, как може да вървиш спокойно? Не си свободен. Този трън може да е в крака, може да е в ръката, може да е в гърба – на различни места може да е. Вие всички носите разположението на младите момци и младите моми. Всички носите разположението на бащите и на майките, и после, носите разположението на старите хора. Някой път вие сте с инициатива, въображението във вас работи. Най-първо младата мома мисли, че тя може да оправи света. И младият момък, и той мисли, че не само може да го оправи, но нов свят да създаде. Той казва: това знае, онова знае… Показва, че има ред и порядък. Космите му са на място, дрехите му са на място, като върви – спретнат, от него излиза енергия. Питам: В този млад момък, откъде дойде енергията в него?

Да допуснем, че имате един магнит, който привлича железните стърготини. Има нещо, което привлича стърготините. След туй погледнеш младия момък – в него настава промяна. Тук преди години, в братството, имаше един брат и една сестра, които ходеха много неглиже, като че нито братът, нито сестрата се интересуват от някои външни неща, вглъбени вътре. Някои ги мислеха, че са много религиозни. В моите очи не бяха религиозни вътрешно. Външно те се показваха, че са религиозни, но подбудителните причини, които ги караха да бъдат така, ни най-малко не беше Божествената любов. Съвсем други бяха причините. След 5–6 години този брат и тази сестра започнаха да се обличат хубаво, братът се обличаше добре и сестрата се обличаше добре. Казват другите: „Те поумняха.“ В моите очи ни най-малко не поумняха – те оглупяха. Защото, когато един човек започне много да яде, осиромашава. От ядене и пиене осиромашава човек. Някои от вас искате да бъдете спретнати, красиви. Хубаво е. В какво седи красотата? Човек трябва да има симетрия. Ако той симетрично не е устроен, много страдания ще има. Всичките хора, които са нещастни, ако вземеш да премериш лицето, краката, ще видиш откъде произтича нещастието им. Ако влезеш в една прихлупена къща, таванът е един метър и половина висок, откъде произтича нещастието? Като влезете, трябва да се навеждате. Ако човек е късичък, както и да е. Но да кажем, сте като нашия брат, който, като го взеха войник, не можаха да му намерят дрехи, трябваше нов шинел да му направят.

Та казвам: Има някои хора, които много мислят. Много мислят и са разчетливи. Други нямат никаква разчетливост. Онзи, който е разчетлив, и пръстите му са разчетливи. Хора, които са разчетливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж. Онези, които не са разчетливи, общо гледат на всичко, пръстите им са другояче построени в основата. Онези, които не обичат да се хранят, неглиже са в яденето, другояче са построени пръстите им. И главата им е по същия начин построена.

Сега вие ще извадите заключение: щом е построена къщата така, това зависи от тебе – ти си построил къщата така. Ти си построил едно седло или един самар за коня. Построил си един гем. Нима този кон за твоя гем е създаден? Ти си му създал закон, ще го туриш на главата му, казваш: „Каквото аз казвам, това ще правиш.“ Като туриш гема на главата, на очите, на гърба му се качиш и казваш на коня: „Ще вървиш в правата посока.“ Рече да върви надясно – веднага дръпнеш лявата страна на гема; рече да тръгне вляво – веднага потеглиш дясната страна на гема. Този кон пита: „Защо ме теглиш?“ Казва: „В правия път да вървиш.“ Рече ли конят да иде надясно, потегли го наляво; ако отива наляво, потегли го надясно. „Какво съм направил?“ – мисли си конят. Казва: „По правия път ще вървиш.“ Този прав път прав път за коня ли е или прав път за онзи, който ръководи? Всеки един от вас казва: „Аз вярвам в правия път.“ То е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вървите във вашия прав път, в това се съмнявам.

Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, ако се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че ти се съмняваш в себе си – какво добиваш в съмнението? Човек може да се съмнява в своя ум, човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли те кракът. Ако много те боли, ти се съмняваш, че може да идеш някъде, да направиш екскурзия. Казваш: „С този болния крак на екскурзия не може да ида.“ Искаш да предприемеш нещо, но сърцето ти куца. Според мене и сърцето ти има крака. Умът, и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям, както малките деца. Сърцето представям като млада мома; ума си го представям като млад момък; тялото го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: „Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш.“ Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казва: „Много хубаво направи.“ Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж, сестрата седи във втория етаж, Иванчо е в сутерена. По някой път сутеренът е влажен.

Публикувано изображение


Тази крива линия представя идеалиста, който е щедър, иска да даде. Този човек има добро желание, желание да даде. Този човек представя хубавата мисъл, едно желание, което върви по правия път.

Публикувано изображение

Питам: Този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? [вж. фигурата на следващата стр.] Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им е образувала едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове горе то е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път вие се чувствувате, че ви е студено. Казвате: „Хладно сърце има.“ Тия високите места са хладни сърца. Като се качиш на този връх, не може да имаш топло сърце; може да имаш светъл ум, може да туриш един фар. Но питам: Кого ще осветиш? Ще осветиш езерото, ще осветиш рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега, всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се превърне, на тази вода трябва да ѝ се намери място.

Публикувано изображение


Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии със стрелките, това са жиглите. Казва: „Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да видим.“ Качи се той, те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнеш два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги питате защо са впрегнати, казват: „Съдбата е такава.“ И вие допущате, че съдбата е такава.

Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: „Я близни от тази чаша, една чаша с винце.“ Близнете, доста хубаво винце. То сила дава. Изобщо се препоръчва винце на старите хора като дойдат, на 80–90 години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват 5–6–7–10-годишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже списателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша – по една чаша най-първо пие. В самото начало е пил много малко, само по една глътка: сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер една глътка. Дойде един ден – не пие по една глътка, но по чаша пие. После казва: „Една чаша е много самотна, хайде още една чаша, брат и сестра станат.“ Казва: „Две чаши са много самотни, хай да се увеличи семейството!“ – изпие и трета чаша. „Но – казва – с три работа не става!“ – изпие и четвърта чаша. Но трябват и слуги да работят, и почне 5, 6, 7, започне по 8 чаши на ден да пие. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? По 30–40 цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Вземе цигарата, пухка. Казва, много право мисли. Дига дим. Че, хората оставиха пушенето.

Много пушене има в света. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат. Запример някой взел една пура, турил я в устата си на една страна. Англичаните и други, като тури пурата в устата си или като тури лулата в устата си, пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата: отстрани на устата по една пура и една в средата, перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си го представите на физическото поле като как е тази работа. На Земята три лули може ли едновременно да ги има в устата си? Виждали ли сте човек с три лули?

Ние наричаме тия неща навици. Следователно ти започваш да мислиш, че имаш един навик, една лула. Ти си се убедил, създал си една лула. Казваш: „Без лула не мога.“ Понеже мислиш, че не можеш – не можеш. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте вие отчет за 50–60 години като живее човек и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. 365 дена по 10 лева правят 3650 лева на година. Той живее 90 години, колко ще похарчи? Но знаете къде е загубата? Има една загуба в света. Ако не знаеш, тия пари ще ги похарчиш за нищо и никакво. Като ти дими лулата, ще гледаш как димът излиза навън. Като се занимаваш много със своята лула, освен че няма много да научиш, но ще изгубиш и това, което имаш. Един навик е подобен на лулата. Всеки ще ти създаде много неприятности. Запример ти имаш една лула, влезеш в едно общество, дето хората не пушат. Някой път влизали са при мене хора, които пушат и казват: „Моля, позволявате ли ми да пуша?“ Казвам: Ще извините. Той иска аз да му позволя да пуши. Казвам: „Бих ти позволил, ако си поп. На попа с кандилницата, да ми кади стаята с тамян, бих позволил, но понеже не си поп, не позволявам.“

Сега аз говоря за лулата, но имам пред вид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време трябва да го иждивим за тях, така че не може да схванем онова хубавото. Запример ти станеш сутрин със своята лула и понеже не си нахранил лулата си, станеш сутрин – лулата ти е гладна, яденето на лулата не е хубаво сготвено и заради лулата ти се разсърдиш – как да няма да яде лулата! Трябва да пушиш с тази лула. Ти се разсърдиш, че лулата не е яла. Ти се сърдиш, че имаш само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите. „Опъват“ ли ги? С такъв един навик човек загубва най-хубавото.

Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубиш хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има един прилив на [лошите условия]. Ако ти не събираш тази енергия, идат неблагоприятни условия на живота. Има един период от 7 години, сменят се условията всеки 7 години. От 1 до 7 години – това е дете. От 7 до 14 години – то е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От 14 до 21 година, в тия 7 години се развива неговият ум. Или, в първите 7 години расте тялото. Децата, изобщо, обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите 7 години те служат на своето сърце. В третите 7 години започват да мислят малко. Затуй учениците от 14 до 21 година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всичките. От 21 до 28 те стават разумни. Тогава настава един период критически от 3 години и ако оживее, човек ще стане; ако не оживее, отиде. Ако до 28 години ти не уредиш живота си както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справиш. Нещата се повтарят. От 28 години ти си в четвъртия период, ти влизаш в крайния предел. Ти си в причинния свят. Те са всичките възможности. Остават други 3 свята, които те засягат. Наричат това идеен живот на човека. Наричат това са блянове на живота. Мислиш за оня свят, нямаш нищо определено. Казваш: „Оня свят, рая.“ Къде е раят, не го знаеш. Някой ви казва: „Вътре в главата.“ Някой казва: „Вътре в сърцето.“ Но къде е всъщност, не го знаеш. Така разбъркано, не знаеш в главата ли е, в сърцето ли е. Че в главата, в главата е. Какъв рай може да има в човешката глава? В една такава малка глава какъв рай може да има? Казва: „Всичко е в ума на човека.“ В тази глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Казва: „Раят е в тялото на човека.“ И в тялото на човека рай не може да има.

Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели, но малки прозорци има. Представете си, че тия стъкла са така млечни турени, усещаш като че вън може да има нещо, извън тия прозорци. Някой ти казва: „Всичко е тук, в този замък.“ Ти имаш осветление, всичко си задоволен вътре. С години прекарваш там. Казвам: Ако те затворят като в нашия салон, може ли да бъдеш щастлив? Ако живееш в един такъв салон 90 години, ще знаеш всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаеш. Питам: Какво ще те ползува това знание, което си научил вътре?

Казвам: То е нашето минало. Ние се спъваме от това, изучаваме какви сме били в миналото. Самите нас не ползува миналото. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледаш. Представете си, че си бил едно време един слон, въртял си опашката, хобота, тук си откъснал един лист, там си откъснал един лист, един клон. Тук се подпреш, там се подпреш. На училище не си ходил, книги не си чел, никакви философски възгледи не си имал. Бил си един голям слон, ръководил си цялото стадо, влезеш в едно езеро, излезеш от езерото, минаваш из гората. Казваш: „Много съм направил тогава.“ Какво си направил? Някоя книга не си написал; някое здание не си съградил; някой път да си направил някакъв закон – не си направил. Но аз разглеждам въпроса другояче. Туй, слонското тяло – то е един замък, в който живееш. Ти мислиш, че като си слизал на Земята, ако имаш тялото на един слон, всичко ще ти върви напред. Но питам: Ако слоновете можеха да създадат една култура, каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Има слонова кост. Много хубави работи има направени. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост – много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени не от слонова кост.

Сега вие, като ме слушате, знаеш на какво мяза работата? Или като четете някой роман, четеш романа, мислиш, че си научил нещо. Този автор изведнъж започва. Казваш: „Този път намерих един хубав роман.“ Ако четеш романите на Виктор Юго или на Толстой или на всички други автори, след като прочетеш романа, знаеш толкова, колкото и преди да си го чел. Туй, което описва авторът, ти го имаш в себе си. Турил двама млади – един герой и една героиня, седят и двамата. Защото всеки роман има герой и героиня и те са млади – винаги до 19–21 година, тия герои и двамата са млади. Тия герои са влюбени, но не си изказват още любовта. Всеки един е самостоятелен. Тя е от княжеска фамилия и той е от княжеска фамилия. Високо се държат, само минават един край друг. Той ще мине покрай къщата, ще погледне, ще се поклони. Тя мине покрай къщата, уж че нищо не иска да знае. После авторът започне да прави интриги. Той мисли каква интрига да образува. Той ще направи една такава интрига, че младата мома, като върви, бръкне в джоба, кърпичката ѝ падне на земята. Пък ще направи, че младият момък да се случи отподире да върви, да ѝ подаде кърпичката. Колко е внимателен той – ще вземе кърпичката, ще ѝ я даде. Тя го счита за голяма привилегия, че е толкова учтив, обърнал внимание на падналата ѝ кърпичка. Втората интрига се случва, че като вървят, тъй се случва, провидението тъй прави, че момъкът падне и си изкълчи крака, че не може да върви. Младата мома се притичва, хване крака, изтрие, намести. Той стане, започва да куца, тя го хване за ръка, казва: „Ще мине всичко, ще оздравееш.“ Запознаят се. Той казва: „Колко е умна, знае да разтрива хубаво, намести крака. Много ѝ благодаря. Ако тя не беше, щях да се осакатя. Какво щеше да стане с мене!“ Тя казва: „Няма нищо, случват се тия работи. Аз се радвам, че мога да Ви помогна.“

Сега, да се не разпространяваме. Този автор прави разни интриги, докарва около тях много хора, разни градини, цветя, Слънцето изгрява, после музика има, угощения има, разпространява работата. Всичките хора се радват. Всичко наоколо става заради тия двамата млади. Че, по същия начин не е ли и цялата природа, защо е станало всичко туй? За какво става всичко туй? Растения, животни, облаци – всичко е за нас. Ние сме героите. Хората са героите. За тях са всичките животни в света, растенията, водите, облаците и Слънцето, и звездите, всичко за нас Бог създаде. Ние сме герои на Земята. Слънцето изгрява за нас. Залязва пак за нас, от голяма учтивост, за да не ни изгори съвсем. То се скрива, че да си починем.

Питам: Толкова години вие сте живели, какво сте разрешили? Как сте разрешили въпроса? Знание още нямате. Понеже ви отиде младостта, не знаете къде отиде младостта. Вътре сте млади, а отвън черните ви коси станаха бели. Зимно време е, сняг има. Отвън побелее косата. Разбира се, сега козметика има. Може да се почернят белите коси. Имахме един окултист, той беше измислил за боядисване на косата, че като я боядисаш, хубава стане.

Казвам: Естествено ли е човек да остарява? Не е естествено. Човек остарява по единствената причина, понеже не спазва онова равновесие, което трябва да има в ума му. Безпокоите се. Най-първо започвате да се безпокоите. Младите се безпокоят за какво? Младата мома се безпокои дали онзи, когото тя търси, дали ще го намери. Тя носи един герой в ума си, тя има един портрет. Всяка млада мома и всеки млад момък носят портрета на един герой: момата носи портрета на героя, момъкът носи портрета на героинята. Всеки един го носи в себе си. Извади портрета, погледне, въздъхне. Сутрин го погледне, на обяд го погледне. Някъде се случи, че го намери, някъде не го намери. Защо трябва да се безпокои за героя дали ще дойде или не? Може този герой да е тръгнал от далечното пространство. Представете си, че вашият герой е на Слънцето, той иде от далечното пространство, 92 милиона мили – всичко става. Може да закъснее с една година, с две, с три, пък някой път може би, като тръгне от Слънцето, някакви семейни работи го задържат или друга някаква работа го задържи, че не може да дойде навреме. Вие се безпокоите сега.

Казвате по някой път, че любовта е смисъл на живота. Правете разлика между любов и влюбване. Влюбването е едно статическо положение, любовта е едно динамическо положение. Влюбеният държи само един предмет в статическо положение, ти нямаш движение. Ти си установен само на едно място, щом си се влюбил. Любовта е един динамически процес. Щом се безпокоиш, трябва да знаеш, че това не е любов, то е влюбване. Влюбването допуща безпокойства. Любовта изключва безпокойствата. При любовта ще дойдеш на станцията: „Ало!“ Ще го извикаш, ще разбереш причините, поради които е закъснял. Всякога, щом се обичате, веднага по радиото може да се разберете. Всички хора, които се обичат, радио имат. Всякога, където и да е, и зад Слънчевата система да иде, ти ще телеграфираш и той ще ти телеграфира. Ако е на някоя далечна звезда, ще чакаш. Ако е на най-близката звезда до Земята, ще вземе 3 години, докато дойде телеграмата тук. Ако е на някоя по-далечна система, 10 години ще чакаш, докато дойде телеграмата. Не може бързо телеграмите да идат.

Сега вие сте се научили да мислите, искате вашият живот да се нарежда тъй, както вие искате. Вие имате едно понятие за Бога, че каквото вие искате, трябва да стане. Трябва ли в живота на човека да стане всичко това, което той иска? Провидението всякога го пита 3 пъти: „Туй, което мислиш, искаш ли да стане? Мислите ли, че ако стане това, което вие мислите, че то ще бъде за вашето добро? Мислиш ли, че ще бъдеш щастлив?“ Като те попитат 3 пъти и ти и 3-те пъти го поискаш, тогава ти го дават. Погледнеш, като ти го дадат, ти станеш нещастен. Представете си, че тук има хора, които обичат плодовете, и други, които обичат месната храна. Той иска една млада ярчица заклана, най-първо сварена в тенджерата, после опържена, направена и супа с ориз, с лимон. Ако не е ярчица, не може: „Става ми лошо на стомаха.“ Питам: Какво ще добие човек, ако яде една ярка? Той казва: „Човек само с плодове не може. Само мисълта не може да се развие и сърцето, и тялото слаби ще станат.“ Другият иска да го убеди, че ако яде растителна храна, по-добре ще бъде. И двамата се спорят. И двамата спорят, понеже имат два различни възгледа.

Бог, като създаде света, на всеки човек определи храната му каква трябва да бъде. Бог, като създаде сърцето, и на него определи храната. Сърцето се храни с една храна, която е свойствена на него в дадения случай. То може да се храни с храна, която е свойствена на него. Тялото и мускулната система се хранят с храна, която е свойствена на тях. Всяка частица на човешкия организъм трябва да вземе съответна храна. Щом дойде един дисонанс, едно разногласие в храната, настава едно противоречие. Да допуснем, че ти искаш да създадеш един живот. С какво трябва да се храниш? Най-първо трябва да разбираш естеството на светлината. Ако искаш да образуваш един хубав живот, трябва да разбираш естеството на топлината и после трябва да разбираш какво нещо е силата. Някой път човек се пресиля, той развива силата. Ако речеш да развиеш чрезмерна сила в твоето тяло, ще придобиеш един противоположен процес. Ако развиеш чрезмерно сила, ще станеш твърд. Ако развиеш чрезмерно топлина в сърцето си, сърцето се разтопява. Ако развиеш чрезмерно светлина на физическото поле, умът ти не може да бъде способен да мисли. Защото по някой път е необходимо в ума малко сенки. Както при фотографията има тъмнина в камер-обскурата, за да имаш хубава фотография. За да може да мислиш, трябва да разбираш законите на светлината и сенките. Ако не разбираш тия закони, няма да бъдеш добър фотограф или ще си създадеш големи неприятности в живота.

Големите скърби и страдания не са нищо друго освен сенки, които хвърляш в ума си. Не си направил една картина както трябва. Ако рисуваш един човек, че туриш под очите му големи сенки, тъмни петна, какво показва? Щом около очите започва да потъмнява, показва едно неестествено положение на сърцето и симпатичната нервна система не е в изправно положение. Щом започнат очите да потъмняват, самите очи потъмняват, погледът се размътва, показва, че стомашната система е в безпорядък. Какъв е безпорядъкът? Ако пък очите пък съвсем светнат, оцъклят се, показва, че мозъкът не е в порядък. Има една светлина, когато мисли човек, която е мека и приятна на очите. Очите трябва да бъдат чисти, ясни, после сенките трябва да бъдат приятни. Да има малки сенки край очите, които дават израз, да правят очите по-красиви. Ние казваме: „Живота така Господ го създаде.“ Хората създадоха един живот, на който туриха Божествената табела. Всичко, което хората създадоха, казват: „Господ създаде света така.“ Има много работи, които ние създадохме. Ние трябва да се освободим от старите навици.

Да допуснем, че вие искате да бъдете милосърден човек. Нали трябва да помагаш на ония хора, които имат нужда, а не на онези, които нямат нужда. Допуснете, че вие слугувате на един здрав човек или слугувате на един болен човек. Кому ще угодите повече – на здравия или на болния? По кой начин може да се слугува на един болен човек? Или на един здрав човек как може да се слугува? Слугуването не е така лесна работа. То е много трудна работа. Много пъти слугинята ще направи нещо, господарят ѝ ще се сърди, господарката ѝ се сърди. Значи не е направила работата както трябва. Някой ученик пише някоя тема в училището, не е написал както трябва, учителят изисква.

Вие развивате темата: „Добрият живот“. В какво седи добрият живот? Ако идете в Лондон или Париж, в какво седи добрият живот? Ако джобовете са ви пълни със звонкови, животът ви ще бъде много добър: автомобили, хотели, ресторанти, дето влезете, всички ще бъдат на ваше разположение. Ако джобовете ви са празни, и хотелите ще бъдат затворени за вас, и ресторантите ще бъдат затворени, и железниците ще бъдат затворени. Казва: „Добър човек.“

Сега аз пренасям. Казвам: То и без пари не може. Но не може без пари, ето в какво отношение не може без пари. Аз разсъждавам по следния начин. Без мисъл не може. Но умът трябва да бъде пълен с най-хубави мисли. Богат трябва да бъдеш с мисъл. Всичките джобове на ума трябва да бъдат пълни с онова умствено богатство. После, ако дойдем до духовния свят, сърцето трябва да бъде пълно с най-хубавите чувства. Ако дойдем до тялото, то трябва да бъде пълно със сила. Защото в тази сила ще се изразят постъпките. Ако тялото не е здраво, няма да знаеш как да постъпваш. Ако в сърцето нямаш най-добрите чувства, няма да знаеш как да постъпваш. Ако нямаш хубави мисли, и умствено няма да знаеш как да постъпваш.

Щом се колебаете в нещо, показва, че има нещо, което ви препятствува. Да кажем, вземете един, който иска да пее. Казвам: „Вземи до.“ Той започва да се колебае. Той още като си каже до, като кажеш до, тонът да звучи в тебе, да го чуваш. В умствено отношение трябва да мислиш музикално. Ако не мислиш музикално, не можеш да бъдеш музикант. Ако не чувствуваш музикално, не можеш да бъдеш музикант. Ако постъпките ти не са музикални, не можеш да бъдеш музикант. Ти можеш да бъдеш, но тогава ще си служиш с един камертон. Тия камертони, като се измени времето, и те се изменят. Има едно изменение. Казвам: Има в човека един камертон.

Ти не знаеш в дадения случай твоята мисъл права ли е или не. В живота има хора, които са много чувствителни. Ти може да ги обидиш с един малък намек, че нему да му стане мъчно. Или някак си дигнал погледа си и че той станал недоволен. Излиза и казва: „Той много лошо ме погледна.“ Или някой път ти имаш един навик да правиш някаква гримаса. Може да се обиди някой от това.

Тогава ще се намерите в положението на един проповедник, който още като бил дете в училището, обичал да мига. Това му останало навик и като голям. Някой път, като говори, проповядва на някои млади жени и ще мига с очите. Не може да се освободи от този навик. И той не знае какво да прави. Един път говорил той с една млада жена и мигал с окото. Мъжът ѝ, като видял това, казва: „Туй безобразие не искам да правите с жена ми.“ Казва: „Извинете, това е един стар навик, като дете като бях, се научих и не може да се отуча.“ Ти виждаш една млада жена и веднага дойде ти една лоша мисъл в главата. Не че ти искаш, но дойде ти една мисъл. Като дойде, ти сам се измъчваш. Веднъж наблюдавах един млад момък, говореше с една млада 35-годишна дама. Като замина дамата, момъкът започна да маха с ръцете, като че искаше да изгони мислите си из главата. Аз чета мислите. Дойдоха му в главата такива мисли лоши, маха, иска да се махнат тия трептения. Той маха с ръката си, да се освободи. Тя носи това в ума си. Той маха сега, горкият, да се премахнат, да се затворят вратите за тях.

Аз в такъв случай ви препоръчвам да имате памук. Тури памук в ушите си. Трябва да гледате трезво. Представете си, че вие наближавате една градина с карамфили, чувствувате тяхното ухание. Колкото се приближавате, уханието става по-силно. Представете си, че вие се приближавате при един труп, който гние, усещате нещо неприятно. Не че злото е във вас. Вашето ухание ви предупреждава от една опасност.

Казвам: Всякога, когато в нас има едно единство, показва степента на нашата мисъл. Ако туй чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се при предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш при един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш при водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Та казвам: Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство във вашия мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ви симпатична нервна система.

Та, най-първо трябва да изучавате законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармония. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувствува добре и трябва да постъпва добре. Това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпиш добре? Този човек, с когото ти искаш да образуваш хармония, вие сте два противоположни полюса. Ти не може да завържеш с него никаква връзка, ако не туриш помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонираш, трябва да прекараш мисълта си, да има още един, двама, трима някой път помежду ви. Пък някой път трябва да прекараш 12 души в мисълта си, докато се хармонираш с него. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой приятел на него, да каже една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят 7–8 души да му говорят и в него стане промяна. Изобщо, духовните хора не изучават законите, казват: „Господ ще уреди въпроса.“

Има друг закон: Ако искаш някой човек да ти помага – онзи, който не те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе.

По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че, правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: „Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек?“ Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После, вие отивате, но не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някой път пред Бога ще се обвиняват. Господ не обича нито да се обвиняваме, нито да се оправдаваме. Бог обича да му представим нещата тъй, както са. На детето майката казала така: „Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки.“ То откъсне и после казва: „Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах.“ Какво наказание ще му дадете? Друго дете ще каже, че някое друго дете го накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало.

Много пъти ми казват на мене някои: „Да нямаш лошо мнение за мене.“ Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Ти може да си философ на български, може български да говориш много добре, но френски не можеш. Някой път и самите англичани някои английски думи не може да ги произнесат. Езикът се мени. Произношението на думите, и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположното значение. Думата „prevent“ (prevent (англ.) – преча, не допускам; предотвратявам) на английски преди 200 години значела „Накарай ме, Господи, да направя това.“ Сега значи: „Забрани ми, Господи.“ Как е станала тази еволюция в думата?

Казвам: В нас едни състояния преди две години са действували по един начин, сега тия състояния действуват по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствувания. Чувствуванията някой път на ума, чувствуванията на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да различиш. Физическите чувствувания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено, в Божествения свят има изобилие, няма тази теснота. Сега много мъчно е да се обясни. Някой път, на физическото поле, туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти може да виждаш всичко, без да ти препятствува.

Всички ония желания, които имате, които ви препятствуват – дошли сте много близо до желанията. Трябва тия желания да ги отдалечите от себе си. Запример пияницата мисли, че без вино не може. Тази чаша държи в ума си. Онзи, който свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. След това, парите зависят от неговото сърце и от тялото му зависят. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия? Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран, и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: „Като помисля нещо и става.“ Колко пъти може да помислиш и не става работата.

Вие ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората, та все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари без сол и после да се осолява. Другият поддържал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял сол повече. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол? Как вие мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после ще му туриш толкоз сол, колкото искаш. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява за всичките, защото моят вкус не е мярка. Някои са по-чувствителни към солта, някои – не. Те поддържали това философски. Единият казвал: „Бобът сам трябва да се осоли.“ И той варял боба без сол. Другият поддържал, че трябва да се осоли бобът и той осолявал боба.

Сега, тия неща са само обяснение. В дадения случай не ползуват. Туй, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя образува една връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят – връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всичките хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка, и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това е станало в Цариград. Отишъл един българин, който започнал да работи в духовните работи, започнали да му говорят духовете, отива той при един мисионер и му казва: „Господ ми каза да ми дадеш 3000 лева назаем.“ Казва му: „Ти си прегрешил. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене.“ Казва: „При тази чешма като идеш, ще пиеш.“ Идеш на чешмата – суха. Криво си разбрал.

Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души приятели вървят с мене, казвам: „Няма нито един извор тук.“ Има реки, но не искаме да пием от тях. Рекох: „Да ви заведа.“ Завеждам ги на едно място – няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде се рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл, тя си има път, по който върви. Всяко едно чувство, и то си има път, по който върви.

Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: „Той е беден брат.“ Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша – може да му дам въздух колкото иска. Хляб иска – може да му дам. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това, човек никога не трябва да стане паразит. Ако ние искаме да ни помагат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърд, правиш добро на себе си. Раздавам в себе си Божественото милосърдие. С туй аз се благославям. Ако се моля, развивам хубави чувства на молитва със себе си. Себе си ползувам. Или обичам хората – себе си ползувам. Хората са обект заради мене, за да може да се развива в мене туй Божествено чувство. Когато те ме обичат, аз съм обект заради тях, да се развие в тях хубавото. Ако ме обича някой, печели той. Аз съм обект, от мене се учи. Казвам: Едновременно, когато хората са обект за вас, ползувате се вие, за да се усъвършенствувате. Когато те са обект, вие се ползувате. Пък когато вие сте обект, те се ползуват.

Казва: „Аз го обичам.“ Ти се радвай, че можеш да обичаш. Щом обичаш някого на Земята, то е само отражение. Ти не може да обичаш един човек на Земята, докато не обичаш горе. Ти не може да обичаш човека, ако не обичаш Бога. Ти не може да обичаш хората, ако не обичаш себе си. Най-първо започваме да обичаме себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си, че никой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че някой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е съчетание на битието. Всичките хора съставят едно тяло. Ти се радвай, че никой не е като тебе. Ти се радвай, че ти не си като него. Ти се радвай, че един за друг сте условия.

Тогава казвам: Има една условна любов, има една възможна любов, има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов е външните условия. В какво седят външните условия? Този човек, за да го обичам, трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз може да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка.

Казвам: Всички сега трябва да бъдете плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберем. Защото ние представяме плодни дървета. Христос казва: „Аз съм лозата, а вие – пръчките.“ Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите и за себе си, и за ближните, и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако ние всички посветим живота си да служим на Бога, на ближните и на себе си – ето едно идеално общество.

Та казвам: Първото нещо се отучете да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме 29 000 лева борч на електрическата инсталация. 52 души има, които не плащат, 70 плащат. Другите турят ютии, туй-онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние иждивяваме електричество 1000, 1200, някой път 2000 киловата в месец. Хиляда киловата по 4 лева и половина, то са 4500 лева. Вземете по 7 лева за киловат. Имаме 1000 киловата, остават 2500 лева на месец.

Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакащате. Всеки един от вас трябва да мисли, че може да плати. Ще плати, да работи, ще му създадем работа. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използувате. Ами, заразяват се хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуща. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие. Че, ако ние не дадем един пример на честност? Че, всеки тук прави каквото си иска и казва: „То е братство.“ Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идат. После, мнозина минават, чупят клонища. Не всички това правят, няколко души има.

Казвам: Ние сега се приготовляваме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Казва: „Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение.“ Бог благославя всякога ония, които вършат Волята Му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери, казва: „Какво търсиш тук, защо не се обадиш, когато те виках?“ – „Боя се от Тебе.“ – „Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?“ Казва: „Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми.“ Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите Волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето.

Сега казвам: Не е в парите. Че, 29 000 лева, то пари ли са? Изчисляват сега, че на Англия всеки един войник ѝ струва 100 000 лева. Тя харчи на ден 3 милиарда на ден български пари. Ако войната продължи повече от една година, ще има повече от хиляда милиарда. 29 000, какво са те за тия герои тук? После, ние сме изложени на друга опасност. Аз оставих нещата тъй. Те си правиха инсталация, Господ да е на помощ, голяма опасност имаме. Може да стане един пожар и целият Изгрев да иде. Много работи може да станат.

Казвам: За бъдеще не може да вървим по този начин. Ние тук не живеем по закон, но всеки трябва да стане закон за себе си. В духовния свят закон има. Имаме един закон на любовта. Сега, според мене, безпредметно е да ви говоря. Според онова, което аз поддържам, според закона на любовта, трябва да платя 29 000 и дума да не правя. Че някой направил това, няма нищо от това. Задигнал 29 000, няма да ги изяде. Но аз ви говоря това, защото аз ви съжалявам. Вие спъвате себе си в Божествената енергия. После, всяка лъжа туря точка, вие замръзвате. Вие се лишавате от Божието благо. Един ден вие ще се задушите. Лъжата уморява хората. Аз ви съжалявам. Казвам: Никаква лъжа вътре в себе си. Аз ви казвам: Себе си не лъжете.

Казвам: Всякога трябва да имате едно желание да изпълним Волята Божия. Ще имате една светла мисъл, едно светло чувство, ще бъдете здрави, ще ви благословят. Ние боледуваме, понеже не спазваме този закон. Казваме: „Да бъдем едно общество, което искаме свободно да вършим Волята Божия.“ Сега тук защо нямаме електричество? Политика е. То е политика. Аз зная и като гледам, политика е.

Това е насилие. Тия хора дойдоха и скъсаха жиците, защото не плащаме. Не е по братски. Казват: „Платете.“ Казват: „Платете си, тогава ще ви пуснем тока.“ Някой брат казва: „Не съм ли аз свободен?“ Хубаво, нека си отвори лампата. Гледам, въртят ключа, нищо не върви. Хората не дават без пари енергията. Ние не сме, които образуваме енергията. В зависимост сме от тях, ще плащаме. Казвате: „Да има някой да плати.“ Лесно е. Може да платим, но утре ще дойдете пак до същото. Аз, запример, този въпрос съм го разрешил. Там, дето се карат, зная, няма да мина да слушам караница. Какво се ползувам да чопля греховете някому? Вие искате за бъдеще да уредите вашия живот. Ами като се отвори онази книга на вашия живот, ще намерите 10 лъжи, които не са ликвидирани. Знаете ли колко струват 10 лъжи? Имайте предвид, че ние носим отговорност. В света има един, който мълчи. Бог мълчи и постоянно всеки ден ни дава благословение. Тогава резултатите идат: страдание след страдание, безпокойство в ума, в сърцето, в тялото. И ние търсим причините отвън, изучаваме наоколо. Този въпрос много лесно може да се уреди. Нали толкоз години аз ви говоря за любовта. Какво разбирам? Любовта не трябва да прави зло. Ама на мене са идвали и са ми казвали: „Този брат е много нетърпелив.“ Според любовта, щом е нетърпелив, моли се заради него да му даде Бог търпение. Ако вие бихте се молили един за друг, между вас не щеше да има никакви спорове. Искате хората да станат добри сами по себе си. Някой път вие сте като цветята. Сухо е това цвете, чака Господ да го полее. Но някой път вие трябва да поливате цветята. Ако не ги поливате, изсъхват. Тогава цветята са доста умни, пускат корени. Някои са много деликатни. Казвам: Подкрепете вашите чувства, не се осакащайте.

Кажете ми сега: след колко време ще дойде токът? То е предметно учение. Благодарение, че Рила дойде тук да ни освети. (Салонът е осветен с лампите от Рила.)

Не влюбване, но любов. Хубаво е да се влюбиш, не е лошо. Хубаво е да се влюбиш в една дъска, когато се е обърнал параходът, че няма къде да се хванеш, да се хванеш за дъската. Трябва да се влюби човек. Ще се влюбиш, ще се хванеш за дъската. Но каква нужда има да се хванеш за дъската, когато си горе на парахода? Щом параходът е потънал, влюбването е на място. Щом параходът не е потънал, ти се разхождаш на парахода отгоре, любов ти трябва. Казвам: Разхождайте се на Божествения параход. Не търсете парчетата на влюбените. Ако си на парахода, не ти трябва бяла лъжа. Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. Когато си на сушата – ни бяла, ни черна лъжа. Първият, който каза лъжата, то е Адам и Ева. Ева казва: „Господи, мене змията ме излъга.“ Адам казва: „Мене жената ме излъга.“ На Адама Господ каза: „Ти ще ореш земята.“ А на жената каза: „Ти ще раждаш хората, че те ще оправят света чрез раждането.“ Всичките майки сега оправят погрешките на своето минало. Всичките бащи, които орат и работят за децата, оправят погрешките на своето минало.

Казвам: Да свършим с погрешките на Адама и Ева. Как ще свършим тогава? Няма да ядем от забраненото дърво. Сега ще ядем от дървото на живота. Сега пък трябва да направим една погрешка. При първото дърво, нямаше кой да го пази, дървото на познанието доброто и злото, а пък Господ при дървото на живота турил ангели да го пазят. Сега ни е забранено да ядем от дървото на живота. Сега трябва да направим друга погрешка, този ангел да го подкупим с нещо. С едно нещо може да се подкупи ангелът – щом го обичаме. Като ядем от дървото на живота, няма да ядем от дървото на познанието доброто и злото. Само един начин има, по който може да подкупим този ангел, който пази дървото на живота – с любовта.

Обичайте Бога с всичката си душа и светлината ще дойде.

Да се пазим да не изгубим благословението на Бога, благоволението, което има към нас. Защото няма по-голямо страдание, когато човек изгуби благоволението.

Понеже ние тук сме образец, мислете за това. Хората от нас очакват повече, отколкото може да им дадем. А трябва да дадем това!

„Отче наш“

ХIХ година (1939–1940)
27-а лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 3 април 1940 г.,
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни